Търсене в текстове за 'Концерт'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 195 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Например някои от вас имате глас, с който може да дадете концерт на няколко хиляди души, но не сте го развили.
А Божественото в човека е съвършено. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти. Например някои от вас имате глас, с който може да дадете концерт на няколко хиляди души, но не сте го развили. Някои от вас имате таланти по художество. В Новата култура ще има нужда от хора подготвени. В Новата култура ще дойдат не обикновени хора, но талантливи, гении и светии. Някои от вас можете да бъдете първокласни, гениални поети. Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах.
към текста >>

2. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Например един дава концерт в града и му плащат – тогава се труди, а после идва на Изгрева и дава концерт без пари – тогава работи.
Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят. Когато човек работи безкористно, без да му плащат, тогава работи. А когато му плащат, тогава се труди. Например един дава концерт в града и му плащат – тогава се труди, а после идва на Изгрева и дава концерт без пари – тогава работи. Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна. Някой казва: „Дотегна ми да се трудя.“ А да се работи е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов.
към текста >>

3. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта.
През войната е „карма-каръшък “, т.е. действа кармата. Сегашната Втора световна война е война на птиците-аероплани, на рибите-подводници, на костените жаби-танкове, на дърветата-пушки. На онези, които ме разбират, казвам го символично, а мога да го кажа направо: животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека или истинският човек не взема участие. Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта. Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази картина. Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота. Новото учение е живот на красивото, на радостното, на веселото, на доброто. Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато влязла в салона, за да свири на концерт, почувствала в същия момент, че ѝ минава.
После извършила процедурата няколко пъти и при нашата сестра, но безрезултатно. Отива отново при Учителя. Той си турил дланта на близко разстояние до болното ухо за около пет минути и я попитал какво чувства. Чувствала приятна топлина, която излизала от ръката Му и влиза в нейното ухо. Учителя ѝ казал да дойде пак след три дни. Когато влязла в салона, за да свири на концерт, почувствала в същия момент, че ѝ минава. След три дни отишла само да благодари на Учителя. *** Брат В. от Ботевград през август 1952 г. заболява, коремът му отича.
към текста >>

5. 9) Видни музиканти - Боян Боев (1883 – 1963)

Стана дума за последните концерти на Чиампи2, който беше посетил София, и за други музиканти.
ВИДНИ МУЗИКАНТИ Няколко млади братя музиканти бяха приети от Учителя. Стана дума за последните концерти на Чиампи2, който беше посетил София, и за други музиканти. Бах има най-съвършен череп от всички музикални класици, в лицето му са застъпени Венера и Юпитер. После, той е слънчев тип, има хубава памет. Бах е любовен, у него има любовен елемент, взема живота като нещо весело, като забавление, но е религиозен, с устойчиви чувства. Повидимому Бах като че ли отстъпва, но каквото мисли, ще го направи. Много малко е било развито у него тщеславието.
към текста >>

6. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце.
После Учителя изпя друга една песен и едновременно свиреше на пиано: Имаш скръб на сърце си, след време ще имаш радост в душа си. Скръбта е майка, а радостта е дете. После Той каза: Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Каква хубава ария може да се съчини за падналото перце! Като изсвириш нещо хубаво, всички духове на противоречията се отстраняват. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи: Аз съм малка семка, хвърлена на пътя. Аз съм малка семка, хвърлена на пътя.
към текста >>

Моля за ред при концерта, който ще се даде след няколко дни: да няма невръстни деца и не искам да виждам хора, които да влизат и да излизат.
И чуждестранните музиканти чувстват това, като пристигнат в България. Тук, на Изгрева, всички трябва да бъдете като първокласни певци в света. Сега ще се проявят българските таланти в музиката. Има доста млади сили, които се проявяват. От даровитите между вас ще направим една музикална школа, но трябва да се запознаете със сегашната музика – не да ви учим на нея, но оттам нататък трябва да учим. Моля за ред при концерта, който ще се даде след няколко дни: да няма невръстни деца и не искам да виждам хора, които да влизат и да излизат. Онзи, който прецени, че няма да стои до края, да не влиза в салона. Защото там, където има ред, има и изпълнение, има и Божие благословение. Музиката е свещенодействие. Всеки шум пречи на това свещенодействие – както на предаването му, така и на възприемането му.
към текста >>

7. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти.
НА ФОКУСА НА МУЗИКАТА Учителя бе поканен на братски обяд в едно изгревско семейство. Там присъстваше една млада музикантка, наша сестра от София, която бе отличен изпълнител както на пиано, така и на цигулка, и още от дете даваше самостоятелни концерти. Тя беше с майка си – също музикант, специалност по пиано. И по един естествен начин се отвори разговор върху музиката. Музиката не е чувство, а способност. Тя има връзка с умствения свят и трансформира енергиите от физическия свят в умствения. Развитието на музикалността е работа на вековете.
към текста >>

8. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти.
Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър.
към текста >>

Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика.
3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни.
към текста >>

9. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“.
ОТ ЧЕТИРИ ОКТАВИ НАГОРЕ Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах: Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала. Този дух на огрубяване сега влияе. Не виждате ли какво израждане има с джазбенда? Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“. Ще го похабят; даровитите деца не бива да излизат преждевременно навън, става пресилване. В епохата на предците, преди грехопадението, е имало свещена музика само за посветените, а не както сега – за всички. Ще дойде нещо по-хубаво. Днес човешкото тяло не е все още довършено; от Божествено гледище то е направено съвършено, но ние не сме реализирали все още това, което Бог е съградил. Човек, като се упражнява, може да вземе четири октави и повече.
към текста >>

10. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни.
Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал? “ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни. Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно. Може да пееш криво-ляво, но пей и се вслушвай в тези, които пеят; в бъдеще ще си разработиш талантите. Някои от вас трябва да имат глас три и половина, четири октави. Може първо да пеете на дърветата в гората и тогава ще бъдете свободни, няма да се смущавате от никого.
към текста >>

11. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Той дава концерт на вълците!
Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно. А един виртуоз на цигулката се заблудил в гората през късия зимен ден. Надвечер го заобиколила глутница вълци и той си казал: „Те ще ме изядат, но поне да посвиря“. Извадил цигулката, засвирил и тръгнал, а всички вълци го последвали. Хората, които се наели да го търсят из снега, като го зърнали, че свири и че подир него върви върволица вълци, си казали: „Този човек е чуден! Той дава концерт на вълците! “. А зверовете, като усетили голямата група хора, се рязбягали. Така музиката спасила цигуларя. Може да се въздейства чрез музиката по въздуха, а може да се въздейства и по вятъра, което е по-силно, но трябва да знаеш метода за това. Песните, които съм дал, имат магическо действие и трябва да се учат в това направление. У човека е всичката сила, но той не знае как да я употребява.
към текста >>

12. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Има моменти, когато дърветата дават концерт – има особено подухване на вятъра.
” Когато дойде пролетта на музиката. Въпрос: „Учителю, Вие виждате ли тези гении на музиката? ” В музиката не важи виждането, а слушането. Има моменти, когато дърветата дават концерт – има особено подухване на вятъра. В Индия има мухи, които правят дупки в бамбуковите дървета, но ги правят музикално и вечерно време, когато духа вятърът, се чува особена музика. Това е нещо фанстастично – бамбуковата горичка като че ли е оживяла, пълна с милиарди същества, които пеят. Българинът е взел своите хороводни песни от плясъка на водата и затова са хубави. Българският ритъм в музиката отличава българина, но днес в българската музика има повече украшения, отколкото трябва, и самата песен става много натруфена. В света не може да влезе Свобода без музика.
към текста >>

13. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя взе цигулката си и им изнесе един концерт.
И когато говорим, нека бъдем крайно искрени. За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение. Въпрос: Как ще го постигнем това? Как цигуларите постигат нещата? Постепенно, с упражнения, като свирят. Учителя взе цигулката си и им изнесе един концерт. След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“ Днес съм зает. Може да четете онова, което съм говорил за нея. Ако има някой, който да е говорил толкова много за Любовта, това съм аз, и желая вие да разцъфнете и узреете и хубавото, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва от него статуя, така и във вас да се изяви онова, което Бог е вложил.
към текста >>

14. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Често група музиканти даваха концерти след обед.
В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често група музиканти даваха концерти след обед. Някои братя и сестри четоха реферати по някои въпроси, например Методи Константинов върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномиката, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея. Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфей в светлината на Учителя. По-малки и по-големи групи устройваха по-близки или по-далечни екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр. Тия, които са пропътували из нашите планини, казват, че най-красивото място в България са Седемте рилски езера. Никъде няма наредени по един такъв красив и умен начин амфитеатрално седем езера.
към текста >>

През трите дни на събора имаше концерти.
Последната група слезе на 23 август. Като се върнахме на Изгрева започнаха приготовленията за събора, който се състоя на 27, 28 и 29 VIII. Бяха поканени и ръководителите от провинцията, за да разгледат някои братски въпроси и живота на Братството през последната година. Съборът мина много тържествено. И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера.
към текста >>

