Търсене в текстове за 'Книжнина'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Един селянин ми каза: „Ние знаем, че всички при Вас ще дойдем.“ Между селяните трябва разумна работа, между тях трябва да се разпространява книжнина.
Всеки, който дойде да възприеме Божественото учение, ще забрави за консервите. Служенето на личността е да стоиш в гроба, а служенето на Бога е възкресение. Сега светът се нуждае от отдушници. Добрите хора са отдушници. Ако те си заминат, всички ще загинат. Един селянин ми каза: „Ние знаем, че всички при Вас ще дойдем.“ Между селяните трябва разумна работа, между тях трябва да се разпространява книжнина. Българинът е устроен така: каквото е чел, ще го каже на другите. На много широк фронт се води борбата между старото и новото. Друг изходен път освен този няма. Има доста готови хора в света.
към текста >>

2. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр.
Взаимно запознаване. Те са народни учители, които на минаване през Езерата се отбиват в лагера. Колко са любознателни! Нали учителството е една от най-будните, най- идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: „Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие.
към текста >>

3. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
към текста >>

4. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилството, както е предадено в апокрифната книжнина 137
Първи стъпки на движението 55 Начало на конфликта 71 Разпространение на Богомилството в България и извън нейните предели 79 Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение 101 Богомилството като християнско учение (Космогонично учение) 125 Богомилството, както е предадено в апокрифната книжнина 137 Тайната доктрина на богомилите - Богомилската космогония 145 Кратки бележки за древните космогонии 145 Богомилска космогония 153 Дуализмът на Богомилството 154 Принципът на полярността - основа на Легендата за Сатанаил 155
към текста >>

5. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина.
Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии. И в единия, и в другия случай у Бояна са на лице известни езически вярвания и тайнства." Преди Пундев също се споменава за възможна връзка между Боян и богомилите от Н. Шейтанов. еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет." Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин."
към текста >>

6. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина.
Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, изнасяна от Посветените на всички времена — мисълта за значението на Чистотата в Пътя на окултното развитие и Пътя за нейното придобиване. Това са богомилските книги, написани от Михаил Унгарец. Наред с Никита Странник във Византия е работил и един малоазиец, наречен Василий Византиец. По занятие той е бил ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи и е работил при Боян още през времето на неговите школски дни. Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина. Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците. Когато тези ученици излезли да разпространяват учението, което трябвало да разрушава и гради едновременно, Василий бил пратен за ръководител на братството в Кипър. Там делото имало нечуван успех между гърците и островяните. Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят. Дълги години работил Василий Византиец в островите, обикалял повечето Малоазийски брегове, минавал често през Александрия, Крит и Малта, дето имало три братства, ръководени от негови близки ученици.
към текста >>

7. OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Популярната богомилска книжнина е била нагодена според разбирането на народа и под форма най-достъпна за народа.
Това е закон за всички окултни школи. Защото и Християнството беше една окултна школа и на учениците Христос говореше по един начин, а на народа вън от школата говореше по друг начин. И това, което е останало сега от Християнството, е само неговата екзотерична страна, а езотеричното учение е скрито. Под влиянието на езотеричното учение на Християнството, което не пропадна, а се скри от света в своите вътрешни убежища, се породиха ред ордени, за които споменах по-рано. Едни от тези ордени, както казах, са богомилите, розенкройцерите, илюминатите, катарите, албигойците и др. Популярната богомилска книжнина е била нагодена според разбирането на народа и под форма най-достъпна за народа. Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание. За целта богомилите имаха и оригинални свои творби, но също така използваха и такива творби, предадени от миналото от други окултни и мистични школи, които минават като народно творчество, защото обикновено нямат автор. Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот.
към текста >>

Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е.
Под влиянието на езотеричното учение на Християнството, което не пропадна, а се скри от света в своите вътрешни убежища, се породиха ред ордени, за които споменах по-рано. Едни от тези ордени, както казах, са богомилите, розенкройцерите, илюминатите, катарите, албигойците и др. Популярната богомилска книжнина е била нагодена според разбирането на народа и под форма най-достъпна за народа. Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание. За целта богомилите имаха и оригинални свои творби, но също така използваха и такива творби, предадени от миналото от други окултни и мистични школи, които минават като народно творчество, защото обикновено нямат автор. Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот. Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е. държат не на буквата, а на вътрешния смисъл. Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо.
към текста >>

книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават.
Едни от тези ордени, както казах, са богомилите, розенкройцерите, илюминатите, катарите, албигойците и др. Популярната богомилска книжнина е била нагодена според разбирането на народа и под форма най-достъпна за народа. Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание. За целта богомилите имаха и оригинални свои творби, но също така използваха и такива творби, предадени от миналото от други окултни и мистични школи, които минават като народно творчество, защото обикновено нямат автор. Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот. Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е. държат не на буквата, а на вътрешния смисъл. Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо. И това, което знаем за тях, го знаем от техните противници, които винаги го предават в карикатурна и изопачена форма, както се прави и днес, когато се критикуват идеите и принципите на Бялото Братство.
към текста >>

8. Отношението на Богомилите към децата ~ Богомилите и тайните науки - Влад Пашов (1902- 1974)

В средновековната апокрифна книжнина се срещат и гадателни книги като Коледник, Гръмник и др., в които се описва какво ще се случи през дадена година, било с хората, било с животните, било с културите по полето, какво ще е времето през тази година и пр.
Богомилите и тайните науки Някои от враговете на богомилите ги обвиняват, че се занимавали с гадателство, чрез което прониквали до лековерните и суеверни прости хора, които били още под влияние на езичеството, в което се практикували различни гадателски изкуства. Това обвинение е профанизиране на един факт, но все пак е показателно, че богомилите са се занимавали с окултните науки, които противниците наричат гадателски. Значи, те са се занимавали с астрология, хиромантия, физиогномия, кабала и прочее, което се потвърждава и от факта, че те приемали учението за четирите елемента, което стои в основата на окултните науки. И не може да бъде другояче, щом като са имали връзка с манихеите и неоплатониците и щом от тях са произлезли розенкройцерите, в чиито среди се развивала астрологията и алхимията с голяма дълбочина. В средновековната апокрифна книжнина се срещат и гадателни книги като Коледник, Гръмник и др., в които се описва какво ще се случи през дадена година, било с хората, било с животните, било с културите по полето, какво ще е времето през тази година и пр. Това ясно показва, че те са се занимавали с мондиалната и метереологична астрология, която дава такива прогнози, с която се е занимавал и знаменитият астроном Кеплер. Така че, това обвинение, което се приписва на богомилите като грях, е още е едно доказателство, че те са окултно общество, което се е занимавало с различните окултни науки.
към текста >>

9. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

Какво нещо е апокрифна книжнина
Какво нещо е апокрифна книжнина Професор Иван С. Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род.
към текста >>

10. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА В глава: Основания, че Богомилството е окултно учение аз цитирах какво казва професор Марковски за апокрифната книжнина. Той казва, че тя е от окултен характер и говори символично, като символите трябва да се превеждат, за да бъдат разбрани. Много пъти вече подчертах как трябва да се разбира богомилския дуализъм, а именно като приложение на закона на полярностите, както за обяснение на процесите и явленията в Битието, така и за обяснение на проявите в живота. Доброто и злото, духът и материята са само форми на проява на Незнайния Бог на Битието. Доброто и злото, това са само два Принципа, чрез които се проявява Абсолютния Дух на Битието, за реализиране на Своите идеи и планове.
към текста >>

В глава: Основания, че Богомилството е окултно учение аз цитирах какво казва професор Марковски за апокрифната книжнина.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА В глава: Основания, че Богомилството е окултно учение аз цитирах какво казва професор Марковски за апокрифната книжнина. Той казва, че тя е от окултен характер и говори символично, като символите трябва да се превеждат, за да бъдат разбрани. Много пъти вече подчертах как трябва да се разбира богомилския дуализъм, а именно като приложение на закона на полярностите, както за обяснение на процесите и явленията в Битието, така и за обяснение на проявите в живота. Доброто и злото, духът и материята са само форми на проява на Незнайния Бог на Битието. Доброто и злото, това са само два Принципа, чрез които се проявява Абсолютния Дух на Битието, за реализиране на Своите идеи и планове. В окултизма тези два принципа се наричат Първи и Втори.
към текста >>

Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите.
Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория. Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят. А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено. Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга. А богомилите са си служили и с легенди от по-стар произход. Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово.
към текста >>

