НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и
надеждата
за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и
надеждата
за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".
към текста >>
2.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с
надежда
и светлина.
Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят.
Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с
надежда
и светлина.
Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект.
към текста >>
3.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава
надежда
и свежест на човешкото сърце.
Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения.
Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава
надежда
и свежест на човешкото сърце.
При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там.
към текста >>
4.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Двете дъщери,
Надежда
и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски.
Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината. Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син.
Двете дъщери,
Надежда
и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски.
След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне.
към текста >>
Надежда
бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не.
" Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки.
Надежда
бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не.
И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица.
към текста >>
5.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му,
Надежда
Кьосева.
Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите.
На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му,
Надежда
Кьосева.
Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче. А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при нозете Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
към текста >>
6.
10_10 Беинса Дуно. Космичната Обич
,
Космогонията на Словото на Всемировия Учител
,
ТОМ 1
Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез
Надежда
. 14.
Мъдростта е път за Светлината, за Духът на Светлината Божия. 9. Правдата е път за Виделината, за Духът на Виделината. 10. Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12. Силата на Духът Святий е път за Царството Божие, за Мирът Божий в Святият Дух. 13.
Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез
Надежда
. 14.
Надеждата е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15. Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16. Любовта е път за Бога у човека чрез Духът на Славата и на Бога. Бог е Любо в Бог е Дух Дух Вечен
към текста >>
Надеждата
е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15.
Правдата е път за Виделината, за Духът на Виделината. 10. Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12. Силата на Духът Святий е път за Царството Божие, за Мирът Божий в Святият Дух. 13. Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез Надежда. 14.
Надеждата
е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15.
Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16. Любовта е път за Бога у човека чрез Духът на Славата и на Бога. Бог е Любо в Бог е Дух Дух Вечен
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Читалище “
Надежда
” 10.
Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9.
Читалище “
Надежда
” 10.
Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15.
към текста >>
8.
9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
9. ЧИТАЛИЩЕ „
НАДЕЖДА
" След като подредиха къщата хазайката идва при мен.
9. ЧИТАЛИЩЕ „
НАДЕЖДА
" След като подредиха къщата хазайката идва при мен.
„Братко, днес има една интересна сказка в читалището „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала.
към текста >>
„Братко, днес има една интересна сказка в читалището „
Надежда
" в града.
9. ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА" След като подредиха къщата хазайката идва при мен.
„Братко, днес има една интересна сказка в читалището „
Надежда
" в града.
Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден, към девет часа тръгваме към салона. Той не е много далече от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени облечени повече с бели дрехи.
към текста >>
Останах самичък в салона „
Надежда
" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи.
Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност. Докато се опомня, от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях се сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество?
Останах самичък в салона „
Надежда
" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи.
към текста >>
9.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „
Надежда
".
Взех една посока на запад и тръгнах. Излезнах от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах и излизах докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа.
Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „
Надежда
".
Аз останах учуден. Не очаквах такова явление. Оживление голямо и много палатки опънати. Аз останах като втрещен. Отново белите хора.
към текста >>
10.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една
надежда
.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно.
И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една
надежда
.
За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе.
към текста >>
11.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
Работата започна с любов и
надежда
за братски живот.
Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки. Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си. След подготвителен период покани 10 братя и две сестри.
Работата започна с любов и
надежда
за братски живот.
Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си.
към текста >>
12.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва
надеждата
за бъдещия живот.
Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово. Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста.
Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва
надеждата
за бъдещия живот.
Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго.
към текста >>
13.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имате силна вяра, но слабо развита
надежда
и религиозно чувство.
Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля.
Имате силна вяра, но слабо развита
надежда
и религиозно чувство.
Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогава, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това. което знаеш.
към текста >>
14.
ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 2
Имате силна вяра, но слабо развита
надежда
и религиозно чувство.
Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля.
Имате силна вяра, но слабо развита
надежда
и религиозно чувство.
Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята?
към текста >>
15.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
влакът чакаше тръгване на гара
Надежда
-София.
съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г.
влакът чакаше тръгване на гара
Надежда
-София.
Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара.
към текста >>
- и добави, „да вдъхне
надежда
в болния!
Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря?
- и добави, „да вдъхне
надежда
в болния!
Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная. Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ. Докато влакът чакаше в гара Драгоман, на 27.ХН. 1944 г. донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов.
към текста >>
16.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи
надежда
, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята.
Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане. Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата. Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл.
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи
надежда
, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята.
Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки. Постила кърпичка на масата,слага запасите си. Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене.
към текста >>
17.
7. СЪЛЗИТЕ.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След беседата излиза на поляната, отново играе Паневритмия, но вече има крило на
надежда
.
" и продължава беседата си. Братът изтръпва. Тези думи се отнасят тъкмо за него. Това тъй го разтърсва, думи на съчувствие и утеха. Товарът слиза от гърба му, в душата му пак се възстановява мира и радостта от живота се връща в него.
След беседата излиза на поляната, отново играе Паневритмия, но вече има крило на
надежда
.
След това се приближава към Учителя, целува Му ръка и казва: „Учителю, благодаря! " А Той се усмихва: „Напротив ангелите ти благодарят, че с твоите сълзи те напоиха своите градини." На Изгрева отново е слънце за душата на Борис.
към текста >>
18.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вярата се връща в този дом и
надеждата
и радостта.
Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва.
Вярата се връща в този дом и
надеждата
и радостта.
На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар.
към текста >>
19.
27. ТРИ СЛУЧАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Няма
надежда
за спасение.
Помолиха Учителя да й помогне. Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест.
Няма
надежда
за спасение.
Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима. Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува.
към текста >>
20.
51. ИОВЕ и РА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А с вяра и с
надежда
човек ще се свръже с Бога, за да изпълни Волята Му.
Бащата отговаря: „Иове и Ра". Бог ще промисли. Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи? Учителят ги е произнасял радостно, възторжено от изблик на живота. „Иове и Ра" Бог ще промисли.
А с вяра и с
надежда
човек ще се свръже с Бога, за да изпълни Волята Му.
Този случай ни го разказваше старият Петър Тихчев, който е бил дълги години евангелски пастор в Свищов и в чийто дом е бил на квартира младият още Петър Дънов.
към текста >>
21.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Любов, хармония,
надежда
, Едничка вярата отглежда, Сал вярата до тях довежда. 20.
Извън съзнанието Божие Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител Боже. 16. Ще видиш Бога ако вярваш; Ще вярваш без да се съмняваш, Ще вярваш и ще се надяваш. 17. Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18. Светът без вяра не успява, Тя ни крепи и утешава, Задачи много разрешава. 19.
Любов, хармония,
надежда
, Едничка вярата отглежда, Сал вярата до тях довежда. 20.
Чрез свята вяра се добива Премъдрост, слово, правда, сила, И всяка вънкашност красива.
към текста >>
22.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша
Надежда
.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе.
Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша
Надежда
.
Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи!
към текста >>
В сърца им радост и
надежда
Възлизат вече на брега. 6.
И пътниците що намери пострадали ги излечи отново ги изпълни с Вяра и раните им заличи. 3. Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан. 4. Повервахте ли че спасява повервахте ли, че е Той. Кой раните ви изцелява и радост дава и покой. 5. А всички тези що довежда непобедими от сега.
В сърца им радост и
надежда
Възлизат вече на брега. 6.
И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта. ДВАДЕСЕТИ ВЕК Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине. Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила Не би го вече умъртвила. Че той възкръсва вече нов За Правда, Истина, Любов Бе време туй бе за един-За человеческия син. Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята.
към текста >>
23.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като гледаме котвата, тя ни напомня за
надеждата
, която одухотво-рява човека.
Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
Като гледаме котвата, тя ни напомня за
надеждата
, която одухотво-рява човека.
Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов.
към текста >>
Това е
надеждата
за един чист и свят живот. Чистота.
Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека.
Това е
надеждата
за един чист и свят живот. Чистота.
Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
към текста >>
Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че
надеждата
определя човешкия му живот на земята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души.
Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че
надеждата
определя човешкия му живот на земята.
А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа.
към текста >>
24.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Преместване братска барака, в която живее
Надежда
Конова 184 000 9.4.1948 г.
Купени облигации от „Заема на свободата" В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000 В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000 Общо: 1 000 000 В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000 Всичко: 1 300 000 12.10.1945 г. Купена печатарска машина 1 212 600 13.10.1945 г. Изплатено на 1-ва група наследници на У. 400 000 13.10.1945 г. Нотариални разноски за същия случай 34 120 24.10.1946 г.
Преместване братска барака, в която живее
Надежда
Конова 184 000 9.4.1948 г.
Изплащане 2-ра група наследници на Учителя 400 000 Нотариални разноски за същия случай 2 250 30.5.1948 г. Ремонт изгорялата постройка на Сим Симеонов 26 750 31.12.1948 г. Записани на приход по братско счетоводство 170 980 Неотчетени от Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000 Всичко: 4 230 700 1945-1948 г. Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов.
към текста >>
25.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На входа има надпис: „
Надежда
тук всяка оставете!
Затова го бяха вкарали в затвора. Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме. Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят.
