НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
126
резултата в
79
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа
книжнина
да се прехвърля през двора и да се пази при Него.
Направиха всичко това, без да ни дадат право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици, които живееха на "Изгрева". Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров.
При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа
книжнина
да се прехвърля през двора и да се пази при Него.
Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци.
към текста >>
2.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана
книжнина
от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя.
Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата.
Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана
книжнина
от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя.
Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога. Всички знаеха, че в Божиите решения няма обратни действия. Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за изпълнение Волята на Бога.
към текста >>
3.
87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за
книжнината
.
Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови възможности, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов. Тъй че съветът не можа да се прослави много, а работата му беше посрещната с критика. Някои се обидиха и го напуснаха. Така той се разтури. По-късно през 1928 г .
беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за
книжнината
.
Бяха определили шестима: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев, дядо Благо и Жечо Панайотов, който трябваше да бъде секретар и да води кореспонденцията. Най-трудният въпрос бе за набиране на средства за отпечатване на беседите. Ежегодно се изпращаха писма в провинцията до братствата и се даваха различни съвети за набиране на средства. Като задача учениците трябваше в седмицата да дадат един общ трудов час за братска работа. Парите спечелени от него трябваше да се отделят за книги.
към текста >>
4.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
да се организира издаването на
книжнината
.
Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха. Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г.
да се организира издаването на
книжнината
.
Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини.
към текста >>
5.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата
книжнина
на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека.
Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека.
Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата
книжнина
на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека.
И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава.
към текста >>
6.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и средства, и условия, и
книжнина
, и Изгрева.
Комунистите възприеха много работи от Учителя, от Братството. А ето, гонят Братството. Ако комунистите бяха умни те щяха да пазят фиданката, която Учителят посади, като зеница на окото си. 92. Ние работим тук безвъзмездно. Бялото Братството изплаща наема на българите за условията, които дадоха на Учителя.
Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и средства, и условия, и
книжнина
, и Изгрева.
Те не искат Бялото Братство в България. Това не е хубаво за българите. Бялото Братство е Идея Въздесъща. Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ. Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи.
към текста >>
„За
книжнина
и пропаганда".
Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме. Всъщност за това ни и съдиха.
„За
книжнина
и пропаганда".
Те не можеха да ни простят това, че ние успяхме, въпреки всичкия контрол да отпечатаме беседите. Заслужава да понесем всичко това. Ние проповядваме Учението на нашия Учител с живота си. 94. Днес човечеството преживява пак „пленението на евреите". Днес пак има „Новохудоносор" и Данаил присъствува.
към текста >>
7.
ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Днес Бог присъства тук чрез Великия Учител и той, Борис, не се вслушва в думите Господни и ще плати за своето непослушание." „А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на българската
книжнина
и култура.
Днешният Борис III е същият дух и прероден Борис I, който навремето прие християнството и прие писмеността на Кирил и Методий. Но тогава, тогавашният Борис I послуша Бога, който му се яви, изпълни Волята Му и сполучи за себе си и за българския народ. Той жертва първородния си син и го ослепи, и го махна от престола, и го хвърли в тъмница, и го жертва, така както навремето Аврам жертва първородния си син пред лицето на Бога. Тогава той правилно реши задачата. Но днешният Борис му пречи родовата карма, както на Бурбоните, така и на Кобургите.
Днес Бог присъства тук чрез Великия Учител и той, Борис, не се вслушва в думите Господни и ще плати за своето непослушание." „А сегашният младенец Симеон е същият прероден дух на предишния цар Симеон, чрез когото започна златната епоха на българската
книжнина
и култура.
Но сега той има друга съдба. Той закъсня да се роди. Роди се много късно. Човек, когато закъснее с раждането си, пропуска благоприятните условия на живота. Така се получи и с него - той закъсня." „България повече няма да има царе и няма да бъде царство.
към текста >>
8.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Дойде времето когато всичко се иззе, всичко се срина, изгоря се много
книжнина
, но все пак останаха беседи от Словото на Учителя.
Присъствах и на други случаи, когато той не беше пак съгласен. Но освен Паша друг нямаше кой да работи. Останалите братя и сестри бяха се повлекли по съвсем други посоки, бяха дейни, организираха Изгрева, стремяха се да провеждат външни мероприятия, подготвяха се да настъпят на широк фронт, да проповядват Учението върху българския народ, че и в чужбина. Ама колко амбиции човешки видях тук на Изгрева и те опропастиха много хора. Накрая какво остана.
Дойде времето когато всичко се иззе, всичко се срина, изгоря се много
книжнина
, но все пак останаха беседи от Словото на Учителя.
И днес като четете тези беседи знайте, че това го четете благодарение на Паша, че тя отстоя и издържа до края. И то само с едното око, с което работеше, защото другото бе вече отдавна сляпо. След като си замина Учителя тя продължи да работи докъм 1950 г. след като бе затворена печатницата, а по това време ослепя и с другото око. Печатницата я затвориха властите, а пък Небето затвори очите на Паша и така тя остана сляпа, а на Изгрева вече нямаше печатница.
към текста >>
9.
9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА Учителят беше поставил една задача на учениците в Школата, да пущат всеки ден в една касичка по едно левче, която сума в края на учебната година да се внесе за
книжнина
, т. е.
9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА Учителят беше поставил една задача на учениците в Школата, да пущат всеки ден в една касичка по едно левче, която сума в края на учебната година да се внесе за
книжнина
, т. е.
за отпечатване на беседи, които всеки един да получи като абонамент. В тая връзка Учителят казал един път в сряда, навярно е било към края на учебната година, че всеки може да си внесе левчетата, които е събрал. Моите родители приготвили сумата, която били събрали и баща ми каза на майка ми: „Недке, ти ще ги занесеш! " Както решили, така и постъпили. Майка ми отишла да носи парите на Учителя.
към текста >>
10.
РАЗМИНАВАНЕ
,
Паша Белева
,
ТОМ 6
паднал голям сняг, дошли, почнали обиските през 1957 г., иззета била
книжнината
, която унищожили, а златото било конфискувано и Борис Николов влязъл в затвора през 1958 г.
Когато ставало въпрос да бъде приет Устава на Братството Георги Димитров казал на брат Стоименов; „Ще дойдеш ти, някой от вашето братство и един комунист и устава ви ще бъде приет". Решили брат Боев да отиде с брат Стоименов и Антов. Но било време за отиване на Рила. Дошла била Цанка и казала: „Нямаме време сега за тия работи, ние отиваме на Рила". Тогава се разболял брат Боев, на Рила 1949 г.
паднал голям сняг, дошли, почнали обиските през 1957 г., иззета била
книжнината
, която унищожили, а златото било конфискувано и Борис Николов влязъл в затвора през 1958 г.
до 1963 г. Сестра Паша Белева каза, че тя не е ходила много при Учителя. Достатъчно било като се обърне мислено към Него. Той й помагал винаги. Тя разказа как за пръв път като отишла на ул.
към текста >>
11.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
“ И тогава Антов дава братските имоти и както и цялата
книжнина
, които сме свидетели на всичко това, предава го на държавата и тогава държавата събра всичките тези беседи, а складове имаше.
1956-57 г. Така ми е останало в ума. Обаче Борис ударил на масата и казал: „Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени“. И той казал тогава: „Тъй ли?
“ И тогава Антов дава братските имоти и както и цялата
книжнина
, които сме свидетели на всичко това, предава го на държавата и тогава държавата събра всичките тези беседи, а складове имаше.
Борис само ги притежаваше, той командваше и тези беседи ги вдигнаха с 24 камиона, прибраха ги, какво ги направиха. Някъде са горили, някъде са крили и тъй. А пък парите... В.К.: Чувал съм, че са горили пари. Коя година? След промяната?
към текста >>
12.
12. Брат Руси
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Живееше на Изгрева и се занимаваше с продажба на
книжнина
.
12. БРАТ РУСИ Брат Руси беше нисък на ръст, имаше недъг, беше гърбав.
Живееше на Изгрева и се занимаваше с продажба на
книжнина
.
Продаваше книжки и от тях вземаше по някой лев, за да се прехранва. Беше смирен брат, добър брат. Дойде време, разболя се и след това си замина. Братята го погребаха както му беше редът в такива случаи. Точно по това време беше освободена южна Добруджа от Румънската окупация.
към текста >>
13.
20. Олга Славчева
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Сръбската пропаганда бе взела яростен курс към българската
книжнина
в този край.
20. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе родена в Цариброд. След Първата световна война това българско население остана към Сърбия.
Сръбската пропаганда бе взела яростен курс към българската
книжнина
в този край.
Учеше се и се пишеше на сръбски. А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше. Една година Олга решава да посети майка си, която е в Цариброд. Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата. Напълни я с беседи!
към текста >>
14.
12. Астрология и френология на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Вероятно съм ги взел от Атанас Николов, който беше наш приятел и имаше книжарница „Есперанто“ и той движеше някои от тия неща, които са свързани като
книжнина
, като книжарница и аз мисля, че от него взех тая книжка, може би 2-3 книжки, върху които на една от тях бай Иван ми нарисува, начерта връзката между астрологията и френологията и френологичната карта, която бай Иван също е издал, не издал, а ръководил издаването.
То за възстановяване аз мога да си го възстановя сам, това мога да си го начертая и т.н., но нямам оригинала. За мене беше ценното оригинала, а не копието и неговия хороскоп. Имам ли всички тези книжки, които той е издавал като творчество? При обиските на бай Иван са му правили особено много претърсвания и са му взели всичко. При него беше останала само тая книжка в два-три екземпляра може би или не знам, аз я имах в два-три екземпляра.
Вероятно съм ги взел от Атанас Николов, който беше наш приятел и имаше книжарница „Есперанто“ и той движеше някои от тия неща, които са свързани като
книжнина
, като книжарница и аз мисля, че от него взех тая книжка, може би 2-3 книжки, върху които на една от тях бай Иван ми нарисува, начерта връзката между астрологията и френологията и френологичната карта, която бай Иван също е издал, не издал, а ръководил издаването.
Колю Каишев е имал такива дарби да рисува. Да, например центъра където е обозначен, че човек има отношение към хумора, те са нарисували Чарли Чаплин. Нали, сега си спомням така това и всичките картинки, центровете са ги дали във вид на картинки. И къде е печатницата където се е печатало, това не зная, но знам, че нали двамата заедно Колю Каишев и бай Иван са инициаторите за издаване на тая френологична карта и аз я бях взел, бях си взел за мене един екземпляр, после ха за този, за оня и вече годините бяха такива, че Атанас можеше да приключи с книжарницата и аз му бях казал: „Абе колкото имаш дай ми ги тука“. Платих му ги и имах няколко, после раздавах, сега не знам може би имам още 1-2, които пазя.
към текста >>
15.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за
книжнина
или някакви разпоредби.
Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно". Но когато целунах десницата Му, неочаквано за самата мен се почувствувах тъй естествено отворена, че без всякакво стеснение, подхванах разговора непринудено, осведомих Го накратко в общи линии за себе си и затова как съм дошла без разрешение, като че се извинявах. Учителят слушаше усмихнат, видимо доволен (поне на мен така се стори) от начина, по който се представих, но от вълнение не запомних всичко, което ми е казал. Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само.
Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за
книжнина
или някакви разпоредби.
Защото бях учителка в Търновско - значи негласно Учителят ми даде да разбера, че съм приета и като ми подаде ръка, все тъй усмихнат добави: "Ще говорим още". Заредиха се богати, вълнуващи дни. Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя. Неговото Слово всеки ден бе все ново, песните, молитвите, срещи и запознанства с толкова много хора, всичко това ми говореше така, че аз се чувствувах необикновено раздвижена.
към текста >>
16.
26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
сутринта в 5 часа на Изгрева пристигнаха униформени служители на комунистическата власт и с решение на прокурора бе иззета цялата
книжнина
от складовете на Братството.
През 1950 г. излезна закон, с който се затвориха всички частни печатници. Чрез този закон бе спряна печатницата на Изгрева, чрез която се печаташе Словото на Всемировия Учител и така не можаха да се отпечатат останалите беседи от Словото Му. Това е четвъртото земетресение. На 6.Х.11.1957 г.
сутринта в 5 часа на Изгрева пристигнаха униформени служители на комунистическата власт и с решение на прокурора бе иззета цялата
книжнина
от складовете на Братството.
Бяха направени обиски по всички бараки на Изгрева и иззета цялата литература на Учителя. По същото време и в същия час бяха направени обиски в града София на наши приятели и бе също иззета тяхната литература. В същият този час и ден във всички Братства по цялата страна и в домовете на изтъкнати приятели бяха направени обиски и конфискувана цялата литература на Учителя. Беше посегнат върху Словото на Бога и изпратено за унищожение чрез претопяване или чрез изгаряне. Това бе петото земетресение, което разтърси не само София, но и провинцията.
към текста >>
17.
88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Значи Братският съвет ще се грижи за всички общи работи на Братството, Просветния съвет ще се занимава с
книжнината
на Братството и просветата, нали, а пък Домакинският съвет с домакинството на Братството.
Не че братския живот изключва черно на бяло, не че без това може да минеме щом живеем в едно общество, но не е това най-важното. Това е резултат, нашия братски живот може да бъде отразен нали в счетоводство, общият ни живот, но това да се постави като цел и като липса на доверие, аз го почувствах като обратно течение. И даже още същия ден го почувствах, като свърши събранието в което се избра Братския съвет. Тогава се избраха съветите. Братският съвет, горе-долу Просветния съвет и Домакинския съвет се избраха.
Значи Братският съвет ще се грижи за всички общи работи на Братството, Просветния съвет ще се занимава с
книжнината
на Братството и просветата, нали, а пък Домакинският съвет с домакинството на Братството.
Аз не бях избрана в Братския съвет, но в другите два съвета участвах. Иначе съм следяла всичко, което ставаше в Братския съвет, защото Паша участваше, тя споделяше и с други сме споделяли. Та така съм била в течение с всичко, което е ставало в нашия Братски живот след Учителя. В Братския съвет се избраха, как да ви кажа. То избора стана с посочване.
към текста >>
18.
X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
След това инкриминираха цялата ни литература и
книжнина
като ненужна.
Този данък го изчислиха от годините след заминаването на Учителя. Получи се голяма сума 500 000 лв. Братството нямаше такава сума и затова се оцени цялото братско имущество, движимо и недвижимо и то беше даже недостатъчно да покрие големия наложен данък. Ревизорите намериха нарушение в работата на Братския съвет и се заведе съдебен процес, при който председателя Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При приложението на социалистическите закони имаше несъответствия при отчуждаването на едрата градска собственост, но нищо не платиха.
След това инкриминираха цялата ни литература и
книжнина
като ненужна.
Всичко взеха за претопяване. И така се заредиха удар след удар над живота на братството. Останахме без всякакъв имот. Взеха ни всичкият имот, който беше останал. Като описахме всичкото братско имущество движимо, оцениха го и искаха да го продадат на търг.
към текста >>
При преследването на Георги Димитров, когато са правили обиски в жилището им, Учителят е приемал тяхната
книжнина
да се прехвърля през оградата на двора.
