НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
58
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_01 ) Разумност в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като се изучават промените на облаците във връзка с промените на времето, ще се добият
метеорологични
познания.
Особено важни са високите облаци с височина 12-14-15 километра. Те по-ясно изразяват действието на Съществата, които работят в тях. В облаците действат Служебни духове, които не са Ангели, но са по-горе от човека в еволюцията. Наблюденията на облаците е полезно преди всичко във физическо отношение. Всяко нещо трябва да се разглежда в три отношения: физическо, духовно и Божествено.
Като се изучават промените на облаците във връзка с промените на времето, ще се добият
метеорологични
познания.
В северните места има хора, които по облаците и по други признаци знаят пет месеца по-рано какво ще бъде времето. Напоследък се установи, че на голяма височина над Земята има един пласт озон, който пропуща само дълги ултравиолетови лъчи, а не пропуща къси ултравиолетови лъчи, тъй като те биха разрушили всичко със своята сила. Каква разумност, каква целесъобразност цари в Природата! Значи има една Разумна сила, която бди над всичко. Съвременните учени се намират в крив път, ако смятат, че могат да завладеят Природата.
към текста >>
2.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На следващия ден
метеорологът
от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея.
Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня.
На следващия ден
метеорологът
от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея.
Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя.
към текста >>
3.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с
метеорологическа
станция – това ще бъде образец.
Нашата мисъл ги привлича и чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено. Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично. За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева.
За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с
метеорологическа
станция – това ще бъде образец.
За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора. Изгрева е много широко понятие, може да се реализира там, където има условия. За духовни колонии нека да се избират хубави места на Земята и да се строят малки общежития, но без заем.
към текста >>
4.
51) Нови веяния в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите,
метеорологичните
и биологичните явления на Земята.
Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации, които излизат от Слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и, разбира се, те оказват влияние на биологичните явления.
В книгата „Тайната на живота“ Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите,
метеорологичните
и биологичните явления на Земята.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез проф. Д’ Асонвал доклад във Френската академия на науките на 28 март 1927 г., в който се проследява развитието на лозата във Франция в периода 1851 – 1915 г., като се намира връзка между състоянието на добива и изригването на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят и на добра лозова реколта. Също така там се констатира и връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече едно правилно навлизане в изучаването на Природата по нейното съдържание.
към текста >>
5.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме
метеорологическа
училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме
метеорологическа
училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
към текста >>
6.
119 МАЛКИТЕ БРАТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пчелите са добри
метеоролози
.
Всъщност, ароматът е най-красивият език на цветята. На него говорят те. Седя край някой кошер и виждам, че излизат повече пчели навън, а по-малко се връщат. Значи времето ще се развали, но в момента е добро. Броя, в течение на десет минути, колко влизат и колко излизат и вадя заключение.
Пчелите са добри
метеоролози
.
Котката е отличен барометър. Като се запали печката, ако котката се обърне с гръб към нея, значи времето ще се развали. Идва студ, макар в момента времето да е добро. И според разстоянието до печката може да се съди за степента на застудяването, което иде. И паяците разбират от времето.
към текста >>
7.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До котвата имаше
метеорологична
клетка, с всички необходими уреди за пълни
метеорологични
наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб.
До котвата имаше
метеорологична
клетка, с всички необходими уреди за пълни
метеорологични
наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев часовник. Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук.
към текста >>
Грижите около поддържането на този малък
метеорологичен
пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и
метеорология
.
В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите. До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев часовник.
Грижите около поддържането на този малък
метеорологичен
пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и
метеорология
.
Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук. Братята и сестрите от София свикнаха редовно да идват на Изгрева и по възможност, помагаха. Голям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните, закупени от Братството места.
към текста >>
8.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на
метеорит
, те са мислили, че пада звезда Бог.
Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите.
Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на
метеорит
, те са мислили, че пада звезда Бог.
Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. Астрологията, това е физиологията на човешката душа. Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов.
към текста >>
За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на
метеорити
, а има при тях някаква закономерност.
Той помоли да се изнесе малкият телескоп. Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея.
За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на
метеорити
, а има при тях някаква закономерност.
В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще.
към текста >>
9.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тунгуски
метеорит
, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра.
Древни документи отбелязват, че някога Земята е имала две луни (два спътника): единият е бил Луната, а другият - голям астероид, който от земната гравитация е паднал върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и го е потопил. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник. Поради особеното качество на късовете от разрушената планета да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни. Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар.
Тунгуски
метеорит
, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра.
Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини.
към текста >>
10.
САНХОНИАТОН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни
метеори
, прилични на гръмотевици и светкавици.
Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури.
Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни
метеори
, прилични на гръмотевици и светкавици.
При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да се движат. Такова било началото на пораждането на животните. От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия.
