НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
429
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
На
концерт
с Учителя Беинса Дуно 6.
ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1911– 3.ХII.1985 г.) 1. “Изгревът” 2. Учителят като цигулар 3. Лунен химн 4. Иде, иде, иде 5.
На
концерт
с Учителя Беинса Дуно 6.
Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите 7. Опит за отвличане от Школата 8. Пророческа дарба 9. Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11.
към текста >>
С Учителя на
концерт
.
Чужди по дух хармонизации 2. Чужди по дух хора 3. Откраднатите хармонизации 4. Росни китки 5. Музиканти и съдби человечески 6.
С Учителя на
концерт
.
Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9.
към текста >>
На
концерт
с Учителя.
Откраднатите хармонизации 4. Росни китки 5. Музиканти и съдби человечески 6. С Учителя на концерт. Божественото не чака 7.
На
концерт
с Учителя.
Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11.
към текста >>
На
концерт
с Учителя.
Музиканти и съдби человечески 6. С Учителя на концерт. Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8.
На
концерт
с Учителя.
Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13.
към текста >>
Божествен
концерт
на Земята и Божествен
концерт
за Небето 9.
С Учителя на концерт. Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя.
Божествен
концерт
на Земята и Божествен
концерт
за Небето 9.
Игнат Котаров и концертът с тенекията 10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14.
към текста >>
Игнат Котаров и
концертът
с тенекията 10.
Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9.
Игнат Котаров и
концертът
с тенекията 10.
Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков 12. Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14. Асен Арнаудов и чистотата 15.
към текста >>
Последният
концерт
пред Учителя 12.
Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот 7. Ученици – музиканти в Школата на Учителя 8. Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба 9. Начало на музикалния живот на “Изрева” 10. Музикалните опитности на учениците 11.
Последният
концерт
пред Учителя 12.
Музикална пауза в живота на ученика 13. Фрагменти от музикалния живот на “Изгрева” V. БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ - (30.ХII.1900–1991 г.) 1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя 2. Теорията на музиката и Учителят 3.
към текста >>
На
концерт
с брат Руси 11.
Песните на Учителя 7. Закони на музиката 8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева” 9. Песни и танци на слънцето 10. Музикални мигове в пътя на ученика.
На
концерт
с брат Руси 11.
Блудният син 12. Запустялата кръчма 13. Най-малкото добро 14. Благославяй, душе моя Господа 15. Първият закон 16.
към текста >>
Концерт
2.
Кой спаси българските евреи? 59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея 60. Еврейският равин в София става християнин 61. Кой е ръководителят на Бялото Братство в България? VI. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ – (18.ХII.1904 - ?) 1.
Концерт
2.
Кой измисли песните на Учителя? 3. Паневритмията на Учителя и българският народ 4. Мория и Кут Хуми VII. НЕСТОР ИЛИЕВ 1. С арфа под бомбите в града Мюнхен 2.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Добрите приятели се бяха погрижили за
концертно
пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани.
Добрите приятели се бяха погрижили за
концертно
пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>
Понякога музицираха
концертиращи
артисти.
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.
Понякога музицираха
концертиращи
артисти.
Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост.
към текста >>
Ако след
концерта
изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
Ако след
концерта
изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство.
към текста >>
Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан
концерт
, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец.
Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан
концерт
, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".
към текста >>
На тържествения празничен
концерт
оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.
На тържествения празничен
концерт
оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения.
към текста >>
Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения
концерт
така, че да задоволят и най-изискания слушател.
Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения.
Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения
концерт
така, че да задоволят и най-изискания слушател.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича.
към текста >>
Тържественият
концерт
се изнася пред препълнен салон.
Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател.
Тържественият
концерт
се изнася пред препълнен салон.
При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на
концертите
на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на
концертите
на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
към текста >>
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след
концерта
даваше своето мнение за нея.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след
концерта
даваше своето мнение за нея.
Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
към текста >>
От тази гледна точка,
концертите
за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
От тази гледна точка,
концертите
за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
към текста >>
Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял
концерти
в университетските зали.
Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци.
Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял
концерти
в университетските зали.
Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле.
към текста >>
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му
концерт
, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му
концерт
, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
към текста >>
Концертът
бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка.
Концертът
бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти.
към текста >>
Концертът
завърши.
Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът
завърши.
Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят
концертното
изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят
концертното
изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
към текста >>
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на
концертната
публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на
концертната
публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
към текста >>
Всички души жадуват за подобни
концерти
.
Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
Всички души жадуват за подобни
концерти
.
А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие?
към текста >>
А
концертните
зали са съвременните светилища!
Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
А
концертните
зали са съвременните светилища!
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси.
към текста >>
Такъв
концерт
е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
Такъв
концерт
е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".
към текста >>
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе
концерт
на "Изгрева" - допълни братът.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе
концерт
на "Изгрева" - допълни братът.
Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
към текста >>
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен
концерт
от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен
концерт
от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
към текста >>
Концертът
бе посрещнат с голямо внимание.
- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен.
Концертът
бе посрещнат с голямо внимание.
На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
към текста >>
Концертът
задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
Концертът
задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
към текста >>
Може би
концертът
щеше да отлети във вечността като скъп спомен.
На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Може би
концертът
щеше да отлети във вечността като скъп спомен.
Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.
към текста >>
Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с
концерта
на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често.
Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с
концерта
на пианистката.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на
концерти
, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири!
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на
концерти
, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>
Лунният
концерт
завърши.
Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
Лунният
концерт
завърши.
Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
към текста >>
Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на
концерта
ми, посветен на лунната светлина!
Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката?
Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на
концерта
ми, посветен на лунната светлина!
РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>
5.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"На
концерт
с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше
концертните
зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
"На
концерт
с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше
концертните
зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
към текста >>
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за
концерт
или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха.
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за
концерт
или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
към текста >>
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за
концерти
или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за
концерти
или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
към текста >>
В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди
концерта
да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди
концерта
да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.
към текста >>
Концертната
зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за
концертиращите
артисти и музикалните състави.
Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
Концертната
зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за
концертиращите
артисти и музикалните състави.
За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите. В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
към текста >>
Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха
концертите
.
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.
Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха
концертите
.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.
към текста >>
В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за
концерта
на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.
Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите. В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".
В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за
концерта
на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.
Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.
към текста >>
Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови
концертни
пиеси.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.
Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови
концертни
пиеси.
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.
към текста >>
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков
концерт
, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на
концертния
подиум в нашата столица.
Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков
концерт
, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на
концертния
подиум в нашата столица.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
към текста >>
Афишът за
концерта
на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".
Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.
Афишът за
концерта
на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".
Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
към текста >>
Там се намираше най- добър за годините си
концертен
салон.
В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".
Там се намираше най- добър за годините си
концертен
салон.
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.
към текста >>
За всички посетители на
концерта
бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.
За всички посетители на
концерта
бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
към текста >>
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на
концерта
.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на
концерта
.
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
към текста >>
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени
концертиращите
артисти, масово посещава
концертните
изяви.
Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени
концертиращите
артисти, масово посещава
концертните
изяви.
Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.
към текста >>
Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята
концертна
обиколка из страната.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята
концертна
обиколка из страната.
На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
към текста >>
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от
концертната
си програма в салона на "Изгрева".
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от
концертната
си програма в салона на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
към текста >>
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за
концертния
световен подиум и им пожелаваше успех.
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за
концертния
световен подиум и им пожелаваше успех.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
към текста >>
На
концерта
на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.
На
концерта
на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането.
към текста >>
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на
концерта
за цигулка на Менделсон.
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на
концерта
за цигулка на Менделсон.
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".
към текста >>
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на
концертен
подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на
концертен
подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.
към текста >>
6.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв
концерт
на Учителя.
След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им.
Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв
концерт
на Учителя.
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше. По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му.
към текста >>
Тогава чух този необичаен
концерт
.
Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види. А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това.
Тогава чух този необичаен
концерт
.
Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите. Друго не видях и друго не чух. Остава великата загадка: Словото на Учителя в песен и хармония. Това е Великата Загадка. Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>
7.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Винаги при
концертни
изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.
Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам. Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата". Целунах Му ръка и се отдалечих. Изминаха години.
Винаги при
концертни
изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.
А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите. Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо. Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно.
към текста >>
8.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На "Изгрева" бяха изнесени няколко
концерта
с камерен състав от наши цигулари.
Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами.
На "Изгрева" бяха изнесени няколко
концерта
с камерен състав от наши цигулари.
Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.
към текста >>
След завършване на
концерта
Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.
Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие.
След завършване на
концерта
Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.
Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.
към текста >>
Имаше няколко
концерта
, при които дирижира и Влади Симеонов.
Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв.
Имаше няколко
концерта
, при които дирижира и Влади Симеонов.
По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
към текста >>
На тези
концерти
се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.
Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София.
На тези
концерти
се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна.
към текста >>
9.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той посещаваше
концертите
на големите майстори.
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония.
Той посещаваше
концертите
на големите майстори.
Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините.
към текста >>
10.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си
концерти
, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава.
Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя.
Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си
концерти
, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот.
към текста >>
Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на
концертния
подиум.
А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас.
Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на
концертния
подиум.
Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко.
към текста >>
Дори на един свой
концерт
изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот.
Дори на един свой
концерт
изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
към текста >>
Нейното появяване на
концерт
бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство.
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка. Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България. Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма.
Нейното появяване на
концерт
бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство.
Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
към текста >>
Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на
концертите
й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България. Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици.
Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на
концертите
й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.
Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Защо казвам това ли? Ще разберете.
към текста >>
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе
концерт
в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе
концерт
в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.
към текста >>
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за
концертни
изяви, и да дойде краят на певческата й кариера.
Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си. Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за
концертни
изяви, и да дойде краят на певческата й кариера.
По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата. Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя.
към текста >>
Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе
концерт
за Школата на Учителя.
И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства. Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи.
Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе
концерт
за Школата на Учителя.
Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре. Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му! Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева".
към текста >>
Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе
концерт
тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство".
Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства. Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи. Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя.
Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе
концерт
тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство".
Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре. Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му! Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева". Ако тя, която не иска да стъпи при Учителя е ученичка, то ние какви сме тогава, когато сме денем и нощем на "Изгрева", при нозете на Учителя?
към текста >>
По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на
концертно
турне в СССР - Болшевишка Русия.
Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение.
По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на
концертно
турне в СССР - Болшевишка Русия.
Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.
към текста >>
11.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
С Учителя на
концерт
.
С Учителя на
концерт
.
Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му.
към текста >>
Особено това се отнасяше за
концертите
на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата.
Особено това се отнасяше за
концертите
на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа.
Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си.
към текста >>
Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички
концерти
.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа.
Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички
концерти
.
Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва.
към текста >>
Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на
концертите
си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти.
Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на
концертите
си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му.
Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева".
към текста >>
Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на
концерт
.
Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя.
Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на
концерт
.
Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя. Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг.
към текста >>
Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на
концерт
?
Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг. Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат. Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо.
Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на
концерт
?
" Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха.
към текста >>
Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за
концерта
и когото чака близо половин час.
" Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха.
Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за
концерта
и когото чака близо половин час.
Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме. И се смеем. Накрая се спира и пита: "Ами къде е Учителят, тук трябваше да се чакаме? " Общ смях от всички. Някой се обади: "Учителят те чака половин час, чака и не дочака".
към текста >>
12.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На
концерт
с Учителя.
"На
концерт
с Учителя.
Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен.
към текста >>
Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на
концерт
в града.
"На концерт с Учителя.
Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на
концерт
в града.
Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка.
към текста >>
Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за
концерт
, където се отива строго официално облечен.
"На концерт с Учителя. Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи.
Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за
концерт
, където се отива строго официално облечен.
Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него.
към текста >>
Те искаха, като поканят Учителя на
концерт
, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на
концерт
.
Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него.
Те искаха, като поканят Учителя на
концерт
, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на
концерт
.
И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат. Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на концерт. Те бяха поканили Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек. А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".
към текста >>
Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на
концерт
.
Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат.
Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на
концерт
.
Те бяха поканили Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек. А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов". Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка.
към текста >>
Те бяха поканили Учителя на
концерт
, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на
концерт
именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек.
Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат. Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на концерт.
Те бяха поканили Учителя на
концерт
, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на
концерт
именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек.
А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов". Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба.
към текста >>
Бяха свикнали да го виждат на
концерти
и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България".
И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат. Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на концерт. Те бяха поканили Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек. А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".
Бяха свикнали да го виждат на
концерти
и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България".
Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак.
към текста >>
Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на
концерт
и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават.
Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак.
Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на
концерт
и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават.
Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва.
към текста >>
Влизат вътре и заемат местата си и
концертът
започва.
Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители.
Влизат вътре и заемат местата си и
концертът
започва.
В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва.
към текста >>
В присъствието на Учителя всеки
концерт
минаваше по-особено.
Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва.
В присъствието на Учителя всеки
концерт
минаваше по-особено.
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
към текста >>
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите
концерти
в живота и в кариерата си.
Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите
концерти
в живота и в кариерата си.
Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
към текста >>
Това го признаваха впоследствие
концертиращите
музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.
Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.
Това го признаваха впоследствие
концертиращите
музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.
След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си.
към текста >>
След
концерта
отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.
Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.
След
концерта
отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.
Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални.
към текста >>
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на
концерта
в зала "България"?
В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва.
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на
концерта
в зала "България"?
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
към текста >>
През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил
концертът
, както това се случваше всеки път.
Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят.
През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил
концертът
, както това се случваше всеки път.
Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
към текста >>
13.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На
концерт
с Учителя: Божествен
концерт
на земята и Божествен
концерт
за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
"На
концерт
с Учителя: Божествен
концерт
на земята и Божествен
концерт
за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка.
към текста >>
След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на
концерт
".
Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка. Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай. Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот.
След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на
концерт
".
Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата.
към текста >>
"Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на
концерт
с Него и плача, че няма с какво да се облека за този
концерт
".
Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата.
"Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на
концерт
с Него и плача, че няма с какво да се облека за този
концерт
".
