НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
409
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Вдигаха се лозунги за "общ
комунален
живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща.
Вдигаха се лозунги за "общ
комунален
живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя.
към текста >>
Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с
комуната
го правихме и той се провали.
Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с
комуната
го правихме и той се провали.
Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя. Всички посърнаха.
към текста >>
2.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разбраха нагледно какво значи Братство и
комунален
живот.
Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това.
Разбраха нагледно какво значи Братство и
комунален
живот.
Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти. През 1957 година той заемаше голям държавен пост. Аз отидох при него, той ме прие, позна ме и след като разбра, че съм дошла да търся помощ за Братството и Борис Николов, ми каза следното: "Слушай какво, ти не си малка и трябва да разбереш това добре. Имаме нареждане от най-високо място да ограничим църквите и да ликвидираме всички религиозни секти и движения. Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта." Аз се втрещих, ококорих се и без да искам му казах: "Ние не сме религиозна секта.
към текста >>
3.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за
комунален
живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии.
Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие.
Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за
комунален
живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии.
Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга.
към текста >>
4.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята
комуната
.
Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет.
Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята
комуната
.
Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение.
към текста >>
Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за
комунално
общежитие се бе провалил.
Аз разказах само за трима. Имаше и други техни представители. Мнозина бяха избити през онези години като противници на властта и държавата. Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха.
Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за
комунално
общежитие се бе провалил.
Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно.
към текста >>
Тялото е една
комуна
и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме.
Тялото е една
комуна
и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
към текста >>
Няма друг образ на
комуна
, освен образа, който съществува в тялото.
Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
Няма друг образ на
комуна
, освен образа, който съществува в тялото.
По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните.
към текста >>
5.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В България са създадени три толстоистки колонии за
комунален
живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо.
През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора.
В България са създадени три толстоистки колонии за
комунален
живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо.
То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна?
към текста >>
6.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска
комуна
, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит.
"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска
комуна
, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата.
към текста >>
7.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В Русе бе образувана
комуна
на Бялото Братство.
Ще дойдат Белите Братя с Ново Небе и Нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света!
В Русе бе образувана
комуна
на Бялото Братство.
Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия. Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава.
към текста >>
Първият ден на
комуната
в Русе е 8 юли 1923 година.
Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство.
Първият ден на
комуната
в Русе е 8 юли 1923 година.
Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия. Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита.
към текста >>
Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили
комуна
в Русе.
Всеки ще отиде на своето място." Ние бяхме свидетели на всички тези събития и преживяхме това време, за да засвидетелствуваме с живота си, че думите на Учителя се сбъднаха, защото Словото Му за нас бе Сила и Живот, а за света бе съдба! Всички, които направиха съдба с Школата и нарушиха окултните закони, направиха съдба и с Дома Господен, който бе на "Изгрева". Така че ние видяхме как действуваше Божията Воля като съдба за света! В Русе бе образувана комуна на Бялото Братство. Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година.
Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили
комуна
в Русе.
Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия. Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях.
към текста >>
Там всичко беше уредено, докато
комуната
в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови.
Там всичко беше уредено, докато
комуната
в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко.
към текста >>
В нашата
комуна
тук имаше изобилие от всичко.
Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото.
В нашата
комуна
тук имаше изобилие от всичко.
Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя. Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор.
към текста >>
Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната
комуна
пожелаха сами да се видят с Учителя.
Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица".
Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната
комуна
пожелаха сами да се видят с Учителя.
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше. А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми.
към текста >>
Самите им водачи бяха в тази
комуна
, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства.
Самите им водачи бяха в тази
комуна
, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях. Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха.
към текста >>
8.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В Русе бе направена и
комуна
.
Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос. Направиха си дори и устав. Значи, те си направиха опита.
В Русе бе направена и
комуна
.
Всички тези опити бяха направени в Русе. И какво стана накрая? Комуната се разтури - не успя и се провали. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на Братството в Русе. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот.
към текста >>
Комуната
се разтури - не успя и се провали.
Направиха си дори и устав. Значи, те си направиха опита. В Русе бе направена и комуна. Всички тези опити бяха направени в Русе. И какво стана накрая?
Комуната
се разтури - не успя и се провали.
Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на Братството в Русе. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот. Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите си по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Тази форма се разпадна. Защо?
към текста >>
9.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Идеята за
комунален
живот 22.
Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19. Общата кухня 20. Домът Гумнерови на ул. “Опълченска” 66 21.
Идеята за
комунален
живот 22.
Пристигане в село Ачларе 23. На работа с младежки плам 24. Първите сблъсъци 25. Пророчеството 26. Жътвата 27.
към текста >>
Студентските костюми стават
комунарски
дрехи 32.
Жътвата 27. Екскурзия до Коджа Балкан 28. Харманът 29. Брат Жечо от Ачларе и джанките 30. Кръстю Тюлешков яде джанки 31.
Студентските костюми стават
комунарски
дрехи 32.
Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за комуна в с. Ачларе 33. Маларията 34. Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с.
към текста >>
Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за
комуна
в с.
Екскурзия до Коджа Балкан 28. Харманът 29. Брат Жечо от Ачларе и джанките 30. Кръстю Тюлешков яде джанки 31. Студентските костюми стават комунарски дрехи 32.
Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за
комуна
в с.
Ачларе 33. Маларията 34. Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с. Ачларе до Борис Николов - София 36.
към текста >>
Комуна
на Изгрева 38.
Маларията 34. Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с. Ачларе до Борис Николов - София 36. Опити за нови комуни 37.
Комуна
на Изгрева 38.
Баба Донка 39. Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43.
към текста >>
Братска
комуна
в Казанлък 40.
Писмо от Жечо Вълков, с. Ачларе до Борис Николов - София 36. Опити за нови комуни 37. Комуна на Изгрева 38. Баба Донка 39.
Братска
комуна
в Казанлък 40.
Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45.
към текста >>
Комунален
живот с песни и топла вода 41.
Ачларе до Борис Николов - София 36. Опити за нови комуни 37. Комуна на Изгрева 38. Баба Донка 39. Братска комуна в Казанлък 40.
Комунален
живот с песни и топла вода 41.
Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45. Не прекалявай с физическата работа 46.
към текста >>
Петър Камбуров пише писмо за
комуна
43.
Комуна на Изгрева 38. Баба Донка 39. Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42.
Петър Камбуров пише писмо за
комуна
43.
Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45. Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48.
към текста >>
Комуната
в Русе 113.
Учителят и управниците, които Го интернираха 109. Дядо поп Константин Дъновски 110. Търновските събори 111. Мария Тодорова. Връзката 112.
Комуната
в Русе 113.
Приятелството 114. Княгинята 115. Сблъсъци 116. Частната ученичка 117. Малкия дом 118.
към текста >>
10.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от
комуната
в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария.
Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца. И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г.
баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от
комуната
в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария.
И тогава баща ми се срещна с Учителя. Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво! " Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София. Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни. Той ме повери като ученик в Школата на Учителя.
към текста >>
11.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от
комуната
в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която
комуна
ще разкажа по-късно.
Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме.
Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от
комуната
в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която
комуна
ще разкажа по-късно.
На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
към текста >>
На следващата година русенската
комуна
бе ни изпратила продукти.
Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно.
На следващата година русенската
комуна
бе ни изпратила продукти.
Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата.
към текста >>
12.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
21. ИДЕЯТА ЗА
КОМУНАЛЕН
ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън.
21. ИДЕЯТА ЗА
КОМУНАЛЕН
ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън.
Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванал изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя.
към текста >>
Идеята за братски живот, за общ
комунален
живот ни беше обхванал изцяло.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън.
Идеята за братски живот, за общ
комунален
живот ни беше обхванал изцяло.
И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим.
към текста >>
Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи
комуналния
живот.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванал изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот.
Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи
комуналния
живот.
Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр.
към текста >>
Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ
комунален
братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти.
А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот. Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко.
Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ
комунален
братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти.
И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в бургаско и ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните.
към текста >>
И те направиха комуни, опити за
комунален
живот.
Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот. Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти.
И те направиха комуни, опити за
комунален
живот.
Имаха свои комуни в бургаско и ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни.
към текста >>
13.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ
комунален
живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше. А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София.
Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ
комунален
живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря.
към текста >>
Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ
комунален
живот!
Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни.
Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ
комунален
живот!
Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора.
към текста >>
14.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имахме много интересни опитности в тази
комуна
.
Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка. Смляхме житото, а то предварително се бе изпекло от слънцето на полето, цели 15 дни докато ние правим екскурзията. Стана едно хубаво брашно. И като омесихме и опекохме първия хляб, по сладък хляб от този не сме яли. И така много бедно прекарахме в Ачларе.
Имахме много интересни опитности в тази
комуна
.
Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете. Опитности с голяма поука.
към текста >>
15.
29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ На неговият имот създадохме
комуната
.
29. БРАТ ЖЕЧО ОТ АЧЛАРЕ И ДЖАНКИТЕ На неговият имот създадохме
комуната
.
Той беше нисък селянин и обичаше да си похапва. Един ден дъщеря му идва да ми се оплаква и казва: „Бате Борисе, виж на татко да не му стане нещо. Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода." Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка. Питам го:" Как си, да не ти е лошо случайно? " „Много ми е добре.
към текста >>
Коста - един от
комунарите
даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София.
Пъшка цял ден и цяла нощ. Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод.
Коста - един от
комунарите
даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София.
Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе. „Ач" значи глад, значи гладно село. Опитахме го.
към текста >>
16.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад
комунари
.
Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата.
Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад
комунари
.
Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас.
към текста >>
Та
комуната
е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание.
Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас.
Та
комуната
е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание.
Но такова нещо там нямаше и затова тя се провали. Остана опита. А той е ценен за онези, които искат да правят комуни.
към текста >>
17.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ
КОМУНАРСКИ
ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам
комунар
в село Ачларе.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ
КОМУНАРСКИ
ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам
комунар
в село Ачларе.
Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове.
към текста >>
А те
комунарите
, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник.
Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен.
А те
комунарите
, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник.
Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го:" Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? " „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи?
към текста >>
Нали всичко е
комуна
?
Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа.
Нали всичко е
комуна
?
Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го:" Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? " „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи? " „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София." „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна." Христо не отстъпва.
към текста >>
" „Не ми е жал, ние сме
комуна
, та нали са за
комуната
тези дрехи?
А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа. Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го:" Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях?
" „Не ми е жал, ние сме
комуна
, та нали са за
комуната
тези дрехи?
" „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София." „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна." Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах.
към текста >>
Нека и тези панталони видят какво значи
комуна
." Христо не отстъпва.
Нали всичко е комуна? Нали всичко е общо и всичко е равно. Питам го:" Защо обу тези нови панталони, не ти ли е жал за тях? " „Не ми е жал, ние сме комуна, та нали са за комуната тези дрехи? " „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София." „Не, не може.
Нека и тези панталони видят какво значи
комуна
." Христо не отстъпва.
А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми.
към текста >>
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и
комунар
.
А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и
комунар
.
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
Така мамините студентски панталони станаха
комунарски
, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки.
Така мамините студентски панталони станаха
комунарски
, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на
комуната
, която се провали като опит.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на
комуната
, която се провали като опит.
към текста >>
18.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА
КОМУНА
В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА
КОМУНА
В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г.
Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда.
към текста >>
19.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Ето ги
комунарите
!
Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст.
„Ето ги
комунарите
!
" Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те! " Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас.
към текста >>
" Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са
комунарите
?
Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!
" Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са
комунарите
?
" Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те! " Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм.
към текста >>
А един пита: „Та това ли са
комунарите
, да ги тресе треска?
Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем.
А един пита: „Та това ли са
комунарите
, да ги тресе треска?
" А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те! " Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден.
към текста >>
Учителят не беше доволен от цялата тази работа с
комуната
, но мълчеше.
" Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм. Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми.
Учителят не беше доволен от цялата тази работа с
комуната
, но мълчеше.
Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария. Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опита ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии. Остана опита. Той бе сполучлив, понеже до тогава нямаше такива опитности. За такива подобни опити, които имахме и по-късно Учителят каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот.
към текста >>
Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опита ни за
комуна
в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии.
Но все се случваше така, че аз се срещах с тях в деня, когато нямах криза. А тя маларията нали ме тресеше през ден. И в свободния ден от маларията аз се срещнах с баща ми. Учителят не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше. Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария.
Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опита ни за
комуна
в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии.
Остана опита. Той бе сполучлив, понеже до тогава нямаше такива опитности. За такива подобни опити, които имахме и по-късно Учителят каза, че сегашното човечество не е узряло още за комунален живот. Учителят откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме на край света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха.
към текста >>
За такива подобни опити, които имахме и по-късно Учителят каза, че сегашното човечество не е узряло още за
комунален
живот.
Учителят не беше доволен от цялата тази работа с комуната, но мълчеше. Ние дадохме две жертви, двама от групата починаха след това от малария. Така че маларията ни покоси и отнесе двама от нас, а опита ни за комуна в Ачларе завърши с пълен крах по всички линии. Остана опита. Той бе сполучлив, понеже до тогава нямаше такива опитности.
За такива подобни опити, които имахме и по-късно Учителят каза, че сегашното човечество не е узряло още за
комунален
живот.
Учителят откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме на край света, в село Ачларе. Значи други бяха силите, които ни отклониха. Преминахме много премеждия, но маларията ни докопа и не ни пусна без кръвен данък. Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било.
към текста >>
Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски
комунален
живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията.
До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най-често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас.
Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски
комунален
живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията.
След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово. Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло. Викаха лекари, лекуваха ни, защото маларията ни свали и лежехме на земята. Дойдоха тежки маларични кризи. Веднъж в оня почивен ден от маларията, когато не ни тресеше, аз отидох до Козията река, една рекичка от върха Малуша.
към текста >>
Как завърши Ачларската
комуна
?
Аз свалих дрехите си, гмурнах се във вира, набързо се изкъпах за няколко минути и се облякох. От туй нещо маларията спре. Вече не се явяваше през ден. Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката.
Как завърши Ачларската
комуна
?
Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село.
към текста >>
Но за отиване втори път в Ачларе за
комунален
живот не можеше и да става дума.
Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село.
Но за отиване втори път в Ачларе за
комунален
живот не можеше и да става дума.
Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование. Значи трябва знание, култура и интелект. Тогава ние се хванахме на сериозна работа около Учителя и не се отделяхме от Него.
към текста >>
20.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата
комуна
в село Ачларе от 8 човека беше направен.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата
комуна
в село Ачларе от 8 човека беше направен.
Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна.
към текста >>
В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за
комуна
.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен. Опита не беше сполучлив, появиха се много пречки и ние не бяхме готови. И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията.
В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за
комуна
.
Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща.
към текста >>
Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в
комуната
възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета.
И тук преживяхме много противоречия, борби, радости и разочарования. Въодушевлението, което ни беше обзело за един нов братски живот се разби в трудностите и разочарованието. След Ачларе се направиха и други опити в провинцията. В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд.
Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в
комуната
възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета.
В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст.
към текста >>
Решиха да направят
комуна
въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща.
В град Нова Загора група братя и сестри направиха опит за комуна. Една тухларна работилница на един наш брат беше предоставена на тяхно разположение за общ братски труд. Работата е много тежка, хората не бяха подготвени и в комуната възникнаха ред противоречия за хора, които се срещат за пръв път, а тухлите ги бяха виждали до тогава само наредени на палета. В село Арбанаси също се направи опит. В далечно минало е било курортно място на аристократите.
Решиха да направят
комуна
въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща.
Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя.
към текста >>
Основа се една
комуна
, която премина през големи изпити.
В далечно минало е било курортно място на аристократите. Решиха да направят комуна въз основа на стопанския живот затова закупиха някои земи, дворни места и къща. Създаде се един център, в който се събраха 7-8 човека. Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси.
Основа се една
комуна
, която премина през големи изпити.
Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба.
към текста >>
Комуната
не разполагаше със средства и
комунарите
едва преживяваха.
Присъединиха се семейство Камбурови, които продадоха имота си в Казанлък и Ст. Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат.
Комуната
не разполагаше със средства и
комунарите
едва преживяваха.
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха.
към текста >>
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на
комунарите
беше чай.
Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото.
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на
комунарите
беше чай.
Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната.
към текста >>
Между тях възникнаха лични борби и
комуната
се разтури.
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха.
Между тях възникнаха лични борби и
комуната
се разтури.
Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат.
към текста >>
Всъщност те държаха
комуната
.
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи.
Всъщност те държаха
комуната
.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
към текста >>
Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и
комуната
след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други.
Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и
комуната
след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>
Остана само спомена за
комуната
, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Остана само спомена за
комуната
, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>
21.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята
комунари
.
Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти.
От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята
комунари
.
Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито.
към текста >>
Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята
комунари
, които бяха в Ачларе, как лесно става това.
А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват.
Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята
комунари
, които бяха в Ачларе, как лесно става това.
Как се ходи с деветима с една кола за тръне и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола тръне. А портите щом мине добитъка и да си опрат конете дирницата и говедата главите, за да се чешат и ето ти портите строшени. Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата." И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани.
към текста >>
22.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
37.
КОМУНА
НА ИЗГРЕВА Опитите за
комунален
живот продължихме да правим и в София.
37.
КОМУНА
НА ИЗГРЕВА Опитите за
комунален
живот продължихме да правим и в София.
Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство.
към текста >>
По този повод Учителят каза: „Нито една
комуна
няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана.
Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед.
По този повод Учителят каза: „Нито една
комуна
няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана.
Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание.
към текста >>
Защото
комуналния
живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание.
Защото
комуналния
живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
към текста >>
23.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК
,
Борис Николов- Блага Тачева
,
ТОМ 2
39. БРАТСКА
КОМУНА
В КАЗАНЛЪК Тази
комуна
е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан.
39. БРАТСКА
КОМУНА
В КАЗАНЛЪК Тази
комуна
е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан.
Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък.
към текста >>
образува
комуна
в гр. Казанлък.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г.
образува
комуна
в гр. Казанлък.
Ръководейки се от своя идеализъм искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки. Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си.
към текста >>
Сестра Земан в
комуната
вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си.
Сестра Земан в
комуната
вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука.
към текста >>
Комуната
се разпадна.
А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена.
Комуната
се разпадна.
Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя.
към текста >>
Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от
Комуната
.
Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука.
Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от
Комуната
.
А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя. А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул.
към текста >>
А Учителят простичко каза: „Преди започването на
комуналния
живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя.
Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната.
А Учителят простичко каза: „Преди започването на
комуналния
живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя.
А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов" 10,гр. Казанлък.
към текста >>
Този разказ за
комуната
в гр.
Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя. А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце.
Този разказ за
комуната
в гр.
Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов" 10,гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г. бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази комуна, за което й благодарим. Беше ни изпратила по една снимка на родителите си.
към текста >>
бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази
комуна
, за което й благодарим.
Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр. Казанлък бе написан от дъщеря им Блага Тачева, живуща на ул. „Столетов" 10,гр. Казанлък. На 1 ноември 1973 г.
бе изпълнена молбата ни да напише няколко думи за тази
комуна
, за което й благодарим.
Беше ни изпратила по една снимка на родителите си.
към текста >>
24.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
40.
КОМУНАЛЕН
ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
Комуната
е нещо много трудно.
40.
КОМУНАЛЕН
ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
Комуната
е нещо много трудно.
Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме.
към текста >>
Живяхме
комунално
12 години с различни приятели.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно.
Живяхме
комунално
12 години с различни приятели.
С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода.
към текста >>
Първите, с които се опитвахме да правим
комуна
беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка.
Първите, с които се опитвахме да правим
комуна
беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
към текста >>
Комуна
и половина.
Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода.
Комуна
и половина.
Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща.
към текста >>
С Георги Томалевски бяхме в
комуната
на село Ачларе.
А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода. Комуна и половина. Глад и половина.
С Георги Томалевски бяхме в
комуната
на село Ачларе.
Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща. Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в комуната. А защо ли?
към текста >>
Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в
комуната
.
Глад и половина. С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе. Най-обичахме с него да вървим по синурите. Беше нацъфтяла една хубава метличина. Вървим и говорим за най-съществените неща.
Хубави приятелства се създадоха и хубави приятелства се развалиха в
комуната
.
А защо ли? Там се сближаваш с хората и е трудно да живееш в такава близост дълго време. Там се сблъскват родови сили. А те като се развихрят, разпръскват и човеци и комуни и всичко обръщат наопаки. Имахме хубави опитности през тези 12 години.
към текста >>
25.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Без пробудено съзнание
комуналния
живот е изключен.
Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея.
Без пробудено съзнание
комуналния
живот е изключен.
Ние го проверихме десетилетия по-късно.
към текста >>
26.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА
КОМУНА
Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА
КОМУНА
Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров.
Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам.
към текста >>
Ще направим опит за основаване на братска
комуна
.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров. Бях студент по право през 1919 г. Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата.
Ще направим опит за основаване на братска
комуна
.
Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново. Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора.
към текста >>
През всичкото си време съм мечтал за братска
комуна
.
През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора.
През всичкото си време съм мечтал за братска
комуна
.
Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери.
към текста >>
Дойдоха и други млади братя да стават
комунари
и работата тръгна отначало задоволителна.
Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа.
Дойдоха и други млади братя да стават
комунари
и работата тръгна отначало задоволителна.
Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г. Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите. А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа.
към текста >>
Тази
комуна
просъществува три години -1923,1924 и 1925 г.
Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна.