към текста >>
11.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душата на Орфей беше процепила като Божествен
метеор
бурното небе на раждаща се Гърция.
Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа.
Душата на Орфей беше процепила като Божествен
метеор
бурното небе на раждаща се Гърция.
С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване.
към текста >>
12.
3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На нея се е основавала
метеорологията
, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден.
И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание. В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота.
На нея се е основавала
метеорологията
, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден.
Оттам те определяли коя година ще бъде плодородна и коя не. Също така медицината се основавала на астрологията. Също владетелите са се съветвали с астролозите в управлението на страната.
към текста >>
13.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на
метеора
и сега трябваше
метеорът
да падне.
Учениците, за които споменахме по-горе, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяли учението и създавали братства, като по някой път минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времената са били наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, като се придържа към основните Принципи, получени от Боян, понеже нямало нито време, нито възможност да се искат наставления по всички въпроси. Но за направеното се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи.
Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на
метеора
и сега трябваше
метеорът
да падне.
По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти. В 928 година, както летописец Кедрин говори, боляри въстанали, за да свалят от преславския трон Петра и да покачат на престола брат му Иван. Предложението било направено най-напред на Бояна, но той го отхвърлил, като ги посъветвал да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двореца, като ограничат Георги Сорсовул и царица Мария, да премахнат раздорите и пречистят разтленните нрави.
към текста >>
14.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
метеорологичната
служба в София.
Ако ти каже някой, че си луда, ти му отговори: „И ти си като мен! " По време на бомбардировките през 1943 г. един брат бил наблюдател в
метеорологичната
служба в София.
Понеже бил много ревностен при изпълнение на службата си, когато трябвало да прави наблюдения не се съобразявал с това, че имало въздушна тревога и не гасял лампите. Германците забелязали, че свети по време на тревога и взели това за сигнал за противниците. Арестували го и се готвели веднага да го разстрелят.
към текста >>
за него и насочвал мислите на всички към брата-
метеоролог
.
Братът обяснил, че не е давал сигнали, а си е гледал служебните задължения и го освободили. По същото време Учителят е бил в Марчево и точно в този час започнал да пита къде е брат Игнат и какво прави. В продължение на двайсет минути говорел все
за него и насочвал мислите на всички към брата-
метеоролог
.
Записал съм разказа на цигуларя Петър Камбуров: „През 1919 г. пътувах от провинцията за София, за да си заверя студентския семестър. Това беше през месец февруари, в една тежка зима с дълбок сняг и студ под минус 20 градуса. Влакът пристигна на софийската гара към 4 часа след полунощ.
към текста >>
15.
1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4)
Метеорологична
астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за прогнозиране на времето в зависимост от звездните влияния.
1) Рождена (натална) и индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява карта на небето за момента и мястото на раждане. За съставянето на тази карта е необходимо да се знаят точно годината, месецът, денят и часът на раждането - с точност до секунда, както и мястото на раждане, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2) Прогресивна (предсказателна) астрология или изкуството да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането, и крайните резултати от влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които очакват човек, всички въпроси, за които иска отговор. Изобщо предсказателната астрология определя кога и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човек, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да уточнява кога. 3) Световна (мунданна) астрология - тя изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите.
4)
Метеорологична
астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за прогнозиране на времето в зависимост от звездните влияния.
5) Медицинска астрология - тя изследва причините на болестите във връзка със земните влияния, като дава и съответните методи за лекуване. Една болест може да се предскаже десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали ударът. В това е ползата от астрологията - посочва известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, тo поне да се справи лесно с тях. 6) Френологическа астрология - изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от земните влияния. Всеки един център зависи от известна звездна конфигурация и може да се определи най-доброто време за развиване на даден център.
към текста >>
16.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По
метеорологичните
справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд.
Затова Учителя има ученици по целия свят. А тези, които не намират свободни човешки форми, влизат в животински, само и само да присъстват на неговото идване. Това е голям празник за небето и земята, в който участват само пробудените души. Учителя идва на земята на 29 юни 1864 година стар стил, зареден с Велика Любов, която оказва влияние и на климата в България. През 1864, 1865 година няма зима.
По
метеорологичните
справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд.
Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна.
към текста >>
17.
7.24 Игнат Котарев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Дълго време е
метеоролог
на Рила и я обхожда цялата.
Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо. Така Учителя го спасява от провал и явна смърт. След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по цигулка и свири редовно на паневритмията. Голям планинар е и посещава всяка седмица Витоша.
Дълго време е
метеоролог
на Рила и я обхожда цялата.
Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота. Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други. Заминава си от този свят на 17 ноември 1985 г.
към текста >>
18.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя препоръчва на високите места
метеоролозите
да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората.
Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г.
Учителя препоръчва на високите места
метеоролозите
да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората.
Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели.
