Търсене в текстове за 'Край'

52. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Направихме и един извор на чешма край многолюден път.

Изравнихме място - поляна за детско игрище край р.

53. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато децата минават край някоя рекичка напролет, ще видят често брегът й гъсто покрит с подбел.

Има растения като подбелът, които растат край вода и често там има много мъгла и роса.

Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот!

След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива.

54. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала.

55. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове.

Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи.

56. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите.

57. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.

58. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня.

59. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен.

60. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето.

61. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пред нас се откри поляна, леко наведена на юг, обградена с ниски храсти, а на другия край с живописни скали.

В долния край на поляната, до белите брезички открихме изворче.

62. Екскурзия на 6 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Край нас тече поточе.

63. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Царството Божие начало има, но край няма.

64. Закон за постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко е красиво и приятно да стоиш край огъня и да се топлиш.

65. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон.

- Край поточето синият цвят действа успокоително.

Всеки минава край него без да чете.

66. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

- Един брат, когато спал край Грънчарското езеро, сънувал, че едно същество идва при него, отваря близката канара и го завежда вътре в канарата, дето имало обширни помещения - салони, стаи и пр.

67. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И обратното е вярно: от реките можеш да познаеш какъв характер имат хората, които живеят край тях.

Когато си турите показалеца на горния край на челото - отстрани, то значи, че искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата точка „а").

Трябва да имаш лодка, за да излезеш от единия край на другия.

68. Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане.

Всичко, каквото става в единия край на Земята, се знае навсякъде веднага.

69. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете.

70. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва също да развивате хилядолистника си, който се намира на горния край на главата.

71. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочетете Библията от начало до край и ще видите тогава, защо е дошъл Христос на земята.

72. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката.

73. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

При смъртта, животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза.

74. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът е разнообразен и от единия до другия край е с Божествена красота.

75. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край.

76. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Минаваме край снежни преспи.

Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур".

Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта.

От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна.

Той се извива спирално и минава край водопада.

Минаваме по- нагоре край седмото езеро.

Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята.

Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой.

77. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край огньовете.

Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека.

Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването.

Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа.

Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници.

78. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.

Ето красивата полянка край „Балдер-Дару".

Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару".

Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро!

Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук!

Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси!

Всички ги оставяме край градящата се хижа.

Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове!

79. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища.

Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно.

Как разнообразно минават миговете край вечерния огън!

Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други.

Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната.

80. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме.

81. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Край селото срещаме един селянин.

82. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината.

83. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край.

Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край.

84. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някъде минаваме край висока папрат.

Ето полянката край езерото.

Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур".

Палатката на Учителя е край самото езеро.

Какъв красив символ е голямата скала край нея!

85. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.

86. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънчевите ни дворци са край първото езеро.

87. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Край него е китният Мъглиж.

Има предложение за горния и за долния край на селото.

88. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота.

89. 16. ТОЙ СЛИЗА! - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край второто езеро.

90. 17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Седя на една от големите скали край него.

91. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край.

92. 32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край второто езеро.

93. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Минава край кафене „Македония".

При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени.

94. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си.

95. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи.

Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения.

96. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам.

97. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Горният му край е обсипан с плаващите цветове на водното лютиче.

98. 50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като минавам край цветята, слушам, че те пеят.

Един ден, когато ушите ви се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота.

99. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край второто езеро.

100. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Минаваме край боровата гора над Симеоново, минаваме Сипея, мистичната пътека.

101. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вървим край зелени ниви.

102. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът от единия до другия край е все любов!

103. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи.

104. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето.

105. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен.

106. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня.

107. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти.

108. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори.

За съжаление, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево.

109. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай.

110. 025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

''Бяхме с нашия обичан Учител на планината, край огън.

111. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да се освободи от гимназия и университет, но има друг Университет, който няма начало и край.

112. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления.

113. 093 СОБСТВЕНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойдохме до нивата край пътя, приседнахме.

114. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре.

От единия до другия край на Живота има Разумност.

Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?

115. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Национализмът е дошъл до своя край.

116. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако всички приемат Новото Учение, пътищата им ще се оправят, семействата и училищата ще се повдигнат и тогава ще бъде приятно да преминаваш от единия край на България до другия.

117. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Седя край някой кошер и виждам, че излизат повече пчели навън, а по-малко се връщат.

118. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

не е имало събор поради скорошния край на Балканската война.

Съборите в Търново се провеждаха в едни вили край града.

119. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете.

120. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.

121. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата.

Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника.

Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр.

122. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога.

123. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Минавам край ниви, всички круши обрани.

124. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето познатата чешмичка край реката.

125. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза.

126. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

За мене животът от единия край до другия е Божествена красота.

127. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото.

128. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения.

След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото.

След беседата играхме паневритмия край второто езеро.

Вечерта край огъня Учителя каза:

След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“.

129. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката.

130. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Царството Божие начало има, но край няма.

131. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Край нас тече вода.

132. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато си турите показалеца на горния край на челото отстрани, то искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата буква „а“).

133. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.

Виждаха се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минавахме при изкачването.

Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа.

134. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

За мене животът от единия до другия край е Божествена красота.

135. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Отивал на единия край на нивата и произнасял „Добрата молитва“, на другия ден произнасял „91 псалом“, на третия - пак „Добрата молитва“ и на четвъртия - „Отче наш“.

136. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан.

Върху голяма скала край пътеката са написани думите:

Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.

Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя.

137. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха.

138. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

На минаване край нея, той се приближи и й каза няколко думи.

139. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Там има обширни красиви полянки край кристални сини езера и високи планински върхове.

140. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В ранно и ясно утро тръгвахме през Орловия мост, край обсерваторията (къпалнята, която сега е близо до нея, тогава я нямаше), минавахме по тесни, пълни с очарование и романтика пътеки.

141. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В единия край се издигаше подиум за оркестъра.

142. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя се спря, погледна с благодарност възхитителната гледка и каза простичко: "Ето едно хубаво място." В долния край на поляната бликаше извор и топеше снежната корица над себе си.

