НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
107
резултата в
64
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един от начините е бил разказването на митове и
легенди
, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма.
Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура.
Един от начините е бил разказването на митове и
легенди
, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
към текста >>
Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и
легендите
, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и
легендите
, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
към текста >>
Интересни са и многобройните
легенди
за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.
Интересни са и многобройните
легенди
за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг.
към текста >>
Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки,
легенди
, митове.
И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството.
Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки,
легенди
, митове.
Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н.
към текста >>
Например
легендите
за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н.
Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя.
Например
легендите
за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н.
От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>
2.
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР.
- Боян Боев (1883 – 1963)
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ,
ЛЕГЕНДИ
И ПР.
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ,
ЛЕГЕНДИ
И ПР.
Казахме, че във втория образователен период въображението е в подем и че през този период детето приема и разбира само това, което му е представено образно, картинно, а не в отвлечена форма. Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и легенди за изяснение на висши истини. Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период.
към текста >>
Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и
легенди
за изяснение на висши истини.
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. Казахме, че във втория образователен период въображението е в подем и че през този период детето приема и разбира само това, което му е представено образно, картинно, а не в отвлечена форма.
Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и
легенди
за изяснение на висши истини.
Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период. Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят.
към текста >>
В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази,
легенди
, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр.
В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази,
легенди
, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>
3.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много разкази, приказки,
легенди
и пр.
Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори.
Много разкази, приказки,
легенди
и пр.
могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга.
към текста >>
В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки,
легенди
и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата.
История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр.
В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки,
легенди
и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата.
При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието.
към текста >>
4.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на
легенди
, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.
Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр. Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон. 4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки.
5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на
легенди
, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.
6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент. 7. Чрез рисуването и приложението му при много учебни предмети, напр. при природознание. 8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето.
към текста >>
5.
Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
- Боян Боев (1883 – 1963)
в/ В приказки, разкази, митове,
легенди
и пр.
Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора.
в/ В приказки, разкази, митове,
легенди
и пр.
да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор?
към текста >>
6.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
- Боян Боев (1883 – 1963)
14. Чрез подходящи приказки, разкази,
легенди
, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата.
Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта.
14. Чрез подходящи приказки, разкази,
легенди
, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата.
Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период.
към текста >>
7.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
- Боян Боев (1883 – 1963)
По пътя ни разправят поетични
легенди
и предания за някои местности, край които минаваме.
Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна.
По пътя ни разправят поетични
легенди
и предания за някои местности, край които минаваме.
Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ!
към текста >>
8.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко трогателни
легенди
е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта!
Колко трогателни
легенди
е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет".
към текста >>
9.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
За причините на тази трагедия съществуват много
легенди
.
От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия.
За причините на тази трагедия съществуват много
легенди
.
Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота. При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление.
към текста >>
10.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават
легенди
, изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс.
Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават
легенди
, изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса.
към текста >>
Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и
легенди
из религиозната книжнина и философия.
Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия.
Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и
легенди
из религиозната книжнина и философия.
И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
към текста >>
11.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските
легенди
и предания.
Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса. Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента.
Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските
легенди
и предания.
Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба. Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното.
към текста >>
12.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните
легенди
, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях.
Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина.
Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните
легенди
, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях.
Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания. Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек.
към текста >>
Чрез
легендите
съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини.
След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях.
Чрез
легендите
съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини.
Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания. Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби.
към текста >>
Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от
легендите
, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.
С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини.
Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от
легендите
, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.
Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла:
към текста >>
Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и
легендите
на Школата, преработвайки ги според своята религия.
В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата.
Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и
легендите
на Школата, преработвайки ги според своята религия.
Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.
към текста >>
13.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Легендите
, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било.
Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи.
Легендите
, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било.
Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот. Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината. Доказателство, че наистина Земята е имала изправена ос, кръгова орбита и такъв благоприятен климат, са намерените в Антарктида въглищни пластове и вкаменени дървета. Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за живота са били напълно благоприятни.
към текста >>
14.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Други документи на тази традиция са богомилските
легенди
и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери.
Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа.
Други документи на тази традиция са богомилските
легенди
и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери.
Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея.
към текста >>
15.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото
легендите
наричат Джемжит.
Според Зороастър в проявения свят работят две начала - доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето, Космичното Творческо Слово.
Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото
легендите
наричат Джемжит.
Той говори на своя народ за Ахура-Мазда, Духа на Слънцето. Легендата казва, че той получил от Ахура Мазда златен меч. Златният меч представя Мъдростта, която отново развива и издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква с това, което човек може да добие като духовна сила, като духовна способност на физическото поле. С тези сили иранците се заеха под ръководството на Зороастър да преобразят окръжаващата природа и да създадат култура. Зороастър посочва на този народ, който беше изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като му посочи, че външната Светлина и външният свят са тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече Ахура Мазда, Великата Аура.
към текста >>
16.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова
легендите
говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика.
Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си.
Затова
легендите
говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика.
Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия.
към текста >>
17.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За тях също се споменава в
легендите
за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной.
Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия.
За тях също се споменава в
легендите
за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной.
Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е.
към текста >>
18.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Древните християнски
легенди
потвърждават това.
Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени.
Древните християнски
легенди
потвърждават това.
Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти.
към текста >>
19.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има много
легенди
за живота на Петър в Рим.
След това със своя спътник Марко проповядвал във Вавилон. (Под Вавилон някои в преносен смисъл разбират Рим, други - един римски град в Египет и най-после самият град Вавилон, който още съществувал по това време и там живеели много евреи). Според преданието той е бил и в Коринт. В царуването на Нерон апостол Петър пристигнал в Рим, където претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст с главата надолу, съгласно неговото желание. Това станало към 66, 67 година.
Има много
легенди
за живота на Петър в Рим.
Според една легенда, когато почнали гоненията, той избягал от Рим и срещнал Христос. И като Го попитал къде отива, Той казал: Отивам в Рим, за да се разпна отново. Тогава Петър разбрал това за укор и се върнал в Рим, където бил разпънат. Той написал две Съборни послания. Между 12-те ученици, още от самото начало Петър взема едно особено място.
към текста >>
20.
1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременник на Авраам, и ако
легендите
ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време.
