НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
88
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на
пирамидата
на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично.
А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на
пирамидата
на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята.
към текста >>
И над всички тях, на върха на тази
пирамида
, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка.
Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
И над всички тях, на върха на тази
пирамида
, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка.
Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България.
към текста >>
2.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Едните представляват основата на Хеопсовата
пирамида
, вторите - средата, третите - върха на
пирамидата
.
Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят.
Едните представляват основата на Хеопсовата
пирамида
, вторите - средата, третите - върха на
пирамидата
.
И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ.
към текста >>
И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка
пирамида
на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител.
За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата.
И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка
пирамида
на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител.
Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време.
към текста >>
3.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Великият Учител на Небето стои на върха на
Пирамидата
.
Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си. Словото излиза от Великият Учител, но принадлежи на Бога. Един Велик Учител съществува във Вселената и в Света. Един Бог съществува във Вселената и в Света. Словото на Великия Учител обединява Вселената и Света в Едно.
Великият Учител на Небето стои на върха на
Пирамидата
.
Но на земята заема последното място. На Небето е най-големият Светия, а на земята - заема последното място. Защо? За да може да даде Учението Си с малките величини, за да бъде достъпно за обикновеното човешко съзнание, което борави с микроскопичните величини. Последните думи на Великия Учител на земята бяха: "Завърши се една малка работа за Бога! " И то - когато Божият Дух бе над Него 47 години, когато Христовият Дух бе в него тридесет и две години, когато Господният Дух бе в Него през цялото време на Школата от 1922 година до 1944 година, цели двадесет и две години, толкова, колкото е един слънчев цикъл.
към текста >>
4.
46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Той остави сестрата, дойде към стълбата, наведе се, издигна половин
керемида
, която стълбата щеше да счупи и ми я подаде.
Учителят ме попита: „Можеш ли да поправиш покрива? " Аз кимнах: „Мога." Заех се да го поправя, но беше трудно, защото къщата беше покрита с турски керемиди и по особен начин се подреждаха - две отдолу и една отгоре. Свърших и се готвех да сложа стълбата до стената, за да сляза долу на земята. Учителят по това време говореше със сестра Иларионова от Търново на двора. Изведнъж се обърна към мен и каза: „Чакай!
" Той остави сестрата, дойде към стълбата, наведе се, издигна половин
керемида
, която стълбата щеше да счупи и ми я подаде.
Не каза нищо. Аз се качих отново горе и се огледах наоколо. Намерих подходящо място и сложих тази половин турска керемида. После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай.
към текста >>
Намерих подходящо място и сложих тази половин турска
керемида
.
Учителят по това време говореше със сестра Иларионова от Търново на двора. Изведнъж се обърна към мен и каза: „Чакай! " Той остави сестрата, дойде към стълбата, наведе се, издигна половин керемида, която стълбата щеше да счупи и ми я подаде. Не каза нищо. Аз се качих отново горе и се огледах наоколо.
Намерих подходящо място и сложих тази половин турска
керемида
.
После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство. Бях с много широки пръсти и през тях минаваха много пари.
към текста >>
5.
189. ИЗГРЕВЪТ и БОМБИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На Изгрева нито една барака, нито една
керемида
не бе счупена.
И тя не избухна. Ето два случая с бомби, които са регистрирани и за които аз съм давал доклад. Към 10 януари 1944 г. самолетите от въздуха запалиха погребите - военните складове. Те бяха далеч от Изгрева, но беше страшно да се гледа, защото от тях не остана нищо.
На Изгрева нито една барака, нито една
керемида
не бе счупена.
След тази голяма бомбардировка аз отидох при Учителя. Времето беше мрачно, навъсено, мъгливо. Малко ръмеше. Учителят седи на поляната много сериозен. Онези, които бяха останали в София вече бягаха.
към текста >>
6.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена
керемида
на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил.
Аз му предложих да му закупя всички негативи. Платих му 30 000 лв., а това беше голяма сума за това време - 3-4 заплати. Той ми донесе негативите и аз ги запазих. По-късно няколко негатива се бяха повредили, но ние намерихме същите снимки, които той беше направил и от тях преснех на негативи и така ги възстанових. Като подгониха Братството и унищожиха беседите на Учителя търсиха и негативите на Васко.
Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена
керемида
на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил.
И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите. Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица.
към текста >>
7.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на
пирамида
и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност.
Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове.
От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на
пирамида
и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност.
Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>
Той е като Хеопсовата
пирамида
, само че увеличен хиляда пъти.
Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност.
Той е като Хеопсовата
пирамида
, само че увеличен хиляда пъти.
От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>
8.
49. КАБУЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
49. КАБУЛ На запад над петото езеро се издига
пирамидален
връх, който прилича на Хеопсовата
пирамида
, но много по-величествен и могъщ и много по-голям.
49. КАБУЛ На запад над петото езеро се издига
пирамидален
връх, който прилича на Хеопсовата
пирамида
, но много по-величествен и могъщ и много по-голям.
Това е върхът Кабул, който е свързан със стара легенда. Кабул значи: Съгласявам се. Легендата разправя за една млада мома, която е била преследвана и настигната от турците на този връх. Тази мома е била смела, тя се изправила срещу гонителите си, а те са насочили срещу нея оръжията си. Спряла ги с ръка и казала: „Кабул", което значи „съгласявам се".
към текста >>
9.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата
пирамида
в Египет 100 години. Да.
Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога. 15. Социализмът в миналата епоха. Цели народи са строили социализъм в миналото.
10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата
пирамида
в Египет 100 години. Да.
Ако е за социализъм, монашеството представляваше една от формите на социализмй. Заслужава си да се проследи неговата история. Погледнете една нивичка. Наблюдавайте как расте житото. Какви чудеса прави слънцето.
към текста >>
10.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната
пирамида
и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?
В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната
пирамида
и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
към текста >>
11.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата
пирамида
с нейните 30-тонни блокове.
За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение.
Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата
пирамида
с нейните 30-тонни блокове.
Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена.
към текста >>
12.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и
керемида
.
29. Светлият салон на Изгрева През 1927 г. Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията.
С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и
керемида
.
За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка.
към текста >>
13.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Против рака препоръчваше да се яде червеният лук -
кромида
.
„Когото го боли стомах да пие сок от ряпа. Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и лимон." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата. За мозъка препоръчваше орехите, за сърцето - ябълките. За чесъна казваше, че убива туберкулозните бацили. „Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци.
Против рака препоръчваше да се яде червеният лук -
кромида
.
На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик". За портокалите казваше, че са хубави да се ядат за всичко. Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките!
към текста >>
14.
36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
36. ХЕОПСОВАТА
ПИРАМИДА
, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ Всяко лято на Рила палатките се увеличаваха и това наложи да се прехвърлим на другия хълм.
36. ХЕОПСОВАТА
ПИРАМИДА
, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ Всяко лято на Рила палатките се увеличаваха и това наложи да се прехвърлим на другия хълм.
Изградихме с общи усилия и под ръководството на Учителя кухнята. Беше направена със суха зидария. Отгоре поставиха дървета и трябваше да се сложи покрив. Всички заедно с Учителя ходихме за плочи, които трябваше да послужат за покрива до петото езеро - Бъбрека. Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата пирамида".
към текста >>
Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата
пирамида
".
36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ Всяко лято на Рила палатките се увеличаваха и това наложи да се прехвърлим на другия хълм. Изградихме с общи усилия и под ръководството на Учителя кухнята. Беше направена със суха зидария. Отгоре поставиха дървета и трябваше да се сложи покрив. Всички заедно с Учителя ходихме за плочи, които трябваше да послужат за покрива до петото езеро - Бъбрека.
Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата
пирамида
".
Огледахме се и видяхме нашият скромен строеж. А къде ли беше нашата Хеопсова пирамида? Тогава разбрахме причината за нашето вдъхновение за строеж. Присъствуваха същества и сили, които бяха сътворили една минала цивилизация на земята. Хеопсовата пирамида още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма.
към текста >>
А къде ли беше нашата Хеопсова
пирамида
?
Беше направена със суха зидария. Отгоре поставиха дървета и трябваше да се сложи покрив. Всички заедно с Учителя ходихме за плочи, които трябваше да послужат за покрива до петото езеро - Бъбрека. Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата пирамида". Огледахме се и видяхме нашият скромен строеж.
А къде ли беше нашата Хеопсова
пирамида
?
