Търсене в текстове за 'Копче'

Моралът на незакопчените копчета на роклята 14.
Старата фанела 9. Роклите на градската госпожица 10. Болният зъб 11. На пейкта на отчаянието 12. Нямото кино и живото кино 13. Моралът на незакопчените копчета на роклята 14. Първите салони 15. Блажени нищите духом 16. Слънчевите лъчи в очите на Учителя 17. Човешките сълзи 18. Десетте изпита на ученика 19.
към текста >>

5. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА Когато Учителят отвори Школата като че ли изневиделица се изсипаха много млади хора.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА Когато Учителят отвори Школата като че ли изневиделица се изсипаха много млади хора. Нашето поколение израсна между двете войни -Балканската - 1912 г. и Европейската -1914-1918 г., когато бащите и дедите ни воюваха за някаква кауза. Всички преминаха през страшно стъргало и бяха премляни от войната и от изхода на войната. Настанаха събития и те се срещнаха с големите илюзии на живота и платиха скъпо за тях. Едно цяло поколение загина или на фронта, или чрез загубените си илюзии за обединена България.
към текста >>

Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си.
Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време. Тогавашната мода бе много строга, с официални дълги рокли до земята, като се виждаха само обувките и глезените на краката. Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода. Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване. Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си. Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани.
към текста >>

Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани.
Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода. Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване. Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си. Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани. Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер. Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах.
към текста >>

Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края.
Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване. Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си. Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани. Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер. Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах. После се коригирах и носех подходящи тоалети на беседа.
към текста >>

6. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата.
Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това.
към текста >>

7. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ако не е искал да бъде слушан този разговор Учителят е имал две възможности: или да приспи Неделчо, или да затвори копчето на радиото си и така Неделчо може да гледа колкото си иска и да слуша още толкова, но нищо нямаше да чуе, нито пък да види.
Не вижда Жорж, но чува гласа му. Вижда Учителят как е затворил очи, но разговаря с Жорж. И колкото повече слуша, толкова повече занемя-ва от величието на Учителя, от неговото смирение и благост да се спре, да се доближи до уровена на ученика-непослушник и да му говори цяла нощ. Да избере такъв метод за разговор и такъв метод за обучение на другите. Учителят не случайно е оставил Неделчо да бъде свидетел. Ако не е искал да бъде слушан този разговор Учителят е имал две възможности: или да приспи Неделчо, или да затвори копчето на радиото си и така Неделчо може да гледа колкото си иска и да слуша още толкова, но нищо нямаше да чуе, нито пък да види. А сега вижда и слуша. Сутринта се събудихме рано и се възкачихме на връх Мусала. Неделчо не беше спал цяла нощ и бе в едно възбудено състояние от целият разговор. Върнахме се и почивахме в хижата. Не след малко пристигна човек от връх Мусала, където по телефона от София се обадили да се съобщи на групата на хижата, че някой си Георги Радев е починал на 22.VII.1940 г.
към текста >>

Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне.
Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят. Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят. Свържете се с това, което те мислят и с това, което те правят и работите ще стават тогава по-лесно. Вие на земята ще бъдете проводници на онези блага, които те ще донесат. Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне. Спрат ли копчето всичко спира. 561 36. Изгревът_т. 5 Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората. Докато житото е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод.
към текста >>

Спрат ли копчето всичко спира.
Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят. Свържете се с това, което те мислят и с това, което те правят и работите ще стават тогава по-лесно. Вие на земята ще бъдете проводници на онези блага, които те ще донесат. Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне. Спрат ли копчето всичко спира. 561 36. Изгревът_т. 5 Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората. Докато житото е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод. Всички религиозни вярвания са статистически.
към текста >>

8. 3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА

Геновева Жекова

ТОМ 6

Той натиска копчето и идва някой: „Заповядайте, другарю командир!
" Отивам в комендантството, сядам си на работното място така, първия, втория, третия ден. По едно време пристига техния командир. Ама в това време партизаните слизат от Балкана - кой с цървули, кой с галоши кой както свари - голи и боси гдето се казва, а той спретнат, едно хубаво момче идва при мен и казва: „Ние днес с вас ще пишем цял ден! " Викам: „Добре". Пишем, пишем, пишем и идва обед. Той натиска копчето и идва някой: „Заповядайте, другарю командир! " „Веднага две големи порции, че много сме гладни! " И аз сега ли да разреша въпроса или нататък и почвам: „А не! " Той: „Какво не? " „Ами аз няма да ям, не съм гладна! " Той: „Как не сте гладна?
към текста >>

9. 12. Пророчества за съдбин на света

Васко Искренов

ТОМ 7

А зад Кол стоеше Щраус, най-големият привърженик на студената война, който все искаше да натисне копчето, да хвръкне нашата планета във въздуха и се чудех как ще се развият събитията при това положение сега.
12. ПРОРОЧЕСТВА ЗА СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА И Слушал съм Учителят непосредствено да казва много работи за войната и за края на войната и ми се е запечатало в съзнанието силно думите Му, че най-накрая русите и американците щели да се разберат. Бях в Германия цели 12 години. След това дойде Кол. А зад Кол стоеше Щраус, най-големият привърженик на студената война, който все искаше да натисне копчето, да хвръкне нашата планета във въздуха и се чудех как ще се развият събитията при това положение сега. Беше страшно. Сбъркал ли е Учителят или нещо се е случило та да се промени? Че Той никога не е казал нещо, което да не е било така. Как мога да се усъмня в Учителя? Нали?
към текста >>

10. 18. Притча за чувала с жито и въшката

Васко Искренов

ТОМ 7

И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха.
човека с въшката и оня с чувала? Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая казва Русия и Америка ще се разберат. И когато аз бях на времето в Европа, аз заминах в Германия по времето на Шмит и Вили Бранд, след това дойде другото правителство на Кол, в което главна роля играеше Щраус, най-големия привърженик на студената война, който винаги е готов да натисне копчето и да хвръкне Вселената във въздуха. И аз се питах лично, Учителят каза и той ми каза, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат. Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така. Какво е станало? Личеше, че света отива на катастрофа. Изведнъж стана чудото.
към текста >>

11. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

ТОМ 8

Той успял да създаде фабрика за копчета и други принадлежности за военните, в която много хора, дори и без образование могли да намерят препитанието си.
Като такъв той обичал свободния живот, докато майка й Анастасия била предана ученичка на Учителя. Тя била много интелигентна с много добри качества и понякога вземала да изкърпи нещо на Учителя. Тя го правела така изкусно, че не можело да се познае, че е закърпено. Братът на Цветка и Роза - Асен бил много способен техник. Цветка казва за него, че още като малък джобовете му тежали от гвоздейчета и чукчета. Той успял да създаде фабрика за копчета и други принадлежности за военните, в която много хора, дори и без образование могли да намерят препитанието си. След 9.! Х.1944 г. той е изчезнал безследно както много други хора, които били неудобни на новия режим. Брат й е живял в кв. "Лозенец", където е била и фабриката му.
към текста >>

12. 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година

Паша Теодорова

Копчетата на машината бързо тракат, пишат се редове от чудното Слово на Учителя.
В стаичката е тихо, всеки е зает със своята работа. Тя, сложила болните си вече крака на малкото столче, подпряла гръб и глава на пухените възглавници, седи, неподвижно затворила своите невиждащи вече очи. „Ах, тогава, на младини, в малката къщичка с дворчето. Вървеше Той там с тихата си походка, а сякаш всичко грееше наоколо. Аз пиша с трепет до прозореца в голямата източна стая. Копчетата на машината бързо тракат, пишат се редове от чудното Слово на Учителя. Вратата тихичко се отваря. - Върви ли добре работата, Паша? Не срещаш ли затруднения? - Добре върви, Учителю, благодаря. Очите Му, като светъл лъч ме обгръщат цяла.
към текста >>

13. 27. КАК СЕ РАЗУЧАВАХА „ЛЪЧИТЕ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Говедева

Тука е и Копчев.
Тука виждам една снимка, вие сте седнали. Това са от ония, младежките години, 1932-1933 година преди затвора. В.К.: Преди затвора, да, преди затвора. М.Г.: Един имаше, казваше се Сугарев, но кой беше, не виждам без очила тука. Това е една нелегална група. Тука е и Копчев. Тука е генерал Копчев, тука е брат му, аз съм тука, те понеже искаха да ме правят снаха на генерал Копчев, пък аз не се съгласих, че нещо окото му беше ранено и т.н. Но това е партийна снимка. В.К.: Това са от първите години. Да. Ясно. М.Г.: Един път отидох при Учителя, видях го навънка и Го попитах. Гонеха ме като комунистка.
към текста >>

