Търсене в текстове за 'Комуна'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 446 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата.
Новото, което иде, е Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Красотата облагородява и повдига човека, Разумността го прави свободен, Добротата ще внесе хармония в обществото и Справедливостта ще задоволи нуждите на всички. Подчинение без Любов, без Разумност, без Свобода е престъпление. Свободният човек може да се подчинява, но доброволно. Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия строй. В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти.
към текста >>

2. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна.
Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин. Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях. После жителите на тази къща споделят колко хубаво са прекарали през този ден, но кой е работил през всичкото време върху тях? Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя? “. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи, тогава следващите въпроси вече са лесни. Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да благодарим.
към текста >>

3. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните.
През някои събори съборяните правеха обща разходка до с. Арбанаси за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Учителя още от първите години казваше да правят опити за комуни. Такъв опит, който продължаваше известно време, се направи и в с. Арбанаси. Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните. Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода. Изворите били малко под селото. Когато той точел вода един от съседната кръчма започнал да говори против Бялото Братство. Той говорел високо нарочно поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но се случило така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата.
към текста >>

Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода.
Арбанаси за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Учителя още от първите години казваше да правят опити за комуни. Такъв опит, който продължаваше известно време, се направи и в с. Арбанаси. Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните. Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода. Изворите били малко под селото. Когато той точел вода един от съседната кръчма започнал да говори против Бялото Братство. Той говорел високо нарочно поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но се случило така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата но не можал.
към текста >>

4. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Някои наши приятели искат да правят комуна.
Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита: - Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната? Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни.
към текста >>

Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната?
Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита: - Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната? Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл.
към текста >>

5. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните.
И след това Учителя продължи да говори. По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси. Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните. Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода. Изворите били малко под селото. Докато той точел вода, един човек от съседната кръчма почнал да говори против Бялото братство. Той нарочно говорел високо поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата.
към текста >>

Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода.
По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси. Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните. Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода. Изворите били малко под селото. Докато той точел вода, един човек от съседната кръчма почнал да говори против Бялото братство. Той нарочно говорел високо поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал.
към текста >>

6. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави.
Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност.
към текста >>

В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати.
Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от хиромантията, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни.
към текста >>

7. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние вече бяхме сформирали група от осем души за основаване на комуната.
А всички от групата бяхме студенти. При това вече бяхме отказали да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята със собствен труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя. А работа тогава трудно се намираше. Беше се пуснал слух, че каменовъглените мини в град Перник приемат работници и могат да се изкарат добри надници. Ние вече бяхме сформирали група от осем души за основаване на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтата ни за простия селски живот, живот близо до природата, продължаваше да гори у нас.
към текста >>

Ние често, посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната.
Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтата ни за простия селски живот, живот близо до природата, продължаваше да гори у нас. Ние често, посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче.
към текста >>

Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна.
Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме занаята. Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че ние чак решихме да напуснем университета, за да се върнем към простия живот сред природата. В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимия устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре, тъй както една кола, полетяла с голяма скорост по даден наклон, е опасно да се спре рязко. Пък и да ни беше казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание.
към текста >>

Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила.
Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме занаята. Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че ние чак решихме да напуснем университета, за да се върнем към простия живот сред природата. В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимия устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре, тъй както една кола, полетяла с голяма скорост по даден наклон, е опасно да се спре рязко. Пък и да ни беше казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит.
към текста >>

Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско.
В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимия устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре, тъй както една кола, полетяла с голяма скорост по даден наклон, е опасно да се спре рязко. Пък и да ни беше казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните.
към текста >>

Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка.
Но виждайки непреодолимия устрем, в който сме тласнати, Той не можеше да ни възпре, тъй както една кола, полетяла с голяма скорост по даден наклон, е опасно да се спре рязко. Пък и да ни беше казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси.
към текста >>

Те имаха комуна и в Ловешко.
Пък и да ни беше казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята.
към текста >>

Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско.
За това Той ни остави и не ни възпря да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нас, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като се впрягаха в ралата, вместо добитъка. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
към текста >>

Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
Анархистите също бяха създали комуна, някъде в местността Свирчовица, Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по онова време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство. Жена му се беше поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителя като знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочи към нас. Да дойдат толкова млади хора, учени и идейни, да се включат в съдействието за това, което Жечо е тъй дълго желал, беше посрещнато с възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от създалия се случай. Напуснахме университета.
към текста >>

Ето защо започна да се промъква недоволство в комуната.
Тъй както физическата храна е необходима за нашето тяло и щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса - глад, така вече оформената интелигентност търси изява и ако тази висша природа, не се задоволи - страда. Какво в това направление би могъл да направи Жечо, този примитивен селянин, останал рано вдовец? Пък и откъде ние, осем деликатни натури, които всякога сме били далече от такава дейност, можехме да съберем сили и кураж? Всяка работа е успешна и приятна, когато е и разумно организирана. А такова нещо ние не успяхме да направим тук. Ето защо започна да се промъква недоволство в комуната. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия ни обезсърчи и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дрязги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, и което мелехме на брашно за хляб на трапезата, свърши. Стана нужда да мелим ечемик, който беше определен за конете.
към текста >>

Пък ние мислехме, че като правим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас.
Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия ни обезсърчи и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дрязги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, и което мелехме на брашно за хляб на трапезата, свърши. Стана нужда да мелим ечемик, който беше определен за конете. Пък ние мислехме, че като правим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни представи, плод на младежкия ни устрем за подвиг, за похвала, породен от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои почнаха вече открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешките. А в София Школата продължаваше и макар че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите, това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието ни. Осъзнахме грешката си.
към текста >>

Комунарите едни по един отпадаха, стигна се до там, че от високата температура някои започнаха да бълнуват, да пъшкат.
След екскурзията всички паднахме болни от малария, а беше време за харман. В цялото село нямаше нито една веялка, с която след овършаване да се отвява сламата от житото. И затова, с лопата на вятъра, а негово величество вятърът не винаги захождаше насам, та понякога се събираха по няколко хармана за отвяване. Ако ли пък излезеше през нощта, ставахме да отвяваме нощем. А маларията здраво пипаше. Комунарите едни по един отпадаха, стигна се до там, че от високата температура някои започнаха да бълнуват, да пъшкат. Така премина месец юли. През август беше Братския събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от нас се сдобиха с пари, намериха начин и хоп в Търново. В това време по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар че бях им забранил.
към текста >>

С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната.
Така премина месец юли. През август беше Братския събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от нас се сдобиха с пари, намериха начин и хоп в Търново. В това време по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар че бях им забранил. С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната. Така завърши този опит. Натоварени на биволска кола, върху куп слама, напуснахме Ачларе и от гара Карнобат отпътувахме с влака към Търново. Там бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
към текста >>

Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната. Така завърши този опит. Натоварени на биволска кола, върху куп слама, напуснахме Ачларе и от гара Карнобат отпътувахме с влака към Търново. Там бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от нас станаха жертва на тази болест. Опитът ни остана за цял живот." Мнозина биха запитали: "Нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесил своевременно, за да предотврати страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път?
към текста >>

"На следващата година, 1923 - продължава същият наш приятел, - но вече през ваканцията, създадохме нова комуна.
Най-после, както вече споменах, често пъти устремът към дадена цел у човека е с такава сила, че е опасно да се възпре. Подпушването би създало непоправими сътресения, неизживяното би оставило нещо неудовлетворено да тлее и смущава съзнанието на човека. Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията. Учителя казваше: "Природата пет пари не дава за вашето щастие. Вашето щастие не влиза в нейните сметки, освен когато то съвпада с нейните интереси за вашия прогрес." Това по-нагледно ще се види и разбере, когато по-нататък изнеса своите опитности, които имах с Учителя. "На следващата година, 1923 - продължава същият наш приятел, - но вече през ваканцията, създадохме нова комуна. В уреденото по образцов начин стопанство на братя Маркови, в местността "Свирчовица", близка до град Русе. На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка лозе, 9 дка зеленчукова градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние. Външните условия бяха много добри. Петимата братя Маркови, бяха не само опитни и здрави работници, но и добри организатори. При това имаха и най-големият колониален магазин в Русе.
към текста >>

В комуната участваха и сестри.
На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка лозе, 9 дка зеленчукова градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние. Външните условия бяха много добри. Петимата братя Маркови, бяха не само опитни и здрави работници, но и добри организатори. При това имаха и най-големият колониален магазин в Русе. Тъй че в стопанско и продоволствено отношение бяхме много добре. В комуната участваха и сестри. Имахме готвачка, като че ли небето искаше да ни възнагради за глада, който прекарахме в Ачларе. Ние бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде времето за коситба и жътва, имаше 90 дка за косене и 30-40 дка - за жътва. Реколтата беше отлична през тази година. Към стопанството принадлежеше и образцово подреденото лозе на брат Явашев.
към текста >>

Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече доволни.
Имахме готвачка, като че ли небето искаше да ни възнагради за глада, който прекарахме в Ачларе. Ние бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде времето за коситба и жътва, имаше 90 дка за косене и 30-40 дка - за жътва. Реколтата беше отлична през тази година. Към стопанството принадлежеше и образцово подреденото лозе на брат Явашев. Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече доволни. А преди започването на учебната година от Ачларе се получиха продукти от нашия труд - жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. А и братя Маркови от Русе бяха безкрайно щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи, на улица "Опълченска" №66. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата около Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева, рядко прилежна и благородна.
към текста >>

Това беше идеалната комуна.
А и братя Маркови от Русе бяха безкрайно щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи, на улица "Опълченска" №66. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата около Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева, рядко прилежна и благородна. Помагаха, дежуриха и други сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно. Особено важни бяха разговорите с Учителя. Ние студентите, 10-12 души, идвахме направо от университета. Като рояк птички прелитахме и внасяхме оживление, движение и веселие. Задавахме направо въпросите на Учителя, материал за разговор имаше изобилно.
към текста >>

Получи се ревност и Учителя разтури комуната."
Задавахме направо въпросите на Учителя, материал за разговор имаше изобилно. Така продължи няколко месеца. Някои от по-възрастните братя и сестри, макар че си имаха домакинства, почнаха да се приобщават и те към тези обеди. Столовата беше много скромна, стаичка на сутеренния етаж, а там нямаше възможност да се събират за хранене много хора. Новопостъпилите полека-лека ни оттласнаха. Получи се ревност и Учителя разтури комуната."
към текста >>

8. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни.
И ако вие изгубите или не приложите методите, които ще ви дам, ще дойде същия закон. Той не може да се промени. Християните казваха, че езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не, не е тази причината. Но онези набрани окултни сили, които трябваше да впрегнат на работа не се ползуваха и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията.
към текста >>

9. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално.
Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество. Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение.
към текста >>

5) Комунален живот.
Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога.
към текста >>

Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.
Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос.
към текста >>

10. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство.
"Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
към текста >>

11. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо.
И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
към текста >>

12. 4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната конфедерация на Космоса.
Така разбран животът, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътят на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязат из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната конфедерация на Космоса. Всички ще работят, всички ще се ползват еднакво. Когато ние говорим за обичта и любовта - за нас това е връзката, която е нужна, за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата.
към текста >>

13. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая
този момент човекът престанал да прави сеанси. Цигуларят Петър Камбуров ми разправи: „През 1921-1922 г., когато бях в Търново на колибата, Учителят ме поучи: „Имотът, който имате в Стара Загора, да си стои, не го продавайте! " Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари? Реших да пиша на тате да продаде всичкия имот в Стара Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната. Ще купим коне, каруци, инструменти и земя. Седнах на масата да пиша писмо на
към текста >>

комуна без пари?
Цигуларят Петър Камбуров ми разправи: „През 1921-1922 г., когато бях в Търново на колибата, Учителят ме поучи: „Имотът, който имате в Стара Загора, да си стои, не го продавайте! " Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари? Реших да пиша на тате да продаде всичкия имот в Стара Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната. Ще купим коне, каруци, инструменти и земя. Седнах на масата да пиша писмо на тате. Бях написал само обръщението и преди да почна първата дума, писецът се
към текста >>

Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната.
да си стои, не го продавайте! " Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари? Реших да пиша на тате да продаде всичкия имот в Стара Загора - лозето, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната. Ще купим коне, каруци, инструменти и земя. Седнах на масата да пиша писмо на тате. Бях написал само обръщението и преди да почна първата дума, писецът се обърна в ръката ми, като че някой го грабна, вдигна се във въздуха и силно се заби в масата.
към текста >>

Но през 1925 г, комуната се разпадна.
Но за втори път някаква сила го измъкна от ръката ми, завъртя го във въздуха и отново го забоде в масата. Случи се още веднъж и чак на четвъртия път аз успях да напиша писмото. През пролетта тате продаде всичко, аз отидох и взех парите -100 000 лева. Купих имот, коне, каруца и започнах работа. Но през 1925 г, комуната се разпадна. Учителят сам я разтури. Нас ни изпрати в Казанлък, а другите се пръснаха на различни места. Чак тогава разбрах грешката си и се сетих за предупреждението с перото.
към текста >>

14. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Например дойде идеята за комуна.
И понеже се набраха много Окултни сили, които не се впрегнаха в работа, и не знаеха как да ги трансформират, дойдоха гоненията. Ако и вие изгубите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени. Християните казват, че езичниците били недоволни от тях и затова ги гонели. Не, не е тази причината, но онези набрани окултни сили, които трябва да се впрегнат на работа, не се използваха. Например дойде идеята за комуна. Християните казаха: Не е време за комуни. И други благоприятни сили и условия дойдоха и останаха все неизползувани. Законът е следният: Ако една благоприятна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. 248. Ученикът трябва да бъде смел. При изучаването на Окултната Наука човек трябва да бъде смел.
към текста >>

15. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

[size=4][b]Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна,[/b][/size]
Като дойде - брат, сестра, млад,[/b][/size] [size=4][b]стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят[/b][/size] [size=4][b]каза." Ще ги турим на изпит."[/b][/size] [size=4][b]Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова,[/b][/size] [size=4][b]Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна,[/b][/size] [size=4][b]Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов,[/b][/size] [size=4][b]варненския ясновидец."[/b][/size] [size=4][b]Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя[/b][/size] [size=4][b]във връзка с тези събития. Проучете го добре.
към текста >>

16. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Казахме му, че ще правим комуна и сме решили при кой брат.
Брат Борис ми разказа много случки от живота си, като започна от студентството си, също и за своята баба Султанка, която е играла много важна роля в живота му. Накрая завърши със затвора и страданията, които е изтърпял в него: „Но, сестра, трябваше да си научим уроците... Учителя много неща ни каза, но се чудя сега кое беше най-важното, за да се спрем на него и го направим. Той всеки ден ни говореше и ние смятахме, че не всичко е важно. Той никога не настояваше твърдо и не ни съдеше с думи като „Защо не правите каквото ви казвам? “. Явно ние сме го ядосвали, но не го показваше. Казахме му, че ще правим комуна и сме решили при кой брат. Той само рече: „Не сте узрели още за това! “ – „Ще видиш, Учителю, ще я направим! “ Такива трудности имахме – бяхме няколко братя и стопанството стана при един брат, който имаше много земя и жена му почина. Не описвам подробно този случай, защото той сам го е дал в спомените си. Е, такива бяхме, сестра, млади, с луди глави, но затворът ни вкара всичко в главите.“
към текста >>

17. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

По това време на „Опълченска" 66 имаше комуна.
Дотук, лятото на 1922 г. ние, двете сестри Мара и Теофана и нашият роден брат Петър-Асен, се радвахме на великата привилегия да видим и чуем Учителя. Нашите родители бяха все още в Карнобат. Моята сестра беше обикнала Учителя, преди да го види, имаше вяра в него, преди да го чуе, и сега, щом научи где е „66", тя беше вече там. Тя биваше много често при Учителя, защото в това време той устройваше своето общество и членовете, пристигайки, заемаха своето място. По това време на „Опълченска" 66 имаше комуна. Едно малко общество се беше приютило около Учителя и се радваше на великата привилегия да бъде с него на обяд. Сутеренът на малката къщичка, в която той живееше и където говореше, се състоеше от 2 стаи и малък вход между тях. Този вход именно беше приспособен за кухня, по-голямата стая - за трапезария, а по-малката за склад и същевременно там беше плетачната машина на сестра Василка от гр. Айтос. Столът се беше образувал импровизирано. Използуваха съдовете на собственицата на къща та кака Гина и на тези, които участвуваха.
към текста >>

18. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Той познаваше моите родители, защото беше един от братята, които бяха в комуната в Ачларе и на връщане се беше отбил заедно с другарите си в нашия дом в Карнобат.
Новата учебна година извика сестра ми в училище и ние с брат ми останахме в София. Какво ставаше на "66", ние вече знаехме, какво говореше Учителя, ние вече знаехме. У дома остана да идва само един от познатите ни - брат Кръстю Тулешков. Братът Кръстьо Тулешков беше млад момък, стумен, стеснителен, един от братята, които имаха по-дълбоки познания по окултизма. Той познаваше моите родители, защото беше един от братята, които бяха в комуната в Ачларе и на връщане се беше отбил заедно с другарите си в нашия дом в Карнобат. Малко болен, по това време той живееше не много добре при една своя леля и аз му дадох сестрински прием в нашия дом в София. Той идваше често, говореше за Учителя, говореше много интересни за мен неща и ме запознаваше с теософията, през която беше преминал и която добре познаваше.
към текста >>

19. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
- Може. Тъй, 200 души по 300 лева правят 60 000 лева, за една година шейсет хиляди лева, за десет години 600 000 лева. След това всеки един от вас може да убеди поне още по трима души и те да дадат 300 лева. Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по вечния Божествен закон на Любовта, на по-нискостоящите братя от нас ние ще дадем по-голяма почит, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство.
към текста >>

комуна освен образа, който съществува в тялото.
правят 60 000 лева, за една година шейсет хиляди лева, за десет години 600 000 лева. След това всеки един от вас може да убеди поне още по трима души и те да дадат 300 лева. Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по вечния Божествен закон на Любовта, на по-нискостоящите братя от нас ние ще дадем по-голяма почит, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: „Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност както краката. Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние можем да пренесем още хиляди страдания и ще кажем:
към текста >>

20. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите.
Както природата е осеяна с много красиви и ароматни цветя, така и животът е осеян с човешки идеи, които понякога отклоняват съзнанието на учениците от правия път и те се отдалечават от източника на живота — от Бога. Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни. Учителя е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата.
към текста >>

Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ.
Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието.
към текста >>

Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим.
Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?
към текста >>

21. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал.
Той размисля и си казва: „Какво търся аз тук, в този чужд град? " Взима си куфарите, качва се на влака и се връща в България. Пред родителите си заявява, че не иска да следва в университет. Скоро се отказва и от яденето на месо. Заминава за София и решава сам да се издържа, като не приема финансова помощ от баща си. След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал. На събора в Търново през 1922 година баща му, чиято глава е побеляла от неговите особени прояви, пожелава да отиде заедно с него. Там се среща с Учителя и провеждат разговор, който се отнася предимно за Борис. Накрая бащата казва: „Господин Дънов, виждам, че синът ми се интересува от Вас и от Вашето учение. Дано поне Вас слуша. На Вас го предавам да го учите и напътствате в живота му." Учителя отговаря: „Хубаво."
към текста >>

22. 7.9 Симеон Марков - Светозар Няголов ( -2013)

След края на войната Симеон и брат му Стойо работят в комуната, която Русенското братство организира в местността Свирчовица.
Учителя го приема в стаята си. Сядат и той го пита: „Как се казваш? " Симеон Марков не му отговаря, но си мисли: „Ако ти си същият Дух, който ми говори на фронта, в окопа, ще ми кажеш името." Учителя втори път го пита и той пак му поставя мислено своя въпрос. Тогава Учителя високо му казва: „Симеоне! " Така Марков се запознава с Учителя и братството и цялото му семейство започва да работи, да прилага в живота си братските идеи. След края на войната Симеон и брат му Стойо работят в комуната, която Русенското братство организира в местността Свирчовица. Другите трима братя са търговци на бакалски стоки в Русе. Много трудности имат в комуната, но работят добре, с любов и получават богата реколта от плодове и зеленчуци. Често братя Маркови идват в София и ремонтират кухнята и салона на Изгрева. Учителя нарежда на Начо Петров, домакин на братството, да им плати надници за извършената работа. Те категорично отказват да вземат пари, като заявяват, че работят безкористно за братството.
към текста >>

Много трудности имат в комуната, но работят добре, с любов и получават богата реколта от плодове и зеленчуци.
" Симеон Марков не му отговаря, но си мисли: „Ако ти си същият Дух, който ми говори на фронта, в окопа, ще ми кажеш името." Учителя втори път го пита и той пак му поставя мислено своя въпрос. Тогава Учителя високо му казва: „Симеоне! " Така Марков се запознава с Учителя и братството и цялото му семейство започва да работи, да прилага в живота си братските идеи. След края на войната Симеон и брат му Стойо работят в комуната, която Русенското братство организира в местността Свирчовица. Другите трима братя са търговци на бакалски стоки в Русе. Много трудности имат в комуната, но работят добре, с любов и получават богата реколта от плодове и зеленчуци. Често братя Маркови идват в София и ремонтират кухнята и салона на Изгрева. Учителя нарежда на Начо Петров, домакин на братството, да им плати надници за извършената работа. Те категорично отказват да вземат пари, като заявяват, че работят безкористно за братството. През 1943 г. Симеон Марков трябва да купи от Германия някаква машина за пръскане на лозята.
към текста >>

23. 7.56 Петър Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.
Изчаква да спре шумът в хола - когато казват молитва и той си казва. Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителя си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби.: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите.
към текста >>

Комуната не успява.
Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителя си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби.: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969 г.
към текста >>

След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите.
Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969 г.
към текста >>

24. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно.
При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев, директор на Държавната печатница. Съобщават за неговото идване на Учителя. Той казва да го почака малко, но Долапчйев влиза направо в стаята на Петър и сяда до Учителя. Всички стават и отиват в дома на Темелко, а Учителя провежда дълъг разговор с Долапчиев. След 9 септември Долапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост. Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно. Тя просъществува много малко — сестрите се скарват, понеже една от тях се отказва да мие чиниите. Често на вечеря при тях идва от София Любомир Лулчев и им разправя за самолетите и опасностите на войната. Една бременна жена го пита какво дете ще роди. Той й казва, че ще роди момченце, и тя действително ражда момченце. Братът на Петър Киров — Павел, е блъснат от влака в една виелица.
към текста >>

25. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята.
„Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на Земята, да изгори всички нечистотии.
към текста >>

26. Ачларската и Русенската комуна - Георги Томалевски (1897-1988)

Ачларската и Русенската комуна Category: Георги Томалевски (1897-1988)
Ачларската и Русенската комуна Category: Георги Томалевски (1897-1988)
към текста >>

27. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата.
Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна! За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собствен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида.
към текста >>

Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна!
Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна! За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собствен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида. Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите. Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите.
към текста >>

28. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Моята идея беше да правим комуна.
От там нататък като се върнах за мен нямаше нищо друго, освен да работя за книгоиздателството. Понеже бях възприел комунизма, неговите идеи дълбоко бяха залегнали в съзнанието ми, в душата ми и аз смятах, че от това по-важно нещо няма, че всички други работи, които имах, са странични и повърхностни. Най- важното е комунизмът. В 1923 год. отидох в София на Първи младежки събор. Моята идея беше да правим комуна. Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов. Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце. След неуспеха реших да се върна в Севлиево. Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп.
към текста >>

Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов.
Понеже бях възприел комунизма, неговите идеи дълбоко бяха залегнали в съзнанието ми, в душата ми и аз смятах, че от това по-важно нещо няма, че всички други работи, които имах, са странични и повърхностни. Най- важното е комунизмът. В 1923 год. отидох в София на Първи младежки събор. Моята идея беше да правим комуна. Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов. Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце. След неуспеха реших да се върна в Севлиево. Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп. „Житно зърно“ и „Беседи“ на Учителя.
към текста >>

Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце.
Най- важното е комунизмът. В 1923 год. отидох в София на Първи младежки събор. Моята идея беше да правим комуна. Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов. Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце. След неуспеха реших да се върна в Севлиево. Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп. „Житно зърно“ и „Беседи“ на Учителя. Там научих есперанто.
към текста >>

След като бях дошъл в Севлиево и знаех, че тук трябва да работя, защото в София имах известни пречки, аз мислех вече тук да правя печатарска и издателска комуна и тук да работя.
Кога е спряла печатницата на братя Мутафови не ми е известно, но и те не ще са могли да пуснат много дълбок корен. Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции. Продължили са едните и другите борбата против буржоазията, също и помежду си една с друга. Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора. Да оставим това сега, а да говорим за печатарската дейност. След като бях дошъл в Севлиево и знаех, че тук трябва да работя, защото в София имах известни пречки, аз мислех вече тук да правя печатарска и издателска комуна и тук да работя. Макар че и по-рано преди да ида в София го мислех това нещо. Но сега вече твърдо бях установил, че трябва да бъде тука, трябва да бъда самостоятелен и да няма никой да ми заповядва, защото аз не мога да работя под команда. Командата принципно казано спира творческата дейност на човека. При едно отиване в София случайно срещам Атанас Николов на гърдите със зелената есперантска звезда. Приближавам се до него и за 2-3 минути се разбрахме и след това започнахме да издаваме „Беседите“ на есперанто под формата на една библиотека „Нова култура“.
към текста >>

От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало.
Тия неща продължиха доста време. В есперантските издания имахме затруднения, понеже малък беше тиражът. Не можехме да си изплащаме разноските и изкарахме две години от тази библиотека „Нова култура“, която съдържа почти всички беседи от Учителя. В първия брой на библиотеката имаше предговор от Мара Белчева и от д-р Кирил Паскалев. Другите книги бяха все от Учителя с изключение на една от Стоян Вътовски „Кои и какви са белите братя“, написана от него след присъствието му на един от съборите на братството, мисля, че през 1927 година. От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало. Атанас от Бургас дойде в Севлиево и живя тук повече от 12 години. Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас. В това време баща ми почина и аз поех неговата работа в книжарницата и печатницата. Той беше построил през лятото нова постройка и там се прехвърлихме и почнахме да работим усилено. Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията.
към текста >>

Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас.
Не можехме да си изплащаме разноските и изкарахме две години от тази библиотека „Нова култура“, която съдържа почти всички беседи от Учителя. В първия брой на библиотеката имаше предговор от Мара Белчева и от д-р Кирил Паскалев. Другите книги бяха все от Учителя с изключение на една от Стоян Вътовски „Кои и какви са белите братя“, написана от него след присъствието му на един от съборите на братството, мисля, че през 1927 година. От там нататък с Атанас замислихме пак комуна да правим на комунално начало. Атанас от Бургас дойде в Севлиево и живя тук повече от 12 години. Дойдоха и някои други приятели, но поради някакви естествени закони на живота се разтури нашата комуна и останахме двамата с Атанас. В това време баща ми почина и аз поех неговата работа в книжарницата и печатницата. Той беше построил през лятото нова постройка и там се прехвърлихме и почнахме да работим усилено. Дейността ми е била не само в издаването на окултна литература, но голяма част беше класическа литература - литературата, която учат учениците в гимназията. Понеже тя имаше по-широк пласмент и можеше на нея да се разчита, за да се изгради по-здрава материална база. Започнах с някои мои преводи от английски.
към текста >>

29. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство.
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство. Април 1922 - Учителят дава Правилника за учениците от Първи окултен клас на Братството. 24-26 май 1922 - Провежда се голяма екскурзия на Братството във Витоша. 7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“.
към текста >>

В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства.
И пр. и пр. В стопанството изригват десетки нови опори на дребните собственици: Селско-стопански кооперации, популярни банки. Кооперативното движение във Видинско изгражда невиждана напоителна система по крайдунавските лозя и зеленчукови градини. Разцъфтяват толстоистките комуни. В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства. Толстоиският пловдивски кварталник обаче не е посветен на духовна пропаганда. В него има всякаква информация за постиженията на земеделието, рецепти за селскостопанска продукция, публикуват се преводни текстове от световната класика и всякакви общообразователни материали. Никнат анархистически комуни. Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си.
към текста >>

Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна.
Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват. Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна. Учителят го насочва към няколко млади братя мечтаещи за такова начинание, и готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922. Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото. Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта. Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си.
към текста >>

Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото.
Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват. Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна. Учителят го насочва към няколко млади братя мечтаещи за такова начинание, и готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922. Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото. Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта. Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си. Жечо това не го интересува. Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка.
към текста >>

Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан.
Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта. Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си. Жечо това не го интересува. Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка. Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират.
към текста >>

Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич.
Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка. Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания.
към текста >>

На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре.
Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания. Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров. На поредния събор се взима решение да се издава списание под заглавието „Житно Зърно“, което да не бъде елитарно, а достъпно за всички братя и сестри.
към текста >>

30. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Лагерът не беше комуна.
Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило. Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята. Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата.
към текста >>

31. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр.
1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което стимулира американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи. 1840-те години в българските земи на Отоманската империя започва да прониква Бел-Ланкастерската система на взаимообразователните училища, при която училищата са „частно дело на гражданите“, които ги изграждат. 1840 се ражда Чийф Джоузеф, вождът на индианците от племето Незпирс. 1840 (7 май) в Русия се ражда композиторът Петър Илич Чайковски. 1841 във Варна бива отворено първото гръцко училище, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система. 1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр. 1842 Излиза есето на Ч. М. Елис за трансцендентализма, наблягащо на иманентната вътрешна ценност на личността - традиционна американска идея, залегнала в „Декларацията на независимостта“ на Томас Джеферсън. 1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото училище в Пловдив, след като завършва първоначалното си образование в Устово. 1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети. 1843 (19 февруари) в Мадрид, Испания, се ражда звездата на Метрополитен опера от втората половина на века Аделина Пати.
към текста >>

1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети.
1841 във Варна бива отворено първото гръцко училище, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система. 1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр. 1842 Излиза есето на Ч. М. Елис за трансцендентализма, наблягащо на иманентната вътрешна ценност на личността - традиционна американска идея, залегнала в „Декларацията на независимостта“ на Томас Джеферсън. 1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото училище в Пловдив, след като завършва първоначалното си образование в Устово. 1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети. 1843 (19 февруари) в Мадрид, Испания, се ражда звездата на Метрополитен опера от втората половина на века Аделина Пати. 1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско училище на даскал Константин Мудрон. 1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо. 1845 във Варна се открива ново гръцко училище. 1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов.
към текста >>

1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“.
1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско училище на даскал Константин Мудрон. 1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо. 1845 във Варна се открива ново гръцко училище. 1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов. 1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън. 1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“. 1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен председател на Теософското дружество. 1847 (късна есен) Константин Дъновски тръгва от Устово с вуйчо си да търси учителско място във Варна. 1847 (14 ноември) в Елена се ражда преподавателят в Свищовското училище за наука и теология и учител на Петър Дънов Йордан Икономов. Телескопичен блик От катедрата на Американския лицеум в своите обиколки Р. У. Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“.
към текста >>

32. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация.
С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами. Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп. „Атлантик Мънтли“ още по Нова година след идването на Петър в града пусна остродискусионна статия върху това защо социализмът привлича артистите ши, ако искате, творческите личности. Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества. Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация. Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана. Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в библиотеката, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема. Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен.
към текста >>

33. Съдържание - Георги Христов

Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII.
Статия първа - Окултна социология 2. Статия втора 3. Статия трета 4. Идеално и осъществимо управление 5. Синархия на практика VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април.
към текста >>

Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1.
Статия втора 3. Статия трета 4. Идеално и осъществимо управление 5. Синархия на практика VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
към текста >>

Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.
Статия трета 4. Идеално и осъществимо управление 5. Синархия на практика VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
към текста >>

- Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.
Идеално и осъществимо управление 5. Синархия на практика VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2.
към текста >>

- Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април.
Синархия на практика VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с.
към текста >>

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1.
към текста >>

Борис Николов - спомени на един комунар от с.
- Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.
към текста >>

Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3.
Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
към текста >>

Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
към текста >>

- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1.
Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3.
към текста >>

Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.
и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
към текста >>

Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.
Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
към текста >>

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя.
към текста >>

Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе.
към текста >>

Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3.
- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III.
към текста >>

Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.
към текста >>

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
към текста >>

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III.
Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1.
към текста >>

Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.
Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
към текста >>

Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3.
към текста >>

Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4.
към текста >>

Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

Комуната на Изгрева 1.
Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

34. ЧАСТ ПЪРВА - ТЕОРИЯ - Георги Христов

Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII.
Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига IV. Мисли на Учителя за Синархията V. Пет статии от Иван Толев за Синархията VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните
към текста >>

35. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

• Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот.
Трябва да избягвате тази погрешка, • Щом в една работа се внесат дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите. • Сега има и друга опасност. Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия. Вие ще проучвате този въпрос. • Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо.
към текста >>

Влизат те в тази комуна и заработват.
Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия. Вие ще проучвате този въпрос. • Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца. И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната.
към текста >>

И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната.
Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца. И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната. И затова аз не казвам като вас, че жените развалят всичко, но жените взимат всичко. • И обратното е вярно. Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот. Един брат иска да влезе да работи с тях. Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени.
към текста >>

36. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

- Как да се организира една братска комуна?
Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити. - Как да се организира една братска комуна? С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат.
към текста >>

С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг.
Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити. - Как да се организира една братска комуна? С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили.
към текста >>

Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува.
И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити. - Как да се организира една братска комуна? С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас.
към текста >>

Правилата на тази комуна са написани вътре във вас.
Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят.
към текста >>

Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре?
Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти.
към текста >>

Народят им се деца, развалена е комуната.
Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа?
към текста >>

Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти.
Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд.
към текста >>

Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна.
Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г.
към текста >>

на 9 март се учредява Русенската комуна.
Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г. на 9 март се учредява Русенската комуна. През есента на същата година русенската общност успява да организира обработването на 140 дка земя, докато по същото време Арбанашката комуна обработва само 26 дка земя. Този опит продължава до 1957 г. но с много прекъсвания, противоречия и неразбории. 7 През 1920 г. Учителя е в Айтос, където тогава дава съгласието си за реализиране на една идея, дадена от брат Георги Куртев - да се направи братска градина в Айтос, която да се превърне в духовен център.
към текста >>

