Търсене в текстове за 'Комета'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

Той е учил в училище, свършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне.
На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благо- вестителя. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, свършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне казаното от него, казват: „Ето един пророк.“ Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божия, докато стигнем съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота. Един стих казва: „Ние имаме ума Христов.“ С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че „Духът ще ви научи“, той турва Духа по-високо от душата. В някои отношения турват душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.“ „Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки Вятър на учението с челоВеческото лъстене, с пронирстВо, по ухищрението на измамата.“ [ст.
към текста >>

2. ДВИЖЕНИЕ НАГОРЕ

12 април 1922 г.

ТОМ 12

Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността.
Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шестократа в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата. Пред КАР[2] седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмовано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по закон те и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност.
към текста >>

3. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Пресметнатите положения и пътя на Халеевата комета, за нейното следващо появяване, през 1986 г.
немският астроном Критцингер. Според него тази транс-Плутонова планета, трябва да има значителна маса, да прави една обиколка около Слънцето за 675 години и да се намира на максимално разстояние от 77 астрономически единици /една астрономическа единица е равна на сто четиридесет и девет милиона и шестстотин хиляди километра, толкова, колкото е разстоянието на Земята до Слънцето/. Потвърждение от астрономическите обсерватории на това голямо събитие е наистина трудно, но човек и с много по-трудни проблеми се е сблъсквал и е успявал. Ще очакваме и тук да успее. За съществуването на транс-Плутонова планета имаме и друго едно съобщение. Пресметнатите положения и пътя на Халеевата комета, за нейното следващо появяване, през 1986 г. Смущенията, които се наблюдават в нейния път дават основания на американския астроном Д. Вреди, да направи извода, че смущенията в движенията на кометата може да се обясни, като се допусне съществуването на планета зад Плутон. Вреди предсказва нейното положение сред звездите и намира, че тя обикаля около Слънцето за 464 години. Това е много близко, до пресмятанията на Хасино Амор, за което вече споменахме. Планетата се търси, макар още да не е открита.
към текста >>

Вреди, да направи извода, че смущенията в движенията на кометата може да се обясни, като се допусне съществуването на планета зад Плутон.
Потвърждение от астрономическите обсерватории на това голямо събитие е наистина трудно, но човек и с много по-трудни проблеми се е сблъсквал и е успявал. Ще очакваме и тук да успее. За съществуването на транс-Плутонова планета имаме и друго едно съобщение. Пресметнатите положения и пътя на Халеевата комета, за нейното следващо появяване, през 1986 г. Смущенията, които се наблюдават в нейния път дават основания на американския астроном Д. Вреди, да направи извода, че смущенията в движенията на кометата може да се обясни, като се допусне съществуването на планета зад Плутон. Вреди предсказва нейното положение сред звездите и намира, че тя обикаля около Слънцето за 464 години. Това е много близко, до пресмятанията на Хасино Амор, за което вече споменахме. Планетата се търси, макар още да не е открита. Над този проблем се работи отдавна и не случайно, неин пионер е същият този Клаид Томбо, който през 1930 г. откри планетата Плутон.
към текста >>

4. 32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН

Николай Дойнов

ТОМ 15

Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето.
Американският астроном Бааде е прав като иска да постави една класификация в Галактиката съобразно тяхното място в нея. Учителят казва: „За нашата слънчева система настъпват по- благоприятни условия". Защо? - Ако ние разгледаме положението на Слънчевата система в нашата Галактика, която се намира на разстояние около 2/3 от ядрото, движейки се в своя път със скорост 250 километра в секунда, виждаме че трябва да навлезе в един по-гъст рояк от слънца. Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях. На 19 май 1920 г. Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето. Всявала е ужас, че идва края на Света. И той наистина е дошъл. През 1922 г. е Балканската война, 1913 г. е Междусъюзническата война, 1914 -1918 г.
към текста >>

февруари се появява комета, която е била толкова ярка, че се е виждала и денем.
Но те не са разбирали, че кометите не са в състояние да направят някакъв физически ефект, както вече видяхме, но само внасят в състоянието на хората една хипноза и да им забият в главите някакви отпадъчни идеи - на това са способни. Учителят казва: „Разумният свят не държи сметка за времето, той разполага с безкрайното време. Но, за енергията, за силата, държи сметка и за най-малката изразходвана сила. Ако някой си позволи да изразходи напразно и най-малката сила, Небето го държи отговорен". През 1843 г. м. февруари се появява комета, която е била толкова ярка, че се е виждала и денем. Тя е минала само на 127 000 км. от диска на Слънцето, като е летяла със скорост 586 к м. в секунда. Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде? Това е скорост 300 пъти по-голяма от скоростта на изстрелян куршум.
към текста >>

Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде?
През 1843 г. м. февруари се появява комета, която е била толкова ярка, че се е виждала и денем. Тя е минала само на 127 000 км. от диска на Слънцето, като е летяла със скорост 586 к м. в секунда. Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде? Това е скорост 300 пъти по-голяма от скоростта на изстрелян куршум. Можем ли да си представим каква грамадна сила е било необходима за тази скорост на тази грамадна комета. Каква жертва прави Разумния свят, когато е необходимо. Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя, беше хубав, строен, напет, бе решил да отиде в странство да следва.
към текста >>

Можем ли да си представим каква грамадна сила е било необходима за тази скорост на тази грамадна комета.
Тя е минала само на 127 000 км. от диска на Слънцето, като е летяла със скорост 586 к м. в секунда. Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде? Това е скорост 300 пъти по-голяма от скоростта на изстрелян куршум. Можем ли да си представим каква грамадна сила е било необходима за тази скорост на тази грамадна комета. Каква жертва прави Разумния свят, когато е необходимо. Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя, беше хубав, строен, напет, бе решил да отиде в странство да следва. Отива да си вземе сбогом с Учителя, като очаква да получи няколко напътствия, благословии за светли перспективи. Учителят го погледнал и строго му казва: „Слушай, и в дъното на ада да слезнеш, пак ще те измъкна!
към текста >>

5. 37. БАЩАТА НА АСТРОЛОГИЯТА - И СААБЕИ-БЕН ААДЕС

Николай Дойнов

ТОМ 15

Не може да изгори, защото кометата Хано обикаля около Слънцето на много близко разстояние, а в 1842-3 година мина една комета, която мина само на 580 хиляди километра от Слънцето, и изгоря ли господа астрономи?
Действието на планетата Вулкан дава тези качества, които западните астролози ги приписват на Слънцето. В.К. Тази планета Вулкан къде се намира? Н.Д. Намира се между Меркурий и Слънцето. Тя обикаля Меркурий за 60 милиона километра, а Слънцето обикаля за 14 милиона 960 хиляди километра. Учените досега не са я открили, защото смятат, че на такова малко разстояние тя ще изгори. Не може да изгори, защото кометата Хано обикаля около Слънцето на много близко разстояние, а в 1842-3 година мина една комета, която мина само на 580 хиляди километра от Слънцето, и изгоря ли господа астрономи? - Не! Мина - замина. Следователно, няма защо да приемаме една планета по-близо от Меркурий до Слънцето ще изгори, откъде-накъде. После изгаряне може да има само тогаз, когато има кислород. Там няма кислород и не може да изгори. В.К.
към текста >>

6. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

За такъв един съвпад, един от светилата на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер - е изчислил, че по това време тъй наречената Витлеемска звезда, не е била някаква нова непозната по своята яркост и размер звезда, явила се изневиделица, или някаква комета, както някои приемат, а че това е било този съвпад, за които казахме - между Марс и Юпитер, които събрани на едно място биха създали впечатлението на голяма ярка звезда.
Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка, от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера. С откриването на телескопа, астрономията тръгва с бързи крачки напред със своите възможности за изучаване на небесните образувания, което внесе нови и непознати за хората по това време елементи за тях, които са от изключителна важност за астрологията, с които тя трябва да се съобрази. Изобщо астрологията трябва да се облегне на астрономията. Един пример за добрата връзка и ползата от нея имаме с известния от Евангелието случаи с тъй наречената „Витлеемска звезда”. Древните звездобройци от Вавилон, виждайки на небесната сфера голяма ярка звезда, която не е била нищо друго, освен един точен сьвпад между планетите Марс и Юпитер. За такъв един съвпад, един от светилата на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер - е изчислил, че по това време тъй наречената Витлеемска звезда, не е била някаква нова непозната по своята яркост и размер звезда, явила се изневиделица, или някаква комета, както някои приемат, а че това е било този съвпад, за които казахме - между Марс и Юпитер, които събрани на едно място биха създали впечатлението на голяма ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв един съвпад е имало в началото на нашата ера. Вавилонските звездобройци са намерили, че този съвпад е станал в зодиакалното съзвездие „Риби”. Такъв един съвпад от гледището на Астрологията, наистина дава величави царствени качества на родения. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей в областта на астрологията, показва и това, че те са знаели коя страна, под кой зодиакален знак се намира, като са изтълкували съвсем правилно, че зодиакалното съзвездие „Риби" управлява Юдейската земя. И че именно там се ражда цар.
към текста >>