Тука е генерал Копчев, тука е брат му, аз съм тука, те понеже искаха да ме правят снаха на генерал Копчев, пък аз не се съгласих, че нещо окото му беше ранено и т.н.
Това са от ония, младежките години, 1932-1933 година преди затвора. В.К.: Преди затвора, да, преди затвора. М.Г.: Един имаше, казваше се Сугарев, но кой беше, не виждам без очила тука. Това е една нелегална група. Тука е и Копчев. Тука е генерал Копчев, тука е брат му, аз съм тука, те понеже искаха да ме правят снаха на генерал Копчев, пък аз не се съгласих, че нещо окото му беше ранено и т.н. Но това е партийна снимка. В.К.: Това са от първите години. Да. Ясно. М.Г.: Един път отидох при Учителя, видях го навънка и Го попитах. Гонеха ме като комунистка. Казвам: „Учителю, докога ще ме гонят като комунистка?
към текста >>

14. 11. РАЗДЯЛАТА

Лидия Соломонова Аладжем

Бай Васил ме посещаваше, бяхме съседи, носеше ми халва, която си правеше и други лакомства, караше ме да му зашия някое копче и т.н.
Станаха ми роднини. Елена все ми казваше: „Един светъл човек идва в живота ти." И за състоянията, които все ме преследваха каза: „Е, когато се освободиш от тях, на колко хора ще помогнеш." На Изгрева се освободи една барака, срещу бай Васил. На Гина. Настаних се в нея. Мариета ми изпрати багажа, а не след много се нареди да купя и пиано, благодарение на Топалов. Бай Васил ме посещаваше, бяхме съседи, носеше ми халва, която си правеше и други лакомства, караше ме да му зашия някое копче и т.н. Знаеше за дружбата ми с Генчо, носеше му моите писма и колети и взе да ми говори, че човек има кредит и когато се свърши, откъде ще вземе? Това беше сега моето поведение, фалирал търговец. Беше 25 години по-голям от мене. Той си търсеше приятелка, аз се смущавах от посещенията му, но търпях. Един ден погледнах картината на Учителя над леглото ми - на художничката Цвета Щилянова.
към текста >>

15. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

„Евлоги Георгиев" 51 той сковава маса и с една малка преса започва да прави кабърчета за украса на хамутите на конете (преса за обличане на копчета).
Мама водеше и нас. Междувременно Асенчо порастна, баща ни, уволнен поради съкращение на армията, замина за провинцията по обява във вестник, че се дават трактори за обработване на земи, раздадени на семейства македонци, избягали от Турция. Но оказва се, че тракторите се нуждаят от ремонт, а за управляването се иска специална подготовка. Асенчо имаше голям технически талант. В същата къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51 той сковава маса и с една малка преса започва да прави кабърчета за украса на хамутите на конете (преса за обличане на копчета). Измисля автомат, който да сплесква здрав тел и да го отрязва на определена дължина. Изпраща мостри, от провинцията започват да валят поръчки, принуден е да ангажира една работничка, а после и повече. Имаше един клиент от Шумен, Сабри Солаков, който лично правеше поръчки, а после пращаше сина си Исмаил. Асенчо вече беше женен. Баща ми вижда пакети с кабърчета и отпечатано името на Асенча.
към текста >>

16. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV

ТОМ 14

Латвийка с жилетката с копчетата.
Тереза Керемидчиева 2. Савка Керемидчиева 3. Латвийка 4. феликс от Латвия 5. Емма от Латвия с бялата рокля 6. Латвийка с жилетката с копчетата. Снимка № 62. Савка с латвийци, Учителя и приятели. Най-отдясно: 1. Балтова с бялата кърпа 2. Учителят 3.
към текста >>

17. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата.
Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи". То казало: „Сила трябва". Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи". Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи. Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата. Виждаме, като че и вие искате вече да ни дадете ... Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на лекаря. Случая с оная жена, която отишла при Кочева във Виена да се лекува. Казал й: „Ти си здрава вече", но тя пак отишла и се оперирала. Брат Гарвалов идва една вечер и ми казва: „Два удара има вече майка мй, отворете й път да си замине". Ами, че това е най-лесното.
към текста >>

18. 11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче".
Подобно въодушевление, което съм наблюдавал в ония дни, не съм виждал друг път. Братята в Бургас почти всички останаха в казармата, защото бяха на такива чиновнически служби - в пощата, в железниците и др., които освобождаваха от мобилизация. Само брат Пеню Киров бе засегнат, но и той остана в Бургас, в местната опълченска дружина. Лично неговото обучение във войската не бе никак благоприятно. Мълчаливо негодувание от ограничените порядки съществуващи там. Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче". Това са жълтите копчета и червените пагони. Тези опълченци често маршируваха из града и ги караха да пеят „Пушка пукна ягодо". Още една неприятна работа за брат Пеню. Изпратихме близките и познатите си да воюват. Банката, в която работех, прекрати голяма част от работата си и чиновниците бяха мобилизирани.
към текста >>

Това са жълтите копчета и червените пагони.
Братята в Бургас почти всички останаха в казармата, защото бяха на такива чиновнически служби - в пощата, в железниците и др., които освобождаваха от мобилизация. Само брат Пеню Киров бе засегнат, но и той остана в Бургас, в местната опълченска дружина. Лично неговото обучение във войската не бе никак благоприятно. Мълчаливо негодувание от ограничените порядки съществуващи там. Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче". Това са жълтите копчета и червените пагони. Тези опълченци често маршируваха из града и ги караха да пеят „Пушка пукна ягодо". Още една неприятна работа за брат Пеню. Изпратихме близките и познатите си да воюват. Банката, в която работех, прекрати голяма част от работата си и чиновниците бяха мобилизирани. Към мен също замириса на военна служба.
към текста >>

19. 42. АТОМНАТА ЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

На другият ден, със същото усърдие, въртях копчето на радиото, но нищо.
С тези мисли си тръгнах към къщи. Още щом се прибрах и се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Прилепих ухо и заслушах, за голяма някаква новина, но нищо, война и само война вилнееше по света. Навсякъде около нас, война и никакви признаци за нейното спиране. На другият ден, със същото усърдие, въртях копчето на радиото, но нищо. Нищо успокояващо. Срещнах се и с някои приятели, и с възбуден интерес ги разпитвах, дали пък те не знаят или не са чули нещо интересно, някоя голяма новина, за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. Минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът най- желаното нещо за хората, не идваше.
към текста >>

20. 8. ЮПИТЕР

Николай Дойнов

ТОМ 15

8. ЮПИТЕР Отново е звездна вечер Учителят е навън, между нас, изнесено е и телескопчето.
8. ЮПИТЕР Отново е звездна вечер Учителят е навън, между нас, изнесено е и телескопчето. Той го насочва към Юпитер, който ярко и тържествено блести на небето. Изреждаме се всички да го наблюдаваме. С телескопчето, ясно се наблюдаваха четирите му най-големи спътника. Гледката беше красива и интересна. Четири от четиринадесетте му лакеи, на големият господар.
към текста >>

С телескопчето, ясно се наблюдаваха четирите му най-големи спътника.
8. ЮПИТЕР Отново е звездна вечер Учителят е навън, между нас, изнесено е и телескопчето. Той го насочва към Юпитер, който ярко и тържествено блести на небето. Изреждаме се всички да го наблюдаваме. С телескопчето, ясно се наблюдаваха четирите му най-големи спътника. Гледката беше красива и интересна. Четири от четиринадесетте му лакеи, на големият господар. Първият от тях ЙО чудният, най-яркото небесно тяло в Слъчевото семейство, с най-голямо албедо, с най-голяма отразителна способност на светлината. Неговият диаметър е 3700 километра. От гледище на Астрологията, този спътник със своята яркост е от особено значение за благотворното влияние на Юпитер.
към текста >>

