НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
170
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Асен намира
кофа
, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг.
Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си.
Асен намира
кофа
, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг.
Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва.
към текста >>
2.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Веднъж комунистът
Кофарджиев
бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", Който го приема, държи го три часа при себе си, докато обсадата на полицията се вдигне.
А тяхното идване на земята и идването им в България се дължеше на Учителя. Той ги пусна в България, но те не знаеха това. Откъде ще знаят? Само ние го знаехме това и го пазехме в тайна. Защото тогава това бяха свещени неща, касаещи съдбините на човечеството и Волята на Невидимия свят в лицето на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева".
Веднъж комунистът
Кофарджиев
бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", Който го приема, държи го три часа при себе си, докато обсадата на полицията се вдигне.
Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стол до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а само се покланя на Учителя. Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече.
към текста >>
А
Кофарджиев
в това време седи на стол до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а само се покланя на Учителя.
Само ние го знаехме това и го пазехме в тайна. Защото тогава това бяха свещени неща, касаещи съдбините на човечеството и Волята на Невидимия свят в лицето на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева". Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", Който го приема, държи го три часа при себе си, докато обсадата на полицията се вдигне. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива.
А
Кофарджиев
в това време седи на стол до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а само се покланя на Учителя.
Така се спасява и той. Но после, след като дойдоха на власт, поискаха да ги забравят тези неща и не си ги спомняха вече. И не смееха да си ги припомнят. Но аз ще ги припомня не заради тях, а заради вас, за да знаете как стоят нещата. Печатницата на комунистите бе на "Изгрева" и тук те печатаха своите позиви.
към текста >>
3.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А за малка нужда бяха напълнили една
кофа
с вода и там Той изпразваше пикочния мехур.
Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда.
А за малка нужда бяха напълнили една
кофа
с вода и там Той изпразваше пикочния мехур.
Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да вземе рициново масло за очистване на червата. Пеню Ганев слезна в Сепарева Баня и донесе оттам рициново масло. Паша беше приготвила резенчета от лимон, за да ги вземе с рициновото масло, което е много неприятно на вкус. Паша разказваше как Му дала рициновото масло със супена лъжица и Му подала едно резенче от лимона.
към текста >>
4.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една
кофа
или леген да се нагрее цял ден.
Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода.
Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една
кофа
или леген да се нагрее цял ден.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго.
към текста >>
5.
93. ПЕСТЕЛИВОСТТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тури я в
кофата
, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя.
93. ПЕСТЕЛИВОСТТА Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние младите тогава покрай тях помагахме, но и ний се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но немахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителят присъствуваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко, Погледа ме малко време и ми каза: „Защо я хвърляш?
Тури я в
кофата
, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя.
Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото Му. Ето това днес знам и го предавам на вас.
към текста >>
6.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една
кофа
жито „Загария".
Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат. В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито.
Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една
кофа
жито „Загария".
Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото.
към текста >>
7.
34. КОСТНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
да се направи
саркофаг
на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени.
Сподели с мене, че ще се прави чествуване за избитите партизани и че ще им правят паметник. Попита ме дали може да му направя мозайката на паметника. Съгласих се, отидох и видях. Показаха ми там изровените черепи и кости на убитите 30-тима партизани. Дадох му идеята да се направи костница, т.е.
да се направи
саркофаг
на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени.
„Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата.
към текста >>
" „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя
саркофаг
и да уважим убитите." Той се съгласи.
Дадох му идеята да се направи костница, т.е. да се направи саркофаг на убитите и да се постави пред паметника, а не да се заравят, защото преди са били заровени. „Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш?
" „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя
саркофаг
и да уважим убитите." Той се съгласи.
Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе.
към текста >>
Те изляха от Мозайка един
саркофаг
, после се полира и стана гладък като стъкло.
„Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата.
Те изляха от Мозайка един
саркофаг
, после се полира и стана гладък като стъкло.
Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага.
към текста >>
Началникът дойде, видя
саркофага
, зарадва се много и ме потупа по рамото.
А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално.
Началникът дойде, видя
саркофага
, зарадва се много и ме потупа по рамото.
„Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага. Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му.
към текста >>
Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на
саркофага
.
Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо".
Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на
саркофага
.
Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене.
към текста >>
Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в
саркофага
по моя идея.
Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене.
Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в
саркофага
по моя идея.
Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>
8.
35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В едната
кофа
слагах хляб, който ни беше останал през деня.
На няколко километра имаше кошари. Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи мляко за нашата група. Съгласиха се. Ние щяхме да си заплащаме млякото. Всяка сутрин аз тръгвам с две кофи.
В едната
кофа
слагах хляб, който ни беше останал през деня.
Като наближавах кошарата на 500 м от нея ме посрещаха няколко зли песа, лаеха ме и налитаха върху мен. Аз наблюдавах и видях кой им е водача. Взех най-хубавия комат хляб и му го хвърлих. Стоях и не мърдах. Песът го мириса, после започна да го яде.
към текста >>
Изпразних
кофата
с хляба.
Стоях и не мърдах. Песът го мириса, после започна да го яде. Другите кучета стояха и лаеха. Хвърлих и на тях по един комат хляб. Те го изядоха.
Изпразних
кофата
с хляба.
После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят.
към текста >>
9.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Лесичево и
саркофага
за костите на убитите 30 партизани. 4.
Ето какво направихме като затворници. 1. В гр. Пазарджик - мозайката на градската баня и фонтана в двора на банята. 2. фонтана на острова на река Марица. 3. Културният дом в с.
Лесичево и
саркофага
за костите на убитите 30 партизани. 4.
Сатиричният театър - гр. София. 5. Много други строежи - жилищни сгради.
към текста >>
10.
44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обръщам се към него: „Ганчо, дай
кофата
." И той я донесе пълна като ме поглежда как изричам думите.
Всички страняха от него, защото присъствието му излъчваше убийство и кръв. Аз го приех естествено като всички затворници и не правех разлика между него и останалите. Това го озадачи много и му беше интересно. После не го хоках, но се държах с любов към него, дори с по-голямо внимание отколкото към другите. Това още повече го озадачи.
Обръщам се към него: „Ганчо, дай
кофата
." И той я донесе пълна като ме поглежда как изричам думите.
И като видя, че аз работя заедно с него мълчи и нищо не казва. „Ганчо, а сега донеси десет торби цимент! " Поглежда ме, оглежда и другите, всички работят, никой не го гледа, нито му се присмива, че трябва да донесе десет торби цимент.А десет торби цимент по 50 кг, това са петстотин килограма и той трябва да ги донесе от едно разстояние 50-60 метра. Това не е шега, а мъжка работа. Донесе ги, подреди ги и каже: „Готово!
към текста >>
11.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Той взел една
кофа
и парцал и мие пода на стаята си.
И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката. А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна.
Той взел една
кофа
и парцал и мие пода на стаята си.
Излиза вън, изважда мръсния парцал, изпира го и решава да плисне мръсната вода от кофата. Точно в този момент пристига френският професор, който иска да се запознае с автора на тези две велики книги. За да дойде на Изгрева той е наел такси от града и шофьорът го довежда на посечения адрес. Излиза и пита случайно появилия се висок човек. А това е Гради Минчев: „Къде е д-р Методи Константинов?
към текста >>
Излиза вън, изважда мръсния парцал, изпира го и решава да плисне мръсната вода от
кофата
.
Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката. А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна. Той взел една кофа и парцал и мие пода на стаята си.
Излиза вън, изважда мръсния парцал, изпира го и решава да плисне мръсната вода от
кофата
.
Точно в този момент пристига френският професор, който иска да се запознае с автора на тези две велики книги. За да дойде на Изгрева той е наел такси от града и шофьорът го довежда на посечения адрес. Излиза и пита случайно появилия се висок човек. А това е Гради Минчев: „Къде е д-р Методи Константинов? " Гради се обръща и с ръка посочва един човек, който стои пред една кофа с мръсна вода, държи един парцал в ръцете си, а отвън извадената покъщнина от бараката.
към текста >>
" Гради се обръща и с ръка посочва един човек, който стои пред една
кофа
с мръсна вода, държи един парцал в ръцете си, а отвън извадената покъщнина от бараката.
Излиза вън, изважда мръсния парцал, изпира го и решава да плисне мръсната вода от кофата. Точно в този момент пристига френският професор, който иска да се запознае с автора на тези две велики книги. За да дойде на Изгрева той е наел такси от града и шофьорът го довежда на посечения адрес. Излиза и пита случайно появилия се висок човек. А това е Гради Минчев: „Къде е д-р Методи Константинов?
" Гради се обръща и с ръка посочва един човек, който стои пред една
кофа
с мръсна вода, държи един парцал в ръцете си, а отвън извадената покъщнина от бараката.
От грозотия, по-грозотия. „Ето го д-р Константинов." Професорът се приближава към Методи, заговорва го на френски и не може да повярва на очите си. Идва да се срещне с автора на една голяма книга, а вижда едно нищожество. Методи разговарял с него и му казал, че след четири часа ще бъде в неговия хотел. Французинът си заминава обратно с таксито.
към текста >>
Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с
кофата
, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея.
Накрая събира кураж, измива се, облича официалния си костюм и заминава за срещата в хотела. Когато Методи се облече официално, той има вид и осанка на трима министри. Той е представителен, с изящни маниери. Този път в хотела професорът не може да го познае. Започва разговор на френски, но разговорът не върви.
Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с
кофата
, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея.
От разговора нищо не се получи. Разделихме се и двамата в едно сконфузено положение. Върнах се на Изгрева, застанах пред моята барака, гледах я и някой в мене скръбно, скръбно плаче. В мен плачеше и чувах гласа на моята дисертация. Вие чували ли сте да плаче у вас дисертацията ви, за която сте положили десетки години труд?
към текста >>
12.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят ме помоли да отида да взема една
кофа
с вар и пясък и една мистрия.
А как ще работите, това означава учение, труд и приложение чрез Словото, друг път за вас няма. Но за мен тогава беше другояче. Аз тръгнах, отидох при Учителя, той ме прие и каза: „А, Марийка, ми е дошла днес на гости". „Не на гости, Учителю, а съм дошла по работа". „Добре, тогава ми помогни да свършим една работа, пък щом я свършим ще видим и твоята работа." Аз се съгласявам.
Учителят ме помоли да отида да взема една
кофа
с вар и пясък и една мистрия.
Разтичвам се аз по Изгрева, ту тук, ту там. намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената.
към текста >>
намерих каквото се искаше от мен и занасям
кофата
на Учителя.
Аз тръгнах, отидох при Учителя, той ме прие и каза: „А, Марийка, ми е дошла днес на гости". „Не на гости, Учителю, а съм дошла по работа". „Добре, тогава ми помогни да свършим една работа, пък щом я свършим ще видим и твоята работа." Аз се съгласявам. Учителят ме помоли да отида да взема една кофа с вар и пясък и една мистрия. Разтичвам се аз по Изгрева, ту тук, ту там.
намерих каквото се искаше от мен и занасям
кофата
на Учителя.
А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената. Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство. Не работеше, а свещенодействуваше.
към текста >>
Подавам му
кофата
с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената.
Учителят ме помоли да отида да взема една кофа с вар и пясък и една мистрия. Разтичвам се аз по Изгрева, ту тук, ту там. намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката.
Подавам му
кофата
с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената.
Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство. Не работеше, а свещенодействуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми.
към текста >>
13.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
После сложи сгурта в една
кофа
и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е.
Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци".
После сложи сгурта в една
кофа
и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е.
сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци.
към текста >>
14.
105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят се наведе, в
кофата
имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми.
За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това".
Учителят се наведе, в
кофата
имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми.
„Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога.
към текста >>
15.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тогава сложихме една
кофа
с вода където при малка нужда той се облекчаваше.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича. И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло. Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него.
Тогава сложихме една
кофа
с вода където при малка нужда той се облекчаваше.
Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено.
към текста >>
16.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
Погледна, помисли, после нареди ми да отида и да взема една
кофа
с мистрия и с вар, което и направих.
На следващият ден ме боля глава и с подтиснато настроение отидох при Учителя и му разказах всичко. Каза ми: „Аз също го видях ето там долу, но го изгоних от Изгрева". Говорихме много неща за този нисш свят на обсебване. После излезнахме долу. Той се спря на ъгъла на сградата и видя на самият ръб на стената как се беше отронила мазилката от вар.
Погледна, помисли, после нареди ми да отида и да взема една
кофа
с мистрия и с вар, което и направих.
Той взе мистрията и лека-полека замаза ръба на стената. После ми каза: „Ето замазахме очупеното на стената и сега всичко се оправи". Аз си тръгнах. Този дух изобщо вече не ме смущаваше. Учителят беше използвал един метод когато нещо разрешаваше в духовния свят на човека то обикновено го свързваше с едно градивно действие на физическия свят и по този начин го запечатваше с някое действие и така то се зациментираше.
към текста >>
17.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Взех от
кофата
лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка.
За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват".
Взех от
кофата
лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка.
Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан!
към текста >>
За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в
кофата
.
Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя.
За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в
кофата
.
Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка". Тогава Учителят рече; „Ела, сестра, горе да дам и донесеш на брата една цигулка да си посвири".
към текста >>
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от
кофата
и свиреше с тях вместо с цигулка".
В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителят застана при нея и държейки дръжката си лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: „Искаш ли цигулка? " Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителят вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като си направих преценка после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи.
Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: „Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от
кофата
и свиреше с тях вместо с цигулка".
Тогава Учителят рече; „Ела, сестра, горе да дам и донесеш на брата една цигулка да си посвири". Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителят слезе и той с цигулка и лък в ръка. „Ела, казва -сега да свирим заедно". Най-напред той ме накара да му свиря тропливи български народни хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно.
към текста >>
18.
3. Гоненията
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
И наши приятели, веднъж, имало е случай където с
кофа
вода я поляха.
И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат. И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната. Купили й машина наши приятели, за да работи. Обаче тя след туй станала в услуга на владиците и поповете. Те са я подкупили, давали са й средства, за да клевети и излага Братството.
И наши приятели, веднъж, имало е случай където с
кофа
вода я поляха.
Тя се измокри и си избяга. Нито я биха, нито я тормозеха, намокрена, но си избяга. След туй имаше и други сродни истории пак по този начин. Идва тя с цървул съдран и през дупката гледа Учителя, гледа всички там, така става смешна, нали е „Жертва на Дънов“. Така също постепенно тя се отстрани, но това бе след години и не идваше повече да ни безпокои... Едно от гоненията бе и организирания побой.
