Търсене в текстове за 'Копче'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително.
По това време ние и целият свят искахме само едно - мир. Денят, в който щеше да настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише.
към текста >>

2. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голяма радост малките ръчички си шият копчетата, кърпят си чорапките и дрешките, стига да умеем да им покажем.
(Водните бои се приготовляват от постна боя за стена, разтворена в туткалена вода — както при глината). Рисувателна хартия ще си набавим в началото на годината от складове или изрезки от печатниците. Редно е малките да имат на разположение винаги достатъчно количество листа, нарязани в не много малък формат. Прежди или ненужни платчета. —. Децата лесно свикват да плетат на куклите си, да уреждат къщичката на куклите си, да им плетат и шият. С голяма радост малките ръчички си шият копчетата, кърпят си чорапките и дрешките, стига да умеем да им покажем. Кордонче за коланчета ще си изплетем от конци изпънати на четири гвоздейчета, заковани на празна макара; ненужните парцалки ще нарежем, нашием и натъчем на платчета, като лесно ще си приготвим сами станче на дървена рамка с гвоздейчета. Всичко, каквото ще даваме на децата за плетене и шев, желателно е да бъде практично използувано в живота, а не само голо упражнение. (Чрез играта децата неусетно обикват труда и отговорната тънка работа). Зеленчуци и плодове. — От картофи, моркови, зелка, тиква.
към текста >>

3. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

… Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си.
Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин.
към текста >>

4. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета.
Вътре имаше пейки за сядане - и те изчезнаха. Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините." След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас. Аз ще говоря с общината на Изгрева и ще видим какво можем да направим, но ще направим, обещавам ви. Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета. След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи. Изпихме си кафетата и на сбогуване ни каза: „Чакам да направите това, което ви казах, и да го донесете при нас." Ръкува се с нас и ни изпрати до вратата. Като излязохме, започнахме да се смеем. „А бе, Драга, и друг път ли така са ви посрещали? - попитах аз.
към текста >>

5. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато ръцете неспокойно дърпат копчета или това-онова, показва нервност.
Когато един човек при посещение докосва с ръка ухото си, чертае линии с пръстите на краката си по земята или пък държи двете си ръце скрити зад гърба си, това показва, че целта на неговото посещение има скрит характер - говори за едно, а иска да подразбере нещо друго. Ако пък се стреми да държи ръцете си затворени и да ги крие, то това е признак за желание да ни измами. Ако ръцете са отворени и се клатушкат свободно, това показва нерешителност, изобщо колебливи движения. Нормалното затваряне на ръцете показва решителност. Неспокойните ръце показват емоционалната природа у човека. Когато ръцете неспокойно дърпат копчета или това-онова, показва нервност. Ръце, скръстени на гърдите, издават подозрителна натура, човек, който мисли; на такъв може да се разчита. Плавните и естествени движения са характерни за спокойните и уравновесени хора.
към текста >>

6. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета.
— Паяк Нивата бяла, семето е черно: пет сеят, едно търчи. — Хартия, писаното на нея, пръстите и писалката Коса има, глава няма. — Царевица Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите, — слугините, за които се въпрос повдига имат по пет дечурлига. Не бързайте, и това не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са ... ! — Ръцете Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено. В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата. А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.
към текста >>

7. Какъ се влиза въ училището на Природата - Георги Радев (1900–1940)

Тогава той натисналъ едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, въ която били разбойниците, започнала да се пълни съ вода.
Колкото да си мислимъ, че можемъ да я подчинимъ, колкото да си въобразяваме, че можемъ да ѝ наложимъ нашия произволъ, въ края на краищата ще се убедимъ, че тя не отстъпва отъ своя установенъ редъ. Намъ се струва, че тя отстъпва, че се покорява, че можемъ да ѝ се наложимъ. Всъщностъ, обаче, тя никога не отстъпва. Природата често постѫпва като оня магъ, въ дома на когото нахлули разбойници. Той ги оставилъ да влѣзатъ вѫтре, вѫоръжени до зъби, па като имъ казалъ да разполагатъ, както намѣрятъ за добре, излѣзълъ вънъ. Тогава той натисналъ едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, въ която били разбойниците, започнала да се пълни съ вода. Разбойници се видѣли залѣни до гуша и започнали да викатъ за спасение. Тогава магътъ се обадилъ: „Ще се опитвате ли втори пътъ да обирате магъ? Ако ми дадете честна дума, че втори пътъ нѣма да си позволите това, ще ви пусна, ако ли не, ще ви оставя да плавате като риби“. Природата често, подобно мага, натисне нѣкое копче, и хората плуватъ въ вода, бедствувайки да се удавятъ. Недавна въ Америка тя натисна своето копче и не нѣколко души, а милиони хора, цѣли градове бидоха залѣни отъ стихийни води.
към текста >>

