НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
126
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на
Марица
седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра.
Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто". Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката. Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера?
Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на
Марица
седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра.
Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите.
към текста >>
А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (
Марица
), при подножието на върха Калкайон (Мусала).
Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си.
А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (
Марица
), при подножието на върха Калкайон (Мусала).
За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите.
към текста >>
Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (
Марица
), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи.
Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество".
Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (
Марица
), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи.
Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
към текста >>
Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река
Марица
за част от Родопите.
Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи.
Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река
Марица
за част от Родопите.
Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор. Направете и вие същия опит и летувайте на Маричините езера.
към текста >>
2.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките
Марица
и Места.
Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България.
На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките
Марица
и Места.
Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша.
към текста >>
3.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на
Марица
.
Ние с нея бяхме от началото до края на Школата на Учителя. Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са те. Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания.
Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на
Марица
.
Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август. Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз. И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком.
към текста >>
И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на
Марица
.
Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август. Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз.
И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на
Марица
.
А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен. Закарваха ни багажа до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо почти при самите извори.
към текста >>
Закарваха ни багажа до самите извори на
Марица
.
Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз. И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен.
Закарваха ни багажа до самите извори на
Марица
.
Там имахме едно наше място, чисто, високо почти при самите извори. Като се разположим и опънем палатки, и прекарвахме толкова дни, докато ни се свършат продуктите до уреченият ден, когато ще дойде онзи човек с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата.
към текста >>
„Олтар, светилището на
Марица
." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея".
Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече.
„Олтар, светилището на
Марица
." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея".
Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай.
към текста >>
4.
9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река
Марица
.
Обикновено много диво място беше. Тук сме срещали и сърни, и елени, че глигани, че ако щете и мечки. Сега нахлуха туристи и девствеността се загуби. Учителят е минавал от тука, слизали сме с Него от Мусала към Маричините езера. Край тях сме отсядали на почивка без палатки.
След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река
Марица
.
Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата Марица. Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха. Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена.
към текста >>
Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата
Марица
.
Тук сме срещали и сърни, и елени, че глигани, че ако щете и мечки. Сега нахлуха туристи и девствеността се загуби. Учителят е минавал от тука, слизали сме с Него от Мусала към Маричините езера. Край тях сме отсядали на почивка без палатки. След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река Марица.
Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата
Марица
.
Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха. Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена. След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на Марица.
към текста >>
След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на
Марица
.
Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата Марица. Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха. Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена.
След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на
Марица
.
Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река Марица. Там има скали, има и клекове. Тук съм идвал за дърва. Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна. Тук има едно малко езерце.
към текста >>
Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река
Марица
.
Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха. Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена. След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на Марица.
Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река
Марица
.
Там има скали, има и клекове. Тук съм идвал за дърва. Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна. Тук има едно малко езерце. Над 100 м от него са самите извори на река Марица.
към текста >>
Като излезем първата стръмнина от езерото на река
Марица
, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна.
Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена. След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на Марица. Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река Марица. Там има скали, има и клекове. Тук съм идвал за дърва.
Като излезем първата стръмнина от езерото на река
Марица
, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна.
Тук има едно малко езерце. Над 100 м от него са самите извори на река Марица. До тези извори, малко в дясно има скали, има и клекове, където обикновено опъвахме нашите палатки. От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано.
към текста >>
Над 100 м от него са самите извори на река
Марица
.
Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река Марица. Там има скали, има и клекове. Тук съм идвал за дърва. Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна. Тук има едно малко езерце.
Над 100 м от него са самите извори на река
Марица
.
До тези извори, малко в дясно има скали, има и клекове, където обикновено опъвахме нашите палатки. От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г.
към текста >>
5.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
фонтана на острова на река
Марица
. 3.
На всяко място, където бях като затворник винаги идваше някое служебно лице облечено във власт, което в един определен момент се проявяваше като човек към мен и ми съдействаше, за да мога да издържа моя изпит като затворник. Благодаря за това. Ето какво направихме като затворници. 1. В гр. Пазарджик - мозайката на градската баня и фонтана в двора на банята. 2.
фонтана на острова на река
Марица
. 3.
Културният дом в с. Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани. 4. Сатиричният театър - гр. София. 5. Много други строежи - жилищни сгради.
към текста >>
6.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал нива край река
Марица
, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви.
А на времето кратуните бяха един род като тикви, но те бяха малки, дълбаеха се, имаха дълги дръжки и служеха за черпаци и с тях хората черпеха вода от ведрата, с които носеха вода. Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз. А сега ще ви разкажа за потвърждение една случка от времето на Учителя, която потвърждава онова, което разказах.
Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал нива край река
Марица
, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви.
Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите. До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, решил да опита, насадили семката, нарекли я за Учителя, че това е семка на Учителя, отбелязали с едно колче мястото на семката и зачакали. Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега. И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи.
към текста >>
7.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на
Марица
, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното духовенство.
26) „Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити.
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на
Марица
, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното духовенство.
Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колко сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога". Ще кажете: „Той иска да излага владиците". Аз ли ги излагам?
към текста >>
8.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
По едно време пристигнаха офицери, които бяха специалисти при правенето на понтони по
Марица
.
А денят се случи неделя. Сложихме дълги чамове дървета, направихме няколко отвора и по два метра и половина - три метра дървета, пъхнахме ги, войниците застанаха и като извикаха едно, две, три вдигай и те вдигнаха целите клозети и ги преместиха на готовата рамка. След това вземахме клоните, хвърлихме ги в ямата на стария клозет, листата също, после засипаха ямата с пръст. В това време други войници изваждаха дърветата, с които беше окръжен клозета, за да го вдигнем, други взеха дъски да изкърпят клозета, бояджиите взеха да си бъркат варта. Всички работеха повече от трескаво, нали ще пристигне царят.
По едно време пристигнаха офицери, които бяха специалисти при правенето на понтони по
Марица
.
Те се сърдеха на командира, че ги е пренебрегнал и дал работата на мене да я ръководя. Командирът каза, че така е намислил и така е направил. Към девет часа всичко беше готово. Отидох при командира и му казах: „Г-н полковник, заповядайте да видите какво сме направили“. „Ама готово ли е?
към текста >>
Другите войници спяха на лагера, а лагера беше към циганската махала докато училището беше към
Марица
.
Аз работих мозайка тогава. Имаше работа за мозайкаджии. Беше лятно време и един ден се разхождам покрай Тунджа. Имаше плодове по градините и по едно време гледам един войник изскочи от една градина, гони го стопанина, но аз го познах, и той беше майстор. А всички майстори спяхме в едно училище.
Другите войници спяха на лагера, а лагера беше към циганската махала докато училището беше към
Марица
.
Стопанинът като излезе от градината, там имаше фабрики, предачни, тъкачни и вместо другия войник, който избяга, той хвана мен. Викам му: „Аз не съм“. Но той казва: „Ти го познаваш“. „Аз се разхождам тука“, му казвам. „Ти си висок и довечера като ви строят аз ще дойда при началника“, вика той.
към текста >>
9.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село
Кумарица
.
Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата.
Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село
Кумарица
.
Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче?
към текста >>
10.
ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ
,
ПЪРВИ ПЕРИОД:
,
ТОМ 9
при Пловдив от река
Марица
се удавят стотици хора и хиляди глави добитък.
На физическото поле до 1912 год. имаха подозрения хората срещу Веригата, но от 1913-1914 год. това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр. Търново) Други големи наводнения в България? През 1911 год.
при Пловдив от река
Марица
се удавят стотици хора и хиляди глави добитък.
А защо? Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение? А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание.
към текста >>
А река
Марица
се влива в Бяло море и при това през гръцка територия.
Търново) Други големи наводнения в България? През 1911 год. при Пловдив от река Марица се удавят стотици хора и хиляди глави добитък. А защо? Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение?
А река
Марица
се влива в Бяло море и при това през гръцка територия.
На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год. Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив. Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български.
към текста >>
Чрез наводнението на река
Марица
се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив.
Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение? А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год.
Чрез наводнението на река
Марица
се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив.
Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български. Страната трябва да се очисти от гръцкото влияние. На 28 юни 1938 год. река Росица, приток на река Янтра, вследствие голямото наводнение залива град Севлиево. Резултатът - 47 души удавени и удавени хиляди глави добитък.
към текста >>
11.
08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
От
Паламарица
- Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха.
Тъй че посетихме събора, школата почна и ние бяхме в Попово ученици, живеехме всички заедно на комунални начала. Всеки донася продукти, кой каквото може, готвим си, храним се общо, без някой да държи сметка. Счетоводство нямаше. Това беше в Попово - комуна, бяхме шест души комунари. Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица.
От
Паламарица
- Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха.
От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./
към текста >>
12.
I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В боевете при Шипка на 9, 10, 11 август с песента „Шуми
Марица
" с ръкопашен бой се спасява Самарското знаме.
И в този момент блясва светкавица във въздуха, блясва светлина и се очертава на небето Света Богородица с изваден меч, дошла да защити знамето, Това небесно видение изумява турците и те спират. С „ура" щаб-капитан Попов, с ранен крак, се хвърля в атака, заедно с други опълченци. Те догонват похитителите на знамето, повалят ги и грабват знамето. Никола Корчев и подофицер Тома Тимофов го изнасят и с щикове разкъсват обкръжението. Знамето и светинята е спасена.
В боевете при Шипка на 9, 10, 11 август с песента „Шуми
Марица
" с ръкопашен бой се спасява Самарското знаме.
Когато османците се втурват за последен път, тогава майор Чиляев, грузинец, заместник на падналия край Стара Загора Калитин, издига високо Самарското знаме и чудото не закъснява. Чува се мощно „ура". Руските отряди, качени по двама на кон пристигат. Небето е осветено с необикновена светлина, над него виси мечът на победата на небесното войнство. Шипка е спасена.
към текста >>
13.
I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ще се държим, додето не дойде помощ, а ако не успее да дойде, ний всинца ще положим костите си за освобождението на България." Изведнъж в окопите гръмва песента: „Шуми
Марица
".
и убийството му при запазване от пленяване на Самарското знаме, на негово място е назначен грузинският майор Константин Борисович Чилашвили, известен повече като майор Чиляев. В неговата 3-та дружина се намира Самарското знаме. Под негова команда 3-та опълченска дружина се отличава при боевете на Шипка - от 5 до 11 август 1877 г., когато е трябвало да отбиват по 10-14 атаки на турците. Особено на 11 август след обед от 4 часа опълченските редици са оредели. Командирът грузинец Константин Борисович Чилашвили (Чиляев) извикал гръмогласно: „Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма.
Ще се държим, додето не дойде помощ, а ако не успее да дойде, ний всинца ще положим костите си за освобождението на България." Изведнъж в окопите гръмва песента: „Шуми
Марица
".
Изведнъж отеква „ура" в тила на противника. Генерал Радецки пристига с гръм. Един батальон, качени по двама войници на един казашки кон, пристига точно в последния миг. Тоя батальон спасява шипченската позиция, а с това и войната и свободата на България. Шипка е върхът на епопеята със Самарското знаме и с Иверската Света Богородица.
към текста >>
14.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И на последното село
Кумарица
, най-близко, знам, че Учителят обичаше биволско мляко и реших да му взема едно шише биволско мляко.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА М.Г.: Друг случай с Учителя, когато си замина. Преди да си замине, аз съм по тия обиколки, нали, пращат ме за укрепване на комунистическата власт след 9.09.1944 година. Но все гледах да ходя по близките села.