И стари, и млади край Него изглеждат на еднаква възраст.

143. 12 МУСАЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни.

144. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Животът ни край мусаленските езера беше щастие за нас.

145. 16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През лятото се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан.

Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол.

Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека.

Долу беше нейният край.

146. 18 ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Край дългата маса, която беше сложена, се бяха събрали братя и сестри.

147. 49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.

148. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така възникна първата постройчица в непосредствена близост до Изгревската поляна, а ние, петимата братя, бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева и така почти до самия му край.

149. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."

150. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре.

Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.

То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.

Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик.

Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро.

Край третото езеро беше също приятно.

Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно.

Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур.

Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата.

Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч.

Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна.

Направен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за самите тях, които го разрушиха.

Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора.

Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен.

151. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По-късно намерихме едно изворче, край рекичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана бад", на границата с местата на Ловния парк.

Беше приятно, приказно място край бистрата рекичка.

Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък.

Другата, която беше край горичката, имаше изваян красив барелеф.

Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка.

В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер.

На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева.

152. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма!

153. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“.

154. 87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При разотиването си, минахме край прозореца на приемната Му.

155. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изследователски космически кораб, минавайки край Сатурн, е изпратил фотографии, на които се вижда, че освен видимите за нас пръстени има и други с много странни форми, които не могат да се обяснят с познатите ни закони на механиката.

156. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината.

Не приличате на хората от този край.

Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа.

С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.

157. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отишъл Фаетон на източният край на Земята, където била златната колесница на Хелиос и впрегнал в нея крилатите буйни коне, добре нахранени с амброзия и напоени с нектар.

158. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад на Вулкан и Сатурн до определена възраст е налице човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и заболявания, но придобива известен устой, поради което няма фатален край.

159. АСПЕКТИ НА МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При благоприятни аспекти е налице личност с голяма енергия и инициатива за извършване на всяка работа, поемане на отговорност и увереност за довеждане до благополучен край на всяко начинание, което е поела.

При неблагоприятни аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърза, без да доосмисля и довършва работата си до край.

160. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При благоприятни аспекти дава на родените добър организаторски талант, голямо умение да подрежда, организира и извежда на добър край всяка поставена задача.

161. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Космически станции, изпратени през 1979, 1980 и 1981 година, преминаха край Сатурн и установиха нови спътници, с което броят им нарасна на 17.

приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава.

162. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи.

163. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Трябва да се отбележи, че земната ос, сочейки с единия си край съзвездието Водолей, с противоположния сочи Зодиакалното съзвездие Лъв.

164. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но без фатален край.

165. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.

И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса.

166. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нямат край Моите Божествени сили.

Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - Начало, среда и край на всички същества.

Нямат край Моите Божествени сили, което ти разказах само указва на Моята Безконечна Слава.

Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний.

Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко.

167. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота.

168. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие.

169. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата.

И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата.

13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние.

19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние.

23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние.

И поведе Елохим да премине диханието му (Роах) по Земята от единия край до другия, и беше укротено разширението на водата.

170. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Десетте сефироти, освен Неизреченият, считат, че техният край се съединява с началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, защото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него."

171. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Седемдесет и вторият гений е наречен Мюниах, което съответства на Божественото Име Атенбюи, което значи край на нещата.

172. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята.

173. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край.

Но след това ще му се отнеме властта, за да се изтреби и погуби докрай, и властта ще се предаде на светиите, чието Царство няма да има край."

В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край.

174. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество.

175. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край.

176. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

както пясъка, който е край морето.

177. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край.

178. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Народът разбираше моето критично положение и като заловиха Исус, из целия край кънтяха във въздуха виковете: "Разпни го!

179. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 13-та глава на Матея се казва: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа.

180. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.

181. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие.

182. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите.

183. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека.

184. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е.

185. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И царството му не ще има край.

И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край".

186. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато дойде, ще дойде като светкавица, която ще освети от единия до другия край небето.

187. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло.

188. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13).

189. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото това, което е писано за мене, е към своя край.

Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.

190. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден.

191. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край.

В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля.

192. 3.7. Укротяване на вятъра и морето - Влад Пашов (1902- 1974)

След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал.

193. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога.

194. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край.

195. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

С това той е бил човекът, който сложил край на старото време.

196. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства.

197. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

13та глава, в която са първите седем притчи, започва с думите: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край морето.

198. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето.

199. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.

200. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.

201. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя ще завърши с голяма катастрофа, която ще тури край на нашата цивилизация.

202. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

За името СОРАДТ се е употребявала една стрела, носеща на горния си край две закривени острия.

А символът му е, както казах, стрела с върха надолу, към центъра на Земята, носеща на горния си край две закривени острия, прилични на агнешки рога.

203. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух.

204. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На другия край на стълбата съществуват толкова груби форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат също в покой.

205. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това не е смелостта на храбрия, който със стиснати зъби отива срещу Смъртта със силата на волята си, а смелостта на мъдрия, който знае, че Смъртта е естествено явление, което често се повтаря, че е само един преход, а не край.

206. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Смъртта значи не край, а само един преход.

207. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край.

208. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край.

209. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тя е към своя край.

За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея.

210. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той беше Велик посветен, който основа Първата окултна школа в България, за да може да предаде окултното знание на този народ, който прие посланието на светите братя Кирил и Методий, които дойдоха от край Небесата по повелята на Духа-ръководител на българския народ, да му донесат Словото на Истината, да му донесат азбуката, на която да се преведе Словото Божие на роден славянски език, за да бъде разбираемо за народа.

211. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието.

212. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те знаели само, че започва обширният, необятен Океан на Безкрайността, обител на истинските божества, без граници и край.

Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край.

213. 18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И следствие на този опит на хората да наложат нови закони на живота, животът им от единия край до другия е пълен с противоречия, които са се трупали с векове и днес са задръстени всички пътища на живота.

214. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната.

215. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление.

216. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека.

217. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия.

218. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз животът му от единия до другия край е пълен с противоречия, макар и да има добри стремежи.

219. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.

