НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
151
резултата в
77
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.
Литература
:
се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД Ако се интересуваме от църковния празник, Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, т.е. 29.VI до 1915 г. включително, на 12.VII за 1916 - 1968 г. включително и на 29.VI.от 1969 г. включително.
Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.
Литература
:
1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г. 2. Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г 3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г. 4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г.
към текста >>
2.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа
литература
.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа
литература
.
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна
литература
.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251.
29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна
литература
.
За тази му дейност ще се спрем на друго място. Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г. Виж "Изгревът", т. XI, с. 445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с.
към текста >>
4.
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'
, 15.10.1890 г.
Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна
литература
на професор Крукс.
Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Богословската семинария „Дрю ". Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат. Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година.
Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна
литература
на професор Крукс.
Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна
литература
, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.
6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.
Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна
литература
, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.
През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г. със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена".
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна
литература
.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна
литература
.
Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
Влизах в различни общества, четях и материалистична
литература
, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл.
Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота.
Влизах в различни общества, четях и материалистична
литература
, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл.
Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище.
към текста >>
7.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
1. “Родина” (София), месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, излизало от 24 окт.
IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя. Бележки:
1. “Родина” (София), месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, излизало от 24 окт.
1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
9.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше
литература
, същевременно беше и писател.
На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително. Аз жадно поглъщах всяка дума и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе. Исках да му благодаря, но толкова много народ го заобиколи, та не бе възможно да се срещна с него. Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше.
Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше
литература
, същевременно беше и писател.
Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише.
към текста >>
10.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
да ни вземат
литературата
.
В.К.: Вие виждали ли сте ги тия чертежи? Е.А.: Да. Някои от тях Учителят ги е давал и на клас по разни поводи ги даваше. Те бяха в една папка и даже бяха при мене, когато дойдоха от Милицията на 7. XII. 1957 год.
да ни вземат
литературата
.
И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна.
към текста >>
11.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
През този период чете философска, духовна и окултна
литература
.
Починал на 2 януари 1978 година също в гр. Севлиево. След завършване на гимназия от 01.IX.1907 г. до 31.VIII.1913 г. е учител в с. Кръвеник, Севлиевско.
През този период чете философска, духовна и окултна
литература
.
Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател на Теософското общество в България и се увлича в теософията. В началото на 1911 г. Стефан Тошев научава, че господин Дънов е духовен Учител. Той научава адресът Му и пожелава да се срещне с него. Такава среща се осъществява през м.
към текста >>
Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна
литература
.
Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси. Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение. Разговорът ни продължи повече от три часа.
Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна
литература
.
Позагатна ми за прераждането на човешките души и пр. През 1907 г. като учител в село Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията. Той наскоро беше почнал да издава списание „Пътят е в тебе" и ми изпрати излезлите книжки. Купих си преведените на български теософски книги и почнах старателно да ги изучавам.
към текста >>
12.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Те са разнасяли духовно-просветна
литература
, печатана по онова време, като напр. сп.
В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ.
Те са разнасяли духовно-просветна
литература
, печатана по онова време, като напр. сп.
„Виделина” от д-р Г. Миркович и други с духовно-просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмяна на мисли и опитности са допринесли твърде много за духовното пробуждане на онези готови души, с които е заработено тогава. Един от първите ученици на Учителя е бил Пеню Киров, роден в гр. Карнобат през 1868 г., високосна, събота, 13 юли сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януари 1918 г., неделя, в 2,30 ч. сутринта в Бургас, на 50-годишна възраст.
към текста >>
Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна
литература
за продан, от която се е издържал.
Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св. Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас.
Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна
литература
за продан, от която се е издържал.
Така му е било наредено от Небето, от Отца /както лично ми е казвал/. По-късно през годините е прекосил и центъра на България – от изток към Ямбол, Нова Загора, Старозагорско, Казанлък и др. Този наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов. До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си.
към текста >>
С комунистите се разправяме лесно – те имат оръжие и
литература
.
Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А. Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора през 1926 г. отговорил: „Не ви разрешавам. Вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй! Със земеделците се разправяме лесно – те имат оръжие и цепеници.
С комунистите се разправяме лесно – те имат оръжие и
литература
.
А вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй! Вие ще го разрушите! ” През разни години клонът на „Бяло Братство”, гр. Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията, при които биха могли да живеят колективните организации в живота във всичките му отрасли.
към текста >>
А вие нито оръжие имате и
литературата
ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй!
Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора през 1926 г. отговорил: „Не ви разрешавам. Вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй! Със земеделците се разправяме лесно – те имат оръжие и цепеници. С комунистите се разправяме лесно – те имат оръжие и литература.
А вие нито оръжие имате и
литературата
ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй!
Вие ще го разрушите! ” През разни години клонът на „Бяло Братство”, гр. Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията, при които биха могли да живеят колективните организации в живота във всичките му отрасли. През 1935 г.
към текста >>
„Богориди” – братска
литература
и др.
ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът на жертвата – законът на доброволното заплащане –Любовта. Опитът даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато му докладваха за горния опит. През 1927-1928 г. „Бяло Братство” – клон Бургас започна свободна продажба на книги на ул.
„Богориди” – братска
литература
и др.
просветни книги. Всеки минувач по улицата бе свободен да отвори джамлъка на библиотечния шкаф, окачен вън на стената на едно фотографско ателие, да си избере, която книга иска и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка. Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се установи загуба на книги или суми. Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Имаше един единствен случай – липсваха 18 лв.
към текста >>
13.
(стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.
, 25.11.1908 г.
Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа
литература
- списание “Виделина", изданията на Голов и др.
На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си
Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа
литература
- списание “Виделина", изданията на Голов и др.
