НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
141
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_08 ) Акордиране на човешката душа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в
мълчание
и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде.
Един брат попита: „Когато се моли човек, дали молитвата да се отнася направо към Бога или към Висшите същества, които са между Бога и човека? “ Човек да отправя ума си към Бога или към Христа. Нали Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да прати работници.“ Като се молиш на Бога, придобиваш сила. А хората мислят, че силата е отвън.
Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в
мълчание
и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде.
Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Обаче ние, веднага щом свършим молитвата, не чакаме, а почваме друга работа. Всякога, когато завършваш молитвата си, накрая кажи следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа.“ Единственото нещо, при което ученикът има резултат, това е молитвата. Там са резултатите.
към текста >>
2.
1_10 ) Реална връзка
- Боян Боев (1883 – 1963)
в полунощ е час на
мълчанието
.
“ Братът попита: „Желая да се моля всяка нощ. Кои часове са най-удобни? “ 12 ч.
в полунощ е час на
мълчанието
.
Тогава се моли. После, хубаво е в 1 ч. или в 3 ч. след полунощ. Можете да се молете една седмица в 12 ч.
към текста >>
3.
5_11 ) Стихотворение от Стела Белмен, Франция
- Боян Боев (1883 – 1963)
сърце, което чете в сърцата...
Смълчание
на лицето Си
По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български. ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ Бащинска доблест и доброта, насочена към хората; Същество, което знае и вижда, и простира ръце към нас; мощен глас, който ни говори за Истина, Чистота и Разумност;
сърце, което чете в сърцата...
Смълчание
на лицето Си
загнездва нежно светъл образ във възприемаща душа. Всякога несмущаващ и никога неразколебан, изглежда обитаваш свят от Ангели и близо при Теб нашите души съзнават себе си, свободни от шумящите вериги на минало и несвяст.
към текста >>
4.
5_12 ) ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ
- Боян Боев (1883 – 1963)
сърце, което чете в сърцата...
Смълчание
на лицето Си
ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ Бащинска доблест и доброта, насочена към хората; Същество, което знае и вижда, и простира ръце към нас; мощен глас, който ни говори за Истина, Чистота и Разумност;
сърце, което чете в сърцата...
Смълчание
на лицето Си
загнездва нежно светъл образ във възприемаща душа. Всякога несмущаващ и никога неразколебан, изглежда обитаваш свят от Ангели и близо при Теб нашите души съзнават себе си, свободни от шумящите вериги на минало и несвяст.
към текста >>
5.
6_06 ) Вода, която постоянно тече
- Боян Боев (1883 – 1963)
След молитвата да се прави опит и да се види в
мълчание
какви вълни ще дойдат.
Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Непрестанно се моли! Когато е будно съзнанието, тогава е време за молитва. Три пъти на ден ще благодарим за Доброто, което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце и в нашата душа. Когато станеш сутрин, три минути ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога и ще мислиш, че се намираш между Ангелите.
След молитвата да се прави опит и да се види в
мълчание
какви вълни ще дойдат.
Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен. Един брат попита: „Кога могат да се правят тези опити? “ Те всякога могат да се правят, когато и да е – и денем, и нощем. Човек не трябва да пропуща случая – дето и да е, да прави такива опити.
към текста >>
6.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
мълчание
изчакахме да изплува слънчевият диск.
Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които ние преименувахме „цветята на ангелите“. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски.
В
мълчание
изчакахме да изплува слънчевият диск.
Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи. Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността.
към текста >>
7.
76) Тя скоро се компенсира
- Боян Боев (1883 – 1963)
При слънчевия изгрев прекарахме известно време в
мълчание
и след това произнесохме няколко молитви.
ТЯ СКОРО СЕ КОМПЕНСИРА На 24 юни 1929 г. тръгнахме в тъмни зори – в 2 ч. и 30 мин., за да стигнем навреме на Ел-Шадай.
При слънчевия изгрев прекарахме известно време в
мълчание
и след това произнесохме няколко молитви.
Към 10 ч. започна разговор. Днес хората не разбират какво нещо е Небето, нито Земята. В един обикновен човек може да има страх. Страхът е едно животинско състояние.
към текста >>
8.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
На Молитвения връх прекарваме в
мълчание
.
„Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството! ” Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения.
На Молитвения връх прекарваме в
мълчание
.
Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
към текста >>
Там прекарваме известно време в
мълчание
и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
На Молитвения връх прекарваме в мълчание. Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката.
Там прекарваме известно време в
мълчание
и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове.
към текста >>
9.
Изгрев, 19.ХII.1952 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
След всяка молитва оставайте известно време в
мълчание
и във възприемателно състояние, за да видите какво благо ще ви даде Бог.
Хилядолистникът се събужда като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникът, като прави движения на обливане. Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволява с малко. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия. Ще ви дам едно правило.
След всяка молитва оставайте известно време в
мълчание
и във възприемателно състояние, за да видите какво благо ще ви даде Бог.
Когато молитвата е успешна винаги Бог го изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо. Обаче често ние не знаем това и веднага, щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа. За една година всеки ден, да не пропущате в същия час да изказвате една и съща молитва, и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа.
към текста >>
Обаче често ние не знаем това и веднага, щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в
мълчание
, почваме друга работа.
За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия. Ще ви дам едно правило. След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо ще ви даде Бог. Когато молитвата е успешна винаги Бог го изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо.
Обаче често ние не знаем това и веднага, щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в
мълчание
, почваме друга работа.
За една година всеки ден, да не пропущате в същия час да изказвате една и съща молитва, и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа. Много хубав резултат имах. Ето молитвата, която може да се изказва при този опит: „БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СИ МИ ДАЛ И СИ МЕ НАУЧИЛ. АЗ ТЕ ПОЗНАВАМ, ЧЕ СИ ДОБЪР, ВСЕМИЛОСТИВ, ВСЕСИЛЕН И ВСЕМЪДЪР.”
към текста >>
10.
Изгрев, 5.I.1953 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да се види в
мълчание
какви вълни ще дойдат.
После като се ожени - забравя. Но има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Като станеш сутрин, известно време ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога и ще мислиш, че си между ангелите. След молитва да се прави такъв опит.
Да се види в
мълчание
какви вълни ще дойдат.
Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен. Мислете за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Човек да не е в статическо положение - промени стават в него, та да не бъде като в застояла вода, но като вода, която постоянно тече.” Един брат попита: „Кой е методът за излъчване? ”
към текста >>
11.
06. Символи в природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в
мълчание
, тишина и тайна.
Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов". Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в
мълчание
, тишина и тайна.
Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
към текста >>
12.
ВЪВЕДЕНИЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук, в бялото
мълчание
се бяхме разположили.
Няколко дни бяха валели снегове. Едва проникнахме до първата тераса - първите високи поляни. Снегът беше чист и пръхкав, дълбок до колене, че и повече. На планината лежеше гъста, бяла зимна мъгла. Не можеше да видиш даже върха на пръстите на протегнатата си ръка.
Тук, в бялото
мълчание
се бяхме разположили.
