Търсене в текстове за 'Наблюдение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 89 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

За търсене на вода може да помогне наблюдението на пластовете, да се учи геология.
Инсталацията е електрическа. Стана въпрос за търсене на подземни води. За тази цел могат да се наблюдават растенията. Растението може да усеща влагата, която е 20-30 метра под него. Където има подземна вода, там тревата е по-буйна, дърветата са по-кичести. За търсене на вода може да помогне наблюдението на пластовете, да се учи геология. Науката радиестезия се занимава с търсене на вода и чрез пръчка. Каква велика целесъобразност има в Природата! Забележете, нечистата вода, колкото и да се чисти, даже да се пречисти чрез дестилиране, пак запазва известни флуиди, които химически не могат да се констатират. За да се получи идеално чиста вода, Природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, се разпада химически на своите съставни части, а после, като слиза надолу, пак става вода. Един брат запита: „Как се обяснява нестинарството?
към текста >>

2. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Онази вечер небето беше удобно за наблюдение.
НЕЩО ЗА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Онази вечер небето беше удобно за наблюдение. Учителя изкара телескопа на площадката пред приемната стая. Бе станало 21 ч. около Учителя се събрахме около петнадесет души. Наблюдавахме циркусите и планините на Луната, а и няколко планети. После почна разговор.
към текста >>

3. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание.
Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система. Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си. Той изтъква, че слънчевите системи се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива.
към текста >>

4. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец.
Нашата мисъл ги привлича и чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено. Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично. За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева. За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец. За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора. Изгрева е много широко понятие, може да се реализира там, където има условия. За духовни колонии нека да се избират хубави места на Земята и да се строят малки общежития, но без заем.
към текста >>

5. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ73 Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в Природата, тъй като тя е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години.
към текста >>

6. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Индуцирането трае три часа; след микроскопско наблюдение на корените се забелязва увеличение броя на делящите се клетки.
2. Опитите на Мария Статкевич Немският ботаник Херман Хаберланд отглежда във влажна среда тънки плочки, изрязани от картофени грудки, и така установява наличието на делящи се клетки само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета. Другите плочки, лишени от лико-дървесни снопчета, делят клетките си само тогава, когато се поставят в контакт с прясно отсечени плочки или с емулсия, приготвена от споменатите плочки. Хаберланд допуска, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. По-късно Мария Статкевич, за да провери да не би това да се дължи на митогенните лъчи на Гурвич, предприема следния опит: отрязва от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета, и ги насочва като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Индуцирането трае три часа; след микроскопско наблюдение на корените се забелязва увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че митогенните лъчи на картофените плочки оказват своето действие – възбуждат клетките на корена към усилено делене. При контролните опити, направени с картофени грудки, в които напълно или почти липсват лико-дървесни снопчета, резултатът е отрицателен. Мария Статкевич прави заключението, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета като център, който изпуща митогенни лъчи, но тя не изключва, че едновременно могат да действат и хормони (обаче при този опит поради разстоянието между картофените плочки и корените действието на хормоните е изключено). В заключение можем да се запитаме все пак митогенните лъчи не са ли едно и също нещо с радиациите, установени от Лаковски, и с жизнения магнетизъм на Месмер? Но преди да направим сами своя главен извод, нека разгледаме и други опити.
към текста >>

7. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Проф. Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент.
За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост, като в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми. Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено. Даже на международния конгрес за психични науки в Атина той ясно изтъква: „По-добре да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно.“ Проф. Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др. Ще отбележим по нещо за някои от тези явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1. Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др.
Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 61) Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията.
към текста >>

9. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена.
След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски. Русо, един от най-бележитите педагози в историята, ясно е прозирал връзката между храната и характера. И затова препоръчва растителната храна за децата. Ето какво казва той по този въпрос: „Като едно от доказателствата, че месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея и на предпочитанието, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т.н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото - обяснявайте, както искате това - несъмнено е, че тези, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестоко-сърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тая жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките. Големите престъпници, които се готвят към убийство, пият кръв, за да се закалят. Омир представя циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите /които се хранели с лотоси - един вид растение/ - за такъв приятен род, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко и оставал да живее посред тях.” Ако родителите искат да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-възвишени мисли и чувства, ако искат да ги избавят от грубост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, ако искат те да имат здрави тела, чисти от отрови и чужди вещества, трябва да ги хранят с растителна храна.
към текста >>

10. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Движенията на малкото дете в този случай не са случайни, не са произволни, но при тънко наблюдение се прозира, че те отговарят на известни закони.
То почва неволно да движи краката си под такта на музиката и ако тя е по-жива, то скача и почва да танцува, да прави чудно красиви ритмични движения. Какви грациозни са тогава неговите движения! Кой го ръководи да прави движения, които по чуден начин съответстват на ритъма и духа на музиката? Кой е онзи вещ учител, който го е учил? Това е пак живата природа. Движенията на малкото дете в този случай не са случайни, не са произволни, но при тънко наблюдение се прозира, че те отговарят на известни закони. Къде са тия закони? Те са писани, те са скрити в цялата природа. Това показва, че има известни закони, по които музиката може да се превърне в движения. Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа.
към текста >>

11. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Това наблюдение е правено от мнозина.
Пощенският гълъб се използва за съобщения. Той е особено ценен в планините, когато другите видове пощи са невъзможни. По какъв начин пощенският гълъб е непогрешим в своята ориентировка? Пощенски гълъби, когато прелитат близо до един радиопредавател, напълно изгубват своята ориентировка и почват да летят в разни посоки. Коя е причината на туй? Това наблюдение е правено от мнозина. С пеперуди е правен следният опит: хваната била една двойка и мъжката била занесена на много далечно разстояние и пусната. Тя останала известно време неподвижна, завъртяла пипалата си във всички посоки и след това полетяла по геометрически най-късия път към женската. Именно с подобни опити са дошли до заключение, че пипалата у пеперудите в тоя случай играят роля на радиоприемателни антени, чрез които приемат радиовълни. И не напразно пипалата се наричат в зоологията още и антени. Значи тия антени, които човек създава в радиоапарата, са създадени отдавна от самата природа и то като пипала на пеперудата.
към текста >>

12. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания.
Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение. Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания. И тогава запознаването с новите факти в науката ще дойде като отговор на въпросите, които вълнуват юношата. Тъй че въпросите, които възникват в душата на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа. И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти, които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси. По-долу ще спомена само няколко от новите научни факти, които могат да се изучат в средните училища във връзка с останалия материал на съответните учебни предмети и то по горния метод. Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия, биология и др.
към текста >>

13. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр.
Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата. Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие. Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата.
към текста >>

Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист.
и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно то приема науката и отхвърля вярата. Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия.
към текста >>

14. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.”
Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата. Четенето и писането малко по-късно. Когато детето чертае лехите, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата вече се запознава с геометрия. Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.” Детският труд ще наложи добиването на първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата и цветята. Те трябва да се нареждат в редове и фигури. Лехите ще имат особена форма. Тяхната форма, брой и ред ще дадат материал за смятане и геометрия. Те ще се учат от децата повече нагледно, паметно, отколкото с отвлечени разсъждения.
към текста >>

Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето.
Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество. Астрономия Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват. После ще наблюдават, че някои звезди местят своите положения спрямо другите звезди, и така ще дойдат до планетите. Могат да наблюдават фазите на луната; могат да се научат по нейната форма и положение да познават, в коя фаза се намира тя, ида определят по луната, в коя посока се намира слънцето.
към текста >>

Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание.
Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание. Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване.
към текста >>

По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме!
А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме! Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна. Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно.
към текста >>

Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:
В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма.
към текста >>

Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика.
Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр. Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации. Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика. После запознаване с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази. Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване. Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти.
към текста >>

Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката.
„Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
към текста >>

Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит. За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода.
към текста >>

15. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал.
То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата. Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр. По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр. За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила:
към текста >>

Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците:
до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра. От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу.
към текста >>