На входа има надпис: „
Надежда
тук всяка оставете!
" А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея. А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя. Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг свят. Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора.
към текста >>
26.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това се казва
Надежда
.
Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас.
Това се казва
Надежда
.
А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия. Имай вяра в Него. Той устройва всичко. Той те люби.
към текста >>
27.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Чрез нея те ще получат отново
надежда
и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква.
Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи.
Чрез нея те ще получат отново
надежда
и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква.
Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени.
към текста >>
28.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви,
надежда
и живот за рода ви.
Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми.
В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви,
надежда
и живот за рода ви.
Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.
към текста >>
29.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от
надеждата
, да се чуем наново при следващата паневритмия.
Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди.
Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от
надеждата
, да се чуем наново при следващата паневритмия.
Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота.
към текста >>
30.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от
надежда
, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача.
- запита УЧИТЕЛЯТ. - Ще направя възможното. Мисля, че ще може да се подвърже - отговорих условно, защото не бях сигурен къде да търся кожа и кой ще бъде този, който ще подвърже библията! Заслизах по стъпалата с една неопределена увереност. Слизам, а не зная накъде да тръгна.
Слизам, но в мен нараства доволство и искрица от
надежда
, че ще мога да бъда полезен, ще мога да извърша една, макар и малка, задача.
Впоследствие много лесно и бързо се ориентирах. Намерих кожа. Намерих майстор. Поръчах подвързията. Поисках работата да бъде чиста и естетична.
към текста >>
31.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и
надеждата
за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и
надеждата
за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина".
към текста >>
32.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на
надежда
.
В своят бележник Савка Керемедчиева с академична последователност всеки ден отбелязваше Неговото състояние. След 20-я ден тя забелязва слабо доловима пластичност на походката. В неподвижната ръка се появяват някакви далечни опити за хватка на стола. Сълзи вече не пробягват по страните на лицето Му. Погледът Му става по-топъл и мил.
Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на
надежда
.
Към 25-я ден движението не е тъй сковано. Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една.
към текста >>
33.
ІІІ.102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Реших да влея
надежда
и вяра в трагичния минор.
Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала.
Реших да влея
надежда
и вяра в трагичния минор.
Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина. Изхвърлих порочните двусмислици.
към текста >>
34.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
През същата година минавах край читалище „
Надежда
" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат.
в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново.
През същата година минавах край читалище „
Надежда
" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат.
Предположих, че има някаква сказка и реших и аз да отида да я слушам. Влязох в салона, където имаше доста хора седнали, намерих си подходящо място и седнах, готов да слушам. Излезе един човек, средна възраст, с посребрена, дълга коса, чийто външен вид издаваше, че е необикновен човек. Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора.
към текста >>
Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „
Надежда
" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „
Надежда
" и онова, което си бях припомнил чрез нея.
Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета.
Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „
Надежда
" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „
Надежда
" и онова, което си бях припомнил чрез нея.
След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството. И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите. През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов.
към текста >>
35.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Там беше сестра ми
Надежда
, която ме чакаше; и други братя и сестри.
Ето така пристигнахме в Скопие. Поглеждам към часовника на гарата, да видя колко е часът. Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат. В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете.
Там беше сестра ми
Надежда
, която ме чакаше; и други братя и сестри.
Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка. Тази ябълка я нося от село Мърчаево. Като се сбогувах с Учителя, той взе една ябълка и ми я подаде. „Тая ябълка ще я занесете на братята и сестрите в Скопие да си я поделят.
към текста >>
36.
6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на
надежда
, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл.
Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята.
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на
надежда
, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
към текста >>
37.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на
надежда
в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на
надежда
в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
към текста >>
38.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Там, в читалище „
Надежда
", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание".
Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните. Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г. присъствам на общите събори в гр. Търново.
Там, в читалище „
Надежда
", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание".
Направи ми много силно впечатление онази голяма загриженост за народите и човечеството. Тук присъстваха много крайни елементи. Имаше много комунисти, както и анархисти. А духовенството искаше да попречи на беседата на Учителя. Но тези крайни елементи - комунисти и анархисти, не позволиха на свещениците да попречат.
към текста >>
39.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Същевременно слабо е развита
надеждата
, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът.
Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава.
Същевременно слабо е развита
надеждата
, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът.
При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество.
към текста >>
40.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с
надежда
, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си.
Беше диригент на хора на братството и играеше благотворна роля. Георги Тахчиев. Следваше педагогика. Един скромен и тих човек. Един нрав на християнин, с християнска душа.
Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с
надежда
, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си.
Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр.
към текста >>
41.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя внесе оживление и
надежда
в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез духовенството, не е разбрано досега и преследвано от комунистите.
И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа. Това беше картината.
Тя внесе оживление и
надежда
в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез духовенството, не е разбрано досега и преследвано от комунистите.
Ще дойде едно време, когато ще му съдействат и то ще бъде оценено. Върнах се в София освежен. Но в София властта бе минала през всички квартири на нашите приятели и бяха обрали беседите на Учителя, след което ги унищожиха. Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде.
към текста >>
Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше
надежда
в живота.
Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде. Имах един приятел, който живееше в село Секиричево. След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България.
Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше
надежда
в живота.
За-що стана всичко това? " Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка. В едно далечно царство живял един мъдър цар. Той имал едничък син, който щял да стане негов наследник. От друго далечно царство донесли едно бяло шалче на царя и той го подарява на своя син.
към текста >>
42.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата,
Надеждата
и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно.
Само на такъв човек може да казваш защо е създаден света. А ние казваме: „Защо е вярата? " Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „Не ви трябва вяра". Вярата е един принцип необходим за човешкият интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот".
По-късно разучавахме много от беседите, където Учителят беше говорил за Вярата,
Надеждата
и Любовта и тогава разбрах, че случайни неща в природата на човека няма и че всичко е закономерно.
Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях. Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища".
към текста >>
43.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие,
надежда
.
Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти.
Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие,
надежда
.
Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра.
към текста >>
44.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и
надежда
, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература.
Бях единствено момиче на майка си и за нея аз бях единствената утеха и
надежда
, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира.
Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни.
към текста >>
45.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Беше влезнало едно човече само, дойде, никому не се обади, седна, изчака без да знае колко ще чака, но знаеше кого чака, а Учителят дойде, възкреси у него
надеждата
, то оживя пред всички и от човечец се възкреси на човек и си тръгна.
Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ. Учителят отиде при него и така с ръка обгърна посетителя и му прошепна нещо на ухото бащински, че то смазаното човече, отъпканото същество пред очите ми възкръсна. Усмихна се, засмя се и си отиде обнадеждено. Това човече целуна ръка на Учителя и те тръгнаха заедно, а после той се прибра в стаята без да погледне нито един от присъстващите, а възроденият човек си отвори вратника сам и си отиде така както си беше дошъл сам. Аз гледах едно чудо на възкресение, да това бе възкресението на Духа.
Беше влезнало едно човече само, дойде, никому не се обади, седна, изчака без да знае колко ще чака, но знаеше кого чака, а Учителят дойде, възкреси у него
надеждата
, то оживя пред всички и от човечец се възкреси на човек и си тръгна.
Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване целуна десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий. Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за общение с Духът.
към текста >>
Ти имаш вяра, вяра имаш, но
надеждата
ти е слаба.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Щом се намериш в тъмнина, моли се. Това, което се сърди и работи в тебе, то е плътта, него ти ще го възпитаваш. Ще бъде смешно да чакаш да ти премине болката в гърба, че тогава да се изложиш на слънцето. А всяка една болка в гърба най-добре се лекува със слънчевите лъчи.
Ти имаш вяра, вяра имаш, но
надеждата
ти е слаба.
Затова се обезсърчаваш. Външни пертурбации трябва да стават. Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта. И когато се намериш в съвършена тъмнина пак ще вярваш.
към текста >>
46.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на
надежда
, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека.
Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух.
Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на
надежда
, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека.
Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница.
към текста >>
47.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е
надеждата
, нали бяха рождени деца на Изгрева.
Стенографите записваха отговорите на Учителя, но после така се случи, че те оставиха само принципите и законите, но много подробности те редактираха и изхвърлиха. А това бяха живи хора с техните проблеми, а освен това - това е път на ученика и път на Словото, което идва чрез Учителя и затова тези отговори на Учителя не са разхвърлени неща, а са точно определени етапи от живота на ученика. Ето защо ние не можахме да разрешим въпроса с брака. Заради тези женитби се загубиха много братя и сестри още по моето време. Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството.
Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е
надеждата
, нали бяха рождени деца на Изгрева.
Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити.
към текста >>
48.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Ти Си
надеждата
ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания.
Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост.
Ти Си
надеждата
ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания.
Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята. Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе.
към текста >>
„А
надеждата
не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго".
За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „А3 ГО ПОЗНАВАМ", казва Христос.
„А
надеждата
не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго".
Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив и благоутробен. „ОПИТАЙТЕ И ВИЖТЕ, ЧЕ А3 СЪМ БЛАГ", казва Господ. Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите". Дерзайте, Аз съм с Вас.
към текста >>
Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „
Надежда
".
