Търсене в текстове за 'Наблюдение'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
към текста >>

2. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение.
Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една. 1957 година за мен бе една голяма,творческа година.
към текста >>

3. 3_42 Паневритмията на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това наблюдение и разучаване продължи над два часа.
Та ако това не може да прави - него за нищо не го бива. На село не знаеш ли да играеш хоро, не можеш да се ожениш. Така че тази вечер всички с удоволствие се надпреварваха да покажат какво умеят и какво знаят. Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора. Наблюдаваше как българските песни и ритми преминават в хора със стъпки и движения. Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно.
към текста >>

4. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Накрая всички се събираха на полянката и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени.
Така Учителят започна да предава първо на една сестра - Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По- късно, тази група от сестри започна да обучава другите. Музикантите нотираха и изучиха музикалния текст. Накрая всички се събираха на полянката и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени. За пръв път се изигра Паневритмията - първом на части, а после и цялата. За Паневритмията Учителят е казал много неща. Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите.
към текста >>

5. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева.
Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше. Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина.
към текста >>

6. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

Борис Николов

ТОМ 2

Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера.
Тогава германците отиват, арестуват Игнат и го водят в тяхната база, за да го разпитат и след това разстрелят. Към тях има и българска противозенитна част. Извикват офицера, който командва българската противозенитна батарея, за да присъствува на разстрела. Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил само своите наблюдения през нощта и го освобождава. По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Мине няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: „Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат.
към текста >>

7. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас.
Именно тогава той е наредил да се измери времето на най-доброто и сполучливо изпълнение и да се впише със съответната нотна стойност, измерена по метроном. Първият музикален редактор на Паневритмията е извършил това и то е означено в началото на всяко упражнение с цифрова метрономна стойност. Доста дълго време въпроса за темпата на упражненията бе предмет на наблюдения и обсъждания. Повода за това бе факта, че някои от водещите цигулари при изпълнение на „живо" правеха, макар и незначителни, отклонения. В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния кръг. За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас. Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма. От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден.
към текста >>

При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма.
Повода за това бе факта, че някои от водещите цигулари при изпълнение на „живо" правеха, макар и незначителни, отклонения. В нашите редици имаше добри музиканти с отлично ритмично чувство, те внимателно наблюдаваха Учителя и успяваха да синхронизират движенията му с тези на паневритмичния кръг. За нас музикантите-цигулари бе твърде удобно подобно наблюдение, тъй като Учителят правеше своите движения в значително по-малък кръг около самите нас. Не след дълго, същите музиканти поискаха от него да се образува група от играещите, да се обучи и усвои най-правилните ритмични движения. Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма. От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден. Изводът от въпросния опит засяга всички изпълнители на Паневритмията, било на „живо", било при магнетофонен запис. Неотменна необходимост при всички случаи е справката със зафиксираните темпа. Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи.
към текста >>

8. 6.19. Край на първото действие

Той бе интересен тип за наблюдение.
След като Борис раздаде на учениците в Младежкия окултен клас онези пликчета да се преброят, то на Добран Гарвалов се падна най-дебелия плик. И както споменах, той преброи към 20 000 косъма. Чудех се, защо на него му се паднаха толкова много. Спомням си, че той бе първият, който изнесе реферат на Първия Младежки събор на ул. „Оборище" 14, на тема „Ученичество". Той бе интересен тип за наблюдение. Беше масивен, имаше една голяма глава. Следваше медицина и беше крайно критичен. Той завърши медицина и отиде в Пловдив да работи. Но защо и как стана така, че той, който беше крайно критичен към погрешките на другите, изведнъж се разочарова, напусна Учението и започна да пише статии срещу Учителя. Понеже знаеше много неща на Изгрева, започна да ги изнася на показ.
към текста >>

9. 6.24. Пред прага на мъдростта

24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения.
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения. Втория вид знания Учителят ги нарича - органически. Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта.
към текста >>

10. 6.25. Змията ментора

Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа.
Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа.
към текста >>

11. 6.35. Mладежките събори

Паскалев представяше важен обект за наблюдение.
(III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа. Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев.
към текста >>

12. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение.
Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си. Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и Божествено! Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види. В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място. Те искат да те накарат да пуснеш въжето и да се наместят те. После като дойде Учителят и види, че те няма ще спечелят те. Съмнението показва, че и Истината е там.
към текста >>

13. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

„Учителю, имам усещането и наблюдението, че някои от приятелите не ме харесват, не ме обичат и имат неприязън към мен".
Той се засмя. А бях също употребила тази дума. За смях се просълзих, сълзите обливаха лицето ми. Отидох си и през целият път плачех, заради незнанието си, плачех пред онова величествено смирение, което бе в Учителя и бе облечено в плът, пред милостта Божия, пред милостта на Словото Му, облечено в Дух и Истина. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, имам усещането и наблюдението, че някои от приятелите не ме харесват, не ме обичат и имат неприязън към мен". „Тези, които те казват, че те мразят, са ти по-добри приятели, защото можеш да вземеш мерки да се пазиш срещу тях. Нещо, което е добро не трябва човек да го спира. Трябва да дава място всякога на добрите идеи да се реализират. Аз искам да бъдеш сестра. Искам да бъдеш духовна сестра.
към текста >>

14. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

" Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение.
Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само момиче да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака. Тогава имаше една песен, която се пееше от шопите „Ела моме у шумако, за да ти вдигна кушуляко" и тутакси си спомних за тази песен и не исках да ходя с тях. А кошулята е една дълга бяла, по тялото ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите. Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в Братството? " Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение. По-късно Учителя отново ме насочи към Борис. Но аз пак се опъвах. Но накрая ми каза: „Но ако аз имам една приятелка, която много обичам и ти дам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Казах му: „Щом вие ме изпращате, ще отида". По-късно разбрах, че с Борис имаме много стара връзка от миналото.
към текста >>

15. 209. БОЯН БОЕВ

За нас беше много забавно за наблюдение на тези сцени, после не ни беше толкова интересно, защото знаехме, че се повтаря един и същ сценарий.
Там ще ни бъде срещата, брат, там ще се видим и да не забравиш, брат, когато се родиш следващият път да дойдеш точно там". Боян говореше високо и разпалено. Онзи брат комуто говореше даваше обещание с пълна увереност, че това трябва да стане точно така както го е казал Учителя. А пък Боян убедително говореше и настояваше, че тяхната среща ще бъде именно там. Единствено се уточняваха да не забравят и да не пропуснат епохата когато трябва да се преродят в Русия при идването отново на Учителя там. За нас беше много забавно за наблюдение на тези сцени, после не ни беше толкова интересно, защото знаехме, че се повтаря един и същ сценарий. Но Боян Боев и възрастните приятели, които се разделяха по този начин за тях не беше сценарий, а беше живот, който са изживели с Учителя и Школата в разстояние на десетилетия. За тях беше жив живот, споен със словото и с живота около Учителя. Ние, които преминахме през Школата на Учителя и които бяхме по-млади само се усмихвахме и наблюдавахме как те бяха толкова убедени в тази предстояща среща, когато трябваше да се родят отново на земята. Но веднъж присъствувах на една такава драматична сцена, при едно такова изпращане и прощаване с Боян, че се разплаках. Един брат се прощава с Боян и се уточняват къде ще се срещнат в следващото прераждане.
към текста >>

16. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Ето защо Учителят се грижеше тогава по негово време за тях и те бяха под особеното му внимание и наблюдение.
Литературата, беседите на Учителя след един голям обиск през 1957 г. се прибраха от властите, претопиха се в една книжна фабрика като едновременно бяха прибрани много книги от домовете на приятелите в София и в провинцията. Властта се стремеше да унищожи всичко и да не остане нищо на яве от Учителя. Имаше сили, които искаха да унищожат Словото на Учителя. Онзи труд, който положиха стенографките остана да живее като напечатано Слово. Ето защо Учителят се грижеше тогава по негово време за тях и те бяха под особеното му внимание и наблюдение. Ние, останалите не ревнувахме, защото всяка знаехме какво означава този непосилен труд да се стенографира, когато другите в салона само слушаха или се ослушваха или се оглеждаха насам-натам. Да се дешифрира стенографирания материал, когато другите едва ли поглеждаха в тетрадките онова, което сами бяха записали беше един огромен труд. Да се проверяват трите тетрадки, стенограмите от трите стенографки, след това от тях да се прави една дешифрирана беседа беше един огромен труд като всяка една от стенографки-те влагаше своят дан и постепенно беседите бяха дешифрирани. След това те биваха предавани на Паша Теодорова, която от своя страна правеше нова редакция и така получената беседа се предаваше за печат. А това бе колосален труд и аз се чудя как тя издържа на това непосилно бреме.
към текста >>

17. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА На Изгрева всичко бе поставено на опит и наблюдение.
42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА На Изгрева всичко бе поставено на опит и наблюдение. Всеки от нас имаше лична съдба и карма, която трябваше да разрешава. Нашите взаимоотношения в Школата също бяха предметно обучение за самите нас. Нашите отношения към Школата на Учителя бе съдба за нас. А Словото Му бе за нас и хляб и светлина. А Той ни даваше съвсем обикновени задачи.
към текста >>

18. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Марийка Великова Марашлиева

Аз избрах челото за наблюдение.
Добрев и той след като ги препише на пишеща машина бързо да ви прати моя ръкопис, за да го пуснете в маршрута. Пишете ми, кое е за вас по-удобно. Много е хубава новата песен „Имаше человек", която ви носи Николай. Колко е важна основната мисъл в Новогодишната беседа на Учителя: за искането! И колко е важна Новата година с благоприятните условия, които носи! Аз избрах челото за наблюдение. Скоро ще ви пратя мои извадки от някои книги за челото. Те могат да служат за предварително ориентиране. Но много е важно личните наблюдения. Чрез тях оживяват окултните истини. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри.
към текста >>

19. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Нарушение на окултните закони

В книгата на всяка страница предупреждаваха, че този, който се лекува трябва да бъде или в болнично заведение или под наблюдение на лекар, който е запознат с това лекуване.
Но никой не ме извика, за да ме разпитва освен колеги на работа и познати. След четиридесетия ден ме извикаха в милицията, да кажа как се е получило това нещо, та той да почине от гладуване. Обясних за книгата, която бях взела да прочета и която не прочетох. Показах писмата, с които го предупреждавах да започне да се храни и че не ще мога да му помогна, понеже не съм запозната с лекуването с глад. Обръщах му внимание на това, че е опасно. В книгата на всяка страница предупреждаваха, че този, който се лекува трябва да бъде или в болнично заведение или под наблюдение на лекар, който е запознат с това лекуване. Но той казваше на близките си: „Още малко! " и то не веднъж, а много пъти, а в същото време писмата му ставаха все по-кратки докато един ден той накарал майка си да пише, защото той не виждал (което показва, че клетките му започват да се самоизяждат). И тя изрежда: да купя лимони, портокали, краставици, че вече ще започне да се храни. Обаче лекуването с глад не е опасно, но отпостването, преминаването на храна е най-важното в случая. Човек трябва да бъде напълно осведомен за отпостването.
към текста >>

20. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение.
Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение. То е опасно и от пожар. Всичко се случва. Трябваше някой да стои и тя стоеше. Баща ми беше зает с професията си и не можеше да се занимава с това, а майка ми като домакиня беше поела и тази част, грижата за отоплението на салона. И го правеше.
към текста >>

21. 8. Изпитът на младите и старите

ТОМ 7

Но той е имал наблюдение върху начина на движение, на ставане, на изказване или изобщо това, което не можел да прави Учителят, но той е виждал, че не е Той, който си е служил по-рано с това тяло.
Минава време, сега тука искам да вмъкна едно мнение на брат Иван. Брат Иван е наблюдавал Учителя може би от близо, в такъв смисъл, че си е правил своите наблюдения без да ги демонстрира, без да ги изказва, без да ги споделя. И той казваше така: „За мене Учителят не беше в тялото си. Той беше оставил в тялото си свой заместник, който да поддържа физическото Му тяло. А Той къде беше и какво правеше, не знам“. Но той е имал наблюдение върху начина на движение, на ставане, на изказване или изобщо това, което не можел да прави Учителят, но той е виждал, че не е Той, който си е служил по-рано с това тяло. Служи си с това тяло някой друг, който не е стопанина на това тяло и той не може да го управлява. Това са впечатленията на брат Иван. И казва: „Изведнъж след като мина там определено време Учителят си дойде, става, тръгва и си поема нормалния живот“. Тогава Учителят казва думите: „Всички през това време на беседа, всички през това време бяхте поставени на изпит, само че младите го издържаха, а възрастните не можаха да го издържат“. Ето това аз искам да вмъкна в разказа на Елена, защото нейният разказ го намирам за най-достоверен.
към текста >>

22. 5. Забравеният въпрос

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Всички ние сме под наблюдение на ангелите.
Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно. И Учителят каза: „Злото е най-малкото добро“. За доброто не помня какво беше, но каза: „Зад доброто и злото седи великата разумност, която използва всичко за добро“. Значи има една разумност горе. Всички ние сме под наблюдение на ангелите. Значи един въпрос, който ме е вълнувал като ученичка Учителят го изнесе. И тоя въпрос е бил винаги в моето съзнание и аз съм го носила години наред. Но аз го забравих. А Той не го забрави. Това беше първия духовен въпрос, който ме е вълнувал когато бях на 18 години, току що завършила гимназия, класическа.
към текста >>

23. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение.
Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята.
към текста >>

24. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

Вашето там наблюдение?
48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯТ ПОЯС В: Какво ще кажете за нестинарите? Вашето там наблюдение? Д: Ами това е едно много интересно явление. Учителят знаеше когато отидох да видя особено нестинарите аз. В: Той ви изпрати, така ли? Д: Не ни изпрати, но знаеше, че отиваме. Той няма защо да ни изпрати, знаеше за инициативата.
към текста >>

25. 9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ

Татко ми реши да ме доведе на Изгрева, да ме постави под наблюдението на Учителя.
В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал. А депресията не е лудост, а само психическа преумора. В нея има наследствена компонента. Предава се чрез гена на фамилията. Двете ми сестри отдавна починаха. Татко ми реши да ме доведе на Изгрева, да ме постави под наблюдението на Учителя. Остави ме при Иван Антонов, който се ангажира да готви за двамата и да ме лекува по методите на Учителя. Ходехме заедно на Витоша пеш, от София до Бивака. Тогава нямаше автобуси. Изпотявахме се, преобличахме се, къпехме се, носех вода от братската чешма до салона. Не исках да играя на Паневритмия, не исках да свиря, макар че цигулката беше с мен.
към текста >>

26. 11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА

Сега съм под наблюдението на една много добра лекарка, вземам някои лекарства против депресията, бил съм подлаган даже и на електрошокове.
Тази година, в началото на 1991 г. два месеца бях в депресия. Стоях си вкъщи, само си мислех моите глупости, тормозех съпруга си. После изведнъж, това става често пъти, минах във втората фаза, т.е. в маниакалната фаза. Сега съм под наблюдението на една много добра лекарка, вземам някои лекарства против депресията, бил съм подлаган даже и на електрошокове. Та 1939 г. пристигнахме на Рила, влезнах в палатката си, която беше до общата кухня, в която се вареше чая и готвеха общите обеди. Стоя си в палатката, не излизам, не свиря. Точно на Петровден, 12.юли. Учителят се зададе с първата група сестри и братя и започнаха да се изкачват за второто езеро.
към текста >>

27. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ФИЛИП СТОИЦЕВ

Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ София, 1.Х1.1975 г.- I София, 1980 г. - II София, 1990 г. - III редакция чрез магнетофонен запис УВОД Не е възможно да има пълно единство на възгледите и разбиранията по всички въпроси на двама души, макар и двамата да принадлежат на едно и също идейно движение. В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето становище по някои от повдигнатите проблеми. Аз не твърдя, че съм безгрешен: така разбирам нещата, така ги излагам, такава оценка и тълкувание давам на фактите. Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности. Ще бъда доволен, ако някои от приятелите, които прочетат настоящето ми изложение, ми посочат някои неточности, грешки или празноти, за да се поправя. Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос. Ще се радвам ако изложението ми ви хареса и ако споделяте по-голяма част от възгледите ми за музиката на Учителя. Ще ви благодаря ако ми изложите в писмена форма разбиранията и идеите си във връзка със същата тема: "Музиката на Учителя и нашите задачи". Брат Филип
към текста >>

28. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство.
В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин.
към текста >>

29. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР III

ТОМ 9

За непрекъснатото наблюдение, на което е подложен Учителя от страна на братята и сестрите - / стр.
Разлики в заглавието на оригинала и в отпечатаното томче. 2. Редактирано и преразказано е Словото - в полето на оригинала на ксерокс копието са посочени от Ефросина Пенкова ориентировъчно страниците в томчето, където при много добро желание може да се открие прилика с оригиналния текст. 3. Отбелязаните с удивителна (!) от нея места в оригинала, ЛИПСВАТ изобщо в отпечатаната лекция, поради което цитираме тези пасажи дословно. 4. Посочено е отношението на Учителя към издавания на Изгрева бюлетин, /стр. 9 от оригинала/. 5. За непрекъснатото наблюдение, на което е подложен Учителя от страна на братята и сестрите - / стр. 16-17 от оригинала/. „ПРАВИЛНО ЯДЕНЕ - ПРАВИЛНО СЛУЖЕНЕ" „Защото вие на Изгрева сте се събрали, аз чувствувам вашата атмосфера, че има една кореспонденция, но много лъжи има. Гледам във вестниците на Изгрева са отпечатани, защото има един изгревски хвърчащ бюлетин. Кой какво направил вчера, кой къде бил всичко това е написано с всички качулчета. По някой път работата не е така, напишете поне работата тъй както е.
към текста >>

30. 20 - 4. ПАНИ СЛАВОВ-ЯМБОЛ/1895-1988/ КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 10

При него идваше от време на време Влайчо от Конево, посещаваха ги и други хора, а нали всички ние бяхме под наблюдение, идва един ден един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква, обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията.
Дядо Пано беше известен не само в Ямбол с това, че прекарваше дълго време в пост. Даже два пъти е постил по 40 дена. Четеше постоянно и обичаше да разисква прочетеното. Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше от време на време Влайчо от Конево, посещаваха ги и други хора, а нали всички ние бяхме под наблюдение, идва един ден един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква, обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният подполковник едва успява да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че подполковникът идва и му иска прошка, а той му казал: „Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Почина над деветдесет години, не боледува и беше известно време на легло. Забележка: Сведенията дадени от Йорданка Попова - Ямбол.
към текста >>

31. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение".
Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт. Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните. Същото ставало и в Балчик и другаде. Йоаким схващал смисъла и съкровената цел на тая турска политика, че „местните политически власти, съобразно с тайните свои упътвания, благоприятствуват на това разслабване на духовните връзки и го подтикват". Като средство за отслабяване на християнския елемент в империята, българо-гръцката разпра е била за турската политика добре дошла и тя, за да я засили и увековечи, поддържала българските стремежи, изхождайки и от други турски държавнически съображения.
към текста >>

32. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

С изключение на лекците и беседите, които излизат под наблюдението на Вергилий Кръстев и се разпространяват чрез книжарницата на Жана Венкова на ул.
Ако не я бяха записали евангелистите, имайки вашите разбирания за негативно и позитивно, откъде щяхме да знаем за нея? Ето защо това, което изтъквате като недостатък, е предимство на сборника! Искаме и трябва да четем Словото! А какво ни предлагат разните издателства за четене? Те са много. С изключение на лекците и беседите, които излизат под наблюдението на Вергилий Кръстев и се разпространяват чрез книжарницата на Жана Венкова на ул. „Граф Игнатиев" № 28 в София, всичко останало е слово не на Учителя, а слово на издателя, коректора, редактора, опреснителя, съчинителя. Който се е докопал до оригиналните дешифрирани беседи и лекции, не ги е харесал и ги е променил, редактирал, преразказал. коригирал и най-общо казано омаскарил и тогава издал вече собствено тварение, а не това на Учителя. Всичко това Вергилий го е описал подробно, точно и аргументирано в томовете на сборника „Изгревът". Четейки го, дойдох и до това място, където на сцената излиза да си изиграе ролята и Лалка Кръстева.
към текста >>

33. Наряди за 1921 г.

