Търсене в текстове за 'Легенди'

ТОМ 2

Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф.
Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката. Когато попаднеше на нещо хубаво търсеше случай да го сподели с Учителя. Особено при почивки тя ще седне до Учителя и ще Му прочете, това което тя бе приготвила" по Негово желание, да се представи от въпросния автор. Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора. При разбор на съчинението Учителят беше в такива случаи много точен. Неговите дефиниции и Неговите определения бяха безпогрешни. Някои от тези изказвания са стенографирани, други - не. Жалко; че не ги събрахме, като изказвания на Учителя за дадени автори.
към текста >>

4. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква степен се изявява човешката душа.
сутринта, УЧИТЕЛЯ и Аверуни посред нощ са изправени на молитва. Тогава Той й открива още едно име - Амриха! Открита е още една страница на душевното битие на ученика. Повдигнатата завеса на школата ни позволява да разберем още една същина - и душите имат свои имена. Ученикът Аверуни узнава името на своята душа. С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква степен се изявява човешката душа. Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата. Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание.
към текста >>

5. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Галилей Величков

Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството.
Такъв бе духът на взаимната ни връзка. Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота.
към текста >>

6. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания.
27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности.
към текста >>

7. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите?
2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие.
към текста >>

8. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отначало им разказвах приказки и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви.
42. На разпятие заради Христа На следващата година ме преместиха като учителка в гимназията в Михайловград. Започнах да работя по същия начин с моя клас. Отначало им разказвах приказки и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви. Излизахме сутрин на един баир и там посрещахме слънцето, и правехме молитви. Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски". Един биволар караше биволи. Като чуха песента, спряха да вървят, вдигнаха глави и слушат. А да подкараш бивола е много трудно, когато той не иска.
към текста >>

9. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий.
Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов, и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г.
към текста >>

10. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки.
Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо. А на писмото нямало подател и учителката помислила, че писмото е написано от ученика.
към текста >>

11. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

ТОМ 6

Затова Той - 70, 75, 80-годишен, неуморен като младеж върви пред всички и говори, говори, говори... Спира се тук и там с простряна ръка сочи, обяснява, разказва легенди, разказва за невидимите обитатели-адепти на Рила, за невидимите строители-архитекти и т.н... Там долу е Пазар-дере.
Боже, колко красота си създал Ти за човека! А човекът? Колко още не е достоен той за всичко това. За това е дошъл Той на земята. Да го издигне, да му отвори очите за тази красота и да го направи достоен. Затова Той - 70, 75, 80-годишен, неуморен като младеж върви пред всички и говори, говори, говори... Спира се тук и там с простряна ръка сочи, обяснява, разказва легенди, разказва за невидимите обитатели-адепти на Рила, за невидимите строители-архитекти и т.н... Там долу е Пазар-дере. А далеч - Калинините върхове с езерото Карагьол. Водил ни е и там. водил ни е и на Еленин връх. Цялата околност е обходена, проучена, обгърната с поглед, възлюбена. Тук всичко е Божие и следователно - наше.
към текста >>

12. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди.
Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди. Трябва да се разчетат. Ама вижте какво, това е сериозна работа. Вие като чуете една дума от началото, когато аз ви казах, че се занимавам с историята на българите и може би ще си помислите, че аз на стари години съм се побъркал. Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема. В: За славяните, дошли в България.
към текста >>

13. 23. Алхимията

Ангел Вълков

ТОМ 7

На Изгрева ние също коментирахме тези легенди от миналия век и веднъж на поляната запитах Учителя: „Учителю, какво ще ни кажете за алхимията?
23. АЛХИМИЯТА Вие сте чули и чели как в миналите векове хората са търсили да намерят елексира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценният камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг. Желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди от миналия век и веднъж на поляната запитах Учителя: „Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? “ „Когато дойде време да говорим за алхимията ще ти кажа моето мнение по този въпрос.“ Мина известно време и ето ние сме събрани в Общия клас в сряда в 5 ч. сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава. След като завърши беседата застана прав на амвона. На жилетката Той имаше златен часовник и сребърен ланец, който Му беше около врата, минаваше отпред през една брошка на ризата и отиваше в джоба на жилетката Му, където беше часовника Му.
към текста >>

14. 37. ТЕОСОФИТЕ

ТОМ 8

На Диана той посвещава първите си богомилски легенди. Да.
Той изковава, но изковава от корена на българския език оригинални, красиви думи, които прилягат напълно към гамата на българския език. И Неделчо Попов го завежда в Мърчаево Когато Николай Райнов се спуска да прегърне Учителят, последния застава на дистанция. Бил е пиян? Той взема голямо участие в оргиите на астралните духове. Първата му съпруга Дияна беше леля на моя съученичка. На Диана той посвещава първите си богомилски легенди. Да. И с нея той обикаля цяла България, изнася сказки на теософски теми и една година, струва ми се 1929 г. е било през есента, той изнася сказки из България и отиват в Ямбол и там изнасят сказка някаква пак на теософска тема,но вечерта се събират на гуляй на клано теле. Жена му получава на другия ден синя пъпка и за няколко дни почива. Първата му жена. От първата си жена има двама сина.
към текста >>

15. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

ТОМ 9

В.К.: Сега, понеже това са хубави места, свързани с много легенди.
Една година - 1923 или 1924год. не знам, слязохме от Мусала на Маричините езера долу. И там прекарахме две нощи и после слязохме по пътя, от Маричините езера минахме там - Ситняково дето е и така до Боровец слязохме. Друг път не сме ходили с Учителя оттам. Само тогава, един път слязохме общо. В.К.: Сега, понеже това са хубави места, свързани с много легенди. Учителят казвал ли е нещо, например за Маричините езера, че там е била Школата на Орфей? Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има върхове, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне. А Скакавците са в дясно, те са отатък Искъра, нали, те са отатък Искъра, а пък това се „Братята" ги казват. И след туй имаше, как му казват на него, Учителят го нарече: „Това е олтарят". Той е един така скалист връх остър, а тука има нещо като, не е котловина, то е високо горе над Маричините езера, там където е връх „Манчо" така, ако си спомняте има по-горе на самия връх нещо така по-равничко или нисичко така, като седло,цялото е в камъни.
към текста >>

16. 23.Учителят даваше темите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

За да ни изясни учението си, употребяваше много разкази, анекдоти, легенди, приказки, сравнения.
Той ни казваше: „Гледайте аз как постъпвам и вие постъпвайте така". Учителят непрестанно ни стимулираше със Словото си, с примера си, с постъпките си, с делата си, с живота си. Той употребяваше един метод, друг метод, само и само да ни помогне, да ни подтикне да направим стъпка напред. Учителят беше непрестанно вътрешно динамичен, разнообразен. Всякога намираше нови и нови средства, и форми за изява на Словото си. За да ни изясни учението си, употребяваше много разкази, анекдоти, легенди, приказки, сравнения. Това правеше Словото му интересно и ново. Законите, за които ни говореше ги изясняваше от една страна, после от друга с един пример, после с друг пример, които вземаше от живота. Той в своята творческа мисъл беше неуморим и богат. Това придаваше на Словото му свежест, живот, правеше го разнообразно и интересно. Спомням си, още в първите лекции на школата той говори за свещеният егоизъм.
към текста >>

17. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки.
VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: „Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч на Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта.
към текста >>

18. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Те са: Живата природа, Христос, Всемирното Бяло Братство, Човекът, Новото учение, Възпитанието, Легенди, анекдоти, примери.
Правени ли са по-нататъшни опити за систематизиране на извлечените материали, на кои теми, из кои беседи и по какъв начин се е работило. Ако има неясности, могат да се поискат допълнителни пояснения. Нека си пожелаем да завършим със задружни усилия предстоящата работа, изпълнени с радостта, че ще допринесем нещо за едно светло дело. С братски поздрав, за Просветния съвет: Боян Боев Изгрев-София, юлий 1945 г. Забележка: Тъй като първите седем теми, упоменати в настоящото писмо, се поеха от приятелите в София, Просветният съвет избра нови 7 теми за братята и сестрите от провинцията. Те са: Живата природа, Христос, Всемирното Бяло Братство, Човекът, Новото учение, Възпитанието, Легенди, анекдоти, примери. При попълването на графите, страниците и редовете се попълват последователно отгоре надолу. 14) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви тук приложени програмата за братската среща, един позив до братята и сестрите и една брошура, която съдържа между другото и четивата, които ще се прочетат на братската среща. Позива може да раздадете още сега на братята и сестрите. Програмата за братската среща им съобщете най-късно до 5 август, а брошурата раздайте през дните на братската среща. Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото.
към текста >>

19. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

По първа точка се взеха следните решения:Определиха се подходящи лица, които да съберат примерите, разказите и легендите на Учителя.Определиха се лица, които да приготвят сборник от песни на Учителя и такива и на някои наши братя и сестри, подходящи за училищата.Реши се да се напомни на братята и сестрите учители да побързат с приготвяне на статии за педагогическия сборник, които да ни се изпратят навреме.Реши се да се издаде сборник от гимнастични упражнения, като се вземат подходящи такива от паневритмията и те се предшествуват от подготвителни упражнения.
1) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Във връзка с решенията на братската учителска среща на 13 и 14 август 1945 г., ще се правят учителски срещи всяка година във време на събора. Реши се тогава извън тая обща редовна среща да се свикват, при сгоден случай и групови такива. Такава групова среща се състоя на 8.I.1946 г. на Изгрева, на която присъствуваха около 15 души. В срещата се разгледаха следните въпроси:Обмисляне дванадесетте точки от миналата среща, състояла се на 13 и 14.VIII.Изнасяне на педагогически опитности.Изработване дневен ред на бъдещата педагогическа среща във време на общия събор. По първа точка се взеха следните решения:Определиха се подходящи лица, които да съберат примерите, разказите и легендите на Учителя.Определиха се лица, които да приготвят сборник от песни на Учителя и такива и на някои наши братя и сестри, подходящи за училищата.Реши се да се напомни на братята и сестрите учители да побързат с приготвяне на статии за педагогическия сборник, които да ни се изпратят навреме.Реши се да се издаде сборник от гимнастични упражнения, като се вземат подходящи такива от паневритмията и те се предшествуват от подготвителни упражнения. Определиха се лица за изпълнение на тази задача.Изработи се следният дневен ред за идващата педагогическа среща във време на събори: а) Реферати. б) Курсове. в) Педагогически опитности. г) Разни. Предложиха се следните теми за реферати:Идеята за Цялото във връзка с образованието.Мистичната страна в педагогическите идеи на Учителя.Пътят към детското сърце.Образователното дело в Русия.Текстуален доклад на педагогическите идеи на Учителя.Педагогическите идеи на Учителя в моята практика.
към текста >>

20. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Милка Говедева

ТОМ 13

В.К.: Нещо да си спомняте за самото погребение, защото чуваме сега различни легенди.
Там някой ми казваше: „Не по устата." И така, и ръцете му целувах. И Учителя как си менеше физиономията, нямате представа - ту ставаше като жив, ту ставаше като обикновено заспал човек, но някой път така просто гледаше, като че ли аха ще проговори, такова нещо изпитах. И когато после дойдоха да пеят: „Пред Теб припадаме, Господи", после пя Катя Грива, Мичето Златева свири, Асен Арнаудов на арфа. Ябълки ли бяха или портокали, не помня, като че ли ябълки, като се свърши това, към четирите посоки, където бяха, се отправи един плод към тях от ябълки. Казаха: „Учителят ни благодари." Много беше интересно. В.К.: Нещо да си спомняте за самото погребение, защото чуваме сега различни легенди. М.Г.: Да, ще разкажа. А на самото погребение много народ, извънредно много народ. Дойде разрешението и аз даже ходих при тази Драмалиева за разрешение. Ходих аз, как се казва Магдалена, сестрата на Димитров - Баръмова, да се разреши. Обаче аз бях нула пред това, което другите бяха направили.
към текста >>

21. 5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди).
се установява в Рим. С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия.
към текста >>

22. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Наша литература: Беседи и в художествен вид да се предадат наши легенди и приказки. 4.
Константин Константинов и Кузман Кузманов. Всички избрани да напишат нещо за уводна статия и от всичките работи ще се състави нещо цяло. Вестникът ще съдържа: 1. Уводна статия. 2. Научен отдел, познанието - окултни дисциплини научно разгледано. 3. Наша литература: Беседи и в художествен вид да се предадат наши легенди и приказки. 4. Въпроси и отговори. Ще се пита редакцията и там ще се дават отговори. И ако не могат да се дадат отговорите, ще се пита Учителя. Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден." - Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите. Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения.
към текста >>

23. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

този протокол опроверга легендите, че Братството имало злато цели „тенекии".
Най-после ги поех и аз, преброих ги окончателно и отбелязах точният им брой, както казвам и по горе: 77.3/4 наполеони и 77.3/4 турски лири. Това съвпадение в бройките, че е еднакво, ми помогна да запомня завинаги точния размер на монетите. Имаше и една американска златна монета от 20 долара. По решение на нас тримата, направихме за златните монети протокол и го подписахме. Когато тези златни монети бяха иззети от милицията през 1957 г. този протокол опроверга легендите, че Братството имало злато цели „тенекии". Както милицията, така и по делото ни, задоволиха се с показаното в протокола количество. Някой може да си помисли, как ли сме се почувствували ние тримата, като сме се видяли сред купища банкноти. На мен лично не ми направи особено впечатление, гледайки пачките с банкноти по 1000, по 500 и по 250 лева. Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас.
към текста >>

24. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Николай Дойнов

ТОМ 15

И ние знаем от легенди в Америка, че от морето дошли хора с плавателен съд, бели с бради и са ги научили на земеделие, скотовъдство и т.н.
Пирамидите, Стоухендж от Англия и много строежи, които не могат да се обяснят даже, и със сегашна техника не могат да се направят. Следователно, тези разумни същества са притежавали сили, за които ние нямаме представа. Та в Атлантида е имало и една примитивна раса. Според мен това са били сегашните наши цигани, които са имали свои хора първенци и тези първенци в жаждата си да завладеят Атлантида, защото са оказвали под влияние на тази първична раса, а те са ревнували, че хората от примитивната раса са ги слушали. И повдигат бунт срещу тези разумни велики същества. И ние знаем от легенди в Америка, че от морето дошли хора с плавателен съд, бели с бради и са ги научили на земеделие, скотовъдство и т.н. Също така и в Египет са отишли - Хермес заедно с други хора и първите фараони на Египет казват, че са били именно хора дошли от Атлантида. Значи разумните учители не са могли да проникнат в този промисъл на злото да размножат тази примитивна раса в тези размери, че тя наистина да се опълчи. Та сега два пъти грешка няма да направим. И сега виждаме едно прекомерно развитие на примитивните раси. Едно увеличение в Индия.
към текста >>

25. 34. МЕЗОНИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие.
В ежедневния си живот, ние понякога имаме моменти на повишено състояние, което е плод именно на нещо прието от този свят на движението. Легендата изнесена от Лев Толстой, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина. Пра-пра- дядото са били млади, здрави, стройни хора, не грохнали и прегърбени като техните пра-пра-внуци, защото са яли жито едро, едро като кокоше яйце. Значи, приемали са храна от по-високо естество. Следователно, тук се прокарва идеята, за възможността на човека да се ползва от този по-висш свят на веществото. Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие. На едно място Учителят прокарва следната мисъл, която пояснява всичко това: „Любовта, състраданието, омразата, грубостта, безсърдечието, това не са някакви състояния, през които човек минава. Те са известен род материя, с която той си служи. В отношенията на хората има обмяна и на частици от по-висши състояния на веществото. Значи, ние приемаме и даваме нещо. Връзката, обмяната не е само тук между хората на земята.
към текста >>

26. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

ТОМ 16

Отнасяхме се в миналото с легендите, писани за тях.
Книгите бяха любимата й тема. Много нещо бе изчела и все даваше конкретен пример от някоя книга за дадена ситуация. Интересуваше се от всичко. За нея нямаше маловажни неща и може би затова обичаше подробните описания като в произведенията на любимият й писател Иван Вазов. Често, като се разхождахме и имаше ясно небе, гледахме и търсехме съзвездията като Голямата мечка, Квачката, Млечния път, Полярната звезда и планетите Нептун, Венера, Сатурн, Меркурий, Марс. Отнасяхме се в миналото с легендите, писани за тях. Друг път разглеждахме растенията и дърветата. Много обичаше да разглежда камъните, които считаше за живи. Казваше, че благодарение на това, че е кръстена Каменка, е останала жива след шест несполучливи раждания на майка й. Когато времето беше лошо, си оставахме у дома и бродирахме възглавнички и пеехме. Дните й минаваха с грижа за нас и голяма всеотдайност в учителската професия.
към текста >>

27. 7. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1936 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Приказките и легендите не са фантазии и въображение, а са истинска реалност.
Днес, понеже ветрец подухва, аз взимам формата на ветреца и като ветрец те посещавам! Бъди винаги бодър и крепък духом. Няма пространство, няма граници, няма препятствия за души, които си хармонират, за души, които мислят и които чувствуват еднакво! Имат ли еднакви разбирания, те се преливат един в друг и нищо не е в състояние да ги раздели! Те притежават способността да приемат каквато искат форма и с нея да пътуват без билет, без паспорт през пространството и да се срещат и да живеят винаги заедно! Приказките и легендите не са фантазии и въображение, а са истинска реалност. За слънцето има ли препятствия? То като ни обича, прониква със своите светли и топли лъчи цялото пространство и стига до нас, да ни сгрее, да ни стопли, да ни даде живот, импулс, вдъхновение за работа, за нов живот, за нови постижения. То в душите ни посява нови семена - нови идеи! И ни разкрива велики тайни и откровения за общуване, за срещи с души красиви, благородни, единомислящи, възвишени и мили, в които мир царува и Истината вечно грее. Живей и ти, Пеньо, в приказните, легендарните светове, дето слънцето никога не залязва, а вечно грее и вечно, непреривно изпраща струи на живот, на любов, на свобода и простор на душите, които го търсят и които го обичат.
към текста >>

28. 7. Решения на братската среща на учителите: 10-12.VIII.1945 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Събиране материали за сборник с приказките, разказите, легендите и примерите на Учителя, обработени специално за деца и юноши; 2.
На братската среща, състояла се от 10 до 12 август 1945 г. на Изгрева, учителите на Братството се събраха за обмяна на мисли по педагогически въпроси и специално върху педагогическите идеи на Учителя. На отделен лист ви пращаме в резюме основните мисли, изказани в тая учителска среща. На нея присъствуваха 32 души учители. При тая среща се вземаха следните решения за провеждане: 1. Събиране материали за сборник с приказките, разказите, легендите и примерите на Учителя, обработени специално за деца и юноши; 2. Издаване, при първа възможност, сборник с песни от Учителя и други подходящи песни за деца, юноши и младежи; 3. Събиране материал за педагогически сборник със статии от наши братя и сестри върху педагогическите идеи на Учителя, върху начина за тяхното приложение в училището; Поканваме братята и сестрите - учителите, да приготовляват материал за този сборник. Статиите да бъдат готови най-късно до идния събор; 4. Всички братя и сестри-учители, според възможността и условията, да образуват детски групи от първоначални и прогимназиални ученици и младежки групи от гимназиални ученици. Задачата на групите ще бъде: Реферати върху новите идеи, които ще легнат в основата на новата култура, занимания с песни, Паневритмия и други ритмични упражнения.
към текста >>

29. 8. Доклад

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Ще се съберат и разработят Учителювите примери, приказки и легенди.
Обмисляне дванадесетте точки, поставени от миналата педагогическа среща на 13 и 14 август 1945 г. 2. Изработване дневен ред за бъдещата педагогическа среща на общия събор. 3. Изнасяне на педагогически опитности. 4. Разни. Вземаха се следните решения: 1. Ще се съберат и разработят Учителювите примери, приказки и легенди. Материалите ще бъдат предадени на сестра М. Периклиева [задраскано е името, отгоре с молив е написано: Недялка Калпакчиева] и ще се разработят от подходящи лица от педагогическата и литературната секция. 2. Реши се да [се] съберат подходящи за пеене в училищата Учителюви песни на брат Петър Камбуров, на М. Периклиева и др. Определиха се следните лица да събират и обработват песните и ги приготвят за печат: К.
към текста >>

30. 9. Доклад-решение за срещата на 8.1.1946 год. Любезни братя и сестри,

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Определиха се подходящи лица, които да съберат примерите, разказите и легендите на Учителя. 2.
В срещата се разгледаха следните въпроси: 1. Обмисляне дванадесетте точки от миналата среща, състояла се на 13 и 14.VIII. 2. Изнасяне на педагогически опитности. 3. Изработване дневен ред на бъдещата педагогическа среща във време на общия събор. По първа точка се взеха следните решения: 1. Определиха се подходящи лица, които да съберат примерите, разказите и легендите на Учителя. 2. Определиха се лица, които да приготвят сборник от песни на Учителя и такива и на някои наши братя и сестри, подходящи за училищата. 3. Реши се да се напомни на братята и сестрите учители да побързат с приготвяне на статии за педагогическия сборник, които да ни се изпратят навреме. 4. Реши се да се издаде сборник от гимнастични упражнения, като се вземат подходящи такива от Паневритмията и те се предшествуват от подготвителни упражнения. Определиха се лица за изпълнение на тази задача. 5. Изработи се следният дневен ред за идващата педагогическа среща във време на събора: а) Реферати; б) Курсове; в) Педагогически опитности; г) Разни.
към текста >>

31. 1. Предговор

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

А знае се, че не за всеки човек се създават „легенди".
Знае се, че „истината е обективна и доказуема". А всичко изказано тук може да звучи за някого като „субективно и недоказано". Другояче стоят обаче нещата при „легендата". Тя създава простор за свободно творческо въображение. Но даже най-нелепата „легенда" има в основата си някаква доловена истина - народът никога не създава нещо от нищо - винаги има „от крушка опашка". А знае се, че не за всеки човек се създават „легенди". Лично авторът на предговора, поради естеството на лекарската си работа, беше много критичен към Петър Дънов. Това очевидно не оставаше недоловено от него и затова веднъж, добродушно усмихнат, той му каза: „Аз не предсказвам, а само предвиждам." А това вече е съвършено друга категория душевни качества. „Предвиждането" е логически построено умозаключение на човек, който предварително знае причините и не му е мъчно да извлече заключението. „Прочее, не ме мисли за някакъв пророк" - искаше да каже Дънов. Предлаганият материал обаче лесно може да ни убеди, че се касае именно не до „предвиждане", а до „предсказание", до „пророчество", колкото и странно необяснимо да се вижда това за нашата съвременна наука.
към текста >>

32. 12. Медицина и окултизъм

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества.
99, 30.IX.1934 г., с. 3) Като не противоречи на биологическите констатации, като не отхвърля нито постиженията, нито значението на медицината, окултизмът доразвива, задълбочава мисълта на лекаря и го насърчава да търси други кръгозори за своето изкуство - не по-малко научни, макар и понякога профанирани от несведущи или шарлатани. Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност - душата. Точно това, което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо отхвърлят. Окултизмът намира това, което официалната медицина - не безнаказано - е изгубила. Цяла истина е, че в окултизма са зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия не винаги заслужаващи усмивка прояви остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение с нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е, че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, са били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството.
към текста >>

33. 13. Новата основа на медицината

И може би „чудните" оздравявания, приписвани на най-големия окултист - Христос - след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди.
Всеки орган, всяка клетки са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче на тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив, душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните" оздравявания, приписвани на най-големия окултист - Христос - след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно" - и в областта на медицината! Д-р Стефан
към текста >>

34. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията.
За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството. За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена. Нашата Земя е твърде миниатюрен сектор от сферата на нашата Галактика, която от своя страна е също така твърде малка част от необятната Вселена. Астросоциологията ни разкрива живота на тази Вселена, като едно биопсихично тяло. Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената. Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията. Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека”. Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ.
към текста >>

35. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Те ще бъдат тълкуватели на притчите и на легендите изказани от Великите Посветени.
Свръхсъзнанието отваря широко вратите към Живота за цялото, докато самосъзнанието разглежда и действува в живота от гледището на личните, националните, класовите и расовите интереси и домогвания; това е път на ограничението, път на живот на частите. Душите, които ще слязат в инкарнация, идвайки от планетата Уран през периода на научния деканат на Водолея - както Учителят ги нарече: синовете на Мъдростта - ще мислят и действат в светлината на свръхсъзнанието. Синовете на Мъдростта ще бъдат истинските и всеотдайни служители на знанието, на светлината. Те ще бъдат вещи познавачи на звездните пътища, които мълчаливо чертаят съдбините на човеците, на народите и расите. Гордостта, като стимул при изграждането на миналите култури, ще бъде заменена с великото смирение пред Незнайното, което твори планетите, слънцата и галактиките във Всемира. Те ще бъдат тълкуватели на притчите и на легендите изказани от Великите Посветени. Те ще разчитат загадките в страниците на голямата книга на Живата разумна природа, написани от същества, по-високостоящи в еволюцията на човека. Тяхната могъща Уранова мисъл ще разпръсне мъглите и тъмните облаци на съмнението, песимизма и скептицизма. Тези синове на Мъдростта няма да имат Стр. 66/943 нужда от паметници, издялани от камък, каквито досега са издигани на гениите, талантите и заслужилите мъже на народите. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на великото познание, което ще даде методите за освобождение на подтиснатата човешка мисъл.
към текста >>

36. 3.3 ЧОВЕЧЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО

Всичко това звучи като приказка, като легенди, но в културата на Водолея тези дълбоки знания ще бъдат осъзнати и изразени от великите души на волята, на силата на Истината и Красотата.
Петата раса развива центровете намиращи се в горната част на челото, където са локализирани висшите мисловни способности или философската каузална мисъл. Шестата раса ще стане съзнателно господар на всички скрити в човешкия организъм сили. По пътя на ясновидството ще се влезе в света на подсъзнанието, където са регистрирани всички лични, семейни, обществени, народни и расови информации от слизането на човешката душа в материалния свят. Тази раса открива пътя на ученика. При следващата седма раса човешката душа ще се възвърне към света на свръхсъзнанието, за да завърши земния си курс и да се подготви за нови звездни сфери. Всичко това звучи като приказка, като легенди, но в културата на Водолея тези дълбоки знания ще бъдат осъзнати и изразени от великите души на волята, на силата на Истината и Красотата. Главата на човека отразява цялото минало на човечеството. Звездният свят е също отразен в линиите на човешката ръка. Линиите на човешката длан са антени на звездния свят. Чрез тези линии звездният свят влива своите електромагнитни еманации, необходими при развитието на различните раси. Линията на живота отговаря на първата раса.
към текста >>

37. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Марс е въстанал срещу хубавата Венера, както се изразяват древните легенди.
Върху нейната конструкция живата, разумна природа непрестанно работи.” „Първата коренна раса е създала едно важно човешко сетиво - слуха. В най-дълбока древност тази раса е била наречена раса на боговете, понеже според окултната традиция тя е била двуполова. Втората раса е усъвършенствувала осезанието. Третата - лемурската създава зрението. В тази раса става разделянето на половете. Марс е въстанал срещу хубавата Венера, както се изразяват древните легенди. Четвъртата коренна раса Атлантската е развила вкуса. С нея свършва инволюционния процес на човешката душа. Петата раса-бялата, арийската, с която започва еволюционния процес на човешката душа, усъвършенства обонянието. Следващата - шестата раса ще развие шестото чувство, ясновидството. Шестата раса ще стане господар на всички сили в човешкия организъм, ще развие ясновидството.
към текста >>

38. Б.2 ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ

За мен приказките, легендите бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Цялото това мое психично състояние, подобно на положението, когато се извършва една трагична операция, бе изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко явление в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете. при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си крила над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакви религиозни идоли и кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи или социални реформатори. За мен приказките, легендите бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на Природата, за великите закони в битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит в присъствието на това Космично Същество, което чувствувах и разбирах, с цялото си сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с душата и духът си. В този момент аз почувствах този Истински пратеник на небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото на една нова епоха и аз спонтанно, с целия си вътрешен живот го почувствах и Виждах като една мистична чистота, като една безкрайна светлина, като едно благородно и висше букористие, което дава като един велик бликащ извор, който нищо не иска! След тази фраза, която ми каза отначало, той ми говори около 2 часа Този разговор, който слушах през сълзи, не желая с никого да споделя на Земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие или великия храм на човешката душа и на човешкия дух. (Разговорът не споделих даже с моите най-добри идейни приятели бр.
към текста >>

39. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

В този континент е имало малко общество от тази първа раса и друга, многобройна раса, примитивна, която подстрекавана от своите водачи от завист към тях, са ги разгонили от континента, като част от тях са дошли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което споменахме, че говорят индианските легенди и предания.
Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази първа раса и друга, многобройна раса, примитивна, която подстрекавана от своите водачи от завист към тях, са ги разгонили от континента, като част от тях са дошли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което споменахме, че говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида, в Египет са осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, която е станала причината за изгонването на първата раса. Те са изградили Сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разглежда образа на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем, какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата „Коба”, нейният психически облик. Първо, горната част на главата, под забрадката, е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвити мозъчни центрове, даващи моралните качества в даден човек - благоговението, уважението, милосърдие, съвестта. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо и ушите са малко щръкнали и са нагоре от общоприетото.
към текста >>

Своите ученици той всестранно и задълбочено е запознавал с Астрологията, Зодиакалните съзвездия, символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях.
След потъването на Атлантида, в Атлантическия океан идва топлото течение „Голф-Щром”*(* Бележка на съставителя: Познато като Гълфстрийм.), което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля и започва бързото топене на ледовете. От това и потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан се бързо повишава, залива ниските земи, залива и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал школа и е обучавал народа великият Учител - Саабей Бен Аадес, на науката за звездния мир Астрономията и Астрологията. Народът е бил рядко предан на този велик Учител, като е учил и е изпълнявал неговите поръчения, затова Саабей е нарекъл този народ „ХАЛДЕИ”, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Своите ученици той всестранно и задълбочено е запознавал с Астрологията, Зодиакалните съзвездия, символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите свързани с тях, много са загубени, а други са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей е дал и имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „Биб-Бу”, което на халдеиски език значи - човекът, който бързо схваща и разбира, а това е най-характерното за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече, човекът, който обича, любящият човек.
към текста >>

Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини.
Климатът там се затопля и започва бързото топене на ледовете. От това и потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан се бързо повишава, залива ниските земи, залива и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал школа и е обучавал народа великият Учител - Саабей Бен Аадес, на науката за звездния мир Астрономията и Астрологията. Народът е бил рядко предан на този велик Учител, като е учил и е изпълнявал неговите поръчения, затова Саабей е нарекъл този народ „ХАЛДЕИ”, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Своите ученици той всестранно и задълбочено е запознавал с Астрологията, Зодиакалните съзвездия, символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите свързани с тях, много са загубени, а други са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей е дал и имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „Биб-Бу”, което на халдеиски език значи - човекът, който бързо схваща и разбира, а това е най-характерното за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече, човекът, който обича, любящият човек. За Марс е дал името „Зил-Батуни”, което ще рече.
към текста >>

Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите свързани с тях, много са загубени, а други са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания.
От това и потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан се бързо повишава, залива ниските земи, залива и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал школа и е обучавал народа великият Учител - Саабей Бен Аадес, на науката за звездния мир Астрономията и Астрологията. Народът е бил рядко предан на този велик Учител, като е учил и е изпълнявал неговите поръчения, затова Саабей е нарекъл този народ „ХАЛДЕИ”, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Своите ученици той всестранно и задълбочено е запознавал с Астрологията, Зодиакалните съзвездия, символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите свързани с тях, много са загубени, а други са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей е дал и имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „Биб-Бу”, което на халдеиски език значи - човекът, който бързо схваща и разбира, а това е най-характерното за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече, човекът, който обича, любящият човек. За Марс е дал името „Зил-Батуни”, което ще рече. човекът, който воюва и граби.
към текста >>

Гръцки философи също са били там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години и са занесли в Гърция много от знанията, легендите, получени в школата, като са ги преработили и преиначили съобразно тяхната религия.
С тази легенда Той е изнесъл съдбата на малката група хора от великата първа раса - Авел в Атлантида, тъй като събитията на този континент са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат, Арабския полуостров. Там занасят неговото учение, науката за звездния мир, Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ”. Отивайки там те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят школа за изучаване на науките, на първо място Астрологията и Астрологията - Саабеизма. Хората, младежите с по-голям научен интерес, от целия околен свят, са ходили и прекарвали във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са били там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години и са занесли в Гърция много от знанията, легендите, получени в школата, като са ги преработили и преиначили съобразно тяхната религия. Те също са занесли и нещичко от науката за звездния мир, като за имената на планетите са поставили имената на техните Богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм”, За саабеизма се отбелязва, че то е съществувало още от най-стари времена и е характерно с боготворението на звездите и въобще всички небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия. Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания.
към текста >>

40. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога в своята основа имат нещо, което е било, което е станало, някакъв факт - събитие.
Така са приемали древните звездобройци. Осите, по които се въртят планетите, са с най-различен наклон, по отношение плоскостта на еклиптиката. А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което нещо носи изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключително благоприятни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това нещо най-добре бихме разбрали от нашата Земя. Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога в своята основа имат нещо, което е било, което е станало, някакъв факт - събитие. Така например да вземем легендата за „рая”, в който човек е бил поставен - условия, изключително благоприятни за живота, въобще и пo- специално за човека. И наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, то климата на нея ще бъде възможно най-благоприятен - райски. Ще има вечна пролет, такова време, каквото имаме през най-хубавите майски дни. Че наистина Земята е имала изправена ос и кръгова орбита и с това такъв благоприятен климат, показва намерените в Антарктида - Южният континент - въглищни пластове и вкаменени дървета. Това съвсем ясно говори, че там някога е било топло и условията за живота са били напълно благоприятни.
към текста >>

41. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини.
Потъва благодатната земя Едем. В тази именно благословена земя е имал школа и е поучавал народа Великият Учител И- Саабей Бен Аадес. Народът е бил рядко предан на този велик Учител и е изпълнявал неговите поръчения и затова Саабей е нарекъл този народ „Халдеи”, което ще рече народ, стремящ се към светлина. От всичко, което е предавал в своята школа най-добре и пълно се е изучавала науката за звездния мир. Той е запознавал своите ученици предимно със Слънчевото семейство, неговите членове и зодиакалните съзвездия, на които той е дал за всяко едно символа и съответната легенда, отразяваща естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Езикът на легендите е по-достъпен и с него по-нагледно могат да се обяснят на него тези истини. Символите на зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите - много от тях са загубени, а някои са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей, особено кратко и ясно е изнесъл естеството на силовите течения, които идват oт всяка една планета на Слънчевото семейство, като им е давал имена, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например, за планетата Меркурий той е дал името „Биб-бу”, което на халдейски език значи „човекът, които бързо схваща и разбира”, което е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече „човекът, който обича” - любящият човек.
към текста >>

Езикът на легендите е по-достъпен и с него по-нагледно могат да се обяснят на него тези истини.
В тази именно благословена земя е имал школа и е поучавал народа Великият Учител И- Саабей Бен Аадес. Народът е бил рядко предан на този велик Учител и е изпълнявал неговите поръчения и затова Саабей е нарекъл този народ „Халдеи”, което ще рече народ, стремящ се към светлина. От всичко, което е предавал в своята школа най-добре и пълно се е изучавала науката за звездния мир. Той е запознавал своите ученици предимно със Слънчевото семейство, неговите членове и зодиакалните съзвездия, на които той е дал за всяко едно символа и съответната легенда, отразяваща естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Езикът на легендите е по-достъпен и с него по-нагледно могат да се обяснят на него тези истини. Символите на зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите - много от тях са загубени, а някои са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей, особено кратко и ясно е изнесъл естеството на силовите течения, които идват oт всяка една планета на Слънчевото семейство, като им е давал имена, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например, за планетата Меркурий той е дал името „Биб-бу”, което на халдейски език значи „човекът, които бързо схваща и разбира”, което е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече „човекът, който обича” - любящият човек. За Марс е дал името „Зал-Батуни”, което значи „човекът, който воюва и граби”.
към текста >>

Символите на зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите - много от тях са загубени, а някои са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания.
Народът е бил рядко предан на този велик Учител и е изпълнявал неговите поръчения и затова Саабей е нарекъл този народ „Халдеи”, което ще рече народ, стремящ се към светлина. От всичко, което е предавал в своята школа най-добре и пълно се е изучавала науката за звездния мир. Той е запознавал своите ученици предимно със Слънчевото семейство, неговите членове и зодиакалните съзвездия, на които той е дал за всяко едно символа и съответната легенда, отразяваща естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Езикът на легендите е по-достъпен и с него по-нагледно могат да се обяснят на него тези истини. Символите на зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите - много от тях са загубени, а някои са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей, особено кратко и ясно е изнесъл естеството на силовите течения, които идват oт всяка една планета на Слънчевото семейство, като им е давал имена, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например, за планетата Меркурий той е дал името „Биб-бу”, което на халдейски език значи „човекът, които бързо схваща и разбира”, което е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече „човекът, който обича” - любящият човек. За Марс е дал името „Зал-Батуни”, което значи „човекът, който воюва и граби”. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече „подобен на Слънцето”.
към текста >>

42. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Доколко са верни тия легенди, това е въпрос, който предстои на изучаване.” 223.
Като знаел, че Бог е създал цялата вселена, Луцифер решил да скрие oт Hero своя план за открадването на небесната дева. Той успял да реализира плана си, заради което бил изпъден от рая. И до днес още Луцифер не може да се вьрне на небето. След създаването на първите човеци. Бог създал втори свят, в които били поставени да живеят Адам и Ева. Доколко са верни тия легенди, това е въпрос, който предстои на изучаване.” 223. ПРАВА МИСЪЛ: 32 лекция от Учителя,държана на 2 април 1930 г., София. - В: Степени на съзнанието: Общ окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. II. София, 1939, с. 300 ÷ 301 „Да мисли човек, че от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност.
към текста >>

43. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

За тази самодивска поляна нашият приятел Николай Дойнов обичаше да разказва красиви легенди.
В онова време смърчовата гора. която и сега съществува, е била от малки още дървета, колкото човешки рьст. Поляната, на която бил разположен лагерът, беше много красива. От там се откриваше омайваща гледка на изток. Виждаше се и самодивската поляна в дъното на долината, по която тече реката „Стара река”. За тази самодивска поляна нашият приятел Николай Дойнов обичаше да разказва красиви легенди. Беше добър разказвач и аз обичах да го слушам. Сега тази картина я няма. Пак има картина, но тя е съвсем друга. Смърчовете са достигнали обичайната си височина. Гората е вече над осемдесет-годишна.
към текста >>

44. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Легенди и разкази за Исуса обикаляха от уста на уста.
Почти никакви гласове не се чуват вече. Глъхнало е. Единствено само разбойникът е, който вие от болки от време на време и кара всички да настръхват. Другият е наклонил глава и се мъчи да не отдели поглед от Исуса... А Исус гледа някъде далече, далече, през вековете. В тълпата започнаха тук и там да се чуват плачове. Легенди и разкази за Исуса обикаляха от уста на уста. Групи слушаха глъхнали и със страх поглеждаха към върха, където между разбойници стърчеше фигурата на Тоя, Който беше оздравявал мнозина, сакати изправял на крака, слепи изцерявал и мъртви възкресявал... И плачеха жени, а озлобени мъже се караха. - Глупости! Ако Той бе спасил другите, защо сега не спаси Себе Си! Къде Му са Ангелите? Къде Му са светкавиците и силата?
към текста >>

