Търсене в текстове за 'Литература'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 137 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр.
Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите.
към текста >>

2. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Вече има литература, в която съм изложил всички методи и не казвам на вяра да приемат, но всичко това те могат да го опитат.
После след погрома ме питаха, но казах: „Късно е вече! “ Четвърто, повтарях пред Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. Дал съм методи за разните области на живота, методи за възпитание на детето и на младежта, дал съм музика, също така съм дал и Паневритмията; нека сега ги приложат. Това е материал, който е опитан, и няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който посочвам, е в единение със епохата и трябва да се приложи. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре са отзовават за нас, а в това дали имаме връзка с Божественото, дали имаме подкрепата на Небето. Вече има литература, в която съм изложил всички методи и не казвам на вяра да приемат, но всичко това те могат да го опитат. Хората проповядват една свобода, която всеки може да им отнеме, а аз проповядвам една Свобода, която никой не може да им я вземе. Нека дойдат при мен най-интелигентните и най-безкористните българи и ще им кажа начин, по който може да се излезе от днешното положение.
към текста >>

3. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

Плодовете са богата литература на Невидимия свят и ако вегетарианството мине в по-високо поле, ще има и очаквания резултат.
Някой може да е вегетарианец във физическо отношение, обаче в мисълта и в обноските си да не е. И по чувства, и по мисли трябва да се върви паралелно с вегетарианството. Ако има дори една разрушителна мисъл или едно разрушително желание, това е месоядство. Необходима е една нова философия на вегетарианство. Вегетарианството има резултат, но това все още не е онзи резултат, който трябва. Плодовете са богата литература на Невидимия свят и ако вегетарианството мине в по-високо поле, ще има и очаквания резултат. В яденето се съдържа и един умствен процес. То е цяла наука. Ще ти дадат да ядеш картофи, за да ги изучиш; другояче не би ги изучил. Този глупав наглед лук е философ, ще ти даде нещо. Казваш: „Ядох лук и оздравях“.
към текста >>

4. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази литература трябва да се разпространи сред българския народ: нека той приеме трезва храна.
Човечеството е като една жена, която трябва да роди. Остават няколко дни до раждането. Нека да роди, но да не умре детето. Ще има известни страдания, докато се родят добрите хора. За съжаление сегашното богатство не служи за добро, не се харчи за повдигане и възпитание на човечеството. Тази литература трябва да се разпространи сред българския народ: нека той приеме трезва храна. Един журналист запита: Има ли някои допирни точки между богомилството и Вашето Учение? Вчера се повдигна спор в нашата среда, едни казаха, че има, а други казаха, че няма. Богомилите станаха подкладка на европейската реформация, като занесоха в Европа идеи. Това, което трябваше да дадат на българите, се прие от европейците и се роди Ренесанса. Богомили – самото име е хубаво – на Бога мили.
към текста >>

5. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

получава Нобелова награда за литература.
пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп.
към текста >>

Занимава се с литература и поезия.
6, стр. 135. 58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение.
към текста >>

6. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен.
Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен. Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море. Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга. Сьветска Русия представлява женският елемент в най-твърдата форма.
към текста >>

7. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на селото и изобщо на народа.
СЛОВОТО ЩЕ ДАДЕ ЖИВОТ Един общественик бе приет от Учителя. Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на селото и изобщо на народа. Нека си послужим с една аналогия. На земеделеца е нужна земя, която е едно от условията за плодородие. И след като изнесе житото от хамбара и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили. Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте. Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи.
към текста >>

8. 99) Трябва друг мироглед - Боян Боев (1883 – 1963)

Дайте му такава литература, за да дойде до ново разбиране на живота.
Например трябва да се запали огън. Вече доста кибритени кутии се продават и всеки от тях би могъл да си купи такава. Евангелието е кибритена кутия, но ако знаят как да я драскат, ще ги ползва. Редакторът: В България какво бихме направили, за да смекчим това тежко бреме, което тормози народа? Истината трябва да се говори на този народ. Дайте му такава литература, за да дойде до ново разбиране на живота. Идвали са вестникари при мен и аз съм се чудел, че са големи майстори да говорят истината наопаки. Редакторът: Масата иска макар и малко материални блага, за да може да преживява, за да може да си почива и да има условия за живот. Нека дойде ядката на народа, 10-20-100 души – интелигентни и добри българи, и ще им се кажат методи за работа. Политиците може да имат добри желания, но са невежи и прилагат стари методи. Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа.
към текста >>

9. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл.
За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период.
към текста >>

10. МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Фактите, с които ще влезе по този начин в досег, ще събудят у ученика много въпроси, които ще подбудят към по-нататъшни наблюдения и опити в лабораторията или сред природата за събиране на нови факти и към проучване на съществуващата литература по въпроса.
Важно е да се спазва основният принцип: Ученикът да бъде поставен в досег със самите факти и даже нещо повече: той сам да ги търси и открива. Условия за това има, както във физичната, химична, биологична, психологична и пр. лаборатории, тъй и при излети, а изучаване флората и фауната, минералите, земните пластове, събиране на вкаменелости и пр. По състава и наклона на земните пластове, по вкаменелостите и пр. може да се възстанови историята на страната в миналите геологични ери; това оживяване в съзнанието на ученика на миналите геологични промени ще внесе по-дълбоко прозрение за методите, по които работи великата природа. Фактите, с които ще влезе по този начин в досег, ще събудят у ученика много въпроси, които ще подбудят към по-нататъшни наблюдения и опити в лабораторията или сред природата за събиране на нови факти и към проучване на съществуващата литература по въпроса. Тъй възникналите въпроси ще станат задача на целия клас. По този начин може да се усвоят материалите по физика, химия, биология, минералогия, геология. Този метод може да се приложи успешно и по всички други учебни предмети. В много случаи по възникналите въпроси могат да се приготовляват от учениците и реферати, които ще се разглеждат в клас. Обмяната на мисли след реферата ще направят активни всички ученици, ще събудят тяхното внимание и интерес.
към текста >>

11. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността.
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността. Опит на Л. Колиско Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Тук виждаме, как при изменение на условията, организмът се ориентира при създаденото ново положение и реагира целесъобразно, разумно. Опит на Харисон Той направил опити с ларви на разни видове земноводни.
към текста >>

12. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците.
Първи помощи при нещастни случаи и пр. Разнообразната работа на детето сред природата, досегът му с различни явления в природата какви разнообразни въпроси може да породи в детската душа! Ето изходната точка за заниманието с разните учебни предмети. И понеже тия въпроси живо го интересуват, детето ще бъде активно при проучаването и разрешаването им. Целият клас съвместно с учителя ще участва при разрешението на възникналите въпроси във връзка с работата на детето. Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците. За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса. Детските реферати ще допринесат, за да стане обучението творческо. Този метод е доста близо до тъй наречената „изследователска образователна работа” на Цвятко Петков. Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов. За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр.
към текста >>

За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса.
Разнообразната работа на детето сред природата, досегът му с различни явления в природата какви разнообразни въпроси може да породи в детската душа! Ето изходната точка за заниманието с разните учебни предмети. И понеже тия въпроси живо го интересуват, детето ще бъде активно при проучаването и разрешаването им. Целият клас съвместно с учителя ще участва при разрешението на възникналите въпроси във връзка с работата на детето. Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците. За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса. Детските реферати ще допринесат, за да стане обучението творческо. Този метод е доста близо до тъй наречената „изследователска образователна работа” на Цвятко Петков. Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов. За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр. Казахме, че детският труд трябва да стане изходна точка на обучението и възпитанието.
към текста >>