Огньове не можеше да се накладат. Студът беше здрав, укрепителен, нямаше вятър. Само мъглите се разхождаха тихо, усещаше се слънцето над тях. Като отпочинахме, Учителя с няколко млади братя се отправи нагоре. Той вървеше напред и разбиваше пъртина.
към текста >>
13.
Екскурзия на 24 юни 1929 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Посрещнахме го горе, в
мълчание
.
Екскурзия на 24 юни 1929 година Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем на Ел Шадай за изгрева на Слънцето.
Посрещнахме го горе, в
мълчание
.
После произнесохме няколко молитви. - Днес хората, нито Небето разбират какво нещо е, нито Земята - каза Учителя. - У един обикновен човек може да има страх. Страхът е животинско състояние, и или Нисшите животни се страхуват. Но един светия никога не се страхува, той е безстрашен.
към текста >>
14.
Най-високият връх-Любовта към Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така прекарахме в
мълчание
петнадесет минути - в размишление и тайна молитва.
Най високият връх- Любовта към Бога Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака към полунощ. Учителя още на Изгрева каза, че при тези екскурзии ще имаме за цел да влезем в общение със Светлите същества. Към един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг.
Така прекарахме в
мълчание
петнадесет минути - в размишление и тайна молитва.
При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор. Учителя каза: - Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат.
към текста >>
15.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да възлезе молбата ми към Тебе."
Мълчание
.
- Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Да възлезе молбата ми към Тебе."
Мълчание
.
- Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите.
към текста >>
16.
12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в
мълчание
за да възприемете Божието изявление.
VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията Правда в мене" — при издишване: Да бъде волята Божия. Правят се сутрин, обед и вечер преди залез слънце. Трябва също да развивате хилядолистника си, който се намира на горния край на главата. Той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Тъй че, човек като мисли за Бога, този апарат (хилядолистника) се развива и работи.
ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в
мълчание
за да възприемете Божието изявление.
Всеки ден в един и същи час, не пропускайте да изказвате и следната молитва: "Благодаря Ти, Господи, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Аз познавам, че си добър, всемилостив, всесилен и всемъдър". Учителят каза: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре. Това са живи думи и това, което Съм казал ще бъде! Ако сега не го приложите, други ще го приложат".
към текста >>
17.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички сме потопени в
мълчание
!
В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! "
Всички сме потопени в
мълчание
!
Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната до тогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно!
към текста >>
18.
03. КЪМ МУСАЛА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Прекарваме известно време в
мълчание
.
И ако можеш да прочетеш тия думи и схванеш вътрешния им смисъл, завинаги ще бъдат обърсани сълзите от очите ти и ще влезеш в света на щастието. И какво ще правиш после? Ще отидеш да носиш радостната вест на всички ония, които не са могли да прочетат това Слово! " Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота.
Прекарваме известно време в
мълчание
.
Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали.
към текста >>
19.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички неволно се спираме в
мълчание
!
Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила!
Всички неволно се спираме в
мълчание
!
Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото! Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява! Скоро издигащата се пред нас планина става цяла златна от изгряващите лъчи!
към текста >>
Четенето свърши, но още стоим в
мълчание
.
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! "
Четенето свърши, но още стоим в
мълчание
.
Ние сме потопени в красивия свят, който се разкрива в нас. Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан!
към текста >>
20.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Искаш ли да чуеш това, което ти говори
мълчанието
, вечната тишина, иди на Морените.
Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот.
Искаш ли да чуеш това, което ти говори
мълчанието
, вечната тишина, иди на Морените.
Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им! Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя скала.
към текста >>
Тук, в мистичното
мълчание
на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази.
Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози.
Тук, в мистичното
мълчание
на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази.
Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! "
към текста >>
Обичай ги в тяхната чистота и
мълчание
!
Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените!
Обичай ги в тяхната чистота и
мълчание
!
Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя.
към текста >>
21.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вслушваме се в
мълчанието
да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи.
В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие. Когато някой човек напредва, теб ти е приятно, понеже той и ти сте едно. Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят.
Вслушваме се в
мълчанието
да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи.
То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове.
към текста >>
22.
22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички са в
мълчание
, потопени във вълшебния свят.
Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
Всички са в
мълчание
, потопени във вълшебния свят.
в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва: – Новото в света е музиката. Един запитва:
към текста >>
23.
50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Царува
мълчание
.
50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Всички сме при пианото в големия салон на Изгрева.
Царува
мълчание
.
Учителят свири. От начало музиката е тиха, после става бурна и след това пак утихва и става тържествена. Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията и най- после разрешението — приближаването до върховете на светлината и свободата. След това Учителят почва да говори: — Светът е създаден музикално.
към текста >>
24.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
След свиренето на Учителя късо
мълчание
.
51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Днес сме пак в салона с Учителя около пианото. Изпяваме няколко песни. После Учителят изпълнява няколко импровизации на пианото.
След свиренето на Учителя късо
мълчание
.
Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в душите ни. Подема се разговор за музиката. Учителят казва: — У нисшите животни музиката се изразява механически. Напр. у някои насекоми чрез триене на крачката.
към текста >>
25.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
- Боян Боев (1883 – 1963)
Как те са пълни с чаровността на мистичността и
мълчанието
.
Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването!
Как те са пълни с чаровността на мистичността и
мълчанието
.
Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник. Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината. Свеж утринен въздух. Звездно небе, по което изчезват една след друга звездите. Самият път е тъй разнообразен!
към текста >>
Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в
мълчанието
чувам говора, нежния шепот на планината:
От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено.
Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в
мълчанието
чувам говора, нежния шепот на планината:
„Ето, вие пак сте в нашите чисти селения. Ние искаме да внесем лъч от радост във вашите сърца чрез нашите дарове. Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини.
към текста >>
26.
Символи в природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в
мълчание
, тишина и тайна.
Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов”. Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.
Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в
мълчание
, тишина и тайна.
Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.
към текста >>
27.
003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някаква важна работа извършваше той в дълбоко
мълчание
.
Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13 Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето. Учителят възлизаше с отмерени и ритмични стъпки.
Някаква важна работа извършваше той в дълбоко
мълчание
.
Четиридесет и два пъти възлезе Учителят на планината. Движенията в материалния свят, проникнати от Духа, имат магическа сила. Когато разрушенията засегнаха града и страхът, паниката и ужасът обхванаха хората и легнаха като тежък похлупак, Учителят каза: - Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога, да излезем. Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: "Тука няма въздух и слънце - да излезем".
към текста >>
28.
025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега беше настъпило
мълчание
.
Пламъците се извиваха нагоре със сила. Огънят грееше надалеч. Само той нарушаваше безмълвието. В такива мигове малкият живот изчезва във Великия. Преди това, разговорът беше за пътя на ученика.
Сега беше настъпило
мълчание
.
Всеки се вслушваше в себе си. Имаше още много въпроси, които очакваха отговор. Тогава Учителят продължи:'' – Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта.
към текста >>
29.
050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Настана светло
мълчание
- планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език.
''Пролетта беше в своята сила.'' ''Тук, между скалите, имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник - червеният чайник. Учителят приседна до големия объл камък, отвори походния анероид и провери височината - 1 800 метра. Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска.