220. 1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз считам Любовта като начало в живота, а Истината като край на живота.

Да обичаш - това е началото на живота, а да говориш Истината това е край - не свършване на живота, а пълнота на живота.

221. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако се обърнем към историята на човечеството, ще видим, че тя от единия край до другия е изпълнена с бойни и престъпления.

222. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Природата от единия край до другия е музика.

223. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата.

224. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

седмица същите братя, без Учителя, минавали край кантората на едно

225. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато били вече в планината и излезли край горичката над една поляна,

Веднъж на поляната край Изгрева Учителят го

226. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

мине край някого и му казва: „Всичко ще се оправи!

търсех начин да туря край на живота си.

решила да сложи край на живота си.

227. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъкмо бяхме насядали край масата и по

всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата,

228. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Брат Костадин често ходел на лозето си в местността „Марманлия", край

229. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато седели край масата,

230. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг брат от село Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви.

научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50-годишни дървета.

231. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Бяхме на южния фронт, на позиция край отвесни скали.

Мъже били наизлезли край

232. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

неделен ден казала на мъжа си да се разходят в боровата гора край София. Тя

Учителят заспал край огъня на бивака.

куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По

край мен беснееше страшна буря и виелица, а аз наближавах едно междинно

толкова силни, че вместо за час, бях изминал пътя дотам за няколко часа. Край

233. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Братята били на палатки край лозята

234. Бележки на Издателство 'Бяло Братство' - Влад Пашов (1902- 1974)

До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.

235. ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът на светиите и гениите от начало до край е само молитва.

236. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Дали вие вярвате или не вярвате, то е друг въпрос, но ако вие имате достатъчно търпение да издържите на всички мъчнотии, непременно това Божествено съзнание ще ви изведе на добър край.

237. Самообладанието на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато умът на човека е концентриран, докато никакво съмнение не е влязло в него, и най-опасните зверове ще минат край него без да го засегнат.

238. ВЛАД ПАШОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

До края на дните си живял на Изгрева край София, следвайки Школата на Учителя Беинса Дуно, изучавайки задълбочено древния и западно-европейски езотеризъм.

239. Отношение между трите принципа - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на Живота, Мъдростта – край на Живота, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа.

240. Петте области в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Инстинктът е омега, край на нещата.

241. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко, каквото се стремим да доведем до някакъв край, има склонност към несполука и трябва да успеем да победим тази съпротива.

242. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако вие имате достатъчно търпение, да издържите на всички мъчнотии, непременно това Божествено Съзнание ще ви изведе на добър край.

243. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Времето е безконечно, то няма нито начало, нито край.

244. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Дето не е Бог е все край.

245. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете.

246. МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ти може да си на другия край на Земята и пак да си свързан с всички хора по лицето й, защото Великата мисъл е връзката.

247. РАБОТАТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Това, което има начало, няма край.

И това, което има край, няма начало.

248. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не хленча, не бих приела да ме съжаляват хората, но Учителю, моля, кажете ми, кога ще се сложи край на това тегло?

249. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него.

Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътеката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той.

И той не е лош, но любовта и мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат.

250. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога вече.

251. ЧУДНО КАТО СЪН - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка.

252. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителя и цялото братство летуваха край Рилските езера на палатки.

Вечер, край лагерия огън, с Учителя бе неизказано красиво.

Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна.

След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя.

253. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Докато събувах обувките си в преддверието, той влезе в стаята, седна край масата и заговори:

254. „ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!' - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една надвечер минавах край салона.

255. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Родителите ми пък живееха на другия край на града, а аз бях в преговори за наемане на една къща за цялото семейство, близо до детската градина, където работех.

256. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година.

257. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Да започва с начало и да завършва с край.

258. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На край поздравих всички за насърчение и запитах: „Жоро, искаш ли да свириш всеки ден?

259. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др.

260. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина.

Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него.

Много пъти ще замине бае Мигар край чорбаджи Цеко, ще се спре, ще го погледа, погледа, па току завърне глава и рече:

От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат!

Край

261. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:

262. Край огнището - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Край огнището- Любомир Лулчев - 1934г.

263. Истина - Георги Радев (1900–1940)

крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога

264. Ядка на Божественото учение - Георги Радев (1900–1940)

Любовта е начало на Живота, Истината е край на Живота – това са двата предела на Великото в света.

Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край.

265. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Край на Материализма и Идеализма?

266. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Но, от единия до другия й край, Божественото реализира своя План, който ще бъде завършен тогава, когато цялото човечество премине през необходимите последователни етапи на космично пречистване.

267. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край.

268. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото душата му се е освободила от земния затвор.

269. НОВИЯТ КОСМИЧЕН МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

И този Път няма нито начало, нито край."

270. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления.

271. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на

272. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

грева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните.

273. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Виждах, че сестра Савка ревнува, защото непрекъснато беше край Учителя и всяко нещо преминаваше през нея, за да стигне до Учителя.

274. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

По-долна дума по нашия край няма.

275. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Може ли един народ, който интелектуално толкоз много е задълбавал и такива големи умове е дал, да не е способен една лекция да прослуша от начало до край, да му се измори мозъка.

Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.

276. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Край на кармата!

277. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж.

Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията.

278. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя.

Това беше извън центъра и всъщност аз не обичам да правя революции, това не са моите прийоми, но действително моето присъствие там, край този център и то без да участвам в тяхната дейност и един вид като свидетел и заявявайки, че аз държа на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно.

279. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гзлерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалисти.

280. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

„Евлоги Георгиев“, край канала.

281. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато свърших последните редове на Евангелието от Иоана, ми се случи нещо невероятно – кушетката, на която седях, се премести от единия край на стаята до срещуположния и отново се върна на мястото си.

282. 55. Мястото на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя им каза да оставят тези дъски и след това се обърна към един от дърводелците: „Приберете тези дъски, защото ще ви потрябват." Той знаеше своя край и че си заминава от Земята - и се приготвяше за него.

Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз ви почиствам." Той взе цигулката и започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край!