За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр.
Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците. За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса. Детските реферати ще допринесат, за да стане обучението творческо. Този метод е доста близо до тъй наречената „изследователска образователна работа” на Цвятко Петков. Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов. За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр. Казахме, че детският труд трябва да стане изходна точка на обучението и възпитанието. Но това не ще каже, че в това отношение трябва да бъдем фанатични, безогледни и едностранчиви. Това трябва да бъде общият принцип, общото ръководно начало, но разбира се, трябва да се използват и всички събития в детския живот или в живота на обществото, които могат да имат известно образователно значение; например, преди всичко празниците денят на Христо Ботев, на Васил Левски, на Св. Св. Кирил и Методи, на Свети Климент, на народните будители и пр.; денят на майката, на детето, на цветята, началото на пролетта, Коледа, Великден и пр. Такива празници могат да станат изходна точка на научни исторически проучвания, за приготвяне на детски реферати, за литературно-музикални забави.
към текста >>

13. ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. - Боян Боев (1883 – 1963)

Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература.
Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период. Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>

14. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива.
Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини. И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа. Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата! По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях. От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното.
към текста >>

15. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.
Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата. Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр. По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр. За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила: По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава.
към текста >>

Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата.
За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила: По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях. По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване. При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота;
към текста >>

16. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага.
Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност. Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос:
към текста >>

17. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата.
„Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин. Ще развиете нещо в себе си.” Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии.
към текста >>

В това отношение детската литература има голяма важност.
Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин. Ще развиете нещо в себе си.” Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр.
към текста >>

18. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана.
12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи.
към текста >>

19. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека.
И в опитните училища в Западна Европа и Америка не е спазено винаги обучението да бъде в съгласие с детската природа. Ако трудовият принцип в тях е приложен, то главно в стаите и работилниците, а не в лоното на живата природа, на слънце и чист въздух, при цветята, плодните дървета и изворите. Педагогическите принципи на Учителя не са само нещо теоретично, а и нещо живо и опитано. Това, което Учителят е учил, той го е прилагал и опитвал много пъти с ценни резултати. То е опитано и от мнозина наши учители и то с голям успех. Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека. В този смисъл понятието „образование” включва в себе си обучението и възпитанието. Първото има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. Ето думите на Учителя към младото поколение: „Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръснат.
към текста >>

20. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота.
Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе.
към текста >>

21. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя.
Повече от 45 години Учителя работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от сто тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване - богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно - по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на Природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия каква светлина хвърля Учителя върху принципите на дишането. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века науката за дишането се издигна до подобаващата висота.
към текста >>

Днес върху дишането има грамадна литература.
Това е грамаден материал за проучване - богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно - по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на Природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия каква светлина хвърля Учителя върху принципите на дишането. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века науката за дишането се издигна до подобаващата висота. Обаче, днес разглеждат повече механичната страна на дишането. Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да може да се издигне дишането като първостепенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото Природата е жива.
към текста >>

22. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота.
Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе.
към текста >>

23. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Издателите дълго се колебаха преди да напишат този предговор, въпреки безспорната необичайност на предлаганата от тях литература.
[[Изворът на доброто]] ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА ''"Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение." Лука: 10:21'' Издателите дълго се колебаха преди да напишат този предговор, въпреки безспорната необичайност на предлаганата от тях литература. Не става дума за рецепти как да се чете и какво да се разбира. Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията".
към текста >>

24. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза: Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри.
към текста >>

25. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр.
От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво не съм давал? - Съживил съм ги от смъртта, материалното положение съм оправил, дълговете им съм плащал, а в замяна нищо не съм взел. Така аз разбирам любовта - в даването. Нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Ето как ще стане побратимяването. Върху стила на беседите ще кажа: Едно дете може да говори много логично, като заучи някое стихотворение. Да говори човек логично, не е мъчна работа. Има известни правила, които ще заучиш. Нещата в природата логически ли са наредени?
към текста >>

26. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията.
Когато се отдалечава от центъра, то има възможност да се усилва. Ето защо, когато човек се свързва с Първата причина, той ограничава злото, а когато се отдалечава от центъра, той може да се изложи на злото. Когато тръгнеш по Бога, каквато книга пожелаеш, ще я имаш. Всичко ще имаш. Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог.
към текста >>

27. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието.
Бях и при това някак си самотен, саможив, пък и след училище замествах баща си в магазина. Продавахме платове и все имаше някаква работа за мен. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в света на мистичното. Между другото, по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието. Една среща, която имах в габровския манастир с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини. Пред мен беше богато наредена трапеза, с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род бяха общопризнати майсторки в кулинарното изкуство. Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството.
към текста >>

28. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията.
за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа.
към текста >>

29. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература.
Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените МЕДИУМИ, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина. Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12.
към текста >>

С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им.
Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников. Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна.
към текста >>

В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности.
Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников. Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна. През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници.
към текста >>

30. 28 МОРИЯ И КУТХУМИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература.
Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества.
към текста >>

Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници.
Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има?
към текста >>

31. 39 ШВЕЙЦАРИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като имам достъп до библиотеките, ще мога да използвам и богатата литература по историческите и социални въпроси, още от най-стари времена.
Тъкмо седна и почна да говори, гледам Учителя, Който се беше сбогувал със сестрата, също обръща глава към нас и се заслушва. Този брат казваше: "Аз съм назначен като търговски консул в Швейцария. Там ще имам достатъчно време да проуча един въпрос, който отдавна ме вълнува за тази страна. В Швейцария живеят три народности - италианци, французи и германци. Искам да си изясня поради какви причини, защо и как така тези три народности живеят вече столетия наред в мир и разбирателство. Като имам достъп до библиотеките, ще мога да използвам и богатата литература по историческите и социални въпроси, още от най-стари времена. Така ще мога да дам напълно изчерпателен и научно обоснован отговор на този въпрос." В този момент погледнах към Учителя. На лицето Му беше грейнала усмивка, показваща чувството за съвършено погрешния и безрезултатен път, по който този брат беше решил да търси разрешението на въпроса. Аз отново обърнах погледа си към Учителя, очаквайки да посочи пътя към правилното разрешение. Този диалог с погледи беше мигновен. Учителя се обърна към брата и каза: "Из книгите в библиотеките разрешението на този въпрос Вие не ще намерите.
към текста >>

32. УРАН В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В дванадесети дом, Уран дава на родения нервни възбуди, които го тласкат към ново и по-високо творчество, често в областта на литературата.
В осми дом, силата и възможностите на Уран са притъпени, затова нервните напрежения в личността са по-слаби. В девети дом, Уран определя човек, който живее с жаждата да оправя света и хората, навсякъде и във всичко да внася промяна. В десети дом, Уран определя професия, свързана с новите области на науката и техниката, чести и неочаквани промени в професията. В единадесети дом, Уран дава на родения връзки с хора с особени професии, занимаващи се с новости в науката и техниката. Някой от тях няма да бъде безразличен в чувствата си към този човек и е възможна женитба с него. В дванадесети дом, Уран дава на родения нервни възбуди, които го тласкат към ново и по-високо творчество, често в областта на литературата.
към текста >>

33. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение.
към текста >>

Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината.
От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление. Според тях, злото съществува по силата на законите в Битието. И то се явява като противодействие на доброто, за да усили още повече силата на доброто. Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по- голяма сила.
към текста >>

34. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

На няколко пъти споменах, че върху практическата Кабала има много малко литература.
Практическа Кабала На няколко пъти споменах, че върху практическата Кабала има много малко литература. Но все пак има някои практически методи, с които си служат кабалистите да въз- действуват на силите на природата, за да работят в тяхна полза. Затова се казва, че практическата Кабала е всъщност магия, която чрез известни методи въздействува и на астралните сили и ги заставя да работят в полза на мага. Библията съдържа в себе си много тайни от окултен и мистичен характер. Тези тайни са покрити с тройно покривало, съответно с тройния смисъл на йероглифическия език, на който се написани Свещените книги. Практическата Кабала дава ключ за разбиране на този език чрез три метода, за които споменах по-рано, които носят следните имена: Нотарикон, Темура и Гематрия.
към текста >>

35. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата.
Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата. Така че. мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване. И прогресът в света, културата е дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни. Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици.
към текста >>

36. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература.
Това Учение е било познато и на древните посветени. В най-ясна и конкретна форма то е дадено от Хермес в Египет, в така нареченото "Видение на Хермес" и във всички книги, останали от Хермес. Логосът, това е проявеният Бог, Който ръководи и организира света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света.
към текста >>

37. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману.
Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет.
към текста >>

38. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество.
"Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/. "Стойте, прочее, препасани с Истина през кръста си и облечени в Правдата за бронен нагръдник." /6;14/. "И с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира." /6;15/. "А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия." /6;16/. "Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово."/6;17/.
към текста >>

39. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби.
Атлантската цивилизация, както казах, загива от Потопа. От нейната Пета културна епоха се ражда нашата Пета коренна раса - Арийската. Голяма част от атлантското население не е било способно да се развива по-нататък, не е могло да се нагоди към новите условия, в които навлиза еволюцията. Само една малка група от хора, които са живели в областта на днешна Ирландия, са били връхната точка на развитието на атлантското човечество. Те са били, така да се каже, цветът на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби. Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море. По време на този преход някои племена са останали на разни места в Европа. Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята.
към текста >>

40. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но трябва да кажа, че всичко, което се знае в историята за манихейството не отговаря на истината, защото това движение е понесло жестоко гонение и цялата оригинална литература е изгорена.
Така се осъществява постепенно културното развитие на човечеството под импулсите на Бялото Братство. Учителя казва, че Третият клон от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Във всяка от тези страни този клон дава импулс на културен и духовен живот. Нямам подробни сведения в кои страни какви следи е оставил, но за някои страни има, макар и оскъдни сведения, които ще изнеса. В Персия, където става срещата на християнството с учението на Заратустра, се ражда това движение, което в историята е известно като Манихейство. Но трябва да кажа, че всичко, което се знае в историята за манихейството не отговаря на истината, защото това движение е понесло жестоко гонение и цялата оригинална литература е изгорена. По-нататък ще се спра по-конкретно на това велико окултно движение. Като преминава по-нататък тази вълна, този импулс на Бялото Братство стимулира арабския дух и създава исляма и арабската култура. (За този момент от проявите на този импулс в тази област ще се спра по-нататък). Като преминава в Сирия и Мала Азия, също дава импулс на известен духовен и културен живот, стимулира известни окултни центрове, които се активизират. Тук е известно, че са работили някои гностици, за които ще спомена по-нататък и в Мала Азия се заражда мистичното движение на Исихастите.
към текста >>

41. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така, както са дадени малките Аркани в съответната литература, те са пригодени повече като карти за игра - да се гадае чрез тях и да се определя съдбата и живота на човека.
Четвъртата група се нарича Кръг или Сикъл - еврейска монета. Скиптърът представлява човешката воля. Купата представя човешкото сърце. Мечът представя човешкият ум и словото. Кръгът е символ на човешката душа. Така, както са дадени малките Аркани в съответната литература, те са пригодени повече като карти за игра - да се гадае чрез тях и да се определя съдбата и живота на човека. Понеже те представят част от Великото знание, завещано на човечеството от великия Хермес, макар и профанизирани засега до известна степен, ще ги разгледам накратко. Четирите вида малки Аркани са четири вида методи, с които ученикът работи в Пътя на своето развитие. 23-ти Аркан: Ръководителят на Скиптъра носи царската звезда на лъва; Число 9, буква Т и X. Този Аркан символизира Консултанта. Картината представя коронован цар, който седи върху своя престол, навежда скиптъра си към земята.
към текста >>

42. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

В литературата има много описания и обяснения на такива състояния.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят.
към текста >>

43. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Оригиналната литература на манихейството е изгорена.
Когато се говори за гносис, това е гръцка дума и значи знание. Но не става въпрос за обикновеното светско знание, но за духовното знание придобито чрез откровение или яс-новидство. Това знание ни свързва с духовните същества на Космоса, които ни разкриват тайните на Космоса, тайните на Божественото Битие и въобще ни запознават с живота и съществата, които населяват духовната Вселена. Гносисът също дава методи и начини за придобиване на това знание, но тези методи не са писани на книга, защото са били достояние на тайните школи, които са предавали знанието от уста ята във всички са едни и същи, само че са предадени в различна форма. И манихейството е една такава окултна школа със специална задача и мисия и като такава ще я разгледам накратко, понеже не разполагам с материал по въпроса. Оригиналната литература на манихейството е изгорена. За изложението ще използвам това, което официалната история ни дава, като го пресея в светлината на окултната наука. Защото това, което е изнесено за манихеите е изнесено от техните противници, които никога не изнасят истината, а предават нещата в извратена форма. По-голяма част от това, което се говори за манихейството, не отговаря на истината. Според окултната наука Манес е един от великите учители на човечеството, пратеник на Бялото Братство, който е натоварен със специална мисия и задача, която ще разберем от следващото изложение. Пак според окултната наука той се е прераждал многократно в света в различни страни и епохи за да подготви своята мисия и задача.
към текста >>

Изучил основно гръцката литература и философия.
КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното училище в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството. Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та година. Първоначално той е бил езичник. Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение.
към текста >>

44. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век.
Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация. Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда. Учението на неоплатониците оказва голямо влияние и върху византийската философия, особено в 4 век, благодарение на деятелността на така наречената кападокийска школа, начело с Василий Велики и Григорий Богослов. Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век. Също и исихастите са една разновидност на неоплатонизма. Също така неоплатонизмът е указал голямо влияние и върху западната философия. Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте.
към текста >>

45. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Философията се развива в непосредствено отношение с литературата.
Джордж Бернау казва: "Арабите не само са запазили, но са и решили това, което са получили от древността, благодарение на непрекъснатите усилия. При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период. Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп." Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия.
към текста >>

Между отделните клонове на литературата доминира поезията.
При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период. Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп." Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква.
към текста >>

46. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И дълго време след като арабското господство е смъкнато, а непосредственото им влияние върху културния живот отслабнало, евреите все още останали пазители и приемници на арабската култура и литература всред християните и мюсюлманите.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ В западния арабски халифат в Испания се създава голям научен център, където прониква неоплатонизмът и древногръцката философия. В развитието на тази научна и философска мисъл малка роля играят и евреите, най-известен от които е Маймонит (XII век). Евреите също се издигнали като учени и превеждали на латински език в Европа арабските съчинения давайки по такъв начин могъщ тласък на новата мисъл. И дълго време след като арабското господство е смъкнато, а непосредственото им влияние върху културния живот отслабнало, евреите все още останали пазители и приемници на арабската култура и литература всред християните и мюсюлманите. Западноарабската философия се развива главно в края на XI и през XII век. За разлика от Изтока, тук на Запад мистицизмът няма масов характер за сметка на рационализма. Неоплатонизмът е повече застъпен от суфистите, но не толкова колкото в източноарабската философия. Западноарабската философия е фактически рационално-мистическа. Нейни главни представители са Ибън Баджа, Ибън Тауфил и Ибън Рудж (Авероес).
към текста >>

Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина.
3. Философията на Ибън Рудж - Авероес Авероес е роден през 1126 година в град Кордова в Испания. Произхожда от богато аристократично семейство. Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби. Самият Авероес получава много добро образование. Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина. Живее всред обществото на просветени хора и се ползва от покровителството на управляващите среди. Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически. Той се оттегля да живее в едно село близо до Кордова изолиран от културния свят. Със специално издаден указ се забравявало разпространението на неговите философски възгледи и съчиненията му са изгорени. Малко преди своята смърт е реабилитиран.
към текста >>

47. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори.
Предговор Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията.
към текста >>

Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение.
Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ." „С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители. Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските писатели като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други." Моята задача ще бъде да представя Богомилството в чистия му и реален вид, като го очистя от всички неща, с които вре- мето го е затрупало и да подчертая творческата линия, която то игра в българския и в общочовешкия живот.
към текста >>

В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби.
Защо Боян е бил наричан маг? Народът, който не е запознат, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Мага притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После трябва да се обърне внимание, че той е живял точно по времето на основаването на богомилското движение. Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството. В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби. Такъв е например Петър Петков, който в своята повест Петър Осоговецът, издадена в 1937 г. прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение. У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството. Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов.
към текста >>

Пирът на литературата бе свършен, доспехите на
В първата част се разглежда историческото развитие на Богомилството, а във втората част се разглежда доктрината на Богомилството. Епископ Симеон започва книгата си по следния начин: „Един век след епохата, наречена Златен век на нашата кул- тура, българското съзнание празнуваше истинското време на триумф. Пирът на литературата бе свършен, доспехите на бранните победи — забравени, когато българската буква и родното слово учеха на светлина славянското огнище. И тогава през хилавата епоха на слабия цар Петър бе дошъл редът на 16
към текста >>

48. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ.
Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? " Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството. Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии.
към текста >>

еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет."
" Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството. Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии. И в единия, и в другия случай у Бояна са на лице известни езически вярвания и тайнства." Преди Пундев също се споменава за възможна връзка между Боян и богомилите от Н. Шейтанов. еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет." Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин.
към текста >>

В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна.
Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи.
към текста >>

Ако обаче държавата на царя полуелин пропадна наскоро и черквата и литературата му останаха без следа в народа, духовният подвиг на Боян Магесника — систематизатор на Богомилството като вяра и мироглед — направи от България нов Ерусалим за Европа.
Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна. Д-р Найден Шейтанов в статията си Хилядогодишнината на Боян Магесника, печатана в списание Златорог, год. 4, кн. 4, от 1923 година пише: „Десети век е за нашата Родина вече златен век на държавна мощ и култура. Тогава владееше книголюбеца цар Симеон и свещенодействаше Боян Магесникът, тъждествен, както изглежда, с поп Богомил и Йеремия. Ако обаче държавата на царя полуелин пропадна наскоро и черквата и литературата му останаха без следа в народа, духовният подвиг на Боян Магесника — систематизатор на Богомилството като вяра и мироглед — направи от България нов Ерусалим за Европа. Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма." „Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя." От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други.
към текста >>

49. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература.
За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от христовата вяра цели градове. Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил. Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил.
към текста >>

50. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература.
За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание.
към текста >>

51. OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и богомилите, като всички окултни школи, са имали два вида литература — едната за учениците на школата, а другата — за широките народни маси.
А на екзотеричните учения се дава различна форма в зависимост от задачата, която ще изпълняват. Езотеричното учение е само за пробудените души, които са подготвени да разберат и приложат Божествените закони, които се разкриват там. А екзотеричното учение е за всички, които търсят духовния път — за широките народни маси. И апостол Павел, който е бил посветен в Тайните на окултната наука, казва нещо подобно. Той казва приблизително следното: „Като младенци ви храня със словесно мляко, а мъдрост говорим между съвършените." Затова и богомилите, като всички окултни школи, са имали два вида литература — едната за учениците на школата, а другата — за широките народни маси. И в едната, и в другата се изнасят едни и същи истини и принципи, но по два различни начина, в зависимост от степента на съзнанията, на които трябва да се въздейства. В литературата, предназначена за учениците, нещата се дават в ясна и конкретна форма. На широките народни маси истините се предават под формата на притчи, приказки и сказания. И Христос казва: На вас, на учениците, е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори в притчи и символи.
към текста >>

В литературата, предназначена за учениците, нещата се дават в ясна и конкретна форма.
А екзотеричното учение е за всички, които търсят духовния път — за широките народни маси. И апостол Павел, който е бил посветен в Тайните на окултната наука, казва нещо подобно. Той казва приблизително следното: „Като младенци ви храня със словесно мляко, а мъдрост говорим между съвършените." Затова и богомилите, като всички окултни школи, са имали два вида литература — едната за учениците на школата, а другата — за широките народни маси. И в едната, и в другата се изнасят едни и същи истини и принципи, но по два различни начина, в зависимост от степента на съзнанията, на които трябва да се въздейства. В литературата, предназначена за учениците, нещата се дават в ясна и конкретна форма. На широките народни маси истините се предават под формата на притчи, приказки и сказания. И Христос казва: На вас, на учениците, е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори в притчи и символи. Това е закон за всички окултни школи. Защото и Християнството беше една окултна школа и на учениците Христос говореше по един начин, а на народа вън от школата говореше по друг начин.
към текста >>

Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо.
Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот. Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е. държат не на буквата, а на вътрешния смисъл. Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо. И това, което знаем за тях, го знаем от техните противници, които винаги го предават в карикатурна и изопачена форма, както се прави и днес, когато се критикуват идеите и принципите на Бялото Братство. И тези работи, които са останали от богомилите, са предимно от екзотеричната литература и човек трябва да има ключ, за да проникне в символите и да ги преведе на разбран съвременен език. Това, което имаме от Богомилството, представя като костите от някое изчезнало предпотопно животно. Но онези, които познават строежа на костите на различните животни, по една кост, която им се даде, могат да възстановят цялото животно, отдавна изчезнало от лицето на Земята, защото има съответствие между всички части на един организъм. Същото се отнася за едно учение, особено окултно учение.
към текста >>

