Търсене в текстове за 'Комуна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 503 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата.

2. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна.

3. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните.

Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода.

4. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Някои наши приятели искат да правят комуна.

Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната?

5. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните.

Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода.

6. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави.

В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати.

7. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние вече бяхме сформирали група от осем души за основаване на комуната.

Ние често, посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната.

Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна.

Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила.

Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско.

Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка.

Те имаха комуна и в Ловешко.

Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско.

Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.

Ето защо започна да се промъква недоволство в комуната.

Пък ние мислехме, че като правим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас.

Комунарите едни по един отпадаха, стигна се до там, че от високата температура някои започнаха да бълнуват, да пъшкат.

С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната.

Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.

"На следващата година, 1923 - продължава същият наш приятел, - но вече през ваканцията, създадохме нова комуна.

В комуната участваха и сестри.

Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече доволни.

Това беше идеалната комуна.

Получи се ревност и Учителя разтури комуната."

8. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни.

9. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално.

5) Комунален живот.

Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.

10. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство.

11. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо.

12. 4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната конфедерация на Космоса.

13. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая

комуна без пари?

Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната.

Но през 1925 г, комуната се разпадна.

14. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Например дойде идеята за комуна.

15. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

[size=4][b]Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна,[/b][/size]

16. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Казахме му, че ще правим комуна и сме решили при кой брат.

17. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

По това време на „Опълченска" 66 имаше комуна.

18. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Той познаваше моите родители, защото беше един от братята, които бяха в комуната в Ачларе и на връщане се беше отбил заедно с другарите си в нашия дом в Карнобат.

19. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.

комуна освен образа, който съществува в тялото.

20. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите.

Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ.

Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим.

21. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал.

22. 7.9 Симеон Марков - Светозар Няголов ( -2013)

След края на войната Симеон и брат му Стойо работят в комуната, която Русенското братство организира в местността Свирчовица.

Много трудности имат в комуната, но работят добре, с любов и получават богата реколта от плодове и зеленчуци.

23. 7.56 Петър Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.

Комуната не успява.

След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите.

24. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно.

25. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята.

26. Ачларската и Русенската комуна - Георги Томалевски (1897-1988)

Ачларската и Русенската комуна Category: Георги Томалевски (1897-1988)

27. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата.

Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна!

28. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Моята идея беше да правим комуна.

Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов.

Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце.

След като бях дошъл в Севлиево и знаех, че тук трябва да работя, защото в София имах известни пречки, аз мислех вече тук да правя печатарска и издателска комуна и тук да работя.

От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало.

Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас.

29. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство.

В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства.

Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна.

Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото.

Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан.

Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич.

На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре.

30. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Лагерът не беше комуна.

31. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр.

1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети.

1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“.

32. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация.

33. Съдържание - Георги Христов

VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот)

I Комуната в Ачларе

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.

- Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.

- Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната

- Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.

2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе

- Възникване на идеята за комунален живот

- Начало на работата в братската комуна с младежки плам

- Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите

- Първата жътва на младите комунари

- Джанките в Ачларската комуна

- Студентските костюми стават на комунарски дрехи

- В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна

- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната

- Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната

II Комуната в Русе

1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.

Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.

Обичайната работа в русенската комуна

Посещение на Учителя в русенската комуна

Сестрите в комуната

2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе

3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе

Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство

Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.

III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров

Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси

Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.

Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.

Трудностите, съпътстващи комунарския живот

Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.

Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас

Братска комуна в Арбанаси

Братска комуна в Казанлък

V. Комуната на Изгрева

Първи опити за комуна на Изгрева

34. ЧАСТ ПЪРВА - ТЕОРИЯ - Георги Христов

VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот)

35. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

• Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот.

Влизат те в тази комуна и заработват.

И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната.

36. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

- Как да се организира една братска комуна?

С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг.

Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува.

Правилата на тази комуна са написани вътре във вас.

Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре?

Народят им се деца, развалена е комуната.

Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти.

Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна.

на 9 март се учредява Русенската комуна.

През есента на същата година русенската общност успява да организира обработването на 140 дка земя, докато по същото време Арбанашката комуна обработва само 26 дка земя.

37. 1.12. Идеята за четирите съвета – основа за полагане на общ братски живот - Георги Христов

Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна.

38. 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът - Георги Христов

При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна.

Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът.

Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък.

В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната.

Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната.

Тогава и работата, като се разпредели между 20-30 души комунари, по-скоро се свършва.

39. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Пеню Ганев пише дневника си: „Учителя ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани икономично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината.

40. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега.

Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е.

Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи.

Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа.

Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна.

И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи.

41. VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) - Георги Христов

(Комуналният братски живот)

Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони.

Комуналният живот се явява като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага.

По въпроса за комуналния живот мога да кажа следното: всеки, който влезе в комуна, трябва да олицетворява любовта в себе си.

Комуната не е средство за осигуряване, и който влиза с такава цел, ще бъде вън от нея.

42. VII. Борис Николов - мисли за комуните - Георги Христов

Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новият живот.

6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна.

43. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

I Комуната в Ачларе

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.

- Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.

- Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната

- Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.

2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе

- Възникване на идеята за комунален живот

- Начало на работата в братската комуна с младежки плам

- Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите

- Първата жътва на младите комунари

- Джанките в Ачларската комуна

- Студентските костюми стават на комунарски дрехи

- В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна

- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната

- Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната

II Комуната в Русе

1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.

Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.

Обичайната работа в русенската комуна

Посещение на Учителя в русенската комуна

Сестрите в комуната

2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе

3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе

Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство

Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.

III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров

Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси

Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.

Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.

Трудностите, съпътстващи комунарския живот

Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.

Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас

Братска комуна в Арбанаси

Братска комуна в Казанлък

V. Комуната на Изгрева

Първи опити за комуна на Изгрева

44. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

I Комуната в Ачларе

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.

Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.

Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната

- Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.

2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе

- Възникване на идеята за комунален живот

- Начало на работата в братската комуна с младежки плам

- Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите

- Първата жътва на младите комунари

- Джанките в Ачларската комуна

- Студентските костюми стават на комунарски дрехи

- В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна

- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната

- Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната

45. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

I. Комуната в Ачларе

комуна в село Ачларе през 1922 г

Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.

Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната

- Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.

46. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Георги Христов

комуна в село Ачларе през 1922 г

комуна в края на март 1922 г

На тази среща решихме да се образува първата братска комуна93.

За нашата комуна в Ачларе94 - село в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното.

93 Димитър Грива разказва как се е случила връзката с бай Жечо, домакинът на комуната в Ачларе: „Братята вземат решение за комуна и Тулешков отива на „Опълченска“ 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна.

Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана“ (Изгревът, т. 8).

47. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

и работните дни в комуната

Някои в селото не ни обичат, но други редовно идват при нас и сядат в широката хладна стая на братската комуна.

Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета:

В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения.

Не, това го казваме ние, комунарите от Ачларе с протритите панталони и полусъдраните ризи.

Във външния вид на ачларските комунари има нещо смешно.

48. Борис Николов - Георги Христов

Сега искам да нарисувам с по няколко думи всеки от нашите братя-комунари.

„В тези чудесни и незабравими вечери гласовете на осем братя от Ачларската комуна, слели се в прекрасен акорд, с молитва и благодарност отпращат отминалия работен ден.

49. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Жорж може да бъде разглеждан в много аспекти, но нека да го видим като член на Ачларската комуна.

В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна.

Към края на втория месец от нашия комунален живот се появи такава една поразяваща колекция от бради, каквато човек може да види само в някой стар коафьорски албум.

Не е ли тази точица светлинка Ачларската комуна?

50. Христо Койчев - Георги Христов

В нашата комуна няма закони.

Неговият глас най-малко се чува в комуната.

Той също бе в Ачларската комуна.

51. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

При започване описанието на членовете на Ачларската комуна трябваше да почна с „шефа“ - бай Жечо.

Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас.

Те гълтат намокрените отгоре сухи залъци и си мислят, че така трябва да бъде в една комуна, където учениците на Бялото братство се превъзпитават.

Драги читателю, може да изглеждат смешни някои неща в нашата комуна, но сериозната работа, за която аз по-малко приказвам тук, е такава, че тя оставя най-трайни и най-свети следи в душите ни за през цял живот.

В Ачларската комуна се става рано.

Привеждам този смешен епизод из живота на нашата комуна, защото тя е лаборатория за опити.

52. Кръстю Тулешков - Георги Христов

С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна.

Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари.