Тогава разбрахме причината за нашето вдъхновение за строеж. Присъствуваха същества и сили, които бяха сътворили една минала цивилизация на земята. Хеопсовата пирамида още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма. Нашата кухня и навес по-късно бе разрушена от злосторници, а ние бяхме възрастни и днес описваме този живот с Учителя за една епоха на бъдещата цивилизация. На горният край на второто езеро в скалите Учителят откри извор.
към текста >>
Хеопсовата
пирамида
още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма.
Когато завършихме строежа с навеса и се оформи кухнята, а до нея се построи склад за продукти, Учителят ни огледа и каза: "Всички, които днес работихте тук сте работили на времето при Хеопсовата пирамида". Огледахме се и видяхме нашият скромен строеж. А къде ли беше нашата Хеопсова пирамида? Тогава разбрахме причината за нашето вдъхновение за строеж. Присъствуваха същества и сили, които бяха сътворили една минала цивилизация на земята.
Хеопсовата
пирамида
още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма.
Нашата кухня и навес по-късно бе разрушена от злосторници, а ние бяхме възрастни и днес описваме този живот с Учителя за една епоха на бъдещата цивилизация. На горният край на второто езеро в скалите Учителят откри извор. Той каза, че водите на този извор идват откъм езерото на „Чистотата". Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода.
към текста >>
15.
39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
А Вагнер стои на върха на
пирамидата
от музиканти, неговата музика е музика на славата, на онази Слава, която излиза от Бога, а това е Божествената Слава, което е Божествената светлина в света на Истината, който е Божествения свят, в който Божествения Дух е творческото начало на проявление на Божествената Душа.
В едно от тях се казва, какво представляват тези музиканти със своето творчество. Моцарт е слънчев тип, неговата музика слиза от слънцето. Шопен дава музика за сърдечния свят на мъжа и жената. Бах предава хармонията в природата и я изразява в хармония от движение на цвят, звук и форма. Музиката на Бетовен изразява слизането на духа в материята и борбата на човешкия дух да я организира.
А Вагнер стои на върха на
пирамидата
от музиканти, неговата музика е музика на славата, на онази Слава, която излиза от Бога, а това е Божествената Слава, което е Божествената светлина в света на Истината, който е Божествения свят, в който Божествения Дух е творческото начало на проявление на Божествената Душа.
И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта. В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота.
към текста >>
16.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
беше последното му изкачване на Витоша, неделен ден, обаче не на Бивака, а там където Симеоновската река вместо да отиде в дясно към Бивака се отиваше на ляво и се изкачвахме на
пирамидата
.
Кога веднъж някой му беше донесъл цяла кошница с портокали той да си лекува черния дроб по тоя начин. Но той някаква криза бе получил, че даже и портокалите не можеше да яде и вече те започнали така да се развалят и тогава той ми даде кошницата с портокалите и тогава си спомням, че изядох една кошница портокали хей така без мяра, защото бай Иван не можеше да ги консумира. И така бай Иван в това време вече нямаше тая жизненост. Въпреки всичко ние ходим, всяка неделя се качваме на Витоша. На 11.Х.1964 г.
беше последното му изкачване на Витоша, неделен ден, обаче не на Бивака, а там където Симеоновската река вместо да отиде в дясно към Бивака се отиваше на ляво и се изкачвахме на
пирамидата
.
Имаше триангулачна точка докъдето той можа да стигне. А инак зимно време така една, две години през тая 1964 г. ние не ходехме вече на Бивака, а ходехме или на Присоите, или зимно време на тая триангулачна точка, до там стигахме. И така с бай Иван стигнахме до там, изкарахме деня и се върнахме вечерта. Това му беше последното излизане на Витоша.
към текста >>
17.
4. Плявата
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
А по нашите ниви имаше берекет, и жито, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга
керемида
и вече можеше да се чака края на зимата.
Бяхме насядали около Учителя, не духаше силен вятър и водехме разговор с Учителя. По едно време Учителят каза на турски език: „Заманъ саманъ сатаръ“. Братята бяха все софиянци и едва ли е имало някой, който да знае турски език. Аз знаех не много, но тази поговорка я знаех, която преведена на български значи: „Времето и плявата продава“. През изминалото лято, както споменах имаше голяма суша и хората не можаха да си набавят достатъчно плява за добитъка.
А по нашите ниви имаше берекет, и жито, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга
керемида
и вече можеше да се чака края на зимата.
А тя се оказа дълга и следващия месец селяните идваха с коли да купуват плява от нас, за да изхранят гладния си добитък. Ние им продавахме с охота. Накрая един селянин подхвърли: „Абе чудна работа. И вие все по събори ходите, гостувате насам-натам, малко време ви има на село, а нивите ви родиха повече от нашите“. Ние се споглеждаме и се усмихваме.
към текста >>
18.
33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 8
Тъй както медът, поставен в
пирамидата
2000 години, той си е пак мед и с нищо не може да го повреди.
Има момент когато ти е необходимо да го прочетеш, то ти решава някакъв проблем. Така и Словото на Учителя. Една беседа съм я чел не знам колко пъти. Може да я прочета в едно време, да я прочета след десет години и да видя, че всякой път тя ми казва нещо ново. Това е именно Божественото в нея, това е храна, духовна храна като от Вихърния връх, която не се разваля, развала няма като другите храни.
Тъй както медът, поставен в
пирамидата
2000 години, той си е пак мед и с нищо не може да го повреди.
В: Сега Учителят открива малко от тази загадка, като казва, че „светлината на вашите съзнания, когато четете една беседа е едно, а светлината на съзнанието след време е друга" и така го обяснява. Д: Точно така. В: Ама как стават тия процеси вътре у нас. Д: Не ги знаем. В: Ние не знаем.
към текста >>
19.
47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
А това сигурно място беше покрито отгоре с един шперплат и една
керемида
само.
Така хубаво беше на Изгрева, това беше. Мина лятото, дойде пролетта също бомбардировките продължаваха, а тази градина, която се беше разцъфтяла, една тишина имаше. Имаше нещо много хубаво. Право да ти кажа, ние нямахме тревога, от друга страна някои от нашите братя и сестри, които не издържаха финансово на тази евакуация се върнаха и Той каза: "Събирайте се на молитва в малкия салон". Той каза: "Това е най-сигурното място".
А това сигурно място беше покрито отгоре с един шперплат и една
керемида
само.
Никой от нас не отиваше в скривалището Виларов, където имаше специална кабина и за книги на Евдокия и се криеха всички там, ние си стояхме в малкия салон на молитва през време на бомбардировката. Това беше много интересно положение, когато отвънка всичко се тресе, хвърчат дървета, щото и ние вътре си пеем и се молим. Имаше нещо много възвишено в смисъл, това са как да кажа, това са неповторими неща. Аз никога в живота си сигурно няма да преживея с едно голямо спокойствие, като че ли тази бомбардировка, всичко това, не ставаше за нас, ами трябваше да бъдем свидетели на такава една история, грозна и страшна. В: Вие бяхте споменали, че сте казали на Учителя, че тук няма работа за вас.
към текста >>
20.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Пирамидална
форма.
И сега аз съм щастлива, че съм влязла в контакт с тези двама видни мъже на нашия век и съхранявам техните писма като един много скъп дар. Из кн. Колев, Светослав. Първопокорителите. София, Медицина и физкултура, 1978 г. ЧОМОЛУНГМА - 8848 М (МОНТ ЕВЕРЕСТ) Поредно място по височина: първо.
Пирамидална
форма.
Изграден от метаморфни и кристални скали. Планинска система: Непало-тибетски Хималаи. Щурмът е предприет от територията на Непал. Маршрут: през ледника Кхумбу, Западния циркус, Южното седло, Южния връх. Дата на първото изкачване: 29 май 1953 г., 11.30 часа.
към текста >>
21.
07 - 68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Приготвя багажа като една куха
пирамида
с едно прозорче.
Ето как стана нейното настаняване. Когато жилището й на Изгрева бе готово, тя помоли брат Цеко да й пренесе малкото багаж в новото поселище. Той отишъл, прегледал багажа и му се сторило за един път много, а за два пъти малко. Пътят бил дълъг. Отива една привечер.
Приготвя багажа като една куха
пирамида
с едно прозорче.
Късно през нощта отива, влиза в пирамидата и тръгва. Минава цялата булевард „Скобелев", цялата „Патриарх Евтимий" и тръгва по „Граф Игнатиев", за да продължи по шосето за Дървеница. Времето било подбрано - късно през нощта, когато има най-малко движение и без Луна. Когато наближава лостовия стражар, при разклона за Семинарията, постът вижда, че нещо се приближава, но не е нито кола, нито файтон и се чуди какво може да бъде. Приближава се безшумно, стресва се и извиква: „Кой е там?