С Учителя се е запознала около 1900 година - първоначално чрез кореспонденция, а през 1902 г. (20 май) се осъществява и личната им среща в Търново. При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много свои бъдещи ученици. Мария Казакова участвала в Годишните срещи на веригата - от 1903 до 1908 година.
към текста >>
14.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена
литература
.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена
литература
.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна
литература
у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна
литература
у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др.
към текста >>
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна
литература
.
Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П.
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна
литература
.
Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки.
към текста >>
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена
литература
.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена
литература
.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна
литература
у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна
литература
у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна
литература
.
Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма, както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П.
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна
литература
.
Множество последователи намират Учението чрез него. Синът на Голов споделя пред Никола Нанков, как баща му си заминава от този свят. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г.
към текста >>
Използвана
литература
:
Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д. Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение. Георги Христов
Използвана
литература
:
1. Бръзицев, Хр. Български книгоиздатели. (Очерци]. София, Бълг. писател, 1976. 127 с.
към текста >>
Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена
литература
.
Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател.
Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена
литература
.
Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици.
към текста >>
Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна
литература
у нас.
За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература.
Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна
литература
у нас.
В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество.
към текста >>
В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят
литература
и побеседват с Голов на духовни теми.
Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици.
В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят
литература
и побеседват с Голов на духовни теми.
Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят.
към текста >>
Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната
литература
.
Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията.
Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната
литература
.
Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма.
към текста >>
15.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна
литература
.
По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътил се към него и тръгнали. Лентите на гърдите на човека се изгубили. Това била първата среща между Учителя и Пеньо Киров." След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна
литература
.
Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково).
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница.
През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница.
Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и според интереса му - осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал.
към текста >>
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна
литература
.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна
литература
.
Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
16.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска
литература
, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание"
Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска
литература
, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г.
към текста >>
Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна
литература
", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий".
Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна
литература
", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г.
към текста >>
Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна
литература
" за целта.
Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи.
Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна
литература
" за целта.
Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му.
към текста >>
Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална
литература
!
11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална
литература
!
С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал. II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
към текста >>
При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската
литература
, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България.
При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската
литература
, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp.
към текста >>
Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска
литература
.
„Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел.
Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска
литература
.
В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска
литература
, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори.
По този случай той трябваше да си вади документи от град Велико Търново. Когато се върна ми каза, че като се раз-хождал към лозята срещнал общество от мъже и жени като първите християни - обядвали на открито, живеели на палатки на открито, слушали пропове-ди на открито и живеели задружно. Разказа това, което му бе направило впечатление, но не можа да каже нищо конкретно. Беше месец август 1920 година.След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина. Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни.
Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска
литература
, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори.
Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше.
към текста >>
Теософската
литература
бе заляла тогава България.
Разказа това, което му бе направило впечатление, но не можа да каже нищо конкретно. Беше месец август 1920 година.След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина. Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни. Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова.
Теософската
литература
бе заляла тогава България.
Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни. Когато отидохме там на лозето и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя. Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме. Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си.
към текста >>
18.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе
, 13.07.1921 г.
Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава
литература
(книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи.
Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда.
Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава
литература
(книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи.
Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Тези пет стъпки не са описани в окултната
литература
.
е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него.
Тези пет стъпки не са описани в окултната
литература
.
Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата.
към текста >>
20.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Няма подобна беседа на "Истината" в цялата
литература
.
Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за ядене той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути. Сега вие, като не посадите вашето семе, искате да посадите чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите семена. Това е истината. Това е една силна мисъл.
Няма подобна беседа на "Истината" в цялата
литература
.
С една семка, като я посеете, може да спасите света. Посейте една ябълчена семка. Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята ябълка, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото. После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза.
към текста >>
21.
Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.
, 12.07.1926 г.
Ние знаем от старата
литература
, че връх Мусала се е наричал Калкойон".
Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае.
Ние знаем от старата
литература
, че връх Мусала се е наричал Калкойон".
Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае. При Школата на Учителя ние отсядахме при „Окото" и тук слушахме Неговото Слово. По наше време Маричината долина беше Рилската пустиня. Там имаше само една видима пътечка.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Извън оградата двама книжари продават окултна
литература
, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
- на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина". В тези статии Ватралски съобщава, че на 26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига на "Ваучер", т.е. на "Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел.
Извън оградата двама книжари продават окултна
литература
, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора. Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.
към текста >>
23.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Той създаде детската
литература
.
Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
Той създаде детската
литература
.
А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>
24.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април
, 24.04.1938 г.
- Учителю, да четем ли светска
литература
?
Нагоре, където отива мъглата, има вятър, а надоле - дъжд. Пролетта с 15 минути е закъсняла. На 330 сме, като дойде на 400, трябва да сме в София, ще вали. - Колко е температурата, Учителю? - Петнайсет градуса.
- Учителю, да четем ли светска
литература
?
- Да четат, тя е слама, после зобта (беседите, Словото Божие). Един човек, след като е работил в доброто, за Бога, ще дойде една събота (време за почивка). Като замине за другия свят, ще дойде съботата. Шест дни да работи, един ден да почива. Законът е такъв: Като излиза и слиза, е кофа да се пълни и празни.
към текста >>
25.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли
, 17.07.1938 г.
Специалност й е
литература
и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано.
17 юли 1938 г, Весела Несторова (1909 - 2002) се запознава с Учителя още като дете - майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ.
Специалност й е
литература
и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано.
През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова.
към текста >>
Работи като преподавател по английски език и
литература
в различни училища в страната.
Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България.
Работи като преподавател по английски език и
литература
в различни училища в страната.
След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г.
към текста >>
26.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли
, 20.07.1938 г.