Тази
комуна
просъществува три години -1923,1924 и 1925 г.
Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите. А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа. Другите младежи бяха силни в критиката, но бяха слаби в работата.
към текста >>
Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в
комуната
.
Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна. Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г.
Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в
комуната
.
Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите. А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа. Другите младежи бяха силни в критиката, но бяха слаби в работата. Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната.
към текста >>
Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат
комуната
.
Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите. А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа. Другите младежи бяха силни в критиката, но бяха слаби в работата.
Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат
комуната
.
Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм.
към текста >>
„Учителят каза старите да се махнат от
комуната
." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново.
А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа. Другите младежи бяха силни в критиката, но бяха слаби в работата. Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната. Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават.
„Учителят каза старите да се махнат от
комуната
." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново.
Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък.
към текста >>
„Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат
комуната
и да се махнат." „Да, казал съм.
Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната. Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя.
„Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат
комуната
и да се махнат." „Да, казал съм.
Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай.
към текста >>
Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от
комуната
се нахвърля с упреци върху мен.
Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм.
Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от
комуната
се нахвърля с упреци върху мен.
Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят.
към текста >>
Следващите дни няма кой да готви и да храни
комунарите
.
Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък.
Следващите дни няма кой да готви и да храни
комунарите
.
Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове.
към текста >>
А
комунарите
без общ казан не могат да живеят.
Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай.
А
комунарите
без общ казан не могат да живеят.
Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове. Този опит с комуната в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо. Голяма цена платихме за него." Комуната не е само идея.
към текста >>
Така
комуната
се разтури.
Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък. Следващите дни няма кой да готви и да храни комунарите. Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят.
Така
комуната
се разтури.
И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове. Този опит с комуната в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо. Голяма цена платихме за него." Комуната не е само идея. За да стане живот, трябва да се осъществи от хора с пробудено съзнание, които знаят как действа закона на Единението между човека, Природата и Бога.
към текста >>
Този опит с
комуната
в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо.
Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове.
Този опит с
комуната
в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо.
Голяма цена платихме за него." Комуната не е само идея. За да стане живот, трябва да се осъществи от хора с пробудено съзнание, които знаят как действа закона на Единението между човека, Природата и Бога. Само тогава.
към текста >>
Голяма цена платихме за него."
Комуната
не е само идея.
А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове. Този опит с комуната в Арбанаси ни струваше скъпо и прескъпо.
Голяма цена платихме за него."
Комуната
не е само идея.
За да стане живот, трябва да се осъществи от хора с пробудено съзнание, които знаят как действа закона на Единението между човека, Природата и Бога. Само тогава.
към текста >>
27.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние искаме да опитаме
комуната
като метод, да се изрази новия живот.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ 1. Една форма на общ живот може да се изработи като художествено творение.
Ние искаме да опитаме
комуната
като метод, да се изрази новия живот.
Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало".
към текста >>
Не е достатъчно само един стремеж за
комуна
.
Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6.
Не е достатъчно само един стремеж за
комуна
.
Трябват различни методи, за да се реализира този стремеж. Живота трябва да се превърне в Школа, за да се изработят добрите навици. Всичко това трябва да върви последователно.
към текста >>
28.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А това беше нашият опит за общ братски
комунален
живот на Изгрева.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем.
А това беше нашият опит за общ братски
комунален
живот на Изгрева.
Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева. Беше по-евтино, по-практично и по-хигиенично. Първата къщичка беше нашата. Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава.
към текста >>
29.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
112.
КОМУНАТА
В РУСЕ През 1922 г.
112.
КОМУНАТА
В РУСЕ През 1922 г.
нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе.
към текста >>
нашият опит за
комунален
живот в Ачларе завърши с пълен провал.
112. КОМУНАТА В РУСЕ През 1922 г.
нашият опит за
комунален
живот в Ачларе завърши с пълен провал.
Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г.
към текста >>
Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от
комунарите
станаха жертва на маларията.
112. КОМУНАТА В РУСЕ През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит.
Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от
комунарите
станаха жертва на маларията.
Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха.
към текста >>
На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за
комунален
живот, в Русе.
112. КОМУНАТА В РУСЕ През 1922 г. нашият опит за комунален живот в Ачларе завърши с пълен провал. Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си.
На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за
комунален
живот, в Русе.
През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе.
към текста >>
Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в
комуната
в гр. Русе.
Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в
комуната
в гр. Русе.
Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара.
към текста >>
В тази
комуна
беше и Мария Тодорова.
Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри.
В тази
комуна
беше и Мария Тодорова.
Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година.
към текста >>
Тук в
комуната
в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария.
Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя. Никъде нямаше такива лозя както в Русе.
Тук в
комуната
в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария.
Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията.
към текста >>
Русенската
комуна
беше през ваканцията.
Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя.
Русенската
комуна
беше през ваканцията.
Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителят ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите.
към текста >>
Освен нашата
комуна
срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство.
Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителят ни идва на гости. Гостува ни 10 дни.
Освен нашата
комуна
срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство.
Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят.
към текста >>
Там бяха направили
комуна
анархистите.
Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново. В Русе Учителят ни идва на гости. Гостува ни 10 дни. Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство.
Там бяха направили
комуна
анархистите.
Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя.
към текста >>
Когато говорим за
комуната
в Русе трябва да си спомним за всичко и за всички, които участваха пряко и косвено в нея.
И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха. Особено когато ги подгонеше полицията бягаха у нас за пренощуване и ние ги укривахме. С техните водачи бяхме много близки, но по-късно властта им направи една клопка и ги изби всичките.
Когато говорим за
комуната
в Русе трябва да си спомним за всичко и за всички, които участваха пряко и косвено в нея.
Тук се преплетоха съдби на хора и се предопределиха съдби за следващите десетилетия.
към текста >>
30.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за
комуна
в Русе и продължихме следването си.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за
комуна
в Русе и продължихме следването си.
Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея.
към текста >>
31.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
направихме опит за братска
комуна
в Русе.
Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне! " Симеон Му целува ръка. От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри работници на Божията нива. На тяхното стопанство през 1923 г.
направихме опит за братска
комуна
в Русе.
Това бе втората комуна и втория опит на младежите от Школата.
към текста >>
Това бе втората
комуна
и втория опит на младежите от Школата.
След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне! " Симеон Му целува ръка. От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри работници на Божията нива. На тяхното стопанство през 1923 г. направихме опит за братска комуна в Русе.
Това бе втората
комуна
и втория опит на младежите от Школата.
към текста >>
32.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски
комунален
живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски
комунален
живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят.
В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети.
към текста >>
33.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Братя и сестри възхитени от братския живот направиха
комуна
, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре.
Братя и сестри възхитени от братския живот направиха
комуна
, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни.
Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев.
към текста >>
34.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пеню Киров решил да прави
комуна
с Тодор Стоименов в Бургас.
Жена му, красавицата Ерифели не одобрявала, дори пречела в неговите начинания. Но той не отстъпвал. Накрая те го оставили да си прави своите опити. Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му.
Пеню Киров решил да прави
комуна
с Тодор Стоименов в Бургас.
Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот. А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му.
към текста >>
Но
комуната
не е само идея, а тя трябва да стане живот.
Накрая те го оставили да си прави своите опити. Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му. Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас. Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас.
Но
комуната
не е само идея, а тя трябва да стане живот.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни.
към текста >>
Накрая
комуната
се разтурила, като биволиците са били продадени.
Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот. А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му.
Накрая
комуната
се разтурила, като биволиците са били продадени.
Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала.
към текста >>
След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за
комуната
чрез сила и власт като комунизираха капитала.
Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда".
След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за
комуната
чрез сила и власт като комунизираха капитала.
И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали.
към текста >>
Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води
комунален
живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание.
Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали. А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там.
Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води
комунален
живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание.
Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
към текста >>
35.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили семейство Камбурови, които по онова време правеха опит с
комуната
.
Като усети, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси. Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение. Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец. Затова Той нареди на двама братя да го заведат в Арбанаси. Поживя там Гумнеров известно време и след това си замина.
Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили семейство Камбурови, които по онова време правеха опит с
комуната
.
Той се помина там и приятелите го погребаха. Но той като образ и като историческа проекция остана. Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството. Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени. Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението на Учителя.
към текста >>
36.
60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят
комуна
в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това.
Тя не иска да знае, но има друг, който знае и който не иска Петър да закъснее за влака. Ето защо сега Петър седи в купето и му се привижда тази карТина и слави Бога за оказаното му внимание към него, към един дт малките човеци по земята българска. Родът Камбурови е стар род и многоброен. Никола Камбуров бе ръководител на братството в Казанлък. Той бе печатар по професия и напечати някои от беседите на Учителя.
Неговия брат Стефан Камбуров бе този, който си продаде имота и с получените пари отидоха да правят
комуна
в Арбанаси, въпреки съвета на Учителя да не правят това.
Опитът бе направен и накрая останаха без имот, без препитание, без къща и с много борчове, които трябваше да изплащат в следващите 5-20 години. Стефан Камбуров бе най-стария печатар, разбираше от печатарски машини и той движеше почти цялата работа по издаването на беседите. Беше майстор, машинист и словослагател. Той разбираше от всичко. Той създаде и другите печатници.
към текста >>
37.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
той участвува в Младежката група, която създаде
комуната
в с. Ачларе.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ Душа на девойка и дух на войн Наричахме го Жорж. С него се запознах още от първите събори. През 1921 г. на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г.
той участвува в Младежката група, която създаде
комуната
в с. Ачларе.
За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името.
към текста >>
С една дума ние не бяхме готови за
комунален
живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от
комунален
труд.
на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ.
С една дума ние не бяхме готови за
комунален
живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от
комунален
труд.
Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки.
към текста >>
Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе
комуната
на Петър и Марин Камбурови.
Всички се страхуваха да не би да се заразят. Отидох и казах: „Учителю, ще ги заведа в Арбанаси! " Отговори ми: „Заведи ги! " Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото.
Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе
комуната
на Петър и Марин Камбурови.
Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака.
към текста >>
38.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за
комунален
живот.
Означава също, че Школата на Бялото Братство се управлява от тези три скрижала и от думите: „Иаве, Ива. Шела шалу." Така въпросът е приключен за нас и за онези, които искат устави и организации. 6. След като на учениците в Школата и в салона на ул. „Оборище" 14,София е предаден един от уроците на Школата те вече щат не щат трябва да се съобразяват с Учителя, да мируват и да не поставят вече въпроса за устави и организации. Но в гр.
Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за
комунален
живот.
Там през 1923 г. се прави опит за втора комуна от, младежите. Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога.
към текста >>
се прави опит за втора
комуна
от, младежите.
След като на учениците в Школата и в салона на ул. „Оборище" 14,София е предаден един от уроците на Школата те вече щат не щат трябва да се съобразяват с Учителя, да мируват и да не поставят вече въпроса за устави и организации. Но в гр. Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за комунален живот. Там през 1923 г.
се прави опит за втора
комуна
от, младежите.
Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето и самия текст: „София, 8 май 1924 г. Любезни Никола Ватев, Всичко постепенно ще се изправи.
към текста >>
39.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората
комуна
.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г.
от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората
комуна
.
По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г.
към текста >>
40.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на
комуналното
стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната.
се изпраща молба до ЦК на БКП с искането Общество „Бяло Братство" да бъде признато за юридическа личност като преди това им се подпише представения от по-рано устав. По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII.
1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на
комуналното
стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната.
Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. -I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж".
към текста >>
Въз основа на това Министерството на
комуналното
стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С.
По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната.
Въз основа на това Министерството на
комуналното
стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С.
-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов.
към текста >>
-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и
комунален
, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл.
При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната. Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С.
-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и
комунален
, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл.
6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв.
към текста >>
Братският съвет изпраща писмо до
Комунален
отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство.
Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г.
Братският съвет изпраща писмо до
Комунален
отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство.
На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите.
към текста >>
на М.К.С.Б./Министерството на
комуналното
стопанство и благоустройството. 11.
На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г.
на М.К.С.Б./Министерството на
комуналното
стопанство и благоустройството. 11.
След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г.
към текста >>
41.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Чувал брашно за
комуната
57.
Часовникът, който не бе курдисан 52. Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54. Одеалото на Гръблашева 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов 56.
Чувал брашно за
комуната
57.
Конят и Никола Гръблев 58. “Не е от нашите? ” 59. Спиритисти на Изгрева 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61.
към текста >>
42.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА
КОМУНАТА
Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование.
56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА
КОМУНАТА
Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование.
Тук имаше представители на всички съсловия от обществото. Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола Гръблев между двете световни войни, т.е. през цялото времетраене на Школата от 1922-1944 година. Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя. По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят комуна и напускат Школата Изгрева.
към текста >>
По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят
комуна
и напускат Школата Изгрева.
56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА Всички се учудваха на това, че около Учителя се движеха хора с най-различна професия и образование. Тук имаше представители на всички съсловия от обществото. Всеки един бе застъпен и всеки си имаше представител на Изгрева, нещо като своего рода "посланик." Един такъв посланик на действащото офицерство бе Никола Гръблев между двете световни войни, т.е. през цялото времетраене на Школата от 1922-1944 година. Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя.
По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят
комуна
и напускат Школата Изгрева.
Учителят не е бил доволен от това. Защо ли? Защото тези идеи за комуните не са Негова идея, а са вложени отвън, за да отклонят младите от Учението. Решават да правят комуна. Напускат Школата.
към текста >>
Решават да правят
комуна
.
Той бе интересна личност и за него ще прочетете от неговите опитности и ще видите какви хора се движеха около Учителя. По онова време младежите от Младежкия Окултен Клас решават да правят комуна и напускат Школата Изгрева. Учителят не е бил доволен от това. Защо ли? Защото тези идеи за комуните не са Негова идея, а са вложени отвън, за да отклонят младите от Учението.
Решават да правят
комуна
.
Напускат Школата. За мен, който дойдох по средата на Школата, това бе кощунство. Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това.
към текста >>
А онези приятели - младежи, които са правили
комуната
, са смятали, че
комуната
означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща.
Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе. Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно. И трагично. И смешно.
А онези приятели - младежи, които са правили
комуната
, са смятали, че
комуната
означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща.
Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани комуната. Има ли помощи, ще има хляб за комунарите. Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни.
към текста >>
Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани
комуната
.
Те бяха онези, които живееха горе. Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно. И трагично. И смешно. А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща.
Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани
комуната
.
Има ли помощи, ще има хляб за комунарите. Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни.
към текста >>
Има ли помощи, ще има хляб за
комунарите
.
Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно. И трагично. И смешно. А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща. Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани комуната.
Има ли помощи, ще има хляб за
комунарите
.
Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната.
към текста >>
Няма ли помощи, няма да има хляб и
комуната
ще се разтури.
И трагично. И смешно. А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща. Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани комуната. Има ли помощи, ще има хляб за комунарите.
Няма ли помощи, няма да има хляб и
комуната
ще се разтури.
А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна.
към текста >>
Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази
комуната
.
Има ли помощи, ще има хляб за комунарите. Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни.
Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази
комуната
.
Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца.
към текста >>
Получил писмо от
комунарите
и решил да им помогне.
А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна.
Получил писмо от
комунарите
и решил да им помогне.
Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил. Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне.
към текста >>
Спасил от глад
комунарите
и спасил
комуната
да не се разтури.
Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне. Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и захар, и ги изпратил.
Спасил от глад
комунарите
и спасил
комуната
да не се разтури.
Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София. Гръблев очаква да получи похвала от Учителя за изпратените чували с продукти.
към текста >>
43.
3.58. Кармата на Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
При един разговор с него той ми сподели следното: Той, разбира се, бе връстник с Борис Николов и съученик в Школата на Учителя на Изгрева и били заедно с Бориса в
комуната
, в Ачларе.
„Шипка" 35 и разбира се ме прибра. Цяла зима живях при него. Даде ми стаята, кабинета и с него сме водили всякакви разговори. От частен, от обществен, народностен характер, за България, за Македония. В братството по време на войната сме идвали заедно на беседи на Изгрева и т.н., независимо от това, че той беше връстник с майка ми, по-възрастен от мен към 21 години.
При един разговор с него той ми сподели следното: Той, разбира се, бе връстник с Борис Николов и съученик в Школата на Учителя на Изгрева и били заедно с Бориса в
комуната
, в Ачларе.
Но при едно частно пътуване са с Бориса във влака. Борис обикновено беше мълчалив, не говореше много. Но при това пътуване във влака заедно седели до прозореца и Борис му споделил на Георги следното нещо: Учителят му казал: „Борисе, както на тебе Мария Тодорова е съдба за тебе, имаш карма, така и на Георги Томалевски неговата съпруга му е карма. Но ако бяхте решили двамата да не се оженвате, а да работите за Господа, то 100 на 100, кармата ви щеше да бъде ликвидирана." Това ми сподели при този разговор Георги Томалевски. Нашите приятели имаха да се справят с големи задачи от личния си живот.
към текста >>
44.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
в братството, разбрах, че беше създадена
комуна
в с.
П. Русев. Той беше излезнал от протестантските среди и беше дошъл в братството. Беше чиновник в някаква банка и отначало се занимаваше с финансовата част на братството. Един брат - разумен, тих и спокоен. Комуните. Когато дойдох през 1922 г.
в братството, разбрах, че беше създадена
комуна
в с.
Ачларе от студентската младеж. Аз много пъти молих Учителя да отида в тази комуна, но Той не ми позволяваше. „Забранявам ти да ходиш там". Разбрах, че това е един техен опит. Той щеше да им послужи в бъдеще.
към текста >>
Аз много пъти молих Учителя да отида в тази
комуна
, но Той не ми позволяваше.
Беше чиновник в някаква банка и отначало се занимаваше с финансовата част на братството. Един брат - разумен, тих и спокоен. Комуните. Когато дойдох през 1922 г. в братството, разбрах, че беше създадена комуна в с. Ачларе от студентската младеж.
Аз много пъти молих Учителя да отида в тази
комуна
, но Той не ми позволяваше.
„Забранявам ти да ходиш там". Разбрах, че това е един техен опит. Той щеше да им послужи в бъдеще. Не се мина много време и те бяха вече оголели, огладнели, отслабнали и болни от малария. Като видях всичко това, тогава си обясних защо Учителят ми забрани да ходя там.
към текста >>
Той каза, че
комуната
означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение.
Като видях всичко това, тогава си обясних защо Учителят ми забрани да ходя там. Това бяха опити не за братството, а бяха лични опитности. Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие. Това бяха опити на един ентусиазъм, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас. През тази година Учителят се спря на въпроса за комуните.
Той каза, че
комуната
означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение.
Ние това го проверихме по-късно. Ето как: По онова време имаше една банка „Гирдап" и много хора от братството си вложиха парите в нея, за да печелят от лихви. Но се случи, че тя фалира и те си загубиха парите. А там бяха вложени дори и братски пари, и те пропаднаха. За този случай Учителят се спря по-подробно в една от своите беседи.
към текста >>
Беше отначало в
комуната
в село Ачларе.
И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура.
Беше отначало в
комуната
в село Ачларе.
Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността.
към текста >>
Той също бе в Ачларската
комуна
.
В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир.
Той също бе в Ачларската
комуна
.
Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител".
към текста >>
Той беше също участник в Ачларската
комуна
.
Така подписваше своите стихотворения. Беше любимец на Учителя от старите братя, заради своята обхода, която не само поразяваше, но и пленяваше. Притежаваше един особен чар, който се разпространяваше както в неговите писания, така и в неговите отношения с хората. Винаги присъстваше на екскурзиите с Учителя. Александър Стрезов.
Той беше също участник в Ачларската
комуна
.
Бе роден в Ст. Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново.
към текста >>
45.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
правехме
комуна
, другите се разпиляха, но той остана.
Писа ми едно писмо, което аз го имам, изглежда то е останало в гр. Севлиево. Но кой знае как аз не съм обърнал внимание на това писмо. Дали пък не съм го прочел навреме. Понеже при мен Атанас Николов се разправяше с експедицията. Той беше вече в Севлиево, понеже през 1933 г.
правехме
комуна
, другите се разпиляха, но той остана.
След туй е печатана тази „Агни Йога". Въпрос: Какво е писано в писмото? Отговор: Тя (Амалия Вайланд) ми обърна внимание, че е имала разговор с Учителя по този въпрос. Тя даже цитира в писмото. Тя е говорила с Учителя: „Учителю, тия работи, които са писани в „Агни Йога" и на мен ми е правило впечатление, че са същите неща, както Вашите.
към текста >>
46.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Чувал брашно за
комуната
-157 57.
Колко трябва да бъде висок на ръст Мировия Учител? -153 53. Длъжност - куриер -154 54. Одеалото на Гръблашева -155 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов -156 56.
Чувал брашно за
комуната
-157 57.
Конят и Никола Гръблев -159 58. „Не е от нашите? " -160 59. Спиритисти на Изгрева -161 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева -162 61.
към текста >>
47.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Там има една община (
комуна
, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него.
И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия.
Там има една община (
комуна
, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него.
Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов. Тук той застъпва, че Мория е Учител от Великото Всемирно Братство. А това не е вярно. Учител на Великото Всемирно Бяло Братство е Всемировият Учител Беинса Дуно - Учителят Петър Дънов.
към текста >>
48.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Комуната
на ул.
Командирът и слугата 149. Кръстоносни походи 150. Чистота отвън и чистота отвътре 151. Урвата и скалата 152. Опити за отстраняване 153.
Комуната
на ул.