към текста >>
19.
36. Пчелите и световната революция
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
И стана, отиде, взема един съд,
кофа
с вода и се отправи навън.
На брат Ради каза да му занесе така нататък нещо като мед. И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго. Видяхте от този случай кой управлява света. Трети случай. Както веднъж седеше Учителят на масите пред салона с приятелите и една пчела забръмча и кацна на ръката Му и Той погледна я и може би прочете какво тя иска да каже.
И стана, отиде, взема един съд,
кофа
с вода и се отправи навън.
Други братя и сестри след Него се отправиха, отидоха до кошерите. Гледат на кошерите засъхнала захарта, нали те имат поставки там гдето приемат вода. И засъхнала захарта и няма капка вода и Той им налива във всички чинии там вода и си заминава. Свърши си работата, която пчелата иска от Него. Значи човек внаги трябва да търси Божественото, а не човешкото.
към текста >>
20.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като започнахме да вършеем, с
кофата
от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе
кофата
вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода.
Управител на чифлика беше брат Минчо Сотиров, бивш военен. Още преди да почнем да вършеем, казвам на брат Сотиров: „Вземете 2-3 торби цимент и пясък, защото наоколо така се разбило, че водата, която взимаме от кладенеца, който не беше с чекрък, а с една голяма върлина, с един токмак поставен насреща й, се разлива, разкалва се и тя влиза отново в кладенеца“. После бях проверил, че вършачката, с която ще вършеем беше с парен котел, който се кара с пара, така че от тая вода ще трябва да поддържаме вършачката и същевременно да пием от нея. Там бяхме доста народ, нали вършеем. Добре, но това нещо не стана.
Като започнахме да вършеем, с
кофата
от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе
кофата
вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода.
Как не се разболяхме от някоя болест - Господ ни опази. Та брат Сотиров се отнесе много нехайно към моето искане. За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода. Като го гледах как постъпва правех сравнение между свако ми Слави Тодоров и брат Сотиров и намирах, че постъпките му не са както трябва да бъдат в братството. Иначе брат Сотиров беше добър брат.
към текста >>
Слагат два литра овче мляко и една
кофа
вода и вика готвача: „Тая заран ще закусите с млечна попара“.
Последният следваше нещо, та за малко да изям куршума вместо него. След това, като извършахме снопите, тръгнахме по селата да вършеем и аз прекарах така към два месеца и нещо и един ден викам на брат Сотиров: „Аз ще си отивам вече“, защото предполагах да ида на някоя постройка, да строя и тогава ще взема повече пари. Той ме кандърдисва, тъй било, инак било, говори ми за Учителя и т.н. И аз като нямаше какво да му кажа, му отговорих: „Брат Сотиров, извинявай, ама такъв Учител, за който вие ми разправяте, аз не признавам и от такъв нямам понятие. Тука за стотина души работници ще ни правят млечна попара.
Слагат два литра овче мляко и една
кофа
вода и вика готвача: „Тая заран ще закусите с млечна попара“.
А то синя, жива водица. Такъв Учител и такова братство не съществува“. Та аз не останах. Заминах си. Веднъж като вършахме брат Сотиров и сестра Нейчева ме извикаха и ми казват: „Гради, ще знаеш, че няколко вагона жито, ечемик, ще ги пишем на твое име, на никого няма да разправяш, защото на нас ни трябват пари“.
към текста >>
21.
33. Духовно подвизаване на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
“ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с
кофа
.
И не си спомням вече, дали беше тогава или по-късно, но казах на Учителя: „Учителю, така и така се случи“. Учителят каза: „Добре“ и нищо повече. Така клозетите останаха непоправени и разнебитени. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, да вземем да изкопаем тука някои канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая? Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива .защото се измъчихте!
“ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с
кофа
.
Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“. За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня.
към текста >>
22.
2. Хвърковати деца
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Аз понеже съм зодия Лъв и съм много нервен почвам веднага с
кофата
.
чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя. Обаче ние не видяхме Учителя тогава. Видяхме Борис Николов, Бертоли, италианеца, който пътува от Италия до Турция и Гърция и идва в България и започва да работи мозайките. Там започнаха да правят чешма на извора където ходим често. И всички почнахме да ходим там и да правим бригада.
Аз понеже съм зодия Лъв и съм много нервен почвам веднага с
кофата
.
Борис ми казва: „Дете, там донеси пясък“ и аз тичам. Всичко става светкавично бързо и още през обедната почивка Борис се заинтересува. Сега Гради твърди, че и той е бил в тази компания, но възможно и да е бил, но аз главно бях инициатора. Все тичах, а те казваха: „Направи ми това, направи ми онова“. Борис задава въпроса: „Чии са тези деца?
към текста >>
23.
23. Жито за посев
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
“ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна
кофа
и в дъното на един чувал имаше жито.
Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!
“ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна
кофа
и в дъното на един чувал имаше жито.
Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно.
към текста >>
Учителят посочи чувала и
кофата
.
Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито.
Учителят посочи чувала и
кофата
.
„Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната.
към текста >>
„Рекох, брат, сипете си в
кофата
от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе
кофата
, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива.
Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата.
„Рекох, брат, сипете си в
кофата
от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе
кофата
, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива.
Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази.
към текста >>
Насява братът с тая
кофа
жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в
кофата
и като се свърши сеенето в
кофата
остана 1/4 на дъното.
“ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива.
Насява братът с тая
кофа
жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в
кофата
и като се свърши сеенето в
кофата
остана 1/4 на дъното.
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево.
към текста >>
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин
кофа
жито.
“ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място! “ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното.
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин
кофа
жито.
Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса.
към текста >>
24.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Кофата
, която роди проза 20.
Разплитане на кармата 15. Черният хляб 16. Карма от време “Оно” 17. Връщане назад няма 18. Словото е мечът на духа 19.
Кофата
, която роди проза 20.
Първата лястовица 21. Журналисти на Изгрева и за Изгрева 22. Хулите срещу Учителя 23. Духовното слънце 24. Вътрешният дом в ученика 25.
към текста >>
25.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
19.
КОФАТА
, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева.
19.
КОФАТА
, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева.
Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук.
към текста >>
Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една
кофа
, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя.
Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една
кофа
, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите.
Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене.
към текста >>
Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки
кофата
там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите.
Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки
кофата
там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода.
Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми.
към текста >>
Чу се трясък,
кофата
се търкулна и водата се разля.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода.
Чу се трясък,
кофата
се търкулна и водата се разля.
Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене.
към текста >>
Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази
кофа
тук.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля.
Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази
кофа
тук.
Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене. Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята кофа, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много.
към текста >>
Като чу трясъка от
кофата
сестрата излезе и започна да се кара с мене.
Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец.
Като чу трясъка от
кофата
сестрата излезе и започна да се кара с мене.
Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене. Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята кофа, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много. Аз замълчах. Бях виновна.
към текста >>
Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята
кофа
, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много.
Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене.
Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята
кофа
, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много.
Аз замълчах. Бях виновна. Заболя ме глава. Аз отидох в стаята си и започнах да си прибирам багажа в куфара, по едно време почувствувах потребност вътрешна да излея цялото си състояние върху лист хартия и да го опиша подробно. Седнах и го написах.
към текста >>
После огледах готовият куфар за път и отново тръгнах към Учителя като внимавах да не изникне някоя друга
кофа
на пътя.
Заболя ме глава. Аз отидох в стаята си и започнах да си прибирам багажа в куфара, по едно време почувствувах потребност вътрешна да излея цялото си състояние върху лист хартия и да го опиша подробно. Седнах и го написах. Успокоих се. Сложих написаното в джоба си.
После огледах готовият куфар за път и отново тръгнах към Учителя като внимавах да не изникне някоя друга
кофа
на пътя.
Но благополучно се качих горе по стъпалата, чукнах на вратата Му, чух гласа Му и Той ме прие. Разказах всичко на Учителя за случилото се. Учителят се усмихна и ми каза: "Я прочети и да видим какво написа по този повод? " Аз се изненадах, понеже това не бях споменала, че имам написана изповед за този случай. Бръкнах в джоба си, извадих листа и го зачетох.
към текста >>
Накрая ми каза: "Виж какво интересно нещо е родила
кофата
!
Разказах всичко на Учителя за случилото се. Учителят се усмихна и ми каза: "Я прочети и да видим какво написа по този повод? " Аз се изненадах, понеже това не бях споменала, че имам написана изповед за този случай. Бръкнах в джоба си, извадих листа и го зачетох. Учителят слушаше.
Накрая ми каза: "Виж какво интересно нещо е родила
кофата
!
" Аз стоя изправена и Го поглеждам. Той се смее. Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази кофа и се разсмивам. Смеем се двамата. Всичката ми неприязън към кофата и сестрата изчезна.
към текста >>
Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази
кофа
и се разсмивам.
Бръкнах в джоба си, извадих листа и го зачетох. Учителят слушаше. Накрая ми каза: "Виж какво интересно нещо е родила кофата! " Аз стоя изправена и Го поглеждам. Той се смее.
Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази
кофа
и се разсмивам.
Смеем се двамата. Всичката ми неприязън към кофата и сестрата изчезна. На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно".
към текста >>
Всичката ми неприязън към
кофата
и сестрата изчезна.
Накрая ми каза: "Виж какво интересно нещо е родила кофата! " Аз стоя изправена и Го поглеждам. Той се смее. Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази кофа и се разсмивам. Смеем се двамата.
Всичката ми неприязън към
кофата
и сестрата изчезна.
На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч.
към текста >>
Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една
кофа
с разлята вода.
Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления.
Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една
кофа
с разлята вода.
От там дойде моето раждане на земята като поетеса. След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята поезия. Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха. Родена бях чрез една кофа с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя. Словото му бе Дух, а Духът му бе Сила и Живот.
към текста >>
Родена бях чрез една
кофа
с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя.
Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода. От там дойде моето раждане на земята като поетеса. След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята поезия. Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха.
Родена бях чрез една
кофа
с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя.
Словото му бе Дух, а Духът му бе Сила и Живот.
към текста >>
26.
59. ДИНЯ И СЕМКИ
,
,
ТОМ 8
Динята е на масата, корите от трите резена са отдолу под масата в
кофата
.
Голяма диня, големи резени, лакоми очи. Ами сега? Задачата се състои в това, че сама трябва да я изям и то без почивки. Ядеш диня без прекъсване. Започвам да виждам как задачата се проваля.
Динята е на масата, корите от трите резена са отдолу под масата в
кофата
.
А аз седя и чакам да ми се освободи място в стомаха за следващия резен. От време на време отивам в тоалетната да се освобождавам от течностите. Като усетя, че в стомаха ми се е освободило малко място изяждам следващия резен и отново чакам. Така целия следобед до късно вечерта аз решавам задачата си с динята. Късно среднощ изядох последният резен.
към текста >>
27.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА
,
,
ТОМ 8
Там беше
Кофарджиев
и други и те ходеха в министерския съвет да искат разрешение за погребение на тялото на Петър Дънов на Изгрева.
20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА Д: Да опровергая една измислица, че разрешението за гроба на Учителя на Изгрева било разрешено от Антон Югов, който е говорил по телефона с Георги Димитров, който по това време е в Москва. Била прекъсната връзката и после се възстановила. На Изгрева имаше много хора, които бяха активни преди 9.Ж.1944 г. като комунисти.
Там беше
Кофарджиев
и други и те ходеха в министерския съвет да искат разрешение за погребение на тялото на Петър Дънов на Изгрева.
Но от там не дойде разрешение. Министър Дамян Велчев бе казал: "Разправям им, че този човек не е за селски гробища, но те не искат да ме слушат". Цели нощи сме стояли да мислим какво да правим. На другия ден пристига един мъничък човек от Видинското братство. Бил партизанин.Каза ни: "Дайте ми на мен писмото!
към текста >>
28.
27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Защото всъщност идваше време,когато нашите хора, които бяха комунисти, които криеха даже
Кофарджиев
и Драмалиев им дойде времето, трябваше да се намесят, да си кажат думата.
27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ В: Сега Митко Грива ще ни разкаже за последните дни на Школата на Учителя. Д: Учителят беше още в Мърчаево, когато дойдоха и казаха, че в Братството трябва да има двама души, които да представляват Братството в кварталното ОФ и Тодор Стоименов отива в Мърчаево и пита кой да бъде и Той посочва Начо Петров и мен - Митко Грива. Като ми го каза това нещо Стоименов вътре в мене нищо не ми трепна, съвсем не ми трепна, защото разбрах, че тука нещо не е в ред.
Защото всъщност идваше време,когато нашите хора, които бяха комунисти, които криеха даже
Кофарджиев
и Драмалиев им дойде времето, трябваше да се намесят, да си кажат думата.
Ако Учителят беше посочил тези да бъдат, не можеш после да излезеш на глава с тях. Той натисна бутона, посочи мене, посочи и Начо, които не бяхме подходящи. Начо беше германофил, аз не бях се организирал също с нашите приятели. В: А Начо Петров беше германофил. Д: Беше германофил.
към текста >>
Докато
Кофарджиев
се криеше на Изгрева цял месец не пострада, никого не арестуваха.
"Учителю, ние сме работили, ние имаме връзки." Добре де, добре. Избраха мен. В: А кои бяха комунисти там? Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни. Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти.
Докато
Кофарджиев
се криеше на Изгрева цял месец не пострада, никого не арестуваха.
И всъщност се активизираха и тръгнаха да отбият тяхното време. То беше дошло и трябваше после да пишат, да си кажат думата гдето се казва, нали? Така че сега общото обвинение беше на нашите хора, че Учителят ме посочва, но аз не съм се съгласил. След няколко дена когато дойдох от Изгрева в Мърчаево, Учителят ме погледна така и се усмихна, разбрахме се с две думи. Усетих, вярно сякаш, че не беше така, точно начина на реакцията ми беше много верен.
към текста >>
29.
79. ОБИЧЕН И СКЪП
,
,
ТОМ 8
Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш
кофата
, за да извадиш вода.
Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква.
Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш
кофата
, за да извадиш вода.
И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. Думата скъп е отиването напред и назад на войника.
към текста >>
30.
14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Татарски кладенец с дърво и
кофа
.
