Търсене в текстове за 'Митология'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия.
към текста >>

Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
към текста >>

Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг.
към текста >>

Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология.
от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини.
към текста >>

Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини.
Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта.
към текста >>

Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология.
В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона. Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим. И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът.
към текста >>

2. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология.
На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс.
към текста >>

3. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В митологията е описано, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Това говори, че тамошните Слънца-звезди са на много голямо разстояние и до нас, съгласно принципа на Доплер, достигат силовите течения с по-малка дължина на вълната. Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове в горната част на главата. Между звездите-Слънца, във Везни се открояват едно жълто и друго синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изобразил като старинни аптекарски везни, стремейки се да покаже характера на силовите течения, изхождащи от него (най-вече от тези две слънца) към Венера и носещи стремеж към точен, пълен и изящен ред, към справедливи отношения между всичко в света. В митологията е описано, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. При наблюдение с телескоп, Венера има фази както Луната и Меркурий.
към текста >>

4. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имената им са взети от гръцката митология.
Една част от тях "Троянците", са заставени от Слънцето и Юпитер да се движат в непроменлива конфигурация, образувайки с тях два равностранни триъгълника. От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената планета Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето. Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници.
към текста >>

5. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят началото си гръцките мистерии и гръцката митология.
Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня. От този смътен откъслек се вижда, че авторът се опитва да обясни произхода на живота на нашата планета в началото което предшествува Лемурийската епоха, като има за изходна точка принципа на полярността и принципа на Слънцето-Светлина. Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят началото си гръцките мистерии и гръцката митология.
към текста >>

6. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия.
Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта." Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси.
към текста >>

Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии.
Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний Тиански, по-късно неоплатониците.
към текста >>

7. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е златната епоха на гръцката митология.
Но този образ има и по-дълбоко значение. Златната глава показва Полярната или златната епоха на човешкото развитие. Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът.
към текста >>

Това е сребърната епоха на гръцката митология.
Първата човешка раса, която се е развивала в етерния свят. Тогава човечеството е имало една такава висока култура, за която Учителят казва, че съвременното човечество ще я достигне след 400 хиляди години, т.е. когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс.
към текста >>

Това е медната епоха на гръцката митология.
когато отново премине в етерния свят по пътя на възхода. Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя.
към текста >>

8. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос.
Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги.
към текста >>

9. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има една стара християнска легенда за Юда, която го сравнява с Едип цар от гръцката митология.
Няма почти никакви положителни сведения за неговия живот. Според преданието той проповядвал Християнството в Партия и Индия, където умрял от мъченическа смърт. 12. ЮДА ИСКАРИОТСКИ. Мнозина може би са си задавали въпроса, защо Юда е бил между учениците на Христос. Един съвременен мистик отговаря на въпроса като казва, че както в кръга на Зодиака има един Скорпион, така и в кръга на 12-те ученици, които представят Зодиака на човечеството, трябва да има един Юда. Има една стара християнска легенда за Юда, която го сравнява с Едип цар от гръцката митология. Легендата разказва следното: В Ерусалим имало един юдеин на име Рубен с жена си Цибора. Веднъж Цибора, която била бременна, сънувала един ужасен сън, а именно, че детето, което трябва да роди, ще стане причина за най-големи нещастия, които някога са били станали. Когато детето се ражда родителите му, за да избегнат нещастието, го поставили в едно сандъче и го пуснали в морето. Морето отнесло сандъчето на брега на един остров, който се наричал Скариот. Царицата на острова нямала деца, нямала наследник, затова взема намереното дете и го отглежда като свое собствено.
към текста >>

10. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.
Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед. Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма.
към текста >>

11. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес.
Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес. Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса.
към текста >>

12. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата планета, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
по-малко активна, затова че все повече се увлича в материята, по който начин се спуска по стъпалата на инволюционната стълба. По такъв начин става духовната еволюция, постепенно развивайки се сфера след сфера, като образува серия от кръгове, линии на движения или падения, които вече не се намират в плана на първоначалната орбита. Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка. По-нататък това движение става невъзможно понеже безкрайно голямото е станало безкрайно малко. Това е крайната точка на поляризацията. Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата планета, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
към текста >>

13. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата.
Какво нещо е апокрифна книжнина Професор Иван С. Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения. А щом богомилите са си служили с тях, това още един път показва, че те са окултно общество. От всичко казано дотук се вижда ясно, че богомилите са били едно окултно братство, което е било пратено от Бялото Братство да повдигне българския народ, като му даде високи идеали и да му даде методи, с помощта на които да може да одухотвори и преобрази целия си живот.
към текста >>

14. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Втората епоха в гръцката митология я наричат сребърна епоха, третата се нарича медна епоха, а четвъртата е желязната епоха.
Сега човечеството навлиза в една нова епоха, в която всички противоречия, които съществуват, ще бъдат разрешени и хората ще живеят по съвсем други принципи и закони, които са законите на самия живот. В своето развитие човечеството е минало през четири фази - епохи. В първата епоха на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения Златен век. И всичкото знание, което съществува сега в окултната наука се дължи на тях. В тази далечна епоха е имало хора, които са били във връзка с велики разумни същества, които са работили при създаването на космоса и те са им разкрили законите и пътищата на това велико космично творчество, и те са го предали на следващите поколения и епохи. Втората епоха в гръцката митология я наричат сребърна епоха, третата се нарича медна епоха, а четвъртата е желязната епоха. А сега сме пред прага на новата епоха, на новата раса, която ще бъде пак златна епоха и за нея ние трябва да бъдем готови. В тази нова епоха ще дойдат пак тези предци на нашата човешка раса, които живяха в златната епоха. Те ще дойдат пак на земята и ще донесат великото знание със себе си, ще създадат една мощна култура, в която ще бъдат реализирани благоденствието и възвишените стремежи за идеалните и красиви братски отношения между хората. Те ще турят ред и порядък в света. Ще дойдат много, а не един или двама.
към текста >>

15. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите.
Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес. И трябва да се изучава историята и развитието на народите като един непреривен творчески процес. Сега учените знаят много малко за първите народи, които са се явили на Земята. А за това има достатъчно исторически данни. Сега хората почти нищо не знаят за Полярната и Хиперборейските раси, които са били епохи на велика култура, за която има запазени спомени само, в легендите. Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите. Също така съвременните народи нищо не знаят за Лемурийската раса, в която човечеството попадна в едно отклонение от нормалния си развой и дойде до положението, което в религиите наричат грехопадение. Но като стигнем вече до Атланската раса, за нейното съществуване и култура има много исторически и писмени паметници. В тази област учените са натрупали много факти, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни.
към текста >>

16. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето.
В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи.
към текста >>

Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта.
Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата.
към текста >>

17. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини.
За този рояк от парчета, наречени астероиди, интересно откритие е направил известният астроном д-р Олберст - един от най-ревностните им изследователи и откривател на някои от тях. Той е намерил бърз и ефективен начин за изследване орбитите на небесните образувания, а за тези късове открил, че орбитите им се пресичат в една точка на съзвездието ДЕВА, което му е дало правото и пълното основание да приеме, че тези късове не са нищо друго, освен парчета от разрушена Планета, разрушаването на която е станало точно там, където се пресичат орбитите на късовете. Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевата система е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една Планета, а всички други, повече или по-малко, са пострадали. Тази разрушена Планета те са наричали Ф А Е Т О Н, което ще рече „Л Ъ Ч Е 3 А Р Н А Т А“. За разрушаването на тази Планета, за тази катастрофа от древността великите вавилонски звездобройци са оставили една чудна легенда, която, ако чете човек сега, остава с впечатлението, че се описва някакъв чудовищен атомен взрив. Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини. Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа. Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него.
към текста >>

18. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
Това говори, че Слънцата (звездите) там са на много голямо разстояние и до нас достигат вълнообразните силови течения с по-къса дължина на вълната, съгласно принципа на Доплер. Тези силови течения засягат по- висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка. Между тези звезди - Слънца, се открояват две (едното е жълто, а другото синьо), които са почти еднакви по размер и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни, с което е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две Слънца, които придават характера на Венера. Това са силови течения, носещи стремеж към точния, пълен и изящен ред, към справедливите отношения, които трябва да има между всички и всичко в света. В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. При наблюдение с телескоп Венера има също фази, както Луната и Меркурий. ВЕНЕРА В ДОМОВЕТЕ Венера в първи дом, особено (както вече отбелязахме при другите Планети и Луната) ако е близо до хоризонта - Асцендента, определя външния вид на тялото, белезите по главата и лицето, за които отбелязахме вече. И според това, до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове на Венериния тип, имаме и по-красивите и съвършени белези, форми и качества, които тя носи и дава. Във втори дом се подсилват вътрешните качества, които Венера дава. Ако Венера е в трети дом, роденият във всяка своя работа и дейност ще прилага красотата, изяществото, умението да бъде тя съвършена, най-хубава.
към текста >>

19. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имената им са взети от гръцката митология.
Друга една задача е по-голяма част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената Планета, която е 2,8 Астрономически единици от Слънцето съгласно закона на Тициус - Боде. Това са първите, ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар. Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най- добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150.
към текста >>

20. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите.
В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки. Всъщност, великите ясновидци и пророци на двете откровения са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни реалности. Колкото и да са интересни, обаче, критичните изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Свещените книги не са исторически съчинения в буквален смисъл на думата, макар често пъти в тях да има история; Tе не са и животописи в обикновеното значение на тази дума. Te са символични писания на Посветени, езотерични книги, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Тълкуват ли се буквално, ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при буквалния начин на разбиране, някога и християнската Троица ще се сматря като съставена от три члена: един старец, един разпнат млад мъж и един гълъб. Нека се спрем сега върху едно от най-красивите и поетични сказания, които се срещат в Новия Завет. Вие си спомняте сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Йудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>

21. По повод някои изчисления за кубичната миля - Георги Радев (1900–1940)

Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни.
Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци.
към текста >>

22. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде.
По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания.
към текста >>

23. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи.
Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания. Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи. Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело. Търсещият му ум наистина търси, но в природата.
към текста >>

24. 3. Статия трета - Георги Христов

Арф1кти<ж, Amphiktyon) е в древногръцката митология син на Девкалион и Пира.
Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм. 60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. 61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в чест на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина. 62 Амфиктион (гр. Арф1кти<ж, Amphiktyon) е в древногръцката митология син на Девкалион и Пира. 63 Молох (вокализирана версия на семитското а1? "!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски народи. Жертвоприношенията се правели, за да се обнови силата на слънчевия огън, като за целта жертвите били хвърляни в силно нажежените ръце на статуята на бога. 64 Нумидия е антично берберско царство, а по-късно - римска провинция на северния африкански бряг между Мавритания и Картаген; обхваща части от днешен Алжир и Тунис. Била населена предимно от берберски племена, разделени на 2 основни племенни групи - масиле в Източна и масесиле в Западна Нумидия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36422491073608