Търсене в текстове за 'Мислене'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.
Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо. Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени. Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно.
към текста >>

2. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.
Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр.
От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите. Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система. Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр. Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек започва да пълнее прекомерно, става малко подвижен. Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр. текат бавно, мудно. Интелектуалните способности отслабват. Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр. Изобщо, пълно понижаване на всички психически и физиологически процеси. Втори важен център е сърцето.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
към текста >>

5. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос.
Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV.
към текста >>

6. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учение за правилно мислене. 5.
Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса.
към текста >>

7. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята.
при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки.
към текста >>

8. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
към текста >>

9. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една реалност в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето.
Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата. Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството. * Но това звучи малко странно. Какво всъщност трябва да разбираме под символизъм в изкуството и какво под – символика на природата? Някои може би ще възразят, че това са две тъждествени понятия, и че символизмът е въобще само за човешкия дух, но не и за природата: това са известни категории и формални принципи на нашата психика, в които обличаме художественото съдържание, дадено ни от сетивния опит. С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една реалност в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето. Такова е схващането и на съвременната официална наука. Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй.
към текста >>

10. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние.
Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич).
към текста >>

11. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм?
Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна.
към текста >>

12. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно.
Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове.
към текста >>

Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето.
Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие.
към текста >>

Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене.
На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо.
към текста >>

Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето.
Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли.
към текста >>

Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път.
Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път. Тук аз трябва сам да си бъда верен ръководител. По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго последователна. Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят. Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее.
към текста >>

13. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа.
3 и край) Платон изисквал от онзи, които постъпват в неговата школа, да преминат отначало един курс по математика. И, наистина, математиката с нейните строги закони, които не следват обикновения ход на чувствените явления, е много добра подготовка за търсещия познанието. Ако иска да успее в нея, той трябва да се откаже от всеки личен произвол, от всяко нарушение. Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на мисълта. Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво.
към текста >>

Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини.
Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението.
към текста >>

Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика.
Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е.
към текста >>

Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки.
Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки влиянията на неговата личност. Тези закони трябва да дават направлението. Ако върши нещо, което признава за правилно и ако в това не е удовлетворено неговото лично чувство, той не трябва да напуща пътя, по който върви. Но пък и не трябва да го следва, само защото му причинява радост, ако намира, че той (т.е. пътят) не е в съгласие със законите на вечната Красота и Истина.
към текста >>

Всичко е в стремлението, в начина на мисленето.
Но той трябва също да си задава въпрос: какво съм научил, що е добро? Да се откажеш от резултатите на една постъпка заради личността, да се откажеш от всеки произвол - ето онези строги закони, които той трябва да следва. Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му същество се прониква от тези закони. Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият духовен човек се издига над чувствената обвивка. Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи.
към текста >>

14. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене.
Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме.
към текста >>

15. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не, само един нов начин на мислене, само един нов начин на чувствуване, само един нов начин на действия могат да нанесат такива резки промени.
Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора. Едва можеше да се познае, че това беше Оронций. Почти нищо не беше останало от прежните му черти. Какво можеше тъй много да измени неговото лице, климатът на другите страни или що? Не, само един нов начин на мислене, само един нов начин на чувствуване, само един нов начин на действия могат да нанесат такива резки промени. Това ново той беше приел от онези източни мъдреци на Индия и Египет, при които той беше заведен от онзи знаещ странник, който бе член от тяхното общество. Те бяха хора. които така много се различаваха от хората, които Оронций беше виждал. че не можеше да става реч за каквото и да било сравнение. При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава.
към текста >>

16. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите.
В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето. Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
към текста >>

Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота. Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г. ------------------------------------------------ [1] Книгите могат да се доставят чрез окуртната книжарница „Jnveha” в Берлин: Okkulte Buchhandlung, „Jnveha”, Berlin –W 62 – Kleistrasse 6.
към текста >>

17. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли.
Тия складове - дали добри или зли - се изпразват, когато са препълнени, върху човечеството. Рядко има някой пълен с любов и добрина. Затова пък постоянно се изпразват подобни складове от по-малко задоволително естество. Тогава стават катастрофи или епидемии, чума или война. Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии. Едва, когато отстраните всяка себелюбива наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас. Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>

18. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене.
Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни.
към текста >>

19. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов.
Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление.
към текста >>

20. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност.
към текста >>

21. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни.
Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката. По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му.
към текста >>

22. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Такъв вид живот или мислене подновява тялото и душата.
И колкото повече притежава човек от тая субстанция, толкова у него има повече живот. Мислещите хора живеят най-много. Под мислещи хора разбирам не учени, буквоядци – догматици. Защото що се отнася до тях, то мнозина от тях абсолютно нищо не мислят. Под мислещ човек аз разбирам тоя, който винаги, така да се каже, възприема една добра и творческа мисъл. Такъв вид живот или мислене подновява тялото и душата. Кремът има достатъчна разумност да поникне от семето, което сме посадили, когато бъде извикано от слънцето. Човек има същата разумност или трябва да я има, когато се разхожда по слънце при хубав ден, за да получи живот и сила, която слънцето му дава. И ако не прави това, ако прекарва 5/6 от времето си в стаята, той е тъй слаб и блед, както растение, което расте в зимник. Кремовете имат достатъчно разум, за да растат под слънцето. Ако ги отглеждаме в стая, те се обръщат на оная страна, от гдето иде светлината.
към текста >>

23. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2].
Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр.
към текста >>

24. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните.
Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин. Всичкото злато на един милионер не може да допринесе на своя притежател нито един дребен отломък на вътрешно и същинско богатство, което един Гьоте, Ръскин, Гайбел могат да нарекат свое собствено. Ако ти никога не си можал да разгадаеш една божествена вест в природата – вести по-красиви, по-чудесни. по-скъпоценни, от колкото едно човешко перо би могло да опише – ти не си и наполовина живял, ти не принадлежиш към истински образованите.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето.
Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина.
към текста >>

26. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката.
и в проявата). Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция.
към текста >>

27. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума.
Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от духовно, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си. Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума. Допълнителни сведения дават хълмът и пръстът на Меркурий. Всички сърдечни работи намираме записани върху и в линията на сърцето. Половата любов, животът на инстинктите, се четат по хълма на Венера, хълма на Меркурий, хълма на Луната, на малкия пръст и по линията на живота. Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката. И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Двадесетият век донесе много преврати в научното мислене.
През долния терциер (третичната ера – днес живеем в четвъртичната), обаче, малко геолози приемат възможността да е съществувала част дори от южно-атлантическия континент. За северно-атлантическия континент се приема с достоверност, че е съществувал още, макар и в по-ограничени размери. Не е обаче изключена възможността южно-атлантическият континент или Атлантида да е просъществувала дори и до края на дилувиалното време (ледниковата епоха от нашата ера) като един остров. Науката не спря тук. Много факти трябваше да бъдат правилно обяснени, а имаше и има още много празнини. Двадесетият век донесе много преврати в научното мислене. Настана и тук един нов преврат. Големият учен Алфред Вегенер, който преди две години загина в ледовете на Гренландия създаде гениалната теория за хоризонталното движение на континентите и за произхода на континентите в течение на геологическите времена от една единна маса-суша, която чрез разцепване е дала днешните континенти. Наистина данните и доказателствата на Вегенер са неоспорими, но и това схващане днес вече не е абсолютно. Все пак днес всички признават, че ако от теорията на Вегенер нищо не остане, то едно ще пребъде за винаги – то е схващането, истината, за хоризонталното движение на континентите. Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка.
към текста >>

Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене.
Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите. В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане. През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене. Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г.
към текста >>

29. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене.
Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема.
към текста >>

30. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето.
Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот. Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество. Най-благородните форми срещаме главно там, където у човека е високо отгледано вътрешно и външно едно фино устройство. Колкото по-високо се извиват веждите, толкова по високо става лицето. Те разширяват, следователно, чувствения живот и чувството навлиза в челото, в света на разума. Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето. Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред огледалото собственото си лице, как мимиката на строгата мисъл натиска веждите надолу. При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума.
към текста >>

31. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Има три процеса: хранене, дишане, мислене.
Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша.
към текста >>

Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване.
За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално.
към текста >>

Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки!
Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
към текста >>

32. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение!
* * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
към текста >>

33. СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Трудните. Идеята за цялото иска много мислене!
Но въпреки желанието им за единство, то не може да се постигне. Причината е вътрешна. Липсва единство, хармония в съзнанието на хората. Кои неща мъчно се постигат? Кои неща са неразбрани? Трудните. Идеята за цялото иска много мислене! Идеята за единството е най-великият проблем в света, неговото разбиране предполага разбирането на всички положения, които обуславят и най-малката проява в живота. Примери, които ни говорят за живата връзка на всички същества, обединени около един център, можем да видим, на където и да погледнем. Числото едно, от което са произлезли всички числа, е един велик проблем, който изисква дълбока мисъл. Във взаимните отношения на частите на единицата знаещите виждат законите, на които се основават човешките отношения. Според физиката една вълна, която представлява в даден момент една единица, е резултат от интерференцията на множество елементарни вълни.
към текста >>

34. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал.
Тя му нашепва пак за първичния Разум в природата. Защото не случайно тази единна материя по своя воля може да даде начало на този или онзи елемент или да ги превърне едни в други. Този въпрос е голям и много интересен! Нека оставим настрана сега данните на неовитализма, които разкриват цяла нова епоха в науката За неовитализмът организмите са душа и тяло. При това душата - ентелехията е вечна, неумираща същност на организмите, на човека. В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал. Тогава новото в науката ще освети пътя на човечеството в една права посока на възход, радост и истински мир между хората. Днес науката и откритията ù служат на хората за да се избиват, да отварят войни и да се заробват повече и повече. * * * В днешния свят мнозина, които се кичат, че са нови хора, явно е, те са игра на своето самомнение. Нов човек не може да бъде човекът, който не се е освободил от суеверията - безразлично от какъв род - на миналото, който живее с традициите и слабостите на всекидневието. Нов човек не може да бъде човекът на „свещеният егоизъм" - изразен в която и да било насока з живота.
към текста >>

35. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване.
Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>

36. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния.
Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот.
към текста >>

37. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо.
Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло.
към текста >>

38. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

зона на конкретното, практично мислене; 4.
Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение. За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията. F- форма; 1. Големина (размер); 2.
към текста >>

зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5.
В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение. За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията. F- форма; 1. Големина (размер); 2. Тегло (тежест, равновесие); 3.
към текста >>

39. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене.
По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука. Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти.
към текста >>

40. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата.
Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род. Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-благородна, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората. Все таки и тази втора рекордност не е никак освободена от егоцентризма на отделната личност или отделни общества. във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник. Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
към текста >>

Това е правото мислене.
Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово.
Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски. Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота.
към текста >>

42. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото.
Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека. Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист.
към текста >>

Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.
Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото.
към текста >>