към текста >>
Късно през нощта отива, влиза в
пирамидата
и тръгва.
Когато жилището й на Изгрева бе готово, тя помоли брат Цеко да й пренесе малкото багаж в новото поселище. Той отишъл, прегледал багажа и му се сторило за един път много, а за два пъти малко. Пътят бил дълъг. Отива една привечер. Приготвя багажа като една куха пирамида с едно прозорче.
Късно през нощта отива, влиза в
пирамидата
и тръгва.
Минава цялата булевард „Скобелев", цялата „Патриарх Евтимий" и тръгва по „Граф Игнатиев", за да продължи по шосето за Дървеница. Времето било подбрано - късно през нощта, когато има най-малко движение и без Луна. Когато наближава лостовия стражар, при разклона за Семинарията, постът вижда, че нещо се приближава, но не е нито кола, нито файтон и се чуди какво може да бъде. Приближава се безшумно, стресва се и извиква: „Кой е там? " - „Цеко от далеко", обадил се човешки глас от тъмната фигура.
към текста >>
Излиза от
пирамидата
и го отвеждат на втория етаж при дежурния следовател, където започва отново разпита.
Нося багажа на сестрата." - „Защо по това време? " - „Защото така искам. Така ми е удобно." Постовият стражар помислил, че е попаднал на крадец. Арестувал го и го отвел в осми участък. Цеко оставя багажа на двора.
Излиза от
пирамидата
и го отвеждат на втория етаж при дежурния следовател, където започва отново разпита.
Кой е? Откъде е? Какво носи и къде отива? „Казвам се Цеко от Далеко. Идвам от Слънцето.
към текста >>
Цеко Ятугов видял, че няма никой около него, слязъл, влязъл отново в
пирамидата
и поел пътя за Изгрева, без някой да го спре.
Знаеш ли, че мога да те пратя в затвора? " - „Можеш, само ако е казал Господ", отвърнал Цеко. „Казал, не казал, сега ще те пратя." И ударил с юмрук по бюрото. В същия миг лампите се залюляли. Следователят и всички агенти избягали долу на двора.
Цеко Ятугов видял, че няма никой около него, слязъл, влязъл отново в
пирамидата
и поел пътя за Изгрева, без някой да го спре.
Който е жител на Слънцето и носи от 3-4 километра багаж на сестрата, не може да бъде арестуван. Тъй свършва разказът за Цеко от далеко.
към текста >>
22.
18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Колкото е силно желанието
мида
й услужа, толкова и рискът е по-голям.
Ина е преподавател в детска музикална школа, за да си разнообрази работата с децата вчера ми поиска от моите гатанки и басни, подходящи за работата й с децата. Мисля да й изпратя, макар че още не са печатани. Ти какво би ме посъветвал? Не рискувам ли с това си добро желание, като искам да й услужа? Могат да попаднат в нечии ръце ида бъдат издадени от името на друг.
Колкото е силно желанието
мида
й услужа, толкова и рискът е по-голям.
След 1-2 декември всеки следващ ден може да тръгна за София, ако времето не е много студено. Чакам вашият отговор. Ако Господ каже да дойда, тогава ще се стопят всички пречки. Което трябва да стане, ще стане. Моля ти се, предай на твоята майка по невидимия телеграф моята благодарност за доброто посрещане и топлото гостоприемство.
към текста >>
23.
18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Позволете
мида
Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител.
И този, който ще загуби, това ще бъда Надка и Верка Куртеви, а не аз. Аз мога само да спечеля, защото работя за Бога. С уважение: Вергилий Кръстев * * * Писмо на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов град Айтос 23.08.1995 год. Уважаеми брат Андон Кънев. Уважаеми брат Иван Топалов.
Позволете
мида
Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител.
Няма да му е лесно, особено при наличие то на дъщерите на Георги Куртев, които смятат, че са принцеси. Пиша ви във връзка с една идея, която съм я задвижил от преди десетина години. Така на 15.06.1991 год. по случай 120-годишнината от рождението на брат Георги Куртев аз организирах и финансирах концерта в камерна зала „България". През есента на 1991 год.
към текста >>
24.
І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
През лявото му рамо е преметната богато надиплена
хамида
, която слиза отзад на гърба му.
Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св. Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка.
През лявото му рамо е преметната богато надиплена
хамида
, която слиза отзад на гърба му.
Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки. През кръста е препасан с колан, с падащи между краката препаски. Краката са обути в тесни и дълги ногавици (беневреци). Дясната ръка е присвита и държи копие или меч. Лявата ръка е спусната надолу и придържа щит.
към текста >>
25.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
Триъгълника и
пирамидата
представляват една малка отсечка от тесарак- та, а куба представлява една страна на тесаракта.
Тия окръжности всякога показват движението. И страните АС, СВ и АВ и те се движат, те представляват радиуси. 1/1 трите линии са в движение едновременно. Ето посоката на тяхното движение (по стрелките). Окръжностите се допират една до друга със своите периферии.
Триъгълника и
пирамидата
представляват една малка отсечка от тесарак- та, а куба представлява една страна на тесаракта.
Как се проектират те във вашия свят? Като една малка отсечка. Значи горе, над туй поле, седи един цял невидим свят за нашето зрение (- „Каква е тази пропаст? “) Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постоянно потъва надолу.
към текста >>
26.
СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII
,
,
ТОМ 12
Чешмата горе с
пирамидата
и топката, а долу с кръглото корито.
Снимка 10. Поглед към вратата на сутерена, на дома и на двора. Снимка 11. Чешмата с кръглото корито в двора пред прозорците. Снимка 12.
Чешмата горе с
пирамидата
и топката, а долу с кръглото корито.
Снимка 13. Домът Гумнерови с двора за посетители. Снимка 14. Посетители пред отворения прозорец на Учителя Дънов. Снимка 15.
към текста >>
27.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1221-1240
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Бисерът. 1229 Ако
мидата
от една песъчинка може да направи един бисер, защо ти да не можеш да направиш от една лоша мисъл един бисер?
Каква приятност е да имаш едно същество, на което да разчиташ напълно, пълно доверие имаш и във всички бури никакъв страх не прониква в душата ти. Такова нещо е Любовта. Не е ли Любовта, която ни носи в пространството. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, направена от Любов, е добра. Всяко нещо, което е направено с Любов, е добро!
Бисерът. 1229 Ако
мидата
от една песъчинка може да направи един бисер, защо ти да не можеш да направиш от една лоша мисъл един бисер?
Богатството. 1230 Всеки човек, на когото Бог е дал ум и сърце, всеки човек, който има и душа, е богат. Несметни са вашите богатства. Ще благодарите на Бога за вашите богатства. Ще работите за духа си, за душата си, за ума си, за сърцето си. Това са разумни същества, които работят за сърцето ти.
към текста >>
28.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените
пирамидални
клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини.
И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена.
Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените
пирамидални
клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично.
към текста >>
Значи, когато всичките тия
пирамидални
клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично.
Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления.
Значи, когато всичките тия
пирамидални
клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично.
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
към текста >>
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват
пирамидалните
клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват
пирамидалните
клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
към текста >>
В туй направление, за да може
пирамидалните
клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
В туй направление, за да може
пирамидалните
клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>
Когато казаните
пирамидални
клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните
пирамидални
клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия".
към текста >>
Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и
пирамидалните
клетки ще работят в унисон.
чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и
пирамидалните
клетки ще работят в унисон.
А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята.
към текста >>
29.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната
пирамида
на тая социалистическа идеология.
Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба", за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите" на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията" и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ.
Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната
пирамида
на тая социалистическа идеология.
Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване.
към текста >>
30.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и
пирамидални
маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката?
Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и
пирамидални
маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь!
към текста >>
31.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат
мида
светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с.
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат
мида
светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
към текста >>
32.
XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Построиха в Париж една
пирамида
пред Галериите на Лувъра.
И в една Паневритмия е така, а в другата иначе - точно обратното. В бъдеще ще остане само вярното. Те просто ще сравнят двете книги и ще разрешат въпроса според окултния закон. Ще кажат просто и ясно: „Това не е вярно, не може да го е дал Учителят така, а другото е вярно." И ще изберат. И така всички погрешни книги ще отпаднат.