Първият концерт се състоя на 27 вечерта.
Като се върнахме на Изгрева започнаха приготовленията за събора, който се състоя на 27, 28 и 29 VIII. Бяха поканени и ръководителите от провинцията, за да разгледат някои братски въпроси и живота на Братството през последната година. Съборът мина много тържествено. И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII.
към текста >>

На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев.
И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа.
към текста >>

А третият концерт се състоя на 29. VIII.
Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри: Ваш верен: Б. Боев
към текста >>

15. Изгрев, 25 септември, 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка.
А животът е носител на Любовта. Животът е носител на Любовта и на магнетизма.” Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи.
към текста >>

16. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея.
Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.
към текста >>

17. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет.
Един нов живот забликва в тях! Защо това? Защото тия идеи отговарят на истинските нужди на детската душа. Музиката е много добре застъпена в тая среща. Освен общи песни, има много сола и дуети. Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет. Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси.
към текста >>

18. 31. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Шумен птичи концерт в близката гора.
Един от чудните дни на май. Небето е чисто синьо. Ранно утро. Витоша е вече позлатена от слънчевите лъчи. Всичко е свежо и радостно около нас. Шумен птичи концерт в близката гора. Упражненията са свършени. Група около Учителя на полянката. Става въпрос за смъртта. Учителят казва: – Когато някой умре, хората виждат само пашкула, а пък самата пеперуда си ходи по цветята радостна, но не я виждат и оплакват пашкула.
към текста >>

19. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно.
У всеки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него. А от всичко това човек се е отдалечил чрез неестествения си живот. Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото! После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза: – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй голямо разпространение в днешната епоха, че даже се нарича „болест на съвременната цивилизация"?
към текста >>

20. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток.
Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. Навсякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя.
към текста >>

21. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце.
Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас! Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр. И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпчи. Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам. Казвам му: „Колко време си тук?
към текста >>

22. 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес, както и всеки ден, се дава един концерт от природата и ако вечерта сте недоволни, това показва, че не сте взели хубаво място и не сте слушали добре.
Децата в училище сутринта трябва да изпяват няколко песни и след това да почват учебните занятия. Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл. Новата музика ще бъде идейна. При слушането ù двама души, които се карат, ще млъкнат и ще се примирят. И ако някой е болен, ще оздравее. Днес, както и всеки ден, се дава един концерт от природата и ако вечерта сте недоволни, това показва, че не сте взели хубаво място и не сте слушали добре. В бъдеще предстои голям напредък в музиката. При пение певците ще могат да вземат до четири октави. сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн. 5
към текста >>

23. 002 ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

-Кажете му, че концертът свърши.
Цял живот човекът се беше колебал между Божествената Школа и света, сега беше направил своя избор. -Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Учениците съобщиха на Учителя: -Човек иска да говори с Вас. Учителят мълча дълго, после промълви: -Кажете му, че концертът свърши. И пак повтори тихо: -Концертът свърши вече. Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт". В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците. Разговорите "Изворът на доброто", както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води.
към текста >>

-Концертът свърши вече.
Учениците съобщиха на Учителя: -Човек иска да говори с Вас. Учителят мълча дълго, после промълви: -Кажете му, че концертът свърши. И пак повтори тихо: -Концертът свърши вече. Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт". В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците. Разговорите "Изворът на доброто", както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води. Този Живот иде сега за всички човеци братя.
към текста >>

Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт".
-Човек иска да говори с Вас. Учителят мълча дълго, после промълви: -Кажете му, че концертът свърши. И пак повтори тихо: -Концертът свърши вече. Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт". В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците. Разговорите "Изворът на доброто", както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води. Този Живот иде сега за всички човеци братя.
към текста >>

24. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Все в това време той даде много концерти, художествени'' ''песни, богати мелодично и модулативни.
''Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години'' ''извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните'' ''песни, които дълго време беше пазил - свещени песни. Той ги пееше или свиреше,'' ''показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги'' ''запишат и предадат на учениците. Все в това време той даде много концерти, художествени'' ''песни, богати мелодично и модулативни. Това са образци на новата музика. В'' ''някои разговори той е дал обяснение за законите, върху които те са построени. Музиката беше'' ''любима тема на нашите разговори с Учителя:'' - Нашите песни, песните на Бялото Братство и след хиляди години няма да се изменят. Песните „Светъл ден” или „Изгрява Слънцето”, например - всякога ще има светъл ден и всякога ще изгрява Слънцето.
към текста >>

Трябва да се даде концерт в София с новата музика.
Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият - класик, третият го наричам Моцартов тип - на жизнерадостната музика. После дойде класикът. Когато отивах при него на урок, той ми свиреше. На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика. Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза: - Трябва да се знае как да се предават нашите песни на децата, по кои методи. Трябва да се събудят вътре в човека музикални състояния, тогава хората ще дадат прекрасна музика.
към текста >>

25. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Кой е най-хубавият концерт?
Хармония има в тяхната музика. Това пеене не се схваща с физическите уши. То е етерно пеене. Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето. В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика. Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея.
към текста >>

Това е велик концерт.
Това пеене е реално. Вятърът, бурята са музикални, само че човешкото ухо не е така музикално, за да схване тази музика. Кой е най-хубавият концерт? Изгревът на Слънцето. В бурята, в гръмотевицата, в падането на дъждовните капки слушам музика. Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум. Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен.
към текста >>

Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен.
Това е велик концерт. Ще направим опит със слънчевата светлина - тя да ви проговори. Музика се крие в нея. Няма по-красиво съчетание на тоновете от това, което произлиза от трептенията на слънчевите лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който неразвитото още ухо схваща като шум. Вие посещавате концерти, слушате музика на Шуман, Моцарт, Бах, Бетховен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите се листа, отколкото най-великите музиканти. Свържете се с музикалния свят. Слушали ли сте музиката на цветята, когато цъфтят, или хора на зреещите плодни дръвчета? Слушали ли сте хора на текущите води? Слушали ли сте песента на летния зефир, който милва дърветата?
към текста >>

26. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него.
А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов.
към текста >>

27. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е.
В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си.
към текста >>

Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога.
Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по - напредналите Същества. Евангелието на музиката е Любовта. Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога. Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр. Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си. Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред. Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума.
към текста >>

Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества.
Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат. От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита.
към текста >>

28. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка.
Животът е носител и на магнетизма. Веднъж Учителя с много братя и сестри беше при пианото. Той свиреше. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика. Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като излязох на сцената, всички бяха в очакване. Като започнах да свиря, абсолютна тишина.
към текста >>

29. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви слушат на един концерт 10-20 хиляди души.
Музиката във физическия свят е потребна, за да хармонира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Той трябва да се организира. Чрез музиката материята ще трепти хармонично. Един ден вие ще бъдете музиканти. Ще ви слушат на един концерт 10-20 хиляди души. Трябва да работите. Тук е само отражение на това, което ви очаква. Един музикант може да направи големи добрини. Може да свири на хората, да им отвори сърцата и след това може да им каже само няколко думи. Защото много хора, като изговарят формули, тези формули не са силни, а някои хора, като ги изговарят, са силни.
към текста >>

30. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Често групи музиканти даваха концерти следобед.
Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често групи музиканти даваха концерти следобед. Някои от братята и сестрите четоха реферати, например Методи Константинов - върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномията, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея. Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфея в светлината на Учителя. По-малки или по-големи групи устроиха екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр. Времето през цялото летуване беше топло, слънчево с изключение само на няколко дъждовни и мъгливи дни. Тия, които са пътували из нашите планини, казват, че най-красивото място в България са Седемте Рилски езера.
към текста >>

През трите дни на Събора имаше концерти.
Последната група слезе на 23 август. Като се върнахме в Изгрева, започнаха приготовленията за събора, който се състоя на 27, 28 и 29 август. Бяха поканени и ръководителите от провинцията, за да разгледат някои въпроси из живота на Братството през последната година. Съборът мина много тържествено. И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера.
към текста >>

Първият концерт се състоя на 27 вечерта.
Като се върнахме в Изгрева, започнаха приготовленията за събора, който се състоя на 27, 28 и 29 август. Бяха поканени и ръководителите от провинцията, за да разгледат някои въпроси из живота на Братството през последната година. Съборът мина много тържествено. И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката.
към текста >>

На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя.
И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри.
към текста >>

А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката.
Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри. Ваш верен Б. Боев Концерт в летния лагер на Братството
към текста >>

Концерт в летния лагер на Братството
А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри. Ваш верен Б. Боев Концерт в летния лагер на Братството
към текста >>

31. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

* 29. Концерт
Наполеон Бонапарт * 27. Спестявай по някой лев * 28. Мория и Кутхуми * 29. Концерт * 30. Всяка работа по всички правила * 31. Бастунът * 32. Дафинка * 33.
към текста >>

32. 29 КОНЦЕРТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

КОНЦЕРТ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КОНЦЕРТ В нашите среди на Младежкия окултен клас, дойде един младеж, който беше следвал музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителя държеше своите беседи на улица "Оборище" №14. Беседите бяха в сряда и петък във вечерните часове за Школите, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички.
към текста >>

Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика.
И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и изсвириха едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него.
към текста >>

По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми.
Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти.
към текста >>

Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него.
Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва, като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" №14, преди лекцията Му?
към текста >>

Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" №14, преди лекцията Му?
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва, като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" №14, преди лекцията Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, явно че се ровеше в съзнанието си и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт! " Помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
към текста >>

" Той ме погледна с изненада, замисли се, явно че се ровеше в съзнанието си и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт!
По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя го срещнах. Много се зарадва, като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах направо: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" №14, преди лекцията Му? " Той ме погледна с изненада, замисли се, явно че се ровеше в съзнанието си и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт! " Помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
към текста >>

33. 57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър.
Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл, на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно.
към текста >>

34. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе.
Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта.
към текста >>

Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона.
Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
към текста >>

35. 73 МУЗИКАНТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Често Му пращаха билети, за да посети концертите им.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МУЗИКАНТИТЕ Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и Неговото дело. Често Му пращаха билети, за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителя имаше подчертано уважение. Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др. След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода.
към текста >>

Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МУЗИКАНТИТЕ Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и Неговото дело. Често Му пращаха билети, за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителя имаше подчертано уважение. Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др. След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода. Учителя посещаваше и Операта.
към текста >>

Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др.
МУЗИКАНТИТЕ Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и Неговото дело. Често Му пращаха билети, за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителя имаше подчертано уважение. Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др. След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода. Учителя посещаваше и Операта. За гласовото изкуство винаги се е произнасял особено ласкаво. Той често казваше, че хубавият глас е дар за човека.
към текста >>

След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо.
Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и Неговото дело. Често Му пращаха билети, за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителя имаше подчертано уважение. Учителя посещаваше концертите на изпълнители със световна известност като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др. След такива концерти, връщайки се от тях, пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода. Учителя посещаваше и Операта. За гласовото изкуство винаги се е произнасял особено ласкаво. Той често казваше, че хубавият глас е дар за човека. Един път ни приведе случката с голямата певица Аделина Пати.
към текста >>

36. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата
Чувствах вече, че кръвта ми се отравя, Брат Г. Радев ме видя и ме помоли да отида при Учителя, но аз отказах, защото не исках да го занимавам с дребни работи. Радев беше купил два билета за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него. Учителят ме посрещна с усмивка и
към текста >>

вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и
отравя, Брат Г. Радев ме видя и ме помоли да отида при Учителя, но аз отказах, защото не исках да го занимавам с дребни работи. Радев беше купил два билета за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него. Учителят ме посрещна с усмивка и в добро разположение, изправи се, посочи ми стол да седна и попита: „Какво
към текста >>

Радев на концерта."
ми почна да изтича нещо. Казах му: „Учителю, проби се." А той ми кимна: „ Бягай тогава! " Излязох, изплакнах си устата и докато си отида вкъщи, страната ми спадна. Вечерта нямаше и помен от болката и отидохме с Г. Радев на концерта." Любопитен е случаят с един брат от Търново, който заболял от хълцане. Не можел да каже дума, без да изхълца. Бил адвокат и му станало невъзможно да излиза в съда да пледира. Събрали се на консулт търновските лекари-
към текста >>

37. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия.
Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и тона сол. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
към текста >>

38. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро.
Пеете ли ги, вие ще почнете да си подбирате тоновете. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантите са създали много малко класически парчета със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афекциите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак. Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други лични чувства, резултат на червения цвят. Музикантите като се съберат, не могат да се търпят. Някой като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат.
към текста >>

39. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

„Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С усмивка на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши.
Нима ще избегнем случая да приучим малките да слушат и разбират музика при разказване на приказки, придружени със свирене, свързвайки разказа с отделни музикални фрази? Палавият Жоро се доближава до отвореното пиано и посяга към клавишите. Другарчетата му го възпират, но той продължава да настоява. Намесих се аз: „Жоро, искаш ли да свириш? " — „Да, искам" — изненадано отговори детето. „Тогава седни на стола, а ние всички ще слушаме концерта ти." С усмивка на възторг и стеснение, с радостно вълнение, Жоро седна на стола пред пианото и заплъзга малките си пръстчета по белите клавиши. С явно удивление той следеше пеещите кокалчета. Пожелаха да свирят и други деца. Посветихме половин час на музика. Свириха и други желаещи. На край поздравих всички за насърчение и запитах: „Жоро, искаш ли да свириш всеки ден?
към текста >>

И днес имахме концерт.
— „Ще запомниш ли това, което ще ти кажа? Запомни, Жоро, ако искаш да свириш всеки ден, ще трябва да идваш на време на училище. Никога да не закъсняваш, да работиш повече и всичко сам да си прибираш." Жоро кимна утвърдително, без да говори с думи. На следния ден той дойде пръв, рисува и моделира, а преди да изсвиря сигнала, за прибиране, Жоро си прибра всичко и пръв седна до пианото. И днес имахме концерт. Създадохме си навик всеки ден да завършваме с музика, а заедно с това неусетно Жоро стана изпълнителен. При друг случай малката Нина никога не се опитваше да рисува, боейки се, че не може, а нейните другарчета отдавна редяха една след друга рисунките си в ъгъла на изкуствата. Веднъж през време на оценката, забелязах, че тогава, когато всички се възхищаваха от творчеството си, Нина стои унила, с наведена глава. — Ти какво работи, Нина ? — наруших с въпрос загрижеността й.
към текста >>

40. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета.
Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри. Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ? За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета. От друга детска градина, поканване на някои детски писатели, музиканти и др. Приятни събития за децата са празниците. А как ще отпразнуваме Нова година, Коледа, и 14 януари — Васильовден? Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България. Ще говорим и ще пеем за свободата, ще си дадем парад, ще поздравим българската славна армия, и т.н., ден на майката, 12 май—ден на детето.
към текста >>

41. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави.
Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи. Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден. Също така бихме могли да поканим групово или по единично майки в училище. При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им. Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца. На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави. Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни. При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите.
към текста >>

42. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт.
В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е.
към текста >>

43. Бележки на Вергилий Кръстев - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
11. Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през лятото на 1994 г.
към текста >>

44. „СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София.
„СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София. На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов.
към текста >>

На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос.
„СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София. На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов.
към текста >>

45. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова.
РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ Много често в тихи и спокойни часове размишлявам върху думите на Учителя, които са дълбоко врязани в моята памет. Питам се и в този момент, защо Учителят толкова много настояваше да пея в продължение на моето следване в Академията. Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок.
към текста >>

46. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота.
Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен. Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота. А ние си тръгваме в други ден. Какво е моето мнение, Вергилий! Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината.
към текста >>

Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота.
Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души. Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота. Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция.
към текста >>

47. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя е знаел, че неговите ученици няма да изпълнят това, което е казал – да построят голяма сграда във вид на подкова на три етажа: на първия етаж, в средата на подковата, да има малък салон за гости и отделно кухня с трапезария за хранене, на втория етаж, в центъра, да има голяма зала за концерти, а в крилата на етажа да се разположат апартаменти – едностайни, двустайни и тристайни, и на третия етаж – салон за репетиции, представления и гимнастика, в крилата – пак апартаменти.
И по този начин аз също се сдобих със снимки на Учителя. Предлагала съм на сестрите да си платя, но те ми отговаряха: „Сестра, това е десятъкът, който трябва да дам, снимките не се продават, Учителя е забранил това нещо и ние изпълняваме всичко, което ни е казал.“) В днешно време Паневритмията се превърна в място за търговия, защото няма кой да им каже тези неща на хората, които дойдоха. Искам да напомня, че мястото на Изгрева, където се играе Паневритмията, е Храм Божий на открито и всеки трябва да се грижи за него като за свято място. Докато бяхме всички стари братя и сестри, давахме пари, за да закупуваме пясък, с който засипвахме мястото, набавихме пейки, метяхме редовно и се грижехме за чистотата на нашия Храм Божий всред природата. Учителя е знаел, че неговите ученици няма да изпълнят това, което е казал – да построят голяма сграда във вид на подкова на три етажа: на първия етаж, в средата на подковата, да има малък салон за гости и отделно кухня с трапезария за хранене, на втория етаж, в центъра, да има голяма зала за концерти, а в крилата на етажа да се разположат апартаменти – едностайни, двустайни и тристайни, и на третия етаж – салон за репетиции, представления и гимнастика, в крилата – пак апартаменти. Учителя е направил скица на тази сграда и един ден ядосан оставил чертежа на масата в кухнята и казал: „Не ме послушаха да направят това, което им казвам, те мислят, че времето нас ще чака! “ Йорданка прибрала листа със скицата и ми го показа. По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия. Аз помагам не само на България, а и на човечеството!
към текста >>

