НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
64
резултата в
43
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всички тия цикли се придружават със съответни промени в
метеорологията
и в историята на народите.
От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години.
Всички тия цикли се придружават със съответни промени в
метеорологията
и в историята на народите.
Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно.
към текста >>
2.
Стихове - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Макар че досега самият полюс (точката, дето земната ос пробожда земната повърхнина, точката, която не се върти) още не е достигнат, експедициите не губят нищо от своето значение, като се има пред вид проучването на полярните области в географско, топографско и
метеорологично
отношение, а това е важно за опознаване водните и въздушни циркулации по земното кълбо.
ВЕСТИ СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС отдавна блазни погледите на европейците и известно е на всички, че мнозина любознателни и смели изследвачи погребаха усилия и средства за неговото изучаване.
Макар че досега самият полюс (точката, дето земната ос пробожда земната повърхнина, точката, която не се върти) още не е достигнат, експедициите не губят нищо от своето значение, като се има пред вид проучването на полярните области в географско, топографско и
метеорологично
отношение, а това е важно за опознаване водните и въздушни циркулации по земното кълбо.
Научната мисъл е дошла до заключение, че в полярните области лежи ключа за това опознаване. Досега, обаче, тия области са почти непроучени. Заклетият преследвач на северния полюс Фритьоф Нансен е назначен от германското правителство за научен ръководител на една нова и най-значителна по размери и по задачи експедиция към полюса. В комитета за нейното подготвяне влизат множество известни учени от различни специалности и от разни държави[1]. Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания.
към текста >>
3.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират
метеорологически
наблюдения още от края на XVII в.
По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г.
биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират
метеорологически
наблюдения още от края на XVII в.
От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава.
към текста >>
4.
Вести
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на
метеорологичните
условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност".
От друга страна, самото време силно влияе на психиката. Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове. Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски. Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум. До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф.
Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на
метеорологичните
условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност".
Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват. Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния.
към текста >>
До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други
метеорологически
фактори.
От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления. От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни излъчвания, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени. Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и животните. Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения.
До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други
метеорологически
фактори.
„Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления. Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка?
към текста >>
„Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши
метеорологически
средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления.
От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни излъчвания, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени. Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и животните. Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения. До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори.
„Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши
метеорологически
средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления.
Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне.
към текста >>
5.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В
метеорите
са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород.
Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни. Половината от материята на земята е кислород - онзи газ който поддържа горенето и дишането. Други по-разпространени елементи са силиция (една четвърт от земята) алуминия, желязото, калция, магнезия, натрия и пр. Познати са три агрегатни състояния на веществото. Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята.
В
метеорите
са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород.
Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато.
към текста >>
6.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на
метеорологичните
явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния.
Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплътяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна".
Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на
метеорологичните
явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния.
Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном.
към текста >>
Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху
метеорологията
на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски).
Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н.
Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху
метеорологията
на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски).
Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба.
към текста >>
7.
Съдържание на 6-7 бр.
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В отдела
Метеорология
се разглежда планетното движение като основна причина за всекидневната промяна на времето.
„Die Qrund elemente der Eurythmie" (Основни елементи на евритмията), от Анна Мария Дубах-Донат. Авторката е видна деятелка в евритмичното дело За изучаването на евритмията тая книга е необходима заедно с двата курса по евритмия, издадени от окултния университет „Гьотеанум". „PIaneten-Einflüsse ", от Д-р Георг Вилхелм Мааг, издание на издателство West Ost-VerIag в Konstanza. Тая книга разглежда важни въпроси от окултно гледище. За важността на въпросите, засегнати в нея, може да се съди вече като споменем нещо за съдържанието ù.
В отдела
Метеорология
се разглежда планетното движение като основна причина за всекидневната промяна на времето.
В тая глава се разглеждат трите лунни закони и един общ закон на седемте планети. В отдела Астрология се разглежда планетното движение в свръзка с последната общоевропейска война, както и с войните през седемдесетте години на миналия век. В отдела Земеделско стопанство се разглежда зависимостта на растежа на растенията от планетното движение. Тук се разглежда и въпросът за предсказването на времето. В отдела Медицина се разглежда влиянието на планетите върху металическите лечебни потенции.
към текста >>
8.
Духът на неродените
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с
метеорологическите
, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления.
Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4].
Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с
метеорологическите
, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления.
Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото.
