Търсене в текстове за 'Митология'

Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на боговете и покровител на търговията.
БЛИЗНАЦИ Слънцето преминава през този знак от 21/22 май до 21/22 юни. Пръв въздушен знак. Дом на Меркурий - планета на интелекта. Сфера на познавателните процеси, на обмяната между индивид и околна среда, на практическата деятелност и на разпространението. Символ на знанието, на съобщителните и разменни средства. Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на боговете и покровител на търговията. Възвисоки и стройни хора, но с дребни и фино изработени гърди и форми, в които се чувства нещо обтегнато и остро. Пъргави, чевръсти и подвижни, фини черти на лицето. Обикновено високо чело, но не изпъкнало, тънък нос, тънки устни, заострена брада. Интелигентен и буден израз. Родените под Близнаци изобщо притежават дарби и способности, които будят у тях многостранни интереси.
към текста >>

В древната митология го наричат „баща на боговете”.
Понеже в битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Ние сме свободни в мисълта си, но ако тя не е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. СТРЕЛЕЦ Слънцето преминава през тоя знак от 21/22 ноември до 21/22 декември. Трети огнен знак. Дом на планетата Юпитер - разпределител на благата на Провидението. В древната митология го наричат „баща на боговете”. Астролозите го считат за най-щастлива планета и го наричат „великия благодетел”. Родените под Стрелец са хора добре сложени. Те имат спортсменски вид от типа: атлети на скоростта, пъргавината и ловкостта. Овално, отворено лице, със светъл цвят. Очи обикновено сини, коса тъмно руса, но не много гъста и изобилна.
към текста >>

В митологията Сатурн е познат като бог на времето и съдбата.
Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиване на животните. КОЗИРОГ Слънцето минава през тоя знак от 21/22 декември до 21/22 януарий. Трети земен знак. Дом на Сатурна - планета на системната, конструктивна, формално-логическа мисъл. Силите ще действуват концентрационно, кристализиращо и втвърдяващо. В митологията Сатурн е познат като бог на времето и съдбата. Символизира Правдата и Закона на Възмездието. Родените под знака Козирог се отличават със силно развита костна система, което им придава сухощав вид. Имат смугъл цвят на лицето, тъмни очи, с печален и замислен поглед, ръбато чело и черни гладки коси. Изгледът им е почти винаги сериозен, още повече че говорът рядко оживява тяхното лице - те по-вече мълчат и слушат. Хората от този тип са сериозни, затворени в себе си натури, които не обичат да се бъркат в чужди работи, но още повече не обичат другите да се месят в техните работи.
към текста >>

6. 23. Сфера на Меркурия

Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото.
ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона.
към текста >>

Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланник на боговете.
Не напразно измежду меркуро-венерините типове мъже и жени - се срещат нерядко отлични танцьори. Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото. Но където и да го срещнем, ще констатираме все същите основни черти и във физиономия, и в характер. Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуриевия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, не организаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта - като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство, философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизъма на простото регистриране, копиране, преписване, машинопиство. Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланник на боговете. С това е символизувана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий - планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци, и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмяна чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието - всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
към текста >>

Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците.
Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни, ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват със словото, това сигурно не е техен грях, а на самаго бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата със словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на „Меркурия”, сиреч на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари „борбата за съществувание”. Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили.
към текста >>

Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера.
Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурия принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията и които работят следователно, със съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера. Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха.
към текста >>

7. 24. Сфера на Венера

Даже, според древногръцката митология на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера - защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип - и Марс, т. е.
„Нищо е, ама като дойде госпожицата. По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло! ” помислюва си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. „Наистина хубавица”, решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласът на поручика, който го вика за нещо. Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла, откак свят светува в най-различни вариации. Даже, според древногръцката митология на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера - защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип - и Марс, т. е. между Афродита и Ареса - най-опърничавия и буен син на Зевса, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе насреща. Наистина, Атина-Палада, богинята-воин го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Ареса, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света - чара на женствената красота.
към текста >>

Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота.
И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марса, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се насмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марса. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!. Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерният спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и „омъжестви” типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-пълен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде - и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напълнено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят.
към текста >>