48. 1923 г. - Теофана Савова

Гледах как той устроява живота на своите ученици и последователи, слушах беседите му, които ми звучаха като прекрасен концерт, но нещо в мен се бореше с вълните на морето.
Колко време съм се люшкала и попадала във въртопи и ями. И как се измъкнах из тях? Не е по силите на човека да преплува морето. Но Той, Великият Учител, е бил винаги с мен. Аз не разбирах още Учителя. Гледах как той устроява живота на своите ученици и последователи, слушах беседите му, които ми звучаха като прекрасен концерт, но нещо в мен се бореше с вълните на морето. Сестра ми ме обнадеждаваше, като ми говореше за Страната на слънцето и времето летеше бързо . Животът, който течеше край мен, бе като филм, в който участвувах, без да го разбирам. И може би затова, че беше единствен, многоочакван и неповторим, го обикнах. Моят път беше определен отпреди векове и аз встъпвах в него с голямото съдействие и голямата светлина на Учителя. Колко му благодаря сега, когато съм всред цветята в Страната на слънцето!
към текста >>

49. 5 юли, четвъртък - Теофана Савова

След обед в присъствието на Учителя се изнесе хубав концерт и с „Добрата молитва" младежкият събор завърши с пожелание следната година наново да се срещнат с по-голям опит и по-определена насока.
5 юли, четвъртък, 7 часа сутринта Този ден бе посветен на общи въпроси, по които се изказаха няколко сестри и братя, и то главно по общата работа, която им предстои като ученици. След обед в присъствието на Учителя се изнесе хубав концерт и с „Добрата молитва" младежкият събор завърши с пожелание следната година наново да се срещнат с по-голям опит и по-определена насока.
към текста >>

50. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

Хубав концерт допълва вечерята.
За този празник се приготовляваме по-специално, защото мили души, сестри и братя, пристигат от провинцията. И защото отново ще бъдем няколко часа с Учителя и ще чуем беседа. Вечерята започва в 19 часа. Една група от сестри и братя са приготвили отрано хляб, хубаво приготвено жито, ориз и плодове. Друга група ги поднася с любов на присъстващите. Хубав концерт допълва вечерята. Вече минава 21 часа и погледите, които нарядко се откъсват от Учителя, наново се насочват към него. Той каза: „Имайте предвид, че изтеклата 1927 г. беше сляпа по отношение на вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г. има две очи.
към текста >>

51. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Концертът започва.
Сяда на централното място пред трапезата. Там вече са се наредили по-възрастните братя и сестри. И вечерята започва. Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам. Все пак се храня и успявам да приключа вечерята заедно с всички присъстващи. Концертът започва. Редуват се изпълнения на сестри и братя и на музикални състави от сестри и братя. Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти. Времето изтича неусетно докъм 23 часа. Тогава всички по един особен начин нагласяваме очите и ушите си, затихват в очакване умовете и сърцата ни. Време е Учителя да говори.
към текста >>

52. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

Веднага след вечерята концерт словото потече като слънчеви лъчи през бисерен наниз.
ПОСТИЖЕНИЯТА 1931 г. Честита Нова 1931 година - Година на постижения! Веднага след вечерята концерт словото потече като слънчеви лъчи през бисерен наниз. Бяхме се събрали около нашия обичен Учител. В такива вечери очаквахме с голямо вълнение словото му, което ни вълнуваше повече и от най-добрата артистична програма. Като из драгоценен извор то струи и озарява умовете ни със светлината на Божествената мъдрост, изпълня с топлина сърцата ни и внася в нас импулсите на вечния живот. Затова го приемахме с голямо вълнение: във всеки неделен ден, всяка сряда и всеки петък, когато с трепет следяхме мисълта на Учителя, за да доловим отговора на въпроса, който безпокои нашия ум, вълнува нашето сърце и подтиква към деятелност нашата воля. Защото знаехме, че пулсът на вечния живот в словото на Учителя носи верния отговор на въпросите ни.
към текста >>

53. И ДНЕС - Теофана Савова

Решили бяха да дадат концерт на Учителя.
* Празникът продължи. Върнахме се в салона и насядахме, кой където намери място. Учителя говори, а ние, учениците, го слушаме захласнати. След няколко минути пристигнаха двама братя с цигулките си. Решили бяха да дадат концерт на Учителя. Техният концерт завърши с обща песен. В тази хубава обстановка днес се роди новата ни песен „ Сила, живот, здраве". Беседите са все по-интересни, все по-ценни и по-богати. Божественото слово блика от извора и изпълва с Любов всяка душа, окриля умовете и прави живота прекрасен и мил. А аз съм тъжна!
към текста >>

Техният концерт завърши с обща песен.
Празникът продължи. Върнахме се в салона и насядахме, кой където намери място. Учителя говори, а ние, учениците, го слушаме захласнати. След няколко минути пристигнаха двама братя с цигулките си. Решили бяха да дадат концерт на Учителя. Техният концерт завърши с обща песен. В тази хубава обстановка днес се роди новата ни песен „ Сила, живот, здраве". Беседите са все по-интересни, все по-ценни и по-богати. Божественото слово блика от извора и изпълва с Любов всяка душа, окриля умовете и прави живота прекрасен и мил. А аз съм тъжна! Наистина очудващо е, че човек не познава своето естество!
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт.
Когато то дойде, ще обедини ума и сърцето. Има нещо мощно и красиво в света. Трябва да го чувствувате. Когато констатирате, че имате знание, сила, красота, не се спирайте там. Има зад тях по-големи знания, сила и красота." По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт. * „Всичко в живота е постижимо" - песен, дадена през лятото. „Химн на великата душа" - даден през лятото върху текст от 10 март, 10,30 часа вечерта.
към текста >>

55. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Празникът завърши в двадесет и три часа с голяма вечеря и концерт.
В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното: „ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин." Празникът завърши в двадесет и три часа с голяма вечеря и концерт.
към текста >>

56. НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери.
Сестра ми Мара има специално отношение към мен - тя ме крепи в живота, докато моят брат Петър-Асен създава необходимите за мен добри условия. На тях, на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя благодаря за всичко, което направиха за мен. Бог да ги възнагради през вековете! Най-хубавата музика, която е звучала под небето, имахме щастието да слушаме на „ Изгрева" в началото на двадесетия век. Вдъхновителят и диригентът на тази музика беше ти, Учителю. С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери. Бъди благословен!
към текста >>

57. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт.
- „Зает е! " - каза един от учениците, след което в класа отново се възцари тишина. Един от младежите започна да чете беседата, която Учителя бе посочил. Другите слушаха, но не със същия възторг и същата радост, които изпитваха, когато техният духовен баща бе между тях. След беседата излязоха на поляната и направиха утринните упражнения, а после тихо, почти незабелязано си тръгнаха. Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт. Към десет часа Учителя излезе на балкона, каза нещо на стоящите долу и отново се прибра. Новината бързо стигна до чакащите в салона, където настроението бързо се подобри. След малко Учителя слезе по стълбата и влезе в салона. - Учителя! - съобщиха в един глас две сестри, които бяха останали да го чакат след часовете на Младежкия клас.
към текста >>

58. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г.
към текста >>

59. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост, която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителя с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост, която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев, с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в общия клас Учителя дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителя отбеляза, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията.
към текста >>

60. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София.
Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София. По време на боледуването на Учителя Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителя за събора, Мария Златева си казва наум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителя едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък — денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила. На 19 август, сряда, в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор.
към текста >>

61. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата.
Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето" на банкера Борис Русев, срещу което слугува — мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто. Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?
към текста >>

62. 7.27 Лиляна Табакова - Светозар Няголов ( -2013)

Преподава уроци по пеене, изнася концерти пред братята и сестрите и участва в братския живот.
Търси го до късно навсякъде в операта, но не го намира. Разстроена, сутринта отива при Учителя. Той я приема, подава й пръстена и казва: „Друг път бъдете по-внимателна." Тя често посещава Учителя и той й дава много мелодии и песни, които тя майсторски изпълнява със своя хубав глас. Много от неиздадените песни на Учителя са дадени чрез нея. Тя се сприятелява с Кръстю Кръстев и работи с него. Преподава уроци по пеене, изнася концерти пред братята и сестрите и участва в братския живот. Има силно желание да живее на Изгрева и до развалянето на салона пребивава в една барака от източната му страна. След събарянето на салона тя премества бараката си до къщата на Жечо Панайотов. Накрая влиза да живее в апартамент. Тя има няколко незаписани мелодии и песни, които могат да намерят място в бъдещата песнопойка на Учителя. Притежава будна памет и до края на живота си помни всичко.
към текста >>

63. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Често заедно с Филип Стоицев изнасят концерти.
Цяла нощ обикалят наоколо, накрая се разколебават и си отиват. След няколко дена Галилей е освободен, отива при Учителя и му разказва за случая. Учителя му отговаря: „Точно затова те изпратих там, за да спасиш тези българи." Гавраил Величков е близък приятел със Савка Керемидчиева и активно участва във всичките братски прояви. След заминаването на Учителя той отдава силите си в постоянна работа върху музиката на Учителя. Често заедно с Филип Стоицев изнасят концерти. През останалото време усилено изучава Словото. Галилей — цигуларят на младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва. Написва много от своите светли спомени с Учителя и братския живот. Живее в София, а по-късно до хотел „Плиска", заедно със сестра си Веса. Постоянно контактува с приятелите от Изгрева и провинцията.
към текста >>