Разглеждане и наблюдение на картините по стените.
Добрата молитва. (След молитвата се направиха гимнастически упражнения.) Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 човек. Така, на групи, всички се изредиха в Горницата, гдето престояваха на молитва по 15 минути. В ГОРНИЦАТА 1. Размишления върху мъдростта. 2. Разглеждане и наблюдение на картините по стените. Да се спрем или на всички, или на ония от тях, които ни обърнат особено внимание. Да се стремим да схванем по интуиция това, което остане в душата ни. 3. Прочитане три стиха от Светото Писание по жребие. 4. Изказване едно общо желание на цялата група. Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ лист.
към текста >>

34. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Трети разговор с Учителя:

Правете наблюдение от този характер, за да видите, че това не е само приказки.
“ Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното й решение компрометирва и мене. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому 10 лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде 10 цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдение от този характер, за да видите, че това не е само приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор. Докато клоните на дърветата са зелени, хората на тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, то животът се разваля в тази къща, благодарение на лошите мисли, които взимат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай. Той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар.
към текста >>

35. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

(М.) У вас наблюдението е силно развито.
А у Марийка, тъй както е, волеви елементи не влизат, а само импулс на чувствата. (П.) Вглъбнатината в брадата показва аналитически ум. У вас е развит повече строителният ум, строежът или творческия ум. После, у вас най- първо иде редът и порядъкът, а след туй вадите вътрешното заключение. Вие най-първо събирате, а после идва разсъждението. (М.) У вас наблюдението е силно развито. Вие трябва постоянно да разсъждавате, т.е. вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И разсъдителните способности.
към текста >>

- То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение.
(На Елена): В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази милина? “ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. (*С: - Колко е вярно!) Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това. - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл.
към текста >>

36. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Може да направите наблюдение.
То е Божествено желание, което, като го възприема, аз се подигам. Разбрахте ли как седи работата? Най-първо ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място иде доброто Божествено желание. Някой път ще кажеш: „Пожертвувах желанието си.“ Не, а просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете: трансформиране става. Сега, туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога.
към текста >>

37. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

(I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните:Наблюдението - наблюдателен ум;Памет - събирателен ум;Разсъждението - разсъдителен ум.
- Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у човека има 40 способности, разделени в 7 области. И тогава, аз ще дам следната формулка: А = 40/7. В твърдото състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообраз- ното състояние - в трета. Тъй че, силите на съзнанието са насочени в една или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории. (I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните:Наблюдението - наблюдателен ум;Памет - събирателен ум;Разсъждението - разсъдителен ум. Тъй че, първата способност събира материали, втората ги складир- ва, а третата обработва тия материали. Но когато става душевен процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории. Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувства. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. На трето място идат личните чувства на човека.
към текста >>

38. 21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ

Стефан Тошев

Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане.
В духовния живот има закони, както има закони и във физическия живот. От небесния свят всичко знаят и се интересуват твърде много за живота на „учениците от свещения път." Те ги познават много добре и всякога са готови да им помогнат. Обаче, това не изключва „изпитите на ученика". Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дабрата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си. Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен душевен мир. Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много.
към текста >>

39. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Ето и реакцията: H2S04 + 2NaOH = Na2S04 + 2Н20 Убедени в резултатите на метода, който Учителят приложи при майка ми и подкрепен от опит, наблюдение и мисъл, и с науката, укрепихме повече вярата си в Учителя, в неговите методи на работа и в неговото учение, ние смело и твърдо поехме пътя, по който той ни водеше, и до днес оставаме верни на това, което видяхме и опитахме.
С четене на псалмите ние дадохме друго направление на мисълта си, която от отрицателна се превърна в положителна и даде добър резултат. Прост метод, но естествен и ефикасен. За потвърждение на този метод ще си послужа с едно от явленията в химията, а именно с явлението „заместване" или „субституция". То е явление, при което един елемент от дадено съединение заместваме с друг елемент от друго съединение и вместо първите две съединения се получават други две, със съвършено нови свойства и нов състав. Например, сярна киселина и натриева основа, и двете съединения силно разядливи, като отрицателните мисли в живота, при взаимодействието си металът натрий замества водорода в сярната киселина и се получава безвредната сол натриев сулфат, а водородът от киселината отива на мястото на метала натрий и се получава вода. Ето и реакцията: H2S04 + 2NaOH = Na2S04 + 2Н20 Убедени в резултатите на метода, който Учителят приложи при майка ми и подкрепен от опит, наблюдение и мисъл, и с науката, укрепихме повече вярата си в Учителя, в неговите методи на работа и в неговото учение, ние смело и твърдо поехме пътя, по който той ни водеше, и до днес оставаме верни на това, което видяхме и опитахме. Писано на 6 февруари 1968 г., София. Настъпи зимата, но аз все продължавах да ходя при Учителя за съвети относно лекуването на майка ми. Стомахът й напълно се нормализира, и с това и апетитът й се подобри. Зимният сезон не позволява излизане на слънце, затова Учителят обърна повече внимание на храната. Той не й препоръча изведнъж вегетарианство, каквито ние, сестрите, бяхме вече, но препоръча постепенно намаляване на месото.
към текста >>

40. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

Човек на опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност.
И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов. И всичко това да се прилага без компромиси, без лъжа и измама. И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец на този човек жив, безсмъртен, верен и истинен. Това смело говоря и пиша, категорично твърдя. Човек на опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност. Прекарах на Сините камъни три дни и на четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София. Братът, в чиято палатка бях, си дойде, и сега аз трябваше да му освободя палатката. Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих на Учителя и на братята, между които бях. На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате? " - „Не, никакво писмо." - „Ами тогава?
към текста >>

41. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Паша Теодорова

- Наблюдение.
Лесна работа! Каквото готвихме с месо, ще готвим без месо, с растителни масла - ето вегетарианска кухня! Що се отнася до въпроса изведнъж ли да се откажем от месото или постепенно, никоя не го повдигна. Решението е категорично - без никакви залъгалки! Какво следва по-нататък? - Наблюдение. Взех да следя как ми се отразява тази храна. Първите няколко месеца отслабвах по малко, но това не ме безпокоеше, защото се чувствувах добре: издържах и на физическа, и на умствена работа. Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна. Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес. От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах.
към текста >>

42. 6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА

Милка Говедева

Жилището им бе под наблюдение.
Питали само тяхното семейство ли обитава тоя дом. Хазяйката бе успяла да ги убеди, че други хора няма. Отпратила ги бе, но докога? Младите печатари Тодор Дачев и Йосиф Ешкенази се спогледаха тревожно. Явно бе, че полицията е влязла по следите им. Жилището им бе под наблюдение. - Един път да се стъмни - загрижено продума Йоско - все ще намерим как да изнесем от тука циклостила! На този циклостил те печатаха в. „Комсомолска правда", в. „Червено знаме", а не рядко и позиви. До вечерта вестникът бе опакован.
към текста >>

43. V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)

По-късно, като ученик в прогимназията, Трингов започва да работи с акварел и маслени бои по непосредствено наблюдение на натурата.
V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.) Роден на 7.05.1907 г. в Казанлък, Константин Трингов израства в еснафско семейство. Още в ранните си детски години той се увлича от рисуването и шари с молив по читанките и учебниците. Пръв забелязва неговите дарби учителят по рисуване Станю Стаматов. По-късно, като ученик в прогимназията, Трингов започва да работи с акварел и маслени бои по непосредствено наблюдение на натурата. Момчето по цял ден скита из тесните улички на града и околностите. Търси сюжети край старата река и циганската махала. Населеният пейзаж, който става основна тема за бъдещите му картини, го привлича още тогава. Съществена роля за формирането на Трингов като художник играе самият Казанлък, наследил стари културни традиции, дал не един творец за българското изкуство. В читалище „Искра" будният младеж има възможност да види картини от български художници и да ползува богатата библиотека.
към текста >>

44. 4. ЛУНАТА

Известно е, че за непосредствено наблюдение на звездният мир, имаме два вида телескопи; с лещи, наречени рефрактори и такива с огледало, вдлъбнато със сферична или параболична повърхнина.
Тази вечер и Месечината грее с цялата си пълнота. Учителят пак е навън заобиколен от нас. Той помолва, да се изнесе малкият Му телескоп, който имаше. Този телескоп Му беше направен от един наш приятел, много способен техник. Този наш брат, имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Известно е, че за непосредствено наблюдение на звездният мир, имаме два вида телескопи; с лещи, наречени рефрактори и такива с огледало, вдлъбнато със сферична или параболична повърхнина. Те имат по-проста конструкция и се наричат рефлектори. Телескопът на Учителя беше от последният тип, с вдлъбнато сферично огледало, диаметъра на което беше около двадесет сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят го насочваше към нея. Кратерите, планините, ясно се очертаваха. За кратерите, на които произхода е все още неясен, Той казваше: „Направени са от разумни същества за да събират слънчевата енергия, както при сферичните и параболични огледала.
към текста >>

45. 8. ЮПИТЕР

При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният.
Неговият диаметър е 3700 километра. От гледище на Астрологията, този спътник със своята яркост е от особено значение за благотворното влияние на Юпитер. Вторият ЕВРОПА с диаметър 3100 километра. Тези два спътника бяха по размер приблизително колкото този, който нашата Луна има. Другите два спътника ГАНИМЕД с диаметър от 5,600 километра и КАЛИСТО с диаметър от 5,200 километра, са по-големи от планетата Меркурий, който има диаметър 4,840 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният. Той разбира се не е толкова голям, което нещо показва и неговата плътност от 1,34 „надул се е значи", обвил се е с дебел слой атмосфера. Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията. От нас, от Земята, той се вижда малко по-голям от Венера при своя най-голям блясък, но далече й отстъпва по яркост. Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност. Като наблюдавахме Юпитер, Учителят често се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди".
към текста >>

46. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Така само с помощта на фотографията се потвърждава напълно приемливото твърдение, че и около другите звезди - Слънца има планети макар, че това още чрез непосредствено наблюдение да не сме могли да видим.
И наистина благодарение на прецизността на новите фотографски методи, може да бъде установено през 1943 г. присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В една от тях, бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от масата на Юпитер. Открити бяха и друго по-малки планети. Астрономите са си направили труда, като са изчислили, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда Praxima Centaurus то той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята. Така само с помощта на фотографията се потвърждава напълно приемливото твърдение, че и около другите звезди - Слънца има планети макар, че това още чрез непосредствено наблюдение да не сме могли да видим. Отправяйки поглед именно към този звезден мир Учителят казваше: „В небесното пространство виждате тези Слънца, но там колкото светли Слънца има, толкова и тъмни слънца има. Тези тъмни Слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато върху тях падне светлина. Планетите, кометите и някои от мъглявините, отразяват част от светлината, която пада върху тях, благодарение на което ние можем да ги видим". За такива, тъмни небесни тела, ние не само, че не бяхме слушали, но и не можехме да имаме представа за такава възможност. Върху това казано от Учителя често мислех, то остана така някак, като нещо далечно, отдалечено без възможност за неговото реално съществуване.
към текста >>

47. 24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР

При наблюдението на тази най-голяма планета от слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди".
и вторият Европа с диаметър 3000 км. бяха значи, по размер приблизително колкото този, който нашата Луна имаше. Другите два - Ганимед с диаметър 5150 км. и Калисто с диаметър от 5180 км. бяха вече по-големи и от планетата Меркурий, който има диаметър 4849 км. При наблюдението на тази най-голяма планета от слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Тази оценка за планетата, всякога ме подтикваше към един по-дълбок размисъл за произхода на слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на слънцето и това на планетите беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло.
към текста >>

48. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Иван Толев

За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят.
Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би, след един час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
към текста >>

49. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Иван Толев

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
1919), с. 12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в иерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>