И на последното село
Кумарица
, най-близко, знам, че Учителят обичаше биволско мляко и реших да му взема едно шише биволско мляко.
Взех биволското мляко и с трамвая бързах да дойда и после пеш се вървеше в гората. И ми казва този, срещам художника, Борис Шаров. Шаров - художникът ми каза. Аз се връщам някъде към 7 или 8 часа а той казва: „Ти знаеш ли какво се случи? " - „Какво?
към текста >>
" - „Да, тази сутрин в пет часа." Рев, рев... „Аз му нося мляко биволско, викам, от
Кумарица
." И така с плач стигнах дотам.
И ми казва този, срещам художника, Борис Шаров. Шаров - художникът ми каза. Аз се връщам някъде към 7 или 8 часа а той казва: „Ти знаеш ли какво се случи? " - „Какво? Само да не е за Учителя." - „Учителят си замина." - „Как?
" - „Да, тази сутрин в пет часа." Рев, рев... „Аз му нося мляко биволско, викам, от
Кумарица
." И така с плач стигнах дотам.
Те го облекли вече, сложили го в салона. А в осем часа сутринта пристига милиция, да го арестува. С Нареждане да бъде арестуван. И Борис Николов попада там и го питат: „Къде е вашият Учител, къде е? " - „Заповядайте." И го въвежда в салона да го види изложен за поклонение.
към текста >>
15.
25. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Спомням си, че от
Кумарица
Му носех мляко, биволско мляко, но вечерта, когато дойдох и когато бях, всички бяха там вътре.
Пневмония имаше." Д-р Овчарова, мисля беше оная, която идваше тогава. Та така протече тоя въпрос. А аз не знам дали казах - всички влизаха вечерта, преди да си замине. Аз пък ходех тогава, другарите ме пращаха по укрепване на властта, та нямаше как, не знаех какво да правя. Побързах да се връщам, ходех до близки села и бързах да се връщам, да видя как е положението с Учителя.
Спомням си, че от
Кумарица
Му носех мляко, биволско мляко, но вечерта, когато дойдох и когато бях, всички бяха там вътре.
И аз исках да вляза вътре, пък те не ме пускаха. Викам, поне в антрето да го видя, и аз го видях, вече той бе с отворени уста, хъркаше, беше в безсъзнание. Излезнах и като видях пред себе си така жици, жици, жици и такива едни като пликове на върха закачени: „Петър Дънов почина, Петър Дънов почина". И аз си търкам очите и казвам: „Не, това не може да бъде." Но нали? И пак като погледна, пак жици, виждам пред себе си жици, жици и на тях жици до едно като телеграма.
към текста >>
16.
1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
При едно такова пътуване, трябвало е да мине с лодка река
Марица
.
Майка ми е родена през 1871 година в село Малък Дервент - Източна Тракия, близо до град Димотика. Селото е в гръцка територия, близко до границата с Турция. Бащата на майка ми, на име Иван, бил заможен, занимавал се с търговия. Пътувал е във връзка с работата си до Димотика и Одрин. Разбира се, при тия пътувания е носил със себе си пари, нужни за търговията му.
При едно такова пътуване, трябвало е да мине с лодка река
Марица
.
Лодкарите, които го превозвали, намислили да го убият, да му вземат парите и да го хвърлят в реката. Не успели в това, благодарение, че той се съпротивил и успял да се спаси. От тази случка той се уплашил много и боледувал дълго време. Настанали годините за освобождение на България. Руските воиски стигнали до Одрин, Тракия била освободена, населението е радостно за огрялата го свобода.
към текста >>
Дядо ни Иван се разболял от уплахата, която преживял при преминаването на
Марица
и умрял в с.
Това са били семейството на вуйчото на майка ни, който бил свещенник. Поживяли в това село, но на дядо ни не му харесало, вдигнал се с семейството си и се установили в град Ямбол. Там влага състоянието си в покупката на един чифлик в близкото до Ямбол село Азапкьой. Този имот е давал под наем на селянина Иван Бъчваров, който в по-късни години го купува. Помня, че баща ми и мъжът на леля ми Анастасия /сестрата на майка ми/ постоянно имаха неприятности при доизплащане на имота от страна на купувача Иван Бъчваров.
Дядо ни Иван се разболял от уплахата, която преживял при преминаването на
Марица
и умрял в с.
Сунгурларе, където е погребан. След смъртта му, баба ни заедно с дядо поп, отишли към Ямбол, където баба купила чифлика (носела пари в едни дисаги, които дядо ми донесъл от последното си отиване до Цариград). Част от двора и една къща тя подарила на брата си. През време на маневрите свако Андон забелязал на ръката си една червена пъпка. Отишъл при фелдшера, който в този момент мажел с йод други войници и без да обърне внимание на пъпката, намазал я с йод, от което болестта се влошила.
към текста >>
17.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми
Марица
и пр.
Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми
Марица
и пр.
Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
към текста >>
18.
7. ВРЕМЕ ЗА ВОЙНИКЛЪК И ЗА ВОЙНА. ОФИЦЕРЪТ ПРОПОВЕДНИК
,
,
ТОМ 16
България бе на страната на съюзниците, които начело с Германия навлязоха на юг и заеха земите до гръцката граница-цяла Тракия, от
Марица
до албанската граница.
7. ВРЕМЕ ЗА ВОЙНИКЛЪК И ЗА ВОЙНА. ОФИЦЕРЪТ ПРОПОВЕДНИК Започна Първата световна война. Европейските държави се разделиха на съюзници и съглашенци.
България бе на страната на съюзниците, които начело с Германия навлязоха на юг и заеха земите до гръцката граница-цяла Тракия, от
Марица
до албанската граница.
На север нашите войски навлязоха в Румъния и се срещнаха с руски войски. Тук българинът показа любовта си към Русия, нашата Освободителка. Много войници се предаваха нощем на руските войници. На 10.1Х.1916 г. ни гледа наборна комисия в гр. Разград.
към текста >>
19.
8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА
,
,
ТОМ 16
Върху река
Марица
имаше мост, охраняван от войници, и не пущаха войниците да влязат в същинския Одрин, а само в Караач.
Като стигнахме в Одрин, мен ме интересуваше да видя каква крепост е Одрин. Мислех си, че ще видя дебели зидове, опасващи града. Изненадах се, като видях, че целият гр. Одрин бе заобиколен с дълбок ров, дълбок повече от 50 - 60 м, а в средата на рова имаше хубаво гиме, което обикаляше целия Одрин. Български войници стояха на пост и не ни пускаха в същинския град Одрин.
Върху река
Марица
имаше мост, охраняван от войници, и не пущаха войниците да влязат в същинския Одрин, а само в Караач.
Последва нова заповед: че ония, които са само с прогимназиално образование, да се върнат в частите си. Аз се върнах пак в Кърджали. Една седмица по-късно, докато обучавах младите войници на пясъка, дойде разсилен и каза на ротния командир: „Пеню Ганев да се яви в щаба на 38-а допълняюща дружина." Поручикът ми каза да се явя в щаба, за да видя защо ме викат. Явих се и ми казаха, че ме изпращат в гр.Скопие, да следвам ветеринарна школа за ветеринарен фелдшер. Снабдиха ме с нови дрехи и раница, дадоха ми суха храна за три дни и бланков билет и потеглих за Скопие.
към текста >>
20.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ
,
,
ТОМ 16
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село
Паламарица
и пастирът на евангелската църква Методи Ж.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село
Паламарица
и пастирът на евангелската църква Методи Ж.
Марков от град Варна. В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни. Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци. В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът.
към текста >>
21.
19. ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 16
Попово, където и ние: Георги Събев, Станко Ненов, Никола Мисирджиев от село
Паламарица
и Александър Кояджиков, също от село
Паламарица
.
19. ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ НА МУСАЛА През 1922 г. Учителят бе дал нареждане братята и сестрите, които имат възможност, да посетят Мусала. Методи Ж. Марков бе евангелски пастор в гр. Попово. Той живееше в същата квартира в гр.
Попово, където и ние: Георги Събев, Станко Ненов, Никола Мисирджиев от село
Паламарица
и Александър Кояджиков, също от село
Паламарица
.
Бяхме образували една братска група. Свирехме, пеехме, четяхме беседи. Методи посети Мусала сам това лято. Даде ни упътване как да пътуваме и как да постъпим. Аз се реших и потеглих сам от Водица за Мусала, Минах през София, през Изгрева, и взех автобуса за Боровец.
към текста >>
22.
20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 16
Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на
Марица
и ще отидем при Маричините езера.
И няма да се обаждаш и да пресичаш оратора! " И Учителят започна вече Своята сказка. Тя беше озаглавена „Новият живот". „Вие искате диспут. Диспута може да го произведем така: дванадесетте владици да се облекат, ще вземем един автобус, ще слезем в Боровец.
Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на
Марица
и ще отидем при Маричините езера.
Оттам ще тръгнем за връх Мусала и ще си приказваме тогава за новите идеи, изкачвайки се по южния склон на Мусала. Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от висш духовен характер. Аз ви давам известни семена, посадете ги, полейте ги и вижте: като пораснат, ако ви дадат добри плодове, значи учението е добро. Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н.
към текста >>
23.
53. ГОЛЕМИЯТ РАЗКОЛ
,
,
ТОМ 16
Освен дето бях учител на отделенията, аз ръководех и организацията „Септемврийче", ръководех хора на прогимназията в
Кумарица
и т. н.
ВК: Друг въпрос: Понеже тук през цялото време, на всички снимки аз не можах да видя портрета на Антов. Я ми разкажете за този човек, за неговата дейност, изобщо през 1958 година как се стигна до всички тия неща. ПГ: Когато бяхме още в Мърчаево, казаха, че трябва да има един човек, който да представлява братството пред властите. Тогава предложиха да турят мене, Пеню Ганев. Обаче аз отговорих, че съм учител и съм интензивно зает с учителската си работа.
Освен дето бях учител на отделенията, аз ръководех и организацията „Септемврийче", ръководех хора на прогимназията в
Кумарица
и т. н.
Казах, че съм много зает и не ще бъда полезен в нищо на братския съвет, не ще мога да представлявам Братството. Тогава братята казаха: „Е, кого ще назначим? " И аз казах: „Назначете Никола Антов." Аз дадох този съвет. И Никола Антов беше назначен за посредник на братството. Тогава той представляваше целия VI район в София.
към текста >>
24.
56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ
,
,
ТОМ 16
Аз бях 7 години учител в
Кумарица
(сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад.
И затуй оставала при Ленчето. Дене я намирам при Ленчето. Това на Мичето Златева майката - за да види какви са моите отношения с Елена Хаджи Григорова, за да може да ме прикотка. И все: „даскалчето, даскалчето", все ме хвали, де, Златева. А веднъж стана така.
Аз бях 7 години учител в
Кумарица
(сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад.
Аз съм учител, пък Каменка 18 години е била в този квартал учителка. Остава Златева да спи тука и назначиха в занималнята нейната дъщеря, тя имаше една по-малка дъщеря, Стефана, тя се помина. Била е в Карлуково, или в Курило - имаше психическо разстройство, шизофрения. „Каменка - рекох - колежка си ми, ела да видиш къщата ми, къде живея." Пък Златева, майката на Мичето, ме гледала през прозора, какво ли ще правя с нея. А Каменка 18 години е била учителка в този квартал.
към текста >>
25.
