НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
67
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След приемането на жизненото дихание от Бога, човек попада под влиянието на така наречените
луциферистически
същества, които изливат своите сили в астралното тяло на човека.
От вливането на
луциферическите
сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията.
Това е проникнало у човека чрез
луциферическите
влияния.
Астралното тяло, такова, каквото то било по-рано - проникнато от теченията, които го бяха създали - е било последвано от едно друго астрално тяло, проникнато от
луциферическите
сили.
Така преди намесата на
луциферическите
същества физическите условия за човека са били въздухът и топлината, а след тази намеса той слиза в течния и твърдия елемент.
Луциферическите
сили извършиха уплътняване на човешкото тяло.
Изпадането на човека под влиянието на
луциферически
- те същества е описано в Библията с разказа за изкушението на Ева от змията.
2.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това същество е известно в Окултната Наука под името
Луцифер
.
Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и
Луцифер
, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света.
3.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Князът на този свят, това е
Луцифер
- Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и Сатана.
4.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с
Луцифер
и Ариман, за възприемането на
Луциферическите
и Ариманските сили в човешката душа.
5.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича
луциферически
и ариманически същества, по имената на техните ръководители -
Луцифер
и Ариман.
Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а
Луцифер
работи в астралния свят и в астралното тяло на човека.
Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят -
Луцифер
или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си.
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на
луциферическите
сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-
луциферическите
сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии.
6.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука
луциферическа
, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания.
Трите кръста показват Христа между Ариман и
Луцифер
, между Сатаната и Дявола.
И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава душата си от Христа, а напротив, там, където царува
луциферическото
изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа.
Христос между Ариман и
Луцифер
, това също е една Троица.
Луциферическото
естество е една карикатура и деформиране на Принципа на Духа, Който царува във всичко бъдеще.
Човек ще се отнесе в бъдещето или чрез мощното одушевление на Светия Дух, или чрез нечистото, прибързано егоистично желание на
Луцифер
.
Разбирането на Триединетвото, било Небесно, съставено от Отца, Сина и Светия Дух, било земно, съставено от Ари-ман, Христос и
Луцифер
, било някакъв образ, стоящ между тези двете, не е работа само на интелекта.
Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и
луциферическия
принципи.
Ние виждаме тук действието на ариманическото и
луциферическото
начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване.
Също така имаме едно подчертаване на обратното, на
луциферическото
зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили.
Христос стои между Ариман и
Луцифер
и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост.
А фарисеите и техните началници са високомерни, горделиви, под влиянието на
Луцифер
, изпаднали са в една духовна воднянка и надутост.
Възможност за заблуждения в ариманическо или
луциферическо
направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора.
А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до
луциферическо
разложение.
Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една
луциферическа
културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие.
Строителите на кулата са изпълнени с една мисия на бъдещето по един
луциферически
начин.
Христос казва: Всички вие имате дял в
луциферическата
културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах.
Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и
Луцифер
, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето.
Ирод е представител на
Луцифер
, който е жаден за чудеса и сензации.
Тук Пилат, римлянин, стои между
луциферически
пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа.
Ариманически черното на Кайяфа и
луциферически
червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история.
Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на
луциферическо
-то течение на Ирода.
Христос беше отговорил както на Кайяфа, така и на Пилата, обаче не даде никакъв отговор на
луциферически
жадуващия за сензация
Луцифер
/Дяволът/ е също враг, но един победен враг, който също е принуден да прослави, въпреки че иска да опозори.
Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на
Луцифер
, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа.
7.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С тези думи Христос изговори думите на победа над света на
Луцифер
, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
8.
VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Силата, която е освободила човека от тези кръвни връзки и е бил даден първия импулс на отделността, е даден от
Луцифер
.
Тя е била известна под името „Христос против
Луцифер
"' /
Луцифер
значи факел, светилник/.
Импулсът за Аза, даден от
Луцифер
преди Христа, водеше хората към разделение и отдалечаване.
По този начин това, което
Луцифер
бе искал да даде на човечеството, да придобие преждевременно самостоятелен Аз, преди да е достатъчно узрял, за да го получи, Христос, истинският светлоносец, ни го донесе.
Дошло е било, значи, времето човек да придобие това, което
Луцифер
бе искал той да придобие предварително.
9.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана,
Луцифер
и прочие.
10.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Десетият свят е съставен от невидими звезди, които могат да се вземат за облаци, толкова са натрупани в области, че са наречени Млечен път и това са звездите на
Луцифер
, които са увлечени от него в ужасна гибел.
11.
БЯЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Редом с Бялото Братство съществува и така нареченото Черно Братство, което е израз и служител на Първия принцип, глава на което е Сатанаил или
Луцифер
.
12.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-
Луцифер
, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал.
Това бил
Луцифер
-Сатанаил.
13.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил,
Луцифер
и др.
14.
20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и
Луцифер
, черният адепт и той му предал друго учение.
Бог му нашепва положителните, а
Луцифер
- отрицателните.
15.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола,
Луцифер
.
16.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това са главно падналите духове и ангели от Хиперборейската раса, обединени от
Луцифер
и отрицателното братство на Земята.
Всяко неразумно използване на половата енергия намалява умствените сили и човек става слуга на
Луцифер
- забравя Бога.
17.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Луцифер
някога бе решил да се състезава с Бога, но той и досега не може да се върне на небето.
18.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение: Сатана,
Луцифер
, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр.
Родоначалникът на антропософията д-р Рудолф Щайнер (1861 - 1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и вземащи дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха:
Луцифер
, Ариман, Азур (или Асур - по аналогия с асурите, духовете на злото в парсизма) и Сорат.
19.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Значи все още си в плен на
Луцифер
, сиреч на гордостта и самолюбието.
20.
20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Луцифер
каза на Исуса: „Можеш ли да направиш тия камъни на хляб?
21.
Предисловие
 
- Филип Филипов
Тази методология, детайлно описана в бележките към първа част на настоящата книга, може най-общо да бъде формулирана така: мащабно търсене в духовно-научно обосновани езотерични текстове, придружено с духовно-научен анализ и съпоставяне на данни; изграждане на работни хипотези и тези, прилагайки принципа на съответствие и аналогия в средата на свободни имагинативни размишления и имагинативно-инспиративни откровения; сравнителен анализ на ново формираните идеи, основан на модела Христос-
Луцифер
-Ариман; критичен анализ и проверка на всяка хипотеза/теза в работна група; причинноследствено наблюдение на живота, реализиран чрез духовната среда, изградена от всяка нова идея.
22.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от
луциферичното
изкушение по време на Лемурия.
Може би най-разумното поведение в отговор на хладното арима-нично съмнение или жлъчната
луциферична
критика към тази нова теза е призивът опонентите ii да си зададат въпроса: А ако тази нова теза е наистина вярна, къде остават нашата съвест и морална отговорност пред Христос, ако и се противопоствим?
1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните
луциферични
ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
НАГОРЕ