Всичко това направиха без да имаме право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици от Изгрева. Само на тези, които имаха частни имоти получиха съответни апартаменти в построените там блокове. Георги Димитров и Учителят дълго, години живееха на ул. „Опълченска" 66 в една къща.
При преследването на Георги Димитров, когато са правили обиски в жилището им, Учителят е приемал тяхната
книжнина
да се прехвърля през оградата на двора.
Когато Учителят напусна земята, по наша молба Георги Димитров разреши телеграфически от Москва тялото да се положи на Изгрева, защото и самият Георги Димитров е бил укриван в жилищната част в къщата на Учителя. След всичко това, което направи новата власт по отношение на Братството, дори поискаха да посегнат, да преместят тялото на Учителя от Изгрева. Но намериха се трезви хора, които не допуснаха това посегателство. Целият си живот Учителят беше клеветен, хулен, калян безмилостно. Духовенството го обяви за самоотлъчил се от църквата.
към текста >>
отнесоха 17 камиона
книжнина
.
се оказа неблагосклонна към нашето братство. Първите няколко години бяхме свободни да живеем на Изгрева и не бяхме обезпокоявани в нищо. Братският живот се проведе нормално, но когато почнаха да създават социалистическото законодателство нещата се промениха. Отчуждиха някои от имотите по закона, след това по други закони инкриминираха литературата ни на Изгрева. От Изгрева на 6.XII.1957 год.
отнесоха 17 камиона
книжнина
.
Наложиха голям данък и дори останахме длъжници. Като отчуждиха салоните започнаха да ни изселват от Изгрева. Признаха ни за верска общност, но без никакви права. В 1965 год. дори ни забраниха летуването на Рила.
към текста >>
19.
XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата
книжнина
има да изиграе известна роля.
Любезни братя и сестри, И втората годишнина на „Житно зърно" изтича. Предстои трета. От нашите лични усилия зависи дали тя ще бъде по-успешна от изтеклите. Всички млади братя и сестри помнят насърчителните думи, които Учителят изказа, когато ни държа своята хубава беседа на събора. Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл.
Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата
книжнина
има да изиграе известна роля.
Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година книжнината. Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината. Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета.
към текста >>
Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година
книжнината
.
Предстои трета. От нашите лични усилия зависи дали тя ще бъде по-успешна от изтеклите. Всички млади братя и сестри помнят насърчителните думи, които Учителят изказа, когато ни държа своята хубава беседа на събора. Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл. Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата книжнина има да изиграе известна роля.
Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година
книжнината
.
Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината. Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета. Днес жадните за светлина дирят книги.
към текста >>
При днешните условия най-годно средство се явява
книжнината
.
Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл. Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата книжнина има да изиграе известна роля. Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година книжнината. Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота.
При днешните условия най-годно средство се явява
книжнината
.
Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета. Днес жадните за светлина дирят книги. Такъв е духа на времето и ние трябва да го схванем. Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме трескава дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело. Желателно е списанието да се разпространи във външния свят.
към текста >>
20.
XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
До братята ръководители на кръжоците Любезни брат, Напоследък една група братя взеха присърце разрешението на жизнения въпрос относно нашата
книжнина
, нейното отпечатване и разпространение на по-евтина цена.
1934 г. От Братското книгоиздателство П.П. Беседата „Бъдещото верую на човечеството" Също може да се дават и на външни хора. * * * I 6. София, 9 ноември 1928 г.
До братята ръководители на кръжоците Любезни брат, Напоследък една група братя взеха присърце разрешението на жизнения въпрос относно нашата
книжнина
, нейното отпечатване и разпространение на по-евтина цена.
След като разгледахме съвместно този въпрос, нам се възложи да ви съобщим следното. Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето. Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр.
към текста >>
С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд
книжнина
/Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството.
Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето. Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството.
С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд
книжнина
/Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството.
Всяка работа, вършена от съзнание, че се работи за Господа, донася своето благословение. Понеже в самата идея, така изложена, да очакваме че тя ще ни донесе радост да видим добър плод. Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им. В кръжоците могат да се разменят мисли върху тая идея и ако се намери за разумна и навременна може да се пристъпи към реализирането й. Уверени сме, че всичко това ще намери и Вашето одобрение, та в най-близките дни да се пристъпи към приложение на идеята.
към текста >>
Съгласно молбата на участвуващите в Старозагорската сбирка, в София са определени шестима братя: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев и Жечо Панайотов, на които се възлага ръководството на
книжнината
ни.
За братското книгоиздателство: В. Пашов * * * 8. София, 20.11.1929 г. Любезни братя и сестри, Божията любов носи пълния живот! С настоящето имаме за цел да Ви съобщим и да Ви обясним известни положения, явили се с течение на дните след писмото ни от 15 януари т.г.
Съгласно молбата на участвуващите в Старозагорската сбирка, в София са определени шестима братя: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев и Жечо Панайотов, на които се възлага ръководството на
книжнината
ни.
Същите, заедно с определените от всеки кръжок в провинцията, ще се грижат за добрия ход на работите ни, като своевременно разглеждат възникналите въпроси. Последните двама от поменатите софийски братя ще се занимават с текущите неотложни работи и ще подписват окръжните писма, предварително разглеждани от казаните шестима души. И в бъдеще вноските и исканията на книги ще отправяте до брат Ж. Панайотов, ул. „Опълченска: № 66, който ще отговаря на всички запитвания и обяснения, които биха се поискали от провинцията.
към текста >>
Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на
книжнината
ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи.
Събираните суми, молим да ни се внасят своевременно за наше улеснение. Съобщаваме Ви, че беседите трета серия са под печат в Русе и ще се доставят от брат Ватев; ония настоятели, които ни съобщиха по колко броя искат от тази серия, ще знаят, че щом бъде готова ще им се изпрати направо от Русе. Оттук сме съобщили в Русе, где и колко броя са поискани, а ако имате нови искания, молим отправяйте ги до брат Ватев /улица „Видин" № 7 -Русе/. Нему ще се правят и изплащанията, по цената, която ще Ви се съобщи по-късно. Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време.
Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на
книжнината
ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи.
От страна на редакцията на списание „Житно зърно" сме помолени да ВИ явим, че Ви се изпраща 8 и 9 книжка от списанието, а 10 е под печат. Изпраща Ви се покана за записване абонати за петата годишна на списанието; разчита се веднага да съберете достатъчно абонаменти, които да подпомогнат незабавното издаване на първата книжка от V година, тъй като желание на редакцията е, да издадат / книжка до 22.Ш. Списъците на абонатите и сумите за града и околията Вида се изпращат от Вас - като настоятел, а записването на абонати да става от повече души. Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология"от тази библиотека, на абонатите. Може да се заемете да разпространявате тази книга - ще Ви се прави 30% отстъпка.
към текста >>
Искаме да ви обърнем внимание, че този каталог е важно събитие в нашата
книжнина
.
Русев П.П. За книгата „Хирология" пишете до Н.Нанков, бюро „Рекорд" бул. „Дондуков" № 16, да ви изпрати исканото число книги. София, 20 март 1929 г. Любезни братя и сестри, Изпращаме ви Каталог на нашите издания.
Искаме да ви обърнем внимание, че този каталог е важно събитие в нашата
книжнина
.
Предговора е писан на символичен език. Нашето общество трябва да се подготви на този по-висш начин на изразяване на идеите. Нека този каталог да се пръсне както в града, така и в околията между всички подходящи хора: учители, чиновници, младежите, работниците, в селата и пр. Освен това ви изпращаме и покана за събиране и абонати за 9,10 и 12 серии. Събиране на абонати за тези серии не трябва да става само в нашата среда но и във външните кръгове.
към текста >>
Като предаваме редица нови издания, ние влизаме в положението на всички братя и сестри, че те за да си набавят тази
книжнина
, трябва да отделят повече материални средства.
Изпраща ви се освен това и списък на тези наши издания, които са предназначени само за братя и сестри от школата. Този списък на книги да се оповести на всички братя и сестри от школата в града и околията, за да си набавят, докато ги имаме в наличност. Скоро излиза първия брой от петата година на „Житно зърно". Вярваме да се направят усилия за записване на абонати както в нашите среди, така и вън. Както направиха някои братя, полезно е тези, които желаят да подарят беседите на Учителя на някои читалища и да ги абонират на свои средства.
Като предаваме редица нови издания, ние влизаме в положението на всички братя и сестри, че те за да си набавят тази
книжнина
, трябва да отделят повече материални средства.
Но и сега ние апелираме към всички съзнателни братя и сестри редовно да си набавят изпращаната им книжнина, която се издава, понеже сега именно е важно да се издаде тази книжнина. С братски поздрав за братското книгоиздателство: /Подпис:/ Стоян Русев, Жечо Панайотов 9. София, 31 май 1929 г. Любезни братя и сестри, Божията Любов носи пълния живот! Известно Ви е, че внесените от абонатите суми, са за изплащане до 12 беседа от печатаната по настоящем девета серия беседи.
към текста >>
Но и сега ние апелираме към всички съзнателни братя и сестри редовно да си набавят изпращаната им
книжнина
, която се издава, понеже сега именно е важно да се издаде тази
книжнина
.
Този списък на книги да се оповести на всички братя и сестри от школата в града и околията, за да си набавят, докато ги имаме в наличност. Скоро излиза първия брой от петата година на „Житно зърно". Вярваме да се направят усилия за записване на абонати както в нашите среди, така и вън. Както направиха някои братя, полезно е тези, които желаят да подарят беседите на Учителя на някои читалища и да ги абонират на свои средства. Като предаваме редица нови издания, ние влизаме в положението на всички братя и сестри, че те за да си набавят тази книжнина, трябва да отделят повече материални средства.
Но и сега ние апелираме към всички съзнателни братя и сестри редовно да си набавят изпращаната им
книжнина
, която се издава, понеже сега именно е важно да се издаде тази
книжнина
.
С братски поздрав за братското книгоиздателство: /Подпис:/ Стоян Русев, Жечо Панайотов 9. София, 31 май 1929 г. Любезни братя и сестри, Божията Любов носи пълния живот! Известно Ви е, че внесените от абонатите суми, са за изплащане до 12 беседа от печатаната по настоящем девета серия беседи. Понеже наближава да получите 12 беседа, за да сме готови за по-нататъшното издаване на серията, молим да започнете събирането нова вноска пак по 50 лева за вторите 12 беседи /от№ 13 до №24/.
към текста >>
Приятно ни е да Ви съобщим, за сведение, че внасяните за
книжнината
помощи, досега възлизат кръгло на 17 000 лв.
Молим по-често да ни уведомявате за хода на абонирането като подписката продължава непрекъснато; желателно е да знаем броя на редовните абонати, а внесените от тях абонаменти, ще очакваме да ни се внасят своевременно. В началото на годината беше открита подписка за абонати на лекциите от Младежкия клас - пета година. Със съжаление трябва да се признае, че се отзоваха едва 35 абонати и са внесени от тях 3500 лв. можахме да издадем 3 лекции, които се изпратиха на всички. При това положение, апелираме особено към младежите и към всички останали братя и сестри, да се абонират за тия лекции, по този начин да ни се даде възможност да издадем останалите лекции от годишнината.
Приятно ни е да Ви съобщим, за сведение, че внасяните за
книжнината
помощи, досега възлизат кръгло на 17 000 лв.
Мнозина от братята и сестрите са си определили в месеца „Ден за Бога" и спечелените суми внасят в този фонд. Други пък, са възприели препоръчения начин - чрез обработване и засяване ниви и градини, да внасят прихода в този фонд, чрез който се цели да се осигури издаването на беседите. 10. Да бъдат благословени всички добри начинания. Общите усилия ще ни помогнат в постигане нашата цел. Очакваме настоятелите да ни се обадят по всички гореизложени въпроси и Ви поздравляваме сърдечно.
към текста >>
В състоялата се към края на месец август среща на братята ръководители се разгледа въпроса по нашата
книжнина
.
С общи усилия може да се постигне много нещо - в някои градове доста е направено в това отношение. Ще очакваме! От Редакцията на „Житно зърно" София, 27 май 1929 год. * * * 12. Любезни братя и сестри, Само проявената Божия Любов носи пълния живот!
В състоялата се към края на месец август среща на братята ръководители се разгледа въпроса по нашата
книжнина
.
От доклада на книгоиздателството ни се констатира, 1, че на склад са останали доста книги непласирани, по простата причина, че мнозина от братята и сестрите не са си ги набавили и 2, че средствата на книгоиздателството по горната причина, а също и поради скъпия днес печат, са твърде недостатъчни за гладкия вървеж на работата. По този повод се изказаха следните мнения: 1. Важна задача на цялото братство и в бъдеще остава грижата за отпечатване всички говорени от Учителя беседи и лекции. Средствата за това отпечатване ще се набавят чрез усилена продажба на готовите досега беседи и чрез събиране на нови суми. 2. Всяко братство да направи предплатена поръчка за готови беседи в размер на 1000 лева които ще се поемат било от братята и сестрите за библиотеките им, или ще се употребят за разпродаване между народа.
към текста >>
21.
09 - 156. ТОЛСТОЙ ИЛИ УЧИТЕЛЯТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Шопов" преведе и издаде почти всички Толстоеви книги на български, като по този начин се допринесе за обогатяването на българската
книжнина
с Толстоевите произведения.
156. ТОЛСТОЙ ИЛИ УЧИТЕЛЯТ Идеите на Лев Николаевич Толстой почнаха да проникват в България още преди Европейската война. Сава Ничев, Христо Досев и Георги Ст. Шопов са пионерите на тези идеи у нас. Издателство „Георги Ст.
Шопов" преведе и издаде почти всички Толстоеви книги на български, като по този начин се допринесе за обогатяването на българската
книжнина
с Толстоевите произведения.
Това обстоятелство улесни българския читател, за да може да се запознае с идеите на великия писател Толстой. Ето защо дядо Толстой се радваше на голяма популярност у нас. След Европейската война се образуваха групи от съмишленици на Толстой под името Толстоисти /в село Ясна Поляна край Бургас, край Ямбол и пp./. Същите тия групи по-късно се обединиха в Български Вегетариански съюз, със седалище София. В град Бургас също имаше значителна група Толстоеви привърженици.
към текста >>
22.
09 - 283. В НЕБРАНО ЛОЗЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
- Това лозе е
книжнината
, Словото на Учителя, състоящо се от седем хиляди беседи и лекции.
Веднага се промени настроението на всички. Брат Марков стана и заяви, че е доволен от отговора и се отказва повече да разисква по този въпрос. По лицата на всички се изрази едно успокоение, че действително Учителят ни бе оставил в необрано лозе. „Кое е това лозе? " - ще запита някой.
- Това лозе е
книжнината
, Словото на Учителя, състоящо се от седем хиляди беседи и лекции.
Това е едно огромно богатство, едно наследство, което съдържа храна поне за две хиляди години. Георги Събев. 12 юли 1948 г. - Айтос.
към текста >>
23.