когато реколтата в България е изключително добра. Той продължава: „В света съществува само едно право - Божественото". „Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе.
Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „
Надежда
".
През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата.
към текста >>
49.
137. БЕДИТЕ ДРЕХИ
,
,
ТОМ 5
След тази беседа трябваше да се отиде в града, в салона на читалище „
Надежда
", който бе заангажиран, за да може Учителят да произнесе своята беседа както пред нас, съборяните, така и пред поканените граждани от Търново.
Онези, които бяха изпратени от Небето, за да бъдат ученици на това Учение отстояваха, но имаше и такива, които не издържаха и се отклониха. На тяхното място дойдоха от света хора любопитни и чужди на това Учение, макар че според окултният закон беше точно определено числото на учениците, които трябваше да дойдат при Учителя. Трябваше да се чака десетки години, за да могат те да пораснат и да дойдат в онова време, което им беше строго определено от небето. На събора през 1922 г. на 19 август Учителят в пет часа сутринта на Преображение държа първата беседа.
След тази беседа трябваше да се отиде в града, в салона на читалище „
Надежда
", който бе заангажиран, за да може Учителят да произнесе своята беседа както пред нас, съборяните, така и пред поканените граждани от Търново.
Трябваше да се върви пеш. Постави се въпроса как ще бъдем облечени. Изведнъж изникна общественото мнение, което беше доста настроено срещу Учителя и срещу събора и Учителят даде един метод, за да може всеки да реши вътре в себе си и да се освободи от общественото мнение. Той каза: „Ако ви е срам от общественото мнение ще отидете с белите дрехи и страха ви ще изчезне". Така направиха мнозина дошли от провинцията и този опит бе сполучлив и онези започнаха да свикват и да ги виждат, че тези хора се движат с бели дрехи и могат да издържат на одумва-нията и хулите по техен адрес.
към текста >>
50.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ След като беше решен въпроса с какви дрехи ще отидем в града всички се запътихме към читалище „
Надежда
", чиито салон предварително беше заангажиран.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ След като беше решен въпроса с какви дрехи ще отидем в града всички се запътихме към читалище „
Надежда
", чиито салон предварително беше заангажиран.
Ние се движехме една многобройна група, подредени в редици, с белите си дрехи и непрекъснато пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше какво ли означава всичко това. В салона ни чакаха приятели, наши съмишленици от града, които бяха заели част от местата Влезнахме и напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първият ред, което и сторихме. През цялото време салонът пееше песента „Братство и единство".
към текста >>
51.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
В тази брошура той съветва Ласков и свещениците да отидат и да утешат милионите войници осакатени от войните, вдовиците, сираците и да вдъхнат вяра в Бога и
надежда
в тези нещастни хора.
На 10 юли 1917 г. той написва и издава една малка брошура за защита на Учителя озаглавена „Не съдете" като отговаря на нападките публикувани в поредица статии от Д. Ласков излезнали в „Църковен вестник". Освен това в тази малка брошура той изобличава и писателят Стоян Михайловски, който излиза по това време и на 21 юли 1917 г. в Военния клуб -единственото място където се събира висшето общество в София изнася няколко беседи срещу Учителя и Учението му.
В тази брошура той съветва Ласков и свещениците да отидат и да утешат милионите войници осакатени от войните, вдовиците, сираците и да вдъхнат вяра в Бога и
надежда
в тези нещастни хора.
Какво става с Д. Ласков? Той скоропостижно си замина през 1922 г., а Стоян Михайловски, големият трибун, големият писател и поет с огнено перо, титан на българската журналистика изведнъж стана изгнаник в отечеството си, самотен, изоставен от всички и си замина в забвение. След кончината му това обстоятелство учудваше всички как може да се случи такова нещо и да умре един такъв човек в грозно самотничество. За мен отговорът бе ясен както и за Радославов също бе ясен и той го бе написал. В следващите книжки, които той издаде той защити Учителят и отговори на онези, които бяха писали измислици и лъжи по адрес на Учителя.
към текста >>
52.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от
обнадеждаване
; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света
надежда
?
В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува.
Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от
обнадеждаване
; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света
надежда
?
Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
към текста >>
53.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
,
ТОМ 5
Вярата с Ангелите и
Надеждата
с добрите и свети хора от всички времена.
Онези, които имат уши и не са глухи ще разберат. Има да ви говоря за много неща, но това оставям за кога се видим. Идат велики дни, славни дни. Мъртвите ще станат, мъртви ще оживеят, мъртви ще възкръснат.. Велик е законът, който движи света. Любовта ни съединява с Бога.
Вярата с Ангелите и
Надеждата
с добрите и свети хора от всички времена.
Бъдете винаги свързани с Христа, от Когото иде живота на земята. Обграждайте се всеки ден добре. Постоянни в Духа на Молитвата. Бог ще изведе своето дело на светъл край. Поздрав на домът Гълъбов и на Балтови.
към текста >>
54.
274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ
,
,
ТОМ 5
Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с
надежда
." „Не само с
надежда
, но и с вяра и любов.
Достатъчно е да пъплиш, пъплиш като охлюв от долу нагоре, за да излезеш на върха. Аз искам да се държиш така щото да бъдеш за пример." „Аз не се държа лошо." „Не казвам, че се държиш лошо, но все таки не си светия." „Учителю, но в дадения момент ми е мъчно и трудно." „Ще се помъчиш малко. Аз съм ви дал толкова правила и обяснения и сега ще ги приложиш. Човек трябва да има основен стълб, върху който да гради. Нали всяко здание си има основни стълбове?
Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с
надежда
." „Не само с
надежда
, но и с вяра и любов.
Надеждата е краката, вярата е крилата, а любовта - главата. Само когато човек мисли може да има любов. Сега за твоите добри страни няма да говоря, но ще ти кажа, че ти си още малко непостоянна. Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример. Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи".
към текста >>
Надеждата
е краката, вярата е крилата, а любовта - главата.
Аз искам да се държиш така щото да бъдеш за пример." „Аз не се държа лошо." „Не казвам, че се държиш лошо, но все таки не си светия." „Учителю, но в дадения момент ми е мъчно и трудно." „Ще се помъчиш малко. Аз съм ви дал толкова правила и обяснения и сега ще ги приложиш. Човек трябва да има основен стълб, върху който да гради. Нали всяко здание си има основни стълбове? Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с надежда." „Не само с надежда, но и с вяра и любов.
Надеждата
е краката, вярата е крилата, а любовта - главата.
Само когато човек мисли може да има любов. Сега за твоите добри страни няма да говоря, но ще ти кажа, че ти си още малко непостоянна. Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример. Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи". „Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма.
към текста >>
55.
276. КРАСИВИТЕ ЧЕРТИ У УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Затова трябва да развиваш в себе си вяра и
надежда
.
Не изтраях и отидох при Учителя, за да го питам как да се справя с това ново положение за мен. „Не си губи времето да отговаряш на глупавия. Кажи: „Сега съм зает, друг път когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности и гледай да ги развиеш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да се прояви - то това е Бог." „От начало у човек може не всичко да е сложено и не всичко да е добре поставено у него, но после след време то ще стане по-добре.
Затова трябва да развиваш в себе си вяра и
надежда
.
Чрез тях човек се свързва с два различни свята. Чрез надеждата с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за тялото ти, но за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога.
към текста >>
Чрез
надеждата
с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за тялото ти, но за душата ти.
Кажи: „Сега съм зает, друг път когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности и гледай да ги развиеш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да се прояви - то това е Бог." „От начало у човек може не всичко да е сложено и не всичко да е добре поставено у него, но после след време то ще стане по-добре. Затова трябва да развиваш в себе си вяра и надежда. Чрез тях човек се свързва с два различни свята.
Чрез
надеждата
с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за тялото ти, но за душата ти.
Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне, има ли нещо лошо в това? Не, това е благословение.
към текста >>
56.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
" Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат
надежда
, които са радостни." „И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас.
Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата. И всеки от вас търси първото място, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакайте малко!
" Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат
надежда
, които са радостни." „И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас.
И няма да ви срещна и втори път. С вас няма да се занимавам, разберете. А други ще се занимават с вас. Законът на Любовта изисква това. Ако можете да ходите, добре.
към текста >>
57.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
" Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат
надежда
, които са радостни." „И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас.
Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата. И всеки от вас търси първото място, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакайте малко!
" Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат
надежда
, които са радостни." „И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас.
И няма да ви срещна и втори път. С вас няма да се занимавам, разберете. А други ще се занимават с вас. Законът на Любовта изисква това. Ако можете да ходите, добре.
към текста >>
58.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 6
Надежда
Кьосева...................................... - 471 14.
Станка Тотева.............................................. - 361 9. Златка Константинова ............................... - 380 10. Велик Константинов ................................ - 392 11. Симеон Арнаудов...................................... - 400 12. Райна Стефанова....................................... - 459 13.
Надежда
Кьосева...................................... - 471 14.
Жеко Вълканов.......................................... - 504 15. Йордан Бобев ......................................... - 509 16. Донка Илиева ......................................... - 514 17. Панка Славов............................................... - 524 18. Олга Байрамова........................................ - 527 19.