към текста >>
Първият доброволен и неплатен
метеоролог
на връх Мусала през 1932-1933 г.
Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората.
Първият доброволен и неплатен
метеоролог
на връх Мусала през 1932-1933 г.
за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели. Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите.
към текста >>
Постепенно се подобряват условията на
метеорологичната
станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г.
се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи.
Постепенно се подобряват условията на
метеорологичната
станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г.
преспахме над 50 приятели. Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога.
към текста >>
Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички
метеорологични
условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях.
Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите, например през 1927 г., братята и сестрите, подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песнитe „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайки никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти? В планината няма хижа, вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат." Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!...
Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички
метеорологични
условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях.
При тази екскурзия в 1927 г. Учителя заявява на приятелите, че ако някой се разболее, спазвайки правилата, които той е дал за пребиваването по високите места, той ще плати за лечението му. Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа. Приятелите стигат при езерото, където е сега хижа „Мусала", запалват голям огън и всички го заобикалят. Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня.
към текста >>
Няколко пъти и на върха нямаше
метеоролог
, и станцията беше заключена.
Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше
метеоролог
, и станцията беше заключена.
Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
към текста >>
При една екскурзия
метеорологът
беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар.
Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации.
При една екскурзия
метеорологът
беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар.
Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23 и 24 юли 1940 г.
към текста >>
Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (
метеоролози
на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха.
Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина. Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се удари в някоя скала, се пуква и изчезва. Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата.
Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (
метеоролози
на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха.
Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др.
към текста >>
Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега
метеорологична
, по време на гръмотевични бури.
Останахме при тях u поизсушихме дрехите си. На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията. Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване.
Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега
метеорологична
, по време на гръмотевични бури.
През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята. Най-после махнаха жиците и метеоролозите се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка. При една екскурзия на връх Мусала следобед на изток от върха имаше мъгла, на запад огря слънцето. Ние видяхме нашите образи, отразени в мъглата, с ореола на дъгата наоколо. Това бе така наречено Броклерово явление.
към текста >>
Най-после махнаха жиците и
метеоролозите
се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка.
Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване. Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури. През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята.
Най-после махнаха жиците и
метеоролозите
се освободиха от тази гръмотевична бомбардировка.
При една екскурзия на връх Мусала следобед на изток от върха имаше мъгла, на запад огря слънцето. Ние видяхме нашите образи, отразени в мъглата, с ореола на дъгата наоколо. Това бе така наречено Броклерово явление. През 1970 г. отидохме в х.
към текста >>
Преди да си легнем, в хижата дойдоха трима спасители, за да свалят Ильо
метеоролога
от върха, който имал силна бъбречна криза.
Много Важно е човек с когото отиваш В планината и каква хармония има между Вас. За един 7-и ноември отидох вечерта на хижа „Мусала", за да се кача на другия ден на върха и до вечерта да се върна в София. В хижата заварих Димитър Костов, Илия Узунов и Крум Въжаров, които бяха дошли преди мене с колата на Димитър. Те имаха също желание да се качат на другия ден на върха. Решихме заедно да пътуваме нагоре - да станем В 3 часа сутринта и да тръгнем.
Преди да си легнем, в хижата дойдоха трима спасители, за да свалят Ильо
метеоролога
от върха, който имал силна бъбречна криза.
Те останаха да преспят в хижата. Станах в 3 часа и събудих приятелите. Навън имаше силна буря със северозападен вятър и обилен снеговалеж. Беше наваляло повече от половин метър навсякъде. Брат Илия Узунов се отказа да тръгне с нас.
към текста >>
Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо
метеоролога
и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата.
Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда. Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не си уплашихме, станахме и отидохме на Маричените езера.)
Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо
метеоролога
и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата.
Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде. Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата.
към текста >>
Влязох в
метеорологичната
станция след 15 часа.
Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават.
Влязох в
метеорологичната
станция след 15 часа.
Кракът ми беше син от удара. Нямаше оцет и веднага Албена събра от приятелите, които бяха към 50 души, лимони. На филия хляб изстискваше лимони и налагаше синините. До вечерта ги смених няколко пъти и синьото от крака изчезна и намаля и болката. Бурята навън продължаваше, като се яви и гъста мъгла, а температурата с вятъра беше още по-ниска и хапеше лицето.
към текста >>
След 15 часа се настанихме в
метеорологичната
станция.
На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед.
След 15 часа се настанихме в
метеорологичната
станция.
Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С. По тъмно на върха дойде със ските си моя баджанак Димитър Кутев от Казанлък, замръзнал от бурята. Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние. На 21.03.1999 г. посрещнахме пролетта в 3 часа и 46 минути и като се съмна си тръгнахме надолу.
към текста >>
Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в
метеорологичната
станция на топло.
Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим. Вятърът бухаше силно цяла нощ.