21. 72. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Има копче там, ще натиснеш копчето и ще излезе един човек - хазяинът.
Влязох и рекох: „Дай ми тези книги! " - „Отде си взел този лист? " - пита момичето. „Аз познавам, рекох, Боян Боев и Георги Куртев." И тя каза: „Аз ги познавам." Пък те били наши братя. Пък то един часа стана следобед и тя трябва да затвори книжарницата вече и излязохме двамата и аз рекох: „Слушай, аз тебе те моля да ми кажеш как ще намеря тука улицата, къде, как ще намеря г-н Дънов." Пък тя ми каза: „Сега оттук като тръгнеш, все на запад ще вървиш и гледай всякога коя улица навлизаш и ще намериш най-после една улица, която се казва „Опълченска", Ще тръгнеш на север и ще дойдеш най-после до един номер, 66. Има копче там, ще натиснеш копчето и ще излезе един човек - хазяинът. У тях живее г-н Дънов." Така и направих. Питах, минавах, гледах улиците, гледах, гледах, гледах и току намерих „Опълченска", намерих 66. Като натиснах копчето, излезе един човек, който каза: „Откъде идеш? " Той бил страдал от бронхит и не говори както трябва. „Ида от Скопие." - „Кой те прати тука?
към текста >>

Като натиснах копчето, излезе един човек, който каза: „Откъде идеш?
„Аз познавам, рекох, Боян Боев и Георги Куртев." И тя каза: „Аз ги познавам." Пък те били наши братя. Пък то един часа стана следобед и тя трябва да затвори книжарницата вече и излязохме двамата и аз рекох: „Слушай, аз тебе те моля да ми кажеш как ще намеря тука улицата, къде, как ще намеря г-н Дънов." Пък тя ми каза: „Сега оттук като тръгнеш, все на запад ще вървиш и гледай всякога коя улица навлизаш и ще намериш най-после една улица, която се казва „Опълченска", Ще тръгнеш на север и ще дойдеш най-после до един номер, 66. Има копче там, ще натиснеш копчето и ще излезе един човек - хазяинът. У тях живее г-н Дънов." Така и направих. Питах, минавах, гледах улиците, гледах, гледах, гледах и току намерих „Опълченска", намерих 66. Като натиснах копчето, излезе един човек, който каза: „Откъде идеш? " Той бил страдал от бронхит и не говори както трябва. „Ида от Скопие." - „Кой те прати тука? " Рекох: „Боян Боеви Георги Куртев." Той ги познава, де, наши братя. ВК: А той кой беше? ПГ: Той е Гумнеров, който е хазяинът на Учителя, а пък е на Касационния съд секретар.
към текста >>

22. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и свети някак по особен начин.
Има едно кьоше даже съвсем без керемиди, изобщо покривът разрушен, но още не прокапал, защото сламата още е задържала водата. Когато влязох вътре в стаята, ето тя е била до съседство с друга някоя. Влязох в чуждата, уж я знаех насън на кого бе тя. Беше нощ. Не зная как да осветя стаята. Ето нещо като електрическа лампа, но не е електрическа лампа, а нещо новоизнамерено, което съвсем по някакъв особен начин, без кабел и електричество, при завъртването на едно копче, светва и свети някак по особен начин. Аз разглеждах това особено светило и се чудех, а имаше и мои другари, които се чудехме на техниката и постиженията й. 5.Х.1934 год., петък Не помня добре съня си, но е отначало в паметта ми, какво че уж нямало да възвърнат Еленка в Равна. Много хубаво време с ясно лазурно небе. Прозрачна утринна гледка с последна четвърт фаза на Луната. Следобед отидох в Годеч на заседание по хигиеничния комитет.
към текста >>

23. 22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има. (Размишление.)

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Дрехата ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава дреха ви давам.
Ако вярваш, Бог те обича. Има много от вас, които имат прави възгледи, но вървят по стария, прашния път. Щом ... Ако си миеш очите пред мен, моите почитания. Щом си плакал, измил си очите. Скърбиш - на работа си бил, само че тази работа е неприятна. Дрехата ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава дреха ви давам. Щом постъпвате добре, тя се закопчава; и обратно - тя се разтваря. Тези... Зацапването, когато не разбираш - тя е една външна обстановка от самото битие. Онова вътрешно стремление в човека да се освободи - това е чистотата в него. Стара, гнила круша, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я! Всички лоши мисли, които идат ... Туй, за което мислиш добро или лоши мисли, ти ги храниш и им даваш ход.
към текста >>

24. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

… Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си.
До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин.
към текста >>

25. 12.1. НЕПТУН В ДОМОВЕТЕ

ТОМ 19

В седми дом - Нептун определя добър семеен живот, топли, добри отношения с партньора, Но той някак не може да приеме, че е вкопчен здраво в тази колективна форма - женитбата, и често пъти този човек си има и друг любим, нещо като домашен приятел, връзка, която е на по- платонична основа и не е в състояние да разкъса брака.
При по-напреднала възраст, роденият ще има възможността или за дълго да бъде извън родното си място или въобще да напусне завинаги това място. Като в многото случаи, ще бъде задомен с човек не от родния му край - чужденец. В пети дом - говори за мили, нежни, топли връзки и преживявания с човека от противоположния пол - любимият човек. В шести дом - роденият ще предразполага близките и околните и всички от средата, в която се намира, да му помагат и имат добри отношения към него. Помощи изневиделица. В седми дом - Нептун определя добър семеен живот, топли, добри отношения с партньора, Но той някак не може да приеме, че е вкопчен здраво в тази колективна форма - женитбата, и често пъти този човек си има и друг любим, нещо като домашен приятел, връзка, която е на по- платонична основа и не е в състояние да разкъса брака. В осми дом - влиянието на Нептун е притъпено, качествата, които той носи и дава, са по- слабо проявени. В девети дом - имаме човека, които има топло и добро отношение към всичко и към всички. Той има известно предразположение към идейните общества, също тъй и ще има много пътувания. В десети дом - влиянието на Нептун създава възможността в изява на изкуството. Тежнения, стремеж и способности в изкуствата.
към текста >>

26. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

ТОМ 20

Малко са двукраките, та ще ходим да гледаме тия в зоологическата градина... » Но генералът натисна копчето на звънеца и вратата почти веднага се отвори от един стражар, който веднага козирува и отстъпи крачка назад.
И когато стигнаха до вратата на зоологическата градина, генералът се спря. Генко следеше с внимание всеки негов жест, още чакаше да му каже нещичко по тоя въпрос именно, който най-много го интересуваше. Вместо това генералът размаха кърпичката си няколко момента и се загледа в надписа, окачен на вратата: «Зоологическа на Н. В. градина е затворена за публиката». «Слава Богу - помисли си Генко, - какво ще търсим сега между животните. Малко са двукраките, та ще ходим да гледаме тия в зоологическата градина... » Но генералът натисна копчето на звънеца и вратата почти веднага се отвори от един стражар, който веднага козирува и отстъпи крачка назад. Също стори и генералът, като посочи с жест на Генко да мине пред него. Генко се подчини неволно. И това изглежда, че подействува тъй силно на стражаря, че той направи още крачка настрана, застана мирно като истукан и изкозирува още веднъж, вече в чест на Генко. Несвикнал на такова държане, Генко се посмути, но все пак поздрави учтиво и тръгна в нерешителност. Генералът, който го последва тутакси, каза кратко, като посочи с бастун към канцеларията: - Насам.
към текста >>

27. (32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г.

ТОМ 20

Как една вечер се върнали с него от разходка и императорът ѝ посочил на земята едно копче и рекъл: «Елен, това не е от моите панталони... Трябва да е на Висконти...» Тя нищо не казала, а се зачервила, на другия ден туря във вазата анемонии и му казва: «Виторио, помниш ли преди 45 години, когато в Неапол бяха ти донесли анемонии с една записка вътре?
Казах му, че трябва чрез външни приятели да се загатне на сърбите да дадат нещичко, за да имат морал да кажат и на Румъния и Гърция да отстъпят нещичко. Те двете са били много агресивни, турците са се държали и така, и така. Това - все по думите на Цинцар Маркович. И в Италия, като поменал, мисля, на краля, че Павел ще му иде на гости, му казали, че той много се страхувал за кожата си. Говори ми за семейните си работи, за любовника на старата императрица, някой си Висконти. Как една вечер се върнали с него от разходка и императорът ѝ посочил на земята едно копче и рекъл: «Елен, това не е от моите панталони... Трябва да е на Висконти...» Тя нищо не казала, а се зачервила, на другия ден туря във вазата анемонии и му казва: «Виторио, помниш ли преди 45 години, когато в Неапол бяха ти донесли анемонии с една записка вътре? » - Захапа го тя... 45 години! Виж само колко помни! Човекът е много умен, фин, но тя е безподобен вампир... Той и Павел ми каза за тях, чете представляват смес от Борджии и минезингери - че той е расъл в тая среда на владици черногорски и ги знае... Минахме на вътрешната политика. Питах го какви са му впечатленията. Каза: - Мина бюджетът и хората по-добре ме поздравяваха там.
към текста >>

28. 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.

ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА

ТОМ 21

Майката казала пред Павлова, че не успели да зашият копчетата.
Прегледал ги и не намерил никакви външни следи на насилие. Разказва за два инцидента в затвора - с надзирателката й при съобщаването на Тимева, че е наказана с карцер за лошото й поведение, при което М. Тимева припаднала. Лекарят твърди, че и при двата случая Тимева е симулирала. При едно посещение, понеже му било обърнато внимание от Светла Павлова, той констатирал, че дрехите на подсъдимите били хубаво изчистени и ушити с нови конци. Майката казала пред Павлова, че не успели да зашият копчетата. Иван Костойчинов (съдия-следователят, който води следствието срещу Малина) показва, че когато е ходил в болницата при Тимева, той е искал да се осведоми за здравето й, и че не е правил разпит на Малина по убийството на Лулчева. Както майката, така и дъщерята направили по-късно самопризнания пред него, като разказали подробно как е било извършено убийството от тях: - След приключването разпита на Малина, тя ме помоли да се погрижа за издирването на нейния златен часовник, за който си спомняла много добре, че е останал в Дирекцията на полицията и който й бил скъп спомен. Часовникът бе намерен и предаден на Малина. Госпожа Понтара: - С Лулчева се познавам много добре. Десет деня преди убийството тя бе у нас.
към текста >>

29. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Лулчев, който е подведен от Народния съд: 1) Една желязна касетка - малка; 2) Едни галоши; 3) Едно микроскопче малко.
№ 1775/16.ХII.1944 г. До Господина Народния обвинител Тук Заявление от Тодор Лулчев Жител на гр. София, “Доростол” 55 От свое име и от името на пазителя на вещите - г-н Евтим Николов -с. Ребърково, съобщавам Ви, че в село Ребърково, в дома на г-н Евтим Николов - учител, покойният ми брат Андро Хр. Лулчев - бивш народен представител, е евакуирал между своя багаж, който е надлежно описан, и следните предмети на големия ми брат Любомир Хр. Лулчев, който е подведен от Народния съд: 1) Една желязна касетка - малка; 2) Едни галоши; 3) Едно микроскопче малко. София 16.ХII.1944-г. С почит: (Подпис: не се чете)
към текста >>

30. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Управляваше се от едно същество, пред което имаше командно табло с множество копчета и голям екран, който отразяваше цялостния процес на производството.
Навсякъде има големи цветни поляни с най-различни по цвят и големина цветя и отлично подредени градини с дървета, окичени с плодове. Планетата е обвита в облаци, които спират силните слънчеви лъчи. Понякога става разместване на облаците и проникналите слънчеви лъчи изгарят земята и растителността на нея. Съществуват групи, като пожарна команда, които веднага запушват получения отвор с облачно вещество, получено от някакви химикали, разкопават изгорялата площ и възстановяват растителността с нови насаждения. Влязох в завод за фини платове, дълъг няколкостотин метра. Управляваше се от едно същество, пред което имаше командно табло с множество копчета и голям екран, който отразяваше цялостния процес на производството. Той протичаше от суровината до готовия плат, без никакъв шум и прах! Навсякъде във Вселената съществува един красив, музикален и хармоничен живот, който дава велики условия и блага за правилното развитие на душите. Тази Божествена хармония, музика и любов ще дойдат и на Земята. Ще има едно стадо с един пастир - Бог, нашият Велик Баща. Тогава ще дойде в миниатюр Царството Божие на Земята, за разумните й жители, които тогава ще я населяват.
към текста >>

31. Лекуване на хора- Мария Шопова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

ТОМ 22

Да няма странични копчета и други допълнения, които нарушават симетрията.
Още в училището се отличава като най-добра шивачка и моделиерка. Това се подчертава и от отличните аспекти, които има господаря на кармата й, и покровител на занаята й - шивачеството (Сатурн - ретрограден тригон със Слънце, тригон с Меркурий, тригон с Марс, тригон с Юпитер, полусекстил Нептун, съвпад Плутон, латитюд Марс и Юпитер). Освен това Сатурн е в знак Близнаци, което дава научна насока на моделирането и голямо задълбочаване и прецизно изпълнение на всеки модел. Мария Шопова е отлична модистка и прави нови модели дрехи и за хубавата си работа получава като награда „Златна игла". Явява й се Учителя във видение и й казва да прави и шие модели, които да бъдат абсолютно симетрични. Да няма странични копчета и други допълнения, които нарушават симетрията. Мария шиела, и преди да свърши работата си, казвала на клиентката си да й плати колкото тя желае. Така тя отглежда двете си дъщери и облекчава много мъжът й Стефан по грижите за семейството й. Зълва й често ходела в съвета и я клеветяла, че шие частно, много пъти я глобяват. Тя плащала глобите и продължавала да обслужва хората. Тя е шиела на най-високопоставените дами в София.
към текста >>

32. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Ангел начертал на лист едно приспособление, с което този лост да се завърта от моторче, което се задвижва с натискане на копче от мястото на работника.
Видял една автоматична линия и запитал за какво производство е. „За цигари" - му отговорил директора. Той отишъл при машината, която била в движение. В нея се слагало всичко необходимо за производство: тютюн, хартия за цигарите, картон за кутиите и т.н. Машината била много чувствителна и когато се окажело например, че картона е по-широк с 1 мм., линията спирала и трябвало работника да отиде напред, да завърти един лост и тя пак тръгвала. Ангел начертал на лист едно приспособление, с което този лост да се завърта от моторче, което се задвижва с натискане на копче от мястото на работника. Няма да ходи да премества лоста. Извикал отговорника си, и му дал плана. Последният го разгледал и след малко довел директора на завода, един дебел германец, който поразгледал чертежа и казал: „Гут! " Веднага приложили предложението, дадено от Ангел, и той получил голяма награда за изобретението си. Директорът го извикал в канцеларията си и взел да го разпитва какво е учил и т.н.
към текста >>

33. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи.
Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4. Ако се съединят, каква е силата им? Говорим за разумен човек - то е здрав конец. Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условията. Ако идете в един ангелски свят, ще има ли въжета? Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи. У вас има една надута гордост. Всякой да си плаща погрешките! Тези, които Бог люби, и вие ще ги любите! Всемирното Бяло Братство няма да го излъжеш. Достойнство е да се отречеш от този егоизъм.
към текста >>

34. 4. Послеслов. Вергилий Кръстев

Сега имам и мога да натисна копчето на който искам канал и да гледам различни предавания.
Аз също се излюпих и пробих черупката си, когато бях на 27 години. Беше много страшно да се излюпиш, да ти се отворят очите, ушите, съзнанието за един друг свят, който съществува и те заобикаля. Ти не си го виждал, защото си бил затворен в черупката на яйцето. Бил си човек, но не си имал органи и сетива в мозъка ти, за да възприемеш един друг свят в други измерения. Аз често показвам телевизора си и казвам: Преди 40 години нямаше телевизия и аз нямах телевизор. Сега имам и мога да натисна копчето на който искам канал и да гледам различни предавания. Ако в моя мозък има отворени мозъчни центрове, с които да правя контакт с един свят на други измерения, аз ще го виждам, ще го чувам и ще правя контакт с него. Това е механизмът на пробуждане на съзнанието на човека. Сега обяснението е много лесно, но само за онзи, който има телевизор в главата. 30. Ето това е разрешение на въпроса. А дотогава човек трябва да се готви за такава среща.
към текста >>