към текста >>
59.
6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА
,
,
ТОМ 6
6. СТИХОВЕ НА
НАДЕЖДА
Потекоха сиви, еднообразни, безрадостни и безнадеждни дни.
6. СТИХОВЕ НА
НАДЕЖДА
Потекоха сиви, еднообразни, безрадостни и безнадеждни дни.
По-безнадеждни от по-рано. Защото по-рано мислех, че някъде далеч има по-красив живот, а сега като не можех да се добера до него, помислих, че той не 10 съществува. Но понеже човек не може да издържа да страда, да се мъчи, да е в напрежение непрекъснато, той търси отдушник, търси да се успокои, да се примири с нещо друго, което е по-близо до него. Тогава се залових пак за хубавите книги, поезията, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива. Почнах да се вглеждам все повече и повече в природата.
към текста >>
И сега се засмях, затворих тетрадката и излязох на разходка в мрачния ден, защото не знаех какво да мисля повече, а ми хареса това разрешение на
надеждата
и си казах: „Е, все пак хубаво е, че има такава способност в човека, да се успокоява сам и да се надява."
И кой е, който ми говори? Кой може да знае, какво ми е сега на душата? Кой може да ме разбира и успокоява? " Питам, озъртам се около себе си, свивам в недоумение устни, но се успокоявам. Ставам, измивам се, обличам се хубаво и излизам при хората или сред природата.
И сега се засмях, затворих тетрадката и излязох на разходка в мрачния ден, защото не знаех какво да мисля повече, а ми хареса това разрешение на
надеждата
и си казах: „Е, все пак хубаво е, че има такава способност в човека, да се успокоява сам и да се надява."
към текста >>
60.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
И аз се привързах с цялата си душа към г-жа Каназирева - кака Райна, не защото очаквах и изисквах, или получавах някакви материални помощи, тя също не беше добре материално, но защото тя беше човек с по-голяма светлина от обикновените хора, служеше на една висока идея, която й даваше морални сили и възможности да ме подкрепя морално, да ми вдъхва вяра и
надежда
, да ми посочи извора на светлина и вдъхновение в живота.
Те не споделяха с мене. Какво желаех, към какво се стремях, какво мечтаех и аз, и те също не знаеха. И аз не споделях с тях. Това беше по единствената причина да не се отегостяваме едни други. Всеки изглеждаше доволен от съдбата си и мълчаливо носеше мъката и несретата си.
И аз се привързах с цялата си душа към г-жа Каназирева - кака Райна, не защото очаквах и изисквах, или получавах някакви материални помощи, тя също не беше добре материално, но защото тя беше човек с по-голяма светлина от обикновените хора, служеше на една висока идея, която й даваше морални сили и възможности да ме подкрепя морално, да ми вдъхва вяра и
надежда
, да ми посочи извора на светлина и вдъхновение в живота.
Защото какво е живот без светлина, без вдъхновение? Мърцина. Аз не можех да живея мърцина живот. Тя беше първият човек когото срещнах, когото видях, че не се лута в тъмнина както другите хора, но върви право и смело с радост и вдъхновение към една определена цел. Това ми харесваше. Тя ми подари малка книжка с три беседи от г-н Дънов: „Трите основи на живота".
към текста >>
61.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и
надежда
.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст".
Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и
надежда
.
Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък.
към текста >>
Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и
надежда
: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител!
И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка. Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама.
Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и
надежда
: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител!
" Не зная от къде беше се оформило отдавна това мнение за Него у мен. И докато стигнахме къщата аз загубих и ума, и дума. Добре, че не ни посрещна най-напред Той, да имам време да се посъвзема. Посрещнаха ни на двора сестри дошли на посещение при Него. Милка ни запозна с тях.
към текста >>
62.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
То не можа да разбере, оцени и приеме Учението на Учителя, Учение, което дава сила и живот, мъдрост и светлина, радост и красота, обич и
надежда
.
Това, което Той каза и направи - имаше самоотвержени братя и сестри, които посветиха 21 целия си живот да живеят край Него и да го запишат. Това е огромно, богато наследство, което Той остави на човечеството, което бъдещите поколения ще проучавам, ще се ползват от него и ще Му благодарят. Ще благодарят и на скромните труженици, които посветиха целия си живот, за да им го запазят и оставят. Дано бъдат по-умни бъдните поколения. Защото сегашното поколение излезе неразумно и неблагодарно.
То не можа да разбере, оцени и приеме Учението на Учителя, Учение, което дава сила и живот, мъдрост и светлина, радост и красота, обич и
надежда
.
Учение, което прави хората братя и сестри, а земята - рай. Ще го разберат, но след много, много и много ненужни страдания, които могат да се избегнат. Ще го разберат и ще го приемат, защото казва Христос: „Всяко Слово Божие е опитано и то няма да излезе и да не принесе плод! " А Учителят казва: „Аз изпълних пространството с моите мисли, с моето Учение! И светът няма да се отърве от моите мисли!
към текста >>
63.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
У мене имаше постоянно приливи и отливи на
надежда
и смут.
Правехме с Него разходки из околността, ходехме за гъби, направихме екскурзия до връх Острец, хижа Бор и хижа Еделвайс. Там прекарахме 4-5 дни в повишено настроение, с богати беседи и разговори.. Бяха дошли и братя, и сестри от София по неведоми пътища призовани. На края Учителят каза, че това било събор. Ние сме си направили събора, за който нямаше други по-добри условия нито на Изгрева, нито % Мърчаево, от тези, за тази година. Външно всичко като че ли беше както някога и все пак не беше.
У мене имаше постоянно приливи и отливи на
надежда
и смут.
Какво става с Учителя 123 или с мене? Защо аз не Го виждам какъвто Го зная? Но никого не питам, даже и Еленка, която беше тъй мила и внимателна с мене. Чакам някой друг да заговори по това, но никой не проговори. Не заговорих и аз и скрито си носех болката от необяснимата тайна.
към текста >>
64.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС
,
,
ТОМ 6
". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра,
надежда
... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме!
Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните! " Или: „Някъде на топличко, на топличко! " Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш!
". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра,
надежда
... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме!
" Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние!
към текста >>
65.
84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра,
надежда
, търпение е от Бога.
84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА „Любезна Наталия, Писмото ви получих. На живота може да се гледа от много страни. Здравия, болния, богатия, бедния, учения и невежия, добрия и лошия, любящия и мъдрия разно схващат проявите на Божествения живот.
Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра,
надежда
, търпение е от Бога.
Тъмните облаци не са нещо лошо, те носят блага, бурите не са вестители на нещастието, те прочистват атмосферата, освежават въздуха! В живота на Божественото всичко си има своето място. Душата расте, умът се развива и духа крепне, а човек се повдига към вечното към Истината, която носи свобода. Ти обичай работата си, обичай децата. Учителството е добро занятие.
към текста >>
66.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва
надежда
да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити.
Разпитите продължаваха и то с единствената цел всеки обвинен да подпише изготвените му показания. Всичко вече е ясно. Конспирацията напълно разкрита. Не ни оставаше нищо друго, освен да капитулираме. Излишни бяха всякакви увъртания и отричания.
Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва
надежда
да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити.
Цареше привидно спокойствие. Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък! Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие.
към текста >>
Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и
надеждата
за предотвратяване не е малка - съберете сили!
Не ни оставаше нищо друго, освен да капитулираме. Излишни бяха всякакви увъртания и отричания. Трябваше да се подчиним на съдбата с единствената последва надежда да отречем показанията си в съда, като насила изтръгнати и да представим веществени доказателства за това: кървавите ризи и посинелите тела... , ' Макар и бавно, времето минаваше, всяка нощ вагоните зловещо се отваряха, неподписалите още своите „самопризнания" другари се отвеждаха и връщаха, но не така пребити. Цареше привидно спокойствие. Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък!
Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и
надеждата
за предотвратяване не е малка - съберете сили!
Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците".
към текста >>
67.
29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Думите ми бяха по-скоро стон, отколкото някаква молба с
надежда
за резултат от нея.
Майката изкокна от стаята от уплаха. С мъка удържах крака да не се докосне до завивките при движението на детето. При тези негови страшни страдания, сълзите ми потекоха и в голямата си мъка извиках: „Учителю! Какво да правим? " Помогни, помогни".
Думите ми бяха по-скоро стон, отколкото някаква молба с
надежда
за резултат от нея.
Детето отпусна глава на възглавницата си и затвори очи. Не разбрах какво стана и се уплаших. Но понеже то беше спряло да се движи, аз наместих завивките под крака му така, че петата да не допира до нищо. То заспа към 3 часа и спа непробудно до 9 часа, цели 6 часа, след което Се пробуди без болки. Майката седеше, гледаше и не можеше да повярва на очите си.
към текста >>
68.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква
надежда
и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин.
Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта. В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева. Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си.
Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква
надежда
и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин.