“Опълченска” 66 154. Комуните 155. Комуни и комунари 156. Общият кош на комуната 157. Комуна и изкуствени цветя 158.
към текста >>
Комуни и
комунари
156.
Урвата и скалата 152. Опити за отстраняване 153. Комуната на ул. “Опълченска” 66 154. Комуните 155.
Комуни и
комунари
156.
Общият кош на комуната 157. Комуна и изкуствени цветя 158. Комунари и чифликчия 159. С парния локомотив – самовар на планина 160. Зимната екскурзия до Голямата скала 161.
към текста >>
Общият кош на
комуната
157.
Опити за отстраняване 153. Комуната на ул. “Опълченска” 66 154. Комуните 155. Комуни и комунари 156.
Общият кош на
комуната
157.
Комуна и изкуствени цветя 158. Комунари и чифликчия 159. С парния локомотив – самовар на планина 160. Зимната екскурзия до Голямата скала 161. Изкачване до връх Мусала 162.
към текста >>
Комуна
и изкуствени цветя 158.
Комуната на ул. “Опълченска” 66 154. Комуните 155. Комуни и комунари 156. Общият кош на комуната 157.
Комуна
и изкуствени цветя 158.
Комунари и чифликчия 159. С парния локомотив – самовар на планина 160. Зимната екскурзия до Голямата скала 161. Изкачване до връх Мусала 162. По стъпките на Учителя 163.
към текста >>
Комунари
и чифликчия 159.
“Опълченска” 66 154. Комуните 155. Комуни и комунари 156. Общият кош на комуната 157. Комуна и изкуствени цветя 158.
Комунари
и чифликчия 159.
С парния локомотив – самовар на планина 160. Зимната екскурзия до Голямата скала 161. Изкачване до връх Мусала 162. По стъпките на Учителя 163. Огнището на прокудените 164.
към текста >>
49.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Но това трая секунди, защото аз бързо казах: „Това е за
комуната
от тримата човека и който иска да си вземе от там".
Т.", т.е. Мария Тодорова. Когато го отворих вътре имаше 1100 лева, а това не беше малка сума тогава. Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо.
Но това трая секунди, защото аз бързо казах: „Това е за
комуната
от тримата човека и който иска да си вземе от там".
Те се успокоиха, зарадваха се, защото бяха се свършили последните им средства и се чудели какво да правят. Ето накрая и аз съм дошла и съм прибавила към немотията им още едно гладно гърло. Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума.
към текста >>
Като разказвах това на
комуната
от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша.
Като разказвах това на
комуната
от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат.
към текста >>
50.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
Реферат „
Комуналния
братски живот, бр. Г.
1. Песен. 2. Молитва 3. Откриване на събора 4. Реферат „Ученичество" бр. Д. Гарвалов (2 1/2-3 1/2 часа) 5.
Реферат „
Комуналния
братски живот, бр. Г.
Радев (3 1/2 - 41/2 часа) 6. Почивка 7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа) Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2.
към текста >>
51.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
В образувалата се
комуна
от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на
комуната
, а пък Борис бил бащата на
комуната
, а всички останали са били децата на тези двама родители.
Може да е вярно, в думите на Учителя не се съмнявам. Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега. И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби. Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис.
В образувалата се
комуна
от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на
комуната
, а пък Борис бил бащата на
комуната
, а всички останали са били децата на тези двама родители.
Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило. А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на комуната. И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре.
към текста >>
А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на
комуната
.
И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби. Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис. В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама родители. Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило.
А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на
комуната
.
И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре. Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив свят. Изведнъж пред мене застана Райна Стефанова и започва да ме гълчи и с всяко изречение да ме заплюва.
към текста >>
52.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на
комуната
, а пък Борис е бащата на
комуната
.
Аз кимвам с глава и мълча. Това ие-що продължи много време и може би той излезна четири-пет пъти и все ми казваше, че някой много важен гост го чака. Аз мълчах. Ако възразя не можех да изкарам изпита си. Накрая идва и ми казва много важно и съвсем тихо: „Марийке, сестра Стефанова ме чака".
А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на
комуната
, а пък Борис е бащата на
комуната
.
Като чух какво ми каза на мен ми заседна някъде отвътре на гърлото и разбрах накъде бие и накъде сега е насочена тежката артилерия. Досега бях отстояла четири пъти да дохожда и да ми казва, че някоя много важна сестра го чакала и затова не може да ме приеме. А сега моята съперница в любовта и за Борис е предпочетена пред мене от Учителя. Но аз стиснах зъби и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството. Учителят ме въртя и ме изпитва още дълго време.
към текста >>
Но аз стиснах зъби и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на
комуната
да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството.
Накрая идва и ми казва много важно и съвсем тихо: „Марийке, сестра Стефанова ме чака". А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на комуната, а пък Борис е бащата на комуната. Като чух какво ми каза на мен ми заседна някъде отвътре на гърлото и разбрах накъде бие и накъде сега е насочена тежката артилерия. Досега бях отстояла четири пъти да дохожда и да ми казва, че някоя много важна сестра го чакала и затова не може да ме приеме. А сега моята съперница в любовта и за Борис е предпочетена пред мене от Учителя.
Но аз стиснах зъби и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на
комуната
да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството.
Учителят ме въртя и ме изпитва още дълго време. Да не мислите, че това е продължило един-два часа? Моля ви се. Това започна от сутринта от осем часа та чак до вечерта, когато се стъмни - аз седя на пейката и се пържа на изпит - ни вода, ни хлеб, а се пържа на огън отвън и отвътре. Аз не можах да го питам за моя главен въпрос, за който бях дошла.
към текста >>
53.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска
комуна
, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ На ул. „Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше.
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска
комуна
, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец.
към текста >>
Тази идея за студентската
комуна
и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря.
„Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше. Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
Тази идея за студентската
комуна
и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря.
Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец. Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ.
към текста >>
54.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
153.
КОМУНАТА
НА УЛ.
153.
КОМУНАТА
НА УЛ.
„ОПЪЛЧЕНСКА" 66 След Европейската война започна един наплив за наука и образование между младите хора. Войниците, които се върнаха от фронтовете бяха прекъснали обучението си и които желаеха бяха допуснати да се учат в училища и университети, макар че бяха по-възрастни. Една голяма част от младежите нахълтаха в университета в София. Около Учителя тогава се завъртяха много млади хора и непрекъснато посещаваха ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
Учителят отвори
комуната
на ул.
" Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора. Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие.
Учителят отвори
комуната
на ул.
„Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство.
към текста >>
Приятелите се бяха върнали от
комуната
в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят.
Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти.
Приятелите се бяха върнали от
комуната
в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят.
От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха.
към текста >>
От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави
комуната
изпрати няколко чувала с хранителни продукти.
Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят.
От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави
комуната
изпрати няколко чувала с хранителни продукти.
От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него.
към текста >>
" Ето така Учителят заради онези закри
комуната
.
Нареди да се сложат чиниите. Ние се усмихваме доволно. Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж. „Разлей всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците!
" Ето така Учителят заради онези закри
комуната
.
А защо комуната? Това беше един комунален обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова. През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват?
към текста >>
А защо
комуната
?
Ние се усмихваме доволно. Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж. „Разлей всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците! " Ето така Учителят заради онези закри комуната.
А защо
комуната
?
Това беше един комунален обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова. През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха?
към текста >>
Това беше един
комунален
обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова.
Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж. „Разлей всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците! " Ето така Учителят заради онези закри комуната. А защо комуната?
Това беше един
комунален
обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова.
През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ.
към текста >>
Така се разтури тази първа
комуна
.
Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше. А сега идваха, поглеждаха към трапезарията и чакаха да им замирише на гозба.
Така се разтури тази първа
комуна
.
А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на благодарност. Точно по това време, от времето на комуната имам една опитност. Вървя с Мария Радева, рождената сестра на Георги Радев към ул. „Опълченска" 66 и говорим за Учителя. Решихме да измислим по едно име на Учителя, че когато говорим за него да си казваме това име, та онзи, който ни слуша да не разбере и да не знае за какво става дума.
към текста >>
Точно по това време, от времето на
комуната
имам една опитност.
Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше. А сега идваха, поглеждаха към трапезарията и чакаха да им замирише на гозба. Така се разтури тази първа комуна. А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на благодарност.
Точно по това време, от времето на
комуната
имам една опитност.
Вървя с Мария Радева, рождената сестра на Георги Радев към ул. „Опълченска" 66 и говорим за Учителя. Решихме да измислим по едно име на Учителя, че когато говорим за него да си казваме това име, та онзи, който ни слуша да не разбере и да не знае за какво става дума. Вървим и говорим. Беше изгряло едно хубаво слънце.
към текста >>
55.
154. КОМУНИТЕ
,
,
ТОМ 5
154. КОМУНИТЕ Този подтик за
комунален
живот не дойде от Школата, а той бе пренесен отвън.
154. КОМУНИТЕ Този подтик за
комунален
живот не дойде от Школата, а той бе пренесен отвън.
Това беше подем в онези млади хора, които се завърнаха след войните и очакваха светът да се промени. Учителят изнасяше чрез Словото си началата на Новото Учение, което предполагаше общност на идеи, общност на трудови начала, общност и взаимопомощ на съжителство между хората. Той категорично обърна внимание на няколко принципни положения, но нямаше кой да го слуша. В нашите среди имаше представители на различни течения: социалисти, комунисти, анархисти и не знам какви си още. Всички тези течения правеха опити за комунален живот.
към текста >>
Всички тези течения правеха опити за
комунален
живот.
154. КОМУНИТЕ Този подтик за комунален живот не дойде от Школата, а той бе пренесен отвън. Това беше подем в онези млади хора, които се завърнаха след войните и очакваха светът да се промени. Учителят изнасяше чрез Словото си началата на Новото Учение, което предполагаше общност на идеи, общност на трудови начала, общност и взаимопомощ на съжителство между хората. Той категорично обърна внимание на няколко принципни положения, но нямаше кой да го слуша. В нашите среди имаше представители на различни течения: социалисти, комунисти, анархисти и не знам какви си още.
Всички тези течения правеха опити за
комунален
живот.
Беше настъпила една масова хипноза между младежите. Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават комунален живот. Те искаха направо по външен начин да променят живота на няколко поколения. В нашите среди също бяха направени няколко опита, но всички излязоха несполучливи. Не бяха малко онези от младежите, които се разболяха и си заминаха от този свят.
към текста >>
Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават
комунален
живот.
Учителят изнасяше чрез Словото си началата на Новото Учение, което предполагаше общност на идеи, общност на трудови начала, общност и взаимопомощ на съжителство между хората. Той категорично обърна внимание на няколко принципни положения, но нямаше кой да го слуша. В нашите среди имаше представители на различни течения: социалисти, комунисти, анархисти и не знам какви си още. Всички тези течения правеха опити за комунален живот. Беше настъпила една масова хипноза между младежите.
Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават
комунален
живот.
Те искаха направо по външен начин да променят живота на няколко поколения. В нашите среди също бяха направени няколко опита, но всички излязоха несполучливи. Не бяха малко онези от младежите, които се разболяха и си заминаха от този свят. Всяка една комуна даде жертви и бе заплатена скъпо и прескъпо всяка волност и непослушание. Тогава, в онези времена се появи идеята да се комунизира капитала, да се комунизира всичко - движими и недвижими имущества и по този начин да се промени живота на хората.
към текста >>
Всяка една
комуна
даде жертви и бе заплатена скъпо и прескъпо всяка волност и непослушание.
Беше настъпила една масова хипноза между младежите. Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават комунален живот. Те искаха направо по външен начин да променят живота на няколко поколения. В нашите среди също бяха направени няколко опита, но всички излязоха несполучливи. Не бяха малко онези от младежите, които се разболяха и си заминаха от този свят.
Всяка една
комуна
даде жертви и бе заплатена скъпо и прескъпо всяка волност и непослушание.
Тогава, в онези времена се появи идеята да се комунизира капитала, да се комунизира всичко - движими и недвижими имущества и по този начин да се промени живота на хората. Тази идея дойде отвън и всички общества правеха такива комуни - социалисти, анархисти, толстоисти, че и нашите младежи минаха през комуните. Всички опити се провалиха. Изобщо не се съобразяваха поне с онова, което Учителят бе казал за комуните. Решаваха да правят комуна някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт.
към текста >>
Решаваха да правят
комуна
някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт.
Всяка една комуна даде жертви и бе заплатена скъпо и прескъпо всяка волност и непослушание. Тогава, в онези времена се появи идеята да се комунизира капитала, да се комунизира всичко - движими и недвижими имущества и по този начин да се промени живота на хората. Тази идея дойде отвън и всички общества правеха такива комуни - социалисти, анархисти, толстоисти, че и нашите младежи минаха през комуните. Всички опити се провалиха. Изобщо не се съобразяваха поне с онова, което Учителят бе казал за комуните.
Решаваха да правят
комуна
някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт.
Учителят мълчи, на някои дава съвети, които никой не изпълнява. А след неуспеха те си спомнят, че той е казал съвсем друго нещо. Двата от опитите в Стара Загора пропаднаха, завършвайки с жертви, бе направен опит за комуна в Русе, като някои от сестрите включително и аз заминахме за Русе. Работим пред деня, вечерта пеем песни, преминаха дни и дойде време да не ни се пеят вечер песни от преумора и от нерешени противоречия. Тогава аз заедно с още една сестра написахме писмо до Учителя и му разказахме всичко за тукашния комунален живот.
към текста >>
Двата от опитите в Стара Загора пропаднаха, завършвайки с жертви, бе направен опит за
комуна
в Русе, като някои от сестрите включително и аз заминахме за Русе.
Всички опити се провалиха. Изобщо не се съобразяваха поне с онова, което Учителят бе казал за комуните. Решаваха да правят комуна някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт. Учителят мълчи, на някои дава съвети, които никой не изпълнява. А след неуспеха те си спомнят, че той е казал съвсем друго нещо.
Двата от опитите в Стара Загора пропаднаха, завършвайки с жертви, бе направен опит за
комуна
в Русе, като някои от сестрите включително и аз заминахме за Русе.
Работим пред деня, вечерта пеем песни, преминаха дни и дойде време да не ни се пеят вечер песни от преумора и от нерешени противоречия. Тогава аз заедно с още една сестра написахме писмо до Учителя и му разказахме всичко за тукашния комунален живот. Прочитайки писмото Учителят пристига в Русе и отсяда при братя Маркови, където престоя само два дни. Какво е говорил при тях не зная, но Учителят прие за разговор при себе си само двама човека - мене и онази сестра, с която описахме живота тук. Учителят ни прие и каза: „Само вие ми се обадихте с писмо и затова само вас приемам.
към текста >>
Тогава аз заедно с още една сестра написахме писмо до Учителя и му разказахме всичко за тукашния
комунален
живот.
Решаваха да правят комуна някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт. Учителят мълчи, на някои дава съвети, които никой не изпълнява. А след неуспеха те си спомнят, че той е казал съвсем друго нещо. Двата от опитите в Стара Загора пропаднаха, завършвайки с жертви, бе направен опит за комуна в Русе, като някои от сестрите включително и аз заминахме за Русе. Работим пред деня, вечерта пеем песни, преминаха дни и дойде време да не ни се пеят вечер песни от преумора и от нерешени противоречия.
Тогава аз заедно с още една сестра написахме писмо до Учителя и му разказахме всичко за тукашния
комунален
живот.
Прочитайки писмото Учителят пристига в Русе и отсяда при братя Маркови, където престоя само два дни. Какво е говорил при тях не зная, но Учителят прие за разговор при себе си само двама човека - мене и онази сестра, с която описахме живота тук. Учителят ни прие и каза: „Само вие ми се обадихте с писмо и затова само вас приемам. А другите братя и сестри сконфузено поглеждат и преглъщат горчивия хап. След като престоя два дни в Русе той се завърна в София.
към текста >>
Проблемите около
комуната
се изгладиха, но когато се прибрахме в София, всички въздъхнахме от облекчение, че бяхме се отървали от някаква тйгоба и като че ли бяхме всички там вързани като добичета.
Какво е говорил при тях не зная, но Учителят прие за разговор при себе си само двама човека - мене и онази сестра, с която описахме живота тук. Учителят ни прие и каза: „Само вие ми се обадихте с писмо и затова само вас приемам. А другите братя и сестри сконфузено поглеждат и преглъщат горчивия хап. След като престоя два дни в Русе той се завърна в София. Ние в писмото бяхме споделили своят живот, трудностите, които имахме и потърсихме помощ и съдействие и затова той пристигна в Русе.
Проблемите около
комуната
се изгладиха, но когато се прибрахме в София, всички въздъхнахме от облекчение, че бяхме се отървали от някаква тйгоба и като че ли бяхме всички там вързани като добичета.
Не бяхме хора свободни по дух, не можехме да се радваме на труда си, да пеем и да се веселим чрез труда си. Когато се върнахме в София онези, които бяха останали на Изгрева ни разказаха, че Учителят бил много недоволен от нашето непослушание и неблагоразумие, че сме отишли да гоним Михаля и че сме оголили Школата и Учителят е нямало на кой да държи беседи. Така, по този начин учениците от Школата бяха отклонени от Сили и изпратени да копаят земята, за да бъде изпразнена аудиторията, която е била изпратена специално на земята от Невидимия свят, за да може пред нея Учителят да дава Словото на Бога. Дори е имало такъв случай, когато Учителят изпраща една сестра - Йорданка Жекова, за да викнат други още двама, за да дойдат и да седнат на масата на Учителя, той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението на Духът Господен". Тогава разбрахме какво се бе случило и че ние изпразнихме салона пред Учителя, за да правим комуните в селата.
към текста >>
Много по-късно няколко млади сестри споделиха, че искат да направят
комуна
на Изгрева.
Така, по този начин учениците от Школата бяха отклонени от Сили и изпратени да копаят земята, за да бъде изпразнена аудиторията, която е била изпратена специално на земята от Невидимия свят, за да може пред нея Учителят да дава Словото на Бога. Дори е имало такъв случай, когато Учителят изпраща една сестра - Йорданка Жекова, за да викнат други още двама, за да дойдат и да седнат на масата на Учителя, той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението на Духът Господен". Тогава разбрахме какво се бе случило и че ние изпразнихме салона пред Учителя, за да правим комуните в селата. Напуснахме Царя и отидохме при говедаря, да му се пасат говедата. Така се сбъдна тази поговорка по всички направления и посоки.
Много по-късно няколко млади сестри споделиха, че искат да направят
комуна
на Изгрева.
Учителят като чу това, прихна да се смее, да се смее така гласно, че си сложи ръката пред устата. Той се смя през сълзи дълго време. Ние му обясняваме, че нашата комуна ще успее, защото сме само сестри и че ние можем да си правим всичко, да готвим, да чистим, да подреждаме дом и да отглеждаме зеленчуци. Учителят продължи да се смее. Тогава разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят.
към текста >>
Ние му обясняваме, че нашата
комуна
ще успее, защото сме само сестри и че ние можем да си правим всичко, да готвим, да чистим, да подреждаме дом и да отглеждаме зеленчуци.
Напуснахме Царя и отидохме при говедаря, да му се пасат говедата. Така се сбъдна тази поговорка по всички направления и посоки. Много по-късно няколко млади сестри споделиха, че искат да направят комуна на Изгрева. Учителят като чу това, прихна да се смее, да се смее така гласно, че си сложи ръката пред устата. Той се смя през сълзи дълго време.
Ние му обясняваме, че нашата
комуна
ще успее, защото сме само сестри и че ние можем да си правим всичко, да готвим, да чистим, да подреждаме дом и да отглеждаме зеленчуци.
Учителят продължи да се смее. Тогава разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят. Трябва подготовка на съзнанието, а ние не бяхме готови за това. Ето защо Учителят по този повод бе казал още на събора през 1922 г., което е отпечатано на стр. 230. „Сега за пример няколко комуни между нас пропаднаха.
към текста >>
Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една
комуна
, то е комунизиране на капитала.
Тогава разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят. Трябва подготовка на съзнанието, а ние не бяхме готови за това. Ето защо Учителят по този повод бе казал още на събора през 1922 г., което е отпечатано на стр. 230. „Сега за пример няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха.
Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една
комуна
, то е комунизиране на капитала.
Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи. Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях. Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот.
към текста >>
Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за
комунален
живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях.
Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи. Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ.
Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за
комунален
живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях.
Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за комунален живот. На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват.
към текста >>
Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за
комунален
живот.
Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи. Той отива при Учителя и го запитва по този въпрос и иска Учителят да му отговори така както на него му изнася. Учителят му казва: „Ти не можеш ли да разбереш, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво ще се използува." Савата пак настоява, че всичко трябва да се изземе от богатите хора и да се национализира като капитала стане общ. Учителят го изслушал и му казал: „Сега не можеш да разбереш какво ти казвам, но ще дойде време да разбереш, но ще бъде късно за теб." Това време дойде, Савата доживя три десетилетия след 9.1Х.1944 г., видя толкова неща и накрая сподели пред мен: „Чак сега разбрах, че не е важно в чии ръце е капитала, а за какво се използва." Той живя в държава, когато всичко бе национализирано и когато много от идеите за комунален живот бяха опорочени от онези, които не създаваха благата, но имаха властта да се разпореждат с тях.
Ето това е един опит проверен от годните чрез живи хора, на които бяха осквернени високите идеали за
комунален
живот.
На събора 1922 г. в Търново Учителят бе заявил: „Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд.