8. 25. Сфера на Луната

Аз няма да се спирам върху „светлите” и „тъмни” влияния на Луната, символизувани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполона, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица”, към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания.
Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети”, „зодиакални знаци”, „аспекти”, и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта” или „хороскоп”. На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите-посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите” и „тъмни” влияния на Луната, символизувани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполона, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица”, към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето” от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало.
към текста >>

9. 27. Сфера на Слънцето

Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските богове.
27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53 Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за Слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили, и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за Слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много пo-богати и грандиозни образи - Слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изскачат пламъци и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло.
към текста >>

Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиоса, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н.
Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиоса, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетона. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за Слънцето и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката на митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за Слънцето на древните народи.
към текста >>

Но нека се повърнем за малко върху митологията.
От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е мястото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си „Влиянието на слънчевата енергия”*. Понеже са изложени много сбито, би трябвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за Слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на Слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използване животворната енергия на Слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев-слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се повърнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя - че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи.
към текста >>

Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на Луната, която му е „сестра”.
Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, Луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен времепространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите, от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки назъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо Слънцето и Луната се смятат за два полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на Луната, която му е „сестра”. Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, Слънцето и Луната, наречени съответно „голямото светило, което да владее над деня”, и „малкото светило, което да владее над нощта”, са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, „които да разлъчат деня от нощта, и да са знамения за времена, и за дни, и години”. Ясно е, че „светилото на деня” представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизува духа. „Малкото светило” - Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизува материята.
към текста >>

10. 28. Сфера на Урана

Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде.
По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума” на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания.
към текста >>

11. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

В гръцката митология е известен като Хронос - Бог на времето.
Болестите на Юпитера се дължат на излишества в ядене и пиене, на прекалено напълняване, затлъстяване и нечиста кръв, в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство се явяват в природата сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се явяват всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние. Сатурн. В гръцката митология е известен като Хронос - Бог на времето. Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи.
към текста >>

Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта.
Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство се явяват в природата сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се явяват всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние. Сатурн. В гръцката митология е известен като Хронос - Бог на времето. Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата.
към текста >>

12. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

Тогава е бил златният век на човешкото развитие, за който говори и гръцката митология.
Лемурийската раса се е развила на един континент, който се намирал на мястото на Индийския океан, остатъци от който са Австралия и островите между Австралия и Азия - днешна Индонезия. В течение на тази раса се оформя и уплътнява човешкото физическо тяло. Преди това човек е бил в етерно тяло, а още пo-рано е бил в астрално тяло. Първите две раси, които са предшествували третата, която е лемурийската, са се развили, когато Земята е била съединена със Слънцето и те са били в етерно състояние. В първата раса, наречена полярна раса, човек преживявал състоянието, което е имал през Сатурновия период. Тогава е бил златният век на човешкото развитие, за който говори и гръцката митология. Тогава човечеството е преминало една славна епоха, която Учителят нарича епоха на мъдростта. До такова състояние на развитие, казва Учителят, човечеството ще достигне в далечно бъдеще. Това е райския живот на човечеството. Втората раса се е развила на предела на етерния и грубофизическия свят — във въздушната среда. Тя съответствува на Слънчевия период.
към текста >>

13. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотекущи реки.
Затова Учителят казва, че за да премине тази зона, човек трябва да има водач, трябва да има и светлина. За тази област се отнася мисълта на Учителя, където казва: В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна. Това е моментът, когато влиза в космичното пространство и се среща с мислите, които изпълват това пространство. Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната. В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотекущи реки. От тях най-забележителна е реката Стикс. Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите богове го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви. През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от боговете на тази служба Хирон - символ на Божествената Мъдрост, Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела. Грешните души ги е оставял сами да преплават реката и да се блъскат в нейните буйни води и скалисти брегове. Стикс - това е тъмната зона, за която говори Учителят.
към текста >>

Освен за Стикс в гръцката митология се говори за още няколко реки от подземния свят.
От тях най-забележителна е реката Стикс. Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите богове го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви. През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от боговете на тази служба Хирон - символ на Божествената Мъдрост, Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела. Грешните души ги е оставял сами да преплават реката и да се блъскат в нейните буйни води и скалисти брегове. Стикс - това е тъмната зона, за която говори Учителят. Освен за Стикс в гръцката митология се говори за още няколко реки от подземния свят. Това са ред космични течения, през които минават душите, преди да влязат в духовния свят. Тези реки са следните: 1. Ахеронт - река на вечните страдания; 2. Пирифлагетон - огнена река; 3. Конит - поток на въздишките и скръбните плачове; 4.
към текста >>

14. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Следователно, ръководеният чрез хармонични аспекти от добротворците Меркурий е добротворец и в митологията е известен като Бог на учените, словестниците (литераторите) и людете на изкуството.
Когато Меркурий е отдалечен на повечко от 12° и заедно с това няма нито паралел, нито съвпад в скоби със Слънцето, тогава умствената светлина на такъв човек е малка и от него големи постижения не могат да се очакват в която и да е област на науката, изкуството и приложението. По природа Меркурий е неутрален. Той всякога взема силите, качествата и свойствата на онези светила, с които образува аспекти. Колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий със Слънцето и добротворните светила, толкова по-големи са умствените дарби и способности на човека, толкова повечко те са проявени в добротворство. Когато Меркурий не образува хармонично съчетание с добротворците, а получава лоши аспекти от злосторниците, тогава умствените сили на човека са насочени към разрушителна дейност, към злочинство и пакостничвство, в такива случаи Меркурий се счита за злосторник. Следователно, ръководеният чрез хармонични аспекти от добротворците Меркурий е добротворец и в митологията е известен като Бог на учените, словестниците (литераторите) и людете на изкуството. Когато Меркурий е ръководен от дисхармонични аспекти на злосторниците, тогава е известен като Бог на крадците, лъжците и пакостниците. Меркурий е известен също като секретар и пратеник на боговете и като Бог на сделките и търговията. Хармоничните съчетания между Слънцето и Меркурий показват, че умът на такъв човек се ръководи от най-висшата йерархия на Слънчевия свят. Той е надарен с много и разностранни умствени способности, дават му се добри възможности и условия за дейност във всички области на човешкия живот. Липсата на всякакъв аспект между Слънцето и Меркурий показва, че умът на такъв човек не разполага с голяма светлина и той няма възможности и условия за особени прояви в живота.
към текста >>

В митологията и Илиада представители на Марсов тип, хармонизиран от Слънцето, са Херкулес и Ахил.
Най-добрият организатор, преобразител и ръководител на силите, излъчвани от Марс, е Слънцето. Следователно, когато Марс получава хармонично съчетание от Слънцето, неговото влияние върху човека е хармонично и благотворно в много отношения, защото Слънцето може да преработи Марсовите сили, които могат да бъдат използвани в умствено, духовно или физическо отношение. Когато хармоничното съчетание между Слънцето и Марс влияе върху ума, тогава умът на човека е деятелен, продуктивен, деловит, неуморен, предприемчив и с изпълнителни способности. Когато хармоничното влияние от аспект между Слънцето и Марс влияе върху духовната природа на човека, тогава човек е смел, решителен, храбър, неустрашим, рицар и кавалер, предан и верен в дружба и на дадена дума, дружелюбен, услужлив, пожертвувате лен, дисциплиниран, изпълнителен, послушен. Когато хармоничното влияние между Слънцето и Марс се изразява върху физиката на човека, тогава такъв човек се отличава със силна конструкция, здрав организъм, силна мускулатура, с голяма работливост, издръжливост, ловкост, пъргавина, похватност. В митологията и Илиада представители на Марсов тип, хармонизиран от Слънцето, са Херкулес и Ахил. Люде, които попадат под силното хармонично влияние на Слънцето и Марс, не се отличават с особено висока умствена и духовна култура. Те никъде не се проявяват в науката и изкуствата. Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви храброст, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост. Такива люде могат да бъдат първи като техници, изследователи на нови земи, организатори на физически предприятия, ръководители на строежи и пр. Най-висшият тип представители на хармоничното влияние между Слънцето и Марс са зъболекарите, хирурзите, часовникарите, машинистите.
към текста >>