към текста >>
9.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Д-р Отто Мирбах, наблюдател в Централната
метеорологическа
станция във Виена, пише в статията си „Политическите катастрофи и космичните явления" за връзката между политическите кризи и слънчевите петна.
Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития. Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна. Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на слънчевите петна има за следствие увеличение на смъртността изобщо и на внезапните смъртни случаи в частност; той казва, че слънчевите петна са големи електромагнитни вихри, чиито вълни пропътуват и обхващат цялата слънчева система, следователно и нашата земя.
Д-р Отто Мирбах, наблюдател в Централната
метеорологическа
станция във Виена, пише в статията си „Политическите катастрофи и космичните явления" за връзката между политическите кризи и слънчевите петна.
Чрез своите изследвания той е дошъл до убеждението, че произшествията на слънцето имат влияние върху политическия живот на народите. И той привежда примери из обществения живот за съществуванието на такива връзки, като разглежда събитията от 1895 г. до 1927. година. Така ние стоим днес пред един факт, че естествознанието поставя в свръзка социалните явления на земята с някои небесни явления. Международен конгрес за болестта рак в Лондон през 1927 година.
към текста >>
10.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология,
метеорология
и пр.
Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията.
Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология,
метеорология
и пр.
Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр.
към текста >>
11.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите,
метеорологични
и биологични явления на земята.
Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления.
В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите,
метеорологични
и биологични явления на земята.
За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание.
към текста >>
12.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода
метеорологическа
станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите.
В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода
метеорологическа
станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна.
Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета.
към текста >>
13.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Вземете запример съвременните
метеоролози
, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно.
Каквото Бог е казал чрез тях, казал го е вече. От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква. И който дръзне да каже, че Бог му говори, че вещае слово, което вечно живият Дух на живота му е нашепнал, е „еретик" и „сектант"! По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество. Нямам умисъл да се спирам сега на този въпрос, но ще кажа пътем, че все пак и днес има дори и в научната област пророци, само че на дребно.
Вземете запример съвременните
метеоролози
, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно.
По някой път и видни социолози и икономисти се осмеляват да предсказват известни събития от политическо или стопанско естество, но по-скоро във форма на предвиждания. Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му.
към текста >>
14.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В тази градина се намира и
метеорологическата
станция на братството.
Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва.
В тази градина се намира и
метеорологическата
станция на братството.
Ние се полюбувахме на красивата околност. Изведнъж при нас дойде една германка със своя син – машинен инженер. Те ни поканиха в една къщичка – барака, близо до самата поляна. Ние хвърляме бърз поглед във вътрешността: три кревата, облъчени с чисто бели покривки. Стените са облепени с книга.
към текста >>
15.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа
метеорология
.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н.
Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата.
И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа
метеорология
.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н.
И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
към текста >>
16.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска,
метеорологическа
, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини.
През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.
Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска,
метеорологическа
, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини.
Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо). Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш.
към текста >>
Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия
метеорологически
институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар.
И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.
Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия
метеорологически
институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар.
(Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним.
към текста >>
17.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Както
метеорът
бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток. Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване. На най-високо стъпало стои една любов, с която трудно може да се похвалим. За нея четем в далечните писания. Казват, че и сега тя живее на земята - някакви свръхчовешки същества са забравили своето лично аз и се превръщат на копнеж за сливане с безкрайната обич на всемира.
Както
метеорът
бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
към текста >>
18.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат
метеорите
.
Ти нямаш и красота. Желанията набраздиха твоето лице. Ти ще паднеш, защото не позна Сатия-Ра! Часът е ударил! Всички трепетно чакат.
Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат
метеорите
.
Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло?
към текста >>
19.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Метеорите
, които падат на земята, я правят да стане по-тежка със 180 килограма. 2.
От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви. Когато зад гърба на лъвицата, експериментаторът поднасял към туловището ù прът, тя като зървала това движение в огледалото, тутакси отскачала, явно разбирайки, че огледалният образ е тъждествен с нея. Обаче, рекорд на съобразителност получила шебекът, който изследвал, при помощта на ръчно огледало, своите торбички зад бузите, за да се увери, че в тях не е останала храна. Това животно притежава, несъмнено, точна представа за своето "аз". Какво се случва за една минута. 1.
Метеорите
, които падат на земята, я правят да стане по-тежка със 180 килограма. 2.
Във Великобритания от каменовъглените мини се изваждат по 150 тона въглища. 3. Земята произвежда по 5 килограма кафе. 4. В Индия умират по 13 души. 5. Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6. Запалва се по един автомобил. 7.