А той - беден, от беден по-беден. Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту ръкавите на сакото. Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов. Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю!
към текста >>
Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен
концерт
!
Пресичат поляната. На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша. Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва.
Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен
концерт
!
" Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт. Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт. А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв.
към текста >>
Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен
концерт
.
Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси.
Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен
концерт
.
Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт. А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му.
към текста >>
Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен
концерт
.
Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт.
Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен
концерт
.
А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше".
към текста >>
"Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше
концерта
.
" Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт. Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт. А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв.
"Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше
концерта
.
А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време.
към текста >>
Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен
концерт
- да бъдеш на
концерт
с Бога и да Му бъдеш отдясно!
А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше".
Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен
концерт
- да бъдеш на
концерт
с Бога и да Му бъдеш отдясно!
" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма.
към текста >>
Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен
концерт
, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма.
Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора.
Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен
концерт
, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма.
Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак.
към текста >>
Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на
концерта
, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си.
Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.
Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на
концерта
, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си.
Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо?
към текста >>
Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него
концертира
и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак.
Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора.
Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него
концертира
и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак.
С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт".
към текста >>
Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на
концерт
с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този
концерт
".
Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него.
Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на
концерт
с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този
концерт
".
Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност.
към текста >>
Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния
концерт
, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен
концерт
.
" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител.
Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния
концерт
, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен
концерт
.
Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт.
към текста >>
Ето, в това бе значението и силата на този Божествен
концерт
.
Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души.
Ето, в това бе значението и силата на този Божествен
концерт
.
Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>
Страданието на човеците и техните души - това е Божественият
концерт
на земята, а пробуждането на душите е Божествен
концерт
за Небето.
А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт.
Страданието на човеците и техните души - това е Божественият
концерт
на земята, а пробуждането на душите е Божествен
концерт
за Небето.
Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>
Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен
концерт
.
Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа.
Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен
концерт
.
И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>
14.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Игнат Котаров и
концертът
с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.
"Игнат Котаров и
концертът
с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите.
Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.
към текста >>
А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за
концерта
с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее.
Игнат беше с комунистически идеи. Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие. Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета. Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева".
А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за
концерта
с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее.
Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път.
към текста >>
15.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър,
концерт
, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера.
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър,
концерт
, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера.
Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт.
към текста >>
Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на
концерт
в града.
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера. Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека.
Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на
концерт
в града.
Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен.
към текста >>
Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на
концерт
.
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера. Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети.
Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на
концерт
.
Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите.
към текста >>
Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на
концерт
, но това общество, което е в
концертната
зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен.
Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него.
Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на
концерт
, но това общество, което е в
концертната
зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен.
Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради.
към текста >>
16.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Може да бъде прочут музикант и всички врати на
концертните
зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа.
За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години. Дали бяхме успели или не, това бе наш личен въпрос, но другото, важното е, че песните на Учителя са свързани с цялата Негова Школа от двадесет и две години и с Неговото Учение. И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена.
Може да бъде прочут музикант и всички врати на
концертните
зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа.
И песните на Учителя за него ще бъдат една безсмислица. Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му. Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава. Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш.
към текста >>
17.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по
концертните
подиуми.
Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време.
Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по
концертните
подиуми.
Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото.
към текста >>
По това време аз вече изнасях
концерти
на приеми в заможните семейства и висшето съсловие.
За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне!
По това време аз вече изнасях
концерти
на приеми в заможните семейства и висшето съсловие.
Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми. Но талантът ми се отне. Отивам при Учителя и Го питам защо ми се отне това нещо - защо някой спря крана и спря да извира музиката от мен? А той ме изгледа. Беше сериозен: "Отне ти се, за да ти се дадат по-дълбоки дълбочини".
към текста >>
Но случи се така, че същия ден, на
концерт
в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман.
Друго не мога да кажа. Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-възрастна от съвипускниците си. Затова имах спънка при влизането си. През това време следвах във философския факултет. Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица".
Но случи се така, че същия ден, на
концерт
в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман.
Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение.
към текста >>
Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия
концерт
аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония.
Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли?
Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия
концерт
аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония.
Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана.
към текста >>
Оказа се, че същата вечер на
концерта
присъствували нашият познат и директорът на Академията.
Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана.
Оказа се, че същата вечер на
концерта
присъствували нашият познат и директорът на Академията.
Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен.
към текста >>
18.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат
концерт
чрез вас".
След малко се върна и ми каза да тръгна след нея. Въведе ме при Учителя, аз Му целунах ръка и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво. Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва.
Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат
концерт
чрез вас".
Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя. А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа". И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен. Кръгът на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
към текста >>
19.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на
концертните
зали.
Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока.
И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на
концертните
зали.
Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.
към текста >>
20.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От време на време тя изискваше да изнесе
концерт
от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав.
Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи.
От време на време тя изискваше да изнесе
концерт
от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов".
към текста >>
С годините тя от време на време се опитваше да изнесе
концерт
от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя.
Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея.
С годините тя от време на време се опитваше да изнесе
концерт
от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя.
Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни. След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
към текста >>
След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем
концерт
с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни.
След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем
концерт
с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото. Уточнихме се. Тя се съгласи.
към текста >>
В момента тя ме използуваше като пионка и като реклама за нейния
концерт
, понеже всички разбраха, че двете ще изнесем
концерта
и салонът беше пълен.
Уточнихме се. Тя се съгласи. Излязохме на сцената и тя изпя песните така, както си искаше, а не така, както се бяхме уточнили. Излъга ме. Аз не предполагах, че тя може да постъпи с мене по този начин.
В момента тя ме използуваше като пионка и като реклама за нейния
концерт
, понеже всички разбраха, че двете ще изнесем
концерта
и салонът беше пълен.
А аз обявих, че тя ще ги изпълни така, както се изпълняват окултни песни от Учителя. Затова всички дойдоха да видят и чуят как ще стане това. А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след концерта се нахвърлиха върху мен. Нея никой не я обвини, нито я упрекна в нещо. Защото според всички тя си била такава.
към текста >>
А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след
концерта
се нахвърлиха върху мен.
Излъга ме. Аз не предполагах, че тя може да постъпи с мене по този начин. В момента тя ме използуваше като пионка и като реклама за нейния концерт, понеже всички разбраха, че двете ще изнесем концерта и салонът беше пълен. А аз обявих, че тя ще ги изпълни така, както се изпълняват окултни песни от Учителя. Затова всички дойдоха да видят и чуят как ще стане това.
А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след
концерта
се нахвърлиха върху мен.
Нея никой не я обвини, нито я упрекна в нещо. Защото според всички тя си била такава. Но затова, че аз съм постъпила по този начин, те ме упрекваха във всички грехове. После идват приятели при мен и ме питат защо съм се съгласила да се пеят по този начин песните на Учителя. Обяснявах им, че у дома сме репетирали едно, а на концерта тя ме е измамила.
към текста >>
Обяснявах им, че у дома сме репетирали едно, а на
концерта
тя ме е измамила.
А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след концерта се нахвърлиха върху мен. Нея никой не я обвини, нито я упрекна в нещо. Защото според всички тя си била такава. Но затова, че аз съм постъпила по този начин, те ме упрекваха във всички грехове. После идват приятели при мен и ме питат защо съм се съгласила да се пеят по този начин песните на Учителя.
Обяснявах им, че у дома сме репетирали едно, а на
концерта
тя ме е измамила.
Послужи си с измама. Накрая това го разбраха всички. И се зарекох повече с нея да не работя. Удържах на думата си. След този случай минаха много години, срещали сме се, но разговорът ми с нея е бил много резервиран.
към текста >>
21.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ
концерт
с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
И дано тя направи това. Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент.
По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ
концерт
с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка. Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си.
към текста >>
Изнесохме един чудесен
концерт
в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
Изнесохме един чудесен
концерт
в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка?
към текста >>
Второ: Винаги, когато изнася
концерт
от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.
Второ: Винаги, когато изнася
концерт
от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал.
към текста >>
22.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на
концерт
в Санта Чичилия.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година.
След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на
концерт
в Санта Чичилия.
Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори".
към текста >>
Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в
концертна
зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума.
Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване.
Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в
концертна
зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума.
Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух.
към текста >>
23.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте
концерти
от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие?
Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте
концерти
от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си!
към текста >>
24.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Концертите
с музика на Учителя бяха най-често по обед.
Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме. Сестрите се обадиха, че два пъти е противоречие, но Учителят каза: "Достатъчно - може два, може и един път".
Концертите
с музика на Учителя бяха най-често по обед.
Свършваше обедът и ние музикантите се нареждахме да свирим. Освен музика на Учителя, свиреше се по ноти и класическа музика. Имаше даже и други сола, включително и народни песни. Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални.
към текста >>
Вечерният
концерт
обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово.
Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера. Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни. Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили".
Вечерният
концерт
обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово.
След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни.
към текста >>
25.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на
концерт
да го слуша.
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на
концерт
да го слуша.
Учителят често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя.
към текста >>
Учителят често ходеше на
концерт
и почти не пропускаше да чуе големите цигулари.
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша.
Учителят често ходеше на
концерт
и почти не пропускаше да чуе големите цигулари.
Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева".
към текста >>
В София беше дошъл на
концертно
турне от Италия цигуларят Чомпи.
"Ученици - музиканти в Школата на Учителя" Когато в София идваше някой голям музикант от световна класа, целият "Изгрев" отиваше на концерт да го слуша. Учителят често ходеше на концерт и почти не пропускаше да чуе големите цигулари. Най-често беше придружаван от Неделчо Попов.
В София беше дошъл на
концертно
турне от Италия цигуларят Чомпи.
Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева". Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъствуваше.
към текста >>
При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след
концертите
си.
Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева". Всички бяха поканени на вечеря в дома на сестра Балтова. Учителят също присъствуваше.
При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след
концертите
си.
Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази! " След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил. След година-две, той отново дойде на концертно турне в България, изнесе концерт в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си. Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно.
към текста >>
След година-две, той отново дойде на
концертно
турне в България, изнесе
концерт
в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си.
Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази! " След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил.
След година-две, той отново дойде на
концертно
турне в България, изнесе
концерт
в София и след това дойде на гости на "Изгрева", но вече придружен от жена си.
Ние знаехме целия случай и се усмихвахме дружелюбно. Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра? " Братът имал две кандидатки за женитба.
към текста >>
А долу да има салон за
концерти
, музикални стаи, библиотека и трапезария.
Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости.
А долу да има салон за
концерти
, музикални стаи, библиотека и трапезария.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си.
към текста >>
26.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме
концерти
в салона на "Изгрева", пред Учителя.
И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее.
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме
концерти
в салона на "Изгрева", пред Учителя.
Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти. Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти.
към текста >>
Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат
концерти
.
Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно.
Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат
концерти
.
Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти. Това бяха дивни години и за двама ни. Той имаше хубав глас.
към текста >>
Приятелите запитваха кой ще изнесе
концерт
?
Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти.
Приятелите запитваха кой ще изнесе
концерт
?
Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти. Това бяха дивни години и за двама ни. Той имаше хубав глас. Веднъж той пееше една народна песен.
към текста >>
Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези
концерти
.
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти. Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко".
Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези
концерти
.
Това бяха дивни години и за двама ни. Той имаше хубав глас. Веднъж той пееше една народна песен. Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя.
към текста >>
27.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при даването на
концерти
.
" - запита Кирил. Учителят допълни: "Не, рекох, тъй са добре. Дайте ги да се отпечатат! " По този начин, през 1938 година се създаде първата песнарка в сини корици. Как е станало издаването на втората от 1942 година, не зная.
По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при даването на
концерти
.
Трябва още да добавя, че като музиканти, Асенчо и Кирил си завиждаха и се ревнуваха. Но Асен не записа песните и не направи песнарката, а Кирил стори това. Кирил беше изпълнен целият със свещено чувство пред Учителя. Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога.
към текста >>
Концертите
, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства.
Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум.
Концертите
, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства.
Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.
към текста >>
Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям
концерт
в
концертната
зала на Военния клуб.
Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.
Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям
концерт
в
концертната
зала на Военния клуб.
Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите. Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града. По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време. Хорът стана многочислен.
към текста >>
Много често, при наши празненства, имахме
концерти
.
След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър. Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър. След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова. Така репертоарът се разшири. Радвахме се на красиви разработки.
Много често, при наши празненства, имахме
концерти
.
От града идваха да ни слушат. Салонът винаги биваше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействуваше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му.
към текста >>
Музикантите, които даваха
концерти
в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги биваше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействуваше много благоприятно.
Музикантите, които даваха
концерти
в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото.
към текста >>
Учителят ходеше на всички по-добри
концерти
в града.
Когато погледнах Учителя, останах поразена. Той изглеждаше като млад момък. И докато ахна от учудване, Той се преобрази - стана пак такъв, какъвто Го знаехме. Обърна се към мен и се усмихна. Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме.
Учителят ходеше на всички по-добри
концерти
в града.
Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение. Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя.
към текста >>
Върнали се след
концертите
, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение.
Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Учителят ходеше на всички по-добри концерти в града. Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше.
Върнали се след
концертите
, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение.
Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше. Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост. Окултните начала в музикалния живот на Школата бяха заложени още през 1922 година. Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя.
към текста >>
28.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Веднъж дадохме вокален
концерт
с Митко Сотиров, тогава мой съпруг.
"Музикалните опитности на учениците" Животът на Школата течеше естествено чрез Словото на Учителя и чрез Неговите песни. Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно.
Веднъж дадохме вокален
концерт
с Митко Сотиров, тогава мой съпруг.
След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията".
към текста >>
След
концерта
Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят.
"Музикалните опитности на учениците" Животът на Школата течеше естествено чрез Словото на Учителя и чрез Неговите песни. Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг.
След
концерта
Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят.
Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея.
към текста >>
Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на
концерти
и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи.
Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник.
Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на
концерти
и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи.
Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват. Така ти се свързваш и черпиш от тях." Значи човек трябва да има съзнание, което да е полифонично спрямо съзнанията на другите музиканти. А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура.