В митологията Нептун е известен като Бог на океаните и моретата и на всички същества, които живеят в тях.
АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С НЕПТУН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, тригон, съвпад в скоби, 72 ° или секстил е НЕПТУН Това са хармоничните съчетания между Слънцето и Нептун. Нептун е най-висшият добротворец от ангелския свят, той представя най-висшата йерархия на ангелите-серафимите. Серафимите са братя, които са носители, изявители и служители на Божествената любов. Своите благословения и благотворни влияния те изпращат на човечеството чрез света или обитателите на Нептун. Всички същества, които имат за най-висш идеал да бъдат служители на Божествената любов са под хармоничното влияние на Нептун и Слънцето. В митологията Нептун е известен като Бог на океаните и моретата и на всички същества, които живеят в тях. Но като вземем предвид алегоричния език на мистическата мъдрост, използвана от мъдреците в цялата окултна симвология, това означава, че Нептун и нептуновият свят са проводници на Божествената любов, защото водата е представител на Любовта на земята, т. е. тя е изобщо емблема на Божествената Любов. А тъй като океаните и моретата съдържат най-много вода, в тях се съдържат най-много жизнедателни сили на любовта. Нептун, бог на моретата и океаните, е проводник на най-много сили, качества и свойства на Божествената любов. Хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп, в зависимост от нейната сила, показва, че такъв човек има множество приятели от Нептуновия свят, т. е.
към текста >>

15. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на Боговете, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура.
12. ЮПИТЕР СЪЧЕТАНИЯТА НА ЮПИТЕР С ОСТАНАЛИТЕ СВЕТИЛА Всякога трябва да се помни, че Юпитер има отношение към развитието, проявите и постиженията на висшия творчески разум, който се ръководи от ангелските светове. Юпитер показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелските светове. В гръцката митология за Юпитер се казва, че е родоначалник на Боговете, техен главен водач, а това ще рече, че при възникване на Европейската култура, висшият творчески разум става родоначалник на европейската култура. При сегашното развитие на човечеството, човек може най-добре най-правилно да възприема, да разбира и оползотворява всички благословения и сили, идващи от разните висши светове, само чрез висшия разум, ръководен от Юпитер. Поради тази именно причина Юпитер е наричан през всички времена и от всички астролози „голямото добро, големият добротворец, голямото щастие”, „носителят на големите почести и слава”. „Благодетелят”, който дарява изобилие от богатството в умствено, духовно и материално отношение, който дава всички благоприятни условия и възможности за сбъдването и осъществяването на най-висшите човешки идеали. Каквото е значението на Меркурий по отношение на материалния свят, такова е значението на Юпитер за опознаването и разбирането на всички истини, отнасящи се до висшите светове. Силата на природния Меркуриев ум можем да уподобим на Лунната светлина, а силата на Юпитеровия разум - на Слънчевата светлина.
към текста >>

СПЕКТИ НА ЮПИТЕР С НЕПТУН ЮПИТЕР в съвпад, паралел, съвпад в скоби, квинтил или секстил с НЕПТУН От митологията знаем, че Юпитер и Нептун са братя, че Нептун е по-старият от тях, че те винаги са били в сговор помежду си и всякога са помагали на другите, без никога да е възниквала препирня помежду им.
По силата на дисхармонията между Юпитер и Уран съдим до каква степен човек е нарушил законите на Божествената мъдрост и доколко в живота си е използвал средствата на лъжата и насилието. Всички човеци, които имат дисхармония между Юпитер и Уран, непременно със своите дисхармонични мисли, чувства, желания слова и дела ще причинят големи борби и разрушителна дейност в умствено, духовно и материално отношение, било съзнателно, било несъзнателно. Липсата на всякакъв аспект между Юпитер и Уран показва, че такъв човек никога не е имал велики идеи и стремежи, никога не е правил усилия да се издигне до равнището, на което те се зараждат и изживяват, т. е. той още не е работил със силите на светлината на Божествената мъдрост и не познава нейните плодове. Такъв човек е лишен напълно от всякакви Прометеевски качества, сили и стремежи. 12.3. СПЕКТИ НА ЮПИТЕР С НЕПТУН ЮПИТЕР в съвпад, паралел, съвпад в скоби, квинтил или секстил с НЕПТУН От митологията знаем, че Юпитер и Нептун са братя, че Нептун е по-старият от тях, че те винаги са били в сговор помежду си и всякога са помагали на другите, без никога да е възниквала препирня помежду им. Юпитер е представител на висшия, творческия разум, или, както това е изразено на алегоричен език на митологията, той е „върховен Бог на небето”. Митологията казва за Нептун, неговия по-стар брат, че той е „върховен Бог на морето”. В окултната симвология, както определя Учителят, водата е представителка на Божествената любов, откъдето следва, че Нептун е главният служител, главният представител на Божествената любов в нашата Слънчева система. Всяка хармония между Юпитер и Нептун показва до каква степен човек се стреми да бъде носител, изявител и служител на Божествената любов, от която се ражда всеки живот, всяка сила и всички блага на живота. Следователно, по силата на хармонията между Юпитер и Нептун съдим за количеството, силата, трайността на идеите, мислите, чувствата, желанията, словата и делата, които са извори на жизнерадостни сили, на радост и щастие за човека.
към текста >>