Специалност й е
литература
и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано.
20 юли 1938 Весела Несторова (1909 - 2002) се запознава с Учителя още като дете - майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ.
Специалност й е
литература
и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано.
През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова.
към текста >>
Работи като преподавател по английски език и
литература
в различни училища в страната.
Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България.
Работи като преподавател по английски език и
литература
в различни училища в страната.
След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията е написан от Весела Несторова. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. През 1977 превежда ,, Островът на съкровищата”. Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г.
към текста >>
27.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Един брат попита: “Нали и в
литературата
не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник.
Един брат попита: “Нали и в
литературата
не трябва да се рисуват лоши типове?
“ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица.
към текста >>
28.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Един брат попита: “Нали и в
литературата
не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник.
Един брат попита: “Нали и в
литературата
не трябва да се рисуват лоши типове?
“ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица.
към текста >>
29.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Един брат попита: “Нали и в
литературата
не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник.
Един брат попита: “Нали и в
литературата
не трябва да се рисуват лоши типове?
“ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица.
към текста >>
30.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много
литература
по тях.
Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край.
Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много
литература
по тях.
Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави.
към текста >>
31.
Формула
, 20.12.1944 г.
Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната
литература
по този въпрос.
Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос.
Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната
литература
по този въпрос.
Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си.
към текста >>
32.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Той четеше и странична
литература
.
Повечето пъти той беше с Учителя. Той беше непрекъснато с беседите на ръка. Той винаги четеше. И неговите беседи бяха все нашарени и подчертани. Той четеше и чертаеше.
Той четеше и странична
литература
.
Беше много интелигентен и имаше чудно чувство на хумор. Той една книга беше написал под псевдоним Холера Ностра. И там беше описал такива хуморески, както ги пишат, такива работи. И даже в нашият салон първите 2-3 години той казваше хумористични неща. Той си ги измисляше.
към текста >>
33.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №34
, 02.05.1900 г.
Преводач от френски на спиритическа и теософска
литература
.
е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г.
Преводач от френски на спиритическа и теософска
литература
.
Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
34.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93
, 19.09.1905 г.
е учител по
литература
в Битолската българска гимназия.
Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г.
е учител по
литература
в Битолската българска гимназия.
От 1 септември 1902 г. до 31 август 1904 г. преподава в Търновската държавна девическа гимназия „Митрополит Климент“. След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия.
към текста >>
преподава
литература
в Софийската духовна семинария.
В 1909 г. издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм? “ и „Пробуждане“, и двете издадени от Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 г.
преподава
литература
в Софийската духовна семинария.
През Балканската война в 1912 г. влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на Пета одринска дружина. Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка.
към текста >>
Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше
литература
и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше.
Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше
литература
и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В.
към текста >>
35.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74
, 29.10.1903 г.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена
литература
.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена
литература
.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна
литература
у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна
литература
у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна
литература
.
Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П.
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна
литература
.
Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки.
към текста >>
36.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102
, 12.10.1907 г.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската
литература
.
и бел. №222. (222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската
литература
.
Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г.
към текста >>
37.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа
литература
.
Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа
литература
.
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал.
към текста >>
38.
Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г
, 0.07.1900 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
39.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 09.06.1902 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
40.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 16.06.1902 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
1. “Родина” (София), месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, излизало от 24 окт.
в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя. --------------------------------------------------- Бележки:
1. “Родина” (София), месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, излизало от 24 окт.
1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10.
към текста >>
41.
Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'
, 30.06.1902 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
42.
Учителя изнася публична сказка по френология в София
, 02.10.1901 г.
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
43.
Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)
, 06.12.1875 г.
за наука,
литература
и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900).
в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач. Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп.
за наука,
литература
и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900).
Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази.
към текста >>
Животът предлага на Толев участие не само в
литературата
, но и в политиката на страната.
Великото Сърдце? Из „ Трепети на една душа " Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява.
Животът предлага на Толев участие не само в
литературата
, но и в политиката на страната.
Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр.
към текста >>
44.
Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя
, 08.12.1930 г.
Родителите й са книжари и продават
литература
в София.
Прикачени миниатюри Красимира Аркадиева Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя — беседите, паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях.
Родителите й са книжари и продават
литература
в София.
Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий". Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителя й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода." По едно време майка й Мария се разболява и няма кой да я гледа през деня, понеже Красимира отива на работа.
към текста >>
Родителите и са книжари и продават
литература
в София.
Светъл лъч към човешките души 66. Красимира Николова Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г. Заедно с брат си Петър израства на Изгрева в групата на изгревските деца. Чрез хубавия живот около Учителя - беседите, Паневритмията, съборите, екскурзиите до Витоша и Рила, тя възприема новите идеи и започва да работи за тях.
Родителите и са книжари и продават
литература
в София.
Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий".Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителят й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода."По едно време майка и Мария се разболява и няма кой да я гледа през дена, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума и идва една светла мисъл.
към текста >>
45.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Нейната специалност е
литература
и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано.
Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г.
Нейната специалност е
литература
и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано.
През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание.
към текста >>
Работи като преподавател по английски език и
литература
в различни училища в страната.
Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България.
Работи като преподавател по английски език и
литература
в различни училища в страната.
След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По предложение на Учителя написва текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията. Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот".
към текста >>
Преподава английски и
литература
в горните класове.
в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София.
Преподава английски и
литература
в горните класове.
Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита. Ученикът е достоен за Учителя си. Скоро след това от Министерството на просветата се издава официално разрешение да се проведе курс по Паневритмия за учителки от софийските училища. За лекторки са определени в.
към текста >>
Наново е назначена като преподавател по английски и
литература
на горните класове.
отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка. През есента на 1942 г. е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, който след заминаването на американците, малко по-късно същата година, става езикова гимназия за английски, френски и немски език.
Наново е назначена като преподавател по английски и
литература
на горните класове.
Там тя остава до 10 януари 1944 г., когато са големите бомбардировки над София. След това, колежът е затворен. В неделите върви пеш седем километра през ливадите, за да отиде на беседа. 5. Първа среща с Учителя. На 12 юни 1937 г. В.
към текста >>
46.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската
литература
.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската
литература
.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева
към текста >>
47.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар, И ако сега се струва, че е имало малко отклонение понякога от тази основна идея, то се дължи на факта, че в описанието на 7-годишните ми срещи в дневника може би някои неща в подробности да не са записани достатъчно точно, а понякога и само отчасти и набързо, без да съм допуснал, че материалът, който събирах за новия си роман, един ден ще се превърне в обвинителна
литература
срещу самия си автор.Господа народни съдии!
Това е една съществена и принципна отлика между стария и новия режим и аз с най-голямо задоволство констатирам тази ясно очертана обществена толерантност. Но заедно с това, г-да народни съдии, Вие видяхте и недоумението на същия народен обвинител при опита му да систематизира и приведе към някоя политическа идея дейността ми. Тъкмо тук той се намери в затруднение и я нарече, ако чух добре: “лулчевщина”. И той е донякъде прав. Но аз мисля, г-да народни съдии, че ако се вгледате малко по-внимателно в тази дейност, вие ще намерите много по-вярното име и наименование - човечност, или още по-точно - братство, братство между хората и мир между народите.
Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар, И ако сега се струва, че е имало малко отклонение понякога от тази основна идея, то се дължи на факта, че в описанието на 7-годишните ми срещи в дневника може би някои неща в подробности да не са записани достатъчно точно, а понякога и само отчасти и набързо, без да съм допуснал, че материалът, който събирах за новия си роман, един ден ще се превърне в обвинителна
литература
срещу самия си автор.Господа народни съдии!
Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ.Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя.
към текста >>
48.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по
литература
при Стоян Михайловски.
Източник: 83. ОЛГА СЛАВЧЕВАБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Олга СлавчевА След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева.
Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по
литература
при Стоян Михайловски.
Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие.
към текста >>
Понеже няма никаква
литература
по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66.
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата.
Понеже няма никаква
литература
по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66.
Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител.
към текста >>
Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по
литература
, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов.
Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по
литература
, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него.
към текста >>
Олга Славчева се записва студентка по
литература
и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси.
Олга Славчева се записва студентка по
литература
и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**.
към текста >>
49.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Той създаде детската
литература
.
Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
Той създаде детската
литература
.
А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>
50.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна
литература
.
По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътил се към него и тръгнали. Лентите на гърдите на човека се изгубили. Това била първата среща между Учителя и Пеньо Киров." След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна
литература
.
Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково).
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница.
През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница.
Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и според интереса му - осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал.
към текста >>
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна
литература
.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна
литература
.
Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна
литература
- окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
51.
Заминава си Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 22.10.1952 г.
Влиза в различни общества, чете материалистическа
литература
и книги по спиритизъм.
- 22.10.1952 г.) Роден е в Пазарджик. През 1891 г. заминава за Бургас, където започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. От ранна възраст има интерес към духовното, търси смисъла на живота.
Влиза в различни общества, чете материалистическа
литература
и книги по спиритизъм.
Покрай духовните си търсения се запознава с Пеню Киров и с бащата на спиритизма в България – д-р Георги Миркович, който издава списание „Виделина”. Техен приятел, Васил Козлов, им казва, че ще ги запознае с Петър Дънов – „много напреднал в духовно отношение човек”. И наистина Козлов говори с него за тези трима приятели. Учителя им пише, откъдето тръгва и кореспонденцията помежду им. Тримата – Тодор Стоименов, Пеньо Киров и д-р Миркович, се събират да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.
към текста >>
52.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Влиза в различни общества, чете материалистическа
литература
и книги по спиритизъм.
- 22.10.1952 г.) Роден е в Пазарджик. През 1891 г. заминава за Бургас, където започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. От ранна възраст има интерес към духовното, търси смисъла на живота.
Влиза в различни общества, чете материалистическа
литература
и книги по спиритизъм.
Покрай духовните си търсения се запознава с Пеню Киров и с бащата на спиритизма в България – д-р Георги Миркович, който издава списание „Виделина”. Техен приятел, Васил Козлов, им казва, че ще ги запознае с Петър Дънов – „много напреднал в духовно отношение човек”. И наистина Козлов говори с него за тези трима приятели. Учителя им пише, откъдето тръгва и кореспонденцията помежду им. Тримата – Тодор Стоименов, Пеньо Киров и д-р Миркович, се събират да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси.
към текста >>
Влизах в различни общества, четях и материалистична
литература
, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл.
Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота.
Влизах в различни общества, четях и материалистична
литература
, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл.
Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище.
към текста >>
53.
Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 03.05.1945 г.
Дойдоха години когато
литературата
на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше.
А това щеше да се отрази зле на Братството, защото ние преживяхме няколко такива групи, които работеха срещу Учителя и то по Негово време. Аз реагирах остро и прибрах нещата като се скарах с Милка Аламанчева. Аз работих няколко години с този архив и от него успях да подготвя втора, трета, четвърта книжка от „Свещени мисли на Учителя". Савка това трябваше сама да си го направи, защото имаше план от Учителя какво точно да се включи в тези книги. Но поради различни причини тя не го стори.
Дойдоха години когато
литературата
на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше.