Децата по време на излет чрез наблюдение и сравнение скоро ще намерят, че растенията във влажни и слънчеви места имат по-големи петури и по-нежна кожица и обратно.
Поради многото космици. Има растения като подбелът, които растат край вода и често там има много мъгла и роса. Тогава листата могат да се покрият отдолу с много космици. Те пречат на водата да премине в листата през листните пори. Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението Децата по време на излет чрез наблюдение и сравнение скоро ще намерят, че растенията във влажни и слънчеви места имат по-големи петури и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същ вид. Често ще срещат в гората момковата сълза Polygonatum officinalis. Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация. Какво ни говорят дебелецът и белият смил?
към текста >>

Наблюдение над току - що поникнал слънчоглед или тиква
Тук пак се превръща светлината в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва /Lamium album/? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени. Почервеняването на листата у разни растения има различно значение. Почервеняването на листата в някои случаи има за последствие намаление силата на осветлението, защото силното осветление би действало разрушително върху някои вещества в растението. Наблюдение над току - що поникнал слънчоглед или тиква Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина. А при изгрев пак се отварят. С каква радост ще констатират това децата. Ралицата при нещастни случаи. Наблюдения се правят върху ралицата /Delphinium consolida/, самакитката /Aconitum/, върбовката /Epilobium angustifolium/ и пр.
към текста >>

Наблюдение над конопката /Linaria cymbalaria/
Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са по-големи, листото на това място изглежда белезникаво. От там и белите петна по листата. Когато мястото е влажно и сенчесто, изпарението е слабо. Тогава междуклетъчните пространства са особено големи там, дето има най-много дихателни устица. Това е мярка за засилване на изпарението. Наблюдение над конопката /Linaria cymbalaria/ То расте по скалите, закрепено на скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските скали. Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването се извиват в противна посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете
към текста >>

Наблюдение над паяка тарантул.
На местоназначението разтрошава топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или са останали във вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Така топката добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул. Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици.
към текста >>

16. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси.
Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори. Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен, биологичен, нагледност и активност. Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. По този начин на преподаване не се ангажира в дейност цялата детска природа с всички свои сили Това последното ще се постигне, като се въведе в училището трудовият принцип - творческият труд. Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр.
към текста >>

а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси.
При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето. Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания: а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси. След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки.
към текста >>

След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях.
Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето. Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания: а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси. След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това.
към текста >>

17. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука.
Методите си тя е опитвала и изпробвала в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика мъдрост. Ето защо внимателно трябва да изучим нейните възпитателни методи, чрез които тя издига съществата все по-нагоре във великата еволюционна стълба, и да ги приложим в образователното дело. Какви са методите на разумната природа? В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука. От голямото богатство на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята: 1. Нека разгледаме методите, чрез които природата е възпитавала човека. Първият човек е трябвало да напряга всички свои сили, за да задоволи своите нужди и да върви напред. При неговия досег с живота се явявали много проблеми, които той е трябвало правилно да разреши. Тия проблеми, тия нужди го заставят да изследва природата.
към текста >>

18. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението.
''Един брат запита Учителя:'' - Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания? ''Учителят отговори:'' -Запазва се според Любовта, която съществува между тях. Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите. ''Една учителка каза:'' - Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите
към текста >>

19. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение.
Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.
към текста >>

20. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.
Определените от древните звездобройци 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тях е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се, внася голямо улеснение в изследването на Звездния мир. Под "Съзвездие", сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната сфера, но определен участък от нея. Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства. За астрологията най-голямо значение имат Дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето и се нарича еклиптика. Думата "еклиптика" е гръцка и значи затъмнение. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото когато има слънчево или лунно затъмнение, то става точно тогава, когато Луната се намира в точките на пресичане на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки върху Небесната сфера се наричат Лунни пъзли.
към текста >>

21. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята.
Поради изключителната активност на силовите си течения и влияния, древните звездобройци са я наричали Вулкан. Така ще я наричаме и ние. Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази планета, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за планета между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца. Вярно е, че други астрономи не са я потвърдили, но това не трябва да ни дава основание да отричаме нейното съществуване. Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар. Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята. В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец. Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува.
към текста >>

22. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°.
Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои. Полукс, който имал божествен произход и бил безсмъртен, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°. Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при Венера.
към текста >>

23. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При наблюдение с телескоп, Венера има фази както Луната и Меркурий.
Това говори, че тамошните Слънца-звезди са на много голямо разстояние и до нас, съгласно принципа на Доплер, достигат силовите течения с по-малка дължина на вълната. Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове в горната част на главата. Между звездите-Слънца, във Везни се открояват едно жълто и друго синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изобразил като старинни аптекарски везни, стремейки се да покаже характера на силовите течения, изхождащи от него (най-вече от тези две слънца) към Венера и носещи стремеж към точен, пълен и изящен ред, към справедливи отношения между всичко в света. В митологията е описано, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. При наблюдение с телескоп, Венера има фази както Луната и Меркурий.
към текста >>

24. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При това положение, Марс е най-благоприятен за наблюдение, но има южна деклинация и височина му над хоризонта за северните ширини не е голяма, поради което някои астрономи отиват за изследвания в южното полушарие.
когато Марс, Земя и Слънце са на една права линия) и 400 милиона километра (когато Земя, Слънце и Марс са на една права и Марс е в съвпад със Слънцето). С други думи, осъществява се голяма разлика от 345 милиона километра, която е от значение за неговото влияние. През всеки две години и петдесет денонощия настъпва такава опозиция, наричана противостояние. Положение, когато Марс е най-близо до Слънцето (в перихелий) и разстоянието до Земята е 55 милиона километра, настъпва на всеки 15 и 17 земни години и се нарича Велико противостояние. Такова имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и през септември 1988. При това положение, Марс е най-благоприятен за наблюдение, но има южна деклинация и височина му над хоризонта за северните ширини не е голяма, поради което някои астрономи отиват за изследвания в южното полушарие. При афелий на Марс, разстоянието до Земята е около 100 милиона километра, т. е. почти два пъти по-голямо от първото, следователно след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху земния живот и по-специално върху човека след Венериното е най-силно. За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от древността (най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него. Планетата носи сега името на гръцкия бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей.
към текста >>

25. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му.
годишни времена както на Земята там няма. Този факт придава на Юпитеровото влияние възможността живите форми и човек винаги да могат да влизат в контакт с Идейния свят, да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите. Най-добре определят възможностите и методите за осъществяването на поставената задача. Наблюдаван с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма, която е сплеснатост на атмосферата му. Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°.
към текста >>

От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение.
Този факт придава на Юпитеровото влияние възможността живите форми и човек винаги да могат да влизат в контакт с Идейния свят, да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите. Най-добре определят възможностите и методите за осъществяването на поставената задача. Наблюдаван с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма, която е сплеснатост на атмосферата му. Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения.
към текста >>

26. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
към текста >>

27. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър.
ФАЕТОН Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва Планета и пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество.
към текста >>

28. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар.
Но някои непросветени хора приемат съвсем неправилно това за слънцепоклонничество. Всички Дванадесет сектора - домове, се намират под влиянието на Небесните образувания на едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на Планетата, която има отношение към съответното съзвездие. Изтъкнахме, че древните звездобройци са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, всяка от които обхващала дадена област от Земята и се намирала под влиянието на Небесните образувания на едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на Планетата, имаща отношение с това съзвездие. Така например, Вавилонските звездобройци, ученици от школата на Саабей, по време на раждането на Христос видели т. нар. Витлеемска звезда, която според Йоханес Кеплер била точен съвпад на Марс (във велико противостояние) с Юпитер в Зодиакалното съзвездие Риби. Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета. Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме.
към текста >>

29. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

30. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата основа е наблюдението, чрез което ние установяваме движението на Слънцето, на Луната и на другите небесни тела както по отношение едно към друго, също така и по отношение на нашата Земя.
Тетрабиблос (Четиризнание) или Квадрипартитиум, от който Сентилонанумът е съхранен, и представлява сто афоризма върху астрологията. Това съчинение е послужило за основа на всички бъдещи трудове по астрология, като се започне от Юлиус Матернус Фирмикус, астролог от четвърти век и се стигне до астролозите от наши дни. Ще предам предговора, който той е дал към Тетрабиблос, който, както самото му заглавие показва, се състои от четири книги, в които излага принципите на астрологията, както тя се е развила в Египет и Халдея. Предговор към Тетрабиблос На две основи, мой Сириус, ние трябва да градим зданието на астрологичното учение. Първата основа е наблюдението, чрез което ние установяваме движението на Слънцето, на Луната и на другите небесни тела както по отношение едно към друго, също така и по отношение на нашата Земя. Втората основа е изследването, чрез което ние изучаваме измененията, които тези движения причиняват на земните тела, изучаваме доколко измененията в земния свят съответствуват на небесните тела. Първият от тези два клона на нашата наука изисква грижливо занимание, макар да не се занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно. Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство и мъчнотията за изследването на тази материя.
към текста >>

Земеделци и овчари от наблюдение са констатирали това.
Влиянията на Луната са очевидни и често се повтарят както при съвпад, квадрат и опозиция, т.е. при новолуние, първа четвърт и пълнолуние. Останалите небесни тела действуват в по-дълги интервали от време и не са така очевидни. Техните действия по някой път са явни, по някой път са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не само това, но даже семето или зародишът на всички същества още от най-ранно време получава от силата на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от наблюдение са констатирали това. Някои въздействия на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже човек без образование, чрез просто наблюдение може да констатира това. Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето. Има влияния, които се дължат на по-слаби причини и те изискват по-внимателно наблюдение. Например мореплавателите наблюдават валежите и промените на ветровете в определени периоди, които са във връзка със съвпадите на Луната и на другите небесни тела със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той може по положението на звездите да предскаже времето въз основа на своите наблюдения, може да каже дали предстои топло или студено, влажно или сухо време.
към текста >>

Някои въздействия на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже човек без образование, чрез просто наблюдение може да констатира това.
при новолуние, първа четвърт и пълнолуние. Останалите небесни тела действуват в по-дълги интервали от време и не са така очевидни. Техните действия по някой път са явни, по някой път са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не само това, но даже семето или зародишът на всички същества още от най-ранно време получава от силата на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от наблюдение са констатирали това. Някои въздействия на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже човек без образование, чрез просто наблюдение може да констатира това. Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето. Има влияния, които се дължат на по-слаби причини и те изискват по-внимателно наблюдение. Например мореплавателите наблюдават валежите и промените на ветровете в определени периоди, които са във връзка със съвпадите на Луната и на другите небесни тела със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той може по положението на звездите да предскаже времето въз основа на своите наблюдения, може да каже дали предстои топло или студено, влажно или сухо време. Също така може въз основа на небесните наблюдения да се съди за характерните заложби на хората и за техните телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития.
към текста >>

Има влияния, които се дължат на по-слаби причини и те изискват по-внимателно наблюдение.
Техните действия по някой път са явни, по някой път са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не само това, но даже семето или зародишът на всички същества още от най-ранно време получава от силата на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от наблюдение са констатирали това. Някои въздействия на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже човек без образование, чрез просто наблюдение може да констатира това. Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето. Има влияния, които се дължат на по-слаби причини и те изискват по-внимателно наблюдение. Например мореплавателите наблюдават валежите и промените на ветровете в определени периоди, които са във връзка със съвпадите на Луната и на другите небесни тела със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той може по положението на звездите да предскаже времето въз основа на своите наблюдения, може да каже дали предстои топло или студено, влажно или сухо време. Също така може въз основа на небесните наблюдения да се съди за характерните заложби на хората и за техните телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития. Обаче хората, които не са добре проучили астрологията могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните изводи са верни, другите го отдават на случайността. От друга страна има много хора, които са изучили някои откъслечни неща от тази наука и правят предсказания за пари, с което компрометират науката.
към текста >>

Те свързваха това с наблюдението на звездите, защото лечебните средства не могат да се прилагат еднакво за всички тела и за всички болести.
Зимният студ може да се смекчи чрез отоплителни средства и да създадем една средна температура. При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно. Може да се случат някои грешки в някои отделни случаи, но това става и при другите науки. Както е възможно едно предварително знание за някои неща и това знание заслужава внимание, така е възможно чрез астрологичното знание да избегнем злото до известна степен. Египтяните свързваха астрологията с медицината и изучаваха известни средства за лекуване. Те свързваха това с наблюдението на звездите, защото лечебните средства не могат да се прилагат еднакво за всички тела и за всички болести. Въз основа на медицинското знание те познаваха известни средства за предотвратяване на бъдещите болести. Също така те прилагаха известни лечебни средства за съществуващите вече болести.
към текста >>

31. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание.
Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа.
към текста >>

32. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже знаем, че когато хванаха Исуса в Гетсимания, учениците се разбягаха и не присъстваха на това, което наричаме Тайната на Голгота - Съденето, Кръста, Смъртта и Възкресението, те не знаеха за тези неща от лично наблюдение.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Понеже знаем, че когато хванаха Исуса в Гетсимания, учениците се разбягаха и не присъстваха на това, което наричаме Тайната на Голгота - Съденето, Кръста, Смъртта и Възкресението, те не знаеха за тези неща от лично наблюдение. След Възкресението Христос им се явява и им говори за Тайните на Царството Божие и техните духовни очи се отварят, особено след Петдесетница, и те тогава познават това, което не можеха да видят е физическите си очи. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път: пътя на ясновидството, въпреки че тази Тайна бе извършена на физическото поле. И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното.
към текста >>

33. XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези, които написаха Евангелията, са описали физически събития чрез ясновидско наблюдение, след като тези събития са станали.
XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО Тези, които написаха Евангелията, са описали физически събития чрез ясновидско наблюдение, след като тези събития са станали. Това трябва да се разбере, но същевременно и да се види неговата необходимост. Защото хората, които бяха съвременници на събитията от Палестина, не можаха да разберат това, което стана тогава. Защото самото това събитие можеше да даде импулс за неговото разбиране. Преди да стане това събитие, не можеше да съществува човек, който можеше да го разбере. То трябваше първо да стане.
към текста >>

34. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е.
Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
към текста >>

35. Самонаблюдението като метод на работа - Влад Пашов (1902- 1974)

• 191 • Самонаблюдението като метод на работа.
• 191 • Самонаблюдението като метод на работа. Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте. Говорете им като на разумни същества, за да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. Когато работите върху себе си, вие ще дойдете до положението да отделяте чуждото, външното влияние и да се справите с мъчнотиите си. Щом искате да се самовъзпитавате, може да приложите различни методи, но справедливи трябва да бъдете.
към текста >>

36. Влияние на посоката на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега, при наблюдение на явленията на мисълта може да забележите и следните явления: когато мислите, често ще забележите светли, ярки точки, които се явяват наляво и после отиват към дясно и се изгубват.
• 400 • Влияние на посоката на мисълта. Сега, при наблюдение на явленията на мисълта може да забележите и следните явления: когато мислите, често ще забележите светли, ярки точки, които се явяват наляво и после отиват към дясно и се изгубват. Когато точките вървят отляво към дясно, мисълта, която се проектира към вас, е от възходяща степен. Тази мисъл е полезна. А когато тези светли точки вървят отдясно към ляво, те са в низходяща степен. Тези мисли са опасни и безполезни за вас.
към текста >>

37. Опит с цветовете на спектъра - Влад Пашов (1902- 1974)

След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра.
• 431 • Опит с цветовете на спектъра. Ще ви дам следния опит: нека двама души от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня всеки у дома си да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете – тяхната интензивност, ширината на полето. Щом схванете добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху един от цветовете. Същото да направи и другият у дома си. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който всеки поотделно е концентрирал мисълта си. Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната на цвета ще бъде по-ясна. Изменението на цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе Светлината, която излиза от разумно същество. По спектъра ние можем да познаем от къде иде Светлината – от разумно или от неразумно същество.
към текста >>

