Търсене в текстове за 'Книжовен'

Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка.

А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело. Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички.
към текста >>