Аз трябваше да взема мерки за съхранение на нейният архив. В моя дом бяха правени много обиски и аз там не можех да държа нищо. Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата. Тогава реших да ги скрия сам на Витоша. Намерих подходящи дебели стъклени буркани, които се затваряха херметически.
към текста >>
54.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Събудил се жив интерес към духовната
литература
и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си.
” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал.
Събудил се жив интерес към духовната
литература
и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си.
През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.”
към текста >>
Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше
литература
и в тази област работеше.
Аня замина за отвъдния свят преди две години и два месеца, но въпреки това ми подхожда думата „споделям". Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя.
Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше
литература
и в тази област работеше.
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази.
към текста >>
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и
литература
- всичко това безвъзмездно.
Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя. Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше.
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и
литература
- всичко това безвъзмездно.
Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
към текста >>
55.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Събудил се жив интерес към духовната
литература
и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си.
” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал.
Събудил се жив интерес към духовната
литература
и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си.
През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.”
към текста >>
Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше
литература
и в тази област работеше.
Аня замина за отвъдния свят преди две години и два месеца, но въпреки това ми подхожда думата „споделям". Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя.
Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше
литература
и в тази област работеше.
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и литература - всичко това безвъзмездно. Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази.
към текста >>
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и
литература
- всичко това безвъзмездно.
Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й. Погледът й изпитателен, проницателен; интелигентна, начетена, даже само с погледа си всичко искаше да изучи. Това пиша за нея, защото по външни белези се отличаваше от мене и от по-голямата си сестра Надя. Аня, макар че беше свършила философия и педагогика в нашия университет, повече обичаше литература и в тази област работеше.
Преподаваше главно български език в прогимназия, а частно помагаше на много ученици и наши близки братя и сестри и по езиците: руски, френски и немски, освен български и
литература
- всичко това безвъзмездно.
Може това да не е необходимо да изнасям и то е във връзка с отговора, който тя сама даваше на въпроса: Какво е моето задължение? На този въпрос, зададен от самата нея, тя категорично си отговаряше: Дойдох да давам. Това беше наистина така, но не само към Братството, но и в целия й живот, всичките й отношения с външните хора, към учениците си и т.н. Никога не бях чувала да казва: Толкова много съм дала за това или онова, за този и тази, за онзи или за онази. Както и да се отнасяха същите тия хора към нея, добра или не, с благодарност или с неблагодарност, това за нея не беше въпрос, който да я занимава.
към текста >>
56.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка
литература
, свързана с името на Учителя.
са издадени над петдесет томчета лекции и беседи. Новата комунистическа власт преследва хората от Братството, полицията ги следи и им прави постоянни проверки. Съхраняването на отпечатаното слово е трудно и рисковано за живота на учениците. През 1957 г. се извършва акция срещу Братството.
В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка
литература
, свързана с името на Учителя.
Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството. Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора зБа 12 години.
към текста >>
милицията предприе обиск в цялата страна по едно и също време за изземане на
литературата
от Учителя.
След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов. На 6 декември 1957 г.
милицията предприе обиск в цялата страна по едно и също време за изземане на
литературата
от Учителя.
От най-известните личности във всеки град, свързани с Бялото Братство, се иззеха всички печатни томове с беседи, ръкописи, снимки и всякакви материали свързани с Учителя и се предадоха за претопяване. Това беше втори по сила удар. Наред с това бе започнала финансова ревизия на Братството, която целеше да го дискредитира. Кръгът постепенно се затваряше. На 3 септември 1958 г.
към текста >>
По онова време, като студентка в София, му задавах много въпроси из областта на философията и
литературата
.
Гласът му беше тих, дълбок, проникновен, като че древен мъдрец-разказвач откриваше пред нас чуден свят, въплътил в образи велика космична тайна. Прозвучаха песни на древен език. Брат Борис заговори за този свещен език, за музиката на Учителя, за Вечната красота. Още тогава, а и по-късно, при разговорите с него ми е правила впечатление способността му да насища думите с дух и да просветлява, да вдъхновява. Впечатлявали са ме неговите обширни познания, мъдростта му.
По онова време, като студентка в София, му задавах много въпроси из областта на философията и
литературата
.
Отговорите му бяха задълбочени и удивително ясни и кратки. Например веднъж разговаряхме за философията на Фридрих Ницше. Запитах го защо силни личности, проявили дух и воля, завършват живота си със самоубийство Тогава той отговори: „Има два пътя в света и човек избира между тях - път на свръхчовеците и път на Синовете Божии. Животът на хората, избрали пътя на свръхчовеците, завършва със саморазрушение, а на хората, избрали пътя на Синовете Божии - с Възкресение". Домът, в който брат Борис живееше, изразяваше някои от неговите качества.
към текста >>
57.
Заминава си Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 22.12.1991 г.
В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка
литература
, свързана с името на Учителя.
са издадени над петдесет томчета лекции и беседи. Новата комунистическа власт преследва хората от Братството, полицията ги следи и им прави постоянни проверки. Съхраняването на отпечатаното слово е трудно и рисковано за живота на учениците. През 1957 г. се извършва акция срещу Братството.
В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка
литература
, свързана с името на Учителя.
Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството. Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора зБа 12 години.
към текста >>
58.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по
литература
и е бил директор на Девическата гимназия.
в град Дупница, завършва архитектура и работи в БДЖ. Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров.
Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по
литература
и е бил директор на Девическата гимназия.
Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си.
към текста >>
Около 1910 година се премества в София е бил учител по
литература
.
Негов син е Михаил Тодоров, моят любим племенник. Тодор е роден 1895 година, завършва медицина в Италия и после остана да работи в Италия. Мария е родена 1898 година в град Дупница. Владо - 1910 година в София, следва право, а по-късно стана един от видните футболисти в офицерския клуб „АС-23" от 1926 година до 1936 година беше бележит футболист, наричаха го „балерината" и във футболните среди беше познат под името Владо Тодоров. Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия.
