Търсене в текстове за 'Мислене'

17. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година.
В по-горна възраст то ще бъде насочено да търси отговор на въпросите в списания, разкази, пътни бележки и пр. С голям интерес и с голяма активност и творчество детето ще иска да разреши една задача по смятане или геометрия, като знае, че това е във връзка с работата му в градината или на полето. И всички източници, които ще се намерят в списания, книги, биографии, картини, разкази и пр. те ще се осветят и разберат чрез обща класна работа, в която участват учениците и учителите. Смятане и геометрия Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година. То ще съществува и преди 14-та година, но ще се развива косвено, покрай другите занимания на детето. Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година. Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане.
към текста >>

18. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина.
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда.
към текста >>

Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.”
Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти. Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.” „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст.
към текста >>

19. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини.
Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост. Детските лица светват. Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението. Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност. Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание.
към текста >>

20. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене.
Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем.
към текста >>

Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо.
” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето.
към текста >>

Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене.
* * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр.
към текста >>

21. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Логичното мислене през този период не е още развито.
През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността. Тя е най-силна през това време През втория период тя продължава да съществува и е пак доста силна, и след това постепенно почва да отслабва, макар че продължава да действа през целия човешки живот. Обстоятелството, че подражателността е най-силна през първия период, трябва да се използва от околните на детето - родители и възпитатели. Логичното мислене през този период не е още развито. Това, което детето вижда около себе си, това което става около него, се отпечатва в неговия мозък и определя формите, в които той се излива. Това определя финия строеж на нервната му система. А знае се, че мозъкът е инструмент на душевния живот. Ето защо законът е този: каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно. По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици, предразположения, склонности и пр.
към текста >>

22. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува.
Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр.
към текста >>

Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито.
„От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения.
към текста >>

Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр.
Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода. Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно? ” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни.
към текста >>

Тогава мисълта, логичното мислене е в подем, в разцвет.
” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта. Тогава мисълта, логичното мислене е в подем, в разцвет. Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът: воля, сърце, ум. Значи, волята е средището, и чрез нея се действа на ума и сърцето. През втория период редът е този: сърце, ум, воля. Значи, сърцето ще съдейства за развитието на ума и волята. През третия период редът е този: ум, воля, сърце.
към текста >>

Ще дам само два примера: според новите педагогически изследвания умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планомерно развиваме логичното мислене преди четиринадесетата година, т.е.
През всеки период трябва да се работи със силите, които са тогава в подем. Това е важно условие, за да бъде всяко обучение и възпитание природосъобразно. Всяко нарушение на този закон означава нарушение принципа на природосъобразността, и резултатите са отрицателни. Новата педагогика казва, в кои периоди кои детските енергии се намират в подем и могат да се разработват. Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал най-хубави желания. Ще дам само два примера: според новите педагогически изследвания умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планомерно развиваме логичното мислене преди четиринадесетата година, т.е. преди началото на третия период, ние го пресилваме и в бъдеще ще пожънем печални резултати. Друг пример: паметта се развива след седмата година. Вторият период е период за нейното развитие. Силите на паметта тогава са в разцвет. И ако развием съзнателно и планомерно паметта преди седмата година и не я оставим тя естествено да се развие до тая година, тогава в бъдеще човек ще има слаба памет.
към текста >>

23. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще измените начина на мислене, на чувствуване, на действуване.
е. глупавите. Така слабият огън ще се засили. Една сестра попита: - Учителю, как да работя върху себе си? - Не искайте да напълнеете, но да се подмладите. Ще измените начина на мислене, на чувствуване, на действуване. Ние досега вървим по един утъпкан път. 8 август - Хората първоначално са излезли от Бога равни, но сега те се раждат различни, защото през хилядите години някои са дремали, а други са работили. Днес има някои одарени, а други не, защото тези последните не са разработвали талантите си в миналото. *
към текста >>

24. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сутрин, обед и вечер, защото по-сериозна работа от тази няма за установяване правилния процес на дишането и за да поправи човек своето лице, сърце, ум, дробове, стомах или своето храносмилане, дишане, мислене и чувствуване.
// упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго време и се издишва колкото се може по-бавно. II упражнение — Например, с изговаряне на формули. Започни при вдишване, задържане и издишване следното: "Много Ти благодаря, Господи, за благата, които Си ми дал". Или молитвата "Отче наш", при вдишване, задържане и изпускане (да я изговаряте мислено). III Или "Добрата молитва" един път общо за вдишване, задържане и издишване, или думите: "Сила, живот, здраве". Сутрин, обед и вечер, защото по-сериозна работа от тази няма за установяване правилния процес на дишането и за да поправи човек своето лице, сърце, ум, дробове, стомах или своето храносмилане, дишане, мислене и чувствуване. IV упражнение — Изговаряне на следната формула: "Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха". А при издишване: "Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мене". V упражнение — При вдишване изговаряте мислено: "Само Божията Любов е Любов" — задържате въздуха известно време и го издишвате през дясната ноздра със същите думи. VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията Правда в мене" — при издишване: Да бъде волята Божия. Правят се сутрин, обед и вечер преди залез слънце.
към текста >>

25. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение.
Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната система. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае как да използва въздуха, който диша." В Европа и Америка - навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие.
към текста >>

Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
Но има връзка между храносмилателната и дихателната система. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае как да използва въздуха, който диша." В Европа и Америка - навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.
към текста >>