През есента на същата година русенската общност успява да организира обработването на 140 дка земя, докато по същото време Арбанашката комуна обработва само 26 дка земя.
- Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г. на 9 март се учредява Русенската комуна. През есента на същата година русенската общност успява да организира обработването на 140 дка земя, докато по същото време Арбанашката комуна обработва само 26 дка земя. Този опит продължава до 1957 г. но с много прекъсвания, противоречия и неразбории. 7 През 1920 г. Учителя е в Айтос, където тогава дава съгласието си за реализиране на една идея, дадена от брат Георги Куртев - да се направи братска градина в Айтос, която да се превърне в духовен център. По това време сестра Василка Иванова от Айтос живее в София, на ул.
към текста >>

37. 1.12. Идеята за четирите съвета – основа за полагане на общ братски живот - Георги Христов

Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна.
Направете един опит - туй не е наложително, но така ще видите какви ще бъдат практическите резултати. А сега една жена отделя по цял ден в къщи за работа и трудът и е разпръснат. При самостоятелно пране например се изгарят повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. Първия път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати. Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото Братство ще вземем някои общи места и в течение на годината братя и сестри от всички градове ще отиваме на тези места да работим.
към текста >>

38. 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът - Георги Христов

При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна.
“ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да си каже: „Днес ще слугувам.“ - Защо? - „Защото не ми се искаше да работя.“ И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна. Сега например няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран - готовото лесно се изяжда.
към текста >>

Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът.
- „Защото не ми се искаше да работя.“ И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно Братство, една примерна комуна. Сега например няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран - готовото лесно се изяжда. На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма.
към текста >>

Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък.
Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. Това е пак достатъчно. Сега добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности - вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък. Г отовото досега не се дели - ще се попадне в грешка. Г отовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната.
към текста >>

В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната.
И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности - вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък. Г отовото досега не се дели - ще се попадне в грешка. Г отовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите.
към текста >>

Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната.
Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък. Г отовото досега не се дели - ще се попадне в грешка. Г отовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия - плодът се ражда в изобилие.
към текста >>

Тогава и работата, като се разпредели между 20-30 души комунари, по-скоро се свършва.
В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20-30 души комунари, по-скоро се свършва. Една обща кесия трябва да има у хората, но не всички да бъркат в кесията. Аз вярвам, че тази кесия е като един извор, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всеки ще може да се ползва свободно от туй Божествено благо. Ние не трябва да изпадаме в същите заблуждения, в които са изпадали много социални реформатори. Ние не можем да комунизираме труда на миналите поколения и да го използваме. Ние трябва да комунизираме само нашия настоящ труд, само туй, което сега изкарваме.
към текста >>

39. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Пеню Ганев пише дневника си: „Учителя ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани икономично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината.
В тях никаква религиозност няма. __________________________________________________________ 17 Тук вероятно става дума за Петър Чорбаджиев от Сливен, един от първите членове на сливенското братство отпреди 1910 г., брат на Мария Райнова - също ревностен член. Той присъства в списъка на членовете на веригата от 1914 г. Вероятно е бил музикант. На 1.06.1923 г. Пеню Ганев пише дневника си: „Учителя ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани икономично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев, Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителя казва: „Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване.“ Тук се виждат противоречия с Чорбаджиев, но явно през годините те се изглаждат, тъй като в същия дневник от 1 .XII. 1933 г.
към текста >>

40. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега.
Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е.
към текста >>

Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е.
Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание83. Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм.
към текста >>

Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи.
За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание83. Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида.
към текста >>

Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа.
А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.
към текста >>

Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна.
Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“. Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: Мъдростта, Любовта и Истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички народи заедно?
към текста >>

И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи.
Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: Мъдростта, Любовта и Истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи. Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни.
към текста >>

41. VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) - Георги Христов

VI. Георги Радев – Братско общежитие (Комуналният братски живот) Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта.
VI. Георги Радев – Братско общежитие (Комуналният братски живот) Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта. Тази семка започва да никне в нас, и нейните пръвни трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне. Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му.
към текста >>

Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони.
То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91. Разисквания върху рефератите92 . Г. Томалевски. Комуните, като нова форма на братски живот, мимоходом разрешават в себе си социалния въпрос.
към текста >>

Комуналният живот се явява като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага.
Трябва да пристъпим към работа, към опити! С. Симеонов. Този събор е повече за опознаване и изказване мнения върху въпроси назрели и готови за приложение. Особено усилено трябва да се заработи върху комуните. Г. Тахчиев. От нас се изисква абсолютна чистота, но затова трябват и абсолютни условия. Комуналният живот се явява като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиев. По въпроса за комуналния живот мога да кажа следното: всеки, който влезе в комуна, трябва да олицетворява любовта в себе си. Комуната не е средство за осигуряване, и който влиза с такава цел, ще бъде вън от нея. _______________________________ 91 Рефератът е изнесен от Г. Радев на 2 юли 1923 г.
към текста >>

По въпроса за комуналния живот мога да кажа следното: всеки, който влезе в комуна, трябва да олицетворява любовта в себе си.
Особено усилено трябва да се заработи върху комуните. Г. Тахчиев. От нас се изисква абсолютна чистота, но затова трябват и абсолютни условия. Комуналният живот се явява като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиев. По въпроса за комуналния живот мога да кажа следното: всеки, който влезе в комуна, трябва да олицетворява любовта в себе си. Комуната не е средство за осигуряване, и който влиза с такава цел, ще бъде вън от нея. _______________________________ 91 Рефератът е изнесен от Г. Радев на 2 юли 1923 г. по време на I-вия Младежки събор. 92 Тези разисквания са проведени на 2 юли 1923 г.
към текста >>

Комуната не е средство за осигуряване, и който влиза с такава цел, ще бъде вън от нея.
Г. Тахчиев. От нас се изисква абсолютна чистота, но затова трябват и абсолютни условия. Комуналният живот се явява като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиев. По въпроса за комуналния живот мога да кажа следното: всеки, който влезе в комуна, трябва да олицетворява любовта в себе си. Комуната не е средство за осигуряване, и който влиза с такава цел, ще бъде вън от нея. _______________________________ 91 Рефератът е изнесен от Г. Радев на 2 юли 1923 г. по време на I-вия Младежки събор. 92 Тези разисквания са проведени на 2 юли 1923 г. по време на I-вия Младежки събор.
към текста >>

42. VII. Борис Николов - мисли за комуните - Георги Христов

Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новият живот.
VII. Борис Николов - мисли за комуните 1. Една форма на общ живот може да се изработи като художествено творение. Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новият живот. Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало“.
към текста >>

6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна.
Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати и една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна. Трябват различни методи, за да се реализира този стремеж. Живота трябва да се превърне в Школа, за да се изработят добрите навици. Всичко това трябва да върви последователно.
към текста >>

43. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
към текста >>

Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
към текста >>

- Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2.
към текста >>

- Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с.
към текста >>

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1.
към текста >>

Борис Николов - спомени на един комунар от с.
- Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.
към текста >>

Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3.
Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
към текста >>

Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
към текста >>

- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1.
Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3.
към текста >>

Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.
и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
към текста >>

Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.
Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
към текста >>

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя.
към текста >>

Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе.
към текста >>

Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3.
- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III.
към текста >>

Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.
към текста >>

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. Обичайната работа в русенската комуна Посещение на Учителя в русенската комуна Сестрите в комуната Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
към текста >>

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III.
Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1.
към текста >>

Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.
Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
към текста >>

Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3.
към текста >>

Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4.
към текста >>

Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

Комуната на Изгрева 1.
Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

44. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

I Комуната в Ачларе 1.
I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе.
към текста >>

Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.
I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
към текста >>

Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.
I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2.
към текста >>

Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април.
I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с.
към текста >>

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

Борис Николов - спомени на един комунар от с.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3.
Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе.
Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

- Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната - Недоволство и разочарование - Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната
към текста >>

45. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

I. Комуната в Ачларе 1.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
към текста >>

Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
I. Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната „Ачларе, април. Работен ден „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново
към текста >>

46. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Георги Христов

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Всичко, което се съдържа в следващите редове, е една глава от замисления от мен роман, който ще носи заглавието „Богомил Еремиев“.
1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Всичко, което се съдържа в следващите редове, е една глава от замисления от мен роман, който ще носи заглавието „Богомил Еремиев“. Този роман ще види бял свят, ако небето ми подари време и сила, за да го напиша. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Новият живот трябва да се покаже на дело, а не само като теория - каза Коста в една от срещите на младите приятели. - Това е най-същественото - обади се друг глас след него. - Един опит е крайно необходим, за да изпитаме в практиката това, за което приказваме. - Какво може да се направи сега?
към текста >>

Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Новият живот трябва да се покаже на дело, а не само като теория - каза Коста в една от срещите на младите приятели.
1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г Всичко, което се съдържа в следващите редове, е една глава от замисления от мен роман, който ще носи заглавието „Богомил Еремиев“. Този роман ще види бял свят, ако небето ми подари време и сила, за да го напиша. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Новият живот трябва да се покаже на дело, а не само като теория - каза Коста в една от срещите на младите приятели. - Това е най-същественото - обади се друг глас след него. - Един опит е крайно необходим, за да изпитаме в практиката това, за което приказваме. - Какво може да се направи сега? - запита Жорж Радев. Коста наново взе думата.
към текста >>

На тази среща решихме да се образува първата братска комуна93.
Коста наново взе думата. В гласа му, макар малко развълнуван, трепти решителна увереност. - Нали земята е най-прекрасното училище - в школните беседи неведнъж е казано това. Освен това съжителството е най-сигурен метод за опознаване на хората. То е лабораторията, в която можем да преодолеем някои грапавини в характерите. На тази среща решихме да се образува първата братска комуна93. За тази цел избрахме едно село в Югоизточна България, където младите братя ще имат условия да я осъществят. Един наскоро овдовял селянин с две деца има сто и шестдесет декара земя. Там има нужда от работни ръце. Този селянин е наш съидейник. Колкото и да са напластени у него стари навици, които му пречат да свикне с една нова обстановка в неговия живот, ние ще се справим с това.
към текста >>

За нашата комуна в Ачларе94 - село в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното.
Пролет е. Небето е дълбоко и току-що окъпано. Бели облачета бавно се носят по лазурния му свод. Радост трепти в душата. Сякаш сме птички, излезли от кафез. За нашата комуна в Ачларе94 - село в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното. Ачларе е богата плодородна шир, в която царуват мир, свобода и тишина. Стоиш сред полето, загледан в дългите равни бразди. Чуваш удари на мотика. През тези дни дръвчетата, пръснати тук-таме из още тъмните ниви, са облечени в бяла копринена премяна. Ще дойде жаркото лято и същите дръвчета ще сложат своите зелени наметала.
към текста >>

_______________________________________ 93 Димитър Грива разказва как се е случила връзката с бай Жечо, домакинът на комуната в Ачларе: „Братята вземат решение за комуна и Тулешков отива на „Опълченска“ 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна.
Чуваш удари на мотика. През тези дни дръвчетата, пръснати тук-таме из още тъмните ниви, са облечени в бяла копринена премяна. Ще дойде жаркото лято и същите дръвчета ще сложат своите зелени наметала. Привечер тук е много тихо. Чува се само започнатата преди милиони години песен на щурчето. _______________________________________ 93 Димитър Грива разказва как се е случила връзката с бай Жечо, домакинът на комуната в Ачларе: „Братята вземат решение за комуна и Тулешков отива на „Опълченска“ 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така, както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак, такъв един голям селянин и след него излиза и Учителя. И Учителя се обръща и казва на тоя селянин: „Ето го!“ Посочва Тулешков и запознава ги и той си казва искането. Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана“ (Изгревът, т. 8). 94 Ачларе е старото име на днешното с. Екзарх Антимово.
към текста >>

Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана“ (Изгревът, т. 8).
Привечер тук е много тихо. Чува се само започнатата преди милиони години песен на щурчето. _______________________________________ 93 Димитър Грива разказва как се е случила връзката с бай Жечо, домакинът на комуната в Ачларе: „Братята вземат решение за комуна и Тулешков отива на „Опълченска“ 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така, както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак, такъв един голям селянин и след него излиза и Учителя. И Учителя се обръща и казва на тоя селянин: „Ето го!“ Посочва Тулешков и запознава ги и той си казва искането. Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана“ (Изгревът, т. 8). 94 Ачларе е старото име на днешното с. Екзарх Антимово.
към текста >>

47. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната През неделните дни беседваме с някои селяни.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната През неделните дни беседваме с някои селяни. Някои в селото не ни обичат, но други редовно идват при нас и сядат в широката хладна стая на братската комуна. Дълбоко са напукани ръцете на тези отрудени хора, а в очите съзираш само честност и прямота. Ръкавите на чистите им ризи, облечени за неделния ден, белеят, а поясите им имат цвят на божур. Жените носят бели забрадки. Те слушат смирено и с искрен интерес нашите разговори.
към текста >>

Някои в селото не ни обичат, но други редовно идват при нас и сядат в широката хладна стая на братската комуна.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната През неделните дни беседваме с някои селяни. Някои в селото не ни обичат, но други редовно идват при нас и сядат в широката хладна стая на братската комуна. Дълбоко са напукани ръцете на тези отрудени хора, а в очите съзираш само честност и прямота. Ръкавите на чистите им ризи, облечени за неделния ден, белеят, а поясите им имат цвят на божур. Жените носят бели забрадки. Те слушат смирено и с искрен интерес нашите разговори. Някой от нас, чийто ред е да ръководи сбирката в днешния неделен ден, прочита глава от Евангелието.
към текста >>

Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе.
Сами си месим хляба, варим зелен боб и яздим коне, понесли храна към нивите. Ръцете си усещам много силни. Леко повдигам снопите и ги качвам на колата. Тръгваме. Колелата скърцат, люлее се високият товар и, легнал върху снопите като във вълшебна люлка, аз гледам в дълбоката синевина и си мисля колко прекрасен ще стане някога животът на хората. Вечерта върху морната жълта светлина на газената лампа отбелязвам нещо в моя дневник. Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета: „Дните и нощите идват и си отиват тихо и спокойно над Ачларе. Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва душата, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи. Аз зная, че те са ми подарени от една много щедра ръка заради голямата любов, която приех в душата си. Аз зная, че тази любов съществува. За нея Кирил ми каза на планината, а Учителя непрестанно говореше за любовта в своите беседи. И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива душа.
към текста >>

Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана вселената.“ В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения.
Тръгваме обратно към селото. Там имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон. Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни. Те идат тук над простия сайвант по тънки копринени нишки. Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана вселената.“ В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща. Ето други страници от моя дневник: „Ачларе, април. Работен ден Ние имаме младежки, вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш.
към текста >>

Не, това го казваме ние, комунарите от Ачларе с протритите панталони и полусъдраните ризи.
- „Къде да намерим толкова любов в света? !” Ние пък отговаряме, че без любов нищо няма да стане. Всичко ще се опорочи и ще загине. Та кои сме ние, които казваме това? Нов ли някакъв интернационал, или нов континент от хора с такива възгледи? Не, това го казваме ние, комунарите от Ачларе с протритите панталони и полусъдраните ризи. Ние дори твърдим, че животът няма да ни опровергае. Ние знаем, че има още много, много хора по света, които мислят като нас. Ние не ги знаем. Нямаме списък и организация, но сякаш се познаваме. Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда.
към текста >>

Във външния вид на ачларските комунари има нещо смешно.
Толкова е ясно всичко наоколо, че гласът на птичките ми се струва като познат говор. Земята, тази черна мъченица и родителка, тази непресъхваща благодатна майка, почва да говори. Сега ми става ясно защо селянинът обича земята. Има един могъщ съюз между тях. Той разбира земята и знае да разговаря с нея. Във външния вид на ачларските комунари има нещо смешно. Ризите ни почват да се късат. Аз изкърпвам своята риза отначало доста нескопосано, но после се научих да правя хубави и равни шевове. Обувките си заменихме е примитивно направени сандали, а нестриганите ни коси са бухнали като немирни храсти. - Какви са тези? - питат селяните.
към текста >>

48. Борис Николов - Георги Христов

Сега искам да нарисувам с по няколко думи всеки от нашите братя-комунари.
Работен ден. В ачларския дневник има прекрасни неща, но понякога има и смешни неща. Това произлиза от начина, по който ние устройваме външния си живот. Поради средствата, с които разполага нашето стопанство, ние навлизаме в една примитивност, която вече напуща рамките на допустимите неща и става комична. За нея ще разкажа нещо по-долу. Сега искам да нарисувам с по няколко думи всеки от нашите братя-комунари. Ще започна най-напред с Борис в неговия ачларски вид. Макар да има миловидно и кротко лице, Борис има атлетическо телосложение и сила. Стъпката му е равна и широка, а ръцете му дълги и стоманено яки. Привличаща и кротка усмивка често украсява свежото му лице. Борис приказва с тих фалцетен говор и попада на теми, които внасят приятен и чист хумор.
към текста >>