50. 1929 година

ТОМ 16

- „Значението на наблюдението и интуицията".
В тия часове, когато братствата из цяла България се молят или четат нещо хубаво, мен ми е тежко и не ми се стои. След привършването на избора избраха се Ибрям Ю. Дикулак, Ибрям К. Мехмедов и Салим Оджа. Дойде Янко в 9 и 15 вечерта, тъкмо се бях наканил да препиша лекцията, изпратена ми от сестра Еленка, държана на 18.1.1929 год. - „Значението на наблюдението и интуицията". Но гост ми дойде. Отложено. Заспахме в 12 ч сред нощ. 25.III.1929 год., понеделник Станахме с Янко в 6 и 10. Разговаряхме се с Янко по много въпроси. Закусихме и той потегли по-късно, за да може да учи някоя част от уроците си.
към текста >>

Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите".
сряда Станах къде 6 ч от сън. Спал съм дълбоко. Бях между братя и сестри, спомен добър, но неясно. След наряда реших да пиша на сестра Еленка. Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъж-дам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен! Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите". Мъчно ми стана и ме налиташе след време да отида да стигна пощата чак за Опака и да взема да унищожа написаното. Аз не направих добре. Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание. Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро.
към текста >>

51. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение.
Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи. Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря. Но това са низ от мисли, които с перо и мастило не се изказват, а само в срещи. Аз едва на 20 април за първи път се реших да изляза на изгрев. И защо не излизах? Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение. Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на отиване да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън. Дене, всеки ден ние влизаме в 8 ч и в 11 пущаме децата, та от 11 до 1 ч аз отивам на поляната извън селото на слънчеви бани. Но сутрин си бях все в стаята. Но сега реших вече да излизам. Станах рано.
към текста >>

52. 30. V. 1922 г., София, Лекция IV-a от Учителя

ТОМ 17

Правили ли сте наблюдение кои извори са по-хубави: южните, северните, западните или източните?
Мисълта е проява на ума. Значи, именно растенията виреят около изворите, намират, значи, изобилни условия за живот там. Но от своя страна, каква услуга растенията оказват на изворите? Оказват ли някаква услуга? (- Задържат влагата и почвата.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре. Правили ли сте наблюдение кои извори са по-хубави: южните, северните, западните или източните? (- Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете. Следователно на тях слънчевата светлина оказва едно благоприятно влияние. Хубави са изворите, които възприемат лъчите на източното и западното слънце. Северните извори са по-студени и не са толкова здравословни. Вие, като пишете сега за ветровете, опишете и връзката, която съществува между изворите и ветровете.
към текста >>

53. 5. Наука и метафизика

ТОМ 17

6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
5. Наука и метафизика (сп. „Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
към текста >>

А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката.
5. Наука и метафизика (сп. „Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
към текста >>

Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
към текста >>

54. 16. Годината

Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо.
V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197 Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Столоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев възел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята?
към текста >>

55. 25. Сфера на Луната

Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение.
тя бива „нагласена” и „тонирана” марсовски, юпитеровски, сатурновски. Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, военнолюбиво. Те лесно се поддават на хипнозата на така наречените „силни личности”, които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагаща се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитера. Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептуна в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „Луна” в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната.
към текста >>

56. 30. Сфера на Нептун

За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдение и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е трябвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания.
222 ÷ 228 Откриването на Нептуна на 23 септември 1846 г е един от най-познатите примери на научно предсказание. Астрономите Леверие и Адамс, изхождайки от пертурбациите на Урана, които не можели да се обяснят само с въздействието на известните дотогава планети, допуснали съществуването на една нова планета, която трябвало да се сметне като виновница за смущенията на Урана. Те предизчислили нейното положение и елементите на нейната орбита и съобщили тия данни на астронома Галле в Берлин. Той действително открил новата планета на посоченото място - наблюдаваното положение на Нептуна се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един. За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдение и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е трябвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите-математици, се бяха натъкнали на известни „пертубрации” в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно Урана, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо „влияние” доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Урана, е един носител на „пертурбации”, един смутител на стария ред.
към текста >>

57. 32. За близнаците

Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение.
Ако раждането на трима, четирима, дори и петима близнака се случва сравнително рядко, то раждането на два близнака, особено еднояйчни, изглежда, че не е така рядко явление. Наблюденията показват, че такива близнаци проявяват в повечето случаи очебийно сходство не само по характер, ами и по съдба. Това не ще рече, че те изцяло си приличат като личности, и че живота им протича досущ еднакво във всичките му подробности. Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и най-съдбоносни. Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко тяхната психика, е обстоятелството, че те рядко пишат еднакво — почерците им почти винаги се твърде различават един от друг. Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение. Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя-близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време навреме, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно, и с двамата настъпвала рязка промяна в душевното разположение.
към текста >>

58. (Продължение)

Влад Пашов

„При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други.
Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога. При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака. Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни.
към текста >>

За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни.
Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога. При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака. Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни.
към текста >>

Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие.
Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса. В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки, от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесет картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре.
към текста >>

При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини.
Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса. В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки, от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесет картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти.
към текста >>

Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света.
В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все по-вече и по-вече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все по-вече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си не само образите на планетите и Слънцето, но също и същества от висшите йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиакът отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешният стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това, което ни учи съвременната астрономия, по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия.
към текста >>

59. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата.
Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, на науката и изкуствата. Качествата на въздуха бяха, както видяхме - горещина и влажност. Те са основата, върху която се проявява сангвиничния темперамент - който дава хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата. Той ни опознава с външния свят - развива конкретния ум, наблюдателните способности. Във втория знак на въздуха - Везните , имаме равновесие на вътрешните и външни сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха - Водолея , имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание - мистично знание. III. Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно.
към текста >>

60. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие.
Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много ocтpa форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт.
към текста >>

Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение.
Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. .
към текста >>

61. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа.
Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух. Затова индусите наричат този свят Девахан - свят на Девите, на ангелите, на духовете. Истината, която през време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка мъдрост, тук в света на духа, ние я живеем.
към текста >>

62. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.
Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се внася улеснение в изследването на звездния мир. Така че под съзвездие, сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на небесната сфера, но и определеният участък от нея. Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства. За Астрологията, най-голямо значение имат дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на небесната сфера, по който кръг преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето, Този именно кръг се нарича „еклилтика”. Думата еклиптика е гръцка и значи „затъмнение”. Древните звездобройци са дали това име на този кръг, защото, когато имаме слънчево и лунно затъмнения, те стават точно тогава, когато Луната се намира до точката на пресичането на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки на небесната сфера се наричат лунни възли.
към текста >>

63. 3. ПЛАНЕТИТЕ

Така например в 1876 година големият италиански астроном Скиапарели, по времето на тъй нареченото „Велико противостояние” на Марс, което е станало тогава - то става всеки 15 и 17 години, Марс е бил най- близо до Земята и най-удобен за наблюдение, само на 50,000,000 километра.
Тази планета има едно от най-хубавите интересни, и казахме вече - силни влияния върху човека. От астрономите от по-ново време само д-р Лескарбо в 1859 година твърди, че е можел да наблюдава тази планета. А в най-ново време се изнесе съобщение, че италианският професор по астрономия - Бенанди, е открил планета между Слънцето и Меркурий, като я нарича „Фаенца”. Вярно е, че други астрономи не са съобщили за съществуването на такава планета. Но това не трябва да ни дава основанието да отричаме нейното съществувание. Така например в 1876 година големият италиански астроном Скиапарели, по времето на тъй нареченото „Велико противостояние” на Марс, което е станало тогава - то става всеки 15 и 17 години, Марс е бил най- близо до Земята и най-удобен за наблюдение, само на 50,000,000 километра. При тези наблюдения, Скиапарели пръв открива на Марс канали. Други астрономи по това време и доста по-късно не са открили канали. Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения в атмосферата на Земята. Но в ново време астрономите видяха вече канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий.
към текста >>

64. 6. МЕРКУРИЙ

Меркурий при наблюдение с телескоп има фази, както и при Луната.
Той е смъртен, така е изнесено в легендата. Защото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни, ще свършат когато и да било. Тук се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това, също картинно е изнесено в древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него”. Също ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото. Меркурий при наблюдение с телескоп има фази, както и при Луната. Той обаче трудно се наблюдава, защото както вече отбелязахме, неговото максимално отклонение от Слънцето е 28 градуса. Затова той може да се наблюдава при най-голямо отклонение само близко до хоризонта след залеза на Слънцето, като вечерна звезда, или преди изгрева, като утринна. Господствуващата психологическа черта при хората с ясно и силно влияние на Меркурий е бързо да се приспособяват, нагаждат към всяка нова обстановка и да се използват възможно най- добре всички изгоди, които тази обстановка може да му даде. Също те успяват и да се срещат навсякъде, където има повече да се приказва, отколкото да се иска. Лесно блясват със своите приказки, но всред хората от по-ниско интелектуално равнище.
към текста >>

65. 7. ВЕНЕРА

Венера при наблюдение с телескоп има също фази, както Луната и Меркурий.
Между тези звезди - слънца се открояват две, едното е жълто, а другото синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни. С това той е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две слънца, придадени към тези на Венера. Силовите течения, носещи стремежа към точния пълен и изящен ред, справедливите отношения, които трябва да има между всичко в света. В митологията е изнесено, че дъщерята на Зевса, Богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизните аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. Венера при наблюдение с телескоп има също фази, както Луната и Меркурий.
към текста >>

66. 8. МАРС

При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма.
Тогава Марс е в съвпад със Слънцето. Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние, През всеки две години и 50 денонощия имаме едно противостояние - опозиция. Когато Марс е най-близо до Слънцето при перихелий, това разстояние до Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме всеки 15 и 17 години - земни, и се нарича - „Велико противостояние”. Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и ще имаме през 1988. При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват за неговото наблюдение в южните полушария. При „афелийно положение на Марс” това противостояние е около 100 милиона километра, почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху Земята и живота на нея, и по- специално върху човека, след това на Венера, е най-силно. За да разберем, както вече споменахме естеството на силовите течения на дадено небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите сега и тези от древността, най-вече създатели на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес е казал и дал.
към текста >>

Затова някои астрономи отиват за неговото наблюдение в южните полушария.
Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние, През всеки две години и 50 денонощия имаме едно противостояние - опозиция. Когато Марс е най-близо до Слънцето при перихелий, това разстояние до Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме всеки 15 и 17 години - земни, и се нарича - „Велико противостояние”. Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и ще имаме през 1988. При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват за неговото наблюдение в южните полушария. При „афелийно положение на Марс” това противостояние е около 100 милиона километра, почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху Земята и живота на нея, и по- специално върху човека, след това на Венера, е най-силно. За да разберем, както вече споменахме естеството на силовите течения на дадено небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите сега и тези от древността, най-вече създатели на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес е казал и дал. Първо - защо тази планета носи сега името Марс - бога на войната?
към текста >>

