Търсене в текстове за 'Литератор'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски.
Всеки е забелязал, казва Кайгородов, как есенните и пролетни дъждове унасят човека в сън, при което, казва той, атмосферното налягане и влажността на въздуха не играят никаква роля. От друга страна известно е, че невралгичните, ревматичните, подагрични болки, както и тия от стари рани, мазоли и пр. се усилват всякога, преди промяната на времето, особено когато то се влошава. От друга страна, самото време силно влияе на психиката. Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове. Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски. Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум. До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф. Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на метеорологичните условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност". Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват.
към текста >>

2. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите).
Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това младо общество, което брои между членовете си вече значителен брой учени, литератори и журналисти, издава и свой орган: „Към космическо единство", който излиза тримесечно.
Това общество ще бъде научен и философски авангард и има за цел: 1. Официалното признаване откритията на Жоливе – Кастело е председател на Алхимичното общество в Франция. 2. Популяризиране на възгледа за единството на материята. Централата на обществото е в гр. Орлеан. При това общество има един съвещателен комитет, председателстван от Лнри Дюрвил, главен секретар на международното психично общество. Това младо общество, което брои между членовете си вече значителен брой учени, литератори и журналисти, издава и свой орган: „Към космическо единство", който излиза тримесечно. Писмо от Югославия Получихме следното писмо от град Палич: „Не ви се обадих досега, защото бях зает с четене и проучване на материала, който получих от вас. Възхитен съм от беседите на Учителя; нямам думи да изкажа впечатлението, което ми направиха те! Това, което съм схванал и разбрал, е от неоценима полза. Ще ги чета още и ще се старая да се вдълбоча и търся смисъла на неговите идеи и замисли. Удоволствие ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал.
към текста >>

4. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дългите пръсти се срещат у хора на изкуството, у учени, литератори, философи, а късите - у хора на делото.
Склонни са да синтезират и обобщават. Сърцето доминира над ума. Те работят повече по инстинкт и по импулс. Екзекутивни, енергични и бързи. При лоши знаци и линии - това са жестоки, коравосърдечни и даже престъпни типове. Дългите пръсти се срещат у хора на изкуството, у учени, литератори, философи, а късите - у хора на делото. Дебелите пръсти показват позитивизъм, практичност, склонност към благуване и земни радости. Човек е повече подготвен да се бори, да издържа и да действува на физическото поле. Това са хора повече материалисти. Тънките пръсти показват повече идеализъм. Хора с такива пръсти не са способни за тежка, груба, материална работа.
към текста >>

5. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се помина в София нашата абонатка Дафинка Доганова известна литераторка и лекторка, отличаваща се със своята голяма ерудиция и висока духовност.
Благословено е било времето, което сте дали на нея“ . . . Стефан Тошев Севлиево, 17. XII. 1938 г. _________________________________ На 2 декември т. г. се помина в София нашата абонатка Дафинка Доганова известна литераторка и лекторка, отличаваща се със своята голяма ерудиция и висока духовност. На всички, които я познават, тя остава един добър спомен.
към текста >>

6. -

„Радио-свят“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др.
. . Колкото за крал Георги II гръцки, г-н д‘Егмон писа за него следното: „Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали. В нея има много невралгични точки. Темата на влизането ни Слънцето в зодията Овена през 1939 г. като че ли временно отлага предопределеното... Кралят е бил вече в изгнание и рискува пак да отиде“ из в. „Радио-свят“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др. документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в.
към текста >>

