НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
43
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Намери една
кофа
и почни да поливаш градината и тогава много хора ще дойдат с кофи да поливат.
Хората, като мислят, определят съдбата си с мисълта си. Всеки народ, който изпълнява волята Божия, има добро бъдеще. Време е да излезем от човешкия порядък на мисли и да влезем в Божествения порядък. Низшето в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Законът е този: Направи едно добро, и хиляди хора ще дойдат подир тебе да помогнат.
Намери една
кофа
и почни да поливаш градината и тогава много хора ще дойдат с кофи да поливат.
Кажи една добра мисъл и други ще дойдат и ще помогнат за нейното реализиране. Великата любов и обич са реалността. Единственото нещо, на което хората трябва да се научат, е да обичат. Когато човек обича, цялото битие, всички се ползуват. Не бързай да знаеш, какво нещо е житното зърно.
към текста >>
2.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан,
саркофази
с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки.
Археологът Дж. Амасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Известно е, че платината се топи при 1 730° и е необходима сложна технология за обработването й. По други места са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с много тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно.
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан,
саркофази
с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки.
Известно е, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръв от тези мумии се оказва, че такава изобщо не се среща у народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1955 година, перуански летци случайно забелязали някакви огромни фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра.
към текста >>
3.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И за негово учудване той взема от
кофата
и сее, и то все толкова си
Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата. Спомням си пак един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в първите години на мястото, където сега е положено тялото на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял половината, вижда, че житото му свършва и остава много малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне.
И за негово учудване той взема от
кофата
и сее, и то все толкова си
остава, докато посял цялата нива и житото стигнало. Това е, така нареченият закон за Всемирното Изобилие или както Учителят го нарича, Закон за Опуленса, според който благата могат да се умножават. Този закон са познавали всички посветени. Скоро четох дневника на една американска експедиция в Индия, в областта на Хималаите, където влизат във връзка с известни посветени, които също така широко прилагат този закон за умножение на благата. Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата.
към текста >>
4.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
5. Върху един голям
саркофаг
е издълбана върху цялата повърхност една хубава свастика.
Псалтирът се състои от ред магически окултни формули. И богомилите са знаели това и затова са го ценяли. Това пак ни показва на техния окултен характер. 4. Един от най-добрите познавачи у нас на Богомилството, професор Иордан Иванов, казва: "Отчасти чрез гностицизма, отчасти от вавилонски предания са минали в манихейството астрономическите понятия, както и вярата в влиянието на седемте планети върху човешкия живот. И тези схващания са се предали и на богомилите." Това също потвърждава, че богомилите са окултна школа, защото астрологията, която се занимава с влиянието на звездите върху живота на човека, е една окултна наука.
5. Върху един голям
саркофаг
е издълбана върху цялата повърхност една хубава свастика.
А свастиката е една от найстарите и най-примитивни форми на кръста. Тя се счита за символ на животворния пламък на Слънцето. 6. Бихали Мерия казва, че само изследването на митовете може да ни обясни зависимостта между образите и орнаментите. Тези изображения на космически и растителни форми ни напомнят на Мистериите на друидите. Срещат се също изображения на Дървото на Живота.
към текста >>
5.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в
кофата
за кюмюр, за да не ме свари с тях в ръце.
Аз седнах на едно малко столче до печката, взех в ръката си кюмюрената лопата и машата и си представих, че свиря на цигулка. Казах на сестрата: „Ако имах цигулка, щях да изсвиря това, което тананикаш." В това време се чуха стъпки от стаята на Учителя и той заслиза по стълбата. Аз съобразих, че може да влезе при нас и хвърлих лопатката и машата
в
кофата
за кюмюр, за да не ме свари с тях в ръце.
Той застана на вратата и без да влиза ме загледа право в ръцете и каза: „Искаш ли цигулка? " Аз не можех да дишам от вълнение, но сестра Янакиева му рече: „Той беше взел лопатката и машата и си представяше, че свири." Учителят каза: „Сестра, ела да ти дам една
към текста >>
6.
Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Един пясъчник с пейки наоколо би могъл да бъде доста забавен кът за депата, а също така и масичка с
кофа
и глина.
Няма ли интерес, тя е длъжна да го създаде. Освен казаното, децата могат на открито да драматизират приказки, песни, игри-проекти (на аероплан, градина, на зайци и др.). Изобщо всичко, което се работи в стаята, би могло да се пренесе и вън, ако условията позволяват. Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на дисциплината, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески. Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени: зеленчукова градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр.