75. ДИСПУТЪТ НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 16
За да ви говоря, трябва да отидем на Мусала, А пък за да отидем на Мусала, от Чам-Кория ще тръгнем първо по реката
Марица
и после - все по реката, по реката, и ще отидем при Маричините езера.
Нещо, гледат да направят добро, погледнете ги! " Владиката, който беше седнал от дясната страна, пред сцената, викна: ,Ний искаме диспут! " А пък поповете от околията се накачили на тавана, всичките, на балкона, и чакат диспута. Учителят беше в салона, тогава, през 1922 год., държа беседата „Новият живот". И казва: „Тука е долу.
За да ви говоря, трябва да отидем на Мусала, А пък за да отидем на Мусала, от Чам-Кория ще тръгнем първо по реката
Марица
и после - все по реката, по реката, и ще отидем при Маричините езера.
Оттам ще излезем от южната страна на връх Мусала, ще се качим на него. А пък 12-те владици да дойдат там и там ще си приказваме. Хем ще вървим, хем ще приказваме." А пък те казаха, че са много стари. „Ами че ние имаме една 75-годишна сестра, и тя с нас, и тя върви - каза - и се качи. Не е опасна работата." Най-напред братският хор изпя няколко песни, Кирил Икономов ги ръководи: „Братство единство", „Излязъл е сеяч да сее", „Ний сме славейчета горски" и т. н.
към текста >>
26.
87. КЪДЕ Е БИЛА ШКОЛАТА НА ОРФЕЙ
,
,
ТОМ 16
А то трябва да се слезе долу, където извира реката
Марица
, при Маричините езера, при изворите им.
87. КЪДЕ Е БИЛА ШКОЛАТА НА ОРФЕЙ Братството беше на Мусала горе и Учителят каза: ще си слезем през Кайзеровия път.
А то трябва да се слезе долу, където извира реката
Марица
, при Маричините езера, при изворите им.
И аз вървях с Учителя. Като слезе отгоре по старата пътека... Едно време имаше стара пътека, личи, че е от старо време, на Мусала пак са се качвали. Имаше, значи, избъхтана пътека. Като слязохме долу, Учителят се спря, огледа така наоколо и каза: „Тук има условие в бъдеще Братството да лагерува." ВК: Точно къде е това нещо? ПГ: То е долу, където вече е равно.
към текста >>
27.
103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ
,
,
ТОМ 16
В село
Кумарица
, Софийско - 7 г.; 6.
103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ 1. В родното си село Водица, Поповско - 2 години; 2. В турското училище в село Крепча, Поповско - 2 г.; 3. В село Равна, Годечко - 8 г.; 4. В село Алдомировци, Сливнишка околия - 1 г.; 5.
В село
Кумарица
, Софийско - 7 г.; 6.
В село Сурдулица -1 г.; 7. В село Игловръх, Кърджалийско - 1 г.; 8. В село Сувойница, Сурдулишко - 1 г.; 9. В София - 7 г. В 1954 г.
към текста >>
Когато бях учител в село
Кумарица
, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея.
В село Игловръх, Кърджалийско - 1 г.; 8. В село Сувойница, Сурдулишко - 1 г.; 9. В София - 7 г. В 1954 г. се пенсионирах.
Когато бях учител в село
Кумарица
, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея.
Тогава, след войната, имаше жилищна криза. Дори на семейство се даваше по една стая за живеене. София бе разрушена от американските и английските самолети. Нямаше жилища. А мен искаха да ме оставят да живея в село Кумарица.
към текста >>
А мен искаха да ме оставят да живея в село
Кумарица
.
Когато бях учител в село Кумарица, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея. Тогава, след войната, имаше жилищна криза. Дори на семейство се даваше по една стая за живеене. София бе разрушена от американските и английските самолети. Нямаше жилища.
А мен искаха да ме оставят да живея в село
Кумарица
.
Помолих Боян Боев и той написа писмо до Иван Дюлгеров, виден човек на властта. След големи неприятности останах да си живея в собствената къща. Ето го писмото на Боян Боев: Изгрев 1.IV.1947 г. Драги Иван Дюлгеров, Тук, на Изгрева, живее моят добър приятел Пеню Ганев, учител в с. Кумарица, Софийско.
към текста >>
Кумарица
, Софийско.
А мен искаха да ме оставят да живея в село Кумарица. Помолих Боян Боев и той написа писмо до Иван Дюлгеров, виден човек на властта. След големи неприятности останах да си живея в собствената къща. Ето го писмото на Боян Боев: Изгрев 1.IV.1947 г. Драги Иван Дюлгеров, Тук, на Изгрева, живее моят добър приятел Пеню Ганев, учител в с.
Кумарица
, Софийско.
Той има своя къща на Изгрева. И понеже с. Кумарица е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в Кумарица и вечер се връща и спи у дома си. Това той прави не само защото това му е по-удобно, защото иска да живее в своя дом, но той прави това и по една друга причина: в квартирата, в която живее той на Изгрева, се намира една болна жена, която притежава стая в същия апартамент. Той всяка вечер, като се върне, й помага до среднощ и повече.
към текста >>
Кумарица
е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в
Кумарица
и вечер се връща и спи у дома си.
Ето го писмото на Боян Боев: Изгрев 1.IV.1947 г. Драги Иван Дюлгеров, Тук, на Изгрева, живее моят добър приятел Пеню Ганев, учител в с. Кумарица, Софийско. Той има своя къща на Изгрева. И понеже с.
Кумарица
е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в
Кумарица
и вечер се връща и спи у дома си.
Това той прави не само защото това му е по-удобно, защото иска да живее в своя дом, но той прави това и по една друга причина: в квартирата, в която живее той на Изгрева, се намира една болна жена, която притежава стая в същия апартамент. Той всяка вечер, като се върне, й помага до среднощ и повече. Тя е болна от много месеци и има нужда от него. Жилищните власти правят пречка на Пеню Ганев. Те казват, че той трябва да освободи тази своя къща, за да се даде на друг човек, а той да вземе стая под наем в Кумарица.
към текста >>
Те казват, че той трябва да освободи тази своя къща, за да се даде на друг човек, а той да вземе стая под наем в
Кумарица
.
Кумарица е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в Кумарица и вечер се връща и спи у дома си. Това той прави не само защото това му е по-удобно, защото иска да живее в своя дом, но той прави това и по една друга причина: в квартирата, в която живее той на Изгрева, се намира една болна жена, която притежава стая в същия апартамент. Той всяка вечер, като се върне, й помага до среднощ и повече. Тя е болна от много месеци и има нужда от него. Жилищните власти правят пречка на Пеню Ганев.
Те казват, че той трябва да освободи тази своя къща, за да се даде на друг човек, а той да вземе стая под наем в
Кумарица
.
Това е неудобно за Пеню Ганев по горните причини. Затова моля, помолете надлежните власти да се съгласят той да остане да си живее в своя дом на Изгрева. Отдавна не сме се виждали. Много бих се радвал да се видим и да си поговорим по много въпроси, защото скъпи общи преживявания ни свързват. Онзи ден ми беше на гости Магдалина Костуркова -Лалчева от Панагюрище.
към текста >>
28.
Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година
,
Пеню Ганев 1922 година
,
ТОМ 16
Паламарица
на вечеринка, и другите братя си отидоха на срочна ваканция.
Затова и човек трябва да пречиства тялото си, която чистота зависи от храната и питието, които вкарваме в нашето тяло. Решихме в петък вечерта да се съберем и г-н д-р Блъсков ще дойде. На 24 декември 1922 г. сутринта в 10 ч точно почна молитвеното събрание, прочете се беседата „Дето е Духът Господен, там е свобода". Вечерната беседа я отложихме по причина, че отидох в с.
Паламарица
на вечеринка, и другите братя си отидоха на срочна ваканция.
Ходих на вечеринката. Вечерта, по причина на учителките, ядох малко хляб късно. Посвирих им и поиграха, което не трябваше да направя. Учителките с леки характери, но и отчаянички в своята суета. Вечерта спах у Никола Стоянов, посрещнат добре, сутринта рано изпих един чай и си тръгнах, изгрева го посрещнах в полето „Велико Божествен храм", Тамо на открито питах: що са съмнения и нисши мисли и най-важното - неверие; и отговор получих и намерих - то бе: защото си държа станцията умствена отворена за всички мисли, случайно минаващи, а те са винаги отрицателни, и в стремежа си да се развиват и съществуват, те карат човека да се сниша до най-низшия уровен, да възприема и асимилира умствени картини, [от] които сам човек се отвращава в душата си от тях.
към текста >>
29.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Преспахме там всички и наутринатаедни потеглиха за върха, а другите си потеглихме за Чам-Кория по течението на
Марица
.
През лятото ме назначиха учител в прогимназията. Него лято през ваканцията аз отидох в София, а оттамо потеглих сам за Мусала, в Рила. Когато се върнах от Мусала в Чам-Кория, наново срещнах много братя и сестри, които отиваха за върха, и с тях заедно се върнах и вкупом потеглихме наново за върха. На върха изнесохме дърва и накладохме огън и сварихме чай. Оттам прехвърлихме при Марицините езера, където се срещнахме с друга група братя и сестри.
Преспахме там всички и наутринатаедни потеглиха за върха, а другите си потеглихме за Чам-Кория по течението на
Марица
.
Преспахме в Чам-Кория вечерта и сутрината потеглихме за Костенец-Баня и през няколко села през Радуил отидохме в Баня Костенец в селото и оттам потеглихме за Костенския водопад. Наслаждавахме се от величествената гледка на хубавите вили курортни и от водопада, а вечерта отидохме над водопада в долината на реката, на която е водопадът, и преспахме в това дефиле посред оглушителния рев на реката. На другия ден от гарата като се качихме, завърнахме се в София. В София бях на квартира у сестра Николина Балтова. Завърнах се от такавата дълга екскурзия в село и подех училището.
към текста >>
Кога се завърнахме по
Марица
, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир.
Генов, Н. Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст. Пейнов и П. Иванов. Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя.
Кога се завърнахме по
Марица
, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир.
От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител. И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава.
към текста >>
Дойде Боби Колев и се двоумихме къде да отидем: дали на
Паламарица
, Осиково или нигде.
Вечерта си легнах ранко. 8.XI.1925 год., неделя Станах рано. Умих се и след молитва излязох навън. Изглеждаха небето и земята и плуващите из небесния свод облаци с една ясност и прозорливост като че предвещаваха промяна на тихата атмосфера. Хората се изприбираха към Осиково на сбор.
Дойде Боби Колев и се двоумихме къде да отидем: дали на
Паламарица
, Осиково или нигде.
Боби си отиде и аз се облякох и отидох у Нено Цонев. Тамо свирихме, четохме. Надойдоха Нено Цонев и жена му, Дони Ралев и Доновица, Георги Коначев и жена му, Иван Атанасов и др. и почнаха увеселение по случай именния ден на госпожа Димка, по случай Свети Димитър. Беше много весело.
към текста >>
30.
1930 година
,
,
ТОМ 16
Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми
Марица
" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира.
Сънувах, че у дома във Водица, откъм дядови Цонови, откъм килера страна, наш Иван е направил нова една грамадна стая, която е висока, наподобяваща салон за събрания. И аз си казах насън, че е хубава за братски събрания. Цеко ми съобщи днес, че на Арсо брат му говорил, че Елена от Равна си има кандидат Дъновист и че Губеш и Равна ще станат сватове. 7.II.1930 год. Тая заран ясно облачно шарено, но преобладаваха тъмни облаци, носещи се по запада и балкана от всичките страни.
Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми
Марица
" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира.
Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия. Към обед заваля силен дъжд заедно с буря. Престана, а на стъмяване почна проливен дъжд. Тревожеше ме мисълта на Цеко Симов, в която се открива и заражда мисълта за отношенията ми спрямо Равна, но всичко това ще се разпръсне като пролетна мъгла. 19.III.1930 год.
към текста >>
31.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми
Марица
" и химна на Н.
* Тихо време. Полузаоблачено. Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб". Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В.
Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми
Марица
" и химна на Н.
В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя. Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
към текста >>
32.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Кумарица
, Софийско.
Започнах учебната година в с. Чепинци, Софийско, с I отделение. Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София. На 10 ноемврий 1942 год. се преместих в с.
Кумарица
, Софийско.
Там започнах да уча II отделение. Пеню Ганев се премества учител в с. Чепинци, Софийско, от 3.VIII.1942 год. до 9.Х1.1942 год, (документи) 1. Софийска областна училищна инспекция № 8746 3 август 1942 г.
към текста >>
Средищен директор: (подпис) (печат) 17.III.1943 год.,
Кумарица
Училищният инспектор ме ревизира и него ден ми дойде телеграма, с която се викам да се явя в 7.
Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни. Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх. № 72, за да му послужи за искане трето повишение за прослужено време. с. Сувойница 12.VI.1942 год.
Средищен директор: (подпис) (печат) 17.III.1943 год.,
Кумарица
Училищният инспектор ме ревизира и него ден ми дойде телеграма, с която се викам да се явя в 7.
пехотен полк - гр. Шумен, на 18.Ш.1943 год. Потеглих за гр. Шумен и вечерта в 7 ч слязох на гарата. Нощувах в хотел „Велика България".
към текста >>
Кумарица
Уверение Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветер. подоф.
Потеглих за гр. Шумен и вечерта в 7 ч слязох на гарата. Нощувах в хотел „Велика България". Тук ми откраднаха сапуна за миене. * Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864 18 март 1943 г. с.
Кумарица
Уверение Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветер. подоф.
Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с. Кумарица, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г. на н-ка 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII лех. полк гр. Шумен. Срещу представяне на настоящото в ж. п.
към текста >>
Кумарица
, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г.
Нощувах в хотел „Велика България". Тук ми откраднаха сапуна за миене. * Софийска околия, Кумаришко селско общинско управление № 864 18 март 1943 г. с. Кумарица Уверение Кумаришко селско общинско управление уверява, че ветер. подоф. Пеню Ганев Бобев, на 45-годишна възраст от с.
Кумарица
, околия Софийска, съгласно повиквателната заповед № 1 от 18.III.1943 г.
на н-ка 6-то военно окръжие, той трябва да се яви веднага, 1943 г., в казармата на VII лех. полк гр. Шумен. Срещу представяне на настоящото в ж. п. гара София, той има право да получи билет за безплатно пътуване в III класа до ж. п. гара Шумен.
към текста >>
Кумарица
, на Гиргина Ст.
Правихме станок за промивка на конете. Прах се. Вечерта ходих към реката на разходка. Слушах омайната песен на славеите. Лягам си в 11 ч, след като написах писма за учениците от II отделение в с.
Кумарица
, на Гиргина Ст.
Жекова - гр. Шумен и на Еленка - София. 15.V.1943 год., събота, Рашка Днес времето бе хубаво, слънчево следобед. По случай рождения ден на Н. В. Царя и имаше парад, но аз не ходих.
към текста >>
Кумарица
. 17.V.1943 год.. понеделник, Рашка Станах в 4 ч, обезпокоен от задачата, която ми се възложи от началството ми - именно, да направя снимки на всички мостове и тунели между гарите Рашка и Кралево.
Днес ми се съобщи, че заедно с войника ще отида пеша от гара Рашка до гара Кралево - около 90 км и да фотографирам всички мостове и тунели и др. важни обекти. Тази вечер заваля силен дъжд с гръмотевици и после продължи, докато си легна, до 11 ч и все усилено валеше. Получих писмо от Еленка, от директорката и др. колежки и от 2 ученика от с.
Кумарица
. 17.V.1943 год.. понеделник, Рашка Станах в 4 ч, обезпокоен от задачата, която ми се възложи от началството ми - именно, да направя снимки на всички мостове и тунели между гарите Рашка и Кралево.
Дъждът е престанал да вали. Небето покрито с движещи се облаци от север на юг. Прочетох из томчето беседите на Учителя „Все що е писано" беседата „Всичко ми е предадено ". 27.V.1943 г., Нови пазар Станах в 4 ч сутринта. Понеже от три-четири дни бях уведомен, че ще трябва да отида при III рота в гр.
към текста >>
33.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Друг ден същите ходихме в
Кумарица
, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год.
до днес прекарах отпуската си в София. Ваканцията прекарах в свирене, пение. Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала. През целите двадесетина дни ядох сливи и круши от нашата градина. Ходих един ден на баня с Игната и неговия другар Сандю, на Панчарево.
Друг ден същите ходихме в
Кумарица
, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год.
Учителят даде нова мелодия на песента „Божието слънце грее днес". Научих новите песни: прибавката на песента „Аз мога да любя" и песента „Правда". Научих свободно да пея „Угледна мома". Слушах концерт на двамата братя Янкови: цигулка и пиано. С пристигането си в София бе дошел и Петър Камбуров от гр. Казанлък.
към текста >>
Кумарица
, Софийско копие до г, Окол.
Днес, след двете хубави беседи, се приготовлявах за заминаване. Сбогувах се вечерта с Учителя. Той ми каза: „Да имаш вяра." Пеню Ганев назначен в с. Бащица, Прилепско, 20.VII.1943 год. (документ) До Госп, Пеню Бобев Ганев, учител, с.
Кумарица
, Софийско копие до г, Окол.
учил, инспектор гр. София-II, Главния учител (Директора) с. Кумарица, Софийско, Пунктовия учител кв. Модерно предградие, Софийско Софийска областна училищна инспекция № 9382 20 юли 1943 год. София Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г.
към текста >>
Кумарица
, Софийско, Пунктовия учител кв.
Бащица, Прилепско, 20.VII.1943 год. (документ) До Госп, Пеню Бобев Ганев, учител, с. Кумарица, Софийско копие до г, Окол. учил, инспектор гр. София-II, Главния учител (Директора) с.
Кумарица
, Софийско, Пунктовия учител кв.
Модерно предградие, Софийско Софийска областна училищна инспекция № 9382 20 юли 1943 год. София Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г. на Министерството на народното пресвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Бащица, Прилепско, като Ви се запазва постоянното учителско място в старите предели на страната. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) 9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване Станах в 5 ч. Потеглих.
към текста >>
34.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Кумарица
, Софийско.
Получих от Еленка писмо. Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми отс.
Кумарица
, Софийско.
Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани. Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно.
към текста >>
Съобщението, с което се отменяваш, е изпратено до
Кумарица
на директорката с дата 17.III. т. г.
Аз се учудих с неимоверната им височина, дълга, дълги, много дълги. Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.1Х.1943 год. 8.IX.1943 г. Пеню, Отменен си.
Съобщението, с което се отменяваш, е изпратено до
Кумарица
на директорката с дата 17.III. т. г.
№ 11014 от инспекцията. Пиши на директорката или кажи на мене как да проверя, как да я намеря, ако трябва. Но кажи ми първо защо не се обаждаш. Как си, отдавна няма писмо от тебе. Учителят пита дали си писал и дали си отменен.
към текста >>
Писах и на директорката си, г-жа Елена Декова, с.
Кумарица
.
Следобед правиха упражнения за в случай на нападение, кой где ще заема позиция. Дойдоха отпускарите, обаче фелдшерът, когото аз заместям, не дойде. Останал в гр. Пожега при другите коне от втора дружина. По войниците от ловната рота с камионите изпратих писмо на Еленка, за да я уведомя, че съм живо-здраво.
Писах и на директорката си, г-жа Елена Декова, с.
Кумарица
.
Рано, на светло, вечерях с печени пиперки и ябълки и си легнах, защото електрическата инсталация на сградата войниците и германците я бяха повредили и осветление няма. 21.Х.1943 год., четвъртък, гр. Байна Баща След закуската закарахме конете с охрана от специална група войници в близка ливада. И аз отидох, за да се порадвам на въздуха, слънцето, чистата вода и простора. Гражданите на тълпи, на тълпи пристигат и се явяват пред командира, за да се легитимират.
към текста >>
35.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Кумарица
в III отделение, които са ми писали, и на директорката си, г-жа Декова.
Днеска дохожда дивизионният началник и поздрави поротно войниците и ги похвали за бляскавата победа, която изнесоха войниците от първа дружина на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш. Днеска направих много снимки по позицията на войниците. Обядвах с картофена чорба с макарони, а вечерята - постен боб. Попях на стъмяване на един кръг войници и подпоручик Казаков. Днеска написах 5 писма на ученици от с.
Кумарица
в III отделение, които са ми писали, и на директорката си, г-жа Декова.
Докъде 10 ч вечерта на фенер писах. Днеска се и опрах и донесох слама за постелка на дъските. 13.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство Станах в 6 ч. Пак мъчителна нощ.
към текста >>
36.
VIII. Документи на Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Пеню Ганев, учител в село
Кумарица
, се назначава в новите земи - 18.1V.1944 год. 1.
Документи на Пеню Ганев I.
Пеню Ганев, учител в село
Кумарица
, се назначава в новите земи - 18.1V.1944 год. 1.
До Господина Пеню Б. Ганев с. Кумарица, Софийско М.Н.П. II. Софийски окол. учил. инспектор № 156 18.IV.1944 г.
към текста >>
Кумарица
, Софийско М.Н.П. II.
Документи на Пеню Ганев I. Пеню Ганев, учител в село Кумарица, се назначава в новите земи - 18.1V.1944 год. 1. До Господина Пеню Б. Ганев с.
Кумарица
, Софийско М.Н.П. II.
Софийски окол. учил. инспектор № 156 18.IV.1944 г. София - с. Ботунец Съгласно т. 3 на окръжно № 677-о от 15 март 1944 г.
към текста >>
Кумарица
, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г.
Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с.
Кумарица
, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г.
и продължава да бъде като такъв. Дава му се настоящото, за да му послужи гдето стане нужда. (печат) (подпис) 3. Подполковник - Подпредседател Областната рекв. комисия (Горов) М.Н.П. II.
към текста >>
Кумарица
, Софийско Копие: до г.
инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 4. Софийска областна училищна инспекция № 7357 23 авг. 1944 г. Кюстендил До Госп, Пеню Б. Ганев, учител с.
Кумарица
, Софийско Копие: до г.
Окол. учил. Инспектор с. Своге, Софийско Директора (Главния учител) с. Кумарица, Софийско Пунктовия учител с. Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г.
към текста >>
Кумарица
, Софийско Пунктовия учител с.
Ганев, учител с. Кумарица, Софийско Копие: до г. Окол. учил. Инспектор с. Своге, Софийско Директора (Главния учител) с.
Кумарица
, Софийско Пунктовия учител с.
Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1.
към текста >>
Кумарица
, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал.
на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1. До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс.
Кумарица
, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал.
Външно не съм се проявил като отявлен противник на мракобесните правителства, които обезчестиха народа ни от 1923 год. до историческата дата 9 септемврий т. г. Все пак в исторята на моя живот има няколко документални случки, които твърдят, че аз не съм вървял в крак с властниците. Още ученик в 7ми клас на Поповската см. гимназия, имам намалено поведение за разпространяване нелегална литература.