Разказах им какво съм запитала Учителя и как той ми е отговорил с песен и как с нейните думи ми е обяснил, че човешките работи нямат край.

283. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

- „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя.

284. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

- „Нямаме нищо против да пазиш градината, виж колко е голямо местото, като искаш да работиш, разкопай си в един край на двора и си насади каквото искаш, но няма да садиш в пентаграмите и махни бора, че той ще унищожи лозичката!

285. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Според нея не се иска много, за да имаме радост и щастие: „Казвам на всички да засаждат орехи край пътищата и из полето.

286. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

То е вечно начало, което няма край.

Всички неща, които имат край, това са неща без Любов.

287. 1923 г. - Теофана Савова

Животът, който течеше край мен, бе като филм, в който участвувах, без да го разбирам.

288. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква.

289. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Навсякъде край тях се виждат мили хора.

290. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Ако Любовта би живяла постоянно на земята, нямаше да има затвори от единия до другия край на земята, щяха да се чуват само песни и веселби.

291. На път за Мусала - Теофана Савова

Минавате край него, обзети от тайнствен трепет.

292. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.

На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.

293. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават!

Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.

294. Поточето на Ел Шадай - Теофана Савова

Много пъти сме слушали тази песен и не веднъж сме прекарвали чудни дни край поточето?

След хубавите утринни упражнения Учителя ни заведе край малкото поточе.

295. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

С други двама братя поправяхме оградата откъм западния край.

Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора.

296. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Изплаших се, че мъката ми няма да има край и отчаяна търсих помощ.

297. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Домът се намираше край млада борова гора.

Стъпките му заглъхнаха по стълбището, после потънаха в меката трева на поляната и се загубиха край боровата гора.

298. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Празникът на пролетта започна някъде далече в планината, край бистрите езера на Рила, в които се отразяват високи върхове и непристъпни скали.

299. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Напуснал родния си край със съзнанието, че ще служи на Божието дело, на Учителя.

300. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Те приеха поканата и седнаха край красиво наредената трапеза.

301. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Б - дръвче край извора.

302. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България.

303. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Край на неговата лъжлива дейност слага заболяването му от левкемия в последните три години от живота му.

304. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

В 1927 г., един месец преди Петровден, от айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури.

305. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

На връщане групата минава край езерото на Чистотата и в два часа сутринта се прибира невредима в лагера.

306. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

— Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа „Еделвайс".

307. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята, никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план.

308. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете.

309. 7.3 Пеньо Киров - Светозар Няголов ( -2013)

В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край.

Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото на новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело.

310. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

След свършване на войната и заминаването на Пеньо Киров Георги Куртев поема с любов неговия завет да ръководи работата на братството в Бургаския край.

Благодарение на способностите си да организира, лекува и откликва на всеки вопъл на страдащите души той образува голямо братско общество в Айтоския край, в което всички задачи се решават с общи усилия.

311. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор.

312. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия.

313. 7.20 Христо Митев - Светозар Няголов ( -2013)

" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места.

314. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

Отчаян, обезсърчен, решава да сложи край на живота си.

Чува глас: „Не слагай край на живота си." Оглежда се наоколо — никой.

След малко пак чува същия глас: „Не слагай край на живота си, работите ти ще се наредят." Тогава прибира въжето и се връща вкъщи.

Минава известно време и отново решава да сложи край на живота си — да се удави.

Отива край Тунджа, застава на брега.

Чува глас: „Не слагай край на живота си.

315. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Той решава да им помогне да избегнат фаталния край.

316. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Край на неговата лъжлива дейност слага заболяването му от левкемия в последните три години от живота му.

317. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Не, това са утайките от старата култура, която е пред своя край.

318. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства.

Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.

319. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята.

320. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва: „Както виждате .докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера.

Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо.

Ще вземем южния край.

Към края на деня ние стъпихме на пътеката, която води от Ситняково за Мусала, и от горния й край видяхме хижата.

Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас.

Минаха край Емилия, направиха стъпки, след тях тя се качи горе.

321. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената.

322. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му.

На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата.

Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого.

Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя.

След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират.

Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда.

323. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата.

Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.

По отношение характера на родопската песен в този край същият автор дава следната преценка: „Напевът на песните е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни.

Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край.

Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите.

Населението от родопския край дълги години не можеше да види нито аршин от прочутите ахъчелебийски и дардеренски шаеци.

Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает.

Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6.

324. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

От конете слязоха двама мъже - очевидно не от този край.

- От кой край си, българино?

И за живота на семейството, и за хала на устовци му говори, и за гръцките берии, па и за сиромашията на тоя край.

325. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници.

И дърветата, и цветята се пробуждаха, зеленееше вече букакът и край проточената пътека кукурякът и теменужките бяха разтворили цветове.

Дойде ден, когато пътниците излязоха из Балкана, преминаха и разклоненията на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир.

Те се събираха в неделни дни на високите хълмове край града, където имаше лозя и откъдето градът се виждаше като на длан.

326. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата.

327. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята.

328. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз пък съм от другия край на нашата земя.

Ако все още се намират свестни и будни българи из оня край, пак на него трябва да благодарим.

Той търси между писмените синове на нашите люде тук младежи, за да ги отведе във варненския край.

Раздвижиха се хората в другия край на дългата мааза и се готвеха да тръгнат.

Не е ли настъпил денят, когато ще трябва да премери силите си с гръцкото влияние в онзи край, който по всичко личи става за него съдбовен?

329. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Село Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край.

Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край.

330. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Нито народът, нито историята ще забравят името на чорбаджи Атанас Георгиев, който стана стожерът, около който се движеше всичко и в ръцете на когото беше кормилото на българското възродително дело в този край.

Впоследствие в единия край на църквата, която представляваше продълговата и ниска постройка, беше отредено помещение за училището, отделено от църквата само с една тънка стена.

331. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование.

332. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Те не отминават като пусти звуци край хората, а пробуждат душите.

333. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Той наблюдава живота край себе си и обиква своя род и отечеството си така, че още седемнадесет годишен се записва доброволец във войската и в 1885 г.

Младият човек върши всичко разумно, а това показва, че проявите му не са нещо нередно в него, а са резултат на нещо по-висше от проявите на хората край него.

334. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато беседата била вече към своя край, Учителят, доловил вече мисълта им, казал:

335. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим.

С Учителя на Витоша край х.

336. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с душата си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях.

337. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Дали тогава край тези езера не се осъществява една обща аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от далечни светове?

Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур.

От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата.

Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри.

Незабравими мигове край езерото на чистотата

338. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Не всички, които бяха край Учителя, но предимно музикантите и тези, по-чувствителни натури, които имат пробудено ухо и душа за музикалното изкуство, научиха от него какво да дирят и какво да оценяват в едно музикално изпълнение.

339. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Групата, съставена предимно от млади хора, се настани в югозападния край на поляната, където лежеше дебелият дънер на едно отсечено дърво, на което често седяха приятели и гости.

340. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край.

341. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

В София братът се отбил при Учителя и в разговора си с него го помолил да му каже съвсем открито, дали наистина този път ще дойде неговият край на земята.

342. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато веднъж, нервирана от много неразбории край мен, аз й викнах с по-раздразнен и малко разгневен глас, аз изпитах тежко недоволство от себе си.

Седнахме на масите пред салона край високите хубави лескови храсти.

Няколко минути, след като се качи в трамвая, кондукторът мина край него и го подкани за билет.

343. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране.

344. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен!

Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи.

Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой.

345. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Нашите наблюдения върху протичащия край нас живот са повърхностни.

346. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но етанът си е етап — той има край.

347. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи.

348. Радиоконцерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах.

Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха.

349. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки.

Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха.

350. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ.

351. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Край потоците и влажните места цъфтяха водните иглики.

Вълци бяха издавили няколко овци край реките.

352. СЪЧЕТАНИЯ - Борис Николов

Край мене мина голямо овчарско куче.

353. „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“ - Борис Николов

Край гората чешмичката с дървено чучурче пее денонощно.

354. ЕЛЕНЪТ - Борис Николов

По нея пренасяли своите дъски и гаванки стругарите, които са работели долу, край реките.

355. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян.

356. МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ - Борис Николов

Замръкнахме до някакво ханче край пътя и понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук.

Когато тръгвахме, ятото се изви край нас и продължи пътя си.

357. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.

358. ДИВАТА КОЗИЧКА - Борис Николов

Тя пасеше, а край нея играеше козленце.

359. СИНЪТ НА МЕЧКАТА - Борис Николов

Седяхме край огъня и се греехме.

360. КАТЕРИЧКИТЕ - Борис Николов

Околовръст на полянката, по клончетата на дърветата бяха накацали десетина косчета с жълти човчици, а две катерички тичаха наоколо с грациозни скокове и като минаваха край всяко косче, то удряше с крилцето си катеричката.

361. ТОШКАТА - Борис Николов

Тръгнах да го търся тук и там, най-после го намерих на другия край на града.

362. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край дъбовата кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха.

363. БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ - Борис Николов

Той се хвърли върху него и котаракът го сграбчи, но понеже беше на самия край на корниза, и двамата полетяха надолу.

364. СВОБОДАТА - Борис Николов

На долния край на пазаря гледам – човек държи клетка с малки птички, стигличета и поползенчета.

365. ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ - Борис Николов

Сега трябва да кажа няколко думи и за малкия девически манастир в Габрово, който се намираше в средата на града, край река Янтра.

366. ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ - Борис Николов

Като минавал край някое от кучетата, то само повдигало глава и я отпускало.

367. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

Неделният ден ще се съберат две-три приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги и – хайде край реката.

368. МИХАИЛ КОВАЧЪТ - Борис Николов

Винаги, когато минавах край ковачницата на моя приятел Михаил, отбивах се да го видя, да си поговорим, да му поръчам някои сечива.

369. ЙОСИФ - Борис Николов

Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло.

На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек.

Йосиф застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук.

Скиташе из горите, спеше край огньовете.

370. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня.

В единия край на стружнята се работи, а в другия се живее.

Турбината беше направена от цяло дърво, издълбано – водата изтичаше от долния край през тесен отвор и въртеше перките на струга.

371. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките.

При едно нападение Къртипъня отскочи неочаквано, пропусна край себе си турчина и преди онзи да се оправи, той го сграби и го тури на земята.

372. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Беше прочут в целия край, народът го обичаше и търсеше.

373. БЕЛИТЕ СКАЛИ - Борис Николов

Мечките бродеха из горите и край потоците, риеха корени, ядяха билки и насекоми – минаваха подготвителния режим преди зимния сън.

Колибата беше край самата гора, пред нея поляна, оттук скалите се отсичаха отвесно 20–30 метра.

Народът ги е заселил с чудновати същества и вечер край огньовете се разправят чудни приказки и легенди за тях.

Скитника съобрази: ето го поп Мартин, за чиито подвизи се разправяха истории край огньовете!

На същия край на скалата беше изваяна глава, с такова трагично изражение и воля, съчетани в едно, че Скитника потръпна.

374. МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН - Борис Николов

И сега на върха край гората пак се запали малкият огън, както винаги.

375. ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА - Константин Златев

Словото на Истината, предадено от един титаничен Дух на българския народ, шества по всички паралели и меридиани, протяга ръка към хората, жадуващи да извървят до край Пътя към Божественото.

376. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Всичко се повтаря и развитието няма край.

377. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център.

378. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание.

Новото учение седи в това: като минавате край някого, чийто кибрит е овлажнял, ще запалите свещта му.

379. IV. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Истината е край на живота.

380. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален.

Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт.

381. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия.

382. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Безграничната Любов няма начало, няма и край.

Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна.

Това е целият цикъл на развитие от начало до край.

В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества.

383. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

чрез страданията." На кръста човешките крайници са приковани.

384. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София").

Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот.

385. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на главната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможностите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проникнем в мистериите на Духа.

386. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П.

В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.

Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на множество злини.

387. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Истината е край на живота.

За взаимоотношенията между първите три от тях, дефинирани по-горе, Учителят на Бялото братство (ББ) в България споделя: „Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край.

