Търсене в текстове за 'Мълчание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
към текста >>

Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.
Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената.
към текста >>

2. 13.Червено тефтерче

30.I.М. В мълчание застанах.
Сърцата на твоите раби отслабнаха. Съмнението, неверието вземат връх над всичко. Злобата на деня тържествува. Моля те, заличи и премахни тази проказа, този тежък грях, който ни тежи. Господи, ти си обещал и ние чакаме твоето обещание, благоволение и благост. 30.I.М. В мълчание застанах. Изнурен съм, плътта ми е изнемощяла, духът ми е обременен, мислите ми отслабнаха. Грехът ми тежи, горчиви са възпоменанията на миналото. Пред тебе, Владико святи, изповядвам моите прегрешения. Само пред себе си няма да скрия своите слабости. Виждам аз искушенията, съзирам причината на твоята слава и чиста и свята любов е за мен достатъчна.
към текста >>

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>

3. Петър Дънов - №17

Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание.
Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"74. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази. Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време.
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание.
Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"74. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази. Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време.
към текста >>

5. 12 ПИСМО

За вази пишете на Хараламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание.
Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда". Той ми съобщи, че ви е посещавал и укрепил в Господня благодат. Той действува в името на Т. За вази пишете на Хараламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което ви казвам, нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъдеще. Сега е време: двоумения, немарения не са благоугодни томува, Който го зове. Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя Ангел Хранител.
към текста >>

6. 158 ПИСМО

Защото силата е в мълчанието.
Ще се молите Бог да благослови Своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя Благ Дух членовете на тая Велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщиш на всички приятели, в които има готовност от кружока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>

7. 1–50

Мълчание.
Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ѝ. 27 Взискателност. Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони. 28 Мълчание. Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш. 29 Духът. Върши всичко под зоркото око на Духа! 30
към текста >>

8. 250–300

Мълчание и говорене.
Това не изключва неговата активност и инициатива в живота. 292 Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293 Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде – мълчи. Ученикът, като не си знае урока – мълчи. Учителят, който много знае – мълчи. Когато човек е много гладен – много говори.
към текста >>

Има три вида мълчание и три вида говорене.
292 Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293 Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде – мълчи. Ученикът, като не си знае урока – мълчи. Учителят, който много знае – мълчи. Когато човек е много гладен – много говори. Ученикът, който много знае – много говори.
към текста >>

9. 450–500

Мълчание.
485 С Бога. Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите. 486 Мълчание. Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва. Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша. 487 Доброто.
към текста >>

10. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение.
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н..." Но ето, че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение. А най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... — Драгий ми синко - рече. Ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от местото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
към текста >>

След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох:
Ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от местото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: — Не съм противен на Волята Божия, защото е свята. А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
към текста >>

И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание:
А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах.
към текста >>

11. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

Всичко, което вършите, вършете с Божествено мълчание.
- съкращение на: Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий (бел. състав.) Варна, 28 септември 1917 г. Любезна Е. Казанлъклиева**, Получих Вашето писмо. Господ да Ви благослови. Всичко, което вършите, вършете с Божествено мълчание. Вяра и упование в живия Господ, Който говори навсякъде. Аз ще уредя всичко постепенно. Господ Бог Мой ще извърши своето Дело. Аз ще сторя онова, което е добро. Моят поздрав на госпожа Стоянова.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи:
По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих: „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца"131. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: Господ казва: Всичко това ще ви бъде на всички вас. После, Господ казва още и така: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога каквото мислите - всичко е пред Неговото Лице. Изберете сега едного измежду вас да избере и каже една страница от Библията.
към текста >>

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител."
В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът - в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 ч., ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител." В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките?
Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 ч. сутринта ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас.
към текста >>

14. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Една вечер той ни каза: „Аз излизам, а вие се молете; и ако се завърна, добре ще бъде.“ Ние прекарахме в мълчание и молитва и като го видяхме, че се завръща, зарадвахме се.
Имайте уважение към всичко живо, което Господ е създал! “ Учителя пости три дни, за да ни предпази от нещастието, което можеше да ни се случи... Ние с Костадина ходихме всяко лято на Варненските бани и прекарвахме заедно с Учителя. При нас се хранеше и заедно излизахме покрай морето и околността. Покани ни на събор за пръв път през 1907 г. Една вечер той ни каза: „Аз излизам, а вие се молете; и ако се завърна, добре ще бъде.“ Ние прекарахме в мълчание и молитва и като го видяхме, че се завръща, зарадвахме се. Той продължи събранието. „Черното море ― ни каза той, е вратата на черната ложа.“
към текста >>

