НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
7
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист,
литератор
и философ, чието име е влязло в историята.
Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване." В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там.
Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист,
литератор
и философ, чието име е влязло в историята.
Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост.
към текста >>
2.
Вторник, 3 юли
 
- Теофана Савова
А сега, когато някой химик изнамери някой задушлив газ, всичките вестници, всичките
литератори
ще го хвалят, че еди-кой си учен намерил еди-какъв си газ, че щял да отрови цял град.
Съвременната химия, тя е друга блудна жена. Тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло в света. „А, - казваш - химията е една хубава наука". Да, тази химия не трябва да трови хората, а трябва да намери начини как да се лекуват отровите, как да ги изваждаме от човешките сърца, от човешките умове. Това е наука!
А сега, когато някой химик изнамери някой задушлив газ, всичките вестници, всичките
литератори
ще го хвалят, че еди-кой си учен намерил еди-какъв си газ, че щял да отрови цял град.
Та каква полза от това? Намерил някой експлозив. Хубаво. Та ние идем да турим науката на нейното подобаващо място. Ще кажем на науката: Ти да не блудстваш вече с толкоз мъже, ще бъдеш честна жена. Ти ще употребиш своята сила, своето знание, своята мъдрост само за Бога, само за човечеството, само за доброто.
към текста >>
3.
Ученици на окултизма
 
- Тодор Бъчваров
1874_07_20 Роден Тодор Бъчваров,
литератор
, книгоиздател и последовател на Учителя
Ученици на окултизма - Т.Бъчваров - 1936 Category: Последователи на Учителя
1874_07_20 Роден Тодор Бъчваров,
литератор
, книгоиздател и последовател на Учителя
към текста >>
4.
Аполоновият пръст (безименният)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Свойствен е също на
литераторите
.
Ако първата фаланга на безименния пръст е леко наклонена към Сатурновия пръст, това показва човек, който не обича да се разпилява и да си губи времето. Ако безименният пръст е силно изкривен или повреден, това показва липса на идеализъм, на радост в живота, показва също мошеничество, прикритост, подлост. Такъв пръст често се наблюдава у престъпниците. Гладкият, коничен безименен пръст е свойствен на певците и поетите. Гладкият, без възли квадратен безименен пръст е повече свойствен на тези, които свирят на пиано, и на хората, които са се посветили на теорията в музиката или на учителството в областта на изкуството.
Свойствен е също на
литераторите
.
Изобщо хората с остри пръсти, колкото и добре да са развити способностите им в изкуството, не са в състояние да овладеят висшите негови изяви. Гладък, но лопатовиден безименен пръст показва способност в приложните изкуства. Ако същевременно третата фаланга на този пръст е особено дълга, то показва способност към скулптура, ваятелство. Ако безименният пръст е възлест, тогава имаме известна интелектуалност и разсъдъчен елемент в дейността на този човек, която е силно изявена в неговото изкуство. Ако пръстът е квадратен и с възли, в творчеството на този човек има излишна точност и педантичност.
към текста >>
5.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Петър като рибар и оставяме обсъждането на Айнщайновия живот на физиците, на Шекспировия - на
литераторите
, на Исусовия и Петровия - на теолозите.
Не е ли така с всяка голяма световна личност? Така е. И все пак, когато мислим за физикът Айнщайн, знаем за неговите допуснати математически грешки и гафовете му като политик, но ги пренебрегваме. Когато мислим за Шекспир, знаем че е бил бракониер, но го пренебрегваме. Когато мислим за Исус, знаем за неуспеха му като дърводелец и за провала на св.
Петър като рибар и оставяме обсъждането на Айнщайновия живот на физиците, на Шекспировия - на
литераторите
, на Исусовия и Петровия - на теолозите.
Едното голямо постижение озарява тези титани цялостно и останалото е замъглената периферия на съществуването им, от която никой не се интересува. С Дънов не е така. Нищо в него не е периферно; неговата цялост е ненакърнима и нищо от това, което е бил, не може да се пренебрегне като второстепенно, неясно и неадекватно. Това при нашите порядки води до ироничното положение, при което мнозина го боготворят, като едновременно с това се мъчат да го направят по-малък, за да могат да си го присвоят изцяло. И обратното.
към текста >>
Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък
литератора
Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж.
Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи. Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание. Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф.
Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък
литератора
Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж.
Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум. Един свят, за който всички са чували какво ли не, но който не е станал част от българската мисъл, не е намерил параметрите си в съдбата на българина. * * *
към текста >>
6.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
да получи американски лиценз за пастор, Петър остава още две години специално да изучава литература и теория на литературата със забележителния
литератор
доктор Крукс, както и обща история с доктор Юфам.
Но че вижда ясно това, което казвам тук, няма никакво съмнение. Оттук нататък ще минат 60 години живот за Петър и над четири хиляди записани негови проповеди, беседи, лекции. Ясно се виждат там неговите литературни ценности. Никъде няма да доловите Вазов да е турен по-горе от Шишков или Пенчо Славейков по-горе от Вазов - и то не защото литературата не е негова област. Напротив! Точно обратното! След като завършва за каквото е отишъл в семинарията Дрю след няколко години, т.е.
да получи американски лиценз за пастор, Петър остава още две години специално да изучава литература и теория на литературата със забележителния
литератор
доктор Крукс, както и обща история с доктор Юфам.
Така че той не споменава Славейков и Вазов, Шишков и Стамболов не защото не ги знае, а защото в мащаба, в който гледа, в планетарната перспектива на световната литература, в ракурсите, с които си служи, и едните, и другите са си колеги на Коста Кочанков, и едните и другите са на етажа на: Сливен, Сливен град епичен град епичен, град кирпичен... Знаят го и останалите му връстници всъщност, но си кривят душата, защото българският обществен живот още не се води от съгласуването на творческите сили на развити и зрели личности, а от сформирането на - вие го наричайте литературни котерии, аз ще го кажа направо - глутници. Петър от дете вижда тази чиновническа пошлост и - може би понеже е свидетел на трагедията и проблемите на баща си - остава над нея. В беседите си цитира Достоевски, цитира Толстой. Като познавач. Коментира американската литература.
към текста >>
НАГОРЕ