Един ден, един от ония пламнали прекрасни дни по жътвата, когато безпределната ширина прилича на златно развълнувано море, когато слънцето е взело земята в своите огнени прегръдки и небето е бездънен лазурен купол, ние двамата с Кръстю сме дежурни и нашата обязаност е да вземем храната от къщи и да я занесем на нивата, където работят нашите комунари.

Беше отначало в комуната в село Ачларе.

53. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето.

Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна.

Борис Николов си спомня следното за него: „С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест.

54. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Идва ред да разкажа за един друг член на Ачларската комуна.

И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна.

113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна.

55. Александър Стрезов - Георги Христов

В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“

114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна.

56. Георги Томалевски - Георги Христов

В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили.

Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци.

Ние сме отново в Ачларе - нашето първо училище за братски комунален живот.

Финален акорд - напускане на комуната,

Тази промяна ни зарадва, защото мислим, че това е един от плодовете на нашия общ братски комунален живот.

Ние сме се сбогували и сме вдигнали вързопчетата си, вървим към града, простили сме се с двора на Ачларската комуна.

След няколко дни всички от комуната сме тук.

Струва ми се, че това, което разказах за Ачларе и нашата комуна, са повече външни случки, които на места са смешни и наивни.

Всеки един от нас, комунарите, го носи дълбоко в себе си.

Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна.

57. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

на един комунар от с. Ачларе

Възникване на идеята за комунален живот

Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло.

Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот.

Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти.

И те направиха комуни, опити за комунален живот.

Ние, осем души двадесетгодишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.

Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца.

Начало на работата в братската комуна с младежки плам

Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите

Първата жътва на младите комунари

Имахме много интересни опитности в тази комуна.

Джанките в Ачларската комуна

Коста - един от комунарите, даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София.

Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари.

Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание.

Студентските костюми стават на комунарски дрехи

След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.

А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа, и за празник.

Нали всичко е комуна?

“ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи?

Нека и тези панталони видят какво значи комуна.“ Христо не отстъпва.

Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.

Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.

Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.

„Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите?

А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска?

Учителя не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше.

Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опитът ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии.

За такива подобни опити, които имахме и по-късно, Учителя каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот.

Учителя бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот.“ Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията.

Как завърши Ачларската комуна?

Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума.

Оттук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя, така и пред братята комунари.

Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това.

58. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната.

Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната.

Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна.

за комунален начин на живот става повсеместна

Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила.

Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско.

Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами.

Те имаха комуна и в Ловешко.

Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско.

В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.

Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот.

физическия труд в комуната

Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството.

Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна.

Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас.

Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната

Комунарите един по един падаха.

Двама от комунарите намериха начин и заминаха за Търново.

Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.

С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест.

59. II Комуната в Русе - Георги Христов

II Комуната в Русе

1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.

- Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.

- Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.

- Обичайната работа в русенската комуна

- Посещение на Учителя в русенската комуна

- Сестрите в комуната

2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе

3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе

Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство

Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.

60. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

II. Комуната в Русе

Русенската комуна, юли-август 1923 г.

Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.

На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 .

Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини.

За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри.

Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138.

Градината и дворът на русенската комуна са отлични.

В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо.

сближаване с комуната на анархистите

Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя.

Още в същия ден при нас идва един млад човек и казва, че и тяхната комуна, която е наблизо, е пострадала.

Така разбираме, че наблизо има друга комуна на анархисти.

Съседите от анархистичната комуна смятат, че вредните елементи на живота трябва да се отстраняват, както се отстраняват гъсениците от дърветата.

Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142.

Обичайната работа в русенската комуна

В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви.

И тука - в Русенската комуна, ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държим кратки, съдържателни беседи и пеем нашите песни.

Посещение на Учителя в русенската комуна

Сестрите в комуната

Така е и с Русенската комуна.

132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души.

се прехвърля да живее в Арбанаси и полага основите на Арбанашката комуна.

След разпадането на идеята за комуна през 1935, се мести в Казанлък заедно със своите близки, които преди това са живели на Арбанаси.

139 Всъщност комунарите са били в Русе малко повече от месец, тъй като в началото на юли са участвали в Първия младежки събор 1-5 юли 1923 г., а накрая са отпътували на 15 август, според автора Г. Томалевски.

На следния ден [7 юли, събота] узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна...“ (Клас на добродетелите).

61. 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе - Георги Христов

2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе

нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал.

Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията.

На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе.

Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе.

В тази комуна беше и Мария Тодорова.

Тук, в комуната в Русе, започна нашето истинско приятелство с Мария.

Русенската комуна беше през ваканцията.

Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство.

Там бяха направили комуна анархистите.

Когато говорим за комуната в Русе трябва да си спомним за всичко и за всички, които участваха пряко и косвено в нея.

62. 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. - Георги Христов

3. Документална хроника за русенската комуна -

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе

Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство

Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.

63. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

3. Документална хроника за русенската комуна –

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе

„комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.

Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“.

Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват.

„Арбанашка комуна“.

Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно.

Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“.

В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство.

64. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.

За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.

Учителя подчертава, че създаване на една комуна трябва да става само „с Любов, с Мъдрост и с Истина“, участниците в нея „да жертват всичко един за друг“ и „да не се лъжат един друг“.

Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него.

Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“.

Този случай показва механизма на създаването на русенската „комуна“ на „Бялото Братство“.

отново се провежда събрание на всички участници в „комуната“.

Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“.

Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови.

Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“.

те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала.

Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е.

става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове.

65. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

„Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна.

От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме.

За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“.

бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения.

От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.

66. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие.

Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе.

Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби.

67. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

превръщането му отново в „идеалната комуна"

показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол.

Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната.

Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната.

Т.е., отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга.

Но за момента коригираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе.

68. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори.

69. Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. - Георги Христов

Ликвидиране на Русенската комуна –

Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра.

Така приключва този 36-годишен многолик, ентусиазиран и труден опит на Русенската комуна за общ живот по Новото учение.

70. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров - Георги Христов

III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров

Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси

Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.

Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.

Трудностите, съпътстващи комунарския живот

Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.

71. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров

Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси

Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти (лози), а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси.

72. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

Заселване на първия член на комуната в Арбанаси –

73. Непослушание към Учителя - Георги Христов

Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година.

А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев.

Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси, да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело.

Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех.

Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна.

74. Новата опитност с бостана - Георги Христов

Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна.

Томалевски в спомените си за Русенската комуна.

75. Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. - Георги Христов

Основаване на комуната в Арбанаси

Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.

Обявихме основаването на братската комуна при следния състав.

Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната.

Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.

154 Той сам е записал в своите спомени: „През 1924 година лятото, вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата.

76. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

Трудностите, съпътстващи комунарския живот

Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие.

Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре.

Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика.

77. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.

Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е.

А мама беше най-здравата греда в комуната.

Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната.

Учителя се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко.

След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителя каза: „Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят.

Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята“.

Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“.

Но с това работите в комуната не се оправиха.

Комуната се развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема.

78. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов - Георги Христов

Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас

Братска комуна в Арбанаси

Братска комуна в Казанлък

79. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас

Без пробудено съзнание комуналният живот е изключен.

80. Братска комуна в Арбанаси - Георги Христов

Братска комуна в Арбанаси

Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен.

В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна.

Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали дотогава само наредени на палета.

Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот, затова закупиха някои земи, дворни места и къща.

Основа се една комуна, която премина през големи изпити.

Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.

Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай.

Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.

Всъщност те държаха комуната.

Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.

Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.

81. Братска комуна в Казанлък - Георги Христов

Братска комуна в Казанлък

Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан.

образува комуна в гр. Казанлък.

Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.

Комуната се разпадна.

Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната.

А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“

(Този разказ за комуната в гр.

бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което и благодарим.

82. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

V. Комуната на Изгрева

Първи опити за комуна на Изгрева

83. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

V. Комуната на Изгрева

Първи опити за комуна на Изгрева

Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София.

По този повод Учителя каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план.“ Бяхме свидетели, че това така и стана.

Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.

Комуната е нещо много трудно.

Живяхме комунално 12 години с различни приятели.

Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.

Комуна и половина.

С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе.

Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната.

84. Поява на първите дървени бараки на Изгрева - Георги Христов

А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева.

85. 2. Николай Дойнов - Георги Христов

Тя била в комуната в гр.

Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди.

И тя малко време изтрая тази комуна.

В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна.

Това беше идеалната комуна.

Учителя беше недоволен от това и разтури комуната.

86. 3. Никола Нанков - Георги Христов

В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено.

Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие.

Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури..

Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.

Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят.

Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.

87. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота.

НАГОРЕ

0.89840698242188