Е.А.: Е сега така правите, ама тогава ние се събирахме. Учителят определяше. Ще има казва екскурзия. Тръгваме в толкова часа, които искат да дойдат. И ние се събирахме на кладенчето, кладенец беше с един дълъг прът.
В.К.: Татарски кладенец с дърво и
кофа
.
Е.А.: С кофа, да. И при него заставахме като пункт и оттам почваха упражненията, които ги даде Учителят. Той даде доста упражнения тогава. В.К.: В какво се заключаваха тия упражнения? Е.А.: Ами упражненията се заключаваха да речем, сега по памет.
към текста >>
Е.А.: С
кофа
, да.
Учителят определяше. Ще има казва екскурзия. Тръгваме в толкова часа, които искат да дойдат. И ние се събирахме на кладенчето, кладенец беше с един дълъг прът. В.К.: Татарски кладенец с дърво и кофа.
Е.А.: С
кофа
, да.
И при него заставахме като пункт и оттам почваха упражненията, които ги даде Учителят. Той даде доста упражнения тогава. В.К.: В какво се заключаваха тия упражнения? Е.А.: Ами упражненията се заключаваха да речем, сега по памет. Учителят първото упражнение, какво беше...?
към текста >>
31.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Вие
кофа
Му носехте?
Но радостта ми беше голяма, ние много се радвахме. Щото бяхме край Него, виждахме. Той имаше например запек в това време. В.К.: Къде се изхождаше по голяма нужда? Е.А.: Мъчно.
В.К.: Вие
кофа
Му носехте?
Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи. После Му направиха по-близо отходно място, после кофа сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали? За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава.
към текста >>
После Му направиха по-близо отходно място, после
кофа
сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали?
Той имаше например запек в това време. В.К.: Къде се изхождаше по голяма нужда? Е.А.: Мъчно. В.К.: Вие кофа Му носехте? Е.А.: Не, те Му направиха до нас една дупка, такова, нещо,там не можеше да ходи.
После Му направиха по-близо отходно място, после
кофа
сложихме до палатката, щото мъчно се движеше, нали?
За тези неща правехме каквото можем, нали за удобство, но въобще беше стегнат стомахът Му през време на този период, да. Даже един път искаше да вземе рициново масло и брат Пеню Ганев слезе в Сепарева баня, и Му донесе рициновото. И Паша приготвила резенчета от лимони, за да вземе рициновото масло и Му го дава. И тя ми разказваше: „Давам Му рициновото и лимоните у мен в една чинийка съм сложила". Той запита: „Това защо е?
към текста >>
32.
60. ПРИЕМНАТА СТАЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
След това имаше една
кофа
с една лопатка, кюмюр.
В.К.: Разкажи къде и как горе е живял Учителя в малката стая. Е.А.: Е, а, ха, ха. Ами Той имаше едно антре, което беше два метра, нямаше повече от два метра. Той един брат Зенови взе мярка на всичко, когато ни взеха салона. Аз не съм го мерила, но на око казвам.
След това имаше една
кофа
с една лопатка, кюмюр.
В.К.: Да, кофа. Е.А.: И след това като се влезе в това антренце, отдясна страна е вратата за стаята на Учителя. А срещу него е прозореца, който осветява антренцето. През него прозорец като се отвори, Учителят се качваше, за да се отиде горе в солариума. В.К.: Той какво представляваше?
към текста >>
В.К.: Да,
кофа
.
Е.А.: Е, а, ха, ха. Ами Той имаше едно антре, което беше два метра, нямаше повече от два метра. Той един брат Зенови взе мярка на всичко, когато ни взеха салона. Аз не съм го мерила, но на око казвам. След това имаше една кофа с една лопатка, кюмюр.
В.К.: Да,
кофа
.
Е.А.: И след това като се влезе в това антренце, отдясна страна е вратата за стаята на Учителя. А срещу него е прозореца, който осветява антренцето. През него прозорец като се отвори, Учителят се качваше, за да се отиде горе в солариума. В.К.: Той какво представляваше? Е.А.: Той беше една дървена постройчица отгоре, от всичките страни с прозорци и когато дойде пивницата, Той за да не го безпокоят, спокойно да си седи горе, тогава поиска пердета да Му направиме, само от към онази страна, а не отпреде.
към текста >>
33.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тръгнахме от София, но всъщност от този, нали имаше един кладенец голям с едно голямо дърво и
кофа
накрая, която се спуска в бунара.
А то е едно малко изворче на едно тясно място. Нямаше никакъв простор където даже да седнеме и се пръснахме по цялата така полянка наоколо и така прекарахме деня. Сега мен ми направи впечатление, че приятелите приказваха, пък не знаеха. Приказваха оттук-оттам. След това направи ми впечатление, че се върви без да се знае накъде и аз не си спомням друго и тука имам така описано това.
Тръгнахме от София, но всъщност от този, нали имаше един кладенец голям с едно голямо дърво и
кофа
накрая, която се спуска в бунара.
Ама ти не го знаеш него, да, точно на билото на как се казва високата част на Драгалевци. Учителят даде задачата за една задача. Тази задача се състоеше в това: всеки, който следва Школата и желае да направи тази задача ще тръгне една вечер в 12 часа през нощта от дома си, ще тръгне по пътя сам, с никого няма да се среща, ще отбягва всякакви говорения с хора, ако някой го закачи и тогава, и постепенно ще върви по пътя. Даже Учителят каза, да си вземе по една филия хляб в джоба, че кучетата в Драгалевци да не ни лаят. Нали за удобство беше това и разбира се, че всеки го направи, защото да те лаят кучетата не е приятно.
към текста >>
34.
07 - 29. ХИЛЯДА МЕТРА ВЯРА
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Но сестра Иванка от Хасково не успяла да отиде и останала в бараката си да се моли с нахлупена
кофа
на глава.
Изпратиха цели ескадрили и съсипаха София със своите бомби. Тогава правителството реши София да бъде евакуирана. По този повод Учителят казал на изгревяни, който има близки в провинцията, да отиде при тях, а той заедно с голяма група от 50-60 души се евакуирал в село Мърчаево. На Изгрева останали десетина братя и сестри, които нямало къде да отидат. Когато сирените засвирели тревожно и зловещо, всички бързали да отидат в трапезарията и да правят обща молитва.
Но сестра Иванка от Хасково не успяла да отиде и останала в бараката си да се моли с нахлупена
кофа
на глава.
Така правели и всички останали, като слагали на главата кой каквото намери. Случило се, че една бомба паднала близо до жилището на Иванка. От детонацията дървената къщичка се наклонила. Когато хората се раздвижили, видяли следната картина: Иванка още се молела права със съдината на главата. Когато я запитали как може дъсчен таван, от дъски, два сантиметра дебели, да я запази от половин тон бомба, тя отговорила: „Да, братя, дъската може да е два сантиметра дебела, но вярата ни е хиляда метра.
към текста >>
35.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или
кофа
, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата.
Той като се загледа над мене, като че не гледаше мене, а над мене някъде далече в пространството няколко секунди или минути и вечерта, когато отидох в къщи и рекох да сменя превръзката, гледам, раната зарастнала. Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се.
През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или
кофа
, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата.
Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата. Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена кофа на главата. Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите.
към текста >>
Димитринка била застанала с нахлупена на главата
кофа
.
Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата.
Димитринка била застанала с нахлупена на главата
кофа
.
Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата. Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена кофа на главата. Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите. „Да си подрънкаме." Този случай ми го разказа Панайот Грънчаров, съпруг на Янка, ясновидката от Ямбол.
към текста >>
Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена
кофа
на главата.
Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата. Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата.
Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена
кофа
на главата.
Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите. „Да си подрънкаме." Този случай ми го разказа Панайот Грънчаров, съпруг на Янка, ясновидката от Ямбол. Но на него кой му го разказал, не знам. Той им дава две чаши празни, с лъжички, и те мислят, че ще ги почерпят там.
към текста >>
36.
І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен
саркофаг
.
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен
саркофаг
.
Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите.
към текста >>
Той е присъствувал на разпятието и Исус го е определил да се грижи за майка Му, По средата на
саркофага
е Мария, майката Исусова.
Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение. (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 38-40). До Йосиф се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда.
Той е присъствувал на разпятието и Исус го е определил да се грижи за майка Му, По средата на
саркофага
е Мария, майката Исусова.
На главата има съкратен надпис на Божията майка. Тя има названия: Матия Божия - Богоматер = Божията майка. А надписът е Матир Теу. От едната й страна е Мария Клеопова, а от другата й страна - Мария Магдалена. Над тях Мария Яковлева държи съд с миро.
към текста >>
37.
IV.14 август, четвъртък 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една
кофа
.
" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко".
Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една
кофа
.
та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.
към текста >>
38.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Трябва
кофата
ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.
А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре.
Трябва
кофата
ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.
Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква.
към текста >>
Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една
кофа
, та да може да влезе в кладенеца на Павла.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко".
Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една
кофа
, та да може да влезе в кладенеца на Павла.
Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към текста >>
39.
24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
,
,
ТОМ 12
На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Но ако човек дойде и прояви Божията любов, и птиците ще му вярват. В 917 година, когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера[1], мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях.
На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Мъжкия косер се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми, Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: „Ти жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!
към текста >>
40.
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Кофарджиев
, не 3Haiyi, говорят да е бил
Кофарджиев
преди мене.
В.К.: Значи това са преди 9.09.1944 година. Освен вас имаше ли и други, които да се криеха на Изгрева? М.Г.: А, имаше много. И Цола Драгойчева беше горе и в съседство до мене, в бараката на Игнат Котаров и кой още беше там? Казвам, че Цола се беше крила там.
Кофарджиев
, не 3Haiyi, говорят да е бил
Кофарджиев
преди мене.
Не знам дали е бил там. Но за Цола знам, че беше там и още една, ама не я знам как се казваше. Не мога са си спомняй Имаше много комунисти, знам, че Учителят каза така. Колю обущарят криеше нелегални комунисти и разбра, че идва полиция на Изгрева. На Учителя той каза, че преследват някои, а могат ли да скрият в стаята му.
към текста >>
41.
2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
На такава дейност ме свари арестуването ми по процеса .
Кофарджиева
печатница".
Така работех с Д. Зашев, с Хр. Ников, с Ан. Цветков, с Г. Михаилов, партиен секретар Йорданка Чанкова, имаше и други другари, но вече не помня имената им.
На такава дейност ме свари арестуването ми по процеса .
Кофарджиева
печатница".
Пропуснах да кажа, че през 1932 година при общинските избори на София, макар и малолетна, взех доста дейно участие при агитацията на нашите сребърни бюлетини, с които тогава нашта Партия гласуваше. Това е печатано като спомен във в. „Труд". За арестуването ми има вина моя пряк нелегален шеф Т. Каменов, който лично ме предаде на полицията. Това се доказа навремето при двете водени анкети от тогавашния сформиран нелегален ЦК на Партията в Съюза и лично от току що освободения Г.
към текста >>
42.
7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Говедева политзатворник от процеса „
Кофарджиева
печатница" Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Същата статия със съкращения е публикувана във в.
Напуснахме карцера изпити, изтощени като смъртници, но с бодър дух за победата. Дневната светлина причини смущение в зрението на някои от другарките, други получиха ревматизъм, синозит, бъбречни заболявания и други, а Милка, най-здравата на вид, едва след 9.09.1944 година при рентгенов преглед като студентка разбра, че е преминала сух плеврит. Така карцерът дарява всеки, който го е посетил даже и само за 24 часа. В тия дни на жестоки произволи и посегателство върху здравето на политическите затворници, духът не падаше и знамето на пролетарската солидарност победно плющеше в душите ни, изпълваше с бодрост и пламенни копнежи младите ни сърца. „Из моите спомени" - Милка П.
Говедева политзатворник от процеса „
Кофарджиева
печатница" Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Същата статия със съкращения е публикувана във в.
„Работническодело" на 1 май 1971 г„ в брой 121 под заглавие „На Първи май в Централния затвор."
към текста >>
43.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Долу сгорещяват вода, подават я на мама, подават й
кофа
със студена вода, тя го къпе всеки ден и благодари на Бога.
" Тя му обяснява всичко. Карантината е 40 дена, той се стопил, никой даже храна не му е давал. Посяга да запали печката, вътре хилядарки! Кичка ги е крила и не е успяла да си ги вземе. Асенчо трябва да се къпе всеки ден.
Долу сгорещяват вода, подават я на мама, подават й
кофа
със студена вода, тя го къпе всеки ден и благодари на Бога.
На същата печка му сготвя и пита от вратата: „Кичке, искаш ли храна? " А тя грубо: „Разбира се, няма да ям камъни! " А сетне казвала, че мама нарочно искала да я зарази. След като устройвали различни клопки, а брат ми още живее, идват немците, окупират България, падат бомби, брат ми идва тревожен: „Бърже намислете къде да ви заведа, няма време! " Роза се сети за своя съученичка в Самоков.
към текста >>
44.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Чистосърдечието е един голям извор, никой не може да го лъже, вземеш една
кофа
, две, но той все извира.
Лесният път ражда лъжата. Бог ще го привлечете не със своята философия, а със своята немощ. Приятно е на Бога, като те намери, че не знаеш, да ти обясни. Великото, реалното седи в прекрасното, нежно чувство, то е като дете но като го придобиеш туй нежно чувство, ти си придобил всичко и всеки те иска в дома си. Смирението е качество на ума, а чистосърдечието е качество на сърцето.
Чистосърдечието е един голям извор, никой не може да го лъже, вземеш една
кофа
, две, но той все извира.
Това, което е истинската философия, съвременните хора са изгубили туй нежно чувство, нямат детинска вяра. Те мислят, че истината ще дойде по специален път. За една къща може да гледате от кой прозорец ще влезе светлината, но то е вярно за в къщи, а като излезнеш отвън, ще ти трябва един прозорец. Умът и окото имат свои прозорец. Много положения сме взели в света, които не са верни, а ние си казваме, че то е правото.
към текста >>
45.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
- бърка в
кофата
, четвъртата от ляво.
Паневритмия на Изгрева - втората е Теодорица Карастоянова. Снимка 116. Теодорица Карастоянова с Учителя на Рила, 1932 г. Снимка 117. Теодорица Карастоянова Бели картофи в заслона Рила, 1937 г.
- бърка в
кофата
, четвъртата от ляво.