„В тези чудесни и незабравими вечери гласовете на осем братя от Ачларската комуна, слели се в прекрасен акорд, с молитва и благодарност отпращат отминалия работен ден.
Още повече сега, когато със своето майсторство по сандалите той го освобождава от тежката мисъл, че трябва да купи осем чифта сандали от карнобатския пазар. Жечо често го сочи като пример за подражание и възхвалява идеите на Бялото Братство, само ако са изявени по този начин. Смешна, но мила и самодоволна е неговата физиономия в тия часове.“ Днес, когато описвам Борис, иска ми се той и ние всякога да сме както тогава в Ачларе. Иска ми се всякога да гледам широкия жест на ръцете му, равния му спокоен вървеж, детската му усмивка и оня трепет в неговия израз, който винаги ми е напомнял неговата готовност да служи на великото и безкрайно начало, което ни събра тук, в това село. Искам да запомня Борис с тоя чист устрем в любовта към нашия идеал, със замаха, който придружава всяка негова работа, а после неговия предан и кротък вид в тишината на молитвения час, когато тия яки ръце са прибрани смирено под мълчаливото тържество на звездния купол. „В тези чудесни и незабравими вечери гласовете на осем братя от Ачларската комуна, слели се в прекрасен акорд, с молитва и благодарност отпращат отминалия работен ден. Редят се нови дни. Аз все виждам между нас едрата фигура на Борис, размахал косата и в неделните дни, защото Жечо счете, че това освен „почивка“ е и предпочитание, чест. Виждам Борис усмихнат, готов на всичко, приветлив и силен. Пред очите ми са и дългите бразди на ачларските ниви и неговата фигура, приведена за свободен братски труд.“
към текста >>

49. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Жорж може да бъде разглеждан в много аспекти, но нека да го видим като член на Ачларската комуна.
Жорж (Георги) Радев „Ачларе. Летен работен ден. На това място ще кажа нещо за Жорж Радев. Жорж може да бъде разглеждан в много аспекти, но нека да го видим като член на Ачларската комуна. Богат е животът на човек, който едновременно е горд духовен аристократ, невероятно много начетен, проникновен окултист и астролог, математик и естет, а тука одърпаничък селски работник, затруднен как да се справи с една упорита крава, която често ни създава неприятности. Жорж - този фин французин, веднъж трябваше да вършее на хармана. Вършитбата става с диканя96 , която тук се тегли от чифт крави, които, кой знае защо, ужасно се ненавиждаха. Жорж държи в ръка тъничка пръчица и с предпазливи стъпки, за да не нарани крака си, вежливо подканя животните да вървят напред и да не се мушкат, но рогатите недружелюбни животни така упорито се дърпат и си нанасят удари, че Жорж е принуден да употреби и малко по-груби изрази. От време на време го чувам да казва: - Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това?
към текста >>

В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна.
Има ли смисъл да се бодете така? Гледай сега, холан97! На какво прилича това! Най-после ще ви ударя и толкова! Кравите се блъскат, а Жорж чевръсто подскача на една и на друга страна, за да не го стъпчат с тежките копита. Пръчицата като палка на диригент се носи из въздуха уж да вразуми животните, но те продължават своето ненавистно отношение една към друга. Трудно е да нарисува човек този тъничък, изящен в движенията си Жорж, с високото си а ла Хершел98 чело, с дългите си къдрави коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати. В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот. Понякога, когато бай Жечо малко прекали в пестеливостта си, Жорж философски поклаща глава, цъка с уста и изказва учудване за този семпъл, но много ясно очертан селски консерватизъм. Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем киселото мляко. С големи лъжици, с малки чаени лъжички или със също така малки вилички.
към текста >>

Към края на втория месец от нашия комунален живот се появи такава една поразяваща колекция от бради, каквато човек може да види само в някой стар коафьорски албум.
Ще ми позволите едно малко отклонение. Искам да се позанимая с брадите на ачларци. Кой знае защо, вероятно поради липса на време, а може би за удобство, ние дълго време не се бяхме бръснали. Това не правехме съзнателно, а просто така, от залисия. Може да имаше тук-таме и някоя мисъл да се видим как ще изглеждаме с бради, но изведнъж се озовахме в един изненадващ вид. Към края на втория месец от нашия комунален живот се появи такава една поразяваща колекция от бради, каквато човек може да види само в някой стар коафьорски албум. Аз мисля, че дори в необозримото многообразие на Балзак, а и на богатия с бради свят на Максим Горки, не ще се намери такова богатство. Отбивам се за минутка под стряхата на пруста и поглеждам към хармана. Каква изненадваща гледка - като че за пръв път поглеждам към Жорж! По изпеченото му лице расте чудовищна брада. Тя се е появила на зони и стои странно на Хершеловс- кото му лице. Той е стъпил на диканята и се носи гротескно над хармана.
към текста >>

Не е ли тази точица светлинка Ачларската комуна?
Дали това не са дланите на моята майка или на великата майка на света, която в тоя час докосва земята? Преди да заспя, разсъждавам за земята. Ще дойде - мисля си аз в предсънните видения - ден, когато ще се зарадват тези корави материци и това кълбо ще звънти в пространството като весела пчелица. Зън, зън - ще пее земята и моретата и океаните ще ликуват и ще се заливат в смях. Когато някой буден в далечните светове зърне нашата планета, той ще забележи една светла точица върху огромно- то петно на материка. Не е ли тази точица светлинка Ачларската комуна? Да, това е тя без друго. ___________________________________________________ 96 Диканята е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип. 97 Холан - дума за несъгласие, възразяване.
към текста >>

50. Христо Койчев - Георги Христов

Христо Койчев В нашата комуна няма закони.
Христо Койчев В нашата комуна няма закони. Всичко се върши по свобода и без принуда. Свобода! Понякога тя е малко комична, но все пак е свобода. Влизам в стаята. Тя е доста разхвърляна. Между размятаните вещи зървам Христо100.
към текста >>

Неговият глас най-малко се чува в комуната.
Лицето на Христо е оградено с една жестоко черна, гъста и неописуема брада. Но там, на същото лице, гледат две благи, кротки очи. И усмивката на Христо, който си е измислил псевдонима Еридия105 , е също така кротка и сладостна. Тази усмивка бавно цъфва и прави приветливо цялото чернобрадо лице. Христо е най-тихият, най-кроткият и най- непретенциозният от всички нас. Неговият глас най-малко се чува в комуната. И да се чуе, той е, както казах вече, тихо шумолене на поточе. Със същия тон той изказва и най-силните си преживелици и дори много редките си възмущения. Гледаш го някога огорчен от нещо, малко раздвоен и затворен в себе си, и очакваш, че ще извика гръмогласно, а той погаля ухото ти с шепот като звънтене на крилцата на пчела: - Не биваше така, братлета! Всичко, каквото прави Христо, носи отпечатъка на тишина. Не само това. Той преминава както към вещите, така към своите постъпки някак направо, непринудено, като че всичко е предопределено.
към текста >>

Той също бе в Ачларската комуна.
Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на Учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел“ (Изгревът, т. 2). 101 Позната още като Аравийска - обширна пустинна местност в Арабия. Когато Изавела се заканила да убие Илия, пророкът се спасил, като се оттеглил именно в Аравийската пустиня.
към текста >>

51. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

При започване описанието на членовете на Ачларската комуна трябваше да почна с „шефа“ - бай Жечо.
Бай Жечо Вълков „Ачларе. Летен работен ден. Аз не спазвам протокола. При започване описанието на членовете на Ачларската комуна трябваше да почна с „шефа“ - бай Жечо. Като го гледам, струва ми се, че и векове да протекат над нашата планета, селянинът ще промени много малко от онова, което е в самия него. И да се култивира, и да се машинизира и каквото и да стане с него, той не ще загуби нищо от своя натюрел и особено от желанието си да бъде хитър. Вярно е, че бай Жечо е наш привърженик по идеи, съгласен е с всичко, което приказваме, но незабравя да прояви изненадващи постъпки107. Той приема мълчаливо всички ползи, които му носи нашият безвъзмезден труд, като че така е в реда на нещата, но все пак проявява една неочаквана за нашата обстановка сдържаност. Понякога ми става дори жално за тази едва скривана усмивка по лицето, обрасло с жълта сламена брада, с която усмивка той изразява скритото си задоволство, когато успее да прокара някоя съвсем ненужна икономия.
към текста >>

Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас.
За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас. Седнаха хората заедно с нас около насипаните паници с рядка плакия от зелен фасул и почнахме да обядваме. Гостите ядат и се споглеждат. Става някакво чудо. Всички топим в гозбата, тя си остава все толкова, Учтиви са хората. Те гълтат намокрените отгоре сухи залъци и си мислят, че така трябва да бъде в една комуна, където учениците на Бялото братство се превъзпитават.
към текста >>

Те гълтат намокрените отгоре сухи залъци и си мислят, че така трябва да бъде в една комуна, където учениците на Бялото братство се превъзпитават.
Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас. Седнаха хората заедно с нас около насипаните паници с рядка плакия от зелен фасул и почнахме да обядваме. Гостите ядат и се споглеждат. Става някакво чудо. Всички топим в гозбата, тя си остава все толкова, Учтиви са хората. Те гълтат намокрените отгоре сухи залъци и си мислят, че така трябва да бъде в една комуна, където учениците на Бялото братство се превъзпитават. По-късно работата се изясни. Разпръсна се тайнствената загадка и всичко мина под знака на хумора. Конете и ние си имахме еднакво меню. Десерта ние вземахме направо - съвсем природосъобразно. Жечо знае, че сме плодоядци и горещо ни препоръчва зреещите в двора джанки.
към текста >>

Драги читателю, може да изглеждат смешни някои неща в нашата комуна, но сериозната работа, за която аз по-малко приказвам тук, е такава, че тя оставя най-трайни и най-свети следи в душите ни за през цял живот.
Аз съм седнал на някой клон удобно, а до мене се е настанил Христо. Ядем сливи и гледаме в полето, където бавно се спуска като голям зрял плод юлското слънце. Христо кротичко къса сливките, подмята встрани костичките с един изучен жест и въздъхва. Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки. Аз малко се замислих и се позасмях на това хрумване на щастливия Христо, защото си представих бъдещото човечество, накацало по клоните на дърветата, но лицето на Христо е много сериозно и залято в блаженото предвкусване на този здравословен и природосъобразен живот. Драги читателю, може да изглеждат смешни някои неща в нашата комуна, но сериозната работа, за която аз по-малко приказвам тук, е такава, че тя оставя най-трайни и най-свети следи в душите ни за през цял живот. В Ачларската комуна се става рано. След обичайната молитва за няколко минути играем гимнастика. Тя е съставена от бавни и неуморителни движения, които са елементи от Паневритмията. Жечо иска също така да играе. Как той изпълнява тези упражнения, това ще изоставим настрана.
към текста >>

В Ачларската комуна се става рано.
Ядем сливи и гледаме в полето, където бавно се спуска като голям зрял плод юлското слънце. Христо кротичко къса сливките, подмята встрани костичките с един изучен жест и въздъхва. Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки. Аз малко се замислих и се позасмях на това хрумване на щастливия Христо, защото си представих бъдещото човечество, накацало по клоните на дърветата, но лицето на Христо е много сериозно и залято в блаженото предвкусване на този здравословен и природосъобразен живот. Драги читателю, може да изглеждат смешни някои неща в нашата комуна, но сериозната работа, за която аз по-малко приказвам тук, е такава, че тя оставя най-трайни и най-свети следи в душите ни за през цял живот. В Ачларската комуна се става рано. След обичайната молитва за няколко минути играем гимнастика. Тя е съставена от бавни и неуморителни движения, които са елементи от Паневритмията. Жечо иска също така да играе. Как той изпълнява тези упражнения, това ще изоставим настрана. По-интересно е какво се случва по време гимнастиката.
към текста >>

А сега ги разтърви с любов! Привеждам този смешен епизод из живота на нашата комуна, защото тя е лаборатория за опити.
Тъй както е превил коляно, изсъсква нещо, подвиква, но те разбират ли от викане? Ще се изтърбушат. Тогава интервенцията става неминуема. Гневен, отчаян, той се връща в кухнята и ми казва: - Как ще приложи човек идеите на новия живот, докато има такива диви крави? Ти ми казваш, че могло с любов да се живее. А сега ги разтърви с любов! Привеждам този смешен епизод из живота на нашата комуна, защото тя е лаборатория за опити. Има и много хора, които също се противопоставят на идеите за живот в любов и братство, защото са горе-долу в такова положение, в каквото е Жечо с кравите. Те не могат да проумеят това, че методът на любовта е за любящи хора. Ако тия, към които ще се прилага законът на любовта, имат културата и духовната висота на кравите, естествено е, че те няма да го разберат. Той ще изглежда като анахронизъм. Ето защо преди всичко човекът трябва да разбере що е любов между хората и тогава да почне да работи с нейните методи.
към текста >>

52. Кръстю Тулешков - Георги Христов

С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна.
Кръстю Тулешков Ще бъда особено доволен, ако успея да изрисувам, макар все така като скица, друг от нашите приятели, който говори рядко, но когато заговори, казва всичко, каквото не е казал, когато е мълчал. Привидната строгост на неговия външен вид не отговаря никак на тишината и благодушието, което той нерядко показва. Казвам „нерядко“, с други думи понякога, защото има моменти, когато от него лъха нещо доста динамично и трудно укротимо. Този приятел е Кръстю108 . С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна. Кръстю, който прави впечатление, че нищо не гледа, вижда всичко. Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден. Кръстю за мен е един от много интересните братя. Той се явява в различни гами и се приема винаги със симпатия и абсолютна вяра. Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било брашното.
към текста >>

Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари.
Кръстю, който прави впечатление, че нищо не гледа, вижда всичко. Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден. Кръстю за мен е един от много интересните братя. Той се явява в различни гами и се приема винаги със симпатия и абсолютна вяра. Той може да премине, както вече споменах, от вида на човек с рязко решение да изяви своето недоволство и гняв, в друг - наивен, кротък и педантичен изследовател, който няколко минути с детски наивитет и чистота преглежда на светлината тъничката филийка хляб, дали в нея няма крак от хлебарка, муха или връв от чувала, в който е било брашното. Бос, с яки крака, с дрехи като нашите, с едричка непокорна глава, върху която на различни места стои бяла, случайно спасена от Христо шапка, с Атиловска брадица и с недоверчив взор, Кръстю е най-критичният и, когато потрябва, най- непокорният от всички комунари. Той всякога подлага на анализ и посреща с проверка предложенията на бай Жечо, защото е убеден, че в тях винаги има нещо, което подлежи да се промени. Кръстю се гнуси от нечисти неща, дори се гнуси от гозбата и затова се храни само с хляб и пестил от сливи. Позата на Кръстю е крайно характерна, типично Кръстювска. Той стои винаги привидно чужд на разговора. Струва ти се, че във всеки момент може да отговори или да продължи някое прекъснато изречение, защото изцяло е потопен в разговора.
към текста >>

Един ден, един от ония пламнали прекрасни дни по жътвата, когато безпределната ширина прилича на златно развълнувано море, когато слънцето е взело земята в своите огнени прегръдки и небето е бездънен лазурен купол, ние двамата с Кръстю сме дежурни и нашата обязаност е да вземем храната от къщи и да я занесем на нивата, където работят нашите комунари.
Той е естественик и изучава много съвестно своите науки. Освен дето не обича да се подчинява на Жечовите необмислени наредби, той не създава никакви грижи на нашия „шеф“. Има моменти, когато Кръстю проявява качества на много сърдечен, мек и нежен приятел - неща, които на пръв поглед не отговарят на неговия свиреп Атилски изглед. Споменах, че Кръстю ми стана партньор в няколко от така наречените „героични подвизи“. Те са много, но ще ви разкажа само два-три от тях. Един ден, един от ония пламнали прекрасни дни по жътвата, когато безпределната ширина прилича на златно развълнувано море, когато слънцето е взело земята в своите огнени прегръдки и небето е бездънен лазурен купол, ние двамата с Кръстю сме дежурни и нашата обязаност е да вземем храната от къщи и да я занесем на нивата, където работят нашите комунари. Решаваме, както това става винаги, когато работим на отдалечена нива, да идем и да се върнем с коне. Трябва да кажа и това, че между конете на бай Жечо ние с Кръстю сме си избрали два коня, единият от които е една жълтеникава кобила, която най-често яздех аз, а другият е чер и кокалест кон, на който обикновено язди Кръстю. Случи се през този ден така, че вещите, които трябваше да пренесем, бяха доста много: едно котле с варен зелен фасул, един голям самун хляб, една стомна и един бъкел за вода. Тези неща напълно ангажираха ръцете ни и ние нямахме възможност да държим поводите на конете, а още по-малко да ги направляваме. Единственото, на което разчитахме, е това, че животните сами си знаят пътя.
към текста >>

Беше отначало в комуната в село Ачларе.
И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология и накрая стана директор на зоологическата градина. Написа една книга „Любовта в природата“, с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър“) - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания“ (Изгревът, т. 4).
към текста >>

53. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето.
Коста (Константин Константинов) Споменах за Коста109. Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето. Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва. Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна. Той е успял да прескочи много примамки и съблазни в живота си и е прегърнал с любов несгодите и суровостта на този опит, в който всеки от нас влага дял от себе си и от своите копнежи. Горд и аристократичен дух, със сдържан и отмерен маниер, с хубава осанка, къдрокос със златиста отсянка в косите си, висок, привлекателен. Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове.
към текста >>

Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна.
Коста (Константин Константинов) Споменах за Коста109. Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето. Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва. Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна. Той е успял да прескочи много примамки и съблазни в живота си и е прегърнал с любов несгодите и суровостта на този опит, в който всеки от нас влага дял от себе си и от своите копнежи. Горд и аристократичен дух, със сдържан и отмерен маниер, с хубава осанка, къдрокос със златиста отсянка в косите си, висок, привлекателен. Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове. Този глас аз всякога различавам между всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове. През цялото време в Ачларе аз съм си мислил за това, колко е чужд Коста на тази селска обстановка, на тази мизерия.
към текста >>