Сутринта нямахме друг избор, освен да се качим на върха и да влезем в
метеорологичната
станция на топло.
Вятърът беше силен, но се обърна от запад и не ни пречеше при изкачването по въжето. В горната част на въжето Валентина се плъзна и падна на гръб с главата към пропастта под нея. Свалихме раниците с Илиян и веднага я издърпахме от опасното място. Изправи се, сложи раницата си на гърба и взе да се държи здраво за въжето. Стигнахме края на въжето и Илиян ме попита: „Как ще минем по-нататък?
към текста >>
Излязох от ъгъла и пълзешком се добрах до вратата и влязох при
метеоролога
Чавдар.
" Вятърът беше силен и на талази около 140 километра в час. Казах му: Ей така и тръгнах в по-слабия талаз, направих 20-30 крачки и легнах. Той тръгна от дясната страна на станцията, а аз от лявата и след мен Валентина и Емилия. Падна гъста мъгла и аз с големи усилия стигнах до източната стена на станцията, където беше сравнително заветно. Спрях за малко, но двете след мен не идваха.
Излязох от ъгъла и пълзешком се добрах до вратата и влязох при
метеоролога
Чавдар.
Той ме попита: „Как така идваш в това бурно време? " Отговорих, че нямах друг избор. Излязох до вратата и посрещнах Елена и Илиян. Вятърът беше грабнал на Елена шала, ръкавиците и шапката, и беше капнала от умора. Стаята беше топла и тя легна на леглото, където лежа половин час, докато се съвземе напълно.
към текста >>
Влязохме в стаята на
метеоролога
.
Отидохме да доведем и Емилия, която я намерихме по-надолу, легнала в дупка и не искаше да мръдне оттам. Вятърът й беше грабнал ръкавиците и шала. Хванах я за ръката, а Илиян взе раницата й и пълзешком, на почивки се добрахме до източната стена на завет - до станцията. Починахме малко, поехме си въздух, от сняга, който се сипеше по лицата ни. Преминахме лазешком отсечката от ъгъла до вратата.
Влязохме в стаята на
метеоролога
.
Веднага Чавдар пусна две печки в голямата стая и тя бързо се затопли. Пихме по няколко чая и се стоплихме. Легнахме в топлата стая и преспахме. През нощта вятърът поутихна. Сутринта на 17 декември, неделя, тръгнахме обратно, понеже в понеделник лифтът не работеше.
към текста >>
Метеоролог
беше Огнян, който на другия ден си отивал и го сменя Димитър Кайпаков, синът на Величка.
Качихме се на лифта и стигнахме х. „Ястребец". Минахме по зимния път. Валеше сняг и трудно се ходеше. На хижата спряхме да се преоблечем и пихме чай. Продължихме нагоре и към 17 часа бяхме на върха.
Метеоролог
беше Огнян, който на другия ден си отивал и го сменя Димитър Кайпаков, синът на Величка.
Преспахме и на другия ден дойде Димитър и ни каза веднага да напуснем станцията. Помолихме го да останем до 21 часа и 16 минути вечерта, да посрещнем пролетта. Мъчно се съгласи и след 21 часа ни изгони, в силна буря с мъгла, да отидем на заслона Еверест. Десет души тръгнахме надолу но от мъглата нищо не се виждаше. Добре че имах фенерче и с него намерихме въжето и тръгнахме пo него.
към текста >>
Красимира и Павел ходеха бавно и по тъмно стигнахме на Мусала, влязохме в
метеорологичната
станция.
На 21 юни 2003 г. тръгнахме за Мусала. Косьо ни закара до Боровец, качихме се на лифта и стигнахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата, където се нахранихме и починахме. Тръгнахме нагоре към върха.
Красимира и Павел ходеха бавно и по тъмно стигнахме на Мусала, влязохме в
метеорологичната
станция.
Вечерта в 22 часа и 10 минути посрещнахме лятото 6 зимна бурна обстановка. Останахме на върха поради силния вятър и на 22 юни. На другия ден тръгнахме надолу по дълбокия пресен сняг, в който Павел и Красимира често затъваха. Наложи се да мина отпред и да им правя пътека до хижата, където пристигнахме на обяд. Обядвахме, починахме и тръгнахме към лифта по направена пътека.
към текста >>
Ние продължихме нагоре и следобед бяхме в
метеорологичната
станция, посрещнати от
метеоролога
Георги.
Изливаше се дъжд сякаш с кофи се изсипваше." Наистина по пътя имаше дълбоко изровени корита на текла вода. Времето се разясни и стана слънчево. На запад, север и изток светнаха гръмотевици и валеше дъжд. Вървяхме бавно, огрени от топлото слънце. На хижата пихме чай и Христина Точева остана на ная.
Ние продължихме нагоре и следобед бяхме в
метеорологичната
станция, посрещнати от
метеоролога
Георги.