към текста >>
Върху земята падат 10,000
метеорити
, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22.
Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17. Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21.
Върху земята падат 10,000
метеорити
, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22.
Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя.
към текста >>
20.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако и след астрофизиката, биофизиката,
метеоробиологията
и др.
Хес и близък негов сътрудник са публикували ценен опитен материал върху тази материя. Спираме се на тези примри не заради тяхната научна стойност, която несъмнено е огромна за теорията и практиката, а заради тяхната колосална философска значимост. Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното и преходното са алфата и омегата в живота. Та казваме, ясните и неоспорими доказателства за влиянието на сили с далечни отправни точки — космични влияния — сочат и затвърдяват още един път здравите основи на ученията, разглеждащи живота и специално този на човека като космично явление. Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи.
Ако и след астрофизиката, биофизиката,
метеоробиологията
и др.
модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и случайност в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл. Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма прогрес, няма еволюция, няма творчество. Микрокосмосът не може да е вън и чужд на макрокосмоса: „Което е горе, то е и долу", „както на небето, така и на земята".
към текста >>
21.
DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Руският
метеоролог
Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум.
След това петната постепенно се увеличават и достигат максимум, който продължава около три години. Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години.
Руският
метеоролог
Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум.
С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните. Епидемиите, т.е.
към текста >>
22.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
От
метеорологична
гледна точка, времето притежава известни
метеорологични
елементи, които определят вида и качеството на деня.
Подобно на нашето тяло природният организъм има един постоянен облик, който съчетава и организира в себе си всички сили и енергии. Този образ, който ние мъчно можем да доловим, крие в себе си чудна хармония. Защото на всяко място и във всяко време в природата господствува живот. който изгражда живи форми. В този непреривен ритъм и живот сме включени и ние, като храним и изграждаме тялото си със силите и енергиите, които всеки Божи ден ни дарява.
От
метеорологична
гледна точка, времето притежава известни
метеорологични
елементи, които определят вида и качеството на деня.
Като такива се взимат следните: слънчевост, облъчване, почвена температура, водна температура, тази на въздуха, въздушно налягане, абсолютна влажност, еквивалентна температура, относителна влажност, облачност, валежи, вятър, охлаждане, бури, потенциал на въздушно електричество, проводност, малки йони във въздуха, големи йони, еманации, космични лъчи и др. Всичките тези определят вида на времето, според това кои от тях преобладават в даден момент. Те се разпределят в две въздушни течения, които господствуват непрестанно над земната повърхност, и които имат определена посока на движение. Едното е полярното, а другото тропичното течение. Според проф.
към текста >>
Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на
метеорологичните
елементи.
Според проф. Вайкман и Линке полярното течение е по-студено от почвата, нестабилно, прозрачно, относително сухо, пропускливо за топлинните лъчи, съдържа малко йони, има слаб електрически пълнеж и е пропускливо за космичните лъчи. А тропичното, обратно, е по-топло от почвата, стабилно, богато на йони и ядки, непрозрачно, относително влажно, непропускливо за топлинните и космични лъчи и има голям електрически пълнеж. Освен това, полярното има за основна посока на движението си посока, противоположна на земното въртене, а тропичното е в посока на земното въртене. Тези две течения са в постоянна борба помежду си.
Там, където са в допир, имаме смяна на времето, а с това на
метеорологичните
елементи.
Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата. Така, мнозина от нас предчувствуват времето. В многото случаи една нервност, отпадналост, умора, липса на настроение за работа, на предприемчивост, чувство на страх, безсъние, главоболие, сърцебиене и др. са признаци за предстоящо смущение на времето. Смяната на въздушното налягане влияе върху това на кръвното и ние често чувствуваме подкожната ни тъкан малко или много набъбнала.
към текста >>
Но не само всекидневните
метеорологични
елементи влияят върху нашата физиология.
Стабилитетът на кръвта, относно пропорционалното равновесие на нейните съставни елементи, се дължи на електрическите пълнежи на същите. Така червените кръвни телца имат отрицателен електрически пълнеж." Също Р. Келлер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнитните пълнежи в същите среди. Защото кръвта съдържа биологичните катиони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът — биологичните аниони: калий, фосфати, сулфати, пикочни вещества и пикочна киселина. Така че кръвта е предимно с отрицателни пълнежи, а тъканите — с положителни.
Но не само всекидневните
метеорологични
елементи влияят върху нашата физиология.