Тя се живее.“ Той изяснява ролята на Любовта и Истината като начало и край на хипотетичното пространство, в което се „движи“ Мъдростта, и добавя безценни езотерични сведения за дълбоко мистичната същност на Истината: „Любовта е начало на всяко битие.

388. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Тъй както развитието е безкрайно, така и процесът на усвояване на нови знания няма край.

Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край.

Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа.

389. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Точно тогава са ни най-нужни стимули, за да дадем най-доброто от себе си и да доведем започнатото до край.

390. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край.

391. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И така, веднъж по време на летния лагер край Седемте Рилски езера, настанени удобно около своя Учител в района на второто езеро, белите братя и сестри го слушат да поставя пръста в раната: „Погрешките седят в атавистичните разбирания (курсивът мой – К.З.) – започва той без предисловия.

В днешния ден, край второто езеро, Учителят – Предвестник на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека.

392. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Тя има начало, но няма край.

393. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума.

В самия му край, в подножието на жадувания връх на съвършенството той отправя духовния си взор нагоре, към незалязващата синева на Божествения свят, и осъзнал дълбоко в себе си какво е сторил Бог, за да му помогне да стигне дотук, от цялото си сърце възжелава да извърши ответен жест на благодарност и синовна признателност.

394. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

И този празник не ще има край!

395. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Многото стихийни бури и поройни дъждове върху склоновете на планината отварят дълбоки ровини, край които се настанява безплодието.

396. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край селото.

397. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Ако се остави във властта на силните емоционални преживявания, на стихията на чувствата, без да се замисля върху смисъла им, гъста блатна растителност ще покрие извора, в него ще намерят убежище примитивни паразитни видове, земноводни и влечуги ще плъзнат край него.

398. Общуване с природата - Павел Желязков

Ако пък застанеш край планинския поток и се заслушаш в гласа му, ще изпиташ благодатното му очистващо влияние.

399. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Той трябва да намери своя учител, колкото и далече да е от родния му край.

Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец.

Там само една погрешна стъпка може да сложи край на мечтите му.

За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство.

Източно от софийския квартал Симеоново, сред хълмовете върху югоизточния склон на Витоша бяхме намерили едно закътано място, една огрявана от слънцето полянка край нискостъблена гора.

Не минава дълго време и те са отново край огъня.

Защото палатката си беше опънал в клековете край хижа „Ястребец", която отстои на около 45 минути от нашия лагер.

После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала".

400. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Това силно ме разочарова и си помислих как можах да дойда в този пуст край; но след това отидох на морския бряг, където обстановката беше съвършено друга и ме плени.

401. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

По време на великото преселение на народите българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ.

402. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Лагерува- ли са край второто езеро в подножието на връх Иречек.

Учителят е държал беседа край езерото Окото.

403. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Никога няма да забравя как Крум от Петрич, възрастен ученик на Учителя, мина край нашия лагер и ние с радост го поканихме на обяд.

404. Как Крум два пъти спаси живота ми - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава палатките били разположени край второто езеро.

405. Кучетата в Говедарци - Крум Въжаров (1908- 1991)

Веднъж, когато минавахме край един овчарник, излязоха около десетина кучета, нахвърлиха се срещу нас и започнаха да ни заграждат.

406. Очилата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Аз бях много изморена от обикалянето и търсенето и реших да си почина за малко край звучния извор.

Крум също седна край потока.

407. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“

Вие минахте край мен, внимателно ме погледнахте право в очите и се усмихнахте.

408. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ние се събрахме на верандата край масата.

409. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Направихме лагер до едно ручейче, приток на Софийка, до горния край на гората (по-късно идвах тук неведнъж).

410. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

- Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не - прекъсна я Учителят, - вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах, - Катя Грива и др.

Гробът не е конец - край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който й даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас.

411. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?

412. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При една утринна разходка край Бухара той се среща по странен начин с този Велик Учител, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината.

Вие не приличате на хората от този край.

Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.

Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен.

413. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Непрекъснато и често боледува, но има известен устой и няма фатален край.

414. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Луната в четвърти дом говори за човек, който ще бъде при добри условия и грижи в семейството, където се е родил, но ще напусне родния си край и ще живее другаде.

415. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При добри аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива, готовност за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за нейното и изпълнение с благополучен край и увереност в себе си за това.

416. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При добри аспекти на Юпитер със Сатурн е налице добър организаторски талант, голямо умение да подрежда, организира и извежда на добър край осъществяването на всяка поставена задача, ясно изразен стремеж към точно, пълно и прецизно изпълнение.

417. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изпратените през 1979, 1980 и 1981 година космически станции минаха край Сатурн и установиха нови спътници, чийто брой нарасна на 17.

При това предният край на тялото - този, който е към Планетата, изпитва много по-силно нейната притегателна сила, отколкото задният, по-далечен край.

С хилавите си мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чист въздух в планината или край морето, а също и излагането голи на Слънце.

418. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И когато космична станция, изпратена към далечните Планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които има на тази Планета.

Оста, сочейки с единия си край съзвездието Водолей, с другия - противоположен край, сочи Зодиакалното съзвездие Лъв.

419. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място край пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем.

420. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но то няма да има фатален край.

421. Косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако космите в горния край на челото се спускат и образуват остър ъгъл, то при широко, високо и добре оформено чело имаме човек крайно внимателен, взискателен към всички задължения, отнасящи се до него или до другите.

422. Очите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Също и край огън, разпален от дърва, лютивият пушек помага за усилване на зрението.

423. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако разстоянието от края на носната кост до началото на заобления край (централната част) е дълго, имаме добра интелигентност (фиг.

424. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини край океана.

425. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Край огнището в мекото кресло по чехли се чувствуват много добре.

426. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там, където една линия завършва, край който хълм тя минава и до който достига, от него тя черпи сили и влияния.

Ако линията на живота към своя край има клонки, насочени надолу, имаме бавно угасваме на жизнените сили.

427. Второстепенните линии - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако край Меркуриевата линия има малки успоредни линийки, това подсилва казаното по-горе.

Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички.