38. Опит за наблюдение на небето - Влад Пашов (1902- 1974)

• 436 • Опит за наблюдение на небето.
• 436 • Опит за наблюдение на небето. Аз бих ви препоръчал да наблюдавате небето вечерно време, когато е ясно. Излизайте вечерно време вън и наблюдавайте звездите на небето около половин час, за да намерите между тях един равностранен триъгълник. И нека всеки от вас забележи добре къде е намерил този триъгълник, между кои звезди, в коя посока е намерил своя равностранен триъгълник. После ще ви говоря нещо върху тези естествени равностранни триъгълници. Така ще размишлявате върху отношенията на звездите едни към други, върху тяхното значение и т. н.
към текста >>

39. Упражнение за наблюдение на Луната - Влад Пашов (1902- 1974)

• 489 • Упражнение за наблюдение на Луната.
• 489 • Упражнение за наблюдение на Луната. През цялата седмица наблюдавайте Луната като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цяла седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху онази планета, която е свързана със съответния ден. Така в понеделник ще наблюдавате Луната; във вторник – Марс; в сряда – Меркурий; в четвъртък – Юпитер; в петък – Венера; в събота – Сатурн; в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тези планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време през ума ви. Ще отбелязвате и времето дали е ветровито, облачно или ясно.
към текста >>

40. САМОНАБЛЮДЕНИЕТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

• 690 • Самонаблюдението като метод за работа.
• 690 • Самонаблюдението като метод за работа. Като ученици добре е да се наблюдавате и да си давате отчет за вашите разположения и неразположения във връзка с времето. Добре е да знаете причината на разположенията и неразположенията си. Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които увеличавате знанията си.
към текста >>

41. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез първия знак на въздуха - Близнаци, ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализа.Той ни опознава с външния свят - развива конкретния ум, наблюдателните способности.
Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, науката и изкуствата. Качествата на въздуха бяха, както видяхме, горещина и влажност. Те са основата, върху която се проявява сангвиничният темперамент, това са хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха - Близнаци, ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализа.Той ни опознава с външния свят - развива конкретния ум, наблюдателните способности. Във втория знак на въздуха - Везните, имаме равновесие на вътрешните и външните сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха - Водолея, имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание - мистичното. Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения Север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи.
към текста >>

42. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие.
Затова Учителят постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темперамента. Още при първите си стъпки в езотеричното развитие човек започва много остро да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи едностранчива работа, а езотерическото развитие подразбира всестранно разгръщане на всички сили и способности. Вредата, която е възможно да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства върху другите темпераменти и се направи съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение - този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
към текста >>

Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение.
Съвсем друго нещо е човекът на холеричния темперамент. На холерикът много трудно му се отдава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и дори не иска да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.
към текста >>

43. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие.
Още при първите стъпки на окултното развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент. Защото ще работи само в това направление, в което темпераментът го води, и ще се получи една едностранчива работа, когато окултното развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпита при преобладаването на един темперамент, може да се отстрани като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответно изменение и у тях. Така флегматикът, понеже е муден, мъчно взима решение да влезе в пътя на Окултното развитие, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за Окултно обучение. Неговият поглед е обърнат към неговия вътрешен живот и когато стане Ученик на Вътрешния Път, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му противоречия и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си като гледа своето несъвършенство. Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в Пътя на Окултното развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, към която е склонен, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
към текста >>

Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека.
Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се отдава да влезе в Езотеричния Път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и не иска и да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този Път, той много трудно се подава на езотерично възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И така разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. 241. Важността на малките неща.
към текста >>

44. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

349. Правилно наблюдение.
Злоупотреби ли, той изгубва тази способност. Значи, Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш толкова, колкото ти е потребно, вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. А затуй в истинското знание от хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш. 349. Правилно наблюдение. Вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо, като Ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения - и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения!
към текста >>

Този факт ние обуславяме психологически на следното наблюдение.
366. Приливи и отливи в живота. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение, то е един факт. Този факт ние обуславяме психологически на следното наблюдение. Вземете момчетата и момичетата от 10 - 14 години, щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в чувствата и паметта им почва да се губи. Към 21-та година, паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настава една студенина и той казва: Изгубих онези хубави благородни чувства в сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща.
към текста >>

45. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка.
Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното. И всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: Загасна моята светлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте се обърнали с гърба си към нея. Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка. 383. Разбиране и приложение.
към текста >>

46. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Наблюдение на природата.
Разпределение на годишния материал От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. Хигиена — лична и обща. Социална насоченост. Връзка между дом и училище. Наблюдение на природата. Игри, песни, приказки, стихотворения и ръчна работа. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления От 1 декем.
към текста >>

47. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция.
Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери.
към текста >>

48. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се високо интелигентен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейния език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с
към текста >>

49. Наблюдавайте и се учете - Георги Томалевски (1897-1988)

Напразно, в света ние се учим чрез наблюдение и опит.
Трудностите от външно естество и трудностите от вътрешно естество са различни. Различни са и силите, и белезите на тези сили. Само едно вещо око може да ги разпознае. Много от учениците, както и от обикновените хора, не обичат да се учат. Те искат да им се даде всичко наготово. Напразно, в света ние се учим чрез наблюдение и опит. Дори ако наблюдавате линиите и израза на собственото си лице и като знаете отчасти своите склонности и навици, вие имате вече достатъчни условия за едно полезно упражнение. По такъв начин вие можете да изправите някои лоши черти у вас. Може би ще си помислите, че няма какво да изправяте. Не се лъжете. Ако беше така, нямаше за какво да ви изпращат в училището на този свят.
към текста >>

50. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
към текста >>

51. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно.
В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив. Ако нетърпеливият направи нови грешки в ходовете на своите постъпки, той ще натрупа нови неприятни последици и положението му, като настъпи момент за някоя стара ликвидация, ще бъде много по-лошо отколкото преди. Така трябва да се разбират думите: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо, а който няма търпение, ще загуби и това, което има.“ Крайно време е - казва Учителят - хората да променят живота си, да променят своите разбирания, вярвания и целия порядък на своето земно съществувание. Реши ли човек да живее по законите на Божествения порядък, трябва да наблюдава живота и да се учи от него. При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно. Учителят е казал, че човек се ражда на земята два пъти. За духовното раждане Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Търпението е благородното качество на силните. Слабите натури нямат търпение. Затова е казано, че търпеливият е по-силен от този, който превзема градове и крепости.
към текста >>

52. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

- Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
към текста >>

53. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла.
Според закона за еволюцията ние започваме с тялото." (Учителят П. Дънов) Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
към текста >>

54. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Всички духовни и религиозни общности и църкви бяха поставени под строго наблюдение и контрол, свободата на словото и вероизповеданието фигурираше само в конституцията на държавата, но в житейската практика крееше под оловен похлупак.
характера, който той е възпитал у тях (Ст. Ватралски, "Кои и какви са белите братя", С. 1926, с. 25-26). По време на тоталитарния период в България (1944-1989 г.) темата за личността и учението на Петър Дънов, както и за създадената от него духовно общество "Бяло братство", бе откровено табу. Атеистическата идеология на управляващата БКП не допускаше отклонения от "марксистко-ленинската философия" и "научния комунизъм". Всички духовни и религиозни общности и църкви бяха поставени под строго наблюдение и контрол, свободата на словото и вероизповеданието фигурираше само в конституцията на държавата, но в житейската практика крееше под оловен похлупак. След като ББ у нас години наред бе поставено извън закона и бе иззето цялото му имущество, во главе с десетките хиляди томове издадени сборници с беседи на неговия Учител, то получи регистрация като религиозна общност в съответствие със Закона за вероизповеданията. Разбира се, дейността му бе сведена до минимум, а организационната работа вътре в него бе осъществявана в полулегални условия. Така то посрещна зората на демократичните преобразувания в България през 1989 г. - лишено от всякаква материална база и поддръжка от страна на държавните органи, ала със съхранена структура и опазено духовно-културно наследство от своя Учител и основател. (По-подробно на тези проблеми ще се спрем по-нататък в рамките на обособена тема от този лекционен курс.)
към текста >>