Юпитер е представител на висшия, творческия разум, или, както това е изразено на алегоричен език на митологията, той е „върховен Бог на небето”.
Всички човеци, които имат дисхармония между Юпитер и Уран, непременно със своите дисхармонични мисли, чувства, желания слова и дела ще причинят големи борби и разрушителна дейност в умствено, духовно и материално отношение, било съзнателно, било несъзнателно. Липсата на всякакъв аспект между Юпитер и Уран показва, че такъв човек никога не е имал велики идеи и стремежи, никога не е правил усилия да се издигне до равнището, на което те се зараждат и изживяват, т. е. той още не е работил със силите на светлината на Божествената мъдрост и не познава нейните плодове. Такъв човек е лишен напълно от всякакви Прометеевски качества, сили и стремежи. 12.3. СПЕКТИ НА ЮПИТЕР С НЕПТУН ЮПИТЕР в съвпад, паралел, съвпад в скоби, квинтил или секстил с НЕПТУН От митологията знаем, че Юпитер и Нептун са братя, че Нептун е по-старият от тях, че те винаги са били в сговор помежду си и всякога са помагали на другите, без никога да е възниквала препирня помежду им. Юпитер е представител на висшия, творческия разум, или, както това е изразено на алегоричен език на митологията, той е „върховен Бог на небето”. Митологията казва за Нептун, неговия по-стар брат, че той е „върховен Бог на морето”. В окултната симвология, както определя Учителят, водата е представителка на Божествената любов, откъдето следва, че Нептун е главният служител, главният представител на Божествената любов в нашата Слънчева система. Всяка хармония между Юпитер и Нептун показва до каква степен човек се стреми да бъде носител, изявител и служител на Божествената любов, от която се ражда всеки живот, всяка сила и всички блага на живота. Следователно, по силата на хармонията между Юпитер и Нептун съдим за количеството, силата, трайността на идеите, мислите, чувствата, желанията, словата и делата, които са извори на жизнерадостни сили, на радост и щастие за човека. Венера е наречена „малкият добротворец”, защото чрез нейното благотворно влияние се постигат малките и краткотрайни добрини, малкото и временно човешко щастие на земята.
към текста >>

Митологията казва за Нептун, неговия по-стар брат, че той е „върховен Бог на морето”.
Липсата на всякакъв аспект между Юпитер и Уран показва, че такъв човек никога не е имал велики идеи и стремежи, никога не е правил усилия да се издигне до равнището, на което те се зараждат и изживяват, т. е. той още не е работил със силите на светлината на Божествената мъдрост и не познава нейните плодове. Такъв човек е лишен напълно от всякакви Прометеевски качества, сили и стремежи. 12.3. СПЕКТИ НА ЮПИТЕР С НЕПТУН ЮПИТЕР в съвпад, паралел, съвпад в скоби, квинтил или секстил с НЕПТУН От митологията знаем, че Юпитер и Нептун са братя, че Нептун е по-старият от тях, че те винаги са били в сговор помежду си и всякога са помагали на другите, без никога да е възниквала препирня помежду им. Юпитер е представител на висшия, творческия разум, или, както това е изразено на алегоричен език на митологията, той е „върховен Бог на небето”. Митологията казва за Нептун, неговия по-стар брат, че той е „върховен Бог на морето”. В окултната симвология, както определя Учителят, водата е представителка на Божествената любов, откъдето следва, че Нептун е главният служител, главният представител на Божествената любов в нашата Слънчева система. Всяка хармония между Юпитер и Нептун показва до каква степен човек се стреми да бъде носител, изявител и служител на Божествената любов, от която се ражда всеки живот, всяка сила и всички блага на живота. Следователно, по силата на хармонията между Юпитер и Нептун съдим за количеството, силата, трайността на идеите, мислите, чувствата, желанията, словата и делата, които са извори на жизнерадостни сили, на радост и щастие за човека. Венера е наречена „малкият добротворец”, защото чрез нейното благотворно влияние се постигат малките и краткотрайни добрини, малкото и временно човешко щастие на земята. Чрез своите благотворни влияния Венера дарява човека със способности в областта на изящните изкуства.
към текста >>

