Търсене в текстове за 'Мида'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините.
Съмваше се. Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир. Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които ние преименувахме „цветята на ангелите“. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски. В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск. Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи. Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна.
към текста >>

2. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно.
Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма. Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр.
към текста >>

3. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика.
Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви. Отглеждане на декоративни растения Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа. Облагородяване на плодни дръвчета Това има не само практическо значение, но и общообразователно. Това ще даде повод за запознаване с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети.
към текста >>

Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието.
Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви. Отглеждане на декоративни растения Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа. Облагородяване на плодни дръвчета Това има не само практическо значение, но и общообразователно. Това ще даде повод за запознаване с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети. От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани.
към текста >>

4. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.
В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
към текста >>

Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце.
Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия.
към текста >>

Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата.
Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата.
към текста >>

При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
към текста >>

Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата.
Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери.
към текста >>

5. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето пирамидата горе на Мусала.
03. КЪМ МУСАЛА Ние сме вече при долните езера. Ето пирамидата горе на Мусала. Острият ù връх се очертава ясно на чистия син фон на небето. Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното!
към текста >>

Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата.
Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни. Погледни ги - можеш ли да доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ? Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата. Но какво става? От склоновете малко под върха поглеждам към изток. Кой разчиства от хоризонта мъглите? Като че ли някое гигантско същество прибира отвсякъде мъглите и ги сваля и трупа дълбоко в долините. И наистина, след няколко мига изтокът е вече напълно разчистен.
към текста >>

6. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.
В човешкия живот страданията, скърбите отговарят на високата температура и налягане. Диамантите отговарят на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
към текста >>

Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце.
Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия.
към текста >>

Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата.
Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата.
към текста >>

При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
към текста >>

Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата.
Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери.
към текста >>

7. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд.
Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дена преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа.
към текста >>

8. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала.
Те заслужават името си поради белоснежния цвят. И поради чистотата на местата, дето обитават. Това са тъй наречените „каменоломки“. Те са верни приятели на планината. Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка. Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта? Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините. Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше.
към текста >>

9. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-голямата от тях, Хеопсовата пирамида е висока 147 метра.
Огромните пирамиди и загадъчният каменен сфинкс, застанал като страж, са привличали дълго време вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити осемдесет пирамиди, но повечето от тук са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза със своите грамадни размери и със загадките, които крият, са дали повод за сериозни научни изследвания. Открити са поразителни факти, даващи основание да се приеме, че наистина техният строеж е дело на изключителни по своите качества и способности хора. Тези монументални строежи с удивително точните си математически и астрономически данни, са служили за астрономически обсерватории и като астрономични инструменти. Най-голямата от тях, Хеопсовата пирамида е висока 147 метра. Някои учени справедливо отбелязват, че този размер показва една милиардна част от разстоянието Земя- Слънце, когато Земята е най-близо до него, т. е. в перихелий. Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни.
към текста >>

Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство.
Някои учени справедливо отбелязват, че този размер показва една милиардна част от разстоянието Земя- Слънце, когато Земята е най-близо до него, т. е. в перихелий. Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света.
към текста >>

Хеопсовата пирамида е служила и за календар.
в перихелий. Тогава Земята отстои от Слънцето на 147 000 000 километра. Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.
към текста >>

Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес.
Строителите на пирамидите са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята спрямо Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на пирамидите откриват в тях въплътени още много астрономически и математически познания: диаметъра на Земята, дължината на меридиана й и още много други нейни данни. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора на пирамидата много добре е можело да се наблюдават звездите не само нощем, но и през деня, особено Полярната звезда и най-вече Сириус, който играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно слънцестояние, а също и пролетното и есенното равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се отбелязва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори е съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отделение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, са без особено и определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса.
към текста >>

10. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос.
към текста >>

11. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В митологията е описано, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Това говори, че тамошните Слънца-звезди са на много голямо разстояние и до нас, съгласно принципа на Доплер, достигат силовите течения с по-малка дължина на вълната. Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове в горната част на главата. Между звездите-Слънца, във Везни се открояват едно жълто и друго синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изобразил като старинни аптекарски везни, стремейки се да покаже характера на силовите течения, изхождащи от него (най-вече от тези две слънца) към Венера и носещи стремеж към точен, пълен и изящен ред, към справедливи отношения между всичко в света. В митологията е описано, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни везни в ръце и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. При наблюдение с телескоп, Венера има фази както Луната и Меркурий.
към текста >>

12. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е.
Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина.
към текста >>

13. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии.
Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество".
към текста >>

14. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне.
Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях.
към текста >>

15. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

под името Диана или Артемида.
Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот.
към текста >>

16. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия.
към текста >>

И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя.
Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос.
към текста >>

В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта.
Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия.
към текста >>

17. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е показано и в строежа на пирамидите и тяхното ориентиране, и особено ясно е изразено в Хеопсовата пирамида, височината на която съответства на разстоянието от Земята до Слънцето; полярната звезда е стояла точно над върха на пирамидата и целия й строеж е едно отражение на строежа на нашата Слънчева система, както и на проявяващия се живот в течение на историческото развитие.
От Астрологията е произлязла съвременната астрономия, от Алхимията е произлязла съвременната химия. От древната психология, която е била много по-дълбока от съвременната, е израстнала съвременната психология. Древните, начело с Хермес, са притежавали едно много по-дълбоко и по-обширно знание, защото пред Хермес са били открити и трите свята и тяхното взаимно отношение. Оттам той е черпил своето знание, което е предал на своите ученици. Йероглифичните надписи, издълбани върху камъни в древния Египет, говорят красноречиво, че древните са имали много по-обширни познания по астрономия, отколкото съвременните астрономи. Това е показано и в строежа на пирамидите и тяхното ориентиране, и особено ясно е изразено в Хеопсовата пирамида, височината на която съответства на разстоянието от Земята до Слънцето; полярната звезда е стояла точно над върха на пирамидата и целия й строеж е едно отражение на строежа на нашата Слънчева система, както и на проявяващия се живот в течение на историческото развитие. Същото се отнася до химията и до психологията, които в древния Египет са били много по-дълбоки от съвременните. Така например, древните Писания говорят, че те са били добре запознати с химичните свойства на елементите. Древните теории относно физиката са били постепенно потвърдени едва от последните открития на съвременната наука, особено тези, отнасящи се до строежа на материята. Те са знаели за сферичността на Земята, за обикалянето на Земята около Слънцето, както и за нейното завъртане около оста си. и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят.
към текста >>

18. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Вижда и образа на голямата пирамида в древен Египет, наречена Хеопсова пирамида.
Затова, когато Посветеният пожелае да напусне тялото си, той трябва да си осигури да има кой да го пази. Когато някой е вече Посветен, той се движи свободно в духовните светове и се среща с различни духовни същества. Той има вече възможност да стигне до света на Първообразите на всичко съществуващо на Земята. Защото всичко, което съществува на Земята, има първообраз във висшия духовен свят. Тук той вижда първообразите на всички храмове и светилища на Древните Мистерии. Вижда и образа на голямата пирамида в древен Египет, наречена Хеопсова пирамида. Ще се спра на нея, защото тя е един голям окултен символ. Тук трябва да кажа, че всички окултни символи не са измислени, а са реалности, които съществуват в света на Първообразите и са свалени на Земята от Посветените. Пирамидата се представя пред погледа на Посветения като грамадна планина. Великанската постройка има четириъгълна основа. Гледана отгоре тя е квадратна.
към текста >>

Пирамидата се представя пред погледа на Посветения като грамадна планина.
Защото всичко, което съществува на Земята, има първообраз във висшия духовен свят. Тук той вижда първообразите на всички храмове и светилища на Древните Мистерии. Вижда и образа на голямата пирамида в древен Египет, наречена Хеопсова пирамида. Ще се спра на нея, защото тя е един голям окултен символ. Тук трябва да кажа, че всички окултни символи не са измислени, а са реалности, които съществуват в света на Първообразите и са свалени на Земята от Посветените. Пирамидата се представя пред погледа на Посветения като грамадна планина. Великанската постройка има четириъгълна основа. Гледана отгоре тя е квадратна. Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър. Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх. Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат.
към текста >>

Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат.
Пирамидата се представя пред погледа на Посветения като грамадна планина. Великанската постройка има четириъгълна основа. Гледана отгоре тя е квадратна. Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър. Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх. Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат. В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят. И понеже това знание е конкретизирано в материална форма в този паметник, то ще служи да покаже на бъдещото човечество, което ще е прекъснало връзката си с духовния свят и като слепец чрез напипване иска да опознае света, че е имало времена, когато Посветените са притежавали едно висше знание, което не е било плод на умствена спекулация, а е било плод на един жив опит. Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка планета отделно. Те са изразили и въплътили това велико знание във формата, размерите и тежестта на пирамидата. Те са знаели големината и тежестта на Земята, познавали са земния радиус и разстоянието от Земята до Слънцето.
към текста >>

В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят.
Великанската постройка има четириъгълна основа. Гледана отгоре тя е квадратна. Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър. Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх. Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат. В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят. И понеже това знание е конкретизирано в материална форма в този паметник, то ще служи да покаже на бъдещото човечество, което ще е прекъснало връзката си с духовния свят и като слепец чрез напипване иска да опознае света, че е имало времена, когато Посветените са притежавали едно висше знание, което не е било плод на умствена спекулация, а е било плод на един жив опит. Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка планета отделно. Те са изразили и въплътили това велико знание във формата, размерите и тежестта на пирамидата. Те са знаели големината и тежестта на Земята, познавали са земния радиус и разстоянието от Земята до Слънцето. Знаели са.
към текста >>

Те са изразили и въплътили това велико знание във формата, размерите и тежестта на пирамидата.
Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх. Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат. В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят. И понеже това знание е конкретизирано в материална форма в този паметник, то ще служи да покаже на бъдещото човечество, което ще е прекъснало връзката си с духовния свят и като слепец чрез напипване иска да опознае света, че е имало времена, когато Посветените са притежавали едно висше знание, което не е било плод на умствена спекулация, а е било плод на един жив опит. Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка планета отделно. Те са изразили и въплътили това велико знание във формата, размерите и тежестта на пирамидата. Те са знаели големината и тежестта на Земята, познавали са земния радиус и разстоянието от Земята до Слънцето. Знаели са. че Земята, заедно с другите планети, се движи около Слънцето. И Кеплер споменава някъде, че той някога, в миналото, в Египет е изучавал законите за движението на планетите и сега си го припомня. Те са знаели положението на звездите и разстоянията, които ги делят едни от други, а също са притежавали знанието за Бога.
към текста >>

Във вътрешността на Пирамидата има входове и зали, наредени по строго определен план.
Знаели са. че Земята, заедно с другите планети, се движи около Слънцето. И Кеплер споменава някъде, че той някога, в миналото, в Египет е изучавал законите за движението на планетите и сега си го припомня. Те са знаели положението на звездите и разстоянията, които ги делят едни от други, а също са притежавали знанието за Бога. за естеството и строежа на човека. Във вътрешността на Пирамидата има входове и зали, наредени по строго определен план. В тези входове всяка дължина означава една слънчева година в историята на човешкия род. Входната врата е ориентирана към северния полюс. Входът отива първоначално надолу до едно определено място, откъдето се разделя на две - единият вход продължава надолу, а другият отива под същия ъгъл нагоре. Това място, където входът се разделя ни напомня за картина шеста, където човек е изправен пред голямото изпитание да избира: или да се качва нагоре по стръмния път, или да пада надолу в пропастта. Това място в този паметник ни показва, че ще дойде ден, когато хората трябва да решат дали да поемат по възходящия път и да изпълнят Волята Божия, или да поемат низходящия път и да се откажат от своя Божествен произход, да се откажат да изпълнят Волята Божия.
към текста >>

Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели.
Входът е тесен и човек може да се движи по него само на колене. Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони. След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива. Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне.
към текста >>

Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата.
Това ни показва, че онези, които искат да се издигнат по-високо ще трябва да бъдат смирени. Те ще се преклонят пред Бога и ще се подчинят с радост на небесните закони. След определено време хората, подчинили се доброволно на Божествените закони ще навлязат в нова фаза на своето развитие - получават спасение и облегчение от игото на закона. Те ще получат Божествени сили, с които ще могат да работят както за своето издигане, така и за благото и издигането на човечеството. Това е показано по следния начин: във входовете на Пирамидата на определено място пътят пак се дели. Висок и островърх свод води стръмно нагоре, а другият по-тесен вход продължава да води към вътрешността на пирамидата. С това се предсказва, че една чест от човечеството ще приеме предложението да бъде спасено и ще се изкачи постепенно към високите светове. Другата част не ще иска да се приспособи към новите условия и ще си остане със старите разбирания, приковано във видимия свят, постепенно по пътя на страданието ще напредва и ще се развива. Този нисък хоризонтален проход не води към гибел, както предишният надолен път при първото разклонение, а води в една зала, символизираща човека, който нито е постигнал своята цел, нито се е отказал от нея. Заел е едно средно положение и има възможност в бъдеще да я постигне. Тази зала е мястото за поучения и пречистване.
към текста >>

3652422 такива метри е дълга основата на едната от страните на пирамидата, а същевременно това е броят на дните на Слънчевата година.
В края на галерията започва един тесен и къс проход, водещ към една малка стая. Напречно в стаята се вижда грамаден каменен блок. който от едната страна има интересен капител. Този ка-пител е една особена мярка - космичен цол. Двадесет и пет такива цола правят един космичен метър. 3652422 такива метри е дълга основата на едната от страните на пирамидата, а същевременно това е броят на дните на Слънчевата година. Този метър е истинската мярка, с която е построена вселената. Петстотин милиона такива цола е дължината на земната ос. Това е означено с петте длъгнести улея в южната страна на малката стая. Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята.
към текста >>

В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята.
3652422 такива метри е дълга основата на едната от страните на пирамидата, а същевременно това е броят на дните на Слънчевата година. Този метър е истинската мярка, с която е построена вселената. Петстотин милиона такива цола е дължината на земната ос. Това е означено с петте длъгнести улея в южната страна на малката стая. Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята. Височината на пирамидата е 6313010 космични цола. Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10. Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка.
към текста >>

Височината на пирамидата е 6313010 космични цола.
Този метър е истинската мярка, с която е построена вселената. Петстотин милиона такива цола е дължината на земната ос. Това е означено с петте длъгнести улея в южната страна на малката стая. Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята. Височината на пирамидата е 6313010 космични цола. Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10. Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон.
към текста >>

Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата.
Това е означено с петте длъгнести улея в южната страна на малката стая. Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята. Височината на пирамидата е 6313010 космични цола. Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10. Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона.
към текста >>

В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята.
Обиколката на основата е 3652422 такива цола, което указва дните на Слънчевата година. В Пирамидата намираме още едно упътване, което ни дава разстоянието между Слънцето и Земята. Височината на пирамидата е 6313010 космични цола. Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10. Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона. Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035.
към текста >>

Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн.
Височината се намира според половината диагонал на основата в отношение 11:10. Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона. Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035. В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл.
към текста >>

Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035.
В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона. Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035. В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести. С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие.
към текста >>

В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род.
Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона. Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035. В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести. С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие. Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението.
към текста >>

Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина.
Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона. Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035. В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести. С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие. Във всички Школи седем са стъпките, които водят към високия връх на Посвещението. Това е посочено многократно в предишните томове.
към текста >>

19. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Кармата на човека представя една пирамида, която постепенно сте изградили в течение на хиляди години и не може из един път да я съборите.
Сега в Школата, както и във всички Окултни школи, се проповядва един чист и свят живот, който може да се постигне чрез усилие на човека. А какви ли не начини и методи се препоръчват за това. Но главното правило в това отношение е да не нарушаваме Божествения закон. Бог казва: Абсолютно няма да нарушавате моя Закон. 293. Ликвидиране кармата на Ученика. Кармата на човека представя една пирамида, която постепенно сте изградили в течение на хиляди години и не може из един път да я съборите. Трябва да почнете от горе, от върха, и да събаряте камък по камък. В Божествения свят това може да стане моментално, но във физическия свят - в течение на времето. Ако разчитате вие сами да съборите тази пирамида трябват ви 4, 5, 6, 7, 8 хиляди години и то знаете ли с какви усилия? И затова Писанието казва: Ние ще викаме силния, Великия в сила и мощ, Мъдрия в знание, Истина и Любов, да дойде да ни помогне, за да може да се освободим от нея и нашият ум, нашето сърце и нашата воля да могат да работят тъй, както бихме желали. Не че във вас няма желание да работите, но повечето от вас са свързани.
към текста >>

Ако разчитате вие сами да съборите тази пирамида трябват ви 4, 5, 6, 7, 8 хиляди години и то знаете ли с какви усилия?
Бог казва: Абсолютно няма да нарушавате моя Закон. 293. Ликвидиране кармата на Ученика. Кармата на човека представя една пирамида, която постепенно сте изградили в течение на хиляди години и не може из един път да я съборите. Трябва да почнете от горе, от върха, и да събаряте камък по камък. В Божествения свят това може да стане моментално, но във физическия свят - в течение на времето. Ако разчитате вие сами да съборите тази пирамида трябват ви 4, 5, 6, 7, 8 хиляди години и то знаете ли с какви усилия? И затова Писанието казва: Ние ще викаме силния, Великия в сила и мощ, Мъдрия в знание, Истина и Любов, да дойде да ни помогне, за да може да се освободим от нея и нашият ум, нашето сърце и нашата воля да могат да работят тъй, както бихме желали. Не че във вас няма желание да работите, но повечето от вас са свързани. Вие казвате: Ще направя това. Речете да го направите, но виждате, че ръцете ви са свързани, ограничени сте. 294. Законът за Любовта към враговете.
към текста >>

20. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер.
Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане трябва. За да се огладите, ще се напредварвате в Божествената Любов. Тази Любов ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер. Най-първо ще започнете с добрата обхода. 442. Изпитването на Ученика. Вие ще приложите учението, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците.
към текста >>

21. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Той представлява нещо като голяма пирамида, издигната над една поляна, на 50-60 метра.
Когато се връщат от тази екскурзия, брат Боев пита брат Борис къде са били. Той му отговаря: „Бяхме в един кът от рая." Повече от 10 години ние с Петър Филипов и други приятели посещавахме тези красиви места. Цел на нашата екскурзия беше Големият Купен, като маршрутът минаваше през с. Бистрица, долината на Белия извор, Малкия Купен и през гората на Големия Купен. Той представлява нещо като голяма пирамида, издигната над една поляна, на 50-60 метра. Този връх е барометър за Витоша и София. Щом по него времето се измени малко, появяват се облаци, наречени от селяните „шопи", непременно идват депресия, дъжд и вятър. Това са красиви места, които много рядко се посещават от други хора и туристи. През 1960 г. за 9 септември с брат Петър Филипов взехме първия автобус за Бистрица и тръгнахме нагоре по Стара река с големи раници с провизии за 3 дена.
към текста >>

22. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек.
(Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

23. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Той е върхът на Пирамидата на Живота.
VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията.
към текста >>

Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида.
Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение. Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество.
към текста >>

24. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство.
Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

25. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.
Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата.
към текста >>

Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.
Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат земята (какъвто е импулсът на великите Същества, наречени „бодхисатви“ в будизма – б.К.З.).
към текста >>

26. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина.
към текста >>

27. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет.
Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов. Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение. Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото. То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П.
към текста >>

28. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Претеглено с везните на Природата, та дори и с тези на Темида, това деяние трябва да се осъди като акт на морално, ментално и физическо ограбване на личността.
Школата, която създава кадри за упражняване на внушения и манипулации, е известна още от времето на Адама и следователно е стара школа с богат опит. Да допуснем, че първите два етапа на влиянието и внушението, вече са извършили своята работа. Резултатът на тази предварителна работа върху сетивата и съзнанието най-общо е един пасивност, която, както при анестезията, позволява всякакво третиране, без прояви на особена чувствителност и съпротива, т. е. без волеви защитни реакции. Образно казано, постига се изпразване от съдържанието на един съд, за да се налее в него ново съдържание, онова, което манипулаторът е избрал. Претеглено с везните на Природата, та дори и с тези на Темида, това деяние трябва да се осъди като акт на морално, ментално и физическо ограбване на личността. Природата осъжда както жертвите на този грабеж, които не са се вслушали в гласа й, а са проявили слабост, така и самите манипулатори, които са злоупотребили с нейните закони. В нашата епоха изграждането на правилно отношение към този проблем, откритото запознаване на обществеността с него е от изключително важно значение. Превръщането му в мистерия, в табу и сила, с която могат да боравят само определени превилигировани социални групи, поражда опасно състояние на неуравновесеност в обществото. Тези знания не трябва повече да бъдат тайна, понеже в ръцете на спекулативните личности представляват опасен инструмент и средство за извличане на изгода. Когато лечителят Димитър Димков, вече в твърде напреднала възраст, заболя и имаше опасност да си замине от този свят, неговите приятели и почитатели организираха ежедневни групови молитви в определен час, за да се помогне на изцелението му.
към текста >>

29. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода.
Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от един-единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар.
към текста >>

Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари.
Но трите големи пирамиди в Гиза, със своите грамадни размери и загадките, които таят, са дали повод за сериозни изследвания и поразителни открития, даващи основания да се приеме, че наистина техният строеж е дело на изключителни по своите качества и способност хора. Тези монументални строежи с удивително точните математически и астрономически данни, които са вградени в тях, са служили за астрономически обсерватории и като институти към тях. Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес.
към текста >>

Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята.
Тези монументални строежи с удивително точните математически и астрономически данни, които са вградени в тях, са служили за астрономически обсерватории и като институти към тях. Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение.
към текста >>

Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство.
Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света.
към текста >>

Хеопсовата пирамида е служила и за календар.
Тази височина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. Тогава Земята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.
към текста >>

Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес.
Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамида откриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, като диаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта на който жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярната звезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсем точно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента.
към текста >>

30. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевата система е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една Планета, а всички други, повече или по-малко, са пострадали. Тази разрушена Планета те са наричали Ф А Е Т О Н, което ще рече „Л Ъ Ч Е 3 А Р Н А Т А“. За разрушаването на тази Планета, за тази катастрофа от древността великите вавилонски звездобройци са оставили една чудна легенда, която, ако чете човек сега, остава с впечатлението, че се описва някакъв чудовищен атомен взрив. Много от древните гърци са били във Вавилон и са взели тази легенда, като са я преработили според своята митология, а за герои са поставили свои богове и богини. Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа. Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил безсмъртен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива и му казал: „Макар да се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос.
към текста >>

31. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
Това говори, че Слънцата (звездите) там са на много голямо разстояние и до нас достигат вълнообразните силови течения с по-къса дължина на вълната, съгласно принципа на Доплер. Тези силови течения засягат по- висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка. Между тези звезди - Слънца, се открояват две (едното е жълто, а другото синьо), които са почти еднакви по размер и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни, с което е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две Слънца, които придават характера на Венера. Това са силови течения, носещи стремеж към точния, пълен и изящен ред, към справедливите отношения, които трябва да има между всички и всичко в света. В митологията се разказва, че дъщерята на Зевс, богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизни аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. При наблюдение с телескоп Венера има също фази, както Луната и Меркурий. ВЕНЕРА В ДОМОВЕТЕ Венера в първи дом, особено (както вече отбелязахме при другите Планети и Луната) ако е близо до хоризонта - Асцендента, определя външния вид на тялото, белезите по главата и лицето, за които отбелязахме вече. И според това, до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове на Венериния тип, имаме и по-красивите и съвършени белези, форми и качества, които тя носи и дава. Във втори дом се подсилват вътрешните качества, които Венера дава. Ако Венера е в трети дом, роденият във всяка своя работа и дейност ще прилага красотата, изяществото, умението да бъде тя съвършена, най-хубава.
към текста >>

32. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Установено е също, че по ушната мида има най- много чувствителни точки, които се използват при иглотерапията.
Явно е тогава, че вътрешният релеф на това ухо може да служи като матрица, по която да вникнем в разположението на онази система от сили, която определя характера на човека. А оттам пък да се направят по-близки или по-далечни заключения за бъдещите възможности на даден индивид, така както геологът от строежа на Земните пластове и тяхната деформация вади заключение за силите, които са действували по тези места. Колкото релефът на ухото е с по-меки, по-правилни и по-хармонично устроени форми, толкова вътрешният живот на този човек е с изразен интелект, възпитание, морални качества и обноски, а и животът му ще протича при по-благоприятни условия. Резките извивки и чупки на линиите, непълното оформление на отделните части говорят, че този човек ще бъде съпроводен с трудности и неприятни изненади. Интересното е, че детето в утробата на майка си прилича на ухо. Установено е също, че по ушната мида има най- много чувствителни точки, които се използват при иглотерапията. Дължината на ухото, измерена от най-горната извивка до най-долната мека негова част, определя интелектуалния живот на дадения човек. Тясното, дълго, добре оформено уха говори за човек с богат интелектуален живот (фиг. 50 а). Ширината на ухото, измерена от издатината пред ушния отвор (трагус), определя емоционалната, чувствена природа на даден човек. Колкото тази ширина е по- голяма (ухото в средната си част е по-разширено), толкова тази природа в човека е по- активна и по-силно изразена (фиг.
към текста >>

Колкото вътрешната вдлъбнатина на ушната мида е по-добре оформена и закръглена, толкова слухът е по-добре развит.
50 а). Ширината на ухото, измерена от издатината пред ушния отвор (трагус), определя емоционалната, чувствена природа на даден човек. Колкото тази ширина е по- голяма (ухото в средната си част е по-разширено), толкова тази природа в човека е по- активна и по-силно изразена (фиг. 50 б). Дебелината, изобщо масивността на ухото, определя интереса на човек към материалните, обикновените и ежедневни неща. Колкото вътрешната вдлъбнатина на ушната мида е по-добре оформена и закръглена, толкова слухът е по-добре развит. Външният ръб на ухото (хеликс) е от голямо значение за определяне интелектуалния и емоционален живот, а също и стремежа за изява на човека. Този ръб определя също и пътя на неговия живот. Ако е правилен и с добра и равна ширина, без гънки, чупки и резки извивки, ако еднакво преминава през цялото ухо, то такъв човек е не само спокоен, с трезви, улегнали мисли и чувства, с внимателна и контролирана реакция по отношение на своята природа, но и животът му ще премине при благоприятни условия. При това такъв човек ще заема и добър пост, ще има добро обществено положение (фиг. 50 в).
към текста >>

33. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода.
И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество. За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли Тиахунако, което ще рече „Град на Мъртвите". Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове. Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал лице на изток към изгряващото Слънце. С това явно е изразено уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се намира прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един-единствен блок. Горната част на тази врата е покрита с йероглифи, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар.
към текста >>

34. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

И заключи я той в дворец, приличен на пирамида (в най-скрития чертог я заключи той) — същата Царкиня, за която разказваше мъдрецът от Изток.
Но страшни са пътеките на сърцето — и без светилник мъчно се върви. И няма дъно страданието — а до дъно трябва да се изчерпи. …Живееше на Изток Цар. И казваха му маги, че Дъщеря му е родена за величие и ще й бъде дадено да управлява цялата земя, когато си намери достоен съпруг. Но рекоха му да я пази, тъй като може да я похити странник. И заключи я той в дворец, приличен на пирамида (в най-скрития чертог я заключи той) — същата Царкиня, за която разказваше мъдрецът от Изток. И щом нощта сключи звездни ръце над тъмно чело, долита конник в черна броня, развързва змейовете, пуска червената ламя — и взема Дъщерята. Защото той носи чашата от изумруд и има показалците на Пътя. Но — Дъщерята го не обича: тя люби силния, който ще я отвлече. „Бъди ти тоя силен!“ — казва ти песента за Дъщерята на Царя. Че за величие е родена Царкинята — родена е да управлява цялата земя — и ти ще имаш власт над света, а Двата Пътя към двореца носиш в себе си.
към текста >>

35. Книга на загадките - Николай Райнов

Железният олтар прилича на пирамида от цветя.
Мрачен е залезът на всеки пъстър ден. Но златните сенки на брачната завеса ми отнеха това, което ми не върна вече никой. *** Железният олтар мълчи. Пред него минават моми и мъже — и всеки мълчаливо слага на ледната плоча своя венец. Колко венци! Колко мирис! Колко пъстри, росни, усмихнати цветя! Железният олтар се губи, окичен цял с венци. Железният олтар прилича на пирамида от цветя. Венците извехнаха. Листата се сгърчиха. Засрамено се гушат цветята. Голямата пирамида се слегва, за да се открие железният олтар, подаден изпод сгърчени мъртви венци. Колко скръбни жилки! Колко посърнали венчета! Колко бледи, сухи, пожълтели коронки! Железният олтар прилича на потъмнял череп с извехнал венец.
към текста >>

Голямата пирамида се слегва, за да се открие железният олтар, подаден изпод сгърчени мъртви венци.
Колко венци! Колко мирис! Колко пъстри, росни, усмихнати цветя! Железният олтар се губи, окичен цял с венци. Железният олтар прилича на пирамида от цветя. Венците извехнаха. Листата се сгърчиха. Засрамено се гушат цветята. Голямата пирамида се слегва, за да се открие железният олтар, подаден изпод сгърчени мъртви венци. Колко скръбни жилки! Колко посърнали венчета! Колко бледи, сухи, пожълтели коронки! Железният олтар прилича на потъмнял череп с извехнал венец. *** Що чакаш тук, момиченце? — Чакам да мине пътник, за да го напоя с кратунката си и да го накича с китката си. Що чакаш тук, момиче? — Чакам да се върне пътникът, когото напоих с кратунката си и накичих с китката си, когато бях на шестнадесет години.
към текста >>

Името й — Семирамида.
Мъжът каза: — Аз съм алфата на творението. И уби първия човек. Любовта каза: — Аз съм алфата на творението. И сля раждането със смъртта. *** Имаше на Изток жена. Името й — Семирамида. Царица беше.И сгради седем храма на Ашарот и Менй. Дните й бяха песен, а нощите — любов.И висящи градини направи тя на покрива на двореца, за да пирува с мъже. И слънцето възвестяваше позора й, а звездите — прегрешението й. Безумен бе животът й. Кадеше тя пред своите поклонници янтар, че янтарът навява любовна лудост, и на мъжете поднасяше сива амбра, защото буди страст.
към текста >>

Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й.
И падаха безсилни пред нея — и гърчеха се в страшни тръпки, и ровеха с пръсти пясъка... А презнощ изсмукваше дошлите през деня с нечовешка страст. И призори хвърляха труповете им в Ефрат. А похотта й бе океан — и никой не можеше да я задоволи. ... Познавах момък от Вавилон. Той бе майстор на бронз. Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й. Но в примките й не влезе, че познаваше добре жените и знайни му бяха пътеките на всяка похот. Години се минаха — и видях го във Вавилон старец. От бронз бе излял образ на царицата — седнала, гола, с кадило в ръка. И попитах го: — Обичат ли я още? А той каза: — Не обичам царицата.
към текста >>

36. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология.
Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2386679649353