Търсене в текстове за 'Луцифер'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер.

Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното.

Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].

2. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза.

Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.

Остава само луциферазата.

В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава.

3. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата.

– Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца?

Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя.

– Луцифер, де си ти?

Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер?

Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята.

– Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда?

– Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер.

– Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос.

4. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр.

5. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето.

6. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

У ноктите на Луцифер

7. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината.

Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.

8. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа.

9. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Казва се Луцифер.

Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ?

Страхотният смях на Луцифер еква в пространството.

Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен.

„Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса.

Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал:

И понеже цялата вселена е едно велико училище, Всевишният изпратил Луцифер на земята да провери, дали това, което казал, е вярно.

И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко същество и да разбере истината, която Всевишният му бе открил.

Почудил се Луцифер и попитал:

Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал:

Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци.

Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал.

Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер.

Луцифер не го остави вече.

Луцифер управлява земните му помишления, на него от край вековете се плаща скъпа дан.

И Луцифер видя – това бе човекът.

И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант.

От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение.

Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните.

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер.

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера.

А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите.

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера.

И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал.

*) Защото и Луцифер не я придоби след падането си.

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма.

3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен.

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Известна е и под името Луцифер и Хеспер.

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си.

според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй.

Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .

Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце.

Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла.

Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля.

Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер.

Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие.

Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света.

Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи.

Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер.

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер.

Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното.

Луцифер, освен последното, символизира и гордостта.

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер.

Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал.

От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление.

Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия.

Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка.

Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.

Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите.

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.

У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер.

която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12).

НАГОРЕ

0.41155314445496