Снимка 118. Анастасия (Сийка), Борис Теодорица Карастоянова - София, 28 април 1926 г. Снимка 119. Тодор Карастоянов (баща на Пантелей Карастоянов)седнал в дясно, до него е Лунка (мащехата на Теодорица), Цветан (син на Лунка), вляво и вдясно - Харалампи Карастоянов (син на Тодор, брат на Пантелей, чичо на Теодорица). Снимка 120.
към текста >>
46.
1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с
кофа
.
" Види се, по-рано, подражавайки на свои приятели, обичал да ходи на лов - имаше модерна двуцевна ловджийска пушка. Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си.
Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с
кофа
.
Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита.
към текста >>
Спуска той
кофата
и сполучва да загребе в нея змията.
Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия.
Спуска той
кофата
и сполучва да загребе в нея змията.
Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране.
към текста >>
Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената
кофа
със змията в нея.
Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията.
Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената
кофа
със змията в нея.
Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране. Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма.
към текста >>
Като извадиха
кофата
, намериха в нея змията убита.
Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме.
Като извадиха
кофата
, намериха в нея змията убита.
Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране. Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма. Друг един спомен имам от родния ми град. За него ми говори един хубав семеен портрет.
към текста >>
47.
18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Грабва паниците хърц в
кофата
с вода и слага на масата без много, много да ги мие, хърц втората паница, хърц третата паница слага ги пред Учителя и Галето.
Тръгваме за Витоша и аз казвам: „Учителю да отидем тука имам една позната, която има мляко, да закусим мляко". Учителят се съгласява, Боян Боев и той влизат в кухнята на селянката. Сварват там децата ядат паници със сланина, малко затоплена сланина, ядат. Те обичат да греят сланината, и така я ядат. Селянката подканва, хайде деца по-бързо.
Грабва паниците хърц в
кофата
с вода и слага на масата без много, много да ги мие, хърц втората паница, хърц третата паница слага ги пред Учителя и Галето.
И сипва мляко. Ние с Боян се споглеждаме, как така, в неумити паниците да ядем. Учителят почна да яде, заклати с глава и ни подсказва: „Хайде, хайде, почвайте, яжте! ". Ако ме накара някой човек, да кажа всичките случки и преживелици, които съм имал през живота си с Учителя е невъзможно, но при дадени случаи създадени, изпъква в главата ми някои от случките. И аз тогава мога да ги разкажа.
към текста >>
48.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 16
БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА
КОФА
......................................................53 40.
РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ......................................................................48 35. РАЗДЯЛА С ТУРСКОТО СЕЛО...................................................................................................50 36. НОВ ТИП ОТНОШЕНИЯ..............................................................................................................50 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА........................................................................................................51 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ...................................................................................................51 39.
БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА
КОФА
......................................................53 40.
ТАРИФАТА.....................................................................................................................................54 41. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ.....................................................................................................................54 42. ЩАСТИЕ ЗА ХОРА И КОНЕ........................................................................................................55 43. ЕДИН ДЕН НА РИЛА....................................................................................................................56 44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ....................................................................................56 45.
към текста >>
49.
30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ
,
,
ТОМ 16
Плащаше се на
кофа
чиста, отсеяна мозайка.
30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ Върнах се в София и се залових да чукам мозайка в работилницата на брат Бертоли, която бе в Подуяне.
Плащаше се на
кофа
чиста, отсеяна мозайка.
Понеже бях силен, имах сили, още първия ден успях да начукам голям куп мозайка. Когато я отсях вечерта обаче, излезе чиста, отсеяна мозайка само една кофа и половина. Значи, първия ден не можах да си изкарам дори и за хляба. Имаше и други работници, които работеха там. Те се подсмиваха на голямата камара пепел, която изхвърлях на бунището.
към текста >>
Когато я отсях вечерта обаче, излезе чиста, отсеяна мозайка само една
кофа
и половина.
30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ Върнах се в София и се залових да чукам мозайка в работилницата на брат Бертоли, която бе в Подуяне. Плащаше се на кофа чиста, отсеяна мозайка. Понеже бях силен, имах сили, още първия ден успях да начукам голям куп мозайка.
Когато я отсях вечерта обаче, излезе чиста, отсеяна мозайка само една
кофа
и половина.
Значи, първия ден не можах да си изкарам дори и за хляба. Имаше и други работници, които работеха там. Те се подсмиваха на голямата камара пепел, която изхвърлях на бунището. Ръцете ми за няколко дни се покриха с мехури и се откриха рани, които страшно ме боляха. Един ден си поплаках, че много голям куп начуквах мозайка, а като я отсея, една или две кофи оставаха чиста мозайка.
към текста >>
50.
39. БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА КОФА
,
,
ТОМ 16
39. БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА
КОФА
ПГ: Не можаха приятелите да използуват Учителя като оригинал!
39. БОКЛУЦИТЕ НА СВЕТА И БОКЛУКЧИЙСКАТА
КОФА
ПГ: Не можаха приятелите да използуват Учителя като оригинал!
Не можаха. ВК: Ние ще се върнем друг път пак по отношение на музиката и понеже бяхте ми разказвали оня пример за подсъзнанието, гдето ми го разказахте, че музикантите не са използували този закон, за да запаметят песните на Учителя. ПГ: Един път Учителят ми говори: „Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече." - „Ама че как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам? " - „Ще ти кажа.
към текста >>
51.
81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 16
Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една
кофа
студена вода.
вие отивате на езерата, така ли, една група: Учителят, Лулчев, ти. ПГ: Ние отидохме само мъже, без да има някоя сестра, и си разпределихме работата. Този брат, на когото, казвам, дъщерите му се ожениха за нашия брат, и обществото, вестниците се повдигнаха, писаха: това е срамота и законът не позволява да оженят, като умре едната сестра, че да оженят другата за същия брат, чак обществената преса се занимава с този въпрос, той също беше с нас. ВК: И сега, разпределихте си работата. ПГ: Разпределихме си работата.
Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една
кофа
студена вода.
И аз си свърших работата и отидох и казах: „Учителю, готова е вече банята, часът е 12." И Учителят си имаше едно специално място, така, в клековете, това Му беше скришното място, и отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе Учителят - не излиза. А пък една кофа вода, колкото по малко да я сипва, толкова много да се бави, бави, пък че не излиза - и полека, така, надникнах, да видя какво прави Учителят. И когато Го погледнах, стигнах вече до Него, така близо до Него, Го погледнах, гледам Го, Той клекнал, Учителят, и се пере. И мен ми стана мъчно, че 7 братя ли бяхме, забравих колко бяхме, и отидох и казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." - „Ами и аз, каза, мога да пера" - и продължава да пере.
към текста >>
А пък една
кофа
вода, колкото по малко да я сипва, толкова много да се бави, бави, пък че не излиза - и полека, така, надникнах, да видя какво прави Учителят.
ВК: И сега, разпределихте си работата. ПГ: Разпределихме си работата. Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една кофа студена вода. И аз си свърших работата и отидох и казах: „Учителю, готова е вече банята, часът е 12." И Учителят си имаше едно специално място, така, в клековете, това Му беше скришното място, и отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе Учителят - не излиза.
А пък една
кофа
вода, колкото по малко да я сипва, толкова много да се бави, бави, пък че не излиза - и полека, така, надникнах, да видя какво прави Учителят.
И когато Го погледнах, стигнах вече до Него, така близо до Него, Го погледнах, гледам Го, Той клекнал, Учителят, и се пере. И мен ми стана мъчно, че 7 братя ли бяхме, забравих колко бяхме, и отидох и казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." - „Ами и аз, каза, мога да пера" - и продължава да пере. Аз пак: „Учителю, моля Ви се, оставете това! " Най-после Учителят ги остави. А пък отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя.
към текста >>
52.
2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)
,
,
ТОМ 16
Като приберяха овеса, аз тръгвах с едно магаре и с разсилния от училището минавахме от къща на къща и молехме да ни дадат по някоя
кофа
овес за книги за училището.
Бях създал библиотека с книги, най-вече с народни приказки, защото селяните най-много тях обичаха да четат. Бях набавил към 1600 книги. Есенно време селяните в с. Равна сееха само овес, защото селото е планинско и друго там не се ражда, освен картофи. А овесът служеше за зоб на конете; тогава конете бяха живата тяга на селяните.
Като приберяха овеса, аз тръгвах с едно магаре и с разсилния от училището минавахме от къща на къща и молехме да ни дадат по някоя
кофа
овес за книги за училището.
Като те обичат селяните, то става. Продавахме събрания овес и с тези пари купувахме книгите за библиотеката. Идваха жени, булки, моми, старци, овчари - взимат книгите и ги четат. Още на другата сутрин викам кмета на селото и му предавам училището по опис. Взимам една каруца и си натоварвам багажа и през Драгоман, Сливница и хайде в село Алдомировци.
към текста >>
53.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Погледнах група стражари, а на пейката лежи човек по елек и с широки потури и една голяма верига желязна на кълките му и през крака с
кофар
заловена.
След малко дойде стражарят на гарата, началникът, госпожата му, и се завърза разговор. Оказа се, че синът заедно с майка си бягат от баща си, като го напущат, щото пропил всичко, що имали -и ниви, и къща, и жената го хранела с труда си. Тя бе с червена ризка, а отдолу вероятно някои дрипи бяха навлечени, за да се предпази от бучащата зимна буря, А момъкът отива с надеждата да работи в града и поддържа майка! Дойде влакът. Качих се и седнах в купе.
Погледнах група стражари, а на пейката лежи човек по елек и с широки потури и една голяма верига желязна на кълките му и през крака с
кофар
заловена.
И той спи, а стражата бди да не избяга. Слязох на гарата и отидох у Ганчо в квартирата им, нахранихме се и легнахме да спим. 24.XI.1925, вторник Станах ранко, умих се и потеглих от Попово за Водица. Вятърът бе много студен и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех. Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път.
към текста >>
54.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Водата в коридора замръзнала в
кофата
.
Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър.
Водата в коридора замръзнала в
кофата
.
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър. Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса".
към текста >>
55.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Водата в коридора замръзнала в
кофата
.
Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър.
Водата в коридора замръзнала в
кофата
.
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър. Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса".
към текста >>
56.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Изкъпах се с една
кофа
вода и се изпрах.
Видях два триона за бичкиджийници. Чух, че открили чувал с цървули и пр. 20.Х.1943 год., сряда, гр. Байка Баща Хубав, ясен, топъл слънчев ден. Стоплихме вода.
Изкъпах се с една
кофа
вода и се изпрах.
Следобед правиха упражнения за в случай на нападение, кой где ще заема позиция. Дойдоха отпускарите, обаче фелдшерът, когото аз заместям, не дойде. Останал в гр. Пожега при другите коне от втора дружина. По войниците от ловната рота с камионите изпратих писмо на Еленка, за да я уведомя, че съм живо-здраво.
към текста >>
57.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Връщам се с една
кофа
, чисто бяла, от нечуплив материал, и влизам при Учителя, но намирам стаята отворена, влизам вътре, виждам: радиото свири тихо, а Учителя Го няма, излязъл.
До 40-ия ден от Неговото заминаване аз често Го виждах насън как Той става, оживява и съм се зарадувала, че всъщност Той не е заминал, а остава завинаги при нас. Желанието ми да Го сънувам, да Го виждам растеше от ден на ден и ставаше все по- силно и по-силно, неудържимо. Денонощно Неговият мил и светъл образ беше в моето съзнание и не исках да мисля за нищо друго, освен за Него. Исках да Го виждам, да Го сънувам. Една вечер се събудих към 1.30 ч след полунощ със следната картина: Аз съм била при Учителя в стаята, долу, където приемаше, разговаряла съм и съм излязла навън.
Връщам се с една
кофа
, чисто бяла, от нечуплив материал, и влизам при Учителя, но намирам стаята отворена, влизам вътре, виждам: радиото свири тихо, а Учителя Го няма, излязъл.
Аз веднага излизам и силно извиквам: „Учителю! " и ето, чувам как широко се отваря двукрилният прозорец и Той цял се явява и Го виждам от краката до главата, с поклон ме поздрави от горе два пъти. Много се радвах, като се събудих, дълго мислих и пожелавах да ми се яви така, че да ми говори. И ето, пак заспивам и се събуждам призори със следния сън. Учителят говори с Пеню дълго време.
към текста >>
58.
18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Като отидеш в градината с
кофа
вода, цветята ще се зарадват, защото отиваш да даваш, и ще ти дадат своя аромат.
Щом туриш в ума си да слугуваш на Бога, здравето ще дойде, всичко ще дойде. И ако не идва, причината е вътре в тебе. Ще се молиш и няма да се безпокоиш дотогаз, докато се разреши въпросът, докато дойдеш до съгласие не само с Бога, но и с всички живи същества. И тогаз, отгдето минеш, всички същества ще те познават. Защото ти ще бъдеш един човек, който отиваш при тях - не да вземеш, а да дадеш.
Като отидеш в градината с
кофа
вода, цветята ще се зарадват, защото отиваш да даваш, и ще ти дадат своя аромат.
Вие със своите кофи ще поливате своите цветя. Вие сте мислили за себе си това, което не сте. За ближните сте мислили това, което не са. Обърнете внимание на хубавото, което Бог е вложил във вас! Ще вземете малкия ключ, ще отворите днес Господнята стая и ще намерите това, което дълго време сте нямали.
към текста >>
59.
28. Обмяната
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Законът е такъв: Като излиза и слиза, е
кофа
да се пълни и празни.
- Учителю, да четем ли светска литература? - Да четат, тя е слама, после зобта (беседите, Словото Божие). Един човек, след като е работил в доброто, за Бога, ще дойде една събота (време за почивка). Като замине за другия свят, ще дойде съботата. Шест дни да работи, един ден да почива.
Законът е такъв: Като излиза и слиза, е
кофа
да се пълни и празни.
Светът е долу (Да се слиза в света). Не всичко в света може да стане кофа. Но чашите от кофата се наливат. Ние искаме хора, родени готови, не сега да ги учим. Ще му дадем условия да се прояви.
към текста >>
Не всичко в света може да стане
кофа
.
Един човек, след като е работил в доброто, за Бога, ще дойде една събота (време за почивка). Като замине за другия свят, ще дойде съботата. Шест дни да работи, един ден да почива. Законът е такъв: Като излиза и слиза, е кофа да се пълни и празни. Светът е долу (Да се слиза в света).