към текста >>
248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за
комунален
живот.
Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр.
248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за
комунален
живот.
Това може да стане след 300 години". Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина.
към текста >>
Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката
комуна
, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за
комуната
имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това.
Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след 300 години".
Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката
комуна
, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за
комуната
имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това.
Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта.
към текста >>
Опитът бе направен,
комуната
се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата
комуна
.
Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след 300 години". Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това.
Опитът бе направен,
комуната
се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата
комуна
.
Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта. Тогава ще се завърти онзи цикъл, който обединява Мировата Любов с Космичната Обич.
към текста >>
56.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
155. КОМУНИ И
КОМУНАРИ
Въпросът с комуните от време на време излизаше на дневен ред на Изгрева.
155. КОМУНИ И
КОМУНАРИ
Въпросът с комуните от време на време излизаше на дневен ред на Изгрева.
Защо ли? Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити. Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна. Решаваха, събираха се и правеха комуната.
към текста >>
Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха
комуна
.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ Въпросът с комуните от време на време излизаше на дневен ред на Изгрева. Защо ли? Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити.
Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха
комуна
.
Решаваха, събираха се и правеха комуната. Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна. Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше. След 10-15 дни комунарите се скарваха, можеше и да се сбият, комуната се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен.
към текста >>
Решаваха, събираха се и правеха
комуната
.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ Въпросът с комуните от време на време излизаше на дневен ред на Изгрева. Защо ли? Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити. Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна.
Решаваха, събираха се и правеха
комуната
.
Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна. Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше. След 10-15 дни комунарите се скарваха, можеше и да се сбият, комуната се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен. Така мнозина се изпокараха и си развалиха отношенията с тези комуни и така останаха до края на живота си.
към текста >>
Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са
комунари
и че си имат
комуна
.
Защо ли? Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити. Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна. Решаваха, събираха се и правеха комуната.
Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са
комунари
и че си имат
комуна
.
Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше. След 10-15 дни комунарите се скарваха, можеше и да се сбият, комуната се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен. Така мнозина се изпокараха и си развалиха отношенията с тези комуни и така останаха до края на живота си. Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от комуната не се забравяха никога.
към текста >>
Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една
комуна
няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план".
Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити. Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна. Решаваха, събираха се и правеха комуната. Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна.
Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една
комуна
няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план".
Така и ставаше. След 10-15 дни комунарите се скарваха, можеше и да се сбият, комуната се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен. Така мнозина се изпокараха и си развалиха отношенията с тези комуни и така останаха до края на живота си. Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от комуната не се забравяха никога. А това беше интересно за всички.
към текста >>
След 10-15 дни
комунарите
се скарваха, можеше и да се сбият,
комуната
се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен.
Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна. Решаваха, събираха се и правеха комуната. Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна. Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше.
След 10-15 дни
комунарите
се скарваха, можеше и да се сбият,
комуната
се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен.
Така мнозина се изпокараха и си развалиха отношенията с тези комуни и така останаха до края на живота си. Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от комуната не се забравяха никога. А това беше интересно за всички. Минаваха години и някой спомене нещо от комуните и всички настръхват. Накрая един брат каза: „Забравете веднъж за винаги тези комуни и накрая мирясайте най-сетне".
към текста >>
Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от
комуната
не се забравяха никога.
Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна. Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше. След 10-15 дни комунарите се скарваха, можеше и да се сбият, комуната се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен. Така мнозина се изпокараха и си развалиха отношенията с тези комуни и така останаха до края на живота си.
Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от
комуната
не се забравяха никога.
А това беше интересно за всички. Минаваха години и някой спомене нещо от комуните и всички настръхват. Накрая един брат каза: „Забравете веднъж за винаги тези комуни и накрая мирясайте най-сетне". А друг се обади: „Как да ги забравим бе, брат, когато туй беше най-светлата идея в живота ни, която я опорочиха". Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят.
към текста >>
Този приятел също беше прав, защото идеята за
комунален
живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят.
Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от комуната не се забравяха никога. А това беше интересно за всички. Минаваха години и някой спомене нещо от комуните и всички настръхват. Накрая един брат каза: „Забравете веднъж за винаги тези комуни и накрая мирясайте най-сетне". А друг се обади: „Как да ги забравим бе, брат, когато туй беше най-светлата идея в живота ни, която я опорочиха".
Този приятел също беше прав, защото идеята за
комунален
живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят.
Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди. Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път".
към текста >>
Тази идея за
комуналния
живот кръжеше дълго време във въздуха.
Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път". След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха. Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха.
Тази идея за
комуналния
живот кръжеше дълго време във въздуха.
Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това. А знанието го даде Учителят. Ето защо първо трябва да предхожда идейния живот. На второ място идва живот отдаден на ближния.
към текста >>
Ето, това е идеалната
комуна
.
Но да се съединят тези две неща - идейният живот и Любовта към ближния, то свързващо звено е Любовта към Бога. Защото Божественият Дух в своята изява е Любовта и тя свързва човешките съзнания в свръхсъзнанието,където единствено може да има обединение на идеи, общение на идеи, общност на постъпки и реализация на идеята на физическия свят. Друг път няма и друго решение няма. Ние това го опитахме, знаем го. След това Учителят откри Школата, за да подготви идното човечество чрез едно ново знание, което то ще изучи, ще приложи и от Висок идеал ще го претвори в живот.
Ето, това е идеалната
комуна
.
На Изгрева имаше една комуна още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше. Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната.
към текста >>
На Изгрева имаше една
комуна
още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше.
Защото Божественият Дух в своята изява е Любовта и тя свързва човешките съзнания в свръхсъзнанието,където единствено може да има обединение на идеи, общение на идеи, общност на постъпки и реализация на идеята на физическия свят. Друг път няма и друго решение няма. Ние това го опитахме, знаем го. След това Учителят откри Школата, за да подготви идното човечество чрез едно ново знание, което то ще изучи, ще приложи и от Висок идеал ще го претвори в живот. Ето, това е идеалната комуна.
На Изгрева имаше една
комуна
още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше.
Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко.
към текста >>
Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва
комуната
.
Ето, това е идеалната комуна. На Изгрева имаше една комуна още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше. Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви.
Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва
комуната
.
Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана.
към текста >>
Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в
комуната
.
Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин.
Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в
комуната
.
Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра.
към текста >>
Възможно ли е при
комунален
живот да има частна собственост?
В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната.
Възможно ли е при
комунален
живот да има частна собственост?
Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода.
към текста >>
Само че това е работа за няколко човека, защото
комуната
наброява към десет човека, но другите останали ги няма.
Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода. Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа.
Само че това е работа за няколко човека, защото
комуната
наброява към десет човека, но другите останали ги няма.
Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб.
към текста >>
Има ли нещо
комунално
в един такъв порядък?
Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб.
Има ли нещо
комунално
в един такъв порядък?
Няма ни и не може да има. Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в комуната. Нали комуната трябва да живее? А без храна не се живее. Изпратят му от Габрово колети и той остави колета на масата.
към текста >>
Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в
комуната
.
Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък? Няма ни и не може да има.
Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в
комуната
.
Нали комуната трябва да живее? А без храна не се живее. Изпратят му от Габрово колети и той остави колета на масата. Докато се обърне Борис, колета е разопакован и тутакси му видят сметката. Изядат храната като юнаци без накривени калпаци, защото юнаците с накривени калпаци означава, че са нахранени и напоени.
към текста >>
Нали
комуната
трябва да живее?
А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък? Няма ни и не може да има. Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в комуната.
Нали
комуната
трябва да живее?
А без храна не се живее. Изпратят му от Габрово колети и той остави колета на масата. Докато се обърне Борис, колета е разопакован и тутакси му видят сметката. Изядат храната като юнаци без накривени калпаци, защото юнаците с накривени калпаци означава, че са нахранени и напоени. А тези са само гладни и жадни.
към текста >>
Защото в
комуналния
живот най-важното е личната работа да върви.
Докато се обърне Борис, колета е разопакован и тутакси му видят сметката. Изядат храната като юнаци без накривени калпаци, защото юнаците с накривени калпаци означава, че са нахранени и напоени. А тези са само гладни и жадни. Върне се Борис и гледа колета изяден и само опаковката седи на масата. Ядат каквото ядат, станат и си излезнат навън всеки по своята работа.
Защото в
комуналния
живот най-важното е личната работа да върви.
И тя си върви. Но натрупаните чинии никой не иска да мие, а събират мухите и за следващото ядене трябва да бъдат измити. Борис погледне, пък вземе, че ги измие. Нали комуналния живот трябва да се поддържа и да върви. Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг до Диана бад за вода.
към текста >>
Нали
комуналния
живот трябва да се поддържа и да върви.
Ядат каквото ядат, станат и си излезнат навън всеки по своята работа. Защото в комуналния живот най-важното е личната работа да върви. И тя си върви. Но натрупаните чинии никой не иска да мие, а събират мухите и за следващото ядене трябва да бъдат измити. Борис погледне, пък вземе, че ги измие.
Нали
комуналния
живот трябва да се поддържа и да върви.
Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг до Диана бад за вода. При комуналния живот най-важното е да се правят услуги на другите. Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи. Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма стомна. Никога не открих.
към текста >>
При
комуналния
живот най-важното е да се правят услуги на другите.
И тя си върви. Но натрупаните чинии никой не иска да мие, а събират мухите и за следващото ядене трябва да бъдат измити. Борис погледне, пък вземе, че ги измие. Нали комуналния живот трябва да се поддържа и да върви. Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг до Диана бад за вода.
При
комуналния
живот най-важното е да се правят услуги на другите.
Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи. Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма стомна. Никога не открих. Тогава разбрах, че при комуната се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат. По този начин комуналния живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък.
към текста >>
Тогава разбрах, че при
комуната
се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат.
Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг до Диана бад за вода. При комуналния живот най-важното е да се правят услуги на другите. Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи. Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма стомна. Никога не открих.
Тогава разбрах, че при
комуната
се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат.
По този начин комуналния живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък. Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази комуна се провали. Изпокараха се и накрая всеки взе онова, което му трябваше, а не това, което бе негово и се разделиха. Останаха скарани дълго време, до края на живота си. Трябваше да имат братски отношения, опитваха се, стараеха се, но винаги комуната стоеше между тях.
към текста >>
По този начин
комуналния
живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък.
При комуналния живот най-важното е да се правят услуги на другите. Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи. Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма стомна. Никога не открих. Тогава разбрах, че при комуната се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат.
По този начин
комуналния
живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък.
Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази комуна се провали. Изпокараха се и накрая всеки взе онова, което му трябваше, а не това, което бе негово и се разделиха. Останаха скарани дълго време, до края на живота си. Трябваше да имат братски отношения, опитваха се, стараеха се, но винаги комуната стоеше между тях. Вместо да ги обединява, тя ги раздалечи.
към текста >>
Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази
комуна
се провали.
Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи. Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма стомна. Никога не открих. Тогава разбрах, че при комуната се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат. По този начин комуналния живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък.
Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази
комуна
се провали.
Изпокараха се и накрая всеки взе онова, което му трябваше, а не това, което бе негово и се разделиха. Останаха скарани дълго време, до края на живота си. Трябваше да имат братски отношения, опитваха се, стараеха се, но винаги комуната стоеше между тях. Вместо да ги обединява, тя ги раздалечи. И разграничи до края на живота им.
към текста >>
Трябваше да имат братски отношения, опитваха се, стараеха се, но винаги
комуната
стоеше между тях.
Тогава разбрах, че при комуната се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат. По този начин комуналния живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък. Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази комуна се провали. Изпокараха се и накрая всеки взе онова, което му трябваше, а не това, което бе негово и се разделиха. Останаха скарани дълго време, до края на живота си.
Трябваше да имат братски отношения, опитваха се, стараеха се, но винаги
комуната
стоеше между тях.
Вместо да ги обединява, тя ги раздалечи. И разграничи до края на живота им. Когато една идея се изопачи, тя действува разрушително. Не че тя е разрушителна, но силите, които са в нея когато се освободят и не могат да се реализират в своят първообраз, то тогава тези сили действуват разрушително. Затова една Божествена идея може да се реализира на земята най-много на половината.
към текста >>
57.
156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА
,
,
ТОМ 5
156. ОБЩИЯТ КОШ НА
КОМУНАТА
Младежите от
комуната
на Изгрева бяха сковали една барака и там имаше една обща стая, в която спяха.
156. ОБЩИЯТ КОШ НА
КОМУНАТА
Младежите от
комуната
на Изгрева бяха сковали една барака и там имаше една обща стая, в която спяха.
Борис Николов имаше един кош, в който си слагаше дрехите и книгите. Тогава нямаха нито сандък, нито шкаф, нито скрин или нещо пригодено за дрехи. Дрехите им бяха онези, които бяха на гърба им. Бяха бедни, оскъдни години. Бяха си основали комуна и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска.
към текста >>
Бяха си основали
комуна
и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска.
156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА Младежите от комуната на Изгрева бяха сковали една барака и там имаше една обща стая, в която спяха. Борис Николов имаше един кош, в който си слагаше дрехите и книгите. Тогава нямаха нито сандък, нито шкаф, нито скрин или нещо пригодено за дрехи. Дрехите им бяха онези, които бяха на гърба им. Бяха бедни, оскъдни години.
Бяха си основали
комуна
и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска.
Говоря за онези, които не бяха в комуната, а извън нея. Това беше най-интересното. Не са в комуната, а смятаха комуната и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя собственост. Та всеки, който влизаше в бараката по работа или без работа смяташе за свой върховен дълг да се доближи до коша на Борис, не само да го разгледа, но и задължително да се порови в него. И не само това, но и да си вземе онова, което му харесва, защото не може да излезе от дома на комуната без да не задигне нещо.
към текста >>
Говоря за онези, които не бяха в
комуната
, а извън нея.
Борис Николов имаше един кош, в който си слагаше дрехите и книгите. Тогава нямаха нито сандък, нито шкаф, нито скрин или нещо пригодено за дрехи. Дрехите им бяха онези, които бяха на гърба им. Бяха бедни, оскъдни години. Бяха си основали комуна и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска.
Говоря за онези, които не бяха в
комуната
, а извън нея.
Това беше най-интересното. Не са в комуната, а смятаха комуната и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя собственост. Та всеки, който влизаше в бараката по работа или без работа смяташе за свой върховен дълг да се доближи до коша на Борис, не само да го разгледа, но и задължително да се порови в него. И не само това, но и да си вземе онова, което му харесва, защото не може да излезе от дома на комуната без да не задигне нещо. Тези неща ги споменавам не случайно, защото това, което видях по време на комуните същото го видях 40 години след това, когато в България имаше комунистическа власт и те направиха ТКЗС, т.е.
към текста >>
Не са в
комуната
, а смятаха
комуната
и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя собственост.
Дрехите им бяха онези, които бяха на гърба им. Бяха бедни, оскъдни години. Бяха си основали комуна и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска. Говоря за онези, които не бяха в комуната, а извън нея. Това беше най-интересното.
Не са в
комуната
, а смятаха
комуната
и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя собственост.
Та всеки, който влизаше в бараката по работа или без работа смяташе за свой върховен дълг да се доближи до коша на Борис, не само да го разгледа, но и задължително да се порови в него. И не само това, но и да си вземе онова, което му харесва, защото не може да излезе от дома на комуната без да не задигне нещо. Тези неща ги споменавам не случайно, защото това, което видях по време на комуните същото го видях 40 години след това, когато в България имаше комунистическа власт и те направиха ТКЗС, т.е. направиха образци на комуни по селата. Започнаха да изнасят във вестниците някои опорочения и аз тутакси си спомних, че всичко това го знам, защото го бях виждала вече.
към текста >>
И не само това, но и да си вземе онова, което му харесва, защото не може да излезе от дома на
комуната
без да не задигне нещо.
Бяха си основали комуна и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска. Говоря за онези, които не бяха в комуната, а извън нея. Това беше най-интересното. Не са в комуната, а смятаха комуната и всичко, което беше в нея и около нея за нещо като своя собственост. Та всеки, който влизаше в бараката по работа или без работа смяташе за свой върховен дълг да се доближи до коша на Борис, не само да го разгледа, но и задължително да се порови в него.
И не само това, но и да си вземе онова, което му харесва, защото не може да излезе от дома на
комуната
без да не задигне нещо.
Тези неща ги споменавам не случайно, защото това, което видях по време на комуните същото го видях 40 години след това, когато в България имаше комунистическа власт и те направиха ТКЗС, т.е. направиха образци на комуни по селата. Започнаха да изнасят във вестниците някои опорочения и аз тутакси си спомних, че всичко това го знам, защото го бях виждала вече. И знаех как ще завърши този опит. Той ще се провали както се провалиха комуните по време на Школата, защото не е поставен на Божествена основа.
към текста >>
При една
комуна
трябва труд от всички, грижи от всички, блага за всички и благоденствие за всички при човеци с пробудено човешко съзнание и обединени чрез Словото на Бога.
Тези неща ги споменавам не случайно, защото това, което видях по време на комуните същото го видях 40 години след това, когато в България имаше комунистическа власт и те направиха ТКЗС, т.е. направиха образци на комуни по селата. Започнаха да изнасят във вестниците някои опорочения и аз тутакси си спомних, че всичко това го знам, защото го бях виждала вече. И знаех как ще завърши този опит. Той ще се провали както се провалиха комуните по време на Школата, защото не е поставен на Божествена основа.
При една
комуна
трябва труд от всички, грижи от всички, блага за всички и благоденствие за всички при човеци с пробудено човешко съзнание и обединени чрез Словото на Бога.
Измени ли се някъде нещо, то се променя всичко и се проваля. По това време аз бях почнала да дружа с Борис и бяхме приятели. Така и аз имах вече правото да влезна в тяхната обща стая. Веднъж влезнах в тяхната стая, за да я разтребя. Виждам вътре Зяпкова бърка и рови нещо в коша, в който Борис си слага собствените неща - дрехи и книги.
към текста >>
Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е
комуна
и щом ми трябва нещо, ще си го взема".
Веднъж влезнах в тяхната стая, за да я разтребя. Виждам вътре Зяпкова бърка и рови нещо в коша, в който Борис си слага собствените неща - дрехи и книги. Питам я какво прави. Отговаря ми: „Търся една книга". Питам я, дали е оставила книги тук изобщо?
Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е
комуна
и щом ми трябва нещо, ще си го взема".
Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата. Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си. А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея.
към текста >>
А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за
комунален
живот бе обхванала всички слоеве на обществото.
Питам я, дали е оставила книги тук изобщо? Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е комуна и щом ми трябва нещо, ще си го взема". Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата. Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си.
А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за
комунален
живот бе обхванала всички слоеве на обществото.
А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея. Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека. Само там тази идея действува като сила, която обединява. Тази сила там се нарича Силата на любовта, която обединява човечеството от пробудени души. Само душите се обединяват чрез Любовта.
към текста >>
Комуналният
живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за
комунален
живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека.
Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата. Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си. А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея.
Комуналният
живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за
комунален
живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека.
Само там тази идея действува като сила, която обединява. Тази сила там се нарича Силата на любовта, която обединява човечеството от пробудени души. Само душите се обединяват чрез Любовта.
към текста >>
58.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
157.
КОМУНА
И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ По време на комуните имаше много интересни преживявания, дори се завързаха съдби, от които много хора не издържаха поради, което си заминаха от този свят.
157.
КОМУНА
И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ По време на комуните имаше много интересни преживявания, дори се завързаха съдби, от които много хора не издържаха поради, което си заминаха от този свят.
Чрез тези комуни някои се отклониха от Братството и след това пропаднаха. Онези, които останаха получиха опитности - една обица на ушите, че комуна не се прави от незнаещи и втора обица, че не може да се прави от неможещи. Първия ден на комуната в гр. Русе бе 9.У11.1923 г. Разказах, че аз там отидох с няколко сестри.
към текста >>
Онези, които останаха получиха опитности - една обица на ушите, че
комуна
не се прави от незнаещи и втора обица, че не може да се прави от неможещи.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ По време на комуните имаше много интересни преживявания, дори се завързаха съдби, от които много хора не издържаха поради, което си заминаха от този свят. Чрез тези комуни някои се отклониха от Братството и след това пропаднаха.
Онези, които останаха получиха опитности - една обица на ушите, че
комуна
не се прави от незнаещи и втора обица, че не може да се прави от неможещи.
Първия ден на комуната в гр. Русе бе 9.У11.1923 г. Разказах, че аз там отидох с няколко сестри. Сестрите бяха: 1. Мария Тодорова - музикантка и студентка. 2.
към текста >>
Първия ден на
комуната
в гр.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ По време на комуните имаше много интересни преживявания, дори се завързаха съдби, от които много хора не издържаха поради, което си заминаха от този свят. Чрез тези комуни някои се отклониха от Братството и след това пропаднаха. Онези, които останаха получиха опитности - една обица на ушите, че комуна не се прави от незнаещи и втора обица, че не може да се прави от неможещи.
Първия ден на
комуната
в гр.
Русе бе 9.У11.1923 г. Разказах, че аз там отидох с няколко сестри. Сестрите бяха: 1. Мария Тодорова - музикантка и студентка. 2. Цветанка Щилянова - художничка. 3.
към текста >>
Комуната
в Русе бе по време на студентската ваканция.
След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито.
Комуната
в Русе бе по време на студентската ваканция.
Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя. Тогава това беше една мода по селата и градовете да се купуват и държат във вази направени изкуствени цветя от хартия, съответно боядисани, та по този начин да се съперничи с онези граждани, които имаха големи къщи и цветни градини в своите стъклени веранди. Заможните граждани имаха големи къщи с много стаи, прислуга, която се грижеше за живота на един такъв голям дом. Така тази сестра искаше да бъде гражданка и се стараеше да покаже пред Учителя, че тя не е коя и да е, а има изкуствени цветя във ваза.
към текста >>
Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на
комуната
, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева.
Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито. Комуната в Русе бе по време на студентската ваканция.
Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на
комуната
, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева.
В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя. Тогава това беше една мода по селата и градовете да се купуват и държат във вази направени изкуствени цветя от хартия, съответно боядисани, та по този начин да се съперничи с онези граждани, които имаха големи къщи и цветни градини в своите стъклени веранди. Заможните граждани имаха големи къщи с много стаи, прислуга, която се грижеше за живота на един такъв голям дом. Така тази сестра искаше да бъде гражданка и се стараеше да покаже пред Учителя, че тя не е коя и да е, а има изкуствени цветя във ваза. Така жената разбираше нещата.
към текста >>
Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае -
комуна
не се прави от хора с различни нива на съзнание.
Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там.
Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае -
комуна
не се прави от хора с различни нива на съзнание.
Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит.
към текста >>
Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една
комуна
и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея.
Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание.
Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една
комуна
и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея.
Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит. Комунистите насила вкараха селяните в ТКЗС-то като им взеха земята, накараха ги насила да работят, но други разполагат с техните блага.
към текста >>
Ето ти тези три поуки от
комуната
в Русе.
Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея.
Ето ти тези три поуки от
комуната
в Русе.
След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит. Комунистите насила вкараха селяните в ТКЗС-то като им взеха земята, накараха ги насила да работят, но други разполагат с техните блага. Това не е комуна, това е феодализъм.
към текста >>
След този опит в Русе разбрахме, че
комуна
се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи.
Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе.
След този опит в Русе разбрахме, че
комуна
се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи.
Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит. Комунистите насила вкараха селяните в ТКЗС-то като им взеха земята, накараха ги насила да работят, но други разполагат с техните блага. Това не е комуна, това е феодализъм. Накрая Учителят каза: „И в Русе какво направихте?
към текста >>
Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях,
комуната
не може да просъществува.
Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи.
Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях,
комуната
не може да просъществува.
Съвременното човечество днес прави този опит. Комунистите насила вкараха селяните в ТКЗС-то като им взеха земята, накараха ги насила да работят, но други разполагат с техните блага. Това не е комуна, това е феодализъм. Накрая Учителят каза: „И в Русе какво направихте? По-добре беше да не бяхме ходили.
към текста >>
Това не е
комуна
, това е феодализъм.
Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит. Комунистите насила вкараха селяните в ТКЗС-то като им взеха земята, накараха ги насила да работят, но други разполагат с техните блага.
Това не е
комуна
, това е феодализъм.
Накрая Учителят каза: „И в Русе какво направихте? По-добре беше да не бяхме ходили. Развиха се противоположни енергии, което показва, че не бяхте готови. Толкова време стана, не можете един изпит да издържите! " Върнахме се от Русе на 10.август 1923 г.
към текста >>
Комуналния
живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки приказки да се приспят.
" Върнахме се от Русе на 10.август 1923 г. На Изгрева се правеха също комуни от младите братя още в началото на Школата. Построиха си обща барака, направиха магарета от мертеци, сложиха отгоре дъски и на тези нарове те спяха. Готвеше се общо, ходеха на работа и учеха едновременно. Но в този общ дом трябваше да се внесат пари за храна, но не се внасяше от всички.
Комуналния
живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки приказки да се приспят.
Преди да настанат споровете, Учителят бе казал: „И тази комуна ще се развали, защото не е построена на Божествени начала". Както каза, така и стана. Не след дълго време тя се развали, но се развалиха отношенията им до края на живота им. Изпокараха се много жестоко, разделиха се ожесточени и това чувство го запазиха докато бяха живи. Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо.
към текста >>
Преди да настанат споровете, Учителят бе казал: „И тази
комуна
ще се развали, защото не е построена на Божествени начала".
На Изгрева се правеха също комуни от младите братя още в началото на Школата. Построиха си обща барака, направиха магарета от мертеци, сложиха отгоре дъски и на тези нарове те спяха. Готвеше се общо, ходеха на работа и учеха едновременно. Но в този общ дом трябваше да се внесат пари за храна, но не се внасяше от всички. Комуналния живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки приказки да се приспят.
Преди да настанат споровете, Учителят бе казал: „И тази
комуна
ще се развали, защото не е построена на Божествени начала".
Както каза, така и стана. Не след дълго време тя се развали, но се развалиха отношенията им до края на живота им. Изпокараха се много жестоко, разделиха се ожесточени и това чувство го запазиха докато бяха живи. Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо. Дори когато обстоятелствата ги караха да се съберат заедно и да действуват общо за някаква идея и братска работа - нищо не ставаше и всичко се разваляше.
към текста >>
Веднъж направо заявих: „Вие не разбрахте ли, че който е бил
комуната
, с него не може да се работи?
Както каза, така и стана. Не след дълго време тя се развали, но се развалиха отношенията им до края на живота им. Изпокараха се много жестоко, разделиха се ожесточени и това чувство го запазиха докато бяха живи. Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо. Дори когато обстоятелствата ги караха да се съберат заедно и да действуват общо за някаква идея и братска работа - нищо не ставаше и всичко се разваляше.
Веднъж направо заявих: „Вие не разбрахте ли, че който е бил
комуната
, с него не може да се работи?
" Бяха изминали 50 години, припомняха си за младите години, клатеха глави и разказваха весели истории. Така Борис издържаше цялата комуна с труда си, но после се намесиха някои сестри, защото всяка си имаше свой избраник, а братята се раздърпаха, изпокараха се и се разкараха. Така завърши тоя опит с тая комуна. Когато младежите тръгнаха да правят комуни, то те напуснаха Изгрева. Школата се изпразни и по Изгрева не можеш да срещнеш жив човек.
към текста >>
Така Борис издържаше цялата
комуна
с труда си, но после се намесиха някои сестри, защото всяка си имаше свой избраник, а братята се раздърпаха, изпокараха се и се разкараха.
Изпокараха се много жестоко, разделиха се ожесточени и това чувство го запазиха докато бяха живи. Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо. Дори когато обстоятелствата ги караха да се съберат заедно и да действуват общо за някаква идея и братска работа - нищо не ставаше и всичко се разваляше. Веднъж направо заявих: „Вие не разбрахте ли, че който е бил комуната, с него не може да се работи? " Бяха изминали 50 години, припомняха си за младите години, клатеха глави и разказваха весели истории.
Така Борис издържаше цялата
комуна
с труда си, но после се намесиха някои сестри, защото всяка си имаше свой избраник, а братята се раздърпаха, изпокараха се и се разкараха.
Така завърши тоя опит с тая комуна. Когато младежите тръгнаха да правят комуни, то те напуснаха Изгрева. Школата се изпразни и по Изгрева не можеш да срещнеш жив човек. Тук Учителят остана с няколко човека. Тогава дядо Ради отива при Учителя и го пита: „Ами, Учителю, какво ще правим сега?
към текста >>
Така завърши тоя опит с тая
комуна
.
Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо. Дори когато обстоятелствата ги караха да се съберат заедно и да действуват общо за някаква идея и братска работа - нищо не ставаше и всичко се разваляше. Веднъж направо заявих: „Вие не разбрахте ли, че който е бил комуната, с него не може да се работи? " Бяха изминали 50 години, припомняха си за младите години, клатеха глави и разказваха весели истории. Така Борис издържаше цялата комуна с труда си, но после се намесиха някои сестри, защото всяка си имаше свой избраник, а братята се раздърпаха, изпокараха се и се разкараха.
Така завърши тоя опит с тая
комуна
.
Когато младежите тръгнаха да правят комуни, то те напуснаха Изгрева. Школата се изпразни и по Изгрева не можеш да срещнеш жив човек. Тук Учителят остана с няколко човека. Тогава дядо Ради отива при Учителя и го пита: „Ами, Учителю, какво ще правим сега? В Школата никой не остана".
към текста >>
Човек може да бъде готов за
комунален
живот когато е готов със себе си, справил се е с всички свои недъзи и несъвършенства и е тръгнал да служи от Любов към Бога, в името на една идеална цел.
Младежите заминаха да правят комуни. Ни никой не запита Учителя. То ги пусна, не ги спря, за да си направят опита. Ако беше ги спрял щеше да се получи едно вътрешно неудовлетворение. След това той каза много неща по този проблем.
Човек може да бъде готов за
комунален
живот когато е готов със себе си, справил се е с всички свои недъзи и несъвършенства и е тръгнал да служи от Любов към Бога, в името на една идеална цел.
Само тогава може да има комуна, защото ти имаш отношение с Единния и вечен живот, както и към всички закони, които управляват Битието, където целокупния живот на Битието и Небитието се слива в едно. Но това го правят хората с пробудено, колективно съзнание, свързващи се помежду си от идеята на Божествения живот, който трябва да се свали от хората на земята.
към текста >>
Само тогава може да има
комуна
, защото ти имаш отношение с Единния и вечен живот, както и към всички закони, които управляват Битието, където целокупния живот на Битието и Небитието се слива в едно.
Ни никой не запита Учителя. То ги пусна, не ги спря, за да си направят опита. Ако беше ги спрял щеше да се получи едно вътрешно неудовлетворение. След това той каза много неща по този проблем. Човек може да бъде готов за комунален живот когато е готов със себе си, справил се е с всички свои недъзи и несъвършенства и е тръгнал да служи от Любов към Бога, в името на една идеална цел.
Само тогава може да има
комуна
, защото ти имаш отношение с Единния и вечен живот, както и към всички закони, които управляват Битието, където целокупния живот на Битието и Небитието се слива в едно.
Но това го правят хората с пробудено, колективно съзнание, свързващи се помежду си от идеята на Божествения живот, който трябва да се свали от хората на земята.
към текста >>
59.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
158.
КОМУНАРИ
ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места.
158.
КОМУНАРИ
ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места.
Всички опити се провалиха. Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот. Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота. Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички.
към текста >>
Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за
комунален
живот.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места. Всички опити се провалиха.
Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за
комунален
живот.
Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота. Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички. Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните.
към текста >>
Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от
комуната
е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места. Всички опити се провалиха. Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот.
Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от
комуната
е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота.
Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички. Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници.
към текста >>
Пето, как ще се разпределят благата между членовете на
комуната
.
Всички опити се провалиха. Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот. Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота. Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички.
Пето, как ще се разпределят благата между членовете на
комуната
.
Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички.
към текста >>
Само че това не е
комуна
, а феодализъм.
Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички. Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници.
Само че това не е
комуна
, а феодализъм.
Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере.
към текста >>
Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят
комуна
при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на
комуната
.
Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички.
Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят
комуна
при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на
комуната
.
Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи.
към текста >>
Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на
комуната
, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар.
У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната.
Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на
комуната
, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар.
Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни.
към текста >>
Комунарите
се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно.
Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере.
Комунарите
се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно.
А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха.
към текста >>
Та този Жечо, уж беше подарил имота си на
комуната
, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи.
Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд.
Та този Жечо, уж беше подарил имота си на
комуната
, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи.
Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната.
към текста >>
В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на
комуната
.
Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева.
В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на
комуната
.
Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме. Говори му: „Как може да се провали една Божествена идея слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух.
към текста >>
Говори му: „Как може да се провали една Божествена идея слезнала на земята за
комунален
живот на всички хора?
Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме.
Говори му: „Как може да се провали една Божествена идея слезнала на земята за
комунален
живот на всички хора?
Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: „Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителят да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли?
към текста >>
Второ, те сами си бяха тръгнали да стават
комунари
без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят.
" Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: „Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителят да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше.
Второ, те сами си бяха тръгнали да стават
комунари
без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят.
Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Всички се изпо-разболяха и накрая Жечо ги бе натоварил в една каруца и ги докара захвърлени в каруцата, натовари ги на влака и те пристигнаха болни и умиращи в Търново на събора. А това беше в 1922 г.
към текста >>
След като се провали
комуната
в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков.
А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: „На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца.
След като се провали
комуната
в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков.
Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот.
към текста >>
Дойде време, решиха да правят
комуна
в Русе при братя Маркови.
При вас на село нали говорите така: „На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало.
Дойде време, решиха да правят
комуна
в Русе при братя Маркови.
Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита.
към текста >>
Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим
комуна
.
Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите.
Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим
комуна
.
Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
към текста >>
Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за
комунален
живот.
След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна.
Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за
комунален
живот.
Той ни остави свободни, защото ние отивахме при него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме.
към текста >>
Ние не бяхме готови за
комунален
живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив.
Ние не бяхме готови за
комунален
живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години.
към текста >>
След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и
комуната
завърши криво-ляво.
Той ни остави свободни, защото ние отивахме при него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме.
След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и
комуната
завърши криво-ляво.
Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години. Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб. А това не беше малко.
към текста >>
60.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават
комунари
и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой.
Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му. Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена.
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават
комунари
и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой.
Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях.
към текста >>
61.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Комуната
съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници.
И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение.
Комуната
съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници.
Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят.
към текста >>
Те са днес гонители на християнската
комуна
, която ние искаме да възстановим.
Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници.
Те са днес гонители на християнската
комуна
, която ние искаме да възстановим.
Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург.
към текста >>
62.
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША
,
,
ТОМ 6
При образуване на
комуната
в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата.
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка.
При образуване на
комуната
в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата.
Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем комуна и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде". Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден.
към текста >>
Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем
комуна
и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде".
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка. При образуване на комуната в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата.
Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем
комуна
и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде".
Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка бяла къщичка, спретната, приветлива, салонът бял и чист като лебед.
към текста >>
63.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
Вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на
комуната
в Арбанаси, като им помагам в работата.
Под влиянието на радостното чувство започнах да пея, да скачам, търкалях се по тревата като чалнат, ако ме наблюдаваше някой, щеше да помисли, че съм се побъркал. Като си отивах гледам едно облаче също като аероплан - дълго с две крила. Това беше в сряда и вече съм уверен, че дъждът е сигурен. Щом дойде тази вътрешна радост у мен, аз бях вече уверен, че молбата ми е чута и приета. В четвъртък пак излязох да се помоля, но близо до подучастъка и по-малко време.
Вечерта в четвъртък ми съобщиха, че ми дават 20 дена отпуск, който реших да прекарам на
комуната
в Арбанаси, като им помагам в работата.
В петък сутринта (след молитва и закуска) почнах да си приготвям багажа за пътуване към Арбанаси. Времето беше съвършено ясно, никаква следа от облаци. Аз обаче си тананикам и си събирам багажа, бях уверен, че всичко ще си стане както го исках. Имах една вътрешна непоколебима вяра. Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат".
към текста >>
64.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
Арбанашката
комуна
1.
ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969) МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ Спомени, преживявания, опитности.
Арбанашката
комуна
1.
НАЧАЛОТО Роден съм на 1.XII.1899 г. ст.ст. в град Стара Загора в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови. Аз съм първият им син, след мене са още двама братя - Марин и Костадин и сестра ми Таня. Грижите и възпитанието на децата бе почти изцяло предоставено на нашата майка, която наистина можа да ни предпази от много детски простъпки и да ни даде едно сравнително добро възпитание. Кварталът, в който живеехме, т.нар.
към текста >>
65.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Това беше истинска
комуна
.
Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той, застанал пред отворения прозорец, в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голяма маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-студенти.
Това беше истинска
комуна
.
Присъствуваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата?
към текста >>
66.
11. ПРОРОЧЕСТВО ЗА СЛУГА НА ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Те работеха и се хранеха на
комунални
начала.
11. ПРОРОЧЕСТВО ЗА СЛУГА НА ЦАРСКИЯ СИН През пролетта на същата 1920 г. един ден направих посещение на сестра Ана Динова на улица „Априлов" 15. У сестра Динова се беше формирало едно звено от 2-3 сестри, между които бе и сестра Райна Стефанова -шивачка.
Те работеха и се хранеха на
комунални
начала.
След мене пристигнаха още 2 сестри на около 40-годишна възраст. Едната от тях почна да ме гледа в очите и от време на време кимаше с глава. Това продължи повече от 15-20 минути. Стана ми неудобно и се чудех накъде да гледам, за да избегна нейния поглед. Когато неволно погледнах към нея, тя продължаваше да ме гледа и да кима с глава.
към текста >>
67.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти (лози), а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска
комуна
в Арбанаси.
По-късно излезе един указ на министъра на народната отбрана, според който всеки, който през време на войната е служил 91 дни и уволнен да продължи образованието си се освобождава от дослужване военната си тегоба. Този указ ме засегна, тъй като през военно време бях три месеца по изземването на храните и после 34 дни в казармата, както вече описах по-горе и не ме потърсиха повече. Отидох право на „Опълченска" 66 при Учителя, който ми каза: „Ти, рекох, ще напуснеш университета. То правото не е там. Ще отидеш в Търново на братската колиба, дето стават съборите.
Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти (лози), а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска
комуна
в Арбанаси.
Там имаме две наши къщи, които на първо време са достатъчни". Отговорих: „Учителю, аз съм готов да отида там, където ме изпращате. Съгласен съм да замина за Търново още сега, но разрешете ми първо да отида в Стара Загора да продам зелето, да се сбогувам с моите родители и братя и тогава да отпътувам". „Иди, каза - продай зелето, стегни си багажа и заминавай за Търново." Към края на септември 1920 г. бях в Колибата в Търново.
към текста >>
68.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли беше идеята за предстоящото образуване на братската
комуна
, което щеше да стане през есента на 1923 година.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята.
Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли беше идеята за предстоящото образуване на братската
комуна
, което щеше да стане през есента на 1923 година.
Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участвуват в комуната са всички без един лев. Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят.
към текста >>
А приятелите, които ще участвуват в
комуната
са всички без един лев.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр.
А приятелите, които ще участвуват в
комуната
са всички без един лев.
Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят. Но докато се дойде до работата, трябва много други предварителни подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета.
към текста >>
Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска
комуна
- мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело.
За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят".
Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска
комуна
- мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело.
Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се1 изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо.
към текста >>
Мисълта за предстоящата
комуна
толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех.
И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах.
Мисълта за предстоящата
комуна
толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех.
Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях. По-късно ще опиша всичко подробно. Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение.
към текста >>
Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска
комуна
.
Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 година и получих'парите - 114 хиляди лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в с.
Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска
комуна
.
Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин потегли през Балкана - Габрово и за два дни пристигна в Търново.
към текста >>
69.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
20. ОСНОВАВАНЕ НА
КОМУНАТА
В АРБАНАСИ Идеята за предстоящото основаване на
комуната
в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
20. ОСНОВАВАНЕ НА
КОМУНАТА
В АРБАНАСИ Идеята за предстоящото основаване на
комуната
в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1.
към текста >>
Обявихме основаването на братската
комуна
при следния състав.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос. Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка.
Обявихме основаването на братската
комуна
при следния състав.
Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров.
към текста >>
Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в
комуната
.
Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз -Петър Камбуров.
Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в
комуната
.
По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви.
към текста >>
Славно нещо било
комуналния
живот!
Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки!
Славно нещо било
комуналния
живот!
Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана.
към текста >>
70.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен
комунар
) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред.
Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен
комунар
) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие.
А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото.
към текста >>
Затова, общо взето работите ни в
комуната
не вървяха добре.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители.
Затова, общо взето работите ни в
комуната
не вървяха добре.
Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева.
към текста >>
Всички в
комуната
се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика.
„Аз за себе си приемам вашето предложение и се, надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта Ще дойдем 5-6 души." „Добре, утре ще ви чакам", каза шефът. „Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? " „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега." След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден.
Всички в
комуната
се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика.
На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джкминица (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра'североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането.
към текста >>
71.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
25.
КОМУНАТА
СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика.
25.
КОМУНАТА
СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика.
Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора.
към текста >>
Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в
комуната
се дължат на обстоятелството, че са приети в
комуната
стари хора, т.е.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в
комуната
се дължат на обстоятелството, че са приети в
комуната
стари хора, т.е.
моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната.
към текста >>
А мама беше най-здравата греда в
комуната
.
Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка.
А мама беше най-здравата греда в
комуната
.
Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина, Учителят одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите!
към текста >>
Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне
комуната
.
моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната.
Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне
комуната
.
Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина, Учителят одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат.
към текста >>
Учителят се интересуваше от живота в
комуната
и с голямо внимание и интерес питаше за всичко.
Учителят каза: „Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото". Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор.
Учителят се интересуваше от живота в
комуната
и с голямо внимание и интерес питаше за всичко.
След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно?
към текста >>
След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за
комунал
ния живот е излязла от Божествения свят.
А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото". Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителят се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко.
След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за
комунал
ния живот е излязла от Божествения свят.
Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия.
към текста >>
Истинската
комуна
ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята".
В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.
Истинската
комуна
ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята".
Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем? " Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си". Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път.
към текста >>
Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща
комуната
".
Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителят. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости.
Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща
комуната
".
„Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали.
към текста >>
А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в
комуната
не се оправиха.
Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях.
А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в
комуната
не се оправиха.
Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителят сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем!
към текста >>
Комуната
се развали.
Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете.
Комуната
се развали.
Учителят сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем!