И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му.
Той не воюва с никого. Не подлага на съмнение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П.
към текста >>

Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение.
Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри.
към текста >>

55. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН.
Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата.
към текста >>

56. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума).
Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност
към текста >>

57. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености.
В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител. Това несъмнено е велик момент от пътя на душата в Космоса. Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище. Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива.
към текста >>

58. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения.
Преплитането на всички цветове дава човешката аура. По аурата се съди за степента на развитието на човека (курсивът мой – К.З.).“ По този начин вътрешната светлина на личността отразява както стъпалото в духовната ў еволюция, така и мястото ў сред себеподобните върху безкрайната стълбица на всемирното развитие. Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П.
към текста >>

59. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще.
Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера През деня имаше възможност за разговор във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях, като със сродни души. През тази година четох техните издания и използвах една ваканция, за да ги посетя на Изгрева. Домът на Крум, където бях отседнала, бе в югозападната част на града, докато Изгревът бе в югоизточната. Трамвай нямаше толкова рано сутрин, така че ние ставахме в 3 ч. през нощта, за да бъдем в 5 ч.
към текста >>

60. Наблюдение върху себе си - Влад Пашов (1902- 1974)

• 509 • Наблюдение върху себе си.
• 509 • Наблюдение върху себе си. За десет дена направете следното наблюдение върху себе си: като се събудите сутрин, проследете какви мисли имате в главата си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тефтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят – топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно вижте има ли някакъв шум на улицата, на която живеете. Ако има някакъв шум, вижте на какво се дължи – дали кола, автомобил, трамвай минава, дали хора минават и се разговарят или пеят, дали кучета лаят.
към текста >>

За десет дена направете следното наблюдение върху себе си: като се събудите сутрин, проследете какви мисли имате в главата си и какво е състоянието ви.
• 509 • Наблюдение върху себе си. За десет дена направете следното наблюдение върху себе си: като се събудите сутрин, проследете какви мисли имате в главата си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тефтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят – топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно вижте има ли някакъв шум на улицата, на която живеете. Ако има някакъв шум, вижте на какво се дължи – дали кола, автомобил, трамвай минава, дали хора минават и се разговарят или пеят, дали кучета лаят. Освен това проследете има ли някаква връзка между състоянието, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три дена или най-малко преди една седмица.
към текста >>

61. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Наблюдение върху себе си 509
Методи на внушението 5 0 5 Методите в Окултната школа 3 9 0 Методите, дадени в лекциите 4 8 1 Мисълта на ученика 3 1 5 Музиката като метод за концентрация 1 6 7 Наблюдение върху себе си 509 Напреженията на Духа 1 1 7 Образът на Христос 1 3 2 Опит за влияние на мисълта 4 0 3 Опит за връзка с Космичния ритъм 514 Опит за концентриране 3 4 3
към текста >>

Самонаблюдението като метод на работа 1 9 1
Развиване на свръхсъзнанието 1 2 9 Различните науки като метод за работа 4 6 7 Ритъмът като път за реализиране на идеите 4 3 9 Ръководството на ума и на сърцето 425 Самовъзпитанието на ученика 4 7 9 Самонаблюдението като метод на работа 1 9 1 Самообладание 405 Самообладанието на ученика 4 7 2 Светлата точка в съзнанието 3 9 1 Светлина, Топлина и Доброта в концентрацията 3 4 Свещеният час 189
към текста >>

62. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Упражнение за наблюдение на Луната 4 8 9
Развиване на интуицията на ученика 3 8 2 Светлата точка в съзнанието 3 9 1 Свещената дума Аум-Амин-Амон-Ум 2 0 5 Символите на Природата 451 Тайна молитва и медитация 3 0 4 Упражнение за наблюдение на Луната 4 8 9 Човек и Възвишените същества при четене на беседите 1 0
към текста >>

63. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Наблюдение върху себе си 509
Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2 Опит за размишление за доброто у другите 3 8 0 Опити, наблюдения и размишление върху промяната на състоянията 312
към текста >>

64. С ъ з е р ц а н и е - Влад Пашов (1902- 1974)

Опит за наблюдение на небето 4 3 6
С ъ з е р ц а н и е Метод за развиване на въображението 3 3 6 Методи за ограждане на ученика 5 1 1 Образът на Христос 1 3 2 Опит за наблюдение на небето 4 3 6 Органи в теменната област 1 0 0 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Път към истинското познание 3 9 6 Самовглъбяване 14 0 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507
към текста >>

65. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Самонаблюдението като метод за работа 690
Работа в трите свята 645 Работа върху лицето и носа 930 Работа с чуждите присадки 714 Работата с малките величини като метод 600 Регулиране на мозъка 548 Самонаблюдението като метод за работа 690 Търпение 838 Търпението като метод за работа 644 Упражнение за Бога на Любовта 818 Упражнение с първата мисъл 688 Ученикът трябва да има висок идеал 601
към текста >>

66. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видими с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.
Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разделиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това, разбира се, внася голямо улеснение при изследването на Звездния мир. Така че под съзвездие сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната сфера, но и определеният участък от нея. Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видими с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства. За Астрологията най-голямо значение имат дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение на Земята около Слънцето, този именно кръг се нарича еклиптика. Думата е гръцка и означава „затъмнение“. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото Слънчево и Лунно затъмнение настъпва точно тогава, когато Луната се намира в точката на пресичането на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки на Небесната сфера се наричат Лунни възли.
към текста >>

67. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Велико противостояние на Марс, станало тогава (то става на всеки 15 и 17 години и Марс е най-близо до Земята и най-удобен за наблюдение - само на 50 000 000 километра), пръв открива на тази Планета канали.
Тази Планета има едно от най-хубавите, интересни и, както отбелязахме вече, силни влияния върху човека. От астрономите от по-ново време само д-р Лескаро твърди, че е можал да наблюдава тази Планета през 1859 г. А в най-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи, че е открил Планета между Слънцето и Меркурий, която нарича ФАЕНЦА. Други астрономи не са съобщили за съществуването на такава Планета, но това не трябва да ни дава основание да я отричаме. Така например през 1876 година големият италиански астроном СКРИАПАРЕЛИ, по време на т.нар. Велико противостояние на Марс, станало тогава (то става на всеки 15 и 17 години и Марс е най-близо до Земята и най-удобен за наблюдение - само на 50 000 000 километра), пръв открива на тази Планета канали. Други астрономи от това време, а и доста по-късно, не са открили подобни образувания. Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения на Земята. Но в по-ново време астрономите видяха каналите на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от астрономите на бъдещето за съществуването на Планета между Слънцето и Меркурий. Доколкото разбирам, съвременните астрономи не са проявили достатъчно желание, настойчивост и упоритост за нейното издирване.
към текста >>

68. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както и при Луната.
Женски Меркуриев тип Полукс, който, имал божествен произход, бил безсмъртен - това е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал за баща обикновен, земен човек, е черният брат, който е смъртен. Така е изнесено в легендата: злото и спънките на прогреса на човешкия род са конечни и ще свършат когато и да било. Тук се прокарва и идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това също картинно е изразено в една древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.“ Това е ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както и при Луната. Той обаче трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, неговото максимално отклонение от Слънцето е само 28 градуса. Затова той може да се наблюдава само когато е в най-голямо отклонение, и то само близко до хоризонта, след залеза на Слънцето,като вечерна звезда, или преди изгрев - като утринна звезда. Господстващата психологическа черта при хора с ясно и силно влияние на Меркурий е бързо да се приспособяват и нагаждат към всяка нова обстановка и да използуват възможно най-добре всички изгоди, които тази обстановка може да им даде. Също те преуспяват и се срещат навсякъде, където има повече да се приказва, отколкото да се иска. Лесно блясват със своите приказки, но всред хората с по-ниско интелектуално равнище.
към текста >>

69. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При наблюдение с телескоп Венера има също фази, както Луната и Меркурий.
Тези силови течения засягат по- висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка. Между тези звезди - Слънца, се открояват две (едното е жълто, а другото синьо), които са почти еднакви по размер и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни, с което е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две Слънца, които придават характера на Венера. Това са силови течения, носещи стремеж към точния, пълен и изящен ред, към справедливите отношения, които трябва да има между всички и всичко в света. В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. При наблюдение с телескоп Венера има също фази, както Луната и Меркурий. ВЕНЕРА В ДОМОВЕТЕ Венера в първи дом, особено (както вече отбелязахме при другите Планети и Луната) ако е близо до хоризонта - Асцендента, определя външния вид на тялото, белезите по главата и лицето, за които отбелязахме вече. И според това, до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове на Венериния тип, имаме и по-красивите и съвършени белези, форми и качества, които тя носи и дава. Във втори дом се подсилват вътрешните качества, които Венера дава. Ако Венера е в трети дом, роденият във всяка своя работа и дейност ще прилага красотата, изяществото, умението да бъде тя съвършена, най-хубава. Приложните изкуства са ясно изразени, когато Венера е в този дом.
към текста >>

70. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма.
Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние. През всеки две години и 30 денонощия имаме противостояние - опозиция. Когато Марс е най-близо до Слънцето (при Перихелий), това разстояние по Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме на всеки 15 и 17 земни години и се нарича“Велико противостояние“. Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и 1988. При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват да го наблюдават в Южното полушарие. При Афелийно положение на Марс това противостояние е около 100 милиона километра - почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова негово влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека, след това на Венера, е най-силно. За да разберем, както вече споменахме, естеството на силовите течения на дадено Небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите днес и в древността (най-вече създателят на астрономията и Астрологията Саабей Бен Аадес) са доказали.
към текста >>

В подкрепа на това се изтъква наблюдението, че през каквато и суша да премине дадена област, където има минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници - дъждове, снегове и пр.
по нашата Земя съдържат в себе си и вода, която не е проникнала отвън. В някои от тях, както е изчислено, тя е до 30 процента. Тази вода е продукт на еволюционния процес. От този еволюционен процес в глъбините на нашата Планета се е получила първичната вода, която, бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това се изтъква наблюдението, че през каквато и суша да премине дадена област, където има минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници - дъждове, снегове и пр. Тези външни води са дошли отпосле, те са вторични води. И на Марс съществува подобен процес: от глъбините на тази Планета бавно, но сигурно водата от еволюционния процес на минералите изплува в малки количества, създавайки тези тъмни области (области на влагата), тази първична вода. Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата чудовищната гравитационна сила на Черното слънце ги е привлякла, а с това и животът там е угаснал.
към текста >>

71. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна Планета и бил уверен в тяхната правота и точност, поради по-добрите възможности, които съществували в Берлин, за наблюдение на Небесната сфера, той изпратил своите изчисления на младия френски астроном Гале.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак //. Откриването на тази Планета е едно забележително събитие в историята на астрономията. Това събитие е ярък пример, с който се потвърждават принципите и тържеството на Небесната механика. В 1846 година великият френски астроном Леверие приел, че наблюдаваните смущения в орбитата на Уран се дължат на присъствието зад нея на Планта с голяма маса. Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна Планета и бил уверен в тяхната правота и точност, поради по-добрите възможности, които съществували в Берлин, за наблюдение на Небесната сфера, той изпратил своите изчисления на младия френски астроном Гале. След като Гале ги получил, още следващата нощ открил точно на посоченото място (с едно отклонение от около един градус) неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на тази Планета е станало с върха на перото. Тази планета нарекли на името на древноримския бог на моретата Нептун. Тя се намира на средно разстояние от Слънцето 30 Астрономически единици, което не отговаря на положението, дадено от закона на Тициус - Боде. Според този закон тя би трябвало да бъде на 39 Астрономически единици.
към текста >>

Че наистина е така, говори фактът, че при наблюдение на неговия диск краищата му се виждат малко размити.
Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и демоничен домогвания на Черното слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите Планети с малка плътност, и е дебел около 13 000 километра; не е и много плътен. Че наистина е така, говори фактът, че при наблюдение на неговия диск краищата му се виждат малко размити. Тези качества на нептуновата атмосфера със своето влияние говорят, че мисловният свят, обсъждането, като психични процеси в човека, слабо са проявени и са оставени на по-заден план при хората под силното влияние на тази Планета. Нептун, както вече отбелязахме, има отношение към т.нар. ПИНЕАЛНА ЖЛЛЕЗА, която се намира между двете хемисфери на главния мозък. Службата и функциите на тази жлеза не са известни на сегашните учени. Но според други, добре запознати с човека, френолози, задачата и службата и е да дава ИНТУИЦИЯТА у човека, когато е добре развита, както това е при Нептуновите типове и хората под силното влияние на тази Планета.
към текста >>

72. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стремежът да се проникне в тайните на Слънчевото семейство чрез използуване на Нютоновия закон за всемирното притегляне и чрез най-старателно наблюдение е бил всякога приложим, продължава и сега.
ПЛУТОН Последната известна засега планета от Слънчевата система е Плутон. Стремежът да се проникне в тайните на Слънчевото семейство чрез използуване на Нютоновия закон за всемирното притегляне и чрез най-старателно наблюдение е бил всякога приложим, продължава и сега. Връх на тези усилия е откриването на планетата Плутон. Обстоятелствата, при които е била открита тази Планета, са напълно сходни с тези, при които е открит Нептун. В началото на двадесети век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел, живял между 1855 и 1916 година, проявил много голям интерес към възможността за съществуването на Планета зад Нептун. По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в орбитите на планетите Уран и Нептун, в началото на 1905 година той стига до извода за съществуването на неизвестна Планета с голяма маса. Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази Планета не са били публикувани до 1914 година.
към текста >>

73. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В новогодишната нощ на 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко Небесно тяло, за което след двучасово наблюдение се убеждава, че е малка планета - някакво каменно парче с около 770 километра в диаметър.
РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН Когато беше формулиран познатият ни от историята на астрономията закон на Тициус- Бод, който определя средните дистанции на Планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2,8 Астрономически единици няма Планета и че пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро се изясни, че това не е така. В новогодишната нощ на 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко Небесно тяло, за което след двучасово наблюдение се убеждава, че е малка планета - някакво каменно парче с около 770 километра в диаметър. Пиаца нарекъл това малко небесно тяло - планета Ц е р е р а, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това се откриват там и други Небесни образувания, също с малки размери - по-малки от Церера. Мястото следователно не е било празно. С това откритие особено ревностно се заел изтъкнатият астроном, който всъщност е бил лекар, д-р О л б е р с т, откривайки още няколко малки планети в това Пространство. Скоро се изяснило,че между Марс и Юпитер има цял пръстен от малки Небесни тела, различни по размер.
към текста >>

74. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ще трябва обаче предварително да изтъкнем, че Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия, които са достъпни за наблюдение, излъчват светлина и в повечето случаи притежават много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето.
Вибрациите от влиянието на Планетата, подсилени от хармоничните вибрации на Небесните образувания в съответното съзвездие, подсилват нейното влияние. Известно е, че когато имаме вълнообразни силови течения с еднаква дължина на вълната, изходящи от два различни източника, ще се получи едно усилване на силовата вълна или, както се казва, ще се получи интерференция. Това нагледно и ясно се разбира, когато ударим два камертона, които имат еднаква дължина на звуковата вълна; получаваме усилване на звука. Когато обаче имаме една Планета в друго Зодиакално съзвездие, то силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие оказват известно въздействие върху влиянието на Планетата, т.е. нюансират нейното влияние. Ще трябва обаче предварително да изтъкнем, че Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия, които са достъпни за наблюдение, излъчват светлина и в повечето случаи притежават много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето. Ще трябва да приемем по един безспорен начин, че всяко Небесно тяло (образувание), което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят - свят, който е израз на една велика разумност. За да можем ние, хората, да приемем техните силови течения (влияния), трябва да имаме високоорганизиран и облагороден мозък. Или с други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една Планета заедно с влиянието на светлите Небесни образувания на Зодиакалното съзвездие, в което е тя, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което придава голяма интелигентност на индивида. Затова, колкото един човек в това отношение е по-развит (изразен), толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадена Планета, заедно с това и на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие. В Зодиакалните съзвездия има Небесни образувания, които нямат своя светлина.
към текста >>

75. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това наблюдение е било направено още от Хипократ - най-великия медик на древността, живял между 460 и 350 преди Христа.
Орлово закривени нокти показват себичност, скържавост, нетърпеливост, амбиция, хитрост, преструване, склонност към преувеличаване, но също и артистичност. Късите нокти, когато са розови,еластични, гладки, добре оформени и без каквито и да било белези, показват активен, деятелен човек с инициатива и прямота. Той е приказлив и склонен към критика, с бърза схватливост Когато късите нокти нямат описаните качества, а са твърди, негладки, неправилно оформени, нямат розов цвят, нямат необходимата еластичност, тогава имаме един раздразнителен, докачлив, критичен, дребнав, склонен към кавгаджийство човек. Кръглите нокти дават указание за сърдечна слабост и нервни смущения, а също и за възможни страдания в гръбнака. Когато ноктите са кръгли, издути, с форма на часовниково стъкло, циркулацията на кръвта не е добра, а също е налице и предразположение към заболяване на белите дробове. Това наблюдение е било направено още от Хипократ - най-великия медик на древността, живял между 460 и 350 преди Христа. Затова нокти с такава форма се наричат хипократови. Такива нокти показват и предразположение към повишено ниво на захар в кръвта. Хора с такива нокти са крайно чувствителни, милосърдни, щедри, префинени, великодушни. Такива хора в Астрологията се отбелязва, че са под силното влияние на планетата Нептун. Хора с много малки и кръгли нокти са избухливи, неудовлетворени, взискателни.
към текста >>

76. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Наблюдение на природата.
от 15 септември до 15 октомври Запознаване децата с училищната обстановка и ред. Хигиена — лична и обща. Социална насоченост. Връзка между дом и училище. Наблюдение на природата. Игри, песни, приказки, стихотворения и ръчна работа Първият ден обикновено е заангажиран с медицински преглед, който евентуално би могъл да се слее със записването, така че денят 15 септември да бъде посветен на първата връзка, която децата ще установят с учителката и с обстановката на детската градина. Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и дисциплина: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр. Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек. През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата.
към текста >>

77. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще отидем за наблюдение до пазара, ще си приготвим туршия и зимнина; ще играем на градинари и бакали; ще си редим къщички и др.
В дъното се крие сгушената къща на баба меца. И всичко това може да бъде детско творчество — рисувано, изрязано, моделирано или сгънато от драпирана хартия. Отлитащите птички, падащите листенца, заспиващите цветя, свикналите зрели плодове в градината и усмихнатите купища зеленчук са богат материал за работа. Особено много малките обичат подражателните игри. Неусетно влизаме в есента и същевременно към по-колективна и творческа дейност. Ще отидем за наблюдение до пазара, ще си приготвим туршия и зимнина; ще играем на градинари и бакали; ще си редим къщички и др. Ето как неусетно, с игра и песен, ще научим малките на много нови неща за живота на животните и хората през есента. Ще вземем видове храни и запазването им. Храненето е твърде важен процес и добре е да се спрем по-специално на него. Да привикнем децата да се хранят прилично и внимателно; да не капризничат, да ядат всяка дадена им храна; да споделят с другарчетата си и да ценят това, което имат, е една от задачите на всяка една от нас, които работим с малките. Храненето в училище е важен момент от възпитателната ни работа.
към текста >>

78. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита.
Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си.
към текста >>

79. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Яз оставям настрана по принцип, всичко, което не е добре удостоверено, било чрез наблюдение, било чрез експеримент.
„Аз ще се опитам да приложа научните методи за изследване при констатацията и при анализа на редица явления, причислявани до сега в областта на приказките, на чудесното или на свърхестественото, и да установя, че те са причинени от непознати още сили и принадлежат към един невидим естествен свят, различен от този, който е достъпен за нашите чувства. . . „Човешкият разум не бива да счита за сигурно нищо друго, освен това, което е доказано. Но от друга страна, ние нямаме право да отричаме нищо предварително. Защото свидетелството на нашите чувства е непълно и измамно... По принцип, ние не вярваме на нищо, което не е доказано... „Съдържанието на това съчинение е напълно научно. Яз оставям настрана по принцип, всичко, което не е добре удостоверено, било чрез наблюдение, било чрез експеримент. „Мнозина казват: „Но защо да се търси? Вие не ще откриете нищо. Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието. С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и към астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо.
към текста >>

„Позитивното наблюдение доказва съществуването на един духовен свят, също тъй реален, както е света, познат ни чрез физическите ни чувства“, (стр.
Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления. Думата мозък нищо не обяснява, (стр. 566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство. „Вътрешният поглед на душата може да види не само това, което става надалеч, на значителни разстояния, но той може още да узнае предварително това, което ще стане в бъдещето. Бъдещето съществува потенциално, детерминирано от причини, които водят към определени резултати. „Позитивното наблюдение доказва съществуването на един духовен свят, също тъй реален, както е света, познат ни чрез физическите ни чувства“, (стр. 568) „Предсказанието на бъдещето е, може би, най-загадъчното явление, защото за да съществува то, би трябвало бъдещето да е предварително определено от никакви причини, които го създават. И ще забележим, че само един факт от този род, точно констатиран, би могъл да докаже тая теза. А в същност, ние имаме тук, пред очите си, не един, а стотици такива факти“, (стр. 574) „Известни наблюдения, известни експерименти, с правени с такава грижа да не се остави и най-малката възможност за грешка, че те носят характера на абсолютна доказаност и пълна компетентност... „И аз мисля, че съвкупността на всички изложени факти, ни води логически към следните заключения: „1. Душата съществува като реалност , независимо от тялото. 2.
към текста >>

80. Що е прана - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тя е недостъпна за наблюдение, тя не може да бъде хваната, изследвана, разложена и проучена основно с помощта на научните средства и инструменти, с които днес човек разполага.
Дори и неодушевените предмети съдържат прана, макар и в по-малко количество, отколкото живите организми. Праната е и във водата, и във въздуха, и в земята, в скалите, в дърветата, както и във всички други растения. Най-близко до човека, обаче, и най-достъпна за възприемане от него е тази прана, която се намира във въздуха. От въздуха ний черпим праната най-непосредствено, най-лесно, най-резултатно, направо, — и не е необходим процеса на храносмилането, за да бъде освободена тя, както това е при храненето. Каквото и да се говори за праната, в края на краищата тя все пак ще си остане една тайна за нас. Тя е недостъпна за наблюдение, тя не може да бъде хваната, изследвана, разложена и проучена основно с помощта на научните средства и инструменти, с които днес човек разполага. Съществуването на праната, нейните свойства и нейното използване са ни познати единствено благодарение на ясновидците на миналото и настоящето — благодарение на ония велики умове и мощни души, чийто поглед прониква отвъд границата на видимото и вижда нещата и истините без посредството на обикновените човешки сетива. Без да нарушават които и да било природни закони, а тъкмо ползувайки се от силата на известни непознати на мнозинството природни закони, тия напреднали в своята еволюция човешки същества, проникват в скрития за обикновеното око свят и виждат неща, които са недостъпни за тези, които следват сляпо пътищата на общоприетото. По такъв начин се е дошло до познаването на свойствата и качествата на праната — от там знаем и ний, обикновените смъртни, за нея и за нейната сила и благодатно въздействие върху човека и целата природа. Въпреки факта, обаче, че същината на праната ни е неизвестна, ние все пак знаем за нея достатъчно много — ние знаем това, което е днес най-важно за нас — да използуваме нейната сила за нашето всестранно добруване и напредък.
към текста >>

81. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

И то не с наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потопяване на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя.
Ние мислим, обаче, че, до сега, няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това, което наричаме с една дума Паневритмия, макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на божественото изкуство, всичките елементи н а възвишения божествен живот. Що е Паневритмия? Трудно е да определим това. Дори е невъзможно. Паневритмията не може да се опише дори и с повече думи, с пространно изложение: тя може само да се почувствува, тя може само да се изживее. И то не с наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потопяване на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя. Що е Паневритмия? Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот.
към текста >>

82. Какъ се влиза въ училището на Природата - Георги Радев (1900–1940)

Какъ се влиза въ училището на Природата Свѣтътъ никога не е билъ така удобенъ за наблюдение, както сега.
Какъ се влиза въ училището на Природата Свѣтътъ никога не е билъ така удобенъ за наблюдение, както сега. Като се има предвидъ миналото на земята, миналото на цѣлата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по- благоприятенъ моментъ за наблюдение, отколкото сега. И съвременнитѣ хора правятъ голѣма погрѣшка, дето не наблюдаватъ. Улисани въ своитѣ грижи за всѣкидневно съществувание, погълнати отъ своитѣ човѣшки разправии и борби, заслѣпени отъ своитѣ религиозни и научни суевѣрия за човѣкъ, за животъ, за природа, тѣ оставатъ чужди на онази велика работа, която природата днесъ върши съ небивалъ замахъ. Но за да се приобщи човѣкъ къмъ работата на природата, той трѣбва преди всичко да измѣни своя възгледъ за нея. Природата не е само единъ свѣтъ на физикохимични процеси, управлявани отъ механични закони, не е единъ бездушенъ механизъмъ, въ който действуватъ слѣпи сили.
към текста >>

Като се има предвидъ миналото на земята, миналото на цѣлата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по- благоприятенъ моментъ за наблюдение, отколкото сега.
Какъ се влиза въ училището на Природата Свѣтътъ никога не е билъ така удобенъ за наблюдение, както сега. Като се има предвидъ миналото на земята, миналото на цѣлата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по- благоприятенъ моментъ за наблюдение, отколкото сега. И съвременнитѣ хора правятъ голѣма погрѣшка, дето не наблюдаватъ. Улисани въ своитѣ грижи за всѣкидневно съществувание, погълнати отъ своитѣ човѣшки разправии и борби, заслѣпени отъ своитѣ религиозни и научни суевѣрия за човѣкъ, за животъ, за природа, тѣ оставатъ чужди на онази велика работа, която природата днесъ върши съ небивалъ замахъ. Но за да се приобщи човѣкъ къмъ работата на природата, той трѣбва преди всичко да измѣни своя възгледъ за нея. Природата не е само единъ свѣтъ на физикохимични процеси, управлявани отъ механични закони, не е единъ бездушенъ механизъмъ, въ който действуватъ слѣпи сили. Тя не е само единъ изворъ на енергия, която човѣкъ се мѫчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пѫти въ разрѣзъ съ истинскитѣ цели на природата.
към текста >>

83. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

В областта на ония неща, които попадат непосредно в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни.
Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои малки погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и един математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е, наистина, една незначителна чертица. Ала за математика не е така. Навсякъде, изобщо, дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки. В областта на ония неща, които попадат непосредно в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари некого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредно нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят.
към текста >>

84. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите.
И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците. Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата — ако е тя самата — сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак, от едно или друго становище, но те все си остават това което са — стъпки на една мисъл, ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „целесъобразност“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр. и пр., безразлично е. Дали тук хората ще видят само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух — безразлично е.
към текста >>

85. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин.
И най-чудното бе, че тази близост, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло. Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им? Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата. Какво бе загубил? Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му. Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция.
към текста >>

86. 3. Статия трета - Георги Христов

Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>

87. Предисловие - Филип Филипов

Тази методология, детайлно описана в бележките към първа част на настоящата книга, може най-общо да бъде формулирана така: мащабно търсене в духовно-научно обосновани езотерични текстове, придружено с духовно-научен анализ и съпоставяне на данни; изграждане на работни хипотези и тези, прилагайки принципа на съответствие и аналогия в средата на свободни имагинативни размишления и имагинативно-инспиративни откровения; сравнителен анализ на ново формираните идеи, основан на модела Христос-Луцифер-Ариман; критичен анализ и проверка на всяка хипотеза/теза в работна група; причинноследствено наблюдение на живота, реализиран чрез духовната среда, изградена от всяка нова идея.
Актуалността на формулирания по-горе въпрос вълнува всеки антропософ, търсещ и следващ импулса на Михаил, защото Бодхисатвата, според Рудолф Щайнер, е онзи велик духовен Учител, който идва, за да научи човечеството как да разпознае т.нар. етерна изява на Христос в астралния свят, Учителят, който носи на хората Христовите Сила и Живот. След като съществува една толкова отговорна и кардинална за нашето време задача, определяща бъдещето на човечеството, неизбежно възниква методологичният въпрос за начина, по който всеки човек, използващ своето ясно и конкретно съзнание, заедно със зародиша на своето имагинативно възприятие, може да разпознае скрития, но действащ сред нас Бодхисатва така, че да не се отклони от пътя на Истината и да изгуби здравия си разсъдък. Методологията на проучванията, изложена в тази книга, се основава на няколко конкретни похвати, обосновани от антропософската наука и внушени от Михаеличния импулс на нашето време. Всички те имат за цел да дадат подход за разпознаване на проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век, който да е ясен и конкретен, лишен от всякакво атавистично ясновидство. Тази методология, детайлно описана в бележките към първа част на настоящата книга, може най-общо да бъде формулирана така: мащабно търсене в духовно-научно обосновани езотерични текстове, придружено с духовно-научен анализ и съпоставяне на данни; изграждане на работни хипотези и тези, прилагайки принципа на съответствие и аналогия в средата на свободни имагинативни размишления и имагинативно-инспиративни откровения; сравнителен анализ на ново формираните идеи, основан на модела Христос-Луцифер-Ариман; критичен анализ и проверка на всяка хипотеза/теза в работна група; причинноследствено наблюдение на живота, реализиран чрез духовната среда, изградена от всяка нова идея. Първите импулси на изложената в тази книга нова теза датират от пролетта и лятото на 1994 г. По-късно, в продължение на седем години, идеята беше бавно и методично изследвана, а през 2001 г. получи първи публични изяви сред по-широки антропософски среди. През този период на седемгодишно узряване бяха проучени много източници както от материално, така и от духовно естество. Едва тогава авторите на тази книга се почувстваха достатъчно готови, за да споделят идеята пред публика.
към текста >>

88. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки.
И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8.
към текста >>

Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа. Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2. Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3.
към текста >>

89. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери.
Когато виталното тяло се роди през 7-та година, способностите за възприемане и запаметяване трябва да бъдат възпитавани (тренирани). Думите за този период трябва да бъдат послушание и учение. Ако имаме преждевременно развито дете, не бива да го подтикваме към занимания, които изискват голямо изразходване на умствена енергия. Детските таланти обикновено стават мъже и жени с по-малко от нормалния умствен капацитет. На детето трябва да му бъде разрешено да следва собствените си наклонности в това отношение. Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери. Нека да види пияницата и до какво зло го е довело пиенето: покажете му също добрия човек и му поставете високи идеали. Учете го да приема всичко, което му казвате с авторитет и да се стреми да бъде такъв, че да може да уважава ролята ви като родители и учители. По това време детето трябва да бъде подготвено да усвои силата, която сега се събужда в него и която ще му даде възможност да продължи своя род в края на втория период от седем години. Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост. Едно цвете може да бъде взето като предмет за урок, откъдето всички деца - от най-малкото до най-голямото - могат да получат най-доброто познание под формата на приказка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45736503601074