12 - 40. ГОЛЕМИЯТ ОБИСК
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Тогава, на 6-7.11.1957 година на Изгрева в София става големият обиск и прибира милицията
книжнината
.
40. ГОЛЕМИЯТ ОБИСК Надка: Тати беше в София на посещение на приятелите. След няколко дни получавам вест от него. Тогава имаше големи смущения в Братството в София. Затова го бяха извикали, като един авторитет, за да може да чуят какво ще им каже старият брат. Какво са чули, не знам.
Тогава, на 6-7.11.1957 година на Изгрева в София става големият обиск и прибира милицията
книжнината
.
Тати е в София, когато там се прави обискът. Той ми съобщи телеграфически на мен в Айтос да го посрещна, вземахме един файтон, даже ръмеше малко. Като дойдоха да вземат у нас книжнината, мен ме повикаха. Добри го оставиха у дома, а мен, понеже тати го нямаше, ключът от неговата стая беше в мен, повика ме началникът на МВР-то в Айтос, той е наш съгражданин, даже баща му и баща ми бяха приятели. Повикаха мен, влязоха те, стаите бяха заключени, брат ми парализиран беше долу, дал ключа.
към текста >>
Като дойдоха да вземат у нас
книжнината
, мен ме повикаха.
Затова го бяха извикали, като един авторитет, за да може да чуят какво ще им каже старият брат. Какво са чули, не знам. Тогава, на 6-7.11.1957 година на Изгрева в София става големият обиск и прибира милицията книжнината. Тати е в София, когато там се прави обискът. Той ми съобщи телеграфически на мен в Айтос да го посрещна, вземахме един файтон, даже ръмеше малко.
Като дойдоха да вземат у нас
книжнината
, мен ме повикаха.
Добри го оставиха у дома, а мен, понеже тати го нямаше, ключът от неговата стая беше в мен, повика ме началникът на МВР-то в Айтос, той е наш съгражданин, даже баща му и баща ми бяха приятели. Повикаха мен, влязоха те, стаите бяха заключени, брат ми парализиран беше долу, дал ключа. Повикаха мен да бъда представител при обиска и тогава вземаха някои работи. Но на градината отива друга милиционерска група. Тя, Иринка може по този случай много неща ще ви каже.
към текста >>
24.
І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
При цар Симеон започва Златният век на българската
книжнина
.
През 893 г. княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското духовенство било прогонено. Учениците на Кирил и Методий, прогонени от Великоморавия, пристигнали през 886 г. в Белград и изпратени при княз Борис. Започва се установяването на славянобългарската писменост, чрез преведените евангелски и богослужебни книги на български език.
При цар Симеон започва Златният век на българската
книжнина
.
По това време се създава древноруската държава. Оста, по която се движи онзи стълб, небесен огнен стълб, който я създава, минава по пътя от север на юг покрай бреговете на руската река Волга, покрай бреговете на Черно море до Цариград, път „от варягите до гърците". Тя се създава от източните славяни: великоруси, белоруси и украинци със сливането на Киев и Новгород и завършва с образуването на Киевска Русия през 882 г., начело с Олег (882-907 г.). Служейки си с хитрост, той убил в Киев неговите владетели Асколд и Дир, които през 860 г. предприели с лодки поход до Константинопол.
към текста >>
Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската
книжнина
и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.).
Цар Симеон дава дъщеря си Олга за жена на киевския княз Игор (912-945 г.). По времето на Симеон става покръстването на Киевска Русия от български свещеници, начело с презвитер Григорий, който става преводач и творец на цялата славянобългарска литература, преминала в Русия. Той става духовник на княгиня Олга. По този начин става преминаване на богослужебните книги. Симеон изпраща в Русия свещеници и книги.
Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската
книжнина
и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.).
По-късно с папска була от Рим от 972 г. се приравняват българските и руски обреди. Така че българската писменост и църковна книжнина са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България. Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г. срещу Цариград.
към текста >>
Така че българската писменост и църковна
книжнина
са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България.
По този начин става преминаване на богослужебните книги. Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската книжнина и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.). По-късно с папска була от Рим от 972 г. се приравняват българските и руски обреди.
Така че българската писменост и църковна
книжнина
са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България.
Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г. срещу Цариград. В древноруския летопис на „Повести временнмх лет" се говори за походите на Олег и Игор, във Византия, успоредно за съобщенията за България. На всеки поход на Игор се описва и успоредно походът на Симеон. Това е напълно естествено, поради техният съюз - военен, политически и църковен.
към текста >>
25.
І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската
книжнина
са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата.
за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата.
Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската
книжнина
са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата.
Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви.
към текста >>
26.
I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
,
ТОМ 11
Днес трябва чрез това знаме да се защищава езика, азбуката, славянската
книжнина
от иноверците.
се ознаменува първото общославянско празнуване в Русия на 1000-годишнината от изнамирането на славянската азбука епохално дело на Св. Св. Кирил и Методий. Изобразените ликове на Самарското знаме са залог за вечните неразрушими връзки между българи и руси, че славянската азбука ги свързва. Както е победоносно Словото на славянските просветители Кирил и Методий, така ще бъде победоносно славянското оръжие за освобождение на поробените братя славяни от османците. Както през IX век светите апостоли освобождават славянския свят и българския народ от езичеството, така днес с опълчението са светите славянски апостоли, храбрата руска армия и целият руски народ.
Днес трябва чрез това знаме да се защищава езика, азбуката, славянската
книжнина
от иноверците.
Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови. А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий. На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани двамата братя Кирил и Методий. Единият държи отворена книга със славянските писмена, а другият държи Евангелието, което е преведено на славянски език със славянските букви, облечени в свещенически одежди. Опълченците на 11 май 1877 г., денят на славянските просветители Кирил и Методий, с молебен отпразнуват светците, които се веят над главите им от развяващото се Самарско знаме.
към текста >>
27.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и
книжнина
.
Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат.
Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и
книжнина
.
Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли. Първата обхваща началните 23 точки; тя е мисъл догматична, която чертае духовната атмосфера на Борисо-вата епоха; по-точно, това е едно стегнато изложение на катехизиса на Православната Църква. Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък. Тя чертае призванието на един владетел.
към текста >>
28.
Наряди за 1925 г.
,
,
ТОМ 12
Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата
книжнина
(списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд.
Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме.
Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата
книжнина
(списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд.
Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София.
към текста >>
29.
Наряди за 1927 г.
,
,
ТОМ 12
Прочее, за да има последният изправни сметки, специално със случая по издаването последните съборни беседи, ще Ви помолим за следното: Оня брат или сестра, който обикновено се занимава с
книжнината
в града Ви, веднага да състави списък на желающите да имат беседите, като нам тук се съобщи с първо, колко екземпляра ще искате да Ви се изпратят.
Забележка: Беседите могат да се дават на всички онези, които могат да изпълнят онова, което се изисква от тях като ученици, независимо от това дали са присъствували на събора или не. 4) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ София,... септември 1927 г. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ ! Изпълняваме един приятен дълг да Ви съобщим, че беседите от последния събор на Братството са под печат и в скоро време ще ви се изпратят. От досегашната практика на Просветния Комитет по отпечатване братските издания са се явили известни неудобства от чисто Материален характер, дължащи се на ненавременното уреждане сметките от тия, които си купуват изданията на Комитета.
Прочее, за да има последният изправни сметки, специално със случая по издаването последните съборни беседи, ще Ви помолим за следното: Оня брат или сестра, който обикновено се занимава с
книжнината
в града Ви, веднага да състави списък на желающите да имат беседите, като нам тук се съобщи с първо, колко екземпляра ще искате да Ви се изпратят.
Заедно с това всеки да бъде известен и приготви стойността на книгата, около 35 лева, за да може при получаването й да се внесе сумата. Това издание ще обема около 400 страници, отпечатано на много хубава хартия и цената е несравнимо евтина за днешните скъпи времена. Освен това всеки брат и сестра би трябвало да има като своя настолна книга тия беседи, защото всички, които ги слушахме, знаем значението на казаното от Учителя тази година. С една дума, само онзи, който притежава тия беседи, ще може да приложи и изпълни дадения на събора наряд. Както казахме, целта на навременното събиране сумите е настоятелите незабавно да ни внесат пълната стойност на изпратените беседи, за да може и Комитетът да се издължи пред своите кредитори.
към текста >>
На край, хвърляме поглед върху работата и възможностите, които ни предстоят и поставяме пред всички братя и сестри задачата да обмислят начина и средствата за създаване един здрав фонд, който редовно да ни доставя всички беседи и друга полезна
книжнина
.
Както казахме, целта на навременното събиране сумите е настоятелите незабавно да ни внесат пълната стойност на изпратените беседи, за да може и Комитетът да се издължи пред своите кредитори. Желателно е даже, ако имащите възможност внесат още сега стойността, като настоятелите предварително ни изпратят сумите за улеснение. Разчитаме, че ще вземете присърце гореизложеното и очакваме Вашите известия в най-скоро време. Всичко, отнасящо се до Просветния Комитет, да се адресира до...... С братски поздрав: ПРОСВЕТНИЯ КОМИТЕТ Предстои да продължи отпечатването на IV-та годишнина от лекциите на специалния клас. Молим да ни се съобщи Е най-скоро време колко екземпляра ще искате да Ви се изпращат от тях, като се вземе грижа и за тяхното изплащане.
На край, хвърляме поглед върху работата и възможностите, които ни предстоят и поставяме пред всички братя и сестри задачата да обмислят начина и средствата за създаване един здрав фонд, който редовно да ни доставя всички беседи и друга полезна
книжнина
.
Това, което Вашият град може да направи по въпроса, молим да ни се съобщи при пръв случай. С братски поздрав: ПРОСВЕТНИЯ КОМИТЕТ
към текста >>
30.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна
книжнина
за духовна просвета на народа ни.
Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост.
Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна
книжнина
за духовна просвета на народа ни.
Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева.
към текста >>
Подобна
книжнина
представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент.
В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни.
Подобна
книжнина
представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент.
Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева. Разполагаме със свой домакински инвентар, който използуваме за братската кухня и трапезария, и за други нужди на общия ни живот.
към текста >>
Чрез приноса Братството ще бъде материално добре поставено, за да може да реализира редица задачи на физическия свят.Да сме редовни със задачата за
книжнината
, годишната вноска за която остава и занапред 365 лв.
3. IX. 1945 година Изгрев - София 19) София (Изгрев), 3 септемврий 1945 г. ЛИЧНО ЗА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Любезни брат, Изпращаме ви настоящото с молба да го прочетете пред братята и сестрите в събранието Ви. По случай новата духовна година - 22. IX., нека си припомним следните три неща:Да поддържаме редовно внасянето на приноса, чрез който Учителят ни е поставил под благотворното влияние на един мощен закон за духовно и материално преуспяване.
Чрез приноса Братството ще бъде материално добре поставено, за да може да реализира редица задачи на физическия свят.Да сме редовни със задачата за
книжнината
, годишната вноска за която остава и занапред 365 лв.
(събирани по 1 лв. на ден); въпреки общото поскъпване, нарочно оставяме в сила свещения размер, определен от Учителя. Мнозина братя и сестри закръгляват вноските си за книжнината на 500, дори и 1000 лева. Оставяме всеки сам, според силите си, да разрешава този въпрос, имайки предвид, че поднасяните всяка година беседи и лекции струват три пъти повече от сумата, внасяна досега.Нека да поставим датата 22. IX. 1946 г.
към текста >>
Мнозина братя и сестри закръгляват вноските си за
книжнината
на 500, дори и 1000 лева.
По случай новата духовна година - 22. IX., нека си припомним следните три неща:Да поддържаме редовно внасянето на приноса, чрез който Учителят ни е поставил под благотворното влияние на един мощен закон за духовно и материално преуспяване. Чрез приноса Братството ще бъде материално добре поставено, за да може да реализира редица задачи на физическия свят.Да сме редовни със задачата за книжнината, годишната вноска за която остава и занапред 365 лв. (събирани по 1 лв. на ден); въпреки общото поскъпване, нарочно оставяме в сила свещения размер, определен от Учителя.
Мнозина братя и сестри закръгляват вноските си за
книжнината
на 500, дори и 1000 лева.
Оставяме всеки сам, според силите си, да разрешава този въпрос, имайки предвид, че поднасяните всяка година беседи и лекции струват три пъти повече от сумата, внасяна досега.Нека да поставим датата 22. IX. 1946 г. като начало за вноски по фонда „Даровити младежи" при Братството. Братята и сестрите да си спомнят при всеки радостен случай в живота и да предават на ръководителите своя скромен дар за фонда. Надяваме се още тази година да се наберат средства и да се започне издържането на някои младежи.Всички тия три вида суми, постъпващи като принос, за книжнината и за фонда „Даровити младежи", да се изпращат по следния начин: Ръководителят, заедно с двама или трима души като комисия, съставя протокол в два екземпляра, в който се изброяват лицата, носители на сумите, с обозначение внесената от всеки едного сума.
към текста >>
Надяваме се още тази година да се наберат средства и да се започне издържането на някои младежи.Всички тия три вида суми, постъпващи като принос, за
книжнината
и за фонда „Даровити младежи", да се изпращат по следния начин: Ръководителят, заедно с двама или трима души като комисия, съставя протокол в два екземпляра, в който се изброяват лицата, носители на сумите, с обозначение внесената от всеки едного сума.
Мнозина братя и сестри закръгляват вноските си за книжнината на 500, дори и 1000 лева. Оставяме всеки сам, според силите си, да разрешава този въпрос, имайки предвид, че поднасяните всяка година беседи и лекции струват три пъти повече от сумата, внасяна досега.Нека да поставим датата 22. IX. 1946 г. като начало за вноски по фонда „Даровити младежи" при Братството. Братята и сестрите да си спомнят при всеки радостен случай в живота и да предават на ръководителите своя скромен дар за фонда.
Надяваме се още тази година да се наберат средства и да се започне издържането на някои младежи.Всички тия три вида суми, постъпващи като принос, за
книжнината
и за фонда „Даровити младежи", да се изпращат по следния начин: Ръководителят, заедно с двама или трима души като комисия, съставя протокол в два екземпляра, в който се изброяват лицата, носители на сумите, с обозначение внесената от всеки едного сума.
Протоколите, заедно със сумата, се изпращат до члена на Братския съвет в София - брата Боян Боев, който издава квитанция и като завери единия екземпляр от протокола, връща го заедно с квитанцията до ръководителя за оправдание на последния. По такъв начин всеки ще е спокоен, че внесената сума е отишла по предназначението си; ще е оправдан и оня, чрез когото се изпраща сумата, а общата ни отчетност всякога ще може да даде справки по вноските. Сърдечно ви поздравяваме: БРАТСКИЯТСЪВЕТ 20) ОБИЧНИ БРАТЯ, Денят 27 септемврий, по случай девет месеца от заминаването на любимия ни Учител, ще се отпразнува от 5 ч. сутринта по следния начин:Добрата молитва.Пътят на живота.„В начало бе Словото".Евангелие от Йоана, гл. 17.Евангелие от Йоана, гл.