към текста >>
Поуката от направения опит е, че всеки член на
комуната
трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема.
Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителят сам я развали.
Поуката от направения опит е, че всеки член на
комуната
трябва да е готов да дава, да жертвува, а не само да взема.
Нямаше я Любовта, за която пеем!
към текста >>
72.
37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Но тъй като останах без работа, а всички задължения от
комуната
бяха все на мое име, трябваше да работя и да ги изплащам.
Накрая тя каза: „Аз имам нещо специално да ти говоря, но това ще стане, когато дойдеш в Мъглиж". Наскоро тя отпътува за Мъглиж. Отседна в дома на Станчев, дето престоя близо една година. 1933 година, месец октомври. Отпътувах за Арбанаси.
Но тъй като останах без работа, а всички задължения от
комуната
бяха все на мое име, трябваше да работя и да ги изплащам.
Писах на братовчед си - Петър Николов Камбуров дали бих могъл да отида да работя като словослагател в тяхната печатница. Той ми отговори да отида и аз веднага отпътувах. Бях настанен на квартира и пълен пансион у тях - у чичо ми Никола. На няколко пъти с приятели от Казанлък ходихме в Мъглиж, дето в салона на Братството се срещах и с Емилия. На два пъти там се състоя и братска среща, в която участвува и брат Боян Боев.
към текста >>
73.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Имаше и други младежи в
комуната
, но никой не си издържа изпита освен Петър и Марин и то с тройка.
След това започна Търновската одисея. Петър мислел да следва право, но Учителят му казал: „Правото не е в университета, ние с тебе имаме друга работа". Учителят го взима на работа на Колибата през 1920'г. в Търново, а аз отидох след една година -1921 г. На бати на три пъти му предсказа небето, че не трябва тати да си продава имота - къщата и двора.
Имаше и други младежи в
комуната
, но никой не си издържа изпита освен Петър и Марин и то с тройка.
После ходихме и в София и т.н. Панайот Ковачев беше ветеринарен фелдшер. Той беше ръководител на братството. Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха. Трябваше да му докаже небето, че това не е работа за него и така се оправи работата.
към текста >>
Бил обявен и състава на
комуната
: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров.
" А това беше вуйчо Иван - бащата на Игнат Котаров. Вуйчо като хванал ръцете на попа отзад и го вдигнал го понесъл и изхвърлил. Когато е било получено писмо от Учителя в Търново. Отговор: Аз не съм бил там, а съм бил в Стара Загора. (Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка.
Бил обявен и състава на
комуната
: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров.
Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш".
към текста >>
Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на
комуната
.
Когато е било получено писмо от Учителя в Търново. Отговор: Аз не съм бил там, а съм бил в Стара Загора. (Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата.
Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на
комуната
.
Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница.
към текста >>
Тя симпатизираше на идеите, на
комуната
идваше, помагаше.
Гена стана агроном. Когато почина баща й ние пък ходехме да им помагаме. Те живееха в Дебелец. Имаха хубаво стопанство, но нямаше кой да го работи. Братчето й Гечо беше само и после се изсели в Русе.
Тя симпатизираше на идеите, на
комуната
идваше, помагаше.
Беше силна ученичка. (Към N 23) Учителят казал на брат Иларионов да ми брои 2000 лв. Това е било за някаква поправка. Та ние кога ли имахме пари. Все без пари бяхме.
към текста >>
(Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в
комуната
се дължи на това, че в
комуната
са приети стари хора, т.е.
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров.
(Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в
комуната
се дължи на това, че в
комуната
са приети стари хора, т.е.
моите родители. А това не беше истина. Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години. И като си отидоха старите и комуната се разтури.
към текста >>
И като си отидоха старите и
комуната
се разтури.
(Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители. А това не беше истина. Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години.
И като си отидоха старите и
комуната
се разтури.
Те мислеха да работят по два часа и през другото време да пеят и да живеят братски. А то не излезе така. У тях имаше недоволство по отношение на старите. А пък те старите крепяха положението. Ами ние развалихме тяхното положение.
към текста >>
Та тя беше наша печатница и там работихме известно врем, но това беше преди
комуната
.
Като се върна тати от войната тогава нашата печатницата (на Стефан Камбуров) се сля с тая от Нова Загора на чичо Слави Камбуров. Тати работи четири години и след това фалира, защото нямаше клиентела. Трябваше да се слеят двете печатници занапред в Нова Загора, понеже там нямаше друга печатница и имаше хубава работа. Та чичо Слави и ние работихме там. Та и сега работи като партийна печатница в Нова Загора.
Та тя беше наша печатница и там работихме известно врем, но това беше преди
комуната
.
Въпрос: „Петър Камбуров има ли творчество? Свои песни? " Отговор. Не, няма. Той обаче свиреше много хубаво и двамата си уйдисвахме.
към текста >>
След като се развали
комуната
останах в Казанлък във вакуумната фабрика.
Аз, Марин Камбуров съм роден на 27.май 1902 г. Изкарах пети клас в Стара Загора и ми се повредиха очите. Отидох в земеделско училище, като мислех, че там няма да има много четене. Изкарах една година в Садово, но и там беше гимназия и после отидох в София да си лекувам очите и след това отидох в печатницата и станах книговезец. Подвързвах тефтери, книги... И след това бях вече в Търново с бати Петър на Колибата.
След като се развали
комуната
останах в Казанлък във вакуумната фабрика.
Но преди това две години работих градинарство с Лалю, който е бил в комуната в Русе при анархистите. Той беше хубав човек, но вече не е между живите. С него работихме и в Казанлък. Той беше доставчик на фабриката. През 1928 г.
към текста >>
Но преди това две години работих градинарство с Лалю, който е бил в
комуната
в Русе при анархистите.
Изкарах пети клас в Стара Загора и ми се повредиха очите. Отидох в земеделско училище, като мислех, че там няма да има много четене. Изкарах една година в Садово, но и там беше гимназия и после отидох в София да си лекувам очите и след това отидох в печатницата и станах книговезец. Подвързвах тефтери, книги... И след това бях вече в Търново с бати Петър на Колибата. След като се развали комуната останах в Казанлък във вакуумната фабрика.
Но преди това две години работих градинарство с Лалю, който е бил в
комуната
в Русе при анархистите.
Той беше хубав човек, но вече не е между живите. С него работихме и в Казанлък. Той беше доставчик на фабриката. През 1928 г. се оженихме с Фирка.
към текста >>
Но преди това като приключихме с
комуната
в Арбанаси бати нали отиде да работи в Рила планина, пък и аз и другаде, да плащаме борчовете от
комуната
към земеделската банка.
Той беше хубав човек, но вече не е между живите. С него работихме и в Казанлък. Той беше доставчик на фабриката. През 1928 г. се оженихме с Фирка.
Но преди това като приключихме с
комуната
в Арбанаси бати нали отиде да работи в Рила планина, пък и аз и другаде, да плащаме борчовете от
комуната
към земеделската банка.
Аз трябваше вече да се определя, дали да се женя или да не се женя и понеже не знаех кой път да поема отидохме с бати на ул. „Опълченска" 66 да питаме Учителя. Вечерта Учителя ни прие много весело, много ни се радваше и аз Го запитах: „Учителю, вече останахме сами, не зная кой път да хващам, да се женя ли или да не се женя? " Учителят отговори: „Ти ще се ожениш", а на бати каза: „Ти няма да бързаш!. Тогава аз казах: „То аз ще се оженя, но коя да взема?
към текста >>
двамата с Христо решихме да направим
комуна
в Пазарджик.
Съпругът на Лиляна е към гражданската авиация парашутист, голям състезател по парашутизъм и ходи по цяла Европа - Стамо Янев - И.кап. Те се обикнали в Бургас, още като ученици. Светлозар и Веселин са деца на Роза. Христо Колев и Данка - съпругата му са от Ямбол. През 1947 г.
двамата с Христо решихме да направим
комуна
в Пазарджик.
Там имаше едно братско семейство Доспевски. Последния е бил голям художник още в турско време. Доспевски имаше още две сестри. Той притежаваше голям имот под гарата в с. Главница към 800 декара, много хубава земя.
към текста >>
Там решихме, значи, да направим
комуна
- ТКЗС.
Там имаше едно братско семейство Доспевски. Последния е бил голям художник още в турско време. Доспевски имаше още две сестри. Той притежаваше голям имот под гарата в с. Главница към 800 декара, много хубава земя.
Там решихме, значи, да направим
комуна
- ТКЗС.
Изселихме се от Казанлък и отидохме в Пазарджик където работихме 1947 и 48 година. През 1949 г. дойдохме в Прослав. Когато основахме ТКЗС в Пазарджик, тогава имаше специален закон за ТКСЗ-тата. Ходихме тогава в София при Трайчо Костов, който беше жив тогава и там узаконихме нашето ТКЗС.
към текста >>
74.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Чрез него и брат му и семейството му беше направен първият опит за
комуна
, който не успя в онези времена и през оная епоха.
Прослав, Пловдивско, бях приета в неговия дом и с много усилия успях да го убедя да разкаже някои неща и по този начин да отговори на въпросите, които лично с д-р Кръстев бяхме съставили. Онова, което знаеше и можеше бе записано на магнетофонна лента, което аз прехвърлих на пишеща машина. Когато получавахме тези данни от Марин Камбуров, той беше 85-годишен. Паметта му беше запазена за случки и събития и той точно отговаряше на поставените му въпроси, защото беше свидетел на тази епоха. Освен това, Учителят му беше казал, че ще доживее и ще бъде свидетел на много неща и много събития и това стана.
Чрез него и брат му и семейството му беше направен първият опит за
комуна
, който не успя в онези времена и през оная епоха.
След 1945 г. в другата епоха, която следваше, той също участвува със семейството си в един друг опит представен от новата власт и от новата система на управление. И този опит беше несполучлив Той дочака 10.Х1.1989 г. когато официално се призна, че този опит е несполучлив. А защо?
към текста >>
75.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Това е било при основаването на
комуната
в гр. Русе.
През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички. Тогава станало така, че баща ми отишъл на работа при брат Ватев. Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник.
Това е било при основаването на
комуната
в гр. Русе.
Там работели и се хранели общо. Имало организация. На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене. Там се приготвяла само вегетарианска храна.
към текста >>
Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на
комуната
на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др.
Там се приготвяла само вегетарианска храна. Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя.
Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на
комуната
на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др.
купени от Русе. Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев. С всеки изминат ден растяло у него желанието да отиде в София, да види Великия Учител. За тая цел си купил един кон и една каручка.
към текста >>
76.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Баща ми беше в Русе на
комуната
при брат Ватев.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с. Цар Асен - Поповско.
Баща ми беше в Русе на
комуната
при брат Ватев.
Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица. Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора. Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос.
към текста >>
77.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха
комуна
.
По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей. Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един манастир и църква за църковна служба. Там имахме крава и домакинство. Там прекарах най-хубавите си години като младеж. От Арбанаси ходех в Търново, където завърших гимназия.
Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха
комуна
.
Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше. Те изгладняха, комуната не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси. Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой.
към текста >>
Те изгладняха,
комуната
не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси.
Там прекарах най-хубавите си години като младеж. От Арбанаси ходех в Търново, където завърших гимназия. Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше.
Те изгладняха,
комуната
не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси.
Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой. Баща ми беше вегетарианец, не пиеше, не пушеше. Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости. Така той покани членовете на комуната и те му гостуваха.
към текста >>
Така той покани членовете на
комуната
и те му гостуваха.
Те изгладняха, комуната не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси. Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой. Баща ми беше вегетарианец, не пиеше, не пушеше. Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости.
Така той покани членовете на
комуната
и те му гостуваха.
Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това.
към текста >>
Но при него идваха приятелите от
комуната
и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството.
Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време.
Но при него идваха приятелите от
комуната
и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството.
Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с разположение. Така той омекна и се разположи към приятелите от комуната, а по-късно и към Учителя. През 1922 г. в Търново имаше събор на толстоистите. Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на Толстой в читалище „Надежда".
към текста >>
Така той омекна и се разположи към приятелите от
комуната
, а по-късно и към Учителя.
При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време. Но при него идваха приятелите от комуната и с Петър Камбуров му свиреха и пееха братски песни, песни на Учителя, както и някои църковни песни, които се пееха от приятелите в първите години на Братството. Баща ми обичаше много пеенето и ги приемаше тези приятели с разположение.
Така той омекна и се разположи към приятелите от
комуната
, а по-късно и към Учителя.
През 1922 г. в Търново имаше събор на толстоистите. Баща ми там държа една много хубава беседа „За живота" по мисли на Толстой в читалище „Надежда". Освен делегатите на конгреса в салона имаше много от търновското гражданство, като половината салон бе напълнен от приятели на Бялото Братство, които бяха дошли за своя редовен събор през август 1922 г. Съборът на толстоистите се състоя една седмица преди събора на Бялото Братство в същия салон на читалището в Търново.
към текста >>
78.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
А тогава се говореше за вегетарианство, за милосърдие, за братство и общ
комунален
живот.
" Запитах Го така, защото него ден там при едни скали бяха излезнали няколко змии да се пекат на слънце. Аз исках да ги утрепам, но приятелите ме спряха. Казаха ми, че не трябва да се убиват животните. За тях бяха животни, а за мен бяха змии. Толкова съм разбирал тогава.
А тогава се говореше за вегетарианство, за милосърдие, за братство и общ
комунален
живот.
Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго становище, защото като те ухапе змия, то тогава умираш. Тя не те пита дали си вегетарианец или месоядец. Тя те вижда, че си човек дошъл при нея, ухапва те и ти заминаваш за онзи свят. Та затова аз запитах така Учителя. А Учителят ме погледна, после вдигна поглед над главата ми като че ли погледна нещо през пространството и през вековете назад и каза: „Абе, то змиите има кой да ги бие".
към текста >>
79.
4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
4. ТЪРГОВИЯ И
КОМУНАЛЕН
ЖИВОТ Тьрговията на баща ми вървеше добре.
4. ТЪРГОВИЯ И
КОМУНАЛЕН
ЖИВОТ Тьрговията на баща ми вървеше добре.
Постепенно той напълни дюкяна си със стока и след някое време се премести в Друг по-голям дюкяк наблизо, като си взе и помощник. Майка ми дълго време помагаше на баща ми особено в пазарни дни. Аз също помагах когато бях свободна. Трябва дебело да подчертая, че майка ми има голям дял в това, че баща ми е успял в работата си като търговец и като човек въобще. Тя беше добра домакиня, умееше да шие, шиеше на себе си както и на мене, дори като малка ми бе ушила палто, беше ушила и на себе си.
към текста >>
А с идеите на Новото Учение за братски
комунален
живот започнахме да живеем и да съграждаме мечти за по-добър живот.
Малко стоки се продаваха свободно. Тогава той приключи работата с дюкяна и започна наново като взе за съдружник един съсед, който можеше да води счетоводство и да прилага отчетността, която се изискваше. Премести се също в нашия дюкян на ул. „Ангел Кънчев" № 8. С търговия се изхранвахме.
А с идеите на Новото Учение за братски
комунален
живот започнахме да живеем и да съграждаме мечти за по-добър живот.
Трябваше да минат десетилетия, за да разберем, че това са две различни величини от два различни свята.
към текста >>
80.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Ходила съм и на стопанството, но за
комуната
мога да кажа много малко, защото тогава съм била съвсем малка.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ Като ученичка аз ходех на беседи и лекции в салона като преспивах у свако ми Тодор Ковачев.
Ходила съм и на стопанството, но за
комуната
мога да кажа много малко, защото тогава съм била съвсем малка.
Но бях завършила прогимназия, когато веднъж баща ми каза, че са дошли в Русе някакви братя-сладкари, които му направили много добро впечатление и които били от братството. Мисълта му е била за Петър и Стефан Филипови. Те имали желание да отворят сладкарница в Русе. Били на квартира у някакъв турчин, а после у брат Георги Константинов, който живееше близо до настоящата Централна гара в Русе. След известно време дойдоха и другите им двама братя Ною и Илия, а по-после и сестра им Райна, да им готви.
към текста >>
Но Тасю Вълчев е имал къща в Арбанаси в съседство с
комуната
(Арбанашката
комуна
).
Вероятно тогава са го били купили. Работата в сладкарницата им вървеше много добре. Те бяха млади, пъргави, услужливи. Съпругата на големия им брат беше починала и после когато той се ожени повторно в Русе, детето - Бонка от първия му брак дойде в Русе за известно време, но после остана при сестра им Николинка, която беше омъжена за Тасю Вълчев и живееха в Горна Оряховица. Николинца изгледа и омъжи по-късно това момиче Бонка, което живя по-късно в Трявна.
Но Тасю Вълчев е имал къща в Арбанаси в съседство с
комуната
(Арбанашката
комуна
).
Стефан Филипов остана да живее в къщата над сладкарницата, а братята му излязоха на квартира наблизо в махалата до сладкарницата на ул. „Мостова". По едно време Стефан се разболя и почина. Тогава трябваше да направят подялба на имота и помня, че Петър казваше, че отишъл при Учителя да го пита как да се поделят, а Учителят казал: „Справедливо и по братски! " Тогава те разделили имота на части и той казваше за всички кой каква част е получил. На семейството на брат им Стефан остана къщата над сладкарницата, по-нататък не зная друго.
към текста >>
81.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят
комунален
живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел.
Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви.
По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят
комунален
живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел.
Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете.
към текста >>
Така била основана
комуната
в Русе, чийто председател бил Никола Ватев.
На тяхно място има други по-малки. Само паметника се издига величествено. На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър. Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица". И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат Иван Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка.
Така била основана
комуната
в Русе, чийто председател бил Никола Ватев.
Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите. Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев. Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли.
към текста >>
Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в
комуната
не вървяла както трябва.
Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица". И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат Иван Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка. Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите.
Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в
комуната
не вървяла както трябва.
Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев. Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли. Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка. Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане.
към текста >>
За
комуната
даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина.
Известно време приятелите от Русе се събирахме по домовете, тъй като нямаше салон за събрания, което нещо не беше удачно, та след време братя Маркови решиха да се събираме у тях, в ъгловата стая над магазина, която беше голяма и светла. В нея имаше 2 - 3 легла, но все пак имаше достатъчно място за столове, така че се събираха около 10 --15 или 20 човека, не зная точно. До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи. Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време.
За
комуната
даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина.
Боян е роден в Русе в 1904 г. Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово. От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство.
към текста >>
Завършил е столарското училище в Русе и е работил в
комуната
четири години.
До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи. Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време. За комуната даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина. Боян е роден в Русе в 1904 г.
Завършил е столарското училище в Русе и е работил в
комуната
четири години.
Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово. От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови.
към текста >>
Той казваше, че Ватев бил председател на
комуната
, но братя Маркови не го слушали.
Боян е роден в Русе в 1904 г. Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово. От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство.
Той казваше, че Ватев бил председател на
комуната
, но братя Маркови не го слушали.
Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови. Какво ставало по-нататък с парите не се знаело. Изобщо стопанството - зеленчукова градина, лозе и ниви не давали никакви приходи, макар че се раждало изобилно. Но не трябва да се забравя обстоятелството, че братя Маркови посрещаха и изпращаха много гости от братството празничен ден от града, от София и провинцията понякога. Може да се каже, че отчетността не е била добра.
към текста >>
По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената
комуна
, като влязла да работи в последната.
Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година. Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има милост към него, иначе то може там да се затрие. По-късно сестра Петранка се омъжила за един кръчмар в тракцията в Русе, от когото имаше една дъщеря Пенка, Те си купили къща, но съпругът й починал. След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата.
По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената
комуна
, като влязла да работи в последната.
А каква работа можело да й се възложи освен пак да слугува. И така от нейната къща нищо не останало и тя цял живот е слугувала на чужд имот без пари. Сестра Петранка Чернева беше много добра и трудолюбива жена и по-късно стана другарка на брат Ватев, който бе овдовял преди много години. Тя разказваше с въодушевление за брат Петър Тихчев (дядо Петър), който пеел много хубаво духовни песни, който е бил хазаин на Учителя в Свищов. За ръководителя на братството в Русе Учителят лично бил определил брат Никола Ватев.
към текста >>
Учителят е подготвял приятелите от братството за общ
комунален
живот.
Тая цялата манипулация се извършваше от работници от близките села Липник и Гагаля (по това време имаше евтина работна ръка). И тъй в неговата работилница се приготовляваха консерви-гювеч, домати, зелен фасул и др. Другарката на брат Ватев - Петранка Чернева правеше и разни други специалитети, направо готови ястия по поръчка на приятели. На консервите се слагаха етикети и така готовата продукция се изкупуваше от търговци, от военни за войниците от казармите и др. Военните ни носеха техни продукти, от техни градини и тук само биваха преработвани и изварявани.
Учителят е подготвял приятелите от братството за общ
комунален
живот.
Като пример за това можем да посочим общите обеди при братския стол на Изгрева в София, където храната се приготвяла от дежурни и е била на много ниска цена. Така в братския стол са се хранили не само изгревяни, но и други външни лица, студенти и т. н. В Русе наистина първоначално всички били сплотени и са имали хармонични отношения. За това можем да си извадим заключение от думите на Учителя, които казал тогава веднъж на брат Ватев: „Какво ще кажеш бе, Ватев, когато един ден стане въпрос за братство и за братски живот и ние кажем: Идете да видите в Русе, да видите какви са идеите на Бялото Братство! " Много възрастни хора, дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.IX.1944 г.
към текста >>
23: „За пример, в някое общество се устройва
комуна
, всички се хранят заедно, на братски начала.