7. 3. ПЛАНЕТИТЕ

ТОМ 19

Това нещо не е вярно, защото близо около Слънцето, в доста разтеглена елипса се движи кометата „Еике”, която в един период от около три и половина години обикаля около Слънцето.
Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения в атмосферата на Земята. Но в ново време астрономите видяха вече канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните астрономи, доколкото съм разбрал досега, не са проявили достатъчно желание, настойчивост, упоритост за нейното издирване. Те смятат, че едно тяло по-близо до Слънцето от Меркурий би изгоряло. Това нещо не е вярно, защото близо около Слънцето, в доста разтеглена елипса се движи кометата „Еике”, която в един период от около три и половина години обикаля около Слънцето. Когато тя дойде в Перихелий, т. е. най-близо до Слънцето, тя идва от него само на 600,000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 187,000 километра от неговата повърхнина, като е летяла с една скорост от 586 километра в секунда - тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето, и тя не е изгоряла.
към текста >>

Голямата комета от 1843 година е минала само на 187,000 километра от неговата повърхнина, като е летяла с една скорост от 586 километра в секунда - тя също е оцеляла.
Те смятат, че едно тяло по-близо до Слънцето от Меркурий би изгоряло. Това нещо не е вярно, защото близо около Слънцето, в доста разтеглена елипса се движи кометата „Еике”, която в един период от около три и половина години обикаля около Слънцето. Когато тя дойде в Перихелий, т. е. най-близо до Слънцето, тя идва от него само на 600,000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 187,000 километра от неговата повърхнина, като е летяла с една скорост от 586 километра в секунда - тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето, и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той дойде най-близо до него - в Перихелий, се забелязват известни смущения в пътя му. Тези смущения астрономите сега ги обясняват с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Щом е така, тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на планета, пo-близо до Слънцето, както това и при други случаи е било.
към текста >>

Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето, и тя не е изгоряла.
Това нещо не е вярно, защото близо около Слънцето, в доста разтеглена елипса се движи кометата „Еике”, която в един период от около три и половина години обикаля около Слънцето. Когато тя дойде в Перихелий, т. е. най-близо до Слънцето, тя идва от него само на 600,000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 187,000 километра от неговата повърхнина, като е летяла с една скорост от 586 километра в секунда - тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето, и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той дойде най-близо до него - в Перихелий, се забелязват известни смущения в пътя му. Тези смущения астрономите сега ги обясняват с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Щом е така, тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на планета, пo-близо до Слънцето, както това и при други случаи е било. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина в известна степен е голяма, то е, както отбелязват астрономите, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават.
към текста >>

8. 14. ХАНО - ПЛАНЕТАТА ЗАД ПЛУТОН

ТОМ 19

В 1951 година видният американски астроном Джон Брнди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, той е констатирал сериозни смущения в нейния път.
Защото вече много години подред астрономите забелязват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съществуват на точно изчислените данни за тях. Тези планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в пътищата на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици се намира планета зад Плутон, която както той стига до извода, да не е по-малка по маса и размер от Юпитер. И че тя обикаля около Слънцето за около 450 земни години. В 1951 година видният американски астроном Джон Брнди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, той е констатирал сериозни смущения в нейния път. Тези смущения той не е могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма планета зад Плутон. За тази планета той също изчислил, че се намира от Слънцето на около 78 астрономически единици и че обикаля около него за около 480 години. В 1971 година се получи едно смущение в научните списания, че видният мексикански астроном и математик Хасино Амор да се отбелязва, че зад планетата Плутон се намира планета, която той също определя, че е със значителна маса и е на едно разстояние на около 60 астрономически единици. Тази зад плутонова планета той нарекъл „Хано”. Име, което и ние приемаме.
към текста >>

9. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

С този телескоп той започнал систематически изследвания, наблюдения на звездното небе, където открил неотбелязано до този момент светило, което отначало той помислил за комета.
249 ÷ 250, 498 ÷ 499. Планетата Уран е първата планета от този етап на отрицанието. Астрологическият й знак е кръгче, над него кръст, заграден от две дъги: . На нашето звездно небе, при най-голямата си близост със Земята се вижда като звезда от шеста величина, което ще рече, че с обикновено невъоръжено око не може да се види. За съвременните хора е открита на 13 март 1781 година от английския астроном Уилиям Хершел, с направеният от него с помощта на своя брат и сестра за пръв път огледален телескоп- рефлектор. С този телескоп той започнал систематически изследвания, наблюдения на звездното небе, където открил неотбелязано до този момент светило, което отначало той помислил за комета. В последствие се убедил, че това е планета от слънчевата система и я назовал УРАН. Средно разстояние на Уран до Слънцето е 2,863,100,000 км - два милиарда, осемстотин шестдесет и девет милиона и сто хиляди километра, което е повече от 19 пъти разстоянието от Земята до Слънцето, и слънчевата светлина би пътувала до нея за около 160 минути. Това грамадно разстояние на планетата от Слънцето, определя именно нейното отношение - естеството на силовото поле, фокус на което е тя, да бъде далеч, много далеч от порядките на разумния свят, център на което е Слънцето. Най-интересното и единствено засега в цялата Слънчева система е, че наклона на плоскостта на екватора към плоскостта на неговата орбита е 98°, което показва, че оста на въртенето му се почти слива с плоскостта, в която той се движи и че движението около оста му е обратна на настъпателното му движение. Графически изразено имаме следното: При това положение на оста - легнала в плоскостта на орбитата му, се създава много странно положение на годишните му времена.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Някой казва: Аз искам да бъда комета, да сьм свободен.
И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му сьздават импулс към постоянно растене. Едно трябва да знаете: всеки човек има орбита на движение, от която никои не може да го измести. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, Луната, Слънцето, както и всички останали планети, имат свой определен път на движение, своя орбита. Никои никого не може да измести от неговия път, нито може да го засенчи. Някой казва: Аз искам да бъда комета, да сьм свободен. Да, но и на кометите пътят е определен. Има комети, които минават от една система в друга, правят връзка между тях. Тъй, щото, ако поддържате кривата философия, че някои може да ви извади от пътя ви, това показва, че вие сте в положението на падащите звезди, които нямат посока, нямат определен път на движение. Ако може някой да ви измести от вашия път, това показва, че вие нямате никаква тежест. Ако се качите високо в пространството, ще видите, че Слънцето не се върти, както нам се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу.
към текста >>

11. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените.
Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам предвид седемте планети: Венера, Юпитер. Марс. Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането им на Земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, „заминаване”. Човек се явява на земята и изчезва, като кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някой се произнесоха, че тя предсказва свършването но света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската воина, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка гя помете много хора „Блажени чистосърдечните”. В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава.” 4.
към текста >>

12. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството.
Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някои човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно, и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сили и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи, има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето, например, затова има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове, освен Слънцето, които действуват невидимо. Ако ние в даден случаи се приближаваме към някои човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
към текста >>

Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството?
Ако чрез сърцето си обикнете някои човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно, и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сили и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи, има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето, например, затова има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове, освен Слънцето, които действуват невидимо. Ако ние в даден случаи се приближаваме към някои човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо, може би, той ще ни нагорещи и ще ни предаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.
към текста >>

Ако една комета отива към Слънцето, например, затова има други причини, факторът не е Слънцето.
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сили и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи, има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето, например, затова има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове, освен Слънцето, които действуват невидимо. Ако ние в даден случаи се приближаваме към някои човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо, може би, той ще ни нагорещи и ще ни предаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т. е ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук-оттам, но винаги ще следваш своя път.
към текста >>

13. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Някоя комета се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около Слънцето, защото то я привлича.
В слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията, с естеството на самата планета. Там хората са други, не са като нас. Земята е най-ниското е, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти. 26 ноември 1985 г. Някоя комета се движи в пространството, дойде до едно място и се завърти около Слънцето, защото то я привлича. След това се отдалечава в пространството и може би след хиляди години тя пак ще се върне на същото място. Коя е онази сила, която я привлича към Сльнцето, и коя е силата, която я отблъсква? Вие мислите, че този въпрос няма никакво отношение към вас и че Слънцето, Луната, планетите, звездите, йерархиите, съществата от разумния, невидим свят нямат никакво отношение към вас? Целия Всемир упражнява влияние върху вас. 27 ноември 1985 г.
към текста >>

14. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

- Преди милиони, милиони години - продължа той, - когато на Слънчевата система е царувал мир, пролет и младост, безгрижие, една грамадна комета - пратеница на черното слънце, е навлязла в сферата на нашето.
- Всичко това ми звучи странно и непонятно - казах аз. - Чувал съм, че са правени разкопки и са намирали кости от чудовища вкаменели, но точно от кои и какви са - не зная, аз съм малко слаб в геологията. - В палеонтологията искате да кажете? - каза той. - Може - усмихнах се аз безгрижно, - все някоя «логия». - Преди милиони, милиони години - продължа той, - когато на Слънчевата система е царувал мир, пролет и младост, безгрижие, една грамадна комета - пратеница на черното слънце, е навлязла в сферата на нашето. - Черното слънце! - възкликнах аз. - Това ми звучи като да каже някой «топлия сняг»... Не се ли шегувате? Той ме погледна сериозно. - Бих могъл да се шегувам, ако искам, но мен ми е доста нужно времето, за да го прахосвам по тоя начин... Ами че тъмните слънца съществуват, както и светлите... Нали знаете, че има тъмна част на спектъра - невидима.
към текста >>

- Дошла голямата комета, пратеницата на това тъмно слънце, и първата й среща е била с планетата между Марс и Юпитер.
Това са две различни неща, но и двете - възможни и осъществени. И тъкмо светлото слънце е, което трябва да ви накара да мислите, че има и тъмно. Нали истинското вино е, което дава възможност да съществува и фалшивото?... - Може, логично е, но аз никога не съм го помислял и ми е трудно да си го представя - даже, право да си кажа, и да са го помисля. Но нищо, Вие говорете, а аз ще питам и ще се мъча да си представя, а което не зная и не мога, ще Ви питам. - Дошла голямата комета, пратеницата на това тъмно слънце, и първата й среща е била с планетата между Марс и Юпитер. От нещастната планета останали само късове, които и досега свидетелствуват за страшното разрушение, което е последвало. Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината.
към текста >>

- Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават?
- Може, логично е, но аз никога не съм го помислял и ми е трудно да си го представя - даже, право да си кажа, и да са го помисля. Но нищо, Вие говорете, а аз ще питам и ще се мъча да си представя, а което не зная и не мога, ще Ви питам. - Дошла голямата комета, пратеницата на това тъмно слънце, и първата й среща е била с планетата между Марс и Юпитер. От нещастната планета останали само късове, които и досега свидетелствуват за страшното разрушение, което е последвало. Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама.
към текста >>

15. XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»

ТОМ 20

Вървя, като че ли съм комета някаква - дълга опашка от мисли ме следват като сенки.
И спомням си думите на Учителя: «Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно. Силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.» А в мене? Кое е по-силно, питах се аз и надничах във водите на езерата. Опивах се от изгледите на далечината. Витоша се виждаше като малка купчина със задимени върхове. Вървя, като че ли съм комета някаква - дълга опашка от мисли ме следват като сенки. Гледам небето, което е тъй ясносиньо тук, далечния шир, красивите сини очи на планината - и никой от тях ми не отговаря, а ми се струва, че се вливат в душата ми нови струи живот, които носят в себе си всичко онова, което не ми е достигнало... О, ако всички имаха пълнотата на душата, която сега имам, ако всички биха могли тъй да се радват пред тези велики страници на природата, ако биха могли да чуят светлите и силни мисли на Учителя - хората не биха се преследвали, убивали, ненавиждали! Самата тая светлина би ги обгърнала отвсякъде и би стопила омразата, би отгонила тъмнината, би вляла радост във всички души. Колко съм благодарен на Учителя, че ми даде възможност да дойда и живея тук, на тая височина! - и физическа, и духовна! Прибиращ се вечерта, аз мисля за «дома» - малката палатка на брега на езерото, близо до другите палатки и големите блокове, които от милиони години надничат във водата на езерото, чакащи сякаш да зърнат нещо отдавна желано.
към текста >>