към текста >>
Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един
концерт
тя беше облечена в рокля с бананов цвят.
А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда.
Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един
концерт
тя беше облечена в рокля с бананов цвят.
Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа.
към текста >>
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален
концерт
в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален
концерт
в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста.
към текста >>
Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде
концерт
в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите.
Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него.
Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде
концерт
в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите.
Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас.
към текста >>
След обеда имаше
концерт
.
Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд. Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме. Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме.
След обеда имаше
концерт
.
Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва. После се разпръсквахме сред борчетата и правехме гимнастика. Така започваше денят на ученика в Школата.
към текста >>
Правеха се
концерти
и следобед.
Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд. Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме. Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт.
Правеха се
концерти
и следобед.
Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва. После се разпръсквахме сред борчетата и правехме гимнастика. Така започваше денят на ученика в Школата.
към текста >>
29.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Последният
концерт
пред Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново.
"Последният
концерт
пред Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново.
Сега на това място се намира почивен дом "Верила". При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни. Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас.
към текста >>
Това беше последният
концерт
пред Всемировия Учител.
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание.
Това беше последният
концерт
пред Всемировия Учител.
Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>
Така, чрез този последен
концерт
, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя.
Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
Така, чрез този последен
концерт
, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя.
Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават.
към текста >>
30.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Когато прочетох преди години за този
концерт
- случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко.
И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна.
Когато прочетох преди години за този
концерт
- случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко.
А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи. Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева". Учителят донесе една цигулка. Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов.
към текста >>
31.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Създадоха се условия за
концерти
.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон.
Създадоха се условия за
концерти
.
Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия. Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно.
към текста >>
Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха
концертите
с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти.
Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха
концертите
с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия.
Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат.
към текста >>
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и
концертите
продължиха усилено.
Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор.
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и
концертите
продължиха усилено.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
към текста >>
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи
концертите
и почти всички мероприятия на "Изгрева".
Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор. След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи
концертите
и почти всички мероприятия на "Изгрева".
Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие.
към текста >>
В
концертните
изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов.
" Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията. Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
В
концертните
изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов.
Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти. Не се смущавахме от Учителя.
към текста >>
Давахме и самостоятелни
концерти
.
Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение. В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров.
Давахме и самостоятелни
концерти
.
Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа. Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие! " Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път".
към текста >>
Даже след един
концерт
каза: "Имаше присъствие!
Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти. Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа.
Даже след един
концерт
каза: "Имаше присъствие!
" Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам! " Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички. На другия ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох?
към текста >>
Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде
концерт
в салона пред Учителя.
Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това.
Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде
концерт
в салона пред Учителя.
Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си.
към текста >>
Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе
концерт
в салона.
Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя.
Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе
концерт
в салона.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда.
към текста >>
Вече няколко пъти изнася
концерти
пред братята и сестрите през последните две години.
Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й, разведе се внучката й, остава да се развеждат и правнуците. Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега.
Вече няколко пъти изнася
концерти
пред братята и сестрите през последните две години.
Лиляна Табакова - оперна певица - даваше концерти, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея. Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството. Няколко пъти изнесе концерти на Седемте езера на Рила. Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов.
към текста >>
Лиляна Табакова - оперна певица - даваше
концерти
, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея.
Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й, разведе се внучката й, остава да се развеждат и правнуците. Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега. Вече няколко пъти изнася концерти пред братята и сестрите през последните две години.
Лиляна Табакова - оперна певица - даваше
концерти
, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея.
Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството. Няколко пъти изнесе концерти на Седемте езера на Рила. Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина.
към текста >>
Няколко пъти изнесе
концерти
на Седемте езера на Рила.
Разведе се дъщеря й, разведе се внучката й, остава да се развеждат и правнуците. Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега. Вече няколко пъти изнася концерти пред братята и сестрите през последните две години. Лиляна Табакова - оперна певица - даваше концерти, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея. Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството.
Няколко пъти изнесе
концерти
на Седемте езера на Рила.
Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище.
към текста >>
На някои от
концертите
в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор.
На някои от
концертите
в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери.
към текста >>
32.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха
концерти
в зала "България".
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха
концерти
в зала "България".
Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо.
към текста >>
Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на
концерт
.
"Паневритмията на слънцето за "Изгрева" През времето на Школата в София идваха големи музиканти, които изнасяха концерти в зала "България". Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа.
Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на
концерт
.
Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите".
към текста >>
Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме
концерта
.
Музикална София не беше голяма, но музикалният елит беше на висотата на онези музиканти, които идваха на гастроли тук от цяла музикална Европа. Тогава приятелите купуваха билети, поканваха Учителя и с Него пристигахме на концерт. Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо.
Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме
концерта
.
Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство. Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на концерт. Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави.
към текста >>
Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на
концерт
.
Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство.
Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на
концерт
.
Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави. Отново седяхме на балкона, на първия ред и наблюдавахме. В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията. За обикновеното гражданство това не бе благоприлично, разни балерини да си показват голите тела.
към текста >>
33.
5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Музикални мигове в Пътя на ученика." На
концерт
с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството.
"Музикални мигове в Пътя на ученика." На
концерт
с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството.
Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети. Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма.
към текста >>
Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните
концерти
, като Му изпращаха и билети.
"Музикални мигове в Пътя на ученика." На концерт с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството.
Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните
концерти
, като Му изпращаха и билети.
Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица.
към текста >>
Веднъж донесоха на Учителя два билета за
концерта
на цигулар в зала "България".
"Музикални мигове в Пътя на ученика." На концерт с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството. Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети.
Веднъж донесоха на Учителя два билета за
концерта
на цигулар в зала "България".
Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя.
към текста >>
"Учителят те кани да отидеш с Него на
концерт
." Руси остава като гръмнат.
Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица. Но Руси е гърбав, непредставителен, неподходящ да придружава Учителя. Тъй си мислят сестрите. Връщат се при Учителя и Му казват: "Има брат, само брат Руси е тук." Учителят казва: "Поканете него." Сестрите, макар неохотно, отиват и чукат на барачката. Излиза Руси.
"Учителят те кани да отидеш с Него на
концерт
." Руси остава като гръмнат.
"Ама мене ли ме кани? " "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява. "Ама наистина ли мен кани Учителят? " Сестрите казват: "Тебе кани да Го придружиш. Стягай се по-бързо, че няма много време!
към текста >>
34.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Сламената шапка и общественот о мнение" Учителят често посещаваше
концерти
.
"Сламената шапка и общественот о мнение" Учителят често посещаваше
концерти
.
Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в залa "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си.
към текста >>
Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав
концерт
.
"Сламената шапка и общественот о мнение" Учителят често посещаваше концерти.
Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав
концерт
.
Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в залa "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството.
към текста >>
Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за
концерт
в залa "България" на един голям цигулар.
"Сламената шапка и общественот о мнение" Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя.
Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за
концерт
в залa "България" на един голям цигулар.
Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме.
към текста >>
После, на излизане от
концерта
- пак същото - Учителят грее със сламената си шапка.
Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си.
После, на излизане от
концерта
- пак същото - Учителят грее със сламената си шапка.
Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама? " Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин.
към текста >>
" Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на
концерта
.
Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото - Учителят грее със сламената си шапка. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?
" Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на
концерта
.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
към текста >>
35.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си
концерт
, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри.
Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин? Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина.
Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си
концерт
, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри.
Учителят бе казал: "Това Учение и това Слово е за вас, които сте в тази Школа. За света аз ще ви дам друго нещо. За света ще останат вашите дела, които да благоухаят на Чистота и на Съвършенство, защото само чистите по сърце ще видят Бога и Бог се проявява в човека само чрез Чистота и Съвършенство в малките дела." Ето това е Пътят. Друг път няма. Това е Пътят на Школата.
към текста >>
36.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
"
Концерт
" На срещите на младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал във Виена.
"
Концерт
" На срещите на младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал във Виена.
Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си цигулката си и единствени теми за разговор с него бяха музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше Своите беседи на "Оборище" 14. В сряда беседите бяха за общия окултен клас, в петък - за младежкия, а в неделя от десет часа - за всички, включая и гражданството. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със Себе Си Своята цигулка.
към текста >>
Тези два
концерта
оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях.
Никога не бях слушал Учителя да свири така, нито пък съм слушал такава музика. Дуетът продължи доста време и двамата прибраха цигулките. Учителят започна Своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика.
Тези два
концерта
оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях.
По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков".
към текста >>
По това време често ходех на
концерти
, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене.
Дуетът продължи доста време и двамата прибраха цигулките. Учителят започна Своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях.
По това време често ходех на
концерти
, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене.
Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят.
към текста >>
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този
концерт
.
Стана въпрос за музиката. Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в салона на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това". Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя?
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този
концерт
.
Търсех доказателство. По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си.
към текста >>
Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли
концерта
, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му?
По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих.
Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли
концерта
, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт". Разбрах, помълчахме малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки за целия този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него. Друг беше цигуларят, който бе влязъл в него и свиреше заедно с Учителя. Името на този цигуларски дух остана в тайна.
към текста >>
" Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв
концерт
".
Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих. Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" 14 преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв
концерт
".
Разбрах, помълчахме малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки за целия този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него. Друг беше цигуларят, който бе влязъл в него и свиреше заедно с Учителя. Името на този цигуларски дух остана в тайна. Но остана случаят, а той говори вече много и за всичко.
към текста >>
37.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат
концерт
.
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат
концерт
.
Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
към текста >>
38.
7_04 Да бих Те слушал, Господи!
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Редовно вземаше участие в
концертите
на "Изгрева".
"Да бих Те слушал, Господи! " Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано. Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона.
Редовно вземаше участие в
концертите
на "Изгрева".
Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя.
към текста >>
39.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Особено тържествени бяха
концертите
след общ обед.
"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова. Тя беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене.
Особено тържествени бяха
концертите
след общ обед.
Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз казах: "Защо, сестра, така мислите?
към текста >>
40.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе
концерт
пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе
концерт
пред Учителя.
Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>
След заминаването Му тя изнесе
концерт
в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе
концерт
в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
През цялото време на Школата имаше
концерти
.
Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога!
През цялото време на Школата имаше
концерти
.
Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път.
към текста >>
41.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава
концерти
на видни музиканти - пианисти, цигулари и други.
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава
концерти
на видни музиканти - пианисти, цигулари и други.
Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София. Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти. Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците?
към текста >>
Той посещаваше без изключение
концертите
на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София.
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други.
Той посещаваше без изключение
концертите
на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София.
Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти. Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците? " Учителят премълча.
към текста >>
Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните
концерти
.
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други. Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София. Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София.
Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните
концерти
.
Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците? " Учителят премълча. След време Кършовски нарисува портрет на Учителя и Той отиде на изложбата му. След това Цветана Симеонова нарисува портрет на Учителя и Той отиде на нейната изложба. Накрая Цветана Щилянова нарисува портрет на Учителя и Той отиде и на нейната изложба.
към текста >>
Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате
концертите
на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците?
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други. Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София. Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти.
Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате
концертите
на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците?
" Учителят премълча. След време Кършовски нарисува портрет на Учителя и Той отиде на изложбата му. След това Цветана Симеонова нарисува портрет на Учителя и Той отиде на нейната изложба. Накрая Цветана Щилянова нарисува портрет на Учителя и Той отиде и на нейната изложба. Това иде да покаже, че Учителят отиваше на техните изложби не затова, че там е изложен Неговият портрет, а защото рисувайки Го художниците са създали в съзнанието си чрез образа Му отношение към Него.
към текста >>
Така Учителят посети
концерта
на италианския цигулар Чомпи.
Това иде да покаже, че Учителят отиваше на техните изложби не затова, че там е изложен Неговият портрет, а защото рисувайки Го художниците са създали в съзнанието си чрез образа Му отношение към Него. Ето затова Учителят отиде на техните изложби. Защото бяха създали това отношение към Него. А при музикантите връзката бе по- друга. Те изпълняваха класически репертоар, а ние знаехме мнението на Учителя за великите музиканти и за тяхната мисия на земята.
Така Учителят посети
концерта
на италианския цигулар Чомпи.
По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение.
към текста >>
По-късно я помолиха да даде
концерт
на "Изгрева", но тя отново отказа.
Кога я беше слушал, аз не зная. Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една песен от Учителя, за да я изпее на сцената. Вероятно Учителят е бил съгласен, защото Паша никога не би направила нещо без да го попита. Но Морфова не се съгласила да я изпее, под влияние на общественото мнение. Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една песен от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно.
По-късно я помолиха да даде
концерт
на "Изгрева", но тя отново отказа.
Това бяха певци и музиканти, родени сред българския народ именно за това - да работят с музиката на Учителя и да Му бъдат в помощ. А какво се оказа? - Точно обратното. Но Той я ценеше като педагог и изпращаше при нея наши братя и сестри да се учат. Той я ценеше за това нейно качество на педагог и оценяваше нейния музикален талант като певица.
към текста >>
42.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на
концерт
в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив.
Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.
Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на
концерт
в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив.
Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я довежда на "Изгрева".
към текста >>
Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат
концерт
в Пловдив.
И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше.
Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат
концерт
в Пловдив.
Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство.
към текста >>
Това беше официален
концерт
.
Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт.
Това беше официален
концерт
.
Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра.
към текста >>
43.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения
концерт
на земята и във Вселената.
Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа. А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога.
Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения
концерт
на земята и във Вселената.
Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето. Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето.
към текста >>
Защото страданията на човеците и техните души са Божествен
концерт
за Небето.
Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа. А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога. Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо?
Защото страданията на човеците и техните души са Божествен
концерт
за Небето.
А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето. Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето. Когато в човешкия ум влезе Светлината на Словото; Когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото; Когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото - тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече Син на Бога Живаго. И тогава ще върви от Слава в Слава - ще влезне в Света на Истината и ще се движи с нейната Светлина, т.е.
към текста >>
А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен
концерт
- или на земята, или на Небето.