35. 14. Фотографската снимка с класа ни

На краката си носеха черни лачени пантофки с каишки и копченца отстрани.
14. Фотографската снимка с класа ни През онези последни дни на раздяла с любимия ми учител - човек с кротък и благ израз на лицето, стих глас и бащински обноски към всички, когото обожавах ' и обичах с всичката сила на сърцето си, бяхме събрани в едно фотографско ателие да направим последен портрет на класа заедно с учителя Владислав Алексиев. Аз не можех да си представя да се фотографирам далеч от него. Обаче, когато се явих в ателието и се озърнах наоколо си, видях не предишните си съкласнички, които бяха добре облечени, а някакви прекрасни бели феи. Повечето имаха големи бели панделки, като пеперуди на косите си, а роклите им блестяха, целите обсипани с волани, като моята мечтана рокля, която никога не облякох. На краката си носеха черни лачени пантофки с каишки и копченца отстрани. Те ме гледаха с насмешка и погледите им ме пронизваха като стрели. Как да не ми се подиграват, като се бях явила в най-тържествения ни ден с черните кондури на краката - същите онези момчешки обувки, които татко ми бе купил по погрешка, и с които от години ходех на училище. А вместо нова бяла рокля носех няколкократно обърнатата вълнена рокля, която се впиваше с тясно изрязано деколте във врата ми, а на главата нямах никаква панделка. Учителят ни избра двете най-добре облечени момичета с пеперудено вързани бели панделки на главата да седнат от двете му страни, а аз се скрих зад декора в дъното на ателието и горко заплаках. Сърцето ми се късаше от мъка, както от унижението, което преживявах в това бедно облекло, тъй и от скръбта, че не бях избрана да седя до учителя си.
към текста >>

36. 32. Лудницата в г. Ловеч

Насядахме по дървените пейки, вперили очи в един голям сандък, до който стоеше някакъв син супник с копче в средата - подобно на грамофонна фуния.
Колко забавни бяха тези часове при еднообразния ни живот в пансиона. На кино рядко ходехме. Помня първото радио, което трябваше да чуя. Бе инсталирано в църквата. Ние скачахме от радост, че ще слушаме за първи път прочутото вече в света "радио". Насядахме по дървените пейки, вперили очи в един голям сандък, до който стоеше някакъв син супник с копче в средата - подобно на грамофонна фуния. Казаха ни да пазим тишина, защото ще пуснат радиото. Чу се силно пращене, подобно на малки бомбички, трясък и пак пращене. Този ужасен шум продължи дълго. Ние напрягаме слух да доловим нещо, но чувахме само трясък и сирени, продължителни звуци. Накрая ни казаха, че не могли да уловят софийската станция.
към текста >>

37. 89. Седмият дом в хороскопа

Весела Несторова

" Той ми показа жълтите копчета на ризата си от кехлибар.
Но той хитро се дегизирал и се явил пред нея като млад мъж, когото тя харесала и се влюбила в него. Невидимите агенти ни изпращат уроци, но често те считат, че човек е още в бебешкия стадий, когато се учи да ходи, та затова му изпращат уроци, но това е нещо от миналото, съвсем не е важно. Когато детето е пораснало, то няма нужда от тези уроци, то е вече самостоятелно, но те все още го третират както преди. Трябва да се научим да различаваме и разпознаваме хората и нещата, които идват в живота ни. Веднъж видяла диаманта, ще предпочетеш ли кехлибара? " Той ми показа жълтите копчета на ризата си от кехлибар. "В хороскопа, ако седмия ти дом е наранен, мини транзит през него. (Забележка: Седмият дом е дом на женитбата и семейството. А при Весела в този дом са Марс и Сатурн в съвпад в знака Овен. Това е особено неблагоприятно съчетание. Затова и се казва да мине транзит т.е.
към текста >>

38. 104. Големият сняг на 22 март 1939 г.

Весела Несторова

Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре.
Следобяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри. Той каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов."
към текста >>

39. 125. Песните на Учителя са взети от реалноста на природата

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Бутни едно, две, двадесет копчета, да светне силно.
За да направиш сега нещо, от хиляди години този подтик е бил в теб. Житното зърно иска да види слънцето, независимо къде ще се посее. Щом може да види слънцето, то е точно на мястото, което то иска и което му е определено. Приличаш на стая, в която има една свещ, та само големите неща се виждат. Трябва да влезе дневната светилна, за да видим вътрешната връзка на нещата, човек да се не блъска и прави пакости. Бутни едно, две, двадесет копчета, да светне силно.
към текста >>

40. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Петър Кръстев, о.з. полковник

Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре.
Весела: Аз му прочетох и той одобри двете лекции. В.К.: Да. Весела: Каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е силна в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов." Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение.
към текста >>

41. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата.
Ресен, в който стигна на 2-и март. Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника. Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и доблестните защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари. От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно.
към текста >>

Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник!
Положението бе критическо. Противникът отстоеше от нас само на няколко крачки... Патроните се свършиха. Куршумите и бомбите отстъпват мястото си на камъните. О, велик час!... Няколко минути още и противникът ще се хвърли върху нашите окопи!... Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник! Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!... Честта на полковото знаме биде спасена. Шепа храбреци извършиха такива чудеса от храброст, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка. България биде спасена!... Заглъхнаха оръдията, затихна просторът.
към текста >>

42. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

ТОМ 25

Сега не се работеше вече за пресъздаване на някаква позиция, а всяка група работеше за себе си окопчета и скривалища, които на другия ден ще бъдат отново разрушени до неузнаваемост.
Ротите останаха без скривалище и останалите живи залегнаха зад топографическия гребен, на открито! Всички телефонни станции бяха отново разрушени, телефонистите до крак избити и разкъсани. Пълна изолираност настъпи, цялата позиция на дружината гореше в огън, неизвестността, която криеше в себе си само мъченическа смърт, измъчваше всички, но духът не отслабна. Барабанният огън продължи със същата ярост и през нощта срещу 15 март. Въпреки това, работата по възстановяване разрушенията се почна и продължи през цялата нощ. Сега не се работеше вече за пресъздаване на някаква позиция, а всяка група работеше за себе си окопчета и скривалища, които на другия ден ще бъдат отново разрушени до неузнаваемост. Цялата позиция гореше в огън. Тъмнината над нея се раздираше и гонеше от гъстите червено-жълти пламъци от експлозиите на стотици ядра, които търсеха жертвите си из тази страхотна феерия, обгърнала цялото бойно поле. Тежко се изнизваше нощта; зората бавно я изместваше и откриваше раждането на новия ден -15 март, комуто предава кървавото наследство на разрушената позиция. Това бе шестия ден от жестоката борба. И днес противникът продължи барабанния си огън, а между това, опита щастието си в едно масово настъпление към бдинци, но биде жестоко наказан и отхвърлен.
към текста >>

43. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

След малко и тази риза с черните копчета, наред с другите блести, сякаш готова за нов живот.
Ами тази, гнусната риза - тя лежи доле на тревата, сякаш метилява овца. Ритвам я още веднъж и почвам да прибирам пераческите си оръдия. Но глас, по-мощен от всеки човешки глас настоява: „Опери я, и нея опери.” - Не, почти изкрещявам и ритам пак... Замъквам коритото, големия котел, а гласът шепне, моли, моли. Изведнъж грабват ризата, вдигам я над главата си и викам: „Господи, моята душа не стои ли пред тебе така ранена и жална.” Силното движение в легена, спират рукналите сълзи. И слънце, трева и вода; вода и трева, и сапун, и две пъргави ръце, благословени ръце. След малко и тази риза с черните копчета, наред с другите блести, сякаш готова за нов живот. След вечеря раздавам ризите. - Чия е тази, питам и соча към тази с черните копчета. - Моя, обажда се свенлив глас. И Колю, коларчето Колю протяга ръка към нея. В един ъгъл го викам да го питам що му е.
към текста >>

- Чия е тази, питам и соча към тази с черните копчета.
Но глас, по-мощен от всеки човешки глас настоява: „Опери я, и нея опери.” - Не, почти изкрещявам и ритам пак... Замъквам коритото, големия котел, а гласът шепне, моли, моли. Изведнъж грабват ризата, вдигам я над главата си и викам: „Господи, моята душа не стои ли пред тебе така ранена и жална.” Силното движение в легена, спират рукналите сълзи. И слънце, трева и вода; вода и трева, и сапун, и две пъргави ръце, благословени ръце. След малко и тази риза с черните копчета, наред с другите блести, сякаш готова за нов живот. След вечеря раздавам ризите. - Чия е тази, питам и соча към тази с черните копчета. - Моя, обажда се свенлив глас. И Колю, коларчето Колю протяга ръка към нея. В един ъгъл го викам да го питам що му е. Не знае, кели някакви. Давам му парче сапун и го натирвам веднага да се окъпе.
към текста >>