67. 12. НЕПТУН

Той, поради по-големите възможности, които съществували в Берлин за наблюдение на посочената област от Небесната сфера, изпратил своите изчисления на младия немски астроном Галле.
12. НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването на тази планета е едно забележително събитие в историята на астрономията. Това събитие е характерно като ярък пример, с който се потвърждават принципите и тържеството на Небесната механика. В 1846 година великият френски астроном Леверие приел, че наблюдаваните смущения, които прави в своя път Уран, се дължат от присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна планета, е бил уверен в тяхната правота и точност, с което се е определяло нейното положение. Той, поради по-големите възможности, които съществували в Берлин за наблюдение на посочената област от Небесната сфера, изпратил своите изчисления на младия немски астроном Галле. След като Галле ги получил, веднага, още на следващата нощ открил точно на посоченото място, с едно отклонение на около един градус, неизвестното небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на тази планета е станало с върха на перото. Тази планета нарекли на името на древноримския Бог на морето „Нептун”. Тя се намира на едно средно разстояние от Слънцето на 30 астрономически единици, което не отговаря на положението, дадено от закона на Тициус Боде. Според този закон тя би трябвало да бъде на 39 астрономически единици.
към текста >>

Че наистина е така, говори това, че при наблюдение на неговия диск, краищата му се виждат малко размити.
Оттам и неговият по-голям устои срещу пристъпите на разрушителните и демонични замогвания на черното Слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея, и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци, както се приема. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети с малка плътност и е дебел около 13,000 километра, която не е и много плътна. Че наистина е така, говори това, че при наблюдение на неговия диск, краищата му се виждат малко размити. Тези качества на Нептуновата атмосфера със своите влияния говори, че мисловният свят, обсъждането като процеси в човека, слабо се засягат и са оставени на по-заден план, при хората под силното влияние на тази планета. Нептун, както вече отбелязахме, има отношение и към тъй наречената „пинеална жлеза”*, която се намира между двете хемисфери ма главния мозък. Службата, функциите на тази жлеза, на сегашните учени не е известна. Но според други, добре запознати с човека „френолозите”, задачата, службата й е да дава „интуицията” у човека, когато тя е добре развита, както това е при нептуновите типове и хората под силното влияние на тази планета. Тези хора имат разрешение на даден въпрос, преди още да са се напрегнали за неговото обсъждане, обмисляне, търсене на път за разрешаването му.
към текста >>

68. 13. ПЛУТОН

Стремежът да се проникне в тайните на слънчевото семейство, на основание използването на Нютоновия закон за Всемирното притегляне и най-старателното наблюдение е бил всякога приложен, продължава и сега.
13. ПЛУТОН Последната засега известна планета от Слънчевата система е Плутон. Стремежът да се проникне в тайните на слънчевото семейство, на основание използването на Нютоновия закон за Всемирното притегляне и най-старателното наблюдение е бил всякога приложен, продължава и сега. Връх на тези усилия е откриването на планетата Плутон. Обстоятелствата, при които е била открита тази планета, са напълно сходни с тези, при които е открит Нептун. В началото на двадесети век, гениалният американски астроном Персифал Лоуел, живял между 1855 и 1916 години, проявил много голям интерес от възможността за съществуването на планета зад Нептуна. По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в пътищата на планетите Уран и Нептун, той в началото на 1905 година стига до извода, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса. Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази планета не са били публикувани до 1914 година.
към текста >>

69. 15. РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН

В новогодишната нощ на 1801 година, италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко небесно тяло, за което след двучасово наблюдение Пиаца се убедил, че новооткритият обект е планета, но малка, някакво само каменно парче от около 770 километра в диаметър.
15. РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН Беше изнесен познатият ни в историята на астрономията закон на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето - за този закон вече отбелязахме, астрономите след това с изненада установиха, че на дистанцията 2,6 астрономически единици няма планета. Пространството там между Марс и Юпитер е празно. Но скоро се изясни, че това не е така. В новогодишната нощ на 1801 година, италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открива малко небесно тяло, за което след двучасово наблюдение Пиаца се убедил, че новооткритият обект е планета, но малка, някакво само каменно парче от около 770 километра в диаметър. Пиаца нарекъл това малко небесно тяло - планета Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това се откриват там и други небесни образувания, също с малки размери - по-малки от Церера. Мястото, следователно не е било празно. С това откритие особено ревностно се заел изтъкнатият астроном, които всъщност е бил лекар, д-р Олберст, които също е открил няколко малки планети в това пространство. Скоро се изяснило, че там, между Марс и Юпитер има цял пръстен от малки небесни тела, различни по размер.
към текста >>

70. 20. ПЛАНЕТИТЕ В ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ

Ще трябва, обаче, предварително да изтъкнем, че небесните образувания е зодиакалното съзвездие, които са достъпни за наблюдение, като такива, които излъчват светлина - светят и в многото случаи с много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето.
Когато в хороскопа на даден човек една планета се намира в своето зодиакално съзвездие, тя действува с пълното си и цялостно влияние на своята характеристика. Вибрациите от влиянието на планетата, подсилени с хармоничните вибрации на небесните образувания със съответното съзвездие, подсилват нейното влияние. Известно е, че когато имаме вълнообразни силови течения с еднаква дължина на вълната, изхождащи от два различни източника, то ще имаме едно усилване на силовата вълна, или както се казва, ще имаме интерференция. Това нагледно и ясно се разбира, когато ударим два камертона, които имат еднаква дължина на звуковата вълна, които издават, то получаваме усилване на звука. Когато обаче имаме една планета в друго зодиакално съзвездие, то силовите течения на небесните образувания в това съзвездие оказват известно въздействие върху влиянието на планетата - дават една нюансировка в нейното влияние, която се определя от небесните образувания в съзвездието, където планетата се намира. Ще трябва, обаче, предварително да изтъкнем, че небесните образувания е зодиакалното съзвездие, които са достъпни за наблюдение, като такива, които излъчват светлина - светят и в многото случаи с много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето. Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че всяко небесно тяло - образувание, което излъчва светлина, топлина е един високо организиран свят. Свят, който е израз на една велика разумност, за да можем ние хората да приемем техните силови течения - техните влияния, трябва да имаме високо организиран и облагороден мозък. Или казано още, за да може един човек да приема изцяло влиянието на една планета с влиянието на светлите небесни образувания на зодиакалното съзвездие, в което е тя в неговия хороскоп, трябва той да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което нещо дава голямата интелигентност на индивида. Затова, колкото един човек в това отношение е по-добре изразен, толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадената планета, заедно с това на светлите образувания в съответното зодиакално съзвездие. В зодиакалните съзвездия има и небесни образувания, които нямат своя светлина.
към текста >>

71. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Най-горната площадка на кулата изцяло е определена за наблюдение на всички явления, които стават на небесната сфера - небесната механика, този дял от науката за звездите, който се занимава с движението им, техните пътища и силите, които ги определят и създават, достига изключително съвършенство.
Народът, освободен от страха за възможността да му се отнемат придобивките на неговия труд, се отдава на наука, изкуство и забавление. Вавилон, като негова столица, става център не само на най-голям стопански живот, но и на всички науки и изкуства по онова време. Учениците на Саабей намират там благоприятни условия за разпространение учението на своя учител. Във високата кула - дома на науките и изкуствата - намират най-топъл прием. Халдейски учени стават професори там, като се започва трескаво изучаване предимно на звездния мир. Най-горната площадка на кулата изцяло е определена за наблюдение на всички явления, които стават на небесната сфера - небесната механика, този дял от науката за звездите, който се занимава с движението им, техните пътища и силите, които ги определят и създават, достига изключително съвършенство. Така например, учените тогава са определили продължителността на лунния месец (синодичния) на 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3,5 секунди. Сегашните учени, учените на двадесети век след Христа, снабдени с най-съвършените уреди го определят с едно различие само от4 десети от секундата. Халдеиските учени дадоха много основни принципи в цялостната наука за звездния мир, които и досега си е в сила. Те дадоха делението на кръга на 360 градуса, градуса на 60 минути, минутата на 60 секунди. Разделиха небесната сфера на 12 дяла.
към текста >>

72. 15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА

При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди”.
С този телескоп ясно се виждаха четирите му най-големи спътника. Гледката беше много интересна. Четирите, от дванадесетте му лакеи - на големия господар. Първият от тях Йо е с диаметър от 3700 километра и вторият Европа с диаметър 3000 километра, бяха значи по размер приблизително, колкото този, който нашата Луна имаше. Другите два, Ганимед с диаметър от 5150 километра и Калисто с диаметър от 5180 километра бяха вече по-големи и от планетата Меркурий, който има диаметър 4849 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди”. Тази оценка за планетата всякога ме подтикваше към един по-дълбок размисъл за произхода на Слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло.
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

- Ония, в които е развито наблюдението, обективния ум.
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ Из беседите 1923 г. ÷ 1930 г. Съставил Цанка Екимова Кои хора се занимават с астрономия и астрология? - Ония, в които е развито наблюдението, обективния ум. Тия науки разширяват ума и сърцето, отварят път към идейния свят. Сегашните астрономи дават повече външни данни, правят изчисления, но още не са дошли до същината на предмета. Според сегашните астрономи, Слънцето е горящо тяло. Те казват, че на звездите няма никакъв органически живот, Значи и те горят. Излиза, че цялата вселена е запалена.
към текста >>

74. 1927 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Един съвременен математик като прави своите изчисления, казва,че за наблюдение на най-отдалечените звезди от земята се изисква телескоп с тръба дълга 25 км.
- Какъв е този начин? - Да преобрази своите мисли и желания в добри. Някой казва: аз бих преобразил своите мисли и желания, ако се заема с изучаване на небето, но затова ми е нужна зрителна трьба. В човешкия мозък има такава тръба и с нея човек може да наблюдава всички звезди, да види как живеят съществата там. Колко ще струва днес един голям телескоп с който да наблюдават най-далечните звезди от земята? Един съвременен математик като прави своите изчисления, казва,че за наблюдение на най-отдалечените звезди от земята се изисква телескоп с тръба дълга 25 км. Представете си какъв трябва да бъде обективът на този телескоп! Да допуснем, че такъв телескоп се намери. След това ще трябва да се търсят хора, които да го местят от едно място на друго. Значи, около такъв телескоп ще бъдат ангажирани много хора. Що се отнася до телескопа в човешкия мозък, той има големина най-много 5 см и затова всеки лесно може да си служи с него.” „Днес учените хора казват, че Слънцето представлява голяма огнена маса, в която има нажежени и запалени газове, като кислород, водород и ред други елементи.
към текста >>