Настана светло
мълчание
- планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език.
Постепенно се подхвана разговор.'' ''Учителят каза:'' – Гладен си, искаш да задоволиш глада си. Жаден си, искаш да задоволиш жаждата си. Това нещо е Любовта.
към текста >>
30.
090 УЧИТЕЛЯТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сред общото
мълчание
един брат запита:''
Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро беше раздавало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше дъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия обичан Учител, на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая.
Сред общото
мълчание
един брат запита:''
''–Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа.'' ''Учителят дълго време мълча и после каза:'' – Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: "Изяж този хляб и ще имаш полза." Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги изведе при извора, оттам да почерпят.
към текста >>
31.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
мълчание
.
Сегашният порядък ще бъде бракуван. Бог създава нов свят. Старият свят отстъпва на новия. Когато хората влязат в Новия Живот, ще говорят с ангелите и с Бога. Как ще говорят с Бога?
В
мълчание
.
Ще гледаш звездите, луната и Слънцето в мълчание и ще им се радваш. В тях е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. В тях е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче.
към текста >>
Ще гледаш звездите, луната и Слънцето в
мълчание
и ще им се радваш.
Бог създава нов свят. Старият свят отстъпва на новия. Когато хората влязат в Новия Живот, ще говорят с ангелите и с Бога. Как ще говорят с Бога? В мълчание.
Ще гледаш звездите, луната и Слънцето в
мълчание
и ще им се радваш.
В тях е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. В тях е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. В тях е Бог.
към текста >>
32.
За дишането
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в
мълчание
и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог.
Човек, като отправи ума си към Божественото, като мисли за Бога, този апарат на хилядолистника вече работи и се развива. Хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникъ, като прави движение на обливане. Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволи с малко. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия.
Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в
мълчание
и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог.
Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо. Обаче често ние не знаем това и веднага щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа. За една година, всеки ден, да не пропущате в същия час да казвате една и съща молитва и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа.
към текста >>
Обаче често ние не знаем това и веднага щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в
мълчание
, почваме друга работа.
Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволи с малко. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия. Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог. Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо.
Обаче често ние не знаем това и веднага щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в
мълчание
, почваме друга работа.
За една година, всеки ден, да не пропущате в същия час да казвате една и съща молитва и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа. Много хубав резултат имах. Ето молитвата, която може да се изказва при този опит: Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал и си ме научил. Аз те познавам, че си добър, всемилостив, всесилен и всемъдър.
към текста >>
33.
Великият живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
Прекарахме известно време в
мълчание
и след това произнесохме няколко молитви.
ВЕЛИКИЯТ ЖИВОТ Изгрев, 15 юни 1953 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа една екскурзия на Витоша през месец юни 1929 г., като прибавя и някои мисли от Учителя, казани в друг разговор пак на Витоша. На 24 юни 1929 година тръгнахме в два и половина часа, в тъмно, за да стигнем на Витоша за слънчевия изгрев.
Прекарахме известно време в
мълчание
и след това произнесохме няколко молитви.
Към десет часа почна разговор. Учителя каза по време на разговора: Между нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение. Някой казва: “Аз мога да разруша света." Казвам му: Я вдигни със своята мисъл този камък. Той казва: “Не мога." Не се заблуждавай.
към текста >>
34.
Езотеричната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
След молитва да се прави такъв опит: да се види в
мълчание
какви вълни ще дойдат.
Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома. И после, като се ожени, забравя. Но има някои, които идат тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Като ставаш сутрин, известно време ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога, ще мислиш, че си между ангелите.
След молитва да се прави такъв опит: да се види в
мълчание
какви вълни ще дойдат.
Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен. Мислете за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Човек да не е в статическо положение, но промени да стават в него, т. е. да не бъде като застояла вода, но като вода, която постоянно тече. Един брат попита: “Кой е методът за излъчване?
към текста >>
35.
Силата на Безграничния
- Боян Боев (1883 – 1963)
Прекарахме известно време в
мълчание
.
Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
Прекарахме известно време в
мълчание
.
След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения.
към текста >>
36.
Красотата на Рила
- Боян Боев (1883 – 1963)
На Молитвения връх прекарахме в
мълчание
.
„Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството! “ Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения.
На Молитвения връх прекарахме в
мълчание
.
И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура.
към текста >>
Там прекарваме известно време в
мълчание
и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарахме в мълчание. И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката.
Там прекарваме известно време в
мълчание
и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове.
към текста >>
37.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Настъпи едно тягостно
мълчание
- състояние на безизходица.
Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха.
Настъпи едно тягостно
мълчание
- състояние на безизходица.
Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати.
към текста >>
38.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Към висините на това свято
мълчание
на Природата се понася нашата благодарствена молитва.
Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра картина, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри. Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за връщане - готови сме за път. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Учителя свали шапка, същото правят и братята.
Към висините на това свято
мълчание
на Природата се понася нашата благодарствена молитва.
Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули. Сбогом Богове на планината, сбогом Незнайни чудотворци. А снегът долу в селото се беше разтопил. Пътищата потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз.
към текста >>
39.
58 РИЛА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Там цареше някакво тайнствено
мълчание
, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано.
Там цареше някакво тайнствено
мълчание
, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък.
към текста >>
След малко
мълчание
, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема.
Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак.
След малко
мълчание
, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема.
Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме.
към текста >>
Като че ли бях в друг свят, проникнат от
мълчание
, светлина и чистота.
Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично!
Като че ли бях в друг свят, проникнат от
мълчание
, светлина и чистота.
Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето.
към текста >>
40.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След минутка
мълчание
той ми каза: „С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея?
Тези учители бяха насочвани от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: „Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? “ Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъкнах авторите, от които съм се ползвала, споменах и мои лични методи придобити от опита и творческите ми усилия в тази област. Най-после като ме видя, че заобикалям въпроса, който го интересува, той ме запита: „Нещо друго прилагате ли? “ Аз не отговорих.
След минутка
мълчание
той ми каза: „С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея?
“ - „Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея.“ - смело казах аз н започнах да разбирам накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: „Досега не съм прилагала тези упражнения.“ Тогава той ми каза: „Помислете как може да се приложи Паневритмията в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност, при пръв удобен случай“. Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството. От там като с криле се отзовах на Изгрева при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов.
към текста >>
41.
87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО'
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Непрестанно прииждаха братя и сестри и престояваха в
мълчание
, за да склонят глава.
Това ни беше последното сбогом с Него. Малко след това като подземен тътнеж се разнесе шепота: „Учителя почина.“ Тодор Стоименов, Боян Боев и други приятели уведомиха с телеграми братските кръжоци в провинцията за станалото събитие. За погребението беше определена датата 30 декември, малка отсрочка, за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от градове и села. Същият ден, 27 декември, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, бе оставено в салона, където Той беше държал беседите.
Непрестанно прииждаха братя и сестри и престояваха в
мълчание
, за да склонят глава.
На всички бе помагал, със съвети за лекуване и с уреждане на трудни моменти в живота.
към текста >>
42.