към текста >>
Кумарица
, Софийско През 1923 год., учител в родното си село - Водица, Поповско, укривах у дома си нелегални комунисти и земеделци, осъдени на смърт и дирени от полицията.
Още ученик в 7ми клас на Поповската см. гимназия, имам намалено поведение за разпространяване нелегална литература. До Госп. Пеню Г. Бобев, учител с.
Кумарица
, Софийско През 1923 год., учител в родното си село - Водица, Поповско, укривах у дома си нелегални комунисти и земеделци, осъдени на смърт и дирени от полицията.
Единия от двамата снабдих с нужните документи и чрез моя позната през Ямбол, Елхово препратих в Турция. През 1924 год. имах анкета от Шуменски училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 год. съм наказан с мъмрене по чл. 86 буква „в" от закона за Народната Просвета.
към текста >>
Кумарица
, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни.
Във всички училища, където съм учителствувал, съм ръководил училищни хорове в училищата и някъде съм ръководил такъв с моми и момци. Два пъти се явявах на конкурсен [изпит] за Столичен учител, но способността и знанието не ми помогнаха, защото ...!! За да мога да продължа музикалното си образование, а същевременно и да бъда полезен на ученици и колеги, като учител педагог и ръководител на училищен хор, аз Ви моля, Г-не инспекторе, да ме назначите първоначален учител в София. 2. Бележка О.Ф. комитет в с.
Кумарица
, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни.
Настоящата да му послужи където стане нужда. 4.1Х.1946г. с. Кумарица Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год. Соф. Окол. о. ф. комитет потвърждава Сл.
към текста >>
Кумарица
Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год.
Бележка О.Ф. комитет в с. Кумарица, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни. Настоящата да му послужи където стане нужда. 4.1Х.1946г. с.
Кумарица
Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год.
Соф. Окол. о. ф. комитет потвърждава Сл. бележка от о. ф. комитет в с. Кумарица на Пеньо Ганев Бобев.
към текста >>
Кумарица
на Пеньо Ганев Бобев.
Кумарица Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год. Соф. Окол. о. ф. комитет потвърждава Сл. бележка от о. ф. комитет в с.
Кумарица
на Пеньо Ганев Бобев.
Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 3. Държавна Музикална академия № 432 10 август 1925 г. София УВЕРЕНИЕ Дирекцията на Държавната Музикална Академия уверява, че Ганев Пеню е бил курсист във вторикурс в 25-дневния курс по музика при същата академия, открит съгласно окръжно № 10271 от 22 май 1925 г., от Министерството на Народното Просвещение, като е слушал лекции по следните предмети: хармония, солфежи, история на музиката, наука за инструментите, методика на пение, хор и цигулка. Директор: (подпис) (печат) 4. Държавна Музикална академия № 780 14.III.1926 г.
към текста >>
Кумарица
, Софийско От 1и юний 1917 год.
№ 4572, за да му послужи за пенсия и класиране, съгласно Закона за общия съюз на запасното войнство - Д. в. брой 103/941 г. Горното с подписа и приложен печата на дружината се удостоверява. (подпис) Майор (печат) 8. До Дирекцията на пенсиите (отделение за изслужено време) София Заявление от Пеню Ганев Бобев редовен първоначален учител в с.
Кумарица
, Софийско От 1и юний 1917 год.
до 25и декемврий 1917 год., всичко 6 месеца и 25 дни, съм служил в първа армейска ветеринарна лечебница и от 1.1.1918 год. съм служил в I карт. рота на 29. пехотен Ямболски полк, всичко 8 месеца и 29 дни. Всичко 15 месеца и 24 дни съм бил в оперативната зона през войната от 1.Х.1915 год. до29.1Х.1918год.
към текста >>
Воден, Македония, и на Пеню Ганев Бобев, родом от село Водица, Поповска околия, а понастоящем учител в село
Кумарица
, Софийско, и жител на същото село, които да владеят в сила след моята смърт и обявявам, че завещавам: 1 2.
Всичко: лв. Това удостоверение се издава, за да послужи при определяне на еднократния данък върху имуществата. Ръководител бюро: (подпис: не се чете) (печат) Ако лицето има части отсъсобствени с други лица имоти, трябва да представи за тези имоти отделно удостоверение. 5. Завещание на Елена Хаджи Григорова в полза на Пеню Ганев Оригиналът обгербван с 642 лева Препис извлечение Тайно завещание Днес, 6 ноемврий 1945 година аз, Елена Хаджи Григорова Мицинакиева, родом от гр. Воден, Македония, а живуща в квартал „Изгрев" при София, жителка на село Слатина - Софийска голяма община, намирайки се в здрав ум, непринудена от никого, чрез това тайно завещание правя завещателни разпореждания в полза на: сестрите си Олимпия и Савка Хаджи Григорова Мицинакиеви от гр.
Воден, Македония, и на Пеню Ганев Бобев, родом от село Водица, Поповска околия, а понастоящем учител в село
Кумарица
, Софийско, и жител на същото село, които да владеят в сила след моята смърт и обявявам, че завещавам: 1 2.
На Пеню Ганев Бобев, когото назначавам за мой универсален наследник (понеже аз съм госпожица и нямам живи родители) завещавам всичките си недвижими имоти (дворното ми място, заедно с постройката върху него, находящо се в квартал „Изгрев" - София, при граници: от запад Пеню Ганев Бобев, от юг Стойнка Илиева и от изток Славчо Печеников и Никола Антов), всичките си движими имоти (дрехи, покъщнина, библиотека, цигулка и други) и пари. На същия завещавам още всички мои права и суми, които има да се изплащат след моята смърт на моите наследници, посмъртната помощ от посмъртния фонд при Министерството на Народното просвещение, сумата, която се изплаща при смъртта на пенсионер от пенсионния фондна бившите държавни служители за изслужено време и пр. Това е моята последна воля и желая тя да бъде точно изпълнена след моята смърт. Това мое тайно завещание по моя молба написа севлиевският адвокат Стефан Лазаров Тошев и то точно тъй, както аз му го продиктувах. И след написването му той ми го прочете - и понеже аз разбрах, че завещанието е добре написано, че то изразява напълно моята воля, в удостоверение на това, че аз го одобрявам, като мое тайно завещание, аз го подписвам саморъчно.
към текста >>
37.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Откри се от военната музика с „Шуми
Марица
" и „Espera".
Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа. Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на откриване конгреса.
Откри се от военната музика с „Шуми
Марица
" и „Espera".
След поздравленията всички на парахода заминахме на остров Есперанто. Там обядвахме и правихме бани. Направихме няколко снимки. Весело бе там и хубаво. Чисто белият нагорещен пясък, тихото горещо време и хубавата гледка на Дунава с обрасналите му брегове с върби и хилядите хора, дошли на остров Esperanto, голям около 800 декара.
към текста >>
38.
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
VII. Мара Белчева и истинският Учител
,
ТОМ 17
Марица
през месец януари и вдървен го докарали у дома.
Но тя го отхвърля. Тя била изгонена от двореца и освен това й намалили наполовина пенсията, която е взимала за убития си мъж Христо Белчев - който е бил министър. Така живее в мизерия. 6. Мара Белчева се среща с Пенчо Славейков и става неразделна негова спътница. На 18-годишна възраст, след каране на кънки Пенчо пада в ледената вода на р.
Марица
през месец януари и вдървен го докарали у дома.
Получава остър артрит, загубил си говора, не могъл да ходи, едва пристъпвал. Тя станала негова спътница. Но гражданството на София посрещнало на нож тази връзка и насочили всичката си омраза към Пенчо, понеже бил недъгав, а е ходил с такава красива жена. А той нарочно ги дразнел, като се облягал на ръката й при техните разходки по софийските улици. Накрая Пенчо не издържа и напуска България през 1911 год. завинаги.
към текста >>
39.
62. Михал Луканов. 62.8. Видение - Учителят посещава град Пазарджик
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Ние вървяхме бавно край земеделското училище, край казармите, през моста на
Марица
и стигнахме при църквата „Света Богородица", която е в центъра на града.
- Не - отвърна Той, - ще вървим пеша. Аз тогава си помислих, че Учителят ходи чак на Витоша пеш, та е много естествено и тук да иска да измине 5-6 км пеша. И така поне ще имам възможност да поговоря с Него и да Го разпитам за всичките тези четири години, когато не съм могъл да Го питам. Взех Го под ръка и тръгнахме заедно. Започнах да Го питам за различни неща, които не помня - нито въпросите, нито отговорите.
Ние вървяхме бавно край земеделското училище, край казармите, през моста на
Марица
и стигнахме при църквата „Света Богородица", която е в центъра на града.
Като стигнахме там, Той ме запита: - Къде ме водиш? - У сестра Доспевска. - Добре - отвърна Той и пак като Го хванах под ръка, стигнахме до тях и почукахме на вратата. Сестра Мария Доспевска отвори вратата и ние с Учителя влезнахме в двора. Аз й казах: - Учителят - като й Го посочих.
към текста >>
40.
62. Михал Луканов. 62.9. Моят ръководител ме спасява от удавяне
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Един ден бях отишъл да се къпя в
Марица
.
62.9. Моят ръководител ме спасява от удавяне Бях на около тринадесет или четиринадесет години, когато започнах да [чувам] гласа на невидим дух да ми говори с много нежен глас. Гласа чувах да идва отзад на главата си, гдето е малкият мозък и даваше илюзия, като че ми говори на телефон.
Един ден бях отишъл да се къпя в
Марица
.
Избрах си едно място и скочих от брега във водата. Попаднах на водовъртеж и започнах да потъвам надолу, защото не можех от водовъртежа да изляза нагоре. Тогава усетих две здрави ръце, които ме хванаха и издигнаха над водата. След това аз изплувах настрани и излязох на брега. Наоколо нямаше никакъв човек - това бе едно от първите проявления на моя ръководител, който ме избави от удавяне.
към текста >>
41.
I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата
,
VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески
,
ТОМ 17
Първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на
Марица
, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство.
Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала.
Първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на
Марица
, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство.
Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близко до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога." Ще кажете: „Той иска да излага владиците." Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако те не живеят добър, честен живот, те са се изложили.
към текста >>
42.
(53) ПИСМО
,
30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:
,
ТОМ 20
- Но тогава те трябва да укрепят
Марица
.
- Но аз не мога да разбера по кои причини то се е влошило, кога[то] България си стои на все същите позиции. И с какво ний сме заслужили английските вестници да насъскват Турция да си поправя границите за наша сметка. - Ама тя пази своите интереси! - Нейните интереси са на Дарданелите и тя би трябвало да укрепява Мидия-Енос, а не тия граници, като че ли Радко Димитриев е възкръснал и ще атакува отново.357 А Додеканеза се намира срещу Смирна, а не при Одрин. - Но те имат предвид и Италия, която може да дойде през Тракия.
- Но тогава те трябва да укрепят
Марица
.
- Там са гръцките войски. - Но вие знаете те колко струват. - Да, но английската флота ще ги подкрепи. - Не зная досега някоя флота да е спечелила позиции на сухо, па даже и най-голяма да е. Едно време вие се обявихте против нас, защото сме запалили пожара.
към текста >>
43.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Марица
с едно пристанище - Дедеагач.