Построиха в Париж една
пирамида
пред Галериите на Лувъра.
Но не са се допитвали с окултисти и не е спазен окултния закон. Всички казват, че тази пирамида ще доведе до нещастие както за Париж, така и за Франция. Не може да се черпят отрицателни енергии и да има положителен резултат. За Египетските пирамиди всички знаете, че планът им бе даден от най- мъдрите жреци и посветени и всичко бе пресметнато с голяма, необикновена точност, просто изумителна и точно в съгласие с окултния закон. Така че, ако се играе Паневритмията неточно - резултатът ще бъде също вреден - за всеки един, за България, че и за света.
към текста >>
Всички казват, че тази
пирамида
ще доведе до нещастие както за Париж, така и за Франция.
Те просто ще сравнят двете книги и ще разрешат въпроса според окултния закон. Ще кажат просто и ясно: „Това не е вярно, не може да го е дал Учителят така, а другото е вярно." И ще изберат. И така всички погрешни книги ще отпаднат. Построиха в Париж една пирамида пред Галериите на Лувъра. Но не са се допитвали с окултисти и не е спазен окултния закон.
Всички казват, че тази
пирамида
ще доведе до нещастие както за Париж, така и за Франция.
Не може да се черпят отрицателни енергии и да има положителен резултат. За Египетските пирамиди всички знаете, че планът им бе даден от най- мъдрите жреци и посветени и всичко бе пресметнато с голяма, необикновена точност, просто изумителна и точно в съгласие с окултния закон. Така че, ако се играе Паневритмията неточно - резултатът ще бъде също вреден - за всеки един, за България, че и за света. Нека всеки потърси вярна литература и да се играе точно. Има и още хора, съвременници на Учителя и те знаят.
към текста >>
33.
9. Какво са вековете
,
VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На пясъчника е залепена
мида
: като че вчера само беше жива тя - топеше се в солената вода и пиеше със радост слънчеви лъчи, разсипани със пълни шепи край брега.
9. Какво са вековете Какво са вековете, хилядолетията даже пред монотонния приспивен плясък на морето? Защото - Ето на брега отдавна с безразличие стои от пъстър пясъчник грамаден блок: от сушата морето го изрови, догдето падна в него, като събуден от суровата стихия спомен.
На пясъчника е залепена
мида
: като че вчера само беше жива тя - топеше се в солената вода и пиеше със радост слънчеви лъчи, разсипани със пълни шепи край брега.
А близо милион години изминаха от тоя ден, кога животът вдъхновен изпълваше черупките със своето дихание. Морето пак така шумеше и пак така вълната плискаше скалите. Родих се и ще си замина. Години, векове ще се изнизват- безкрайна върволица - вълните все така брега ще плискат, ще пеят своята предвечна песен. И пак така унесен след други милион години, друг човек представител на други век на пясъка на същите вълни ще се любува, ще разсъждава, ще трактува въпроси за смъртта и за живота - пред тях еднакво, като мен, безсилен!
към текста >>
34.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с
Артемида
, богиня на Луната, която му е „сестра”.
Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, Луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен времепространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите, от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки назъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо Слънцето и Луната се смятат за два полюса на астралната светлина.
Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с
Артемида
, богиня на Луната, която му е „сестра”.
Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, Слънцето и Луната, наречени съответно „голямото светило, което да владее над деня”, и „малкото светило, което да владее над нощта”, са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, „които да разлъчат деня от нощта, и да са знамения за времена, и за дни, и години”. Ясно е, че „светилото на деня” представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизува духа. „Малкото светило” - Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизува материята.
към текста >>
35.
1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ
,
,
ТОМ 19
Над постройките се извисява петнадесетметрова
пирамида
с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода.
Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Тити-Кака, които археологията познава. Още старите заселници дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Тиахоанко”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света.
Над постройките се извисява петнадесетметрова
пирамида
с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода.
В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал очи на изток, към изгряващото Слънце. Явно е било уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмена, знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира тъй наречената „Врата на пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки от около стотина тонове, съединени с медни скоби.
към текста >>
Строителите на
пирамидата
са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари.
Но трите големи пирамиди в Гиза, със своите грамадни размери и загадките, които те носят, са дали повод на сериозни изследвания и открития, на поразителни резултати, даващи основание да се приеме, че наистина техния строеж е дело на изключителни по своите качества и способности хора. Тези монументални строежи, с удивително точните си математически и астрономически данни, които ни поднасят, са служили на Астрономически обсерватории и като инструмент на тези обсерватории. Най-голямата от тези пирамиди - Хеопсовата - е висока 147 метра. Тази височина, някои учени справедливо отбелязват, че е показвала милиардната част от разстоянието на Земята до Сльнцето, когато Земята е най-близо до него, или както се казва в „Перихелий”. Тогава Земята се намира от Слънцето на 147,000,000 километра.
Строителите на
пирамидата
са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари.
Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня. Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие.
към текста >>
Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има
пирамидата
, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня.
Тази височина, някои учени справедливо отбелязват, че е показвала милиардната част от разстоянието на Земята до Сльнцето, когато Земята е най-близо до него, или както се казва в „Перихелий”. Тогава Земята се намира от Слънцето на 147,000,000 километра. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има.
Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има
пирамидата
, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня.
Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света.
към текста >>
Хеопсовата
пирамида
е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие.
Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня. Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство.
Хеопсовата
пирамида
е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие.
Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида.
към текста >>
Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на
пирамидата
имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес.
Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня. Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие.
Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на
пирамидата
имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес.
Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази първа раса и друга, многобройна раса, примитивна, която подстрекавана от своите водачи от завист към тях, са ги разгонили от континента, като част от тях са дошли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което споменахме, че говорят индианските легенди и предания.
към текста >>
36.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Ето и гръцкият вариант на самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня
Темида
, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не е видял по-хубава девойка.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевото семейство е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една планета, а всички други, повече или по-малко са пострадали. Тази разрушена планета те са я наричали ..Фаетон”, което ще рече „Лъчезарната”. За разрушаването на тази планета, за тази катастрофа, мъдреците от древността - великите вавилонски звездобройци са оставили една чудесна легенда, която като чете сега човек, остава с впечатлението, че се описва пред него един чудовищен атомен взрив. Древните гърци, много от тях са били във Вавилон, са вземали тази легенда, като са я преработили в угода на тяхната митология и за герои са поставили техни богове и богини. Макар и бледо, в гръцкия вариант, пак се разбира за размера на тази катастрофа.
Ето и гръцкият вариант на самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня
Темида
, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не е видял по-хубава девойка.
Оженил се за нея и тя му родила син - сияющ като баща си, затова му дали името „Фаетон”, т. е. „Сияющ”, но не бил безсмъртен като Него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевса. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива, като му казвал: „Макар да се казваш Фаетон - лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен!
към текста >>
37.
7. ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 19
В митологията е изнесено, че дъщерята на Зевса, Богинята на правосъдието
Темида
, неуморно ходела по Земята с прецизните аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове, в горната част на мозъка. Между тези звезди - слънца се открояват две, едното е жълто, а другото синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни. С това той е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две слънца, придадени към тези на Венера. Силовите течения, носещи стремежа към точния пълен и изящен ред, справедливите отношения, които трябва да има между всичко в света.
В митологията е изнесено, че дъщерята на Зевса, Богинята на правосъдието
Темида
, неуморно ходела по Земята с прецизните аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс.
Венера при наблюдение с телескоп има също фази, както Луната и Меркурий.
към текста >>
38.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Помислете само - Вие имате баща и майка, и те - баща и майка; и другите, и други и хиляди, и милиони години назад се простира една нишка-живот, която е минавала от човек на човек като непрекъсната лента - помислете само, като непрекъснат поток, защото веднъж, една секунда само ако бе се спрял, нямаше как да се продължи... И ето, Вие сте на върха на тая
пирамида
, Вие сте краят на тая безконечна лента от милиони и милиарди години... Я се опитайте да помислите това!
И по невидими, но знайни пътища за знающите - тия връзки съществуват, нищо не може да ги прекъсне... И това състояние на масата, на народа се предаваше и ней... Тя беше само малък извор, който под земята нейде бе свързан с масата - и всяко колебание в голямата народна душа намираше отзвук в нея и в нейните песни и отношения... Вие не можехте да разберете защо тя е тъй настръхнала към Вас, защо Ви не разбират във Вашите отношения и благодеяния. А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник. Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа. Това беше една мистическа връзка. И затова, въпреки всички интриги и опити на мнозина да я разкъсат, оживя и отрая... Зад всеки човек стоят хиляди поколения.