САТУРН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към
мълчание
, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат.
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към
мълчание
, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Саабей е дал на Сатурн името Каин-Ману, което ще рече злият отмъстителен човек. Наистина, злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове.
към текста >>
43.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно
мълчание
- съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.
Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика.
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно
мълчание
- съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.
На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението.
към текста >>
44.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на
мълчанието
.
До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите.
По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на
мълчанието
.
Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо:
към текста >>
45.
АПОЛОН ТИАНСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с
мълчание
името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.
Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с
мълчание
името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.
През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му.
към текста >>
46.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на
мълчанието
, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя."
Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците.
И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на
мълчанието
, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя."
116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя."
към текста >>
47.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за
мълчание
, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления.
Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за
мълчание
, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления.
Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на Мълчанието.
към текста >>
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за
мълчание
, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света.
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за
мълчание
, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на Мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на Мълчанието, който е всъщност езика на Космичната сила. Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи.
към текста >>
Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на
Мълчанието
.
Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на
Мълчанието
.
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на Мълчанието, който е всъщност езика на Космичната сила. Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи. То съдържа само четири притчи.
към текста >>
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на
Мълчанието
, който е всъщност езика на Космичната сила.
Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на Мълчанието.
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на
Мълчанието
, който е всъщност езика на Космичната сила.
Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи. То съдържа само четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 13-та глава.
към текста >>
48.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за
мълчание
, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления.
Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за
мълчание
, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления.
На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света.
към текста >>
Това, което трябва да се разбира с тези повели за
мълчанието
, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране.
То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля.
Това, което трябва да се разбира с тези повели за
мълчанието
, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране.
Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието.
към текста >>
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за
мълчание
, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света.
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за
мълчание
, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
към текста >>
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на
мълчанието
.
Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на
мълчанието
.
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си.
към текста >>
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на
мълчанието
, което е всъщност езикът на космическите сили.
Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието.
Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на
мълчанието
, което е всъщност езикът на космическите сили.
Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си.
към текста >>
49.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана
мълчание
на Небето около за половин час.
Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде Пастир, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса. Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката душа, а 7-те Печата са това, което душата е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в подсъзнанието. В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта. Това е Тайната на седемте Печата.
За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана
мълчание
на Небето около за половин час.
И видях, че на седемте Ангели, които стоят пред Бога, се дадоха 7 Тръби." /8; 1-2/.
към текста >>
50.
2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище
- Влад Пашов (1902- 1974)
Запазвай
мълчание
относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.
и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести. И ако човек притежава истинска воля, той ще види да блести Истината и ще постигне Доброто, към което се стреми. Хлопай и ще ти се отвори, но изучавай дълго време Пътя, в който трябва да влезеш. Обърни лицето си към Слънцето и справедливостта, и Науката на Истината ще ти бъде дадена.
Запазвай
мълчание
относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.
към текста >>
51.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек трябва да се съсредоточи в
мълчание
и усамотение, за да може да чуе какво му говори вътрешният глас, който ще му покаже кой е добрият дух и кой е лошият дух, и ще му покаже да следва съвета на добрия дух.
В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното. Във физическия свят — вдъхновението, предавано от трептенията на астралния флуид. Изпитването на свободата на действие на човека в непреодолимия кръг на всемирния Закон. В хороскопа този Аркан съветва: преди да кажеш на един човек дали той е щастлив или нещастен, узнай как той е употребил волята си, защото всеки човек се създава по образа на неговите дела. Всеки човек се намира под влиянието на един добър или на един лош дух.
Човек трябва да се съсредоточи в
мълчание
и усамотение, за да може да чуе какво му говори вътрешният глас, който ще му покаже кой е добрият дух и кой е лошият дух, и ще му покаже да следва съвета на добрия дух.
към текста >>
52.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този Аркан ни напомня, че ако говоренето е сребро,
мълчанието
е злато.
Във физическия свят - предпазливостта, ръководителка на действията и на науката за Мистериите. В хороскопа показва, че благоразумието е бронята на мъдреца. Предпазливостта го кара да избягва премеждията и бездните и да предчувства предателствата и измените. Затова човек трябва да прилага предпазливостта като водач във всичките си действия, даже и в най-незначителните неща. Нищо не е безразлично тук долу на Земята: едно камъче може да разчупи, да сломи съдбата на един човек или на една цяла империя.
Този Аркан ни напомня, че ако говоренето е сребро,
мълчанието
е злато.
към текста >>
53.
10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Знание, искане и учение, смелост и
мълчание
са качества, Божествени по същество.
Тогава ние можем в пълно съзнание да си спомним за онези светове, в които ние сме работили, пожънвайки резултатите на наслажденията, които са страданията, както и къде сме били през времето след нашата смърт до новото раждане. Но ако сме в неразвито състояние още, то не можем да си спомним преживяното и видяното. Сфинксът ни разкрива съществото на тези, които ръководят Колелото на Живота. Той ни показва какви качества ние трябва да развием в себе си. Сфинксът се състои от четири части, които ни напомнят, че трябва да знаем, да смеем, да искаме и да мълчим.
Знание, искане и учение, смелост и
мълчание
са качества, Божествени по същество.
Човешката глава на сфинкса показва знанието. Ръководителите на съдбините на народите и на индивидите знаят каква е целта на тези съдбини. Ние също искаме да го знаем. Ние човеците черпим нашето знание от два извора: първо от ръкописите и от устните поучения на тези, които са по-напреднали от нас и второ - има гласове, които звучат и достигат до нас от другите светове. Това са или мисли и усещания, които ни идват във време на задълбочено размишление, или директни лични съобщения на нашите ръководители.
към текста >>
54.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да станеш силен, трябва да си наложиш
мълчание
относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш.
За да станеш силен, трябва да си наложиш
мълчание
относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
към текста >>
55.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или
Мълчание
.
Отначало Валентин е работил в Александрия, но около 140 година се премества в Рим. Тук гой е искал да стане епископ, но не сполучил и бил отлъчен от църквата заради ере-тическото си учение... Той умрял около 160"та година в Рим или в Кипър, не е известно. Неговата система, доколкото е известно учението на неговите ученици е по-сложна от тази на Василит. Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони.
Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или
Мълчание
.
Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада.
към текста >>
56.
ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
- Влад Пашов (1902- 1974)
Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години
мълчание
и после влиза в обществото Божиите приятели.
От друга страна се знае, че розенкройцерите и другите окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже оттам са излезли, пряко или косвено, всички импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действали ползотворно за прогреса на човечеството. Розенкройцерите със своите идеи са проникнали във всички области на живота и навсякъде са действали обикновено като са вдъхновявали различни философи и учени, поети и художници и общественици. За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург.
Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години
мълчание
и после влиза в обществото Божиите приятели.
Това общество било по характер като Албигойството." Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството. Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука.
към текста >>
57.