И тя запазва завладените територии с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. и ги узаконява с Цариградския договор от 16 септември 1913 г. между България и Турция и така се откъсва Източна Тракия от България. На България е бил даден излаз излаз на Бяло море от устието на р. Места и р.
Марица
с едно пристанище - Дедеагач.
След Втората национална катастрофа и подписания мирен договор в предградието на Париж Ньойи на 27 ноември 1919 г., България е изтикана от Бяло море. А с договорите, подписани в Севър на 10 август 1920 г. и в Лозана на 24 юли 1923 г. Западна Тракия окончателно преминава към Гърция. Ето това е значението на думите на Учителя Дънов, че България е загубила най-хубавото нещо, което Невидимият свят й дава.
към текста >>
Марица
до устието на р.
На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България, а на 30 юни Турция преминава линията Мидия-Енос и стига до Одрин. На 28 юли 1913 г. в Букурещ България сключва мирен договор, след като е капитулирала, с който е изрязана с територии. Даден е излаз на Бяло море (Егейско море) от устието на р.
Марица
до устието на р.
Места с градовете Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач. 3) На 1/14 октомври 1915 г. е публикуван в Държавен вестник Манифестът за влизане на България във войната на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя). Пробивът на Добро поле започва от 14-15 септември 1918 г. На 29 септември 1918 г.
към текста >>
- редактор на в. «
Марица
».
18671877 г. - учи в Роберт колеж в Цариград. 1877-1879 г. - учител в Пловдив. 18791885 г.
- редактор на в. «
Марица
».
1882-1885 г. - директор на финансите в Източна Румелия. Русофил. 1886-1889 г. - емигрира в Одеса. 1894-1899 г.
към текста >>
44.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Марица
с едно пристанище - Дедеагач.
И тя запазва завладените територии с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. и ги узаконява с Цариградския договор от 16 септември 1913 г. между България и Турция и така се откъсва Източна Тракия от България. На България е бил даден излаз излаз на Бяло море от устието на р. Места и р.
Марица
с едно пристанище - Дедеагач.
След Втората национална катастрофа и подписания мирен договор в предградието на Париж Ньойи на 27 ноември 1919 г., България е изтикана от Бяло море. А с договорите, подписани в Севър на 10 август 1920 г. и в Лозана на 24 юли 1923 г. Западна Тракия окончателно преминава към Гърция. Ето това е значението на думите на Учителя Дънов, че България е загубила най-хубавото нещо, което Невидимият свят й дава.
към текста >>
Марица
до устието на р.
На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България, а на 30 юни Турция преминава линията Мидия-Енос и стига до Одрин. На 28 юли 1913 г. в Букурещ България сключва мирен договор, след като е капитулирала, с който е изрязана с територии. Даден е излаз на Бяло море (Егейско море) от устието на р.
Марица
до устието на р.
Места с градовете Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач. 3) На 1/14 октомври 1915 г. е публикуван в Държавен вестник Манифестът за влизане на България във войната на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя). Пробивът на Добро поле започва от 14-15 септември 1918 г. На 29 септември 1918 г.
към текста >>
- редактор на в. «
Марица
».
18671877 г. - учи в Роберт колеж в Цариград. 1877-1879 г. - учител в Пловдив. 18791885 г.
- редактор на в. «
Марица
».
1882-1885 г. - директор на финансите в Източна Румелия. Русофил. 1886-1889 г. - емигрира в Одеса. 1894-1899 г.
към текста >>
45.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на
Марица
и Олтаря.
И я ухапва пепелянката. И Той я спасява, макар и толкова болен и парализиран. И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад. И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо.
Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на
Марица
и Олтаря.
После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил.
към текста >>
46.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Река
Марица
тук все още е малки вадички, които сълзят от трите езера.
петима тръгваме в ранния следобед към Олтара - сърцето на Рила. Спокоен, ведър, усмихнат ден. Вървим, разговаряме, берем мащерка, пеем и благодарим. Подсичаме двата върха Близнаци и се спускаме по наклона надолу към свещеното място. Спокойна, тиха долина.
Река
Марица
тук все още е малки вадички, които сълзят от трите езера.
Отсядаме до най-малкото езеро - сърцето на България. Силни, Божествени, хармонични мигове. Това са определени от векове и пожелани от душите преживявания. Спокойствие, мир, блажено разширение, безвремие. Приемаме Божествената благодат и благодарим, благодарим... Усещане за предстояща буря. Тръгваме.
към текста >>
47.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.** Школата на Орфей е при изворите на река
Марица
в подножието на Мусала.
Хермес Трисмегист - тройновелик, е от първите ръководители на египетската култура няколко хиляди години преди Христа. Създава школа само за мъже, които нямат право да се женят. Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават посвещение.
Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други.** Школата на Орфей е при изворите на река
Марица
в подножието на Мусала.
За това споменава и Едуард Шур е в книгата си "Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала. В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и свирене привлича всички хищни и тревопасни животни, и те омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат. Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората като ги подтиквала към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина - Долината на безмълвието. „Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват научни въпроси само един път в годината.
към текста >>
48.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „
Марица
" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир.
Не напускай България, понеже тук те пазят, а там кой ще те пази? " Пенка им отказала. Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш?
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „
Марица
" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир.
Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава.
към текста >>
Пенка минава през моста на
Марица
, казва си формулата: „Господи, махни всяко зло и лукаво помишление от България и Бялото братство, прати ги да вървят по камъни, по води и по гори" (3 пъти).
Вижда Учителя, облечен в бели дрехи и седнал на маса и разговаря тихо с още двама души. Пенка не чува нищо от разговора, но единият хвърля нещо на масата и тя като с бинокъл приближава предмета и вижда, че това е ключ с ключодържател. Значи комунистите ще предадат властта на СДС. Пенка се обажда на приятеля си Кубрат Томов, че този ден комунистите ще дадат властта на СДС. Излиза навън и вижда Костов, че продължава да говори в центъра на Пловдив, като казва, че който не скача и не дига двата си пръста нагоре е червен.
Пенка минава през моста на
Марица
, казва си формулата: „Господи, махни всяко зло и лукаво помишление от България и Бялото братство, прати ги да вървят по камъни, по води и по гори" (3 пъти).
Пред нея се явява образа на Исус в светлина и тя му благодари, че помага на България в този тежък момент. Отива си в къщи и след 10 минути съобщават по радиото, че Никола Добрев (вторият министър на вътрешните работи от кабинета на Жан Виденова) даде властта на СДС. След това тя вижда един символ - очила, сложени на земята плоско и двете й дръжки отзад преплетени, което е йероглиф от епохата на фараоните, което значи: „Аз царувам както на небето, така и на земята." Учителят постоянно й казва как да се лекува и живее, казва й да яде много портокали и ябълки, за да подобрява здравето си. На един Великден Пенка излиза в 24 часа на балкона си, и казва 3 пъти: „Христос възкресе! " и като се обръща да влезе в хола й включват Божественият компютър и тя започва да чува коя е била в миналите прераждания, само имената - от Старият завет досега.
към текста >>
49.
67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река
Марица
.
След това там сложиха бараката на сестра Конова, където след заминаването й живя Марчето Петрова. За празника на просветителите - 24 май, отидох на Мусала, като Ганка ми набра една кофа с ягоди и взех един хляб и с тях изкарах 3 дена на Мусала. Отидох на Маричините езера - Горното „Олтаря", преспах в пещерата, която има там, увит в найлони. Беше хладно и наоколо всичко е преспи. Цяла нощ козите на стада минаваха покрай краката ми, устремени към връх Манчо.
На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река
Марица
.
Изкарах ягодов режим три дена. Често ходехме през пролетта с нея да берем коприва над водната камера много пъти, на връщане от Присоите. Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал. Взе да мръква и метнахме чувалите на гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата.
към текста >>
50.
I. Планината - извор на сила
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като
Марица
, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др.
Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др.
Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като
Марица
, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др.
Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове.
към текста >>
51.
5. Първите екскурзии до Мусала
,
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ
,
ТОМ 22
Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река
Марица
, намираща се в местността Маричин чал**.
Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци. Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителят минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него. След това Учителят дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула: „Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели.
Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река
Марица
, намираща се в местността Маричин чал**.
Учителят препоръчва да се възварява водата, да се пият най-малко 6 чаши за излекуване на дадена болест. Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния. Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителят нарече това езеро Олтаря . Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тия от Сириус.
към текста >>
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река
Марица
през Рилската пустиня.
Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината. Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити.
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река
Марица
през Рилската пустиня.
Ще вземем южния край. /Учителят тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - Долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната и страна, която е заоблена, магнетична. Учителят предпочиташе този път на изкачване пред северния откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна./ И като се качим горе на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново.
към текста >>
/Учителят тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на
Марица
- Долината на безмълвието.
И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край.
/Учителят тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на
Марица
- Долината на безмълвието.
От нея става изкачването на Мусала от южната и страна, която е заоблена, магнетична. Учителят предпочиташе този път на изкачване пред северния откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна./ И като се качим горе на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога." /"Обяснения и упътвания", 1922г., с.
към текста >>
52.
10. Мечката от Маричините езера
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Марица
, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме.
Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо. На поляната имаше купчина кости, а зад тях в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам. Определих посоката север и тръгнахме направо през локвите. Стигнахме до р.
Марица
, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме.
Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път. Както внезапно започна, така внезапно и спря дъждът. Огря слънце, а от дрехите ни течаха ручейчета вода. Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода.
към текста >>
53.
VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Стоицев, зъболекар С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на
Марица
сред златното тракийско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.» И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пътешественици говорят с възхищение.
VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ 22 март 1956 г. Михаил А.
Стоицев, зъболекар С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на
Марица
сред златното тракийско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.» И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пътешественици говорят с възхищение.
Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната Марица. И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и неговият кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир! Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред човечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всичко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудните сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното поле.
към текста >>
Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната
Марица
.
VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ 22 март 1956 г. Михаил А. Стоицев, зъболекар С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на Марица сред златното тракийско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.» И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пътешественици говорят с възхищение.
Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната
Марица
.
И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и неговият кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир! Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред човечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всичко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудните сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното поле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужава Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейките и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подрастващи поколения.
към текста >>
54.
4.3.4. Народна песен в странство
,
,
ТОМ 24
Пей ми за Дунав и за
Марица
, Зарад Балкана стар, и за Рила: Всяка долчинка, всяка горица, - Там всяка местност мен е мила.
2 (II.1901), с. 49-50. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина. Ето настъпя седма година В чужда земя откакто живея И, с инородната си дружина, Аз чужди песни слушам и пея. Песни, в които не се спомина, Ни Дунав бели, нито Балкана, Ни мойта горска, вярна дружина, За свободата що жертва стана. За България, друже, попей ми, - Българска песен в таз земя чужда: Мислите тежки поразпилей ми - Българска песен е мойта нужда.
Пей ми за Дунав и за
Марица
, Зарад Балкана стар, и за Рила: Всяка долчинка, всяка горица, - Там всяка местност мен е мила.
Пей как кавала меден говори С язик вълшебен нейде в полето; Как се хорото в село тропори И подмладява с радост сърцето. Пей как е мъчно, и колко тежко, Странник да си/без дом и родина, И как сърцето тъжи младежко, - Тъжи то даже и без причина. Страннику попей и тъз утеха: Благополучно как ще се върне, Как ще пристигне бащина стряха, Майка си слъзна как ще пригърне. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина. Бостън, Америка Стоян Кръстов Ватралски
към текста >>
55.