Главната теория и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите. Ще се спра на седемте херметични Принципа, които Учителя нарича Принципи на Природата и на Таро, с неговите големи и малки Аркани, които лежат в основата както на Кабала, така и на Магията, Алхи-мията и Астрологията. ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове." "Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство.
Съвременник на Авраам, и ако
легендите
ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време.
Всички основни принципи, вмъкнати и положени в езотеричните учения на всички народи, могат да се проследят, че произхождат от Учението на Хермес. Даже и най-древните учения на Индия безсъмнено имат своите корени в оригиналните Учения на Хермес. От земите на река Ганг много напреднали окултисти са се отправяли към Египет и са сядали при нозете на Учителя Хермес. От него те са получавали главните ключове, с които са съгласували своите схващания и мнения, като по този начин Тайното учение е било сложено на здрави основи. И от другите страни са идвали учени мъже в Египет и всички са гледали на Хермес като на Учител на учителите".
към текста >>
21.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
- Влад Пашов (1902- 1974)
През течение на вековете много
легенди
и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна.
Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото.
През течение на вековете много
легенди
и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна.
Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени. От самото начало необходимо е да се изправят някои лъжливи понятия, отнасящи се до този мрачен спътник. Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на гръцките Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане.
към текста >>
Но мистическият смисъл на тези
легенди
никога не е откриван на профаните.
Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна.
Но мистическият смисъл на тези
легенди
никога не е откриван на профаните.
Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени. От самото начало необходимо е да се изправят някои лъжливи понятия, отнасящи се до този мрачен спътник. Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на гръцките Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане. Друг път ще говорим за изгубената орбита.
към текста >>
22.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилското разбиране на библейските
легенди
- Легендата за двете Дървета в Рая
Бялото и Черното Братство 170 Богомилска космогония 171 Космогонията на Мойсей и християнската космогония 172 Богомилската легенда за Сатанаил 175 Авенир - Абадон - Сатанаил 177
Богомилското разбиране на библейските
легенди
- Легендата за двете Дървета в Рая
и дейността на Каин 180 Нравствените възгледи на богомилите 185 Социалните възгледи на богомилите 195 Високият идеал на богомилите 203 За влиянието, което оказало Богомилството на Запад 211
към текста >>
23.
Предговор
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни
легенди
, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни.
Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори.
И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни
легенди
, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни.
Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ." „С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители. Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските писатели като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други."
към текста >>
Затова изследването, като няма обективни исторически документи, се отнася до непосредствените спомени на народа за едно или друго събитие, до
легендите
и устните предания, в основата на които лежат исторически факти и от тях вади своето заключение, очаквайки тяхното потвърждение от бъдещето.
Моята задача ще бъде да представя Богомилството в чистия му и реален вид, като го очистя от всички неща, с които вре- мето го е затрупало и да подчертая творческата линия, която то игра в българския и в общочовешкия живот. Също така ще се спра на неговите по-главни представители, както от първата епоха, т.е. от основаването му, така и от по-късната епохаимена, които са забравени, и да посоча положителното влияние, което те са оказали на цялата средновековна култура не само в България, която заедно с тях уби и себе си, но и за цяла Европа. Ударът, който беше нанесен на Богомилството, унищожи всички документи, по които може да се възстанови неговия живот. На първо място тези документи са се отнасяли до ос- нователя на Богомилството в България — Боян Мага и неговите първи ученици — поп Богомил, Никита Странник, Симеон Антипа и други, които загиват жестоко още при първото гонение, предприето от Георги Сурсувул, който е бил истинският цар на България през времето на цар Петър и при неговия син Борис Втори.
Затова изследването, като няма обективни исторически документи, се отнася до непосредствените спомени на народа за едно или друго събитие, до
легендите
и устните предания, в основата на които лежат исторически факти и от тях вади своето заключение, очаквайки тяхното потвърждение от бъдещето.
Най-после изследването пристъпва към хипотезата. Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни. Ван Генет в своята книга Образуване на легендите казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора. Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно.
към текста >>
Ван Генет в своята книга Образуване на
легендите
казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора.
Ударът, който беше нанесен на Богомилството, унищожи всички документи, по които може да се възстанови неговия живот. На първо място тези документи са се отнасяли до ос- нователя на Богомилството в България — Боян Мага и неговите първи ученици — поп Богомил, Никита Странник, Симеон Антипа и други, които загиват жестоко още при първото гонение, предприето от Георги Сурсувул, който е бил истинският цар на България през времето на цар Петър и при неговия син Борис Втори. Затова изследването, като няма обективни исторически документи, се отнася до непосредствените спомени на народа за едно или друго събитие, до легендите и устните предания, в основата на които лежат исторически факти и от тях вади своето заключение, очаквайки тяхното потвърждение от бъдещето. Най-после изследването пристъпва към хипотезата. Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни.
Ван Генет в своята книга Образуване на
легендите
казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора.
Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно. Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване. „Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век.
към текста >>
Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на
легендите
, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много
легенди
в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия.
На първо място тези документи са се отнасяли до ос- нователя на Богомилството в България — Боян Мага и неговите първи ученици — поп Богомил, Никита Странник, Симеон Антипа и други, които загиват жестоко още при първото гонение, предприето от Георги Сурсувул, който е бил истинският цар на България през времето на цар Петър и при неговия син Борис Втори. Затова изследването, като няма обективни исторически документи, се отнася до непосредствените спомени на народа за едно или друго събитие, до легендите и устните предания, в основата на които лежат исторически факти и от тях вади своето заключение, очаквайки тяхното потвърждение от бъдещето. Най-после изследването пристъпва към хипотезата. Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни. Ван Генет в своята книга Образуване на легендите казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора.
Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на
легендите
, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много
легенди
в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия.
Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно. Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване. „Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век. Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата действителност.
към текста >>
Разбира се, когато науката или историята си служат с
легендите
, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно.
Затова изследването, като няма обективни исторически документи, се отнася до непосредствените спомени на народа за едно или друго събитие, до легендите и устните предания, в основата на които лежат исторически факти и от тях вади своето заключение, очаквайки тяхното потвърждение от бъдещето. Най-после изследването пристъпва към хипотезата. Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни. Ван Генет в своята книга Образуване на легендите казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора. Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия.
Разбира се, когато науката или историята си служат с
легендите
, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно.
Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване. „Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век. Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата действителност. Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях.