На хижата дъщерите на Христина й се обадиха няколко пъти и я питат: „Какво правиш мамо, в този дъжд на Рила? " Тя им отговорила, че не вали никакъв дъжд, а времето е само слънчево. Докато бяхме на Мусала не валя никакъв дъжд и имахме хубави изгреви на слънцето. Росица Янчева ми каза, че обича много вятъра и е хубаво, ако ни подуха. Отговорих й, че това е много лесно и ще имаме вятър.
към текста >>
По тъмно влязохме в
метеорологичната
станция.
Качихме се на лифта, стихнахме х. Ястребец и тръгнахме нагоре по зимния път. Спряхме на хижата, обядвахме и продължихме нагоре. Павел и Красимира вървяха бавно и трудно стигнахме до върха. По въжето снегът беше заледен, а и въжето замръзнало.
По тъмно влязохме в
метеорологичната
станция.
Метеоролог беше нашият приятел Георги, който ни настани в голямата стая. Пихме чай и преспахме. На другия ден посрещнахме пролетта в 8 часа и 49 минути в силен вятър. Като се върнахме, взехме с Емилия и Павел лопати и оформихме стъпала до вратата ,за да не се минава през прозореца и пълзешком. Работихме до обяд и свършихме добре работата.
към текста >>
Метеоролог
беше нашият приятел Георги, който ни настани в голямата стая.
Ястребец и тръгнахме нагоре по зимния път. Спряхме на хижата, обядвахме и продължихме нагоре. Павел и Красимира вървяха бавно и трудно стигнахме до върха. По въжето снегът беше заледен, а и въжето замръзнало. По тъмно влязохме в метеорологичната станция.
Метеоролог
беше нашият приятел Георги, който ни настани в голямата стая.
Пихме чай и преспахме. На другия ден посрещнахме пролетта в 8 часа и 49 минути в силен вятър. Като се върнахме, взехме с Емилия и Павел лопати и оформихме стъпала до вратата ,за да не се минава през прозореца и пълзешком. Работихме до обяд и свършихме добре работата. Дойдоха и други приятели: от Созопол Жени с приятелката си, Пенка от Русе, скитреньорът Христо, който е от Сливен, а живее в Белгия и други.
към текста >>
Свързах се с
метеоролога
Георги и се оказа, че той е дежурен след 5 август.
Нейната приятелка Пенка от Русе ме попита: „Как ги правиш тези работи, че и аз, ако закъса пак, да я разтрия и да й помогна? " Отговорих й, че трябва да е много магнетична, с добри мисли и чувства, да има вътрешно знание, къде да я разтрие, иначе на припадналата ще й стане още по-зле и ще си замине. На 21 март, неделя, си тръгнахме надолу и се прибрахме с колата на Костадин, който ни чакаше в Боровец. На 3 август 2004 година пристигна със самолет от Франция сестра ми Величка и зет ми Истиян. Имаха желание да посетим Мусала.
Свързах се с
метеоролога
Георги и се оказа, че той е дежурен след 5 август.
На 8 август, неделя, тръгнахме с двете коли на Косьо за Боровец. Бяхме сестра ми Величка, Истиян, Костадин, Дарина, Снежина, Любомир, Емилия, Павел, Еленка и аз. Като стигнахме Боровец видяхме, че около лифта има много хора. Оказа се, че на този ден е празникът на Рила и Мусала. Взехме веднага билети и бързо се качихме на лифта.
към текста >>
Отидохме в
метеорологичната
станция при Жоро, който веднага ни настани в голямата долна стая.
Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ. Докторът слезе надолу с приятелката си. В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета с хубави твърди обувки. Минаха край Емилия, направиха стъпки, след тях тя се качи горе. Изгря хубаво, силно слънце, пръснаха се мъглите и се виждаше цялата Рила в бяло.
Отидохме в
метеорологичната
станция при Жоро, който веднага ни настани в голямата долна стая.
Понеже не бяхме спали, легнахме, завихме се с по няколко одеяла, спахме повече от 4 часа и си наваксахме силите от неспането през нощта. Излязохме навън. Имаше чудна гледка към Пирин, Скакавците, Мальовица, Близнаците, Манчо, Маричен чал, Малка Мусала, Дено. На върха имаше три метра сняг. При нас дойдоха да спят още трима наши приятели от София.
към текста >>
Влезнахме 6
метеорологичната
станция и закусихме.
Ситуацията се беше променила - бе паднала гъста мъгла и духаше северен вятър. С нас заедно посрещнаха пролетта и други наши приятели, които бяха заели всички празни стаи. След полунощ сънувах, че съм в нашата стара къщичка на Изгрева и излизам от антрето навън. В това време падна гъста непрогледна мъгла и ме обхвана отвсякъде. Сутринта станахме, излезнахме за изгрев навън, но навсякъде беше мъгливо, облачно, духаше северен вятър и прехвърчаше сняг.