Хармоничния живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към природата оказват много силно влияние и Небето дава своето благословение, Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но веднъж, когато тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха така оголени, че стърчаха само голи пръчки. Природата реагира безотказно на проявите на лоши отношения и дрязги. Окултният закон задействува и дойде време, че всичко това изчезна. Ще цитирам някои мисли на Учителя за комуните - Младежки окултен клас, II год, том II 1922/23 г. от томчето „Добри навици", стр.
23: „За пример, в някое общество се устройва
комуна
, всички се хранят заедно, на братски начала.
Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползуват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали. - Не, плащат или не, всички еднакво да работят! Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство.
към текста >>
Между
комунарите
трябва да съществуват добри отношения; да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри.
Едни работят, а други се ползуват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали. - Не, плащат или не, всички еднакво да работят! Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва.
Между
комунарите
трябва да съществуват добри отношения; да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри.
Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат на готово. Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо? -Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите вървят.
към текста >>
Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много,
комуната
се разваля. Защо?
Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения; да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат на готово.
Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много,
комуната
се разваля. Защо?
-Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си". И по-нататък на стр.
към текста >>
Всеки трябва да работи съзнателно в
комуната
, да развива добри навици в себе си".
Едни работят, други чакат на готово. Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо? -Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи?
Всеки трябва да работи съзнателно в
комуната
, да развива добри навици в себе си".
И по-нататък на стр. 26, казва: „Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействуват на всяко добро начинание". Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди. Тогава някой от тях, както и моят баща Велико Марашлиев, когато поне веднъж в годината отивал в София давал своя десятък лично на Учителя. Причината е била, че Ватев е загубил доверието им.
към текста >>
82.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
в Русе, тогава опознах братята и сестрите, така и местностите около Русе, където на времето са имали
комуна
, братска
комуна
.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО Въпрос: Вергилий Кръстев: Искаме да ни разкажете нещо от вашите спомени и контакти с приятелите и братството в Русе. Г. Йорданов: В Русе познавам братя Маркови, а те бяха няколко души братя. Също и брат Марашлиев, Ватев, Малджиеви, а по-късно, когато нашата бригада отива там да работи 1951 г.
в Русе, тогава опознах братята и сестрите, така и местностите около Русе, където на времето са имали
комуна
, братска
комуна
.
Първата комуна са имали анархистите. В. Кр.: Братската комуна къде е била? Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица".
към текста >>
Първата
комуна
са имали анархистите.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО Въпрос: Вергилий Кръстев: Искаме да ни разкажете нещо от вашите спомени и контакти с приятелите и братството в Русе. Г. Йорданов: В Русе познавам братя Маркови, а те бяха няколко души братя. Също и брат Марашлиев, Ватев, Малджиеви, а по-късно, когато нашата бригада отива там да работи 1951 г. в Русе, тогава опознах братята и сестрите, така и местностите около Русе, където на времето са имали комуна, братска комуна.
Първата
комуна
са имали анархистите.
В. Кр.: Братската комуна къде е била? Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене.
към текста >>
В. Кр.: Братската
комуна
къде е била?
РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО Въпрос: Вергилий Кръстев: Искаме да ни разкажете нещо от вашите спомени и контакти с приятелите и братството в Русе. Г. Йорданов: В Русе познавам братя Маркови, а те бяха няколко души братя. Също и брат Марашлиев, Ватев, Малджиеви, а по-късно, когато нашата бригада отива там да работи 1951 г. в Русе, тогава опознах братята и сестрите, така и местностите около Русе, където на времето са имали комуна, братска комуна. Първата комуна са имали анархистите.
В. Кр.: Братската
комуна
къде е била?
Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене. След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно.
към текста >>
Там е била тази първа
комуна
на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава
комуна
за колективно обработване и живеене.
Първата комуна са имали анархистите. В. Кр.: Братската комуна къде е била? Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица".
Там е била тази първа
комуна
на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава
комуна
за колективно обработване и живеене.
След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа. Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната комуна. В. К. Какви неудобства?
към текста >>
След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета -
комуна
именно.
В. Кр.: Братската комуна къде е била? Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене.
След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета -
комуна
именно.
Направили са сграда за колективен труд и работа. Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната комуна. В. К. Какви неудобства? Г. Й.
към текста >>
Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната
комуна
.
В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене. След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа.
Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната
комуна
.
В. К. Какви неудобства? Г. Й. Несъгласие, дисхармония, нямали са единомислие и ред други причини. Ликвидират я анархистите, после комунистите я купуват и тяхната пропада.
към текста >>
След като се ликвидира
комуната
на анархистите, по същите недоразумения, неудачи и разправии ликвидира се след това и
комуната
на комунистите.
Тогава имота купува Бялото братство. В. К. Значи от анархистите и след това от комунистите я купува Бялото Братство. Това не го знаех. Г. Й. Да.
След като се ликвидира
комуната
на анархистите, по същите недоразумения, неудачи и разправии ликвидира се след това и
комуната
на комунистите.
Това има голямо значение в духовния свят. И комуната на комунистите се купува от Бялото Братство, т. е. със съгласието на Учителя. Той може би Учителят ги движи тия неща, но те са вече друг етап на развитие и от друга категория. След като Бялото Братство купува земята и на комунистите, става една доста огромна земя, която обработва Бялото Братство.
към текста >>
И
комуната
на комунистите се купува от Бялото Братство, т. е.
Значи от анархистите и след това от комунистите я купува Бялото Братство. Това не го знаех. Г. Й. Да. След като се ликвидира комуната на анархистите, по същите недоразумения, неудачи и разправии ликвидира се след това и комуната на комунистите. Това има голямо значение в духовния свят.
И
комуната
на комунистите се купува от Бялото Братство, т. е.
със съгласието на Учителя. Той може би Учителят ги движи тия неща, но те са вече друг етап на развитие и от друга категория. След като Бялото Братство купува земята и на комунистите, става една доста огромна земя, която обработва Бялото Братство. Добра, но след години почват да стават също промени. Починали някои от братята - брат Ватев, брат Марков, Марашлиев и други възрастни братя, а като почиват, то по-млади не е имало, а многото земя е било необходимо да се обработва.
към текста >>
И в това време Учителят дал като задача на ЛЮбомир Лулчев да отиде и да тури ред в тази братска
комуна
.
След като Бялото Братство купува земята и на комунистите, става една доста огромна земя, която обработва Бялото Братство. Добра, но след години почват да стават също промени. Починали някои от братята - брат Ватев, брат Марков, Марашлиев и други възрастни братя, а като почиват, то по-млади не е имало, а многото земя е било необходимо да се обработва. Тогава цялата тая земя се възлага на тези 4 - 5 души Маркови. Те са обработвали земята и са използвали благата от нея, а това е братски имот, на Бялото Братство, обаче те не дават десятък.
И в това време Учителят дал като задача на ЛЮбомир Лулчев да отиде и да тури ред в тази братска
комуна
.
Обаче той отказал да отиде. Но казал: „Аз ще пратя един друг наш брат" или един негов на Лулчев ученик Йордан Андреев. И действително Йордан Андреев стъпил в длъжността си в Русе, но седял там месец, два, три, наблюдавал, тегли примерно колко продукти, плодове, зеленчуци се взимат - грозде, ябълки и т. н. Обаче Маркови са недоволни, гледат с лошо око, защото той ги контролира и държи сметка какво те печелят, какво вземат от плодовете на това стопанство. Започват пререкания, при които идва до там, че Йордан Андреев, пратеникът от Учителя от София се видял принуден да се върне в София, Отишъл при Учителя и Му казал: „Учителю, идвам от Русе, защото е невъзможно да се живее там и е невъзможно да се работи с тия хора.
към текста >>
83.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА В местността „Свирчовица" са имали
комуна
най-напред анархистите, после комунистите и след това Бялото Братство.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА В местността „Свирчовица" са имали
комуна
най-напред анархистите, после комунистите и след това Бялото Братство.
„Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе. И двете местности са източно от Русе. Баща ми Велико Марашлиев е бил в комуната в Русе само в началото и то за кратко време. Забелязал нечестни работи. Ватев бил председател.
към текста >>
Баща ми Велико Марашлиев е бил в
комуната
в Русе само в началото и то за кратко време.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА В местността „Свирчовица" са имали комуна най-напред анархистите, после комунистите и след това Бялото Братство. „Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе. И двете местности са източно от Русе.
Баща ми Велико Марашлиев е бил в
комуната
в Русе само в началото и то за кратко време.
Забелязал нечестни работи. Ватев бил председател. Той имал трима сина и две дъщери, но неговите деца считали братския имот като да е на баща им, а в комуната трябва да бъдат крайно честни, за да успее общата работа и да бъде резултатна, затова баща ми се е оттеглил. Според Колю Йорданов през 1935/36 г. Учителят изпраща брат Асен Райчев, пенсионер, бивш военен, счетоводител в Русе.
към текста >>
Той имал трима сина и две дъщери, но неговите деца считали братския имот като да е на баща им, а в
комуната
трябва да бъдат крайно честни, за да успее общата работа и да бъде резултатна, затова баща ми се е оттеглил.
„Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе. И двете местности са източно от Русе. Баща ми Велико Марашлиев е бил в комуната в Русе само в началото и то за кратко време. Забелязал нечестни работи. Ватев бил председател.
Той имал трима сина и две дъщери, но неговите деца считали братския имот като да е на баща им, а в
комуната
трябва да бъдат крайно честни, за да успее общата работа и да бъде резултатна, затова баща ми се е оттеглил.
Според Колю Йорданов през 1935/36 г. Учителят изпраща брат Асен Райчев, пенсионер, бивш военен, счетоводител в Русе. По-късно Колко Йорданов и Йордан Андреев и тримата от София и след това Петър Арабаджиев от Варна. Тяхната задача била да контролират къде отиват приходите от стопанството. Братя Маркови, които работели братския имот не давали никакви приходи.
към текста >>
84.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
В това време в Русе се създава
комуната
на Бялото Братство в местността „Свирчовица".
Разликата в годините между двамата е била голяма. Възрастта на баба Руска е била същата какъвто е бил най- големия син Димитър. Така че е имало някакво несъответствие в живота при тая голяма разлика във възрастта. Минават военните години, баща ми пораства, дядо ми се оженва и идва момента, когато дядо ми се запознава с Учението на Учителя Дънов чрез бащата на Марийка Марашлиева. Така той включва цялото семейство да върви в тоя път на това Учение.
В това време в Русе се създава
комуната
на Бялото Братство в местността „Свирчовица".
Баща ми отива там и работи четири години. През тия четири години той има възможност да види и добрите, и негативните страни на тоя колективен живот, който е трябвало да се води там. През 1922 г. идва Учителят в Русе и посещава комуната на „Свирчовица". Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска.
към текста >>
идва Учителят в Русе и посещава
комуната
на „Свирчовица".
Така той включва цялото семейство да върви в тоя път на това Учение. В това време в Русе се създава комуната на Бялото Братство в местността „Свирчовица". Баща ми отива там и работи четири години. През тия четири години той има възможност да види и добрите, и негативните страни на тоя колективен живот, който е трябвало да се води там. През 1922 г.
идва Учителят в Русе и посещава
комуната
на „Свирчовица".
Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска. В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни.
към текста >>
Преди да дойде Учителят на
комуната
баща ми боледува от треска.
В това време в Русе се създава комуната на Бялото Братство в местността „Свирчовица". Баща ми отива там и работи четири години. През тия четири години той има възможност да види и добрите, и негативните страни на тоя колективен живот, който е трябвало да се води там. През 1922 г. идва Учителят в Русе и посещава комуната на „Свирчовица".
Преди да дойде Учителят на
комуната
баща ми боледува от треска.
В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната.
към текста >>
Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на
комуната
.
През 1922 г. идва Учителят в Русе и посещава комуната на „Свирчовица". Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска. В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва.
Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на
комуната
.
Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната. Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити. Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър.
към текста >>
Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в
комуната
.
Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска. В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни.
Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в
комуната
.
Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити. Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър. Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят.
към текста >>
85.
1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Ватев е основател на
комуната
в Русе.
„Видин" бива продадена. Ватев построява на собствено място от декар и половина в местността „Свирчовица" консервена работилница и къща от две стаи, в която отива да живее. Работи известни години консерви в тенекиени кутии, но около 1930 г. продава машините на Образцов чифлик. Когато става национализацията му национализират някакъв амбалаж и други дребни работи.
Ватев е основател на
комуната
в Русе.
В комуната влизали Иван Явашев, който дал и подарил 300 декара ниви за братството и със средства на Бялото Братство от София чрез Учителя били закупени още 50 декара. Петър Ватев е разговарял с Учителя. Ходил е на беседи на Изгрева, когато са отишли в София. Веднъж през време на беседа някаква жена започнала да си вдига и снема ръцете (като че си правела паси), на която Учителят строго казал: „Напуснете салона ми! " Петър Ватев за пръв път видял Учителя толкова строг и нервирай.
към текста >>
В
комуната
влизали Иван Явашев, който дал и подарил 300 декара ниви за братството и със средства на Бялото Братство от София чрез Учителя били закупени още 50 декара.
Ватев построява на собствено място от декар и половина в местността „Свирчовица" консервена работилница и къща от две стаи, в която отива да живее. Работи известни години консерви в тенекиени кутии, но около 1930 г. продава машините на Образцов чифлик. Когато става национализацията му национализират някакъв амбалаж и други дребни работи. Ватев е основател на комуната в Русе.
В
комуната
влизали Иван Явашев, който дал и подарил 300 декара ниви за братството и със средства на Бялото Братство от София чрез Учителя били закупени още 50 декара.
Петър Ватев е разговарял с Учителя. Ходил е на беседи на Изгрева, когато са отишли в София. Веднъж през време на беседа някаква жена започнала да си вдига и снема ръцете (като че си правела паси), на която Учителят строго казал: „Напуснете салона ми! " Петър Ватев за пръв път видял Учителя толкова строг и нервирай. Друг път Петър Ватев бил у сестра Николина Балтова.
към текста >>
86.
2. СПОМЕН ОТ СИНА МУ ПЕТЪР ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Те решили да образуват
комуна
.
Братята Маркови посещаваха редовно неделните събрания и след това оставаха на обед у нас. Не зная защо моя баща беше приел тези хора и в своя нов магазин. След известно време те завладяха и него. Те бяха непочтени, тьрговци-егоисти, с вярата само лицемерска. Имаше един съмишленик на баща ми Иван Явашев.
Те решили да образуват
комуна
.
Ето как Явашев беше собственик на чифлик от 300 декара - зеленчукова; ябълкова градина и лозя. Със средства от баща ми в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади братя да живеят там. Всички обработват земята и ползват общо доходите. Младите „братя" се оказаха пак братя Маркови.
към текста >>
Комуната
бе създадена.
Със средства от баща ми в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади братя да живеят там. Всички обработват земята и ползват общо доходите. Младите „братя" се оказаха пак братя Маркови. Дойде и синът на ръководителя на Казанлъшкото братство - Петър Камбуров и още двама други.
Комуната
бе създадена.
За да има занимание и през зимния сезон поканен бе брат Рудолф Земен, който имаше собствено производство на килими в Казанлък. Той идва със съпругата си в Русе, но като видя, че комуната е вън от града, отказа се, като предложил аз да отида в Казанлък при него, за да ме обучи на своето производство. Аз отидох, работих при него и го изучих. Когато се завърнах в Русе научих, че Иван Явашев поради злополука починал. „Братята" Маркови използвайки липсата на собственика започнали да налагат свои интереси и завладели имота.
към текста >>
Той идва със съпругата си в Русе, но като видя, че
комуната
е вън от града, отказа се, като предложил аз да отида в Казанлък при него, за да ме обучи на своето производство.
Всички обработват земята и ползват общо доходите. Младите „братя" се оказаха пак братя Маркови. Дойде и синът на ръководителя на Казанлъшкото братство - Петър Камбуров и още двама други. Комуната бе създадена. За да има занимание и през зимния сезон поканен бе брат Рудолф Земен, който имаше собствено производство на килими в Казанлък.
Той идва със съпругата си в Русе, но като видя, че
комуната
е вън от града, отказа се, като предложил аз да отида в Казанлък при него, за да ме обучи на своето производство.
Аз отидох, работих при него и го изучих. Когато се завърнах в Русе научих, че Иван Явашев поради злополука починал. „Братята" Маркови използвайки липсата на собственика започнали да налагат свои интереси и завладели имота. Баща ми бе напуснал - това вече не е комуна. Моята сестра в разговор с Учителя Му е заговорила за действията на Маркови.
към текста >>
Баща ми бе напуснал - това вече не е
комуна
.
За да има занимание и през зимния сезон поканен бе брат Рудолф Земен, който имаше собствено производство на килими в Казанлък. Той идва със съпругата си в Русе, но като видя, че комуната е вън от града, отказа се, като предложил аз да отида в Казанлък при него, за да ме обучи на своето производство. Аз отидох, работих при него и го изучих. Когато се завърнах в Русе научих, че Иван Явашев поради злополука починал. „Братята" Маркови използвайки липсата на собственика започнали да налагат свои интереси и завладели имота.
Баща ми бе напуснал - това вече не е
комуна
.
Моята сестра в разговор с Учителя Му е заговорила за действията на Маркови. А Учителят, отсичайки с ръка е казал: „С тях нищо не става". Той, Учителят, както чух това от баща ми е дал средства да се закупи един съседен имот от 50 декара и е казал; „Сега Братството е тука". В това ново братство бяха поканени някои нови членове: Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов и се заработи в хармония. Учителят посети новото братство, което бе регистрирано официално в съда.
към текста >>
От идеята за братски
комунален
живот и за идване Царството Божие на земята остана само стопанство за развъждане на фазани.
Аз се занимавах с коректурите им и разпространението им в цялата страна, където имахме кръжоци. Една млада сестра пък обикаляше селата да ги продава. За съжаление дойде 1944 г. Комунистите отчуждиха земята. Завладял я бе Ловно-рибарския съюз и я бе превърнал в стопанство за развъждане на фазани.
От идеята за братски
комунален
живот и за идване Царството Божие на земята остана само стопанство за развъждане на фазани.
А на членовете му бяха раздадени ловно-рибарски билети - едни да бъдат рибари, а други -ловци. Опорочението трябваше да има окончателна развръзка.
към текста >>
87.
18. Какво идва върху света
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Г.Д.: Първата
комуна
, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега.
Г.Д.: Не съм. В.К.: Не си. Ти беше дошъл по- късно. Комуните бяха преминали. Но ти си слушал различни разкази от комуните защо не успяха?
Г.Д.: Първата
комуна
, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега.
Там първи са направили комуна анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една комуна. Те са работили своята си земя. След това Бялото Братство също прави комуна, също на същите места. В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели.
към текста >>
Там първи са направили
комуна
анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една
комуна
.
В.К.: Не си. Ти беше дошъл по- късно. Комуните бяха преминали. Но ти си слушал различни разкази от комуните защо не успяха? Г.Д.: Първата комуна, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега.
Там първи са направили
комуна
анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една
комуна
.
Те са работили своята си земя. След това Бялото Братство също прави комуна, също на същите места. В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели. Първи са ликвидирали комуната анархистите.
към текста >>
След това Бялото Братство също прави
комуна
, също на същите места.
Комуните бяха преминали. Но ти си слушал различни разкази от комуните защо не успяха? Г.Д.: Първата комуна, която са направили в Русе, в местността „Свирчовица“, на изток от Русе, ходихме там, работихме с бригадата и ходихме по тия места и сега. Там първи са направили комуна анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една комуна. Те са работили своята си земя.
След това Бялото Братство също прави
комуна
, също на същите места.
В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели. Първи са ликвидирали комуната анархистите. От тях я купува Братството. Бялото Братство купува на анархистите земята там на комуната.
към текста >>
Първи са ликвидирали
комуната
анархистите.
Там първи са направили комуна анархистите, там са вземали земя и са обработвали колективно и комунистите отделно и те са имали една комуна. Те са работили своята си земя. След това Бялото Братство също прави комуна, също на същите места. В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели.
Първи са ликвидирали
комуната
анархистите.
От тях я купува Братството. Бялото Братство купува на анархистите земята там на комуната. Втори са фалирали след това комунистите. Също Бялото Братство купува земята им. И това стана една голяма площ на Бялото Братство.
към текста >>
Бялото Братство купува на анархистите земята там на
комуната
.
След това Бялото Братство също прави комуна, също на същите места. В.К.: По какво се различават тези комуни? Г.Д.: Те са работили всяка една идея поотделно, на анархисти и комунисти, и бялото Братство са имали отделни организации и са обработвали заедно, колективно се хранели, работели. Първи са ликвидирали комуната анархистите. От тях я купува Братството.
Бялото Братство купува на анархистите земята там на
комуната
.
Втори са фалирали след това комунистите. Също Бялото Братство купува земята им. И това стана една голяма площ на Бялото Братство. Братя Маркови там, Ватев, Марашлиеви и други, които са били и после вземали, че разделили я така на части. Тоя взима една част, други друга част и така са обработвали и в края на краищата също и тука не се успява, защото няма хора и няма идеалисти, които трябва да работят така да се каже разбрано, колективно и тъй завършва.
към текста >>
88.
43. Младежкият клас и женитбата
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Г.Д.: Отклоняваха се, други се отказваха от Братството заради семейството си и затуй не процъфтяха и опитите, които направиха в
комуналния
живот на времето, бяха несполучливи опити.