75. 1928 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ: 17 лекция от Учителя, държана на 21 декември 1928 г., София.
Изобщо, острата брада напомня нещо остро - нож, игла. Дето мине, той реже с ума си. Когато изучавате някой отдел от окултните науки, например хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркват, отколкото да ви улеснят. Хиромантикът, заедно с хиромантията, трябва да изучава френология, физиогномия и астрология. Само така четенето по ръката има смисъл.” 183. МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ: 17 лекция от Учителя, държана на 21 декември 1928 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. I. София, 1942, с. 283 ÷ 286 „И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, които се дели на 360 градуса. Всеки градус представя едно условие.
към текста >>

76. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Аз снощи правех едно наблюдение на Месечината.
Под думата „вяра” аз разбирам човек да мисли правилно. Защото само като вярващ, започваш да мислиш правилно. Не че всички неща трябва да бъдат неизменни. Някои от вас искате всичко да знаете. Възможно ли е в дадения случай да знаеш всичко? Аз снощи правех едно наблюдение на Месечината. И за първи път намерих на Месечината едно място на светлина, която вече никъде я няма. Светлина, на която чертите са не на бяла светлина, която е силна, но светлина, която действува жива светлина, която свети. В един от големите циркуси се забелязва една голяма светлина, която грее, излизат трептения, има движение, има жива светлина. Има една светлина, която е отразена, няма трептения. Вие забелязвате звездите: когато ще се разваля времето, трептят, тяхната светлина трепти.
към текста >>

Защото мястото, на което се намира тази светлина, е най-хубаво, идеално, отлично място за наблюдение.
Седя и размишлявам да не би това да е някаква илюзия на моите очи. Забелязвам мястото къде е и втори път пак ще наблюдавам светлината истинска ли е. Значи, на туй място има живи хора. Нищо повече. И то не само живи, но и разумни. Защото мястото, на което се намира тази светлина, е най-хубаво, идеално, отлично място за наблюдение. Казвам: Целият свят. това са възможности за човека. Вие седите и се обезсърчавате, защото нямате едно разбиране. Целият космос представя условие за вашето бъдещо развитие. Какво имате да се обезсърчавате?
към текста >>

77. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари!
Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари! » Да, нямаме добри хлебари! Ние аслъ винаги от това сме страдали: рибата се вмирисва от главата. Господа книжници и фарисеи! Ако вие искрено милеете за тоя добър народ, престанете да го плашите с някаква въображаема опасност от много-сектантството за неговото единство и самостоятелно политическо съществуване. Сектантството е най-много развито в Англия и Америка, и все пак то ни най-малко не е попречило, щото тия страни да бъдат най-могъщи и най-напреднали във всяко отношения между всички други страни в света.
към текста >>

78. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени.
към текста >>

Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2].
Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5].
към текста >>

Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
към текста >>

79. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет.
към текста >>

Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4].
Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6].
към текста >>

80. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна.
VI, 1931 г, кн. 4, стр. 106-109) (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувствуват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически. Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние -техните силови полета.
към текста >>

Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използу-вано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици, и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такъва малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1 април 1930 г. до 1 май 1931 г. Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена.
към текста >>

Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта).
до 1 май 1931 г. Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действуват най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпада с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе).
към текста >>

(Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари.
Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпада с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април). На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; в Охайо (Америка) - пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари - също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. Тридесети април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин). Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани във Франция (1 май); градушки в България; циклони в Америка и земетреси в Япония.
към текста >>

Тридесети април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин).
На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; в Охайо (Америка) - пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари - също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. Тридесети април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин). Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани във Франция (1 май); градушки в България; циклони в Америка и земетреси в Япония.
към текста >>

81. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)

Отговорът на този въпрос би изисквал дълго и сложно изяснение, подкрепяно с доста примери, за да бъде мисълта достатъчно конкретизирана, но на тия малко страници ний ще се задоволим само с изводите, които мислим, ще са лесно понятни за всеки интелигентен човек, който борави с опита и наблюдението.
Това е проявата на реактивната идея. Що е реактивна идея? С малко думи в широк смисъл ний бихме нарекли реактивна идея всяка, която, независимо от пътя, по който е влязла в психичния живот на индивида - взима надмощие по една или друга причина, и подготвя или добива условия да се реализира. В своя път на развитие, реактивната идея, колкото и това да е чудно, може да води началото си от странични, понякога даже противоположни по смисъл и направление основни идеи. Как става това? Отговорът на този въпрос би изисквал дълго и сложно изяснение, подкрепяно с доста примери, за да бъде мисълта достатъчно конкретизирана, но на тия малко страници ний ще се задоволим само с изводите, които мислим, ще са лесно понятни за всеки интелигентен човек, който борави с опита и наблюдението. Ще обърнем внимание главно на два основни факти, важни при идейното въздействие, защото, както вече поменахме, в тоя термин ний включваме и по-специфичната дейност, която наричат «възпитание» - това са законите за идейната инерция и идейното доминиране в свръзка с психическата индукция. Всяко едно съзнание, безразлично дали ще го наречем индивид, душа или интелект - защото ний не се свръзваме с обикновените дефиниции и разграничения на тия понятия, които много естествено, в специфична смисъл имат свое строго определено съдържание, а говорим принципално за закони, засягащи изцяло човешката духовна проява, независимо от наименованията или от по-тясно или широко съдържимо на понятията им - има присъщо само нему състояние, бихме го нарекли интензивитет, или на музикален език - присъщ само нему тон - или още по-конкретно - бързина на движение или вибрирание. То наистина се мени постоянно - но въпреки това, във всеки момент, то съществува като една реална величина, с която всеки нов елемент трябва да се съчетава. При това съчетание се проявява законът за инерцията в своята класическа формулировка*: че движението се стреми да запази своята бързина и посока (не говорим за покой - понеже такъв фактически в природата не съществува). И тогава една идея, попаднала в съзнанието, може да се сблъска с противоречиви насоки, да се очертае като една река, течуща по подвижни, надарени със собствено движение брегове и най-после, в някои частни случаи, да съвпадне с друга, противоположна по посока и бързина, да потъне и изчезне съвършено в съзнанието.
към текста >>

82. 4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ

Тези факти - случаи из всекидневния живот на хората - са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка.
Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновид-ството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. Като започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т.н., та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти - случаи из всекидневния живот на хората - са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уил. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува, предсказания съществуват, нещо повече: животът на човека след т.нар. смърт е факт.
към текста >>

83. 2. ЕССЕ HOMO

Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове.
Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното. Само гладните са търсили винаги храната. Ситите и доволните са гледали винаги да запазят своето доволство и «ред», който им е позволявал съществуването на това «щастие». И днес, когато доволните или затварящите съзнателно очите си пред фалшивостта на тоя строй, семейство и общество, осъждат Дънова, че иска да наруши тяхното спокойствие и благатен «ред», безпристрастният зрител би могъл да ги запита: От името Христово ли го съдите, или от своето собствено? Ако е от името Христово, къде са вашите дела, но истински християнски дела, кои- то ви позволяват да говорите от Негово име?
към текста >>

84. (5) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.VII.1938 г.

Може би ще ми трябва за още едно наблюдение чак след 15.8.т.г.10 Портретите на Симеончо с Вас и майка му са цяла история без думи!
Онова, което потиска, преследва, руши, е само старо в нови дрехи. Имайте присърце мъките на бедните и потиснатите. Познавам милостивото Ви сърце - дайте му ход и изберете хора, които да Ви разбират, и започнете това, което Ви е присъщо - едно по-справедливо управление, гдето грижата на властта ще стигне и до последнята колиба. Спомнете си, там живеят при най-лоши условия обикновено ония, които най-сърдечно Ви целуват ръка... А за тях най-малко се прави... Тогава и Вашият живот ще се изпълни с радост и няма като сега да е мъчение! Ако ще тръгвате за странство, изберете си подходящ благоприятен ден за тръгване.9 Хороскопа Ви връщам. Може би ще ми трябва за още едно наблюдение чак след 15.8.т.г.10 Портретите на Симеончо с Вас и майка му са цяла история без думи! Изглежда, че е много чувствително дете. А фотографията на княгинята между цветята е една истинска картина. Благодаря много за тия фотографии. Бог да пази Вас и домочадието Ви. 6.VII.1938 С искрена почит: [подпис:] Любомир Лулчев ____________ * Оставено е празно място за думата.
към текста >>

85. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение.
Злото в нас се образува; човешкият егоизъм е корените на злото. Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение. 345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - подобре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме.
към текста >>

86. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432.
Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г. в Станимака, днес Асеновград. 1912 г.
към текста >>

Там има наблюдателен пункт за наблюдение на българо-турската граница, която минава през Сакар планина, отива на изток и преминава и Дервенските възвишения на Странджа планина.
Октомврийската революция довежда до два милиона жертви в Русия - и то славянско население, за да може да се възкачи на власт английският незаконен принц като болшевик. 490. Понеже не изпълни мисията си за разпространението на християнството чрез издаването на Библиите и разпространението им, то Англия се отклонява. Ако беше създала обединена България в рамките на Сан-Стефанска България, щеше да има благословия. Тя работи срещу славяните и ги насъсква една срещу друга. 491. Дервишката могила е височина от 687 м по югоизточните възвишения на Сакар планина. Там има наблюдателен пункт за наблюдение на българо-турската граница, която минава през Сакар планина, отива на изток и преминава и Дервенските възвишения на Странджа планина. Ако хвръкне Дервишката могила, означава, че е почнала войната между Турция и България. 492. Метаксас е гръцкият генерал Йоанис Метаксас. Участвувал в Балканската и в Междусъюзническата войни през 1912-1913 г. От 1913 г. до 1917 г.
към текста >>

87. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX

И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432.
Имаше и такива - изпратени от Небето за помощници, а долу ги обръщаха и ги правеха Негови врагове. Всички възможни случаи ги имаше и те са описани в «Изгревът». 431. Иван Петров - депутат от Ябланица. За да се избере като депутат, отива на място Недев, който е министър на вътрешните работи и командва полицията в страната. Това е «демокрацията» в действие в България, която се управлява чрез свободни избори по места. И то под наблюдението и ръководството на полицията. 432. Д-р Дуров, депутат. 433. Серафим Георгиев, депутат. 434. Тодор Кожухаров - роден през 1891 г. в Станимака, днес Асеновград. 1912 г.
към текста >>