Във връзка с това Учителя дава и следните осветления (10): "Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
Затова ви казвам: дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): "Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той трябва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". Във връзка с това Учителя дава и следните осветления (10): "Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането". Следните мисли на Учителя (7) допълват горното: "Добротата прави човека способен да диша като добър човек - създава условия за правилно дишане.
към текста >>

За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази Божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". "Човек трябва да живее за великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>

26. 02. Положението на гръбначния стълб и дишането, Дишането и физичното здраве - Боян Боев (1883 – 1963)

Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване".
Там електричните течения са по-силни, отколкото в ниските места, и те раздвижват кръвта на организма". Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. За тая връзка Учителя дава следните обяснения: "Ако не диша правилно, човек скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване".
към текста >>

27. 32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване.
На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният!
към текста >>

28. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог.
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система.
към текста >>

"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>

"Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология.
ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично? С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта. "Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура.
към текста >>

29. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване.
И ще видите как действува дишането. Ако ви боли стомахът или коремът, направете четири пъти на ден по шест дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде в човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята или в салона, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко.
към текста >>

Има по-сериозни работи.“ Че от тези по-сериозни работи няма: да възстановиш правилния процес на храносмилането, дишането, мисленето и чувствуването.
Това упражнение може да правите сутрин, на обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна работа на учениците. Между многото работи може да си зададеш за задача да поправиш малко лицето си, да употребиш най-малко половин час за ума си, половин час за сърцето си и половин час за лицето си. Хубаво ще бъде, ако човек си тури програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилния процес на хранене в стомаха, половин час за белите дробове за установяване правилния процес на дишане, половин час за сърцето и половин час да мислим правилно. Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам? Има по-сериозни работи.“ Че от тези по-сериозни работи няма: да възстановиш правилния процес на храносмилането, дишането, мисленето и чувствуването. * Допълнително тук ще ви изложа някои други дихателни упражнения от Учителя, дадени от него в други разговори. Ето едно упражнение: Десет секунди поемане на въздух, задържане въздуха десет секунди и издишване десет секунди. През това време умът да бъде съсредоточен във възвишени мисли. Това упражнение да се прави сутрин, на обяд и вечер по десет минути.
към текста >>

Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникъ, като прави движение на обливане.
Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Чрез този център се проявява Бог. Човек трябва да държи хилядолистника в изправност. Човек, като отправи ума си към Божественото, като мисли за Бога, този апарат на хилядолистника вече работи и се развива. Хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникъ, като прави движение на обливане. Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволи с малко. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия. Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог. Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо.
към текста >>

30. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване.
От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането: Ако дишате добре, може да останете и 120 години на Земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето.
към текста >>

Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема.
Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 - 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш" или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и издишайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане.
към текста >>

31. Добрата хигиена - Боян Боев (1883 – 1963)

Никога не предавай твоя начин на мислене на другите.
ДОБРАТА ХИГИЕНА Витоша, 8 август 1933 г. Никога не предавай твоя начин на мислене на другите. Той е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко голямо нещастие ти благодари, че не е дошло друго по-голямо. Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща.
към текста >>

32. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината.
Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава.
към текста >>

33. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази връзка допринесе извънредно много за моето оформяне и издигане като човек, не само с качествата си, но и с мирогледа и начина на мисленето си.
А при другите, когато те в своите движения образуват аспекти. Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот. В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както Той често казваше, е Христос. През този период, особено през времето, когато се създаваше и оформяше Изгрева - място на дейността на Учителя и на интензивен братски живот, аз като един от първите пет братя, заселили се там, взех живо участие. В тази обща братска работа, често имах допир с Учителя, който малко по-късно след нас дойде да живее там. Тази връзка допринесе извънредно много за моето оформяне и издигане като човек, не само с качествата си, но и с мирогледа и начина на мисленето си. Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
към текста >>

34. 43 ПОРЯДЪКЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Доброто мислене е изключително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли.
Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план? " Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го доводи. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изключително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.
към текста >>

35. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия.
От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително.
към текста >>

36. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При неблагоприятни аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприемливи за другите, а при точни аспекти са налице крайно неприятни и изненадващи събития, с лоши последици в живота.
Способен е на големи усилия и устойчивост при придобиване както на материални, така и на интелектуални ценности. С Уран. При съвпад имаме човек със студени и резервирани отношения, предимно спрямо хората от противоположния пол. Съвпадът, както и благоприятните аспекти, дават способности и стремеж към ново, оригинално, по-нетрадиционно разрешаване на всички въпроси. При точни аспекти и добра интелектуалност, дава хора рационализатори и откриватели на новото; определя също и изненадващи, много благоприятни случаи в живота, които носят голяма полза и улеснения. При неблагоприятни аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприемливи за другите, а при точни аспекти са налице крайно неприятни и изненадващи събития, с лоши последици в живота. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти, имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция - за всеки въпрос и задача, още преди да е започнал за мисли за тях, разрешението е готово в главата му. При точни аспекти налице са литературни способности, засягащи повече отвлеченото и нереалното. Изобщо, при силните позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При неблагоприятни аспекти имаме доверчив човек, който се подава на измами и лъжи.
към текста >>

37. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват.
осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина. От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота. Изобщо, Сатурновото влияние придава на човека затворена и дълбока мисловна дейност. Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява. Това придава на неговото влияние мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Оста на Сатурн има значителен наклон от 26° 49', а орбитата му е доста разтеглена елипса. Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство, Планетата доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят.
към текста >>

38. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня.
При издигнати и интелигентни Сатурнови типове, изразът му е приятен. Космите по лицето растат по-бързо, затова тези типове трябва да се бръснат едва ли не по два пъти на ден. Веждите им са гъсти, черни, ъгловати, с връх нагоре, от тях лъха печал, разочарование и взискателност към околните. Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка. Чувства се, че се взират във вътрешността на хората около тях. Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и чувствена студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Женският Сатурнов тип има забелязващи се черни "мустачки" в краищата на горната устна. От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество.
към текста >>

39. УРАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези центрове създават у човека стремеж към нови идеи, нови подтици, ново отношение към всичко, нов начин на мислене и действие, към рационализации и открития.
Главата е добре оформена, без да е голяма и заоблена. Формите й имат малък радиус на кривина, което отразява бързина и активност във всяко направление. Косата е тъмна, не много обилна, негъста, с недебели косми, накъдрена по особен начин. Челото не е много голямо, има форма на трапец с голямата си основа над веждите. Горната му част, където са Сатурновите центрове, не е развита, но мозъчните центрове над тях (на челната граница на косата) са добре развити и оформени от силовите течения на Уран. Тези центрове създават у човека стремеж към нови идеи, нови подтици, ново отношение към всичко, нов начин на мислене и действие, към рационализации и открития. Въобще, това са центровете, които ще създадат Новия човек. Такива хора не обичат да се съобразяват със съществуващото и традиционното в чувствата, мислите и действията, а пристъпват смело и решително за осъществяване на новото. Челото не е много голямо, но има интелигентен вид и е развито около веждите, което говори за човек, който схваща, разбира и се ориентира във всичко. Веждите са тъмни, добре изразени, немного дебели и гъсти, с ъгловата, но не много заострена форма. Разположени са близо над очите, което говори за човек недоверчив, подозрителен, отмерен и с контрол върху чувствата си.
към текста >>

40. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж към разумни и оригинални подтици за мислене и постъпване, към разискване на нови идеи.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава стремеж за самоизтъкване пред другите, за лъжа и придобиване на материални ценности по незаконен начин. В Козирог. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя разумно и пестеливо отношение към материалните ценности, стремеж към задълбочено и научно проучване на всички въпроси. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице скъперничество, стремеж към философстване, към необосновани приказки и задълбочаване в дребнавости. Във Водолей. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж към разумни и оригинални подтици за мислене и постъпване, към разискване на нови идеи. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се срещат неестествени и чудати мисли и прояви, склонност към хазарт. В Риби. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция определя стремеж и интерес към знания от по-възвишено естество, способност за ползване на идеи, даващи възможност за правилно разрешаване на поставените задачи. При по-примитивни типове с лоши аспекти е налице трудно долавяне на реалната обстановка, лесно поддаване на лъжи и измами.
към текста >>

41. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж към задълбочено мислене, търсене на причините и последствията на всяко явление, стремеж към разумно отношение и използване на всички материални ценности.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице отенък на вечно недоволство и стремеж към присвояване на чуждото. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж към всестранно и задълбочено търсене на истината, съчетан с мекота, без дребнавости. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава същото, но в по-груба и елементарна форма. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж към задълбочено мислене, търсене на причините и последствията на всяко явление, стремеж към разумно отношение и използване на всички материални ценности. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се проявява заяждане за най-дребни неща, съчетано със скъперничество. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава стремеж към полезна и приятна загриженост за нуждите на близките, предимно в тесен семеен кръг. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице притъпяване на тази загриженост, подтик към затвореност, необщителност , предпазливост и подозрителност. В Лъв.
към текста >>

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице стремеж към мислене, към проповядване, назидаване, излагане на непопулярни идеи и идейни течения.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице притъпяване на тази загриженост, подтик към затвореност, необщителност , предпазливост и подозрителност. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж за създаване на ред, порядък, заедно с разумна пресметливост във всяко начинание. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж за критикарство и недоволство. В Дева. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице стремеж към мислене, към проповядване, назидаване, излагане на непопулярни идеи и идейни течения. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти съществува фанатично отношение към определена идея. Във Везни. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж към по-голяма задълбоченост и устойчивост на чувствата, влагане на по-задълбочена мисъл във всяко творчество. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава липса на устойчивост в чувствата и повърхностност в творческия процес. В Скорпион.
към текста >>

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава задълбочено и всестранно мислене при вземане на решения, без прибързаност.
В Козирог. Тук Сатурн е в собствения си зодиакален знак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава пълнота и всестранна изява на положителните Сатурнови влияния. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице отрицателното негово влияние. Във Водолей. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава задълбочено и всестранно мислене при вземане на решения, без прибързаност. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава прибързаност и необмисленост при всички случаи, когато трябва да се вземе решение за действие. В Риби. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се зараждат по-задълбочени идеи и устойчивост в тяхното осъществяване. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти са налице некачествени идеи и незаслужен напън за тяхното осъществяване.
към текста >>

42. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене.
А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел.
към текста >>

А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога.
Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.
към текста >>

43. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството.
Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа.
към текста >>

Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото.
Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него.
към текста >>

Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ.
Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса.
към текста >>

Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат.
Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число.
към текста >>

Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си.
Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число. Първото число е двойката, но като неопределена двойственост.
към текста >>