За най-тежките борби в този случай се говори в митологията, в мита за борбата между Юпитер и Сатурн.
Човек с такава хармония всякога и високо е оценяван и обичан от висшите държавни служители и от обществото, поради което постепенно заема все по-високи обществени постове. Хармонията между Юпитер и Сатурн говори, че такъв човек никога не може да изпада в крайност. Такива люде съчетават в себе си честността. справедливостта, заедно с чувството за дълг и отговорност спрямо обществото. Когато между Юпитер и Сатурн има дисхармония, в зависимост от нейната сила, у човек от време на време ще стават умствени и духовни борби, ще настават противоречия и несъгласия между ума и сърцето на човек. За най-тежките борби в този случай се говори в митологията, в мита за борбата между Юпитер и Сатурн. Дисхармонията между Юпитер и Сатурн показва, че човек още не е организирал, не е подчинил и не може да управлява своето низше естество, т. е. плътската си природа. Ако при дисхармония между Юпитер и Сатурн, Юпитер е по-високо в хороскопа, то борбата ще завърши с победата на Юпитер, т. е. след много изкушения, страдания, противоречия и заблуди човек ще стигне до истината, ръководейки се от внушенията на ангелския свят, т. е. от висшия си разум.
към текста >>

16. 14. УРАН

Иван Антонов

ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други Богове.
Дисхармонията между тези две светила показва, че човек още не е разграничил в себе си духовната от материалната си същност. Колкото по-голяма е дисхармонията между Уран и Плутон, толкова по-големи и по-силни са изпитанията, изкушенията, противоречията, ограниченията, лишенията и заблужденията, през които човек трябва да мине. При дисхармония между Уран и Плутон, ако Уран се издига, човек се стреми да стане диктатор на света, да изнамери средства и оръжия да покори света. Ако при дисхармония между Уран и Плутон, Плутон се издига към меридиана, човек може да прояви всички най-големи жестокости и да употреби всички най-големи престъпления, за да придобие материални богатства. Най-висшият идеал на такъв човек са материалните богатства. 14.3. ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други Богове. Оттук следва, че посредством хармоничните Уранови влияния човек може да има правилни схващания и разбирания за същността и проявите на всички други светове. Докато човек не попадне под хармоничното влияние на Уран, той още няма достъп в окултната школа, не е придобил висше знание и светлина и не може да разбира същността и проявите на другите светове. В преданието, че Уран е „баща” на всички Богове, е скрита велика истина, че само чрез хармоничното Ураново влияние у човека могат да се родят, развият и проявят всички Божествени дарби и способности. С което светило Уран е в хармонично съчетание, чрез него той проявява своето Божествено естество. Според митологията Уран е представител на небето, т. е.
към текста >>

Според митологията Уран е представител на небето, т. е.
ОБЩО ЗА УРАН И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е известен в митологията като родоначалник и баща на всички други Богове. Оттук следва, че посредством хармоничните Уранови влияния човек може да има правилни схващания и разбирания за същността и проявите на всички други светове. Докато човек не попадне под хармоничното влияние на Уран, той още няма достъп в окултната школа, не е придобил висше знание и светлина и не може да разбира същността и проявите на другите светове. В преданието, че Уран е „баща” на всички Богове, е скрита велика истина, че само чрез хармоничното Ураново влияние у човека могат да се родят, развият и проявят всички Божествени дарби и способности. С което светило Уран е в хармонично съчетание, чрез него той проявява своето Божествено естество. Според митологията Уран е представител на небето, т. е. на всички небесни светове. Чрез Уран висшите небесни светове могат да работят върху човека и върху другите същества. При създаването на света Уран е бащата, а Гея, т. е. Земята, става майка и това означава, че всички родени от Уран и Гея същества носят в себе си едновременно силите, качествата и свойствата на Уран, т. е. на небесните светове и на Гея, т. е.
към текста >>