Всички ритмично протичащи природни явления се отразяват в живота на тялото ни. Та нашата земна спътница луната, която за 28 дни ни обикаля и през този период от време ту се пълни, ту изпразва, влияе върху цялостния жив трепет на земята Днес се знае, че не само течността по земната повърхност е в тясна връзка чрез приливите и отливите си с лунните фази, но твърдата земя се поддава на същите. Тя се издува откъм онази страна, от която е луната в пълнолуние или новолуние. В унисон на тези явления нашата физика също се повлиява. Така едно ритмично протичащи физиологично явление във физиката на жената е менструационното течение.
към текста >>
23.
БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите,
метеорологически
, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност.
— Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт. По късно, прогресивната инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото. Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави. Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни.
Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите,
метеорологически
, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност.
Модерни изследвания. — В по-ново време проучванията на Мооге, Beveridge и на Сгаbtгее изясниха някои икономически периодичности, универсалността на които позволява да се допуснат космични причини. Така, Мооге, професор по политическа икономия в университета „Колумбия", смята, че е установил едно съотношение между вариациите на дъждовното количество, известни икономически явления и егоцентричното движение на планетата Венера. Като противоположност на опитите за предсказания, повече многобройни, отколкото ефикасни, предприети от привърженици на, астрологичната традиция, нека споменем проучванията на G.L.Brahy който се отличи в сп. „Demain" със забележителен успех в областта на икономическите и политически предвиждания.
към текста >>
Бевъридж бе привлякъл вниманието върху едно тясно съотношение, съществуващо между известни цифри, отнасящи се до британския износ и цените на хранителните стоки, от една страна, и вариациите на барометричното налагане, от друга, — съотношение, което позволяваше да се допусне съществуването на един правилен и важен за реколтите
метеорологичен
цикъл от прибл.
Като противоположност на опитите за предсказания, повече многобройни, отколкото ефикасни, предприети от привърженици на, астрологичната традиция, нека споменем проучванията на G.L.Brahy който се отличи в сп. „Demain" със забележителен успех в областта на икономическите и политически предвиждания. Най-после Ad Ferriere, доктор по социология, резюмира по един плодовит начин днешните ни познания в областта на социалните и икономически предвиждания. От цялата документация, с която разполагаме до 1938, най-широките изследвания и най-точно установените резултати са ни дадени сигурно от две проучвания на Сър Уилям Бевъридж, директор на Лондонското училище за икономически и политически науки. Още през 1920 г.
Бевъридж бе привлякъл вниманието върху едно тясно съотношение, съществуващо между известни цифри, отнасящи се до британския износ и цените на хранителните стоки, от една страна, и вариациите на барометричното налагане, от друга, — съотношение, което позволяваше да се допусне съществуването на един правилен и важен за реколтите
метеорологичен
цикъл от прибл.
15 години. Заинтересуван от тая установка, Бевъридж е предприел една анкета върху годишните колебания на цените на житото в западна и централна Европа от 1500 до 1869 г., изразявайки тия цени като числа-показатели. Подлагайки така получената серия на хармоничен анализ, той е стигнал до резултати, достойни за всеобщо внимание, но които, както това се случва често, изглежда, бяха погребани в уговореното мълчание на тия, инерцията на които можеше да бъде смутена от подобни открития. Ето няколко от фактите и заключенията, публикувани от Бевъридж: 1. Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години.
към текста >>
във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат
метеорологичен
цикъл. 2.
15 години. Заинтересуван от тая установка, Бевъридж е предприел една анкета върху годишните колебания на цените на житото в западна и централна Европа от 1500 до 1869 г., изразявайки тия цени като числа-показатели. Подлагайки така получената серия на хармоничен анализ, той е стигнал до резултати, достойни за всеобщо внимание, но които, както това се случва често, изглежда, бяха погребани в уговореното мълчание на тия, инерцията на които можеше да бъде смутена от подобни открития. Ето няколко от фактите и заключенията, публикувани от Бевъридж: 1. Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години.
във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат
метеорологичен
цикъл. 2.
Изглежда, там се суперпонира един цикъл от 30 до 31 години, и който е включил няколко от най-страшните гладни години на миналите три столетия. 3. Между 1545 и 1694 г. е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6.
към текста >>
Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено
метеорологични
условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за
метеорологичните
цикли.
е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години.
Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено
метеорологични
условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за
метеорологичните
цикли.
Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта!
към текста >>
Прочее, ясно е, че тия цени не са по необходимост, функция нито на добива от реколтите, нито само на
метеорологичните
условия: фактори и отношения от друго естество се намесват, върху които ще имаме случай да се повърнем по-късно.
— годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта! Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях.
Прочее, ясно е, че тия цени не са по необходимост, функция нито на добива от реколтите, нито само на
метеорологичните
условия: фактори и отношения от друго естество се намесват, върху които ще имаме случай да се повърнем по-късно.
(следва краят) От френски: П. М-в -------------------------------------------------------- [1] Из „Трактат по астробиология" от К. Е. Крафт
към текста >>
24.
Разумното сърце - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Някой минава за голям
метеоролог
, но не може да предскаже времето.
Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си.
Някой минава за голям
метеоролог
, но не може да предскаже времето.
Днес не може да предскаже, утре не може. докато сам изгуби вяра в знанието си. Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее.
към текста >>
25.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Няма да говоря за
метеорологичната
станция, слънчевия часовник, обсерваторията и пр.
Тук се учат и малки и големи. Стаите, салоните, кабинетите, библиотеките и пр. ..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат. Работилниците. градините и въобще цялото общежитие е на разположение на нуждите на училището. Духът е дух на истинска светлина, любов и радост!
Няма да говоря за
метеорологичната
станция, слънчевия часовник, обсерваторията и пр.
и пр. защото трябва да посетя и другите общежития. Те си приличат в основата на наредбата си и в принципите които владеят: любов, истина, правда, мъдрост и красота. Различията са външни, дребни, рожба на вкус, нови опити и нововъведения. Всяко нововъведение обаче, ако заслужава по-голямо внимание се въвежда и по другите.
към текста >>
26.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с
метеорология
.
Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот.
Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с
метеорология
.
Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва. че има много влага, което показва, че ще вали, Така че като съединим показанията на барометъра с тези на хидрометъра, тогаз показанията за промените на времето ще бъдат верни. Това са инструменти, обаче в техните показания може да има изключения.
към текста >>
Съвременните барометри и хидрометри, с които учените,
метеоролози
, си служат днес — дават наполовина верни данни.
Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология.
Съвременните барометри и хидрометри, с които учените,
метеоролози
, си служат днес — дават наполовина верни данни.
Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва. че има много влага, което показва, че ще вали, Така че като съединим показанията на барометъра с тези на хидрометъра, тогаз показанията за промените на времето ще бъдат верни. Това са инструменти, обаче в техните показания може да има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията на природата, както и движенията на ветровете и тяхната посока.
към текста >>
27.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Метеорологична
астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5).
Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4).
Метеорологична
астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5).
Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса.
към текста >>
28.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като
метеор
в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов.
Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като
метеор
в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети. Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината. Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII.
към текста >>
29.
-
ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ До неотдавна, най-големите и най-проницателни световни учени, отдали се на изучаване на Голямата пирамида, не са предполагали да открият в нея нещо друго, освен астрономични, геодезични и
метеорологични
данни, представляващи състоянието на науката в най-отдалечените древни времена.
Давайте, в най-широк смисъл на думата. Искате едно ваше желание до се реализира. Щом видите, че не може да се реализира, откажете се временно от него. Това значи даване. Считайте даването като начало на всяка ваша работа.
ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ До неотдавна, най-големите и най-проницателни световни учени, отдали се на изучаване на Голямата пирамида, не са предполагали да открият в нея нещо друго, освен астрономични, геодезични и
метеорологични
данни, представляващи състоянието на науката в най-отдалечените древни времена.
Но тези познания, независимо от тяхната голяма стойност и от пълната им точност, са само един израз на обикновената човешка наука. Ний можем да се възхищаваме от тях и дори да се учудваме, без да можем да открием в тях някакъв висш. божествен произход. В края на осемнадесетия век някои учени откриха, че периметъра на основата на пирамидата, отговаря на дължината на орбитата на нашето слънце. В 1819 година математикът Джон Тейлор, заяви, че отношението между височината на пирамидата и нейния основен периметър е равна на числото Пи — т. е.
към текста >>
30.
-
Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат
метеори
, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително.
Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат
метеори
, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество. Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото, какво друго прави
метеорологът
, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита!
Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.).
Защото, какво друго прави
метеорологът
, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита!
Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е. на тълкуването по линиите на дланта, представлява за мислещия наблюдател толкова поука и интерес, че само по тази причина може горещо да се препоръча, ако дори това му послужеше само за весело прекарване на времето, без да се разработва като сериозна наука. Да разгледаме сега ръката по-близо (обикновено се взема лявата ръка).