15. Писма до семейство Иларионови - 1909

Защото силата е в мълчанието.
Ще се молите Бог да благослови своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи, и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока. Ще пазите всичко в тайна. Никакво разгласяване навънка. Защото силата е в мълчанието. Когато Господ говори, всички трябва да слушат. Това е благоугодно Нему. Ваш верен: П.К.Дънов * * * Шумен, 28.ІІІ.1909 г.
към текста >>

16. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи:
По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията. Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
към текста >>

17. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“
Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г.
към текста >>

18. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките?
Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас.
към текста >>

19. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание.
- Свещениците ни запитват откъде взимаме учението за прераждането, имаме ли някакво наше Евангелие? Вие ги попитайте къде точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица. Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Святаго Духа.” Така е написано в Евангелието, но никъде не е казано изрично: Идете да хората в името на троеличния Бог... В закона на прераждането не може има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя и въпрос. А да приемат или не, това не е важно. (53-54 стр.) Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост".
към текста >>

20. 1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев

Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание.
Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук, и в мое име, аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото – там съм лош, ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Давам на всички ви едно правило: когато дойде някой, попитай Господа; отвори Библията, помоли се, не бързай и виж, какво ще продиктува Духът отвътре. Човек, който не жертва, дръжте го настрана. Праведни и добри хора не искаме; искаме хора, които да вършат Волята Божия. От младите хора на някой е определено да се жени; той трябва да се ожени.
към текста >>

Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание.
Силата ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото – там съм лош, ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Давам на всички ви едно правило: когато дойде някой, попитай Господа; отвори Библията, помоли се, не бързай и виж, какво ще продиктува Духът отвътре. Човек, който не жертва, дръжте го настрана. Праведни и добри хора не искаме; искаме хора, които да вършат Волята Божия. От младите хора на някой е определено да се жени; той трябва да се ожени. Това е Волята Божия, той трябва да я изпълни.
към текста >>

21. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
към текста >>

22. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях.
към текста >>

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти.
Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет. “Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ.
към текста >>

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.”
Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ

" Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят.
Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов? " Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше сякаш се пробужда от красив сън".
към текста >>

24. ПАНЕВРИТМИЯ

След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?
Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минута мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " -"Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения",- "Помислете как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах Министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева".
към текста >>

Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах.
Тогава Той ми каза: "Времето изтече! Сега ще гледаме какво ще стане! " Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло. Затова когато отидохме да искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде. Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше. Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 октомври 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени.
към текста >>

25. МУЗИКА

Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога.
към текста >>

26. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето.
За нас това е и момент, това е и свещена идея и ние никога не пропущахме този момент. Ние винаги гледаме да доловим първия лъч на Слънцето, т.е. Божественият лъч на всяка работа. Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, ние правехме нашата молитва общо. Изпявахме песни и след това Учителят държеше кратка беседа. Тук са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на Слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите, държани тук, са отпечатани и достъпни за всички.
към текста >>

Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание.
В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка".
към текста >>

27. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Така той ще се свърже с Христовия дух, ще разбере смисъла на милосърдието и жертвата, мистичното, скрито в мълчанието, и ще омекоти своята карма.
Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след яденето на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпение. Добре е човек да започне пост или житен режим, когато се намира в най-тягостно състояние на душата и духа или има най-големи противоречия и страдания." Това е напълно специфично и индивидуално за всеки човек. Ако някой пропусне да направи житния режим през февруари, може да го направи през март при разсип на Луната, когато Слънцето е в знака Риби. Така той ще се свърже с Христовия дух, ще разбере смисъла на милосърдието и жертвата, мистичното, скрито в мълчанието, и ще омекоти своята карма. Ще вземете жито. Ще го измиете хубаво и ще го натопите във вода. И така 100 гр. жито ще ядете през деня, нищо друго". Даде го за една седмица.
към текста >>

28. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание.
Бях видяла Истинския Изгрев. Димитрина Антонова Бях чиновник в БНБ, София. Всяка неделя след обяд отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите. Веднъж Учителят ме покани в приемната си да седна на един стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание. Учителят си затвори очите и постепенно започна да се смалява и изчезна, а на мястото, дето стоеше, остана една светла точка. Останах сам. След малко тая светла точка порасна и наново се яви образът на Учителя' който ме погледна. Но ето, че след малко наново почна да се смалява и изчезна, като остана само светла точка на мястото му. Аз стоях като прикован на стола и само наблюдавах.
към текста >>