17. 2.4 АСТРОКОСМИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ

„Олимп, казва митологията - седалище на боговете е представлявал огромен масив, с височина 10 000 метра.
Той дава като пример Египет. За да се развие правилно египетската култура е трябвало да бъдат изградени пирамидите - едно от седемте чудеса на света, които да служат като трансформатори на космичните енергии, идващи от дълбините на Космичния свят. Според Учителя: „на Земята има специални места, където се получават специални енергии. Всяка географска част на планетата е свързана с дадена разумна сила на природата”. Когато ние се изкачваме на високите върхове на една планина, ние се свързваме с разумните сили на природата. „Олимп, казва митологията - седалище на боговете е представлявал огромен масив, с височина 10 000 метра. Масивът на Рила е достигал 7 ÷ 8 000 м. В този масив не се намират никакви остатъци от органически черупки, което показва, че планината никога не е била покривана от водите на моретата. Родопският масив е бил седалище на мъдрите сили на Универсалното братство”. Според традицията и според Учителя, планините от духовно мистична гледна точка отговарят в човешкия организъм на гръбначния стълб, през който протичат електромагнитни течения, идващи от Космоса и от Слънчевата система. Стр. 69/943 Всички тези дълбоки проблеми ще бъдат предмети на изучаване от Синовете на Мъдростта през научния деканат на Водолея.
към текста >>

18. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Древните гърци, много от тях са били във Вавилон, са вземали тази легенда, като са я преработили в угода на тяхната митология и за герои са поставили техни богове и богини.
Той е намерил бърз и ефективен начин за изчисляване орбитите на небесните образувания. За тези късове той открива, че орбитите им се пресичат е една точка на съзвездието „Дева”, което му е дало правото и пълното основание да приемаме, че тези късове не са нищо, освен парчета от разрушена планета, разрушаването, на която е станало точно там, където се пресичат орбитите на късовете. Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевото семейство е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една планета, а всички други, повече или по-малко са пострадали. Тази разрушена планета те са я наричали ..Фаетон”, което ще рече „Лъчезарната”. За разрушаването на тази планета, за тази катастрофа, мъдреците от древността - великите вавилонски звездобройци са оставили една чудесна легенда, която като чете сега човек, остава с впечатлението, че се описва пред него един чудовищен атомен взрив. Древните гърци, много от тях са били във Вавилон, са вземали тази легенда, като са я преработили в угода на тяхната митология и за герои са поставили техни богове и богини. Макар и бледо, в гръцкия вариант, пак се разбира за размера на тази катастрофа. Ето и гръцкият вариант на самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не е видял по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син - сияющ като баща си, затова му дали името „Фаетон”, т. е. „Сияющ”, но не бил безсмъртен като Него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевса.
към текста >>

19. 6. МЕРКУРИЙ

Това нещо е изразено в една легенда от митологията, същественото, от която изнасяме: „Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички.
Като единият е бил бял, а другият черен. Големият интерес и придобив към материалните ценности, за което отбелязахме, че това съзвездие допринася, за влиянието на Меркурий имат две възможности: Да се използват за градежа и улеснението на човешкия род - това е „Белият брат”. И същите тези ценности да се използват за разрухата, спъването на човешкия прогрес - „Черният брат”. В това съзвездие имаме много променливи звезди - променя се техния блясък. Затова те придават със своето влияние променливост на стремежите в живота на индивида, предизвикано от приятните изгоди, които ще му донесе. Това нещо е изразено в една легенда от митологията, същественото, от която изнасяме: „Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорило навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великият Зевс. Щом я зърнал, Той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала Неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевса Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война.
към текста >>

20. 7. ВЕНЕРА

В митологията е изнесено, че дъщерята на Зевса, Богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизните аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове, в горната част на мозъка. Между тези звезди - слънца се открояват две, едното е жълто, а другото синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни. С това той е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две слънца, придадени към тези на Венера. Силовите течения, носещи стремежа към точния пълен и изящен ред, справедливите отношения, които трябва да има между всичко в света. В митологията е изнесено, че дъщерята на Зевса, Богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизните аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. Венера при наблюдение с телескоп има също фази, както Луната и Меркурий.
към текста >>