428. Четириъгълникът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако това пространство е широко към палеца и е още по широко към другия си край, това говори за разумно, хладно и спокойно отношение към всяка работа и към хората.

429. През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не край, а ново начало ни предстои.

430. Кои са Белите братя? - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Чувал съм от Учителя, че седалище на Бялото братство има на връх Монблан и че това е причината народите наоколо да живеят в мир и разбирателство... А един ден, когато бяхме на Рилските езера, Учителят се спря край четвъртото - Близнаците, и каза: „Тук е един от входовете на Агарта...“

431. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бордюрчетата по стената отлитащите птички по прозорците, майка зайка с зайчетата в ъгъла, край зеленчуковата градина, а по-долу на стената червената катеричка се прибира в дупката си.

432. От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Лято и край на учебната година

433. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В единия й край бяха кацнали два грамадни самолета, импровизирани от греди и столчета.

434. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И то бързало към черквата, за да занесе своя подарък — десетте стотинки, но когато вече наближило до черквата, там край пътя в тъмнината се чул някакъв жалък глас.

435. Песен на хляба. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

край селото!

436. Морската царица и нейния дядо. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Край тяхната маса минава

437. Фабрика. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

край тях работни хора

438. Водолаз. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

край мене понесено плува

439. Влак. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

в Добрич спираме на край.

440. Брезица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

„Край брега брезица си растеше“ — Без движения.

441. Посадила баба. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

„Край баира леща“ — стъпки в ляво; на последната сричка „ща“, двата крака се прибират на място.

442. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

край плета ни се родило,

режат скришом край реката

тук край нас — прелтна вече

443. Цар на Мрака - Николай Райнов

Къде да намеря слово, което с мълния да разпали духа и да му даде път към онова, що няма край?

О вие, Водачи на седемте пълка, елате с мене! И нека Ново Небе съградим — Земя да съзидаме — и път нека дадем на това, що няма край!“

444. Три Небеса - Николай Райнов

Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край.

445. Каломаин - Николай Райнов

И обгледа Каломаин край себе си пустинното мяcто — и тежка скръб сгърчи душата й — и ланитите й се свиха, сякаш бич я шибна по лицето... Защото тя мислеше не за себе си, а за своето дете Тимисаг.

Но, когато се пробуди Каломаин, край нея нямаше никой.

446. Вавилонска кула - Николай Райнов

Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери.

447. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките.

448. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя.

449. Видение на Ездра - Николай Райнов

А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта.

450. Път на звездите - Николай Райнов

Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб.

451. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети cветлината — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце.

452. Песен за Девата - Николай Райнов

…И сега дори — Тя цепи край нас вълните — и върху смарагдения гребен на водите всеки може да съзре голото тяло на Хубавицата, Която се ражда от девствената пяна.

453. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

За нея няма ни връст, ни старост, както за небето няма ни предел, ни край.

И болка люта свива сърцето — и раздират мрака писъци на залутани бедуини: опасни са пътеките, водещи през пустинята на всяка душа — и няма дъно човешкото сърце и край няма неговото страдание.

454. Книга на загадките - Николай Райнов

Четвъртата е будна — и вижда край себе си всичко създадено.

Край нас е тъмно.

Край тихата река, палми разказват шепотом повест за онези, които си отиват.

Тогава Нергал сложи желязната си коса край Тигър, сне си черния венец от кукуряк и доближи богинята.

Първият хвърли меча и при завоя, край черното изваяние, протегна ръка да го улови.

— Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава.

Tе стояха един срещу друг на тясната пътека, край която се възправя ледна и тайнствена Вечност.

Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам.

Пъстри риби играят край кораба.

А зад него — чак до далечната ивица, дето сякаш се свършва морето — се гъне къдрава бяла пътека, чиито край се не вижда.

Пусията край канарите на Йерихон бе открита: нали там ме хванаха! Де да иде човек ?

Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил.

Аз прилепих очи към прозорчето: различаваха се само коленичили образи на люде, а край стените се издигаха неясно храстове — лаври и зокуми в тежки каменни вази.

455. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Аз ги прочитах от край до край.

Този професор беше подбрал най-хубавото, понеже цялата руска литература за него беше от начало до край позната.

И тогава се яви една група ученици, които също така се заинтересуваха и също така се бяха увлекли в тази насока главно под действието на някои съученици, дошли от троянския край, като Хасъмски и др.

Да се движим само там, в този край, да не слизаме по други места.

456. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот.

Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край.

457. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече съвършенство, към повече знания, към Божествена красота, величие и сила.

без край, без никаква надежда за спасение или изкупление.

458. Увод - Сава Калименов (1901 - 1990)

„И дали моят живот е мимолетно проблясване в тъмнината на вечността, от което не ще остане ни следа, или пък аз съм нещо, на което смъртта не може да тури край ?

459. Един Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!

460. Към природата! - Сава Калименов (1901 - 1990)

Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека.

461. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Но и тѣхното управление е къмъ своя край.

462. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

Търпение — да дочака хората да изпитатъ до край всички свои теории, всички свои вѣрвания, всички свои системи, всички методи, всички примамливи пътеки.

463. Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика - Георги Радев (1900–1940)

Това значи царъ, чието царство нѣма край.

464. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера.

465. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле.

466. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

На край ще спомена пътем за един друг вид „изключения“, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се догаждаме по ред „личби“.

467. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Към долния край на зеницата има бели петна — като отражения на светлината.

Всичко напомня лист — и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край.

В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.

468. Младият египтянин - Георги Радев (1900–1940)

А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб.

„Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис.

469. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной.

470. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба.

471. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Етерът, който Гюстав льо Бон смята за „начало и край на всичко, основа на вселената и на всяко битие, което се движи в него“, ала „чиято вътрешна същина ще остане, според него, една пленителна загадка“, наистина е възел на странни противоречия.

Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации.

472. Действие трето. - Велко Петрушев

Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията.

473. Епилог. - Велко Петрушев

Край.

474. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение.

475. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му.

Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.

За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам.

За това съм повикан да туря край на неизделимото зло.

476. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик.

Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров.

477. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Казвам си: „Колкото трябва ще платя за тях.“ На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея.

478. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро.

Пренощуват край Камчия.

Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“.

479. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

21 август 1929 - Край Петото езеро на Рила Учителят открива Планинската школа с беседата „Абсолютната чистота.“

август 1930 - Летен планински лагер край Второто от седемте Рилски езера.

Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица.

480. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Паневретмията се играеше от братята и сестрите на тепетата в центъра на Пловдив, хълмовете край Търново, на върха на русенските лозя, на Хамам баир в Сливен... и пр.

Тя беше построена на една три-четиридекарова братска зеленчукова градина опираща южния край на Поляната.

- Имахме един фелдфебел с конски наочници и той ни караше да маршируваме в кръг, и първо да го поздравяваме него, след това един телеграфически стълб на другия край на кръга.

Крачех търпеливо край него по пътя на връщане, докато най-сетне реши да ми прости, без да разбере, че аз бях този, който искаше да му покаже, че съм му простил с тази цевлувка, а не че исках прошка.

481. Заключение - Атанас Славов

Така например бива разтурен просветния съвет на младите братя и сестри за писане и изнасяне на реферати, слага се край на издаването на книги и периодика, и пр.

Край

482. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща.

1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо.

С истинското животоописание се сблъсках по житейски на един гол баир край Търново. Лозята.

Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици.

Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята.

Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе.

Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки.

Край! Сам щеше да го направи.

Край! Атанас нареди, без да чуе и дума от жена и деца, да се изхвърли всичко от заницата на голямата му къща.

Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе! Ти се издигаш сега над този край, над този народ, над пътя му - с любов, която не може да се събере в думата любов.

Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии...

Когато Константин пресича Балкана и се чуди какви ли хора има тук, как ли живеят, кои са, кои са учителите им, училищата им, има ли млади търсачи на даскалски места като него - защото буден е този овчарски, абаджийски балкански край, и много училища български имало - неговото чудене е просто овчарско чудене. Абаджийско.

Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода народите им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво.

Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени.

Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп.

Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване.

Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край.

Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.

С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край.

Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество.

Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял.

Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край.

483. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим.

И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни.

Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено.

Богатството на семейство Гибънс идва от огромните му памукови плантации край Савана, Джорджия, още от колониално време - много преди американската революция.

Тухлите са от тухларницата на Лъм край Чатъм.

Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани.

Така че четирийсетгодишният вече духовен водач на Варненския край - след тригодишен престой при семейството си в Хадърча - отново потегля за Варна.

Член е на методистката църква в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919.

Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.

Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ.

И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли?

484. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Ето ги летят през мостове, край кантони и станции и перони, постлани с огромни плочи, пльоснати направо сред калта, по които се стичат водите от огромните въртящи се хоризонтални кранове за наливане на вода за парата на локомотивчето.

Дето все приказваме за ангарията под турците, таксите под гърците и какво ли не, а кога сме ги приказвали такива за крепостите, дето ние, българите, сме ги дигнали из този край преди повече от хиляда години.

И ето ти - турците са пръснали по строежите си из целия варненски край и из цял Шумен и шуменския край тези български каменни прасета и маймуни; разпилели са тези надписани плочи; тези магии и заклинания на древната българска мощ.

(Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България.

Видяхме дебелия край, разбрахме в що се състои „дисциплината.“ Военно време! Ако не се подчиняваш - куршум!

И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната.

И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето.

485. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И минават милиони години, и милиони здрави поколения, които се излюпват на островчетата, плуват обратно до богатия на храна източен бряг на континента, гмуркат се в зелените топли води край брега, любят се и се впускат водени от малкия онаследен пеленг в костенурчите си мозъци към далечните, скришни топли пясъци, в които да снесат яйцата си.

Всъщност - мизерните предградия край Ийст Ривър.

- Край Варна.

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.

- Гаврило беше много разстроен, но беше ясно, че е готов да заложи всичко на карта, за да сложи край на тия мъки.

Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините.

Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери!

Само че подир месец ще умираш от желание да тичаш нагоре надолу из Ню Йорк и да искаш да погълнеш всичко около себе си, и просто няма да има край.

Оттук - на запад и на запад, където в самия край бе разкошната резиденция на професор Бъц.

Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години.

Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали!

486. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

„Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е.

И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията:

Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край.

Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества.

Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха).

Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно.

Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии.

487. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и слогове и се губи в далечното ширине.

Тупкат капките по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза.

488. Христо Койчев - Георги Христов

Аз винаги си почивам край Христо.

489. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Един ден през време на училищния стаж (ние стажувахме с Кръстю в една и съща гимназия) той искаше да мине бързо край една дама, която влизаше в залата, където се четяха лекции.

490. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Докато ние по някакъв начин, макар и насилвайки себе си, се сродихме с нея, Коста й остана чужд до край.

491. Асен Кантарджиев - Георги Христов

И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна.

492. Георги Томалевски - Георги Христов

Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия.

По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг.

493. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Почнахме да жънем една нива край пътя.

Ако помниш, единия край се залива и, когато я косихме, запушихме дупката и водата се оправи в коритото и, след като изсъхна, го покосихме.

494. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

„комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.

Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти.

495. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя.

496. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

„Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна.

497. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина“.

498. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще се тури край на качамачения режим - ще имаме хляб.

499. Салонът на Изгрева - Георги Христов

края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори строители.

500. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън.

501. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Според Херодот, Залмоксис, роб на Питагор, който той освобождава, се завръща в родината си (най-вероятно край устието на река Дунав и бреговете на Североизточна България), основава школа и по подобие на Пита-горовата проповядва учението за живота след смъртта и за прераждането.

сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г.

Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство.

Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с.

502. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа.

На 14 юли, въпреки заболяването си, Учителя Беинса Дуно излиза на палатков лагер край Седемте рилски езера.

503. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Арбанаси (край Велико Търново) работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината", който излиза от печат през септември същата година.

Учителя Беинса Дуно създава край София селището Изгрева (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа.

за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера.

Въпреки заболяването, на 14 юли Учителя Беинса Дуно излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си.

След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри.

НАГОРЕ

4.3151988983154