А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни.
Къде Му са светкавиците и силата? Приказки са това, глупости!... Дивотии! Че ако беше Той Истинският Месия, не щяха ли да знаят това първосвещениците най-напред! А нали те искаха да се разпъне! Богохулник е Той.... безумец... И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди. А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни. Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа. Затваря очи и пак ги отваря - нито дума не е казал досега... Но ето, в тълпата настава някакво смущение. Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха. - Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й. - Не, не е - спореха други.
към текста >>

45. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Много легенди и нечистотии са ми казвани за него... Времето вървеше, вече десетки години се минават и кръгът на това Учение се разширява... И казват, сега е имало мнозина ученици и привърженици далеч, по всичките краища на света.
Ученикът загледа дълго царя право в очите. И тоя втренчен поглед като че искаше да проникне в самите дълбочини, да премери всички възможности, да съобрази всички възражения. - Да - каза тихо той, - това е Учителят, при когото от дълги години съм, при когото отивах, когато се отклоних към Вашия лагер. - Вашият Учител! Аз съм чувал за него, говорено ми е неведнъж, даже е искано да бъдете гонени, преследвани и унищожени с държавна сила. Много легенди и нечистотии са ми казвани за него... Времето вървеше, вече десетки години се минават и кръгът на това Учение се разширява... И казват, сега е имало мнозина ученици и привърженици далеч, по всичките краища на света. - Да, Бог ни е удостоил с велика светлина, която буди съзнанията, разкрива Божествения план и сочи пътя към новия живот. - Но мислите ли, че Той е повече от Христа? И може ли да го смятаме като основател на нова религия или само като философ, който чертае нови пътища, възможни, но не задължителни? - Учението Му не е школа и религия, а Учение за целокупния живот. В него се проявява Христовият Дух с голяма пълнота.
към текста >>

46. 33. Свободна трибуна

ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Ако, въпреки всички тия хубави поучения на Писанието, ние загазихме в туй блато на света, което се казва вестникарство, на такава една смела за нас постъпка се решихме, като сме се въодушевявали главно от искреното желание да осветлим общественото мнение у нас, въведено в заблуждение от глупави легенди и неокачествими клевети против личността на нашия благ Учител и против неговата във всяко отношение безупречна дейност, както изобщо против нашето общество - легенди и клевети, пускани и разпространявани от хора «sans foi ni loi» (без вяра и без закон) - да употребим един хубав френски израз, който е тук тъкмо на мястото си.
«А дето е Духът Господен, там е свободата» - казва апостол Павел. Свободата на всекиго се простира дотам, отдето почва свободата на другите, което значи, че свободата на всекиго трябва да се съгласява със свободата на всички. «Мир имайте помежду си.» «Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, а моето бреме е леко.» «Мир ви оставям: моя мир ви давам, аз не ви давам, както светът дава» - ни говори пак Небесният Учител. Ако, въпреки всички тия хубави поучения на Писанието, ние загазихме в туй блато на света, което се казва вестникарство, на такава една смела за нас постъпка се решихме, като сме се въодушевявали главно от искреното желание да осветлим общественото мнение у нас, въведено в заблуждение от глупави легенди и неокачествими клевети против личността на нашия благ Учител и против неговата във всяко отношение безупречна дейност, както изобщо против нашето общество - легенди и клевети, пускани и разпространявани от хора «sans foi ni loi» (без вяра и без закон) - да употребим един хубав френски израз, който е тук тъкмо на мястото си. Друго, наистина, не би могло да се очаква от един свят, който, според думите на апостола и евангелиста Йоан, «лежи целият в лукавата». Но има и втора една, не по-малко сериозна, причина, която ни накара да излезем от пасивното положение, което сме държали досега, повече или по-малко, спрямо всички хули и клевети, на които сме били излагани от дълго време, от ред години насам, и то с настойчивост и упоритост, достойни за по-благородна цел; тази причина лежи именно в нуждата да разсеем недоумението на доста много - инак добри и съчувствуващи нам - хора, недоумение, в което те са изпаднали поради нашето досегашно мълчание. Защото «qui tacet consentire videtur» («който мълчи, смята се, че се съгласява»), сиреч на това, което се говори - така е поне в света. А ние - искаме да кажем, нашето малко общество, - ако и да не се смятаме от света, все пак живеем в света, с който по необходимост трябва да поддържаме най-разнообразни връзки, та необходимо се явява и да се съобразяваме с неговите изисквания и условности, доколкото това, разбира се, е нужно за избягване излишни конфликти със света. Сега, преди да пристъпим към същността на въпроса, който ни занимава тук, а именно - оборването на клеветите, към които прибягват нашите недобросъвестни противници, само и само да могат да ни очернят пред българския народ и да парализират по тоя начин нашата дейност сред него, - трябва да изтъкнем, че в случая нашите жалки антагонисти, макар и да се кичат с името «православни» християни, действуват в пълен разрез с примера на Христа и Духа на Неговото учение, и следователно не само не са «православни» християни, ами не са изобщо и никакви християни.
към текста >>

47. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот.
Тъй че, ако една страна съществува и напредва, това се дължи именно на светите хора, които живеят в нея. Ние сме уверени, че Англия дължи своята морална сила и своето морално величие, с които се отличава между всички други страни на света, главно на светите хора, които живеят в нея, на първо място - на куейкерите, които съставляват едва едно и половина на сто от цялото 40-милионно население на британските острови. Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух.
към текста >>

48. 48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84)

И той се започна бавно, в малки общества, незначителни отначало, скрити по необходимост, тайнствени, заради това заобиколени със страшни и невъзможни легенди за разврат, оргии, ядене деца; крепнещи полека, растящи бавно между отритнатите, всред просяците, немощните, робите, уличните жени.
Римската империя, разширила се до възможните си предели, бе изкуфяла в сърцето и ума си. Рим, станал грамадно тържище и център, бе се превърнал и в клоака, гдето всичките нечистотии на света си бяха дали среща. Изобилието бе родило леност, отпадък на мисълта и нежелание да се живее нормално, безмислие на дните, преситеностот всичко, което бе опитано, вкусвано до отвращение. Материалното бе се втръснало на всички - животът на цялото преставаше - три века трая тая агония. А гниенето беше сгодният момент да се започне новия живот. И той се започна бавно, в малки общества, незначителни отначало, скрити по необходимост, тайнствени, заради това заобиколени със страшни и невъзможни легенди за разврат, оргии, ядене деца; крепнещи полека, растящи бавно между отритнатите, всред просяците, немощните, робите, уличните жени. Те образуваха комуни, в които всеки внасяше колкото му трябваше. Обща любов нямаща нищо общо с мърсота-та, която наричаха с тая свещена дума околните им, свързваше техните простодушни, изпълнени с вяра сърца. Те растяха, както пожарите в някоя гъста гора; изникваха на нечакани места, губеха се, блесваха отново, за да се скрият временно и покажат тогава, когато, обхванали всичко, правеха съпротивата невъзможна. Управниците, силните, които ръководеха живота тогава на разлагающата се империя, не обръщаха внимание отначало. Те бяха нагълтали зараза, която щеше да докара смъртта на всичките им религиозни институти тъй безгрижно, както и коя да е чаша вино.
към текста >>

49. 11. От миналото на българите II. (Продължение)

Някои го вземат като легенди, предания.
Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществующа от дълги години «истина», напр. да вземем тая за въртението на Слънцето около Земята, в която столетия са вярвали учени хора - или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, «непогрешимата наука»... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа -и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел - и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напуща-ние пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат някакви спомени, паметниците на която повече са от желязо - ще се стопят като нищо - и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-послешните разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефемерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би само големите блокове армиран бетон да ги поучудят, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити - и да ги наречат някакъв «конгломерат», «минерал», както и ние наричаме гранита, варовика, гнайса, базалта и пр. «скали». Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход, и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази. Как ще надзърне той там? Какво се крие в тая тъмнина на вековете? Има ли изобщо нещо в тоя мрак от върволица безчетни години?
към текста >>

Но и легендите имат свой произход, и те имат свой бит и свое начало.
да вземем тая за въртението на Слънцето около Земята, в която столетия са вярвали учени хора - или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, «непогрешимата наука»... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа -и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел - и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напуща-ние пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат някакви спомени, паметниците на която повече са от желязо - ще се стопят като нищо - и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-послешните разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефемерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би само големите блокове армиран бетон да ги поучудят, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити - и да ги наречат някакъв «конгломерат», «минерал», както и ние наричаме гранита, варовика, гнайса, базалта и пр. «скали». Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход, и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази. Как ще надзърне той там? Какво се крие в тая тъмнина на вековете? Има ли изобщо нещо в тоя мрак от върволица безчетни години? Не е ли суетна надеждата, че ще проникне слънчев лъч някога в далечините, от които няма никакви възпоменания?...
към текста >>

50. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие.
Преди двадесет столетия, в една бедна страна, разядана от религиозен фанатизъм, над която тегнеше сянката на римския орел, се роди един скромен труженик всред работническо семейство, на когото съдбата бе предопределила незавидната роля: да донесе Божествената Любов на хората - и те, в името на тая Любов, да го убият - и се избиват векове цели помежду си след това - за да си докажат кой по-правилно го е разбрал! Наистина, историята на човешкия живот ни дава такива невероятни абсурди, каквито човешкият съвременен ум се отказва да приеме - но търпи, разбира се, други, които след векове ще бъдат навярно все тъй невероятно неприемливи за здравия разум... Христа Исуса* осъдиха, че искал да разруши старото предание, закона, т.е. - тъкмо това, което фактически не съществуваше и следователно нямаше какво да разрушава! Мойсей им донесе от планината Божествения закон: «Не убий! », а те бяха убивали толкова много, без да престанат да мислят, че изпълват закона - разбира се, че всеки, който им напомняше за миналото или събуждаше гласа на съвестта, те бяха готови да го накарат да замълчи. Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие. Няколко години само негов живот и проповед издълбаха страшно дълбоки следи в съзнанието на человечеството, промениха много мнения, катуриха много старини и възкресиха достатъчно мъртъвци за нов живот. И нещо странно - вместо да отслабнат тия следи, да се затрият тия възпоменания, да изчезнат надеждите - като че ли напротив - колкото человечеството уж расте в своите разбирания, толкова то като че ли се смалява и на хоризонта на вековете фигурата на Христос става все по-огромна и по-огромна. Неговите съвременници предпочетоха един разбойник пред Него. В един ден те бяха готови да Го видят цар Израилев - на следния само разбрали, че Той няма да върви по краткия път на насилието, който доближава до всички земни идеали - и с това отнема всяка радост от тях и ражда по следите си кръв и смърт - викаха със същата охота «Разпни го! », както бяха викали и за много други престъпници.
към текста >>

51. VII. За Учителя Дънов

Оригинални и своеобразни, те - учение и личност - са ставали обект на антрефилета, спорове, легенди, а напоследък - и на полицейско следствие...* След двегодишно изследване «следствието се помъчило да установи» някои факти от живота на г-н Дънов.
Средата не е била още готова да ги разбере. Това са го опитали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота - винаги те са срещали голям отпор в ръководящите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат - са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото място в обществото. А ако така упорито се отрича всичко ново, как ще влезе в живота то? Ако се слушат невежите и консерваторите, никога няма да му «дойде времето»... Но то, Новото, прилича на дете, което «като му дойде времето» - ражда се и без акушерка. Периодически, по разни поводи, вниманието на нашата читающа публика е бивало привличано около учението и личността на г-н Дънов. Оригинални и своеобразни, те - учение и личност - са ставали обект на антрефилета, спорове, легенди, а напоследък - и на полицейско следствие...* След двегодишно изследване «следствието се помъчило да установи» някои факти от живота на г-н Дънов. Това не е лошо. Самото изнасяне на истината, по който и да е повод, е винаги от обществено значение, а за един вестник, който е обществена трибуна и ръководител на мнението на своите хиляди читатели - и една необходимост, условие за порядъчност и добросъвестност. Окъслечните сведения и части от разговор обаче, приписвани г-н Дъно-ву (бр. 3706 от вестника Ви) подчертават една несвързаност, и даже нелогич-ност, която е може би естествена и характеристична за тези, които е трябвало да избират от едно голямо следствие отделни фрази за сведения на печата, но която, според нас, не отговаря на действителността. За да се увери човек в това, не е необходимо нито да се насиля частно жилище в отсъствието на неговите стопани и да се иззимат художествени картини, нито има нужда от каквито и да е микрофони, за да бъде чут г-н Дънов.
към текста >>

52. (75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Легенди се носеха, преувеличени съзнателно.
(75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасни офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце, царят около един и половина месец не ме приемаше (от 11 .II).509 Поотдъхнах си от интриги и отрови и можах да дойда на себе си, защото то беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл.
към текста >>

53. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

ТОМ 21

Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него.
1) Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо. Днес виждаме, че има по-лоши врагове и от самите турци. Днес виждаме, че най-лошите врагове на нас, българите, са пак българи. Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин. Смъртта на Ботев е загадка. Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него. Кой изпразни револвера и с това го накара да тури край на живота на Ангел Кънчев - българин. Кой предаваше на турците комитите - нехранимайковци - пак българи. Кой уби Стамболова - българин. Кой уби Д. Петков - българин.
към текста >>