МАГ
- Влад Пашов (1902- 1974)
обадил, та ни разтревожи с
мълчанието
си, той ме погледна: „Какво ще се
вече месец не се е обаждал с писмо, какво става с него, да не му се е случило нещо лошо? " Учителят помълча малко, загледа се в пространството и след това ми рече: „Не се безпокой, момчето ти е добре, трън няма да го убоде." И наистина синът ми се завърна жив и здрав и като го попитах защо не се е
обадил, та ни разтревожи с
мълчанието
си, той ме погледна: „Какво ще се
тревожиш, с трън не се убодох." При тези думи аз трепнах. Той ме видя и попита: „Защо трепна така? " Казах му за думите на Учителя. Един брат се интересувал от някакъв въпрос, записал го на листче и
към текста >>
58.
МИСИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Слушахме в
мълчание
и
Бога. „Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов?
" Слушахме в
мълчание
и
сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим.
към текста >>
59.
Степени в Пътя на окултното обучение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава
мълчанието
.
• 173 • Степени в Пътя на окултното обучение.
Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава
мълчанието
.
Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша, ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи в това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро.
към текста >>
Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на
мълчанието
, на търпението и на Вярата.
Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи в това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Един ден той ще види, че в големите мъчнотии и противоречия се крие нещо добро.
Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на
мълчанието
, на търпението и на Вярата.
Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще почне да вярва, че певец ще излезе от него. Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота.
към текста >>
Сега повтарям: първата година ще изучавате
мълчанието
, втората – търпението, третата – Вярата, четвъртата – Надеждата, т. е.
Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще почне да вярва, че певец ще излезе от него. Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота.
Сега повтарям: първата година ще изучавате
мълчанието
, втората – търпението, третата – Вярата, четвъртата – Надеждата, т. е.
да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате; петата година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, Вярата и Надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към текста >>
Докато не приложите
мълчанието
, търпението, Вярата и Надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота. Сега повтарям: първата година ще изучавате мълчанието, втората – търпението, третата – Вярата, четвъртата – Надеждата, т. е. да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате; петата година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата.
Докато не приложите
мълчанието
, търпението, Вярата и Надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към текста >>
60.
Опит за концентриране – мълчание
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 484 • Опит за концентриране –
мълчание
.
• 484 • Опит за концентриране –
мълчание
.
Следният път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в класа точно навреме, в 7:30 ч. вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и мълчание до 8 ч. Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание.
към текста >>
вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и
мълчание
до 8 ч.
• 484 • Опит за концентриране – мълчание. Следният път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в класа точно навреме, в 7:30 ч.
вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и
мълчание
до 8 ч.
Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити.
към текста >>
През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно
мълчание
.
• 484 • Опит за концентриране – мълчание. Следният път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в класа точно навреме, в 7:30 ч. вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и мълчание до 8 ч. Ще се поздравите тихо, без да говорите.
През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно
мълчание
.
Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчанието човек може да върши чудеса.
към текста >>
Така той ще разбере силата на
мълчанието
.
Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити.
Така той ще разбере силата на
мълчанието
.
В мълчанието човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.
към текста >>
В
мълчанието
човек може да върши чудеса.
През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието.
В
мълчанието
човек може да върши чудеса.
Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.
към текста >>
Чрез
мълчанието
като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи.
Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчанието човек може да върши чудеса.
Чрез
мълчанието
като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи.
Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.
към текста >>
Обаче ние не говорим за външното
мълчание
, но за онова дълбоко вътрешно
мълчание
, проникнато от вътрешен Мир в душата.
Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчанието човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи.
Обаче ние не говорим за външното
мълчание
, но за онова дълбоко вътрешно
мълчание
, проникнато от вътрешен Мир в душата.
Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.
към текста >>
Чрез
мълчание
човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.
Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчанието човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата.
Чрез
мълчание
човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.
към текста >>
61.
Земният тип - меланхоличен темперамент
- Влад Пашов (1902- 1974)
Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с
мълчание
, за да предизвикат своя събеседник.
Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, високо ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на обществено мнение. Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко.
Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с
мълчание
, за да предизвикат своя събеседник.
Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си.
към текста >>
62.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно
мълчание
- да не се чува никакъв глас от нисшата природа.
Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта.
Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно
мълчание
- да не се чува никакъв глас от нисшата природа.
Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека.
към текста >>
Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното
мълчание
може да се чуе безмълвното Слово.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа.
Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното
мълчание
може да се чуе безмълвното Слово.
Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности.
към текста >>
Сатурн е планетата на
мълчанието
.
Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово.
Сатурн е планетата на
мълчанието
.
Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн.
към текста >>
63.
27-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако да не беше този алхимически процес, който Учителя извършва в дълбоко
мълчание
, от човечеството не би останало нищо.
Аз само загатвам, че освен видимата работа, която Учителя извършва, има и една вътрешна страна от неговата дейност, плодовете на която ще се видят в бъдеще. За тази си дейност той загатва като казва, че от време на време трябва да дойде в света един мъдрец, един Велик Учител, който да трансформира горчивините и противоречията в сладчини. Хората, оставени сами на себе си, биха се задушили в собствените си отрицателни прояви. Учителя, слизайки на земята, служи като трансформатор на отрицателните мисли и чувства, които се развиват у хората. Той привлича всички отрицателни мисли и чувства, които изпълват пространството, и ги превръща в положителни творчески сили, които излива като благословение върху хората.
Ако да не беше този алхимически процес, който Учителя извършва в дълбоко
мълчание
, от човечеството не би останало нищо.
Защото отрицателните мисли и чувства създават една задушлива атмосфера, която задушава всеки възвишен импулс. Това е една велика вътрешна работа, която Учителя върши за човечеството. Той е онзи вентилатор, който пречиства атмосферата и дава възможност на благородното и възвишеното да се прояви. Затова там, където се изявява Учител, се създава нова култура, защото по този начин той създава условия за проява и развитие на всички благородни и възвишени подтици у хората.
към текста >>
64.
51-во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там са се вселили все духове на
мълчанието
и са изпъдили всички птички.
Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някои от вас може да боледува и цяла седмица. Най-първо пътя за Мусала, трябва да го минете денем, да не си правите илюзия, че е лесно, после по месечина и най-после през тъмна, бурна нощ, като минете през Рилската пустиня. Щом направите този опит, в тези места има известни енергия, от която ще се ползувате. Този път е един от най-добрите пътища. Това е окултна долина.
Там са се вселили все духове на
мълчанието
и са изпъдили всички птички.
Като влезеш там, усещащ, че всичката тази енергия все навътре отива и ставаш все по-сериозен и по-сериозен. Нещо грандиозно е. Щом минеш Мусала и влезеш в Маришката долина, веднага сърцето ти се отваря, става ти радостно, весело. От едната страна като минаваш си сериозен, а от другата страна - весел. Тези две състояния са отлични.
към текста >>
65.
59-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
43З. Ученикът и
мълчанието
.
59 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)
43З. Ученикът и
мълчанието
.
Мълчанието в Природата е процес за събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човека е най-нисшо у Бога, а най-нисшото у Бога, е най-висше у човека.
към текста >>
Мълчанието
в Природата е процес за събиране на енергии.
59 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 43З. Ученикът и мълчанието.
Мълчанието
в Природата е процес за събиране на енергии.