Един пясъчник с пейки наоколо би могъл да бъде доста забавен кът за депата, а също така и масичка с
кофа
и глина.
Една беседка или палатка за работилница, дърводелница или магазинче би изиграла голяма роля. Ако нямаме условия да се изнасят масичките навън, естествено е, че ще си приспособим заниманията, повече ще плетем, ще творим, ще садим и пр. Под каквато и да е форма заниманията на открито заемат съществено място при възпитателната ни дейност.
към текста >>
7.
Обзавеждане на детската градина
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и
кофата
с глина и дъски за работа.
Тук са столчетата и масичките, на които децата се занимават. Различни игри и играчки са поставени в специални етажерки и шкафчета, на разположение на децата. Черна дъска и триножник, поставени на ниско, с приготвени до тях цветни тебеширени или водни бои (пред триножника). В същата занимателна ще видим и кукленски кът. Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина.
Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и
кофата
с глина и дъски за работа.
В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж. Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело).
към текста >>
Ако мястото позволява, тук може да се помести пясъчникът и
кофата
с глина, вместо в занималнята.
В средата може да има кръгла маса с ваза и няколко журнали. Необходим е един шкаф за салфетките, покривките, чашите, четката и лопатката за трохи, таблите за кифли И др. т. Няколко картини — плодове, сладки или цветя — и няколко саксии биха допълнили обстановката. Евентуално тук бихме могли да сложим шкафа с материали и др. Работилницата. Тук ще намерим: тезгях с трион, чукчета, ренде, кутии с гвоздеи, сандъче с дървен материал, масичка с резба и Пате-хил-дъски за строеж.
Ако мястото позволява, тук може да се помести пясъчникът и
кофата
с глина, вместо в занималнята.
Остава да влезем в последното отделение — умивалнята. Тук ще има една две чешми, поставени на ниско. От едната страна ще бъде окачалката с кърпа за ръце, а над нея може да има етажерка с чашки за вода. Зад вратата е мястото на кърпата за прах, метличката и лопатката. Тук е и вратата на клозета, пред която има три-четири чифта пантофки или налъмки.
към текста >>
8.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все
кофата
откъсната!
— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все
кофата
откъсната!
При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
към текста >>
9.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
“. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една
кофа
– и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала
кофата
и започнах да сея.
“. Той отвърна: „Да, той е! “ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до стената и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка. Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито?
“. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една
кофа
– и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала
кофата
и започнах да сея.
(Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата. Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в кофата... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове. Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една кофа жито аз засях цялата нива и житото не свърши. Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб.
към текста >>
(Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в
кофата
.
“ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до стената и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка. Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито? “. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея.
(Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в
кофата
.
Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в кофата... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове. Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една кофа жито аз засях цялата нива и житото не свърши. Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб. Това е силата на Бога.
към текста >>
Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в
кофата
... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове.
Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито? “. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея. (Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата.
Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в
кофата
... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове.
Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една кофа жито аз засях цялата нива и житото не свърши. Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб. Това е силата на Бога. Аз също бях изумен от това чудо, защото в Мърчаево, в стаята на Учителя, има цяла връзка жито от тази нива до масата му, класовете са пълни, сякаш сега е ожънато.
към текста >>
Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една
кофа
жито аз засях цялата нива и житото не свърши.
Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито? “. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея. (Стана да ни демонстрира как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата. Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в кофата... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове.
Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една
кофа
жито аз засях цялата нива и житото не свърши.
Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб. Това е силата на Бога. Аз също бях изумен от това чудо, защото в Мърчаево, в стаята на Учителя, има цяла връзка жито от тази нива до масата му, класовете са пълни, сякаш сега е ожънато. И на мене ми разказаха за тая нива, това е станало през 1940 година, а сега е 1972 – и аз се чудя как е възможно за 32 години тези зърна да не окапят от класовете!
към текста >>
В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една
кофа
жито и в нея останали няколко шепи.
Аз също бях изумен от това чудо, защото в Мърчаево, в стаята на Учителя, има цяла връзка жито от тази нива до масата му, класовете са пълни, сякаш сега е ожънато. И на мене ми разказаха за тая нива, това е станало през 1940 година, а сега е 1972 – и аз се чудя как е възможно за 32 години тези зърна да не окапят от класовете! При Учителя имаше толкова чудеса, но не всички ги забелязвахме.“ Щастлива бях, че чух този интересен случай от човека, чрез когото е станало чудото. По-късно, когато Кольо Йорданов четеше за този случай, винаги имаше кавги и спорове.