Там има наблюдателен пункт за наблюдение на българо-турската граница, която минава през Сакар планина, отива на изток и преминава и Дервенските възвишения на Странджа планина.
Октомврийската революция довежда до два милиона жертви в Русия - и то славянско население, за да може да се възкачи на власт английският незаконен принц като болшевик. 490. Понеже не изпълни мисията си за разпространението на християнството чрез издаването на Библиите и разпространението им, то Англия се отклонява. Ако беше създала обединена България в рамките на Сан-Стефанска България, щеше да има благословия. Тя работи срещу славяните и ги насъсква една срещу друга. 491. Дервишката могила е височина от 687 м по югоизточните възвишения на Сакар планина. Там има наблюдателен пункт за наблюдение на българо-турската граница, която минава през Сакар планина, отива на изток и преминава и Дервенските възвишения на Странджа планина. Ако хвръкне Дервишката могила, означава, че е почнала войната между Турция и България. 492. Метаксас е гръцкият генерал Йоанис Метаксас. Участвувал в Балканската и в Междусъюзническата войни през 1912-1913 г. От 1913 г. до 1917 г.
към текста >>

88. XVI. Бележки за Любомир Лулчев: 1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът»,

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Когато споделих това мое наблюдение с него, той се засмя.
Не ме послуша. А послуша онези, които разрушават и затриват, за да не остане следа. 68. Маринчевски беше много разположен към мене, но все отлагаше, смяташе, че ще живее вечно. Беше много голям красавец на младини и се запази такъв до старини. Да му се чуди човек откъде избликва тази външна и вътрешна красота от него. Когато споделих това мое наблюдение с него, той се засмя. И ми призна нещо много важно: «Аз бях много красив и имах много приятелки. И всички мои приятелки ги заведох на Изгрева при Учителя. Та те ме любеха чрез тяхната човешка любов към мен, а аз се отблагодарявах, като ги водех при Учителя, да се свържат с Него и със Словото Му. Ама много народ съм завел по този начин на Изгрева.» Аз стоях изумен. Учудвах се.
към текста >>

89. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

ТОМ 21

В България, където вече са настанени германците с войските си, има съветска легация, но от една страна - понеже органите на съветската легация се намират под непрекъснато наблюдение, и от друга страна - понеже е възможно да бъде заставен Съветският съюз да отзове представител-ството си от България, то се налага да се организира едно самостоятелно наблюдение тук за движението на германските войски и за евентуалните техни намерения на Балканите и по-на юг.
“Царица Йоанна” и Д. Павлов ме въведе в една стая на долния етаж, като ме остави сам в нея, а той излезе. Подир малко се върна с още един човек, облечен в цивилни дрехи, когото не можах да позная, Димитър Павлов веднага след това пак излезе. Този непознат на мен човек ми се представи, че е Дергачев от съветската легация, припомни ми, че сме се запознали в легацията и започна да ми разправя, че отношенията между СССР и Германия започнали да стават натегнати във връзка с настаняването на германците на Балканите, и че в своя стремеж за господство над Европа имало опасност германците да скъсат договорните си отношения с Русия и разчитайки на своята дисциплинирана, обучена и добре въоръжена армия, да нападнат Съветския съюз, и като разгромят войската му, да наложат волята си и по отношение на него, като за разширение на своето жизнено пространство откъснат и завладеят Украйна. С това, разбира се, Съветският съюз не може да се примири, и затова е длъжен да вземе всички предохранителни мерки, за да не бъде изненадан. В България, където вече са настанени германците с войските си, има съветска легация, но от една страна - понеже органите на съветската легация се намират под непрекъснато наблюдение, и от друга страна - понеже е възможно да бъде заставен Съветският съюз да отзове представител-ството си от България, то се налага да се организира едно самостоятелно наблюдение тук за движението на германските войски и за евентуалните техни намерения на Балканите и по-на юг. Той е чул за моя интерес към стопанското строителство в Съветския съюз, знаеше за отиването ми в Москва на селскостопанската изложба, а може би и че съм давал някои новини и сведения на Кр. Белев, и затова се обърна към мен с предложение, дали не бих се съгласил да бъда в услуга на съветското разузнаване, но не с цел да се шпионира България, а с оглед германското настаняване на Балканите и техните агресивни намерения. Вече в обществото се говореше за недоразумения между СССР и Германия. Аз счетох, че може би ще мога да бъда полезен в една такава работа и се съгласих. По своите разбирания аз бях за разбирателството между Германия и Съветския съюз, вярвах още, че те няма да дойдат до конфликт, но предвид на една такава евентуалност, като българин и като славянин, застанах на страната на Съветския съюз, и дадох съгласието си да им сътруднича.
към текста >>

90. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Нашата предупредителна радарна служба държеше под наблюдение летището в Турция и щом се издигнеше самолет и се насочваше на север, даваха тревога.
Сутрин рано това беше страшна картина. Взех да се моля за тях и след 2 ÷ 3 месеца ги освободиха и закриха мината. В София хващат група шпиони, свързани с Димитровград. Оказа се, че връзката им бил партийният секретар на полка, завеждащ секретната секция, Ликвидираха го, а на мен не се извиниха за тормоза, през който ме прекараха, Молих се и за старши лейтенант Тосков, който най- много ме мъчеше. Стана командир на трета батарея в квартал „Мариино”, до завода „Вулкан”. Нашата предупредителна радарна служба държеше под наблюдение летището в Турция и щом се издигнеше самолет и се насочваше на север, даваха тревога. Американците се изхитриха. Вдига се В-29 и се отправя на юг. Нашите не го следят. Дига се на 12 км, завива към нас, засилва се и спира моторите и лети по инерция, като постепенно намалява височината си. При пълнолуние такъв самолет се оказва над завод „Вулкан” без да е дадена тревога, запалва 4-те си мотора над батареята - войниците се уплашват и не откриват огън по самолета.
към текста >>

Наблюдение и следене чрез пеленгатори С Петър обработвахме двора пред къщата.
Пихме от чая, но децата не искаха да пият от него. Станахме рано и изкачихме връх Вихрен. Слязохме до хижата и се прибрахме с автобуса. От този чай всички получихме разстройство за няколко дена, Излекувахме се, но разбрахме, че Пирин не е подходяща планина за посещение от хората на Братството. Учителят ни е определил Рила, Повече не съм ходил на Пирин. 112. Наблюдение и следене чрез пеленгатори С Петър обработвахме двора пред къщата. Имаше ягоди, малини, които поливахме и даваха добри плодове. Сеехме и зеленчуци - главно домати. През есента правехме желета и сиропи от плодове. Петър беше специалист сладкар и научихме някои неща от кулинарното изкуство. Всяка събота сутрин почиствахме къщата.
към текста >>

91. Част 2. Коментар. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева

ТОМ 24

Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата. 7.
се разрешава, после се забранява и след намесата на Учителя Дънов чрез Методи Константинов, възбраната се отменя. Това е описано и сме го цитирали на страниците на "Изгревът". Но властта оставя двама стражари на коне за наблюдатели на реда. Те са на коне, със сабля, окачена на стремената на коня и с преметната пушка през гърдите. Така се охранява Изгрева от вън чрез стражата на Кесаря. Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата. 7. Обикновено на съборите се поставя охрана и през деня, и през нощта. Охраната през нощта е била придружена от големи бели тояги, които са ги носели със себе си. На входната врата е имало охрана и са пускали само онези, които са познати на охраната. А този млад човек е бил Николай Дойнов. Това нещо го има в "Изгревът", т.
към текста >>

92. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Но от 1929 до 1933 година Братството бе под мое наблюдение, негли от страх "да не изгоря" аз, който деня бях превърнал в нощ, а нощта на ден с артистичния си живот и пиех по 4 кг вино на ден и водих най-нередовно съществувание!
Кирил и Методий" се държа нещо като сказка против Учителя. Езикът бе много лош. Поповете взеха да си гладят брадите, и аз си думам: Защо са допуснали подобно сквернословие на това свято място? - Значи те се хващат за сламката като давещия се... Сигурно Дънов е много силен човек! Ще проверя, когато съм в София и, ако това са неверни неща, аз ще стана най-ревностния ученик на Дънов Най-напред, като дойдох и като видях братята, почувствувах меката атмосфера тук. Но от 1929 до 1933 година Братството бе под мое наблюдение, негли от страх "да не изгоря" аз, който деня бях превърнал в нощ, а нощта на ден с артистичния си живот и пиех по 4 кг вино на ден и водих най-нередовно съществувание! Но в 1933 г. се уверих чрез едно съновидение с покойната ми майка, че пътят не е нанадолен, а нанагорен. Мнението на г. Филип Славов за Учителя е следното: - Първом, като голям атеист, аз мислех Учителя за етик или мъдрец, който е голямо щастие за нашата болна действителност, че хора дерайлирали от пътя, Той може да ги извади от калта и да ги постави на място. Хората, ако погледнат правилно, могат да намерят спасение.
към текста >>

93. 8. Небесният живот според Емануил Сведенборг

ТОМ 24

Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта. Още една от причините, поради която ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си.
към текста >>

94. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

И най-повърхностното наблюдение и сравнение с нашите братски народи славяни - руси, сърби и други, показва, че ние много се различаваме.
Преди всичко, тази черта затова е вродена у нас, защото ние наистина не сме чисти славяни - от което ние не трябва да се срамим. През нашите Балкани кои нации не са минавали и са оставяли свои потомци. Нашата кръв наистина не е чиста, но толкова по-добре. В науката е известно, че един потомък бива толкова пожизнен, колкото по-от-далечни родители е плод. Северна Америка е едно такова голямо смешение от кръв на всички раси и нации на земята; затова е тя тъй жизнена и пълна с сили за велико бъдеще. И най-повърхностното наблюдение и сравнение с нашите братски народи славяни - руси, сърби и други, показва, че ние много се различаваме. Особено ние нямаме нищо от несдържаността и пиянството на славяните. Нашето крайно сдържано благоразумие и пестеливост са черти неславянски - да не говорим и за физическите черти, че и те не са славянски. Ето защо, следователно, сме ние толерантни, защото имаме кръв на много и много народи. Но там е величието на това обстоятелство, че само такива народи имат за напред бъдеще. Защо? - Поради тези леки и бързи съобщения, които днес има в света, никоя нация не може да се затвори сама в своите предели, и да живее себедоволна.
към текста >>

95. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий.
Че патрули от дружината скрито отиват в близост до с. Сергин, а това село понякога отиват и турски разезди. 4. Че в с. Соуджак се намерват още двата турски полка пехота, но са взели досега участие в боевете - тия сведения са от изпитани куриери местни жители. 5. Че колоната, която била видяна вчера рано сутринта, да се движи от Соуджак за Инджекьой е фиктивна, нито един турски войник не се е движил или в тая или в друга близка посока, а това е била нашата рота, която вечер изпраща дружината, за да охранява пред гората източно и наблюдения пътищата пред нас, а сутрин, същата рота се прибира обратно в с. Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий. Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр. като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия десен бряг на р.
към текста >>