54. 3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

ТОМ 21

От Централния комитет * Безспорно е имало честни водачи и чиновници, служители народни, но те са малцина, народът ги знае, цени и разправя за това легенди от поколение на поколение (бел. а.).
Напред, смело се организирайте, и успехът е наш. Защото историята, еволюцията и животът ни извика да поемем в собствените ръце съдбата и поведем народа ни по нов път - пътя на доброто. Християнска България трябва да се управлява от християни - единствен останал още път за спасение на народа ни и страната ни. Християни от всички села, градове, организирайте се! Християни, да си изберем свои народни представители, свои управници, свои министри, които да ни разбират болките, страданията, езика, и ний да им разбираме техния език и знаем делата. От Централния комитет * Безспорно е имало честни водачи и чиновници, служители народни, но те са малцина, народът ги знае, цени и разправя за това легенди от поколение на поколение (бел. а.).
към текста >>

55. XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Събраха се две легенди и те създадоха „Изгревът”, том XXI.
Те са свързани с Любомир Лулчев и затова включвам техния материал в този том. Когато говорехме за Любомир Лулчев, казвахме му „Братът”. А когато говорех за Семейството, включвах всички, чийто материали съм включил. Изобщо, Братът е цяла легенда. И семейство Няголови е цяла легенда. Събраха се две легенди и те създадоха „Изгревът”, том XXI. Такава е истината, 18. Благодаря на Полина Тодорова Петкова от гр. Видин, която набра материала на компютър от стр. 500 до стр. 991 (от оригинала, а тук стр.
към текста >>

56. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

ТОМ 22

Цялото това пространство е наречено впоследствие Бермудски триъгълник и е свързано с много легенди.
Шесто . Това е място на големи катастрофи . На това място е забелязано, че изчезват много самолети и параходи. Потъват без следа. Това се дължи на магнитните бури, излизащи от тази точка. Цялото това пространство е наречено впоследствие Бермудски триъгълник и е свързано с много легенди. Днес с тази публикация се обяснява на какво се дължи всичко това. Това нещо досега бе неизвестно. И да искат, няма от къде и от кого да се узнае. 33 . Влиянията в тази пресечна точка образувани в 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела и всички онези шест събития, които описахме, се дължат на нещо съвсем друго.
към текста >>

57. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти.
че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтя- ните; 3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин; 4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вършил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и 5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти. Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо?
към текста >>

58. Статия III-та Дънов

ТОМ 24

(36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
(35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен. Изреченията му не са отривисти и плавни. Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области. (36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: "Никой човек не е говорил, както тоя човек говори" с власт и сила; "а не както книжниците и фарисеите". Не както кардиналите, владиците и пасторите със зазубрени по угода на времето легалности.
към текста >>

59. 7. Кой ще чете Сведенборг?

Елена Андреева

ТОМ 24

Там тя им пее песни, рецитира им стихове, разказва им легенди и им говори по духовни въпроси.
Една от дежурните отива при Учителя и му се оплаква. Разказва за всички затруднения на дежурните по кухня. Учителят я изслушва и пита:"А къде са младежите? " - "Учителю, младежите след Паневритмия хукват по езерата начело с Весела Несторова. Тя ги води. Там тя им пее песни, рецитира им стихове, разказва им легенди и им говори по духовни въпроси. Това знам от момичето, което спи в моята палатка. Разказва ми всяка вечер къде са ходили и как са се подвизавали на всяко езеро." Учителят мълчи. Накрая казал: "Ще вземем мерки и ще върнем младежите в лагера." И ето, Учителят се намеси. Как? Невероятен способ. Среща я една сутрин: "Сестра, чели ли сте нещо от Сведенборг?
към текста >>

60. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

И наредиха се чрез редица героични дела подвизи чутовни в низа от перли, блясъка на които не ще угасне не вечни времена, а легенди ще останат да разказват и ги предават от поколение на поколение за назидание на всички българи - стари и млади.
без да спират тежката си работа по укрепяването, почнаха с внезапни нощни нападения, систематически предприемани, последователно водени ту близо, ту далече в тила му, да разрушават издигнатите постройки, да избиват гарнизоните им и да отвличат живи пленници. Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа. * * * Тежко и мъчително минаваше времето в позиционната борба: нерадостно се нижеха дните един след друг, късаха се от настоящето и отлитайки в неизвестното, събираха се в седмици, месеци и години, а борбата не спираше. Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и студена смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им. Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на живот или смърт, всеки бе готов за подвиг. И наредиха се чрез редица героични дела подвизи чутовни в низа от перли, блясъка на които не ще угасне не вечни времена, а легенди ще останат да разказват и ги предават от поколение на поколение за назидание на всички българи - стари и млади. 6-и септемврий бе, 1917 г. - горещ ден, изтекъл неспокойно под вражеския артилерийски огън. Мръква се. Вечерният здрач се надигна из дълбоките планински дерета и бавно пропълзя нагоре по скали и чукари, а последните се гурнаха и загубиха в черния му мрак. Времето бе тихо и прохладно.
към текста >>

61. 3.13. НА ТОМОРОС Март 1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

"Томорос" - паметник студен и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава.
3.13. НА "ТОМОРОС" Март 1917 г. "Томорос" - незнаен, високо издигнат и вечно къпещ се в облаците и техните гъсти мъгли, планински каменист колос - свръзка естествена и яка на неделими родни езера - Охрида син и стара Преспа. "Томорос" - паметник студен и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава. * * * Мартенско време настъпи. Неочаквано гореща вълна се разля из низините на Битолско и времето стана тежко поносимо. Но там горе, по главните позиции, изрязани в студената плът на "Баба планина", "Перистер", к. 1248 и "Томорос", особено на последния, капризът на "баба" Марта се изрази в луда снежна виелица, която със страшен писък покри земята с дебел сняг, зарови долинки и дерета, отрупа с плътни преспи пътища и пътеки, а живакът притисна към 15 градуса под нулата. Изнемогваха там защитниците под ледените й удари, а мощната противникова артилерия сливаше смъртния си вой с нейната песен и шареше позицията с грамадни черни петна от горещо желязо, камъни и пясък.
към текста >>

62. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен.
Мислите ли, че общението Ви с мене ще тури „красиви черти” върху характера ми? Ако това красиво нещо се постави отвънка, то няма никаква стойност, но ако иде отвътре, то си е било там отвеки, а Вие само сте го събудили, извикали към живот. Прилагам третото Ви писмо. „21 май 1926 г. Чудеса на чудесата! Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен. Запис със 700 лв. от Добринка Емануилова, придружено с тайнствено поетично писмо! О, значи и аз съм мила на Бога, щом добри човеци се сещат за мене и ми помагат! Значи моят вик е стигнал до Бога - до нея и ето навреме идва чудната помощ. Казаха ми, че Colombo става пълномощен министър.
към текста >>

63. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Вярно е, че богомилството може да ви даде материал, но мисля че трябва от там да използвате някои красиви легенди, които считайте като есенция на оная знаменита епоха.
И понеже е невъзможно да се пише това, копнее душата ми да Ви говоря... Действително, ний влагаме в писмата си най-чистите пориви на нашите души, затова и четенето им бива като свещенодействие. Също и за мен те са толкова ценни, че избирам най-красивият час на денят, на най-красивото място, гдето прочитам и препрочитам словата на Хелмира. Това, което сте започнали с новата тема е добре очъртано. Началото е бегъл поглед на миналото, както бегло се преминава през потайна пътечка, коя през дебри и потоци, пропасти и скали ни отвежда в скрита пещера, где неизчерпаеми съкровища на вдъхновение очакват да гребеме от тях до насита. Това Ви пожелавам, да стигнете тия съкровища и с тяхната чиста материя да изградите формата, в която „синът” ще се всели. Вярно е, че богомилството може да ви даде материал, но мисля че трябва от там да използвате някои красиви легенди, които считайте като есенция на оная знаменита епоха. След това, вече като преминете към днешното време, спрете се с всички сили да обрисувате Българският дядо, който работи сред тоя народ; вярвам, че Учителят Ви е напътил и тук, а след време прочетете Му написаното и Той пак ще допълни. 8 юлий; Относно литературата, която четете по тоя въпрос, ще добавя, че ако не сте намерили достатъчно материал и осветление от поменатите съчинения, да потърсите и в съответните томове „Народни умотворения”. Последните трудно се намират, но въобще запитайте сведущи наши братя и сестри от где най-вече може да прочетете оригинални легенди и описания за живота на видни богомили. Учителката Ви по литература не би ли Ви посочила нещо? Сега, да засегна изненадата, която преживях сряда вечер на школата!
към текста >>

Последните трудно се намират, но въобще запитайте сведущи наши братя и сестри от где най-вече може да прочетете оригинални легенди и описания за живота на видни богомили.
Началото е бегъл поглед на миналото, както бегло се преминава през потайна пътечка, коя през дебри и потоци, пропасти и скали ни отвежда в скрита пещера, где неизчерпаеми съкровища на вдъхновение очакват да гребеме от тях до насита. Това Ви пожелавам, да стигнете тия съкровища и с тяхната чиста материя да изградите формата, в която „синът” ще се всели. Вярно е, че богомилството може да ви даде материал, но мисля че трябва от там да използвате някои красиви легенди, които считайте като есенция на оная знаменита епоха. След това, вече като преминете към днешното време, спрете се с всички сили да обрисувате Българският дядо, който работи сред тоя народ; вярвам, че Учителят Ви е напътил и тук, а след време прочетете Му написаното и Той пак ще допълни. 8 юлий; Относно литературата, която четете по тоя въпрос, ще добавя, че ако не сте намерили достатъчно материал и осветление от поменатите съчинения, да потърсите и в съответните томове „Народни умотворения”. Последните трудно се намират, но въобще запитайте сведущи наши братя и сестри от где най-вече може да прочетете оригинални легенди и описания за живота на видни богомили. Учителката Ви по литература не би ли Ви посочила нещо? Сега, да засегна изненадата, която преживях сряда вечер на школата! Темата ми „Защо Господ ме е пратил на земята”! Знаете ли, че аз сама бях доста недоволна при написването й? Тя бе подредена в умът ми, когато в самата сряда, когато трябваше да се дадат тия теми, си вървях по улиците, без сама да бях приготвила нещо друго подходяще; в същност, мислите изложени там ме занимаваха напоследък в течение на десетина дни, тъй че всичко бе резултат или на преживени от мен неща, или наблюдения върху известни лица, братя и сестри.
към текста >>

Дали нашата сестра Невена Ковачева би Ви улеснила, като Ви упъти в кои отдели на „Народни умотворения” се срещат събрани легендите; въобще, можете да използвате уютната обстановка на библиотеката и да видите има ли интересни за Вас материали.
И не само аз, но уверявам Ви, че можем заедно с Вас да предприемем работа, която да превърне в съдействующи Вам лица ония, които мислите, че Ви пречат в живота днес! Заслужава да Ви поговоря за „Еделвайс”, когото така или иначе, ще трябва да проявите в тоя свят. Когато нещо велико се ражда в света, между ония, които го раждат трябва да има дивна хармония и любов. Така беше, когато работехте „Асавита”, нека и сега се издигнем и създадем тая атмосфера, за да се улесни и този „син”, роден сред нашите високи идеали! Ако Вам е още нужен материал, мисля че в Народната библиотека бихте намерили всичко по въпроса. Дали нашата сестра Невена Ковачева би Ви улеснила, като Ви упъти в кои отдели на „Народни умотворения” се срещат събрани легендите; въобще, можете да използвате уютната обстановка на библиотеката и да видите има ли интересни за Вас материали. С това писмо, мислех да Ви предложа нещо като ваканция до свършването на събора ни, който вярвам вече знаете, че е определен. Ще знаем при това, че ако имате нещо бързо да ми явите, всеки неделен ден ще проверявам в библиотеката за нещо оставено от Вас. Явете се в петък вечер и получете Вашата тетрадка, която ще оставя в библиотеката над шкафа. „Господи Боже мой, направи ме да видя Твоето лице! ” (Изговаряйте си често това, то е начало на нещо знаменито, което бих желала да продължи в бъдните ни писма.) Привет: Асавита.
към текста >>

64. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата.
Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват. Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори. Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път. Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка.
към текста >>

65. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 5. Учителят и истината

Само ония, които са в разрез с истината и светлината могат да твърдят, че личността на Христа е от света на легендите и митовете.
Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от живота и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно. Нашето желание е да се докоснем до същността на това събитие, да се приближим до Него и неусетно да вдигнем един малък крайчец от тоя живот, извор, който ще блика и пои корените на бъдещата култура. За личността на един Учител от този мащаб е писано в Евангелието, което разкрива ярко образа - “ Дадена му е сила без мярка.” Делото на Христа е неоспорим факт. Не са нужни доказателства. Всичко е налице добило плът и кръв чрез тая малка книга съставена от учениците Му. Само ония, които са в разрез с истината и светлината могат да твърдят, че личността на Христа е от света на легендите и митовете. Историята и тях ще подмине като най-големите реакционери на прогреса и най-големите фанатици на века, които затварят очите си пред реалността и минават равнодушно покрай действителността. И тогава, както и сега светлината и топлината са били големи. По време на Христа три години тя е заливала света. Като отприщен поток светлината проникваше умовете на хората. За късо време на това слънце успяха да кълнят и се развият най-великите идеи, които идваха да обновят човечеството - идеи, които родиха културата на бялата раса.
към текста >>