Материята е отрицателното спрямо мисленето.
Материята е не- биващото, което има в себе си образа на биващото. Материята е съществуване във възможност. Нейното битие е само оповестяване на ставането. Тя е изоставена като слаб и тъмен образ, който не може да се оформи. Небитието изразява природата на материята. Материята е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото?
към текста >>

- Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята.
Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото? - Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята. Материята съществува само чрез абстракцията на другото. Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото." Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това е злото. Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо е необходимо и злото? - Понеже материята трябва да бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои от противоположности.
към текста >>

44. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците.
Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място.
към текста >>

45. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като метод на мислене Прокъл си служи с диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста трудна за разбиране.
За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе си." Едното като поражда света, това не е излизане вън от себе си, защото едно излизане би било изменение и по този начин Едното не би било вече равно на себе си. Ето защо произведенията на Едното не му причиняват намаление или съкращаване. Едното създава множеството и множеството се възвръща към Едното. Като метод на мислене Прокъл си служи с диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста трудна за разбиране. Той поддържа, например, че пораждащото поражда чрез излишък на сила. Едното поражда света със всички същества в него и излиза из Себе Си поради излишък на възможности. Тези преливащи възможности са действителността изобщо. Също така пораждане може да има и чрез недостиг. Всяка нужда, влечение и т.н.
към текста >>

А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете."
Красотата е причина, поради която то е нещо мислено." „Ето това е първата триада на всичко мислено: границата, безкрайното и смесеното. Първата триада е единството на тези три - чистата същност, първият диакосмос, първият Бог, първият ред на Божественото. Следователно това е Едното. Самото това Едно, като конкретно Едно, е Единството на Безкрайното и на границата. А границата е Богът, който произлиза от непределния, непознаваемия и Първия Бог, за да стигне до връхната точка на мисленето, който измерва и определя всичко и който приема в себе си всичко бащинско и спояващо, и неопетненото потомство на боговете." „Но безкрайното е неизчерпаемата възможност на този Бог, е и онова, което предизвиква появата на всички създания и редове, и на цялата Безкрайност, както предсъществуващата точка и субстанциалната, чак до последната материя. А смесеното е първото и най-висше подреждане на Боговете, което скрито обединява в себе си всичко, изпълва го със съдържание, обхваща в себе си всички триади, обгръщайки причината на всичко биващо по един прост начин. А това, първото, поражда в своята връхна точка втория ред. Вторият ред в цялост е животът, а неговата връхна точка е Логосът. Вторият ред е една триада, аналогична на първата, защото и втората също тъй е Бог.
към текста >>

Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад.
Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо.
към текста >>

Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете.
Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог. Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление. Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога." Прокъл е върхът на неоплатоническата философия. Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина.
към текста >>

46. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето.
И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло.
към текста >>

Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене.
Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения.
към текста >>

Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло.
към текста >>

Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
към текста >>

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
към текста >>

Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света.
към текста >>

Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията.
Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите.
към текста >>

На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека.
Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така.
към текста >>

47. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог.
Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън. А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня. По същия начин и онази душа, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса, Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог. Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии.
към текста >>

48. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене.
Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда.
към текста >>

Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене.
Неговата душа не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих. Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене. От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание.
към текста >>

1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво.
Мисията на народа е изпълнена. Времето, когато кръвното родство, редуването на поколенията и физическата наследственост бяха съсъд и оръдие на Духа, е изтекло. В каменистата почва остава пън с корените, от който трябва да израсте новият клон. "И клонка ще израстне от пъна корен есеев, ветва от корена есеев, която ще носи много плодове". (Исайя, игл. 1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
към текста >>

49. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека.
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство.
към текста >>

От юдейството той има мисленето като левит.
Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
към текста >>

50. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство.
Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания.
към текста >>

Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене.
Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене.
към текста >>

Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.
Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
към текста >>

Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене.
Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство.
към текста >>

Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.
Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години.
към текста >>

И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум.
Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди.
към текста >>

Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
към текста >>

51. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата.
Докато географията описва само физическата страна на земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили". Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета. Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта.
към текста >>

На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето.
В далечното минало човечеството е черпило повече от несъзнателното съзнание на крайниците, най-удивителните богатства на прастарите магически култури, от които намираме последни и напълно изопачени остатъци между негрите. По-късно се развива светът на културите, които произхождат повече от едно чувстващо съзнание на сърцето. Най-древната позната история е пълна с тях. Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството.
към текста >>

52. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот.
Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата. В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях. Свръхестествените истини се изопачават в студените мозъци на хората и се превръщат в лъжа. Интелектуалните мисли са неспособни да разберат духовния свят и неговите откровения. Тази е основата, върху която аримановите същества въздействат върху хората. Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот. Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението.
към текста >>

53. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.
пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
към текста >>

54. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене.
Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене. Това е едно погрешно схващане, защото както ще видим, когато разглеждаме Франциск Бекон, който установи този метод в процеса на познанието, че той изхожда от средата на розенкройцерите.
към текста >>

55. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане.
Затова там апостол Павел получи своето посве- щение и откровение от Христа. Там по-късно Християн Розен- кройц получава своето посвещение и откровение. Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав. Затова в Богомилството ние трябва да търсим ученията на Западната езотерична традиция или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии. Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли. А ми- сълта е светлина, която разкрива пред човешкия дух широките хоризонти на Природата и Живота. По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята.
към текста >>

56. OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание.
Защото и Християнството беше една окултна школа и на учениците Христос говореше по един начин, а на народа вън от школата говореше по друг начин. И това, което е останало сега от Християнството, е само неговата екзотерична страна, а езотеричното учение е скрито. Под влиянието на езотеричното учение на Християнството, което не пропадна, а се скри от света в своите вътрешни убежища, се породиха ред ордени, за които споменах по-рано. Едни от тези ордени, както казах, са богомилите, розенкройцерите, илюминатите, катарите, албигойците и др. Популярната богомилска книжнина е била нагодена според разбирането на народа и под форма най-достъпна за народа. Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание. За целта богомилите имаха и оригинални свои творби, но също така използваха и такива творби, предадени от миналото от други окултни и мистични школи, които минават като народно творчество, защото обикновено нямат автор. Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот. Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е.
към текста >>

57. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето.
Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето. При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание.
към текста >>

58. 19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си.
Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта. Това е едно от големите блага на човешкия живот, което не може да се придобие, ако нямате живото знание и свобода. Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън.
към текста >>

59. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене.
не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете.
към текста >>

60. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене.
Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.
към текста >>

61. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина.
Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти.
към текста >>

62. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот.
Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести.
към текста >>

63. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка.
Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една минута. Поне една минута човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него. А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една минута, а това е анормално състояние. Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка. Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност. И любовта не може да се прояви когато погледът на човека е размътен. Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия.
към текста >>

64. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно.
Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто.
към текста >>

65. 1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта.
Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо.
към текста >>

66. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене.
Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен. Но когато Любовта я няма, по-тежко нещо от живота няма.
към текста >>

67. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения.
Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания.
към текста >>

68. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите.
Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната. Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми.
към текста >>

Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка.
Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства.
към текста >>

Не, от мислене човек не се побърква.
И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли.
към текста >>

69. Трите изисквания - Влад Пашов (1902- 1974)

Храненето е приемане на Словото Божие, добрият живот е изпълнение на Волята Божия, а доброто мислене е мислене, проникнато от Любовта.
• 100 • Трите изисквания. Три неща изисква Божествения Дух от човека: да се храни добре, да живее добре и да мисли добре. Храненето е приемане на Словото Божие, добрият живот е изпълнение на Волята Божия, а доброто мислене е мислене, проникнато от Любовта. Да се храниш добре значи да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота, да живееш добре значи да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил, а да мислиш добре значи да гледаш и да схващаш всичко това, което Бог е създал. Повдигането и облагородяването на човека зависи от възприемането на Божиите блага. Пълнотата на съвършения Живот зависи от пълното възприемане на Божията Истина и Божията Любов. Там, където Духът Божи живее и работи, Мир и Радост царува. Духът може да даде всичко на човека, само човек трябва да се свърже с Него.
към текста >>

70. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока.
Размишление Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране – въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно.
към текста >>

71. Последователност и постепенност - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисленето е един начин на работа, дишането е друг начин на работа.
• 143 • Последователност и постепенност. Мисленето е един начин на работа, дишането е друг начин на работа. От Невидимия свят ни учат как да мислим и как да дишаме. Яденето и то е един начин на работа. Чувстването също. Те са подготовка, за да дойдем до други, още по-хубави неща, с които се занимават по-напредналите Същества. Има известни елементарни упражнения, които трябва да минем, докато дойдем до съществените уроци.
към текста >>

72. Контролиране на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако при процеса на мисленето се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира.
Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Това се дължи на факта, че те още не са навикнали да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнозата и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голяма част от тях. Ако при процеса на мисленето се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богат човек изгубва ума си, когато му съобщят, че банката, в която е вложил парите си, е фалирала.
към текста >>

73. Нов начин на мислене на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

• 366 • Нов начин на мислене на ученика.
• 366 • Нов начин на мислене на ученика. Да живее човек с идеята, че е много учен, че много знае, че има богатство, че животът му е осигурен, от което има и голямо самомнение за себе си, да живее човек с такива идеи в Живота, който всеки момент носи нещо ново в себе си, значи да загуби своята сила, да не печели нищо.
към текста >>

74. Пентаграмът като метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Не направи ли така, може да мисли колкото иска, но всичкото му мислене ще отиде на вятъра.
Значи всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупване, за изправяне на неговите погрешки. Само в Пентаграма има образци и правила, чрез които можем да изправим една погрешка. Когато човек е заробен духовно от някакви нисши сили, той трябва да отправи ума си нагоре към Бога. За да се освободи той непременно трябва да отправи ума и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направи ли така, може да мисли колкото иска, но всичкото му мислене ще отиде на вятъра. Съедини ли се обаче с Бога по ум и по сърце и воля, веднага ще почне да пъпли нагоре като охлюв. Пентаграмът започва с движение нагоре, после – надолу, после иде третото движение – отдясно наляво, след това идва четвъртото движение – хоризонтално, отляво към дясно и най-после иде петото движение – надолу, отдясно към ляво. Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около Пентаграма. Това подразбира, че вие трябва да съедините всички ваши мисли и чувства с Бога, с първия Източник, от който сте излезли.
към текста >>

75. Ученикът трябва да мисли - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие от немислене дойдохте до това положение.
• 423 • Ученикът трябва да мисли. Всички ще се заемете сега да учите, да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. От много мислене човек никога не полудява, но хората полудяват от малко мислене. И от учене човек никога не се съсипва, няма такъв пример в историята. От малко учене, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае законите, не го е страх, той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите.
към текста >>