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и
метеорите
, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко.
Влиянията ни правят склонни — посредством известни стари недостатъци в характера ни — да действаме така или иначе, но не е нужно робски да им се подчиняваме: ние можем да се издигнем на тях. Не е ли от голяма полза тогава да бъдем предупредени? Космосът Астрологически, към Космоса ние числим Слънцето (), Луната () и планетите Меркурий (), Венера (), Земята (), Марс (), Юпитер (), Сатурн (), Уран () и Нептун (). В Холандия се употребява за Уран знакът , а за Нептун . Заб. Знакът на Земята е кръг с два диаметъра.
Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и
метеорите
, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко.
Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание. Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея. Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг).
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и
метеорите
.
Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и
метеорите
.
Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна.
към текста >>
Рояците от
метеорити
, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна.
В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система.
Рояците от
метеорити
, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна.
Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия
метеор
, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата.
„Тя е едно“, — говори Спиноза в своята „Етика“. Заслугата на Сведенборг се състои в мисълта, че едни и същи, но само разно изразени, закони действат в това „едно“. В други области, към който човек не е тъй внимателен, тоя закон действа още по-силно. При абстрактните съждения почти е невъзможно да няма косвено влияние и той. Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули.
Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия
метеор
, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата.
Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли. Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг. Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Душата на Новалис е проникнала в най-тъмните глъбини на бляна, тя е блуждала с
метеорен
блясък в отвъд световете, видяла е в светли окраски Вечните Закони и след всичко това, угнетена от положението, в което е поставена, създала е символът, в който е вложила себе си, — създала е „Синият цветец“.
Известна е там, но не и на нас. Обаче, макар и рядко, и в Европа се появяват личности, в които напълно се проявява кристализиралия блян. Новалис е един от тях. След прочитането на неговия роман „Хайнрих фон Офтердинген“ всеки с трепет се запитва: „Нима блянът е откровение на истинско реалното?! “ Може би това не е отдавна забравената истина, но все пак това е една мисъл, значението на която познават всички мистици.
Душата на Новалис е проникнала в най-тъмните глъбини на бляна, тя е блуждала с
метеорен
блясък в отвъд световете, видяла е в светли окраски Вечните Закони и след всичко това, угнетена от положението, в което е поставена, създала е символът, в който е вложила себе си, — създала е „Синият цветец“.
Той е най-фантастичното и най-дивното творение на Новалис. Той е кристалният блян на една романтична епоха, която пожела да замени прозаичната действителност с царството на фантазията. Стремежът към него е израз на най-чистия поетически мистицизъм. Необяснимо е, вследствие на каква асоциация е създаден тоя символ, който концентрира в себе си всички мистични и романтични блянове, които биха могли да прелетят в душата на един поет. Синият цветец е раснал и се е развил в тъмни северни лесове, в светлика на лунното сияние, облян от сълзите, които тъй буйно бликат в „Химна на Нощта“.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Хумфрей е изчислил количеството на
метеорните
материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена.
Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“. Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина. Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе. Този възглед поддържаше Кембел. Сега, обаче, има едно ново обяснение: постоянното търкане на най-високата атмосфера със звездите и космическите частици може също да причини тази светлина.
Хумфрей е изчислил количеството на
метеорните
материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена.
Цифрите, които той е намерил, отговарят на количеството на космическите части, които срещат всеки ден земята. Това количество е преценено чрез пряко наблюдение. (Из „Zentralblatt für Okkultismus“). ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле Лекарят Парацелзус Укрепените в засада сили на консервативното правоверие са толкова големи, че по некога човек се изкушава да се чуди, как така светът се върти, как успява стремителното движение на прогреса и побеждава толкова много назадничави тенденции, предразсъдъци и връзки със стереотипните условия на деня! И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос.
към текста >>
Физиологическите и
метеорологическите
процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло.
Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние. Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта.
Физиологическите и
метеорологическите
процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло.
Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може. да причини промени и в атмосферата — ветрове и дъждове, буря, градушка и светкавица. По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните
метеорни
пространства, разстилащи се над облаците.
С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини. По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“.
И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните
метеорни
пространства, разстилащи се над облаците.
Но химера е цялостното задоволяване. Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие. Градината на щастията, в която влизат малките деца, е изпълнена с всевъзможни радости, но абсолютното щастие го няма там. Тук са щастията на делничния живот. Тук са и тези на духовното битие.
към текста >>
Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с
метеорна
бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ.
В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с
метеорна
бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ.