7. Изящните изкуства
,
,
ТОМ 24
националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми
Марица
" и Иван Д.
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския живот, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П. Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж", комедия от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г. също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30] В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г.
националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми
Марица
" и Иван Д.
Иванов, автора на първата завършена опера в България. Тук през периода 1883-1887 работи и диригентът на певчески хор "Кирил и Методий" Григор Тончев."[15-416] Художествената живопис и сценографията достигат своите върхове в творчеството на свищовеца Николай Павлович, Той е художник, търсач на нови предизвикателства, възпитаник на Академията за изобразителни изкуства във Виена, специализирал е в Мюнхен. Като пръв български театрален художник- сценограф с академично образование, той е приложил таланта си на сценограф в театралните постановки започвайки с читалището в Свищов. Едновременно с това Николай Павлович е илюстратор на книги - негови са рисунките в атласите на д- р Петър Берон, на "Речите на Асен Първи" от Г.С. Раковски, изявява се като художествен критик.
към текста >>
56.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Казват, всичките европейски дипломати викали на турците да не правят това, само Гирс им викал: "Да не минавате
Марица
!
Че как не позволява, когато Сърбия е, която не иска да слуша? Защо не ни даде свобода на действие, а ни спъва? Ние спираме, ние компрометираме нашите действия с тези бъркания на политиката в стратегията, а ето Румъния иде на руски лодки да "умирява" като нахлува в незащитения гръб на прекратителите на боя, а не в този на нежелаещите да сторят това. Като послушахме Русия да спрем и тъй се компрометира нашето положение в боя, защо "протекторската ръка" на Русия се вдигна от нас? В това време минава през линията Мидия-Енос и Турция.
Казват, всичките европейски дипломати викали на турците да не правят това, само Гирс им викал: "Да не минавате
Марица
!
" което означава, "Идете до Марица". Руските държавници не скриват задоволството си от вземането на Тракия назад от Турция; кореспондента на Новое Время бе заведен от Цариград в Одрин със специален трен и му устроиха военни тържества, както преди няколко време на Пиер Поти. Разбира се, от признателност за дадения им дар. Румъния стига до София. Кой спре румънските войски да не вземат София и главно да не прекъснат ж.
към текста >>
" което означава, "Идете до
Марица
".
Защо не ни даде свобода на действие, а ни спъва? Ние спираме, ние компрометираме нашите действия с тези бъркания на политиката в стратегията, а ето Румъния иде на руски лодки да "умирява" като нахлува в незащитения гръб на прекратителите на боя, а не в този на нежелаещите да сторят това. Като послушахме Русия да спрем и тъй се компрометира нашето положение в боя, защо "протекторската ръка" на Русия се вдигна от нас? В това време минава през линията Мидия-Енос и Турция. Казват, всичките европейски дипломати викали на турците да не правят това, само Гирс им викал: "Да не минавате Марица!
" което означава, "Идете до
Марица
".
Руските държавници не скриват задоволството си от вземането на Тракия назад от Турция; кореспондента на Новое Время бе заведен от Цариград в Одрин със специален трен и му устроиха военни тържества, както преди няколко време на Пиер Поти. Разбира се, от признателност за дадения им дар. Румъния стига до София. Кой спре румънските войски да не вземат София и главно да не прекъснат ж. п. съобщения?
към текста >>
57.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и
Марица
.
И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София! Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия! Знаят ли русите, що значи това за българското сърце?... Или по-право, що значеше?... 28.
На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и
Марица
.
Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея?
към текста >>
Турция остави на страна от сама нея предложената на 6-и юли база за преговори, гдето даваше долината на
Марица
нам и ни изгони съвсем оттам.
И тук пак "доброжелателите" дават "уверения" на България да приеме преговорите с запазване резерва - ако не могат да станат удовлетворително, да се остави на европейските сили. Това било само докато ние отидем в Цариград. Европейските сили казват, че само при общо съгласие те могат да имат тежест. Несъгласието само на една сила ще попречи, защото по този начин би се накърнило равновесието и общото сблъскване би било неизбежно. Съгласие нямаше и ние бяхме и там оставени сами.
Турция остави на страна от сама нея предложената на 6-и юли база за преговори, гдето даваше долината на
Марица
нам и ни изгони съвсем оттам.
Коя беше едната несъгласна сила? Не ни ли го казват руски журналисти и държавници направо, като се бият в гърди викайки: ние, ние? Трябват ли още въпроси, за да разбере и тъпоумия, че всичко това - съюз, договор, гаранция на императора, доброжелателства, са имали за задача само съсипването на България? "Умному мало довляет..." И в тази работа се падна на д-р Данева да играе ролята... и да бъде изкупителната жертва! Защото д-р Данев играеше ролята на самозавързало очите си дете, затова той трябваше да бъде и жертвата.
към текста >>
58.
2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472
,
,
ТОМ 25
Гръмна "Шуми
Марица
", а командата "Напред на нож" и "ура" се разнесе отпред, издигна се високо и обля атакуващата маса, която трепна и зарева с бойния си рев, приличен в тъмната нощ на воя на морската стихия и отлетя напред в дълбочината на тайнствената непрозрачност.
Картечната рота се остави на мястото си за действие срещу неприятелските картечници, които бяха на левия му фланг, със заповед - след успеха да се прехвърли веднага на заетата позиция за преследване на противника. Така наредена тази тежка маса, в която всички имаха големи бели превръзки за разпознаване, в гъсти строеве на близки разстояния, добре свързана технически, обиколена от всички страни с патрули, които имаха бели флагчета на пушките си, обединена с една желязна дисциплина, стимулирана от желанието да унищожи противника, се понесе макар и тихо, но страшно по нанагорнището. Огънят у противника отслабваше и замираше, куршумите му летяха над главите ни, шрапнелите безвредно се пукаха във въздуха, а всичко това бе признак на голяма умора или страхливо и частично напущане позицията. Мълчаливата маса, стопила се в чернилото на нощта, невидима и страшна, се бързо носеше напред с устрема на стихията към вражеските окопи, които вече се очертаваха в сивата нощ. Решителният момент настъпи, условният знак е предаден.
Гръмна "Шуми
Марица
", а командата "Напред на нож" и "ура" се разнесе отпред, издигна се високо и обля атакуващата маса, която трепна и зарева с бойния си рев, приличен в тъмната нощ на воя на морската стихия и отлетя напред в дълбочината на тайнствената непрозрачност.
Всеки се натискаше да бъде пръв в борбата. Омайните звуци на народния химн се носеха над гори и долове и изпълваха пространството, а ехото на гръмогласното наше "ура" отскачаше от скала на скала и догонваше позорно бягащия противник, който не дочака удара, защото страшен бе блясъкът на българския нож... той нямаше сили да го срещне. Разля се стихията като морска вълна върху позицията, в окопите на която залови няколко десетки пленници, защото всичко друго се пръсна и в паническо бягство се насочи към Оснич и Болевац, прикривайки се из горите. Резултатът бе бляскав: противникът, който бе целия 5-и п. полк, бе разбит и пръснат; много оръжие, сандъци с патрони, картечници, волско месо, па даже и буре вино паднаха в ръцете на победителите.
към текста >>
Вляво се чуваше вече "Шуми
Марица
" и българското "ура" от другите части на дивизията, които бяха почнали атаката си, а нашата I дружина и 7-а рота се явиха след това от к. 454.
Резултатът бе бляскав: противникът, който бе целия 5-и п. полк, бе разбит и пръснат; много оръжие, сандъци с патрони, картечници, волско месо, па даже и буре вино паднаха в ръцете на победителите. Така също убитите и много ранени не бяха прибрани. Бляскав бе резултатът още и за това, че от страна на атаката не се дадоха никакви жертви - нито убити, нито ранени, нито загубени. Всички бяха упоени от тази славна победа и позицията гръмна от песента "Съюзници, разбойници".
Вляво се чуваше вече "Шуми
Марица
" и българското "ура" от другите части на дивизията, които бяха почнали атаката си, а нашата I дружина и 7-а рота се явиха след това от к. 454.
Към 5.30 часа сутринта победният ракет се подаде и всички щабове на полка, бригадата и дивизията, както и една полска с. с. батарея пристигнаха "на галоп". След обикновения рапорт на началника на атаката, атакуващите части бяха горещо похвалени и с най-ласкави поздрави поздравени за бляскавия успех, а батареята остана в бездействие и тук, макар че имаше много благодарна цел, поради липса на снаряди. Това дело на герои-Бдинци внесе в историята на полка им още една златна страница.
към текста >>
59.
2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)
,
,
ТОМ 25
А когато след миг само музиката на полка, вървяща под огъня, с храбрия си фелдфебел Илия Христов за 2-а дружина, изпълни пространството с омайните звуци на "ШУМИ
МАРИЦА
", след това засвири и "СЪЮЗНИЦИ, РАЗБОЙНИЦИ", масата трепна и се залюля, крачката се усили, краката се понесоха във въздуха и не стъпваха вече на земята; рухна стройността и всичко се обърна в един рояк от хора, безредно натискащи се все напред и все по-близо един до друг, докато най-после, въпреки страшния огън, масата от хора се обърна в едно черно кълбо, носещо се неудържимо, със стихийна стремителност над земята.
и на една ширина от 1-2 км. Бойният ред не трепна, а спокойно и смело се движеше напред и с твърда крачка маршируваше под огъня на врага в този ред: 2, 3, 4 р. р. - в бойна верига; 7-а рота - зад 4-а р. - дружинна поддръжка; 2-а дружина в две линии от взводни колони на бойни разстояния - вървеше стройно зад 4-а и 7-а роти, като почти се равнеше с последната; 3-а дружина зад левия фланг в две линии; 4-а дружина във вериги настъпваше от север към к. 440. Цялата тази маса, добре насочена, здраво свързана - технически и духовно, в стройни редове като на маневри маршируваше бодро и спокойно срещу смъртта с непоколебимото решение да срази смъртно врага.
А когато след миг само музиката на полка, вървяща под огъня, с храбрия си фелдфебел Илия Христов за 2-а дружина, изпълни пространството с омайните звуци на "ШУМИ
МАРИЦА
", след това засвири и "СЪЮЗНИЦИ, РАЗБОЙНИЦИ", масата трепна и се залюля, крачката се усили, краката се понесоха във въздуха и не стъпваха вече на земята; рухна стройността и всичко се обърна в един рояк от хора, безредно натискащи се все напред и все по-близо един до друг, докато най-после, въпреки страшния огън, масата от хора се обърна в едно черно кълбо, носещо се неудържимо, със стихийна стремителност над земята.
Още един момент и страшно зарева стихията, като с мощните вълни на победното бдинско "ура" заля вражеските окопи и заглуши трескотията, излизаща оттам, обърнала се сега в едно адско бучене. Моментът е сюблимен и критичен, но и духът е силен, блеснаха къси ножове и стихийното черно кълбо се разля като опустошителна морска вълна из сръбските окопи. Настъпи страшния хаос, в който моментите не могат да се разграничават, нито долавят поради своята скоротечност и гоненица: викове на обезумели от страх врагове, дрънкане на ножове и снаряжение, пъшкания и стенания на умиращите и ранените, победния вик "ура", клетвите и свойствените цинизми и псувни на деморализираните сърби, сърцераздирателните писъци, молби за пощада, вдигане на бели кърпи за предаване, упорито блъскане от всички страни, забъркване и размесване на много хора, лутащи се и търсещи нещо с очи. Стихията бушуваше над вражеските окопи, изригващи сега гъсти маси от хора - полудели и обезумели от страх, хвърлящи вече оръжие и снаряжение и бягащи с вой и писъци като разбито ято яребици из гъстата гора. Прелетяха последните звуци на народния химн, затишие почна бавно да се въдворява върху бойното поле.