Има три вида мълчание. Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човека е най-нисшо у Бога, а най-нисшото у Бога, е най-висше у човека. Това са контрасти.
към текста >>
Има три вида
мълчание
.
59 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 43З. Ученикът и мълчанието. Мълчанието в Природата е процес за събиране на енергии.
Има три вида
мълчание
.
Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човека е най-нисшо у Бога, а най-нисшото у Бога, е най-висше у човека. Това са контрасти. 434. Закон за мислите.
към текста >>
Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото
мълчание
аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава.
59 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 43З. Ученикът и мълчанието. Мълчанието в Природата е процес за събиране на енергии. Има три вида мълчание.
Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото
мълчание
аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава.
Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човека е най-нисшо у Бога, а най-нисшото у Бога, е най-висше у човека. Това са контрасти. 434. Закон за мислите. Ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички Ученици.
към текста >>
66.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Въздържанието не означава
мълчание
.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... * Ако работите за Бога - и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас.
* Въздържанието не означава
мълчание
.
Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си - да говори или не. На кого трябва да говори? - Първо на себе си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен.
към текста >>
Външното
мълчание
не е и вътрешно.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... * Ако работите за Бога - и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас. * Въздържанието не означава мълчание.
Външното
мълчание
не е и вътрешно.
Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си - да говори или не. На кого трябва да говори? - Първо на себе си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен. * Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет?
към текста >>
67.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Няколко минути минаха в
мълчание
.
Случайно погледът ми падна върху едно малко кафеникаво топче върху масата му. Погледнах Учителя. И той ме погледна. Мислено го попитах: „Това същото топче ли е? "
Няколко минути минаха в
мълчание
.
След малко, с мек глас той ми каза: - Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата. Ти се научи да живееш правилно. Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно е друго.
към текста >>
68.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Времето отрони няколко минути в
мълчание
.
В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността. Огънят гореше и разпалените съчки топлеха стаята. Въздухът беше наситен с Неговото Слово. Чувствах се потопена в Божествени излъчващи се струи, които действаха като балсам на душата. Нямам думи да изразя мекотата и виделината на тази атмосфера - неговата аура.
Времето отрони няколко минути в
мълчание
.
Чувствах, че нещо ставаше... без думи... без сълзи... на Земята се разделяха Учител и ученик. Той гледаше, виждаше и знаеше! Аз гледах... не виждах... и не знаех... Учителя погледна часовника си. Станах да си вървя.
към текста >>
69.
Музиката, като метод за работа с малките
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Преди започване на закуската не е излишно едноминутно
мълчание
или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност.
Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме.
Преди започване на закуската не е излишно едноминутно
мълчание
или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност.
През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика.
към текста >>
70.
Бае Митар пророкът
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Това
мълчание
показва икрам, ихтибар, приличие.
Здрави ли са? … Па още какво си чините в къщи? Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат.
Това
мълчание
показва икрам, ихтибар, приличие.
Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
към текста >>
71.
Живата Природа
- Георги Радев (1900–1940)
В нейните недра тогава цари неизразимо
мълчание
.
И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуят навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Природата. Защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи.
В нейните недра тогава цари неизразимо
мълчание
.
Но в това мълчание има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тя се оформи и роди, Великата Природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към
към текста >>
мълчание
има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и
Има една особена музика в Природата. Защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в това
мълчание
има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и
докато тя се оформи и роди, Великата Природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество.
към текста >>
72.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА
- Методи Константинов (1902-1979)
Дори Великите Посветени пазят пълно
мълчание
относно тази тайна.
За хората на Изкуството, той е източник на вдъхновение и красота; за тези на науката и философията - едно уравнение с безброй неизвестни. Науката разглежда живота като биофизиологичен процес. Философията го схваща като разумност, като метафизичен процес. Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността. Ние знаем малко за тайната, която крие в себе си Животът.
Дори Великите Посветени пазят пълно
мълчание
относно тази тайна.
По този въпрос Учителят казва: „Съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност - Истината. През хилядите векове на вечността Тя ще остане една велика загадка. По проявите на тази Реалност ние добиваме понятие за нея. От нея произтича един прогресивно проявяващ се живот." Животът е най-висшата реалност във Вселената. Той произтича от Незнайното, от Първата Причина, която твори планетите, слънцата и галактиките в недрата на Универса.
към текста >>
73.
ТЕЛЕПАТИЯ
- Методи Константинов (1902-1979)
Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа; затова живее в един свят на
мълчание
, спокойствие, търпение и последователност.
Постепенно лъчите достигат и до долините на живота - обикновените хора. Тези процеси точно съвпадат с раждането, растежа и умирането на всяка мисъл, на всяко идеологическо течение, било то социално или международно. Ето как в природата има закони, по които вървят нещата. Семето пуща своите корени и дава своите плодове. Затова за Мъдреца няма никакви противоречия.
Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа; затова живее в един свят на
мълчание
, спокойствие, търпение и последователност.
------------------------ [1]Повече по тези въпроси — в„ Световната астросоциология" от същите автори.
към текста >>
74.
ТРЕТОТО ОКО
- Методи Константинов (1902-1979)
мълчанието
, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението.
Нептун е женствен, носи знак минус. Той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на висшия мистицизъм, на психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблема е на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон. В своето естество той съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начала. Тук е заложен центърът на Космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и.
мълчанието
, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението.
Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на реалността, света на Космичното Единство. Само по пътя на откровението, по пътя на Космичното Съзнание, се разкрива смисълът на живота. Мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно и духа на обновлението, на творчеството, са от естество да активизират човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи всепояждащия огън, изгарящ всичко тленно и преходно, носи и дух па освобождение. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека.
към текста >>
75.
Самозванецът
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
мълчание
. Да кажете на всички стари приятели да пазят
мълчание
.
прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в
мълчание
. Да кажете на всички стари приятели да пазят
мълчание
.
Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение.
към текста >>
76.
МИХАИЛ ИВАНОВ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "
Мълчание
, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.
Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа.
Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "
Мълчание
, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.
Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него.
към текста >>
77.
45. Задача с мълчание
- Радка Левордашка (1920-2014)
ЗАДАЧА С
МЪЛЧАНИЕ
ЗАДАЧА С
МЪЛЧАНИЕ
Всяка седмица в четвъртък ние правехме екскурзия до Витоша, като тръгвахме рано сутрин от Изгрева. Тогава се вървеше пешком. Тези екскурзии понякога се съчетаваха с различни задачи, поставени от Учителя. Веднъж той ни даде на всички следната задача: да тръгнем посред нощ и да отидем на Витоша, без да говорим с когото и да било и без да се страхуваме. Реших да изпълня задачата, затова тръгнах от Изгрева сама.
към текста >>
78.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
- Теофана Савова
Но -
мълчание
.
И аз, като съм недоволна от моята небрежност да отбележа първата беседа, която съм слушала, която слушахме с моя брат, изказвам моето недоволство и към стилизацията на беседите. Защото стилът на Учителя има свой чар, който се губи в голяма степен от тези стилизации. А в първите отпечатани беседи, озаглавени „Сила и живот", стенографирани от Гълъбов, той е запазен. Наред с мъдростта на Учителя, читателят поглъща и неговата Любов, която той така умело внедрява в своите слушатели.