А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога. Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа.
А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен
концерт
- или на земята, или на Небето.
Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето. Когато в човешкия ум влезе Светлината на Словото; Когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото; Когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото - тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече Син на Бога Живаго. И тогава ще върви от Слава в Слава - ще влезне в Света на Истината и ще се движи с нейната Светлина, т.е. Слава, в небесните селения на Духа. Тогава ще чуе движенията на тези селения на Духа, на тези небесни сфери като музика и ще види тази музика като Хармония от движенията на тези сфери.
към текста >>
44.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Те трябва да бъдат качени на
концертния
подиум и да изпълняват музиката на Учителя.
Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява.
Те трябва да бъдат качени на
концертния
подиум и да изпълняват музиката на Учителя.
Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител.
към текста >>
Но те трябва да бъдат качени на онзи
концертен
подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя.
И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя.
Но те трябва да бъдат качени на онзи
концертен
подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя.
Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции.
към текста >>
Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но
концертът
да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя.
Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре.
Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но
концертът
да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя.
Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции. Общество "Бяло Братство" е духовно общество, което изучава и прилага Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно! Учението на Школата на Великия Учител е единствено по рода си във Вселената, в Космоса, в Духовния свят и в Слънчевата система. Учението на Школата на Великия Учител е на върха на човешката цивилизация от знания, познания и човешки опит.
към текста >>
45.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА
,
,
ТОМ 2
по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-
концерт
по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.
А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год. Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год.
по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-
концерт
по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София.
Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна.
към текста >>
46.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
в Драматичен театър „София" се организира
концерт
-рецитал по Слово и музика на Учителя.
Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя. Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично. След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд. 1994 г., ISBN 954-8091 -08-9.) 2. По случай 130 години от рождението на Учителя Дънов на 22 май 1994 г.
в Драматичен театър „София" се организира
концерт
-рецитал по Слово и музика на Учителя.
За пръв път публично се оповести „Призвание към народа ми -български синове не семейството славянско". За тържеството бе отпечатано самото Призвание, като бе ползвано фото-копие от оригинала и дадени обяснителни бележки. (ISBN 954-8091-16Х.) 3. По случай рождения ден на Учителя -12 юли 1994 г. и 130 годишнината Му, бе отпечатан „Вечният Завет на Духа" (ISBN 954-8091-22-4), съдържащо послание на Учителя към учениците Му.
към текста >>
47.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При нас винаги имаше
концерти
и затова ни бе необходима сцена.
Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона. За тази част, която се продължи се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг.
При нас винаги имаше
концерти
и затова ни бе необходима сцена.
Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано „фингер" и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова.
към текста >>
48.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Много от музикантите в града преди
концерт
идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици.
Много от музикантите в града преди
концерт
идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева.
Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес.
към текста >>
Всички големи музиканти, които изнасяха
концерти
в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен
концерт
.
Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани.
Всички големи музиканти, които изнасяха
концерти
в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен
концерт
.
Някои от тези музиканти по покана на наши приятели идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала България. А около Него имаше винаги по 2-3 приятели. А почти целия Изгрев беше в салона. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни.
към текста >>
49.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И тогава всеки един от представителите канеше Учителя или на
концерт
или на литературно четене или на художествена изложба.
Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение. Така участваха всички. Излизат музиканти и изсвирват някоя разработка на Учителя предварително одобрена от Него.
И тогава всеки един от представителите канеше Учителя или на
концерт
или на литературно четене или на художествена изложба.
Учителят се интересуваше живо от науката, изкуствата и процесите в обществото. Имаше широки интереси и използваше, всеки който имаше връзка с тези области и черпеше примери, които след това ги изнасяше в беседите. Например Той не изпускаше общата художествена изложба, която всяка година се правеше. Обикновено ние с Мария Тодорова Го завеждахме и отивахме наедно и дори има една интересна снимка: Учителят, Мария и Боян Боев пред художествената изложба. Учителят разглеждаше подробно и внимателно изложбата.
към текста >>
50.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Студентите давали
концерт
.
Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ.
Студентите давали
концерт
.
Те знаели, че Той свири на цигулка и те Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: „Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се." Значи на тази тема е песента.
към текста >>
51.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По онова време сестра Мария изнасяше
концерти
самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената
концертна
зала в София.
Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно. От тогава всички класове и беседи на Учителя стават сутрин рано. Така че сестра Мария има тази заслуга.
По онова време сестра Мария изнасяше
концерти
самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената
концертна
зала в София.
Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка. Тя завърши музикалната академия с хубав успех.
към текста >>
52.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на
концертна
зала.
Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца.
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на
концертна
зала.
Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя. Така че тя има точен архив, който пази ревниво и никому не го дава. 9. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази като талисман.
към текста >>
53.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Който иска да слуша и да изпълнява песните на Марин Камбуров, да се съберат отделно, да си направят
концерт
, но не и да ангажират Школата на Учителя.
Дори се стигна до там, че някъде в провинцията започнаха да изпълняват някои лични песни на приятели, да ги приемат като Братски песни, че се стигна и до там да изместят песните на Учителя от Братските събрания. Такъв случай имахме с песните на Марин Камбуров, които се изпълняваха на братските събрания толкова много, че те изместиха песните на Учителя. Според мен Марин Камбуров е творец и като такъв има право да пише песни, да му се изпълняват песните от когото и да е, но не на братски събрания и то на онези събрания, които са за Словото на Учителя и музиката на Учителя. Прави ли се това, това вече не са братски събрания и това вече не е Школа на Учителя. А точно това се правеше десетилетия наред в Преслав, че това се прехвърли дори и в други братства, че дори накрая се изпълняваха на съборите на братската градина в Айтос.
Който иска да слуша и да изпълнява песните на Марин Камбуров, да се съберат отделно, да си направят
концерт
, но не и да ангажират Школата на Учителя.
И на Изгрева се явиха такива мераци от нашите музиканти, но ние им се противопоставихме. Школата на Учителя е за музиката и Словото на Учителя. За останалите творци светът е много широк и там има стотици зали и хиляди слушатели, които ще ги очакват. Това е разрешението на задачата. Учителят винаги започваше беседата си с песен и завършваше с песен.
към текста >>
54.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Концерти
на Рила -189 57.
Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54. Беседи на Рила -187 55. Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. -188 56.
Концерти
на Рила -189 57.
Последните екскурзии с Учителя до Рила -189 58. Екскурзии от с. Мърчаево до Витоша -190 59. Последни дни -191 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част първа - Окованият ангел на Изгрева 1. Животът на Братството след заминаването на Учителя -192 2.
към текста >>
55.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
беше подготвен благотворителен
концерт
и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
беше подготвен благотворителен
концерт
и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на
концерта
бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на
концерта
бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>
Това бе първия
концерт
след промените в България от 10 ноември 1989 г.
той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
Това бе първия
концерт
след промените в България от 10 ноември 1989 г.
след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>
след което се изнесоха досега над десет
концерти
в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов.
Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г.
след което се изнесоха досега над десет
концерти
в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов.
Той бе предтеча.
към текста >>
56.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски
концерти
.
Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд.
Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски
концерти
.
Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
57.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Друг път отиваха музиканти, изнасяха
концерти
пред палатката, било класическа музика, било от песните на Учителя.
Който искаше да отиде при Учителя, отиваше там. Имаше пейка, масичка, столче. Ще го видите това на снимките направени по това време. Можеш да седнеш и да разговаряш при Учителя. Понякога се събираха по няколко души на общ разговор.
Друг път отиваха музиканти, изнасяха
концерти
пред палатката, било класическа музика, било от песните на Учителя.
Учителят много обичаше да Го посетят, разговаряше с всички, беше много доволен когато Му задаваха сериозни въпроси из братския живот. Тогава казваше: „Това искам да чуя от вас". След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото. Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх.
към текста >>
58.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След един такъв необичаен
концерт
Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът".
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят.
След един такъв необичаен
концерт
Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът".
Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата.
към текста >>
59.
46. БЛИЗНАЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли
концерти
и са играели танци.
Вторият Близнак навлиза в скалиста долина скалиста и сенчеста, заобиколена от отвесни скали. Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава.
При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли
концерти
и са играели танци.
Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде.
към текста >>
60.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха
концерти
като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме.
За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше.
Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха
концерти
като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме.
Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя.
към текста >>
Изнесете си вие
концерт
по ваше време!
Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя.
Изнесете си вие
концерт
по ваше време!
Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика.
към текста >>
Тук те дадоха един голям
концерт
.
Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя. Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист.
Тук те дадоха един голям
концерт
.
Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт.
към текста >>
Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един
концерт
на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето".
Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България.
Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един
концерт
на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето".
Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера.
към текста >>
Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен
концерт
.
Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето".
Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен
концерт
.
Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята.
към текста >>
Никога не бяха свирили на такъв
концертен
подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон.
Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа.
Никога не бяха свирили на такъв
концертен
подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон.
„Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него.
към текста >>
61.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КОНЦЕРТИ
НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед.
56 .
КОНЦЕРТИ
НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място.
към текста >>
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята
концертна
програма.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място.
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята
концертна
програма.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки.
към текста >>
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша
концерта
.
До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша
концерта
.
Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение.
към текста >>
62.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-
концерт
състоял се на 29 януари 1995 г.
Призвание към народа ми Български Синове-на Семейството Славянско II. Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия. III. Учителят за Мисията на Славянството. IV. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света.
Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-
концерт
състоял се на 29 януари 1995 г.
в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление.
към текста >>
със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания
концерт
-рецитал, който бе осъществен за първи път в България.
Политическата си свобода българите дължат Нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат както направиха евреите. Казано от Учителя в 1911 г. в гр. Търново. Забележка: Пълният текст на „Призванието" бе публикувано от издателство „Бяло Братство" през 1994 г.
със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания
концерт
-рецитал, който бе осъществен за първи път в България.
ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта на Учителя Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и аз ще ти се изявя. Концерт по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков. Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев.
към текста >>
Концерт
по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков.
Забележка: Пълният текст на „Призванието" бе публикувано от издателство „Бяло Братство" през 1994 г. със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания концерт-рецитал, който бе осъществен за първи път в България. ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта на Учителя Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и аз ще ти се изявя.
Концерт
по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков.
Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев. Вход свободен. 22 май 1994 г. 11 ч. Драматичен театър „София" II.
към текста >>
се състоя рецитал-
концерт
„МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.
Защото: То е Духът Божий на Славата. То е Силата Господня на Виделината. То е Животът Христов на Светлината. Амин. (Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр. 334-340) Обзорът „Мисията на Славянството" по Слово на Учителя Дънов подготви д-р Вергилий Кръстев" ПОСЛЕСЛОВ На 29 януари 1995 г., неделя, в 11 ч.
се състоя рецитал-
концерт
„МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.
Накрая концертът завърши със следните думи: През 1920 г. Учителят Дънов свали от небесните висоти песента „Братство, Единство". Това е зовът на ангел Елохил, ръководителят на целокупното Славянство. Този зов започва така: „Братство - Единство ние искаме Зовът на любовта ние пускаме Мирът на радостта ние викаме благ живот в нас да вливаме." Тази песен е химнът на Обединеното Славянство. Славянството ще бъде обединено.
към текста >>
Накрая
концертът
завърши със следните думи: През 1920 г.
То е Силата Господня на Виделината. То е Животът Христов на Светлината. Амин. (Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр. 334-340) Обзорът „Мисията на Славянството" по Слово на Учителя Дънов подготви д-р Вергилий Кръстев" ПОСЛЕСЛОВ На 29 януари 1995 г., неделя, в 11 ч. се състоя рецитал-концерт „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.
Накрая
концертът
завърши със следните думи: През 1920 г.
Учителят Дънов свали от небесните висоти песента „Братство, Единство". Това е зовът на ангел Елохил, ръководителят на целокупното Славянство. Този зов започва така: „Братство - Единство ние искаме Зовът на любовта ние пускаме Мирът на радостта ние викаме благ живот в нас да вливаме." Тази песен е химнът на Обединеното Славянство. Славянството ще бъде обединено. Ще бъде. Амин.
към текста >>
Концертът
се състоя пред 300 зрители в „Дом на техниката", ул.
Славянството ще бъде обединено. Ще бъде. Амин. С този химн закриваме днешното тържество за мисията на славянството по слово и музика на Учителя Дънов - Беинса Дуно. Ще я изпеем всички. Всички станали на крака я изпяха.
Концертът
се състоя пред 300 зрители в „Дом на техниката", ул.
„Раковски" 108,11 етаж, зала 4 на 29 януари, неделя от 11 часа в град София - България.
към текста >>
63.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни
концерти
пред наши братя и сестри и поканени гости.
Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер.
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни
концерти
пред наши братя и сестри и поканени гости.
Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
към текста >>
Такива бяха
концертите
на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.
сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости.
Такива бяха
концертите
на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.
По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах.
към текста >>
По-късно слушахме твърде хубавия
концерт
на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори.
се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.
По-късно слушахме твърде хубавия
концерт
на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори.
Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи.
към текста >>
Третият
концерт
, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
-петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори.
Третият
концерт
, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас.
към текста >>
С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на
концерта
, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на
концерта
, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им.
към текста >>
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния
концерт
за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния
концерт
за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство.
към текста >>
64.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Част от музикантите скочиха и бяха готови за
концерт
.
Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове.
Част от музикантите скочиха и бяха готови за
концерт
.
Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт.
към текста >>
Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен
концерт
.
Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя.
Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен
концерт
.
Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем.
към текста >>
Концертът
бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев.
Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова.
Концертът
бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев.
Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите.
към текста >>
За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи
концертна
деятелност.
А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова.
За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи
концертна
деятелност.
Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя.
към текста >>
Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за
концертен
подиум, за сцена и за салон, както и за публика.
Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем.
Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за
концертен
подиум, за сцена и за салон, както и за публика.
Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова.
към текста >>
Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на
концертен
подиум, се направи първи пробив.
Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя.
Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на
концертен
подиум, се направи първи пробив.
Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира.
към текста >>
Следващият проблем след осъществения
концерт
през м.
Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя.
Следващият проблем след осъществения
концерт
през м.
април 1990 г., който бе пръв концерт, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите. Колкото музиканти, толкова и идеи. Трябваше някой да поеме ролята на организатор, но никой не позволяваше на онзи, който трябваше да ги организира. Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти.
към текста >>
април 1990 г., който бе пръв
концерт
, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите.
А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя. Следващият проблем след осъществения концерт през м.
април 1990 г., който бе пръв
концерт
, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите.
Колкото музиканти, толкова и идеи. Трябваше някой да поеме ролята на организатор, но никой не позволяваше на онзи, който трябваше да ги организира. Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти. На 15 юни 1991 г.
към текста >>
по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах
концерт
в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя.
Колкото музиканти, толкова и идеи. Трябваше някой да поеме ролята на организатор, но никой не позволяваше на онзи, който трябваше да ги организира. Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти. На 15 юни 1991 г.
по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах
концерт
в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя.
За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост.
към текста >>
Беше направена подготовка на
концерт
.
Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти. На 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България".
Беше направена подготовка на
концерт
.
Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г.
към текста >>
Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу
концерта
воглаве с неговия председател.
Но това не бе му позволено от самите музиканти. На 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт.
Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу
концерта
воглаве с неговия председател.
Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев.
към текста >>
Те искаха
концертен
подиум и те бяха изведени от моя милост.
по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите.
Те искаха
концертен
подиум и те бяха изведени от моя милост.
Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта.
към текста >>
Концертът
бе повече от сполучлив.
За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост.
Концертът
бе повече от сполучлив.
През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта. Беше посветен на годишнината на Георги Куртев.
към текста >>
Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път
концерт
в Градския салон на гр.
Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев.
Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път
концерт
в Градския салон на гр.
Айтос, като финансирах концерта. Беше посветен на годишнината на Георги Куртев. Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон.
към текста >>
Айтос, като финансирах
концерта
.
Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр.
Айтос, като финансирах
концерта
.
Беше посветен на годишнината на Георги Куртев. Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват?
към текста >>
Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на
концертните
подиуми от музиканти професионалисти.
Беше посветен на годишнината на Георги Куртев. Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват?
Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на
концертните
подиуми от музиканти професионалисти.
По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г.
към текста >>
По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат
концерти
по Негова музика в музикалните зали на големите градове.
Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват? Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на концертните подиуми от музиканти професионалисти.
По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат
концерти
по Негова музика в музикалните зали на големите градове.
Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти.
към текста >>
Пловдив е изнесен такъв
концерт
.
Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват? Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на концертните подиуми от музиканти професионалисти. По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр.
Пловдив е изнесен такъв
концерт
.
Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова.
към текста >>
софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха
концерти
.
По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г.
софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха
концерти
.
Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда.
към текста >>
За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за
концертни
изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова.
Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам.
За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за
концертни
изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова.
Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така.
към текста >>
Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят
концерт
с музиката на Учителя и да правят пропаганда.
софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие.
Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят
концерт
с музиката на Учителя и да правят пропаганда.
Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото. Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае.
към текста >>
бил извикан за
концерт
в Англия.
Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г.
бил извикан за
концерт
в Англия.
Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски.
към текста >>
Там организаторите на
концерта
му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят.
302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия.
Там организаторите на
концерта
му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят.
И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя.
към текста >>
на един от
концертите
, които аз организирах в София.
От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г.
на един от
концертите
, които аз организирах в София.
Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща.
към текста >>
по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България"
концерт
по музиката на Учителя.
Когато започнат да се превъзнасят, аз задавам този въпрос: забележете, никой не знае кой е написал текста и кой е дал музикалния текст на песните. Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г.
по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България"
концерт
по музиката на Учителя.
Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено.
към текста >>
А то е да се изнесе
концерт
в голямата зала „България".
Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя.
А то е да се изнесе
концерт
в голямата зала „България".
До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул.
към текста >>
Започнах подготовка за чествуването и организирането на
концерта
.
Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994).
Започнах подготовка за чествуването и организирането на
концерта
.
На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева.
към текста >>
„Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен
концерт
пред 400 души публика, в който
концерт
участвуваха Ина Дойнова - ел.
До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул.
„Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен
концерт
пред 400 души публика, в който
концерт
участвуваха Ина Дойнова - ел.
орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат.
към текста >>
Това бе първият
концерт
, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на
концерта
бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева.
Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя.
Това бе първият
концерт
, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на
концерта
бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева.
Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя.
към текста >>
Концертът
бе успешен.
На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева.
Концертът
бе успешен.
По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя. До сега в Пловдив не е изнесен такъв концерт, какъвто трябва да бъде.
към текста >>
Но той не им помогна да направят
концерт
за годишнината на Учителя.
Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план.
Но той не им помогна да направят
концерт
за годишнината на Учителя.
До сега в Пловдив не е изнесен такъв концерт, какъвто трябва да бъде. През 1992 г. музиканти от София изнесоха концерт в камерна обстановка. Музиканти има по избор, професионалисти, умеещи и можещи, но няма кой да ги организира. Причината е друга.
към текста >>
До сега в Пловдив не е изнесен такъв
концерт
, какъвто трябва да бъде.
Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя.
До сега в Пловдив не е изнесен такъв
концерт
, какъвто трябва да бъде.
През 1992 г. музиканти от София изнесоха концерт в камерна обстановка. Музиканти има по избор, професионалисти, умеещи и можещи, но няма кой да ги организира. Причината е друга. На времето в Пловдив е имало голяма спи-ритическа група.
към текста >>
музиканти от София изнесоха
концерт
в камерна обстановка.
Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя. До сега в Пловдив не е изнесен такъв концерт, какъвто трябва да бъде. През 1992 г.
музиканти от София изнесоха
концерт
в камерна обстановка.
Музиканти има по избор, професионалисти, умеещи и можещи, но няма кой да ги организира. Причината е друга. На времето в Пловдив е имало голяма спи-ритическа група. И около Михаил Стоицев са работили спиритисти, медиуми и има написани стотици тетрадки от спиритическите им сеанси. Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива.
към текста >>
Въпрос: Варненци изнесоха ли
концерт
по музика на Учителя?
Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива. А където веднъж са се разигравали спиритически сеанси, на същото място отново се явяват духовете да разиграват заслепените както си искат и могат. А те са особено вещи в разиграването. Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум.
Въпрос: Варненци изнесоха ли
концерт
по музика на Учителя?
И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр.
към текста >>
А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв
концерт
.
Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата.
А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв
концерт
.
Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители.
към текста >>
Ето защо при всеки един
концерт
, който аз организирах, изпращах покани до всички ръководители на Братствата в България, като не забравях и музикантите.
Всеки сам държи изпита си. Музикалния живот на духовно общество „Бяло Братство". Какъв е методът на Учителя? Той е много прост. Един сваля идеята, друг я поднася, трети организира и десетият член от тази верига трябва да я изпълни докрай.
Ето защо при всеки един
концерт
, който аз организирах, изпращах покани до всички ръководители на Братствата в България, като не забравях и музикантите.
Всички прочетоха за идеята, видяха как се организира и сами пожелаха да си организират такива тържества. Онези, които имаха музиканти по места, сами си направиха тържествата и поднесоха на слушателите от музиката на Учителя. Други, които нямаха музиканти ги извикаха от София, от Бургас и от Варна. Сами си реализираха чествуванията без някой да им се налага, какво да правят. Ето, това е методът на Учителя.
към текста >>
в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-
концерт
върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика.
Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма. На 22 май 1994 г.
в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-
концерт
върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика.
За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му.
към текста >>
в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен
концерт
-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа".
А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му. На 21 .IX. 1994 г.
в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен
концерт
-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа".
На 6 XI. 1994 г., неделя, 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя. Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията.
към текста >>
„Раковски" 108 бе изнесен
концерт
-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя.
На 21 .IX. 1994 г. в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа". На 6 XI. 1994 г., неделя, 11 часа в „Дома на техниката", ул.
„Раковски" 108 бе изнесен
концерт
-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя.
Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията. На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя. С този концерт завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя.
към текста >>
„Раковски" 108 бе изнесен
концерт
-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя.
1994 г., неделя, 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя. Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията. На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул.
„Раковски" 108 бе изнесен
концерт
-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя.
С този концерт завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя. Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица концерти. Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха.
към текста >>
С този
концерт
завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя.
„Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя. Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията. На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя.
С този
концерт
завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя.
Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица концерти. Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха.
към текста >>
Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица
концерти
.
Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията. На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя. С този концерт завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя.
Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица
концерти
.
Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха. На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул.
към текста >>
„Раковски" 108 бе организиран
концерт
-рецитал „Мисията на Славянството".
Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха. На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул.
„Раковски" 108 бе организиран
концерт
-рецитал „Мисията на Славянството".
Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г. Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират.
към текста >>
С този
концерт
се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г.
Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха. На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека.
С този
концерт
се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г.
Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум.
към текста >>
Следващият период е изнасянето на индивидуални
концерти
от музиканти-певци и инструменталисти.
Другите останаха за следващата епоха. На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г.
Следващият период е изнасянето на индивидуални
концерти
от музиканти-певци и инструменталисти.
Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум. След като преминат рециталите идва и последният етап.
към текста >>
Ние ги очакваме на
концертния
подиум.
С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г. Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите.
Ние ги очакваме на
концертния
подиум.
След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България".
към текста >>
Трябва да се изнесе голям гала-
концерт
в голямата зала „България".
Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум. След като преминат рециталите идва и последният етап.
Трябва да се изнесе голям гала-
концерт
в голямата зала „България".
За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София.
към текста >>
На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат
концерт
в зала „България".
Ние ги очакваме на концертния подиум. След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка.
На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат
концерт
в зала „България".
Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето".
към текста >>
Моята програма, по която се осъществяват и организират
концертите
в София и няколко
концерти
в страната е съставена лично от мен, като голяма част от
концертите
сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата.
За днешното поколение, това е Заветът на Учителя. Ние можем, ние имаме музикални сили, ние имаме таланти и ще се качим на голямата сцена на зала „България". Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат.
Моята програма, по която се осъществяват и организират
концертите
в София и няколко
концерти
в страната е съставена лично от мен, като голяма част от
концертите
сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата.
В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат.
към текста >>
Искам да обърна внимание, че идеята за
концертите
бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам.
Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат. Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски.
Искам да обърна внимание, че идеята за
концертите
бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам.
Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви.
към текста >>
Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на
концертните
подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя.
В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат.
Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на
концертните
подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя.
Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата.
към текста >>
65.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Концерт
на квартета в Салона на Изгрева 87.
Приемната на Учителя и Посетителите 82. Скрижалите на Духа 83. Беседите 84. Змиярят 85. Аудиторията на Учителя 86.
Концерт
на квартета в Салона на Изгрева 87.
Молитва 88. Съдбата на света и кармата на народите 89. Бомбардировките 90. Зелената повиквателна 91. Топлата питка 92.
към текста >>
Общ обяд и нови дрехи за
концерт
8.
Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5. Друг път няма 6. Силата на идеите и силата на вярата 7.
Общ обяд и нови дрехи за
концерт
8.
Словото и музиката 9. Пликът с парите 10. Търпението 11. Заблуждение и примамки – 12. Къде е Бялото Братство?
към текста >>
66.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира
концерт
и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г.
са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието.
Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира
концерт
и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г.
в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст. Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17.
към текста >>
67.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на
концерта
.
2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина.
По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на
концерта
.
Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите. Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина. По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим.
към текста >>
Подготовката на този
концерт
-рецитал бе свързано с много противодействия.
Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина. По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието".
Подготовката на този
концерт
-рецитал бе свързано с много противодействия.
Трудно откупихме салон, следваха празници около 24 май и персоналът на театъра бе пуснат в отпуск. На генералната репетиция, в събота, салонът беше заключен и нямаше кой да ни отвори. След един час случайно дойде един от второстепенните служители, който си миеше колата. Платихме му една надница, за да ни отвори салона. Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина.
към текста >>
Казах: „
Концертът
ще стане!
Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на средата на сцената. Аз трябваше да се уточня с нея и да обясня какъв е замисъла на онези думи, които са подчертани в нейния текст, и които тя трябва да повтаря, за да може в този момент прожекторите над нея да я облъчат със съответната светлина, докато чете съответния пасаж. На масата тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе. И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас.
Казах: „
Концертът
ще стане!
" Да, Небето бе казало: „Да бъде Виделина". И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят. А Отец на Светлините е Елохим, Бог на Боговете, който носи „Заветът на Бога". А неговият Ангел Елохил ни съдействаше в този миг, защото бе ангел на завета Господен. Елохим е Отец на Светлините и Духът на Виделината.
към текста >>
Те продължиха и на следващия ден, защото имахме затруднения с подготовката на сцената и
концертът
започна с 10 минути закъснение.
И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят. А Отец на Светлините е Елохим, Бог на Боговете, който носи „Заветът на Бога". А неговият Ангел Елохил ни съдействаше в този миг, защото бе ангел на завета Господен. Елохим е Отец на Светлините и Духът на Виделината. Аз се развеселих, а всички бяха умълчани от големите противодействия.
Те продължиха и на следващия ден, защото имахме затруднения с подготовката на сцената и
концертът
започна с 10 минути закъснение.
През това време навън Елена Николова беше отпечатала „Призванието" чрез оригиналния правопис от оригинала, който й бях връчил в едно много хубаво издание. Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя милост. Така че се реализираха онези пророчески думи на Виолета Гиндева, че трябва да се отпечата Призванието с обяснителни бележки. И то излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята.
към текста >>
Концертът
завърши.
Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор.
Концертът
завърши.
Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува.
към текста >>
Концертът
стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията.
Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши.
Концертът
стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията.