64. 7.41 Мария Златева - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт.
След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много?
към текста >>

" Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини.
Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много? " Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителя се намръщва. В беседа Учителя се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси — как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т.н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например — как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник? " Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие.
към текста >>

65. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта.
Управата се нуждаела от оценител и те се спрели на Неделчо, като веднага му увеличили заплатата. Тази длъжност изпълнява до края на живота си. През 1926 г. Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите. Неговият добър, мек характер бързо спечелва обичта на младежите. Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба". Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя.
към текста >>

66. 7.51 Весела Нестерова - Светозар Няголов ( -2013)

Написва автобиографията си „Път към светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията.
При разговор с Йорданка Жекова за нейната връзка Учителя казва, че тя е кармична и ще заведе Владо до дъното на ада. Наистина след 9 септември Владо става директор на един месокомбинат, живее няколко години и си заминава от този свят. Той е много близък приятел с Темелко и няколко пъти му се явява насън и го моли да му съдейства пред Учителя, да го освободи от това страшно място, от този ад, в който е попаднал. След заминаването на Учителя Весела посещава Америка, където работи за братството, превежда беседи, запознава розенкройцерите с песни на Учителя. След завръщането си в България тя работи самостоятелно. Написва автобиографията си „Път към светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията. Сега живее в Лозенец и работи усилено върху Словото и музиката на Учителя. Пише стихове и ги издава в стихосбирки.
към текста >>

67. 7.54 Руси Събев - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта.
Руси Събев Учителя купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта. Тя търси Неделчо Попов, Георги Радев, Борис Николов, но не намира никого. Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителя я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси? " Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее.
към текста >>

Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта.
Руси Събев Учителя купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта. Тя търси Неделчо Попов, Георги Радев, Борис Николов, но не намира никого. Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителя я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси? " Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее. Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителя го кани да отидат заедно на концерт. От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт.
към текста >>

Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителя го кани да отидат заедно на концерт.
Тя търси Неделчо Попов, Георги Радев, Борис Николов, но не намира никого. Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителя я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси? " Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее. Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителя го кани да отидат заедно на концерт. От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт. Бог обича всичките си деца и се грижи за тях. По-късно Руси Събев и Анка Динова си заминават в един ден. Учителя обяснява: „Те отидоха като делегати на Бялото братство, за да могат румънците да дадат Добружа без война на България."
към текста >>

От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт.
Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителя я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси? " Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее. Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителя го кани да отидат заедно на концерт. От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт. Бог обича всичките си деца и се грижи за тях. По-късно Руси Събев и Анка Динова си заминават в един ден. Учителя обяснява: „Те отидоха като делегати на Бялото братство, за да могат румънците да дадат Добружа без война на България."
към текста >>

68. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г.
към текста >>

Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.
Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им.
към текста >>

Следобеда имаше голям концерт от братски песни.
Наряда протече отлично и след Молитвения връх пихме чай. Някой беше донесъл тенекии с мед и чая се пиеше с мед. След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро. Следобед се храниха със сборното ядене, което бяхме сготвили. Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито. Следобеда имаше голям концерт от братски песни. На 21 август си тръгнахме надолу. Конярите веднага ми натовариха багажа и на мои приятели и ние тръгнахме надолу. Спряхме при хижа „Рилски езера" и продължихме към х. „Пионер", където като пристигнахме дойдоха и конете и си взехме багажа. Беше ни изчезнала туба за вода.
към текста >>

69. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

В една концертна зала, където се изпълняват произведения от върховете на класическата музика, не всички слушатели, макар между тях да има и просветени хора, са еднакво музикални и еднакво приемат произведението.
Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема. Истината е проста, но трудността е в това, че хората нямат еднакви нужди и еднакво ниво на своето развитие. Дава онзи, който има, и дава преизобилно, а взема оня, който се нуждае. В една концертна зала, където се изпълняват произведения от върховете на класическата музика, не всички слушатели, макар между тях да има и просветени хора, са еднакво музикални и еднакво приемат произведението. Ще нахранят душите си тези, които идват гладни за музика, тези, които имат насъщна нужда от нея. Останалите ще възприемат музикалното изпълнение с вежливо снизхождение. И са редки случаите, когато между слушателите има и такива, които са дошли от учтивост към този, който ги е поканил. Така е и със словото на посветените, които са дошли на земята с поръчение да разведрят душната атмосфера на живота и да напомнят, че съществува нещо повече от това, което виждаме със земните си очи. Всеки знае как теориите в науката, бидейки стъпала за възхода на научната мисъл, се приемат за известно време, а после се отричат.
към текста >>

70. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности.
Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила. Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия. Незабравими мигове край езерото на чистотата
към текста >>

Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия.
Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия. Незабравими мигове край езерото на чистотата
към текста >>

71. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

„Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа.
Някои от тях, надарени със силен гласов материал, пущат в ход всичките си възможности и просто заглушават ушите на слушателите. Това, което наричаме сила на гласа, качество, зависещо от големината на амплитудата на звуковата вълна, не носи най-ценното и най-завладяващото в гласа. Това е само една физическа стойност, която е богатство, което като всяко друго богатство трябва да бъде културно и разумно употребено. Учителят често говореше за певците. Веднъж той каза: „Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее за себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изява на любов. Певците трябва да се стремят към тихо пеене.
към текста >>

72. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя.
Ние всички знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.
към текста >>

Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение.
Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>

От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.
„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант.
към текста >>

В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги.
Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели. Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение. Музикалните ноти и музикалните мотиви, песни и упражнения, които изсвирваше, бяха съвсем оригинални, необикновени и носеха в себе си духовна сила. Това можеше да се установи от нотното писмо, което показваше, от появата на мотиви, дошли за пръв път в музиката на земята.
към текста >>

Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели.
Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели. Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение. Музикалните ноти и музикалните мотиви, песни и упражнения, които изсвирваше, бяха съвсем оригинални, необикновени и носеха в себе си духовна сила. Това можеше да се установи от нотното писмо, което показваше, от появата на мотиви, дошли за пръв път в музиката на земята. Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката душа“. Музикалният език, на който Учителят разказваше, бе много характерен и чист.
към текста >>

Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г.
В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“. Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати. Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г. В клас той влезе с цигулка в ръка. Учениците заеха места в салона. След обичайната молитва Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудният син“, който не е изпълнявал повече от тридесет години. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. С леко докосване на лъка прозвучаха няколко квинти, провери нагласата на струните и засвири.
към текста >>

Концертът завърши.
Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма. С няколко тържествени акорда разказът завърши. Пръстите, които стъпваха по грифа и държаха лъка внимателно, прибраха цигулката в кутията. Концертът завърши. Това бе последното голямо изпълнение на Учителя пред неговите ученици.“
към текста >>

73. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Но какво биха казали роднини, приятели и познати, ако научат, че една жена като мен, загубила най-скъпото си дете, посещава симфоничен концерт или ако е музикант, изпълнява някои музикални пиеси или пее?
Когато скърбим, облечем се в черни дрехи, затваряме се в себе си, отвръщаме очи от света и отбягваме както да слушаме, така и да се занимаваме с музика. Ние не знаем кое е по-добро за тези, които са минали в отвъдния свят. Безверниците и хората, склонни към всякакви слабости, при скръбта се отдават на пиянство или на всякакви други измамни привички. Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят към починалите. Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята любов към тях. Но какво биха казали роднини, приятели и познати, ако научат, че една жена като мен, загубила най-скъпото си дете, посещава симфоничен концерт или ако е музикант, изпълнява някои музикални пиеси или пее? А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата? Нито една от хилядите и хиляди майки в света, останали да живеят в скръб и горестни въздишки по загубени във войните или от болестни злополучия свои деца, няма да се поколебаят да помислят, че съм вече умопомрачена, ако някой им каже, че след като съм загубила най-любимото си дете, съм си купила цигулка и затворена в някоя от най-затънтените стаи, стържа с лъка по струните, както това правят първолачетата. Но това е така. Аз вече взех около петнадесет урока от една сестра в Бялото Братство, която знаеше да свири, но не смеех да се покажа нито на своя мъж, който би ме погледнал с презрение, нито пред моите две дъщери или моя още малък син. Всички биха помислили, че съм безумна чудачка или някакъв феномен, който непременно е патологичен.
към текста >>

74. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката.
След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта. Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относителност. Може ли да се конкретизират тези понятия? Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят.
към текста >>

75. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие.
Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател. Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата. Какво нещо е вдъхновението?
към текста >>

76. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Там завърших оперния и концертния отдел.
Без да следвам гимназия, постъпих в Общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит. Явихме се около 580 души, от които приеха 10. Постъпих в класа на Мара Маринова-Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за три години, с изпити. Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо Мюзик и ме приеха в класа на мадам Гийо — колоратурен сопран*. Там завърших оперния и концертния отдел. На дипломния си изпит, приех поздравленията на журито, което се състоеше от известни певци и певици на Гранд Опера и Опера Комик. Веднага след поздравлението на журито, директора на Екол Нормал дьо Музик изпрати двойна телеграма на баща ми със следното съдържание: "Цветана получи диплом по пеене, с поздравленията на журито, трябва да остане идущата година в Екол Нормал дьо Мюзик, ще прекара ваканцията при професор Депорт, за да си почине и да работи френски, солфеж, следва писмо. Директор А. Манжо" Ето превода на писмото:
към текста >>

77. МОЛИТВАТА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След като запразнихме в операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта.
Молитвата 13.10.1940 г. - Изгрева - София Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна Табакова* След като запразнихме в операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, посетихме Учителя. Поздравихме го и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ми концерти там, за операта и пр. Учителят затвори очи, помълча малко и каза: — Идеалът, към който се стремим, трябва всеки ден да се отдалечава от нас. От време на време да се приближава до нас, да ни изпълни със сила и стремежи и отново да се отдалечи от нас.
към текста >>

Поздравихме го и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ми концерти там, за операта и пр.
13.10.1940 г. - Изгрева - София Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна Табакова* След като запразнихме в операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, посетихме Учителя. Поздравихме го и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ми концерти там, за операта и пр. Учителят затвори очи, помълча малко и каза: — Идеалът, към който се стремим, трябва всеки ден да се отдалечава от нас. От време на време да се приближава до нас, да ни изпълни със сила и стремежи и отново да се отдалечи от нас. Тези, които се смаляват, отдалечават се от центъра на Бога, за да работят. Когато се върнат при нас, тогава се уголемяват.
към текста >>

78. Помощта на гениите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

изнесох радио концерт.
Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града. ___________________ * На мястото където е бил салона сега се намират сградите на руското посолство (бел. ред.) ** На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента "Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: "Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на операта — Асен Найденов. Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен.
към текста >>

Той слуша концерта и беше много доволен.
изнесох радио концерт. В програмата включих песента "Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: "Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на операта — Асен Найденов. Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха от къде знам тази хубава молитва. (бел. авт)
към текста >>

79. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без диригенти.
— Ангелите правят ли упражнения, Учителю? — Когато ангелите запеят, създават се нови светове, раждат се нови души, цъфтят нови цветенца, раждат се светли мисли, чувства и благородни подтици в хората. Когато ангелите запеят, създават се нови вселени, нови слънца. — Дирижира ли ги някой Учителю? — Не, те нямат нужда от диригенти, защото живеят в света на съвършената Божествена хармония. В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без диригенти. — Учителю, защо съществуват различни школи по пеене? — Колкото професори, толкова и школи има — добави брат Христо. — Има само една съвършена школа по пеене. Тя е ангелската школа. В нея следват малките птички песнопойци.
към текста >>

— Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева.
Не чрез сегашната светска музика, а чрез Новата музика, Новото пеене, което слиза всеки ден от Горе заедно със светлината на първия лъч на Слънцето. Човек е потънал в гъстата материя на греха. — Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на Новото пеене? — Той трябва да носи богатството си от миналото. Да има хубав глас. — Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна: — Днес, рекох, коя дата е? — Шести януари — отговори брат Христо. — Концерта, ако може, изнесете на девети януари! Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя.
към текста >>

— Концерта, ако може, изнесете на девети януари!
Да има хубав глас. — Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна: — Днес, рекох, коя дата е? — Шести януари — отговори брат Христо. — Концерта, ако може, изнесете на девети януари! Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя. Той внимателно го прочете. На листчето беше написано: "Уважаеми сестри и братя, в четвъртък на 9.01.1941 г. 8 часа вечерта, ще изнесе концерт сестра Цветана-Лиляна Табакова.
към текста >>

8 часа вечерта, ще изнесе концерт сестра Цветана-Лиляна Табакова.
— Концерта, ако може, изнесете на девети януари! Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя. Той внимателно го прочете. На листчето беше написано: "Уважаеми сестри и братя, в четвъртък на 9.01.1941 г. 8 часа вечерта, ще изнесе концерт сестра Цветана-Лиляна Табакова. Ще бъде акомпанирана с флейта от г-н Илия Кръстеняков и на пианото от г-н Петър Ступел. Поканваме ви с Любов всички! Програма: 1) ФИР ФЮР ФЕН — молитва с каденца*** от Учителя; 2) МОЛИТВА от Учителя; 3) ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ от Учителя, с акомпанимент на флейта;
към текста >>

80. Концертът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Концертът
Концертът 9. 1. 1941 г. - Изгрева - София. Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на Изгрева с такси. Салонът вече беше препълнен.
към текста >>

" Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти.
Аз се качих отново на сцената. Започнаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката. Друга сестра ми даде в ръцете нейни стихове, надписани за мен. Брат Христо накрая ми каза: "Вие пяхте божествено! " Забравих да кажа, че Илия Кръстеняков, като свърши концерта, дойде след мен и той целуна ръката на Учителя и му каза: "Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще Ви изнесем и други концерти. Певицата има рядък глас и техника." Пай-после, след като привършиха поздравленията, аз и брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от радост. Усмихвайки се, заговори: — Висше присъствие имаше около теб.
към текста >>

81. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тия клетчици дават ли си концерти, пеят ли?
Тенорът представлява хълмисто място, а алтът представлява поляни. Колоритният глас е слънчев глас — глас на светлите мисли на ангелите. В човека има около 40 милиарда клетки, които са живи душички. Те са групирани около душата. — Учителю, ами те музикални ли са? Тия клетчици дават ли си концерти, пеят ли? Той се засмя и каза, като посочи с пръст музикалния център на главата си: — Преди ние да запеем, те отвътре вече пеят и ние предаваме това, което те са вече изпели. — Учителю, когато Христос е бил на Земята той пеел ли е? — Христос изпя тона "ДО", когато изгря Витлеемската звезда и Той се роди на Земята. След това Той изпя тона "МИ", когато излезе да проповядва и събра учениците си.
към текста >>

82. Радиоконцерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Радиоконцерт
Радиоконцерт 15.07.1941 година — Изгрева — София. Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя. Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена.
към текста >>

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта.
Радиоконцерт 15.07.1941 година — Изгрева — София. Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя. Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията.
към текста >>

— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си.
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка. — Учителю, тук всичко е естествено! — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания. — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал.
към текста >>

— Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07.
Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения. — Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*. Искам да изпея и песента "Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата.
към текста >>

83. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Концерта по Радиото излезе хубаво.
Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие. След това се обърна към мен: — Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено с душата си. Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха". Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят. Всичките сестри и братя се изправиха и се групираха около масата, където седяхме и общо запяха братските песни. Аз не пеех, но само ги слушах.
към текста >>

След този импровизиран концерт, Учителят ме попита:
Ти пя вдъхновено с душата си. Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха". Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят. Всичките сестри и братя се изправиха и се групираха около масата, където седяхме и общо запяха братските песни. Аз не пеех, но само ги слушах. След този импровизиран концерт, Учителят ме попита: — Ти нали си свободна след обяд? — Да, Учителю. — Починете си, рекох, тук малко с брата и елате в три часа при мен! В три часа, без четвърт, аз седях на пейките пред салона, а брат Христо говореше с една сестра. Точно в три часа Учителят слезе отгоре по стълбата и ни покани вътре.
към текста >>

— Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му.
Влязохме и седнахме. — Ти имаш ли песнопойките и братските песни? — Само едната имам, Учителю. Той извади една книжка, на която пишеше "Паневритмия", и една нова песнопойка и ми ги поднесе като подарък. Започнах внимателно да ги разлиствам и казах: — Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му. В паузата, той извади една от тези песнопойки. Извади я от етажерката си и каза: "Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, в радиото сте ги пяла! " Учителю, аз му казах: "Тези песни наглед изглеждат наивни, за такъв голям композитор като вас, но в тях има една скрита сила, особено, когато се пеят общо от всички сестри и братя. Чувал ли сте за падането на град Ерихон? Как се срутили дебелите му стени?
към текста >>

84. Композиторите и Божествената Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Често имах радиоконцерти.
Композиторите и Божествената Любов 20.09.1941 година — Изгрева — София. Дълго време не можах да се откъсна от работата си в операта. Често имах радиоконцерти. Много се преуморих. Ваканцията бързо дойде и аз отидох в провинцията на почивка. Днес на 20 септември, ние с брат Христо сме пак на Изгрева. Учителят веднага ни прие. Дълго време говорихме за трудните ми задачи в операта.
към текста >>

85. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра.
Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта.
към текста >>

86. Писмото на брат Боев - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева.
Писмото на брат Боев 16.06. и 05.07.1942 година - Изгрева - София. На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева. Присъстваха сестри и братя от Изгрева и града. Пях с голямо вдъхновение. Програмата ми беше: "Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), "Ще се развеселя" — с флейта, "Венир Бенир" — с флейта, ария на Джилда от оперета "Риголето" от Верди, две упражнения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и "Страшен беше вятърът" — от Учителя. Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях.
към текста >>