Силвен ХО. П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни. Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
тази, която се отнася до слънцето, този велик управител на земния живот и на
метеорологията
на земното кълбо, интересуващо ни във всичките си прояви на дейност.
И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието. АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г. Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е.
тази, която се отнася до слънцето, този велик управител на земния живот и на
метеорологията
на земното кълбо, интересуващо ни във всичките си прояви на дейност.
Пролетта и лятото на 1919 год. бяха твърде забележителни по броя и разнообразието на слънчевите явления, както и по количеството и измеренията на петната и взривовете му. Но, в тоя кипеж, двете най-очебийни прояви бяха ужасните изригвания на 29 май и 15 юли същата година. Първото от тях се появи още на 22 март, върху източния край на слънцето, на 35° звездна ширина и достигна до 13° на север от еклиптиката. Всяко от завръщанията на това пламтящо огнище бе наблюдавано, освен онова на 5 април.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Че
метеоритите
, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото
метеорно
желязо.
Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина?
— Че
метеоритите
, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото
метеорно
желязо.
Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята.
към текста >>
Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от
метеорно
желязо.
Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма.
Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от
метеорно
желязо.
Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята. Ще рече, съществува едно електрическо течение от слънцето към земята, а разумява се — и в обратна посока. Слънцето не изпраща топлина, но неговите електрически токове срещат съпротива в сферата на парите, както и на земната повърхнина, и като последица от тази съпротива се явява топлина.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо,
метеорологическо
или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват.
Ето, драги учителю, факта, който се счетох длъжен да Ви съобщя. Ако желаете да ме запитате за нещо, аз ще побързам да ви отговоря в интереса на вашите ценни и документирани издирвания. Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо.
То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо,
метеорологическо
или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват.
Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На взаимодействието на тези две тенденции се дължат всички атмосферни,
метеорологични
, телурични и др. явления.
Въздухообразната атмосфера е обградена с топлинен пояс от останалото космично пространство. Видехме нареждането на етерните земни сили в 7 пояса. Земята се стреми като организъм да запази това разпределение на силите. Обаче извънземни, космични влияния, особено слънчеви, нарушават този ред. Значи, има две тенденции: от една страна, волята на земния организъм да възстанови нормалното състояние с описания по-горе ред, а от друга страна, тенденцията на космичните сили да нарушат този ред.
На взаимодействието на тези две тенденции се дължат всички атмосферни,
метеорологични
, телурични и др. явления.
И именно на това нарушение на чисто земната закономерност се дължат жизнените явления върху земята. Както човешкият организъм чрез съня, когато тялото не е вече под влиянието на съзнателната и волева дейност на човешкото аз, се стреми да възстанови правилното разпределение на силите си, така и земята през нощта се старае да възстанови равновесието, нарушено през деня вследствие слънчевата дейност. Центростремителните сили на химичния и жизнения етери са прибрали твърдите и течни вещества, а центростремителните сили на светлинния и топлинния етер са създали земната атмосфера. Дишане на земния организъм. Денонощните промени Още Гьоте се беше опитал да търси причината на качването и слизането на барометъра не в извънземни или случайни причини, но в силите, действащи ритмично в самия земен организъм.
към текста >>
Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната
метеорология
; и тая грешка има влияние и върху други науки.
Обратното става при разширението му. Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и издишването на един организъм“. Логичната мисъл и наблюдението напълно потвърждават това. Защото наистина барометричното колебание т. е. въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер.
Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната
метеорология
; и тая грешка има влияние и върху други науки.
Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3). I. Издишването почва при слънчев изгрев. II. Издишването е станало; пладне и след пладне; III. Вдишването почва при слънч.залез; IV.
към текста >>
Траберт в книгата си „
Метеорология
“, стр.
Нормално дишащият човек прави за минута 18 вдишки, значи, за 1 час 18 по 60 = 1083 вдишки, а за едно денонощие 1080 по 24=25920 вдишки. Този брой вдишки за денонощие отговаря на числото на годините, нужни на слънцето, за да почне да изгрева в същата зодия, т. е. да изходи всички зодии. Дихателният процес на земния организъм се дължи на взаимодействието на същите етерни сили, на които се дължи дихателния процес и у човека. Нека видим досегашните възрения на науката по този въпрос. Проф.
Траберт в книгата си „
Метеорология
“, стр.