към текста >>
Само критичното отнасяне към
легендите
може да ползва научното изследване.
Най-после изследването пристъпва към хипотезата. Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни. Ван Генет в своята книга Образуване на легендите казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора. Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно.
Само критичното отнасяне към
легендите
може да ползва научното изследване.
„Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век. Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата действителност. Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях. Когато попаднело някое богомилско съчинение в ръцете на правоверните, то или изгубвало своето първоначално съдържание, или било предавано на унищожение."
към текста >>
Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в
легендите
за него ние потърсим живата действителност.
Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно. Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване. „Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век.
Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в
легендите
за него ние потърсим живата действителност.
Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях. Когато попаднело някое богомилско съчинение в ръцете на правоверните, то или изгубвало своето първоначално съдържание, или било предавано на унищожение." Единственият извор, от който можем да черпим сведения за Богомилството доскоро се считаше съчинението на Зигавин Паноплия догматика. Учените обаче подлагат на голяма критика сведенията на Зигавин и казват, че той приписва на Богомилството баснословни мнения и учения. Български извор, който ни запознават с учението на богомилите, е беседата на Презвитер Козма.
към текста >>
книга под заглавие Богомилски книги и
легенди
, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи.
Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов. Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г.
книга под заглавие Богомилски книги и
легенди
, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи.
Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение.
към текста >>
24.
въведение
- Влад Пашов (1902- 1974)
разните апокрифни
легенди
.
След това ще кажа няколко думи за Бялото Братство, от което произхожда Богомилството. След това ще посоча на основанията, които показват, че Бого- милството е окултно учение. После ще изложа Богомилството като християнско учение и произхождащата от това космого- ния. След това ще разгледам как Богомилството е предадено в 2 0
разните апокрифни
легенди
.
След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи. И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам изказването на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал. Така че ще разгледам най-напред Богомилството като ок- ултно учение и на второ място като обществено движение. Според автора на книгата Богомилство и богомили, епископ Симеон, Богомилството е едно от най-трудните за представяне западно окултно учение. В книгата Теорията от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството.
към текста >>
В езотеричната доктрина на Богомилството влизат както астрологията, алхимията, магията, тъй също и свещената хер- метична наука на Тарото и Кабалата, които те предават във ред
легенди
, като вземат за повод това, което е писал Мойсей с своето Битие.
В книгата Теорията от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството. Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света. Богомилството е преди всичко едно езотерично учение; като такова то знае, че свещените писания имат троен смисъл и затова зад външната история и моралните учения, те са тър- сили дълбокия вътрешен, мистичен смисъл на това, което се говори. В тази светлина те са разглеждали както Стария, така и Новия Завет. Те не отричат Стария Завет, както твърдят техните противници и някои изследователи на Богомилството, но го разбират в неговия вътрешен смисъл, като върху Битие- то на Мойсея изграждат величествена космогония.
В езотеричната доктрина на Богомилството влизат както астрологията, алхимията, магията, тъй също и свещената хер- метична наука на Тарото и Кабалата, които те предават във ред
легенди
, като вземат за повод това, което е писал Мойсей с своето Битие.
Богомилите са носители на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес в Древния Египет и, още по- далеч, от Храма на Слънцето в Атлантида, където главен ръко- водител е бил този, когото познаваме като Мелхиседек. Хермес е бил негов ученик. И като носители на тази традиция, те имат в основата на учението си принципите на тази традиция, кои- 21 то са дадени от Хермес в така наречените седем херметически принципа, които са основата на западната езотерична тради- ция.
към текста >>
25.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите
легенди
за Бояна.
Не ме доближавай! Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях." Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той. И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен.
Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите
легенди
за Бояна.
Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг. Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело? Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото Дело, е господар на живота и смъртта. Той е един Велик посветен, на когото са разкрити всички тайни на трите свята. Той е бил във връзка с великите разумни същества на Космоса и се ползва от тяхната сила и подкрепа.
към текста >>
26.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
За Бояна има най-различни
легенди
, които се носят между народа и се предават от различни писатели.
Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма." „Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя." От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други.
За Бояна има най-различни
легенди
, които се носят между народа и се предават от различни писатели.
Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука. Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна."
към текста >>
27.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
От значение са също двете посветителни
легенди
Змията на дървото и Конете на Елиас.
Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение. В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида. Там са предадени и онези думи, които Боян отправя към своите вътрешни ученици.
От значение са също двете посветителни
легенди
Змията на дървото и Конете на Елиас.
В тези книги личи основно познаване на учението на есеите и гностиците. Към тези книги трябва да прибавим още две, свързани по форма и съдържание: Одеждите на Сиянието и За небесната Жена. И в двете се разглежда един и същ въпрос — въпросът за очистването на духа чрез самооплодяване. Духът стои изправен пред Дверите на чистотата и една Жена му дава Седемте одежди на Сиянието, като му говори за онова, което отразяват тук долу тези одежди. Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, изнасяна от Посветените на всички времена — мисълта за значението на Чистотата в Пътя на окултното развитие и Пътя за нейното придобиване.
към текста >>
Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение
легендите
на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен.
Той не е писал нищо. Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство. Еднакво прочут и като оратор, и като писател, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам той обикаля цяла Западна и Южна България в активна работа, като основавал центрове, особено на юг — в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Братствата на Атина и Прилеп дълго пазели спомена за неговата жива наставническа реч.
Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение
легендите
на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен.
По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса. Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител. Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи.
към текста >>
Наред с оригиналните
легенди
, повествуващи за съвсем ново разбиране на звездните ликове, той наивно и благоговейно рисува в широки линии образите на тези звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува.
Той е бил човек от народа с жив темперамент, правдив и рязък. Оставил е две големи книги. Не бил безкнижен, но предпочитал да говори. Едната книга носи заглавие Деномесечен указател и съдържа онова, което бихме могли да наречем сега Богомилска астрология. Ден по ден той проследява цялата година с кръговрата на Слънцето, Луната, с петте планети и всичките съзвездия.
Наред с оригиналните
легенди
, повествуващи за съвсем ново разбиране на звездните ликове, той наивно и благоговейно рисува в широки линии образите на тези звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува.
В тази книга се намират на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисуса. Книгата има 364 листа. На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро.
към текста >>
Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските
легенди
, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия.
наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон. Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма. Написал е 493 писма до различни братства. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, буди и наказва строго.
Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските
легенди
, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия.
Всички писма са събрани в шест книги. Тонът на писмата е плавен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език Посланията на апостол Яков. Симеон Антипа е бил ръководите на братството в Краков, където е работил заедно с Петър Осоговец. Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, където е придружавал Боян или Богомил, а после става ръководител на братството в Краков.
към текста >>
Той е преписал и осемнадесетте
легенди
на Боян, оригиналите на които са били изгорени, а също и легендата за Стефанит и Ихнилат с коментари от Симеон Антипа.
Той е обикалял постоянно Рига, Виена, Варшава, но центърът му е бил в Краков. Интересувал се е от историческата страна на движението и затова се заема да изисква от много братства творенията на богомилските апостоли, а други преписва. Онова, което ръката му е оставила като книги или рисунки, носи явни следи на строга художественост. Той дълго е учил в Атина, Византия, Флоренция и Венеция. На него се дължат много копия на богомилски творби.
Той е преписал и осемнадесетте
легенди
на Боян, оригиналите на които са били изгорени, а също и легендата за Стефанит и Ихнилат с коментари от Симеон Антипа.
Той е направил преписи на много богомилски книги, чиито оригинали са изгубени. Между тях са: Йоановото Евангелие — богомилско-гностична версия с коментари на Симеон Антипа. Дванадесет книги за мистичния брак на богомила, писани под диктовката на самия Богомил. Образите на Боян, Богомил, Вотан и Алтотас.
към текста >>
Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет
легенди
.
И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено. Те говорили, че църквите са сменили правдата с насилие, и реда — с хилав закон. Как святото назначение на древната войска е сменено с грубото убийствено насилие, което печели .. * и трон. Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски. Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...*
Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет
легенди
.
Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода: Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула.
към текста >>
Освен това по това време Богомил е бил написал 29
легенди
.
5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/. 8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/. 9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/.
Освен това по това време Богомил е бил написал 29
легенди
.
Ето имената им: 1. Изгонването на ангелите 2. Кръстното дърво 3. Въпросите на Балкиза 4. Слизането на Иисус в ада
към текста >>
28.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите
легенди
.
С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата. Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове.
Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите
легенди
.
Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици. Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него.
към текста >>
Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите
легенди
за избрани и съвършени.
Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците. Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши. Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната. По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот.
Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите
легенди
за избрани и съвършени.
През 956 година се покръстила във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита от придворни дами, служители и ...* видни руски търговци. Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия. Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области. Около това време, през 958 година, един монах се бил заселил в Лесновската гора, на север от Кратово на Лисец планина.
към текста >>
29.
OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
апокрифни книги и
легенди
, които, както е доказано, не са от богомилски произход, но са били използвани от богомилите за изяснение сред народа на някои от техните идеи, ще се постараем да възстановим тяхното учение.
Това, което имаме от Богомилството, представя като костите от някое изчезнало предпотопно животно. Но онези, които познават строежа на костите на различните животни, по една кост, която им се даде, могат да възстановят цялото животно, отдавна изчезнало от лицето на Земята, защото има съответствие между всички части на един организъм. Същото се отнася за едно учение, особено окултно учение. Едно окултно учение е като един жив организъм и има вътрешна връзка между всичките му части и когато познаваме или се загатва за малко нещо от него, по него ние можем да възстановим цялото учение. С помощта на окултната наука, от загатванията, които се правят, на първо място в т.нар.
апокрифни книги и
легенди
, които, както е доказано, не са от богомилски произход, но са били използвани от богомилите за изяснение сред народа на някои от техните идеи, ще се постараем да възстановим тяхното учение.
Но далеч тези апокрифи не ни разкриват цялостното богомилско учение, а само загатват за някои негови страни, които са общи за всички езотерични учения на миналото. А казах, че има единство между всички езотерични учения, защото те са едно и също учение, предавано в различни времена и народи. В следващото изложение ще изнеса някои от елементите на богомилското учение, за които се загатва от техните критици, които показват на окултния характер на Богомилството.
към текста >>
30.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните
легенди
и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана.
А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения. А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите.
Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните
легенди
и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана.
А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество. В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос. Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога.
към текста >>
31.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и
легенди
, част от които се приписват на богомилите.
Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория. Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят. А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено.
Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и
легенди
, част от които се приписват на богомилите.
Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга. А богомилите са си служили и с легенди от по-стар произход. Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово.
към текста >>
Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и
легенди
, но ще се спра на някои принципални положение в тях.
И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория. Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят. А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено. Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения.
Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и
легенди
, но ще се спра на някои принципални положение в тях.
Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга. А богомилите са си служили и с легенди от по-стар произход. Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово. От богомилски произход е т.нар. Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите.
към текста >>
А богомилите са си служили и с
легенди
от по-стар произход.
А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено. Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга.
А богомилите са си служили и с
легенди
от по-стар произход.
Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово. От богомилски произход е т.нар. Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите. В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония. За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост.
към текста >>
32.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В халдейските
легенди
на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.
И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената.
В халдейските
легенди
на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама.
към текста >>
33.
БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Богомилството, като тайно учение, има своя космогония, която е дадена в
легендите
на Боян.
А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за Сатанаил, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността. Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно. Но светът се развива отвътре навън, като всеки един жив организъм. Тази идея има нужда от обяснение, което в следващото изложение ще изясня, доколкото ми е възможно.
И Богомилството, като тайно учение, има своя космогония, която е дадена в
легендите
на Боян.
Тя изхожда от западното предание, което има за основа седемте принципа на Природата и езотеричното християнство, изнесено в Евангелието на Йоана и Посланията на апостол Павел. Изхождайки от тези основни положения, ще се опитам да възстановя богомилската космогония, а оттам и богомилското тайно учение.
към текста >>
34.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е подчертано в много апокрифни
легенди
, ако ги приемем за богомилски.
Да приемем, че това е така. Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава.
Това е подчертано в много апокрифни
легенди
, ако ги приемем за богомилски.
Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява.
към текста >>
35.
БЯЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
В миналото то е било изнесено във форма на
легенди
, и понеже нямаме оригиналните
легенди
, затова се създават карикатурни образи на нещата — представят се такива, каквито не са.