Борис Николов си спомня следното за него: „С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест.
Но никой не я купи, за да зарадва майсторите и да придаде гордост на Коста, който е убеден, че човекът може лесно да стане независим. С моите спомени за Коста ние се поотдалечихме от Ачларе, но сега наново ще се върнем там. _____________________________________________________ 109 Константин Константинов живее на ул. „Оборище“ 13, баща му е учител, а той се записва в университета да следва математика. Бил е и музикант - челист. Борис Николов си спомня следното за него: „С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.“ 110 Княз Пьотр Алексеевич Кропоткин (1842-1921 г.) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма. Тук под наименованието „кропоткиновци“ се има предвид анархистите. 111 Тодор Попов от Ямбол. 112 Кончов - горнище на чорап или обувка
към текста >>

54. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Асен Кантарджиев Идва ред да разкажа за един друг член на Ачларската комуна.
Асен Кантарджиев Идва ред да разкажа за един друг член на Ачларската комуна. Нарича се Асен113 . Той е бивш военен от флотата. Среден на ръст, също с брада, с панталони от син док, с островърха шапка и с кротки усмихнати очи. Асен никога не говори със силен глас. Всякога е тих, системен, разсъдлив и умерен.
към текста >>

И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна.
В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна. Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна. Присъства в т. нар. „Списък на учениците от първия окултен клас“ под №5.
към текста >>

___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна.
Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна. Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна. Присъства в т. нар. „Списък на учениците от първия окултен клас“ под №5.
към текста >>

55. Александър Стрезов - Георги Христов

В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп.
В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон.
към текста >>

_____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна.
Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен.
към текста >>

56. Георги Томалевски - Георги Христов

В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили.
В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах. Те пукаха и, когато ги просвах на въжето или на дървото да съхнат, по тях имаше дълги цепнатини. Може би това даваше кураж на Христо да се приближава до мене и, както си жъна, да откъсне от спуснатата ми риза цял ремък за превръзка на порязания си пръст. Има дни и нощи, когато в душата ми въстават съмнения, дали така трябва да бъде всичко, което правим. Има особено нощи, когато след усилената работа не мога да спя.
към текста >>

Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци.
- Така ли? - казвам аз. - Да - отговаря Христо меко и замечтано. - Това са небесните татви, което ще рече различни гами от невидимия свят. Вятърът отнася шепота на Христо. Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци. Вечерно време ние попяваме пак така многогласно както някога в нашите събрания у Коста. Песента тържествено се излива вън в тишината на настъпилата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с това възвръща бодростта след морната работа. След като си легнем, дълго още звучи в душата ми песента. Заспивам, като че небесната люлка отново ме залюлява. 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето Вървим по мекия път през полето.
към текста >>

Ачларе, Юни Ние сме отново в Ачларе - нашето първо училище за братски комунален живот.
Работни хора из полето ни поглеждат, без да прекъсват работата си. Никой не ни пита кои сме и къде отиваме. Ето го най-после и морето - синьо-зелено, а понякога гълъбово с бели гребени. Вълните му се разбиват с тежки въздишки в скалите на брега. От време на време то замлъква, като че се сеща за нещо и мълчи, отнесло вечната тайна на живота в глъбините си. Ачларе, Юни Ние сме отново в Ачларе - нашето първо училище за братски комунален живот. Работим на нивите. Упояващо миришат слънчогледите. Разцъфтелите едри глави са обърнати към слънцето. Земята е напечена като пещ. Струва ми се, че тръпне в слънчевите обятия, защото са настъпили вече седмиците на жътвата.
към текста >>

Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г.
Те не се мразят както кравите. Подсвирнеш им, а те припнат. Изправят хубавите си главички, развеят гриви и подскачат весело. Днес Александър замина за Стара Загора. Няма вече да слушаме арията от Миньон. Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново Дойде и денят, когато ние с Кръстю се поддадохме на спонтанно надигналия се в нас гняв срещу Жечо. Може би този гняв е благороден, може би е слабост и немощ, но ние в този ден сложихме края на пребиваването ни в Ачларе. Ние сме привършили всичката работа. Житото, както знаете, е вече в хамбара. Слънчогледите са обрани.
към текста >>

Тази промяна ни зарадва, защото мислим, че това е един от плодовете на нашия общ братски комунален живот.
Решението ни веднага да напуснем Ачларе е непоколебимо. Жечо мънка, подканя ни да останем, но нашите ръце вече стягат вързопите. Ние уведомяваме другарите си, предаваме им нашия разговор с Жечо и те одобряват решението. Самият Жечо е вече смутен. Нашата постъпка и огорчението, което забелязва в лицата на нашите братя, събужда у него нови, може би непознати дотогава чувства. Тази промяна ни зарадва, защото мислим, че това е един от плодовете на нашия общ братски комунален живот. След обяд колата е готова, качват Коста и го отвеждат до Карнобат. За нас с Кръстю няма връщане. Ние сме се сбогували и сме вдигнали вързопчетата си, вървим към града, простили сме се с двора на Ачларската комуна. Вървим пеш. Хълмовете и долинките блестят с предобедната светлина на августовския ден.
към текста >>

Ние сме се сбогували и сме вдигнали вързопчетата си, вървим към града, простили сме се с двора на Ачларската комуна.
Самият Жечо е вече смутен. Нашата постъпка и огорчението, което забелязва в лицата на нашите братя, събужда у него нови, може би непознати дотогава чувства. Тази промяна ни зарадва, защото мислим, че това е един от плодовете на нашия общ братски комунален живот. След обяд колата е готова, качват Коста и го отвеждат до Карнобат. За нас с Кръстю няма връщане. Ние сме се сбогували и сме вдигнали вързопчетата си, вървим към града, простили сме се с двора на Ачларската комуна. Вървим пеш. Хълмовете и долинките блестят с предобедната светлина на августовския ден. Движим се като бродяги по дългите прашни друмища. Сега обаче нямаме бради. Преди да тръгнем, ги обръснахме.
към текста >>

След няколко дни всички от комуната сме тук.
Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя. Попреди загатнах, че там има едно място, което небето залива с преизобилна светлина. Всичко е така бяло, величаво и лъчезарно. В широкия двор пред голямата къща на лозето има наши приятели от цяла България. Тук срещаме наново усмивката на нашия Учител, тук наново се събрахме - ачларците, донесли слънчевата усмивка на житените ниви и тук-таме и малко малария. След няколко дни всички от комуната сме тук. Половината сме маларични. Ние разказваме на Учителя нещичко от нашия живот, но той като че всичко знаеше. Позачерви се Жечо, когато Учителя каза, че пресилените неща не са полезни, но само това. Ние се потапяме в бялата радостна атмосфера на събора. Спя в палатка.
към текста >>

Струва ми се, че това, което разказах за Ачларе и нашата комуна, са повече външни случки, които на места са смешни и наивни.
Ние се потапяме в бялата радостна атмосфера на събора. Спя в палатка. Нощите са неописуемо тържествени. През отвора на палатката виждам същите съзвездия, които наблодавах в Ачларе. Леглото ми е кораво, но една небесна люлка ме люлее. Струва ми се, че това, което разказах за Ачларе и нашата комуна, са повече външни случки, които на места са смешни и наивни. Но има друго нещо, за което ми е много трудно да говоря. То не се поддава лесно на разказване. Всеки един от нас, комунарите, го носи дълбоко в себе си. Сега вече се отказвам да рисувам хората и обстановката. Пред мене е моят малък дневник.
към текста >>

Всеки един от нас, комунарите, го носи дълбоко в себе си.
През отвора на палатката виждам същите съзвездия, които наблодавах в Ачларе. Леглото ми е кораво, но една небесна люлка ме люлее. Струва ми се, че това, което разказах за Ачларе и нашата комуна, са повече външни случки, които на места са смешни и наивни. Но има друго нещо, за което ми е много трудно да говоря. То не се поддава лесно на разказване. Всеки един от нас, комунарите, го носи дълбоко в себе си. Сега вече се отказвам да рисувам хората и обстановката. Пред мене е моят малък дневник. Аз го разлиствам и зачитам. Ще прочета някои листа така, както съм написал върху тях моите преживяни минути и часове. Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна.
към текста >>

Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна.
Всеки един от нас, комунарите, го носи дълбоко в себе си. Сега вече се отказвам да рисувам хората и обстановката. Пред мене е моят малък дневник. Аз го разлиствам и зачитам. Ще прочета някои листа така, както съм написал върху тях моите преживяни минути и часове. Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна. Ще се опитам да събудя с тия страници някои преминали дни и нощи така, както те идваха и си отиваха от нашия живот. Дано някой от вас почувства трепета на нашия жаден за проникване в Божествения свят живот. Дано някого, а и самия мен облъхне безсмъртната красота на великата любов, която се изливаше над изкласилите ниви. Вие вече знаете как тръгнахме с Кръстю за Карнобат. Знаете останалото.
към текста >>

57. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

2. Борис Николов - спомени на един комунар от с.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе Възникване на идеята за комунален живот В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот.
към текста >>

Ачларе Възникване на идеята за комунален живот В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе Възникване на идеята за комунален живот В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя.
към текста >>

Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе Възникване на идеята за комунален живот В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим.
към текста >>

Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе Възникване на идеята за комунален живот В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр.
към текста >>

Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти.
Отидохме там, но се оказа, че със средствата, които изкарва работникът, едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот.Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти. И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в Бургаско и Ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните.
към текста >>

И те направиха комуни, опити за комунален живот.
А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот.Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти. И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в Бургаско и Ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия клас бяха непрекъснато с планове за комуни.
към текста >>

Ние, осем души двадесетгодишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше. А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние, осем души двадесетгодишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението и във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителя в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря123 .
към текста >>

Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца.
Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора. Начало на работата в братската комуна с младежки плам Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва.
към текста >>

Начало на работата в братската комуна с младежки плам Ето че излезе и първата работа.
Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора. Начало на работата в братската комуна с младежки плам Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва. Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си. Селяните завиждаха на Жечо, че има толкова помощници, но те знаеха, че ние бяхме дошли 10 дни преди това, без да знаем, че общината ще отпуска дърва при такива условия. Натрупахме ги на двора, разстлахме ги, а върху тях спахме през хубавите летни нощи, когато не валеше.
към текста >>

Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели.
Но започнахме да огладняваме. Каквото имаше Жечо, малко житце събрано в хамбара, се привърши. Започна големият глад. Жечо смля някаква останала царевица, докара едно чувалче царевично брашно от воденичката и започнаха дните на качамака. Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах. Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим.
към текста >>

Първата жътва на младите комунари Жътвата на нивите започна.
Внушиха лъжепророчество на ясновидеца Янко. Той изре че това пророчество, което не се сбъдна. А се сбъдна моето пророчество. Но то бе казано и изречено чрез дух и сила. Някаква сила влезна в мен и категорично изяви чрез мене своето пророчество. Първата жътва на младите комунари Жътвата на нивите започна. Но ние не бяхме хващали сърп и не знаехме да жънем. Нямаше кой да ни научи. Жечо мислеше, че ние това го знаем и умеем, както умеем да пеем, да пием топла вода и да гълтаме топъл качамак. Жечо бе останал у дома и се занимаваше с добитъка. Беше ни изпратил по живо и по здраво за първата жътва.
към текста >>

Имахме много интересни опитности в тази комуна.
Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по-сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна. Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете. Опитности с голяма поука. Джанките в Ачларската комуна Бай Жечо беше нисък селянин и обичаше да си похапва. Един ден дъщеря му идва да ми се оплаква и казва: „Бате Борисе, виж на татко да не му стане нещо. Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода.“ Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка.
към текста >>

Джанките в Ачларската комуна Бай Жечо беше нисък селянин и обичаше да си похапва.
И като омесихме и опекохме първия хляб, по-сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе. Имахме много интересни опитности в тази комуна. Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете. Опитности с голяма поука. Джанките в Ачларската комуна Бай Жечо беше нисък селянин и обичаше да си похапва. Един ден дъщеря му идва да ми се оплаква и казва: „Бате Борисе, виж на татко да не му стане нещо. Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода.“ Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка. Питам го: „Как си, да не ти е лошо случайно? “ „Много ми е добре. Още една кошница с джанки изяждам.“ Оставих го, но го наглеждах често.
към текста >>

Коста - един от комунарите, даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София.
Пъшка цял ден и цяла нощ. Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите, даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе. „Ач“ значи глад, значи гладно село. Опитахме го. Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето.
към текста >>

Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари.
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас.
към текста >>

Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание.
Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас. Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание. Но такова нещо там нямаше и за това тя се провали. Остана опитът. А той е ценен за онези, които искат да правят комуни. Студентските костюми стават на комунарски дрехи След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе. Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе.
към текста >>

Студентските костюми стават на комунарски дрехи След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.
Гладът си беше постоянен спътник при нас. Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание. Но такова нещо там нямаше и за това тя се провали. Остана опитът. А той е ценен за онези, които искат да правят комуни. Студентските костюми стават на комунарски дрехи След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе. Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове.
към текста >>

А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа, и за празник.
Така, както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия, и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ри- неха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа, и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го: „Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? “ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи?
към текста >>

Нали всичко е комуна?
Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ри- неха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа, и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го: „Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? “ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи? “ „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София.“ „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна.“ Христо не отстъпва.
към текста >>

“ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи?
А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа, и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го: „Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? “ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи? “ „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София.“ „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна.“ Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах.
към текста >>

Нека и тези панталони видят какво значи комуна.“ Христо не отстъпва.
Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го: „Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? “ „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи? “ „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София.“ „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна.“ Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми.
към текста >>

Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.
А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>

Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит. Маларията Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по- слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целият се друсаш. Слабост и безсилие.
към текста >>

Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говорът на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит. Маларията Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по- слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целият се друсаш. Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло.
към текста >>

„Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите?
Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите? “ Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? “ А сестрата, която се грижи за нас, троснато отговаря: „Е, те, това са те!“ Учителя ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза.
към текста >>

А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска?
Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!“ Но на следващия ден, като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: „Къде са комунарите? “ Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? “ А сестрата, която се грижи за нас, троснато отговаря: „Е, те, това са те!“ Учителя ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя, маларията, нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми.
към текста >>

Учителя не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше.
“ А сестрата, която се грижи за нас, троснато отговаря: „Е, те, това са те!“ Учителя ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя, маларията, нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителя не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше. Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария. Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опитът ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии. Остана опитът. Той бе сполучлив, понеже дотогава нямаше такива опитности. За такива подобни опити, които имахме и по-късно, Учителя каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот.
към текста >>

Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опитът ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии.
Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя, маларията, нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителя не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше. Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария. Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опитът ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии. Остана опитът. Той бе сполучлив, понеже дотогава нямаше такива опитности. За такива подобни опити, които имахме и по-късно, Учителя каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот. Учителя откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме накрай света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха.
към текста >>

За такива подобни опити, които имахме и по-късно, Учителя каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот.
Учителя не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше. Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария. Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опитът ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии. Остана опитът. Той бе сполучлив, понеже дотогава нямаше такива опитности. За такива подобни опити, които имахме и по-късно, Учителя каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот. Учителя откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме накрай света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха. Преминахме много премеждия, но маларията ни докопа и не ни пусна без кръвен данък. Учителя бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било.
към текста >>

Учителя бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот.“ Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията.
До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най- често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителя бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот.“ Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово. Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло. Викаха лекари, лекуваха ни, защото маларията ни свали и лежахме на земята. Дойдоха тежки маларични кризи. Веднъж в оня почивен ден от маларията, когато не ни тресеше, аз отидох до Козията река, една рекичка от върха Малуша.
към текста >>

Как завърши Ачларската комуна?
Аз свалих дрехите си, гмурнах се във вира, набързо се изкъпах за няколко минути и се облякох. От туй нещо маларията спря. Вече не се явяваше през ден. Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката. Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село.
към текста >>

Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума.
Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село. Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование. Значи трябва знание, култура и интелект. Тогава ние се хванахме на сериозна работа около Учителя и не се отделяхме от Него. Три писма до Борис Николов 1.
към текста >>

Оттук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя, така и пред братята комунари.
Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се, пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. Оттук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя, така и пред братята комунари. Ще ви опиша, братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селският земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година, един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано, закарах да поя конете, та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито.
към текста >>

Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това.
Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват. Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това. Как се ходи с деветима с една кола за тръни и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола тръни. А портите, щом мине добитъкът и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат, и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата.“ И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани.
към текста >>

58. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната.
А всички от групата бяхме бедни студенти. При това, бяхме отказали вече да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята с труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя. А работа тогава мъчно се намираше. По това време се пусна слух, че каменовъглените мини в град Перник приемат работници и могат да се изкарат добри надници. Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас.
към текста >>

Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната.
Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас. В нашите постоянни срещи, усилено си идеализирахме, не само по него, но и по разни философски, религиозни, научни въпроси, а също и от окултизма и теософията. Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни“. Ние и без това търсехме работа, нали искахме да се издържаме и да учим. Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди.
към текста >>

Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна.
Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата. В разговор с Учителя по този въпрос, той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимият устрем, в който сме тласнати, той не можеше да ни възпре. Тъй както една кола полетяла с голяма скорост, по даден наклон е опасно да се спре рязко.
към текста >>