Помолих да не ми препятствуват. Казах, че не знам дали ще мога да го направя, но че ще се опитам-за което преди всичко ми е необходимо да отида на Изгрева. Понеже и домашните ми бяха изгубили вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам. В неделя три и половина заранта по тъмно се събудих и се опитах да седна в леглото си. Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла.
към текста >>
69.
15. ПРОИЗШЕСТВИЕ С ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
- „Преображение" стана официалното откриване на събора в читалище „
Надежда
" в града.
15. ПРОИЗШЕСТВИЕ С ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА На следния ден (16Л/И1.1921 г.) започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19.VIII. се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени на квартири в града, но повечето, останаха на палатки в обширния двор на Колибата. На 19.4/111.1921 г.
- „Преображение" стана официалното откриване на събора в читалище „
Надежда
" в града.
Там Учителят изнесе пред търновското гражданство братята и сестрите беседата „Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома „Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година". През време на събора стана още едно значително произшествие, ко-ето тук ще опиша. Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд насред двора близо до южна-та малка колибка.
към текста >>
70.
17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Пристигнаха и братята и сестрите - съборяни и на 19.VIII.1922 година стана официалното откриване на събора в читалище „
Надежда
", дето Учителят изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот".
Той взе две и аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По едно време Учителят рече: „Петре, Петре, измамили те духовете! " Тези думи ми подействуваха като врял душ и реших в себе си в бъдеще да не допусна повече духовете да ме измамят. И тази година както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме.
Пристигнаха и братята и сестрите - съборяни и на 19.VIII.1922 година стана официалното откриване на събора в читалище „
Надежда
", дето Учителят изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот".
Даденото от Учителя през време на съборните дни е изнесено в тома: „Беседи и упътвания от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство през лятото на 1922 година".
към текста >>
71.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Аз разбрах, че бях един от онези служители, който трябваше да влезне в тъмата на преизподнята и да пускам от време на време по една светлинка от
надежда
, голяма колкото светлината на светулка.
Аз млъкнах. Бях пред Учителя и слушах за своят път. Минаха много години, където и да ходех и с когото да се срещах винаги ме поставяха да работя с онези, които бяха жертви на силите Адови. Винаги останалите около мене ми се учудваха за това. Аз аз продължих да работя по същия начин цели 50 години.
Аз разбрах, че бях един от онези служители, който трябваше да влезне в тъмата на преизподнята и да пускам от време на време по една светлинка от
надежда
, голяма колкото светлината на светулка.
А това не бе малко. И затова Учителят ме награди да присъствувам на онзи Божествен концерт в зала „България", където присъствието на Учителя, Божието изявление в Светлина и образа на Учителя се сляха в Божието проявление на едно цигулково изпълнение, което идваше като Божие Вдъхновение. Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че надеждата е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка. Това за мен бе най-голямата награда от Учителя. Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис.
към текста >>
Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че
надеждата
е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка.
Винаги останалите около мене ми се учудваха за това. Аз аз продължих да работя по същия начин цели 50 години. Аз разбрах, че бях един от онези служители, който трябваше да влезне в тъмата на преизподнята и да пускам от време на време по една светлинка от надежда, голяма колкото светлината на светулка. А това не бе малко. И затова Учителят ме награди да присъствувам на онзи Божествен концерт в зала „България", където присъствието на Учителя, Божието изявление в Светлина и образа на Учителя се сляха в Божието проявление на едно цигулково изпълнение, което идваше като Божие Вдъхновение.
Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че
надеждата
е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка.
Това за мен бе най-голямата награда от Учителя. Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис. Е, какво ще кажете? Кое е по-голямо? Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали надеждата за спасението?
към текста >>
Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали
надеждата
за спасението?
Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че надеждата е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка. Това за мен бе най-голямата награда от Учителя. Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис. Е, какво ще кажете? Кое е по-голямо?
Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали
надеждата
за спасението?
към текста >>
72.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ако имаш Любов, ще имаш вяра; а като имаш вяра, ще дойде и
надежда
.
Божественият път не седи в роптанието. Всичко в Божествения път е благо. Щом дойдеш в Любовта, Любовта е само това, което примирява всичките противоречия, които съществуват. Вярата е свързана с живота. А не можеш да имаш вяра, докато нямаш Любов.
Ако имаш Любов, ще имаш вяра; а като имаш вяра, ще дойде и
надежда
.
Те вървят едно подир друго. Ние без любов искаме да имаме вяра. Сега това ви давам, да размишлявате за цялата година. Младият да люби и да живее; старият да работи и да се учи. Няма какво да ми говорите, че крак ви боли или че сте на 70 години.
към текста >>
73.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
7. ЦЕНТЪРЪТ НА
НАДЕЖДАТА
У ЧОВЕКА В школните лекции Учителят много пъти бе говорил за френологията и беше дал много познания и правила.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА
НАДЕЖДАТА
У ЧОВЕКА В школните лекции Учителят много пъти бе говорил за френологията и беше дал много познания и правила.
Решихме да си направим един ъгломер, за да може с него да измерваме онези разстояния и диаметри от човешката глава, които бяха от обсега на френологията. Току-що бях получил този уред от Илия Узунов, който ми го беше направил и ето се приближаваме до полянката. Привечер имахме обичай да излизаме до пейката, която беше опряна до онзи стълб, на който висеше голяма крушка и осветяваше поляната. Приятелите се бяха събрали около Учителя и разговаряха. В това време Учителят се обръща към мен и казва: „Ти си песимист!
към текста >>
" „Не, ще развиваш вярата и
надеждата
!
В това време Учителят се обръща към мен и казва: „Ти си песимист! " Аз трепнах, понеже се смятах за оптимист. Учителят видя моето учудване. Той продължи: „Оптимистите замислят големи работи и като не се реализират стават песимисти". Аз пък добавям: „Учителю, да замисляме тогава по-малки работи?
" „Не, ще развиваш вярата и
надеждата
!
" Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на надеждата. Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата. Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания. Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на надеждата у мен.
към текста >>
" Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на
надеждата
.
" Аз трепнах, понеже се смятах за оптимист. Учителят видя моето учудване. Той продължи: „Оптимистите замислят големи работи и като не се реализират стават песимисти". Аз пък добавям: „Учителю, да замисляме тогава по-малки работи? " „Не, ще развиваш вярата и надеждата!
" Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на
надеждата
.
Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата. Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания. Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на надеждата у мен. След Европейската война България бе победена и според Ньойския договор България нямаше право да поддържа редовна войска.
към текста >>
Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и
надеждата
.
Учителят видя моето учудване. Той продължи: „Оптимистите замислят големи работи и като не се реализират стават песимисти". Аз пък добавям: „Учителю, да замисляме тогава по-малки работи? " „Не, ще развиваш вярата и надеждата! " Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на надеждата.
Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и
надеждата
.
Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания. Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на надеждата у мен. След Европейската война България бе победена и според Ньойския договор България нямаше право да поддържа редовна войска. За да излезе от това положение правителството на Александър Стамболийски въведе така наречената трудова повинност.
към текста >>
Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на
надеждата
у мен.
" „Не, ще развиваш вярата и надеждата! " Като каза това Той пристъпи до мен, посегна с дясната си ръка към главата ми и натисна с показалеца центъра на надеждата. Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата. Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания.
Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на
надеждата
у мен.
След Европейската война България бе победена и според Ньойския договор България нямаше право да поддържа редовна войска. За да излезе от това положение правителството на Александър Стамболийски въведе така наречената трудова повинност. Според този закон всеки младеж трябваше да отбива военната си служба като трудовак. Правеше се договор между наборника и военната комисия, но имаше една клауза, според която желаещия може да се откупи от трудови войски като заплати една голяма сума. Обикновено комисията гледаше здравите момчета да ги прибере, за да работят.
към текста >>
А тя излиза от центъра на
надеждата
, който лично Учителят пипна на моята глава и с едно пипване завъртя ключа и светлината огря този център.
Друг случай: В младите си години имах случаен разговор за десет минути с непознат човек, който нищо не знаеше за мен, но изведнъж ми предложи една богата стипендия за следване за четири години в Атина. Какво означава това? Стара връзка от миналото или нещо друго. Ние се срещаме с хора непознати, вземащи различни постове и което е най-интересното, отговорни постове, които движат дадени ресори в обществото. Изведнъж те се отварят към теб, но за да протече тази невидима връзка от тях към теб, е необходимо да излезе от някъде.
А тя излиза от центъра на
надеждата
, който лично Учителят пипна на моята глава и с едно пипване завъртя ключа и светлината огря този център.
И ето той сега даваше своите плодове. Наистина човек има връзки и създава взаимоотношения от миналото си. Но за да ти съдействуват тези хора днес и за да ти помагат днес, означава, че тия връзки си ги изработил много добре и правилно си ги разрешил. А най-важното е, че днес трябва да възстановиш тази връзка посредством центъра на надеждата. Трети случай: Това беше през 1941 г.
към текста >>
А най-важното е, че днес трябва да възстановиш тази връзка посредством центъра на
надеждата
.