Казват за някого, че полудял от много мислене.
• 423 • Ученикът трябва да мисли. Всички ще се заемете сега да учите, да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. От много мислене човек никога не полудява, но хората полудяват от малко мислене. И от учене човек никога не се съсипва, няма такъв пример в историята. От малко учене, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае законите, не го е страх, той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се, умът му се взима.
към текста >>

От много мислене човек никога не полудява, но хората полудяват от малко мислене.
• 423 • Ученикът трябва да мисли. Всички ще се заемете сега да учите, да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. От много мислене човек никога не полудява, но хората полудяват от малко мислене. И от учене човек никога не се съсипва, няма такъв пример в историята. От малко учене, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае законите, не го е страх, той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се, умът му се взима.
към текста >>

76. Метод за развиване на милосърдието - Влад Пашов (1902- 1974)

С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”.
Овцете развиват смирение в характера на човека. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човекът да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”. Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка.
към текста >>

77. Мисленето като метод за справяне със страха - Влад Пашов (1902- 1974)

• 487 • Мисленето като метод за справяне със страха.
• 487 • Мисленето като метод за справяне със страха. Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Например страхът е голяма спънка в живота на ученика, вследствие на което той трябва да се справи с него. Когато се уплаши, човек трябва да мисли, за да намери начин да се справи със страха. Докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее.
към текста >>

78. ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи между храненето и мисленето има известно отношение.
Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност. Когато се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му ще е права. Значи между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
към текста >>

Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност. Когато се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му ще е права. Значи между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
към текста >>

79. МИСЛЕНЕ ЗА ИДЕАЛНИЯ ЧОВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

• 562 • Мислене за идеалния човек.
• 562 • Мислене за идеалния човек. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите в себе си образа на идеалния човек, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън.
към текста >>

80. ВАЖНОСТТА НА МИСЛЕНЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

• 620 • Важността на мисленето.
• 620 • Важността на мисленето. Мисленето като процес е подобно на яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, за да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който
към текста >>

Мисленето като процес е подобно на яденето.
• 620 • Важността на мисленето. Мисленето като процес е подобно на яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, за да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си.
към текста >>

Мисленето е единственият процес, който
• 620 • Важността на мисленето. Мисленето като процес е подобно на яденето. Както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, за да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха, диша за белите си дробове, а мисли за себе си. Като мисли, човек пла- ща труда и работата на стомаха и дробовете. Колкото задържи от своите мисли, това е неговата заплата.
към текста >>

Мисленето е единственият
човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха, диша за белите си дробове, а мисли за себе си. Като мисли, човек пла- ща труда и работата на стомаха и дробовете. Колкото задържи от своите мисли, това е неговата заплата. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. Така че същественото нещо в живота е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде.
към текста >>

81. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ученици вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото.
Всички хора страдат от постигнати желания. Значи нещастието идва от постигане на човешките желания. Дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. Човек трябва да се научи да мисли право. Като ученици вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото. Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможното и недостижимото. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и весели. За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече от всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. Христос изказва същата идея в следната форма: “Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата и сестрата си, от приятеля и
към текста >>

82. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както и да мисли човек за себе си, това е повърхностно мислене.
Под организиране на силитеразбираме съсредоточаването ни към общ център. Доброто и злото са резултат на сили, по-горни от тях, които работят за тях. Когато искате да изучавате Доброто и злото, не се занимавайте с техните външни прояви, но спрете вниманието си върху силите, които се крият зад тях. За пример сиромашията е отрицателна сила в Природата, а богатството – положителна. Зад тези сили се крие нещо велико. Както и да мисли човек за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, поначало е добър, богат, силен и разумен. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна, тя е изложена на постоянни промени. На постоянните промени, които претърпяват силите в Природата, се дължи културата и вечното развитие. На тази промяна именно разчита и бъдещата култура на човечеството. Някои се оплакват, че тежки мисли ги нападали.
към текста >>

83. УЧЕНИКЪТ И НЕГОВИТЕ ПРИДОБИВКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

постъпка трябва да минат през процесите на мисленето, чувстването
и да се стреми към целта си. С други думи казано, човек трябва първо да се качи в главата си, после да слезе в белите си дробове и най-после да влезе в стомаха си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да минат през процесите на мисленето, чувстването и реализирането. Понеже стомахът е свързан с физическия свят, ще знаете, че там се реализират всички неща. Следователно всяко знание, което минава през трите свята – физическия, Духовния и
към текста >>

84. Пътят на правата мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

Права мисъл е тази, която не спъва процесите на мисленето, на дишането, на кръвообращението и на храненето.
Ползвайте се от науката за справяне с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допущате в ума си. Пазете Светлината на ума си и Топлината на сърцето си. Какво мислят хората около вас, това не трябва да ви смущава. Важно е мисълта ви да бъде права. Права мисъл е тази, която не спъва процесите на мисленето, на дишането, на кръвообращението и на храненето. Мисълта е права, когато не спъва човешките постъпки. Мисъл, която спъва коя и да е област от човешката дейност, не е права. Задачата на човека е да изправи кривата си мисъл и да даде път на правата мисъл. Като реши задачата си на Земята, човек влиза в други светове, където му дават по-мъчни задачи. Радвайте се, че ви предстоят мъчни задачи, защото постепенно влизате в по-горни светове.
към текста >>

85. Условия за правилно мислене - Влад Пашов (1902- 1974)