В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила.
При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата. В разговор с Учителя по този въпрос, той всякога ни изслушваше. Но виждайки непреодолимият устрем, в който сме тласнати, той не можеше да ни възпре. Тъй както една кола полетяла с голяма скорост, по даден наклон е опасно да се спре рязко. Пък и да беше ни казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание.
към текста >>

Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско.
Но виждайки непреодолимият устрем, в който сме тласнати, той не можеше да ни възпре. Тъй както една кола полетяла с голяма скорост, по даден наклон е опасно да се спре рязко. Пък и да беше ни казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. Затова той ни остави и не ни възпря за да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нашите братя, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните.
към текста >>

Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами.
Тъй както една кола полетяла с голяма скорост, по даден наклон е опасно да се спре рязко. Пък и да беше ни казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. Затова той ни остави и не ни възпря за да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нашите братя, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси.
към текста >>

Те имаха комуна и в Ловешко.
Пък и да беше ни казал нещо против този план, у нас все щеше да остане нещо неудовлетворено, което да тлее и смущава нашето съзнание. Затова той ни остави и не ни възпря за да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нашите братя, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята.
към текста >>

Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско.
Затова той ни остави и не ни възпря за да направим нашия опит. Идеята за комуни беше обладала не само нашите братя, но и други идейни общества. Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско. Там обаче комунарите отидоха до голяма крайност, като даже не впрягаха добитък в ралата, а се впрягаха сами. Те имаха комуна и в Ловешко. Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.
към текста >>

В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.
Анархистите, също бяха създали комуна някъде към местността Свирчовица - Русенско. Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде. Всред нашите братя и сестри по това време постоянна тема бяха комуните. Това беше огън, който не можеше да се угаси. Интересно беше да се види с каква сила идват идеите на Земята. В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна. Жена му току-що се била поминала и това улесняваше неговия подтик. Учителя, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай.
към текста >>

Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот.
Учителя, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университетът беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“ Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра.
към текста >>

Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната От управлението на селската община отпущаха на селяните за изсичане участъци за дърва, млади горички почти храсти.
Ние мислехме и искахме, че ще можем да съчетаем простият физически труд, усилените грижи и работа, които изискваше едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, каквото беше стопанството на Жечо. Особено през пролетта и лятото, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присърце, с които бяхме свикнали, беше една наша необходимост. Ще работим, ще четем, ще свирим, ще пишем. Представяхме си живота там като песен. Но още на другия ден ни посрещна коравата действителност. Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната От управлението на селската община отпущаха на селяните за изсичане участъци за дърва, млади горички почти храсти. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечаха, други пренасяха, така ние насъбрахме най-много дърва. В двора се натрупа голям куп. Едва що свършихме тази работа и дойде пак нова срочна. Отново от общината, бяха разрешили, където има изсечена гора, всеки селянин, от който участък извади дънерите, този участък става негова земя.
към текста >>

Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството.
Пък се разбира, че и продуктите за приготовляване на вкусна и питателна храна са липсвали и ние едва ли не гладувахме. Всичко това и непосилният труд за едни все пак деликатни натури, каквито бяхме ние, работа земеделска, без абсолютно никаква техника, провеждана по най-примитивен начин. Всичко това естествено е да предизвика недоволство и в най-запалените идеалисти. Недоволство и разочарование Всяка работа е успешна и приятна, когато е разумно и добре организирана. А такова нещо тук не е имало. Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб, се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, който беше определен за конете.
към текста >>

Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна.
Всичко това и непосилният труд за едни все пак деликатни натури, каквито бяхме ние, работа земеделска, без абсолютно никаква техника, провеждана по най-примитивен начин. Всичко това естествено е да предизвика недоволство и в най-запалените идеалисти. Недоволство и разочарование Всяка работа е успешна и приятна, когато е разумно и добре организирана. А такова нещо тук не е имало. Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания. Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб, се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, който беше определен за конете. И тъй вечер, като се връщахме от нивите, имаше и много домакинска работа.
към текста >>

Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас.
Пък и житото, което главно ни служеше за храна, което мелехме на брашно за хляб, се свърши. Стана нужда да мелим от ечемика, който беше определен за конете. И тъй вечер, като се връщахме от нивите, имаше и много домакинска работа. Двете невръстни момиченца на Жеча, какво можеха да направят? Това създаде нови трудности, които изтормозваха още повече. Ние си мислехме, че като направим комуна, цял свят ще ни похвали и ще дойде да живее като нас. Наивни детски представи. Плод на младежки устрем за подвиг, за показ, за похвала, породено от едно подчертано честолюбие. Разочарованието идваше постепенно, но сигурно. Някои вече почнаха открито да съжаляват, че са дошли и подчертаваха грешката. А в София Школата продължаваше и макар, че получавахме редовно лекциите, упражненията, темите, това допринасяше още повече за разгаряне на разочарованието.
към текста >>

Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната И тъй имахме 15 дена свободни на разположение.
Разочарованието постепенно обхвана всички. Дойде и жетвата. Ние като повече хора, успяхме да я свършим 15 дена по-рано от селяните. А в селото имаше наредба, не се допущаше да се превозват снопите от нивите за вършитба, докато всички селяни не свършат жетвата. Тази наредба имаше за цел да се предпази кражбата на снопи. Екскурзия до Коджа-Балкан и напускане на комуната И тъй имахме 15 дена свободни на разположение. Тогава решихме да направим една екскурзия до Коджа-Балкан. Тръгнахме пешком, почти боси, а пътя беше не по-малко от шестдесет или седемдесет километра. Пътувайки, без да знаем сме попаднали на маларични области, по течението на река Камчия, където се наложи и да нощуваме. Когато се върнахме от екскурзията, всички паднахме от малария. А беше време за харман.
към текста >>

Комунарите един по един падаха.
В цялото село нямаше нито една веялка, с която след овършаване, да се отвява сламата от житото. И затова, овършеният харман, трябваше да се отвява, по най-примитивен начин, с лопата на вятъра, а такъв понякога нямаше и се събираше по няколко хармана за отвяване. Ако пък излезне вятър през нощта, ставахме да отвяваме. Който не е отвявал с лопата, той не знае какво значи да хвърляш срещу вятъра зърното и сламата, много часове подред, особено нощем. А маларията здраво настъпваше. Комунарите един по един падаха. Някои бяха много зле, с висока температура. Достигнаха даже дотам, че от високата температура почнаха да бълнуват. Така премина месец юли. През август беше братският събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път.
към текста >>

Двама от комунарите намериха начин и заминаха за Търново.
Някои бяха много зле, с висока температура. Достигнаха даже дотам, че от високата температура почнаха да бълнуват. Така премина месец юли. През август беше братският събор в Търново. Ние трябваше да отидем, а нямахме пари за път. Двама от комунарите намериха начин и заминаха за Търново. В това време, по някакво чудно съвпадение, родителите ми изпратиха пари, макар, че бях им забранил да ми пращат. С тези пари можахме да купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит. Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите.
към текста >>

Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
С тези пари можахме да купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит. Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор. Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като Божията Любов“.
към текста >>

С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест.
Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор. Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като Божията Любов“. Професорът му отговаря „Ум царува, ум робува, ум патки пасе“. Значи накрая патките ги пасяха и той си замина много рано от този свят.
към текста >>

59. II Комуната в Русе - Георги Христов

II Комуната в Русе 1.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3.
към текста >>

Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
към текста >>

- Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
към текста >>

- Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя.
към текста >>

- Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе.
към текста >>

Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3.
II Комуната в Русе 1. Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
Георги Томалевски - Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
- Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. - Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите. - Обичайната работа в русенската комуна - Посещение на Учителя в русенската комуна - Сестрите в комуната - Отпътуване обратно към София - 15 юли 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
Борис Николов - спомени за комуната в Русе 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

60. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

II. Комуната в Русе 1.
II. Комуната в Русе 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини.
към текста >>

Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
II. Комуната в Русе 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри.
към текста >>

Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г.
II. Комуната в Русе 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137.
към текста >>

На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 .
II. Комуната в Русе 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138.
към текста >>

Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини.
II. Комуната в Русе 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение.
към текста >>

За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри.
Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни.
към текста >>

Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138.
На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва.
към текста >>

Градината и дворът на русенската комуна са отлични.
Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива. Аз и Кръстю, както винаги, пак се отделяме малко встрани.
към текста >>

В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо.
Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива. Аз и Кръстю, както винаги, пак се отделяме малко встрани. Когато е облачно и хладно, двамата спим или в една стара сграда, където държат инструментите и други градински потреби, или пък навън, на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни139. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи.
към текста >>

Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно.
Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго, след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“ може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно. След необикновения пек пак завалява продължителен пороен дъжд. Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя. Светкавици раздират нейното туловище и оттам рукват води, като че нов потоп трябва да залее земята. Вода се изсипва над градините, изравя корените на много зеленчуци, залива лехите и най-после разрушава и отвлича моста върху широкия ров, през който се влиза в стопанството. Тази случка създава тягостно настроение, защото съвпада с първите дни на нашето пристигане, но, от друга страна, ни импулсира за работа да поправим всички щети.
към текста >>

Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя.
Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“ може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно. След необикновения пек пак завалява продължителен пороен дъжд. Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя. Светкавици раздират нейното туловище и оттам рукват води, като че нов потоп трябва да залее земята. Вода се изсипва над градините, изравя корените на много зеленчуци, залива лехите и най-после разрушава и отвлича моста върху широкия ров, през който се влиза в стопанството. Тази случка създава тягостно настроение, защото съвпада с първите дни на нашето пристигане, но, от друга страна, ни импулсира за работа да поправим всички щети. Съставяме план. Още на другия ден сутринта ние започваме усилена работа.
към текста >>

Още в същия ден при нас идва един млад човек и казва, че и тяхната комуна, която е наблизо, е пострадала.
Още на другия ден сутринта ние започваме усилена работа. Първото нещо е да направим един по-хубав, по-широк и по- устойчив мост. Освен това решаваме да разширим рова, колкото е възможно повече, за да може прииждащите от височината води да се отвеждат от него, без да се разливат над градините. Две дълги дървета са издялани и приготвени за главни носачи на моста. Аз имам възможност да проверя своите качества на строител. Още в същия ден при нас идва един млад човек и казва, че и тяхната комуна, която е наблизо, е пострадала. Така разбираме, че наблизо има друга комуна на анархисти. Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда и насилие, а те все още имат насилствената експроприация като средство и за начало на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е Бог, Когото виждаме във всичко.
към текста >>

Така разбираме, че наблизо има друга комуна на анархисти.
Първото нещо е да направим един по-хубав, по-широк и по- устойчив мост. Освен това решаваме да разширим рова, колкото е възможно повече, за да може прииждащите от височината води да се отвеждат от него, без да се разливат над градините. Две дълги дървета са издялани и приготвени за главни носачи на моста. Аз имам възможност да проверя своите качества на строител. Още в същия ден при нас идва един млад човек и казва, че и тяхната комуна, която е наблизо, е пострадала. Така разбираме, че наблизо има друга комуна на анархисти. Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда и насилие, а те все още имат насилствената експроприация като средство и за начало на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е Бог, Когото виждаме във всичко. Той е и в тихия лазурен ден, и в изобилието, и в бурята.
към текста >>

Съседите от анархистичната комуна смятат, че вредните елементи на живота трябва да се отстраняват, както се отстраняват гъсениците от дърветата.
Ние им симпатизираме. Отличават ни само методите, с които осъществяваме своите идеали. Ние сме против всякаква принуда и насилие, а те все още имат насилствената експроприация като средство и за начало на новия безвластен живот. Нашето импулсиращо начало е Бог, Когото виждаме във всичко. Той е и в тихия лазурен ден, и в изобилието, и в бурята. Съседите от анархистичната комуна смятат, че вредните елементи на живота трябва да се отстраняват, както се отстраняват гъсениците от дърветата. Ние мислим, че процесът на това „отстраняване“ е вреден и гибелен за тия, които го вършат, и че нищо от това, което иде след отстраняването не носи добро, тъй като е положено върху кръвта, сълзите и страданията на хората. Ние вярваме, че всяко нещо, което човек изгражда отвън, трябва предварително да е осъществил в себе си. И отделният човек е един свят, който трябва да се устрои идеално, както смятаме да устроим външния свят. По такъв начин отделната личност не ще се обезличи като безсмислен номер в общото, а ще зазвучи като тон във великата мелодия на целокупния живот. Често влизаме в разговор с тези анархисти.
към текста >>

Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142.
На другия ден Петър Камбуров ми казва, че единият от тях, този когото срещнахме на чешмата, е Георги Шейтанов141 - виден анархист и най- необорим техен теоретик. Другарите му го наричаха с друго име, защото той е в нелегалност. Дори Петър ми казва, че не всички от другарите му знаят кой е той. Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му. С Георги Шейтанов аз се видях по-късно при по-други обстоятелства, за които ще спомена по-надолу. Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142. Те са привидно по- близко до нас поради вегетарианството си и принципа на непротивене на злото, но и с тези анархисти ние не се чувствахме чужди. Те са против оковаващите рамки на всяка власт и копнеят за един живот, когато съзнанието на човека ще бъде така извисено, че всичко, което е ограничение и насилие, ще падне като излишно скеле след завършване на постройката. Не зная сега, но тогава толстоистите се показваха фанатизирани непротивенци и имаха наивни схващания за техниката и обработването на земята. И от тях се отличаваме. Все има нещо, което е по- чуждо от нашите разбирания.
към текста >>

“ Обичайната работа в русенската комуна „И тук има харман.
Ние вярваме в безсмъртието на душата, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие. Ние сме най- убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най- прекрасните тълкувания на Христовото учение. Потвърждение на кои идеи е това безкрайно небе? Защо е създадена тази могъща, величествена и чаровна вселена? “ Обичайната работа в русенската комуна „И тук има харман. Ние с Коста работим днес на него. Приказваме за това, че работата, която върши човек заради скъпа за него идея, е благословена работа. Тя го възвисява. Работата пък, която върши заради насилие, озлобява човека и го прави враг на другите хора. Ето защо ние не вярваме, че всеки труд облагородява.
към текста >>

В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви.
Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е много мило, спретнато и задушевно. Зарадвах се - това е първото писмо, което получавам тук. Зарадва ме и обстоятелството, че моята майка има едно прекрасно майчинско чувство към братята, които живеят там. Исках да я прегърна и да и благодаря за това. В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това предприятие, което впрочем е започнато в София. Братята стържат, режат и пеят. Аз не съм в тази кооперация. Работя полска работа. Когато си почивам, аз отново съзерцавам белите кълба на ослепителните кумулуси144, които чертаят пред очите ми най-фантастични приказки.
към текста >>

И тука - в Русенската комуна, ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държим кратки, съдържателни беседи и пеем нашите песни.
Аз не съм в тази кооперация. Работя полска работа. Когато си почивам, аз отново съзерцавам белите кълба на ослепителните кумулуси144, които чертаят пред очите ми най-фантастични приказки. О, колко се захласвам по летните облаци! Колко неизразими чувства ме завладяват, когато ги съзерцавам, легнал в затоплената мека трева. Друг път, когато профучава сърдитият вятър над върхарите и потъмнелите облаци се подгонват като подплашено стадо диви коне, тогава нежното чувство в сърцето се заменя с неочаквано могъщество и сила, дошла из неведомите дълбини на природата. И тука - в Русенската комуна, ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държим кратки, съдържателни беседи и пеем нашите песни. Посещение на Учителя в русенската комуна Един съботен ден при нас идва Учителя145. Ние го посрещаме топло, с вътрешно смирение и обич. Все едно, че идва при нас добрият ни баща. Той кротко ни се усмихва и гледа в очите ни да види всичко, което искаме да му кажем. Той има доволно, радостно лице.
към текста >>

Посещение на Учителя в русенската комуна Един съботен ден при нас идва Учителя145.
Работя полска работа. Когато си почивам, аз отново съзерцавам белите кълба на ослепителните кумулуси144, които чертаят пред очите ми най-фантастични приказки. О, колко се захласвам по летните облаци! Колко неизразими чувства ме завладяват, когато ги съзерцавам, легнал в затоплената мека трева. Друг път, когато профучава сърдитият вятър над върхарите и потъмнелите облаци се подгонват като подплашено стадо диви коне, тогава нежното чувство в сърцето се заменя с неочаквано могъщество и сила, дошла из неведомите дълбини на природата. И тука - в Русенската комуна, ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държим кратки, съдържателни беседи и пеем нашите песни. Посещение на Учителя в русенската комуна Един съботен ден при нас идва Учителя145. Ние го посрещаме топло, с вътрешно смирение и обич. Все едно, че идва при нас добрият ни баща. Той кротко ни се усмихва и гледа в очите ни да види всичко, което искаме да му кажем. Той има доволно, радостно лице. Обядваме заедно и дълго след това приказваме под сянката на черницата.
към текста >>

Сестрите в комуната Аз нищо не казах досега за нашите сестри146.
Преди да потегли, когато вече се бе качил на талигата, ние му изпяхме няколко песни и го изпратихме сърдечно. Пак нощ, пак свирещи щурци, пак дълбоко звездно небе. Аз лежа на малката черга и си мисля, че гласовете на щурците са като пробудени спомени от гробницата на милионите години, минали над земята. Те са като някаква Морзова азбука на всемира. Струва ми се, че и след други милиони години, ако има земя, щурците ще пеят пак по същия начин. Сестрите в комуната Аз нищо не казах досега за нашите сестри146. Ето няколко думи за тях. Мария е амбициозна и мисли, че знае най- много от всички наоколо. Тя не отрича качествата на другите, признава ги, но усещам, че винаги си е запазила правото да каже последната и най- авторитетна дума. Тя е пианистка и смята, че никой не е разбрал Учителя както тя. Цветана Щилиянова е художничка.
към текста >>