Помислете само - Вие имате баща и майка, и те - баща и майка; и другите, и други и хиляди, и милиони години назад се простира една нишка-живот, която е минавала от човек на човек като непрекъсната лента - помислете само, като непрекъснат поток, защото веднъж, една секунда само ако бе се спрял, нямаше как да се продължи... И ето, Вие сте на върха на тая
пирамида
, Вие сте краят на тая безконечна лента от милиони и милиарди години... Я се опитайте да помислите това!
Ние говорим като върховете на пирамиди и милиарди живи същества са минали и стоят зад нас, минали като непрекъсната верига, за да можем да седнем сега един срещу друг и да се гледаме и говорим. Царят неволно потръпна. - Наистина - каза бързо той и после млъкна изведнъж. - Наистина -продължи след кратко мълчание... - колко много хиляди и хиляди мъже и жени, бащи и майки са се изредили, са съществували преди нас един след друг, пазили са живота като някое кандило и са го предавали от старчески ръце в по-млади. Свещения огън на живота... - Да, свещения огън на живота - повтори като ехо Ученикът.
към текста >>
Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -
Темида
е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло.
- Да, общо любящо семейство, което няма нужда от съдии, за да пази правата си от стражари, за да изпълни задълженията си и от много накичено духовенство, за да намери пътя към Бога - своя духовен Баща. -Но тогава войниците, стражарите, адвокатите, банките, затворите, църквите - всичко това ще стане излишно! - За хората на доброто и Истината, на Бога, на истинския Христов Път и Живот, те и сега са излишни... Това са институти, които отначало са имали нещо добро и общополезно в живота си, но после е изопачено, защото е отпаднала истинската основа на великия живот - Любовта. Войникът е бил по-силният, който доброволно, от любов, е пазел по-слабия от несгоди. А сега е машина за насилие, заробване и убийства.
Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -
Темида
е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло.
Болниците са се превърнали в място, където болните едва ги търпят... според парите, които имат да заплатят... Инак с тях си играят неопитни лекари, учат се над тях с равнодушие и безчовечност, които и сами по себе си са цяло престъпление. Сегашната държава, нейните институти са останали само по форма верни на своето първоначално назначение, а всъщност по съдържание те са взели вече почти обратно направление на първата цел и съдържание. - Ами тогава ние, царете?... - Царят е бил водач избран и просветен. Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени.
към текста >>
39.
НОВИТЕ ВРЕМЕНА
,
,
ТОМ 20
Свободата започна да се боготвори от дълго потисканите хора, а и всичките идеали се сведоха на земята, може би от неволен страх, че ще станат отново недостъпни за гладните маси... Наполеон Бонапарт, посветен от тайните братства171 в една египетска
пирамида
през време похода му там, с готовност прие да се постави начело на физическата борба срещу папството, остави своята войска в Египет и с бързи покачвания по обществената стълба, които учудват незапознатия с истината историк, достигна дори до изпразнения френски престол.
Но масонството смело прие тая борба и папството в края на краищата трябваше видимо да отстъпи.170 Инквизицията нищо не може да му помогне. Църковните отлъчвания пък само дразнеха хората, но не разрешаваха въпросите. При това и ръководителите на масонството показаха такива духовни сили, че зачудиха всички свои съвременници. Заедно с положителната работа - градежа на духовните братя - разрухата на старите форми вървеше от само себе си. френското господарство на Людвиковците, като стара и изгнила кула, трябваше само да се изведе от равновесие, за да грохне съвсем.
Свободата започна да се боготвори от дълго потисканите хора, а и всичките идеали се сведоха на земята, може би от неволен страх, че ще станат отново недостъпни за гладните маси... Наполеон Бонапарт, посветен от тайните братства171 в една египетска
пирамида
през време похода му там, с готовност прие да се постави начело на физическата борба срещу папството, остави своята войска в Египет и с бързи покачвания по обществената стълба, които учудват незапознатия с истината историк, достигна дори до изпразнения френски престол.
Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия. Кант изнесе своята философия на духовните предпоставки на френските енциклопедисти. Но обществените форми вече бяха сериозно разлюлени и откъснати от живота. Колкото и добра да бе философията, не можеше да ги подкрепи. Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си.
към текста >>
40.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на
Темида
сече клонките, но корените остават.
Взаимните обвинения, тъй присъщи на българската политическа действителност, не са давали възможност да изпъкнат добрите качества на народните водачи през всички времена, които никога не са липсвали. Почти винаги се забравя, че политическите мъже не са случайни личности, израсли в една нощ като баснословната тиква на пророк Йона, а са само върховете на ония обществени течения, които фактически се намират зад тях. Големи или малки, патриотични или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението. Опитьтда се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен. Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й.
Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на
Темида
сече клонките, но корените остават.
В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление.
към текста >>
41.
9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1
,
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
Докато
Темида
кроеше съдбата на подсъдимите, вън - в коридорите на съда и на улицата се наблюдаваха любопитни сцени.
Други извикаха: „Браво! ” Председателят отправи строга предупреждение, че забранява тоя израз на одобрение през време на четене на присъдата и го смята за обида на съда. Стоящите пък зад Тимеви дами при думите: „ги осъжда на смърт” остро изпискаха, кършейки отчаяно ръце. Четенето на присъдата се привърши. Съдът се оттегли бързо в съвещателната зала, а още по- бързо бидоха изведени подсъдимите през вратата на съвещателната зала.
Докато
Темида
кроеше съдбата на подсъдимите, вън - в коридорите на съда и на улицата се наблюдаваха любопитни сцени.
КАКВО СТАВАШЕ ВЪН, В КОРИДОРИТЕ НА СЪДА Още в 10 ч по двата тротоара на ул. „Мария Луиза” се тълпеше народ. Тълпата бе най-пъстра и се състоеше от мъже, младежи, жени от разни възрасти и др. Усилена стража охраняваше вратите на съда. Към 1 ч, когато подсъдимите напущаха съда, за да бъдат отведени в затвора, цялата „Мария Луиза” гъмжеше от народ, въпреки че ръмеше дъжд.
към текста >>
42.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Пред мен снегът е събран от вятъра на
пирамида
на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата.
Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото. Вятърът се усили и стана студено. На върха пристигнах навреме - 12 без десет минути. Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах.
Пред мен снегът е събран от вятъра на
пирамида
на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата.
Открива се чудна картина. На юг е Пирин в омара. Пред краката ми се разстила Маричината долина с езерата, покрити с дебел сняг, Манчо, Маричин чал, Малкият и Големият Близнак, Вапа с малко сняг. На запад са Скакавците, прошарени, и язовир Бели Искър, целият в сняг. Времето е лъчезарно и топло.
към текста >>
43.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Като запитали един светец какво е животът, той стиснал една
керемида
, отгоре излязло пламък, отдолу - вода, а в ръката му останало материя.
” Но вярата е един процес на растене. Вярата се придобива чрез растене, като се дават условия. Защото идват изпитания, които разклащат вярата. Мъчениците са страдали. И сега идат най-големи изпитания.
Като запитали един светец какво е животът, той стиснал една
керемида
, отгоре излязло пламък, отдолу - вода, а в ръката му останало материя.
И сега човешкото тяло дава същото. Мисълта е пламък, тялото е това, което остава, а водата - животът. Тялото сега спи; от сърцето излиза вода, а от ума - огън, мисъл. И трябва да се свърже този процес с цялата вечност. За духовете на нещата (?) тялото представлява други обект.
към текста >>
44.
4. Моите спомени за Витоша
,
,
ТОМ 22
Той представлява нещо като голяма
пирамида
, издигната над една поляна на 50-60 метра.
4. Моите спомени за Витоша Повече от 10 години ние с Петър Филипов и други приятели посещавахме тези красиви места. Цел на нашата екскурзия беше Големият Купен, като маршрутът минаваше през с. Бистрица, долината на Белия извор, Малкия Купен и през гората на Големия Купен.
Той представлява нещо като голяма
пирамида
, издигната над една поляна на 50-60 метра.
Този връх е барометър за Витоша и София. Щом по него времето се измени малко, появяват се облаци, наречени от селяните „шопи", непременно идват депресия, дъжд и вятър. Това са красиви места, които много рядко се посещават от други хора и туристи. През 1960 г. за 9 септември с брат Петър Филипов взехме първия автобус за Бистрица и тръгнахме нагоре по Стара река с големи раници с провизии за 3 дена.