И тези работи, които са останали от богомилите, са предимно от екзотеричната литература и човек трябва да има ключ, за да проникне в символите и да ги преведе на разбран съвременен език.
Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот. Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е. държат не на буквата, а на вътрешния смисъл. Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо. И това, което знаем за тях, го знаем от техните противници, които винаги го предават в карикатурна и изопачена форма, както се прави и днес, когато се критикуват идеите и принципите на Бялото Братство. И тези работи, които са останали от богомилите, са предимно от екзотеричната литература и човек трябва да има ключ, за да проникне в символите и да ги преведе на разбран съвременен език. Това, което имаме от Богомилството, представя като костите от някое изчезнало предпотопно животно. Но онези, които познават строежа на костите на различните животни, по една кост, която им се даде, могат да възстановят цялото животно, отдавна изчезнало от лицето на Земята, защото има съответствие между всички части на един организъм. Същото се отнася за едно учение, особено окултно учение. Едно окултно учение е като един жив организъм и има вътрешна връзка между всичките му части и когато познаваме или се загатва за малко нещо от него, по него ние можем да възстановим цялото учение. С помощта на окултната наука, от загатванията, които се правят, на първо място в т.нар.
към текста >>

52. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания.
Какво нещо е апокрифна книжнина Професор Иван С. Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения.
към текста >>

53. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже от богомилската литература не ни е останало почти нищо, съвременните изследователи на Богомилството се ползват изключително от противниците му, за да възстановят тяхното учение.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ Космогонично учение Понеже от богомилската литература не ни е останало почти нищо, съвременните изследователи на Богомилството се ползват изключително от противниците му, за да възстановят тяхното учение. Но противниците на Богомилството изнасят учението в такава форма, в каквато то е съществувало само в техните умове, но за действителното учение на богомилите ние може да си съставим понятие само от логични заключения, изхождайки от някои изказвания на техните противници, като например твърдението, че те се наричали християни. Общопризнато от всички изследователи е, че богомилите се наричали просто християни и са се стремили да въплътят в живота си Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората и народите. Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм.
към текста >>

54. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете.
от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас.
към текста >>

55. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

усмихнало. След години, когато започнал да се занимава с литература и с
ножици? " Е. Н. тогава не го познавал, но му отговорил: „Нищо не разбирам от тази работа." Тогава Учителят му казал: „Ти ще станеш добър градинар, много хубаво ще кастриш." Момчето нищо не проумяло от тези думи, а само се усмихнало. След години, когато започнал да се занимава с литература и с художествена критика, разбрал за какво се отнася предсказанието на Майстора - така наричал той Учителя. Брат Д. С. разправя, че като отишъл в Париж да търси работа, бил в една руска музикална група.
към текста >>

56. Какво трябва да чете ученикът - Влад Пашов (1902- 1974)

Под влияние на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в т. нар.
Защото всеки поет, писател, философ или учен внася в произведенията си както положителни, така и отрицателни елементи. Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение някои романисти действат особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасят в чувствата им особено разкашване. Под влияние на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в т. нар. астрална каша.
към текста >>

57. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука.
В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеалистичност и художественост, а в Близнаци носи проницателност.
към текста >>

58. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов.
119. Отношението на Ученика към Бога. Като Ученици на тази Велика Школа, вие трябва де се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тези отношения, няма да търсите хората да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ако искате да имате почтено място в света, непременно трябва да влезете в Пътя на Истината. В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стимул във всички ваши побуждения. По този път ще имате Божието благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас. Ако не обичате Господа, всичко ще ви се отнеме. 120. Ученикът в началото на Пътя.
към текста >>

59. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

171. За проучаването на Окултната литература.
Това определение на волята не е като определението на съвременните философи. 170. Молитвата на Ученика. Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша. Молим Ти се, дай ни знание и Мъдрост, да изпълним Твоята воля. Знание ни дай, че като добием знание, да Ти служим с всичкото си сърце, че да се зарадваме, а Ти да се веселиш, че се учим. 171. За проучаването на Окултната литература. /Тази мисъл по-рано я изнесох, сега нарочно я повтарям поради важността й. Има повторение и на други мисли, било поради важността им, било по причина на други обстоятелства/. На всички ви трябва Мъдрост и знание. Някои от вас, които са по-напреднали и са чели чужда литература, има книги които описват различните полета на духовния свят, нека ги прочетат и да разправят и на другите в частен разговор какво се говори за тези полета. Ние нямаме време да се спираме да предъвкваме написаното в книгите.
към текста >>

Някои от вас, които са по-напреднали и са чели чужда литература, има книги които описват различните полета на духовния свят, нека ги прочетат и да разправят и на другите в частен разговор какво се говори за тези полета.
Знание ни дай, че като добием знание, да Ти служим с всичкото си сърце, че да се зарадваме, а Ти да се веселиш, че се учим. 171. За проучаването на Окултната литература. /Тази мисъл по-рано я изнесох, сега нарочно я повтарям поради важността й. Има повторение и на други мисли, било поради важността им, било по причина на други обстоятелства/. На всички ви трябва Мъдрост и знание. Някои от вас, които са по-напреднали и са чели чужда литература, има книги които описват различните полета на духовния свят, нека ги прочетат и да разправят и на другите в частен разговор какво се говори за тези полета. Ние нямаме време да се спираме да предъвкваме написаното в книгите. Вие ще го прочетете, а пък аз ще говоря за неща, които не са писани. Сега някой рече да говори нещо, вие казвате: Чакай да питаме Учителя, Той да каже. Писано е в книгите, прочетете го, ако ви харесва, приемете го, ако не ви харесва, имате ум, преценете. А като дойде аз да говоря за тези неща, мимоходом ще мина и ще се спра само дотолкова, доколкото има връзка с предмета, за който говоря.
към текста >>

60. Тяло на Любовта - Георги Радев (1900–1940)

литература.
Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално, Ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истински смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам Тяло на
към текста >>

61. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

от Серж Хютен, д-р по литература
УВОД към френското издание от Серж Хютен, д-р по литература Този сериозен труд е дело на един напреднал Ученик на Учителя Беинса Дуно. Роден в България, под името Петър Дънов; завършил университети в САЩ и посетил много континенти, Учителят се завръща в своята Родина и в началото на XX век създава езотерична Школа, в която приема представители от цял свят. Беинса Дуно е един от най-благородните духове на съвременната епоха. С право неговото име е известно между тези на Великите Посветени Учители на човечеството. Нашето желание е читателите, без оглед на техните убеждения, да се запознаят внимателно с това сбито, но ясно експозе.
към текста >>

62. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Схващането за свободата като идеал на човешкия дух, бе развито не само в областите на мистичното и на литературата, но също и в сферата на социалния живот на народите.
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ Схващането за свободата като идеал на човешкия дух, бе развито не само в областите на мистичното и на литературата, но също и в сферата на социалния живот на народите. Няма да се спираме на различните формулировки на този проблем. Само ще се опитаме да ги осветлим като необходими етапи в еволюцията на човешкото съзнание през течение на вековете. Учителят ни учи, че Свободата е израз и резултат на Истината. Истината е хармония, магично равновесие между двата принципа: Любовта и Мъдростта. Какво означава това?
към текста >>

63. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Методи Константинов (1902-1979)

Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката.
Животинското царство съществува под знака на борбата - „правото на силния". Човешкото царство започва е Пътя на Дълга и оттам преминава в „Пътя на Жертвата". Тази жертва понякога е принудителна, но когато е съзнателна, няма по-велика постъпка от пея в човешкия свят. Посветените живеят в душите па хората. Затова Христос казва: „Полагам душата си за Бога". Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката. Тя е копнеж на човешката душа; източник на вдъхновение и творчество. Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото. Само той може да бъде цел и заслужава жертвата на еволюиращото човечество. Чистота може да притежава само посветеният. Чистота без обич не може да съществува.
към текста >>

64. ТРИТЕ ЦЕНТЪРА - Методи Константинов (1902-1979)

За първите два центъра - Левия и Десния - съществува огромна литература, която през вековете е разпространявала философски и мистични идеи.
Той работи върху съзнанието, което одухотворява формите и движи явленията. Третият център - Космичният - има за седалище Центъра на Галактиката, около който кръжат слънчевите системи. Учителят нарече този център Алфиола - Начало на началата - или, метафорично: Звезда на Звездите. Този център разполага с плановете за еволюцията на народите и човечеството. Той дава директиви на другите два центъра, които в опозиция помежду си осъществяват тези планове. За първите два центъра - Левия и Десния - съществува огромна литература, която през вековете е разпространявала философски и мистични идеи. Третият център - Космичният - е неизвестен на широката публика. Дори Великите Посветени не говорят за него, освен е притчи, легенди и откровения. Първата Ложа - Лявата - борави е фактите. Втората - Дясната - с духовните нишки, съединяващи фактите и явленията. Третата съдържа смисъла на нещата и явленията.
към текста >>

65. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия.
За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия. Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност.
към текста >>

Макар и дълго отричани, тези експерименти са описани в обемиста литература.
То е един свръхчувствителен апарат, от когото нищо не може да се скрие. Каква могъща сила се крие в него! Подсъзнанието съхранява цялото минало. В него е неизличимо регистрирана историята на вековете. В нашата епоха изучаването на метапсихичните явления ни поставя пред опити, които ни откриват непознати светове. Макар и дълго отричани, тези експерименти са описани в обемиста литература. Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието.
към текста >>

66. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

В психотроничната литература можем да намерим описани много случаи на ясновидство, свързани не само с миналото, но и е днешни дни, като тези факти могат да бъдат проверени.
ТЕЛЕПАТИЯ Както подчертахме по-горе, подсъзнанието не само хроникира всичко, което се случва около нас, но то притежава и способността да възприема събития, които се развиват на големи разстояния. В психотроничната литература можем да намерим описани много случаи на ясновидство, свързани не само с миналото, но и е днешни дни, като тези факти могат да бъдат проверени. Ще изтъкнем само един пример за шведския философ и мистик Сведенборг. Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му.
към текста >>

67. ПОЛЯРНОСТТА В ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Той е разглеждан в множество трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература.[1]
ПОЛЯРНОСТТА В ЖИВОТА Въпросът за мъжа и жената е бил предмет на човешката мисъл векове наред. Той е разглеждан в множество трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература.[1] В настоящото изложение този въпрос ще бъде разгледан в неговата философско-мистична същина от гледище на Космичното съзнание, на което ни учи Учителят, без да бъдат игнорирани и съвременните проучвания. Проблемът за мъжа и жената е един въпрос от голямо хуманистично, етично, социално и най-вече космично значение. Социалният му аспект, особено въпросът за така наречената „еманципация" на жената, до голяма степен вече е намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологичните фази, през които е минало човечеството - патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня.
към текста >>

В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня.
Той е разглеждан в множество трудове из областта на науката, теологията и философията, а също и в художествената литература.[1] В настоящото изложение този въпрос ще бъде разгледан в неговата философско-мистична същина от гледище на Космичното съзнание, на което ни учи Учителят, без да бъдат игнорирани и съвременните проучвания. Проблемът за мъжа и жената е един въпрос от голямо хуманистично, етично, социално и най-вече космично значение. Социалният му аспект, особено въпросът за така наречената „еманципация" на жената, до голяма степен вече е намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологичните фази, през които е минало човечеството - патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня. В далечни времена жената е била или безименна робиня, или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки. Като цяло, демонологичният (сексуалният) въпрос е интимно свързан със съдбата на народите и човечеството [2] Затова в художествените произведения се търсят разрешения на големите конфликти в семейството, в обществото и в народите. ------------------------ [1] Виж напр.: д-р Ото Вайнингер, „Пол и характер" и Хр. Маджаров, „Любов и еволюция", Вн.,1998
към текста >>

68. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това,
Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една
към текста >>

69. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое
ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се
към текста >>

литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на
С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата
към текста >>

70. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич-
АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозай- ки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майсто- ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич- ки посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, ка- чил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул.
към текста >>

71. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

После преведе литературата на Розенк-ройцерите и теософите.
отидох да живея в Мара Граблаше-ва. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати на времето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там. Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенк-ройцерите и теософите. Един човек много интересен външно. Мастит с един хубав тембър на гласа, красив човек и много отзивчив към хората. Беше много добър оратор. Изнасяше много лекции и на Витоша, и в салона на ул. „Оборище" 14.И в един момент трябваше да напусне България и да се върне в Америка при своите двама сина.
към текста >>

Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература.
Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителя като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувствуваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя.
към текста >>

72. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

– Ние двете със сестра ми сме учителки, аз на малки деца в основното училище, а Драга преподава литература в прогимназията, затова е „всезнайко“.
“ Учителя нищо не каза. На излизане, когато се сбогувахме, му целувахме ръка, Драга мина пред мен, а аз бях след нея, Учителя се понаведе и ми каза тихо: „Вие бяхте на кладата! “ Аз само го погледнах, нищо не отговорих – и с Драга не споделих, казвам ти го на тебе, защото виждам, че разбираш много добре и мен, и нея.“ – „Вярно е, права си – отвърнах, – но ви уважавам и двете еднакво.“ – „Така е, правилно си разбрала! “ – „Сега ми разкажи за себе си, знам, че имаш какво да кажеш“ – я помолих аз. „Да, имам – отговори тя. – Ние двете със сестра ми сме учителки, аз на малки деца в основното училище, а Драга преподава литература в прогимназията, затова е „всезнайко“. Aз бях учителка в едно софийско село, а сестра ми преподаваше в прогимназията в село Криводол. На беседи идваше само когато е във ваканция, а аз ходех всеки ден, защото селото беше близо и имаше рейс. Често ходехме с брат ми на сутрешните беседи, които се провеждаха в 5 часа сутринта. От беседата отивах на рейса и стигах точно навреме в училището. Една сутрин станах пак да отида на сутрешната беседа, почуках на вратата на брат ми, той ми отговори, че няма да дойде с мене, защото имал много важна работа – беше адвокат.
към текста >>

73. 53. Скромният квартирант - Радка Левордашка (1920-2014)

Те били духовни хора, четели окултна литература и по тази причина поканили на гости Петър Дънов на една вечеря, където се били събрали онези, които говорят, че вече има доказан невидим свят.
СКРОМНИЯТ КВАРТИРАНТ Учителя пристига в София около 1900 година и става квартирант в семейство Пеневи. Те били духовни хора, четели окултна литература и по тази причина поканили на гости Петър Дънов на една вечеря, където се били събрали онези, които говорят, че вече има доказан невидим свят. Семейството имало хубава двуетажна къща и господин Дънов ги попитал дали може да остане при тях на квартира. Те се съгласили да го приемат и го настанили в една малка стаичка под стълбището, в която имало един железен креват, твърда възглавница и доста извехтели одеяла. Досещате се, че тази стаичка е приготвена за слугинята. По това време големите къщи се строели от богати хора, които наемали обикновено слугини от софийските села. Та тази стаичка била приготвена за такъв случай.
към текста >>

74. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Ами че сега, за да кажете новата идея, новото учение, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите дали тия нови идеи не са казани в миналото.
Това не е за упрек, но посочете ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват и кое е новото нещо? В Америка има една зададена задача: дават 2500 долара на онзи, който каже една нова мисъл. Нова идея разбирам такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 2500 долара ви очакват. Ами че сега, за да кажете новата идея, новото учение, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите дали тия нови идеи не са казани в миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трябва да имате абсолютно никаква задна цел, да сте прями и откровени, всичко да е ясно като бял ден. Трябва да имате само един план и никакви задни цели! Белите Братя в туй отношение са много строги. Та сега и вас, младите, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадем вдъхновение, ще ви дадем теми, материал, списанието ще върви много добре.
към текста >>

75. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература.
За делото на Учителя тя пише: „Учителя научи човека да взема уроци от природата и да обича работата, както природата я обича. - „ Ти посади едно семенце и, като поникне, спри, ако можеш, този растеж." И сега тя вижда, че хората коренно променят своето естество: „Човекът се превърна в ученик, който учи, работи и помага." Изложените в тази книга факти и събития в своя завършен вид не би следвало да се приемат като документалистика в прекия смисъл на думата. Те обаче са достоверни, защото, макар и в романтична светлина, отразяват ежедневието и бита на хора, посветили се безрезервно на един изключително богат и поучителен духовен експеримент. Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература. Освен това те са и емоционално оцветени поради голямата й преданост към идеите на Учителя и живота на братски и сестрински отношения, който е имала години наред. Текстовете в курсив са от Учителя, така както авторът ги е чул и записал или взаимствал от издаденото слово. Задачата на редактора бе в значителна степен да следва основната идея и настроението в отделните разкази и по този начин да ги обедини в един завършен текст. И. Желязков
към текста >>

76. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя.
Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя? " Пак ляга. Този път леглото се обръща с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринта непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява. В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителя казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителя изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона.
към текста >>

Който желае, може да присъства." Следобед Учителя изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо.
Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява. В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителя казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителя изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеже бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник! " В същото време Учителя поглежда към него и погледите им се срещат за няколко секунди.
към текста >>

77. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски.
Олга Славчева След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония — Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование. Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие.
към текста >>

Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66.
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише в техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител.
към текста >>

Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос — да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него.
към текста >>

Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето" на банкера Борис Русев, срещу което слугува — мие чиниите и помага на господарката си.
Учителя й казва да го търпи и да продължи да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето" на банкера Борис Русев, срещу което слугува — мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто.
към текста >>

78. 7.63 Красимира Аркадиева - Светозар Няголов ( -2013)

Родителите й са книжари и продават литература в София.
Красимира Аркадиева Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя — беседите, паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях. Родителите й са книжари и продават литература в София. Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий". Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителя й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода." По едно време майка й Мария се разболява и няма кой да я гледа през деня, понеже Красимира отива на работа.
към текста >>

79. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

На времето в Братството се подвизава един учител по литература на име Васил Радев Гарджев.
Васил Радев На времето в Братството се подвизава един учител по литература на име Васил Радев Гарджев. Като студент в университета негов колега го завежда до салона на Изгрева. Предлага му да влезе вътре да слуша беседата, която Учителя държи в момента. Приятелят му има някаква работа и си отива. Васил отваря вратата на салона, но Иван Антонов, който стои на вратата, не го пуска. Учителя от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види.
към текста >>

Той отива в училището на село Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература.
В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга. По повод неговото желание да остане да работи за Братството на Изгрева, Учителя му обръща внимание, че преди 2000 години е работел само с евреите, а сега е необходимо да работи с мохамеданите в Родопите. Той отива в училището на село Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература. Васил стои няколко дена и моли директора да го назначи за прислужник в училището. Удовлетворяват молбата му и той започва усърдно да почиства училището. Наскоро селото е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов състудент и го познава добре. Като го вижда, че мете, го пита защо е метач в училището. Васил отговаря, че няма щат за него — местата са заети от други учители.
към текста >>

80. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Записва в Университета литература и завършва.
Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист. Четейки история, той се възмущава от живота на Наполеон и подготвя остра статия срещу него. Учителя го среща и му казва, че Наполеон е изпратен от Бялото братство да премахне феодализма в Европа и грешката му е, че е тръгнал да воюва срещу Русия. Иван не публикува статията. Той е много силен, строг и крайно изпълнителен човек към нарежданията, които му дава Учителя.
към текста >>

81. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

(петък), милицията иззе братската литература, натоварена на 22 камиона от Изгрева, и от цяла България.
Най-големият денк, направен от тях, се търкулва надолу с голяма скорост към езерото. Двамата изтръпват от ужас и казват молитва. Денкът стига до брега на езерото и сам спира за голяма радост и на двамата. Това е знак за съдбата на Борис Николов, който същата година попада в затвора. На 6 декември 1957 г. (петък), милицията иззе братската литература, натоварена на 22 камиона от Изгрева, и от цяла България. На 1 януари 1963 г. Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от затвора. Много случаи има в живота на Братството, свързани с посещението на връх Мусала. При една такава екскурзия хлябът свършва и Учителя изпраща Крум Въжаров с още един брат до Боровец да донесат 2 раници с хляб. Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки.
към текста >>

82. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих".
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т. Това са първите букви на един текст, който трябва да се чете така: „Винаги ще съм предан роб на Господа Исуса Христа Син Божий.
към текста >>

83. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи.
Имаше и случаи и те бяха много, когато Учителят трябваше да отговаря на въпрос, зададен му през седмицата от някой ученик. Тогава, зърнал ученика между слушателите, той правеше умело една модулация между основната мисъл и вмъкваше в нея необходимия отговор. В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много. Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема. Истината е проста, но трудността е в това, че хората нямат еднакви нужди и еднакво ниво на своето развитие. Дава онзи, който има, и дава преизобилно, а взема оня, който се нуждае. В една концертна зала, където се изпълняват произведения от върховете на класическата музика, не всички слушатели, макар между тях да има и просветени хора, са еднакво музикални и еднакво приемат произведението.
към текста >>

84. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато веднъж стана дума за теософската литература и доктрина, от която са се ползували почти всички ученици на Бялото Братство, поради еднаквостта на Хермесовите истини (Хермес се счита за баща на окултната наука), Учителят не само не отрече важността на тази литература, но я и препоръчваше, като обаче не пропускаше да отбележи необходимостта всичко в окултизма да се транспонира на базата на най-съвършеното учение на Христа.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец Учителят беше крайно толерантен към всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм. Когато веднъж стана дума за теософската литература и доктрина, от която са се ползували почти всички ученици на Бялото Братство, поради еднаквостта на Хермесовите истини (Хермес се счита за баща на окултната наука), Учителят не само не отрече важността на тази литература, но я и препоръчваше, като обаче не пропускаше да отбележи необходимостта всичко в окултизма да се транспонира на базата на най-съвършеното учение на Христа. Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше любов към Бога и любов към ближния. При един разговор на тази тема наш брат - Т. П. от Ямбол, говори на Учителя за впечатленията си от книгата „Християнското верую“. Ледбитър, когато осветявал даровете, видял как Христос излиза от чашата с причастието. (Трябва да се знае, че Ледбитър беше не само теософ, но и епископ на свободната английска църква.)
към текста >>

Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения.
За тези от вас - казваше той, - които са запознати с истината на тайната наука, ще кажа следното: В нашата епоха е характерно това, че навлизаме във влиянието на Водолей. Специфичните енергии на този знак се отправят към нашата планета, за да създадат нова култура. Колкото и консервативни да са хората от онази значителна част от жителите на земята, която се опитва да спре идването на вълни на обновление, усилията им ще останат безплодни. Космическият план е над всички човешки планове и смешни ще изглеждат усилията да се задържи старият порядък. Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората. Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения. Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници. Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време. Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия. Те приличат на онзи владетел - цар на мразовете, за когото Учителят разказваше в един случайно проведен разговор.
към текста >>

85. Необикновени прояви - Георги Томалевски (1897-1988)

По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература.
Необикновени прояви На няколко места в настоящата книга споменахме за голямата и мъдра въздържаност на Учителя да покаже нещо повече от това, което можеше да изкаже и направи, тъй като той изяви само толкова от своята богата същност, колкото ние учениците можехме да проумеем и приложим. Но въпреки тази сдържаност, имаше случаи, когато някои неща не можеха да останат незабелязани от очите на много от учениците му. Да споменем тук най-напред за един любопитен на вид простичък случай. Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът? Ако не отида, то значи да загубя годината.
към текста >>

86. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Преценява литературата, изобразителното изкуство, музиката и науките.
Лишеният от търпение рови, отрича, руши и комбинира, критикува и се изявява като ликвидатор на създадени вече неща. Той класифицира плодовете на човешката култура и от свое набързо сформирано гледище отделя „полезното“ от „неполезното“. Нетърпеливият никога няма време да се учи, а винаги намира време да учи другите. Той създава норми и категории, вкарва истините в графи и непрестанно, безполезно и досадно новаторствува. Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях. Преценява литературата, изобразителното изкуство, музиката и науките. Нетърпеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл. Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само преустройват наредбата на своя дом. Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото.
към текста >>

87. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път.
Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина. За да се убедим във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса: Кога хората на тази земя са по-нещастни?
към текста >>

88. Мисли за любовта - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя е основният мотив в световната литература.
Който ни чака с любов и за Който Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“ Учителят Беинса Дуно избира коравата целина на българския народ за своя земна родина, защото по тази земя сякаш най-добре се страда, защото в миналото тук е имало духовни школи, като се почне е Орфей в древността и се привърши с богомилите в Средновековието. Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в себе си едно последно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод. Не съществува друга тема. която е заангажирала вниманието на всички творци във философията и изкуството, както темата за любовта. Тя е основният мотив в световната литература. Любовта е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на музиката. Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов. Любовта обаче, за която се говори в тази книга, не е същата, която ние хората сведохме до баналните й форми на нашето всекидневие. Светлината, в която ни се представя тя за първи път тук. осветява живота по нов начин.
към текста >>

89. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него.
Младежта е в безпътица и пилее способностите и енергията си в безумни начинания и прояви. Печално българско робство на силите на тъмнината! Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни. Умориха се хората от ограниченията и мизерията, която ни държи в окови. Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно. Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него. Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г. да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света. Но няма сила, която може днес да се противопостави на Великата Истина, дадена от Учителя, и хората, които се заблудиха от многобройните памфлети на тъй наречения Майкъл Айванхоу, търсят истинския Извор. Такъв е явният случай с упорития работник на Новото Учение в Лондон Дейвид Лоримър, който навреме разбра заблудата на самозвания учител Михаил Иванов. Българите трябва да знаят какво става тук и в чужбина с Новото Учение, защото Учителят каза: "Великата задача е да предаде това учение на българите, а тяхната задача е да го предаде на света." Едно велико задължение носи този народ и ако не го изпълни, го очаква тежка разплата.
към текста >>

90. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа.
4 Лъч - красота, изкуство, 6 Лъч - преданост, идеализъм, хармония (вкл. религия (Лъчът на Учителя Иисус) хармония чрез сблъсък) 5 Лъч - рационално 7 Лъч - култ (ритуалност), познание, наука обреди, магия В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества. Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло.
към текста >>

91. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)".
И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа.
към текста >>

92. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Пристъпваме към разглеждането на тема, която е обект на изследване изключително от страна на специализираната езотерична литература.
Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество." "Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. " "Мисията на славянството е да облагороди Петата раса и да подпомогне идването на шестата подраса." (Учителят П. Дънов) Пристъпваме към разглеждането на тема, която е обект на изследване изключително от страна на специализираната езотерична литература. В историческите, философските, културно-антропологическите и тео логическите източници, както и в научно-популярните издания, на практика почти нищо не се споменава по този така важен въпрос. Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие. От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека - съзнателния, логическия ум. А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта.
към текста >>

93. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература.
Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература. Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация. На 16.06.1937 г. се ражда престолонаследникът на Царство България княз Симеон - първороден син на цар Борис III и царица Йоана. По повод това толкова важно за страната събитие Учителят П. Дънов споделя със свои последователи: "Сегашният Борис (цар Борис III - бел. К.
към текста >>

94. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>

Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел.
От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество.
към текста >>

Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса.
Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20 години върху деца и възрастни." Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнастическите упражнения и хореографията следва да бъде разглеждано като подготовка за Паневритмията. Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа. Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците.
към текста >>

95. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството.
Другото, което БПЦ не е в състояние да прости на П. Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й свещенослужители, - са някои съществени различия между теоретичния фундамент на официалното църковно и богословско учение и концепциите на Учителя П. Дънов за кармата, прераждането и други негови окултни схващания (проблематиката е разгледана подробно в отделна тема към настоящия лекционен курс). Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни свещенослужители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов. Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учението на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П. Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в обществената среда процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание бива отделено на издателската дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен вестник" и сп.
към текста >>

96. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература.
- лишено от всякаква материална база и поддръжка от страна на държавните органи, ала със съхранена структура и опазено духовно-културно наследство от своя Учител и основател. (По-подробно на тези проблеми ще се спрем по-нататък в рамките на обособена тема от този лекционен курс.) От 1990 г. насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П. Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десетица от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов. Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач.
към текста >>

97. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов.
У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д.
към текста >>

98. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр.
(маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им.
към текста >>

бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство".
В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Академията. В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П.
към текста >>

Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература.
Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение. 1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово. На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството." През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основи жизни", в която са поместени три беседи от българския духовен Учител. В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея. В Япония сп. "Оомото" - орган на споменатото вече духовно течение - предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света.
към текста >>

99. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение.
За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална теория на човечеството, кои са нейните носители и проводници? Божественото учение е едно, доколкото то отразява и съдържа в себе си единната, всеобемаща Истина за Твореца и Творението. Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно. Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение. На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото.
към текста >>

100. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж.
работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда. По своето съдържание икономиката се явява стопанската организация на обществото. Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото. От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда. На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.
към текста >>

0.25881290435791