Влезнахме 6
метеорологичната
станция и закусихме.
Скоро след това групата от Южния парк - Благой Митрев, Пена и др. тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили.
към текста >>
Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в
метеорологичната
станция и съобщила на Жоро за случая.
" Отговорих му, че много ме боли десният крак. Той ме вдигна с двете си ръце, но кракът ме заболя и той ме сложи пак на снега. Тръгна към заслона да докара шейна. Помолих го да ми вземе раницата. Той я взе и я занесе в заслона.
Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в
метеорологичната
станция и съобщила на Жоро за случая.
Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщи веднага на планинската спасителна служба да дойдат с траката да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу. При мен от заслона Хималай дойдоха четирима души, сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона. Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на канапе срещу включения калорифер.
към текста >>
19.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Същевременно те са и пулсът на времето и
метеорологичните
условия в планината.
В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя. До средата на циркуса има горички от клек и смрика (хвойна). Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните. Езерата са красивите сини очи на планината.
Същевременно те са и пулсът на времето и
метеорологичните
условия в планината.
Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата.
към текста >>
20.
За окултната школа и за декември 1944 година
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Така хората не могат да видят един гигантски могъщ електричен или магнитен поток в пространството, който създава облика на
метеорологическото
време за даден период.
Мнозина от нас може би щяха да се втурнат във вихъра на това, което се случваше, обхванати от някаква груба емоционална вълна, която изобщо увлича хората, а дори и народите. Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране. Архитект на душите ни беше мъдростта на Учителя, често загатната с кратки на вид, бегли бележки, а те разкриваха неизразимия с думи и скрит от погледа ни свят на причините, където всяко нещо е резултат и плод на нещо друго - вече невъзвратимо и влязло в неотменния конвейер на закона за причини и последици. Някои от тези, които съвсем повърхностно наблюдаваха живота на Братството, а и самите ученици не осъзнаваха точно какво представлява една окултна школа. Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си.
Така хората не могат да видят един гигантски могъщ електричен или магнитен поток в пространството, който създава облика на
метеорологическото
време за даден период.
Съществуват в живота и природата сили, чиито ефект не е мигновен, а бавен и същевременно чудодейно мощен. Такава сила е слънчевото греене, което облива нашата планета с жизнените сили и създава мълчаливо преизобилието на живота. Нима без нищо лицето на онази част от планетата влиза във възходяща фаза? Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека? Така и силите на школата държаха учениците в благодатното въздействие на силовото поле, което успокояваше емоционалните бури дори при някои раздрусващи събития.
към текста >>
21.
Разговори с Учителя. Разговор шести
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В такъв случай интуицията, която е добре да развивате в себе си, ще ви предупреждава за настъпването на „бурята“, както
метеорологията
предупреждава за настъпващите промени във времето.
От първия до последния ден на живота си ще минавате през „кризи“. Едни повече, а други по-малко, но всички ще минете през тях. Аз ги наричам „морални бури“. Когато ви посети нещо по-сериозничко в живота, кажете: Това е „морална буря“. Умният ще намери място, което е по на завет и ще премине по-лесно през бурята.
В такъв случай интуицията, която е добре да развивате в себе си, ще ви предупреждава за настъпването на „бурята“, както
метеорологията
предупреждава за настъпващите промени във времето.
Най-важно от всичко е да не скъсате с източника на вашия живот. Не късайте връзката си с възвишеното. Пазете се от прекомерни вълнения, защото развълнуваното сърце пречи на човешкия дух да види своя образ.
към текста >>
22.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат
метеорити
(падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели.
Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда.
В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат
метеорити
(падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели.
Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия.
към текста >>
23.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тунгуски
метеорит
, който в 1908 година е паднал на Земята в Тунгуската област, около притоците на река Енисей в Сибир.
Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник в океана. Поради особеното естество на този къс (и на всички късове от разрушената Планета) да поглъща всички силови течения, то там, където той е паднал, имаме смущения на радио- и другите видове вълни, които учените констатират. Трета част от късовете, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята, са преминали през атмосферата със средна скорост от 30 - 40 километра в секунда. Прекосявайки гъстия слой на атмосферата (Тропосферата), един от тях е получил грамадно нагряване, което е предизвикало неговото пръсване на малки дребни частици. Това е т.нар.
Тунгуски
метеорит
, който в 1908 година е паднал на Земята в Тунгуската област, около притоците на река Енисей в Сибир.
Той е засегнал тамошните гори в площ от около 20 000 квадратни километра. За пръстените на Сатурн и тяхното естество е доказано от всестранния гений на Англия Джеймс Максуел и от гениалната руска математичка София Ковалевска, че не са никакви дискове от твърдо или течно естество, а са съставени от парчета, късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е даден от. пословичния в своята скромност гений на франция Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година. Той намерил, че когато големи късове от вещество се приближават до някоя Планета, те са изложени на т.нар.