Не всичко в света може да стане
кофа
.
Но чашите от кофата се наливат. Ние искаме хора, родени готови, не сега да ги учим. Ще му дадем условия да се прояви. Например роден музикант - да му дадем условия да се прояви. Закон е, който е седял 38 години.
към текста >>
Но чашите от
кофата
се наливат.
Като замине за другия свят, ще дойде съботата. Шест дни да работи, един ден да почива. Законът е такъв: Като излиза и слиза, е кофа да се пълни и празни. Светът е долу (Да се слиза в света). Не всичко в света може да стане кофа.
Но чашите от
кофата
се наливат.
Ние искаме хора, родени готови, не сега да ги учим. Ще му дадем условия да се прояви. Например роден музикант - да му дадем условия да се прояви. Закон е, който е седял 38 години. Радвайте се, че сте излезли - 38 години сте чакали.
към текста >>
60.
70. Сламата и зобта
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Законът е такъв: човек, като излиза и слиза, е
кофа
, да се пълни и празни.
70. Сламата и зобта - Учителю, да четем ли светска литература? - Да четат, тя е слама, после зобта (беседите, Словото Божие). Един ден, човек след като е работил в доброто, за Бога, ще дойде една събота, време за почивка. Като замине за другия свят, ще дойде съботата. Шест дни да работи, един ден да почива.
Законът е такъв: човек, като излиза и слиза, е
кофа
, да се пълни и празни.
Светът е долу. Да се слиза в света. Не всичко в света може да стане кофа. Но чашите от кофата се наливат. Ние искаме хора, родени готови, не сега да ги учим.
към текста >>
Не всичко в света може да стане
кофа
.
Като замине за другия свят, ще дойде съботата. Шест дни да работи, един ден да почива. Законът е такъв: човек, като излиза и слиза, е кофа, да се пълни и празни. Светът е долу. Да се слиза в света.
Не всичко в света може да стане
кофа
.
Но чашите от кофата се наливат. Ние искаме хора, родени готови, не сега да ги учим. Ще му дадем условия да се прояви. Например роден музикант - да му дадем условия да се прояви. Законът е: който е седял 38 години.
към текста >>
Но чашите от
кофата
се наливат.
Шест дни да работи, един ден да почива. Законът е такъв: човек, като излиза и слиза, е кофа, да се пълни и празни. Светът е долу. Да се слиза в света. Не всичко в света може да стане кофа.
Но чашите от
кофата
се наливат.
Ние искаме хора, родени готови, не сега да ги учим. Ще му дадем условия да се прояви. Например роден музикант - да му дадем условия да се прояви. Законът е: който е седял 38 години. Радвайте се, че сте излезли, 38 години сте чакали.
към текста >>
61.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все
кофата
откъсната!
Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все
кофата
откъсната!
При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
към текста >>
62.
VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Ако остават вечер
кофата
от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца.
Това беше туку след войната за освобождението ни. Приседнали около една маса на кафенето, пред Пунчовата кръчма, след пладне, една компания от десетина души съграждани, приказваха за една чудновата поява, която се бе случила в една турска къща в калето, що я е бил купил некой си терзия. Къщата харна, бина здрава, двор широк - всички сгоди, хем що е реч, купена за бадева, ама... ама я давал терзията макар и със загуба, само и само да се куртулиса от нея!... По цели нощи се тропало и клопотило, ту по стайте, ту у мутвака, ту по кладенеца!... Тропа се, като кога жив човек ходи, ама... никой не се вижда.
Ако остават вечер
кофата
от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца.
А чивията на портата си стои и никой чужд човек не е могьл да стъпи у двора. Па, не е само с кофата от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща. Вечер оставят саханите и тенджерите наредени по полиците, а менците закачени на чивите, а заран, като стъпи човек у мутвака, да му дойде у глава да се удари от чудо!... Всичко разхвърлено и разнебитено по земята, да речеш, че е некой калайджийски дюкян. По некога, вечер, заключат къщната врата, турят резата, а кога станат сутрин... вратата до назад отворена.
към текста >>
Па, не е само с
кофата
от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща.
Къщата харна, бина здрава, двор широк - всички сгоди, хем що е реч, купена за бадева, ама... ама я давал терзията макар и със загуба, само и само да се куртулиса от нея!... По цели нощи се тропало и клопотило, ту по стайте, ту у мутвака, ту по кладенеца!... Тропа се, като кога жив човек ходи, ама... никой не се вижда. Ако остават вечер кофата от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца. А чивията на портата си стои и никой чужд човек не е могьл да стъпи у двора.
Па, не е само с
кофата
от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща.
Вечер оставят саханите и тенджерите наредени по полиците, а менците закачени на чивите, а заран, като стъпи човек у мутвака, да му дойде у глава да се удари от чудо!... Всичко разхвърлено и разнебитено по земята, да речеш, че е некой калайджийски дюкян. По некога, вечер, заключат къщната врата, турят резата, а кога станат сутрин... вратата до назад отворена. Ни брава държи, ни реза трае! ,.. - Ама това отдавна ли трае?...
към текста >>
63.
8. Факти из живота на братя и сестри преди 9 септември
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Между укриваните са: Никола
Кофарджиев
, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Антон Югов и др. 4.
На поселението „Изгрева" са бивали укривани три печатници на БКП. 2. Сестра Василка Иванова, която е живяла на ул. "Опълченска" 66 в сутерена, на горния етаж на същия адрес по това време е живял също Учителят П. Дънов, е укривала архивата на нелегалния тогава ЦК на БКП в стаята си под плетачната машина, с която е работила като плетачка. 3. В домовете на братята на Изгрева са укривани като нелегални видни комунисти при посредничеството на брат Тодор Михайлов-железничар.
Между укриваните са: Никола
Кофарджиев
, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Антон Югов и др. 4.
Братът Иван Камбуров от Сливенско е подпомагал комунистите през годините 1942/44 г. Той е укривал повече от 100 души. 5. Брат Христо Янев от с. Нова Баня - Казанлъшко е известен като укривател на комунисти. 6. Другарят Тодор Павлов е бил укриван в с.
към текста >>
В затвора са били другарите Живко Живков, Стоян Гюров, Митко Григоров, Никола
Кофарджиев
, Кирил Драма 1иев.
Прослав, Пловдивско, е укривал много другари комунисти. 8. Брат Ганчо Генчев Ганчев, инженер от София, понастоящем още жив, през 1942/44 г., мобилизиран като капитан, изпълняващ в Скопие длъжността комендантски адютант, е подпомагал чрез другар-железничар - Таню ..., 250 осъдени другари комунисти, намиращи се тогава на 17 км от града. Пренасяни са храни, дрехи и литература с военни камиони с кошници и куфари. Всичко това е описано подробно в книгата „Записки на политзатворника" от Владимир Зарков, стр. 65-72. Както и в книгата „Червени семафори" от Борис Ангелов, стр. 219-234.
В затвора са били другарите Живко Живков, Стоян Гюров, Митко Григоров, Никола
Кофарджиев
, Кирил Драма 1иев.
Подпомаган е бил също и другарят Димитър Йовчев - сега работи в Държавния съвет. Брат Генчев е укривал в квартирата си до Танушевата пивница, София, другаря Иван Пръмов - сега секретар на ЦК на БКП. 9. Брат Възкресен Анастасов, живущ в София, бул. „Скобелев" 45, родом от Ямбол, като учител в Тополовград от 1924 до 1934 г. е подпомагал със съдействието на жена си другари комунисти.
към текста >>
64.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Братята и сестрите на Изгрева, под грижите и посредничеството на партийния член Тодор Михайлов, железничар, са укривали много видни другари комунисти, между които: Никола
Кофарджиев
, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Цола Драгойчева, Антон Югов и др. 6.
„Цар Симеон", гдето се качва на трамвай. След това сестрата Елена заминава за Москва при брата си. 3. Сестра Василка Иванова, която живееше на ул. „Опълченска" 66 в сутерена като плетачка, укриваше архивата на нелегалната БКП под плетачната машина, на която работеше като плетачка. 4. На Изгрева са укривани три печатници на БКП. 5.
Братята и сестрите на Изгрева, под грижите и посредничеството на партийния член Тодор Михайлов, железничар, са укривали много видни другари комунисти, между които: Никола
Кофарджиев
, Орлин Василев, Кирил Драмалиев, Цола Драгойчева, Антон Югов и др. 6.
Брат Иван Камбуров от Сливен дълго време е бил ятак на повече от 100 души комунисти през 1942-1944 г. 7. Брат Никола Гръблев през 1925 г. като офицер в Бургас в 24 Пехотен полк, с риск за живота си е спасил от разстрел от полицията 54 души комунисти. От тях е и др. Петър Радев, живущ в София, ул.
към текста >>
65.
1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ
,
,
ТОМ 19
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан
саркофази
с мумии, кожата, на които е била светла, а косите им кафяви и меки.
Археологьт Дж. А. Уасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1780 градуса и е необходима сложна технология за обработването й. А другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити, съдове, покрити с тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно.
Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан
саркофази
с мумии, кожата, на които е била светла, а косите им кафяви и меки.
Знае се, че кожата на индианците, живущи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръвта на тези мумии, се оказва, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1965 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни различни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери.
към текста >>
66.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
Тази мръсотия трябва да се изчисти, в затлачения извор трябва някой с голи крака да влезе и да изгребе с лопата и с
кофа
тинята.
Сега съм жив и подготвям „Изгревът”, том XIX за астролозите. 10. Защо включих неговия материал за „Световната астросоциология” в том XIX? Тук му бе мястото и отговаряше на моята концепция. А защо го критикувам? Аз не го критикувам, аз говоря нещата такива, каквито са.
Тази мръсотия трябва да се изчисти, в затлачения извор трябва някой с голи крака да влезе и да изгребе с лопата и с
кофа
тинята.
И да се изхвърли навън. След това да се оформи коритото на извора, да се поставят бели камъчета, да се направи чучура, за да тече вода от извора. Точно това правя сега аз. Това мочурище трябва да се изчисти, почисти и да се намери истинския извор. Ако не си готов, ако не си изпратен за тази работа, ще потънеш в мочурището и ще загинеш.
към текста >>
67.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Даваха изобилно плод и всеки ден имахме по една
кофа
ягоди за ядене.
Тази непрекъсната промяна на времето и чистият въздух излекуваха гърдите ми. Върнахме се на Изгрева. Нивата под квартала била общинска и ни дадоха 2 декара, да ги засадим с ягоди. Ганка, която остана на мястото на починалия брат Ради, отглеждаше много ягоди: при мястото на Учителя, нивата пред приюта „Малинова”. Баща ми, Косю и аз прекопахме мястото при дълбочина като за лозе и насяхме ягоди.
Даваха изобилно плод и всеки ден имахме по една
кофа
ягоди за ядене.
Баща ми носеше и черпеше в службата. Давахме определения наряд в „Диана Бад”. След 3 години вземаха мястото и построиха училище, а по-късно - руско търговско представителство. Тогава в старческия дом „Малинова” живееше леля Цанка и я посещавахме с майка ми. Беше в отделна стая и я гледаха добре, понеже беше богата.
към текста >>
68.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Пак я разтрих основно и след като съм си тръгнал, повърнала към половн -
кофа
боклуци от стомаха и гърдите.
Дойде на третия път и едва се качи горе. Стана й лошо. Разтрих я и състоянието й се подобри, можа да си слезе нормално. Отидох у тях и я накарах да направи слънчева баня, увита в найлон при което става силно изпотяване. Последва коремообтривна охлаждаща баня.
Пак я разтрих основно и след като съм си тръгнал, повърнала към половн -
кофа
боклуци от стомаха и гърдите.
Олекнало й веднага. Учеше с дъщеря си в „Свободния университет” и като го закриха, я накарах да се прехвърли в „Климент Охридски”, където завърши, дипломира се и започнала работи по специалността си и продължава да учи. 141. При негативните качества са силите на разрушението Друга ходила при д-р Чаушев, бай Данчо в Родопите и при други двама да излекуват бучките, които имаше на гърдите си. Идва при мене десетина дена да я разтривам и бучките й изчезнаха. Работила в ресторант, където постоянно пушели и в гърдите й се събрало никотин.
към текста >>
69.
Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII
,
,
ТОМ 22
Отсреща е Христо Митев Белчев, който пося с една
кофа
жито цяла нива към пет декара.Бяхме на салоните - Рила 1972 г., когато там дойде и се представи на Борис Николов така: „Аз съм човекът, който пося с една
кофа
жито цяла нива от пет декара." Сложиха го на видно място на масата.
СНИМКА № 77. 77 а. Методи Шивачев 77 а. Ричка Георгиева Маринова СНИМКА № 78. Христо Митев Белчев - отсреща на салоните, 1972 г.
Отсреща е Христо Митев Белчев, който пося с една
кофа
жито цяла нива към пет декара.Бяхме на салоните - Рила 1972 г., когато там дойде и се представи на Борис Николов така: „Аз съм човекът, който пося с една
кофа
жито цяла нива от пет декара." Сложиха го на видно място на масата.
Отдясно е Димитър Грива, до него е Борис Николов. За тази случка виж „Изгревът" том III, стр. 88-89. Учителят му е дал и друга задача с житото. Виж „Изгревът" том II, стр. 370, № 81.
към текста >>
70.
9. ОТНОШЕНИЕТО НА ВЛАСТТА КЪМ УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
,
,
ТОМ 22
В стаята си Учителят има мивка, под която в
кофа
се събира нечистата вода и всеки ден се изхвърля навън.
Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защот о аз съм се разписал за него." Учителят му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца - и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им. На 2 октомври 1937 година Учителят дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони.
В стаята си Учителят има мивка, под която в
кофа
се събира нечистата вода и всеки ден се изхвърля навън.
Един брат предлага наУчителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителят му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате ще ми завидят." В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата, приготвя един сериозен удар срещу София - земетресение. На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение. Ударът е определен за София, но Учителят го разделя на два клона - единият отива към Чирпан, а другият - към Пловдив.
към текста >>
71.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с
кофа
студена вода внезапно, без да е предупреден.
дъщеря й почина. Желка остана със синът си. Мъжът й я напуснал. Те бяха комунисти. По-късно те отидоха в света, но с пробудено от Учителя съзнание и желание да бъдат носители на доброто и любовта. 12.
Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с
кофа
студена вода внезапно, без да е предупреден.
При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя - залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болният 6 месеца.
към текста >>
72.
21. Христо Митев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
" - и му показва една
кофа
с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва Боян Боев и пита: „Имали някой брат тук да се казва Христо? " „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителят те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителят го пита: „Какво работиш брат? " „Земеделец съм, обработвам земята" Учителят му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?
" - и му показва една
кофа
с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места?
към текста >>
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема
кофата
и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?
По едно време при тях идва Боян Боев и пита: „Имали някой брат тук да се казва Христо? " „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителят те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителят го пита: „Какво работиш брат? " „Земеделец съм, обработвам земята" Учителят му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе? " - и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал.
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема
кофата
и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?
" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места? " Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в кофата?
към текста >>
Той посява цялата нива наред гъсто, а в
кофата
остава повече от половината.
" „Земеделец съм, обработвам земята" Учителят му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе? " - и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва.
Той посява цялата нива наред гъсто, а в
кофата
остава повече от половината.
Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места? " Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в кофата? " Учителят му отговаря: „Тука работи закона на изобилието." * Виж « Изгревът» том II стр. 370 N81; том III стр. 88-89, N72.
към текста >>
" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в
кофата
?
„Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива? " Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места?
" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в
кофата
?
" Учителят му отговаря: „Тука работи закона на изобилието." * Виж « Изгревът» том II стр. 370 N81; том III стр. 88-89, N72. Същият брат дойде 1972г. на Салоните на Рила, където лагеруваше Борис Николов и се бяхме събрали мнозина.
към текста >>
73.
67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
За празника на просветителите - 24 май, отидох на Мусала, като Ганка ми набра една
кофа
с ягоди и взех един хляб и с тях изкарах 3 дена на Мусала.
Тя заедно с Ружа Чернева живееше в бараката на брат Георги Йорданов, под Райна Калпакчиева и до брат Игнат. Веднъж отивам рано и чукам на вратата и Ганка излезе веднага гола, понеже малко преди това излязла Ружа и помислила, че не е добре и тя и чука. Извини ми се, че е гола и си влезе вътре. На братската нива до Любен Барбов закарахме платформа с тор и я наторихме добре и засяхме картофи, които дадоха много плод - почти един тон. След това там сложиха бараката на сестра Конова, където след заминаването й живя Марчето Петрова.
За празника на просветителите - 24 май, отидох на Мусала, като Ганка ми набра една
кофа
с ягоди и взех един хляб и с тях изкарах 3 дена на Мусала.
Отидох на Маричините езера - Горното „Олтаря", преспах в пещерата, която има там, увит в найлони. Беше хладно и наоколо всичко е преспи. Цяла нощ козите на стада минаваха покрай краката ми, устремени към връх Манчо. На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река Марица. Изкарах ягодов режим три дена.
към текста >>
74.
25. На връх Мусала е цялото семейство Няголови
,
,
ТОМ 22
Емилия освен раницата, носеше пластмасова
кофа
над 10 кг. домати.
При хижата беше пълно с хора. Хор пееше песни, чаят се раздаваше безплатно, присъствал и министър председателя. Закусихме. Павел веднага тръгна с двете раници, едната отзад, а другата с хляба отпред. Минахме по летният път. Косьо, прекарал инсулт се плашеше как ще се качи горе, но тръгна добре и вървеше напред без раница.
Емилия освен раницата, носеше пластмасова
кофа
над 10 кг. домати.
Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите.
към текста >>
Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех
кофата
с доматите.
Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела.
Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех
кофата
с доматите.
Събрахме се на Заслона Хималай, разпределихме багажа. Оставих най-уморената - Емилия да остане в Заслона и да пази багажа, който беше за около 4 души. Качихме се всички заедно на върхът. Там ни прие метеоролога Георги и ни настани в двете големи стаи. Веднага Дарина, Снежина и Павел слязоха до Заслона и донесоха останалият багаж.
към текста >>
75.
9. Хармония в планината
,
,
ТОМ 22
По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна." „В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." /"Любов към Бога", с.
Братята и сестрите, макар и мокри, са много доволни, че градът, който приближаваше към лагера и се изпипваше в езерата, се отклонява и отива към Урдината долина*. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, което ги изсушава. Учителят пита: „Защо не изпълнихте навреме това, което ви казах, но предизвикахте съществата да ви поливат? Тук всичко трябва да се прави веднага и на своето време." И продължава по-нататък: „Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от праха, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но и подовете им отвътре.
По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна." „В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." /"Любов към Бога", с.
165, 138/
към текста >>
76.
6. Гости в лагера
,
,
ТОМ 22
Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2-рото и в 3-тото езеро.* Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в
кофа
с вода, която носят.
6. Гости в лагера Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро бързо, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу, към първото езеро.
Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2-рото и в 3-тото езеро.* Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в
кофа
с вода, която носят.
Учителят забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време и говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро.
към текста >>
След малък пазарлък братята донасят
кофата
с рибата при Учителя.
6. Гости в лагера Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро бързо, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу, към първото езеро. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2-рото и в 3-тото езеро.* Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителят забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него.
След малък пазарлък братята донасят
кофата
с рибата при Учителя.
Той се приближава близо до нея и известно време и говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да досаждат и се преместват около 3-тото езеро. През 1939 г.
към текста >>
77.
2. ЕКСКУРЗИЯ ДО ХИЖА АЛЕКО
,
,
ТОМ 22
За една
кофа
въглища ни поискаха 150 лева.
сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки. На хижата ни дадоха една стая - студена, без отопление. Поискахме въглища, сами да запалим печка. Въглищата бяха ситни, не горяха добре Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено.
За една
кофа
въглища ни поискаха 150 лева.
Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях. Какво да правим, не се седи на студено. Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората. Взехме една брадва, насякохме си дърва, запалихме печката и се стоплихме добре.
към текста >>
78.
Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Дора Карастоянова с дясната си ръка бърка в
кофата
.
Владимир Балючев, поднася блюдото с храна. СНИМКА № 10. Пред кухнята на Рила. 1. Д-р Михаил Стоицев, вляво с дамаджаната в ръка. 2 3 4.
Дора Карастоянова с дясната си ръка бърка в
кофата
.
Това са дежурните по кухня, които белят картофи и подготвят продуктите, за да бъдат сложени в големите казани, за да се сготвят. СНИМКА № 11. Д-р Михаил Стоицев, Петко Епитропов и Учителят в група с латвийците. Най-горният ред прави: 1. Ема Риба, от Латвия. 2.
към текста >>
79.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
По-късно, когато споделях преживяното с Учителя с братя и сестри, разбрах, че това са имената на приятелите, които след няколко дни приготвиха мястото за полагане на
саркофага
под лозницата в братската обща градина.
- 25 декември, Учителю. - А кой ден? - Понеделник, Учителю. - Скоро ще се съберат много братя и сестри. Много братя и сестри ще се съберат и голям изпит ще имате всички... След малко чух да произнася името на брат Гради [Минчев], на брат му Наско [Атанас] и други имена, които не можах да запомня.
По-късно, когато споделях преживяното с Учителя с братя и сестри, разбрах, че това са имената на приятелите, които след няколко дни приготвиха мястото за полагане на
саркофага
под лозницата в братската обща градина.
След полунощ Учителят започна да диша все по-тежко и по-тежко. Сестра Савка, полугласно, непрекъснато четеше Библията. Брат Тодор Симеонов бдеше над Учителя. А Той седеше на кушетката, облечен с дрехи, и не даваше вид, че си отива. Брат Кръстю Христов не се помръдваше от мястото си, а аз все очаквах да премине кризата, да се освежи Учителят.
към текста >>
По-късно тялото на Учителя бе положено в масивен
саркофаг
и изложен в салона за всеобщо поклонение.
Над всичко, обаче, блестяха Неговите Боговдъхновени Слова и Завети, изпълнили лекциите и беседите Му. Все по-ясно и по-точно в съзнанието ми се оформяше мисълта, че на днешния ден се приключи един цикъл и се открехна нова страница за новите хора, които ще живеят в духа на Учительовото Слово. Не усетих как стигнах Изгрева и как бях застанала пред приемната. Тялото на Учителя беше положено на кушетката, облечено в бели дрехи. Около Него сестри в бели и розови рокли тихо пееха през сълзи.
По-късно тялото на Учителя бе положено в масивен
саркофаг
и изложен в салона за всеобщо поклонение.
В продължение на няколко дни пред тленните останки на Учителя се стекоха много хора от столицата и страната. Както аз, така и всички от Братството, бяхме свикнали така с Учителя, че никому никога не можеше да мине през ум за деня, когато Той ще трябва да ни напусне. Още по-малко бих могла да си представя, че ще се наема да пиша нещо за последните Му земни дни. Едва днес, когато Той не е вече между нас във физическата Си форма, разбирам истинската цена на Неговото присъствие и чувствам цялата острота на загубата. Той ни завеща един неоценим МИР от идеи, които надхвърлят обема на богатството на който и да е съществуващ досега мироглед.
към текста >>
80.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Д: Една
кофа
вода ливна отгоре й.
Тя проповядваше, както пак казва в тази книга "Изгревът", че срещала се е с Кришнамурти, с Щайнер. Това е верно, много полезна е била, щото е разпространявала учението на Учителя. Обаче, с държането си Го компрометираше. В: Да. Значи брат Ради я заля с вода.
Д: Една
кофа
вода ливна отгоре й.
В: В салона? Д: Не, тя беше точно пред вратата на бати Ради. В: И го чака? Д: Седи и вика пред оградата. То имаше тел.
към текста >>
И по едно време гледаме бати Ради с една
кофа
вода отиде, ливна отгоре й, измокри я и тя си тръгна.
Д: Не, тя беше точно пред вратата на бати Ради. В: И го чака? Д: Седи и вика пред оградата. То имаше тел. Там имаше врата дето беше входът за кухнята.
И по едно време гледаме бати Ради с една
кофа
вода отиде, ливна отгоре й, измокри я и тя си тръгна.
В: Понеже тя крещи нещо срещу него. Д: Срещу Учителя. В: А, срещу Учителя. Д: Седи вънка от оградата и вика. Беше неделен ден.
към текста >>
81.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Доизмивам се криво-ляво, изливам
кофата
върху главата си и я връзвам с бяла чалма.
Завирам се в нивата царевици да си мия главата. Насапунисах се, току-що почвам. Някой вика с цяло гърло: вика, мене вика. Обаждам се и аз с цяло гърло: - Какво има? - Учителят те вика, обажда се гласът.
Доизмивам се криво-ляво, изливам
кофата
върху главата си и я връзвам с бяла чалма.
Той стои до брястовете и ми сочи група елегантни дами и господа, дошли от града. - Посрещни тия гости, казва и отминава. Постилам одеялцето и ги каня да седнат: - О, търновци, добре дошли! Та вие ли сте българските боляри, все отбор царедворци. Весело ги здрависвам и гледам хубавите им, изтънчени лица.
към текста >>
82.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Нанизвам
кофата
на ръката си и си тръгвам.
Криво съм разбрала; вместо вечерта, аз пристигам с кофите рано сутринта. Няма ги братята още, нека да почна от края. Времето бяга, но тях наистина ги няма, сякаш се надумали. Не спирам работата си, измивам червените и бели плочи на пода, прозорците, галерията, двора, тротоара, че даже и отходните места. Не знам кога е обед, кога е икиндия, но работата ми е на привършване и вече едвам се влача от умора.
Нанизвам
кофата
на ръката си и си тръгвам.
И ето ги, наведнъж и тримата братя! Как се зарадваха като видяха всичко готово! Ех, какви благословии получих - една да ме стигне, стига ми. След някой ден сме на екскурзия. Настигваме се по стръмнините и с тях.
към текста >>
83.
7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Вкочанените ми пръсти се сгряваха и аз не чувствувах покрива на жилището, а сладко се упивах в утешителния глас... Той идваше тогава при мене, малката, Той ме навестяваше и както Жан Валжана повдигаше тежката
кофа
от ръцете на Козетка... Значи има души тук на земята, които Ви вдъхновяват да милеете към мене?
Значи, все таки, Вие лесно си бихте отлетели? - Тогава давате ми възможност да си изрисувам една прекрасна картина... А радостна ли ще си отлетите с едного по-малко? Но аз ще викам тук на земята. А знаете ли, че аз мога силно да викам... като Давида... Можете ли да не чуете този детски глас? Така виках аз в моето детство... Тогава в тъмната ми и помръзнала стаичка ставаше някак светло и топло.
Вкочанените ми пръсти се сгряваха и аз не чувствувах покрива на жилището, а сладко се упивах в утешителния глас... Той идваше тогава при мене, малката, Той ме навестяваше и както Жан Валжана повдигаше тежката
кофа
от ръцете на Козетка... Значи има души тук на земята, които Ви вдъхновяват да милеете към мене?
И те ако не бяха? Моля Ви за извинение, ако тия дълги писма Ви отегчават. За мене всеки ред от писмата Ви са важни и скъпи. Даже и малко да ми пишете, мога да чета толкова много и между редовете. Давате ми възможност да кажа нещо за А.
към текста >>
84.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Всекиму се даде по
кофа
гореща вода да се окъпе.
Рано влизаме в София. На Изгрев ни чака ураганна радост. Автомобилът на Учителя е просто понесен на ръце. Колко пламенни целувки сложиха върху добрата му блага десница. Всички гръмват в хорова песен: „Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта...” Изненада!
Всекиму се даде по
кофа
гореща вода да се окъпе.
Каква благодат! Лицата, косите са набити от прахта по шосето. Но още една изненада! Викат ни на обща вечеря. Камбанката възвестява сбор.
към текста >>
85.
3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Това е плодна градина, под чиято лоза по средата понастоящем е гробът на Учителя Той взе чувалчето и изсипа житото в една
кофа
.
имаме братски събор на Изгрева. След свършването на събора, някои от провинцията оставаха за още някой ден. Един селянин, брат, остава и той. Учителят се приближава при него и му казва: „Умееш ли да сееш"? Ето тука има жито в едно чувалче, посей тази нива, тя е разорана".
Това е плодна градина, под чиято лоза по средата понастоящем е гробът на Учителя Той взе чувалчето и изсипа житото в една
кофа
.