21. 9. ЮПИТЕР

Имената им са взети от гръцката митология.
Те - Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е, че по- голямата част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената планета 2,3 астрономически единици от Слънцето, съгласно закона на Тициус Боде, Това са първите ясно изразени стъпки във внасянето на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински. Това са тъй наречените „Галилееви спътници”. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”. Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви. Този спътник го нарекоха Амалтея. За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджьр”. Тези снимки съвсем ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км.
към текста >>

22. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология.
Прилагайки закономерностите в небесната механика, учените се натъкнаха на тази неизвестна дотогава планета, което беше едно потвърждение за верността на тези закони, прието като много радостно събитие сред научния свят. Изследвайки орбитата на Уран, руският астроном Лексел, в 1783 година, изказал предположение, че откритите неправилности в движението на Уран са предизвикани от неизвестна още на хората планета от слънчевата система, намираща се зад нея. За определянето на нейното място точно, в необятната небесна сфера, се заемат, независимо един от друг, английския астроном Джон Адамс - професор в Кембриджкия университет, живял между 1819 ÷ 1892 година и Жозеф Леварие - виден фанцузки астроном, живял между 1811 ÷ 1877 година - голям специалист по въпросите от небесната механика, посветил живота си в разрешаване на най-трудните въпроси от тази област. Тези двама учени със своите изчисления успяват с върха на молива си да посочат на небесната сфера между безбройните светила, които ние виждаме по нея, мястото на неизвестната дотогава планета. Този свои резултат съобщават на Берлинската обсерватория и още същата вечер след получаването на съобщението, видният немски астроном Йохан Готферид Гаме, открива на посоченото място според съобщението неизвестната дотогава планета от Слънчевата система. Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология. В древния Рим в чест на този Бог, на 23 юни са празнували астрономическия знак на тази планета - кръст с кръгче на долния край на вертикалната линия и по една дъга в края на хоризонталната с вдлъбнатата си част навътре . Тези, които са дали името и знака на тази планета не са ги дали произволно. Дадени са с дълбок смисъл и съображения. Планетите в слънчевата система зад Юпитер, по своя вид, по своето място в семейството на Сльнцето, по вида на своята орбита, имат нещо по-особено, нещо по-характерно, отколкото другите планети. Сатурн е характерен със своите пръстени.
към текста >>

23. 1. Влиянието на планетите

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

В старата митология се говори, Сатурн едно време е бил баща на боговете.
Венерините типове обръщат внимание на външната култура: красивите шапки, изпъстрени с пера на птици и др. Като обича външното, и като се стреми към красивото в природата, тя създава модата, все тя се разпорежда. Венера, като види някое голо дете, казва: „Ще облечете туй дете”. Сатурновите типове са под влиянието на Сатурна. Вие сте учили за него. В старата митология се говори, Сатурн едно време е бил баща на боговете. Той изгубил своя престол и станал недоволен. Хората, върху които тази планета има влияние, са много скептици. Едно окултно предание казва, че за да изгуби Сатурн туй си положение, причината била, че се влюбил в една от дъщерите на човечеството. Тя го излъгала и затова го свалили от престола му. Ето защо Сатурн спрямо хората е крайно подозрителен.
към текста >>

24. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

- На Сатурн, наречен в гръцката митология Хермес.
ІІ, София, 1937, с. 16 ÷ 18 „Нарисувайте на дъската следните предмети: копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга. Сега, онези от вас, които се занимавате астрология, нека се опигат да поставят всеки един от тези предмети в съответна за тях планета. За пример, на коя планета ще поставите копието! - На Марс. Чукът? - На Сатурн, наречен в гръцката митология Хермес. Копието е направено за бои, за биене, чукът за трошене на камъни, нужни за строеж. Някога чукьт може да падне и върху главата на човека, но случайно. Чукьт има две служби, вследствие на което мъчно може да се постави в една определена планета. Донякъде само може да се намести в Сатурна. Къде ще поместите чашата!
към текста >>

25. 1926 г. Из беседи, лекции и други