В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една
кофа
жито и в нея останали няколко шепи.
Нивата била достатъчно гъста, както би я насадила и редосеялка. Това е едно от големите чудеса, станало е пред очите на няколко братя от Изгрева и братята от провинцията, заедно с Учителя. Всички присъствали, без да напускат мястото си, докато братът засявал нивата. Накрая той минал с грапа – да влязат семената по-навътре в почвата, за да не ги изкълват птиците. “Това, което стана – каза братът – го разказах на село на мои приятели, те не повярваха, че е възможно.
към текста >>
10.
47. Жито за посев
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Там беше поставена една празна
кофа
и в един чувал имаше малко жито.
Той го видя, че разговаря с другите братя пред столовата. Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? ". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място! " Учителя го заведе при изораната нива.
Там беше поставена една празна
кофа
и в един чувал имаше малко жито.
Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! " Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното.
към текста >>
Учителя посочи чувала и
кофата
.
Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? ". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място! " Учителя го заведе при изораната нива. Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито.
Учителя посочи чувала и
кофата
.
„Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! " Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една кофа жито, че и на дъното й да остане!
към текста >>
„Рекох, брат, сипете си в
кофата
от житото и почнете да сеете, но така, както трябва!
". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място! " Учителя го заведе при изораната нива. Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито. Учителя посочи чувала и кофата.
„Рекох, брат, сипете си в
кофата
от житото и почнете да сеете, но така, както трябва!
" Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една кофа жито, че и на дъното й да остане! Та видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди две хиляди години, като нахранил пет хиляди човека с пет хляба и две риби, то и тук, на Изгрева, чудото на умножението Небесно бе направено пред очите ни!
към текста >>
Братът взе
кофата
, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива.
" Учителя го заведе при изораната нива. Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито. Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! "
Братът взе
кофата
, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива.
Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една кофа жито, че и на дъното й да остане! Та видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди две хиляди години, като нахранил пет хиляди човека с пет хляба и две риби, то и тук, на Изгрева, чудото на умножението Небесно бе направено пред очите ни! Стана една прекрасна нива! Когато тази нива бе ожъната, запазиха класове от нея и една голяма връзка дълго време стоеше на масата на Учителя в Мърчаево.
към текста >>
Насява братът с тази
кофа
жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в
кофата
остана една четвърт жито на дъното.
Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито. Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! " Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива.
Насява братът с тази
кофа
жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в
кофата
остана една четвърт жито на дъното.
Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една кофа жито, че и на дъното й да остане! Та видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди две хиляди години, като нахранил пет хиляди човека с пет хляба и две риби, то и тук, на Изгрева, чудото на умножението Небесно бе направено пред очите ни! Стана една прекрасна нива! Когато тази нива бе ожъната, запазиха класове от нея и една голяма връзка дълго време стоеше на масата на Учителя в Мърчаево. (А и братът, който е засял нивата, също имаше запазена цяла стиска класове от нея.
към текста >>
Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една
кофа
жито, че и на дъното й да остане!
Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва! " Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното.
Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една
кофа
жито, че и на дъното й да остане!
Та видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди две хиляди години, като нахранил пет хиляди човека с пет хляба и две риби, то и тук, на Изгрева, чудото на умножението Небесно бе направено пред очите ни! Стана една прекрасна нива! Когато тази нива бе ожъната, запазиха класове от нея и една голяма връзка дълго време стоеше на масата на Учителя в Мърчаево. (А и братът, който е засял нивата, също имаше запазена цяла стиска класове от нея. Лично той ми го разказа на Рила - добавих аз.)
към текста >>
11.
5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В стаята си Учителя има мивка, под която в
кофа
се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън.
Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца — и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им. На 2 октомври 1937 година Учителя дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони.
В стаята си Учителя има мивка, под която в
кофа
се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън.
Един брат предлага на Учителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителя му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате, ще ми завидят." В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата приготвя един сериозен удар срещу София — земетресение. На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение.
към текста >>
12.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с
кофа
студена вода внезапно, без да е предупреден.
Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя.
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с
кофа
студена вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца.
към текста >>
13.