към текста >>
45.
1. Сърцето на поета
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
То е като бисерна
мида
.
1. Сърцето на поета Знаеш ли какво нещо е сърцето на поета, дете?
То е като бисерна
мида
.
И страданията, които влизат в него, са песъчинките, които отпосле се преобръщат в бисери. И колкото страданията са по-големи, толкова очите на хората се повече радват на необикновено големите бисери: - песни, приказки и разкази. И те, хората, които се кичат с бисерите на мидата, не знаят болката й, докато превърне песъчинката в бисер. Така също не знаят болките и терзанията на този, който превръща страданията си в радости за другите.
към текста >>
И те, хората, които се кичат с бисерите на
мидата
, не знаят болката й, докато превърне песъчинката в бисер.
1. Сърцето на поета Знаеш ли какво нещо е сърцето на поета, дете? То е като бисерна мида. И страданията, които влизат в него, са песъчинките, които отпосле се преобръщат в бисери. И колкото страданията са по-големи, толкова очите на хората се повече радват на необикновено големите бисери: - песни, приказки и разкази.
И те, хората, които се кичат с бисерите на
мидата
, не знаят болката й, докато превърне песъчинката в бисер.
Така също не знаят болките и терзанията на този, който превръща страданията си в радости за другите.
към текста >>
46.
II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ»
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
А освен това, това са преродените личности, които изграждат
пирамидата
, на върха на която идва, слиза на Земята и застава Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно.
II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ» 1. Английската кралица играе Паневритмия Виж «Изгревът», том I, стр. 25-26. Една чудна история за преродените величия от миналото, дошли и облекли се в българско тяло, за да могат да се доберат до Учителя.
А освен това, това са преродените личности, които изграждат
пирамидата
, на върха на която идва, слиза на Земята и застава Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно.
Виж «Изгревът», том I, стр. 633-634. Без тази страница вие не може да проумеете как е слязъл Учителят Беинса Дуно. 2. Пълководците на миналото Виж «Изгревът», том I, стр. 33-34. Една поучителна история за преродените пълководци от миналото, които навремето са изпълнявали Божията Воля, а по времето на Учителя в ръцете си не държат вече меч, с който да режат главите на своите врагове, а държат цигулка. Един от тях е и Галилей Величков, който е бил цигуларят на Младежкия Окултен клас и който е свирел на цигулка по време на Паневритмията. 3.
към текста >>
47.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
Тогава един мъж предложил да направят човешка
пирамида
, като на раменете му се качили един върху друг още двама.
През тази година децата са осем! На втория етажна един от прозорците се очертава силуета на малко момченце. Стъпило на един сандък до прозореца, то плачело и простирало ръце за помощ. Пламъците били обхванали стълбите. Проникването на втория етаж било невъзможно.
Тогава един мъж предложил да направят човешка
пирамида
, като на раменете му се качили един върху друг още двама.
С много усилия момченцето е извлечено от пламъците и в същия момент горящата къща с трясък се срива. Семейството и съседите паднали на колене в благодарствена молитва към Бога. Това разплакано и разтреперано момченце, опушено и обгорено от пламъците бил шестгодишния Джон Уесли. Тази случки и преживяване на малкия Джон е причина, когато трябвало да каже нещо за себе си, той си позволявал да изрече думите: "Аз съм само главня, изтръгната от огъня". Джон Уесли е роден на 27 юни 1703 г.
към текста >>
48.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ходил чак на Хеопсовата
пирамида
само с 40 лв.
АПРИЛ [1917 г.] Ковачев е вече тук. Шапка с цветя и панделки, чадърче, красиви обувки - той не може да ме познае. Правиме снимки: една - как бера маргаритки по ливадите, друга - замечтана до някой бор, трета - как чета, седнала на пейка. Говори ми за Кринчев. Книгите му - израз на самия живот.
Ходил чак на Хеопсовата
пирамида
само с 40 лв.
в джоба си. Мъченик, страдалец, велик. „Всред Рила” е прекрасна. Искам и аз да отида някога там. Искам. Неговият светъл Дух ще ме води.
към текста >>
49.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Грабвам кошчето с
кромида
и заявявам:-Господ е винаги дежурен.
Метлата и стомните за вода. После се спущам при дежурните по кухня - те ме пъдят. Не било сега ред на софиянци. Когато им дойде реда -тогава. Те сега са търновци - Иларионова, красивата Деветакова, Зорица Петкова, и др. др.
Грабвам кошчето с
кромида
и заявявам:-Господ е винаги дежурен.
Те се смеят. Викат ми „сестричката” - тия търновските болярки и се радват, че се отървали да не „плачат” от лютивината на лука. Драго ми е, драго! Душата ми наистина е крилата, волна, добра, чиста и красива. Завирам се в нивата царевици да си мия главата.
към текста >>
50.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Очите й втренчено ме гледаха през дупките на синята маска, иначе лицето й беше безстрастно като на
Темида
.
Боев като редовен учител в същата гимназия. Много деца с мен облечени в тъмни дрешки, а пък аз съм в бяло. Някаква жена, подобно католическа калугерка ни ръси с босилек и размахваше из въздуха голям златен кръст. Придружаваше я една жена с гъста маска. Тя никому не показваше лицето си.
Очите й втренчено ме гледаха през дупките на синята маска, иначе лицето й беше безстрастно като на
Темида
.
Тя ме гледаше крайно съчувствено, обаче. Казаха ми, че тя някога била умряла от голяма скърб по скъпа загуба и решила завинаги да покрие лицето си. Един от учителите, който приличаше ту на г-н Колев, ту на г-н М. Николов взе учебника по литература от ръцете ми и погали лицето си. Погледна ме топло - съчувствено.
към текста >>
51.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Белите му скали, подобно тайнствена
пирамида
се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ” Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар.
Белите му скали, подобно тайнствена
пирамида
се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
към текста >>
52.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Той е гол връх, на който има
пирамида
- указател.
Рупите са далечни, сякаш недостъпни. Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите. Някои го нарекли „Фараонът”. Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз. Дамка е възел към Рилския монастир.
Той е гол връх, на който има
пирамида
- указател.
От тук погледът се рее от хубост на хубост, и не знае где да спре омаян и забъркан. Понякога погледът се спира върху странни писмена по скалите. Случайно или не, те са отбелязани в чудна симетрия и изисканост, та образуват странни видения... Кой ли древен мъдрец тук е поставил своите тайни писмена, за да ги разчита някой нов мъдрец. Слизаме към бивака, но не през езерата, а по билото. Спущаме се по труден и красив път откъм Харамията. Спираме.
към текста >>
И там висока
пирамида
огън.
Всички сме тържествено настроени сякаш още от снощи... До грамадния огън пеем, свирим, докато Симеонов даде нареждане тихо да се явим на горния лагер. Ето, дебнем като нощни разбойници. Никой не ни усеща как тихо пристигаме горе. Изведнъж еква мощният ни хор. Всички са приятно изненадани.
И там висока
пирамида
огън.
Главните една по една се ронят, както и нашите хубави песни. И днес е тъй хубаво! Как ни лисна Учителят с ръката си - колко хубаво. Разбира се, всичко това се придружава с нашите песни. 20 август [1930 г.], сряда Слана.
към текста >>
53.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Стройни рамене, като везните на Temida [
Темида
].
Отгоре по стръмната пътека светна голям ацетиленов фенер; след него други, други. Някакво шествие от Feuerwerk [Feuerwerk (нем.) - фойерверк] гледаме и се чудим. Той, между многото братя, Той -светъл, тих и кротък, пристига. Пелерината Му-ямурлук загръща раменете Му, та чак до земята. Бялото му облекло сияе, сияе.
Стройни рамене, като везните на Temida [
Темида
].
Седна върху ниско столче край огъня и всички живущи на бивак от край до край, по магичен начин слетяха край огнището, подобно ято птици. А по лицата на всички голяма усмивка и не си отива. Очите ронят сълзи, що се търкалят по бузите и огънят блести по тях, блести, блести... Той ни гледа - тихо, кротко, по ред ни гледа. Мълчание и радост, мълчание и сълзи, сълзи. Цигулките тихо подемат песен - „Благославяй, душе моя, Господа”, „Благословен Господ Бог наш” и дивната песен от Ямболския младеж [Борис Хаджи Андреев от гр.