66, казва: „Увеличението на атмосферното налягане и качването на живака в барометъра трябва да си представим така; въздушният пласт става ту по-гъст (по-тежък) ту поразреден (по-лек) тъй че причината на всекидневните барометрични колебания трябва да се търси във всекидневните температурни колебания. Значи, трябва да си представим една топлинна вълна, която обикаля земята заедно с видимото обикаляне на слънцето около земята“. Обаче, проф. Траберт казва, че фактите противоречат на едно такова обяснение, защото се указва, че ходът на въздушното налягане не се съвпада в своя ритъм с ритъма на температурния процес. Защото температурният процес има една вълна за денонощие, понеже се дължи на слънчевото действие, и естествено е, че ще има един максимум през деня и един минимум през нощта.
към текста >>
Най-видни физици и
метеоролози
напразно са се мъчили да намерят обяснението й“.
Обаче не става тъй. Максимумът и минимумът на въздушното налягане даже показват обратен ход: на пладне имаме един минимум, а сутрин и вечер (около слънчевия изгрев и залез) -— максимум. Това е прочутата двойна вълна, за която проф. Траберт говори тъй: „характерното при въздушното налягане е правилната двойна дневна вълна. От къде иде тя?
Най-видни физици и
метеоролози
напразно са се мъчили да намерят обяснението й“.
Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (издишване), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване). Значи, той два пъти минава покрай наблюдателя, който стои на земната повърхност: един път при излизане навън, и друг път при прибиране. Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна. Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед.
към текста >>
Траберт казва в своята
метеорология
: „температурата слиза до 8 километра височина над морското равнище.
И ако проследим издишването и вдишването на хим. етер, ще можем да ги съпоставим с експериментални измервания на влажността на долните и горни атмосферни пластове, както и на почвата в ранните утринни часове; тогава ще видим паралел с ритмичната дейност на химичния етер, който причинява влажността. Също така и росата и мъглата сутрин и вечер са резултат на влагообразуващото действие на химичния етер, защото последният има сутрин и вечер най-голямата си концентрация в най-долните атмосферни пластове. Видехме, че като най-външна сфера на атмосферата има една покривка от топлинен етер, който я отделя от останалия космос. Досегашните резултати от научните изследвания не са дошли наистина до това заключение, но в отделните си данни напълно потвърждават този факт. Проф.
Траберт казва в своята
метеорология
: „температурата слиза до 8 километра височина над морското равнище.
И то, колкото по-високо отиваме, толкоз по-бързо слиза. От 10 км. нагоре се забелязва пак едно покачване на температурата или поне една изотермална линия. Над 11 км. температурата изглежда да е постоянна или бавно да се качва“.
към текста >>
Това предположение на
метеорологията
за бавно повишение на температурата в най-горните атмосферни слоеве намира пълното си потвърждение в гореспоменатия факт за съществуването на пояс от топлинен етер на границата на земната атмосфера.
И то, колкото по-високо отиваме, толкоз по-бързо слиза. От 10 км. нагоре се забелязва пак едно покачване на температурата или поне една изотермална линия. Над 11 км. температурата изглежда да е постоянна или бавно да се качва“.
Това предположение на
метеорологията
за бавно повишение на температурата в най-горните атмосферни слоеве намира пълното си потвърждение в гореспоменатия факт за съществуването на пояс от топлинен етер на границата на земната атмосфера.
А това намира своето потвърждение и в друг един забележителен факт, за който говори проф. Траберт: „Когато денем температурата в долните атмосферни пластове с височината намалява, то нощем и през зимата изглежда даже температурата с височината да се повишава „Тогаз ние наблюдаваме следното интересно явление в атмосферата: Денем: намаление на температурата с височината. Нощем: повишение на температурата с височината. Това явление може да се разбере систематично и смислено само с действието на етерните сили в земния организъм. Това се обяснява с едновременното действие на топлинния етер с химичния.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едва що бе се появил, бляскавият
метеор
угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението.
Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит.
Едва що бе се появил, бляскавият
метеор
угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението.
Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р. 3) Вж. фотографски снимки на някои вътрешни части на Гьотеанум в кн.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наричат ги във физическата
метеорология
: проникващи високи лъчи.
Физиката говори за електрическо поле във въздуха, което същевременно е и електропроводно. Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом.
Наричат ги във физическата
метеорология
: проникващи високи лъчи.
Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи. Тия електрически явления се дължат на сили, които, според отнасянето си, трябва да се причислят към физическите. Светлината и електричеството са противоположни (поляритетни) по същи-на, а не еднородни, каквито ги счита днешната физика.
към текста >>
НАГОРЕ
