Търсене в текстове за 'Комета'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета.
Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер. Ето какво каза Учителя на един от общите обеди: Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате? Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета. Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не благодарим за това?
към текста >>

2. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка: комета.
Вие правите едно отлично пътешествие във вселената. Какво има да се оплаквате? На един параход пътувате гратис. Гледате небето и земята. Като минавате някъде, почват да ви поздравяват с ракети: падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка: комета. Човек в разходките си по земята има с какво да се забавлява. Работата е забавление. Станеш сутрин, слънцето изгряло за тебе. Звездите са излезли за тебе. Цветята са цъфнали за тебе.
към текста >>

3. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда.
С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове.
към текста >>

4. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е.
Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар. Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята. В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец. Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори. Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за относителността. Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето.
към текста >>

Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла.
В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец. Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори. Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за относителността. Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията.
към текста >>

Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори.
Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори. Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за относителността. Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето.
към текста >>

5. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон.
Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство.
към текста >>

6. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание.
Човекът на високия идеал надмогва всички изкушения и съблазни по пътя си в живота. Те нямат власт над него. Той е устремен към една осъзната и дълбоко осмислена цел. Във владенията на относителността – нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност. В своето развитие той рано или късно достига етапа, когато никоя тайна на Битието не може да остане скрита за него. Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание. Така става достоен жител на Небесното Царство. Ала и то не е последната спирка по неговия вечен Път. Неговият полет продължава в безкрайността.
към текста >>

7. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Витлеемска звезда не е била някаква нова и непозната по своята яркост и размери звезда, появила се изневиделица, нито пък някаква комета, както приемат някои, а това са били Марс и Юпитер, които, събрани на едно място, създавали впечатление за една голяма, ярка звезда.
Въобще Астрологията трябва да се облегне на астрономията. Пример за тази добра и ползотворна връзка е т.нар. Витлеемска звезда. Древните звездобройци от Вавилон видели върху Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго, освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. За този съвпад един от светилата на астрономията от епохата на Ренесанса Йохан Кеплер е доказал, че т.нар. Витлеемска звезда не е била някаква нова и непозната по своята яркост и размери звезда, появила се изневиделица, нито пък някаква комета, както приемат някои, а това са били Марс и Юпитер, които, събрани на едно място, създавали впечатление за една голяма, ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв точен съвпад е станал в началото на нашата ера. Вавилонските звездобройци намерили, че посоченият съвпад става в зодиакалното съзвездие Риби. От гледище на Астрологията такъв един съвпад наистина дава на новородения величави и царствени качества. Колко големи и задълбочени са били астрологичните познания на тези ученици на Саабей, показва фактът, че те са знаели коя географска област под управлението на кой Зодиакален знак се намира, поради което са изтълкували съвсем точно, че съзвездието Риби управлява Юдейската земя и че там именно се ражда велик цар. Колко голяма е била тяхната увереност, показва и фактът, че те веднага тръгнали да го търсят, за да му се поклонят, носейки му дарове.
към текста >>

8. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това не е вярно, защото близо до Слънцето и около него се движи в доста разтеглена елипса кометата ЕНКЕ, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка.
Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения на Земята. Но в по-ново време астрономите видяха каналите на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от астрономите на бъдещето за съществуването на Планета между Слънцето и Меркурий. Доколкото разбирам, съвременните астрономи не са проявили достатъчно желание, настойчивост и упоритост за нейното издирване. Те смятат, че тяло, отстоящо от Слънцето по-близо, отколкото стои Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото близо до Слънцето и около него се движи в доста разтеглена елипса кометата ЕНКЕ, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка. Когато тя дойде в ПЕРИХЕЛИЙ, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла.
към текста >>

Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла.
Те смятат, че тяло, отстоящо от Слънцето по-близо, отколкото стои Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото близо до Слънцето и около него се движи в доста разтеглена елипса кометата ЕНКЕ, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка. Когато тя дойде в ПЕРИХЕЛИЙ, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той застава най-близо до него (в Перихелий), се забелязват известни смущения в орбитата му. Астрономите сега обясняват тези смущения с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Следователно тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на Планетата по-близо до Слънцето.
към текста >>

Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла.
Това не е вярно, защото близо до Слънцето и около него се движи в доста разтеглена елипса кометата ЕНКЕ, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка. Когато тя дойде в ПЕРИХЕЛИЙ, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той застава най-близо до него (в Перихелий), се забелязват известни смущения в орбитата му. Астрономите сега обясняват тези смущения с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Следователно тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на Планетата по-близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина е оправдана, е фактът, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават.
към текста >>

9. Планетата зад Плутон – Хано - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В 1951 година видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, е констатирал сериозни смущения в нейния път.
Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни. Тези Планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази тайна може да стане най-приемливо със съществуването на Планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в орбитите на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 Астрономически единици се намира планета зад Плутон, която, както той предполага, не е по-малка по маса и размер от Юпитер и обикаля около Слънцето за около 450 земни години. В 1951 година видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, е констатирал сериозни смущения в нейния път. Тези смущения той не е могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон, намираща се от Слънцето на около 78 Астрономически единици и обикаляйки около него за около 480 години. В 1971 година се появи съобщение в научните списания че видният мексикански астроном и математик Хасино Амор също твърди, че зад планетата Плутон се намира Планета със значителна маса и на разстояние от около 60 Астрономически единици. Тази задплутонова планета той нарекъл „ХАНО“. Това име приемаме и ние. Всички данни, които ни дават тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на Астрологията за дванадесетата, последна Планета от Слънчевото семейство.
към текста >>

10. Големият триъгълник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

изследвайки движението на Халеевата комета, която в началото на 1986 година премина най-близо до Слънцето, намери в нейните движения известни смущения, които му дадоха основание да приеме, че те се дължат на Планета, намираща се зад Плутон.
От големите астрономи, конто са имали основание да търсят планета зад Плутон, е и немският астроном Критцингер. Изследвайки орбитите на планетите Нептун и Плутон през 1959 година, той намира някои смущения в техните пътища и стига съвсем правилно до извода, че зад Плутон има Планета със значителна маса. не по-малка от тази на Юпитер, която създава тези смущения. Тази Планета според неговите изчисления прави една обиколка около Слънцето за 676 земни години и се намира на разстояние от него от 77 Астрономически единици. След Критцингер, американският астроном Бреди. изследвайки движението на Халеевата комета, която в началото на 1986 година премина най-близо до Слънцето, намери в нейните движения известни смущения, които му дадоха основание да приеме, че те се дължат на Планета, намираща се зад Плутон. Той изчислил, че тази задплутонова Планета обикаля около Слънцето за 464 земни години. Най-после, в началото на 1977 година се получи съобщение, че мексиканският астроном и математик Хасино Амор е открил Планета зад Плутон, която нарече „Хано", което име и ние приемаме. Според него, тази Планета отстои от Слънцето на разстояние 8 800 000 000 километра, което прави около 58 астрономически единици и обикаля около него за 550 земни години. Ако Големият триъгълник е доста голям и всички линии, които го образуват, са добре и ясно изразени, имаме доброто влияние на планетата Хано при този човек, което се изразява с голяма топлота към всички хора, щедрост към тях, интелигентност, изразена жизнерадост, разположение към живота, оптимистичен поглед към всичко, голям замах и организираност, вяра в себе си, смелост и успехи във всичко. Защото тази Планета дава възможност със своето влияние да се разбира и да се владее животът.
към текста >>

11. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни.
И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва.
към текста >>

0.35586094856262