към текста >>
54.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Щом се изморя и се нахраня със сладките плодове,
коитотяспреизобилиемидава
, аз лягам да спя върху мегко легло, изтъкано от зелена коприна със златни и сребърни цветчета и дордето се любувам на чудесното удобство, ето, пак виждам мама променя дрехата си.
Тя се облича по магически начин. Колко е хубава тя, нигде няма подобна ней жена - из целия свят. Нейно дете съм аз. Тя често ми позволява да се качвам по коленете и по раменете й да ме носи на гърба си. Аз мачкам пеновидните тантели и ленти, но, тя не ми се сърди за това, защото много ме обича.
Щом се изморя и се нахраня със сладките плодове,
коитотяспреизобилиемидава
, аз лягам да спя върху мегко легло, изтъкано от зелена коприна със златни и сребърни цветчета и дордето се любувам на чудесното удобство, ето, пак виждам мама променя дрехата си.
Но, вуала й сега е нещо безподобно. Косите й са увити с тъмносин прозрачен плащ, осеян с брилянти, по форма сънливите ми очи не могат ги определи какви са, но те изглеждат на милиарди златни капчици, разсипани по великолепната и благоуханна коса. Точно над величественото й бяло чело грациозни ефирни служанки забождат грамаден брилянт... Някога той е кокетно ощърбен от едната страна, друг път ощърбеното огладено като с много остър нож, а повече пъти цял целеничък, кръгъл, блестящ и тогава майка ми, милата ми прекрасна майка е омайно хубава, неизказано добра и малко натъженото й лице говори колко много грижи има тя, на колко деца трябва дрехи да приготви, да ги нахрани, немирниците да усмири и на много недоволни и оскърбени нейни деца сълзите им да избърше и да ги утеши. Аз я гледам, съзирам тъгата й и сълзи покапват от очите ми; сълзи на неизказана любов към нея и възхищение, и сълзи на състрадание от мъничкото ми сърце към онези, чийто жалостен вик постоянно слушах. А особено вечер ясно долитаха до мене стенанията и плачовете на моите братя, подтиснати от ненаситността на по-силните, които им отнемаха и дрехите, и храната, и жилищата.
към текста >>
55.
8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Учителят наблюдава, бди и накрая отсъжда: “Ако страданията се носят с любов, приятно е да се гледа тази картина, едно житно зърно е попаднало на браздата, пъпли към слънцето и се мъчи да възкръсне, една
мида
на дъното на океана обвива със скъпоценна течност острия камък, който се забива в живата й плът”.
Свещено пази отношението, бди върху него, пази тази скъпоценност като златаря, както майката своя младенец, както приятеля своя приятел. Затова, когато ученикът страда, когато изпитанията го настигат, когато дори и смъртта дойде, той посреща всичко необикновено. Отношението независимо от всичко си остава непроменено, ненакърнено - никакви признаци на съмнение, на безверие, на отчаяние, не засенчва небето му - отношението спрямо Учителя и спрямо Бога. Справя се сам, с дълбокото съзнание, че не е сам. Това е, което дава тон и израз на отношенията.
Учителят наблюдава, бди и накрая отсъжда: “Ако страданията се носят с любов, приятно е да се гледа тази картина, едно житно зърно е попаднало на браздата, пъпли към слънцето и се мъчи да възкръсне, една
мида
на дъното на океана обвива със скъпоценна течност острия камък, който се забива в живата й плът”.
Когато Учителят вижда такъв ученик, изпитва радост, готов е да го прегърне и целуне и го възнагради с огърлието на любовта. За такъв ученик страданията имат дълбоко мистично значение, а изпитанията го правят мощен. Не е приятно да се срещне другия образ. Учителят и него ще погледне и ще каже този път: “Свалете товара му! Не трябва да страда без любов.
към текста >>
56.
9. Гладът
,
Глава 3. Принципите на Учението.
,
ТОМ 28
Еднакво ценни за нея са и малката
мида
в дълбочините на океана и големия човек.
Човек живее от лъчите и от плодовете на любовта. Любовта стои зад мисълта, зад интелигентността, зад голямото изкуство, зад голямата красота и музика, зад голямата наука, зад живота, тя го вае непрестанно, тя го ражда - твори, подържа. Без любовта всичко моментално пресеква. Всичко що е велико в света носи отпечатъка на любовта. Като светлината тя се спира пред прага на богатия и на бедния, на учения и простия, на силния и слабия.
Еднакво ценни за нея са и малката
мида
в дълбочините на океана и големия човек.
Тя сторва път на малката мравка, тя изпълва сърцето на човека с аромата и топлината на своите неувяхващи цветя; тя пои жадния, тя утешава скръбния, тя задоволява глада му. Без нея човек прилича на сития човек, който нищо не разбира от хляба и е лишен от сетива, за да разбере глада на хората. Без любовта човек прилича на ония, които не са престанали да задават Пилатовския въпрос: Що е истина? Казано другояче: Що е любовта? А тя чака човека, чака го да огладнее за нея.
към текста >>
57.
1. От “Опълченска” 66 до Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
“Опълченска” 66 за нас е минало, отдалечено вече за което не бихме си мръднали пръста да запазим една
керемида
дори.
По едно странно обстоятелство, когато всичките следи на Неговия живот и дело упорито и старателно, дори и жестоко бихме казали се мъчеха да ги заличат, както и стана, защото Изгрева бе иззет, унищожен, преобразован така, че никога да не го познаеш, това парче земя, това жилище на “Опълченска” 66 оцеля. Следите на живота му там, разбира се бяха старателно изтрити, но постройката остана, поради факта само, че в съседство с Учителя живя видния лидер на комунистическата партия Г. Димитров. На това място на тази улица постройката оцеля. Тя сега лежи непокътната като мъртав паметник, който за нас няма никаква цена. Една куха черупка представлява тя, изпразнена откъм съдържание, отживяла история, изцеден плод, защото всичкото ценно съкровище бе вече вдигнато и съхранено в друг свят - ние с музейни вещи не се занимаваме, в тленни форми подлежащи на разрушение, не отливаме чистия нектар на живота и строгата принципност на идеите.
“Опълченска” 66 за нас е минало, отдалечено вече за което не бихме си мръднали пръста да запазим една
керемида
дори.
Всичко е вече много ефтино, елеят не е вече там. Уханието се носи не от мястото, а от един друг свят, който не е свят на спомените, нито на настоящето. Той оцеля и никога не ще престане да ухае и да се излъчва от страниците на онова Слово, което се изля там, превърнало малките стаи и двора на акустичен салон, където една идейна и жадна за духовни съкровища публика, се събираше права или седнала, за да слуша “Беседата”. Защото тук, а не другаде в продължение на години, които представляваха водоразделна линия до Изгрева, Той държеше своята неделна беседа - винаги в десет часа, през всичките сезони, независимо от дневната температура и метеорологическите промени на времето - един неотоплен салон, открит, а Той говори и Неговите Го слушат... Пет тома беседи - живи сме да ги имаме напечатани още по онова време. И не само това, но и разговорите, когато по това време нямаше между всичките един Боян Боев, който не пропущаше ни една Негова дума в по-късните години, които се водеха по всяко време - разговорите, с многобройните въпроси от Неговите почитатели, последователи, ученици, които идваха при Него със своите нужди, противоречия, проблеми, претоварени най - често от сърдечен товар.
към текста >>
58.
16. Бате Ради
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
На Изгрева стопанството беше в добро състояние, градините бяха в ред, продукцията качествена, урожая се събираше навреме, щайгите се пълнеха с плодове и се съхраняваха в склад, зарзаватите също, навреме се заравяше праза, картофите и морковите, сплиташе се лука и
кромида
.
От него никой не потърси отчетност, неговата лоялност спестяваше от една страна този излишен труд, а от друга, новите отношения на взаимно доверие между хората на Учителя се внедряваше като принцип. За Бате Ради ревизията, която по-късно стана щеше да бъде като истинска катастрофа - той не доживя ония години, на когато най-голямата беда била именно това, че се водеше точна сметка - системата на разписките и пр. пр. да знаеш дори, когато купуваш кутия кибрит за братските нужди. Но и това е друга тема. Но нека кажем, че в отношенията на хората не съществуваше по-голяма язва от недоверието.
На Изгрева стопанството беше в добро състояние, градините бяха в ред, продукцията качествена, урожая се събираше навреме, щайгите се пълнеха с плодове и се съхраняваха в склад, зарзаватите също, навреме се заравяше праза, картофите и морковите, сплиташе се лука и
кромида
.