Така е и с Русенската комуна.
Преваля лятото. Сива мъглица лежи върху полето, зад ивицата на Дунава, където се простира влашката земя. Бостаните вече са зрели. Ние често ги посещаваме. На 15 август тръгваме обратно за София.“ * Знае се, че всяка стъпка от мястото, където си живял с любов към едно дело, е скъпа и наситена със спомени. Така е и с Русенската комуна. Тя е далече от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни от моето ученичество при учителя Беинса Дуно. _____________________________________________ 132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души. 133 Мария Тодорова. 134 Цветана Щилянова. 135 Виктория Христова.
към текста >>

_____________________________________________ 132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души.
Бостаните вече са зрели. Ние често ги посещаваме. На 15 август тръгваме обратно за София.“ * Знае се, че всяка стъпка от мястото, където си живял с любов към едно дело, е скъпа и наситена със спомени. Така е и с Русенската комуна. Тя е далече от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни от моето ученичество при учителя Беинса Дуно. _____________________________________________ 132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души. 133 Мария Тодорова. 134 Цветана Щилянова. 135 Виктория Христова. 136 Пенка Михайлова. 137 Дафинка Пенчева.
към текста >>

се прехвърля да живее в Арбанаси и полага основите на Арбанашката комуна.
135 Виктория Христова. 136 Пенка Михайлова. 137 Дафинка Пенчева. 138 Петър Камбуров е родом от Стара Загора. През 1920 г. се прехвърля да живее в Арбанаси и полага основите на Арбанашката комуна. След разпадането на идеята за комуна през 1935, се мести в Казанлък заедно със своите близки, които преди това са живели на Арбанаси. 139 Всъщност комунарите са били в Русе малко повече от месец, тъй като в началото на юли са участвали в Първия младежки събор 1-5 юли 1923 г., а накрая са отпътували на 15 август, според автора Г. Томалевски. 140 Това вероятно става на следващата седмица след пристигането им, т.е. на 15 юли - неделя. 141 Георги Василев Шейтанов (р.
към текста >>

След разпадането на идеята за комуна през 1935, се мести в Казанлък заедно със своите близки, които преди това са живели на Арбанаси.
136 Пенка Михайлова. 137 Дафинка Пенчева. 138 Петър Камбуров е родом от Стара Загора. През 1920 г. се прехвърля да живее в Арбанаси и полага основите на Арбанашката комуна. След разпадането на идеята за комуна през 1935, се мести в Казанлък заедно със своите близки, които преди това са живели на Арбанаси. 139 Всъщност комунарите са били в Русе малко повече от месец, тъй като в началото на юли са участвали в Първия младежки събор 1-5 юли 1923 г., а накрая са отпътували на 15 август, според автора Г. Томалевски. 140 Това вероятно става на следващата седмица след пристигането им, т.е. на 15 юли - неделя. 141 Георги Василев Шейтанов (р. 14 февруари 1896 - п.
към текста >>

139 Всъщност комунарите са били в Русе малко повече от месец, тъй като в началото на юли са участвали в Първия младежки събор 1-5 юли 1923 г., а накрая са отпътували на 15 август, според автора Г. Томалевски.
137 Дафинка Пенчева. 138 Петър Камбуров е родом от Стара Загора. През 1920 г. се прехвърля да живее в Арбанаси и полага основите на Арбанашката комуна. След разпадането на идеята за комуна през 1935, се мести в Казанлък заедно със своите близки, които преди това са живели на Арбанаси. 139 Всъщност комунарите са били в Русе малко повече от месец, тъй като в началото на юли са участвали в Първия младежки събор 1-5 юли 1923 г., а накрая са отпътували на 15 август, според автора Г. Томалевски. 140 Това вероятно става на следващата седмица след пристигането им, т.е. на 15 юли - неделя. 141 Георги Василев Шейтанов (р. 14 февруари 1896 - п. 26 май 1925 г.) е български анархист и публицист.
към текста >>

На следния ден [7 юли, събота] узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна...“ (Клас на добродетелите).
държи неделна беседа, за която ние засега нямаме данни. Петър Камбуров разказва в своите спомен, че в началото на август Учителя е пристигнал в Търново. Едва на 26 август - неделя, Учителя изнася беседата „Здравият ум“ на Витоша. 146 Всичките пет сестри и по-късно присъединилата се Паша Тодорова участват в Класа на добродетелите. От Сийка - друг участник в този клас, става ясно кога точно те са заминали за Русе: „Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнъж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продължих сама пътя си. На следния ден [7 юли, събота] узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна...“ (Клас на добродетелите). 147 Борис Николов разказва интересни факти за тази фина сестра и за нейното ранно заминаване от този свят: „Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и, въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея, той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест.
към текста >>

61. 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе - Георги Христов

2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе През 1922 г.
2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе.
към текста >>

нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал.
2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г.
към текста >>

Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията.
2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха.
към текста >>

На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе.
2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе.
към текста >>

Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе.
Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността „Свирчовица”, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол, имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада, прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара.
към текста >>

В тази комуна беше и Мария Тодорова.
Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол, имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада, прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година.
към текста >>

Тук, в комуната в Русе, започна нашето истинско приятелство с Мария.
Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев - 10 декара отбрани десертни лозя. Никъде нямаше такива лозя, както в Русе. Тук, в комуната в Русе, започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителя им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя.“ Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията.
към текста >>

Русенската комуна беше през ваканцията.
Тук, в комуната в Русе, започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителя им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя.“ Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителя ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите.
към текста >>

Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство.
Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителя ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят.
към текста >>

Там бяха направили комуна анархистите.
Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителя ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя.
към текста >>

Когато говорим за комуната в Русе трябва да си спомним за всичко и за всички, които участваха пряко и косвено в нея.
И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха. Особено когато ги подгонеше полицията бягаха у нас за пренощуване и ние ги укривахме. С техните водачи бяхме много близки, но по-късно властта им направи една клопка и ги изби всичките. Когато говорим за комуната в Русе трябва да си спомним за всичко и за всички, които участваха пряко и косвено в нея. Тук се преплетоха съдби на хора и се предопределиха съдби за следващите десетилетия.
към текста >>

62. 3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. - Георги Христов

3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
3. Документална хроника за русенската комуна - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" – Русе. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Ликвидиране на Русенската комуна - 31 декември 1957 г.
към текста >>

63. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна.
към текста >>

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество.
към текста >>

„комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент.
към текста >>

Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“.
Политическият живот и обществените нагласи и тук бележат висок градус на напрежение. Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г. и чрез създаването на земеделско стопанство към общинския магазин се опитват да намалят пазарните цени на зеленчуците, за да облекчат по този начин прехраната на гражданството. Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност. Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм. Все пак, не може да се отрече, че етатизмът и колективизмът печелят многобройни привърженици сред българската общественост в условията на тежката следвоенна криза. Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Учителя в началото на 20-те години на миналия век поставя началото на т. нар. „Арбанашка комуна“.
към текста >>

Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват.
Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност. Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм. Все пак, не може да се отрече, че етатизмът и колективизмът печелят многобройни привърженици сред българската общественост в условията на тежката следвоенна криза. Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Учителя в началото на 20-те години на миналия век поставя началото на т. нар. „Арбанашка комуна“. В края на септември 1920 г. Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти. Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно.
към текста >>

„Арбанашка комуна“.
Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм. Все пак, не може да се отрече, че етатизмът и колективизмът печелят многобройни привърженици сред българската общественост в условията на тежката следвоенна криза. Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Учителя в началото на 20-те години на миналия век поставя началото на т. нар. „Арбанашка комуна“. В края на септември 1920 г. Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти. Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе.
към текста >>

Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно.
Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Учителя в началото на 20-те години на миналия век поставя началото на т. нар. „Арбанашка комуна“. В края на септември 1920 г. Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти. Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство.
към текста >>

Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“.
В края на септември 1920 г. Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти. Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци.
към текста >>

В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство.
Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>

64. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин.
към текста >>

За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин. Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов. Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“. На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението „брат“ и „сестра“.
към текста >>

Учителя подчертава, че създаване на една комуна трябва да става само „с Любов, с Мъдрост и с Истина“, участниците в нея „да жертват всичко един за друг“ и „да не се лъжат един друг“.
Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“. На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението „брат“ и „сестра“. Поставя се на дневен ред пред събора въпросът за образуването на „комуни“ като опит. В беседите със своите ученици Учителя им дава методически указания в тази насока. Учителя подчертава, че създаване на една комуна трябва да става само „с Любов, с Мъдрост и с Истина“, участниците в нея „да жертват всичко един за друг“ и „да не се лъжат един друг“. Според него „в една работа внесат ли се дребнавости, се разваля“. Той посочва, че „русенци правят опит“, но още „не са завършили работата си, не са видели още своя резултат“. Същото казва за айтосци и изтъква, че подобни опити се правят и на други места в страната. Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него. Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“.
към текста >>

Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него.
В беседите със своите ученици Учителя им дава методически указания в тази насока. Учителя подчертава, че създаване на една комуна трябва да става само „с Любов, с Мъдрост и с Истина“, участниците в нея „да жертват всичко един за друг“ и „да не се лъжат един друг“. Според него „в една работа внесат ли се дребнавости, се разваля“. Той посочва, че „русенци правят опит“, но още „не са завършили работата си, не са видели още своя резултат“. Същото казва за айтосци и изтъква, че подобни опити се правят и на други места в страната. Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него. Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“. Неизвестно по какви причини протоколът от първото заседание на Управителния съвет на Общество „Бяло Братство“ - Русе не е запазен. От протокол №2 обаче става ясно, че такова се е състояло на 1 септември 1921 г. и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42 300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г.
към текста >>

Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“.
Учителя подчертава, че създаване на една комуна трябва да става само „с Любов, с Мъдрост и с Истина“, участниците в нея „да жертват всичко един за друг“ и „да не се лъжат един друг“. Според него „в една работа внесат ли се дребнавости, се разваля“. Той посочва, че „русенци правят опит“, но още „не са завършили работата си, не са видели още своя резултат“. Същото казва за айтосци и изтъква, че подобни опити се правят и на други места в страната. Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него. Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“. Неизвестно по какви причини протоколът от първото заседание на Управителния съвет на Общество „Бяло Братство“ - Русе не е запазен. От протокол №2 обаче става ясно, че такова се е състояло на 1 септември 1921 г. и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42 300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г. В средата на месец октомври Управителният съвет закупува за обработка на оформящото се вече Братско земеделско стопанство два вола от с.
към текста >>

Този случай показва механизма на създаването на русенската „комуна“ на „Бялото Братство“.
на 10 януари членовете на Общество „Бяло Братство“ - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в близост до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара. На 12 януари комисията докладва, че покупката на тези 95 декара е извършена за сумата от 60 000 лв. След два дни на 14 януари 1922 г. на Общо събрание на Братството се изключва от членство Никола Рачев. Към тази мярка се прибягва с мотивировката, че Рачев „впоследствие измени, не внесе нищо, на неколкократните покани отлагаше, че не му било ясно и впоследствие отказа“. Този случай показва механизма на създаването на русенската „комуна“ на „Бялото Братство“. Всеки един неин член трябва да жертва част от личните си средства, от личния си имот и имущество за устройването и. Всъщност приблизително такава е и уставната постановка на чл. 3, която регламентира, че за издръжка служат главно „доходите от имотите, подарени на Обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете“ и от „волни пожертвувания“. Но в първоначалния вариант на устава нищо не се казва за закупуване на поземлени имоти за сметка на Обществото, още по-малко за придобиването им чрез покупко-продажба от самите членове. На 2 април 1922 г.
към текста >>

отново се провежда събрание на всички участници в „комуната“.
Всеки един неин член трябва да жертва част от личните си средства, от личния си имот и имущество за устройването и. Всъщност приблизително такава е и уставната постановка на чл. 3, която регламентира, че за издръжка служат главно „доходите от имотите, подарени на Обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете“ и от „волни пожертвувания“. Но в първоначалния вариант на устава нищо не се казва за закупуване на поземлени имоти за сметка на Обществото, още по-малко за придобиването им чрез покупко-продажба от самите членове. На 2 април 1922 г. отново се провежда събрание на всички участници в „комуната“. На него всеки доброволно и по свое вътрешно убеждение заявява каква точно работа може и иска да изпълнява в стопанството. Иван Вълчанов избира - лозарство, Никола Ватев - овощарство, Стою Марков - земеделие, Симеон, Никола, Юрдан и Рашко Маркови избират управлението и работата в магазина в гр. Русе под фирмата „Бр. Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“.
към текста >>

Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“.
На 2 април 1922 г. отново се провежда събрание на всички участници в „комуната“. На него всеки доброволно и по свое вътрешно убеждение заявява каква точно работа може и иска да изпълнява в стопанството. Иван Вълчанов избира - лозарство, Никола Ватев - овощарство, Стою Марков - земеделие, Симеон, Никола, Юрдан и Рашко Маркови избират управлението и работата в магазина в гр. Русе под фирмата „Бр. Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“. За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с.
към текста >>

Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови.
Русе под фирмата „Бр. Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“. За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава.
към текста >>

Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“.
Предвид това че пристигат писма на съмишленици от други градове с молби за членство в русенското Общество, към чл. 3 се добавя буква „д“ - „открива клонове в цялото Царство, където се укажат съмишленици“. В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско с „пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“. Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“. За много кратко време през есента на 1921 г. те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала. За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя. Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България.
към текста >>

те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала.
В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско с „пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“. Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“. За много кратко време през есента на 1921 г. те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала. За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя. Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Учението у нас в началото на 20- те години на ХХ в. Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл.
към текста >>

Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е.
Беброво, Еленско с „пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“. Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“. За много кратко време през есента на 1921 г. те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала. За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя. Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Учението у нас в началото на 20- те години на ХХ в. Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл. 5 от устава. Т.е. става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове.
към текста >>

става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове.
Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Учението у нас в началото на 20- те години на ХХ в. Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл. 5 от устава. Т.е. става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове. Изискванията в първоначалния вариант на устава за приемането на редови членове, освен морални добродетели, включват и съгласието на абсолютното мнозинство на Общото годишно събрание. Към почетните членове, освен тези изисквания, се поставят условия те да бъдат такива лица, които „са допринесли голяма заслуга на Обществото и са спомогнали за нравственото издигане на българския народ“. И в двата случая се предполага добро познаване на кандидатите за членство от всички братя в Обществото, което подсказва, че се предпочита не толкова масовизирането му, колкото участието в него на хора с качества.
към текста >>

65. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

„Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна.
На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата. В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията. Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той. Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка.
към текста >>

От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме.
Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена „Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя“. В нея той информира за по-продължителната беседа, която е водил с Учителя. След кратките обяснения, които дава Учителя за своето окултно учение, посочва: „Владици и духовници ме анатемосват като отлъчен от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи“. Учителя категорично отхвърля нападките на официалната църква срещу него и с голяма вътрешна убеденост говори за необходимостта от усъвършенстване на човешките взаимоотношения. От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме. От тях се различаваме само по методите. Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“.
към текста >>

За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“.
От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме. От тях се различаваме само по методите. Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“. Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство.
към текста >>

бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения.
Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“. Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България. В началото на октомври 1922 г.
към текста >>

От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.
Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България. В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе. Отново местният печат информира, че „Първоучителя“ е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“. Отбелязва се още, че „проповедникът“ е дал примерни разяснения по всички важни въпроси, върху които е работил дълго време и на които се гради неговото учение.
към текста >>

66. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" - Русе На 8 ноември с.г. членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие. Той включва осем точки и е придружен с доста обширни допълнителни обяснения, с цел да се регламентира най-подробно и точно цялата организация на стопанската дейност. На първо място в него се посочва, че сдружението има четири категории членове - основатели, действителни, на изпитание и приходящи: • Основатели са учредителите на Обществото; • Действителни са тези, които притежават високи морални качества и за които общото събрание е гласувало единодушно за приемането им; • На изпитателен срок са всички останали, които трябва в продължение на две години с послушание и трудолюбие да докажат привързаността си към идеите на „Бялото Братство“, за да бъдат приети като действителни. • Приходящи са временно пребиваващите братя в стопанството от други селища на страната. Управителното тяло според правилника се избира само измежду основателите и, впоследствие, от новоприетите действителни членове, т.е. това са хората със статут на „старши братя“ в Обществото.
към текста >>

Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе.
Оттук до края на 1925 г. следва близо двугодишно прекъсване на протоколирането на дейността на русенската Братска задруга. Това може да се дължи преди всичко на вътрешни неуредици в управлението на стопанството. Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната. Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе. С писмо от 8 май 1924 г. Учителя му отговаря от столицата като го успокоява, че „всичко постепенно ще се изправи“. Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна“. Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 г.
към текста >>

Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби.
Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната. Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе. С писмо от 8 май 1924 г. Учителя му отговаря от столицата като го успокоява, че „всичко постепенно ще се изправи“. Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна“. Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 г. и 1924 г. общи събори на „Бялото Братство“ не се провеждат. Местните вестникари обаче не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика.
към текста >>

67. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Важно общо годишно събрание се свиква на 10 февруари 1933 г.
Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Важно общо годишно събрание се свиква на 10 февруари 1933 г. На него би трябвало да се даде отчет за стопанската дейност на Обществото за 1931 и 1932 г. Впечатляващо е, че то приема действителни /редовни/ членове в Обществото от Айтос, Бургас, Пловдив, София, Варна, Орхание, Ст. Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с.
към текста >>

показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол.
Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с. Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души. Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов.
към текста >>

Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната.
Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с. Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души. Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“.
към текста >>

Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната.
Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София.
към текста >>

Т.е., отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга.
Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението. Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки. Така например в чл. 3, третиращ издръжката на Обществото, в буква „а“, след думите „доходите на имотите“ се внася допълнението - „купени с общи средства“. Т.е., отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга. Но от друга страна, тази добавка е и указание за бъдещи действия в тази насока. Без да се изпада в подробности при анализа на промените в устава на Общество „Бяло Братство“ - Русе, направени от извънредното общо събрание през август 1934 г. в София, следва да се посочи, че като цяло те имат на първо място за цел съобразяването му с новия ръководен център в столицата. Освен това, допълнението за „купени имоти с общи средства“ подсказва може би за една перспективна инициатива от страна на бъдещия софийски управителен съвет за реално разширяване на стопанската дейност на сдружението и в други градове. Но за момента коригираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе.
към текста >>

Но за момента коригираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе.
Т.е., отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга. Но от друга страна, тази добавка е и указание за бъдещи действия в тази насока. Без да се изпада в подробности при анализа на промените в устава на Общество „Бяло Братство“ - Русе, направени от извънредното общо събрание през август 1934 г. в София, следва да се посочи, че като цяло те имат на първо място за цел съобразяването му с новия ръководен център в столицата. Освен това, допълнението за „купени имоти с общи средства“ подсказва може би за една перспективна инициатива от страна на бъдещия софийски управителен съвет за реално разширяване на стопанската дейност на сдружението и в други градове. Но за момента коригираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе. На 16 май 1935 г. УС продължава да заседава и в присъствието на Юрдан Марков. В пълен състав той решава да назначи за управител на клона на Обществото във Варна Манол Иванов, а за управител на клона в Казанлък - Никола Камбуров, като ги снабди със съответните нотариално заверени пълномощни. Два дена след това на 18 май, вероятно екстрено, УС отново в пълен състав пак заседава. Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от председателя Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото.
към текста >>

68. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори.
Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство. На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори. На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него. Отново председател става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове. На 5 април с.г. Съветът упълномощава Васил Константинов от негово име да отдаде под наем къщата при стопанството в „Свирчовица“ и да сключи наемни договори за 10-годишен срок с ползвателите на раздадените места за лозя.
към текста >>

69. Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. - Георги Христов

Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г.
Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. Следващото заседание на УС носи дата 1 март 1945 г. То решава, че предвид особеното положение, в което се намира България, т.е. състоянието и на война с Германия, най-целесъобразно ще бъде Общото годишно събрание да се свика през месец август или септември, когато ще има възможност на него да присъстват всички членове. Но междувременно Съветът възнамерява да покани упълномощен представител на братя Маркови от Русе за уговаряне на наема на наетия от тях имот. В десетгодишния период от 5 юли 1935 до 11 август 1945 г.
към текста >>

Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра.
Регламентираното колективистично начало в сдружението е напълно игнорирано. Ръководи се по подобие на акционерно дружество. Това се дължи не само на слабата заинтересованост от страна на софийската управа, но и на взаимната неотстъпчивост и неразбирателство между русенските му членове. Допълнително военновременната конюнктура затруднява организационния живот и финансовата му отчетност. И все пак, от този десетгодишен период се извлича от братята в Русе и в столицата изстрадан може би, но в известен смисъл и полезен опит. Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра. В началото на 1949 г. броят на членовете на Обществото е само 9. Изтъква се, че се прави всичко възможно, за да бъдат добре стопанисвани братските имоти. Поради напреднала възраст, дългогодишният председател - Н. Ватев (81 год.), е избран за почетен председател, а новият председател е Георги Димитров.
към текста >>

Така приключва този 36-годишен многолик, ентусиазиран и труден опит на Русенската комуна за общ живот по Новото учение.
През 1956 г. численият състав на сдружението е вече 10 души, издръжката му се реализира от наемите на неговите имоти. Според съдебната спогодба, братя Маркови се издължават в пари и в натура, но завеждат Гражданско дело срещу Обществото. На последното заседание на УС от 23.II.1957 г. в протокола е добавено: „Културно-просветно дружество Общество ББ - Русе“, а председателят мотивира необходимостта от ликвидация на Обществото с напредналата възраст на членовете и липсата на необходимите средства. Така приключва този 36-годишен многолик, ентусиазиран и труден опит на Русенската комуна за общ живот по Новото учение. Той е урок и за нас - днешните последователи на Учителя. Из книгата „ Общество Бяло Братство - Русе (1921-1957)“, издадена в Русе през 2007 г. Автори: Любомир Златанов Златев и Зоя Койчева Иванова.
към текста >>

70. III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров - Георги Христов

III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
към текста >>

Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
към текста >>

Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
към текста >>

71. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Пак през пролетта на същата година (1920) аз напуснах печатницата на Лазар Котев и си отпътувах за Стара Загора.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Пак през пролетта на същата година (1920) аз напуснах печатницата на Лазар Котев и си отпътувах за Стара Загора. Тук беше насрочена окръжна братска среща с присъствието на Учителя. Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора, дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителя пристигна, придружен от брат Ковачев.
към текста >>

Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти (лози), а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси.
По-късно излезе един указ на министъра на народната отбрана, според който всеки, който през време на войната е служил 91 дни и уволнен да продължи образованието, си се освобождава от дослужване военната си тегоба. Този указ ме засегна, тъй като през военно време бях три месеца по изземването на храните и после 34 дни в казармата, както вече описах по-горе и не ме потърсиха повече. Отидох право на „Опълченска“ 66 при Учителя, който ми каза: „Ти, рекох, ще напуснеш университета. То правото не е там. Ще отидеш в Търново на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти (лози), а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две наши къщи, които на първо време са достатъчни“. Отговорих: „Учителю, аз съм готов да отида там, където ме изпращате. Съгласен съм да замина за Търново още сега, но разрешете ми първо да отида в Стара Загора да продам зелето, да се сбогувам с моите родители и братя и тогава да отпътувам“. „Иди, - каза - продай зелето, стегни си багажа и заминавай за Търново.“
към текста >>

72. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г.
Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. Към края на септември 1920 г. бях в Колибата в Търново. Тук заварих края на събора. Учителя с около 50-60 души бяха останали там. Както отпосле разбрах, това ставало почти всяка година.
към текста >>

73. Непослушание към Учителя - Георги Христов

Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година.
Непослушание към Учителя През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще са ни нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев. Всички ще участват с двете си ръце - ще работят.
към текста >>

А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев.
Непослушание към Учителя През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще са ни нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев. Всички ще участват с двете си ръце - ще работят. Но, докато се дойде до работата, трябва много други предварителни, подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари, е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета.
към текста >>

Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси, да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело.
Но, докато се дойде до работата, трябва много други предварителни, подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари, е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителя казал на мама и на брат Христо Христов: „Имотът в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят“. Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси, да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното“ писмо. Аз „окултният ученик“, не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имотът в Стара Загора да не се продава!“ Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях.
към текста >>

Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех.
Учителя казал на мама и на брат Христо Христов: „Имотът в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят“. Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси, да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното“ писмо. Аз „окултният ученик“, не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имотът в Стара Загора да не се продава!“ Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях. По-късно ще опиша всичко подробно. Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и като получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал.
към текста >>

Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна.
Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и като получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 година и получих парите - 114 хиляди лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в с. Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна. Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и, като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин по-тегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново.
към текста >>

74. Новата опитност с бостана - Георги Христов

Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна.
Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? “ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153. ______________________________________________ 151 Вероятно след тази случка през месец юли на 1923 г. Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна. За това свидетелства Г. Томалевски в спомените си за Русенската комуна. 152 Учителя преди това е бил в Русе и е престоял там малко повече от седмица 153 Тук се има предвид деветоюнският преврат и последвалата реакция на т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г.
към текста >>

Томалевски в спомените си за Русенската комуна.
“ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153. ______________________________________________ 151 Вероятно след тази случка през месец юли на 1923 г. Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна. За това свидетелства Г. Томалевски в спомените си за Русенската комуна. 152 Учителя преди това е бил в Русе и е престоял там малко повече от седмица 153 Тук се има предвид деветоюнският преврат и последвалата реакция на т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г.
към текста >>

75. Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. - Георги Христов

Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос. Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата, и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав.
към текста >>

Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос. Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата, и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1.
към текста >>

Обявихме основаването на братската комуна при следния състав.
Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос. Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата, и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан154. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз - Петър Камбуров.
към текста >>

Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната.
Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан154. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз - Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплатата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най- напред да закупим ниви.
към текста >>

Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.
Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!“ Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е.
към текста >>

И все още купувахме! ________________________________________________ 154 Той сам е записал в своите спомени: „През 1924 година лятото, вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата.
Изобщо работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд. Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме! ________________________________________________ 154 Той сам е записал в своите спомени: „През 1924 година лятото, вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на комуната в Арбанаси, като им помагам в работата. В петък сутринта (след молитва и закуска), почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси.“
към текста >>

76. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден.
към текста >>

Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото.
към текста >>

Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева.
към текста >>

Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика.
„Аз за себе си приемам вашето предложение и се надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта ще дойдем 5-6 души.“ „Добре, утре ще ви чакам“, каза шефът. „Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? “ „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега.“ След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джюлиница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането.
към текста >>

77. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г.
Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре.
към текста >>

Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е.
Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Косю и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната.
към текста >>

А мама беше най-здравата греда в комуната.
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Косю и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина Учителя одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат.
към текста >>

Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната.
Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Косю и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина Учителя одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителя“.
към текста >>

Учителя се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко.
Учителя каза: „Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото“. Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един преди обед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителя се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителя каза: „Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно?
към текста >>

След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителя каза: „Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят.
А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото“. Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един преди обед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителя се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителя каза: „Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия.
към текста >>

Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята“.
В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята“. Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем? “ Учителя каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по- малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си“. Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път.
към текста >>

Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“.
Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“. „Нищо, каза Учителя - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали.
към текста >>

А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха.
Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“. „Нищо, каза Учителя - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем! 1935 година.
към текста >>

Комуната се развали.
Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка и е много мъчно, че напуща комуната“. „Нищо, каза Учителя - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем! 1935 година. В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
към текста >>

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема.
Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София.“ Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем! 1935 година. В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
към текста >>

78. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов - Георги Христов

IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък
IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък
към текста >>

79. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

IV.Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас.
IV.Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Първите ученици на Учителя - Пеню Киров, Тодор Стоименов и още един-двама образували нещо като дружество в Бургас. По това време Учителя беше почнал своите сказки в България. Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителя редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат.
към текста >>

Без пробудено съзнание комуналният живот е изключен.
Важното е, че това бил първият опит за братски живот, макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братският живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за целокупността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея. Без пробудено съзнание комуналният живот е изключен. Ние го проверихме десетилетия по-късно. [Историята по този случай е от 1904-1905 г. Тя може подробно да се проследи в т. 2 на „Епистоларни диалози “. Ето и конкретните споменавания на въпросната биволица в писмата на Пеню Киров до Учителя: №1 „Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас.
към текста >>

80. Братска комуна в Арбанаси - Георги Христов

Братска комуна в Арбанаси Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен.
Братска комуна в Арбанаси Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен. Опитът не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна.
към текста >>

В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна.
Братска комуна в Арбанаси Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен. Опитът не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали дотогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот, затова закупиха някои земи, дворни места и къща.
към текста >>

Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали дотогава само наредени на палета.
И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали дотогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот, затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст.
към текста >>

Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот, затова закупиха някои земи, дворни места и къща.
В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали дотогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот, затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя.
към текста >>

Основа се една комуна, която премина през големи изпити.
В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот, затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната фабрика в Горна Оряховица и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба.
към текста >>

Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.
Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната фабрика в Горна Оряховица и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. Дотогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха.
към текста >>

Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай.
Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната фабрика в Горна Оряховица и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. Дотогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров: баща - Стефан, майка - Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната.
към текста >>

Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната фабрика в Горна Оряховица и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. Дотогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров: баща - Стефан, майка - Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат.
към текста >>

Всъщност те държаха комуната.
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров: баща - Стефан, майка - Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
към текста >>

Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново, където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>

Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново, където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>

81. Братска комуна в Казанлък - Георги Христов

Братска комуна в Казанлък Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан.
Братска комуна в Казанлък Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък.
към текста >>

образува комуна в гр. Казанлък.
Братска комуна в Казанлък Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм, искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри, запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки. Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си.
към текста >>

Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа, и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опитът не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опитът, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука.
към текста >>

Комуната се разпадна.
А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опитът не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опитът, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“ (Този разказ за комуната в гр.
към текста >>

Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната.
Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опитът, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“ (Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов“ 10, гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което и благодарим.
към текста >>

А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“ (Този разказ за комуната в гр.
Комуната се разпадна. Остана опитът, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“ (Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов“ 10, гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което и благодарим. Беше ни изпратила по една снимка на родителите си.)
към текста >>

бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което и благодарим.
Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителя простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита.“ (Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов“ 10, гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което и благодарим. Беше ни изпратила по една снимка на родителите си.)
към текста >>

82. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

V. Комуната на Изгрева 1.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

83. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

V. Комуната на Изгрева 1.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер.
към текста >>

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше възрастна майка, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство.
към текста >>

По този повод Учителя каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план.“ Бяхме свидетели, че това така и стана.
Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си услужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората, необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителя каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план.“ Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот, в името на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание.
към текста >>

Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот, в името на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по-тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни бакърени съдове.
към текста >>

Комуната е нещо много трудно.
А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по-тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни бакърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз - Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя, и всички се разпявахме.
към текста >>

Живяхме комунално 12 години с различни приятели.
А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по-тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни бакърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз - Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя, и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пием ли пием топла вода.
към текста >>

Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по-тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни бакърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз - Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя, и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пием ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
към текста >>

Комуна и половина.
Пеехме ли пеем песни, а след това пием ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синорите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща.
към текста >>

С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе.
А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синорите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли?
към текста >>

Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната.
Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синорите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли? Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава близост дълго време. Там се сблъскват родови сили. А те като се развихрят, разпръскват и човеци и комуни и всичко обръщат наопаки. Имахме хубави опитности през тези 12 години.
към текста >>

84. Поява на първите дървени бараки на Изгрева - Георги Христов

А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева.
Поява на първите дървени бараки на Изгрева На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителя препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по- практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава.
към текста >>

85. 2. Николай Дойнов - Георги Христов

Тя била в комуната в гр.
Но Учителя каза: „А кой ще се грижи за цветята? “ Тогава сестра Янакиева стана и каза: „Аз“. И тя се грижеше за тях, много успешно се грижеше за тази цветна градинка. Аз, Николай не съм участвал в комуните, защото дойдох в София през 1923 г. Разправяше ми Олга Славчева. Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна.
към текста >>

Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди.
Разправяше ми Олга Славчева. Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно.
към текста >>

И тя малко време изтрая тази комуна.
Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителя го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път.
към текста >>

В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна.
Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна. В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителя го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път. Учителя е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните.
към текста >>

Това беше идеалната комуна.
А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителя го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път. Учителя е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните. При Гумнерови помагаха и дежуреха сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно. Особено важното беше разговорите с Учителя. Водеха се полезни и приятни разговори. Ние, студенти, десет-дванадесет души, идвахме там направо от университета. Като рояк птички прелитахме и внасяхме оживление, движение, радост и веселие.
към текста >>

Учителя беше недоволен от това и разтури комуната.
Така продължи няколко месеца. Но някои от по-възрастните братя и сестри поревнуваха, че ние се храним с Учителя и макар, че си имаха домакинства, почнаха да се приобщават и те към тези общи обеди. Обстановката за хранене, столовата беше много скромна. Една малка стаичка в сутеренният етаж на къщичката служеше за столова, а там нямаше възможност да се събират за хранене много хора. Те полека-лека ни изтласкаха. Учителя беше недоволен от това и разтури комуната.
към текста >>

86. 3. Никола Нанков - Георги Христов

3. Никола Нанков В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено.
3. Никола Нанков В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди.
към текста >>

Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие.
Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов. Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртият готви за останалите, които изяждат всичко, и за петия и шестия не остава нищо за ядене.
към текста >>

Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина.
И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар, че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея, докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи.
към текста >>

Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.
Макар, че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея, докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи чак след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
към текста >>

Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят.
Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи чак след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
към текста >>

Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи чак след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
към текста >>

87. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота.
Теми - в началото на всяка лекция се задава тема за развитие през следващите дни. Това са духовно-философски теми, които имат за задача да стимулират творческото мислене у ученика. Разговори и лична кореспонденция - свободни и непринудени разговори или кореспонденция по различни теми между учениците и Учителя. Това дава възможност на учениците да почерпят директно личен опит от него. Екскурзии - общуването с планинската природа изгражда тясна връзка между душите на учениците и Разумната природа. Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота. Молитва - стъпката за осъществяване на връзка с Бог се осъществява с молитва. Тя е път, по който всеки може да тръгне, за да влезе в света на Големия Живот на Духа. Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят. Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2049400806427