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

43. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене.
Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението.
към текста >>

Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение.
Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири.
към текста >>

44. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени.
И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика!
към текста >>

45. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни.
И в книгата "Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството" се изтъква, че много апокрифи и легенди, приписвани на богомилите, нямат никакъв богомилски произход. Франциск Асизки и богомилството Богомилите в Италия се наричали с разни имена: катари, патарени и пр. Катарите в северна Италия имали влияние върху Франциск Асизки, видният италиански мистик (1182-1226). Ние пак виждаме тук, как богомилството, разпространено на запад, дава тласък на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството. Мислителните вълни Проф. Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък. Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет.
към текста >>

46. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето.
Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно. Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в дрехата на мелодията. Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката. Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота. Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни. Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса. Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека. Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност.
към текста >>

47. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати.
По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати. Според старото схващане всеки народ може да живее за себе си, може да има пред вид само личните си интереси и изгоди. А според новото схващане за единството на живота, всеки индивид, всяко същество представлява част от едно велико цяло, и затова то не може да живее за себе си. То трябва да живее за интересите на цялото, ако иска да благоденствува, да напредва. Кое от тия две схващания е по-правдоподобно, по-вярно? Има два начина за отговор на този въпрос: Първият начин е чрез непосредственото изследване, наблюдение и пр.
към текста >>

48. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване.
На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно по-стъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в свята, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният!
към текста >>

49. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мъката, възбуденото мислене и т.н.
Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т.н. нарушават по-силно съня от всичко друго Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги. Из в. "Дневникъ" Един необикновен сън Четвърт век ни отделя от Сараевския атентат, на който станаха жертва австрийският престолонаследник принц Фердинанд и неговата съпруга графиня Хохенберг. Не е безинтересно, по случай годишнината от тоя фатален за Европа ден, да се знае историята на необикновения сън на виенския епископ д-р Жозеф Ланий, който е бил един от възпитателите на престолонаследника. Д-р Ланий разказва, че в този трагичен ден, 28 юни 1914 г., в 3.30 часа се пробудил внезапно от страшен сън.
към текста >>

50. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр.
„НЕРВНИЯТ ВЕК" ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Всяка епоха, всяка култура се отразява както върху духовното развитие на човека, тъй и върху физическото му развитие. Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр. – не могат да не се отразят върху неговия организъм – между другото и върху нервната система. Днес животът е много по-сложен, отколкото преди хиляди години. Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко трудности, тревоги и безпокойства, отколкото днес. Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо.
към текста >>

Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота.
Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота. Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини. Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на небесни тела и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр.
към текста >>

51. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят.
Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи.
към текста >>

Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието.
" – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението. Делото е, което ще примири противоположностите, то е синтезата на Битието и Съзнанието.
към текста >>

„Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете".
Хармонията между материалния и духовния свет е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет. Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото. Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете". (Философия на делото – Ад. Жолтовски). „Мисълта е именно, която разделя на две: това, което е, и това, което трябва да бъде". Делото съединява отново и двете. Зрелостта на съзнанието е необходима предпоставка на делото. Философията на историята ни показва назначението и целта на човечеството.
към текста >>

Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново.
Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси.
към текста >>

Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота.
Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
към текста >>

Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени.
Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията.
към текста >>

Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание.
„Истината ще ви направи свободни" А истината е в Духа, в постъпване съобразно законите на Духа, а не съобразно външни закони. Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз, неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух.
към текста >>

Това е синтезата между мисленето и Битието – делото.
Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието.
към текста >>

52. АСТРОЛОГИЯ - П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види.
„Hypothèses non fingo" (с хипотези не се занимавам) – се произнасяше Нютон, като презираше подобни функции на духа. Нютон не е съзнавал, от кой метафизичен свят са произхождали неговите открития. Така се е дошло до това положение, че науката се занимава само с видимото – измеримото. Анатомията и патологията владеят все още медицината. Микроскопът и рьонтгенът се използуват също за тези цели; клиничната медицина се изнурява в симптоматологията. Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня. В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма. Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло.
към текста >>

53. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите.
За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло. И разумът има гами и спектри. Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото. Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство. Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката.
към текста >>

Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно.
Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея.
към текста >>

В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене.
Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея. Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност.
към текста >>

Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката.
Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията.
към текста >>

Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея.
Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит. Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея. В наше време става често спор за стойността ни импресионистичното изкуство. Ние също не сме на страната на безразборните драскачи, но в търсенията на искрените майстори да изразят динамичното от една страна и от друга свръхземното битие, има нещо, което заслужава голямо внимание и адмирация. Да добавим накрая, че всяко хрумване из областта на коя да е наука е изпървом ирационално докосване до света на абстракт¬ното – един лъч от „нереалността", който после става истинска реалност. Вторият главен път, по който тръгва енергията на аза, второто и най-стихийно отправление на вътрешната природа са чув¬ствата. И тоя огромен динамичен океан има своите клонки.
към текста >>

54. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция.
Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота. Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля. Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват.
към текста >>

55. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Самостоятелното мислене е необходимо, следователно, дори и в най-простите случаи, тъй като никой учебник не може да даде всички възможности, които безкритичният би желал да препише при тълкуването на един хороскоп.
„От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам.да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. „Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване. „Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект. Марс в Рак, а Юпитер в Козирог, особено ако Марс създава приближаващия се аспект, би действувал напротив съвсем решително неблагоприятно. „От тоя съвсем прост случай става ясно, колко би сбъркал ученикът, ако би преписал просто това, което е казано за Юпитер опозиция Марс в ръководствата. Самостоятелното мислене е необходимо, следователно, дори и в най-простите случаи, тъй като никой учебник не може да даде всички възможности, които безкритичният би желал да препише при тълкуването на един хороскоп. Към това идва още един нов фактор, който затруднява синтезата и умножава възможностите за комбинации. „И диспозиторът на планетите, които дохождат под съображение, това е господарят на знака, в който те се намират, трябва да бъде взет под внимание при преценката на аспектите, особено при аспектите на Слънцето, Луната и Меркурий. Ако диспозиторът е в добро положение, той действува много благоприятно върху синтезата, която трябва да се направи, ако е в лошо положение, напротив — неблагоприятно."
към текста >>

56. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство.
Нейните свойства и качества обаче надвишават тези на тоновете, които я съставят. Също е и с организма по отношение на неговите клетки. Мелодията може да се транспонира, а организмът може да промени формата си чрез растене. Обаче, всички форми запазват с течение на времето променящата се първоначална форма. Тя, следователно, е неизменното във времето. Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство. Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето. Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум. Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система.
към текста >>

Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум.
Мелодията може да се транспонира, а организмът може да промени формата си чрез растене. Обаче, всички форми запазват с течение на времето променящата се първоначална форма. Тя, следователно, е неизменното във времето. Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство. Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето. Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум. Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система. Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това разпределение на свойствата. Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и въглеродът В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото.
към текста >>

57. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение.
Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм.
към текста >>

Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи. Щом стомахът е в изправност и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем.
към текста >>

в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване.
Затова ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): „Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той требва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по ефикасно до тази прана и да я използува рационално. Това е един от основните закони на дишането". Следните мисли на Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
към текста >>

За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>

58. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувствуване".
Там електричните течения са по-силни, отколкото в ниските места и те раздвижват кръвта на организма". Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. За тая връзка Учителят дава следните обяснения: „Ако не диша правилно, човек скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувствуване". Връзката на дишането с вътрешния живот. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствата указват влияние върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр.
към текста >>

59. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги!
В своя безкраен път на лутане, на падане и ставане, човек неспирно се пита: какво да правя? — И при всеки отделен случай, той дава един или друг отговор; при всеки отделен случай, той дава едно или друго разрешение на този въпрос; или въобще, както е най-често, не,дава никакво разрешение на въпроса: какво да правим? Болшинството от хората, през всички исторически времена, не си задават никакъв въпрос. Те предпочитат да живият някак си. Те предпочитат да прекарат живота си без въпроси и без бреме — без никакви разрешения и затруднения. Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги! Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим? От онова време, от като този въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения. Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия.
към текста >>

60. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите.
Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай.
към текста >>

61. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

62. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма".
можеха да се поместят в съответния отдел. В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до утвърждаване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож.
към текста >>

Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене.
В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до утвърждаване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма.
към текста >>

В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср.
кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма. Излиза, че мистичната философия е капризна фантазия.
към текста >>

63. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя е създала правилното мислене.
Търпението не е само качество на любовта, но и на вярата. Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога Без вяра не е възможно да угоди някой Богу. Тя е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи, тя е подтикът към знанието. Всеки подтик в душата показва, че вярата се проявява. Тя е създала правилното мислене. Тя е крепителка в живота – мостчето за приемане на най-възвишеното чувство – любовта. Вярата, надеждата и любовта са трит любими сестри на човешката душа, трите спътници в живота. Вярата е нежно облякло на душата, но тя изпитва, както и любовта. Ако устоим на изпитанията ù ще придобием желаните блага. Тя е носителка на възвишения живот.
към текста >>

64. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да дишаш правилно, това е метод за правилен живот, за правилно мислене.
"Житно Зърно", пощ. кут. 270. Това е една малка, но много съдържателна книга. В нея се изнасят по един свободен начин схващанията на Учителя за дишането. А дишането, това е най-важното нещо за живота на земята. Да дишаш правилно, това е метод за правилен живот, за правилно мислене. "Който диша правилно, мисли право", казва Учителят . Дълбокото и правилно дишане дава здраве, подмладява, развива умствените способности, прави човека благороден и душевно и физически силен. Правилното дишане свързва човека с Бога. То е най великата и най-дълбоката молитва, която човек изказва и трябва да изказва постоянно. Дишането е колкото индивидуален, толкова и космически процес.
към текста >>

65. OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.
До 14-та си година детето трябва да се занимава с растенията, да употребява малки инструменти — малки колца и мотика. Нека да е по-близо до природата. Центровете в мозъка са наредени спиралообразно. Вредно е, ако събудим преждевременно един мозъчен център. Като се работи по горепосочения начин всред природата, няма да има голямо напрежение на мисълта. Многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си. Ако децата почнат отначало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малко с машини". Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата.
към текста >>

А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година.
Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства". Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие.
към текста >>

66. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ Битието е една безконечна верига от факти, свързани причинно. И познанието е откриване причинната връзка между фактите. Илюзията е липса на правилна връзка между фактите. Себепознанието е чрез будно и изострено самонаблюдение откриване причинната връзка между фактите в мисленето, в чувствуването и в постъпките, при която връзка опознаваме естеството на нашата личност и законите, на които почива нейното развитие. Връзката между фактите е единственият път, който води към реално познание и всестранен успех. В природата царува непрекъсната връзка между фактите и когато намерим тази връзка, ние виждаме в нея целесъобразност, величие и красота. Когато правим разумна връзка между фактите в мислите, чувството и постъпките, ние правилно градим живота си, нашето развитие върви с ритъма на природата. Любовта е единственото най-важно условие, при което съзнанието се подготвя да прави връзка между фактите. При нея нашата чувствителност се пробужда до максимум.
към текста >>

67. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Логично мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия преди 14 година.
Всяка работа, извършена в градината, ще се записва, като се отбележат времето, датата и получените резултати. Детето ще наблюдава, как поникват цветята, зеленчуците и плодните дървета, стъпка по стъпка ще проследява тяхното разлистване, цъфтеж, връзване и узряване на плода. То ще прави своите наблюдения в градината през всички годишни времена, като ги допълва с наблюдения на полето, в гората, на планината. При детската работа всред природата ще се породят много въпроси из областта на природознанието, и така, по естествен начин, ще се яви нужда да се разгледат разните области на природознанието, за да се отговори на тия въпроси. Паралелно с природознанието ще се почне със смятането и геометрията и то пак във връзка с детския труд всред природата. Логично мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия преди 14 година. То съществува и преди 14 година, но тогава то трябва да се развива косвено, спонтанно, покрай другите детски занимания. Затова, обучението по математика преди 14 год. трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год.
към текста >>

68. DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на човека, за поставяне в движение на моторите.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Използуване електрическите трептения на човешката мисъл като двигателно средство Един от специалистите на съвременната електродинамика Тер Хол изказва мнение, че в бъдеще електрическите централи няма да разпространяват енергията посредством метални проводници, а направо чрез етера. Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на човека, за поставяне в движение на моторите. Тогава човек ще управлява автомобила си посредством своята мисъл. Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение. Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр.
към текста >>

69. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене.
Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия свят за живот в любов и добро. Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене. Интелигентният човек търси Истината в живота, а който търси, ще намери. Той ще намери Истината и Бога.
към текста >>

А за простия, невежия по сърце, всичко е безполезно, нищо не може да го убеди — той няма душевната нужда от по-високо научно мислене и от един по-висш и по-разумен живот.
Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене. Интелигентният човек търси Истината в живота, а който търси, ще намери. Той ще намери Истината и Бога. А за простия, невежия по сърце, всичко е безполезно, нищо не може да го убеди — той няма душевната нужда от по-високо научно мислене и от един по-висш и по-разумен живот. Ние ще приведем няколко мисли само на двама големи учени на днешното време, а такива има много днес, които са успели да видят Космическата Разумност, Бога, проявен в Природата и живота на хората. Айнщайн възкликва в своята книга „Моят светоглед", че той винаги остава възхитен от Великия Разум, който се проявява в битието. Няма да споменем за Дриш и плеядата неовиталисти, които доказват проявите на това Разумно Начало в света на органичното и в целокупната природа. Ще приведем само няколко мисли, заети от Карел (Д-р мед. Алекси Карел от Рокфелеровия Институт), който след дългогодишни наблюдения и изследвания е успял да проникне в неизвестния човек и написал прочутата си, епохална книга — „Човекът — неизвестният".
към текста >>

70. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък.
Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане. В тоя смисъл, окултисти, които не са изпълнили възвишената мисия, която им е била дадена на земята от страна на невидимия свят, да бъдат проводници на великото и помощници на еволюцията, окултисти, които са били само празни бърборковци и не са работили да усъвършенствуват своята душа, остават безплодни. Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир. Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това. Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза. Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък. Невидимият свят даде на хората доста време да поразмислят и да се учат. Сега почти няма вече време. Часовете отбелязват новата епоха на еволюцията и в кърви и хаос гине старият свят. Остава само малко време още. Трябва сериозно да помислим и да тръгнем по новия път.
към текста >>

71. СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Опростеният живот, който водят всички велики хора, няма за цел толкова икономия на материални средства, колкото икономия на духовни сили, които те отправят в творческо мислене и дела.
Самовъзпитанието се състои в надвиване на удоволствуването. Удоволствуването е живот на низшата природа на човека. Самовъзпитаният е господар на всичко низше. Удоволствуването не е волева проява; то завладява волята и тя става безгласна буква. Когато започваме да се чувствуваме щастливи в стоицизма, постигнат без насилие, ние сме готови вече за разумно използуване на богатите духовни и материални условия. Опростеният живот, който водят всички велики хора, няма за цел толкова икономия на материални средства, колкото икономия на духовни сили, които те отправят в творческо мислене и дела. Величие и удоволствуване са несъвместими. Удоволствуването е стрелката, която показва, че животът е тръгнал в низходяща посока, а опростеният и въздържан живот са стрелката на възходящия живот. Всяко разумно отричане от удоволствуване в храна, удобства и плътски наслаждения води към духовна свобода и всестранен напредък. Страданията са спирачка на удоволствуването; те са огънят, в който изгаря техният корен. Удоволствуваш ли се, приготви се да посрещнеш страданията и горчивото разочарование.
към текста >>

72. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14.
/ ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене.
към текста >>

Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност.
Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот.
към текста >>

Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене.
И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен.
към текста >>

Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене.
ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени.
към текста >>

73. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му.
Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването. Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото. Към тази наука трябва да се обърне и днешното човечество. Как? Като всеки сам я потърси вътре в себе си. Тя е записана във всяка една от клетките му. И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий.
към текста >>

74. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЗНАНИЯ ЗА УМА Умът на човека може да се извисява над всичко дребно, може да се задълбочи и в най-големите подробности, а може да се обърне и навътре, към светлината на едно ново мислене.
ЗНАНИЯ ЗА УМА Умът на човека може да се извисява над всичко дребно, може да се задълбочи и в най-големите подробности, а може да се обърне и навътре, към светлината на едно ново мислене. Кой път ще избере, това е негова задача. А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение.
към текста >>

Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му!
А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение. ... Аз искам хората да мислят по нов начин. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му! Учителят Човек трябва да мисли! - Кога? - всеки момент, всеки час, всеки ден. Денят, това е първата, основна мярка на нещата. Денят, в който човек е създаден, е мярка за неговия живот.
към текста >>

75. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек - човек на новото в света. Резюме от лекция на общия окултен клас, държана на 1 януари 1930 год.
към текста >>

76. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл.
Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите.
към текста >>

Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене.
Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите.
към текста >>

77. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания.
Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, категоричен, тъй щото всеки ученик с горе- долу организирана мисъл, възприема моята мисъл и дава верен отговор, така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновен учител, колко по- големи са възможностите на един велик Учител?! ” Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”.
към текста >>

78. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата.
ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Г. Куртев „Учителят учи и показва тесния път. Останалото зависи от нас." ВИЕ, МОИТЕ УЧЕНИЦИ, ТРЯБВА ДА ПРЕДАДЕТЕ С ЖИВОТ И ДЕЛО НОВОТО УЧЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ... УЧИТЕЛЯ Когато един ученик намери своя път и твърдо стъпи на него, в душата си той чува Глас: „Бъди твърд и постоянен, следвай своя идеал неотклонно и се вслушвай в моя глас, който ще те направлява.“ От този момент ученикът вече не е сам. Външно той е сам, но вътрешно чувства, че е част от Цялото. И в живота му настъпва промяна. Всичко, което дотогава го е свързвало с човешкия, егоистичен начин на мислене, сега отпада и дава място на едно ново разбиране, на един нов начин на живот, където истинска стойност има само духовното повдигане и усъвършенстването на душата. Животът му изцяло се изпълва от идеята за Цялото, за доброто на всички, за повдигането им, за прогреса на човечеството. В този живот вече няма лични интереси, няма амбиция за власт, няма стремеж към материални блага, няма страх от смъртта. Той чува вътре в себе си Гласът: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ученикът знае, че това „всичко друго" са неговите ежедневни грижи, които ще отпаднат ако той постави на първо място в ума си съобразяване с Божествения закон, Съвсем съзнателно ученикът, дочул Гласа отвътре, посвещава своя живот на Работа. Той съзнателно се присъединява към работата на Светлите същества за идването на Царството Божие на земята, т.е.
към текста >>

79. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма. Когато ги чета се чувствам по-силна и сигурна. Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки. Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината. Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива.
към текста >>

80. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура.
Всеки сам определя своето стъпало по стълбата на Яков. Ако се стремиш към върха, ако гледаш само напред, ако правиш усилия за да постигнеш своя Идеал - това ще докажат единствено делата ти. Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура. И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки! " Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас.
към текста >>

Войната е продукт на един начин на мислене.
Някой беше казал, че за да се реализира мирът, трябва да се приготвим за война. Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта.
към текста >>

Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо.
Ако ние не изпълним сърцето си с любов, страданията не ще могат да се избегнат. Тук представям три работи - цветя, един жълт нарцис, един чифт бели нарциси, и един цикламен. Тези цветя бяха изработени в Европа след войната с материал от оръдейни гилзи. От едно страшно оръжие, създадено да сее смърт, беше реализирано нещо тъй деликатно като цветето. Остатъците от войната се сублимираха. Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо. Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота.
към текста >>

Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера.
Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота. Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят. Не сме ли синове всички на Принципът- Създател? Факсимиле Всичко, което тук се излага, ни кара да си спомним известни забравени закони и това, че сме ги забравили е причина за ужасния конфликт, в който живее човечеството. Ако наблюдаваме с внимание положението, в което се намират хората, ще видим, че този конфликт се дължи главно на мислите, които са били употребени в миналото. Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера. За да се създаде един нов свят е необходимо да се осъществят основни промени, които трябва да започнат от сърцето. На това пречистено сърце са посветени няколко творби. Можем да видим една ръка, която държи един кристал. Посланието е: „Когато твоето сърце стане чисто като този кристал, ще знаеш какво трябва да правиш на земята.“ Друга ръка държи едно сърце анатомически устроено. Посланието е следното: „вече е време да смениш старото си сърце с друго, което вибрира от любов и живот.“ Имаме също едно крилато сърце.
към текста >>

81. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема.
Трябва да се приеме. Понякога се питам, дали не са ме пратили да издържа един труден изпит? Ако се откажа от работата си ще е пропадане? Точно в една такава среда се познава човек за какво е годен. Ако условията са добри и интересът е голям - то е лесно да се работи... 4 ноември 1993 Накратко новината за музея. След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема. Неговите творби не могат да бъдат единствени, но само част от един музей, където ще се представят - занаячийтство, геология, история и т.н. Мисля, че като го четете, давате си точно сметка къде живея! Веднага им написах писмо с кратко съдържание: Съжалявам, че моето желание да подаря творбите си, не е разбрано правилно. То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа безкористно на близките ми братя. Невъзможно е да бъда част от музея с геология, история и т.н.
към текста >>

82. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е въпрос, на който отговорът следва да се търси не толкова на физическо ниво, както би се изразил ученик на окултна школа, колкото на ниво по-високо - на мислене, обаче не разумно и свободно, а предразсъдъчно и обеременено от всякакви идеологеми.
През 1945 г. се среща със словото на Учителя Петър Дънов и оттогава започва духовното му пробуждане. Целият му творчески път е посветен на идеите за разширяване на човешкото съзнание и за достигане на космическите измерения на любовта между хората. Символиката на художествените пана наследява окултния език на Учителя, придавайки универсалност на всеки сюжетен детайл. А защо изложбата беше аранжирана в частен дом? Това е въпрос, на който отговорът следва да се търси не толкова на физическо ниво, както би се изразил ученик на окултна школа, колкото на ниво по-високо - на мислене, обаче не разумно и свободно, а предразсъдъчно и обеременено от всякакви идеологеми. С други думи, домакините от Демократичния съюз на жените първоначално предоставили стая от своя обществен имот за излагане на паната, но в последния момент се отказали, подплашени вероятно от нечий доброжелателен съвет да внимават, можело да е работа на секта... За отговор нека послужат мислите на самия автор: "Днешният човек не се нуждае от изкуство, отразяващо хаоса и безредието, които тровят всеки ден живота ни. Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото." А какво има предвид говорейки за Новото, авторът го е разкрил в своите творби. Стоянка Гоудова вестник ЧЕРНО МОРЕ - ЮГ" бр. 9. 27.10.1993 г. Г.Куртев "Даването, това е новото, написано в книгата на великия, живот.
към текста >>

83. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта.
Върху вашето тяло и вашата обстановка ще се отпечатват старите картини, докато вашата умствена плоча бъде сменена. Клетките на вашето тяло са интелигентни и се сменят всекимесечно, затова, ако желаете те да изразяват здраве, изпратете им творчески потици. Съществуват изолирани клетки, от които са произлезли новите клетки и които запазват старите образи и заповедите на ума не ги променят. Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор.
към текста >>

84. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки.
Невъзможно е за нашите учители да напъхат в главата на един ученик, — колкото и рано да е развит той — всичкото онова знание, което трябва да се изучи в училището, ако за това те разполагаха само с един ден време. Същото нещо е и в училището на живота. Космичната мъдрост и космичната любов не могат да бъдат усвоени за късо време; цели епохи са нужни, защото Божествените качества не са гъбовидни растения, които могат да бъдат намерени пипнешком. Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично.
към текста >>

По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира.
Те приличат повече на мощния дъб, който се нуждае от столетие за своето пълно развитие, но който има, в замяна на това, сила и мощност, които са непостижими за гъбата. Освен това, характера и условията на духовния свят го правят неудобен за тази фаза на развитието, която човек трябва да прекара тук на физическия свят. Днес човечеството развива ума си чрез правилно мислене, което трябва да се изрази в правилно действане, а това най-лесно може да става там, дето условията са строги и неумолими към нашите грешки. Когато изобретателят си въобразява една машина или друго някакво откритие, той го прави видимо в своя ум, виждайки го да работи съвършено там. Обаче колелата, които тъй леко се въртяха в тоя свет, дето взаимното проникване е закон, често започват да се търкат и да си пречат взаимно, когато моделът е направен вече от физически материал; това показва, че мисълта му е била погрешна, и че той трябва отново да заработи за да поправи своята грешка или пък съвсем да изостави проекта си. По такъв начин, физическото условие действува като указател, и, показвайки грешката му, дава му възможност да достигне до правилно мислене и да го въплъти в машина, която свободно функционира. По подобие на това, ако един човек проектира някакво търговско предприятие, той подробно обмисля по какъв начин ще се работи, обаче последващите събития често го научават, че той неправилно е пресмятал, и така също и той бива поучен от своята грешка къде плана му е бил погрешен и благодарение на това има възможността да се поправи. Тия неща не могат да се научат в духовния свет, където може да се влезе през прозореца или да се мине през камината, тъй лесно, както се преминава през вратата, защото там всичко е проницаемо и пластично. Бидейки божествени по природа, ние притежаваме безгранични възможности скрити в нас, ние сме богове в процес на творчество. Мисълта е творческа сила и ако ние не се научим да я употребяваме правилно, тя ще ни донесе проклятие вместо благословение, както за нас, така и за всички същества, които ни заобикалят, и които ние сме длъжни да подпомагаме така, както и ние сме подпомагани от същества, стоящи по-горе от нас в стълбата на еволюцията. Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим.
към текста >>

85. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е новият начин на мислене и живеене.
Онова, на което трябва да разчитаме, това е вътрешната разумност: това е закона на живота, закона на Любовта — това е първата опора на човека. Втората опора, това е знанието, Мъдростта. И третата опора, това е Истината — Свободата. Това са три опори в три велики свята — в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката воля. И човек е само онзи, който има във волята си Истината, в сърцето си Любовта и в ума си Мъдростта и използва законите на тези три свята. Това е новият начин на мислене и живеене. Тези противоречия, които съществуват, ние сме ги създали колективно и трябва да ги изправим. И има една философия, един начин, по който света в 25 години може да се изправи. Имаме начини за това. И трябва да се направи опит, — нека съвременните хора пожертват 25 години за да направим колективно опита — като се помни, че каквото мислим, то става. И затова трябва да внимаваме какви мисли влагаме в своето съзнание — мислите, които възприемаме от вън, и тези, които произтичат от нас, трябва най-първо да определим реални ли са или не.
към текста >>

86. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При днешния начин на мислене, всички реформи в стопанския живот са само временни мерки които не церят раната, а само я заглаждат.
От анализа който можем да направим на днешната действителност, като разгледаме в нейното историческо развитие, ще видим, че кризата е дошла най-първо в идейния свят, т. е. хората са престанали да мислят тъй както трябва, т. е. по закона на взаимно-помощта и взаимната солидарност и поставят закона на егоизма и разединението, който роди след себе си цяла една идеология на насилие и разложение. Организиран на тази база, стопанския живот е на фалшива основа, върху която не може да се гради. Така че, първата крачка за да се премахне тази криза, която не е само стопанска, но общокултурна, е да се даде нова насока на човешката мисъл. При днешния начин на мислене, всички реформи в стопанския живот са само временни мерки които не церят раната, а само я заглаждат. То е все едно да кърпиш вехта дреха с нови кръпки. Коренна обнова трябва днес на човечеството, която трябва да почне от идейния, мисловния свят, който организира и съгражда формите. Трябва най-първо да се създаде една нова философия, един нов мироглед, който да научи хората да мислят по друг начин, тогаз и живота ще се нареди по друг начин. Това не ще рече да скръстим ръце и да чакаме. Не, но ще вземем всички мерки както един лекар взема мерки като има пред вид характера на болестта.
към текста >>

87. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето.
Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот. Човек, който иска да реши въпроса за възкресението и живота, трябва преди всички да почне да мисли; защото възкресението е един по-висок процес на мисленето. При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание.
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си.
Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта. Това е едно от големите блага на човешкия живот, което не може да се придобие, ако нямате живото знание и свобода. Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън.
към текста >>

89. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене.
не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трансформацията, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана.
Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ. Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция. Истината навсякъде си пробила път и оставила дълбок отпечатък върху духовете и институциите. Трансформацията, обаче, на обичаите и начините на мисленето, била твърде прибързана. Още повече че общото възпитание на тълпата в тая епоха било недостатъчно за да се пригоди към тъй-възвишените схващания за индивидуален живот и за колективни взаимоотношения. Ето защо, с течение на времето се появила реакция срещу питагоровото учение. Намерили се хора, които пожелали да спрат потока на новите идеи, които вече били създали по-естествени условия и по-справедливо отношения в живота на хората. Явили се спречквания. Имало хора, които, по различни причини, били недоволни от дейността на Питагора.
към текста >>

Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене.
Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.
към текста >>

91. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина.
Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти.
към текста >>

92. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има три процеса: хранене, дишане, мислене.
Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша.
към текста >>

Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване.
За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално.
към текста >>

Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки!
Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
към текста >>

93. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот.
Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести.
към текста >>

94. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка.
Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една минута. Поне една минута човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него. А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една минута, а това е анормално състояние. Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка. Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност. И любовта не може да се прояви когато погледът на човека е размътен. Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия.
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище.
Това са трите обекта на правилно и широко схващаната педагогична дейност. Днешното училище действа почти изключително върху ума, а другите две страни —сърцето, т. е. нравствената и емоционалната страна на човека, и волята, т. е. характера, устойчивостта, творческата страна в човека, остават едва засегнати. Но какво може да се направи в това направление? Нужна е много работа, нужно е творческо мислене за изграждане на новото училище. Нужни са и нови хора, които да дадат идеите и да ги приложат на практика в неговото изграждане. Ние, за сега, даваме само основните линии, а формите и подробностите, в които те ще се въплътят, ще бъдат реализирани чрез търпелива работа в това направление. Не трябва да се бърза, защото създаването на една нова педагогична система ще бъде един сравнително бавен процес, при който и най-малкото действие трябва да бъде старателно обмислено. Втората коренна училищна реформа се състои в свързване на училището с живота, — с реалния всекидневния, практическия живот. Ученикът трябва да бъде подготвен за живота, в които ще влезе след завършване курса на обучението.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно.
Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
Но тъй както я употребяват на Изток, тя не само че не е полезна за европейците, но е даже вредна; защото тя е дадена на изток когато човечеството се е намирало в процеса на инволюцията, а днес човечеството е в процеса на еволюцията и съотношението на силите в него е друго, затова и методите за психичното развитие са други. Но най-важното в науката за дишането е дълбокото и ритмично дишане, като се задържа въздуха за известно време в дробовете до като се използва всичката прана, която преминава направо в кръвта, обновява и храни организма. Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава. Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни мисли — да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене. И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя. Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене.
Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие. Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане. Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце. (следва) П Р Е Г Л Е Д ПО СВЕТА Забелязва се едно особено прегрупиране на силите в Европа. Днес германската дипломация е извънредно засилила своята дейност и прави усилия да привлече към себе си някои от държавите, които до скоро се намираха под пълното влияние на Франция. Така Германия се стреми да осигури второстепенните си граници, за да й бъдат развързани ръцете срещу главния й противник — Франция. Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А щом дишането не е правилно то и мисленето няма да върви правилно.
Никакво изкуство, никаква наука и никакъв успех не може да има там, където яденето не е правилно. Яденето е основа на живота във физическото поле. И причината за всички нещастия, които сега съществуват и които за бъдеще ще съществуват е в яденето, взето е неговия широк смисъл. Защото яденето е свързано с други по-висши процеси. Ако процеса на яденето не е правилен и процеса на дишането ще бъде неправилен. А щом дишането не е правилно то и мисленето няма да върви правилно. Сега хората говорят за любов. Но човек, който не знае да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят добре, тяхната симпатична система е разстроена. Вследствие на това те са нервни, сприхави, гневливи, неврастеници и пр. Неврастенията не е нищо друго, освен незнание как да се храним.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта.
Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4301609992981