към текста >>
31.
Наряди за 1949 г.
,
,
ТОМ 12
В София присъствуваха и около 25 души братя ръководители из цялата страна, които заедно с Братския съвет имаха две събрания, на които единствено се разгледа въпросът за братската
книжнина
- отпечатване беседите на Учителя.
Да следваме завета на Любовта - носителка на живота; на Мъдростта - носителка на знания и светлина, и на Истината,която освобождава. 19 август 1949 г. София - Изгрев 9) ЛЮБЕЗНИ БРАТ........................... , Известно Ви е, че на 28,29 и 30 август се състояха нашите братски срещи по братствата в цялата страна. Тук на Изгрева отпразнувахме тия дни добре. Изнесоха се и три концерта пред братята и сестрите.
В София присъствуваха и около 25 души братя ръководители из цялата страна, които заедно с Братския съвет имаха две събрания, на които единствено се разгледа въпросът за братската
книжнина
- отпечатване беседите на Учителя.
Направи се в случая кратък доклад, в който се изтъкна, че досега нашата книжнина се доставяше на братята и сестрите сравнително много евтино - по 365лв., повишени напоследък до 500-1000 лв., макар че тия 7-8 тома, които се поднасят годишно, струват на Братството 1500-2000 лв. Това, разбира се, не можеше да продължава така. Въпросът бе разискван подробно от присъствуващите. Всички се изказаха, като главно се изтъкна, че печатането на беседите трябва да продължи поне в този размер, както досега. За набавяне на нужните средства се препоръча щото всеки брат и сестра, член на школата на Учителя, който получава отпечатаните през годината беседи, да внася минималната вноска от 1500 лв.
към текста >>
Направи се в случая кратък доклад, в който се изтъкна, че досега нашата
книжнина
се доставяше на братята и сестрите сравнително много евтино - по 365лв., повишени напоследък до 500-1000 лв., макар че тия 7-8 тома, които се поднасят годишно, струват на Братството 1500-2000 лв.
19 август 1949 г. София - Изгрев 9) ЛЮБЕЗНИ БРАТ........................... , Известно Ви е, че на 28,29 и 30 август се състояха нашите братски срещи по братствата в цялата страна. Тук на Изгрева отпразнувахме тия дни добре. Изнесоха се и три концерта пред братята и сестрите. В София присъствуваха и около 25 души братя ръководители из цялата страна, които заедно с Братския съвет имаха две събрания, на които единствено се разгледа въпросът за братската книжнина - отпечатване беседите на Учителя.
Направи се в случая кратък доклад, в който се изтъкна, че досега нашата
книжнина
се доставяше на братята и сестрите сравнително много евтино - по 365лв., повишени напоследък до 500-1000 лв., макар че тия 7-8 тома, които се поднасят годишно, струват на Братството 1500-2000 лв.
Това, разбира се, не можеше да продължава така. Въпросът бе разискван подробно от присъствуващите. Всички се изказаха, като главно се изтъкна, че печатането на беседите трябва да продължи поне в този размер, както досега. За набавяне на нужните средства се препоръча щото всеки брат и сестра, член на школата на Учителя, който получава отпечатаните през годината беседи, да внася минималната вноска от 1500 лв. Присъствуващите ръководители се задължиха след завръщането си по своите места да разяснят на братята и сестрите положението по отпечатването на беседите.
към текста >>
Приносът е въпрос, независим от въпроса за
книжнината
.
Към края на октомври Ви молим да ни изпратите списък на всички братя и сестри, които получават беседите и лекциите на Учителя. Този списък ни е необходим. При всяко записване на нов брат или сестра за беседите, веднага да ни уведомявате. Желателно е да се развие от братята и сестрите дейност за записване на нови братя и сестри за беседите. Сумите за беседите и приносът ще изпращате по същия начин, както досега.
Приносът е въпрос, независим от въпроса за
книжнината
.
Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 1. IX. 1949 г. София - Изгрев / П. п. Изпращаме Ви годишния наряд.
към текста >>
32.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази
книжнина
не бе изкупена от тези хора.
Аз съм много отдавна член на Обществото „Бяло Братство" в България, признато от Правителството за „Верска общност", което при всички режими у нас се е ползувало с всички свободи в кръга на личната и колективна вероизповед и свободата на съвестта. След 9.09.1944 г. нашето Общество напечата десетки различни томове книги - беседи й лекции от Учителя на Братството ни, г. Дънов, с необходимото за това разрешение от респективните органи на властта, в печатницата на Обществото ни. Тази печатна литература беше предназначена почти изключително за хилядите редовни членове и съмишленици на обществото „Бяло Братство".
Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази
книжнина
не бе изкупена от тези хора.
Те постепенно си купуваха по няколко тома годишно от нея, когато се почувствуват парично улеснени. На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня! По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл.
към текста >>
и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана
книжнина
и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня!
Дънов, с необходимото за това разрешение от респективните органи на властта, в печатницата на Обществото ни. Тази печатна литература беше предназначена почти изключително за хилядите редовни членове и съмишленици на обществото „Бяло Братство". Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази книжнина не бе изкупена от тези хора. Те постепенно си купуваха по няколко тома годишно от нея, когато се почувствуват парично улеснени. На 6.12.1957 г.
и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана
книжнина
и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня!
По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр. Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда.
към текста >>
По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на
книжнината
ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната
книжнина
няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има.
Тази печатна литература беше предназначена почти изключително за хилядите редовни членове и съмишленици на обществото „Бяло Братство". Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази книжнина не бе изкупена от тези хора. Те постепенно си купуваха по няколко тома годишно от нея, когато се почувствуват парично улеснени. На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня!
По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на
книжнината
ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната
книжнина
няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има.
Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр. Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К.
към текста >>
А щом това е така, аз недоумявам: защо се посегна на
книжнината
на Обществото Бяло Братство, в която е напечатано Словото на Учителя Дънов, организатор на това общество?
Вярно е, че се различаваме от тях по методите за осъществяването на тези идеали. Но ний поставяме въпрос: може ли Комунистическата партия в България да ни посочи даже и един случай след 9.09.1944 г. последовател на Учителя Дънов да се е изказал и действувал против идването на власт в България на комунистическата партия? Верно е, че последователите на Учителя Дънов разбирахме, че с течение на времето, когато комунистическата партия в България овладее напълно властта и се справи с вражески настроените против нея лица и групи, тя основно ще промени духа на някои от своите методи, чрез които се закрепи на власт. Днес, освен че и помен не остана от революционните методи на действие, сега се държи строго на изпълнение социалистическата законност.
А щом това е така, аз недоумявам: защо се посегна на
книжнината
на Обществото Бяло Братство, в която е напечатано Словото на Учителя Дънов, организатор на това общество?
Ние, теоретиците и добре познаващи Учението, идеите и методите за практическото им приложение в живота на това Учение, в което Учение сме се просветили и от публичното живо слово на този велик син на България, и от много лични срещи, които сме имали с него, можем да тълкуваме беседите му най-добре, в които са легнали всички основни идеи от неговото учение и знаем, че той изповядваше и учеше същото учение, което е проповядвал великият миров Учител Исус Христос, пред което ето вече двадесет века са се прекланяли и прекланят почти всички велики философи, реформатори и културни дейци в света, като признават, че Христовото Учение внесе истинска култура и цивилизация в света, че то облагороди нравите, че то строши оковите на робството и освободи жената от унизителното положение, в което се намираше преди Христа, като я приравни с мъжа, че то, най-после, прогласи интернационализма. Ап. Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян. 12:13 и пр. Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр.
към текста >>
Да се изземва и унищожава
книжнината
на едно прогресивно религиозно общество, в която са изложени идеите на идеолога на това общество, без да бъде основно проучена литературата, в която е изложено неговото учение, съгласете се, че това не е редно, за да не кажа някои по-силни думи.
Ако не ви е известно, можем да Ви дадем доказателства за това, че с Учението на Учителя Дънов са запознати всички културни народи, че преводи от неговото Слово са направени на руски, на немски, английски, френски, италиански, латвийски, есперанто и др. езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр. Едно време богомилското движение в България бе охулено и гонено и от светската власт, и от духовенството. А днес културният свят счита, че с богомилството България е внесла своя най-ценен принос в съкровищницата на света - че това движение, преминало в западно-европейските държави под разни имена, раздруса умовете на прогресивните хора и роди ренесанса... Богомилското движение също бе религиозно, християнско и много близко до Учението на Учителя Дънов.
Да се изземва и унищожава
книжнината
на едно прогресивно религиозно общество, в която са изложени идеите на идеолога на това общество, без да бъде основно проучена литературата, в която е изложено неговото учение, съгласете се, че това не е редно, за да не кажа някои по-силни думи.
Затова аз Ви моля: внесете въпроса в Министерския съвет, за да вземе той принципално становище: следва ли основно да се проучи печатното слово на Учителя Дънов от компетентни лица, с участието на просветени в това Учение членове от Обществото ни, и в зависимост от тяхното мнение министерският съвет да каже своята тежка и отговорна пред народа ни и историята дума. Че ако, например, от 200 тома печатни беседи от Учителя Дънов компетентните комисии посочат, че само в десет от тези томове са намерили изрази, които от известна гледна точка са вредни за възпитаване българския народ в определен дух, в определена насока, нека само тези сборници да се признаят за заслужаващи изземване и унищожаване. А най-справедливо е, в такъв случай да се унищожат само няколко листа от тях. Но ний твърдим, че такива изрази не съществуват. Но, разбира се, в никой случай не бива да се таксуват като вредни религиозните идеи въобще, защото българската конституция гарантира свобода на религиозната вяра и изповед - безразлично какви са религиозните идеи, а още повече религиозно-философските и научно обосновани идеи на нашия Учител.
към текста >>
Пеев, работник, член на БКП - Севлиево и извършиха обиск в дома ми за изземване
книжнина
от Учителя Дънов.
рано заранта - преди 6 часа в дома ми дойдоха: капитан Ф. Филипов, ст. лейтенант Д. Гичев, серж. М. Денчев, служители при МВР - Севлиево, придружени от Т.
Пеев, работник, член на БКП - Севлиево и извършиха обиск в дома ми за изземване
книжнина
от Учителя Дънов.
Аз бях още в леглото и при това болен. Аз имам навършени 71 години. Помолих ги да почакат да се съмне, защото не се касае за обиск, налагащ се от престъпление, но те не се съгласиха. Те прегледаха за няколко часа том след том всичката находяща се в дома ни книжнина. Понеже бях болен, аз лягах на няколко пъти на кревата за почивка.
към текста >>
Те прегледаха за няколко часа том след том всичката находяща се в дома ни
книжнина
.
Денчев, служители при МВР - Севлиево, придружени от Т. Пеев, работник, член на БКП - Севлиево и извършиха обиск в дома ми за изземване книжнина от Учителя Дънов. Аз бях още в леглото и при това болен. Аз имам навършени 71 години. Помолих ги да почакат да се съмне, защото не се касае за обиск, налагащ се от престъпление, но те не се съгласиха.
Те прегледаха за няколко часа том след том всичката находяща се в дома ни
книжнина
.
Понеже бях болен, аз лягах на няколко пъти на кревата за почивка. Направиха опис на книгите, които ми изземат, който аз подписах, без да съм проверил дали е точен. От дома ми иззеха 246 книги - според описа (два големи пълни чувала). Между иззетите ми книги има и подвързани, в които освен беседи от Учителя ни, има и други книги: литературни, научни и философски, които не фигурират в описа. Моля бързото Ви нареждане: да се отрежат от подвързаните ми книги печатните беседи от Учителя Дънов, а другите книги да ми се върнат.
към текста >>
Молбата ми за повръщане иззетата
книжнина
от моя дом (или поне част от нея), правя и за всички наши сестри и братя, от домовете на които е иззета такава
книжнина
.
Затова аз и сестрите и братята от Обществото ни разчитаме, че Вий и членовете на правителството, като си спомните за горчивините и страданията, които сте преживяли в тези ваши борби, ще проявите съчувствие към нас и не ще отхвърлите и пренебрегнете нашите справедливи молби. Ний сме добри граждани на България и заслужаваме добро отнасяне с нас от властта. И сега, когато ний, членовете от Обществото „Бяло Братство" изпитваме голяма мъка, апелираме към Вас: да не допуснете да се потъпче правдата, която ний отстояваме пред Вас, Правителството и Главната прокуратура с жалби като тази и лични ходатайства. Ний искаме да видим във Вашето лице един комунист, на когото е мила и скъпа всяка правда и правдата, за която ний сега се борим, базирайки се на конституцията ни и молим Вашето благосклонно изслушване на молбите ни и ходатайството Ви пред Министерския съвет, за основно проучване на въпроса. Надявам се, че ще намерите моето изложение в тази ми жалба за искрено и правдиво, а молбите и препоръките ми за основателни, и не ще ги оставите без внимание.
Молбата ми за повръщане иззетата
книжнина
от моя дом (или поне част от нея), правя и за всички наши сестри и братя, от домовете на които е иззета такава
книжнина
.
Това трябва да стане, то се налага от принципа за свободата на религиозната изповед и на съвестта на българските граждани според Конституцията ни. Гр. Севлиево 28.01.1958 г. С почит: Стефан Тошев /подпис/
към текста >>
33.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Мислите ли за значението на
книжнината
на Братството?
какви спънки сте срещали в семейството и обществото. Дължат ли се те на самите вас или на обществото. Ако сте родители - каква насока сте дали на вашите деца - успели ли сте да посадите в тях от семената на новата, нетленна мисъл? 8. Какво е вашето мнение - трябва ли Братството да се стреми да изгради една материална култура на базата на новите разбирания, които ни дава Учителят и няма ли опасност при съграждане на материална култура великите принципи на новата и свободна духовна мисъл да бъдат облечени, ограничени и изопачени е несъвършени форми? Дайте собствено обмислен отговор и помъчете се да го подкрепите с цитати из беседите и лекциите на Учителя, като посочите точно мястото им. 9.
Мислите ли за значението на
книжнината
на Братството?
- Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати. Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга книжнина - каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството. 10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество?
към текста >>
Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга
книжнина
- каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството.
Ако сте родители - каква насока сте дали на вашите деца - успели ли сте да посадите в тях от семената на новата, нетленна мисъл? 8. Какво е вашето мнение - трябва ли Братството да се стреми да изгради една материална култура на базата на новите разбирания, които ни дава Учителят и няма ли опасност при съграждане на материална култура великите принципи на новата и свободна духовна мисъл да бъдат облечени, ограничени и изопачени е несъвършени форми? Дайте собствено обмислен отговор и помъчете се да го подкрепите с цитати из беседите и лекциите на Учителя, като посочите точно мястото им. 9. Мислите ли за значението на книжнината на Братството? - Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати.
Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга
книжнина
- каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството.
10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество? Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос. Докажете накрай с данни из лекциите на Учителя.
към текста >>
34.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Ще те даря за този ден с нещо също много рядко - из апокрифната
книжнина
: „Ето, аз съм този, който те уча всеки ден в законът си да познаваш всичките ми пътища, които са святи.
