Търсене в текстове за 'Книжовен'

През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език.

През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език.
Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г.
към текста >>

Голяма част от тях са напечатани по стенографските бележки и обемат стотици томове - изключителен за историята на духовните движения богат книжовен фонд. А.

Голяма част от тях са напечатани по стенографските бележки и обемат стотици томове - изключителен за историята на духовните движения богат книжовен фонд. А.
В Америка (Харвард) следва теология и медицина. Години наред се занимава с обширни френологически изследвания сред българския народ. Към 1910 г. основава свободното духовно общество Бяло Братство. До последните дни на живота си (27.12.1944 г.) Беинса Дуно държи беседи. Голяма част от тях са напечатани по стенографските бележки и обемат стотици томове - изключителен за историята на духовните движения богат книжовен фонд. А. Орлов (Псевдоним на Димитър Кочев) София, 1968 г.
към текста >>

А той издаваше беседи и лекции на Учителя, но редактираше Словото му, понеже смяташе, че това трябва всичко да се осъвремени съгласно новия книжовен език.

А той издаваше беседи и лекции на Учителя, но редактираше Словото му, понеже смяташе, че това трябва всичко да се осъвремени съгласно новия книжовен език.
Точна така беше. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 846, точки 7, 8, 9, стр. 851, точка 17, 18, 19. 4. Павлина Даскалова взима оргинала и отива и го предава на Стефан Калайджиев да го набира. А той издаваше беседи и лекции на Учителя, но редактираше Словото му, понеже смяташе, че това трябва всичко да се осъвремени съгласно новия книжовен език. Той бе изпратен да променя Словото и да руши. Предупредих я да не дава на него, да не дава на онези от Варна, които също променяха. След известно време се срещам с Теодора Шкодрева и научавам от нея, че материала Павлина е предала на онзи, който бе враг на Словото. Значи отново ме излъга. Наредих на Теодора да направи опит и да вземе оригинала.
към текста >>

Има принос за оформяне на българския книжовен език.

"Македония" (1866-1872). Събира народни песни и пословици. Включва се в борбата за независима българска църква. Участва в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция. Избран е за почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Има принос за оформяне на българския книжовен език. Преводачите са разполагали с оставените от К. Фотинов преведени Битие, Псалми, Притчи и Еклесиаст. Те са започнали с прегледа, поправката и редакцията на Новия Завет, който е бил отпечатан в малък формат през 1866 г. в Цариград. Книгопродавците на Мисията само за един месец в Пловдив са били продали 3624 екземпляра, а в Стара Загора - 896.
към текста >>

Писание, защото е много отдавна преведено от хора много по-способни и добросъвестни, хора, известни не само на българския книжовен свят, ами и на целия български народ.

Та възможно ли е такова нещо? Какъв ще да е тоя превод? " "Ветеран" напомнюва, че "в началото на XVII век 47 души учени на старите езици англичани, се захванали за превеждането на Св. Писание на английски език, и едва в продължение на шест години превели цялата Библия. Техният превод досега се употребява в Англия и Америка." "Поради изложените причини, казва Ветеран, няма никаква нужда да се превежда на български Св. Писание, защото е много отдавна преведено от хора много по-способни и добросъвестни, хора, известни не само на българския книжовен свят, ами и на целия български народ. Ако е причината за някои неясности в превода, за някои печатни погрешки, за някои пропуснати от известни местни наречения, или от старо-български език форми, при всичко, че досега никой не е споменал за такива, то вместо да се състави комисия да превежда изново от руски, по-добре щеше да бъде да се съставяше една комисия от вещи хора по елинския, латинския, руския, стария и новия български езици, а такива човеци има между нас, и тая комисия да прегледа и направи съществующия превод (ако трябва да се поправя), като му измени и правописанието, понеже то е употребявано преди Освобождението. Ние желаем да напомним на Ветеран, че в най-новото издание на Библията (малък формат) от 1896 г. правописанието е изменено. Нека се помни, че въпросът за българският правопис не е още окончателно решен. Внушението на Ветерана за съставянето на комисия от вещи по някои от старите езици хора, за да прегледа и поправи съществующия български превод на Св.
към текста >>

Секой един прилично облечен колонист възмущаваше чак душата на Арендоренко; секой един книжовен българин, както и секоя една новопоявивща се книга на български език силно му мътеше кръвта.

Той гледал на българските колонисти като на народ от друго племе и вяра, народ чужд, който е получил от Россия някои права без да и е в нещо заслужил. И заради това той на тях иначе не гледаше, но като народ, който живее в Россия по милости; а тя ги храни, възпитава, старае се за тях, без те да й до някога за това да заплатят. И при това понятие, Арендаренко не наричаше иначе колонистите, освен: Дармуеди476, Татари477 и Бусурмани478. Арендаренко гледаше нна българите като народ исторически порабощен479 и токова поробощение намираше твърде пътно480. Този человек естетсвено не желаеше благополучието на колонистите и заради това той не желаеше да ги види на друго поприще освен на земеделческото; не желаеше да ги види на друга степен освен на тая, на която са били от първен, след като са се населили в тойзи край. Секой един прилично облечен колонист възмущаваше чак душата на Арендоренко; секой един книжовен българин, както и секоя една новопоявивща се книга на български език силно му мътеше кръвта. Но сичко това още не беше нищо. Арендоренко, когото беше много страх от учените, да не му до някога копаят яма, като зловреден человека на народа и на образованието, закриваше училищата, които той завари при своето постъпване открити. Когато постъпи управител, над 80 български колонии, той намери около 40 училища устроени и наредени при работливото попечение на благодетелите на Бесарабските колонии Инзова и Буткова. Той при щастливото си управление в поверените му колонии остави от 40 само на 17. Но според чевръстата си ненавист, той и тия останалите щеше да затвори, ако не беше побъркала Кримската война, и ако не беше решила съдбата да останат половината колонии в Молдава; и на конец същата яма, която копаеше за колонистите го прекарапична481.
към текста >>