Ето и яката, ето и облечени дупки за копчетата, ето и рязани джобове.
- Шчо сакате вие, казвам безгрижно и душата ми пее, пее. Мислено казвам: „Учителю, днес прехраната ми е осигурена и ще вечерям и утре, ипо-утре...” На обяд, що да видя! Подкиселена рибена чорба, после пържени скумрии и по една голяма зряла круша. Ех, чудесно! Машината върви, шевовете се съединяват, изглаждат; реверите се подшиват с канаваца; обличат се в плат и ютията ги прави тъй красиви, тъй красиви. Ето и яката, ето и облечени дупки за копчетата, ето и рязани джобове. Ех, Райно, скъпо платих за твоите „шивашки” тайни, но не напразно. Ето реверите сами си лягат върху палтото; връхчетата сами се извиват, не стоят като паници и лягат. За няколко дена и палтенцата готови, и блузи ушити, и още що. Всичко с най-голяма радост направено и с благодарност. - Како ти е името, ке те бъркаме и другаж, питат жените и аз казвам само малкото си, без улица, без номер. Защо?
към текста >>

44. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Облечен в смокинг, брилянтени копчета на ризата, сияе от красота и щастие.
Отварям прозореца. Да, той е. С един скок се намери при мен. Облечен великолепно. Иде от дворцова вечеря. Облечен в смокинг, брилянтени копчета на ризата, сияе от красота и щастие. Но като ме видя така изведнъж стана сериозен. Натъжи се. Взе ме за ръка и ме заведе към ламбата. Загледа ме проницателно. После ме сложи да седна.
към текста >>

45. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Вие ми изпращате още 300 лв., за да добавя хастар и копчета на палтото ми.
Зная, че Colombo няма християнски добродетели, зная че няма ония велики качества, които трябва да има един истински ученик в Школата и че моят съученик го превъзхожда, но що да правя? Дали съм по-мъдра от Якова, та не виждам добродетелите на Лия, а искам Рахил! Ако бъда съдена, то с Якова заедно ще бъда съдена - грешките ни са еднакви. Знаете ли съдбата на последното Ви писмо? Слугинята на хазаите го забележила оставено под вратата и навярно с дълга игла го извадила, за да го прочете... Какво е разбрала от него, не се знае, но изглежда любопитството й останало невъзнаградено и тя го хвърлила в сандъка със сметта, където аз днес го съзрях смачкано и хвърлено. Вие ми изпращате още 300 лв., за да добавя хастар и копчета на палтото ми. Просто не вярвам на очите си, че ще имам нова топла дреха! Как да Ви се отблагодаря? То трябва да е особено чувство, да си облечен така, че да не усещаш студа и влагата. Ах, как Ви благодаря! Размятам плата, галя го с ръце, слагам го до бузата си, великолепно!
към текста >>

46. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.
Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици. Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение.
към текста >>

47. 2.1.55. РЕЧНИК

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката.
дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката. Хак - заплата; изяждам хака - ощетявам Цитронов - лимоново жълт цвят Чумбер (чембер) - забрадка Avec plaisir (фр.) - с удоволствие Bienvenue, bienvenue, chersfreres et soeursde la France (фр.)-Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция Caesar (лат.) - цезар, цар, владетел cher soeurs et cher freres (фр.) - милите сестри и милите братя D’Arc, Jeanne (фр.) -д’Арк, Жана Encore (фр.) - още Erste Prima (нем.) - първият голям expressionniste (фр.) - експресионист Feuerwerk (нем.) - фойерверк Goetheanum (нем.) - Гьотеанум (Главната сграда в школата на Р. Щайнер в Швейцария) Griechenland (нем.) - Гърция Kindergarten (нем., англ.)-детска градина Der Meister (нем.) - Учителят Miss Clark (англ.) - госпожица Кларк Mit vergnQgen (нем.) - с удоволствие mon cher (фр.) - скъпи мой Mrs. Haskell (англ.) - госпожа Хаскел О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie (фр.) - O, има много вода, моля О, топ MaTtre! Mon Maitre! (фр.) - О, мой Учителю!
към текста >>

48. 8. Контрастите

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

Те са там неумолимо вкопчени в нейната кора, за да се разпрострат след това свободно като неизбежни части на нещо цяло, а вътре в нас да се превърнат на скъпо платени уроци, които ни преподава великият учител - мъдростта.
Кабалистите тълкуват - тя, Годината е винаги нова, различна, богата или бедна, щедра или скържава, ала винаги натоварена с един малък незнаен плюс, който бележи вечния път на нестихващия прогрес. Кого ли обогатява тя и пред чии порти слага своите дарове. Човекът я чака с трепет, от незапомнено време е било така. Години много и различни. Така е, Земята има ос, а движението й около нея ни дава идея за нощта и деня, за светлината и тъмнината, за радостта и скръбта, за доброто и злото, за приятното и неприятното, за хубавото и грозното, за бялото и черното - контрастите. Те са там неумолимо вкопчени в нейната кора, за да се разпрострат след това свободно като неизбежни части на нещо цяло, а вътре в нас да се превърнат на скъпо платени уроци, които ни преподава великият учител - мъдростта. Денят и нощта, тая миниатюрна частичка от вечността, вихрено и властно тя въвежда своя ред без да ни пита, без да се споразумява с нас. Земята сякаш ни казва: Аз върша своята работа, имам си ос, не мога да не се въртя, затова и не мога да заповядам на дървото да няма сянка, не мога да заповядам на слънцето да не залязва никога, нито на звездите да не изгряват никога, нито на годишните сезони да не пристигат на определения час и да се съобразяват с човешките планове. Невъзможно е това. Ще се подчиниш на моя ред, ще се съобразиш ти с него и ще го търпиш. Само глупците искат да създадат свят без сенки, свят без контрасти, свят без оная цяла поредица, която по-горе изредихме.
към текста >>

49. 5. Равносметката

ТОМ 28

Пролетта сякаш не се приближаваше, както сочеха нашите календари, а се отдалечаваше и нейният дъх тъкмо в тоя час не стигаше до нашата заледена и вкопчена от вихрушките земя.
Едва ли бихме търсили причини, за да се извиним, или смекчающи вината обстоятелства. Всичко ни се струва би било безпредметно. Само страхливците правят това, независимо на кое място са застанали. Не искаме да намаляваме или преувеличаваме възможностите и коравите условия, които слагаха своите чукове върху учениците, за да изковат нещо в пламтящата наковалня, обхващаща втората половина на нашия век. Ония, които бяха получили най-богат дел, трябваше сега да опитат остротата на една сурова зима, която сякаш нямаше край. Пролетта сякаш не се приближаваше, както сочеха нашите календари, а се отдалечаваше и нейният дъх тъкмо в тоя час не стигаше до нашата заледена и вкопчена от вихрушките земя. Зимата засягаше всички, ала предимно засягаше и нас в оная дълбока интимност, където ученик и Учител се срещаха, за да разменят поглед и дума и на този ден да си кажат нещо необикновено. Кой от двамата щеше да вземе пръв думата? И как щеше да започне този забележителен разговор в надвечерието на Новата година. За нас 27. XII. е незабравима дата, нека не кажа най-тъжната на нашето време за нас, учениците, които присъствуваха на този захождащ ден след богатата жътва.
към текста >>

50. 19. Положително

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Беше голямо това изкуство, което по някакво чудно съчетание ежедневно дефилираше пред нас, тясно свързано с целия ни живот здраво вкопчено в нашето всекидневие, защото ние бяхме обикновени хора и непрекъснато се срещахме, непрекъснато се натъквахме на обикновеното у човека.
Той можеше, Той владееше до виртуозност изкуството да намира положителното и в най-нищожния и най-падналия, от наше гледище човек. Неговото зрение беше устроено необикновено и в света сякаш не съществуваше нищо, което можеше да опетни или деформира вътрешния образ на човека, който Той съзерцаваше в перспектива. Вложеното във всеки човек като малка скъпоценност беше открита за него. Ако някой се силеше да черни в Негово присъствие някого, Той противопоставяше противоположен образ. превръщайки отрицателното в положително. Беше голямо това изкуство, което по някакво чудно съчетание ежедневно дефилираше пред нас, тясно свързано с целия ни живот здраво вкопчено в нашето всекидневие, защото ние бяхме обикновени хора и непрекъснато се срещахме, непрекъснато се натъквахме на обикновеното у човека. Една верига от отношения и много, много летящи мигове и часове, които бихме могли да наситим с чистота, красота, ако знаехме как да гледаме, какво да търсим и как да го откриваме. Ала ние не владеехме това изкуство, нямахме навика, не беше станало наша природа, наше убеждение. Една магическа пръчица стоеше неизползувана, нямахме силата да я вдигнем и си послужим с нея като шпага с която бихме победили всичко. Сами си причинявахме едно зло и една загуба неотлъчно ни следваше, която ни правеше бедни отвътре, обикновени хора потънали в нашата делничност. Лишавахме живота си от светлината и аромата на красотата.
към текста >>