Бате Ради безшумно приготвяше зимнината, без много думи вършеше всичко в образцов ред, като спазваше сроковете, годишните сезони, за да не се похабява нищо. И всичко това без никакъв трудов договор, без обещания и документация. Беше особено това явление, но то беше толкова естествено при новото, което се изграждаше. Спомняме си една година на Рила, когато трябваше да се направи кухнята и големите огнища за казаните. Кой не можем да кажем спомена да се повикат от София или Самоков майстори зидари, за да стане по-бързо.
към текста >>
59.
18. След празничната трапеза
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Радостта е нещо непреривно, което винаги трябва да придружава ученика, като скъпоценна
мида
тя трябва да почива в дълбочините на океанските води и никакво вълнение да не я наруши и никаква сила да не му я вземе.
Напразни усилия. Невъзможно е да се върнат, да се реставрират да се преживеят по същия начин ония дни, мигове наситени с аромата на една неповторима по своя блясък пролет. Желанието и усилията да се върне миналото не е нищо друго, а признак на неразбиране и дръзваме да кажем нежелание и неготовност за сериозна, упорита и всекидневна работа, със скритата тенденция да се отложат изпитите. Само ленивите ученици отлагат изпитите си, така е било винаги и на земята и на небето и в обикновените училища и в необикновената школа на Учителя. Учителят, Пратеникът, не е дошъл на земята, за да подари само радостта, Той не си е отишъл, за да я отнесе със себе си.
Радостта е нещо непреривно, което винаги трябва да придружава ученика, като скъпоценна
мида
тя трябва да почива в дълбочините на океанските води и никакво вълнение да не я наруши и никаква сила да не му я вземе.
Тя е отличително качество на ученика и е един чисто вътрешен процес, който не се влияе от външните условия. Нищо не е в състояние да му я вземе. За ученика, който учи няма благоприятни и неблагоприятни условия - ние смеем да кажем това, изхождащи от живия опит и на ония, които ще дойдат след нас - ученици, като завет ще им оставим това. Сезоните винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни неща, добри условия за ония, които учат. При всичките условия и превратности на живота ученикът трябва да живее с идеята, че неговия дял и жребий в живота е пълен, богат, значим.
към текста >>
60.
5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Ненужна си ни ти и само твоята глупост може да те издигне на най-високата ми част, за нищо не струваш, не разбра ли тая стара истина, която и
мидата
дори разбира вече.
Загубена в широкото море, плуваше малката лодка. Вълните я подемаха от вси страни, но тя все плуваше, плуваше. Стоях с ръце впити в дървения й гръб и сещах необятната мощ на морската шир. Вълна след вълна разбиваха се край мене, а аз стоях няма и неподвижна, заслушана в песента на вълните. Аз съзерцавах тяхната странна красота, слушах техния чуден говор: Какво си ти, - каза една от тях на морската пяна, - рожба на морските фурии, измамна дреха, която само за миг се пръска и изчезва.
Ненужна си ни ти и само твоята глупост може да те издигне на най-високата ми част, за нищо не струваш, не разбра ли тая стара истина, която и
мидата
дори разбира вече.
Тленна и глупава си ти. Аз съм всичко, защото аз, а не ти съм образувана от милиарди водни капки в които се крие могъществото на морето. - Ах, - извика пяната и се приготви да даде заслужен отговор на вълната, но в същия миг тя се пръсна на милиони частички, които изчезнаха във водата. - Острова - извика моя лодкар. Сепнах се от унеса и бавно слязох от лодката.
към текста >>
61.
76. Белият комунизъм.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
След като беше построил вече къщата, той идва при мене, вика ли ме, какво-що, обаче предлага
мида
прехвърля работата, понеже тука има вече нова постройка, голяма, той е предвидил две помещения.
В.К.: Не е малко. С.К.: Не е малко. И си замина. А, обаче виж какво, то изглежда те отгоре са му подшушнали, преди да си замине още. Още есента, разбираш ли?
След като беше построил вече къщата, той идва при мене, вика ли ме, какво-що, обаче предлага
мида
прехвърля работата, понеже тука има вече нова постройка, голяма, той е предвидил две помещения.
Едното за книжарница, другото за печатница, кои го са на улицата така и казва: „Сава, сега ето тука помещения за печатница, ето тука тъй се прехвърляш, няма какво да се умува, ще дойдеш тука, и действително намерихме хора, помощници да прехвърлят машината и дойдох при баща си. Аз със семейството си, пък Атанас остана в оназ къща като и освободихме горе помещението, една стаичка така остана, временно беше така, де.
към текста >>
62.
11.9. Летуване на Рила 1971-1972 и 1974-1975 година
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И моята палатка беше така закътана до една
пирамида
, с която се отбелязваха онези точки, чрез които Геодезията работеше.
бях на лагер в местността „Секирица". А през 1975 г. дойдоха при мен да летуват Мария и Борис Николов. Така, че аз там, където бях си разположил две палатки през 1975 г. в местността „Секирица" беше поляна - голяма поляна.
И моята палатка беше така закътана до една
пирамида
, с която се отбелязваха онези точки, чрез които Геодезията работеше.
Така, че аз имах две палатки - една палатка в която спях, и другата палатка, където ми беше храната и други неща. Така, че аз имах добри условия, за да прекарам един месец сред природата. Така, че на 5-6 километра от мен беше лагера на Елена Андреева. И от време на време аз отивах, и им гостувах. Говореха ми, наблюдавах.
към текста >>
63.
9. Кой докара бурята през м. август 1949 г. на 7-те рилски езера?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Злокобното знамение от лятото през 1949 година задействува разрушителните сили в София и те за десетина години разрушават Изгрева, и го довършват през 1972 година, когато той е окончателно разрушен, изхвърлена е последната дъска и тухла и
керемида
.
Николай Дойнов в „Изгревът", том XV, с. 374-378 описва бурята на Рила през 1949 г. под заглавие: „Злокобно знамение 1949 г." Злокобното знамение е задействувало незабавно събитията, описани от Борис Николов в „Изгревът", том III, с. 359-371. На с. 378 в том XV под линия е написано том I, да се чете том III. 9.5.
Злокобното знамение от лятото през 1949 година задействува разрушителните сили в София и те за десетина години разрушават Изгрева, и го довършват през 1972 година, когато той е окончателно разрушен, изхвърлена е последната дъска и тухла и
керемида
.
За тези времена Николай Дойнов описва в „Изгревът", том XV, с. 379-391. 9.6. Пеню Ганев в „Изгревът", том XVI, с. 55-56 под № 44 също е описал бурята на 7-те Рилски езера през 1949 г., като „Хармония, дисхармония и бурята." А такъв случай е имало и по времето на Учителя. „Кой докара бурята?
към текста >>
64.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Когато една
мида
, ако я счукаш не можеш да получиш вече отново
мидата
.
Разумността може да бъде във веществото, тогава имаме живи същества. Когато разумността е вън от веществото имаме минерали. Когато разумността е вън от веществото имаме кристалите. Готварската сол например, ако я стриеш може да я разтвориш във вода. От разтвора като го изпариш, пак можеш да получиш същите кристали.
Когато една
мида
, ако я счукаш не можеш да получиш вече отново
мидата
.
Това показва, че разумността, която е работила е вън от материята. Всяка човешка мисъл, всяко човешко чувство и постъпка е залегнала и записана в човешкото тяло. Освен това във въздуха, в растенията, в животните наоколо, в скалите, в цялата природа във всемирния живот нищо не се загубва. То само се трансформира. Древните наричат това превращение.
към текста >>
65.
374. Раждането и смъртта са предопределени
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Казват: „Сгазил го трамвай, паднал от покрива или
керемида
го ударила в главата.” И си мислят, че е случайно.
374. РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА СА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ Андрей остана продължително време замислен върху това и после каза: - Аз много мислих, за което говорихте - за смъртта. Нали твърдите, че раждането и смъртта са предопределени? - Така е, те хората си мислят, че току така умират.
Казват: „Сгазил го трамвай, паднал от покрива или
керемида
го ударила в главата.” И си мислят, че е случайно.
Не, то е определено строго математически. - Вие оня ден казахте, че Жорж Радев щял да живее само 45 години. Това фатално ли е, не може ли да се промени? Например, ако се разболее, ако отиде при най-великия лекар и той го излекува, да продължи живота му повече от 45 години? - Христов се усмихна и отговори без желание: - Жорж е вече при Този най-велик от великите лекари, и тъкмо Той е, Който може да продължи живота му.
към текста >>
НАГОРЕ