За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави.
към текста >>
Тя беше дошла първа от всички участници на
концерта
и си тръгна последна.
" Отговарям: „Такъв е окултният закон. По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! " Тя се успокои. Беше усетила, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА. Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха.
Тя беше дошла първа от всички участници на
концерта
и си тръгна последна.
Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта. Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти. Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка?
към текста >>
Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на
концерта
.
" Тя се успокои. Беше усетила, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА. Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух.
Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на
концерта
.
Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти. Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви?
към текста >>
Преди
концерта
ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти.
Беше усетила, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА. Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта.
Преди
концерта
ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти.
Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец".
към текста >>
Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този
концерт
.
Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта. Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти.
Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този
концерт
.
Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец". И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г.
към текста >>
И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл
концерт
-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г.
Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец".
И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл
концерт
-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г.
се повтори същото. Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този концерт. Тя извика и артиста Юри Ангелов. И двамата бяха водещи на този концерт. Така с нея работихме и при един друг концерт-рецитал „Новата Ева".
към текста >>
Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този
концерт
.
" Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви? " Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец". И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г. се повтори същото.
Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този
концерт
.
Тя извика и артиста Юри Ангелов. И двамата бяха водещи на този концерт. Така с нея работихме и при един друг концерт-рецитал „Новата Ева". Аз й бях предал предварителен текст, от който тя трябваше да подбере подходящи според нея пасажи. Музикалните бяха ми предоставили списък на песните, които те ще изпълняват.
към текста >>
И двамата бяха водещи на този
концерт
.
" Отговорих им: „Яви се Духът на Истината и Той свидетелства за нея, а аз бях очевидец". И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г. се повтори същото. Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този концерт. Тя извика и артиста Юри Ангелов.
И двамата бяха водещи на този
концерт
.
Така с нея работихме и при един друг концерт-рецитал „Новата Ева". Аз й бях предал предварителен текст, от който тя трябваше да подбере подходящи според нея пасажи. Музикалните бяха ми предоставили списък на песните, които те ще изпълняват. Аз ги подредих така, че те да се редуват един след друг и да изпълняват онези песни, както те ги бяха подредили. Предварително си бях извадил основната мисъл от всеки текст на дадена песен и подчертал „ключовата" дума.
към текста >>
Така с нея работихме и при един друг
концерт
-рецитал „Новата Ева".
И което е най-интересното, когато трябваше да издадем следващия по мой замисъл концерт-рецитал - „Мисията на Славянството" на 29 януари 1996 г. се повтори същото. Тя бе също определена, първо от Духа на Истината и след това от мен, да бъде водеща и да чете предварителния текст, който аз бях подготвил за този концерт. Тя извика и артиста Юри Ангелов. И двамата бяха водещи на този концерт.
Така с нея работихме и при един друг
концерт
-рецитал „Новата Ева".
Аз й бях предал предварителен текст, от който тя трябваше да подбере подходящи според нея пасажи. Музикалните бяха ми предоставили списък на песните, които те ще изпълняват. Аз ги подредих така, че те да се редуват един след друг и да изпълняват онези песни, както те ги бяха подредили. Предварително си бях извадил основната мисъл от всеки текст на дадена песен и подчертал „ключовата" дума. Тя трябваше да пасва, да подхожда и да се слива с онази мисъл и онези изречения, които Виолета Гиндева сама бе избрала.
към текста >>
Нали
концертът
стана.
Когато трябваше накрая да се разплащам със сценичните работници, те поискаха по-голямо възнаграждение от уговореното, понеже бяха дошли извънредно, и то в неделя, пред настъпващи три дни празници. Аз се бях намръщил. При мен се приближава Любка Хаджиева и разпалено говори, без да знае, за какво съм намръщен. „Брат, не жали парите. Давай брат, давай!
Нали
концертът
стана.
Този концерт го чакаме 100 години. Брат, не жали парите! Давай и давай! " Работниците бяха застанали около мене и с удивление я оглеждаха. Аз смирено изваждах пари и плащах.
към текста >>
Този
концерт
го чакаме 100 години.
Аз се бях намръщил. При мен се приближава Любка Хаджиева и разпалено говори, без да знае, за какво съм намръщен. „Брат, не жали парите. Давай брат, давай! Нали концертът стана.
Този
концерт
го чакаме 100 години.
Брат, не жали парите! Давай и давай! " Работниците бяха застанали около мене и с удивление я оглеждаха. Аз смирено изваждах пари и плащах. И при всяка банкнота, която давах, чувах нейните думи: „Брат, не жали парите!
към текста >>
Нали
концертът
стана!
Брат, не жали парите! Давай и давай! " Работниците бяха застанали около мене и с удивление я оглеждаха. Аз смирено изваждах пари и плащах. И при всяка банкнота, която давах, чувах нейните думи: „Брат, не жали парите!
Нали
концертът
стана!
" Тя бе единственият човек, който Небето бе изпратило, първо да благодари на Виолета Гиндева и след това, да охрабри и мене, че сме реализирали една идея. Ние бяхме последните, които напуснахме Театър „София". Концертът стана. Идеята бе реализирана. Участваха мнозина и всеки бе един от брънката в тази верига, която съедини Небето и земята.
към текста >>
Концертът
стана.
Аз смирено изваждах пари и плащах. И при всяка банкнота, която давах, чувах нейните думи: „Брат, не жали парите! Нали концертът стана! " Тя бе единственият човек, който Небето бе изпратило, първо да благодари на Виолета Гиндева и след това, да охрабри и мене, че сме реализирали една идея. Ние бяхме последните, които напуснахме Театър „София".
Концертът
стана.
Идеята бе реализирана. Участваха мнозина и всеки бе един от брънката в тази верига, която съедини Небето и земята. Този, който съедини чрез Слово, Музика и Светлина, бе Бог Елохим и Елохил, ангелът на Завета Господен. Чрез този концерт и рецитал бе оповестено „Призванието". Чрез оповестяването на „Призванието" на 22 май 1994 г.
към текста >>
Чрез този
концерт
и рецитал бе оповестено „Призванието".
Ние бяхме последните, които напуснахме Театър „София". Концертът стана. Идеята бе реализирана. Участваха мнозина и всеки бе един от брънката в тази верига, която съедини Небето и земята. Този, който съедини чрез Слово, Музика и Светлина, бе Бог Елохим и Елохил, ангелът на Завета Господен.
Чрез този
концерт
и рецитал бе оповестено „Призванието".
Чрез оповестяването на „Призванието" на 22 май 1994 г. в София се определи съдбата на България за следващия период от 45 години. А каква е тя? Всеки, който се запознае с Призванието, ще да узнае за бъднините на България. На 29 януари 1995 г.
към текста >>
бе изнесен рецитал -
концерт
„Мисията на Славянството".
Чрез оповестяването на „Призванието" на 22 май 1994 г. в София се определи съдбата на България за следващия период от 45 години. А каква е тя? Всеки, който се запознае с Призванието, ще да узнае за бъднините на България. На 29 януари 1995 г.
бе изнесен рецитал -
концерт
„Мисията на Славянството".
Бе работено по същия начин. Предварителният тест от мисли на Учителя за Славянството бе предоставен на Виолета Гиндева и заедно с нея определихме кои пасажи ще се четат. Но тя ги определи, а аз следях дали ще съответстват на онези песни, които музикантите бяха определили да изпълнят. Отново невероятно съвпадение. Слово, музика и музикален текст съвпадаха точно.
към текста >>
Концертът
стана.
Бе работено по същия начин. Предварителният тест от мисли на Учителя за Славянството бе предоставен на Виолета Гиндева и заедно с нея определихме кои пасажи ще се четат. Но тя ги определи, а аз следях дали ще съответстват на онези песни, които музикантите бяха определили да изпълнят. Отново невероятно съвпадение. Слово, музика и музикален текст съвпадаха точно.
Концертът
стана.
За пръв път в София и България, и в Славянството, се изнася такъв рецитал - концерт. Основният текст лично предоставих на нашата гостенка от Москва, певицата Евгения Шевельова - сопран. Казах й: „Този концерт трябва да се повтори и в Москва, със същият текст и с песни на Учителя. От теб зависи този концерт дали ще се осъществи. И от този концерт - рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години".
към текста >>
За пръв път в София и България, и в Славянството, се изнася такъв рецитал -
концерт
.
Предварителният тест от мисли на Учителя за Славянството бе предоставен на Виолета Гиндева и заедно с нея определихме кои пасажи ще се четат. Но тя ги определи, а аз следях дали ще съответстват на онези песни, които музикантите бяха определили да изпълнят. Отново невероятно съвпадение. Слово, музика и музикален текст съвпадаха точно. Концертът стана.
За пръв път в София и България, и в Славянството, се изнася такъв рецитал -
концерт
.
Основният текст лично предоставих на нашата гостенка от Москва, певицата Евгения Шевельова - сопран. Казах й: „Този концерт трябва да се повтори и в Москва, със същият текст и с песни на Учителя. От теб зависи този концерт дали ще се осъществи. И от този концерт - рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години". Беше влезнал в мен Дух, Който говореше чрез сила и мощ.
към текста >>
Казах й: „Този
концерт
трябва да се повтори и в Москва, със същият текст и с песни на Учителя.
Отново невероятно съвпадение. Слово, музика и музикален текст съвпадаха точно. Концертът стана. За пръв път в София и България, и в Славянството, се изнася такъв рецитал - концерт. Основният текст лично предоставих на нашата гостенка от Москва, певицата Евгения Шевельова - сопран.
Казах й: „Този
концерт
трябва да се повтори и в Москва, със същият текст и с песни на Учителя.
От теб зависи този концерт дали ще се осъществи. И от този концерт - рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години". Беше влезнал в мен Дух, Който говореше чрез сила и мощ. Тя кимна с глава и каза: „Аз всичко разбрах! " На 25 юни 1995 г.
към текста >>
От теб зависи този
концерт
дали ще се осъществи.
Слово, музика и музикален текст съвпадаха точно. Концертът стана. За пръв път в София и България, и в Славянството, се изнася такъв рецитал - концерт. Основният текст лично предоставих на нашата гостенка от Москва, певицата Евгения Шевельова - сопран. Казах й: „Този концерт трябва да се повтори и в Москва, със същият текст и с песни на Учителя.
От теб зависи този
концерт
дали ще се осъществи.
И от този концерт - рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години". Беше влезнал в мен Дух, Който говореше чрез сила и мощ. Тя кимна с глава и каза: „Аз всичко разбрах! " На 25 юни 1995 г. в Москва бе изнесен този концерт-рецитал, като Евгения Шевельова организира този концерт и го осъществи.
към текста >>
И от този
концерт
- рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години".
Концертът стана. За пръв път в София и България, и в Славянството, се изнася такъв рецитал - концерт. Основният текст лично предоставих на нашата гостенка от Москва, певицата Евгения Шевельова - сопран. Казах й: „Този концерт трябва да се повтори и в Москва, със същият текст и с песни на Учителя. От теб зависи този концерт дали ще се осъществи.
И от този
концерт
- рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години".
Беше влезнал в мен Дух, Който говореше чрез сила и мощ. Тя кимна с глава и каза: „Аз всичко разбрах! " На 25 юни 1995 г. в Москва бе изнесен този концерт-рецитал, като Евгения Шевельова организира този концерт и го осъществи. Духът Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото на Учителя присъства в Москва.
към текста >>
в Москва бе изнесен този
концерт
-рецитал, като Евгения Шевельова организира този
концерт
и го осъществи.
От теб зависи този концерт дали ще се осъществи. И от този концерт - рецитал в Москва за „Мисията на Славянството" зависи бъдещето на Русия в следващите 100 години". Беше влезнал в мен Дух, Който говореше чрез сила и мощ. Тя кимна с глава и каза: „Аз всичко разбрах! " На 25 юни 1995 г.
в Москва бе изнесен този
концерт
-рецитал, като Евгения Шевельова организира този
концерт
и го осъществи.
Духът Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото на Учителя присъства в Москва. Ангел Елохил е ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Славянството ще бъде обединено от Бог Елохим, Който е Завета на Бога чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин!
към текста >>
68.
10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 4
На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне
концерт
в салона на Изгрева.
Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя.
На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне
концерт
в салона на Изгрева.
Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа. Било е празник не само на Учителя, а и на Школата. Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г. Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г.
към текста >>
69.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
Сутринта от 5 часа Утринни Слова, след това Паневритмия на поляната, от 10 часа неделна беседа, от 12 часа тържествен общ обяд, след което е следвал
концерт
.
От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани. По време на Школата от 1930 г. Той започва да държи Утринни Слова, всяка неделя от 5 часа сутринта. Неделята става празничен ден на Школата.
Сутринта от 5 часа Утринни Слова, след това Паневритмия на поляната, от 10 часа неделна беседа, от 12 часа тържествен общ обяд, след което е следвал
концерт
.
Неделята е ден на Слънцето. Неделята е ден на Възкресение на Словото на Учителя, защото Той тогава държи по две беседи: сутрин от пет часа и друга, от 10 часа. Ето какво казва Той на събора през 1921 г..в гр. В.Търново, което е отпечатано на стр. 53 и 54 - "Беседи, обяснения и Упътвания".
към текста >>
Обикновено, когато приятелите са купували билети за
концерти
в града на гастролиращи наши и чужди музиканти, вечерта са били в
концертната
зала, отначало в Домът на офицера на ул.
Вечерно време не се чете на тъмно, нали? Чете се на светло. Неделята подразбирам само вътрешния закон, той е денят на Любовта и на почивката, или съботния ден, а всички други дни са разклонения на този ден. Те са части от този ден." В неделята Учителят не е правил екскурзии и не е излизал с приятелите на Витоша, поради това, че е неделен ден. Това е денят на любовта и ден на Възкресението на Словото Му.
Обикновено, когато приятелите са купували билети за
концерти
в града на гастролиращи наши и чужди музиканти, вечерта са били в
концертната
зала, отначало в Домът на офицера на ул.