Изведнъж те се отварят към теб, но за да протече тази невидима връзка от тях към теб, е необходимо да излезе от някъде. А тя излиза от центъра на надеждата, който лично Учителят пипна на моята глава и с едно пипване завъртя ключа и светлината огря този център. И ето той сега даваше своите плодове. Наистина човек има връзки и създава взаимоотношения от миналото си. Но за да ти съдействуват тези хора днес и за да ти помагат днес, означава, че тия връзки си ги изработил много добре и правилно си ги разрешил.
А най-важното е, че днес трябва да възстановиш тази връзка посредством центъра на
надеждата
.
Трети случай: Това беше през 1941 г. Бях запас на турската граница. И там където работех ми плащаха заплата. Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше да ме настигне и чак в София ме настигна. Получих си парите, поглеждам ги и си казвам, че тия пари така не случайно ме преследват и затова ще си купя билет от лотарията с тях.
към текста >>
Но тук говорим за окултен закон и за центъра на
надеждата
.
" Аз се усмихвам и нищо не казвам. „Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам рамене и мълча. Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение. Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария.
Но тук говорим за окултен закон и за центъра на
надеждата
.
Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия. Според тогавашните правила Ярмила трябваше да ми изпрати декларация, с която трябваше да поеме моята издръжка. Но това не можеше да направи, защото нямаше имот и не беше състоятелна. И помоли една нейна близка българка, тя да ми изпрати покана.
към текста >>
Този център се нарича Центъра на
Надеждата
.
Ето какво означава честни и почтени връзки и отношения с подчинени. Идва един момент, когато си свързан с тази верига, когато идва времето и изпраща някой човек от тази верига, за да ти съдействува. Ще кажете случайни неща и случайни срещи. Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко.
Този център се нарича Центъра на
Надеждата
.
Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство.
към текста >>
Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на
надеждата
?
Идва един момент, когато си свързан с тази верига, когато идва времето и изпраща някой човек от тази верига, за да ти съдействува. Ще кажете случайни неща и случайни срещи. Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата.
Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на
надеждата
?
Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете?
към текста >>
74.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на Толстой в читалище „
Надежда
".
Но при него идваха приятелите от комуната и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството. Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с разположение. Така той омекна и се разположи към приятелите от комуната, а по-късно и към Учителя. През 1922 г. в Търново имаше събор на толстоистите.
Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на Толстой в читалище „
Надежда
".
Освен делегатите на конгреса в салона имаше много от търновското гражданство, като половината салон бе напълнен от приятели на Бялото Братство, които бяха дошли за своя редовен събор през август 1922 г. Съборът на толстоистите се състоя една седмица преди събора на Бялото Братство в същия салон на читалището в Търново. Петър Камбуров ме заведе на събора. С мен беше още един мой приятел и така ние присъствувахме на събора на Бялото Братство. Аз бях почнал да чета беседи на Учителя.
към текста >>
75.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
НАДЕЖДА
ГЕОРГИЕВА КЬОСЕВА (ПО МЪЖ), ПЕЧЕНИКОВА (ПО БАЩА) 1.
НАДЕЖДА
ГЕОРГИЕВА КЬОСЕВА (ПО МЪЖ), ПЕЧЕНИКОВА (ПО БАЩА) 1.
ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ Родена съм в 1915 г. в гр. Гюмюрджина, който тогава беше български, а сега е гръцки и в моя паспорт пише Гърция. На 12 август, сряда, 11 ч. преди обед.
към текста >>
76.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Имало е умуване по името ми, но се спрели на
Надежда
.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ Започвам от Гюмюрджина, където съм родена през 1915 г, 12.VIII. Било е сряда, 11 ч. преди обед.
Имало е умуване по името ми, но се спрели на
Надежда
.
Е, тази Надежда или Пежото, както ми е казвала майка ми тогава, понеже майка ми е завършила френския колеж и Пижон значи на френски гълъб. И по за кратко Пижо. Така, че аз бях Пижон и ми казваха Пижо до късно. По- късно баща ми ми казваше Бижуренчо. Сега, каквото помня от първия ми дом.
към текста >>
Е, тази
Надежда
или Пежото, както ми е казвала майка ми тогава, понеже майка ми е завършила френския колеж и Пижон значи на френски гълъб.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ Започвам от Гюмюрджина, където съм родена през 1915 г, 12.VIII. Било е сряда, 11 ч. преди обед. Имало е умуване по името ми, но се спрели на Надежда.
Е, тази
Надежда
или Пежото, както ми е казвала майка ми тогава, понеже майка ми е завършила френския колеж и Пижон значи на френски гълъб.
И по за кратко Пижо. Така, че аз бях Пижон и ми казваха Пижо до късно. По- късно баща ми ми казваше Бижуренчо. Сега, каквото помня от първия ми дом. Помня, че къщата имаше голяма врата с голяма топка в средата и се отваряше така с две крила.
към текста >>
77.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Написано на 15 и 16 декември от съпругата
Надежда
Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г.
е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество. Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри. Аз съм благодарна на д-р Вергилий Кръстев, който изиска от мене тази биография и на Марийка Марашлиева, която записа на пишеща машина горното.
Написано на 15 и 16 декември от съпругата
Надежда
Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г.
Написала Надежда Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 19.ХП.1922 г.
към текста >>
Написала
Надежда
Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 19.ХП.1922 г.
Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество. Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри. Аз съм благодарна на д-р Вергилий Кръстев, който изиска от мене тази биография и на Марийка Марашлиева, която записа на пишеща машина горното. Написано на 15 и 16 декември от съпругата Надежда Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г.
Написала
Надежда
Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 19.ХП.1922 г.
към текста >>
78.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА - Бележки
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
НАДЕЖДА
ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА Бележки През времето на Школата на Учителя 1922 - 44 г.
НАДЕЖДА
ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА Бележки През времето на Школата на Учителя 1922 - 44 г.
по различно време и от различно място прииждат онези, които са определени от Невидимия свят да бъдат ученици в Школата. Това нещо го забелязваме като правило при всички. Така също Надежда се ражда в Гърция и след войната семейството се преселва в София в 1918 г. и по този начин е направена първата стъпка, семейството да се озове в близост до Учителя. Следващата стъпка е: къде една душа ще се роди и кое ще бъде онова семейство, чрез което ще получи тяло и ще се роди на земята.
към текста >>
Така също
Надежда
се ражда в Гърция и след войната семейството се преселва в София в 1918 г.
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА Бележки През времето на Школата на Учителя 1922 - 44 г. по различно време и от различно място прииждат онези, които са определени от Невидимия свят да бъдат ученици в Школата. Това нещо го забелязваме като правило при всички.
Така също
Надежда
се ражда в Гърция и след войната семейството се преселва в София в 1918 г.
и по този начин е направена първата стъпка, семейството да се озове в близост до Учителя. Следващата стъпка е: къде една душа ще се роди и кое ще бъде онова семейство, чрез което ще получи тяло и ще се роди на земята. Случаят е такъв, че нейният брат Славчо Печеников е този, който прави първият контакт с Школата и чрез него тя присъствува на първата за нея беседа на Учителя. Кръгът е заключен и тя е вече в Школата, но преди това е трябвало да се превъзмогне нейното отстраняване от България, когато е трябвало да замине в Германия като ученичка да изучава балет. Ако това беше станало, нейният живот щеше да протече по друга линия и тя би се отклонила от Школата.
към текста >>
79.
ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Стефанка Петрова
,
ТОМ 6
Указа се, че са трима, но и тримата не ми вдъхваха
надежда
за помощ.
Започнах да чета окултна литература, да търся песни и молитви от Учителя, както и контакт със сестри и братя. Един ден, силно развълнувана от един личен мой въпрос се обърнал: импровизирана молба към Бога, като обещах много неща и поисках да покаже лице за помощ. Изтощена легнах на кревата. В това време нещо се задвижи, от слънчевия ми възел към врата, мина отзад към малкия и големия мозък и спирайки между двете ми вежди, повтори с ясен човешки глас три пъти: „Лазар". От уплаха, вероятно, аз забравих, че съм поискала да ми каже лице, но все пак започнах да мисля, колко души познавам с това име.
Указа се, че са трима, но и тримата не ми вдъхваха
надежда
за помощ.
След някой и друг ден подсъзнанието ми възвърна целия диалог с Учителя. Тогава стана пределно ясно, че гласа, който чух, е Бог. И така, странното желание, с което отидох да видя мъдреца ми бе удовлетворено по вътрешен път. Бях у Кисьови когато брат Иван изживяваше последните си часове. В това време дойде у тях едно момиченце от провинцията с писмо, в което молеха Кисьови да му разрешат да свири на пианото им, защото ще държи изпит в музикалното училище.
към текста >>
80.
1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА
,
Богдана Николова
,
ТОМ 6
Тръгнахме си, окрилени от
надежда
и вяра във Всевишния.
Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от Учителя. Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря като каза: „Няма нужда, вашата Вяра е силна. Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз докато оздравее напълно! " Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати.
Тръгнахме си, окрилени от
надежда
и вяра във Всевишния.
Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в спасението й. Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов. След известно време от раните почнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването от тях падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело. Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил.
към текста >>
81.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Имате силна вяра, но слаборазвита
надежда
и религиозно чувство.
На лъжата, каквото и име и да се й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много лоши остатъци от миналото, които, ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля.
