Търсене в текстове за 'Марица'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Ясно се виждаше връх Ел-тепе в Пирин, южно от връх Мусала са двете Маричини езера, изворите на Марица.
Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една Нова култура. Чакат за Божието благословение. Температурата беше 11 градуса. Станахме и разгледахме околността. Ясно се виждаше връх Ел-тепе в Пирин, южно от връх Мусала са двете Маричини езера, изворите на Марица. Долината на Маричините езера е циркус, останал от ледената епоха. Това място нарекохме „Олтар“. До „Олтара“ се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме Великата рилска пустиня и по която тече началото на р. Марица, има още няколко циркуси и върхове – Малкият Мусала, Чадър-тепе, Налбант, Белмекен и пр.
към текста >>

Марица, има още няколко циркуси и върхове – Малкият Мусала, Чадър-тепе, Налбант, Белмекен и пр.
Ясно се виждаше връх Ел-тепе в Пирин, южно от връх Мусала са двете Маричини езера, изворите на Марица. Долината на Маричините езера е циркус, останал от ледената епоха. Това място нарекохме „Олтар“. До „Олтара“ се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме Великата рилска пустиня и по която тече началото на р. Марица, има още няколко циркуси и върхове – Малкият Мусала, Чадър-тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното Мусаленско езеро, наречено „Окото“. Беше 7 ч. Като погледна рекичката, Учителя каза: Всеки да си измие тук лицето и косата и при измиване да каже: „Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели.“ Измиването на лицето тук има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:
към текста >>

2. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица.
Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели.
към текста >>

3. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя.
И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * *
към текста >>

4. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица.
Запомни тия светли образи. Запечатай в себе си музиката, която долавяш тук! И нека нейната мелодия да звучи постоянно в душата ти, когато слезеш в низините! Тия образи вечно да работят в теб и да те преобразяват. Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш.
към текста >>

5. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Марица, а Каукайон е Мусала.
Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места.
към текста >>

Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица.
Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари. Чуваш само някога глас на някоя от редките птички, населяващи тия места. Около нас ниски клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура. Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица. Тая долина е царството на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“. Тук решихме да нощуваме. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове.
към текста >>

6. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог.
Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер.
към текста >>

7. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг брат от село Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви.
израснала и когато след няколко години започнала да ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и му занесъл. Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази семка силите, които са действали в другите плодове. Друг брат от село Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви. Но много често реката прииждала и ги завличала. Понеже нивата била накрая на пътя, селските говеда я стъпквали и опасвали. Една година неговият син предложил: „Татко, да посадим един корен за Учителя." Бащата веднага се
към текста >>

съгласил. За чудо на брата, през тази година се случило следното: Марица пак
Но много често реката прииждала и ги завличала. Понеже нивата била накрая на пътя, селските говеда я стъпквали и опасвали. Една година неговият син предложил: „Татко, да посадим един корен за Учителя." Бащата веднага се съгласил. За чудо на брата, през тази година се случило следното: Марица пак заляла нивата, но така, че тиквите не пострадали, а само били добре наторени. Растенията пораснали буйни и големи, както никога дотогава. Селските говеда също не влизали в нивата, като че била оградена. За чудо и коренът, наречен на
към текста >>

Марица не ги завлече?
пристигнал в София и отишъл на Изгрева. Още не приближил дома, Учителят отворил вратата и го посрещнал усмихнат на прага. Братът целунал ръка и преди да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри, Марица не ги завлече? " Братът видял, че по някакъв начин той е повлиял на природата. Под навеса на полянката разговаряли Учителят и брат Д-ски. Откъм гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която смущавала приказката им.
към текста >>

8. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Школата на Орфей е при изворите на река Марица, в подножието на Мусала.
Създава школа само за мъже, които нямат право да се женят. Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение. Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други. Школата на Орфей е при изворите на река Марица, в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала. В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и свирене привлича всички хищни и тревопасни животни и те, омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат. Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората, като ги подтиква към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина — Долината на безмълвието. „Има на земята една ложа от учени, които се събират да разискват научни въпроси само един път в годината.
към текста >>

9. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др.
Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове.
към текста >>

10. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река Марица, намиращи се в местността Маричен чал.
Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителя минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителя дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели." Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река Марица, намиращи се в местността Маричен чал. Учителя препоръчва да се възварява водата, да се пият най-малко 6 чаши за излекуване на дадена болест. Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния. Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителя нарече това езеро Олтаря. Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тези от Сириус.
към текста >>

Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня.
Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителя, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. (Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична. Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна. И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство.
към текста >>

(Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието.
И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителя казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край. (Учителя тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната й страна, която е заоблена, магнетична. Учителя предпочиташе този път на изкачване пред северния, откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна. И като се качим горе, на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук, долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея.
към текста >>

Марица, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме.
Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо. На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам. Определих посоката север и тръгнахме направо през локвите. Стигнахме до р. Марица, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме. Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път. Както внезапно започна, така внезапно и спря дъждът. Огря слънце, а от дрехите ни течаха ручейчета вода. Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода.
към текста >>

11. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Село Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров.
В Коруджи попът пита имат ли разрешение от владиката, но Киров казва, че „нямат позволение от владиката, а от владиците“ и проповядва с огромен успех. В „Женското училище“ кмета, околийския началник, учители, попове, протестанти и др. ръкопляскат. 3 юни 12 юни - Кара-бунар, Стара Загора, с. Текето, Белчево, Алипашовитеханища, Чирпан, Меричлери. Пере ги дъжд. Село Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров. 13 юни. - (Чирпан) Ихтиман, Вакарел. Искат да ги вържат и да ги убият с камъни. Вечерта Пеню има видение. 14 юни... 2 юли - Новите ханчета, Германци, Горубляне, София.
към текста >>

Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С.
С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С. Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11. ноември... — В с. Желява през с. Яна. Бухово (след проповедта обвиняват Пеньо, че е протестантин и го карат на сила да пие вино). Бутунец, Челопечене, Враждебна, Барловския хан, Невленските колиби, Врачанските колиби, с.
към текста >>

12. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли?
Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките. Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено.
към текста >>

0.5474328994751