Взе да сее. Ходи по браздите и сее, и сее. По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от нивата. Тогава той оставил кофата и отишъл до Учителя, който стои към средата на нивата и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата нива." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен. И продължава братът да говори на Учителя: „Може би ще трябва да отида в града, да купя още, но вече се свечерява." Учителят продължава да мълчи, все едно, че никой няма при него.
към текста >>
Тогава той оставил
кофата
и отишъл до Учителя, който стои към средата на нивата и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата нива." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен.
Ето тука има жито в едно чувалче, посей тази нива, тя е разорана". Това е плодна градина, под чиято лоза по средата понастоящем е гробът на Учителя Той взе чувалчето и изсипа житото в една кофа. Взе да сее. Ходи по браздите и сее, и сее. По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от нивата.
Тогава той оставил
кофата
и отишъл до Учителя, който стои към средата на нивата и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата нива." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен.
И продължава братът да говори на Учителя: „Може би ще трябва да отида в града, да купя още, но вече се свечерява." Учителят продължава да мълчи, все едно, че никой няма при него. Тогава, казва, братът селянин, се засрамих от себе си и си рекох: „Ще ида да сея, та каквото ще да стане! " Взимам кофата и почвам да сея, а житото не се свършва. Сея, сея, и вече посях и последната бразда и чак тогава житото се свърши. Тогава, развълнуван отивам при Учителя и извиквам: „Учителю, житото се преумножи!
към текста >>
" Взимам
кофата
и почвам да сея, а житото не се свършва.
Ходи по браздите и сее, и сее. По едно време вижда, че житото почти се свършва и с него не може да досее останалата значителна част от нивата. Тогава той оставил кофата и отишъл до Учителя, който стои към средата на нивата и казва: „Учителю, житото се свършва, няма да стигне за цялата нива." Учителят не отговаря нищо, дълбоко замислен. И продължава братът да говори на Учителя: „Може би ще трябва да отида в града, да купя още, но вече се свечерява." Учителят продължава да мълчи, все едно, че никой няма при него. Тогава, казва, братът селянин, се засрамих от себе си и си рекох: „Ще ида да сея, та каквото ще да стане!
" Взимам
кофата
и почвам да сея, а житото не се свършва.
Сея, сея, и вече посях и последната бразда и чак тогава житото се свърши. Тогава, развълнуван отивам при Учителя и извиквам: „Учителю, житото се преумножи! " Учителят само му подал ръката си и без да му каже нещо, си отишъл. Една сестра има четирма синове и едничка дъщеря, която се разболяла тежко от отравяне на кръвта. /Тогава имало много такива заболявания със стопроцентови смъртни случаи./ Кризите са чести и болките нетърпими.
към текста >>
86.
1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Който иска може да го заеме." С пираш се обзет от вълнението, което те обхваща когато заставаш мислено пред оня бял
саркофаг
, където беше положено Неговото тяло в големия салон през 1944 год., през месец декември 27.
За Него беше важно “Как постъпвам, какво зная и в какво вярвам." И постъпваше като слуга - работи, работи както може един светия от Неговия ранг, един Учител, един пратеник. Но и това не е същността на нашата тема. Нека не се отклоняваме. "Мястото ми е празно горе, когато съм тук, и тук когато ще бъда горе”. Тук на Земята - ето кое вълнува и привлича нашата мисъл, това място тук на Земята - когато един ден “аз няма да съм тук.
Който иска може да го заеме." С пираш се обзет от вълнението, което те обхваща когато заставаш мислено пред оня бял
саркофаг
, където беше положено Неговото тяло в големия салон през 1944 год., през месец декември 27.
След това, близо тридесет години оттогава, заставаш на същото място - тоя легендарен кът на нашата земя наречен “Изгрев”. Тая малка площ - гола и самотна някога, обърната с лице към Витоша като голяма паница, събираща като леща, превърнат от Него и от учениците в малък рай с цветни градини, хладни и цветни, с малки къщички с градинки, с всичката скромност излята тук, с всичката тишина в чийто прегръдки почиваше Изгрева. Изграденият Изгрев. Един миг от миналото и от настоящето. Изгрев вече не съществува и в това, и в това несъществуване на Изгрев се включва идеята когато “мястото ми тук остане празно”.
към текста >>
87.
6.5. Големите песове се хранеха с моята половин лекарска заплата цели 3 години!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Гледам, а Станка - тя стои пред една голяма
кофа
, пълна с млеко и вътре нарязва един хляб.
Изведнъж се огледах, хванах едно дърво и така го стоварих върху единия, който не ме пускаше, и тогава се озърнах да не би да ме ухапе другия - втория. И към него замахнах с голямата тояга, и го ударих! Аз се чудя, че как така стана, че не ме ухапаха, но ударите от мен бяха много бързи. Те свиха опашките си, и тези песове с квичене се отдалечаваха от мене. Един път влизам в кухнята, там където слугинята Станка подготвяше всеки ден храната, която трябваше да се готви и да се слага в тенджерите и в тавите за втората манджа.
Гледам, а Станка - тя стои пред една голяма
кофа
, пълна с млеко и вътре нарязва един хляб.
Питам я: „Какво правиш ти? Каква е тази попара - хляб с млеко в тази кофа, която има най-малко 3-4 килограма млеко? Каква е тая попара и за кого е тази работа? " Отговаря ми, че е за двете кучета, които ядели по 3 килограма млеко на ден, заедно с два хляба. Седя, гледам и се чудя!
към текста >>
Каква е тази попара - хляб с млеко в тази
кофа
, която има най-малко 3-4 килограма млеко?
Аз се чудя, че как така стана, че не ме ухапаха, но ударите от мен бяха много бързи. Те свиха опашките си, и тези песове с квичене се отдалечаваха от мене. Един път влизам в кухнята, там където слугинята Станка подготвяше всеки ден храната, която трябваше да се готви и да се слага в тенджерите и в тавите за втората манджа. Гледам, а Станка - тя стои пред една голяма кофа, пълна с млеко и вътре нарязва един хляб. Питам я: „Какво правиш ти?
Каква е тази попара - хляб с млеко в тази
кофа
, която има най-малко 3-4 килограма млеко?
Каква е тая попара и за кого е тази работа? " Отговаря ми, че е за двете кучета, които ядели по 3 килограма млеко на ден, заедно с два хляба. Седя, гледам и се чудя! - „Ами това всеки ден ли е? Всеки ден вие купувате по три килограма млеко, и по два хляба за кучетата?
към текста >>
88.
12.4. Наливане от пусто в празно
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Това е нещо като
кофа
, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата.
Вие не познавате бита на българина, защото живеете в друга епоха. Но аз заварих, когато на каруцата се натоварят три каци. Тези три каци се натоварват, и се закарват на реката. След това се взима едно ведро. А знаете ли какво значи ведро?
Това е нещо като
кофа
, но то се прави от специално дърво, така както е качето и кацата.
И с това ведро се пълни кацата. Обаче, кацата в момента е разсъхнала, и не може да задържи водата. И това, което се вкарва в кацата, и се налива с ведрото, то тече. Значи наливаш вода, а водата изтича. Това е наливане на вода в разсъхнала каца.
към текста >>
89.
13.10. Капанът за мишките
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
- Взимат капана с мишката и потапят капана в една
кофа
, пълна с вода.
И тогава знаете ли какво правеха? Имаха два начина: Онези, които бяха така миролюбиви и състрадателни отиваха навън в двора, отваряха капана за мишките и мишката излизаше, и побягваше от капана. И понеже беше преживяла много време в капана, и тя никога повече не влизаше в дома, за да не бъде хваната втори път. Това е единия случай. А втория случай?
- Взимат капана с мишката и потапят капана в една
кофа
, пълна с вода.
И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина! И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок!
към текста >>
И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в
кофата
с вода, и да загина!
Това е единия случай. А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен.
И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в
кофата
с вода, и да загина!
И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в кофата с вода. Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения! " И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му.
към текста >>
И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в
кофата
с вода.
А втория случай? - Взимат капана с мишката и потапят капана в една кофа, пълна с вода. И така удавят мишката. Та аз бях вкаран в капана и затворен. И сега, трябваше или да ме пуснат - да излезна от капана, или да ме набутат в кофата с вода, и да загина!
И те смятаха не да ме пуснат, а да ме сложат в
кофата
с вода.
Обаче, една вечер някой дойде, отвори капака на капана, аз излезнах и си казах: „Вече съм свободен и от сега нататък вие никога няма да ме видите повече като мишка, или като мишок! А ще ме видите такъв какъвто съм, в сила и във власт да взимам решения! " И това беше моето окончателно решение, и аз след това преустанових да ходя и да се срещам с Борис. Защо? Защото Борис го нямаше вече в тялото му. Той беше напуснал тялото си.
към текста >>
90.
4.7. Кой е най-добрият певец на Изгрева
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
на всяка
кофа
, която е разлял от бъчвата има изпята една песен.
И да я изтеглиш, и да я избуташ така в един наклон по 15 градуса нагоре? На десет метра той почива и като отпочине, след това изпее една песен. И почва така, на всеки десет метра той пее песен. И на тази бъчва от 200 кг. той изпява най-малко 20 песни, т.е.
на всяка
кофа
, която е разлял от бъчвата има изпята една песен.
И всички тия песни са влезнали като вода чрез която е измит и подготвен обеда, и вода с която е направена чорбата. И ония всички ядат от вода приготвена от Вуйчото, вода на която са изпети най-малко 15-20 песни. И това е обединителното начало. Така че с песните на Вуйчото, с водата на Вуйчото става братски обед и става един метод за обединение на тези 200-300 човека в една общност. Та Братството и Единството е много трудно нещо и на Земята много трудно се постига.
към текста >>
91.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И си ми разказвал един друг случай, когато някакъв партизанин, началникът, който бил партизанин и негови убити другари, ти си направил един голям такъв
саркофаг
, полиран нали, направен добре, и са поставили всички кости на партизаните.
И те са вкарали един човек, преоблечен като затворник, и той видял наистина, че режима е много строг и в последствие са уволнили всички. Оставили са само един милиционер, който бил човечен и тогава вие отивате нали в една такава обстановка, после отивате работите нали, оттам банята работите, после отивате на една постройка. И след това, че сте направили една постройка ги помилват и ги освобождават много хора. И след това Мария всеки 15 дена идва с раницата, и викат: „Туриста казва идва.” Пък в раницата носи продукти и т.н. И сте ми разказвали, имало там някаква градина с череши, и казва: „Ние се разхождаме, ядеме череши”, и т.н.
И си ми разказвал един друг случай, когато някакъв партизанин, началникът, който бил партизанин и негови убити другари, ти си направил един голям такъв
саркофаг
, полиран нали, направен добре, и са поставили всички кости на партизаните.
И след това си ми разказвал как постепенно, постепенно те се омекотиха. Казва, ние знаеме закона. Б.Н.: Само това, с труд и с усилия. Като изкарах първия курс, 40 души подготвих майстори. Тя бригада от 40 души прави чудеса!
към текста >>
92.
2.18. Овчарските кучета
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
От обедите оставаше много хляб и с него напълних едната
кофа
.
Хранехме се заедно. Трябваше сутрин някой да отива за мляко при овчарите, но никой не се решаваше да отиде при стадата, защото овчарските кучета бяха толкова зли, че и селяните не смееха да минават наблизо. Казах: „Аз ще отивам за млякото.” Овчарите бяха на два-три километра от селото. За мене това беше хубава утринна разходка. Вземах две кофи и тръгнах.
От обедите оставаше много хляб и с него напълних едната
кофа
.
Вървях бавно, съсредоточено, спокойно. Вятърът духаше откъм моята страна и кучетата ме усетиха отдалеч. Те се устремиха с такава ярост, като че бяха готови да ме разкъсат. Направих мислено светлия кръг. Като дойдоха до него, те се спряха.
към текста >>
Извадих от
кофата
комат хляб и го хвърлих на кучката, втория на голямото рунтаво куче до нея, след това по ред - на всички.
Като дойдоха до него, те се спряха. Вдигнах ръка и викнах високо: „Стойте там! ” Тогава разгледах глутницата: разбрах, че тон даваше кучката. Беше толкова зла, че не лаеше, а само скимтеше. Между кучетата имаше младоци и старци, всички мършави с хлътнали хълбоци.
Извадих от
кофата
комат хляб и го хвърлих на кучката, втория на голямото рунтаво куче до нея, след това по ред - на всички.
Ако ставаше някъде бой за хляба, гълчах строго. Тъй турих ред. После тръгнах към овчарите. Те не можаха да видят срещата - бяха отдалечени на около 500 метра - и недоумяваха! Очакваха викове за помощ, да се затекат да ни помогнат, но не стана нужда - всички кучета вървяха спокойно след мене.
към текста >>
Овчарите не знаеха за
кофата
с коматите.
Овчарите в това време дояха овцете. Поздравих високо и приветливо. Почувствувах, че веднага спечелих сърцата им. Как така те пуснаха кучетата? Виж, и сега нищо не му правят!
Овчарите не знаеха за
кофата
с коматите.
Кучетата налягаха наоколо. Големите им опашки приветливо се люлееха. И аз седнах спокойно на едно дърво - трябваше да почакам да издоят. Овчарите ми оказаха изключително внимание и разположение -наляха ми от току що издоеното мляко и ми притуриха малко над мярката. Казвам им: „Лошо си храните кучетата.
към текста >>
93.
262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов си постави авиаторската шапка, заключи вратата с ключ и
кофар
.
- Като че тя беше единственото препятствие! В очите на Христов проигра съвсем лека усмивка и каза: - Завий я във вестника и остави зад вратата, довечера ще си я вземеш. Андрей едвам повдигна тежката си раница, и с усилие я постави на раменете си. Христов не му помогна. Андрей почувства болка в гърдите си - там, където каишите се опираха на ребрата му.
Христов си постави авиаторската шапка, заключи вратата с ключ и
кофар
.
С намусено лице и вирната глава тръгна напред, а след него Андрей се заклатушка натоварен с противоречията си. Вървеше след Христов, както вързания овен след биволската кола. посоката, линията, идеите и темите на разговорите, дори и когато ги оставяше да говорят, да разказват за себе си. За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората. Всеки, който идваше и носеше своите болести и противоречия, за Христов беше нещо съвсем друго от всички останали.
към текста >>
94.