Имате силна вяра, но слаборазвита
надежда
и религиозно чувство.
Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята?
към текста >>
В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и
надеждата
.
Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли. Гледайте да използувате неблагоприятните обстоятелства. Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва.
В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и
надеждата
.
Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро.
към текста >>
За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра,
надежда
и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия.
Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна.
За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра,
надежда
и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия.
Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби. Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата. Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души. Защото Бог обича доброто, реда и чистотата във всичко. Това е моят съвет.
към текста >>
Възложете сега
надеждата
си на Небето.
Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение. Гледайте да имате мир в душата си. Проектирайте си постоянно по няколко пъти на ден портокалената краска в умът си.
Възложете сега
надеждата
си на Небето.
Четете 35 Псалм 5 п. 4 п. 10 п. С поздрав, ваш верен П. К. Дънов 28.VII.1911 г.
към текста >>
Дълготърпение 12.
Надежда
13.Вяра 14.Мъдрост 15.
Любов 6. Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо 11.
Дълготърпение 12.
Надежда
13.Вяра 14.Мъдрост 15.
Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми. Свещеният подпис Обработвай сърцето си във всяка добродетел и Аз ще те възрастя и благословя. Свещеният подпис София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо.
към текста >>
Да схванат образа на
Надеждата
, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш.
Р. Ж. 1918, март Ставане в четири, приготвяне, почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота.
Да схванат образа на
Надеждата
, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка на Бога Живаго в Негова Храм.Прочитане на Лозинката и Отче наш.
Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване. Амин. Тъй да бъде. Ж. К. В. О. (свещеният подпис) София, 6 юли 1915 г. Любезни Н.Ватев, Получих писмото ви.
към текста >>
Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и
Надежда
, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига.
Дънов (свещеният подпис) Варна, 10.III.1918 г. Обична В. Н. Ватева, Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа. Изпитанията при сегашните условия са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо. Господ на смелите всякога помага.
Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и
Надежда
, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига.
Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден. Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух. Аз изпращам наряда по Ст.
към текста >>
82.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Баща ни беше кмет на Илиянци, Връбница, Обеля и
Надежда
дълги години, които бяха прикачени села към община София.
По време на Първата световна война моят баща беше районен кмет в квартала близо до гарата, където живееха предимно железничари и чиновници. Нашата маза беше заредена с какво ли не. Децата на съседката ни често идваха при майка ми и казваха:" Лельо, мама ти се моли да й дадеш една лъжица мас, защото няма с какво да си наготви". Майка ми на никого не беше отказвала. Нямане, глад по време на войната ние не знаехме.
Баща ни беше кмет на Илиянци, Връбница, Обеля и
Надежда
дълги години, които бяха прикачени села към община София.
В края на войната 1919 г. беше станала историческа железничарската стачка от комунистите и която претърпя провал. Един неделен ден, рано сутринта бяхме събрани всички в кухнята и майка ми приготвяше масата за закуска, се позвъни. Излезе баща ми. Дошли двама офицери.
към текста >>
83.
4. Разцеплението
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
„Л.М.Младенова, Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата
надежда
в душите си и Христовия Дух ще ви осени.
Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза от овчето стадо и решиха да се молят за моето спасение. По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя.
„Л.М.Младенова, Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата
надежда
в душите си и Христовия Дух ще ви осени.
Всички през огън ще минат, за да се очистят. Човешкото естество няма край на своите опачини. Когато сърцето се изопачи, то е способно на всичко. То може да създаде един Юда с целувка да предаде своя учител. Само че сега Христос не може да бъде предаден, съден и распят от никоя земна власт, не може да бъде изпъден от никоя църква и заместен от другиго.
към текста >>
84.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Може би намира в мен някакви работи,които да му дават
надежда
, че може и от мен да излезе нещо.
Целувам ви. Твой Ильо Второ писмо до съпругата му София, 15.V.1944 г. Мила Маре, В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор държах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги предам. Беше много разположен, даже Боян Боев ми казва, че правело впечатление на околните там, че към мен бил много благоразположен и водел дълги разговори, каквито рядко с други е водел. Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание.
Може би намира в мен някакви работи,които да му дават
надежда
, че може и от мен да излезе нещо.
Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания. За силния няма закони и няма отговорност и виновност.
към текста >>
85.
2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Майката е ицдала
надеждата
си само в тия деца, но като не е могла да понесе пренебрежността на мъжа си, тя си е заминала и ги е оставила малки по на 8 и 10 години.
Сега да дойдем по въпроса за Кортеска. Г-н Никола и Кортеска, жена му и дъщеря му са много близки души. Те от много отдавна са ликвидирали кармата си и са в любовта на една много пречистена Любов. Те са били преди един живот брат и сестра и тяхната майка е била Кортеска. Силна обич е била техната обаче са имали един баща, някой лорд богат, който живеел в разкош и е бил женогонец.
Майката е ицдала
надеждата
си само в тия деца, но като не е могла да понесе пренебрежността на мъжа си, тя си е заминала и ги е оставила малки по на 8 и 10 години.
Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една студена парична сума. Заградени със суетни и обикновени деца, с егоистични сърца, то те още повече са се сближили братът и сестрата и заедно са споделяли своята тежка съдба. Така расли и свършили училище, живели са заедно, доволни от своята братска и сестринска любов, те са се опазили от половата любов и не са се оженили. В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира.
към текста >>
86.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на
Надежда
, Вяра и Любов.
Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може.
Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на
Надежда
, Вяра и Любов.
Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа.
към текста >>
Изпращам ви една беседа върху
надеждата
.
Сега идат по-добри времена за работа полезна. Няма защо да се вдавате на лошите внушения. Времето всичко изправя. Чистете миналото. Приемайте в себе си Божествения живот.
Изпращам ви една беседа върху
надеждата
.
Препишете си я и прочетете внимателно. Моя поздрав на всички приятели. Ваш Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) Любезна Е.Казанлъклиева, Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога.
към текста >>
Търпени, умение, вяра и
надежда
.
Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички. В.К.Ж.О. (Виделината, която е живот и обич) (Свещеният подпис) 19.IX.1920 r. Любезна Е. Казанлъклиева, Писмото ви получих.
Търпени, умение, вяра и
надежда
.
Ти можеш да идеш до Лом, Свищов, а може и до Мездра. Цеко желае това. За другите работи, те сами по себе си ще се оправят. Трудните работи в тоя свят по-лесно се разрешават. Иска се време.
към текста >>
Любов жива, Вяра светла,
Надежда
радостна да пълни душата.
При това приготовлявам и друго четиво. Но ти когато се намираш в нужда, пиши. И ако не ви се отговори, това да не ви смущава. Аз всякога се стремя да отговоря по един или друг начин. Давайте си точния адрес във вашите писма, не сте си дали точния адрес.
Любов жива, Вяра светла,
Надежда
радостна да пълни душата.
(Свещеният подпис) София, 21.XI.1921 г. Любезна Еленке, Получих писмото ви. Дадох исканото от вас на Найдена. Дадох му и някои наставления за вашето дете. За вашата работа ще ви кажа следното.
към текста >>
Дълбока вяра, силна
надежда
.
Дадох му и някои наставления за вашето дете. За вашата работа ще ви кажа следното. Работете усърдно, но не се пресиляйте. Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени. Пазете дълбоко смирение, търпение, въздържание, самообладание.
Дълбока вяра, силна
надежда
.
Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство.
към текста >>
87.
25. Дядо Благо си заминава
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И бай Иван го
обнадеждава
така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине.
А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: „Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така“. Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине.
И бай Иван го
обнадеждава
така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине.
Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата.
към текста >>
88.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Надеждата
е свързана с физическия свят.
След тези събития иде нещо добро, събуждане на съзнанието. Нов свят се създава, нова култура иде, културата на шестата раса. Иде нов ритъм сега в живота. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят Божественото се притичат на помощ.
Надеждата
е свързана с физическия свят.
Вярата с духовния, Любовта с Божествения. Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума. След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и милостта на Бога. Всинца трябва да слугуваме на Бога. Които Му слугуват по-добре неговата любов е по-голяма.
към текста >>
Надеждата
е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума.
Иде нов ритъм сега в живота. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят Божественото се притичат на помощ. Надеждата е свързана с физическия свят. Вярата с духовния, Любовта с Божествения.
Надеждата
е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума.
След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и милостта на Бога. Всинца трябва да слугуваме на Бога. Които Му слугуват по-добре неговата любов е по-голяма. Хората ще дойдат да разберат Бога като Любов. При днешните важни събития трябва да се освободим от всички дребнавости, този лош, онзи лош и да се молим усилено, защото голяма сила има молитвата, тя е дишане на душата.
към текста >>
89.
21. Бележки
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Остана нашата
надежда
, че Светозар в следващия етап на нашата работа би могъл да допълни и даде онова, което майка му не е разказала.