Черното Братство работи от пъпа надолу в Космичния Човек, а Бялото Братство работи от пъпа нагоре. Но понеже Херметичната мъдрост, която е основа на всяко окултно познание и мъдрост, казва: „Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това, което е горе, е подобно на това, което е долу." Затова и в земния човек работят тези два Принципа, тези две Братства. Силите на Бялото Братство работят в главата и белите дробове на човека, а силите на Черното Братство работят в стомаха, червата и черния дроб. Черното Братство работи в по-гъстата материя, в корените на Живота, а Бялото Братство работи в по-рядката материя, в клоните на Дървото на Живота. Това е вътрешното богомилско учение, което Учителя е изнесъл сега в една строго научна форма.
В миналото то е било изнесено във форма на
легенди
, и понеже нямаме оригиналните
легенди
, затова се създават карикатурни образи на нещата — представят се такива, каквито не са.
към текста >>
36.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Легендите
, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
Легендите
, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите.
Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат Сатанаил. Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи. Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец.
към текста >>
Ще се спра накратко върху това, как тези
легенди
разглеждат Сатанаил.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ Легендите, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите.
Ще се спра накратко върху това, как тези
легенди
разглеждат Сатанаил.
Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи. Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца.
към текста >>
Богомилски
легенди
и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца.
Това Същество е Христос. Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска. Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него. Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар.
Богомилски
легенди
и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца.
Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят. Това учение е било познато на Древните Мистерии, но не е било изнасяно извън Школата. Богомилите го изнесоха, но то е било изопачено от техните противници с цел да се компрометира самото Богомилство.
към текста >>
37.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едно е съдържанието на всички магични и мистични
легенди
и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов.
Какво са разбирали богомилите под името Сатанаил? Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват.
Едно е съдържанието на всички магични и мистични
легенди
и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов.
Тя има девет пътеки на проява. Легендите и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки. Ще предам накратко съдържанието на една легенда, която ни разкрива проявата на тази творческа сила Първата Причина, Абсолютният Дух на Битието, след като разбудил Вселената от космичната Нощ, излъчва от Себе Си Словото, което произвежда от себе си седемте творчески Лъча, които са седем велики космически Същества, седемте духове Божии. Те възвестяват началото на света.
към текста >>
Легендите
и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки.
Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични и мистични легенди и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов. Тя има девет пътеки на проява.
Легендите
и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки.
Ще предам накратко съдържанието на една легенда, която ни разкрива проявата на тази творческа сила Първата Причина, Абсолютният Дух на Битието, след като разбудил Вселената от космичната Нощ, излъчва от Себе Си Словото, което произвежда от себе си седемте творчески Лъча, които са седем велики космически Същества, седемте духове Божии. Те възвестяват началото на света. Те формират седемте Първообраза в идейния Божествен свят. Но тези Първообрази трябва да се въплътят долу за осъществяването на седемте идейни образи в седморната многообразност на земните форми.
към текста >>
38.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
- Влад Пашов (1902- 1974)
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ
ЛЕГЕНДИ
- ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ
ЛЕГЕНДИ
- ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
Разказът за изкушението и Рая и за грехопадението,предаден в Библията най-първо отговаря на известен космичен факт, след това има свое историческо значение, и най-после, има и мистично значение. Защото това, което става в Природата, в Космоса, става и в човека, защото човек е микрокосмос и всичко, каквото съществува и става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. Богомилите са знаели тези неща и затова имат едно по-широко и по-дълбоко разбиране на библейските легенди. Ще кажа няколко думи във връзка с Легендата за двете Дървета в Рая и след това за дейността на Каин и последвалите след това събития, като съм предал само съдържанието на една богомилска легенда. Легендата разказва, че в Едем, който представя Храма на мировите Мистерии, растат две Дървета — Дървото на Живота, т.е.
към текста >>
Богомилите са знаели тези неща и затова имат едно по-широко и по-дълбоко разбиране на библейските
легенди
.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН Разказът за изкушението и Рая и за грехопадението,предаден в Библията най-първо отговаря на известен космичен факт, след това има свое историческо значение, и най-после, има и мистично значение. Защото това, което става в Природата, в Космоса, става и в човека, защото човек е микрокосмос и всичко, каквото съществува и става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.
Богомилите са знаели тези неща и затова имат едно по-широко и по-дълбоко разбиране на библейските
легенди
.
Ще кажа няколко думи във връзка с Легендата за двете Дървета в Рая и след това за дейността на Каин и последвалите след това събития, като съм предал само съдържанието на една богомилска легенда. Легендата разказва, че в Едем, който представя Храма на мировите Мистерии, растат две Дървета — Дървото на Живота, т.е. Мистерията в Космоса, и Дървото на познанието, т.е. Мистерията в човека. Около първото Дърво съска невидим Вятър, а около второто се вие Змията.
към текста >>
39.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и
легендите
на Бояна.
Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен.
Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и
легендите
на Бояна.
Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина.
към текста >>
40.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега хората почти нищо не знаят за Полярната и Хиперборейските раси, които са били епохи на велика култура, за която има запазени спомени само, в
легендите
.
Това не е лошо, но е частично схващане на живота, а по-хубаво е да ви е записано името във великата история на живота. Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес. И трябва да се изучава историята и развитието на народите като един непреривен творчески процес. Сега учените знаят много малко за първите народи, които са се явили на Земята. А за това има достатъчно исторически данни.
Сега хората почти нищо не знаят за Полярната и Хиперборейските раси, които са били епохи на велика култура, за която има запазени спомени само, в
легендите
.
Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите. Също така съвременните народи нищо не знаят за Лемурийската раса, в която човечеството попадна в едно отклонение от нормалния си развой и дойде до положението, което в религиите наричат грехопадение. Но като стигнем вече до Атланската раса, за нейното съществуване и култура има много исторически и писмени паметници. В тази област учените са натрупали много факти, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха.
към текста >>
41.
41-во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще му разправят различния
легенди
, предания, докато го оплетат.
Следователно, положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и вас. 5. Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спънат развитието ви. Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек.
Ще му разправят различния
легенди
, предания, докато го оплетат.
Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия.
към текста >>
42.
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и
легенди
.
След тези кратки уточнения ще потърсим светлината на Учителя по ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА В цялостната духовно-културна история на човечеството не съществува по-възвишена идея в социално отношение от идеята за Свободата. От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея.
Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и
легенди
.
Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот. И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем.
към текста >>
43.
ТРИТЕ ЦЕНТЪРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Дори Великите Посветени не говорят за него, освен е притчи,
легенди
и откровения.
Учителят нарече този център Алфиола - Начало на началата - или, метафорично: Звезда на Звездите. Този център разполага с плановете за еволюцията на народите и човечеството. Той дава директиви на другите два центъра, които в опозиция помежду си осъществяват тези планове. За първите два центъра - Левия и Десния - съществува огромна литература, която през вековете е разпространявала философски и мистични идеи. Третият център - Космичният - е неизвестен на широката публика.
Дори Великите Посветени не говорят за него, освен е притчи,
легенди
и откровения.
Първата Ложа - Лявата - борави е фактите. Втората - Дясната - с духовните нишки, съединяващи фактите и явленията. Третата съдържа смисъла на нещата и явленията. Първите два Центъра имат свои адепти и йерархии във всички области на човешката материална и духовна култура. Третата ложа изпраща своите посланици - Великите Посветени - когато трябва да се създават големите епохи, епохите на расите.
към текста >>
44.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
- Методи Константинов (1902-1979)
В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и
легенди
, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание.
Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята. Тази инквизиция на душата е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха. Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения.
В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и
легенди
, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание.
Днес фактите в метапсихичните проучвания, които до скоро бяха за някои само дяволски съблазни, а за други - прояви на шарлатани, са обективно доказани и чакат своята правилна и достъпна за съзнанието на хората интерпретация. При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна.
към текста >>
45.
Край на първо действие
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Разнасяха се
легенди
в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий.
Учителят с една тънка ирония ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековер-ните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка.
Разнасяха се
легенди
в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий.
Учителят понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че на времето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г.
към текста >>
46.
Наблюдавайте и се учете
- Георги Томалевски (1897-1988)
За много хора днес нашите твърдения изглеждат като
легенди
и фантастични сказания, но ние говорим за съвсем реални неща.
Този, който знае да чете почерка, ще види всичко за човека. По този път се е появила и науката за почерка - графология. Ще настъпят времена в развитието на човешките раси, когато ще станат съвсем излишни препоръчителните документи и характеристиките за хората. Чувствителността и деликатното интуитивно домогване на бъдещите хора до същността на нещата ще бъдат достатъчни, за да може те да познаят напълно оня, който е застанал пред тях. До известна степен такава способност съществува и у всеки човек в зародиш, но времената, в които живеем, не способствуват да се доверим на нея.
За много хора днес нашите твърдения изглеждат като
легенди
и фантастични сказания, но ние говорим за съвсем реални неща.
Човек носи със себе си три документа, които съдържат най-изчерпателно неговата характеристика. Това са: лицето на първо място и двете му ръце. Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек. Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек?
към текста >>
47.
48. РОДНА ЗЕМЯ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват
легенди
за безбройни подвизи на верните ти синове.
РОДНА ЗЕМЯ Мила родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери.
Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват
легенди
за безбройни подвизи на верните ти синове.
Ето чувам молитвени химни в подземните обители на манастирите, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях. О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка... 23.II.1984 г.
към текста >>
48.
ГУРЛЬО
- Борис Николов
Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и
легенди
разправя той за отминал живот.
Големият вир имаше свой живот и човек не можеше да откъсне поглед от него. Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки. Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един удар на опашката си изчезне под някой камък. Богат живот имаше в Големия вир! А потокът пее!
Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и
легенди
разправя той за отминал живот.
Изведнаж от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите. Черна птичка, на ръст колкото скворец или кос, с голямо бяло петно на гърдите. Тя изскочи из водата, но беше съвсем суха. Това е водният скворец.
към текста >>
49.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
- Борис Николов
С него бяха свързани много
легенди
и предания.
Какво чудно съчетание има в природата! И всичко се дължи на Слънцето… Той отседна тук, сред големите Ветрополски поляни, искаше тази нощ да гледа звездите. На това място от земята излизаха скали; като седнеш на тях, чува се в дълбочината звук: хрп – хрп – хрп, като че се върти камък на воденица. Народът наричаше това място Шайтан дермен – Дяволската воденица.
С него бяха свързани много
легенди
и предания.
Сега като дойде, Скитника намери, че камъните бяха изнесени и на дълбочина 4–5 метра долу се откриваше водата. Тя извираше от една дупка в скалата и се втичаше в друга, и понеже втората беше малко по-тясна, водата се задавяше и се чуваше този звук „хрп“. Иманярите бяха свършили добра работа. Сред тези обширни безводни поляни това беше истинско богатство. Скитника слезе, пи от водата и напълни чайничето.
към текста >>
50.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
- Константин Златев
("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост
легенди
, разкази, пословици, приказки.
Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост
легенди
, разкази, пословици, приказки.
Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
към текста >>
51.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- Константин Златев
Словото му е изпъстрено с множество примери,
легенди
, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзнанието на аудиторията в най-лесно достъпен вид.
Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае. Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение.
Словото му е изпъстрено с множество примери,
легенди
, приказки, анекдоти, които илюстрират изложението и го довеждат до съзнанието на аудиторията в най-лесно достъпен вид.
Често си служи с езика на символите, подвластен единствено на мъдреците. Настроението на Учителя на ББ почти винаги е бодро, жизнерадостно, оптимистично. Той притежава ярко и фино чувство за хумор. Нерядко предизвиква смеха на аудиторията, а и сам той се смее от сърце. Всички житейски изпитания и неволи не са в състояние да нарушат вътрешния му мир, чувството на дълбока удовлетвореност и доволство.
към текста >>
52.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
- Константин Златев
И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи,
легенди
, басни и приказки.
Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред.
И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи,
легенди
, басни и приказки.
И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа. За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П. Дънов посочва: „Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>
53.
Произведения на Николай Райнов
- Николай Райнов
– „Богомилски
легенди
“, преиздадена 1918 г.
Произведения на Николай Райнов1912 г.
– „Богомилски
легенди
“, преиздадена 1918 г.
(изд. „Ив. Каделя“), 1938 г. (изд. „Ст. Атанасов“), 1994 г. (изд. „Логос“, Варна)1918 г.
към текста >>
– „Богомилски
легенди
.