• 737 • Условия за правилно мислене.
• 737 • Условия за правилно мислене. За да мисли човек правилно, мозъкът му като инструмент трябва равномерно да се свива и разширява, да издава правилни тонове. Като мисли правилно, човек прекарва идеите си в своя мозък, дето узряват и дават плодове. И само онези мисли ползват човека, които могат да дадат плодове.
към текста >>

86. СЕНКИТЕ НА ДУХА, ДУХАТА, УМА И СЪРЦЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

ума е мисленето, а сянка на сърцето е чувстването.
• 911 • Сенките на духа, душата, ума и сърцето. Умът е сянка на Духа, а сърцето е сянка на душата; сянка на ума е мисленето, а сянка на сърцето е чувстването. Ето защо, когато говорим за физическия свят, трябва да имаме предвид сенките. Без сенки Животът не може да се обясни. Щом имате сенки, ще дойдете до Истината на физическия свят.
към текста >>

87. ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ - ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

• 912 • Правилното мислене – път към щастието.
• 912 • Правилното мислене – път към щастието. Важният въпрос за вас като ученици е да се научите да мислите правилно. Много пъти ще се питате защо сте нещастни, но докато не мислите право, не може да си отговорите правилно. Искате ли да бъдете щастливи, трябва да се научите да мислите право. Майката
към текста >>

88. МИСЪЛТА И ФУНКЦИИТЕ НА ОРГАНИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Процесът на мисленето не зависи от човека,
Казвате: “Аз трябва да мисля”. За да мислите, първо трябва да имате здрав мозък и силен ум, после трябва да правите подбор на мислите си и най-после да оставите мисълта си свободно да тече и да се проявява. Процесът на мисленето не зависи от човека, защото ти не си единствен, който мислиш. Хиляди и милиони Същества мислят. Като мислиш, твоята мисъл се среща с техните мисли и се преплита.
към текста >>

се извършват правилно, и мисленето ще бъде право. Мозъкът
Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя – върху мозъка – седалището на мисълта. Ако всички тези процеси се извършват правилно, и мисленето ще бъде право. Мозъкът и нервната система не е мястото, където се създава мисълта; те само възприемат и обработват мисълта. Значи има един висок свят, където мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система, проводници на тази мисъл. Например
към текста >>

89. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо.
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеалистичност и художественост, а в Близнаци носи проницателност. В Скорпион прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми.
към текста >>

Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн.
Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат отново на Сатурн. Скъперничеството също се определя от Сатурн.
към текста >>

Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене, трезв и ясен поглед за нещата.
В природата Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия той подкосява живота и затова, там където действа в органичния свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост. Засяга частите, които владее, а именно костите, зъбите и прочие. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - низше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение, защото всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене, трезв и ясен поглед за нещата. В низшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение и той или издига човека до най-високото положение в живота, или го сравнява със земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер.
към текста >>

90. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

127. Път за правилно мислене.
Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено. Мислите и чувствата, които се изменят при условията на живота и зависят от тях, те не са Божествени. Време е вече хората да освободят съзнанието си от всички наслоения на миналото. На тези наслоения се дължат всички болести и всички неразположения на хората. 127. Път за правилно мислене. Ако между вчерашния и днешния ден няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма никаква връзка, тогава всичко, което човек върши е безполезно. Няма ли връзка между отделните факти и явления в живота, и благословението не може да дойде. Като свързват отделните факти и явления в живота, по този начин хората се научават да мислят право. Главната цел на живота им е да се научат да мислят като Бога. Ако не могат да постигнат това, всякакви усилия, всяка наука ще бъде безполезна.
към текста >>

91. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

198. Процесът на мисленето в живота на Ученика.
Ние съдим по резултатите за вашата дейност. Ние съдим по целта. Ако целта е постигната, погрешката се осмисля. Ако не е постигната, ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всички да бъдете много внимателни. 198. Процесът на мисленето в живота на Ученика. За да мисли човек, мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако направите тези полюси обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процес на оглупяване или процес на забравяне. Например, мразите някого. За да го мразите, трябва да има някаква причина. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на себе си.
към текста >>

92. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене и действие и ще мине дълго време, докато се освободите от тези стари навици.
Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои принципи и правила в живота. Тя взема живо участие във всички отрасли на живота. 254. Вътрешната борба на Ученика. Мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас. Ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене и действие и ще мине дълго време, докато се освободите от тези стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободите, трябва да имате едно вътрешно разбиране, едно конкретно вътрешно разбиране. 255. Ученикът и Истината. Човек, който не може да говори Истината, той не може да бъде Ученик на Бялото Братство. Този закон е вътрешен.
към текста >>

93. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако вие влезете в една Окултна Школа и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключат.
В Окултната Наука, с която се занимавате, има две противоположности. В нея има толкова възможности да станете добри, колкото има възможност да станете и лоши. Това не е само за вас, но и за всички религии има тази възможност, понеже всички религии си служат с Окултната Наука, с Окултните сили. И вие трябва да знаете, че всички висши същества, всички разумни същества не са от тези, които може да окаляте или да оставите върху тях своите нечистотии. Те са много взискателни. И ако вие влезете в една Окултна Школа и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключат. 296. Закон. Всички спънки, мъчнотии и страдания, които ви сполетяват в живота, са резултат на вашите престъпления. 297. Ученикът и Школата. Сега в Школата ние не искаме вие да се боите, да казвате: А, то е страшно. Не, ще имате нов морал, нови разсъждения.
към текста >>

94. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не е и в многото тичане, не е и в многото мислене.
В този живот вие трябва да контролирате вашите желания. В живота си ще носите толкова, колкото е необходимо. Турите ли повече, скъпо ще платите. Не че съзнателно ще ви накажат, но понеже пътят ви е дълъг, затова ще платите скъпо. Не е в многото работене на земята - това трябва да го знаете. Не е и в многото тичане, не е и в многото мислене. Защото не сме само ние, които мислим. Ти ще мислиш толкова, колкото ти е дадено. Някой казва: Да си уредя живота. Не си ти, който урежда живота. Нима като влезете в един университет ще мислите да уреждате програмата на този университет?
към текста >>

95. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

450. Мисленето - процес на събиране на енергия.
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 449. Обходата на Ученика. Обходата ви към всички хора трябва да бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас - нищо повече. Ученикът трябва да си създаде истински отношения. Ако не можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час през деня да бъдете примерни в обходата. 450. Мисленето - процес на събиране на енергия. Мисленето е процес на събиране на енергия. Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и в бъдеще да се обработва. Тези са задачите, с които трябва да се занимавате и да ги решавате, не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува. 451. Какво се разбира под думата Ученик.
към текста >>

Мисленето е процес на събиране на енергия.
449. Обходата на Ученика. Обходата ви към всички хора трябва да бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас - нищо повече. Ученикът трябва да си създаде истински отношения. Ако не можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час през деня да бъдете примерни в обходата. 450. Мисленето - процес на събиране на енергия. Мисленето е процес на събиране на енергия. Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и в бъдеще да се обработва. Тези са задачите, с които трябва да се занимавате и да ги решавате, не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува. 451. Какво се разбира под думата Ученик. Под Ученици на една Окултна Школа подразбираме хора, които се стремят към Божествен живот.
към текста >>

96. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Усещането и мисленето, това са само възможности.
Онзи, който ти казва това, може ли да ти каже колко прераждания си имал? Той ти казва: Ти в следващото прераждане ще направиш това. Онзи, който ти дава такъв съвет, трябва да ти опише едно, две, десет, сто твои прераждания и да ти каже в еди кое си прераждане, еди какви си качества си придобил, такъв човек може да ти услужи. Онзи човек пък, който ти казва: Чини ми се, че си бил такъв, тъй мисля, този човек не може да ти даде съвет. Кой не мисли, кой не усеща? Усещането и мисленето, това са само възможности. 512. Кой е силен човек. Силен човек е този, който владее ума си. Трябва да владеете ума си, за да бъдете силни. И ще се учите да мислите и да гледате само положителни, хубави неща. Върху отрицателното няма да се спирате, ще бъдете глухи и слепи за него.
към текста >>

97. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Но знанието, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знанието, което лесно се добива.
Или казано с други думи: Да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем в дадения случай. Това значи да работи Бог в нас. Бог е светлина в живота ни! 539*. Ценността на знанието. Всяко знание, което се дава лесно на Учениците, те не го оценяват. Но знанието, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знанието, което лесно се добива. 540. Идеите на Ученика. Ако вашите идеи и чувства образуват само топлина и се смаляват, те са от физическия свят. Ако са като малки семенца и растат и дават плод, те са от духовния свят. 541. Разумен живот е този, който е хармоничен. В разумния живот се иска непрекъсната връзка с Бога.
към текста >>

98. АСТРОЛОГИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Щом мисленето, дишането и храносмилането не функционират в човека правилно, и в обществата не стават правилно.
Дойде ли при пълнолуние, носи ти злощастие - нещо ще ти се случи, нещо няма да ти върви, ще се оплита. Луната поглъща нечистотиите на Земята. Тя поглъща 75 на сто от престъпленията на хората, а остават само 25 на сто на Земята. Като се създаде втората Луна, няма да има никакви престъпления, хората ще бъдат без престъпни наклонности. * Всички трябва да се интересувате от Луната, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека. Щом мисленето, дишането и храносмилането не функционират в човека правилно, и в обществата не стават правилно. За да се изправят семействата, обществата и народите, първо трябва да се изправи отделният човек, да си създаде здрав организъм с правилни мисли, чувства и постъпки. Когато се празни Луната, оказва един род влияния върху явленията в природата, когато се пълни - съвсем други, противоположни. Когато садите боб, царевица, дини или други растения, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. * Астрологичните знаци са не само извън човека, но и вътре в него, в мозъка му. В мозъка на човека има слънце, около което се движат всички планети.
към текста >>

99. МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ
МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ * Силата на човека е в мисълта. Тя създава цялата вселена. Тя е творчески принцип. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното става възможно. * Мислите са живи.
към текста >>

100. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с богати сюжети!
— много примери можем да вземем направо от природата. Нека се стремим да се слеем с музиката и ритъма на това велико сърце, наречено Природа, което е неизчерпаем извор на енергия и живот. Природата е движение, нека й подражаваме, нека се стараем да се движим с нейното темпо! Ако искаме да направим децата търпеливи, внимателни и тихи, нека свирим и пеем повече! Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли". Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с богати сюжети! Ако искаме да развием повече социални чувства у децата, нека пеем често всички заедно. Не случайно е създадено и хоровото черковно пеене. Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене. Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно. Новото време иска нови методи и нови средства за възпитание и обучение на децата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17920398712158