Но -
мълчание
.
Дотук, лятото на 1922 г. ние, двете сестри Мара и Теофана и нашият роден брат Петър-Асен, се радвахме на великата привилегия да видим и чуем Учителя. Нашите родители бяха все още в Карнобат. Моята сестра беше обикнала Учителя, преди да го види, имаше вяра в него, преди да го чуе, и сега, щом научи где е „66", тя беше вече там. Тя биваше много често при Учителя, защото в това време той устройваше своето общество и членовете, пристигайки, заемаха своето място.
към текста >>
79.
22 март
- Теофана Савова
И се слива с
мълчанието
на утринта.
А утрините обикновено започват така: Ще поскръцне някъде врата. Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток.
И се слива с
мълчанието
на утринта.
Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали. После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока.
към текста >>
80.
ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ
- Теофана Савова
От иглолистната гора полъхва
мълчанието
на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание.
Но Рила е далече. Тя ни показа своите красоти и се скри. Остана ни копнежът по нея. Тази година сме на Яворово присое, на Витоша. Хубав е този кът, запазен и чист.
От иглолистната гора полъхва
мълчанието
на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание.
Извисили върхове нагоре дърветата се молят и чакат на вечността да платят своя дан. Може би искат да платят и за свободата, на която ние се радваме тук. Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива. Мястото е хубаво, но все още копнеем по Рила.
към текста >>
81.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
- Теофана Савова
Кратката молитва е казана, лъжиците вече по-тракват и хората си похапват сладко в
мълчание
, защото тук яденето винаги е вкусно.
Когато и той е удовлетворен, групата около Учителя отново нараства. * Една сестра се приближава и учтиво кани всички: - Заповядайте на обяд! - Хубаво - казва Учителя и подканва всички да отидат към леските, където пред трапезата вече са насядали изгладнелите.
Кратката молитва е казана, лъжиците вече по-тракват и хората си похапват сладко в
мълчание
, защото тук яденето винаги е вкусно.
Към края на обяда една сестра намира удобен случай да подхване разговор: - Учителю, днес вие говорихте за съзнанието! Учителя не отговори веднага, но се замисли, сякаш прелистваше беседата, за да намери мисълта, която вълнуваше сестрата: - Под думата съзнание разбирам вътрешна възможност, която осмисля живота. Сега, след като се бяха нахранили, мнозина се приближиха до него.
към текста >>
82.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
- Теофана Савова
Мълчанието
на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика.
Работата може да стигне и до съд. Но си спомня думите на Учителя: „Земята е на Господа." И решава да махне оградата, да живее в мир и разбирателство със съседа си. * Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват. Ученикът трябва сам да намери отговора.
Мълчанието
на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика.
Така той започва да мисли по-добре, да се изразява по свои начин и да поддържа мислена връзка с Учителя. * Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно. За него Учителя казва:
към текста >>
83.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
- Светозар Няголов ( -2013)
Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно
мълчание
.
Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко.
Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно
мълчание
.
Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога.
към текста >>
84.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
- Светозар Няголов ( -2013)
Той мълчи, а
мълчанието
е велико дело.
Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно.
Той мълчи, а
мълчанието
е велико дело.
Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4, ст.
към текста >>
85.
5.3 Заселване на Изгрева
- Светозар Няголов ( -2013)
Обядът преминава в пълно
мълчание
.
Подир малко през отворения прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителя слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва.
Обядът преминава в пълно
мълчание
.
Тогава Учителя казва: „Сега трябва да платим за баниците". Изважда три монети по 50 лева и слага във всяка една от тавите по една. Скоро след това тавите се вдигат и излитат през отворения прозорец. (Разказано от Стамат Михайлов от Търново.) От 1922 г.
към текста >>
86.
7.43 Крум Няголов
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя сяда срещу него и в
мълчание
прекарват повече от 4 часа (от 7 до 11 ч.) Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя.
Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителя мълчи известно време и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя.
Учителя сяда срещу него и в
мълчание
прекарват повече от 4 часа (от 7 до 11 ч.) Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя.
След 11 ч. те започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат, да дойдат при Вас." Учителя отговаря: „Добре." Крум става и излиза. Отива при протестантите и отказва предложението им. Много по-късно, след 9 септември, тези пастори начело със Зяпков са съдени като американски шпиони, пратени в Белене, където си заминават.
към текста >>
Баща ми нарушава
мълчанието
и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат, да дойдат при Вас." Учителя отговаря: „Добре." Крум става и излиза.
Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителя сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 до 11 ч.) Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по вратата и прозореца.
Баща ми нарушава
мълчанието
и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат, да дойдат при Вас." Учителя отговаря: „Добре." Крум става и излиза.
Отива при протестантите и отказва предложението им. Много по-късно, след 9 септември, тези пастори начело със Зяпков са съдени като американски шпиони, пратени в Белене, където си заминават. Така Крум се отървава от една голяма бъдеща опасност. Той остава на Изгрева и се включва в голямата младежка група, която строи бараките на първите заселници. Учителя постоянно присъства, следи как работят и им дава ценни напътствия.
към текста >>
87.
2. Мусала!
- Светозар Няголов ( -2013)
След разказа му настъпва пълно
мълчание
.
По интуиция Методи разбира, че тази закуска е за него. Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителя го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва пред събралите се братя u сестри за особения танц, който е видял на върха.
След разказа му настъпва пълно
мълчание
.
Учителя повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу, на Земята." Група ученици от младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала. Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание.
към текста >>
88.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
Той прекарва в пълно
мълчание
.
Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари." („Благословена между жените", стр. 40) „Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори.
Той прекарва в пълно
мълчание
.
Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза навън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов.
към текста >>
89.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
- Георги Томалевски (1897-1988)
Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в
мълчание
и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине.
Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели? Единственото им оръжие би ще молитвата и непрестанната мисъл за свобода, отправена към небесната милост. На това оръжие малцина познават силата, защото сдружената молитва към Отца нашего и Господа Исуса Христа назарянина, стигна до небесата, колкото и на нас, невидещите човеци да ни се струва, че са далеко.
Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в
мълчание
и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине.
Лето 1747 ще рече над 350 години от поробването ни." Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ.
към текста >>
90.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото
мълчание
между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.
Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си.
Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото
мълчание
между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.
Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по-енергични, по-властни, но с онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът.
към текста >>
След две-три минути
мълчание
Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор.
- И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света. Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа Вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение. Затова слушай моя съвет. Иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение.
След две-три минути
мълчание
Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор.
Тогава родопчанинът каза: - Не съм против Волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в мисли и в молитви до последния си дъх. Ако е потребно, и душата си да положим за евангелието.
към текста >>
Наново настъпи
мълчание
.
Ако е потребно, и душата си да положим за евангелието. Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне.
Наново настъпи
мълчание
.
Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче, - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас. - С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци...
към текста >>
91.
Отново в България
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно
мълчание
на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята.
В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици. Такъв период е бил необходим. Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България. Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на гората, или с ромона на планинския поток В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции.
Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно
мълчание
на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята.
Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога.
към текста >>
92.
Теменужките
- Георги Томалевски (1897-1988)
- запитал Учителят своя посетител след недълго
мълчание
.
възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото. Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. почукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя. - Какво те вълнува сега?
- запитал Учителят своя посетител след недълго
мълчание
.
- Учителю, - започнал М. 3. - желая да ида в провинцията да върша работа. - Какво ще правиш в провинцията? - Ще нося Вашето Слово. Ще нося благата вест за любовта.
към текста >>
93.
Един ден от летуването на рилските езера
- Георги Томалевски (1897-1988)
Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно
мълчание
.
Дали тогава край тези езера не се осъществява една обща аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от далечни светове? Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие във величествения прелюд към симфонията на деня. С внимателни и бавни стъпки учениците крачат към върха по тясната пътека на каменната катедрала. Изненадите на времето не са в състояние да ги откажат от участието в посрещането на деня. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост.
Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно
мълчание
.
След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат. Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс.
към текста >>
Следва след това беседата, изслушана с дълбоко
мълчание
и напрегнат интерес.
Изненадите на времето не са в състояние да ги откажат от участието в посрещането на деня. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост. Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание.
Следва след това беседата, изслушана с дълбоко
мълчание
и напрегнат интерес.
Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат. Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс. Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията.
към текста >>
94.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
- Георги Томалевски (1897-1988)
След недълго
мълчание
Учителят продължил:
- Ти бил ли си на някаква височина, където има поляна, оградена с букова гора? Там, на тази поляна са паднали много войници от двете страни. - Минал съм през такова място, но сражението е станало два дни преди това с нашия полк, имало е дори ръкопашен бой и поляната беше покрита с трупове на български и сръбски войници. Брат Г. Р. чакал нетърпеливо какво по-нататък ще му каже Учителят.
След недълго
мълчание
Учителят продължил:
- Ще идеш на фронта и пак ще се върнеш. Зарадван, брат Г. Р. благодарил и си тръгнал. На 18 август 1918 г. французите пробили фронта и оградили голяма част от българската войска.
към текста >>
95.
Разговори с Учителя. Разговор първи
- Георги Томалевски (1897-1988)
Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно
мълчание
слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели.
Разговори с Учителя Разговор първи Денят беше един от онези пролетни дни, през които човек е в непрестанно радостно вълнение. То идва отвсякъде, а вероятно най-много от красотата на буйно разцъфналите дървета, когато още не е паднало нито едно листенце от ароматните им цветове. Небето беше много дълбоко и неговата чиста кобалтова синева разсейваше противоречията на вечно лутащия се в неразрешимите задачи човешки ум.
Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно
мълчание
слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели.
Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува.
към текста >>
Настъпи за известно време непродължително
мълчание
.
За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни. Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия. Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток. Хората трудно могат да се сродят с мислите, че страданията са потребни за еволюцията на душата и че те са, които извършват най-полезната от духовно гледище съзидателна работа.
Настъпи за известно време непродължително
мълчание
.
Една напълно пробудена душа и едно друго зрение, които имат вътрешните очи, би могла да долови и да види възходящия и светъл поток на мисълта, която Учителят отправяше към невидимите светове, но жадният ученик бързаше. Той не искаше да пропусне нито минута от времето, което протичаше така наблизо до мъдрия Учител и обмисляше как да заговори за някои от ония въпроси, които го вълнуваха. Ученикът: Вярно ли е твърдението, че всички промени, които стават в душевното състояние на един човек, се отразяват и на физическото му състояние? И ако е така, тогава и съвременната медицина би трябвало да търси причините на всички болести в нарушеното равновесие в някоя от надфизичните области като например чувствената (астралната) или мисловната (менталната) област на човека. Учителят: По-внимателните наблюдатели - лекари или психолози, са забелязали връзката между едното и другото и вече няма спор по това, че душевното влияе на физическото, но това за някои е все още само твърдение, което макар и вярно, все още не е така очевидно, както е за тези, които имат отворени духовно зрящи очи.
към текста >>
96.
Разговори с Учителя. Разговор втори
- Георги Томалевски (1897-1988)
Групата около Учителя потъна в
мълчание
, което продължи няколко минути.
Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
Групата около Учителя потъна в
мълчание
, което продължи няколко минути.
Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот?
към текста >>
И друго нещо - добави Учителят след кратко
мълчание
- не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо.
Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието на човека? Не се ли смалява съзнателно той до човешките нужди толкова, колкото вие бихте се смалили, ако слезете до нивото на една малка „божа кравичка“? Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел.
И друго нещо - добави Учителят след кратко
мълчание
- не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо.
Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така.
към текста >>
97.
Разговори с Учителя. Разговор десети
- Георги Томалевски (1897-1988)
След няколко минути Учителят наруши
мълчанието
.
Разговор десети На следващата среща учениците очакваха, че Учителят ще каже нещо повече върху прочетеното резюме, но той не подхвана такъв разговор. Той знаеше, че това са опитите на тези, които правят първите си стъпки в света на мъдростта. Те бяха заели доста материали от неговите беседи, макар че си бяха позволили и доста критични бележки и дори малки остроти, свойствени на всяка младост. Неведнъж Учителят бе казвал, че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно творчество.
След няколко минути Учителят наруши
мълчанието
.
Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище. Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той.
към текста >>
98.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
- Георги Томалевски (1897-1988)
На това много ученикът, който използува краткия интервал
мълчание
, отново зададе въпрос.
Правете добро на такъв, у когото живее Бог. Луцифер някога бе решил да се състезава с Бога, но той и досега не може да се върне на небето. Всяко нещо, извършено против Божията воля, е лишено от благодат и истина. Такова нещо завършва с катастрофа. Тя не иде от това, че Бог е жесток, но защото пътят на тъмнина води неминуемо до нея.
На това много ученикът, който използува краткия интервал
мълчание
, отново зададе въпрос.
Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християнските народи през двадесет столетия? Нали вървяха по учението на Христа? Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори. Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме.
към текста >>
99.
Познаваме се отпреди 7000 години
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Настана
мълчание
.
Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза: — Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
Настана
мълчание
.
Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи: — Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен. — Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш "Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб.
към текста >>
100.
Все пей и няма да излезеш из Рая
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
В тяхното царство има студено
мълчание
.
Дълго време говорихме за операта и театрите. Учителят ми даде напътствия как да се държа с хората там, как да отговарям на въпросите им, изпълнени със съмнение и нечистота. Тук аз ще предам само разговора ни за музиката: — Който не знае да пее не може да влезе в Новия Рай, в Новата Земя, в Божественото царство на Любовта. Всички живи същества на земята имат гласови органи, само рибите нямат такъв гласов орган.
В тяхното царство има студено
мълчание
.
Те живеят при най-малката топлина. Техните чувства не са развити. Всяко живо същество издава някакъв звук, само те мълчат. Растенията и плодовете пеят, когато растат. След хиляди години на мълчаливи жестокости във водата, рибите стават птици и влизат в Божествената школа на въздуха.
към текста >>
НАГОРЕ