Днес ти празнуваш 32-та си годишнина от идването ти на земята и знай, че по-нататък годините не могат да растат, но ти ще растеш и крепнеш в дух и Мъдрост. Най-силната година е 32-та. Веднъж е тя в живота и има голямо духовно значение. Тази година предава характер, зрелост и уравновесеност в дела и живот. Поздравявам те и ти се радвам в Бога.
Ще те даря за този ден с нещо също много рядко - из апокрифната
книжнина
: „Ето, аз съм този, който те уча всеки ден в законът си да познаваш всичките ми пътища, които са святи.
Моят вечен Дух се услаждава в Истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на Духа ти - моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху падналата земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си на време.
към текста >>
35.
53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Брат Боян Боев бе определен да продължава при него да постъпват вноски от братя и сестри за „принос", както и от продажба на братската
книжнина
- беседи, лекции и др.
Понякога, сестра Паша Теодорова е въвеждала извънредно някои сестри, които с вяра са се помолвали в горницата, за помощ от Невидимия свят. Събранията на Братския съвет ставаха веднъж в седмицата. Решенията са вписвани в протоколната книга и от нея се вижда кога какво е разглеждано. Преобладаваха предимно материални въпроси. Може да се каже, че всичко се движеше хармонично.
Брат Боян Боев бе определен да продължава при него да постъпват вноски от братя и сестри за „принос", както и от продажба на братската
книжнина
- беседи, лекции и др.
Той имаше право да изплаща разни дребни разходи по братските имоти и др. За постъпленията издаваше квитанции от кочан, а за разходите получаваше разписки. Отчиташе се пред мен в края на всеки месец, а всичко отразявах в счетоводството на Братството. Когато понякога спирах вниманието си на работата, която вършехме седмината от Братския съвет, виждах че всичко това вършеше Учителят сам, безшумно и неусетно. Това е Божественият принцип, от който за жалост, ние обикновените хора, не се ползуваме.
към текста >>
36.
62. ТЕФТЕРЧЕТО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Така, от изобилието отпечатана
книжнина
, беседи и лекции от Учителя, те останаха само като антикварна рядкост!
А това беше един голям удар на Бялото Братство. Дойдоха агенти на милицията, натовариха камиони с тия книги и ги отнесоха за претопяване в книжните фабрики. Иззеха и от домовете на всички братя и сестри книгите от частните им библиотеки. Както се знае, такова изземване извършиха и по домовете на нашите хора из цяла България. Както споменах, по сведения на очевидци, иззетите братски книги са занесени по книжните фабрики за претопяване и унищожение.
Така, от изобилието отпечатана
книжнина
, беседи и лекции от Учителя, те останаха само като антикварна рядкост!
към текста >>
37.
64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Също вземаха всичките ми беседи и лекции, които наскоро бях си набавил, след първото изземване на братската
книжнина
през 1957 г.
Нямаше какво да предприемаме, но съзнанието ни беше утеготено за съдбата, която ни очакваше. Ето, че сутринта на 3 септември 1958 година, звъни се на вратата и когато отидох да видя кой е, оказа се милиционер, а с него познат наш съсед Тодор Михайлов; освен това, още двама-трима непознати. Един от тях се легитимира и показа, че носи заповед да ми направи обиск. Влязоха в къщи и пристъпиха към работата си. Вземаха счетоводните книги на Братството, също касовата книга и каквото друго намериха за нужно.
Също вземаха всичките ми беседи и лекции, които наскоро бях си набавил, след първото изземване на братската
книжнина
през 1957 г.
Накрая ми казаха, че трябва да ги придружа до канцеларията им, да си взема балтон и кърпа за лице. Аз бях с убеждението, че както и друг път бях ходил по такива учреждения, може още вечерта да се върна у дома. Веска по-добре почувствува положението и като се прощавахме започна да плаче. Казвам й - ще се върна скоро, да не плаче, но тя се досети и ми предаде 20-30 лева Пари. Така, качихме се на леката кола, която доведе тия лица у дома.
към текста >>
Още като слязох от колата, гледам на 20-30 метра пред нас друга кола, а край нея един от агентите, които през 1957 година ни иззеха
книжнината
.
Казвам й - ще се върна скоро, да не плаче, но тя се досети и ми предаде 20-30 лева Пари. Така, качихме се на леката кола, която доведе тия лица у дома. Вземаха беседите и другите книжа. Седя в колата, не знам къде отиваме, но след 15-20 минути пътуване по софийските улици, влизаме през някаква голяма врата в някакъв двор. Колата спря и ми казаха да слизам.
Още като слязох от колата, гледам на 20-30 метра пред нас друга кола, а край нея един от агентите, които през 1957 година ни иззеха
книжнината
.
Разбрах, че и брат Борис е докаран по същият начин. Как може да се определи състоянието на човек при такова преживяване - бях обзет от пълна неизвестност. Явиха се милиционери, поведоха ме на някъде... Слизам по някаква дървена стълба, минаваме под земята из тунел и пак се изкачихме нагоре. Влизаме в едно помещение, там ми съблякоха дрехите, извадиха от джобовете ми всички предмети и ги задържаха. Пак се облякох и изглежда, че трябваше да вървим нанякъде.
към текста >>
38.
87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Обикновено наследниците на наши братя и сестри не се интересуват от тази
книжнина
и тя стои неизползвана, като е обречена на разпиляване и унищожаване.
Интересува ме, дали се познаваше с него, виждал ли си го и като какъв човек беше. Сега. ето какво ще те помоля, като се касае за работа от братски интерес. Даже и да не ге познаваш, моля те да влезеш във връзка с неговото семейство; ако има подходящ човек, да го изпратиш там, а иначе да им пишеш писмо от твое име. Направо казано, да ги запиташ дали брат Горан е оставил някои книги - беседи и лекции от Учителя. Бихме желали да ги откупим и раздадем на братя и сестри, които се нуждаят.
Обикновено наследниците на наши братя и сестри не се интересуват от тази
книжнина
и тя стои неизползвана, като е обречена на разпиляване и унищожаване.
Предложението ви може да бъде в смисъл, ако искат да ги подарят за възпоминание на тяхния близък - брат Горан. Ако ли ще искат да им се заплати нещо, тогава ще видим как да ги оценим. Интересуваме се само от книгите на Учителя и по възможност да са в добър запазен вид. Интересуват ни и сборниците братски песни, паневритмията и др. Моля да обмислиш как да се свърши тази работа; не знам на тебе дали ще ти е възможно да отидеш като те придружава някои, или ще изпратиш човек.
към текста >>
39.
99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Брат Боян Боев, който не беше добре с крака си, постоянно беше на Изгрева, него именно натовариха да приема доброволните вноски, които братята и сестрите даваха, а също и парите от продажбата на братската
книжнина
: беседи и лекции.
За тази служба бяха определени сестрите Паша Теодорова, Мария Тодорова и Манол Иванов, който вече играеше ролята на домакин на Братството. Стаята на Учителя над салона наречена „Горницата", се реши да бъде предоставена за посещения от братята и сестрите, което нещо ставаше най-вече ho време на братските празници - 22 март, Петров ден, съборните дни от 18 до 28 август, 22 септември и 27 декември, които с вяра се помолваха към Невидимият свят за помощ и благодарност. Събранията на Братския съвет ставаха веднъж в седмицата. Решенията се вписваха в протоколната книга и от нея можеше да се види, кога какво е разглеждано. Преобладаваха предимно материални въпроси, въпроси свързани предимно с нуждите, които ежедневието носи.
Брат Боян Боев, който не беше добре с крака си, постоянно беше на Изгрева, него именно натовариха да приема доброволните вноски, които братята и сестрите даваха, а също и парите от продажбата на братската
книжнина
: беседи и лекции.
Той имаше също и правото да изплаща разни дребни разноски, разходи, по текущата братска дейност на братските имоти. За постъпленията издаваше бележки от кочан, а за разходите получаваше разписки. Той се отчиташе при Жеча като главен касиер, докато той беше такъв, в края на всеки месец, а той всичко отразяваше в счетоводството на Братството. Обзаведе се братска печатница и книговезница, в които започнаха да работят опитни наши братя и сестри печатари и книговезци.[1] За една такава стопанска дейност на братството, естествено е да има голяма свобода и лабилност в движението на паричните средства. За това Борис Николов, разбирайки вече много добре, че Антов като председател на -финансовия комитет", без разрешението на който не ще могат да се движат средствата и ще проявява всякога, неприятен и неуместен контрол и вмешателство, което нещо извънредно много би спъвало тази важна братска дейност, пуща в ход добре пресметната хитрина, да се избере за главен отговорник на тази дейност Никола Антов, в което нещо успява.
към текста >>
40.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше
книжнината
и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не може да се насажда в света по тоя начин. Такива факти съставляват най-голяма съпротива. При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше
книжнината
и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
към текста >>
41.
I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска
книжнина
и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата.
286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев.
Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска
книжнина
и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата.
Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.1.2000 г.
към текста >>
42.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната
книжнина
, е взел повод от една преводна статия в кн.
4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 95-96 Някой си професор д-р Ст.
Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната
книжнина
, е взел повод от една преводна статия в кн.
I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави!
към текста >>
Това може печатът и
книжнината
да направи изобщо.
От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува.
Това може печатът и
книжнината
да направи изобщо.
Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал.
към текста >>
43.
XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Носи касетки записани с неговия глас, носи
книжнина
записана по медиумичен начин и говори, че това е дадено от Учителя Дънов чрез него.
няма кой да им се противопостави. Понеже отхвърлят „Изгревът" и не го четат и се явява Гришата и ги отклонява. Гришата може да си създаде друга музка, с други упражнения, с друг текст и да си свири и играе пред своите хора. Но негови хора. А не да върви от град на град по страната да посещава последователите на Учителя Дънов, да ги заблуждава, да ги краде за своята си кауза и да ги приобщава към себе си.
Носи касетки записани с неговия глас, носи
книжнина
записана по медиумичен начин и говори, че това е дадено от Учителя Дънов чрез него.
А той не знае, че Бог не се проявява чрез нечисти проводници. Вижте това в „Изгревът" том IV, стр. 639-641 под N20. И сега той ходи ежегодно на Рила на 7-те езера, заобиколен със своите привърженици и отиват да играят Паневритмия там където всички я играят. И пеят текста на Гришата.
към текста >>
44.
IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
- но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата
книжнина
е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът.
IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев Из: Михалаки Георгиев. Разкази и хуморески, том / С предговор от Иван Вазов Книгоиздателство Г. Д. Юруков, София А. Предговор от Иван Вазов С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на М. Георгиев, две ценности, неотбелязави достатъчно от нашата критика - уви, ние сб още я очакваме!
- но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата
книжнина
е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът.
И в това възпроизвеждане живота М. Георгиев е тъй оригинален и самобитен, неповлиян от никакви чужди навеи и предвзетости, както рядко други писател у нас. А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички. Условията на живота попречиха да ни надари с още повече духовни ценности тая богата натура; но и това, което имаме от М. Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литературата ни. И.
към текста >>
45.
1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263
,
II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева
,
ТОМ 17
262-263
Книжнина
: „Сутринни лъчи", стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки", стихове от г-жа Мара Белчева.
Стихове в сп. „Всемирна летопис" 1. Сп. „Всемирна летопис", год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с.
262-263
Книжнина
: „Сутринни лъчи", стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки", стихове от г-жа Мара Белчева.
Това са две сбирки стихотворения, които заслужават да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тази връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства: и Олга Славчева неведнъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис.
към текста >>
46.
СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
* В тези страни има създадена богата астрологична
книжнина
: книги, списания, алманаси, годишници.
Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрай ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най- великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. Изгрев, 14 април 1929 год. От преводача ------------------------------------------------------------------------------------- * За връзката между слънчевите петна и епидемиите са дадени интересни данни в книгата: „Naturneilkkunde auf energetische Grundelage” от Wachtelborn.
* В тези страни има създадена богата астрологична
книжнина
: книги, списания, алманаси, годишници.
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология - нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше Училище по Астрология и сродните ней науки. † Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна , Меркурий , Венера , Слънце , Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун . * Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°.
към текста >>
47.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Ценна и полезна за окултната
книжнина
в България бе тя.
Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесетгодишна книжовна дейност. Голяма работа бе това!
Ценна и полезна за окултната
книжнина
в България бе тя.
* * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук, на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България.
към текста >>
48.
4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ
,
,
ТОМ 19
Есейте са разполагали с голяма
книжнина
и са притежавали широки практически знания за природата, които знания те са пазили ревниво.
Есейте, като предходници на Християнството, са упражнили голямо влияние чрез своята висока хуманност и своето аскетично въздържание. В техните възрения личат силни социални елементи. Те са се отличавали като големи идейни борци срещу всяко потисничество; въставали са срещу режима на робството, срещу убийството и войната. Това е било едно силно духовно огнище в този период на упадък на езическите мистерии и на разлагане на Римската империя. Стр. 46/943 Ние се спираме върху този духовен орден, за да изтъкнем, че мистичните движения не са нищо откъснато, а се явяват като характерен елемент в един непреривен исторически процес.
Есейте са разполагали с голяма
книжнина
и са притежавали широки практически знания за природата, които знания те са пазили ревниво.
Интересното е, че този орден с появата на Исуса от Назарет исторически изчезва, сливайки се с колосалния мистичен устрем на християнството и претапяйки се с него. В този мистичен период се създават първите християнски общини; апостолите, като апологети на християнската мистика, на мистичния огън на християнството, развиват усилена дейност. Този мистичен огън се е разгорял нашироко, пречупвайки се през призмата на културния уровен на съответните географски области. През второто столетие_на Християнската ера се появява философското течение на гностиците. Това течение, като компилация от философските схващания на стария свят, се е стремило да даде една космогония.
към текста >>
49.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Тя някога получи
книжнина
от България - може би и сега предстоят връзки.
Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища. Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят.
Тя някога получи
книжнина
от България - може би и сега предстоят връзки.
Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат. Тия, които гледат небето, ако са половината, другата половина ще се разположи по-удобно на земята. Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи.
към текста >>
50.
Любомир Лулчев VI. Вестник «Живот». Съдържание.
,
1. ВЕСТНИК «ЖИВОТ» (В. «Братство», бр. 6, 1929 г., В рубриката «Книжнина»)
,
ТОМ 20
6, 1929 г., в рубриката «
Книжнина
») 2.
Любомир Лулчев VI. Вестник «Живот» Редактор: Любомир Лулчев Директор: Алфиеро Бертоли Уводни статии Рисунки от Цветана Симеонова Гатева* Статии Съдържание: 1. В. «Живот» (В. «Братство», бр.
6, 1929 г., в рубриката «
Книжнина
») 2.
Всеки жив човек знае ... (В. «Живот», г. I, бр. 1, 22.III.1929 г., стр. 1) 3.
към текста >>
6, 1929 г., В рубриката «
Книжнина
») Вестник «Живот», бр.