51. 12.2. Руския и болшевишкия концерт-рецитал на 26 юни 2004 г., София

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Водещият Петър спираше, Вихър следеше текста, натискаше едно копче и песента се чуваше и изливаше в своя победен марш. 12.2.10.
Аз я избирах, после я прехвърляхме на касетка. Трябваше да има 15 секунди между всяка песен. Беше невероятно преживяване както за мене, така и за съветските войски, които с танкове, катюши и оръдия преминаваха през небето на София и над моята глава. Това не беше филм, а живо преживяване в образи, движение и сила. 12.2.9. В следващият етап прехвърлих целия сценарий в още един екземпляр, отбелязах къде точно Вихър трябваше да включва песните, за да се чува в салона от два големи поставени високоговорители от радиоуредбата ни. Водещият Петър спираше, Вихър следеше текста, натискаше едно копче и песента се чуваше и изливаше в своя победен марш. 12.2.10. Салонът бе напълнен както винаги. Започна концерта, всички слушаха и стояха като втрещени! Те за пръв път слушаха може би от 20-30 години тези песни в оригинал. Те бяха от едно поколение, когато те масово се пееха от българите. И ги пееха.
към текста >>

52. 1.3. Абубекир

Борис Николов

ТОМ 32

Сега видях колко са удобни тези източни дрехи -широки, свободни, красиви, няма тези кюнци, крачоли, джобове, копчета, които те ограничават.
Абубекир ми каза: „Полегни да си починеш, докато приготвят вечерята.” Млад прислужник ме заведе в стаята определена за мен. Зад плюшен балдахин имаше легло, заспал съм веднага. Когато се събудих - свечеряваше се. Младият прислужник ми помогна да се облека. Като турих и чалмата и се огледах, видях хубав мюсюлманин и главното - не се различавах от тях. Сега видях колко са удобни тези източни дрехи -широки, свободни, красиви, няма тези кюнци, крачоли, джобове, копчета, които те ограничават. Когато излязох, всички бяха възхитени от вида ми. Приближи старата майка и ме прегърна. Тя каза дума, преведоха ми я: „Синко! ” Дойде майката на синята дрешка: „Приличаш на моя Орханбей.” Синята дрешка вече не се отдели от мене. Това беше най-малкия внук на Абубекир, неговия любимец, пък и на всички.
към текста >>

53. 2.65. Абубекир

Борис Николов

ТОМ 32

Сега видях колко са удобни тези източни дрехи - широки, удобни, красиви, няма тези кюнци, джобове, копчета, които те ограничават.
Зад плюшен балдахин имаше легло. Заспал съм веднага. Когато се събудих, свечеряваше се. Младият прислужник ми помогна да се облека. Като турих и чалмата и се огледах, видях хубав мюсюлманин, и главното, не се различавах от тях. Сега видях колко са удобни тези източни дрехи - широки, удобни, красиви, няма тези кюнци, джобове, копчета, които те ограничават. Когато излязох, всички бяха възхитени от вида ми. Приближи старата майка и ме прегърна. Тя казваше думи - преведоха ми ги: „Синко, синко! ” Дойде майката на синята дрешка: „Приличаш на моя Орхан бей! ” Синята дрешка вече не се отдели от мене.
към текста >>

54. 129 Учителят Дънов не го приема за разговор, но ритниците не спират - а продължават

IV. Ритниците

ТОМ 33

Имаше всичките впечатления, че дойде отвън, дори видя как полите на шинела му се разклатиха и копчетата опънаха.
Но който го риташе, не се уплаши от тази закана - ритна го! Христов се обърна, насочи пистолета, но се спря. Видя му се смешно и глупаво да стреля по „дух”! Прибра пистолета и продължи. Внимаваше, откъде ще дойде ритникът. Имаше всичките впечатления, че дойде отвън, дори видя как полите на шинела му се разклатиха и копчетата опънаха. Този път изпразни пистолета си по „духа”. Честата стрелба, привлече вниманието на минувачите. Чу ясно някой да казва: „Нов случай на полудяване, този път офицер! ” - Скри пистолета и забърза. В момента на качването в трамвая, пак последва ритник!
към текста >>

55. 21. Музикалната Пентаграма. „Химнът на слънцето“ (Будя! ...). Молитви. (05.05.1942, вторник, София - Изгрев)

Тук ще го закопчея с игличка.
Ами в триъгълниците кои песни да сложа? Учителят радостно ни погледна. -Там ще сложиш, рекох, новите песни. Аз се канех да Го питам кои нови песни и озари ме мисълта, че те са песните, които сме пели досега, които съм нотирала досега. Преди два-три дена брат Христо ми донесе едно листче, напечатано Слово, на пишуща машина. Тук ще го закопчея с игличка. Заглавието е „Химн на Слънцето”, отдолу пишеше: „Молитва при изгряването”. - Учителю, казах аз, думите не са наредени в стихове, но те ще могат ли да се пеят? Учителят отвори кутията и извади цигулката Си, и засвири една Божествена мелодия. След късо мълчание Той вече пееше и свиреше. Аз на ума си пригласях с Него и бързо започнах да записвам мелодията.
към текста >>

56. 4. Търси се певица за класически гръцки опери

И на сцената имаше на стената един дюшек от копринен плюш, червен, залепен на стената, с копчета.
И когато влязохме, аз не чувам вече те какво си приказват: ту на френски, ту на немски. И той каза, разправя й на нея, че ще ме приеме, но първо да чуе гласа ми. Имаше пианист. Пианистът бе долу, имаше грамадна зала, а на дъното - сцена. Каза ми да стъпя на сцената. И на сцената имаше на стената един дюшек от копринен плюш, червен, залепен на стената, с копчета. И той казва на мадам Хедлей, тя да ми каже на български, защото аз не мога още да разбирам: да залепя цялото си тяло на тоя дюшек, който е на стената. И аз отидох и се залепих за него. А наоколо, както е сцената, само с огледала и се виждаш целия. Големи огледала. И той идва, защото аз имах уроци вече при него.
към текста >>

57. 16. Концерт в Съветското посолство (1939 г.)

Тя натисна едно копченце и запали една вечерна лампа, и видях легла, постлани с атлас и дантели.
В.К.: Показва Вас. Л.Т.: Тя се наведе към мене, хвана ме за ръка много нежно и каза: „Прийдите - на руски - ще Ви заведа.” И тръгнахме. Аз се дърпам, тя ме дърпа. Викам: „Къде ме водите по тия коридори? " Тя ми казва на руски: „На хубаво място Ви водя.” И влязохме в една голяма спалня. Тя натисна едно копченце и запали една вечерна лампа, и видях легла, постлани с атлас и дантели. Тогава взе една чаша и взе да пие нещо от нея. „Пий, пий, пий! ” и ми даде, и ми каза: „Кушайте [хапнете], почивайте, аз след малко ще Ви кача на сцената.” И си излезе. И ме остави. След малко дойде, хвана ме под ръка.
към текста >>

58. 32. Изпитът за дъновистите

Аз забелязах, че третото му копче на ризата висеше на един конец, скъсано, ама не е докъсано.
Я, го повторете още веднъж, за да го запомня добре. ЛТ. „Тука, каза, е Карлуково, каза Стоян Ц. Даскалов. Ела да видиш! Ей тука, каза, ще ви пращам. Лудницата е за дъновистите.” Той сега е седнал срещу мене. Аз забелязах, че третото му копче на ризата висеше на един конец, скъсано, ама не е докъсано. Той ме гледа в очите и вика: „Я дайте списанието! ” Дръпнаха, дадоха му едно списание, голямо като „Паралели”, голямо. На първа страница - Георги Димитров. - Кажи сега всички тука да чуят: вашият Учител е по-хубав или нашият? - Ама че, викам, въпрос ми задаваш.
към текста >>