Атанасов“1934 - Хубави стари приказки1934 г. – „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г.
– „Богомилски
легенди
.
Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г.
към текста >>
– „Богомилски
легенди
“, преиздадена 1918 г.
– „Пълно събрание на съчиненията“, изд. „Ст. Атанасов“.1942 г. - Как се печати книга - Печатарско изкуствоМодерно изкуство том 1Модерно изкуство том 2Магьосникът - Приказки от цял свят Търси се за сканиране Самостоятелни издания1912 г.
– „Богомилски
легенди
“, преиздадена 1918 г.
(изд. „Ив. Каделя“), 1938 г. (изд. „Ст. Атанасов“), 1994 г. (изд. „Логос“, Варна)1918 г.
към текста >>
– „Богомилски
легенди
“ (2 издание)1918 г.
Сънни балади“, изд. „Ст. Атанасов“1918 г. – „Слънчеви приказки“, изд. „Ст. Атанасов“1918 г. – „Градът“ (поема)1918 г.
– „Богомилски
легенди
“ (2 издание)1918 г.
– „Книга на загадките“ (2, разширено издание)1919 г. – „Между пустинята и живота“, изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена 1994 г. (изд. „Хемус“)1920 г. – „Светилник на живота“ (сборник)1920 г.
към текста >>
– „Богомилски
легенди
.
Атанасов“1934 г. – „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г.
– „Богомилски
легенди
.
Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г.
към текста >>
„Богомилски
легенди
.
– „Избрани произведения“, издателство Български писател1964 г. – „Приказки от цял свят“, издателство Български писател, преиздадена 1974 г.1965 г. – „Български приказки“, издателство Български писател, преиздадена 1976 г.1969-1971 г. – „Избрани произведения“ в 4 тома, ред. Богомил Райнов, издателство Български писател. Включва:
„Богомилски
легенди
.
Видения из Древна България. Книга за царете. Слънчеви приказки. Отдавна, много отдавна“ „Сиромах Лазар.
към текста >>
54.
Богомилски легенди 1912г.
- Николай Райнов
Богомилски
легенди
- Николай Райнов - 1912г.
Богомилски
легенди
- Николай Райнов - 1912г.
Category: Николай Райнов
към текста >>
55.
Първи думи към един странен свят
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските
легенди
и предания.
Системата от коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента.
Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските
легенди
и предания.
Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка, разстоянието между ушите (ушните отвори) е голямо, а ушите са малко щръкнали и са по-нагоре от общоприетото.
към текста >>
Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с Астрологията, както и със Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните
легенди
, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях.
Климатът там се затоплил и започнало бързо топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал Школа и е поучавал народа Великият Учител Саабей-Бен-Аадес върху науките за Звездния мир - астрономия и Астрология. Народът е бил рядко предан на този Велик Учител, като е изучавал и изпълнявал неговите поръчения. Затова Саабей е нарекъл този народ „X А Л Д Е И“, което ще рече народ, стремящ се към светлината.
Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с Астрологията, както и със Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните
легенди
, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях.
чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно е можел да разбира дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а много от легендите, свързани с тях, са изгубени, други са преработени от гърците нагодени към техните божества и религиозни разбирания. Саабей е дал и имена на Планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „БИБ - БУ“, което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерното за влиянието на тази Планета върху човека. На Венера е дал името „ДИЛ - БААТ“, което ще рече човек, които обича - любящ човек.
към текста >>
чрез
легендите
човекът от народа по-лесно и по-ясно е можел да разбира дълбоките истини.
От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал Школа и е поучавал народа Великият Учител Саабей-Бен-Аадес върху науките за Звездния мир - астрономия и Астрология. Народът е бил рядко предан на този Велик Учител, като е изучавал и изпълнявал неговите поръчения. Затова Саабей е нарекъл този народ „X А Л Д Е И“, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с Астрологията, както и със Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях.
чрез
легендите
човекът от народа по-лесно и по-ясно е можел да разбира дълбоките истини.
Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а много от легендите, свързани с тях, са изгубени, други са преработени от гърците нагодени към техните божества и религиозни разбирания. Саабей е дал и имена на Планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „БИБ - БУ“, което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерното за влиянието на тази Планета върху човека. На Венера е дал името „ДИЛ - БААТ“, което ще рече човек, които обича - любящ човек. На Марс е дал името „ЗИЛ -БАТУНИ“, което ще рече човек, който воюва и граби.
към текста >>
Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а много от
легендите
, свързани с тях, са изгубени, други са преработени от гърците нагодени към техните божества и религиозни разбирания.
В тази именно благодатна земя е имал Школа и е поучавал народа Великият Учител Саабей-Бен-Аадес върху науките за Звездния мир - астрономия и Астрология. Народът е бил рядко предан на този Велик Учител, като е изучавал и изпълнявал неговите поръчения. Затова Саабей е нарекъл този народ „X А Л Д Е И“, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с Астрологията, както и със Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно е можел да разбира дълбоките истини.
Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а много от
легендите
, свързани с тях, са изгубени, други са преработени от гърците нагодени към техните божества и религиозни разбирания.
Саабей е дал и имена на Планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „БИБ - БУ“, което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерното за влиянието на тази Планета върху човека. На Венера е дал името „ДИЛ - БААТ“, което ще рече човек, които обича - любящ човек. На Марс е дал името „ЗИЛ -БАТУНИ“, което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер е дал името „МУЛУ - БАБ - БАР“, което ще рече подобен на Слънцето.
към текста >>
Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и
легенди
, които са преработили съобразно своята религия.
С тази легенда той е показал съдбата на малката група хора от Великата Първа раса в Атлантида - Авел, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат - Арабския полуостров. Там бива пренесено неговото учение и науката за Звездния мир - Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ“. Отивайки там, те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на науки и на първо място на астрономията и Астрологията - Саабеизма. Хора с по-голям научен интерес от целия околен свят са ходил и във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет.
Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и
легенди
, които са преработили съобразно своята религия.
Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен.
към текста >>
56.
Елементи на астрологията
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Легендите
, от какъвто род и характер да са те, всякога имат за основа нещо вярно, което е било, което е станало, т.е.