към текста >>
24.
Спектри
 
- Георги Радев (1900–1940)
И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа
метеорология
“.
Чрез него той „вижда“ кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове“ на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свет на атома при поглъщане не енергия отвън и т. н. С една реч, по една видима за окото проява — спектъра, физикът следи за онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец кога следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри“ човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи спектри, това е спектъра на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо както в атмосферата.
И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа
метеорология
“.
По този именно „спектър“, знаещият следи разните „минимуми“ и „максимуми“ на политическо налягане, разните „циклони“ и „антициклони“, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии“, придружени със сблъскване на разни „фронтове“ и т. н. И много от онези неща, които на хората заети телом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си, подобно една депресия, да речем, ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много минали епохи и култури, той вижда, как в разните епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по- широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава.
към текста >>
25.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
Вземете запример съвременните
метеоролози
, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно.
Зарад църквата пророци е имало до Христа. Каквото Бог е казал чрез тях, казал го е вече. От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква. И който дръзне да каже, че Бог му говори, че вещае слово, което вечно живият Дух на живота му е нашепнал, е „еретик" и „сектант"! По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество. Нямам умисъл да се спирам сега на този въпрос, но ще кажа пътем, че все пак и днес има дори и в научната област пророци, само че на дребно.
Вземете запример съвременните
метеоролози
, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно.
По някой път и видни социолози и икономисти се осмеляват да предсказват известни събития от политическо или стопанско естество, но по-скоро във форма на предвиждания. Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му.
към текста >>
26.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на
метеорите
, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване.
Ще отбележа само, че днешните астрономи и астрофизици, както те сами признават, не знаят почти нищо положително върху истинската същина на слънцето, макар да гадаят за неговия състав чрез своите спектроскопи и фотографически картинки. Те не знаят положително нито височината на слънчевата температура, нито възрастта на слънцето, нито след колко време то ще угасне; те не знаят нищо положително и върху начина, по който топлината се образува в него — един безспорно важен въпрос. Така запример френските учени Pouillet, Vicairen др, приписват на слънцето температура от 1500—20000С, Fizeau — 7500°, Zollner — 102,000°, Secchi — 5,344,8400, С. Waterston—9,000,000° и т. н.) Както виждате, между минималната и максимална температура, именно: 14610 (Pouillet) и 9 милиона градуса (Waterston) има такъв огромен скок, че разликата възлиза на 8,998,5390 Очевидно, съвсем парадоксален резултат! Подобно разногласие цари и по въпроса за продължителността на живота на слънцето, както и върху начина, по който то произвежда топлината.
Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на
метеорите
, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване.
Други вид ни учени пък, като Улиям Томсън, изчисляваха, че възрастта на слънцето възлиза на около 20 милиона години и че му остават да живee всичко още 6 милиона години. Последното твърдение, обаче, се сблъска с мнението на геолозите, които изчисляват продължителността на отделни геологични периоди на милиони години. За щастие, откритието на радия изглади тия разногласия. Именно, оказва се, че сравнително малки количества радий на един куб. метър слънчева материя са достатъчни, за да подхранват постоянно енергията на слънцето.
към текста >>
Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с
метеорологичните
промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии.
Но това е една далечна за сега проблема — по-близка е за нас нашата слънчева система, в която има толкова много за изучване. Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност. Днес е знайно, че слънцето не е едно спокойно горящо кълбо от газове, макар и за невъоръженото око неговият диск да изглежда чист и светъл, без петно. Напротив, изследванията показват, че в него кипи един мощен, ритмично пулсиращ живот, който за сега ние констатираме в появата на така наречените слънчеви бури или слънчеви факли и, най-вече, в периодичния ход на загадъчните слънчеви петна. Изучванията на последните разкриха многостранни и дълбоки въздействия на слънцето върху нашата земя.
Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с
метеорологичните
промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии.
Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето. Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят към древните астрологични схващания. Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията. Но това е един обширен въпрос, който иска специално разглеждане.2) Известна ви е периодичността на слънчевите петна, именно: че в един интервал от около 11 години (по точно 11,11) броят на слънчевите петна се колебае между един максимум от около 140 петна и един минимум от 2—4 петна. Но има и други периоди: 56-годишен, 112-годишен, които играят важна роля във физиологията на слънчевата дейност.
към текста >>
2) Виж върху Научна
Метеорология
, списание Житно зърно, год.
Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота. ______________________________________________ 1) Под „Мауа“ не се подразбира, че физическият, материалният свят не съществува. а това, че естеството на материята се разкрива пред окото на знаещия като нещо съвсем различно от онова, що ни разкриват сетивата.
2) Виж върху Научна
Метеорология
, списание Житно зърно, год.