За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост.
А богомилите са си служили и с легенди от по-стар произход. Такива са Видение Исаево, Книгата на Еноха и Откровение Варухово. От богомилски произход е т.нар. Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите. В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония. За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост. Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти.
към текста >>

Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост.
От богомилски произход е т.нар. Катарски требник, който говори за методите на работа у богомилите. В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония. За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост. Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието.
към текста >>

В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина.
В Тайната книга и във Видение Исаево се изнасят някои от принципите на богомилската космогония. За да разберем характера на богомилската книжнина, ще предам с мои думи една мисъл от Учителя, който казва, че богомилите някога, в минали прераждания, са били ученици на Херметичната мъдрост в Египет, откъдето са почерпили тази велика Мъдрост. Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят.
към текста >>

Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена.
към текста >>

11. ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога.
Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма.
към текста >>

12. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922). Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й.
към текста >>

13. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина.
Някои изследователи свързват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източници Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездието Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост. Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина. Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов. И неговото място в кохортата на Божиите Избраници е особено важно по простата причина, че той е наш съвременник.
към текста >>

14. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока.
Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им. В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на отечественофронтовското правителство.
към текста >>

15. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство.
Учениците на Кирил и Методий имат два учебни центъра. Единият е в Търново, а другият - в Охрид, Македония. В прекрасния град Охрид живее и работи ученикът на Кирил и Методий Климент Охридски. Търновският център има влияние за Северна България, а Охридският - за Южна България и Македония. В Охрид е центърът на духовната академия, която превежда и разпространява с новата азбука на Кирил и Методий свещените книги. Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство. Югозападна България с център Охрид последна се предава. Така че българщината се простира на север от Дунава до Егейско море, цяла Македония до Тесалия и Албанските планини. Неслучайно Софийският университет носи името „Климент Охридски“. Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на народите и да се изпълняват на него. Така че България и славянството изпреварват с девет века Реформацията.
към текста >>

16. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

А най-важното - пръснаха книжнината.
Идват от Франция, от Америка и не знам още от кои държави. Защото за нашите хора по- рано на „Изгрева“ имаше много постройки, макар и малки. Имаше къде да се спи. „Изгрева“ - то беше цяло селище, там беше салонът на Братството. Събориха салона, разтуриха нашето поселение, разпъдиха нашите хора насам-натам. А най-важното - пръснаха книжнината. Тя беше с камиони, много големи складове имаше за нея... А след години, към 60-те, стана още едно изземване на книги в страната - в един и същи ден, в един и същи час. То беше през януари, по тъмно още дойдоха да чукат при мене. Бе взето всичко от склада на „Братството“... Чаках да дойде туй време, днешното, и то дойде, ала моите сили са на изчерпване. Дано тук въздухът ме възвърне. Завчера намерих една статия, аз получавам много издания на български и руски език, заглавието е такова „Моята стая - моят убиец“, от лекар сигурно е писана.
към текста >>

17. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия.
Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език се наричат Божи пратеници, пророци, ясновидци, Кришна, Махатма, на съвременен научен език Религиозен гений. Дънов, аз видях, както казах най-първо, на вечерята, а после като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, съединява изобилна подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник, или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Дицето му внушава силна воля, железни нерви, и изпод дългите вежди гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме владее общолюдието с голяма сила. С почит; неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал. За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности. Две неща издигат Учителя на Бялото братство до български фактор от историческо значение: Първо неговото прихватливо учение.
към текста >>

Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири.
Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература. Следва филология в Женева. Четирийсет годишна дава рамо на зациклилия Пенчо Славейков и живее с него в Париж. След това отново живее в Женева. Секта и борба за парсата за свещите! Как пък не! Ето какво я вълнува: „Учителят Дънов излиза от същите предпоставки на мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога той не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам да провери неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие.
към текста >>

18. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите.
Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше. Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови пътеки за проучване. В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро. Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите. Неотдавнашният превод на серията от томове „Свещените книги на Изтока“ на професор Макс Мюлер, които повдигаха интереса към тази област, бе неотшумяло събитие. Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо. В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския вестник „Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк. Излизаха спомени за Емерсън. Преиздадено бе голямото му есе за духа на град Бостън.
към текста >>

0.35373997688293