Около 1910 година се премества в София е бил учител по
литература
.
Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха.
към текста >>
59.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Интересът му към
литературата
надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет.
Интересът му към
литературата
надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
към текста >>
Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на
литературата
.
Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива. През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.”
Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на
литературата
.
Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година.
към текста >>
Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската
литература
, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.).
Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя.
Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската
литература
, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.).
Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя.
към текста >>
Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската
литература
, намират място като такива и в съвременните учебни помагала.
Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.).
Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската
литература
, намират място като такива и в съвременните учебни помагала.
Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”.
към текста >>
60.
Заминаване на Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя, 28 април 1988 г.
, 28.04.1988 г.
Интересът му към
литературата
надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет.
Интересът му към
литературата
надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
към текста >>
61.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Големи успехи с
литературата
в братството и Словото.
Юпитер му е във Водолей (в съвпад с Уран), разменени знаци и паралел Слънце в знака на новата епоха, на Водолей, ръководена от Бялото братство. Проучва основно Словото и написа много сказки по теми от него, изпълнени с бисери, дадени от Учителя за развитието на учениците. Слънце паралел Меркурий () му дава многосилна духовна връзка с Учителя. Тригонът му дава весел и оптимистичен характер, способен да гледа добрата страна на нещата и да не пада духом при несполука. Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, подвижен, способен да разсъждава правилно, да взима твърдо решение след продължително размишление, което тогава става неизменно.
Големи успехи с
литературата
в братството и Словото.
Ще е уважаван и почитан от всички заради своята искреност. Обича много да пътува, да посещава приятелите и природата. Ще има достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Заема важно място в братския живот.Като член на комунистическата партия му възлагат задачата да убие цар Борис, когато се връща с колата си от Искърското дефиле. С два пистолета в ръце той спира колата и цар Борис слиза и го пита: „Какво има, момче?
към текста >>
62.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по
литература
при Стоян Михайловски.
Източник: 83. ОЛГА СЛАВЧЕВАБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Олга СлавчевА След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева.
Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по
литература
при Стоян Михайловски.
Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие.
към текста >>
Понеже няма никаква
литература
по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66.
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата.
Понеже няма никаква
литература
по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66.
Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител.
към текста >>
Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по
литература
, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов.
Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по
литература
, идва човек от Синода в стаята на Михайловски.
Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него.
към текста >>
Олга Славчева се записва студентка по
литература
и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси.
Олга Славчева се записва студентка по
литература
и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си.
Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**.
към текста >>
63.
Заминава си Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя, 06.08.1986 г.
, 06.08.1986 г.
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската
литература
.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската
литература
.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева
към текста >>
64.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата
литература
, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб.
до ноември 1931 г. следвах и положих всички полагащи се изпити по науките Обща математика, Обща физика и Астрономия апрофонди*. За същите получих диплом и звание Лисансие по тези науки.Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София.
Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата
литература
, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб.
С това новоорганизираното отделение можа през 1933 г. да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа манастир място, познато днес като Златни пясъци.Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота. През 1934-35 г. Географският институт продължи хидрографската снимка на ивицата пред Варна и устието на р. Камчия.През 1934-39.г.
към текста >>
65.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Вечер имахме определени часове при сестра Паша по химия и при сестра Аня по
литература
.
Известно време живее в една къща с Боян Боев, който му помага в подготовката. “Как учехме? – разказва Ж. Панайотов. – Всяка сутрин ставахме в 5 часа, идваше у дома сестра Олга Славчева и започваха уроците ни с брат Боян. Най-вече се занимавахме с алгебра и геометрия, които той добре владееше.
Вечер имахме определени часове при сестра Паша по химия и при сестра Аня по
литература
.
Така се заредиха годините 1926, 1927 и 1928, когато стигнахме последния клас на гимназията.” През тези години Ж. Панайотов е не само гимназист, той учи и в класовете на Окултната школа на “Изгрева”, добре се справя и в работата си като главен счетоводител. През 1928 г. по заръка на Учителя води приходите и разходите, свързани с отпечатването на беседите и лекциите. По време на бомбардировките над София кантората, в която той работи, се премества в Кричим.
към текста >>
В тази кантора имаше една полица наредена със съществуващата дотогава духовна
литература
, повечето издадена от Димитър Голов.
Още с влизането в това кафене се виждаше брат Сотир Щерев на обичайната си маса, зачел последния пристигнал вестник, до него Паскалев ще дойде, Пеню Киров, Тодорчо и др. Имахме и друг по-интересен кът за такива срещи – това бе скромната кантора на брат Пеню Киров. През тези години той беше скромен митнически посредник. Извършваше формалности по обезмитяването на стоки. Докато той привършваше дневната си работа, един по един се събирахме 5-6 души да го видим и да разменим някоя приказка.
В тази кантора имаше една полица наредена със съществуващата дотогава духовна
литература
, повечето издадена от Димитър Голов.
На една малка витринка се виждаше наредени от същите книги, но външните хора, много рядко се отбиваха вътре да си вземат от тях. Братята обаче, считаха, че влизат в приятен дълг да си ги набавят. Малко по-късно 1915 г. на тази просветна витринка и полици се появиха и първите напечатани беседи на Учителя. Онези брошурки със сини корици – „Ето човекът”, „Житното зърно”, „Сънищата на Йосифа” и др.
към текста >>
66.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни
литература
, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни
литература
, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
към текста >>
67.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни
литература
, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса.
Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни
литература
, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
към текста >>
68.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
От този период е и големият му интерес към
литературата
и изящните изкуства, най-вече музиката.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя (12.09.1900–22.07.1940) Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици.
От този период е и големият му интерес към
литературата
и изящните изкуства, най-вече музиката.
През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г.
към текста >>
69.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
От този период е и големият му интерес към
литературата
и изящните изкуства, най-вече музиката.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя (12.09.1900–22.07.1940) Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици.
От този период е и големият му интерес към
литературата
и изящните изкуства, най-вече музиката.
През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г.
към текста >>
От там и големият му интерес към изящната
литература
, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път.Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма.
От там и големият му интерес към изящната
литература
, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор.
към текста >>
Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната
литература
.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика".
Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология.
Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната
литература
.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика".
За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф.
към текста >>
Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към
литературата
и изящните изкуства, предимно музиката.
И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки.
Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към
литературата
и изящните изкуства, предимно музиката.
Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите.
към текста >>
Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната
литература
.
По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят". Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи".
Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната
литература
.
Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности.
към текста >>
70.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Той създаде детската
литература
.
Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г.
Той създаде детската
литература
.
А какво творчество има само. То иде „Свише", какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
към текста >>
71.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
почина Боян Златарев, и в неговата къща на тавана бе укрил
литературата
на Учителя.
Аз бях изявил желанието да получа и да съхранявам всичко онова, което бе записала в онези години 1970-1978, когато всеки месец в София и в България се правеха обиски на Милицията на последователи на Учителя Дънов, взимаха ръкописите, унищожаваха ги, както и томчетата от Словото на Учителя Дънов. Такива бяха тези години от 1957 до1990 година. Аз можах да ги запазя, но ми попречиха да дойдат при мен. Не ми ги дадоха.3. През 1986 г.
почина Боян Златарев, и в неговата къща на тавана бе укрил
литературата
на Учителя.
И когато бях допуснат там да проверявам от двете му възрастни сестри, то там намерих част от архива и на Буча Бехар. И аз го прибрах. Но томчетата от беседите ги прибра Георги Драганов. Аз не исках да му възразявам, защото аз търсех архиви, а това него не го интересуваше. И така се разбрахме - аз прибрах нещо от архивите, а той прибра томчетата.
към текста >>
72.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат
литературата
на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат
литературата
на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
към текста >>
73.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
В своето творчество тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на
литературата
.
Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...“. Така Невена книга след книга написва 18 романа, детски разкази, приказки, някои отпечатани на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. През 1971 г. взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал. Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания.
В своето творчество тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на
литературата
.
Невена Неделчева е прекрасен разказвач, а нейните произведения оказват своето въздействие върху всички хора с духовни интереси. С много любов ние, които я познавахме и обичахме, искаме да й благодарим за светлината, с която щедро даряваше душите ни, и да пожелаем на настоящия роман „Добър път! “ към сърцата, които го очакват толкова отдавна. Георги Петков ______________________Източник: в-к Братски живот, бр.35, 2009 г.
към текста >>
Понеже тогава беше забранена такава
литература
, то ги четяха, но само нейните поклонници.
Те не познаваха нито нея, нито хората, нито епохата. Не познаваха и нейното творчество и дори как е създавано. Разказваше ми: «Аз с нетърпение чаках да се пенсионирам, за да си пиша романите.» Да, пенсионира се, написа много романи, но не можаха да се отпечатат по време на комунистическата власт - от 1945 г. до 1990 г. Тя имаше своите читатели и им препращаше от град на град, където четяха подвързаните нейни ръкописи.
Понеже тогава беше забранена такава
литература
, то ги четяха, но само нейните поклонници.
Беше ми дала романа «Марта». Зачетох го. Не можах да го чета. Нямаше в него нищо. След като научи, че не съм го чел, си го поиска.
към текста >>
74.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна
литература
за запознаване на младежите с християнското учение.
Крум израства в София. Още от малък участва в много срещи е религиозни и духовни хора. Има изявен интерес към духовното. 1924 г. - Крум е избран за ръководител на Християнско младежко дружество в Княжево.
Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна
литература
за запознаване на младежите с християнското учение.
Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
към текста >>
От малък проявявах голям интерес към философската
литература
и прочетох много книги от Ани Безант и Ледбитер.
Идваха различни духове и ни даваха различни наставления какво да извършим и ние го правехме. Постепенно разбрахме, че тези духове започнаха да ни разиграват и да ни лъжат. А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината! " Някои от тия лъжливи духове мигновено изчезваха, а други оставаха и ни се молеха да направим молитва за тях. Тези спиритически сеанси продължиха цели пет години.
От малък проявявах голям интерес към философската
литература
и прочетох много книги от Ани Безант и Ледбитер.
Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия.
към текста >>
По негово време нямаше
литература
и той преведе няколко астрологии от английски, Занимаваше се предимно с младежите и им преподаваше астрологията.
Успехи в живота. (Луна в перихелий секстил Меркурий) му дава добра памет, буден ум и редки способности. Възможност да учи езици, Меркурий е светлоносеца на Духа. Когато е пред Слънцето, усилва ума и паметта. (Луна тригон Уран) го прави много оригинален, с независим дух и будно интуитивно въображение, с подчертана склонност към окултните познания.Голяма лекота при изучаването на астрологията (също - Луна квинтил Юпитер).
По негово време нямаше
литература
и той преведе няколко астрологии от английски, Занимаваше се предимно с младежите и им преподаваше астрологията.
Имаше много хубаво отношение към братството и неговия живот. (Юпитер квинтил Луна, паралел Марс, тригон Сатурн). Участваше съзнателно в братските прояви и особено в организиране и провеждане на екскурзиите.Кармата му не е тежка, понеже остана да живее в България. Това е посочено от Асцендента в Козирог и господаря на хороскопа Сатурн в трети дом, макар че е в падение в знака Овен. (Сатурн тригон Юпитер).
