Търсене в текстове за 'Мъчения'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

В големите страдания и мъчения християните са били радостни.
Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна! “ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние.
към текста >>

2. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували.
Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си. Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“ Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните? Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него.
към текста >>

3. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

А щом няма любов, мъченията му са ужасни.
А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря. Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас. Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад. Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр. Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение към Цялото, и Цялото има отношение към своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат.
към текста >>

4. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега желаем да излезем от мъченията и да почнем да се трудим, а после ще дойдем до работата.
Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но нещо отвътре го кара да се откаже. Кой го кара да се откаже? Значи има добри същества, които ръководят нещата. Хората още не живеят. Те сега се мъчат. Сега желаем да излезем от мъченията и да почнем да се трудим, а после ще дойдем до работата. Една сестра каза: „Учителю, вие бяхте казали, че 8000 адепти ще се въплътят на земята до края на този век? “ Учителя каза: Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават.
към текста >>

5. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

И затова човек трябва да благодари и да вярва в Господа, да Го люби, да работи за Бога, да служи на Господа, иначе ще бъде далеч от Него, ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъченията и на всички нещастия в живота.
Ами какво по-голямо осигуряване искаш, щом си свързан с Господа? С любовта? Тя те осигурява. Бог ти е дал най-необходимото, като се осигурява със светлина, въздух, вода и хляб. Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да благодари и да вярва в Господа, да Го люби, да работи за Бога, да служи на Господа, иначе ще бъде далеч от Него, ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъченията и на всички нещастия в живота. Защо се мъчат и страдат хората? И са нещастни? Защото не вярват в Господа, не Го любят, не работят за цялото, не служат на Господа, а са като листа, откъснати от цялото и работят само за себе си. Това е старото учение. А новото учение е: Господ на първо място, човекът на последно.
към текста >>

6. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе.
С тих глас, едва чуто, ми каза: "Ще могат ли въглищата да дойдат до 15 август? ". "Ще направя всичко възможно до тази дата вагонът с въглища да пристигне! " - енергично отговорих аз и допълних: "Да поръчам ли още един вагон? ". "А не, не! " - със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава? Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро.
към текста >>

7. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Те осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули.
И според предписанието на закона и приетия обичай, дрехите Му бяха раздрани и поделени. В страшни мъки и следобедната горещина, която в този ден беше голяма и изтощителна, праведникът беше повесен на кръста. Римските войници Му взеха дрехите като плячка, както повеляваше закона. Горната дреха раздраха на четири части, долната Му дреха, обаче, която не беше съшита от отделни части а изтъкана като цяло, не можеха да раздерат и затова за нея хвърлиха жребие. Когато денят, заедно със слънцето клонеше към залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело. Те осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули. Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата.
към текста >>

8. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

На това се дължи онзи ус- трем и въодушевление, с който богомилите отиваха на кладите и понасяха и най-жестоките мъчения, каквито адът може да измисли.
Богомилството има космичен, а не земен произход. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, където казва, че Боян и Богомил са двама архангели, изпратени в България, за да по- дигнат българския народ. Защото архангелите са космични същества, които работят в безграничния Космос и ръководят развитието на отделните народи. Те са духове-ръководители на народите. И затова идеите на богомилите имат космичен произход и са вечни и безсмъртни. На това се дължи онзи ус- трем и въодушевление, с който богомилите отиваха на кладите и понасяха и най-жестоките мъчения, каквито адът може да измисли. Но както казах, със своето мощно слово те разтър- сиха средновековна Европа и откриха пътя за свободната чо- вешка мисъл, която се устреми към изследване на Природата и Живота. Защото една от задачите, които бяха дадени на Бо- гомилството от духовното ръководство на човечеството, беше и тази — да пробуди човешкия ум и да създаде условия за не- говото развитие. А умът се развива, като се храни със светлина, със светли и възвишени мисли. И тази светлина, тези светли и възвишени мисли донесоха богомилите от Космоса на Земята, за да повдигнат човешкия ум, да събудят човешката мисъл и да дадат методи за приложение на Божественото учение, което Христос донесе на човечеството. Те имаха за задача да дадат методи за приложение на това учение както в индивидуалния живот на отделния човек, така и в социалния живот на един народ и на цялото човечество.
към текста >>

9. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от нагорещени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, отрязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени скорпиони, слагани в носните дупки и още много други мъчения, измислени от ада, те живели три седмици и умрели.
Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани. И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението. Но те мълчали. С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от нагорещени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, отрязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени скорпиони, слагани в носните дупки и още много други мъчения, измислени от ада, те живели три седмици и умрели. По това време Боян не бил в България. Той обикалял братствата из Европа — Кипър, Малта, Краков, Рига и пр. Когато се върнал, те били вече мъртви. В навечерието на този страшен ден, вторият ден на Коледа, бил затворен и Богомил. В полунощ се върнал Боян и като научил за станалото, поискал да види Сурсувул.
към текста >>

Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете!
Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропастта виси народът ни, врагове вътре, врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине! Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал." Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар.
към текста >>

10. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт.
към текста >>

11. 15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека.
Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.
към текста >>

12. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите.
Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека. За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно.
към текста >>

13. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

С това ти коригираш Божествения план и в такъв случай Бог ще ти даде най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: Бял ден не видях в живота.
В този план влиза само абсолютното добро в света. Тъй че каквото мислите, това ще ви бъде и каквото действате, това ще ви бъде. И речете ли на едно Божествено действие да приложите ваша мисъл, вие ще почувствувате обратен резултат. Там където Бог мисли, вие не коригирайте Неговия план. Например, създадена ти е формата на жена и ти кажеш: Защо да бъда жена? С това ти коригираш Божествения план и в такъв случай Бог ще ти даде най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: Бял ден не видях в живота. Това е, защото си казала: Защо се родих жена? 37. Всякога, когато мислиш правилно, мъж си, когато живееш правилно, жена си. Когато мислиш правилно, по всичките закони на мисълта, от чисто Окултно гледище, ти си мъж, разумен човек, наричаме те разумно същество. А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и имаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си. В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си девица.
към текста >>

14. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се създава кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението.
Тогава вие ще дойдете на мястото на една от тези малки душичк, и ще влезете в състава на един друг организъм и хиляди години ще ви трябват докато излезете от този организъм и добиете свободата си. Ако не можете да дадете образец, други ще дойдат на вашето място, а вас ще лишат от тази свобода. Човек се лишава от тази свобода, когато наруши великите Божи закони. Всеки човек е една съставна част от този велик Божествен организъм. И ако ние не можем да дадем образец на тези малки душички в нас, образуват се ред извратени мисли, желания и действия в нас и ние идваме в стълкновение с общия закон, идваме в едно противоречие. Така се създава кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението. Всички тези неизвестни душички във вас трябва да ви станат известни. Те са свързани с цялото Битие, с Целия Космос. Тези малки души са специално назначени на известна длъжност: възприемат някоя мисъл и я предават на централната монада. Те са чиновници в човека и без тяхната помощ човек не би могъл да мръдне. И оттам като казваме, че човек е една малка вселена, право е.
към текста >>

15. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои.
Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност.
към текста >>

16. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Но доброто милостиво сърце отвътре ще каже как да помогнеш, как да кажеш една блага дума, как да посрещнеш измъчения, нахраниш глад- ния, напоиш жадния.
Ако всеки ден ядем и не питаме дали съседът е вече ял, защо тогава ще чакаме той да направи първата стъпка към доброто, та да не бъдем ний? Няма закони да се прави зло, да се краде, да се убива, да се лъже, да се измамва... и въпреки това - те стават в света. Защо? Поради вътрешни причи- ни, които се крият в самия изопачен човешки живот. Но и за доброто същес- твуват също закони - вътрешни. И както злото не може да се спре с външни закони, запрещения и наказания, така и Доброто не може да се прави по вън- шни заповеди. Но доброто милостиво сърце отвътре ще каже как да помогнеш, как да кажеш една блага дума, как да посрещнеш измъчения, нахраниш глад- ния, напоиш жадния. И ако ти сториш това, храната ти няма да се свърши и оскъдност няма да прескочи прага ти! Опитай, и ще се увериш! Как сте живели досега е важно. Но как ще живеете от днес нататък е още по-важно. Ако боледувате, ако сте нещастни, ако се измъчвате един друг, това не е още истинският живот.
към текста >>

17. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

18. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб.
Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква.
към текста >>

19. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

То точно изпълнява Евангелието и Христовото Слово и се явява голям противник на богатите църковни владетели, под чиято власт се намира измъченият български народ, (по 61) Поради своята социална основа — премахването на феодализма и робството, богомилството много бързо се разпространява по цяла България.
Третият клон е идването на богомилството в България и неговото разпространение по цяла Европа. И трите клона имат общи идеи и близки външни изяви. Последователите им започват всяка работа с молитва и редовно посрещат изгревите на Слънцето. И трите клона се ползват разумно от великите енергии на природата. Богомилството е мощно движение на Всемирното Бяло братство със задача: пробуждане на съзнанието и свръхсъзнанието на българите и европейските народи и подготовката им за идващата в бъдеще шеста раса. То точно изпълнява Евангелието и Христовото Слово и се явява голям противник на богатите църковни владетели, под чиято власт се намира измъченият български народ, (по 61) Поради своята социална основа — премахването на феодализма и робството, богомилството много бързо се разпространява по цяла България. Богомилските проповедници разнасят Словото смело и с несломим дух и огън, който гори в очите им. Техният чист и скромен общ живот, изграден на основата на братството и взаимопомощта, вън от боготворенето на материалните форми и насочен съзнателно навътре към Бога, който живее в човешките души, още по-силно привлича онеправдания български народ. Идеите им са общочовешки, изпреварили с векове своите съвременници. Те проповядват общо братство и са против всякакви войни, насилие, смъртното наказание и робство. Някои от техните идеи не са приложени даже и в нашето културно общество.
към текста >>

20. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на легло и преминава през големи мъчения.
След заминаването на Учителя Милка проявява сензитивни качества и предава тъй наречените „Частни уроци от Учителя". Тя съхранява много от вещите му. Учителя й се явява във видение и казва, че е време да си замине от този свят. Тя пожелава да остане още няколко години на Земята. Пак проявява непослушание. Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на легло и преминава през големи мъчения. Милка Переклиева е една светла душа, която свърза своя личен живот с братския. Тя няколко пъти не слуша Учителя и последствията са много тежки. Доста самостоятелна е и иска нещата да станат така, както тя ги разбира. Велико нещо е човек да приеме и приложи онова, което Бог иска от него. Да бъде винаги Волята Божия, а не нашата!
към текста >>

21. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Кое го накарало да презре всички мъчения, унижения и да понесе и боя заедно с ругателните думи на неверниците?
Когато след два часа слънцето изгря едро, оранжево и сякаш окъпано във водата, когато се проточи трептящият огнен път в морската далечина, едно радостно вълнение премина през душите на пътниците и дори Леонис, който дотогава мълчеше, запя гръцка мелодична песен, която милваше слуха заедно с равния шум на водата пред носа на гемията, а вятърът тайнствено подсвирваше, като се плъзгаше по голямото платно. През ума на Константин преминаха всякакви мисли. Неотдавна бе чел някои места от Деянията на апостолите. Спомни си онова място, където се разказваше за пътуването на апостол Павел по морето с кораба „Близнаци", на който трудничко можа да си спомни името. Къде отивал вестителят на Христовото Слово? Кое го накарало да презре всички мъчения, унижения и да понесе и боя заедно с ругателните думи на неверниците? Любовта му към Христа, Когото не бе видял със земните си очи. Какво ли не прави тази любов! И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра. „Никто же бо нас себе живет, и никто же себе умирает. Я ще бо живем Господеви живем; Господеви умираем.
към текста >>

22. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт.
На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово моменти от неизвестния живот на Христа, казва: „През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“ Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме:
към текста >>

23. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания.
Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело.
към текста >>

24. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека.
към текста >>

25. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници.
Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата. Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна. На 11.06.1948 г.
към текста >>

26. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост.
Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“ 5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за себе си: Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност. Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

27. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Човекът с изострена и фина чувствителност не може да слуша модерна музика, както и любителят на лека модерна музика се подлага на мъчения, ако е принуден да изтърпява изпълнението на някоя класическа мелодия.
Тя е по-опасна от епидемиите през средните векове, когато чумата и холерата са сеели смърт и са обезлюдявали богати и процъфтяващи държави. И напротив, вдъхновената от Божествената любов музика, музиката на Ренесанса, е придружавала разцъфтяването на всички изкуства и е носила благоденствие на народите. Дълбоко съм убеден, че когато обикновените градски и буржоазни нрави допускат и следват модата, тя стимулира вкуса у някои слоеве на обществото и съживява производството на някои артикули. Но в истинската музика, която трасира най-късия път към Божието царство, място за модата няма. Подражателството не е средство за художествени постижения, а е свидетелство за бездарност. Човекът с изострена и фина чувствителност не може да слуша модерна музика, както и любителят на лека модерна музика се подлага на мъчения, ако е принуден да изтърпява изпълнението на някоя класическа мелодия. Това не изключва възможността и за едните, и за другите музиката да е необходимост. Проблемът обаче придобива друго измерение, ако го отнесем към чувствителността на двете категории хора и към тяхната податливост на влияния, внушения и манипулации. Едните слушат музика, за да забравят, а другите, любителите на класическата музика, слушат музика, която ги предразполага към размисъл. Поради тази причина първите се поддават много по-лесно на всякакъв род влияния, на колективни внушения и манипулации. Изисканият вкус възприема по оригинален начин посланията на изкуствата, защото при него има дълбочина, широчина и свобода на мисълта.
към текста >>

28. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Веднъж, когато го запитах за нещо, той ми каза: „Ти знаеш само за това, което ти правиш за делото на Учителя, и всеки от вас знае само за своята работа, защото в тези времена, ако знаеш повече и в Държавна сигурност те подложат на изтезания и мъчения, можеш да издадеш и другите и с това да спънеш цялата работа.“ Когато служител на Държавна сигурност посещава Крум, той му отговаря с думите: „Ние не сме ви врагове и ние имаме търпение да чакаме вие да разберете това.“ Крум каза, че искат да го изпратят някъде в Родопите до края на живота му, за да прекъснат работата му с младежите.
Той никога не късаше и не ядеше зелени и недостатъчно узрели плодове. Крум знаеше, че: „Когато сте още зелени, Господ отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот.“[97] Веднъж Крум ми каза: „Вас, младите, съм ви чакал дълго, работил съм с вас, докато дойдете до това ниво, да може да ви се възложи по-отговорна работа.“ Той прилагаше към всеки индивидуален подход. Веднъж, когато го запитах за нещо, той ми каза: „Ти знаеш само за това, което ти правиш за делото на Учителя, и всеки от вас знае само за своята работа, защото в тези времена, ако знаеш повече и в Държавна сигурност те подложат на изтезания и мъчения, можеш да издадеш и другите и с това да спънеш цялата работа.“ Когато служител на Държавна сигурност посещава Крум, той му отговаря с думите: „Ние не сме ви врагове и ние имаме търпение да чакаме вие да разберете това.“ Крум каза, че искат да го изпратят някъде в Родопите до края на живота му, за да прекъснат работата му с младежите. Тогава той ми каза: „Няма да идвате да ме търсите, няма да ме посещавате. Ако ме изпратят там, аз ще си замина ох този свят. Вие трябва да продължите делото и да се съхраните за работата, за учението на Учителя, която тепърва предстои. Жътвата е близо. Търсят се жътварите и работниците, а те са малко.“
към текста >>

29. Каломаин - Николай Райнов

А Тимисаг живееше в мъчения и голяма скръб.
И взе я на ръце, както се взема малко дете, та я отнесе. *********************** ... А в онова време Властелинът на Предала занесе детето Тимисаг до най-горната Бездна, тъй като не можеше да го издигне по-горе. И заживя там Тимисаг. И порастна, та стана мома. Но лошо бе местото — и страшно. А Тимисаг живееше в мъчения и голяма скръб. И сухи станаха ланитите й, кожата й — бяла, а очите й посърнаха и впаднаха от горест. ... Топеше се дъщерята на Каломаин и сърцето й бе жадно, като напукана земя. И съжали я Христос. Като минаваше през Седемте Бездни, Той дойде при Тимисаг. Но нищо й не рече, а само я погледна — с кротък поглед, изпълнен с милосърдие и голяма обич.
към текста >>

30. Новораждане - Георги Радев (1900–1940)

И действително, тамъ дето има престъпления, тамъ дето има мъчения и грѣхъ, Богъ го нѣма.
Днешнитѣ хора не съзнаватъ този общъ центъръ на живота, нито връзката си съ него. Тѣ отричатъ този центъръ, тѣ отричатъ Бога. Ала отричайки Бога, тѣ поставягъ сами себе си въ положението на божества. Но защо тогава тия „божества“ страдатъ, защо се оплакватъ отъ неправдитѣ въ живота, защо роптаятъ противъ злото, защо се възмущаватъ отъ престѫпленията и грѣха? Нали нѣма Богъ? И действително, тамъ дето има престъпления, тамъ дето има мъчения и грѣхъ, Богъ го нѣма. Въ нечисти мѣста Богъ не живѣе! Може би философитѣ ще възразятъ, че Богъ живѣе навсѣкъде, че Той прониква цѣлото пространство. Ала тѣ трѣбва да знаятъ, че нечиститѣ мѣста, мѣстата на престъпление и грѣхъ, не заематъ никакво пространство. Едничкиятъ начинъ да съзнае човѣкъ единствения центъръ на общия животъ, да се свърже съ него и да добие истинското си движение въ великия крѫгъ на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на свѣта, въ който живѣятъ великитѣ души. Тогава ще му се разкриятъ законитѣ на онази мирова държава, отъ която зависи живота и съществуванието на всичко въ вселената.
към текста >>

31. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого.
Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
към текста >>

32. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило.
Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката .
към текста >>

НАГОРЕ

0.28905296325684