4 и бр. 14, 21 .VI.1929 г., стр. 1) ... Любомир Лулчев Мота и мисли от Словото на Учителя Петър Дънов 1. ВЕСТНИК «ЖИВОТ» (В. «Братство», бр.
6, 1929 г., В рубриката «
Книжнина
») Вестник «Живот», бр.
1-8, година I, годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 - София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие.
към текста >>
51.
4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ
,
(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)
,
ТОМ 20
26, 10.Х11.1930 г, в рубриката «
Книжнина
», стр.
4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ (В. «Братство», бр.
26, 10.Х11.1930 г, в рубриката «
Книжнина
», стр.
4) Ясновидските предсказвания и науката, от Анг. Томов, цена 25 лв. Доставя се от Ник. Нанков, ул. Витошка № 3, и има следното съдържание: Встъпителни думи.
към текста >>
52.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Тая корона не е символ на властолюбие, а символ на человеколюбие.» На 25 октомври 1920 г., когато се празнува юбилеят на народния поет Иван Вазов, Негово Величество Цар Борис се яви в дома на поета и като му връчи най-големия български орден «Свети Свети Кирил и Методий», произнесе хубава реч, в която между другото каза: «Народни поете, като син на своя народ, споделящ чувствата, които вълнуват днес неговото сърце, аз ида с гордост да стисна ръката, която е написала една скъпа съкровищница в нашата
книжнина
.
Днес той е символ на нашата морална мощ! Днес той олицетворява пред нашите очи тройното начало, което ще пресътвори българщината - и ще обнови нашата държавна мощ: политическия ред, нравствената дисциплина, социалния равновес.» Стоян Михайловски е имал няколко срещи с младия Цар. При друг случай той се произнесе за цар Бориса така: «Сегашният образец на Цар у нас може да се назове така: Народен Цар. Той е Цар, който царува само над сърцата на българите. Българският Цар носи корона, както носи корона един епископ в храма.
Тая корона не е символ на властолюбие, а символ на человеколюбие.» На 25 октомври 1920 г., когато се празнува юбилеят на народния поет Иван Вазов, Негово Величество Цар Борис се яви в дома на поета и като му връчи най-големия български орден «Свети Свети Кирил и Методий», произнесе хубава реч, в която между другото каза: «Народни поете, като син на своя народ, споделящ чувствата, които вълнуват днес неговото сърце, аз ида с гордост да стисна ръката, която е написала една скъпа съкровищница в нашата
книжнина
.
В памет на днешния тържествен ден особено съм честит, че мога да Ви връча ордена на Светите равноа-постоли Кирил и Методий.» Наистина, културата на Цар Борис е достойна за един монарх от нашата епоха. Няма клон от човешките знания, на който той да е чужд. Още като младеж Цар Борис посещава Военната академия и Юридическия факултет. Той извърши пътешествия из цяла Европа. Цар Борис живо се интересува от литература, художество, скулптура и от социалните условия на народите.
към текста >>
53.
5. Първи преводи на Библията. Преводи на Библията Християнски свят.
,
,
ТОМ 24
Ний, българите, дължим превеждането на Библията на говоримия ни език главно на д-р Ригс, американският ветеран-мисионерин в Цариград, който може справедливо да се нарече и баща на нашата духовна
книжнина
.
Неговата Библия никога не се печатала, обаче, от нея има много ръкописи. Няма днес друга книга, която да е преведена на толкова много езици и от толкова много хора, колкото Библията. През настоящий век най-голяма деятелност се е развивала в превеждане и разпространението на тази книга. Тя е преведена вече на повече от 300 различни езици и диалекти и се чете от повече от 500,000,000 от жителите на земята. Много от тези езици е трябвало първо чрез голям труд и постоянство да се превеждат в писмени и тогава Библията е печатана, като първата книга на тези езици.
Ний, българите, дължим превеждането на Библията на говоримия ни език главно на д-р Ригс, американският ветеран-мисионерин в Цариград, който може справедливо да се нарече и баща на нашата духовна
книжнина
.
В този превод са участвували още и сведущия по старите езици д-р Лонг, още жив и деятелен професор в Роберт Колеж и двама българи - Христодул Костович Сичанов от Самоков и Петко Р Славейков от Трявна, и двамата починали. На тези труженици ний дължим вечна признателност. М. Н. П.
към текста >>
54.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
Снимка Снимката в средата Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името "Американ хан", е приютявало много самоотвержени американци и българи - работещи чрез Библията, чрез "Зорница" и друга
книжнина
за издигането на българския народ.
В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник. Сградата на вестник "Зорница". Bible House или Американхан.
Снимка Снимката в средата Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името "Американ хан", е приютявало много самоотвержени американци и българи - работещи чрез Библията, чрез "Зорница" и друга
книжнина
за издигането на българския народ.
Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г. седмична "Зорница" се е редактирала, печатала и разпращала оттук.
към текста >>
55.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска
книжнина
, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки.
две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите. Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания.
Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска
книжнина
, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки.
Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен. Пловдив и някои села наоколо, както и Серес с някои тамошни села, бяха силно разклатени и тласнати към политиката на владиците. Идването на тия мисионери, стехния чисто християнски идеализъм, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ. Новият Завет на български език се разнасяше и купуваше от народа с голям интерес. Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие.
към текста >>
Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката църква, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна
книжнина
.
Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа. Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и уважение. При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота, мисионерите веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници. Народът основаваше първоначални училища около това време, и затова тая книга се оказа твърде навременна. В най-късо време първото издание в 10,000 екземпляра бе изчерпано, и книгата бе преиздадена още седем пъти, и всичката разпродадена.
Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката църква, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна
книжнина
.
Тия първи опити ясно определиха бъдещата насока на дейност в България: български език, литература и то предимно Библията на български говорим език. Нали това е основата и началото на истинска култура и човешко благоденствие; и нали това беше единствената цел на мисионерите-тогава, на работа за литература! В това време съществувал само Новия Завет преведен от Неофит Рилски, а издаден от Британското Библейско Дружество, който за около 40 години е бил единственият превод, запознаващ народа със спасителните учения на Библията. Тука се явява величествената фигура на Д-р Елия Ригс, който бил голям полиглот, като владеел прекрасно халдейски, еврейски, латински, гръцки и главните европейски езици. Първо той превел Библията на съвременния гръцки език, както и на арменски.
към текста >>
В крайната оскъдност на българската
книжнина
, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство.
Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св. писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури. Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер.
В крайната оскъдност на българската
книжнина
, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство.
Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и идеализъм, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна. Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят. Евангелското движение в своето начало почна и свой орган - в. "Зорница" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г. Спънките, които турското правителство правеше на" Зорница" заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения.
към текста >>
56.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
,
,
ТОМ 24
За
книжнината
Историята и значението на органа на Евангелското движение, в.
След появяването на Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." А Стоян Михайловски, поет и философ, писа: "Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си". Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията. Културната и просветна роля, която Библията е изиграла всред нашия народ не може да се отмине незабелязана. Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език.
За
книжнината
Историята и значението на органа на Евангелското движение, в.
"Зорница", е от интерес. "Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница". След няколко години "Зорница" започва като седмичен вестник.
към текста >>
Освен тая журналистическа и периодична
книжнина
, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал.
За ред години се издаваше в Самоков месечно илюстровано списание Детоводител". Първият български вестник в защита на нововъведеното у нас въздържателно движение беше сп."Въздържател", издаван в Пловдив, начиная 1892 г. Една година след това почна да излиза и друг въздържателен ратник, сп. "Въздържателно Знаме". Днес излизат още 4-5 частни списания и вестници, редактирани и издавани от евангелските среди.
Освен тая журналистическа и периодична
книжнина
, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал.
Имайки предвид, че ония бяха действително съдбоносни времена за народа - те бяха времена на църковна борба с Фенер, епоха на пробуда и възраждане от дълговековен сън - народът проявяваше извънредна охота за четиво и просвета. Но що да чете? Що да учи? Кой ще му набави нужните книги? Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св.
към текста >>
Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната
книжнина
и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни.
Кой ще му набави нужните книги? Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св. Писание", "Тълкуване на Новия Завет", 'Животът на Ап. Павла", 'Животът на Исуса Христа", "Пет стрели против безверието", "Цел в естеството" и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда.
Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната
книжнина
и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни.
Жетвата на благодатното семе не се мери с крини. Който иска да я види, ще я открие в духа и сърцето на народа! За пример, ние българите, славяни както сърбите, надминаваме всичките си балкански съседи по толерантност, възприемчивост на нови идеи, демократизъм и признаване правата на други хора и народи. А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите. Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота?
към текста >>
57.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
(36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната
книжнина
и философия.
(35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен. Изреченията му не са отривисти и плавни. Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области.
(36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната
книжнина
и философия.
И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: "Никой човек не е говорил, както тоя човек говори" с власт и сила; "а не както книжниците и фарисеите". Не както кардиналите, владиците и пасторите със зазубрени по угода на времето легалности.
към текста >>
58.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
С излизането си с първия сериозен труд "Битие", в българската
книжнина
- както и трябваше да бъде - пръв го поздрави и акламира с "Добре дошел" патриархът на съвременната българска литература Иван Вазов.
В Красно село, при София 1900 След една-две години той се установи да живее в Софийското предградие Красно село, Боянско землище, като "Писател-земеделец". За да не бъде в тяжест на държавна или общинска черковна трапеза, той купи със спестените си в Америка пари място за стопанство, което сам обработва за издръжка на семейството си. Откак се завърна той само два пъти е напускал България: през време на Балканската война, в 1912 г., като "Себепосланик" за шест месеца в Англия; и една година, по случай едно университетско тържество в Америка, който случай той пак използува за сказки, за да осветли положението и да защити становището на своето онеправдано племе. Това бе в 1924-1925 г. Литературно той не е от модните.
С излизането си с първия сериозен труд "Битие", в българската
книжнина
- както и трябваше да бъде - пръв го поздрави и акламира с "Добре дошел" патриархът на съвременната българска литература Иван Вазов.
Другите още не са пристигнали, ала все още да се някъде на път! Че Ватралски не е разбран, няма нищо чудно, като знаем него и средата, в която работи. Вярващ християнин, възторжен идеалист и строг моралист, как може да бъде обичан или дори разбран от нашата интелигенция, която е цинично скептична, сухо материалистична и сластно безпътна? Ала между здравата, непокварена част от народа, той си пробива път, мудно, но сигурно. И досега той живее своя си особен, уединен в Красно село живот, по Толстоевски - сменяващ умствената работа с физическата и обратно - като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия.
към текста >>
59.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
Молба на членове на Верска общност Бяло Братство, Бургас до МВР-Бургас за връщане на иззета
книжнина
- 6.01.1958 г., Бургас 837 32.
Александра Сотирова (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас) 834 29. Съобщение по случай 40 дни от заминаването на Минчо Сотиров - 11.12.1954 г., с. Тополица 835 30. Списък на членовете на Бялото Братство в гр. Бургас, направен по искане на Градския народен съвет Бургас - 30.12.1954, Бургас .... 835 31.
Молба на членове на Верска общност Бяло Братство, Бургас до МВР-Бургас за връщане на иззета
книжнина
- 6.01.1958 г., Бургас 837 32.
Решение на Братския съвет на Верска общност Бяло Братство за откриване на влогова сметка на обществото - Протокол № 3 от 14.11.1956 г„ Бургас 838 33. Писмо от Боян Боев до Иван П. Бойчев - 24.10.1957 г., София 838 34. Минчо Сотиров в архивите на МВР. Протокол от разпит - 27.01.1959 г., гара Ц.
към текста >>
60.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
и вече има известна
книжнина
, която някои се загуби, но един доклад така имаме на пишеща машина, дава така малко светлина, имаме списъка на тия първи основатели 21 души членове.
"Света Петка" се казва манастира, на който патрон е Света Параскева се казва една светица, и Свети Пантелеймон, който бил началник на тази област там, духовен. Там, именно, брат Пеньо Киров се срещнал със свети Пантелеймон на духовно поле и свети Пантелеймон в 1907 г. е било това и свети Пантелеймон му дал задача да основе кръжока в Бургас. И като се връща той, 21 човека, основава кръжока в Бургас, аз имам списъка на тях и от тогава съществува и кръжока, само, че спиритически кръжок. И след туй същия кръжок бива посещаван от Учителя, държал е беседи и т.н.
и вече има известна
книжнина
, която някои се загуби, но един доклад така имаме на пишеща машина, дава така малко светлина, имаме списъка на тия първи основатели 21 души членове.
За брат Пеню Киров, той е починал 1918 г. нищо не знам, освен което сме чули оттук оттам. Бай Минчо няколко пъти съм се виждал с него, с брат Иван Бойчев сме общували повече. В: Той кога си замина Бойчев? К: Бойчев си замина 1971 г., мисля, аз му имам некролога но точно не помня.
към текста >>
Вече чухме, че вкарвате в ред библиотеката,
книжнината
, впоследствие правите салона и т.н.
Даже и такива е имало, че са отивали да ги използват и да ги окрадват и т.н, и т.н. Тя е такава жена. техния дом беше отворен дом в името на Бялото Братство. И сестрата Радка е много предана жена. В: А как се изразяваше тяхната дейност, на Братството в Бургас след като вече вие идвате, и вече поемате нещата.
Вече чухме, че вкарвате в ред библиотеката,
книжнината
, впоследствие правите салона и т.н.
Изобщо по какъв начин протичаше вашата работа, дейност? К: Протичаше, ние направихме опит да въведем повечко събирания и общувания. Това се поддържаше малко време и после пак отпадаше. Например, провеждахме, даже брат Иван Бойчев още си беше, ние в петък вечер се събирахме, четяхме Младежкия клас, обаче малко време, почнаха да идват много малко хора. И се виждаше, че всичкото това е само за един-двама, трима, пет души.
към текста >>
61.
31. МОЛБА НА ЧЛЕНОВЕ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО, БУРГАС ДО МВР-БУРГАС
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
31. МОЛБА НА ЧЛЕНОВЕ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО, БУРГАС ДО МВР-БУРГАС за връщане на иззета
книжнина
, 6 януари 1958 г., Бургас До др.
31. МОЛБА НА ЧЛЕНОВЕ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО, БУРГАС ДО МВР-БУРГАС за връщане на иззета
книжнина
, 6 януари 1958 г., Бургас До др.
Началник на Градско Управление МВР Тук МОЛБА от членове на Верска общност "Бяло Братство" - гр. Бургас, ул."Републиканска" № 44 Другарю Началник, На 6.XII.1957 г. органи от Вашето ведомство направиха обиски в домове на членове от общността и в служебната сграда на Братството, откъдето иззеха със съответни протоколи: книжнина и портрети от Учителя Петър Дънов, вестници, списания, архивни материали и лични записки (тетрадки) и лична кореспонденция. При провеждане на обиските, служебните лица проявиха високо служебно съзнание и внимание към нас, което ни даде добър отзвук и уверение, че на нас, на обществото ни не се гледа като на врагове, но обиските и изземването е продиктувано от някакви донесения и властта прави свои проверки. След като изтече 1 месец и ние си имаме редовни служби както и преди, ние с настоящето запитваме за съдбата на нашата иззета книжнина, тъй като тя е може да се каже 1/2 от нашия религиозен живот и религиозна свобода, осигурени ни с известния член от Димитровската конституция на Народната ни Република.