към текста >>
60.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ето отгде изтичаш, ти моя хубава река
Марица
.
Не мога да се нарадвам на тази чудна планина. Нозете болят ли, болят, но не мога и да не се радвам, макар и през сълзи. Учителят миналата година, докато аз в Казанлък печатах „Сутринни лъчи” помежду камари от халви и локум, Той ги довел тука и направили песента; „Един си ти, мой Мусалла! ” Замръкваме край Маришките езера - до Олтаря. Тъмна дълбока водна бездна.
Ето отгде изтичаш, ти моя хубава река
Марица
.
От тук тръгваш бистра като сълза, но докато минеш България и се влееш в Бялото Море, ти ставаш „кървава”. Събираме дърва за вечерния огън. Пием по чашка чай. Подсолват си ония със сирене, кашкавал и масло, ядат; „пиленцата” взели баница, а моя милост край Писинова - с моите чушки и краставици. И тук ме нахокват и за бавното ходене, негли и за незавидния изглед на моята мъничка раница.
към текста >>
61.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Отново ще видя изворите на
Марица
!
Ние отиваме на Рила. Русеви са на курорт. Сама съм в цялата къща - пазя двора и поливам цветята. Рила и мен зове. Ще ида.
Отново ще видя изворите на
Марица
!
Но аз вече зная кой е този „немец”. Но защо ли откритието, че той е такава голяма знатост ми причинява скърб? Чудно, голямо щастие с една малка, но дълбока скърб. Вечерта. Готова съм за път. Билетът е изваден.
към текста >>
62.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Събувам обувките си и - тъй... Покрай мен гърмят водите на силна струя и се слива с източниците на
Марица
.
Едвам стъпвам. Почти никой не знае това. Изоставам. Едвам слизам към чаровните две Маришки езера, които зърнахме отгоре. Боже, помогни ми. Пътят е стръмен, почти отвесен.
Събувам обувките си и - тъй... Покрай мен гърмят водите на силна струя и се слива с източниците на
Марица
.
След дълго хлъзгане, ето ме и мене доле. Заварваме още двоица нови. Стоименов ме стрелка с гневен поглед. Той не щял такава с него. Само с мене ли ще се занимават, внасям дисхармония в групата.
към текста >>
63.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Разположено между реките Бистрица и
Марица
, това първо свободно стопанство, коравата земя на което е трябвало да се кърти от нежните ръце на няколко вдъхновени младежи, ни напомня легендите свързани от свещените реки Тигър и Ефрат.
Вече през 1901 г. се създава и първата толстоистка колония в с. Долна Баня, Самоковско, с членове: С. Ничов, Ненчо Илиев и Нешо Баиров. Колонията разполага с около 80 декара целина, отпусната от местния чорбаджия Сребърников, по ходатайството на Найчо Цанов.
Разположено между реките Бистрица и
Марица
, това първо свободно стопанство, коравата земя на което е трябвало да се кърти от нежните ръце на няколко вдъхновени младежи, ни напомня легендите свързани от свещените реки Тигър и Ефрат.
Тук идели на поклонение и други новопокръстени толстоисти. Колонията ту се увеличавала, ту намалявала докато изчезне в непродължително време. В 1907 г. вече се образува ново свободно общество наречено „Възраждане”. Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница.
към текста >>
64.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
[20 февруари 1962 г., Острова на
Марица
] Виждам, Господ иска да посее няколко семенца и между тези хора тука.
Той е жив път, който ни обединява с Него. Колко хубав образ е намерил Учителя: „Аз съм лозата, вие пръчките” - Прост и съвършен образ! На Бога уповавам, ние ще издържим на всичко! Бъди бодра духом. Надявам се, че Бог скоро ще ме доведе в „Малкият дом”, и ние ще пак ще подхванем нашата свещена работа.
[20 февруари 1962 г., Острова на
Марица
] Виждам, Господ иска да посее няколко семенца и между тези хора тука.
Обични брат Боян, как, кога, за кое време и колко плодове ще принесат тези семенца? Той знае. Ние трябва да вършим Неговата воля. Нашата радост е в това, че сме призовани да участваме във великото дело на Учителя. Какъв подем на духа има днес, каква светлина и сила!
към текста >>
Гледам спокойно как времето тече край мен както реката край която живея - нашата
Марица
.
Това е нашия път. [1 март 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето посрещам сутрин с мисълта за тебе! Тъй започва моя ден. И вечер пак заедно го изпращаме. Тъй беше и в нашето Светилище в Рила, в нашето Царство, където живеем заедно сега и всякога.
Гледам спокойно как времето тече край мен както реката край която живея - нашата
Марица
.
Сега зная, че времето се оправдава от Любовта. Това е важното. Заради Любовта е дадено времето. Този завет ни остави Учителят. Хубавият наш живот нито е отминал, нито е недостижим.
към текста >>
Месец октомври - (10,11,12,13,14,15,16,17,18) Обична моя Мария, Спомняш ли си, че преди две години, през тези дни бехме на нашето любимо място в Светилището на Рила - изворите на
Марица
?
Обични брат Боян, поздравявам те с Пролетта! Господ е с нас. Учителят е с нас. Бъдете бодри духом, смели и решителни! Предай моя поздрав на всички приятели!
Месец октомври - (10,11,12,13,14,15,16,17,18) Обична моя Мария, Спомняш ли си, че преди две години, през тези дни бехме на нашето любимо място в Светилището на Рила - изворите на
Марица
?
Учителят ни подари тези дни тогава. Преди изпитанията ние си дойдохме. Сега душите ни обитават там, в нашето Царство, и по-лесно носим страданията си. Достатъчно е да притворя очите си, и виждам всичко ясно. Колко просто е всичко и съвършено, чисто!
към текста >>
Обична моя Мария, от моето кътче тук наблюдавам
Марица
.
Те са еднакво способни, те се движат и в миналото и в бъдещето. Чуден е живота! Все нови и нови области се разкриват пред нас, неизмерими глъбини и ширини, богатство и разнообразие! Господ ни посещава и ни се изявява по хиляди начини. Моя обична Мария, аз всякога мисля за тебе!
Обична моя Мария, от моето кътче тук наблюдавам
Марица
.
Тя тече тук наблизо. Помисли си само, че тя носи и водите на нашето изворче при Олтаря! Пред очите ми е светлия мир горе в Светилището. Малката палатка, изворчето при пряспата, нашия Молитвен връх, откъдето посрещаме Слънцето и мълчаливите върхове наоколо - нашият свят, нашите приятели. Ех, ти Мир Божий прекрасен!
към текста >>
Наблизо тече река
Марица
-спокойна, бавна.
От тук мисля, от тука следя как настъпва пролетта в нашето Царство. Всеки цветец, който се появява е Слово Божие, говорна реч ни е. Бог ни говори чрез цветята и тревите. Те идат и отминават и други идват на тяхното място. Чуден и прекрасен живот!
Наблизо тече река
Марица
-спокойна, бавна.
От тук виждам светлата ивица на водите й. Като си помисля само, че една тъничка струйка от тези води иде от нашия извор в Олтаря горе при изворите на Марица, и тази струйка тече край мен всеки ден и всеки час, изпитвам радост. Представям си върховете, свещената тишина, мира, нашия изгрев и ние с тебе. Това е нашия свят, пак, където се прибираме винаги след като се отърсим от външния труд и задължения. Там ние заедно ходим, разговаряме, мислим, живеем, дишаме, съзерцаваме красотата на Божествения живот.
към текста >>
Като си помисля само, че една тъничка струйка от тези води иде от нашия извор в Олтаря горе при изворите на
Марица
, и тази струйка тече край мен всеки ден и всеки час, изпитвам радост.
Бог ни говори чрез цветята и тревите. Те идат и отминават и други идват на тяхното място. Чуден и прекрасен живот! Наблизо тече река Марица-спокойна, бавна. От тук виждам светлата ивица на водите й.
Като си помисля само, че една тъничка струйка от тези води иде от нашия извор в Олтаря горе при изворите на
Марица
, и тази струйка тече край мен всеки ден и всеки час, изпитвам радост.
Представям си върховете, свещената тишина, мира, нашия изгрев и ние с тебе. Това е нашия свят, пак, където се прибираме винаги след като се отърсим от външния труд и задължения. Там ние заедно ходим, разговаряме, мислим, живеем, дишаме, съзерцаваме красотата на Божествения живот. Сега ти си винаги с мен в ума и сърцето ми. Сега е Новата година на учениците.
към текста >>
От там не е далече до нашето Светилище - изворите на
Марица
.
Има само едно Царство - Царството Божие, и нема друго Царство, освен Него. [24 януари 1961 г.] Обична моя Мария, Виждам планините от тука, нашият свят, нашето Царство. Слънцето залязва зад Белмекен. Гледам го и пожелавам да възлезем с тебе един ден заедно там. Да посрещнем Слънцето, да отправим нашата мисъл, нашата любов, нашата молитва към Бога, да призовем нашия обичен Учител.
От там не е далече до нашето Светилище - изворите на
Марица
.
Един ден, ако е волята Божия, ще го посетим. Бъди силна духом, във вярата непоколебима, в надеждата постоянна! Най-същественото имаме - връзката с Бога. Всичко друго е второстепенно. Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя!
към текста >>
65.
64. Школата на Орфей
,
,
ТОМ 34
И тези бакханки отсякоха главата му и я хвърлиха в Маричините езера, началото на
Марица
.
Само сутрин. Защо? Защото ще Ви кажа какво каза. Във времето на Орфея е имало два социални строя, които воювали помежду си. Жриците на луната, бакханките, които излизали полуголи вечер и танцували с опитомени лъвове и тигри, и увити змии около голото им тяло, и молитвите им били неясни, и вършели оргии до изгряването на слънцето. А жреците, начело с Орфей, са посрещали първия лъч на слънцето и често път воювали с бакханките.
И тези бакханки отсякоха главата му и я хвърлиха в Маричините езера, началото на
Марица
.
А това, най-напред театрите, днешните, тогава са били светилища и храмове тогава. А сега са изменили своето предназначение, играят вечер, когато всички гущери и всички зверове, които вардят на водопоя, когато излизат животните да пият вода, се нахвърлят вечер. Вечер се вършат най-големите престъпления. Учителят казва: „В бъдеще в България няма да има вечерни представления.” Ама кога ще бъде, не каза. Ето, тука го каза.
към текста >>
66.
285. Никой не иска да съдействува
,
,
ТОМ 34
Той взе пишещата ми машина „
Марица
”, да я занесе на поправка.
В.К.: Това е така. Аз нарочно му дадох пред Вас, за да го изпитам. И той бе изпитан. Един месец нищо не е направил. Л.Т.: И доста време не е идвал.
Той взе пишещата ми машина „
Марица
”, да я занесе на поправка.
В.К.: В момента има семейни задължения, аз го разбирам. Л.Т.: Има, има. В.К.: Но важното е да свършим Вашата работа, която е работа на Учителя и работа на Бога. Сега аз си свърших първата част. Л.Т.: Сега това последното, което Ви дадох, последната среща с Учителя, тя е достатъчна да я приложите в... В.К.: ...Музикалния сборник.
към текста >>
НАГОРЕ