7.20 Христо Митев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" — и му показва една
кофа
с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва брат Боян Боев и пита: „Има ли някой брат тук да се казва Христо? " „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителя те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителя го пита: „Какво работиш, брат? " „Земеделец съм, обработвам земята." Учителя му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?
" — и му показва една
кофа
с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места?
към текста >>
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема
кофата
и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?
По едно време при тях идва брат Боян Боев и пита: „Има ли някой брат тук да се казва Христо? " „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителя те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителя го пита: „Какво работиш, брат? " „Земеделец съм, обработвам земята." Учителя му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе? " — и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема
кофата
и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?
" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места? " Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата?
към текста >>
Той посява цялата нива наред гъсто, а в
кофата
остава повече от половината.
" „Земеделец съм, обработвам земята." Учителя му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе? " — и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва.
Той посява цялата нива наред гъсто, а в
кофата
остава повече от половината.
Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места? " Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата? " Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там.
към текста >>
" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в
кофата
?
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места?
" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в
кофата
?
" Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да се посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала.
към текста >>
14.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Емилия, освен раницата си, беше взела u
кофа
с 12 килограма домати.
С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си. Връща се назад и я вижда долу, до пътеката. Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа.
Емилия, освен раницата си, беше взела u
кофа
с 12 килограма домати.
Разпределихме багажа на Павел на четири и той си тръгна надолу. Аз взех кофата от Емилия и занесохме багажа в заслона. Взехме необходимия личен багаж и се качихме на Мусала, настанихме се в двете големи стаи на станцията. Снежина, която учи медицина, носеше апарат за кръвно и измери на Величка и Истиян кръвното им. Оказа се, че е 120/80 на сестра ми, колкото е и моето, а на Истиян -123/85.
към текста >>
Аз взех
кофата
от Емилия и занесохме багажа в заслона.
Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа. Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати. Разпределихме багажа на Павел на четири и той си тръгна надолу.
Аз взех
кофата
от Емилия и занесохме багажа в заслона.
Взехме необходимия личен багаж и се качихме на Мусала, настанихме се в двете големи стаи на станцията. Снежина, която учи медицина, носеше апарат за кръвно и измери на Величка и Истиян кръвното им. Оказа се, че е 120/80 на сестра ми, колкото е и моето, а на Истиян -123/85. На другия ден взехме и останалата храна и изкарахме много добре на гостоприемната Мусала. Всяка сутрин работехме да имаме хубаво време.
към текста >>
15.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („Любов към Бога", стр. 138)
Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, което ги изсушава. Учителя пита: „Защо не изпълнихте навреме това, което ви казах, но предизвикахте съществата да ви поливат? Тук всичко трябва да се прави веднага и на своето време." И продължава по-нататък: „Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от праха, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но u подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна." („Любов към Бога", стр. 165)
„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („Любов към Бога", стр. 138)
„Сега, като сте дошли тук, аз ви считам за добри хора. Защо? Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви брули вятър и т.н. Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните и на другите.
към текста >>
Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в
кофа
с вода, която носят.
Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро.
Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в
кофа
с вода, която носят.
Учителя забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време й говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро.
към текста >>
След малък пазарлък братята донасят
кофата
с рибата при Учителя.
Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро. Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителя забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него.
След малък пазарлък братята донасят
кофата
с рибата при Учителя.
Той се приближава близо до нея и известно време й говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да ни досаждат и се премесват около третото езеро. През 1939 г.
към текста >>
16.
За окултната школа и за декември 1944 година
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Щом Учителят легна в своя
саркофаг
и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея.
Учениците разбраха, че той няма вече какво да прави на тази земя, облечен в плът. На 27 декември 1944 г. от гърдите му се изтръгна последната въздишка, а на 28 - на другия ден, той лежеше в салона заспал в своето последно ложе, прегърнал Библията в ръка. Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха. Ние стояхме дълбоко изненадани, потънали още повече в тайната на смъртта.
Щом Учителят легна в своя
саркофаг
и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея.
Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък.
към текста >>
17.
ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА
 
- Борис Николов
От обедите винаги оставаше много хляб и с него напълних едната
кофа
.
Никой не се решаваше да отиде при стадата, защото овчарските кучета бяха толкова зли, че и селяните не смееха да минават наблизо. Казах, че аз ще отивам за млякото. Овчарите бяха на около два километра от селото. За мене това беше една хубава утринна разходка. Взех две кофи и тръгнах.
От обедите винаги оставаше много хляб и с него напълних едната
кофа
.