към текста >>
органи от Вашето ведомство направиха обиски в домове на членове от общността и в служебната сграда на Братството, откъдето иззеха със съответни протоколи:
книжнина
и портрети от Учителя Петър Дънов, вестници, списания, архивни материали и лични записки (тетрадки) и лична кореспонденция.
31. МОЛБА НА ЧЛЕНОВЕ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО, БУРГАС ДО МВР-БУРГАС за връщане на иззета книжнина, 6 януари 1958 г., Бургас До др. Началник на Градско Управление МВР Тук МОЛБА от членове на Верска общност "Бяло Братство" - гр. Бургас, ул."Републиканска" № 44 Другарю Началник, На 6.XII.1957 г.
органи от Вашето ведомство направиха обиски в домове на членове от общността и в служебната сграда на Братството, откъдето иззеха със съответни протоколи:
книжнина
и портрети от Учителя Петър Дънов, вестници, списания, архивни материали и лични записки (тетрадки) и лична кореспонденция.
При провеждане на обиските, служебните лица проявиха високо служебно съзнание и внимание към нас, което ни даде добър отзвук и уверение, че на нас, на обществото ни не се гледа като на врагове, но обиските и изземването е продиктувано от някакви донесения и властта прави свои проверки. След като изтече 1 месец и ние си имаме редовни служби както и преди, ние с настоящето запитваме за съдбата на нашата иззета книжнина, тъй като тя е може да се каже 1/2 от нашия религиозен живот и религиозна свобода, осигурени ни с известния член от Димитровската конституция на Народната ни Република. Като се надяваме, че ще ни осветлите как и къде да се отнесеме по тоя случай, ние оставаме с най-добри почитания! Гр. Бургас, 6.1.1958 г. С почит: За обществото: /подписи/ Ръководител: Иван Бойчев Домакин: Кралю Кралев Членове: И.
към текста >>
След като изтече 1 месец и ние си имаме редовни служби както и преди, ние с настоящето запитваме за съдбата на нашата иззета
книжнина
, тъй като тя е може да се каже 1/2 от нашия религиозен живот и религиозна свобода, осигурени ни с известния член от Димитровската конституция на Народната ни Република.
31. МОЛБА НА ЧЛЕНОВЕ НА ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО, БУРГАС ДО МВР-БУРГАС за връщане на иззета книжнина, 6 януари 1958 г., Бургас До др. Началник на Градско Управление МВР Тук МОЛБА от членове на Верска общност "Бяло Братство" - гр. Бургас, ул."Републиканска" № 44 Другарю Началник, На 6.XII.1957 г. органи от Вашето ведомство направиха обиски в домове на членове от общността и в служебната сграда на Братството, откъдето иззеха със съответни протоколи: книжнина и портрети от Учителя Петър Дънов, вестници, списания, архивни материали и лични записки (тетрадки) и лична кореспонденция. При провеждане на обиските, служебните лица проявиха високо служебно съзнание и внимание към нас, което ни даде добър отзвук и уверение, че на нас, на обществото ни не се гледа като на врагове, но обиските и изземването е продиктувано от някакви донесения и властта прави свои проверки.
След като изтече 1 месец и ние си имаме редовни служби както и преди, ние с настоящето запитваме за съдбата на нашата иззета
книжнина
, тъй като тя е може да се каже 1/2 от нашия религиозен живот и религиозна свобода, осигурени ни с известния член от Димитровската конституция на Народната ни Република.
Като се надяваме, че ще ни осветлите как и къде да се отнесеме по тоя случай, ние оставаме с най-добри почитания! Гр. Бургас, 6.1.1958 г. С почит: За обществото: /подписи/ Ръководител: Иван Бойчев Домакин: Кралю Кралев Членове: И. Ченкова, П.К.Кулиш
към текста >>
62.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Това що сте посели, чрез
книжнина
и слово, ще принесе плод - може болните да си заминат, но техният завет към околните, влиянието което ще оказват и от другия мир, всичко ще допринесе потребното.
Може би тук има една тайна, до която не ни е дозволено да се прикосваме. Все пак, доколкото съм мислила по тоя въпрос, може да се намерят известни обяснения в последната глава от неговото евангелие, в Откровението и в Данаила - где е сега Йоан. Четете тия места и размишлявайте. Трогателно е състоянието на душите в родния Ви град, така както го описвате! Само с мисъл можем да помагаме отдалеч, да изживеят тия хора своето тегло в съкратен период, за да им се даде оная светлина, потребна за правилния растеж.
Това що сте посели, чрез
книжнина
и слово, ще принесе плод - може болните да си заминат, но техният завет към околните, влиянието което ще оказват и от другия мир, всичко ще допринесе потребното.
Значи и вашата майка не е особно добре. Вярвам, че ако не е заставена от нуждата, би дошла да живее при някоя от вас? Ще трябва да я подкрепяте. Ако не сега - в близко бъдаще и тя ще обикне новия живот и ще благодари на Провидението, че Ви е въвело навреме в него. Виждам, че трябва да побеседвам повечко с Вас и по училището Ви.
към текста >>
63.
4. Неуязвимият
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Нашата
книжнина
почти в цялата страна с малки изключения претърпя голямо крушение.
И да искаме не можем да забравим - това е съдбоносно събитие, което никоя история не ще може да отмине равнодушно. Да се ограби един автор по този начин, това значи да го убиеш втори път. През всичкото време на нашето ученичество сме подреждали библиотеките си. Искахме в пълен ред, картотекирани и подвързани да стоят близо до нас, за да можем всеки момент да сверяваме, да учим, да се самообразоваме, да се вглъбим в това огромно духовно богатство, за да приложим най-хубавото за деня, най-възвишеното занимание с което ние влизахме в пряка връзка с Него. Пълно течение сега на книгите, беседите и лекциите нямаме.
Нашата
книжнина
почти в цялата страна с малки изключения претърпя голямо крушение.
Нека от Северна Европа да не са слизали по това време вандалите и нека Атила да не е държал с железен пестник врата на Средноизтока с хунската си мощ, и нека не сме съвременници на онзи турски султан, който заповяда да изгорят Александрийската библиотека, и нека днешните пазители на ценности, хленчат, когато си спомнят как преди двеста години е била изгорена Етиката на Спиноза. Нека грижливо пазителите на духовните ценности през двадесетия век цени класиката на миналото и тачи културните традиции, беседите на Учителя бяха иззети и унищожени - натъпкани в чували като вторични суровини и карани неизвестно къде - хартията беше дефицитен артикул, още хартията не стигаше... Не можем да забравим. Не казваме не можем да простим, ние сме обикновени хора и не си позволяваме тези приказки; ние не сме съдници, нито прокурори, има кой да държи сметка за всичко това, има кой да ги съди, ала не можем да забравим и нещо повече, двете дати се съвпадат и незнайно, как се сляха, покриха се в едно, да, защото и второто, което се случи пак през декември беше смърт. Първата ни ограби по един начин, втората по друг, като ни лиши от наследството. Странно невъзможно е да мислим за едното без да си спомняме за другото.
към текста >>
64.
4. Петият час
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Книжнина
нямахме, музиката дремеше в чекмеджетата.
Ударът беше единен, глобален. Той щеше да се вдига и слага периодически, неизвестно до кога. На Рила не можехме да летуваме. Паневритмия не можехме да играем - поляна нямахме. Салон, където да се събираме нямахме, на Витоша не можехме също да се събираме и празнуваме нашите празници, свързани с равноденствените дати.
Книжнина
нямахме, музиката дремеше в чекмеджетата.
Събирания в отделни къщи бяха невъзможни, забраняваха се. Изобщо всичко това не беше нищо друго, а среща с невежеството, със страха, с насилието. Не ги желаехме тези срещи и правехме сетни усилия да свърнем по друга посока и улица - ние бяхме хора от особена категория, не обичахме отявлената борба, не бяхме конспиратори - нито скритите нелегални акции, не обичахме и революциите - можехме да живеем като мъртви. Трудно можем да изразим това становище. Беше важен и съществен основния принцип - отвътре навън - велик закон в природата и в Битието.
към текста >>
Деветнадесет камиона
книжнина
изнесоха - а тя беше и повече от цялата провинция.
И двата деня бяха школни - сряда и петък. На този час и ден 1944 година и 1957 година Изгрева беше на крак. Прозорците светеха, докато декемврийският ден пристъпваше с всичкия си апокалиптичен ужас. Един автобус стовари цяла рота блюстители на закона. Те нахълтаха в къщите, където най-много в стаите имаше книги, а в зимниците картофи.
Деветнадесет камиона
книжнина
изнесоха - а тя беше и повече от цялата провинция.
Не може да се каже, че бяха великодушни, нито меки, нито дори и учтиви. Говореха на “ти” и тъпчеха литературата, като я пъхаха в чували - Словото, което толкова обичахме и тачехме и строго охранявахме. Взимаха и портретите, прибираха библиите, евангелията, грубо всичко бе хвърлено в камионите. Беше страшно, приличаше на страхотно нашествие, на жестоко нападение. Акцията се наричаше обиск - най-зловещата дума на една залязваща култура, която вече сама си подписваше смъртната присъда- културата на белите отдавна вече беше компрометирана.
към текста >>
65.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
В този смисъл то дори стои изолирано от развоя на българската художествена
книжнина
и като че не желае да се сближи с нейната традиция и с нейните общокултурни задачи.
книгоиздателство Възраждане 1924 г./ Освен като редактор на списанието и преводач Ст. Андрейчин е известен и с оригинални статии върху религията и етиката, някои от които излязоха и в отделна книга: „Осветлени въпроси” /’’Възраждане”, 48 с./. Той пише и стихове, събрани в две малки книжки: „Песни на мирния живот”, „Цветя на душата” и др. Все около „Възраждане” се създава един кръг от писатели и поети, които чрез художествено слово проповядват християнския морал. Делото на тия писатели, обаче рядко надхвърля границите на „Възраждане” и за това неговото значение е преди всичко в областта на нравствената проповед.
В този смисъл то дори стои изолирано от развоя на българската художествена
книжнина
и като че не желае да се сближи с нейната традиция и с нейните общокултурни задачи.
По-значителни личности от този кръг писатели са: Илия Енчев, автор на три драми - „Тъмни зори”, „Въртоп” и „Забравен грях”, които не са лишени от известни достойнства като драматични произведения и заслужават да бъдат изнесени на родната сцена. От стихотворци по известни са: Н. А.Венетов, със сбирка „Стъпки по снега”, Йордан Ковачев с две сбирки „Моето утро” и „На невидими струни” и едно томче разкази „Искри”. Петко Топалов - рано починал, оставил стихове и легенди, събрани в едно томче „Песни и легенди”. От разказвателните форми най-обикната от хората на „Възраждане” е легендата.
към текста >>
В тая посока - да се изучи аскетично начало в новата българска
книжнина
и изобщо в изкуството, гдето ще се открие голямото влияние на Толстоевия светоглед - заслужава да се направи специално проучване.
Цялото негово творчество е пропито от дълбоко религиозно чувство и самоотричане. За това монашеско отричане и смирение, за което ни говори лириката и личния живот на Лилиев, безсъмнено, голям дял има Толстоевата проповед. И с право един критик, когато е търсил по-дейните и цялостни последователи на Толстоя в България е изтъкнал, че Христо Досев е идеалният последовател на Толстоя чрез делото, а Николай Лилиев чрез поетичното слово. Но ние ще трябва да добавим, че това слово е и дело, толкова по-свято, колкото по-неразделна е връзката между него и сърцето, което го е родило.... Такова единство между жизнен и творчески идеал, подклаждано от едно чисто християнско, толстоистко светоразбиране, наблюдаваме при двама от най-големите български художници: Владимир Димитров - Майстора и Борис Георгиев. Тяхното творчество е въплощение на божествено чисти идеи, както и личния им живот е само един стремеж за приближаване към Бога и деятелното добро.
В тая посока - да се изучи аскетично начало в новата българска
книжнина
и изобщо в изкуството, гдето ще се открие голямото влияние на Толстоевия светоглед - заслужава да се направи специално проучване.
Владимир Димитров - Майстора в един разговор за смисъла на живота и изкуството заяви като свое дълбоко окровение: „Всички философии и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя...” Примерите, които наведхме до тук, са достатъчни за да дадат представа за онова масово влияние, което е имал Толстой у нас - влияние, което се простира далеч зад личния живот, далеч и зад отявлените строги последователи на толстоизма и достига до цели организации и до върховете на обществения живот. Ето защо, може да се каже, че от всички славянски страни, след Русия, най-голямо влияние Толстой е упражнил в България. Българинът, със своята склонност да търси разумно обоснование на всеки факт преди да го признае за полезен, със своята прекалена разсъдъчност е естествено предразположен към една религия, като тая на Толстоя, гдето е прочистена всяка мистика и екзалтация, гдето истината на Бога и истината на човека са тъй просто и нагледно съединени. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Виж в „Изгревът” т.
към текста >>
66.
29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
С голяма възприемчивост, той се ровеше из цялата
книжнина
на това новохристиянско течение, която непрестанно идеше от Русия и Англия, усвояваше истините и поученията и се стараеше да ги живее с всички сили.
Той пръв го възвестяваше с преводите на Толстоевите книги и със списанието „Ново слово”. От това течение беше и младият човек, когото Досев срещна в Сливен. Това беше Г. Шопов, който беше образувал нов ръкав на течението. В тази среда Досев се развиваше и растеше с неизказана буйност.
С голяма възприемчивост, той се ровеше из цялата
книжнина
на това новохристиянско течение, която непрестанно идеше от Русия и Англия, усвояваше истините и поученията и се стараеше да ги живее с всички сили.
Той вече беше чужд на много привички на обикновения живот и беше привикнал на нов начин на живеене, на такъв, какъвто изискваше новохристиянското учение. Великден. Двама души вървят по прашното шосе от Оряхово за Кнежа. Единият е Досев. Времето е топло, слънцето пече силно. Тъкмо на пладне те стигат до самото ханче и се отбиват в него.
към текста >>
67.
37. Първата отпечатана книга
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И така си въртях и първата ми работа беше, аз винаги съм бил привързан към
книжнината
, винаги съм съзнавал, че работата в туй направление е от голяма важност и че нали това е от голямо значение и нали, правех си планове там, че ще почна книгоиздателство, бях го нарекал „Космос".
И сега, ако ми задаваш въпроса за първата ми печатна работа с която съм се проявил аз вече като издател, щото отначало работех бащината си работа. Аз така приех машината, тя не беше от „американките" дето им казват, които се движат на крак така. Те са много по-малки, а тази бе голяма. Но тъй си я въртях и не ме затрудняваше. Туй млад човек бях в силите си, не ме е затруднявало и големите тиражи започнах да печатам.