След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката.
Пях с голямо вдъхновение. Програмата ми беше: "Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), "Ще се развеселя" — с флейта, "Венир Бенир" — с флейта, ария на Джилда от оперета "Риголето" от Верди, две упражнения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и "Страшен беше вятърът" — от Учителя. Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: "Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света! " Погледна ме в очите: "После елате при мене с брата! " Отново се качих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха.
към текста >>

Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света!
Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: "Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света! " Погледна ме в очите: "После елате при мене с брата! " Отново се качих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха. Поздравяваха и брат Христо. Влязохме в приемната стая, където останахме до късно.
към текста >>

Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност е на място, защото преди да твори, човек става сериозен.
Показа ми и други движения... — Учителю, аз несъзнателно правя тия движения. Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръката си и каза: — Това движение дето го правиш е хубаво, като че ли посаждаш семе в сърцата им. Високите ти тонове от ДО нагоре, слизат от много висши светове. Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност е на място, защото преди да твори, човек става сериозен. — Каденците и разработката на Паневритмията бяха много хубави! Ти спазваше точния ритъм! Над теб, около главата ти имаше светли, гениални същества. Ти изпълни нашите упражнения като окултни песни. За това нещо се иска знание!
към текста >>

— Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт.
За това нещо се иска знание! Само един майстор на пеенето може така да ги изпълни! Ти пееше с душата си! Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, които пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмовете на древността. — Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт. — Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с духовно съдържание. Когато пееш думите: "Скъпо име", представи си че пееш за Господа! — Учителю, преди няколко години помолих Господа с всичката си душа да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми. Учителях помисли малко и каза: — Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа.
към текста >>

— Да, Учителю, например след този концерт чувствам как умът ми става по-активен.
— Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето казваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай. После вдъхновено ме попита: — Ти нали чувстваш едно разведряване на ума след като си пяла? — Да, Учителю, например след този концерт чувствам как умът ми става по-активен. — Вие там в операта пеете с движения, играете на сцената. Всяко едно от тези движения трябва да изразява един музикален тон. Движението е естествено и съдържа велика сила, само когато то съвпадне с музикалния тон, който му съответства. — Учителю, защо понякога след като съм пяла в операта отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна? — Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ограбват твоето веселие, твоя мир и хармония.
към текста >>

След този концерт известно време не видях Учителя.
Да черпиш сили само от Горе!... Учителят още ми говори, но не ми е позволено всичко да запиша. Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и сирене, като ни каза: — Хапнете си, рекох, това! С брат Христо влязохме в салона, на сцената (Бати Ради го беше заключил, но ни отвори, без да запали лампите, ние тъй искахме), и сладко ядохме на мястото, където преди мaлко пях! След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша. Отделно на "Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред група сестри и братя. На "Ел Шадай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието: "Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова.
към текста >>

На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша.
Учителят още ми говори, но не ми е позволено всичко да запиша. Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и сирене, като ни каза: — Хапнете си, рекох, това! С брат Христо влязохме в салона, на сцената (Бати Ради го беше заключил, но ни отвори, без да запали лампите, ние тъй искахме), и сладко ядохме на мястото, където преди мaлко пях! След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша. Отделно на "Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред група сестри и братя. На "Ел Шадай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието: "Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза:
към текста >>

"Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова.
След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша. Отделно на "Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред група сестри и братя. На "Ел Шадай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието: "Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза: "Тя пя много хубаво! " На един брат Учителят каза: "Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт!
към текста >>

За концерта на сестра Табакова, Учителят каза:
На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша. Отделно на "Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред група сестри и братя. На "Ел Шадай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието: "Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза: "Тя пя много хубаво! " На един брат Учителят каза: "Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията.
към текста >>

"Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт!
"Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза: "Тя пя много хубаво! " На един брат Учителят каза: "Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изнесе един концерт в зала "България". Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много естествено!
към текста >>

Тя може да изнесе един концерт в зала "България".
" На един брат Учителят каза: "Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изнесе един концерт в зала "България". Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много естествено! Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, като Светлина! "
към текста >>

Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво.
На един брат Учителят каза: "Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изнесе един концерт в зала "България". Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много естествено! Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, като Светлина! " Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния дар от нашата Витошка екскурзия.
към текста >>

Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта.
Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изнесе един концерт в зала "България". Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много естествено! Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, като Светлина! " Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за вашия концерт, пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло!
към текста >>

Учителят каза някои хубави думи за вашия концерт, пред всички.
Тя се държи много естествено! Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, като Светлина! " Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за вашия концерт, пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, които преставляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните Слънчеви дворци. 09.06.1942 година. С братски поздрав — Б. Боев.
към текста >>

87. Жестът на брат Стоименов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителят го повикал и му казал: "Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!
— Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята... Още много неща разказах на Учителя, например за репетициите на опера "Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр. Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен. Учителят се посмя от сърце. На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: "Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден! " Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт
към текста >>

Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт
Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен. Учителят се посмя от сърце. На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: "Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден! " Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт
към текста >>

88. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

изнесох концерт пред Учителя.
Вечеря у сестра Савка 9.07.1942 година — Изгрева — София. На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта?
към текста >>

Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта.
Вечеря у сестра Савка 9.07.1942 година — Изгрева — София. На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя.
към текста >>

Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя.
Вечеря у сестра Савка 9.07.1942 година — Изгрева — София. На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя. Той веднага се качи горе по стълбата и предаде моите думи на Учителя, който казал да почакаме малко.
към текста >>

Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта?
изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя. Той веднага се качи горе по стълбата и предаде моите думи на Учителя, който казал да почакаме малко. За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни. Истинско чудо!
към текста >>

След концерта с брат Христо се качихме горе, за да кажем довиждане на Учителя.
Той веднага се качи горе по стълбата и предаде моите думи на Учителя, който казал да почакаме малко. За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни. Истинско чудо! Учителят дойде и седна на обикновеното си място пред катедрата. След концерта с брат Христо се качихме горе, за да кажем довиждане на Учителя. Той ни прие с усмивка: — Ти пя много добре. Този път беше по-щедра. — Учителю, дойдоха много сестри и братя да ме поздравят. Една сестра ми поднесе и тази саксия с цвете.
към текста >>

— Достатъчно са за такъв концерт 6-7 номера.
" Ти пей окултните песни, както си ги чувстваш! Ти ще научиш и другите сестри и братя как да пеят окултните песни! Около тебе имаше гениални същества, които ти искаше да задоволиш. — Учителю, много номера пях този път и доста се уморих! Учителят ме погледна с любов и ми каза: — Достатъчно са за такъв концерт 6-7 номера. Ти правиш музикални движения с ръцете си, когато пееш. Движенията на ръцете вървят по законите, по които се движат и тоновете. Ти се държиш естествено на сцената и гласът ти е естествен. Всяко едно движение е геометрическа фигура. Така ти даваш и вземаш едновременно.
към текста >>

След това всички присъстващи се изредиха да изказват впечатленията си от концерта.
Най-напред сестра Савка го попита: — Учителю, хубаво ли пя сестрата? Той каза: — Хубаво пя певицата! — И веднага поясни — В Божествения свят, в Божествения език не съществуват степени на сравнения, като например много хубаво или най-хубаво. След това всички присъстващи се изредиха да изказват впечатленията си от концерта. Те говореха за хубавите песни, за изпълнението ми, а Учителят през цялото време се усмихваше божествено. Брат Гали записваше разговорите ни в една тетрадка. Попитах: — Как да пея песните Ви, Учителю? По-точно, така ли да ги пея, както сега? — Ти ги пей тъй, както сега ги пееш.
към текста >>

На 25-ти вечерта, имах радио-концерт.
Из пътя на Изгрева, като стигнахме до чешмата на доброто, брат Гали каза: — Действително е сестра, че Вие сте работили в миналото с Учителя. Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учителят е пред мен и ми говори. На 25-ти вечерта, имах радио-концерт. На другия ден, преди да слезе в града, брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя. Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.
към текста >>

Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.
Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учителят е пред мен и ми говори. На 25-ти вечерта, имах радио-концерт. На другия ден, преди да слезе в града, брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя. Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.
към текста >>

89. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Започнахме да говорим за последния ми концерт.
Той каза: – Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова опашка. – То ще може ли да живее без другарче, Учителю? Доста е тъжничко! – Ти му купи едно другарче. Започнахме да говорим за последния ми концерт. Учителят каза: – В твоето пеене имаше дълбок смисъл. – Учителю, много сестри и братя идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете. Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето? Учителят се смееше: – Те пеят сутрин – каза той – започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си.
към текста >>

90. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла.
Учителят се усмихна и каза: — Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето. — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее. Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него.
към текста >>

91. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Някогашните светилища и храмове, са днешните театри, опери и концертни салони.
– Вокалното изкуство; пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. Древните посветени, пратениците на Бялото Братство, започнали да служат в светилищата и храмовете и там те изучавали окултното пеене. Тези светилища са имали за цел да възвърнат человеците към Бога. В тия храмове, молитвите са се пеели за очистване и повдигане на человеците. Някогашните светилища и храмове, са днешните театри, опери и концертни салони. Това първоначално изкуство, пеенето, е служело на Бога. Днес то е изменило коренно своето предназначение и задача. Изкуството – пеене – е първото изкуство! Това изкуство е донесено от седемте дъщери на слънчевия бог Аполон. Те донесоха пеенето за синовете и дъщерите на Земята.
към текста >>

92. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, преди няколко дена си прочетох малко на френски език от оная книга, дето Вие ми я подарихте след концерта ми, на 9 януари 1941 година.
Може и на италиански език да я надпишеш и ще му я подариш и той ще разбере защо си му отказала поканата." — Какво да пиша, Учителю? — Пиши му: "Любовта ражда добро! Доброта носи живот, светлина и свобода! " — Учителю, преди няколко дена си прочетох малко на френски език от оная книга, дето Вие ми я подарихте след концерта ми, на 9 януари 1941 година. Дълго време гледах подписа Ви и буквите на моето име, което надписахте вътре на първата страница. Почувствах, че всяка Ваша буква открива за мен един чуден, непознат свят. А те всичките букви пък заедно ми говорят и ми пеят небесни, безсмъртни мелодии. Колко хубаво говорите, Учителю, за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата и Добродетелта. Учителю, Вие сте ги предали с несравнима поезия и музика, така че всички да ги разбират.
към текста >>

93. Неочакван концерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Неочакван концерт
Неочакван концерт 25.11.1943 година – Изгрева – София. Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да почиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт.
към текста >>

Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт.
Неочакван концерт 25.11.1943 година – Изгрева – София. Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да почиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В първия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея. — Днес времето е музикално — каза Учителят. Той ни покани в салона.
към текста >>

След концерта тръгнахме към стаята на Учителя.
Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз изпях "Имаше человек", "Страшен беше вятъра" и "Каста Дива" от В. Белини. Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеехме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учителя. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима. Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Христо заставаше ту до Венцислав, ту до мен.
към текста >>

94. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложиш няколко номера от окултните песни.
Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят се показа горе на стълбата и слизайки от нея, каза на брат Христо: – Вие закъсняхте, защото се връщахте! Действително, брат Христо и Венцислав Янков се върнаха от трамвайната спирка, за да ме вземат и мен, та да отидем заедно и тримата. Учителят ни прие с Божествена Любов. Той се обърна към мене и каза: – Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложиш няколко номера от окултните песни. – Учителю – казах аз – например много ми харесват като концертен номер някои от Българските песни. Учителят поясни: – Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето! Например, устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище, тя трябва малко да се видоизмени!
към текста >>

– Учителю – казах аз – например много ми харесват като концертен номер някои от Българските песни.
– Вие закъсняхте, защото се връщахте! Действително, брат Христо и Венцислав Янков се върнаха от трамвайната спирка, за да ме вземат и мен, та да отидем заедно и тримата. Учителят ни прие с Божествена Любов. Той се обърна към мене и каза: – Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложиш няколко номера от окултните песни. – Учителю – казах аз – например много ми харесват като концертен номер някои от Българските песни. Учителят поясни: – Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето! Например, устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище, тя трябва малко да се видоизмени! Това видоизменение ще дойде, когато хората се проникнат от едно вътрешно музикално чувство!
към текста >>

95. Фонетиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо.
Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!... Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис. Учителят пак ме благослови и каза: – Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен. – Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо. – Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София. – Ти пей леко! Не форсирай. Гласът ти ще лети над всичките гласове!
към текста >>

96. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под диригентството на Карл Бьом.
Деветата симфония на Бетховен 0.05.1943 година – Изгрева – София. Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под диригентството на Карл Бьом. След заминаването му, няколко пъти я изнесохме и с Атанас Маргаритов. Днес с брат Христо сме отново на Изгрева. Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана "Одата на радостта" от Шилер. Прочетох я на глас и тихо изпях част от солото си. Прочетох и разбора на "Деветата" от професор Христо Панчев.
към текста >>

Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана "Одата на радостта" от Шилер.
Деветата симфония на Бетховен 0.05.1943 година – Изгрева – София. Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под диригентството на Карл Бьом. След заминаването му, няколко пъти я изнесохме и с Атанас Маргаритов. Днес с брат Христо сме отново на Изгрева. Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана "Одата на радостта" от Шилер. Прочетох я на глас и тихо изпях част от солото си. Прочетох и разбора на "Деветата" от професор Христо Панчев. Брат Христо каза за успеха на симфонията, за присъствието на царицата, почти целия министерски съвет и представители от чужди легации. Аз казах: – Учителю, увертюрата трае 45 минути.
към текста >>

Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля.
Да показват личните си карти и постовете ще ги пропусна. Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор "Кавал", хор "Гусла", хор "Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно. Нали Вие, Учителю, ми казахте, да не се обличам в черна рокля? Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал. Публиката не стихваше ръкоплясканията. Непрекъснато извикваше солистите, заедно с Карл Бьом.
към текста >>

97. Кажи ми светли Божи лъч - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю, разучавам няколко български песни от Добри Христов, за концертно изпълнение.
На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: "Тя прави магии и омагьосва публиката. Тя напълва салона със свои "Дъновисти" и за това ѝ ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено... – Ти не им обръщай внимание! Злото е като мравчената киселина. То ще разяде този, който го произвежда и допуща при себе си! – Учителю, разучавам няколко български песни от Добри Христов, за концертно изпълнение. Да ви изпея ли една от тях? Изпях "Момина песен". Той внимателно ме слушаше. Като спрях да пея, ми каза: – Мелодията е хубава, но думите не са положителни.
към текста >>

98. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт.
Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа. След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма. След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!? След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза: – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона.
към текста >>

Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона.
Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!? След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза: – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата.
към текста >>

Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт.
– По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост. Той ни покани в стаята си и ни поднесе на всички по една голяма праскова.
към текста >>

Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение.
Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост. Той ни покани в стаята си и ни поднесе на всички по една голяма праскова. До късно останахме при него. Венцислав и Любомир казаха, че на другия ден ще дойдат в стаята ми на Изгрева, да ме посетят. В 10 часа без 5 минути взех цигулката си и се запътих при Учителя.
към текста >>

99. Цигулките на Учителя - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Свиреше части от концерти.
За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стаите за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя. В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд.
към текста >>

Вдъхновено засвири "Брамс – концерт".
След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза: – Аз я оставих за най-подире! Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири "Брамс – концерт". Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:
към текста >>

100. Концерт с фамилия Янкови - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Концерт с фамилия Янкови
Концерт с фамилия Янкови 7, 28 август 1943 година – Изгрева – София. Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес. Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата.
към текста >>

Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес.
Концерт с фамилия Янкови 7, 28 август 1943 година – Изгрева – София. Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес. Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева.
към текста >>

Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева.
Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес. Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева. Аз полежах на слънце и хубаво си починах, сред природата. Когато в 5 часа се завърнах, намерих стаята си пълна с гости, които усилено репетираха. Брат Христо деликатно ме упрекна за това, че не се обадих къде отивам, като внимаваше, да не ме разтревожи. Преоблякох се и набързо направих репетиция с Венцислав и баща му. Дойде и майка им.
към текста >>

Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисови номера.
Дойде и майка им. В 7 часа потеглихме с такси към Изгрева. Когато пристигнахме, салонът беше препълнен. Имаше хора насядали и отвън, поради липсата на места. Песните, които аз изпълних, бяха: "Фир Фюр Фен", с каденца от Учителя (с флейта), "Имаше человек", с каденца от Учителя (с флейта), "Вехади" (с флейта), "Вътрешният глас на Бога" (от новите песни) и арията на Линда, из операта "Линда ди Шамони" от Доницети. Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисови номера. Венцислав свири неща от Бетховен и Лист, а баща им изпълни соло флейта "Менует" от Бетховен и пиеси от френски автори. Концерта мина при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе.
към текста >>

Концерта мина при небивал успех.
Когато пристигнахме, салонът беше препълнен. Имаше хора насядали и отвън, поради липсата на места. Песните, които аз изпълних, бяха: "Фир Фюр Фен", с каденца от Учителя (с флейта), "Имаше человек", с каденца от Учителя (с флейта), "Вехади" (с флейта), "Вътрешният глас на Бога" (от новите песни) и арията на Линда, из операта "Линда ди Шамони" от Доницети. Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисови номера. Венцислав свири неща от Бетховен и Лист, а баща им изпълни соло флейта "Менует" от Бетховен и пиеси от френски автори. Концерта мина при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза:
към текста >>

Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя:
Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза: – Запазете костилките и ги посадете в земята! Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя: – Моля ви, Учителю, запазете ги и ги благословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот.
към текста >>

Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време.
След това отговори: – Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко. Майка им твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време. Сестра Янкова продължи: – Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обувки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи. Едва ли ще можем да му купим. Учителят каза:
към текста >>

НАГОРЕ

0.34497618675232