29. СИЛАТА НА СЛОВОТО

Като ученици, вие трябва да дойдете до мълчанието на рибите, но разумно мълчание.
Турил ти е да кажеш 10 думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече. Човек не трябва да говори много, защото при много говорене грехът е неизбежен. Не си губи времето да отговаряш на глупавия, кажи: "Сега съм зает, друг път, когато съм свободен". Говорете само онова, което сте преживели и онова, с което сте направили най-малко 10 опита. Който много говори за себе си - губи. Като ученици, вие трябва да дойдете до мълчанието на рибите, но разумно мълчание. Никой да не знае какво носиш в себе си. Правило за духовните хора: малко да говорят, а повече да мислят, добре да чувстват и повече да работят. Никога не говорете за неща, които не са станали или които мислите да правите. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99% може да не го изпълниш. Едно обещание, което не е разумно, може и да не го изпълниш.
към текста >>

30. ЛЮБОВ

Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата - Любовта никога не бихте могли да приложите.
Любовта желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага. Казвам ви: За да придобиете живота, най-великото благо на Земята, трябва ви Любовта. А за нейното придобиване има само един път - мекотата. Мекотата е предверие на Любовта. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата - Любовта никога не бихте могли да приложите. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Не може да има обич между хората, ако няма смирение.
към текста >>

31. КРИТИКА

Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не.
Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взе повод от случката, каза: "Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика на Учителя: "Ти лъжеш!
към текста >>

След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте.
Извини ме! " И тя си отиде усмирена. Борис Николов Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата като се спира при всеки гроб, да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при Него. Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: "Сега, рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички сте вагабонти, крадци, развратници, разбойници, подлеци, пияници, ревниви и завистливи и тъй напразно сте похабили живота си. Вие всички тук сте лицемери и т.н./ Ходил той от гроб на гроб и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил. "Как изпълни възложената задача?
към текста >>

32. УПРАЖНЕНИЯ НА ПЛАНИНАТА

Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Маричината долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието.
И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвръква! Върви той сам, чува стъпките си и от време на време шумоленето на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Маричината долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава великото в света.
към текста >>

33. ДУХОВЕНСТВОТО

" С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание.
Това показва, че тези хора са калени и дисциплинирани." Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди 2000 години евреите, като отхвърлиха Учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре за вас! " С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание. Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време. След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут! " Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя.
към текста >>

34. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Той не ми отвърна, но в мълчанието Му имаше повече, отколкото в най- силната човешка дума.
- Защо? - Загдето проповядвам Учението на Любовта ли? Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим." - Учителю, казват, че Вам в други страни са предлагали много по-добри условия за работа, отколкото в нашия злополучен край, но къде повече има нужда от Вас? Той не ми отвърна, но в мълчанието Му имаше повече, отколкото в най- силната човешка дума. Мара Белчева Нападките във вестниците срещу Учителя след известно време са се насочили към един факт - изнасят данни, че онези, които са започнали да воюват срещу Петър Дънов, не минавало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за тези вестникарски нападки. Те проследявали какво ще се случи на всеки, който воювал срещу Учителя - след известно време той си заминавал от този свят. И тогава приятелите разправят: "Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа." Нашите не злорадстваха, но искаха да покажат, че който наруши окултния закон, след това си носи последствията.
към текста >>

Имаше едно кратко мълчание, след което разговорът продължи отново.
И така, както разговарят, без всякакъв повод и без да има някаква връзка с разговора, съседът изтърси една цветиста псувня. И знаете ли кого напсува? - Напсува Господа. Всички млъкнаха в недоумение, не защото някой от присъстващите вярва в Бога, но по-скоро, защото тази псувня няма връзка с темата. И докато присъстващите се чудят какво означава това, в тази пауза на недоумение, той още веднъж повтори същата псувня и отново напсува Господа. Имаше едно кратко мълчание, след което разговорът продължи отново. Какво го накара този съсед да похули Господа, не стана ясно. Минаха една-две години от тази случка и той получи проблеми със здравето. Ходи по болници, лекуваха го, но положението му се влоши. Получи се някакво обездвижване на крайниците и той остана в инвалидна количка. В това състояние живя още около две години и се помина през 2005 г.
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Мълчание. Изненада.
Това показва колко е по-пълен споменът на онзи, който лично е преживял дадено събитие." Учителят наново прелисти страниците на Евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава, погледът Му премина през препълнения салон и запита: "Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в Евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет." Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо Учителя и наострихме слух в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа Слово на планината. Очакваният отнейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка.
към текста >>

Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави.
Тогава с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: "А вие, брат Велев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! " Доверието, с което Учителят обгърна брата, го поласка и той с пълен глас откровено отговори: "Учителю, не мога да си спомня! " Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. Учителят не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Велева и запита: "А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от Блаженствата? Били сте на планината с Христа." - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и сведе поглед върху тетрадката си. Тогава Учителят продължи: "Неведнъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили.
към текста >>

36. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

И в дълбоко мълчание те преклониха колене пред Него и докосваха краищата на Неговата дреха, като свидетелство за своето изцеление.
И велика беше тяхната награда за това, последвали съвета на Иисуса. Защото след изтичане на седмия ден всяка болка ги напускаше. И когато Слънцето се издигаше над хоризонта, осветявайки земята, видяха те Иис- ус, спускащ се към тях от планината и изгряващото Слънце обкръжаваше с блестящ ореол главата на Иисус. "Мирът да бъде с вас! " И в дълбоко мълчание те преклониха колене пред Него и докосваха краищата на Неговата дреха, като свидетелство за своето изцеление. "Не на Мен ще благодарите, а на вашата Майка-Земя, която ви е изпратила своите Ангели-изцелители. Идете и не грешете повече, за да не станете отново жертва на болестта. И постъпвайте така, за да бъдат винаги Ангели- те-изцелители ваши хранители." И те Го попитаха: "Къде да отидем, Учителю, нали в Теб се намират словата на вечния живот? Кажи ни, какви грехове трябва ние да избягваме, за да не видим вече болест?
към текста >>

И като чуха тези думи, съхраняваха мълчание, но един от тях извика: "Учителю, какво да правя аз, ако видя в гората как див звяр разкъсва моя брат?
Аз съм Бог силен и ревнив, наказващ неправедността на бащите чрез децата до трето и четвърто коляно и всички тези, които Ме ненавиждат; и Аз оказвам милосърдието си върху хиляди поколения напред на всички онези, които Ме обичат и следват Моите заповеди." "Обичай Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките сили." - Ето първата и най-голяма заповед. А втората, подобна на нея, е: "Обичай ближния като самия себе си! " Няма по-велики заповеди от тези! " И като чуха тези думи, съхраняваха мълчание, но един от тях извика: "Учителю, какво да правя аз, ако видя в гората как див звяр разкъсва моя брат? Трябва ли да оставя брат си на гибел, или да убия дивия звяр? Ако го убия, ще наруша ли тогава закона? " И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие.
към текста >>

37. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание.
Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестност, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на Земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. Защо ли? - Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят гледаше и нищо не казваше.
към текста >>

По-късно разбрахме това мълчание.
Защо ли? - Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. Ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм, а тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, или да плачеш! А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия! Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
към текста >>

38. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс.
Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения. Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той отиде в стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най- тежко ще преживее.
към текста >>

Приятелите пазеха пълно мълчание.
Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най- тежко ще преживее. Приятелите ставаха все по-замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и тревоги, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото страдание, което произтичаше от неизвестността. Учителят все повече и повече навлизаше навътре в Себе си. Той почти не говореше. Приятелите пазеха пълно мълчание. Брат Борис със своя благ поглед, със своите меки обноски и изискано държание, тонираше атмосферата. Аз исках да питам нещо Учителя. С голямо внимание търсих удобен момент да Му задам един въпрос и този момент действително настъпи. Аз запитах тихо: "Ще останете ли още на физическия свят? " Учителят ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане.
към текста >>

39. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко.
- Защото още не са готови за това знание. Някои сестри и братя не прилагат. Аз даже някой път съжалявам, че почнах духовна работа в България. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане на материалните си, лични работи и не живеят идеен живот. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството. Задачата ти е да прилагаш в мълчание, това е всичко. Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях! Всичко това, което съставлява ядката на тоя български народ, трябва да се привлече. Не са много, но тая ядка е същината на народа. Те са българите. Тая ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по двама, да имат метод в тяхната работа.
към текста >>

40. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Това е трудна, дълбока вътрешна работа, която се извършва в мълчание.
Той да ни научи как да постъпваме във всичко, не според човешката Мъдрост, но според Бога; не според човешката сила, но според Божията. Законите на материалния свят са задължителни за всички същества, които идват на Земята. Когато един Учител идва на Земята, Той се справя първо с условията на материалния свят. След като ги превъзмогне, Той възстановява връзките си с Великия Разумен свят, от който Той идва. Тези пътища остават отворени за Него през целия му живот на Земята. Това е трудна, дълбока вътрешна работа, която се извършва в мълчание. Тази работа е необходима, тя предшества всяка външна работа. Като осигури връзките Си с Великия Разумен свят, Той осигурява съдействието и подкрепата на Светлите същества, които живеят там. Те му помагат в Неговата работа. Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които стоят пред Него.
към текста >>

41. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва.
В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен. Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците.
към текста >>

42. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

Тогава могат да се забележат тук и там силуетите на учениците, застанали между дърветата по края на поляната в мълчанието на ранната утрин.
Те говорят само за велико минало. За Изгрева не може да се каже, че е великолепен, нито прекрасен. За него може да се каже само, че е чист и светъл. Животът на Изгрева почва в ранната утрин, когато на изток се яви първата виделина и по небето се виждат още големите звезди. Въздухът е свеж, прохладен, наситен с дъха на боровете. Тогава могат да се забележат тук и там силуетите на учениците, застанали между дърветата по края на поляната в мълчанието на ранната утрин. Природата говори на богат и красив език на душата. Тя говори със звуци, ала тя говори и с багри, и с форми, и с движения. Когато е нужно, ще лъхне ветрец. Ако иска да каже нещо, тя ще разположи чудни облаци на изток, ще ги оцвети, ще ги насити със светлина, ще изпрати лъчи като струи в пространството и ще почне бавно да ги движи и променя. В същото време, ако трябва, ще изпрати утринния прохладен ветрец да мине между дърветата и листата ще зашумят.
към текста >>

43. МУСАЛА

В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева.
Със свещен трепет правим всяка стъпка нагоре. Бавно излизаме от каменните циркуси, кръгозорът расте, звездите бледнеят, леденият дъх на пространството ни обгръща. Нищо не може да се сравни с гледката от Мусала в ранната утрин. Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено. На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят. Тези багри се менят постоянно, като че разказват приказка. Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери. Родопите се диплят необозрими и се губят в далечините, а ниско в долините още спи сънливата тъмнина.
към текста >>

44. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание.
Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия. За съзерцанието Учителя казва: Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва: Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога.
към текста >>

Понякога Той ни извеждаше на планината; горе, във великото мълчание, в свещената тишина се долавя тихият глас на Вечния.
Някои от тези Същества направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи, четвърти направляват водите, пети – растенията в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко Същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Учителя ни въвеждаше в този свят със сигурната ръка на зрящ, който при това познава пътя добре. Той ни насочваше да работим върху себе си, върху нашия ум, сърце и воля, даваше ни естествени и прости методи, за да се справим с мъчнотиите и да навлезем в новите области на Живота. Понякога Той ни извеждаше на планината; горе, във великото мълчание, в свещената тишина се долавя тихият глас на Вечния. Понякога Учителя разкриваше перспективите на бъдещата наука: Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя. За учените Той казва:
към текста >>

Учителя беше седнал на любимото Си място до скалата и, притворил очи, се вслушваше в светлото мълчание.
Веднъж ние седяхме с Учителя горе на Ел-Шадай. Беше един от онези слънчеви, топли дни на ранното лято, когато небето се спускаше до земята. Светлината и топлината дълбоко проникваха всичко. Един блажен трепет смекчаваше очертанията на предметите. Земята беше изгубила своята плътност и неподвижност. Учителя беше седнал на любимото Си място до скалата и, притворил очи, се вслушваше в светлото мълчание. Разговорът беше затихнал. Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи. Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя. Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе цигулката и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника.
към текста >>

Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари.
Един блажен трепет смекчаваше очертанията на предметите. Земята беше изгубила своята плътност и неподвижност. Учителя беше седнал на любимото Си място до скалата и, притворил очи, се вслушваше в светлото мълчание. Разговорът беше затихнал. Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи. Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя. Като поседя малко вдълбочен в Себе Си, Учителя взе цигулката и като докосваше леко с пръсти струните, изпя Песента на странника. Никой не беше я чувал дотгава и никой не я чу след това. Всички със затаен дъх изслушаха песента, пленени от чудната ¢ красота, с един оттенък на тъга в нея. Странна песен, неочаквана.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯ

Даже в онези мигове на мълчание, в светлия мир, който Го обгръщаше, се чувстваше мощният трепет на струящата мисъл, както трепета на най-ранната зора на изток, която предвещава идването на новия ден.
Любовта, която сега се изявява, е от Бога. Истината, която сега се разкрива, е от Бога. Словото и животът на нашия обичен Учител бяха едно. Около Учителя всякога беше светло, топло, слънчево, но никога не се чувстваше застой. Около Него всякога имаше едно ведро, леко движение, както на висок планински връх. Даже в онези мигове на мълчание, в светлия мир, който Го обгръщаше, се чувстваше мощният трепет на струящата мисъл, както трепета на най-ранната зора на изток, която предвещава идването на новия ден. Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятели, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават. Учителят с интуитивно прозрение долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи, завещани от миналото и пречат на неговия растеж. В такива случаи Той с внимателна ръка отмахваше препятствието или просто осветяваше пътя, и всичко тръгваше добре. Човешките мисли, чувства и желания гравитират към известни центрове, каквито са градовете, селищата. Те образуват среда, в която човек е потопен.
към текста >>

46. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Свещено мълчание изпълня циркуса.
В общата строго неподвижност те отмерваха някакъв странен, жив, радостен ритъм. Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни. Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги. Горе те обкръжават къс от небето тъмно, лазурно. Такова небе едва ли може да се види другаде. Свещено мълчание изпълня циркуса. Ние седяхме около нашия обичен Учител на голяма скала, обрасла със смрика, тихо отворили душите си за мълчаливата красота. Материалният свят е само средство, чрез което Великият, Безграничният се изявява. Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда.
към текста >>

Мълчанието е говор.
Материалният свят е само средство, чрез което Великият, Безграничният се изявява. Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни от тях. Мълчанието е говор. Един живот се изразява безгласно чрез камъка, водата, въздуха, светлината, чрез формите, багрите, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия. Когато съзерцавате картината на един художник или слушате музиката на някой музикант, това е разговор – общение с Него. Езикът на Вечния е могъщ, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния като храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества.
към текста >>

Учителят мълча дълго време, най-после почна да говори, а думите Му не нарушаваха свещеното мълчание, те само го превеждаха на словесния език на човеците:
Когато съзерцавате картината на един художник или слушате музиката на някой музикант, това е разговор – общение с Него. Езикът на Вечния е могъщ, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния като храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества. То разкрива на човека живота в неговата пълнота. Учителят мълча дълго време, най-после почна да говори, а думите Му не нарушаваха свещеното мълчание, те само го превеждаха на словесния език на човеците: – Днешният хубав ден е израз на живота на онези Напреднали Същества, които участват днес заедно с нас. Сега те присъстват, техните сърца са отворени и изпращат своето благословение. Днес ние се срещаме с онези, които са си дали среща. Светиите и ангелите правят днес среща и ние присъстваме на тяхната среща. Ангелите са сега с нас.
към текста >>

47. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание.
Всичко беше натегнало от влага. През нощта беше валял дъжд. Въздухът беше пресен, измит, хранителен. От долините идеше шумът на води. Той възхождаше нагоре като глас на голямо множество. На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание. Учителят беше седнал на обичното си място – на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото.
към текста >>

48. ВЕЧЕРНИЯТ ОГЪН

Учителят сяда между нас, подемат се тихи разговори, споделят се впечатления и мисли от беседите или опитности от живота в планината, ала най- често прекарваме в мълчание, прекъсвано от време на време от общи песни – песни на ученика, който търси пътя към Великия, Вечния, Безграничния.
Вечерният хлад слиза отгоре и се примесва с топлите вълни на огъня. Вечер Земята остава в сянка, погледът изгубва опора в конкретното. Незнайното се приближава до човека и го обгръща. Тогава огънят е най-приятен. Всички образуваме кръг около огъня. Учителят сяда между нас, подемат се тихи разговори, споделят се впечатления и мисли от беседите или опитности от живота в планината, ала най- често прекарваме в мълчание, прекъсвано от време на време от общи песни – песни на ученика, който търси пътя към Великия, Вечния, Безграничния. Те се издигат към звездното небе, приобщават се към вечерния молитвен шепот на планината, допълват хармонията, наситена с чувство и мисъл, богата със съдържание. Животът се изявява всеки път по свой единствен неповторим начин – такава е волята на Предвечния. Притчи край вечерния огън: „Доброто е път, за да се отворят за теб възможностите за физическия, духовен и Божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода.
към текста >>

49. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

А Божествената Любов – в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език.
Умен е само онзи, който е подчинил всичко на Божествената Любов. Има линии на лицето, по които се познава дали човек има Божествената Любов. Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и пр. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов – в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи!
към текста >>

50. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Дълго време прекарахме там в мълчание.
При съзерцанието им чувствате, че сте в досег с една велика реалност, с един друг свят, тайнствен и вълшебен. Вечното и безпределното ви облъхват. Тук прозирате висшия смисъл на живота, висшия смисъл на човешките радости и страдания, защото те водят към един свят на хармония и красота. Небето беше чисто, синьо. Леки, светли облачета се движеха над планинските върхове. Дълго време прекарахме там в мълчание. После Учителят почна да говори: – Страданието е път към Любовта. Човешката любов започва добре, с големи планове, но свършва със страдания. Тези страдания са подготовление за Божествената Любов. Като дойде Любовта, туря се край на страданията; те вече свършват.
към текста >>

51. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

Настана мълчание.
Ако мозъкът взема надмощие, той проявява Божествената Любов. Аз не говоря за Любовта с червената или синята светлина, но за Любовта с бялата светлина. Нейната белина е толкова силна, че в сравнение с нея белината на вашите ризи ще изглежда черна. Любов, която започва с голяма радост, е човешка. Любов, която започва с големи страдания, е Божествена.“ Настана мълчание. Всеки беше вдълбочен в себе си и размишляваше върху прочетеното. Тогава Учителят каза: Когато някой те обича и ти дава плод, той изпитва радост, каквато би изпитал, ако този плод се даваше на него. Като обичаме, всички сме едно. Любовта обединява.
към текста >>

52. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Върховете се възправяха като богомолци в светлото мълчание на ранното утро.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Тази сутрин бяхме събрани около нашия обичен Учител на върха и в мълчаливо съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. Беше една от онези свежи, прохладни утрини, каквито настъпват в планината след продължителни валежи. Ниско под нас се разстилаха мъгли като обширно море чак до хоризонта. Планините, измити и чисти, се издигаха в прозрачния въздух като нов свят. Върховете се възправяха като богомолци в светлото мълчание на ранното утро. Ярките краски на зората преминаха във високи гами, достигнаха едва доловими нежни оттенъци, което показваше, че наближава изгревът. Изведнъж първият лъч блесна. Радостно, мощно, обилно даряващо, слънцето възлезе. Обкръжено със светла искряща диадема, то се издигна тържествуващо и неговия образ отразиха върховете и росните капки в многоцветни краски. Светла пътека се простря върху мъглите под нас.
към текста >>

53. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание, но в това мълчание има дълбок смисъл, понеже се заражда една велика идея.
Живата природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуват навред по света великата музика на природата. Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание, но в това мълчание има дълбок смисъл, понеже се заражда една велика идея. И докато тази идея се оформи и роди, великата природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество. Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент.
към текста >>

54. Осма част

Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа.
" те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим. "Ти целуваше ми не даде, а тя откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми".
към текста >>

55. 7. ПСИХИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ -СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ

Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката с дланите нагоре: Да застанем пред Бога с всичкото си смирение, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: да се спрем пред Него в мълчание Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Душата: и да изпълним душите си с благодарност.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните, обърнати с дланите напред, за духане: С теб е Бог, ти ще победиш. Твоята победа е и моя победа. Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината — Беинса Дуно, и Ги призовавам да дойдат и с животворните Си Сили да разпръснат всички вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми Изброяваме членовете му поименно: и нашия дом, и всички братя и сестри от духовната Верига, които работят за идването на Твоето Царство на Земята, в България и целия свят. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3 пъти) 8. Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката с дланите нагоре: Да застанем пред Бога с всичкото си смирение, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: да се спрем пред Него в мълчание Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Душата: и да изпълним душите си с благодарност. (3 пъти) 9. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: 3. Защото ако и да ходим в плът, по плът не войнстваме. 4. Защото оръжията на нашето войнстване не са плътски, но в Бога са силни да разоряват твърдини. 5. Понеже съсипваме помишления и всяко възвишение, което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15488505363464