7. -

— Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н.
Нова книга! Това е новата книга: Извор, през който изтича Божествената любов, извор, през който изтича Божествената мъдрост, извор, през който изтича Божествената истина. . . Може би мнозина биха били изненадани и биха се оказали в положението на „неверни Томовци“, ако ние кажем, че тази книга вече съществува, и че тя съществува не някъде другаде, а именно в България- Че тя не може да се намери, днес за днес, ни къде другаде, освен в България. . . — Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н. и т. н. — възможно ли е, новата книга да съществува, а ние, които сме върховните арбитри по въпроса изобщо за книгата и които знаем, виждаме и преценяваме безпогрешно всичко, което никне и расте на литературната нива, знаем дори къде какво може да поникне, преди то още да е поникнало,— възможно ли е, ние да не знаем и дори да не подозираме за съществува-нето на новата книга? Възможно е. Точно така, както е било възможно Христос да се роди, без да узнаят и без дори да подозират това тези, които и днес още напразно го очакват да дойде и да ги спаси. Новата книга, която ще завладее за Бога света, е вече дошла на земята.Тя се е вече родила, незнайна почти за ни кого, — може би само за не кои скромни овчари и за малцина далновидни мъдреци.
към текста >>

Тогава, когато в праха и на най-забравените стари книги не бихме намерили, въпреки най-усърдни търсения, имената на днешните наши и чужди писатели и литератори, тогава, когато може би вече не ще съществува нищо от днешната литература на човечеството, в далечните, криещи се в мъглявините на бъдещето хилядолетия, — дори и тогава ще сияе с ярки светли краски и ще чертае огнена бразда в съзнанието на ония далечни поколения, името и словото на Учителя.
В тишина и мълчание израсна, тук, в България, новата велика книга на бъдните векове, на цялото човечество Творчеството на Учителя обхваща стотина томове. То е непознато на нашите специалисти познавачи на литературата. То е непознато и на грамадното болшинство от българския народ. Но то съществува. И то ще пребъде във вековете и хилядолетията. Тогава, когато в праха и на най-забравените стари книги не бихме намерили, въпреки най-усърдни търсения, имената на днешните наши и чужди писатели и литератори, тогава, когато може би вече не ще съществува нищо от днешната литература на човечеството, в далечните, криещи се в мъглявините на бъдещето хилядолетия, — дори и тогава ще сияе с ярки светли краски и ще чертае огнена бразда в съзнанието на ония далечни поколения, името и словото на Учителя. Със златни букви, от нетленно злато, ще остане завинаги записано: Некога, в малката страна България, из малкия български народ, излезе човек, който ни даде светлината, която ще пребъде во веки. Истинската нова литература, за България и за света, ще протече из струите, идващи от Учителевото слово. Из океана на Божествената любов, на Божествената мъдрост и на Божествената истина, представляващ това Слово, ще почерпят всички, кои го ще се нарекат творци на една нова литература. Те ще пият до-насита, ще понесат, ще усвоят това, което са способни да вземат, това, което са способни да носят, от Учителевото слово и ще го предадат във всичките видове литературни форми. И днес съществуват слаби опити в това направление, но те си остават само опити, които са много далече от истинското майсторство, от което се нуждае живота на бъдещето.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите.
Шията тънка, гърдите по-скоро тесни, краищата малки и цялата фигура по-вече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Приложеният портрет на актрисата Рашел (фиг. 10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо. Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице. В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото. При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия. Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13. Свръзката между тая форма на лице и ума се илюстрира прекрасно от ефекта, произведен чрез култивирането върху лица, които са.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие.
Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие. Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции3). Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата? Нека се обърнем върху едно аналогично явление, което, манифестирано въз стара Гърция, позволява да прозрем резултатите, които трябва да очакваме от мистичната мисъл на нашето време. Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговата госпожа, високо - интелигентна литераторка — Франц Дарже Савари — е дала на французката поезия едни от най- очарователните стихове.
.. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и покойният командант Дарже. Луи Дарже е роден в Пойак в 1847 г. След като свърши военното училище в Сомюр, той участва във войната на 1870—71 год., когато сполучи да избяга от обсадения гр. Мец. През 1884 г. той се ожени в Тур, дето и остана да живее в оставка. Неговата госпожа, високо - интелигентна литераторка — Франц Дарже Савари — е дала на французката поезия едни от най- очарователните стихове. Дарже е държал много сказки по своите изследвания в цяла Франция и в странство. Академията на науките получи от него много интересни съобщения. Той има честта да бъде предтечата на г. доктор Барадюк във фотографическите работи по психизма. Покойният бе на младини краен материалист.
към текста >>

0.31353807449341