Но минаваха години и тези опитности останаха да се носят във въздуха като спомени. Те трябваше да се напишат, заради което написахме с д-р Вергилий Кръстев по негова идея едно писмо и един план до сина, до Светозар - синът на Стефка Няголова, с което го умолявахме да одобри нашият план. Аз лично го занесох, той го прочете и поради това, че беше зает ме препрати към майка си, за да почна работа с нея. Така аз ходих няколко пъти и записвах на магнетофон разговора със Стефка. Ако това беше направено преди 20 години материалът щеше да бъде по-обемист и по-подробен.
Остана нашата
надежда
, че Светозар в следващия етап на нашата работа би могъл да допълни и даде онова, което майка му не е разказала.
Освен това знаехме, че той си водил бележки и може би в бъдеще тези неща ще бъдат разказани по-подробно. Ние сложихме началото. В нашия план трябваше да се дадат опитностите на Крум Няголов, на Стефка Няголова, така също и на Величка Стойчева и да се опише нейната просветителска дейност в Бургас и да се проследят нейните публикации и стагии във вестници и списания в онази епоха. Но се оказа, че в течение на времето много неща бяха избледнели от съзнанието на Стефка Няголова и тя не би могла да каже повече от това, което сме записали. Темата за Величка Стойчева е една голяма тема и изисква задълбочена, настойчива работа за няколко години.
към текста >>
90.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността
надежда
.
П.К.Дънов (Свещеният подпис) Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността
надежда
.
А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
към текста >>
А
надеждата
не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго.
До всички приятели В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
А
надеждата
не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго.
Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота.
към текста >>
91.
16. Вяра, Надежда и Любов
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
16. ВЯРА,
НАДЕЖДА
И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене.
16. ВЯРА,
НАДЕЖДА
И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене.
Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра? “ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена.
към текста >>
Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра,
Надежда
и Люба и ще раздадеш тия неща“.
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене.
Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра,
Надежда
и Люба и ще раздадеш тия неща“.
Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра? “ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена. Дадохме от продуктите и една сума.
към текста >>
Продължихме със задачата да търсим жена с име
Надежда
.
“ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена. Дадохме от продуктите и една сума. Лицето й просия и тя каза: „Господ Ви изпрати, таман се чудя какво да правя“. Разделихме се.
Продължихме със задачата да търсим жена с име
Надежда
.
Намерихме я в голяма мизерия, където гледаше болен човек. И там оставихме от това, което носехме. Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати. Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба.
към текста >>
Надеждата
всякога се надява, че Бог няма да я остави.
На въпроса ни къде е малка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“.
Надеждата
всякога се надява, че Бог няма да я остави.
Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта. Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата.
към текста >>
Значи Бог посети Вярата,
Надеждата
и Любовта.
Когато се върнахме Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят.
Значи Бог посети Вярата,
Надеждата
и Любовта.
Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата. Без Вяра, Надежда и Любов нищо не се постига. Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“
към текста >>
Без Вяра,
Надежда
и Любов нищо не се постига.
Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта. Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата.
Без Вяра,
Надежда
и Любов нищо не се постига.
Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“
към текста >>
92.
56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков
,
Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира
надеждата
на земята, това е смисълът на сегашния живот.
Аз ще се постарая да ви навестя. Нашата другарка Юрданка прекараха добре тук още няколко дена. Варна сега има своите приятности. Предайте моите поздрави на всички приятели. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 8.V.1921 г.
Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира
надеждата
на земята, това е смисълът на сегашния живот.
И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност. И всичко се движи в тия живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в умът, надежда в душата. Бог е Любов и велика е тази мисъл.
към текста >>
И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност,
надеждата
в нейната дейност.
Нашата другарка Юрданка прекараха добре тук още няколко дена. Варна сега има своите приятности. Предайте моите поздрави на всички приятели. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 8.V.1921 г. Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята, това е смисълът на сегашния живот.
И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност,
надеждата
в нейната дейност.
И всичко се движи в тия живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в умът, надежда в душата. Бог е Любов и велика е тази мисъл. Леко става на душата когато знае, че Любовта е навсякъде.
към текста >>
Любов в живота, вяра в умът,
надежда
в душата.
Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 8.V.1921 г. Любезни Иване, Да се живее в Любовта, да се върви по пътя на вярата, да се реализира надеждата на земята, това е смисълът на сегашния живот. И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност. И всичко се движи в тия живот около тия три сили на душата. Да любиш, да вярваш, да се надяваш.
Любов в живота, вяра в умът,
надежда
в душата.
Бог е Любов и велика е тази мисъл. Леко става на душата когато знае, че Любовта е навсякъде. Моят привет и поздрав. Любовта да топли сърцата ви и на двама ви, а така също на всички приятели и братя. Сега се учат хората да се обичат.
към текста >>
93.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с
надежда
за нейното реализиране!
Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите! И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там!
Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с
надежда
за нейното реализиране!
Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник.
към текста >>
94.
5. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Но той нямал записан ден и нямало
надежда
да влезне при нея.
Вие имате по-голямо знание от мен.“ Иначе признава Учителя за Велик Учител. Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места! “ но не каза точно къде. Та вече 20 години аз ги търся тези места и обикалям от место на място, но никъде не съм видял и съм срещнал такова място или пък някого, където благословението да се е изсипало. Отива брат Продан при Ванга.
Но той нямал записан ден и нямало
надежда
да влезне при нея.
Но тя го извикала и той влезнал при нея без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: „Е-е, Учението на Петър Дънов е щала.“ Така този Миров Учител от Франция дойде да пита една гледачка още колко ще живее на земята и искаше тя да му каже тайната как да живее вечно. После аз тръгнах по София от брат на брат и разказах всичко. Онези, които го познаваха по времето на Учителя и му бяха сърбали попарата казаха: „Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат.“ И аз тръгнах по цяла България и на всички разказвам тази случка вече над десет години.
към текста >>
95.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и
надеждата
и вярата разперваха криле.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА Никой не познаваше и обичаше душите ни като Него, никой не можеше да насърчи, да подкрепи, да утеши като Него.
Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и
надеждата
и вярата разперваха криле.
Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно.
към текста >>
96.
24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 8
Топлеше ме
надеждата
, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя.
И все пак, аз издържах. Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията. Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл.
Топлеше ме
надеждата
, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя.
Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. Разбира се, намериха се завистници, у които се събудиха отрицателни чувства към мен. Отгде тази привилегия за мене, шушукаха явно? Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност.
към текста >>
97.
55. ЛЕК ЗА НАСТИНКА
,
,
ТОМ 8
Как се създава, как се осъществява и през къде минава ще разберете когато прочетете една книжка от Учителя със заглавие "Любов, вяра и
надежда
".
И всяка тревичка може да стане билка стига да повярваш в нея". Тогава разбрах, че трябва да имаш вяра. Вярата крепи човека. А какво всъщност е вярата? Това е връзката между човека и Невидимия свят.
Как се създава, как се осъществява и през къде минава ще разберете когато прочетете една книжка от Учителя със заглавие "Любов, вяра и
надежда
".
към текста >>
98.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Ще дойде тя, пееха изворите и отнасяха в светлите си струи
надеждата
му далече по земята.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ Наричаха го човека, който познава копнежа, човека в сърцето на когото беше винаги пролет.
Ще дойде тя, пееха изворите и отнасяха в светлите си струи
надеждата
му далече по земята.
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му.
към текста >>
И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на
надеждата
и топлеше сърцето на човека.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ Наричаха го човека, който познава копнежа, човека в сърцето на когото беше винаги пролет. Ще дойде тя, пееха изворите и отнасяха в светлите си струи надеждата му далече по земята. Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей.
И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на
надеждата
и топлеше сърцето на човека.
Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта. Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта.
към текста >>
99.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
Той изгуби всякаква
надежда
.
Д: От Пещера или Пазарджик. Свършват войните и баща ми напуска Сливен и идва в Пловдив. Взема една къща под наем. Знам, че беше чудно хубава, но много тежко карахме тия години. От друга страна националната катастрофа се отрази много лошо на баща ми.
Той изгуби всякаква
надежда
.
Националната идея за обединение на отечеството бе много голяма при офицерите. Така че просто рухна и нямаше усмивка на лицето му. След това той стана експерт по тютюните, макар че той не пуши. И ходеше в Гърция, Турция и Мала Азия долу и купуваше тютюни. И ние ходихме в Цариград и имаме много хубави спомени.
към текста >>
100.
30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
От друга страна и нашата
надежда
също ще се осъществи в края на краищата.
Не, Берлинската стена тъй лесно се разруши. В: Никой не очакваше. Д: Никой не очакваше. Сега има един страх да кажем, че двете Германии като се обединят, ще стане опасна. Англичаните, французите не са много благосклонни да идат да се бият за Германия, но ако един ден станат едни щати, нали, няма никаква опасност да има.
От друга страна и нашата
надежда
също ще се осъществи в края на краищата.
А Той също каза, че богатството и сиромашията ще се разберат. Значи Русия и Америка ще се разберат. В: Значи богатството и сиромашията. Д: Да, така говори, ще се разберат, защото каза: "Имайте предвид, че жълтите са по-интуитивни и ще се обединят преди белите и ще дадат голям урок на бялата раса, заради без-любието й". Че една от най-жестоките раси е бялата раса.
към текста >>
НАГОРЕ