Беше първото ми отиване. Вървях бавно, съсредоточено, спокойно. Вятърът духаше откъм моята страна и кучетата ме усетиха отдалеч. Те се устремиха с такава ярост, като че бяха готови да ме разкъсат. Направих мислено около себе си светъл кръг.
към текста >>
Извадих от
кофата
комат хляб и го хвърлих на кучката, втория – на голямото рунтаво куче до нея, след това подред на всички.
Като дойдоха до него, те се спряха. Вдигнах ръка и викнах високо: „Стойте там! “ Тогава разгледах глутницата: разбрах, че тон даваше кучката. Беше толкова зла, че не лаеше, а само скимтеше. Между кучетата имаше младоци и старци, всички мършави, с хлътнали хълбоци.
Извадих от
кофата
комат хляб и го хвърлих на кучката, втория – на голямото рунтаво куче до нея, след това подред на всички.
Ако ставаше някъде бой за хляба, гълчах строго – тъй турях ред. После тръгнах към овчарите. Те не можаха да видят срещата – бяха отдалечени на около 500 метра – и недоумяваха. Очакваха викове за помощ, но не стана нужда. Кучетата вървяха мирно с мене.
към текста >>
Овчарите не знаеха за
кофата
с коматите хляб.
В това време дояха овцете. Поздравих високо и приветливо. Почувствах, че веднага спечелих сърцата им. – Как така те пуснаха кучетата? Виж, и сега нищо не му правят!
Овчарите не знаеха за
кофата
с коматите хляб.
Кучетата налягаха наоколо. Големите им опашки приветливо се люлееха. И аз седнах спокойно на едно дърво – трябваше да почакам да издоят овцете. Овчарите ми оказаха изключително внимание и разположение: наляха ми от току-що издоеното мляко, даже ми притуриха малко над мярката. Казвам им:
към текста >>
18.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща
кофата
в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него.
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща
кофата
в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество.
към текста >>
19.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан
саркофази
с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и. Другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно.
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан
саркофази
с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки.
Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им са черни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра.
към текста >>
20.
Ръцете като израз на човешката природа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан
саркофази
с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина. Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и. В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно.
Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан
саркофази
с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки.
Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход. В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти. При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура.
към текста >>
21.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в
саркофаг
, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя.
През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето. И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде. И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят.
И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в
саркофаг
, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя.
И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида.
към текста >>
22.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски
саркофаг
.
В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата. Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта.
И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски
саркофаг
.
*** Много съблазнители ни показваха песните на Възтока. Много повече — случките на живота. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето. Но — има съблазнител, пред когото дори Сърцето бива безсилно: — сърцето. Пази се, Сърце, от тоя съблазнител! *** Той каза: „Светът стана солено море, защото го потопиха сълзите ми.
към текста >>
23.
Глава четвърта: Неделни беседи
 
- Атанас Славов
Казвам си: „Колкото трябва ще платя за тях.“ На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея.
Но ако човек прояви Божията любов, и птиците ще му вярват. През 1917 г. когато бях във Варна, имах в хотела си един килер, в който държах кюмюр. По едно време там влязоха два косера мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже зимата беше ледена, имаше големи виелици и в килера беше много студено.
Казвам си: „Колкото трябва ще платя за тях.“ На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея.
Мъжкият косер се уплаши, избяга и отиде на прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми, след което отиде до прозореца. После пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, и се качи на ръката ми. Тя отиде при мъжкия косер, говори му нещо и после утихна. Легна и се качи на ръката ми.
към текста >>
24.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
“ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма
кофа
и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума.
Връстниците на Дънов. Къщата на Стоименов, с релефния светилник на фасадата, още стърчи до гората на улица Жолио Кюри. Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол. Чула кумалашка, Вирнала опашка. Що е то?
“ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма
кофа
и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума.
Има просто прът, който се натиска надолу, кофата с водата да се качи нагоре. Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си. Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица.
към текста >>
Има просто прът, който се натиска надолу,
кофата
с водата да се качи нагоре.
Къщата на Стоименов, с релефния светилник на фасадата, още стърчи до гората на улица Жолио Кюри. Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол. Чула кумалашка, Вирнала опашка. Що е то? “ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма кофа и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума.
Има просто прът, който се натиска надолу,
кофата
с водата да се качи нагоре.
Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си. Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж.
към текста >>
НАГОРЕ