66. 7. Бисерът на безконечността

Постановките на легендите са досущ еднакви, както и тези на сънищата; в едните и другите времето и пространството играят особена роля, неизмерима с обикновените човешки мерки.
Той претърпя крушение. Христос я стъпкал с нозете си и минал върху нея и него като цар. Нататък легендата продължава. Във втората част се разказва за втората среща с Христа, вероятно станала след две хилядолетия. Предполагаме, че тази среща е станала в наши дни. Постановките на легендите са досущ еднакви, както и тези на сънищата; в едните и другите времето и пространството играят особена роля, неизмерима с обикновените човешки мерки. Сатанаил е съкрушен от отговора на Христа. Първото и най-главно сражение е вече загубено. Христос мина напред и очерта път по който народите щяха да тръгнат. Той пръв мина по него и на първия хвърлей светеше стрелка: “Аз съм пътят, истината и живота." Властта и силата на Сатанаил беше ударена на най-чувствителното място. Но нали той не беше сам.
към текста >>

67. Въведение

Глава 2. Образи и идеи

Легенди се пишат за необикновени личности и за необикновени събития.
Възможно ли беше това през нашето време? Неудържимо е. Пренасяме се в Юдея през оня паметен ден, през оная предпразнична вечер, когато по улиците на Ерусалим народът спонтанно излезе да посрещне своя спасител и Мессия като викаше, пееше и славославяше:Осанна. На тия, които се опитваха да им запретят да не викат, Христос им каза: “Оставете ги, ако те не викат, то камъните ще проговорят.” Нека съкровището от духовни знания да е неизчерпаемо като океана, и нека отделните случаи от Неговия живот да са неизброими, ние ще отворим тази книга, ще се вдълбочим в нея и ще изберем няколко от скъпоценните късчета, за да ги поднесем, както сърцето ни подсказва. Книгата е премного жива и гъвкава, за да се предаде в обикновен мемоарен вид. Легенди се пишат за необикновени личности и за необикновени събития. Онова, което се разказва за Учителя и живота Му няма следа от легендарен елемент. Това са достоверни, преживяни случаи, части от нашия живот в които е отлят образа на Учителя изваян и чист. С всеки пример, с всяка среща, с всяко необикновено явление се реди една съдба и се пише един закон, нов и непознат върху който щеше да се построи основата на един нов живот по форма, по съдържание и по смисъл. Дали някога ще се пишат легенди за Него? Един въпрос, който засега за Неговите съвременници звучи далечно.
към текста >>

Дали някога ще се пишат легенди за Него?
Книгата е премного жива и гъвкава, за да се предаде в обикновен мемоарен вид. Легенди се пишат за необикновени личности и за необикновени събития. Онова, което се разказва за Учителя и живота Му няма следа от легендарен елемент. Това са достоверни, преживяни случаи, части от нашия живот в които е отлят образа на Учителя изваян и чист. С всеки пример, с всяка среща, с всяко необикновено явление се реди една съдба и се пише един закон, нов и непознат върху който щеше да се построи основата на един нов живот по форма, по съдържание и по смисъл. Дали някога ще се пишат легенди за Него? Един въпрос, който засега за Неговите съвременници звучи далечно. Всичко, което сме видяли, чули и преживяли е реално, близо до нас - опитано. Няма човек, приближил се при Него да не е съхранил в душата си частичка от тази жива легенда и да не е заключил в сърцето си образа на Необикновеното, следата на една голяма и топла идейност. Всеки отделен случай е тон от Неговия необхватен замах, израз на Неговата безпределна грижа и обич към човека. Не биха ни стигнали изразните средства и физическите възможности, за да уловим и предадем всичко в словесна форма.
към текста >>

68. 3. Третият завет (3.IV.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Поетите щяха да пеят песни, писателите щяха да рисуват образи, разказвачите щяха да разказват легенди.
Ние бяхме родени в тази част на континента между една бяло-синя река и едно черно и бяло море, и на този паралел по Божия воля и милост се е родил Учител и както цветята, буболечките и цялото растително царство направо се отправило към Него като към Слънце и извор, чийто води обилно пояха и чийто лъчи обилно светеха и топлеха. Не беше дошла за нас само, нито само за човечеството. Целият мир -растителен и човешки светове ще разберат нещо от Новото Учение. Човекът щеше да види, и щеше непременно да каже: Ново нещо, нещо съвсем ново, съобразено с времето и с духовния ръст на човека, с нуждите на съвремието. Ноевият Новото Учение. Поетите щяха да пеят песни, писателите щяха да рисуват образи, разказвачите щяха да разказват легенди. Фолклорът щеше да .... и да и поезия и музика и и психология. Над всичко това, като триумфална арка блестяха трите думи, които Той постави като основа на учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта - голяма тема, за която Той никога не се умори да говори. Любовта като единствен лек срещу всичките заболявания на душата, на сърцето, на ума и на тялото. Изграденото приличаше на здраво, монументално здание - канара, на която можеше да се стъпи при всичките случаи.
към текста >>

69. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 30

Разположено между реките Бистрица и Марица, това първо свободно стопанство, коравата земя на което е трябвало да се кърти от нежните ръце на няколко вдъхновени младежи, ни напомня легендите свързани от свещените реки Тигър и Ефрат.
Вече през 1901 г. се създава и първата толстоистка колония в с. Долна Баня, Самоковско, с членове: С. Ничов, Ненчо Илиев и Нешо Баиров. Колонията разполага с около 80 декара целина, отпусната от местния чорбаджия Сребърников, по ходатайството на Найчо Цанов. Разположено между реките Бистрица и Марица, това първо свободно стопанство, коравата земя на което е трябвало да се кърти от нежните ръце на няколко вдъхновени младежи, ни напомня легендите свързани от свещените реки Тигър и Ефрат. Тук идели на поклонение и други новопокръстени толстоисти. Колонията ту се увеличавала, ту намалявала докато изчезне в непродължително време. В 1907 г. вече се образува ново свободно общество наречено „Възраждане”. Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница.
към текста >>

Петко Топалов - рано починал, оставил стихове и легенди, събрани в едно томче „Песни и легенди”.
Делото на тия писатели, обаче рядко надхвърля границите на „Възраждане” и за това неговото значение е преди всичко в областта на нравствената проповед. В този смисъл то дори стои изолирано от развоя на българската художествена книжнина и като че не желае да се сближи с нейната традиция и с нейните общокултурни задачи. По-значителни личности от този кръг писатели са: Илия Енчев, автор на три драми - „Тъмни зори”, „Въртоп” и „Забравен грях”, които не са лишени от известни достойнства като драматични произведения и заслужават да бъдат изнесени на родната сцена. От стихотворци по известни са: Н. А.Венетов, със сбирка „Стъпки по снега”, Йордан Ковачев с две сбирки „Моето утро” и „На невидими струни” и едно томче разкази „Искри”. Петко Топалов - рано починал, оставил стихове и легенди, събрани в едно томче „Песни и легенди”. От разказвателните форми най-обикната от хората на „Възраждане” е легендата. Легенди пише и Хр. Досев /т.1/, „Велико Самин”, издал три книжки: „Светулки в тъмата”, „Жертва и вяра и безверие”, които правят впечатление със своята простота и искреност. Покрай списанието и библиотека Възраждане, съществуват и други периодични издания, които се списват в духа на Толстоевото християнство. Особено педагогично значение има сп.
към текста >>

Легенди пише и Хр.
По-значителни личности от този кръг писатели са: Илия Енчев, автор на три драми - „Тъмни зори”, „Въртоп” и „Забравен грях”, които не са лишени от известни достойнства като драматични произведения и заслужават да бъдат изнесени на родната сцена. От стихотворци по известни са: Н. А.Венетов, със сбирка „Стъпки по снега”, Йордан Ковачев с две сбирки „Моето утро” и „На невидими струни” и едно томче разкази „Искри”. Петко Топалов - рано починал, оставил стихове и легенди, събрани в едно томче „Песни и легенди”. От разказвателните форми най-обикната от хората на „Възраждане” е легендата. Легенди пише и Хр. Досев /т.1/, „Велико Самин”, издал три книжки: „Светулки в тъмата”, „Жертва и вяра и безверие”, които правят впечатление със своята простота и искреност. Покрай списанието и библиотека Възраждане, съществуват и други периодични издания, които се списват в духа на Толстоевото християнство. Особено педагогично значение има сп. „Свободно възпитание”, редактирано от проф. Д. Кацаров - един от най-известните последователи на Толстоя в България, бивш действуващ офицер.
към текста >>

70. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

колкото и обидно да е за самоуверените, пипащи с пръсти и доверяващи се само на своите пет чувства хора на „положителното” - един богат, неизчерпаем извор на мъдрост, една пълна с дълбоки истини област представляват народните и общочовешки митове, легенди, приказки, в чиято тъмна обвивка проницателния взор на този, който има светлина, ще открие истинните отговори на редица въпроси, които още дълго ще бъдат загадки и ще дават простор за най-разнообразни заблуждения на тия, които мислят, че вървят по най-верния „научен” път на търсене истината.
не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши... И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа. Колкото и странно да е това. колкото и обидно да е за самоуверените, пипащи с пръсти и доверяващи се само на своите пет чувства хора на „положителното” - един богат, неизчерпаем извор на мъдрост, една пълна с дълбоки истини област представляват народните и общочовешки митове, легенди, приказки, в чиято тъмна обвивка проницателния взор на този, който има светлина, ще открие истинните отговори на редица въпроси, които още дълго ще бъдат загадки и ще дават простор за най-разнообразни заблуждения на тия, които мислят, че вървят по най-верния „научен” път на търсене истината. Обаче, истинския, непосредствения източник, от когото най-добре и направо могат да се черпят истините на живота, т.е. да се намират правилните разрешения на въпросите, които ни вълнуват, това е Природата - живата, разумна, съзнателна Природа, в чиято свещена книга е записано всичко, от което човек е успял да откърти само нищожни отломъци и чиито свещени писмена биват разбирани само от ония, които имат светлината, нужна за да се ориентират в нейните лабиринти, т.е. имат знание и методите на изследване - ключовете, с които стъпка по стъпка, могат да проникнат в най-далечните, най-тъмните и най-ревниво пазени нейни светилища. И от там именно, от тайниците на Живата Природа, в които се покоят нейните истини и закони - изважда Новото Учение всичкия материал, който е употребен за изграждане на неговата величествена сграда за разумен човешки живот. От там се извеждат и многобройните методи за лекуване на тялото и духа, на ума, сърцето и волята, както на отделния индивид, така и на обществото, методите за тяхното пречистване, за освобождаване от злото и за правилното им, всестранно растене.
към текста >>

71. 46. Защо се създаде печатница в Севлиево?

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Виж сега в тези повели, в тези легенди, в тези традиции, например, когато правели мост, има такива легенди да вграждат сянката на някого.
Даже и на Влад не съм направил ни най-малката забележка, когато стана така, че печатницата вместо да я основем като една комуна, стана на „Житно зърно”. А пък „Житно зърно" какво е? То са студенти, които си гледат студенството, Жечо Панайотов, той беше чиновник, той беше касиер, обаче, как да ти кажа. Една работа да расте, аз този закон съм го проверил, той си е естествен закон. Една работа за да расте, да расте работата като жив организъм да бъде, тя непременно тъй да се каже, трябва да се вградиш в нея целия и време, и сили и дух. Виж сега в тези повели, в тези легенди, в тези традиции, например, когато правели мост, има такива легенди да вграждат сянката на някого. Това е външен израз на един велик и естествен природен закон, когато нещо ще създадеш като жив организъм, ти трябва цял да влезеш, не сянката си, но душата си влагаш, разбираш ли, цял се влагаш в туй нещо. За мен така беше естествено, не теоретически, в туй нещо аз цял влизам в него, целия ми живот, всяка мисъл, всичко, цял съм вътре. И така беше действително за мен, така мислех аз, и така тук може да стане тука нещо сто пъти по-голямо отколкото това, което аз направих в Севлиево. В Севлиево сам го направих, но Севлиево е едно селце, тъй да се каже, тука е център, тука нещо много по-голямо можеше да стане, но пресече се таз идея. В.К.: Искат да командват и при това не разбират.
към текста >>

72. 16.13. Легендата за полегналия великан на Рила

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Така, че това всичко се отразяваше в пространството на Салоните, и като легнеш да почиваш, чуваш как идват тези напеви, тези легенди от вековете!
И след това започнала една много жестока битка! Така, че великаните са били много яки, и са хвърляли цели късове от планини срещу Боговете. И накрая Боговете са били в обкръжение, но в последния момент те са успяли да се свържат със Зевс, който се явил на полесражението, и със светкавици и гръмотевици разгонил великаните, и ги унищожил. И те са се вкаменили в скали, и в планини. И Учителят тогава показвал: „Ето казва, този там великан показва, че той е останал последния великан, който е унищожен от Зевс." Та тази епоха на тази битка между титаните и Боговете, говори за една друга епоха, когато земната кора се е нагъвала, когато земната повърхност се е преобразувала, когато са се образували тези планини, тези долини и т.н. Така, че това всичко се отразяваше в пространството на Салоните, и като легнеш да почиваш, чуваш как идват тези напеви, тези легенди от вековете! Сега, и друго нещо: моята палатка се намираше на 100 метра от Салоните, и само като излизах на 50 метра от моята палатка, отгоре върху мен се спускаше един огнен похлупак, и така ме смазваше, и едвам дишах въздух. Това беше всеки път, когато отивах при Борис и Мария. Значи един огнен похлупак, който беше застанал над техните палатки, но огнен похлупак не да ги съхранява и охранява, а оттам излизаха хиляди стрели, които се насочваха върху тех. Как те издържаха, аз още не знам!
към текста >>

73. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Защото тези легенди са верни.
11.2. АНАРХИЗМЪТ - ЕДНОУТРОБНИЯТ БЛИЗНАК НА БОЛШЕВИЗМЪТ! 11.2.1. Легендата за Желязната маска от романа на Александър Дюма - баща (1802-1870), както и „Тримата мускетари", „Граф Монте Кристо" и днес вълнуват всички! А защо? Защото тези легенди са верни. И онзи, който е диктувал тези истории на Дюма, се е намирал в Невидимия свят и е желал да се даде на човечеството не като легенди, а като поучение, че на Земята има Възмездие. Това е поуката. 11.2.2. Пръв, който описва живота на френският крал е Волтер (1694-1778) - „Векът на Луи XIV" и споменава за Желязната маска. По онова време Волтер за своите политически идеи и възгледи е в затвора, т.е в Бастилията два пъти. Той научава за историята на желязната маска.
към текста >>

И онзи, който е диктувал тези истории на Дюма, се е намирал в Невидимия свят и е желал да се даде на човечеството не като легенди, а като поучение, че на Земята има Възмездие.
11.2. АНАРХИЗМЪТ - ЕДНОУТРОБНИЯТ БЛИЗНАК НА БОЛШЕВИЗМЪТ! 11.2.1. Легендата за Желязната маска от романа на Александър Дюма - баща (1802-1870), както и „Тримата мускетари", „Граф Монте Кристо" и днес вълнуват всички! А защо? Защото тези легенди са верни. И онзи, който е диктувал тези истории на Дюма, се е намирал в Невидимия свят и е желал да се даде на човечеството не като легенди, а като поучение, че на Земята има Възмездие. Това е поуката. 11.2.2. Пръв, който описва живота на френският крал е Волтер (1694-1778) - „Векът на Луи XIV" и споменава за Желязната маска. По онова време Волтер за своите политически идеи и възгледи е в затвора, т.е в Бастилията два пъти. Той научава за историята на желязната маска. И я описва.
към текста >>

74. 1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.

Значи и туй една от легендите поп Мартин.
Змейовете се прибрали в пещерите. Той ги знае, че поп Мартин там прави оръжие. Поп Мартин действително е правил оръжие там в манастирите дълго време. Аз съм чувал от тези, които правят гаванкаджийте долу в реката Габровница, той ми е казал: „Аз съм виждал, каза змея като огнено кросно да се прибира в пещерите”. А той виждал вечерта огъня там в пещерите. Значи и туй една от легендите поп Мартин. В.К: И това коя е година? Кои години? Б.Н.: Туй е било около... В.К.: 1820, 1825, 1830 година нататък. Б.Н.: Ей, тези години там около освобождението близо, защото поп Мартин е загинал в битка с кърджалийски войводи пак, които той е укротявал, които той е усмирявал. И тогава четата му поема Вълчан - младия, и той се нарича Вълчан войвода.
към текста >>

Б.Н.: Аз съм събирал народни умотворения като ученик в гимназията - предания, легенди.
Тя тъй е известна в народните предания в Балкана - мома Рада. И тя е с Вълчан - младия. В.К.: Това беше за поп Мартин. И той загива в битка. Тъй тези данни ти от кого ги имаш? Б.Н.: Аз съм събирал народни умотворения като ученик в гимназията - предания, легенди. Ходех по селата и много ме обичаха селяните! Като кажат Дойнов - вар. Значи ний сме от този род. На всяка къща е отворено, и старци, баби разправят легенди. Пък аз бях стенограф и тогава аз още в гимназията знам, и записвах всичко.
към текста >>

На всяка къща е отворено, и старци, баби разправят легенди.
Тъй тези данни ти от кого ги имаш? Б.Н.: Аз съм събирал народни умотворения като ученик в гимназията - предания, легенди. Ходех по селата и много ме обичаха селяните! Като кажат Дойнов - вар. Значи ний сме от този род. На всяка къща е отворено, и старци, баби разправят легенди. Пък аз бях стенограф и тогава аз още в гимназията знам, и записвах всичко. От тези мои записки аз мога да възстановя някои от разказите за Вълчан войвода, поп Мартин. За Вълчан войвода имам още да говоря - за младия. Но аз трябва малко да си ги припомня, да ги прибера. Тъй че при друг случай ще ти разправя други легенди.
към текста >>

Тъй че при друг случай ще ти разправя други легенди.
На всяка къща е отворено, и старци, баби разправят легенди. Пък аз бях стенограф и тогава аз още в гимназията знам, и записвах всичко. От тези мои записки аз мога да възстановя някои от разказите за Вълчан войвода, поп Мартин. За Вълчан войвода имам още да говоря - за младия. Но аз трябва малко да си ги припомня, да ги прибера. Тъй че при друг случай ще ти разправя други легенди.
към текста >>

75. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди.
Пак по тази причина, че те са правили на султана някаква голяма услуга. В.К.: Защото аз съм чел, че те са военни селища и тези, които правят шайтани, гайтани, облекло, обличат турската армия и правят оръжие, се освобождават от данъци. Б.Н.: Това са били. Габровци не са плащали данъци, това го знам. В.К.: Ти си ми разказвал една интересна легенда за основаването на Цариград, за две змии, които се бият при Цариград и т.н. Б.Н.: Хайде да оставим това за други път, че малко се уморявам. Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди. Те са много и хубави легенди. Б.Н.: Този път ще разправя една кратка легенда. В.К.: Може, да. Б.Н.: Може, нали? В.К.: Записвам.
към текста >>

Те са много и хубави легенди.
В.К.: Защото аз съм чел, че те са военни селища и тези, които правят шайтани, гайтани, облекло, обличат турската армия и правят оръжие, се освобождават от данъци. Б.Н.: Това са били. Габровци не са плащали данъци, това го знам. В.К.: Ти си ми разказвал една интересна легенда за основаването на Цариград, за две змии, които се бият при Цариград и т.н. Б.Н.: Хайде да оставим това за други път, че малко се уморявам. Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди. Те са много и хубави легенди. Б.Н.: Този път ще разправя една кратка легенда. В.К.: Може, да. Б.Н.: Може, нали? В.К.: Записвам. Б.Н.: Ако трябва да озаглавя тази малка легенда, ще я озаглавя „Тъкачката” - значи жената, която тъче на стан.
към текста >>

76. 2.41. Гърлю - водният скорец

- И говор и приказки и легенди.
Виждаше се как като бързи сенки пробягват едни пъстърви. Изпълзя рак из под камъка, закрачи предпазливо, но долови опасност и с бръз удар на опашката си изчезна в подмола. Богат е животът в Големия вир! А как пее потокът! Какво ли не се чува в неговата песен! - И говор и приказки и легенди. Внезапно от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите. Гурлю, водния скорец - черна, голяма колкото кос птичка, с широко бяло петно на гърдите. Птичката изскочи от косата съвсем суха, русите я наричат „улябка”, а тя има и научно латинско име - „цинклус акватикус”. Чудна птичка!
към текста >>

77. 2.42. Белите скали и скитникът

Какви легенди бяха свързани с тях!
Колибата беше край самата гора, пред нея поляна, от тук скалите се отсичаха отвесно 20-30 метра. Тревите се бяха подновили и нови цветя разцъфтяваха. Само поет можеше да избере такова място за живеене. От тук имаше простор, виждаха се сложните вериги на Балкана и зад тях Белите скали. В тях се виждаха дупки и пещери, народа ги наричаше „Змейови дупки”. Какви легенди бяха свързани с тях! Старите овчари разправяха, че са виждали змеят да се прибира вечер като огнено кросно. В тъмни нощи Белите скали светеха с фосфорно сияние, народът ги беше населил с чудновати същества и вечер край огньовете се разправяха приказки и легенди за тях. Не съм срещал другаде такива сладкодумни разказвачи, като в Балкана. Този път златката показа на скитника пътя за Белите скали. Той вървеше в подножието им, когато пред него изскочи златка.
към текста >>

В тъмни нощи Белите скали светеха с фосфорно сияние, народът ги беше населил с чудновати същества и вечер край огньовете се разправяха приказки и легенди за тях.
Само поет можеше да избере такова място за живеене. От тук имаше простор, виждаха се сложните вериги на Балкана и зад тях Белите скали. В тях се виждаха дупки и пещери, народа ги наричаше „Змейови дупки”. Какви легенди бяха свързани с тях! Старите овчари разправяха, че са виждали змеят да се прибира вечер като огнено кросно. В тъмни нощи Белите скали светеха с фосфорно сияние, народът ги беше населил с чудновати същества и вечер край огньовете се разправяха приказки и легенди за тях. Не съм срещал другаде такива сладкодумни разказвачи, като в Балкана. Този път златката показа на скитника пътя за Белите скали. Той вървеше в подножието им, когато пред него изскочи златка. Зверчето тичаше с големи грациозни скокове, достигна до голям вековен бук, изкачи се по него с лекота, достигна високите му клони и се прехвърли на скалите. Тогава скитникът видя, че от там почваше ръб в скалата и по него като че би могло да се мине на скалната тераса.
към текста >>

Скитника приседна до тях, търсеше в легендите помен за това.
Като си почина и закуси, скитника тръгна да разглежда новия свят. Изведнаж той се спря крайно учуден - пред него в тревата лежаха два вола. Те бяха като живи, като че си седят спокойно и си преживят. Той се приближи и ги разгледа. Тук беше работил голям скулптор, всичко беше изработено до най-малки подробности и съвършено - позата, главата, очите, цялата фигура изразяваше търпение, примирение, тъга. Скитника приседна до тях, търсеше в легендите помен за това. Малко по-нагоре се виждаше входа в пещерята. Към нея водеха три големи стъпала, безспорно изработени от човешка ръка. Самият вход беше оформен правилно - пак работа на човек. Като се влезе вътре - обширен сводест салон. От двете страни на входа два сталагмита бяха издялани като колони.
към текста >>

Скитника си спомни, че в легендите се говореше за Спир Димитър - художник, скулптор и музикант, приятел и сподвижник на Вълчан войвода.
Малко по-нагоре се виждаше входа в пещерята. Към нея водеха три големи стъпала, безспорно изработени от човешка ръка. Самият вход беше оформен правилно - пак работа на човек. Като се влезе вътре - обширен сводест салон. От двете страни на входа два сталагмита бяха издялани като колони. Скитника си спомни, че в легендите се говореше за Спир Димитър - художник, скулптор и музикант, приятел и сподвижник на Вълчан войвода. От дясно в добре оформена ниша се виждаше седнал турски кадия с чалма и книга, разтворена пред него. На срещната стена - поп на кон, с китка в ръка, конят в буен бяг, попа с развято расо, под което се виждаха ятаган и пищови. Цялата фигура беше устремена напред, буйна, непримирима! Скитника си помисли - поп Мартин, за когото се разправяха край огньовете легенди. Навътре се виждаха входове, но трябваше светлина, за да проникне.
към текста >>

Скитника си помисли - поп Мартин, за когото се разправяха край огньовете легенди.
От двете страни на входа два сталагмита бяха издялани като колони. Скитника си спомни, че в легендите се говореше за Спир Димитър - художник, скулптор и музикант, приятел и сподвижник на Вълчан войвода. От дясно в добре оформена ниша се виждаше седнал турски кадия с чалма и книга, разтворена пред него. На срещната стена - поп на кон, с китка в ръка, конят в буен бяг, попа с развято расо, под което се виждаха ятаган и пищови. Цялата фигура беше устремена напред, буйна, непримирима! Скитника си помисли - поп Мартин, за когото се разправяха край огньовете легенди. Навътре се виждаха входове, но трябваше светлина, за да проникне. Скитникът излезе пак на открито - малко след пещерята, скалите се огъваха в къса долинка, от там се чуваше шум на вода. Водопадчето беше толкоз високо, че водата падаше на роса. Под пръскалото, където падаше водицата, имаше издялана костенурка, а десетина крачки по-напред - рак. Може би показваха най-малката и най-голямата вода.
към текста >>

Скитникът си спомни, че според легендите тя е била дъщеря на поп Мартин, която е придружавала четата.
По-нататък на чистата гладка стена беше издялана мечка и мечкар. Мечката изправена на задните си крака играе, а мечкаря държи тояга и дааре. Съвършена композиция, изработена до най-малки подробности. По-нататък извираше извор, над извора - мома с менци на рамо, тя току що се беше изправила, и от менците беше плиснала вода. Под барелефа имаше само две думи - „Мома Рада”. Скитникът си спомни, че според легендите тя е била дъщеря на поп Мартин, която е придружавала четата. На самия край на скалата беше изваяна глава на мъж - какъв израз и поглед, и воля беше предаден на този образ - отдолу само една дума: „Воеводата”. Миналото обхвана скитника, то нахлу в него, образите оживяха. Какъв живот е преминал тук! Скитникът прихлупи лице - това беше и негов живот. Живота не отмина безвъзвратно, когато дойде неговото време, той пак се явява и миналото застава пред човека като едно ново бъдеще.
към текста >>

78. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

(36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
(35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен. Изреченията му не са отривисти и плавни. Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области. (36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: "Никой човек не е говорил, както тоя човек говори" с власт и сила; "а не както книжниците и фарисеите". Не както кардиналите, владиците и пасторите със зазубрени по угода на времето легалности.
към текста >>

79. Съдържание

А. „Съветникът” / Йордан Жечев Андреев

В легендите са включени всички случки и събития от миналото 122.
Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.” 113 Христовото Учение е извора, а реката трябва да се влива свободно в морето, т.е. в живота на хората 114 Бог е написал в природата за чистото Христово Учение 115 Как слабите и робите победиха Римската империя 116 От Христовото Учение да се вземе неговата чистота 117 Съзнанието на Ницше е тясно ограничено и не вижда връзката между процесите 118 Философията на Учителя Дънов е живот. Той всичко е приложил и то носи сила 119 Черната ложа подържа, че светлината е за малцина. Бялата ложа подържа, че светлината е за всички 120. Черната ложа създава Римската империя, която съществува и днес в мислите на хората 121. В легендите са включени всички случки и събития от миналото 122. Хороскопът на Любомир Христов Лулчев IV. Ритниците 123. Ритниците от Невидимия свят 124. Аз съм най-важното в тази къща 125. Как се хващат и предават мислите 126.
към текста >>

80. 1. Бележки от Вергилий Кръстев за Александър Начев Гицов

II. На улица „Опълченска' 66

1.11. За него знаех много неща и цели легенди, които се носеха в София!
Натовариха ме с още един товар - непосилен товар! Ше мога ли да го изнеса? Не знам! Ще се опитам! Но как ще взема и третата част, която е прибрана с обиска от Милицията на Йордан Андреев? 1.11. За него знаех много неща и цели легенди, които се носеха в София! Там където някой имаше нужда от помощ, се обръщаха към него - отиваше и им правеше масажи. И те се подобряваха. Имаше полза от неговите масажи. Но се представяше, че е заместник на Дънов, което възмущаваше мнозина! Но комунистическата власт го оставяше да ходи и да масажира, защото помагаше на бивши партизани и ятаци, които бяха на възраст 65-75 годишни и имаха вече проблеми със здравето си. 1.12.
към текста >>

81. 27. Легендата за грехопадението е колективен акт

III. В Кабинета на Учителя

27. ЛЕГЕНДАТА ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВЕН АКТ2 Мнозина като прочетат „Адам”, снизходително ще се усмихнат и ще си кажат: „Легенди!
27. ЛЕГЕНДАТА ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВЕН АКТ2 Мнозина като прочетат „Адам”, снизходително ще се усмихнат и ще си кажат: „Легенди! ”, без да разбират, че зад тази легенда за „Грехопадането”, както зад легендите на всички велики религии, се крият велики мистерии. Те са създадени от посветените - най-културните мъже на дадена епоха. Интелектуалното съотношение между тях и обикновения народ е приблизително такова, каквото е съотношението между едно дете от детската градина и един професор от Университета. Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал. Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха.
към текста >>

”, без да разбират, че зад тази легенда за „Грехопадането”, както зад легендите на всички велики религии, се крият велики мистерии.
27. ЛЕГЕНДАТА ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВЕН АКТ2 Мнозина като прочетат „Адам”, снизходително ще се усмихнат и ще си кажат: „Легенди! ”, без да разбират, че зад тази легенда за „Грехопадането”, както зад легендите на всички велики религии, се крият велики мистерии. Те са създадени от посветените - най-културните мъже на дадена епоха. Интелектуалното съотношение между тях и обикновения народ е приблизително такова, каквото е съотношението между едно дете от детската градина и един професор от Университета. Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал. Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха. В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди.
към текста >>

Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал.
27. ЛЕГЕНДАТА ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВЕН АКТ2 Мнозина като прочетат „Адам”, снизходително ще се усмихнат и ще си кажат: „Легенди! ”, без да разбират, че зад тази легенда за „Грехопадането”, както зад легендите на всички велики религии, се крият велики мистерии. Те са създадени от посветените - най-културните мъже на дадена епоха. Интелектуалното съотношение между тях и обикновения народ е приблизително такова, каквото е съотношението между едно дете от детската градина и един професор от Университета. Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал. Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха. В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди. Техният дълбок смисъл и скритото в тях знание, ще възкръсне пред нас. Казаното в легендата и конкретно в тази легенда, не трябва да се разбира буквално, а символично като гатанка, която, за да се разбере, трябва да има ключ. Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ.
към текста >>

В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди.
”, без да разбират, че зад тази легенда за „Грехопадането”, както зад легендите на всички велики религии, се крият велики мистерии. Те са създадени от посветените - най-културните мъже на дадена епоха. Интелектуалното съотношение между тях и обикновения народ е приблизително такова, каквото е съотношението между едно дете от детската градина и един професор от Университета. Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал. Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха. В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди. Техният дълбок смисъл и скритото в тях знание, ще възкръсне пред нас. Казаното в легендата и конкретно в тази легенда, не трябва да се разбира буквално, а символично като гатанка, която, за да се разбере, трябва да има ключ. Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ. Хората от тази култура не познавали злото. Обаче, малко по малко, под влияние на различни обстоятелства, тази култура навлиза в света на злото.
към текста >>

82. 121. В легендите са включени всички случки и събития от миналото

II. В колибата на Христов

121. В ЛЕГЕНДИТЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ВСИЧКИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО Учителят отново прекъсна евреина и продължи мисълта Си: - Тези случки и събития от миналото, техните автори хроникират по начин достъпен и за миналите поколения, като ги включват в легенди, които се предават от поколение на поколение, докато достигнат до тези, които могат да ги разчетат.
121. В ЛЕГЕНДИТЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ВСИЧКИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО Учителят отново прекъсна евреина и продължи мисълта Си: - Тези случки и събития от миналото, техните автори хроникират по начин достъпен и за миналите поколения, като ги включват в легенди, които се предават от поколение на поколение, докато достигнат до тези, които могат да ги разчетат. - Но Вие сериозно ли гледате на легендите, и върху тях ли основавате знанията си? Така кажете, да се разберем. Значи Вашата наука, за която не толкова Вие, колкото тези които са около Вас - и погледна евреина и момичето - парадират, е основана на легенди? Това звучи вече като ирония! Пък и Вие - обърна се той към евреина - с тези големи претенции, вярвате на легенди!
към текста >>

- Но Вие сериозно ли гледате на легендите, и върху тях ли основавате знанията си?
121. В ЛЕГЕНДИТЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ВСИЧКИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО Учителят отново прекъсна евреина и продължи мисълта Си: - Тези случки и събития от миналото, техните автори хроникират по начин достъпен и за миналите поколения, като ги включват в легенди, които се предават от поколение на поколение, докато достигнат до тези, които могат да ги разчетат. - Но Вие сериозно ли гледате на легендите, и върху тях ли основавате знанията си? Така кажете, да се разберем. Значи Вашата наука, за която не толкова Вие, колкото тези които са около Вас - и погледна евреина и момичето - парадират, е основана на легенди? Това звучи вече като ирония! Пък и Вие - обърна се той към евреина - с тези големи претенции, вярвате на легенди! Все пак, кажете господин Дънов, за коя легенда става дума?
към текста >>

Значи Вашата наука, за която не толкова Вие, колкото тези които са около Вас - и погледна евреина и момичето - парадират, е основана на легенди?
121. В ЛЕГЕНДИТЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ВСИЧКИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО Учителят отново прекъсна евреина и продължи мисълта Си: - Тези случки и събития от миналото, техните автори хроникират по начин достъпен и за миналите поколения, като ги включват в легенди, които се предават от поколение на поколение, докато достигнат до тези, които могат да ги разчетат. - Но Вие сериозно ли гледате на легендите, и върху тях ли основавате знанията си? Така кажете, да се разберем. Значи Вашата наука, за която не толкова Вие, колкото тези които са около Вас - и погледна евреина и момичето - парадират, е основана на легенди? Това звучи вече като ирония! Пък и Вие - обърна се той към евреина - с тези големи претенции, вярвате на легенди! Все пак, кажете господин Дънов, за коя легенда става дума? - Легендата за създаването на град Рим, за Римската империя, за Римската вълчица. Когато останете свободен, прочетете и нея, помислете върху нея и друг път ще говорим.
към текста >>

Пък и Вие - обърна се той към евреина - с тези големи претенции, вярвате на легенди!
121. В ЛЕГЕНДИТЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ВСИЧКИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ МИНАЛОТО Учителят отново прекъсна евреина и продължи мисълта Си: - Тези случки и събития от миналото, техните автори хроникират по начин достъпен и за миналите поколения, като ги включват в легенди, които се предават от поколение на поколение, докато достигнат до тези, които могат да ги разчетат. - Но Вие сериозно ли гледате на легендите, и върху тях ли основавате знанията си? Така кажете, да се разберем. Значи Вашата наука, за която не толкова Вие, колкото тези които са около Вас - и погледна евреина и момичето - парадират, е основана на легенди? Това звучи вече като ирония! Пък и Вие - обърна се той към евреина - с тези големи претенции, вярвате на легенди! Все пак, кажете господин Дънов, за коя легенда става дума? - Легендата за създаването на град Рим, за Римската империя, за Римската вълчица. Когато останете свободен, прочетете и нея, помислете върху нея и друг път ще говорим. Учителят стана, станаха момичето и евреина, стана и Христов, отиде взе шинела си и се облече. Учителят погледна книгите, които бяха на края на бюрото.
към текста >>

83. 155. Кой е Космическия и Мистичен Христос

Затова бързо и изчерпателно отговори на въпроса му, заангажира съзнанието му и за радостта не остана место и време да я живее: - Библията е най-великата книга през хилядолетията и сега, и за бъдеще, особено с втората й част - Новия завет... В нея са написани велики, безсмъртни истини, често облечени във форма на легенди, за да бъдат разбрани и възприети от народа в достъпна за него форма, и в душата на който ще се пазят и предават от уста на уста, от поколение на поколение.
155. КОЙ Е КОСМИЧЕСКИЯ И МИСТИЧЕН ХРИСТОС В Христов всяка гримаса, интонация, мимика, жест, дума и всичко, всичко което правеше, бяха строго определени и съзнателни - за получаване на съответното въздействие... И в края на краищата, целия му живот беше координиран с една кардинална идея - съзнателно изпълнение Волята Божия, или работа за идването Царството Божие на Земята, както всичките функции в здравия жив организъм са координирани помежду си с всички останали органи и функции, и благодарение на което живота се изразява правилно и хармонично. -Какво представлява Библията? -запита Андрей, и после добави: „Ние имаме Библия, но не съм я чел. Мисля че това е попщина, измислици...” Андрей говореше и пак радостно констатираше, че не заеква! Христов това виждаше, но не искаше да му даде възможност да изживее тази радост, защото неизживените радости дават импулси за работа и лекарство против всички болести, и защото с това се смущаваше процеса на лечението. Затова бързо и изчерпателно отговори на въпроса му, заангажира съзнанието му и за радостта не остана место и време да я живее: - Библията е най-великата книга през хилядолетията и сега, и за бъдеще, особено с втората й част - Новия завет... В нея са написани велики, безсмъртни истини, често облечени във форма на легенди, за да бъдат разбрани и възприети от народа в достъпна за него форма, и в душата на който ще се пазят и предават от уста на уста, от поколение на поколение. Така през хилядолетията ще живеят, подхранвани от народната фантазия, докато дойде, който трябва да разкрие пред света великите истини и разгадае символите... - Вие знаете ли тези легенди и символи? - Разбира се! - Ще ми ги кажете ли? - Христов си постигна целта: - Разбира се, стига да искаш! Написаната от Мойсей част от Стария Завет - Петокнижието, е свещена книга - пътека към мистериите на битието.
към текста >>

Така през хилядолетията ще живеят, подхранвани от народната фантазия, докато дойде, който трябва да разкрие пред света великите истини и разгадае символите... - Вие знаете ли тези легенди и символи?
-Какво представлява Библията? -запита Андрей, и после добави: „Ние имаме Библия, но не съм я чел. Мисля че това е попщина, измислици...” Андрей говореше и пак радостно констатираше, че не заеква! Христов това виждаше, но не искаше да му даде възможност да изживее тази радост, защото неизживените радости дават импулси за работа и лекарство против всички болести, и защото с това се смущаваше процеса на лечението. Затова бързо и изчерпателно отговори на въпроса му, заангажира съзнанието му и за радостта не остана место и време да я живее: - Библията е най-великата книга през хилядолетията и сега, и за бъдеще, особено с втората й част - Новия завет... В нея са написани велики, безсмъртни истини, често облечени във форма на легенди, за да бъдат разбрани и възприети от народа в достъпна за него форма, и в душата на който ще се пазят и предават от уста на уста, от поколение на поколение. Така през хилядолетията ще живеят, подхранвани от народната фантазия, докато дойде, който трябва да разкрие пред света великите истини и разгадае символите... - Вие знаете ли тези легенди и символи? - Разбира се! - Ще ми ги кажете ли? - Христов си постигна целта: - Разбира се, стига да искаш! Написаната от Мойсей част от Стария Завет - Петокнижието, е свещена книга - пътека към мистериите на битието. А Новия завет - Учението на Христа е по-велико, както и Христос е най-великия човек в света.
към текста >>

84. Бележки от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2