II кн. 1, 2, 3. 3) Виж „Великото Всемирно Братство“ в спис. „Житно Зърно“ год. IX. бр.
към текста >>
27.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Много от братята дълги години живееха във високопланинските хижи и
метеорологическите
и спасителните станции на страната.
Това произтичаше пряко от самото им учение, което бе насочено към сливането на духа на човека с положителните сили в природата. Някои от маршрутите бяха дадени от самия Учител. Част от тях бяха лесни, като екскурзията над село Симеоново в полите на Витоша, което отнемаше около час. Други бяха извънредно трудни. Трябва да се има предвид обаче, че Братството имаше едни от най-добрите маршрути в страната.
Много от братята дълги години живееха във високопланинските хижи и
метеорологическите
и спасителните станции на страната.
Между тях бяха братята Галилей и Атанас Минчев, както и прочутият Игнат Котаров. Последният беше описан от друг известен планинар писателят Асен Христофоров в книгата му „Скици от Рила“ в разказа „Мусаленският Зевс.“ След разтурването на Изгрева доста братя и сестри потърсиха някои от загубените ценности на живота си като се оттеглиха във високите планини като пазачи на хижи, или на метеорологически станции. Игнат беше пуснал корен на метеорологическата станция на връх Мусала, а десетилетия след войната хижарка на Черни връх, Ганка, беше една от най-популярните планинарки измежду дъновистите. В годините след Втората световна война много от членовете на братството бяха интегрирани в следвоенното българско общество. Някои вероятно не искаха да им се напомня миналата им връзка.
към текста >>
Последният беше описан от друг известен планинар писателят Асен Христофоров в книгата му „Скици от Рила“ в разказа „Мусаленският Зевс.“ След разтурването на Изгрева доста братя и сестри потърсиха някои от загубените ценности на живота си като се оттеглиха във високите планини като пазачи на хижи, или на
метеорологически
станции.
Част от тях бяха лесни, като екскурзията над село Симеоново в полите на Витоша, което отнемаше около час. Други бяха извънредно трудни. Трябва да се има предвид обаче, че Братството имаше едни от най-добрите маршрути в страната. Много от братята дълги години живееха във високопланинските хижи и метеорологическите и спасителните станции на страната. Между тях бяха братята Галилей и Атанас Минчев, както и прочутият Игнат Котаров.
Последният беше описан от друг известен планинар писателят Асен Христофоров в книгата му „Скици от Рила“ в разказа „Мусаленският Зевс.“ След разтурването на Изгрева доста братя и сестри потърсиха някои от загубените ценности на живота си като се оттеглиха във високите планини като пазачи на хижи, или на
метеорологически
станции.
Игнат беше пуснал корен на метеорологическата станция на връх Мусала, а десетилетия след войната хижарка на Черни връх, Ганка, беше една от най-популярните планинарки измежду дъновистите. В годините след Втората световна война много от членовете на братството бяха интегрирани в следвоенното българско общество. Някои вероятно не искаха да им се напомня миналата им връзка. Трябва да добавим обаче, че даже след пълното ликвидиране на Изгрева, те активно участваха в обществения и творчески живот на страната. Андро Лулчев, братът на съветника на даря Любомир Лулчев, беше много важна политическа фигура, както цялото семейство на писателя Томалевски.
към текста >>
Игнат беше пуснал корен на
метеорологическата
станция на връх Мусала, а десетилетия след войната хижарка на Черни връх, Ганка, беше една от най-популярните планинарки измежду дъновистите.
Други бяха извънредно трудни. Трябва да се има предвид обаче, че Братството имаше едни от най-добрите маршрути в страната. Много от братята дълги години живееха във високопланинските хижи и метеорологическите и спасителните станции на страната. Между тях бяха братята Галилей и Атанас Минчев, както и прочутият Игнат Котаров. Последният беше описан от друг известен планинар писателят Асен Христофоров в книгата му „Скици от Рила“ в разказа „Мусаленският Зевс.“ След разтурването на Изгрева доста братя и сестри потърсиха някои от загубените ценности на живота си като се оттеглиха във високите планини като пазачи на хижи, или на метеорологически станции.
Игнат беше пуснал корен на
метеорологическата
станция на връх Мусала, а десетилетия след войната хижарка на Черни връх, Ганка, беше една от най-популярните планинарки измежду дъновистите.
В годините след Втората световна война много от членовете на братството бяха интегрирани в следвоенното българско общество. Някои вероятно не искаха да им се напомня миналата им връзка. Трябва да добавим обаче, че даже след пълното ликвидиране на Изгрева, те активно участваха в обществения и творчески живот на страната. Андро Лулчев, братът на съветника на даря Любомир Лулчев, беше много важна политическа фигура, както цялото семейство на писателя Томалевски. Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов.
към текста >>
НАГОРЕ