Природата често, подобно мага, натисне нѣкое копче, и хората плуватъ въ вода, бедствувайки да се удавятъ.
Той ги оставилъ да влѣзатъ вѫтре, вѫоръжени до зъби, па като имъ казалъ да разполагатъ, както намѣрятъ за добре, излѣзълъ вънъ. Тогава той натисналъ едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, въ която били разбойниците, започнала да се пълни съ вода. Разбойници се видѣли залѣни до гуша и започнали да викатъ за спасение. Тогава магътъ се обадилъ: „Ще се опитвате ли втори пътъ да обирате магъ? Ако ми дадете честна дума, че втори пътъ нѣма да си позволите това, ще ви пусна, ако ли не, ще ви оставя да плавате като риби“. Природата често, подобно мага, натисне нѣкое копче, и хората плуватъ въ вода, бедствувайки да се удавятъ. Недавна въ Америка тя натисна своето копче и не нѣколко души, а милиони хора, цѣли градове бидоха залѣни отъ стихийни води. Когато хората не разбиратъ съветитѣ на Любовьта, когато станатъ крайно своенравни, природата имъ дава подобни уроци. Иначе, тя е необикновено търпелива. Тя гледа на хората като на деца — всичко имъ позволява, като постоянно ги изпитва, за да види, до къде сѫ достигнали въ своето развитие, до колко разбиратъ нейния редъ и нейнитѣ закони. Едничкото нейно желание е да свършатъ хората съ успѣхъ училището на земята, за да имъ се разкриятъ възможноститѣ на „небето“.
към текста >>

Недавна въ Америка тя натисна своето копче и не нѣколко души, а милиони хора, цѣли градове бидоха залѣни отъ стихийни води.
Тогава той натисналъ едно копче, вратата херметически се затворила, а стаята, въ която били разбойниците, започнала да се пълни съ вода. Разбойници се видѣли залѣни до гуша и започнали да викатъ за спасение. Тогава магътъ се обадилъ: „Ще се опитвате ли втори пътъ да обирате магъ? Ако ми дадете честна дума, че втори пътъ нѣма да си позволите това, ще ви пусна, ако ли не, ще ви оставя да плавате като риби“. Природата често, подобно мага, натисне нѣкое копче, и хората плуватъ въ вода, бедствувайки да се удавятъ. Недавна въ Америка тя натисна своето копче и не нѣколко души, а милиони хора, цѣли градове бидоха залѣни отъ стихийни води. Когато хората не разбиратъ съветитѣ на Любовьта, когато станатъ крайно своенравни, природата имъ дава подобни уроци. Иначе, тя е необикновено търпелива. Тя гледа на хората като на деца — всичко имъ позволява, като постоянно ги изпитва, за да види, до къде сѫ достигнали въ своето развитие, до колко разбиратъ нейния редъ и нейнитѣ закони. Едничкото нейно желание е да свършатъ хората съ успѣхъ училището на земята, за да имъ се разкриятъ възможноститѣ на „небето“. А що означава „небе“?
към текста >>

8. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
И какво печели или губи тя, ако й приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света — под една или друга форма — е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с просто натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили — и природни и човешки — са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и самодоволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример, някой философ съчинява една „нова“ етична система — написва, да речем, една етика на любовта в противовес на „етиката на дълга“. Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност.
към текста >>

9. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Може би ти си смъртното копче, дето се развива, дето се отвърта така, че сега накрая, Довиждане - и ура! Душице моя.
Сега накрая - нека погледна за миг назад; това по-бавно, по-тихо цъкане на часовника в мен, излизаш, нощ, и скоро тупането на сърцето спира. Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла - Довиждане, Душще моя! Ти ме остави да не бързам. Дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; и ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно). Ако отидем където и да е, ще щем заедно да срещнем каквото стане. Може би ти сега ме насочваш към истинската песен (кой знае?). Може би ти си смъртното копче, дето се развива, дето се отвърта така, че сега накрая, Довиждане - и ура! Душице моя. Той го държи в ръка, листа, когато влиза приятелят му Хорас Тробел, и не знае какво е, и не смее да попита; конфузно е. Тробел го взима от ръката му, стиска я, поглежда листа: - Ти написа нещо чудно, Уолт, публикувахме го; взема им акъла! Добрият Хорас, си казва Уитман и го поглежда изпод драките на косата и брадата си. И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и периферията на бомбенцето си, когато ходеха един с друг. Толкова млад! „Душице моя!“ * Чакалов по това време живееше на пет-шест улици от „дупката“ на Уитман, в пансиона на г-жа Бакстър. Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими.
към текста >>

0.31911206245422