Би трябвало орбитите на Планетите да бъдат окръжности, като най-съвършена равнинна фигура, което би донесло изключителни предимства за всяка една от тях: такива са си ги представяли древните звездобройци. Осите, по които се въртят Планетите, са с най- различни наклони по отношение плоскостта на еклиптиката. А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което би донесло изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключителни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това най-добре бихме разбрали от нашата Земя.
Легендите
, от какъвто род и характер да са те, всякога имат за основа нещо вярно, което е било, което е станало, т.е.
някакъв факт - събитие. Така например да вземем легендата за р а я, в който човек е бил поставен в изключително благоприятни условия за живот. И наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, то нейният климат щеше да бъде възможно най-благоприятен - райски. Щеше да има вечна Пролет - такова време, каквото имаме през най-хубавите майски дни. Че наистина Земята е имала изправена ос и кръгова орбита и вследствие на това - благоприятен климат, показват намерените в Антарктида (Южния континент) въглищни пластове и вкаменени дървета.
към текста >>
57.
Ръцете като израз на човешката природа
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В народите от Средна и Южна Америка са запазени
легенди
, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти.
В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход.
В народите от Средна и Южна Америка са запазени
легенди
, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти.
При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана. Аерофотоснимките показват, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери: прави паралелни линии с грамадна точност се простират по на 10 - 15 километра.
към текста >>
58.
За автора
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Етюдите,
легендите
и научните му есета са проникнати именно от тази светлина, която им придава духовна дълбочина и мъдрост.
Предан ученик в Бялото Братство, през целия си живот Николай Дойнов е живял и творил в светлината на Учителя Беинса Дуно.
Етюдите,
легендите
и научните му есета са проникнати именно от тази светлина, която им придава духовна дълбочина и мъдрост.
Имаме намерение останалите j нас ръкописи на нашия баща да излязат в поредица с Божията помощ! Тъй като неговата главна линия на интерес беше любимата му Астрология, която той наричаше Царската наука, поредицата започва с тази тема. На добър час! Ина и Евгения Дойнови Николай Дойнов /1904-1998/ е роден в Габрово. Завършва Априловската гимназия, а после - математика и физика в Софийския университет. Работи като търговец. От 1922 година е ученик в Бялото Братство и е един от първите заселници в новосъздаденото от Учителя Петър Дънов братско селище в кв. “Изгрева”-София.
към текста >>
Издава 160 различни есета и
легенди
под общото заглавие “Из летописите на Древността ”, брошурата “Окултни импресии” и книгите за астрология, хиромантия и френология “Науките на първата човешка раса” и “Звездният мир ”, както и “И очите ми видяха Изгрева” /по идея на Учителя/, излязла посмъртно.
Не след дълго време Дойнов е изписан от болницата без белези по лицето. /Още веднъж през 1942 година Учителят го е спасил от обесване./ Впоследствие през годините Николай Дойнов прехранва семейството си като хамалин и мозайкаджия. Свободното си време посвещава основно на науките астрология, хиромантия и френология. Чете много и усилено се занимава с изработване на хороскопи. С големите си успехи като астролог и езотерик става известен в страната и в чужбина.
Издава 160 различни есета и
легенди
под общото заглавие “Из летописите на Древността ”, брошурата “Окултни импресии” и книгите за астрология, хиромантия и френология “Науките на първата човешка раса” и “Звездният мир ”, както и “И очите ми видяха Изгрева” /по идея на Учителя/, излязла посмъртно.
Николай Дойнов завършва земния си път в пълно съзнание на 3 октомври 1998 година. За деня на погребението си шепнешком предрича: "Той ще бъде светъл ден!”. И в преносен, и в буквален смисъл тогава грее великолепно слънце...
към текста >>
59.
Богомилски легенди - книгата
- Николай Райнов
1938 Богомилски
легенди
- Николай Райнов Category: Николай Райнов
1938 Богомилски
легенди
- Николай Райнов Category: Николай Райнов
към текста >>
60.
Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ
- Георги Радев (1900–1940)
Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни
легенди
, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата.
И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията.
Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни
легенди
, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата.
Разбира се, нашата целъ тукъ не е да тълкуваме езотерично Библията. Искаме само да покажемъ възникването на онази най-висока форма на договоръ, която съществува въ свѣта — заветъ между Бога и човѣка. Всички други договори сѫ само резултатъ на тази първа и най-висока форма. И наистина, нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този — да направишъ договоръ, заветъ съ Бога. Това не е времененъ актъ, подобно човѣшкитѣ договори, отъ които нищо не остава.
към текста >>
61.
Спектри
- Георги Радев (1900–1940)
Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и
легенди
(това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
По този именно „спектър“, знаещият следи разните „минимуми“ и „максимуми“ на политическо налягане, разните „циклони“ и „антициклони“, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии“, придружени със сблъскване на разни „фронтове“ и т. н. И много от онези неща, които на хората заети телом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си, подобно една депресия, да речем, ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много минали епохи и култури, той вижда, как в разните епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по- широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава.
Ето защо, както изтъкнах това в „Пътят на звездата“, в притчите и сказанията, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, като мнозина учени, само наивни митове и
легенди
(това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
За него всичко това са символи, които разкриват развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и смисъла на онези процеси, които се извършват аналогично в живота на човечеството като цяло. Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца.
към текста >>
62.
Глава пета: Баучеровото
- Атанас Славов
Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и
легенди
из религиозната книжнина и философия.
Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език се наричат Божи пратеници, пророци, ясновидци, Кришна, Махатма, на съвременен научен език Религиозен гений. Дънов, аз видях, както казах най-първо, на вечерята, а после като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, съединява изобилна подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник, или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Дицето му внушава силна воля, железни нерви, и изпод дългите вежди гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия.
Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и
легенди
из религиозната книжнина и философия.
И както видяхме владее общолюдието с голяма сила. С почит; неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал. За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности. Две неща издигат Учителя на Бялото братство до български фактор от историческо значение: Първо неговото прихватливо учение.
към текста >>
63.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и
легенди
хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут?
Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието. Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“. Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето. А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв лесен бил сега за тях пътят им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“.
Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и
легенди
хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут?
На тези хлапаци тогава какво да каже? Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик. Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа. Той бил, който преподава немски на Петър.
към текста >>
64.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички
легенди
, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест.
Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек.
Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички
легенди
, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест.
Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред.
към текста >>
НАГОРЕ