към текста >>
„Взеха ми окултната
литература
, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел.
Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той. По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено.
„Взеха ми окултната
литература
, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел.
Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта.
към текста >>
75.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
В официалната
литература
за спасяването на българските евреи липсва епизодът за това, че когато Петър Дънов е информиран (вероятно на 6 март 1943 г.) от своя ученик Методи Константинов, висш правителствен служител, че е взето решение за депортирането на всички български евреи, той, чрез Лулчев изпраща до царя следното предупреждение: „Ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане.“10 Лулчев не можел да намери царя следващите три дни и накрая се върнал при Петър Дънов, който му казал да го търси в двореца в Кричим.
Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител. В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната църква, еврейските организации и може би е решаваща – макар и останала скрита – намесата на Петър Дънов, използвал посредничеството на Любомир Лулчев (един от най-приближените до царя съветници).
В официалната
литература
за спасяването на българските евреи липсва епизодът за това, че когато Петър Дънов е информиран (вероятно на 6 март 1943 г.) от своя ученик Методи Константинов, висш правителствен служител, че е взето решение за депортирането на всички български евреи, той, чрез Лулчев изпраща до царя следното предупреждение: „Ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане.“10 Лулчев не можел да намери царя следващите три дни и накрая се върнал при Петър Дънов, който му казал да го търси в двореца в Кричим.
Така три дни по-късно, както пише Методи Константинов, (вероятно на 9 март), царят получава предупреждението на Учителя. Той незабавно се връща в София заедно с Лулчев и в кабинета на министър Габровски скъсва на парчета заповедта за депортирането. Историята не е разказана много прецизно от Методи Константинов, но тя дава липсващото звено за внезапната намеса на царя и как „заповедта от най-висша инстанция“11 е могла да достигне до министър Габровски на 9 март 1943 г. Историкът Бар-Зохар потвърждава, че Димитър Пешев, виден член на парламента, на същия този ден късно сутринта разговаря с министър Габровски, след което насрочва добре разгласена среща с Кюстендилската делегация в 15:00 ч. на същия ден.
към текста >>
76.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, което излиза от 24 окт.
книгоиздател и последовател на Учителя (Сливен 20.VII.1874 г.- 16.X.1923 г. в София) Тодор Бъчваров е един от първите последователи на Учителя. Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г.
Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, което излиза от 24 окт.
1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69.
към текста >>
1901_07_27 След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна
литература
.До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
Преминават през Камчия, която е придошла по това време след дъжд, с помощта на един колар. Този случай Учителя описва в утринното слово, 30 май 1943 г., „Път на избавление“. В 12 ч. вечерта са в Месемврия (Несебър), където са поканени от един офицер да пренощуват. За този военен Учителя говори в съборната си беседа на 3 септември, 1933 г., „Едно звено“.
1901_07_27 След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна
литература
.До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
През 1905 г. децата на Бъчваров заболяват от скарлатина. За тази болест се слагало 40 дни карантина и Учителят е трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях са Петко и Гина Гумнерови. * * *
към текста >>
Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска
литература
.
Той е по-скоро от категорията последователи, която най-добре е описана от д-р Вергилий Кръстев (авторът на поредицата "Изгревите") в Изгревът - Том 15, бележките му към главата посветена на Иван Толев и "Всемирна летопис": Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел.
Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска
литература
.
В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие.
към текста >>
месечно илюстровано списание за наука,
литература
и обществен живот
Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна. „РОДИНА”
месечно илюстровано списание за наука,
литература
и обществен живот
25.1. ГРЯДУЩЕ/Блян/ Родина. Г. I, кн. 1, януари 1902 Гледей през окото на света надежда,
към текста >>
77.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, което излиза от 24 окт.
книгоиздател и последовател на Учителя (Сливен 20.VII.1874 г.- 16.X.1923 г. в София) Тодор Бъчваров е един от първите последователи на Учителя. Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г.
Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука,
литература
и обществен живот, което излиза от 24 окт.
1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69.
към текста >>
1901_07_27 След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна
литература
.До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
Преминават през Камчия, която е придошла по това време след дъжд, с помощта на един колар. Този случай Учителя описва в утринното слово, 30 май 1943 г., „Път на избавление“. В 12 ч. вечерта са в Месемврия (Несебър), където са поканени от един офицер да пренощуват. За този военен Учителя говори в съборната си беседа на 3 септември, 1933 г., „Едно звено“.
1901_07_27 След войните Тодор Бъчваров урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна
литература
.До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров.
През 1905 г. децата на Бъчваров заболяват от скарлатина. За тази болест се слагало 40 дни карантина и Учителят е трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях са Петко и Гина Гумнерови. * * *
към текста >>
Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска
литература
.
Quote Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество, на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел.
Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска
литература
.
В неговия дом на вилата му в гр. Търново Учителя Дънов казва пред приятели, че онзи Божествен Дух, който е бил навремето в Мойсея, и по-кьсно в Исус Христос е същия Божествен Дух, който сега е в Него. Иван Радославов - гимназиален учител, историк с голяма култура и познания, защитава Учителя в една книга „Где е истината? " И тримата са независими с голямо самочувствие.
към текста >>
месечно илюстровано списание за наука,
литература
и обществен живот
Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна. „РОДИНА”
месечно илюстровано списание за наука,
литература
и обществен живот
25.1. ГРЯДУЩЕ/Блян/ Родина. Г. I, кн. 1, януари 1902 Гледей през окото на света надежда,
към текста >>
НАГОРЕ