16. 26. По повод едно предсказание

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

За тази скъпоценност се грижат специални същества, човекът не е комета скитаща без път и цел и без определена мисия.
На този въпрос Учителят се спира през 1919 година и за Него като че ли никак не е важно, какво ще се случи на 17.XII според американския учен, за Него е важно, какво ще стане с човека, дори ако това предсказание съвсем не се сбъдне. Какво ще се случи с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и дух. Онова, което променя земята и небето не стои далеч от човека. В този скъп съсъд има нещо, което е премного ценно. Човекът участвува в целокупния живот, той е клетка от космическия човек. За тази скъпоценност се грижат специални същества, човекът не е комета скитаща без път и цел и без определена мисия. Кога ще се случи катастрофата, как ще стане тя? Всеки би задал този въпрос и Учителят щеше да отговори: “В човешките общества”, там щеше да има големи петрубации. Ония, които бяха Негови съвременници, родени в първите години на нашия век, бяха свидетели на всичките събития по света, чийто сигнали макар и бавно са стигали до тях - ние бяхме в това число и бяхме свидетели не на една световна катастрофа, ние преживяхме най-острите конфликти и опитахме всичката жестокост на века. Ако на Земята имаше сеизмограф за обществените и политическите борби, стрелката през никое време не би била така неспокойна и тревожна, както през нашето столетие. Нашето впечатление е, че през никое време човечеството не бе преживяло такива напрежения и вътрешни противоречия.
към текста >>

17. 7. Задачата на Школата

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Човекът не е случайно същество като комета без цел и без път.
Псалмопевецът нарича човека - синове Божи. Христос нарича себе си - Син Божи. Бог казва: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Към тази Велика разумност човек има отношение. Немислимо е развитието на човека без тези отношения. Човекът не е случайно същество като комета без цел и без път. Човекът е роден не само, за да живее, но и за да учи и да се развива, за да овладее един ден великата наука, как да изправи отношенията си към Великата Първопричина - това е крайната цел. Ако отношенията към бащата на земята, които за един кратък живот му е направил голямо добро, са нещо естествено, което се подразбира от само себе си, колко повече отношенията на човека към Първата причина трябва да бъдат определени, естествени, категорични, като се има пред вид, че към човека от незапомнени времена се излива непрестанно любовта?... До какви невероятни и безсмислени заключения стига човек, когато се опитва да твърди, че зад човека никой не стои, а зад целия разумен мир, зад целия живот се стеле нищото, празното. Не желаем да спорим и да убеждаваме, ние само съпоставяме отношенията, които съществуват на земята. От реалните и познатите отношения, ние изхождаме, за да поясним идеята.
към текста >>

18. 28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Важното беше да се преодолее страшния момент, че си сам, изоставен, блуждаеща комета без път и без цел.
Усещаш колко слаби са били твоите стволи на млада бреза и колко еднакво са те шибали и ветровете и бурите, не по-малко и глухата безнадеждност на безмълвието. Преживял си не една депресия и Слова на Бога, не си бил само по това време и знаеше, че не е случайно, знаеше, че сезоните се сменяваха и времето еднакво те удря и милва. Беше предупредителен сигнал - в началото на един път, който минаваше през страниците на библейските сказания, който породи неизбежните перипетии и завои, които ти предстояха, за да минеш. Не се уплаши тогава, не се плашиш и днес: “една земя неустроена и пуста - суша и вода, небе и небесни тела, трева и цветя, дървета и храсти, животни, риби и птици небесни - едно огромно строителство, пренесено сега от голямо - Великото към великото малко от цялата земя, към твоята малка планета, която се движеше в два квадратни метра човекът - ученикът, който започва началния ден след като беше уловил първия лъч на изгряващото слънце и бе опитал първата глътка от живата вода на познанието. Нищо вече не бе в състояние да те спре да не застанеш на това място и да започнеш голямата работа - твоята, личната. Важното беше да се преодолее страшния момент, че си сам, изоставен, блуждаеща комета без път и без цел. Обезценено е всичко и си гол и бос, беден и богат, забравен и изоставен. Загубил си всичко. Земята неустроена и пуста. Животът ти -пустиня, а ти жаден бедуин, копнеещ за оазис. Картината е дадена ясна, релефна и недвусмислена.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76515197753906