59. 38. Луксацията на брат Христо - Кръстю Христов Трифонов

Нито едно копче не можех да зашия в неделен ден.
Той имаше изключителни музикални дарби, прекрасен глас и изключителни знания по окултните науки. Той беше отличен, виртуозен хиромантик и винаги ми предаваше хиромантия. И заставаше смирено пред пианото, да разпявам гласа му. А на мене предаваше физиогномия, френология и много, крайно бе изпълнителен за принципите на Учението. Той не ми даваше неделен ден да работя, понеже е ден на Господа. Нито едно копче не можех да зашия в неделен ден. Беше много строг в изпълнение на тия принципи. И така той предаде Учението на Учителя и на моята майка. И моята майка беше също много крайна. Тя много го уважаваше и ценеше. В.К.: Той с каква професия беше в София?
към текста >>

60. 76. Хороскоп от Учителя

Да го разкопчееш, да го махнеш това от ревера за теософите.
Което Той е казал, не трябва да го проверяваме с други. Учителят беше много строг в това. Веднъж брат Христов ми каза: „Бях си закопчал тука, на ревера, една значка от теософите. И се явявам при Него. Той рече тъй с пръст: „Туй да го махнеш! Да го разкопчееш, да го махнеш това от ревера за теософите. Аз много спазвах това нещо към Учителя. Което ми е казал - свършено. В.К.: Да. Л.Т.: Той ми даде двадесет и четири правила. Първото правило е, първо: Няма да слушаш мнението на хората, нито ще им угодничиш.
към текста >>

61. 134. Тежестта на динята и на певицата

С главна буква се натиска специално копчето на пишущата машина.
Също, като пиша „Небе”, турям главна буква. Като пиша „Светлина”, турям главна буква, даже като пиша „Природа”, П-то е главна буква, защото е Божествената Природа. В.К.: Съгласен съм, но тука за думата „брат” не може ли с малка буква? Л.Т.: Бе може, ама на, нещо ме кара! В.К.: В знак на уважение към Христов, че е положил труд и т.н. Л.Т.: Към голямо уважение. С главна буква се натиска специално копчето на пишущата машина. В.К.: Знам, че се натиска. Не, аз искам да питам дали е в знак на уважение? Л.Т.: От големи адмирации. В.К.: Уважение към него. Л.Т.: Да, към всеки брат, не само към него.
към текста >>

62. 171. Тодор Павлов и певицата Лилиана Табакова

Но копчето и на двата галоша развалено, не мога да го закопчея и зяпат така.
Тя много грижливо се грижеше за него и забелязвах, той е дълголетник, дълги години живя. Напоследък ми казваше: „Всеки ден му давам валерианови корени, попарени с гореща вода, да пие.” Той си седеше на двора под беседката и си тихичко пееше, и беше дълголетник. Дълги години живя. Тя много хубаво се грижеше за него, много хубаво. А тя, когато минавах през нейния двор, щото аз живеех у хаджийката - на Епитропов жена му, а тя беше съседка там... За да сляза в града, аз слизах пеша, нямаше тогава превозни средства и имах едни галоши, по-стар модел, черни, високи, горе с кожичка. Но копчето и на двата галоша развалено, не мога да го закопчея и зяпат така. Като ги обуя и тръгвам, като не мога да ги закопчея, така вървя. Тя ме спираше и се навежда: „Чакай да ти..., че мязаш на гащат петел.” Щото като имат кожа, също приличам на гащат петел. Натиска, натиска - не се закопчава копчето. И тръгвам по шосето. По едно време, както вървя (ето, това не съм го писала), една царствена кола „Спорт” спря до мене.
към текста >>

Като ги обуя и тръгвам, като не мога да ги закопчея, така вървя.
Напоследък ми казваше: „Всеки ден му давам валерианови корени, попарени с гореща вода, да пие.” Той си седеше на двора под беседката и си тихичко пееше, и беше дълголетник. Дълги години живя. Тя много хубаво се грижеше за него, много хубаво. А тя, когато минавах през нейния двор, щото аз живеех у хаджийката - на Епитропов жена му, а тя беше съседка там... За да сляза в града, аз слизах пеша, нямаше тогава превозни средства и имах едни галоши, по-стар модел, черни, високи, горе с кожичка. Но копчето и на двата галоша развалено, не мога да го закопчея и зяпат така. Като ги обуя и тръгвам, като не мога да ги закопчея, така вървя. Тя ме спираше и се навежда: „Чакай да ти..., че мязаш на гащат петел.” Щото като имат кожа, също приличам на гащат петел. Натиска, натиска - не се закопчава копчето. И тръгвам по шосето. По едно време, както вървя (ето, това не съм го писала), една царствена кола „Спорт” спря до мене. Изскочи шофьорът и каза: „Влезте в колата!
към текста >>

Натиска, натиска - не се закопчава копчето.
Тя много хубаво се грижеше за него, много хубаво. А тя, когато минавах през нейния двор, щото аз живеех у хаджийката - на Епитропов жена му, а тя беше съседка там... За да сляза в града, аз слизах пеша, нямаше тогава превозни средства и имах едни галоши, по-стар модел, черни, високи, горе с кожичка. Но копчето и на двата галоша развалено, не мога да го закопчея и зяпат така. Като ги обуя и тръгвам, като не мога да ги закопчея, така вървя. Тя ме спираше и се навежда: „Чакай да ти..., че мязаш на гащат петел.” Щото като имат кожа, също приличам на гащат петел. Натиска, натиска - не се закопчава копчето. И тръгвам по шосето. По едно време, както вървя (ето, това не съм го писала), една царствена кола „Спорт” спря до мене. Изскочи шофьорът и каза: „Влезте в колата! ” - Ах, викам, аз имам кракомобил и ще се движа с моите крака - така му отговорих. А на прозорчето по едно време се дръпна една завеска и се показа Тодор Павлов.
към текста >>

63. 189. Рецензии за ролите на Лилиана Табакова

Може да не си е закопчала някое копче.
И се обръщам даже и гърбом към диригента. В.К.: Да. Л.Т: Другото действие се качвам на балкона, изпявам другата част на ролята си. И идват специални работници, които ми правят балкона. Аз казвам на най-дебелия: „Първо ти ще се качиш, после аз ще се кача.” Защото така падна Йовович-Ковачевска205, от високо падна и си нарани гръбнака. Може да не си е закопчала някое копче. И аз да се изтърся отгоре... „Първо ти ще се качиш.” В.К.: И той се качва? Л.Т: Ще не ще, ще се качи. В.К.: Сега тука имаме махленско свидетелство. Л. Т: Тука това е квартално, че Лиляна Табакова и Цветана Табаковае едно и също лице. И са подписани, тука подписи има.
към текста >>

64. 194. Морис Басан и Венцислав Янков

Аз, ако едно копче ми липсва, не мога да изляза на сцената.
Чукат, звънят, чукат, звънят - никой не отваря. Най-после Венцислав се събужда, отваря. И като почват сега да го обличат. Едни му обуват обущата, други това. Можеш да си представиш, за един артист това е убийствено. Аз, ако едно копче ми липсва, не мога да изляза на сцената. Всичко трябва да ми бъде на място предварително. Иначе няма да мога да пея. Същото става и с него - де закопчан, де незакопчан. И бърже го завеждат в залата. И като седнал пред рояла, не бил в себе си.
към текста >>

65. 199. Манол Иванов и заключената врата

И те нареждат, гледат да няма да липсва копче на риза, на това - онова.
Сега, кака Гана и снахата приготвят на Тодор Павлов ризите, бельото, нареждат куфарите, че ще заминава за Варшава и за после - ще говори в много градове. Рече, ще пътува с аероплан. И той й дал една сума, да ми я пъхне в джоба, да се пренеса у тях да живея. Пратиха Пенка да ме вика, слугинята: „Веднага да дойдеш, веднага! ” Аз отидох. И те нареждат, гледат да няма да липсва копче на риза, на това - онова. И тя ме дръпна настрани и каза: „Бачо ти Тодор така поръча, тук ще се пренесеш, на! ” И ми пъхна парите. Аз ги извадих, ако щете вярвайте. Исках да й ги туря в ръцете, тя отказа. Аз ги пуснах на земята.
към текста >>

66. 296. Бог Отец се явява на Учителя