В.К.: Имаше ли много семейни двойки на Изгрева по ония години. Когато вие идвате, вие сте млад. Г.Д.: Имаше женени, други неженени, посещаваха Общия клас. В.К.: Твоето впечатление от тези женените двойки? Имаха ли лични проблеми, отклоняваха се?
Г.Д.: Отклоняваха се, други се отказваха от Братството заради семейството си и затуй не процъфтяха и опитите, които направиха в
комуналния
живот на времето, бяха несполучливи опити.
Именно тия двойки женените, те развалиха комуналните опити и комуните. Условия няма за сега, Учителят даже е казал на Георги Димитров, че „комунизъм, идейния живот ще дойде след 400 години“. И също той казва: „Колективния живот, значи братския живот, един вид, за който ние мечтаем за него, за да живеем като братя и като едно семейство, ще дойде след 300- 400 години. Тъй че засега няма условия. Сега се раждат изостанали духове, не духовно издигнати.
към текста >>
Именно тия двойки женените, те развалиха
комуналните
опити и комуните.
Когато вие идвате, вие сте млад. Г.Д.: Имаше женени, други неженени, посещаваха Общия клас. В.К.: Твоето впечатление от тези женените двойки? Имаха ли лични проблеми, отклоняваха се? Г.Д.: Отклоняваха се, други се отказваха от Братството заради семейството си и затуй не процъфтяха и опитите, които направиха в комуналния живот на времето, бяха несполучливи опити.
Именно тия двойки женените, те развалиха
комуналните
опити и комуните.
Условия няма за сега, Учителят даже е казал на Георги Димитров, че „комунизъм, идейния живот ще дойде след 400 години“. И също той казва: „Колективния живот, значи братския живот, един вид, за който ние мечтаем за него, за да живеем като братя и като едно семейство, ще дойде след 300- 400 години. Тъй че засега няма условия. Сега се раждат изостанали духове, не духовно издигнати.
към текста >>
89.
4. Връзката с Живия Господ
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
живеят като всяко семейство на
комунална
основа.
4. ВРЪЗКАТА С ЖИВИЯ ГОСПОД Колю Драгнев прави връзка с този кръжок, слуша вече беседи и в този кръжок се получава от брат Сава Калименов съобщение: Праща позиви, че се създава братска печатница, набират се работници. Искат да заживеят заедно „без мое и твое“. И понеже Колю са били четирима братя и две сестри - шест деца, т.е.
живеят като всяко семейство на
комунална
основа.
И пита баща си. Бащата казва: „Направи опит. Аз ти давам свобода, но да не става така да се разочароваш“. И той понеже баща му дава свобода, събира малко багаж и отива в Севлиево и се озовава при брат Сава Калименов. Там вече имало братска печатница, където работят Атанас Николов, брат Сава, от Бургас е бил Желю Ганев и още някои приятели.
към текста >>
90.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII
,
,
ТОМ 8
Ученици от
комуната
на Изгрева, 2.04.1933 г.
Матей Калудов - диригент. 7. Пенка Михайлова. 8.... 9. Учителят в дясно горе играе Паневритмия. Снимка № 41.
Ученици от
комуната
на Изгрева, 2.04.1933 г.
От ляво на дясно: 1. Генчо Алексиев. 2. Георги Радев. 3. Елиезер Коен. 4. Никола Нанков. 5.
към текста >>
91.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
В малкия опит на
комунално
хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране.
Някога ще го видиш в градината грижливо окопава растенията, ще го видиш да проявява умение и разбиран.е в строителните работи, където бе взискателен. Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде. Изобщо стъпеше ли някъде и останеше за известно време, неизбежно бе да останат следи на видимо подобрение. И ако бе дал познания за храненето, като основна дейност, от която трябваше да почне самовъзпитанието на човека, можеше ли да няма познания и по домакинство? Най-неочаквано за дежурните сестри ще влезе в кухнята, ще отхлупи големите тенджери, ще даде някои препоръки относно приготовлението на яденето и ще си излезе.
В малкия опит на
комунално
хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране.
Учителят взе материя за своето физическо тяло от българския народ, и ако той е слязъл между него, то е било, защото е имал специална мисия. Затова добре бе проучил българина като тип в продължение на 12 години, още преди да почне открито духовната си работа. Изобщо той имаше дълбоко познание за човешкото естество - външно и вътрешно. И работата Му като Велик Дух не се ограничи само в засяването на българската нива. Високите напредничави идеи, които Той донесе, откликнаха в много готови съзнания и у други народи, те прекосиха границите на България.
към текста >>
92.
48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ
,
ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА
,
ТОМ 8
Това е първата
комуна
.
Само последната година бях в Бургас и след това станах учителка на село Невестино, Карнобатско и Житосвят. Това бяха първите ми пет години като учителка. Въпрос от Вергилий Кръстев: А как се запознахте с Учителя и с Учението? Теофана: Моята сестра беше учителка в Ачларе, Карнобатско. Тя вижда един ден, че в селото има млади хора нови и че са дошли при един брат.
Това е първата
комуна
.
Този брат я поканва и тя взема една колежка и отиват там. Сестра ми като чува какви културни момчета са били и колко културно говорят и споменават Учителя, то тя си казала: Ако те са толкова културни, пък Учителят какъв ли ще е? И през мисълта й минава, като свърши учебната година да отиде при този Учител да го види. Аз тогава бях вече в София и тя дойде. Дойде и брат ми и така останахме и тримата тука.
към текста >>
93.
75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на
комуналния
живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.
През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето. Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове.
Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на
комуналния
живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.
Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта. Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха. Но приготовленията за Рила бяха и по-други.
към текста >>
94.
37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ
,
,
ТОМ 8
Доколкото знам, пък и той ми е разправял, пък и нашите приятели Борис Николов, той е инициаторът на Ачларската
комуна
и е много настоявал да го направят това нещо.
37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ В: Сега аз искам да ви разпитам за Кръстю Тюлешков някои неща. Д: Кръстю Тюлешков, професор, естественик и много сериозен човек, с едно голямо, дъбоко разбиране на Учителя. Трябва да кажа, че преди тези срещи, преди да се събираме, аз малко познавах Тюлешков. Тюлешков се занимаваше повече с научна работа и не идваше много към Изгрева.
Доколкото знам, пък и той ми е разправял, пък и нашите приятели Борис Николов, той е инициаторът на Ачларската
комуна
и е много настоявал да го направят това нещо.
Ние разбира се за онова време всички бяхме много наивни, когато имахме среща с Учителя в една Школа и нашите хора тръгнаха да правят комуни, като че това е някакво откритие. Но както и да е, едно тежнение на тези хора, още са били току-що завършили гимназия и следваха университета в онези години. Някъде е 1922 г. И вземат решение и Тюлешков отива на "Опълченска" 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак такъв един голям селянин и след него излиза и Учителят.
към текста >>
И вземат решение и Тюлешков отива на "Опълченска" 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят
комуна
.
Тюлешков се занимаваше повече с научна работа и не идваше много към Изгрева. Доколкото знам, пък и той ми е разправял, пък и нашите приятели Борис Николов, той е инициаторът на Ачларската комуна и е много настоявал да го направят това нещо. Ние разбира се за онова време всички бяхме много наивни, когато имахме среща с Учителя в една Школа и нашите хора тръгнаха да правят комуни, като че това е някакво откритие. Но както и да е, едно тежнение на тези хора, още са били току-що завършили гимназия и следваха университета в онези години. Някъде е 1922 г.
И вземат решение и Тюлешков отива на "Опълченска" 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят
комуна
.
И като влиза в двора така както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак такъв един голям селянин и след него излиза и Учителят. И Учителят се обръща и казва на тоя селянин: "Ето го! " Посочва Тюлешков и запознава ги и той си казва искането. Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана. Аз съм нямал много интерес към тази комуна, но съм слушал за нея.
към текста >>
Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази
комуна
, която е описана.
Някъде е 1922 г. И вземат решение и Тюлешков отива на "Опълченска" 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак такъв един голям селянин и след него излиза и Учителят. И Учителят се обръща и казва на тоя селянин: "Ето го! " Посочва Тюлешков и запознава ги и той си казва искането.
Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази
комуна
, която е описана.
Аз съм нямал много интерес към тази комуна, но съм слушал за нея. Разправял ми е за нея Тюлешков, Георги Томалевски, който мисля, че е написал нещо, също и Борис Николов. От тримата поне знам нещо. В: Така сборно какво ти направи впечатление? Д: Ами една романтична история при един типичен български селянин, кулак дето се казва, доста скъперник голям и преживели са така много трудно.
към текста >>
Аз съм нямал много интерес към тази
комуна
, но съм слушал за нея.
И вземат решение и Тюлешков отива на "Опълченска" 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак такъв един голям селянин и след него излиза и Учителят. И Учителят се обръща и казва на тоя селянин: "Ето го! " Посочва Тюлешков и запознава ги и той си казва искането. Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана.
Аз съм нямал много интерес към тази
комуна
, но съм слушал за нея.
Разправял ми е за нея Тюлешков, Георги Томалевски, който мисля, че е написал нещо, също и Борис Николов. От тримата поне знам нещо. В: Така сборно какво ти направи впечатление? Д: Ами една романтична история при един типичен български селянин, кулак дето се казва, доста скъперник голям и преживели са така много трудно. Другото е важно, то пък става причина за нещо друго.
към текста >>
95.
80. ЧУХ ПУЛСА
,
,
ТОМ 8
Братска
комуна
"Свирчовица"
Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител. Русе, 1923 г.
Братска
комуна
"Свирчовица"
към текста >>
96.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
,
,
ТОМ 8
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска
комуна
на Изгрева. Речено-сторено.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска
комуна
на Изгрева. Речено-сторено.
За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди.
към текста >>
Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно
комунално
и братско общежитие.
Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски.
Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно
комунално
и братско общежитие.
Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов. Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртия готви за останалите, които изяждат всичко и за петия и шестия не остава нищо за ядене.
към текста >>
Мина не мина много време и братското
комунално
общежитие се разтури.
И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък.
Мина не мина много време и братското
комунално
общежитие се разтури.
Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата".
към текста >>
Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един
комунален
живот и за построяване на братско общежитие.
Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме.
Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един
комунален
живот и за построяване на братско общежитие.
Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората".
към текста >>
Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за
комунален
живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят.
И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма.
Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за
комунален
живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят.
Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората". Ние, последователите на Учителя Дънов живяхме, преживяхме много неща и дочакахме да се сбъднат думите на Учителя. А другите след нас ще дочакат да се изпълни онова, което не се е сбъднало досега.
към текста >>
Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за
комунален
живот и за братско общежитие между хората".
Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието.
Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за
комунален
живот и за братско общежитие между хората".
Ние, последователите на Учителя Дънов живяхме, преживяхме много неща и дочакахме да се сбъднат думите на Учителя. А другите след нас ще дочакат да се изпълни онова, което не се е сбъднало досега. Нито една черта от Божия закон няма да премине докато не се изпълни всичко, което Учителят е казал. Бог бе в Словото Му и Словото Му бе Бог, между нас, българите и човеците по земята.
към текста >>
97.
23. СЪБОРИТЕ В СОФИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Те направиха опит за
комуна
в Ачларе, ходиха една група братя, сигурно са Ви разказвали.
В.К.: Защото съм виждал че различни приятели са правили резюмета, изнасяли са своите възгледи пред Учителя. Е.А.: Учителят говореше беседи върху това. Тях не ги е слушал, ние сами бяхме, но идваше и държеше беседи. Когато вече се образува класа, но чия беше идеята за Младежките събори не мога да Ви кажа. Може би бе на самите младежи, защото те искаха да се проявят и да направят нещо.
Те направиха опит за
комуна
в Ачларе, ходиха една група братя, сигурно са Ви разказвали.
В.К.: А Вие ходихте ли? Е.А.: Не, нито там, нито в Русе. Бях много самонадеяна да кажа, това което ще учат там, го зная. Виждате ли какво съм казала? Но трябва да Ви кажа, че само с опитност дойдоха братята оттам.
към текста >>
Иначе, на мен не са ми разказвали за
комуната
в Ачларе братята.
Спяхме така напреко на леглото, слагахме столове за краката си, щото нямаше къде да бъдат на квартира. А после едната остана - Дафинка Доганова, дълги години идваше при мене, защото учителствуваше в едно съседно село и при мен остана и от това, което те ми разказаха видях, че всичкото пак така е било недомислено. Пак имало слабости в работата. Да речем едни работят повече, други клинчат от работа, неща които в едно общежитие някак не са благоприятни. И затова.
Иначе, на мен не са ми разказвали за
комуната
в Ачларе братята.
В.К.: Казвали са ми, че Учителят не е бил доволен от напускането на Школата и отиването им по комуните. Е.А.: Но това не беше брат Негова идея. Комуните, които се правеха, то бяха идеи на тези приятели, които бяха с такова съзнание настроени. Ако четете сега това, което те са писали, нали техните младежки реферати, които са изнесли, ще видите, че всеки идеите си е изнасял. Ние не можехме още да говорим за учението.
към текста >>
98.
29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Какво ще ми разкажете за така наречената
комуна
на ул.
И все това казваше, аз съм проста, аз съм проста, но тя не беше проста всъщност. Тя помагаше, тя переше Учителя. После докато беше на Изгрева пак същото го правеше, та грижеше се така, помагаше на леля Гина, щото леля Гина беше вече възрастна жена. Тя беше към 70 години. Последните години все е имала помощ, нали Ви казвам, там непрекъснато вървяха хора, непрекъснато.
В.К.: Какво ще ми разкажете за така наречената
комуна
на ул.
„Опълченска" № 66? Е.А.: Вижте това не беше комуна, то беше стол, който се посещаваше. Учителят искаше да помогне и искаше може би да бъде по в контакт с приятелите, щото всеки обед Той говореше. И след това някога и по час, и по два след обяда оставаше на беседи там. Аз понеже живеех наблизо и се хранех при родителите ми, много рядко съм ходила и съм оставала на обед там.
към текста >>
Е.А.: Вижте това не беше
комуна
, то беше стол, който се посещаваше.
После докато беше на Изгрева пак същото го правеше, та грижеше се така, помагаше на леля Гина, щото леля Гина беше вече възрастна жена. Тя беше към 70 години. Последните години все е имала помощ, нали Ви казвам, там непрекъснато вървяха хора, непрекъснато. В.К.: Какво ще ми разкажете за така наречената комуна на ул. „Опълченска" № 66?
Е.А.: Вижте това не беше
комуна
, то беше стол, който се посещаваше.
Учителят искаше да помогне и искаше може би да бъде по в контакт с приятелите, щото всеки обед Той говореше. И след това някога и по час, и по два след обяда оставаше на беседи там. Аз понеже живеех наблизо и се хранех при родителите ми, много рядко съм ходила и съм оставала на обед там. Не съм била член от комуната. Имаше една сестра Янакиева, много предана сестра беше и нейният мъж беше парализиран, гледала го 15 години и след като се помина, тя помагаше на ул.
към текста >>
Не съм била член от
комуната
.
„Опълченска" № 66? Е.А.: Вижте това не беше комуна, то беше стол, който се посещаваше. Учителят искаше да помогне и искаше може би да бъде по в контакт с приятелите, щото всеки обед Той говореше. И след това някога и по час, и по два след обяда оставаше на беседи там. Аз понеже живеех наблизо и се хранех при родителите ми, много рядко съм ходила и съм оставала на обед там.
Не съм била член от
комуната
.
Имаше една сестра Янакиева, много предана сестра беше и нейният мъж беше парализиран, гледала го 15 години и след като се помина, тя помагаше на ул. „Опълченска" 66, когато има гости на леля Гина за готвене, затуй-онуй и тогава тя готвеше сестра Янакиева. Щото беше готвачка, майсторка, чистичка жена, много симпатична и скромна. После тя гледаше цветята на Изгрева, градината беше нейно дело, на Изгрева. Наистина прекрасна градина беше направила и така без петак да се похарчи.
към текста >>
99.
62. КОМУНИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
62. КОМУНИТЕ В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за
комунален
живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България.
62. КОМУНИТЕ В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за
комунален
живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България.
Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год. Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя. Това беше идея на тези, които мислеха за комуна.
към текста >>
Първата
комуна
беше в 1922 год.
62. КОМУНИТЕ В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България. Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията.
Първата
комуна
беше в 1922 год.
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя. Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави.
към текста >>
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят
комуна
, но това не беше идея на Учителя.
62. КОМУНИТЕ В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България. Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год.
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят
комуна
, но това не беше идея на Учителя.
Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят.
към текста >>
Това беше идея на тези, които мислеха за
комуна
.
62. КОМУНИТЕ В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България. Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год. Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя.
Това беше идея на тези, които мислеха за
комуна
.
На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят. В това време е дошъл един брат от едно село Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема.
към текста >>
И те отиват при Учителя, искат
комуна
да правят.
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя. Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави.
И те отиват при Учителя, искат
комуна
да правят.
В това време е дошъл един брат от едно село Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема. И Учителят им казва: „Ето казва, братът е готов да ви приеме". И тогава те решават да отидат там. Но те нито знаят каква работа ще вършат, нито колко са годни за тая работа. Отиват по Софийски там и от всичките най-сръчен и издръжлив е бил Борис Николов, защото той беше тогава един човек здрав, млад мъж, планина, здравеняк, работлив и Борис е от хората, които не търсят лесния път.
към текста >>
Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят
комуна
, защото недомислица беше
комуната
.
И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме.
Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят
комуна
, защото недомислица беше
комуната
.
Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха. Тогава отидоха и сестри и братя. Помня че и мен ме поканиха, но аз отказах да отида.
към текста >>
След две години,
комуна
в Русе направиха.
Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха.
След две години,
комуна
в Русе направиха.
Тогава отидоха и сестри и братя. Помня че и мен ме поканиха, но аз отказах да отида. Малко самонадеяно казах: „Ех, те каквото ще учат там, го зная". Много самонадеяно беше, но да ти кажа всъщност не е било лъжа. Защото помня които отидоха, сестрите малко са бягали от грубата работа.
към текста >>
Когато има предпочитание от една работа и друга,
комуна
не може да има.
Помня че и мен ме поканиха, но аз отказах да отида. Малко самонадеяно казах: „Ех, те каквото ще учат там, го зная". Много самонадеяно беше, но да ти кажа всъщност не е било лъжа. Защото помня които отидоха, сестрите малко са бягали от грубата работа. Например прането, повече го вършела една сестра Пенка Михайлова, другите така са избягвали.
Когато има предпочитание от една работа и друга,
комуна
не може да има.
Това значи, не им е било ясно какво значи комуна. Комуна е, когато всеки е готов всяка работа да свърши. Аз не мога туй да върша, ами защо ходиш там? Или пък, трябва да се разпредели работата по добра воля. Аз ще работя това, ти ще работиш това.
към текста >>
Това значи, не им е било ясно какво значи
комуна
.
Малко самонадеяно казах: „Ех, те каквото ще учат там, го зная". Много самонадеяно беше, но да ти кажа всъщност не е било лъжа. Защото помня които отидоха, сестрите малко са бягали от грубата работа. Например прането, повече го вършела една сестра Пенка Михайлова, другите така са избягвали. Когато има предпочитание от една работа и друга, комуна не може да има.
Това значи, не им е било ясно какво значи
комуна
.
Комуна е, когато всеки е готов всяка работа да свърши. Аз не мога туй да върша, ами защо ходиш там? Или пък, трябва да се разпредели работата по добра воля. Аз ще работя това, ти ще работиш това. Но когато се оставя по-тежката само на един, вече той се чувства неоправдан.
към текста >>
Комуна
е, когато всеки е готов всяка работа да свърши.
Много самонадеяно беше, но да ти кажа всъщност не е било лъжа. Защото помня които отидоха, сестрите малко са бягали от грубата работа. Например прането, повече го вършела една сестра Пенка Михайлова, другите така са избягвали. Когато има предпочитание от една работа и друга, комуна не може да има. Това значи, не им е било ясно какво значи комуна.
Комуна
е, когато всеки е готов всяка работа да свърши.
Аз не мога туй да върша, ами защо ходиш там? Или пък, трябва да се разпредели работата по добра воля. Аз ще работя това, ти ще работиш това. Но когато се оставя по-тежката само на един, вече той се чувства неоправдан. Правда няма.
към текста >>
И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на
комуната
беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета.
" Вече Учителят е казал това. Значи щом го е казал, Той го е видял. Но там като отишли вече почват. Една има симпатия към един, друг има симпатия към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става. Моментално Учителят отива в Русе.
И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на
комуната
беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета.
Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм.
към текста >>
100.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
когато беше
комуната
на Младежкия окултен клас в Русе Учителят е ходил там.
Те са родители на Богомил Малджиев, който също е симпатизирал на идеите доколкото зная. Но аз не съм го видяла Малджиев тук в София да идва. Учителят като е ходил в Русе сигурно се е срещал с него. Учителят като е ходел в Русе мисля, че у брат Ватев е отсядал. През 1925 год.
когато беше
комуната
на Младежкия окултен клас в Русе Учителят е ходил там.
След това не си спомням, може да е ходил, но не си спомням. Той е ходил доста пъти в Русе и така много приятели ги знаеха. Даже онзи портрет дето го имаме Учителят, така с много малко прошарени коси, в Русе е фотографиран. След това Учителят дълги години не даде да Го фотографират. Никак не позволяваше.
към текста >>
НАГОРЕ