331. Хората с мислите си докарват всичките си нещастия и щастия
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Забелязах, че когато почисти и измете магазина, боклука намете в мазето, вместо да го събере в
кофата
за боклук и изнесе на двора.
Бих дал парите на комунистите и предложението му го вземам като шега, за да не го предам на властта. Също трябва да Ви кажа, че Цонко имаше симпатия и всяка вечер излизаха и ходеха на кино, театър и цирк, а с неговата заплата един работник не можеше да си позволи това. Една сутрин Цонко ми каза: - Днес изглежда няма да има толкова работа! Ти сам продавай, а аз ще почистя магазина и мазето, защото наближава деня в който ни правят ревизия по чистотата. Съгласих се, но си помислих: „Тук има нещо”, защото Цонко никак не обичаше да чисти, а сега сам изявява желание.
Забелязах, че когато почисти и измете магазина, боклука намете в мазето, вместо да го събере в
кофата
за боклук и изнесе на двора.
На няколко пъти се хващах, че го изпущах, не го наблюдавах и ми се струваше, че съм пропуснал нещо много важно. Като почисти мазето, внесе долу кофата за боклук, напълни я и после изнесе на двора. Сърцето ми затупа силно! Той отново влезе в мазето да подрежда торбите, аз тихо изтичах на двора и разрових кофата с боклука и намерих един три килограмов пакет, пълен с кафе „Руле” - най-скъпия артикул - 400 лева килограма. Пакета с кафето струваше точно едномесечната му заплата - 1 200 лева.
към текста >>
Като почисти мазето, внесе долу
кофата
за боклук, напълни я и после изнесе на двора.
Една сутрин Цонко ми каза: - Днес изглежда няма да има толкова работа! Ти сам продавай, а аз ще почистя магазина и мазето, защото наближава деня в който ни правят ревизия по чистотата. Съгласих се, но си помислих: „Тук има нещо”, защото Цонко никак не обичаше да чисти, а сега сам изявява желание. Забелязах, че когато почисти и измете магазина, боклука намете в мазето, вместо да го събере в кофата за боклук и изнесе на двора. На няколко пъти се хващах, че го изпущах, не го наблюдавах и ми се струваше, че съм пропуснал нещо много важно.
Като почисти мазето, внесе долу
кофата
за боклук, напълни я и после изнесе на двора.
Сърцето ми затупа силно! Той отново влезе в мазето да подрежда торбите, аз тихо изтичах на двора и разрових кофата с боклука и намерих един три килограмов пакет, пълен с кафе „Руле” - най-скъпия артикул - 400 лева килограма. Пакета с кафето струваше точно едномесечната му заплата - 1 200 лева. Свих отново пакета и го поставих в кофата както си беше, и се върнах в магазина. - И ти си бил помощник и от там знаеш - забеляза Христов.
към текста >>
Той отново влезе в мазето да подрежда торбите, аз тихо изтичах на двора и разрових
кофата
с боклука и намерих един три килограмов пакет, пълен с кафе „Руле” - най-скъпия артикул - 400 лева килограма.
Съгласих се, но си помислих: „Тук има нещо”, защото Цонко никак не обичаше да чисти, а сега сам изявява желание. Забелязах, че когато почисти и измете магазина, боклука намете в мазето, вместо да го събере в кофата за боклук и изнесе на двора. На няколко пъти се хващах, че го изпущах, не го наблюдавах и ми се струваше, че съм пропуснал нещо много важно. Като почисти мазето, внесе долу кофата за боклук, напълни я и после изнесе на двора. Сърцето ми затупа силно!
Той отново влезе в мазето да подрежда торбите, аз тихо изтичах на двора и разрових
кофата
с боклука и намерих един три килограмов пакет, пълен с кафе „Руле” - най-скъпия артикул - 400 лева килограма.
Пакета с кафето струваше точно едномесечната му заплата - 1 200 лева. Свих отново пакета и го поставих в кофата както си беше, и се върнах в магазина. - И ти си бил помощник и от там знаеш - забеляза Христов. - Да, бил съм помощник и крал съм и как още, но по този начин никога не съм постъпвал - за сметка на магазинера! Като помощник, ял съм колкото ми се яде, но всичко ставаше за сметка на консуматора - отвърна ядосано Андрей и продължи, защото бързаше да свърши с този въпрос днес.
към текста >>
Свих отново пакета и го поставих в
кофата
както си беше, и се върнах в магазина.
На няколко пъти се хващах, че го изпущах, не го наблюдавах и ми се струваше, че съм пропуснал нещо много важно. Като почисти мазето, внесе долу кофата за боклук, напълни я и после изнесе на двора. Сърцето ми затупа силно! Той отново влезе в мазето да подрежда торбите, аз тихо изтичах на двора и разрових кофата с боклука и намерих един три килограмов пакет, пълен с кафе „Руле” - най-скъпия артикул - 400 лева килограма. Пакета с кафето струваше точно едномесечната му заплата - 1 200 лева.
Свих отново пакета и го поставих в
кофата
както си беше, и се върнах в магазина.
- И ти си бил помощник и от там знаеш - забеляза Христов. - Да, бил съм помощник и крал съм и как още, но по този начин никога не съм постъпвал - за сметка на магазинера! Като помощник, ял съм колкото ми се яде, но всичко ставаше за сметка на консуматора - отвърна ядосано Андрей и продължи, защото бързаше да свърши с този въпрос днес. Друг път в 13 часа затваряхме магазина и аз отивах да занеса жирото в централата, днес пратих Цонко. Спуснах рулетката и останах в магазина, застанах на ключовата дупка и наблюдавах къде ще отиде Цонко.
към текста >>
95.
332. Парите спечелени с труд - носят сила, живот, здраве
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Аз с
кофата
влязох в магазина и Цонко влезе след мене, после спуснах рулетката и ние останахме двамата лице срещу лице в магазина затворени.
332. ПАРИТЕ СПЕЧЕЛЕНИ С ТРУД - НОСЯТ СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ - По-право, понеже си се познавал, за да ти простят и на тебе -забеляза пак Христов. - Така беше, но за това после ще разкажа.
Аз с
кофата
влязох в магазина и Цонко влезе след мене, после спуснах рулетката и ние останахме двамата лице срещу лице в магазина затворени.
Беше тъмно. - Както в душите ви - забеляза пак Христов. - Да, гледах го с едно смесено чувство на ярост и съжаление. Нещо ми нашепваше да взема куката, с която снемахме рулетките и да го заблъскам по главата. Какви ли не мисли не минаваха през главата ми!...
към текста >>
96.
359. Ти вече си записан на Небето
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Брата с леки, пластични крачки тръгна към градинката сред поляната, която имаше форма на котва, в която беше монтиран слънчев часовник*,
кофа
за измерване на валежите.
359. ТИ ВЕЧЕ СИ ЗАПИСАН НА НЕБЕТО На поляната до боровата горичка имаше малка, красива и бяло боядисана дъсчена барачка със столче и масичка в нея - метеорологическа клетка*. [*Метеорологичната клетка - т. 18, снимка № 16.] В този момент, от къщичката излезе един брат с особена физиономия, който въона Андрей към действителността.
Брата с леки, пластични крачки тръгна към градинката сред поляната, която имаше форма на котва, в която беше монтиран слънчев часовник*,
кофа
за измерване на валежите.
[*Слънчевият часовник-„Изгревът”, т. 29, снимка № 85- Учителят, в дясно е слънчевият часовник.]. Братът се изкачи по малка стълбичка, погледна уредите в клетката, записа данните и отново се върна в барачката. Андрей любопитно го наблюдаваше, защото лицето му приличаше на птичка, челото му беше си полегнало назад към темето, главата му приличаше на клин, който искаше да се пъхне в небето и от там да потече знанието на Битието в него. Ушите му бяха големи, но тънки и без гънки, очите малки, тъмни и подвижни; носът - дълъг и гърбав - приличаше на човка, под който имаше малки, добре подстригани мустачки, и лицето завършваше с малка, но остра брада.
към текста >>
97.
10. Щастливец ли съм?
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Замисля се, и въпреки, че не го разбира напълно, хвърля шарана в
кофата
за смет.
Казва на майка ми: „Йорданке, сготви този шаран за тебе и за Елка. Аз спирам да ям месо от днес! Реших да стана вегетарианец! ” Майка ми, като добра дъщеря на дядо Петър, един от най-преданите петдесятници в Бургаската църква, е все още в шок от промяната, която става с Кральо (така го наричаше тя). Но не роптае.
Замисля се, и въпреки, че не го разбира напълно, хвърля шарана в
кофата
за смет.
Казва си: „Ако Кральо не яде месо, аз не искам да готвя това нещо! Точка” Вечерта тя си ляга с една гореща молитва в сърцето: „Господи, ако Кральо е тръгнал в пътя на Сатана, моля те, вземи таз нощ душата ми! Искам да умра, не мога да живея така!...” На сутринта тя се събужда, и усеща странен мир в душата си! Не е умряла! Господ не иска душата й.
към текста >>
98.
52. Възлюбител те Царят на царете
,
,
ТОМ 34
Братята искаха да я залеят с една
кофа
студена вода, да я изпъдят оттам.
Тук са някакви картини отгоре, виждаме. Л.Т.: Сега, Учителят е на сцената и ни говори, а ние долу слушаме. Една сестра, Попова, имаше двама сина лекари. Тя сядаше, имаше три стола пред катедрата в средата. И като почнеше Той да говори, почваше да прави движения.
Братята искаха да я залеят с една
кофа
студена вода, да я изпъдят оттам.
Добре, ама Учителят не им позволи: „Оставете, каза. Те, духовете, й движат ръцете. Няма нищо от това.” Добре, ама тя, като ме видя, пожела да ми говори насаме. И след беседата ме качи на сцената горе, да бъдем очи в очи. И ми каза тъй: „Тебе, каза, те е възлюбил Царят на царете.
към текста >>
99.
104. Нощуване в село Мърчаево
,
,
ТОМ 34
Тука висеше на вратата
кофар
- заключена, а вътре си евакуирал мебели от София брат Славчо Славянски138.
104. НОЩУВАНЕ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Л.Т.: Аз спях у Рилкини. И на двора имаше още две здания освен къщата. Тука една стара къща, а тука една с тухли, недовършена, незамазана.
Тука висеше на вратата
кофар
- заключена, а вътре си евакуирал мебели от София брат Славчо Славянски138.
А ние пристигаме с брат Христов 2 часа посред нощ в Мърчаево, защото имаше полицейски час. Като слязохме в Княжево, почна полицейският час и ние бягаме по-скоро да напуснем Княжево. И минава една каруца със сено, и брат Христов я спря, а вече мръква. „Може ли, каза, да ни качиш на каруцата при сеното, да ни закараш в Селимица и оттам да ударим към Мърчаево пеша? ” - „Може.” - „Ще ти платим.” До Селимица ни закара.
към текста >>
Оттука може да изстине гласът й, не бива да спи на ливадата.” А има още една къщичка, ама има
кофар
.
Понеже кокошки има, имаха овце, имаха крави, имаха волове, много стока. В.К.: Значи петелът върху Вас кукурига! Л.Т.: Върху юргана. Добре, ама сутрешната влага, има една роса, която е вредна за моя глас. И като влязохме при Учителя, брат Христов каза: „Тя има да пее като си отидем пак.
Оттука може да изстине гласът й, не бива да спи на ливадата.” А има още една къщичка, ама има
кофар
.
Брат Христов опита - с нож не може да се отвори. Учителят каза: „Ти, рекох, пак опитай, за ключа! ” А Той написа едно писъмце, диктува на брат Боян. (Брат Боян тогава не носеше патерици, без патерици ходеше.) И диктува на Славянски: „Пристигнала е оперната певица Лиляна Табакова. Трябва да спи в стаята, гдето си евакуирал твоята мебел.
към текста >>
Добре, ама каза: „Ти пак опитай
кофара
.” И връщаме се от Учителя, и аз влязох, и Рилка тури мляко да вари, и вика: „Да вечеряте!
Л.Т.: Ами той не бил в София, мисля в някакво друго село. В.К.: Да, той отиде да го занесе. Л.Т.: А пък турил си най-хубавата мебел в тази стая, да му се пази. В.К.: А Учителят диктува на брат Боян, така ли? Л.Т.: Диктува, да занесе туй писъмце.
Добре, ама каза: „Ти пак опитай
кофара
.” И връщаме се от Учителя, и аз влязох, и Рилка тури мляко да вари, и вика: „Да вечеряте!
” И брат Христов вика: „О-о-о, сам се отвори кофарът! ” Само като го пипнал. В.К.: [Смее се] Л.Т.: А как се мъчел с гвоздей и не ще. С какви ли не гвоздеи се опитваше да отвори. В.К.: Значи Учителят беше казал: Опитай пак!
към текста >>
” И брат Христов вика: „О-о-о, сам се отвори
кофарът
!
В.К.: Да, той отиде да го занесе. Л.Т.: А пък турил си най-хубавата мебел в тази стая, да му се пази. В.К.: А Учителят диктува на брат Боян, така ли? Л.Т.: Диктува, да занесе туй писъмце. Добре, ама каза: „Ти пак опитай кофара.” И връщаме се от Учителя, и аз влязох, и Рилка тури мляко да вари, и вика: „Да вечеряте!
” И брат Христов вика: „О-о-о, сам се отвори
кофарът
!
” Само като го пипнал. В.К.: [Смее се] Л.Т.: А как се мъчел с гвоздей и не ще. С какви ли не гвоздеи се опитваше да отвори. В.К.: Значи Учителят беше казал: Опитай пак! Л.Т.: Пак опитай!
към текста >>
100.
110. Химнът на Слънцето - „Будя” и молитвата
,
,
ТОМ 34
Лиляна, вземи една тенекия и една
кофа
!
А бараката ми, дето беше, по-надолу правеха блокови жилища и имаше много торби цимент. Тя като дойде, беше дошла Сийчето Динова, а аз съм на палатка, защото ми преместиха къщичката, а трябва цимент за основите, тухлите да се циментират. А Стефан Деветаков щеше да прави това. И сега какво да направим - вързани са ни ръцете, нямаме цимент. И пристига тя и казва: „Никакви празни приказки, моля освободете ни!
Лиляна, вземи една тенекия и една
кофа
!
И аз ще взема. Тръгвай с мене! ” И влизаме в склада. Пише: „Вход забранен”. Тя си влезе, и аз влязох.
към текста >>
НАГОРЕ