„Цар Освободител", а след това в зала „България". Екскурзиите са били правени обикновено всеки четвъртък до Витоша.
към текста >>
70.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ние слушахме лекциите Му, придружавахме Го при посещения на изложби и
концерти
, изкачвахме заедно с Него стръмните пътеки по планините, бивакувахме на Рилските езера, а понякога подреждахме бита на Изгрева.
Тези дни са известни в школата ни като "сборни". Дни на възторжени срещи между учениците от двата свята - видимия и невидимия. Такива срещи са били извор само на добрини и вдъхновение за цялото човечество. В тези няколко страници ние възстановяваме моменти от нашите срещи и разговори, възникнали по най-разновидни поводи. Великолепните условия на Изгрева винаги са предлагали възможности за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ.
Ние слушахме лекциите Му, придружавахме Го при посещения на изложби и
концерти
, изкачвахме заедно с Него стръмните пътеки по планините, бивакувахме на Рилските езера, а понякога подреждахме бита на Изгрева.
Преживяните моменти са историческа основа - фрагменти от един живот на многомерно общуване на УЧИТЕЛ с Ученици. Повечето от стъпките подир Него са първи по своето естество, изпълнени с изненади. Много често проличаваше нашата неподготвеност и незнание. Духовният ни ръст бе твърде малък в сравнение с преживяните събития - решения на големи проблеми. Имало е моменти, когато Неговите мисли оставаха неразбрани и непонятни за съзнанията ни.
към текста >>
71.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят
концертен
изпит!
Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения.
И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят
концертен
изпит!
Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде.
към текста >>
Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах
концертния
изпит на върха.
Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!...
Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах
концертния
изпит на върха.
Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
към текста >>
72.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
" Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само
концертен
подиум за музика и поезия.
" Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души!
" Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само
концертен
подиум за музика и поезия.
Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е.
към текста >>
73.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от
концертите
на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа.
Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от
концертите
на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини.
към текста >>
Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен
концерт
около буен огън.
До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини.
Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен
концерт
около буен огън.
Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.
към текста >>
74.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Започва вдъхновен вечерен
концерт
.
Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите.
Започва вдъхновен вечерен
концерт
.
Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно.
към текста >>
75.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от
концерт
на открито.
Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник? " Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество.
Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от
концерт
на открито.
Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.
към текста >>
- Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър
концерт
-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели.
Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?...
- Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър
концерт
-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели.
Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството!
към текста >>
76.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Унесен, слушах
концерта
, макар и неканен.
Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в пространството. Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча.
Унесен, слушах
концерта
, макар и неканен.
Пак пауза. Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо! Наново опитване на квинтите.
към текста >>
Концертът
завърши.
Вокалите милваха душата. Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родината на космичен копнеж... Непознатият мотив възрадва душата, окрили духът. Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник.
Концертът
завърши.
Повдигнах очи към огледалото, монтирано на прозореца на горницата. Видях Неговия образ. Той ме откри. Отвори прозореца и ме попита: - Записахте ли нещо?! - Не!
към текста >>
77.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят
концертното
изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната".
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят
концертното
изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски.
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
към текста >>
Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на
концертната
публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на
концертната
публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
към текста >>
Всички души жадуват за подобни
концерти
.
Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
Всички души жадуват за подобни
концерти
.
А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие?
към текста >>
А
концертните
зали са съвременните светилища!
Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
А
концертните
зали са съвременните светилища!
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси.
към текста >>
Такъв
концерт
е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
Такъв
концерт
е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина".
към текста >>
- Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе
концерт
на Изгрева - допълни брата.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?
- Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе
концерт
на Изгрева - допълни брата.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето.
към текста >>
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен
концерт
от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен
концерт
от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Концертът
бе посрещнат с голямо внимание.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен.
Концертът
бе посрещнат с голямо внимание.
На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
към текста >>
Концертът
задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
Концертът
задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
към текста >>
Може би
концерта
щеше да отлети във вечността като скъп спомен.
На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Може би
концерта
щеше да отлети във вечността като скъп спомен.
Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.
към текста >>
Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с
концерта
на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често.
Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с
концерта
на пианистката.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>
Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на
концерти
, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири!
Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на
концерти
, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>
Лунният
концерт
завърши.
Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
Лунният
концерт
завърши.
УЧИТЕЛЯТ поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност по-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина.
към текста >>
Свирих по възможност по-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на
концерта
ми, посветен на лунната светлина.
Лунният концерт завърши. УЧИТЕЛЯТ поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката?
Свирих по възможност по-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на
концерта
ми, посветен на лунната светлина.
към текста >>
78.
ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Добрите приятели се бяха погрижили за
концертно
пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани.
Добрите приятели се бяха погрижили за
концертно
пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона.
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>
Понякога музицираха
концертиращи
артисти.
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ.
Понякога музицираха
концертиращи
артисти.
Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура. УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с УЧИТЕЛЯ бе извор на безмерна радост.
към текста >>
Ако след
концерта
изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура. УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
Ако след
концерта
изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
За такъв артист срещата с УЧИТЕЛЯ бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозираните възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. УЧИТЕЛЯТ обича певческото изкуство.
към текста >>
Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан
концерт
, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
УЧИТЕЛЯТ с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него, в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, УЧИТЕЛЯТ откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с УЧИТЕЛЯ бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозираните възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец.
Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан
концерт
, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
УЧИТЕЛЯТ обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата. Навсякъде другаде, многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на Изгрева.
към текста >>
На тържествения празничен
концерт
оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.
На тържествения празничен
концерт
оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Този стремеж да се пее и свири на висота, привлича гости музиканти, които дават своя принос за въздействащото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. УЧИТЕЛЯТ взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения.
към текста >>
Така диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят и да изработят репертоара за тържествения
концерт
, така че да задоволят и най-изискания слушател.
Този стремеж да се пее и свири на висота, привлича гости музиканти, които дават своя принос за въздействащото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. УЧИТЕЛЯТ взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения.
Така диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят и да изработят репертоара за тържествения
концерт
, така че да задоволят и най-изискания слушател.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително Изгревът знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на Изгрева е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича.
към текста >>
Тържественият
концерт
се изнася пред препълнен салон.
Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. УЧИТЕЛЯТ взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Така диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят и да изработят репертоара за тържествения концерт, така че да задоволят и най-изискания слушател.
Тържественият
концерт
се изнася пред препълнен салон.
При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително Изгревът знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на Изгрева е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
към текста >>
79.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за
концертите
на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за
концертите
на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
към текста >>
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след
концерта
даваше своето мнение.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след
концерта
даваше своето мнение.
Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
към текста >>
От тази гледна точка,
концертите
за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
От тази гледна точка,
концертите
за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
към текста >>
Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял
концерти
в университетските зали.
Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка Неговите преподаватели са били още трима - пак чужденци.
Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял
концерти
в университетските зали.
Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове! " На Неговата цигулка звучаха най-вече музикални мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле.
към текста >>
Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му
концерт
- вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.
Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му
концерт
- вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концерта бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
към текста >>
Концерта
бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи. Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка.
Концерта
бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
От рано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, УЧИТЕЛЯТ слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудния син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти.
към текста >>
Концертът
завърши.
Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът
завърши.
Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
80.
ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ
,
,
ТОМ 4
Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по
концерти
, по изложби.
Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие. Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя.
Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по
концерти
, по изложби.
Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя.
към текста >>
81.
ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
86.
КОНЦЕРТ
НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист.
86.
КОНЦЕРТ
НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист.
На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев. С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания.
към текста >>
Като добър, обучен цигулар той бе
концерт
- майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив.
86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист. На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев. С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество.
Като добър, обучен цигулар той бе
концерт
- майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив.
През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело.
към текста >>
Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме
концерти
както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени.
С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот.
Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме
концерти
както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени.
В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му.
към текста >>
Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за
концерт
към края на есенния сезон.
А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър.
Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за
концерт
към края на есенния сезон.
След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му. Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина. През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България. Ражда му се дете.
към текста >>
Светослав Марчинков беше
концертиращ
челист, който е изнасял
концерти
у нас и в чужбина.
В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му.
Светослав Марчинков беше
концертиращ
челист, който е изнасял
концерти
у нас и в чужбина.
През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България. Ражда му се дете. Ние бяхме поканени за репетиция на квартета в неговия дом. Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на концерта. На последната репетиция жена му слушаше внимателно.
към текста >>
Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на
концерта
.
Разказах Му. Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина. През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България. Ражда му се дете. Ние бяхме поканени за репетиция на квартета в неговия дом.
Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на
концерта
.
На последната репетиция жена му слушаше внимателно. Изпълнението ни бе на професионална висота. Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически. Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева.
към текста >>
Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на
концерта
бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева.
Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на концерта. На последната репетиция жена му слушаше внимателно. Изпълнението ни бе на професионална висота. Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически.
Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на
концерта
бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева.
Беше неделя и след беседа изнесохме концерта. Учителят беше много доволен. След концерта Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на концерта в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика. А сега се приберете, защото след малко ще почне друг концерт, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София. Ние потреперихме.
към текста >>
Беше неделя и след беседа изнесохме
концерта
.
На последната репетиция жена му слушаше внимателно. Изпълнението ни бе на професионална висота. Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически. Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева.
Беше неделя и след беседа изнесохме
концерта
.
Учителят беше много доволен. След концерта Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на концерта в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика. А сега се приберете, защото след малко ще почне друг концерт, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София. Ние потреперихме. Напуснахме стаята на Учителя и съобщихме на всички.
към текста >>
След
концерта
Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на
концерта
в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика.
Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически. Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева. Беше неделя и след беседа изнесохме концерта. Учителят беше много доволен.
След
концерта
Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на
концерта
в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика.
А сега се приберете, защото след малко ще почне друг концерт, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София. Ние потреперихме. Напуснахме стаята на Учителя и съобщихме на всички. Мнозина от нас напуснаха Изгрева. Учителят с една група се запъти към Симеоново.
към текста >>
А сега се приберете, защото след малко ще почне друг
концерт
, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София.
Репертоарът ни бе класически. Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева. Беше неделя и след беседа изнесохме концерта. Учителят беше много доволен. След концерта Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на концерта в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика.
А сега се приберете, защото след малко ще почне друг
концерт
, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София.
Ние потреперихме. Напуснахме стаята на Учителя и съобщихме на всички. Мнозина от нас напуснаха Изгрева. Учителят с една група се запъти към Симеоново. В тази група бях и аз.
към текста >>
Концертът
бе започнал над небето на София.
Мнозина от нас напуснаха Изгрева. Учителят с една група се запъти към Симеоново. В тази група бях и аз. Към 12.30 часа до нас долетя тътена на самолетите. Обърнахме се и видяхме как София започваше да гори и да се издигат пушеци и дим от разрушените къщи.
Концертът
бе започнал над небето на София.
За него също имаше диригент, участници и съответен репертоар. Над София в този ден бяха хвърлени 327 бомби. На следващия ден бяха публикувани имената на убитите и ранените. Би Би Си съобщи по радиото, че София е важен военен и икономически обект, за да оправдае бомбардирането й. Ние бяхме се отдалечили от София и приближавахме Симеоново.
към текста >>
Тогава ще видите и разберете цената на тези два
концерта
, които бяха изнесени в неделя на 14 ноември 1943 година в София.
Изминаха години и десетилетия. От време на време препрочитахме записаните думи в нашите тефтерчета. Едни от нас дочакаха да се сбъднат много неща, които бе казал Учителят. Други пък ще дочакат да се сбъдне и онова, което не стана по наше време. То ще стане във ваше време.
Тогава ще видите и разберете цената на тези два
концерта
, които бяха изнесени в неделя на 14 ноември 1943 година в София.
Единият бе в салона на Изгрева, а другият бе по обед, над небето на София.
към текста >>
82.
ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Дадените от Учителя мотиви, упражнения, песни, мантри, вокализми, ту се репетираха, ту се изнасяха в „затворен
концерт
", ту се изпълняваха на официален
концерт
.
Имаше дни, когато големите въпроси из света на музиката се изясняваха един след друг. Имаше и други дни, когато от ранни зори до късна вечер, Изгревът пееше. Пианистите се редуваха на пианото или хармониума. Цигуларите опитваха аранжираните за инструмента им мотиви. Певците солираха.
Дадените от Учителя мотиви, упражнения, песни, мантри, вокализми, ту се репетираха, ту се изнасяха в „затворен
концерт
", ту се изпълняваха на официален
концерт
.
Тогава салона се препълваше от учениците, приятелите и посетителите от града на музикалния Изгрев. Случваше се понякога след клас, на голямата черна дъска да се изпишат едри ноти и текст на дадена песен. Събрани пред нотното писмо, дни подред, приятелите изучаваха новата песен. Тя се усвояваше бързо и точно. На следващия неделен ден към тържествената програма, преди беседата в 10 ч.
към текста >>
83.
ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Поканен си на
концерт
.
Почуках плахо на Неговата врата. Той я отвори. Шеговито ме запита: „Избяга ли, или те пуснаха в отпуск? " „В домашен отпуск съм до понеделник", отговорих бързо и високо по войнишки. „Тогава утре ела на клас.
Поканен си на
концерт
.
Ще изсвиря „Блудния син" - мотивът, който след тридесет години пак ме посети." Учителят си подаде ръката. Двете войнишки ръце обхванаха Неговата десница. Целунах я. Последва поздрав. Аз тръгнах и заслизах по стъпалата.
към текста >>
Чудна неочаквана покана за
концерт
.
Ще изсвиря „Блудния син" - мотивът, който след тридесет години пак ме посети." Учителят си подаде ръката. Двете войнишки ръце обхванаха Неговата десница. Целунах я. Последва поздрав. Аз тръгнах и заслизах по стъпалата.
Чудна неочаквана покана за
концерт
.
Савка ме очакваше в нейната стаичка. Пихме чай. Тя слушаше и аз разказвах за войнишкия си живот. После ролите ни се смениха. Тя разказваше за последните новини от живота на Изгрева, а аз слушах ли, слушах.