Дава дружинният бързи нареждания по цялата охрана, от всичките й елементи, за най добро наблюдение и проверка на цялата охрана и зорка бдителност.
"... Към 2/4 часа след полунощ - сутринта на 25 януарий се получи в щаба на дружината съобщение, че вечерта на 24 януарий, към турската охрана, към пясъчната ивица на Деркос, се чували викове "Аллах, Аллах" и като че се отправяли акламации към флота, повече се забелязвали сигнализации откъм вътрешността на морската повърхност. Дружинният командир чете това съобщение и обмисля, какво ли могло да сторят турците, дали биха се решили да правят десант, какво ли би могло да стане! Зер, за десант сме чели и чували из страниците само на военната история, обаче в практиката никога, никога не прилагано. Часът е вече 4 сутринта. Мъгла гъста, към брега нищо не се вижда, нищо не се забелязва. Дава дружинният бързи нареждания по цялата охрана, от всичките й елементи, за най добро наблюдение и проверка на цялата охрана и зорка бдителност. Сам изправен на балкона на своята квартира, отгдето има широк и открит поглед към морето, наблюдава по разни посоки с бинокъл, обаче гъстата мъгла не позволява нищо да се види... Към 5 часа мъглата почва да се разведрява, става все по-рядка и по-рядка, почва през нея слабо да се прозира, ако и на близко разстояние. Мъглата още повече се разредява и окото вече виждаше охраната, като силуети, които се очертаваха по брега, движението им се забелязваше, но в морето нищо не се вижда... Часът е 5У2 сутринта. Мъглата става още по-рядка. Вижда се вече и близката водна повърхност и постепенно се открива все по-голям и по-голям кръгозор. С бинокъла се вижда вече много добре и охраната - най-близката охрана е на около 1000 крачки от селото, от щаба на дружината.
към текста >>

96. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка.
Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки. Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция. Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра! Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на живота им.
към текста >>

"... Идва командира и се спира до мястото на наблюдението си и, о ужас!
" - "Да, юнаци, винаги съм при вас и веднага ще се завърна... " Бързо отива командира на полка към телефонната станция, отстояща на около сто крачки от наблюдателния пункт, скрита в един бряг на позицията. Наближавайки станцията, той чува оглушителен трясък зад себе си и казва: "Голям снаряд падна - къде ли ще е? " Взема слушалката на телефона, запитва го н-ка на дивизията за хода на боя, докладва му се обстойно за всичко, осветлява се по положението и без да има други особено важни въпроси, освободен е командирът на полка и се връща при своите юнаци. Вървейки още по самия ход за съобщение към наблюдателния си пункт, вижда посърналите лица на героите като че уплашени.,, Запитва ги как сте юнаци, какво има. Отговарят му: "Голям снаряд падна, г-н подполковник, ето там, гдето бяхте Вие преди малко! "... Идва командира и се спира до мястото на наблюдението си и, о ужас! На мястото гдето е стоял преди десетина само минути паднал голямокалибрен снаряд всред групата войници и убити 6 души на място с разпокъсани тела и 8 души тежко и леко ранени..., 14 души загуба на млади жизнерадостни синове войници..., и то само от един снаряд!... Съдба ли е това?... Един извикват назад "по служба" за да бъде избавен в най-критическия момент, други 14 души стават жертва на същия съдбоносен момент. Обръща се командира към войниците си: "Какво стана, юнаци? " - "Щом заминахте, г-н подполковник, и падна снаряд и ето какво направи, нали казахме, че като сте Вие тук и ние сме запазени.
към текста >>

Наново потвърждава к-ра на полка: "Зная точно истинското положение, майор Т., но ви уверявам, както Вас и всички ви другите, че успеха днес, въпреки всички преимущества на противника, ще бъде за наша полза... , само моля всички ви, зорко наблюдение и своевременно съобщение на батарейните командири, а те от своя страна да открият веднага своя унищожителен огън!...
"... Отговаря му командира на полка: "Майор Т. бъдете спокойни напълно, както всякога сте били спокойни при много трудни моменти; бъдете смел и с вяра, както всякога сте били за успеха на предприеманото от вас всяко дело. Противникът ще дойде най- много до мястото, гдето е била телената ни мрежа! "... Наново докладва майора: "Ама, г-н подполковник, както спокойни ни говорите, като че нищо не е разрушено". И наистина прав бе тоя дружинен командир, защото противника щеше да атакува неговия дружинен участък с най-големите сили и там бе съсредоточен най-силния разрушителен огън на противника. Наново потвърждава к-ра на полка: "Зная точно истинското положение, майор Т., но ви уверявам, както Вас и всички ви другите, че успеха днес, въпреки всички преимущества на противника, ще бъде за наша полза... , само моля всички ви, зорко наблюдение и своевременно съобщение на батарейните командири, а те от своя страна да открият веднага своя унищожителен огън!... Време не остава, готови, внимателни всички, бодри по своите пунктове!... Имайте винаги открити линиите си с батарейните ни командири от участъка на полка. Аз ще бъда на наблюдателния пункт на полка... Сбогом! "... Едва се привърши разговора ни по телефона, едва ли се бяха изминали десетина минути и артилерията на противника пренесе своя огън напред, образува своя преграден огън, а това значеше, че атаката се предприемаше от негова страна... Нашите наблюдатели виждат ясно от своите странични наблюдателни пунктове, как предните хора на противника се надигат от своите окопи, излизат от тях и напредват в бойна верига, а зад тях се готвят сгъстени части да ги последват... Зер, мисли си противника, че след направените от него разрушения, всички защитници са избити, "жива душа" не е останала и нему не остава, освен да направи "една разходка" с пушки на рамо и да завземе искания от него боен участък на Бдинци... Той бе забравил к. 1248 през март същата 1917 г. т.е.
към текста >>

97. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

Противникът, имащ всички условия за точно наблюдение, от една страна, а от друга - услугите на враждебното нам гръцко население в гр.
На едно протежение - негде на 500 метра, а негде и до два километра - бреговете бяха обрасли с буйна камъшева растителност, достигаща дори до 4-5 метра височина. Това обстоятелство намаляваше проходимостта и подстъпите към позицията на противника - такива представляваха само пътищата, свързващи населените пунктове от двата бряга на реката и бродовете на същата. Противникът, обаче, разположен по склоновете на Круша планина, беше при по-големи изгоди; той можеше свободно да наблюдава всяко движение в разположението на нашите позиции. Щом се спуснеше здрач и нощта хвърляше своята черно-кадифена мантия на южното небе и залееше обширната долина с мекотата на Беломорския топлик, веднага въздухът се разтърсваше от оглушителния вой на стотици чакали, лисици и вълци, които изобилно тук обитаваха из гъстите дебри на тропическия камъш. Този вой, траещ с чести прекъсвания не особено дълго, караше нашия непривикнал към южната природа войник да трепне, още повече, когато от нашите предшественици бяхме узнали, че насреща стоящите ни Шотландци наподобяваха воя на обитаващите камъшите зверове, подавайки своите бойни сигнали. Противникът, имащ всички условия за точно наблюдение, от една страна, а от друга - услугите на враждебното нам гръцко население в гр. Серес, не можеше да не узнае за станалата дислокация и че той има в участъка на полка нов свой противник. И ето представителите на най- културната нация, третирайки българина като дивак, трябваше да прибягнат до прийоми, при водене на една модерна война, които означаваха, че те не познават никак дори качествата на българския войник. За да всеят смут и уплаха в нашите войници, цели отделения предрешени шотландци, като за в цирк, настъпваха неочаквано из пролуките на камъша, смятайки, че срещу тях стоят диваци из различните техни колониални владения и че по този начин нашите защитници ще напуснат позицията си изумели. Но, за голяма тяхна изненада, изпитаните храбреци от Лозен град, Люле- Бургас, Булаир и Одрин спокойно и търпеливо причакваха глупостта на културния противник и като улавяха всеки път почти страшните "чудовища" устройваха си с тях весели зрелища. И когато се случеше в числото на тези наивници да попадне в плен някой интелигентен шотландец, той разказваше на съвършен француски език най-чистосърдечно на нашите офицери, как техните войници са били лъгани от своите началници, че българите са диваци и ядат живи хора и че те могат да се изплашат дори и от подобни зрелища!
към текста >>

98. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Приближаването на противника силно безпокоеше храбрите властелини на царя на планините, защото бяха постоянно под наблюдението и близкия му огън и те.
Така постепенно изникнаха пред нас един след друг предните му окопи, срещу дясната половина на позицията ни, наречени от нас: "Л. Джорж", "Бриян", "Скорпион" и "Скалата". Това бяха пипалца, с които противникът искаше да държи пулса на нашата отбрана. Разстоянието на тия окопи от наша позиция бе - пред "Скалата" само 150 крачки, а по другите места - 300-600 крачки. Разстоянието пък от главните линии окопи бе от 600-1200 кр. Приближаването на противника силно безпокоеше храбрите властелини на царя на планините, защото бяха постоянно под наблюдението и близкия му огън и те. без да спират тежката си работа по укрепяването, почнаха с внезапни нощни нападения, систематически предприемани, последователно водени ту близо, ту далече в тила му, да разрушават издигнатите постройки, да избиват гарнизоните им и да отвличат живи пленници. Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа. * * * Тежко и мъчително минаваше времето в позиционната борба: нерадостно се нижеха дните един след друг, късаха се от настоящето и отлитайки в неизвестното, събираха се в седмици, месеци и години, а борбата не спираше. Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и студена смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им. Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на живот или смърт, всеки бе готов за подвиг.
към текста >>

99. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

Времето застудя и снегът почна да вали така гъсто на големи парцали, щото образуваше една плътна завеса, която пречеше на наблюдението.
след пладне дружината бе извикана напред за контраатака на французите, които бяха успели да прекъснат бойната линия на I дружина и да навлязат в окопите й. Дружината, поведена от своя командир, разчленена на групички, се вдигна и бързо премина без загуби пространството, което я делеше от щаба на полка и което бе под страшния огън на французката дългобойна 18 см батария при с. Бистрица, Битолско. Събрана зад скалите при щаба на полка, тя бе насочена от командира на полка напред, но едва излязла на предния склон на върха "Кероманица", тя бе спряна от барабанния огън на противника, стрелян сега от повече от 250 разнокалибрени оръдия. Тя залегна на открито. Времето застудя и снегът почна да вали така гъсто на големи парцали, щото образуваше една плътна завеса, която пречеше на наблюдението. Скоро настъпи и нощта, а барабанния огън не престана. Снегът отрупваше войниците и студът почна да се чувствува. Командирът на дружината получава към 11 ч. през нощта по телефона заповед от командира на полка: "Утре - 17 март с цялата дружина и остатъците от I дружина, които да се намерят (!) и устроят в 3 роти още през нощта или всичко с 7 роти да продължи контраатаката. Начало в 5 часа сутринта, към който час нашата артилерия ще я подпомогне с барабанен огън." До определения час, след големи усилия през цялата нощ, всичко бе готово за действие и чакаше само заповед или сигнала за почване.
към текста >>

100. 3.3. САРАЙ - В ОГЪН