към текста >>
Концертът
завърши.
Диханието на голямото мнозинство бе спряло. Учителят не продума. Прибра цигулката Си. Качи се на катедрата. Прочетохме „Добрата молитва".
Концертът
завърши.
„Блудният син се завърна при Учителя. Завърна се в Бащиния си дом". Той бе приет в Школата на Учителя. Словото на Учителя бе Слово и за него.
към текста >>
84.
ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха
концерти
пред гражданството.
Предшколни музиканти: 1. Атанас Д. Ковачев - военен капелмайстор 2. Иван Георгиев Попов - военен капелмайстор 3. Матей Калудов - военен капелмайстор Първите музиканти около Учителя бяха военни и ръководеха военните оркестри по гарнизоните в страната.
Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха
концерти
пред гражданството.
Това бяха големи събития за всеки град. Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона. Така че, около Учителя в първите години имаше грамотни музиканти и професионалисти. Школни музиканти: 1. Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2.
към текста >>
85.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ако човек свири или пее като музикант, който дава
концерт
, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа.
Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл.
Ако човек свири или пее като музикант, който дава
концерт
, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа.
Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика, по незнайни пътища, се превръща в изява на Любовта. Певците трябва да се стремят към тихо пеене.
към текста >>
86.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за
концертно
изпълнение.
В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за
концертно
изпълнение.
В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара.
към текста >>
87.
4.07. Общ обяд и нови дрехи за концерт
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
7. Общ обяд и нови дрехи за
концерт
Намираме се на общ обяд на „Изгрева", в трапезарията.
7. Общ обяд и нови дрехи за
концерт
Намираме се на общ обяд на „Изгрева", в трапезарията.
Около Учителя са седнали приятелите. Обикновено онзи брат, който идваше от провинцията, го поставяха до Учителя, защото беше гост и трябваше да бъде по- непосредствено до Учителя. Казана е молитвата за храна и всички се навеждаме над чиниите и се храним. Ядем супа от картофи. По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на концерт, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае концертът, а после се връща и си ги съблича.
към текста >>
По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на
концерт
, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае
концертът
, а после се връща и си ги съблича.
7. Общ обяд и нови дрехи за концерт Намираме се на общ обяд на „Изгрева", в трапезарията. Около Учителя са седнали приятелите. Обикновено онзи брат, който идваше от провинцията, го поставяха до Учителя, защото беше гост и трябваше да бъде по- непосредствено до Учителя. Казана е молитвата за храна и всички се навеждаме над чиниите и се храним. Ядем супа от картофи.
По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на
концерт
, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае
концертът
, а после се връща и си ги съблича.
А когато отива да се храни у дома, сяда със старите си дрехи и яде, каквото му попадне". Учителят се усмихва и добавя: „Това е, защото хората не оценяват храната, която поемат." Братът от провинцията, седнал отляво на Учителя, слуша внимателно. Вечерта е поканен на концерт в града. Отиват и се връщат. На следващия ден братът има среща с Учителя.
към текста >>
Вечерта е поканен на
концерт
в града.
Казана е молитвата за храна и всички се навеждаме над чиниите и се храним. Ядем супа от картофи. По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на концерт, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае концертът, а после се връща и си ги съблича. А когато отива да се храни у дома, сяда със старите си дрехи и яде, каквото му попадне". Учителят се усмихва и добавя: „Това е, защото хората не оценяват храната, която поемат." Братът от провинцията, седнал отляво на Учителя, слуша внимателно.
Вечерта е поканен на
концерт
в града.
Отиват и се връщат. На следващия ден братът има среща с Учителя. Братът боледува и иска съвет от Учителя. Учителят се обръща внимателно към него и казва: „Съветът към Вас бе даден вчера, на общия обяд. Нали ходихме снощи на концерт с новите си дрехи?
към текста >>
Нали ходихме снощи на
концерт
с новите си дрехи?
Вечерта е поканен на концерт в града. Отиват и се връщат. На следващия ден братът има среща с Учителя. Братът боледува и иска съвет от Учителя. Учителят се обръща внимателно към него и казва: „Съветът към Вас бе даден вчера, на общия обяд.
Нали ходихме снощи на
концерт
с новите си дрехи?
Сега остава да приложите и второто - да внимавате с какво се храните". Учителят му подава една беседа. В нея той намира съвети как да се храни и какво да се храни. След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ обяд с Него, после ме заведе на концерт, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце. Знаем истината.
към текста >>
След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ обяд с Него, после ме заведе на
концерт
, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце.
Учителят се обръща внимателно към него и казва: „Съветът към Вас бе даден вчера, на общия обяд. Нали ходихме снощи на концерт с новите си дрехи? Сега остава да приложите и второто - да внимавате с какво се храните". Учителят му подава една беседа. В нея той намира съвети как да се храни и какво да се храни.
След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ обяд с Него, после ме заведе на
концерт
, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце.
Знаем истината. Знаем и това, че братът бе разбрал точно символиката в думите на Учителя, беше разбрал тълкуванието и закона, и всичко беше приложил от прочетеното от беседата. Беше проявил послушание и старание. Като онова, което човек прилага, когато си облича новия костюм за предстоящ концерт. Концертът бе посетен от всички, а поуката остана за едного, понеже той оздравя.
към текста >>
Като онова, което човек прилага, когато си облича новия костюм за предстоящ
концерт
.
В нея той намира съвети как да се храни и какво да се храни. След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ обяд с Него, после ме заведе на концерт, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце. Знаем истината. Знаем и това, че братът бе разбрал точно символиката в думите на Учителя, беше разбрал тълкуванието и закона, и всичко беше приложил от прочетеното от беседата. Беше проявил послушание и старание.
Като онова, което човек прилага, когато си облича новия костюм за предстоящ
концерт
.
Концертът бе посетен от всички, а поуката остана за едного, понеже той оздравя. След време братът сподели с всички и така тази поука стана достъпна както за нас, така и за вас.
към текста >>
Концертът
бе посетен от всички, а поуката остана за едного, понеже той оздравя.
След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ обяд с Него, после ме заведе на концерт, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце. Знаем истината. Знаем и това, че братът бе разбрал точно символиката в думите на Учителя, беше разбрал тълкуванието и закона, и всичко беше приложил от прочетеното от беседата. Беше проявил послушание и старание. Като онова, което човек прилага, когато си облича новия костюм за предстоящ концерт.
Концертът
бе посетен от всички, а поуката остана за едного, понеже той оздравя.
След време братът сподели с всички и така тази поука стана достъпна както за нас, така и за вас.
към текста >>
88.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тук продължават сказките,
концертите
.
Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме.
Тук продължават сказките,
концертите
.
Като че ли живеем далеч, далеч от всякой шум, в мир и радост. И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло. Дано да сте доволни, и ако тези редове може да ви донесат една малка радост, аз ще бъда доволна. Поздравете всички млади приятели и вас, двама ви, целува с. Тереза. 3.
към текста >>
89.
5.33. Ганка Парлапанова
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Коремът вече не я стърже и не свири
концерт
на гладно.
Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва.
Коремът вече не я стърже и не свири
концерт
на гладно.
Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила.
към текста >>
90.
5.41. Ученички на изгрева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше
концерти
.
Изпратих ви и новият том беседи: „Новата мисъл". Пишете ми как прекарвате напоследък, как работите в училището и с нашите. По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата. Когато Вие дойдохте за 22 март, не можахме да говорим по това с Вас и с ученичките, понеже стояха много малко. Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя.
Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше
концерти
.
На 15 май вечерта също ще има концерт. Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации. Сказките в сряда следобед продължават. Поздрав до всички ученички и до Цвета, сестра ви. С брат ви Иван се виждаме често.
към текста >>
На 15 май вечерта също ще има
концерт
.
Пишете ми как прекарвате напоследък, как работите в училището и с нашите. По-рано Вие бяхте ми писали за болести на някои от ученичките на групата. Когато Вие дойдохте за 22 март, не можахме да говорим по това с Вас и с ученичките, понеже стояха много малко. Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя. Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше концерти.
На 15 май вечерта също ще има
концерт
.
Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации. Сказките в сряда следобед продължават. Поздрав до всички ученички и до Цвета, сестра ви. С брат ви Иван се виждаме често. Той снощи беше у дома.
към текста >>
91.
5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Един ден Йоанна имаше
концерт
и бяхме поканени от цялото Братство.
Излезнал и се скрил." Елена също се възмущаваше и разказа още подобни такива случки, когато при предварително уговорени срещи Борис се измъкваше и се връщаше след един-два дни. Върнахме се у дома разочаровани. Мина известно време. Борис се бе запознал с малката Мария. А днес да се срещнем, а утре - все отлага.
Един ден Йоанна имаше
концерт
и бяхме поканени от цялото Братство.
На концерта са Борис с малката Мария, а тя го пита: „Коя е тази Драга, коя е тази Драга? " Аз се обърнах и й казах: „Аз съм, госпожице, какво искате? " И двамата - Мария и Борис, избягаха. И оттогава Борис спря да търси начин да се срещнем. Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички.
към текста >>
На
концерта
са Борис с малката Мария, а тя го пита: „Коя е тази Драга, коя е тази Драга?
Върнахме се у дома разочаровани. Мина известно време. Борис се бе запознал с малката Мария. А днес да се срещнем, а утре - все отлага. Един ден Йоанна имаше концерт и бяхме поканени от цялото Братство.
На
концерта
са Борис с малката Мария, а тя го пита: „Коя е тази Драга, коя е тази Драга?
" Аз се обърнах и й казах: „Аз съм, госпожице, какво искате? " И двамата - Мария и Борис, избягаха. И оттогава Борис спря да търси начин да се срещнем. Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички. Ако се бяхме тогава обединили, по съвсем друг начин щяха да вървят работите.
към текста >>
92.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията,
концертите
- всичко това ставаше на Изгрева.
Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация. Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството.
Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията,
концертите
- всичко това ставаше на Изгрева.
Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер.
към текста >>
93.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Току-що беше завършил
концертът
в салона, малко преди 12 часа, и една сестра дойде и тихо ми каза на ухото, да отида при Кузман.
След разговора, Учителят ме повика при Себе си и ми каза, да прибера някои от неговите писани материали. За втори път имах случай да видя Учителят да предсказва и подготвя Свой ученик за заминаването му за отвъдния свят. Първият случай беше с Георги Марков и вторият - с Кузман Кузманов. След разговора Кузман беше озарен от едно Небесно сияние. Никога не бях го виждал така вдъхновен, така окрилен, даже с една усмивка ме изпрати да посрещна новата 1931 г., където Учителят щеше да говори, както обикновено се правеше всяка година.
Току-що беше завършил
концертът
в салона, малко преди 12 часа, и една сестра дойде и тихо ми каза на ухото, да отида при Кузман.
Когато отидох в стаята, намерих тихият и скромен ученик на Учителя и един от най-преданите ученици на Учителя, седнал на стол, с очи, обърнати нагоре, към Небето. Той стоеше като някакъв древен философ, който е разкрил някаква велика тайна. Аз го хванах с двете си ръце за главата и му зададох следния въпрос: „Кузмане, накъде отиваш? " Обаче отговор не последва. За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка.
към текста >>
94.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася
концерти
.
Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия.
Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася
концерти
.
Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е говорела много езици. Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска.
към текста >>
Организираха се братски вечери, както и братски
концерти
от музикантите.
Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия свят на друга работа. На земята остават другите, които следва да бъдат привлечени като актьори в новото действие, което предстои. Това е едно приблизително обяснение на този факт. Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите.
Организираха се братски вечери, както и братски
концерти
от музикантите.
Правеха се литературни четения. Това беше една много важна част, защото всеки искаше да покаже най-красивото и най-ценното, което е сътворил. Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза. А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно. Поезия и творчески дух.
към текста >>
95.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят навремето непрекъснато посещаваше
концерти
в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е.
Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха.
Учителят навремето непрекъснато посещаваше
концерти
в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е.
Това момиче Деметра играе голяма роля в живота ми. То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля.
към текста >>
96.
6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят дори ми подари една цигулка
полуконцертна
.
45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица. Когато следвах философия, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз. Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета.
Учителят дори ми подари една цигулка
полуконцертна
.
Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения. Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз!
към текста >>
97.
6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ние сме на
концерт
в зала България.
диктаторът Мусолини в Италия пада от власт. През месец август 1943 г. се сформира ядрото на Отечествения фронт, което ще играе важна политическа роля по-късно. Какво беше отношението на цар Борис към Учителя и Бялото Братство? Ще ви дам един пример, който е илюстрация на всичко.
Ние сме на
концерт
в зала България.
Много приятели от Изгрева са в залата. Цар Борис е в своята ложа, а Учителят е долу на партера. Аз съм седнал до Него. По едно време усещам, че някой ни наблюдава. Поглеждам встрани и гледам, че от ложата цар Борис фиксира с поглед Учителя.
към текста >>
98.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Неделчо винаги водеше Учителя на
концерти
, както и ходеше на екскурзии с него.
Беше отличен приятел. А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му. А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя.
Неделчо винаги водеше Учителя на
концерти
, както и ходеше на екскурзии с него.
Имаше условия да бъде винаги до Учителя. Той беше много популярен и имаше симпатиите на всички. Беше мек по характер и крайно общителен. Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението.
към текста >>
99.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли
концерт
.
В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли
концерт
.
Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е.
към текста >>
100.
6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят се
концертира
и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата.
Синът й Георги Димитров беше избягал в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, а баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах долу в сутерена. Тя, Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси.
Учителят се
концертира
и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата.
Той стана неподвижен. Елена ни подаде архивата и Василка я сложи в плетачната машина. Облякохме я в дрехите на Гумнерова, която я нямаше в момента. Сложихме й една бяла кърпа на главата, а Василка я взе под ръка и я изведе. Учителят пак насочи погледа си към стражаря и той се размърда.
към текста >>
НАГОРЕ