И така си въртях и първата ми работа беше, аз винаги съм бил привързан към
книжнината
, винаги съм съзнавал, че работата в туй направление е от голяма важност и че нали това е от голямо значение и нали, правех си планове там, че ще почна книгоиздателство, бях го нарекал „Космос".
Така във въображението ми - издателство „Космос", такива и такива книги ще издаваме с окултно съдържание. A, спомням си този Иван Цонев, който като учител, беше събрал ученици около себе си, той така ми се отнесе подигравателно. Той така и до край си остана с мене, гледаше ме от високо, така надменно, може би е имал представа за мене във връзка с анархистическите ми прояви. Той уж не беше ограничен човек, но няколко пъти той така не се отзова на моята покана, щото аз тогаз, както ти казах и в Букурещ съм мислил за него, че е богат, колко повече като се върнах мислех, че ще сътруднича с него, мислех да го привлека, макар че нямах още своя печатница, ама на баща ми. То бяха само идеи така още в мене, но фактически аз почнах.
към текста >>
68.
3.2. Статията „Балканската федерация” / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 1.05.1930, с. 5
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Днес, когато сърбите владеят по-голямата част от Македония, те правят същото: няма български училища, няма българска
книжнина
, няма българи, има само сърби.
Според нас, не е много важно кой елемент преобладава в Македония - българския ли или сръбския. Важното е тия хора да живеят в мир и разбирателство помежду си. Важното е да престанат да се мразят, да се преследват, да се избиват едни други, за да настане мир и в целия Балкански полуостров. Но какво виждаме? - Когато българите през последната война взеха Македония, те поискаха да я направят чисто българска, да се не чува там друго име, да се не чува друг език, освен български.
Днес, когато сърбите владеят по-голямата част от Македония, те правят същото: няма български училища, няма българска
книжнина
, няма българи, има само сърби.
Нищо чудно: сърбите днес правят в Македония същото, което българите са правили там, докато тя беше в техни ръце. Е, кой е тогава виновен? Кои са по-лоши? - От един дол дренки са - казва българската пословица. Каквито са едните, такива са и другите.
към текста >>
69.
15.7. Българската Православна църква за Учителя.
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
Върху
книжнината
, върху печатните издания на Братството не беше посегнато.
Към църквата, в тази и борба срещу Учителя и учението скоро се присъединиха редица крайни, националистични, шовинистични организации като „Родна защита", „Кубрат", Съюза на запасните офицери и други реакционни кръгове, включително последователите на проф. Александър Цанков. Някои материалистично настроени учени също взеха участие в критиките срещу Учителя и учението. Под натиска на всички тези тъмни сили, в 1928 г. събора на Братството в София бе разтурен.
Върху
книжнината
, върху печатните издания на Братството не беше посегнато.
Тогава още нямаше такива обичаи. Но тази страхотна клеветническа кампания постигна до голяма степен своите цели. Огромна част от населението на България възприе безкритично клеветите, хулите, присмехите срещу Учителя и учението и така се създаде едно отрицателно отношение към тях. Това, което някога се вършеше чрез аутодафета и кървави гонения, сега се постигна с „по-меките", но не по-малко ефикасни средства на клеветите и присмехите. Това изкуствено създадено враждебно обществено мнение пусна корени в съзнанието на мнозина, то се предава от поколение на поколение, така че и днес то представлява една огромна каменна стена, която спира мнозинството от народа ни да възприеме благодатните истини на Божественото Учение, като с това го обрича на духовна тъмнина и го лишава от неоценимите блага, които стават достъпни на всички, които го възприемат.
към текста >>
70.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та
,
д-р Вергилий Кръсте
,
Събори 1926 -1927г.
(36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната
книжнина
и философия.
(35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен. Изреченията му не са отривисти и плавни. Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области.
(36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната
книжнина
и философия.
И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: "Никой човек не е говорил, както тоя човек говори" с власт и сила; "а не както книжниците и фарисеите". Не както кардиналите, владиците и пасторите със зазубрени по угода на времето легалности.
към текста >>
71.
36. Трафопостът на Изгрева чу тяхното мнение
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Присъствах тук само за да видя, дали някой ще се опита да ми отнеме даденото от него право, и дали някой ще коментира статута ми на издател, роден и израснал в Братството, и действащ активно по отношение
книжнината
на Учителя през целия си живот.
Той поднесе много интелигентно позицията си по въпроса, но това ли очаквах аз? Откровено казано - не! Аз не бях дошла тук като Стефан Калайджиев, за да очаквам някой да ми разреши да издавам Учителя. Правото и импулса да издавам, получих лично от брат Борис Николов, като пожизнен ръководител на Братството! Можех да бъда лоялна, единствено към него!
Присъствах тук само за да видя, дали някой ще се опита да ми отнеме даденото от него право, и дали някой ще коментира статута ми на издател, роден и израснал в Братството, и действащ активно по отношение
книжнината
на Учителя през целия си живот.
Но повечето тук ме приемаха тук, като празно пространство! Едва в края на срещата се случи нещо, което не мога да не споделя. Двамата доайени на Братството, един след друг се изказаха, и това ми донесе най-голямо удовлетворение! Сестра Весела стана права, и с искрено възмущение в гласа, каза: „Защо тепърва ще създавате братско издателство? Че то вече го има!
към текста >>
72.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
Като писател и човек на науката, Д-р Миркович е дал доволно много трудове на зараждащата се българска
книжнина
.
- държавен лекар по линията Ямбол-Бургас, в качеството си на какъвто е награден от княза с кръст за гражданска заслуга V степен (от 14.11.1892). В 1894 г. е бил пенсиониран и до смъртта си след това се е занимавал със свободна практика, писателство и с обществени начинания. По случай 25 годишния юбилей на санитарното дело у нас награден е с медал с корона за гражданска заслуга, като най-стар лекар в България. Освен това, има и поборнически медал.
Като писател и човек на науката, Д-р Миркович е дал доволно много трудове на зараждащата се българска
книжнина
.
Писал е „Българска граматика (една от най-старите) около 1860 г.; „Практическо приготовление за граматиката в основните училища” (1883 г.); „Петър Великий, Екатерина II и Мечников” по Ламартина; „Домашен хомеопатически лекар”; „Предпазителни и лечителни мерки против холерата” (1893); „Униатското движение и Черковния въпрос” (1897 г.); „Вечните истини, от духа В. Хюго” (превод, 1900 г.) и т.н. В 1891 г. е почнал издаването на спиритическото списание „Нова Светлина”, а в 1893 г. го допълни със списанието „Здравословие” в което проповядваше хигиена и естествени лечителни способи като магнетизма, хидротерапията, масажа, слънчевите бани, а също и хомеопатията.
към текста >>
73.
2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.
,
,
ТОМ 35
Помня, че нашите учители ни даваха понякога като образци от
книжнината
и неща не само от „Смесената китка” на Славейкова, но и от неговата „Гайда”...”80 В 1864 година, преди да се установи в Цариград, Славейков бил известно време учител във Варна.
Първият му брой бил приготвен още в Трявна. В Ески Джумая Славейков редактирал четиринадесет броя от него. В началото „Гайда” е „сатиристический вестник за свестяване на българите”, а по-късно, под натиска на властта, става „вестник за наука и забава”. „С Гайдата - пише негов съвременник - Славейков застава начело на един свой период, който открива достойно и завършва още по-достойно... Сатирическата „Гайда” на Славейкова се чете на времето си със същия възторг, с който бяха посрещнати първите трудове на самоука писател. „Както казва „Гайдата” на Славейкова”, „както казва Славейков в „Гайдата”, беше станала обикновена приказка.
Помня, че нашите учители ни даваха понякога като образци от
книжнината
и неща не само от „Смесената китка” на Славейкова, но и от неговата „Гайда”...”80 В 1864 година, преди да се установи в Цариград, Славейков бил известно време учител във Варна.
Интересни сведения по установяването на Славейков в Цариград ни дава д-р Лонг в едно писмо от 18.XI.1895 година до Иван Славейков: „Запознах се с баща Ви в 1860 г. Тогава и двамата бяхме млади хора. Неговата сърдечна доброта, пъргавост, поетичния му темперамент и верен усет за истинското, хубавото и доброто ме привлякоха към него. Завърза се веднага приятелство помежду нас, което никога не се наруши, както и доверието, което имахме един към друг през всичките тези години, пълни със събития. Аз открих гения му в употребата на матерния му език, сладостта, грацията и чистотата във всичко, що излизаше от неговото перо.
към текста >>
74.
2.6. Драган Цанков и Унията. 2.6.1. Драган Цанков / Ст. Чилингиров. 2.6.1.1. Драган Цанков (1828-1911) - мястото му в нашето Възраждане
,
,
ТОМ 35
Цанков взема инициативата да се основе още същата година една ученолюбива дружина под името „Община за българската
книжнина
”.
...Такъв един копнеж постига и Др. Цанков с основаването на своя собствена печатница, откриването на която бърза да оповести с отделно печатно известие от 22/3 октомврий 1857 год., в които между другото казва: „Българският народ не е имал до сега книгопечатница, която да е можала доста да му посрещне най-законните и най-главните нужди. С това ние се изключвахме от другите народи, които се намират у турското царство, и това беше малко срамота за нашия народ, но да кажем правото, че тая погрешка не беше от великодушието на нашите господари, и най-много пък от Султана Абдул Меджида. Не, тая погрешка ставаше от други.” Печатницата на Цанкова ще бъде не само едно техническо заведение, но и една лаборатория на духа, в която ще работят едва ли не на еднакви начала и с еднаква ревност както съдържателите на печатницата, така и книжовниците отвън. Но, за да се извърши това по-успешно, Др.
Цанков взема инициативата да се основе още същата година една ученолюбива дружина под името „Община за българската
книжнина
”.
Освен това тази община си поставя задачата да подпомага българските училища и църкви с книги, да подпомага за събирането и разработването на народната ни книжнина, както и да подбужда учените българи да си изказват мислите по въпросите за нашата духовна и политическа свобода. За постигане на тия така широко начертани задачи общината пуща през 1858 год. един „Месецослов”, в който Др. Цанков помества своя „Поглед върху българската история". След две години излиза втория „Месецослов” за годините 1858 и 1859 год.
към текста >>
Освен това тази община си поставя задачата да подпомага българските училища и църкви с книги, да подпомага за събирането и разработването на народната ни
книжнина
, както и да подбужда учените българи да си изказват мислите по въпросите за нашата духовна и политическа свобода.
Цанков с основаването на своя собствена печатница, откриването на която бърза да оповести с отделно печатно известие от 22/3 октомврий 1857 год., в които между другото казва: „Българският народ не е имал до сега книгопечатница, която да е можала доста да му посрещне най-законните и най-главните нужди. С това ние се изключвахме от другите народи, които се намират у турското царство, и това беше малко срамота за нашия народ, но да кажем правото, че тая погрешка не беше от великодушието на нашите господари, и най-много пък от Султана Абдул Меджида. Не, тая погрешка ставаше от други.” Печатницата на Цанкова ще бъде не само едно техническо заведение, но и една лаборатория на духа, в която ще работят едва ли не на еднакви начала и с еднаква ревност както съдържателите на печатницата, така и книжовниците отвън. Но, за да се извърши това по-успешно, Др. Цанков взема инициативата да се основе още същата година една ученолюбива дружина под името „Община за българската книжнина”.
Освен това тази община си поставя задачата да подпомага българските училища и църкви с книги, да подпомага за събирането и разработването на народната ни
книжнина
, както и да подбужда учените българи да си изказват мислите по въпросите за нашата духовна и политическа свобода.
За постигане на тия така широко начертани задачи общината пуща през 1858 год. един „Месецослов”, в който Др. Цанков помества своя „Поглед върху българската история". След две години излиза втория „Месецослов” за годините 1858 и 1859 год. И двата месецослова се отличават със своя разнообразен и грижливо подбран материал.
към текста >>
75.
2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
Както сам Славов казва, книгата си е написал въз основа на позната
книжнина
и на свои „записки”, т. е.
113-120) старателно, но предубедено тълкува тия документи, с цел да намери доказателства за принудителното отвличане на Йосифа Соколски чрез измама или насилие. Въобще той се мъчи да доказва предаността към католицизма на главните първи дейци на унията Йосиф Соколски, Драган Цанков и други (За Др. Цанков, гл. с. 161), за да представи унията и като религиозно-вероизповедно движение, а не само като национално-политическо по своите първоначални потици. Той се отнася с неоправдано доверие към книгата на униатския свещеник Андрей Славов, Киевският затворник архиепископ Йосиф Соколски.
Както сам Славов казва, книгата си е написал въз основа на позната
книжнина
и на свои „записки”, т. е.
бележи от български и чужди публикации, както и по сведения от някои посочени от него лица. Тя обаче няма научна стойност, пък и авторът не е смятал, че пише научно изследване. Поради това погрешно е научното разглеждане на въпроса за бягството (или „отвличането”) на Йосиф Соколски да се основава на Славовите твърдения и предположения (с. 135 сл.). 359) Ив.
към текста >>
76.
2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението
,
,
ТОМ 35
След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на
книжнина
и просвета.
Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе. Затова именно и патриаршията чрез религията (духовното оръжие) поискала да ни погърчи. Идеята е била да стане в XVI век, а гърците закъснели. Както споменах по-горе, завоевателят на Цариград Мехамед Н-й е проявил особено благоволение към гръцкия народ; неговите културни учреждения били запазени, също и църковните и граждански права. Обаче не такова било положението на българите, особено с признаването на гръцкия патриарх с берат на султана за политически и духовен глава на всички православни християни в Балканския полуостров, българите престават да съществуват като народ.
След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на
книжнина
и просвета.
Немало вече онова културно огнище, т. е. Търновската патриаршия, което пръскало светлина не само в България, но и в Сърбия, Ромъния и Русия. България преди турското робство била културно огнище и непосредствен источник на просвета за сърби, руси, ромъни и албанци. Руският княз Св. Владимир, съвременник на Самуила, обръща се към него с молба, да му изпрати учени хора, йерей и книги, които и получава.
към текста >>
книжнината
и памятниците.
Владишките конаци били не само място за грабеж, но и за нравствена похаба, били пълни с жени и девици, които уж били роднини на владиците? Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата, езика и народността. Българските свещеници, учители, първенци, бранители на народа и името му били гонени, преследвани, бити и заточвани. Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският език в общините се заменил с гръцки. Употребили се всички мерки и средства, за да се убие всяко съзнание у българите и да се унищожи всичко онова, което може да напомни миналото на българския народ, като напр.
книжнината
и памятниците.
В 1823 год. гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г. когато бил повикан от селяните в с. Тича да освети местната черква. Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето.
към текста >>
Ний, които сме дали просвета и
книжнина
на сърби, ромъни и руси, наместо да можем поне от части да претопим, да побългарим, напротив, ний сме се претопили.
днес са вече посърбени. Ако ли местата в Македония и Босилеградско, които останаха в Сърбия, останат в тях IQ-15 години ще бъдат и те посърбени. Преди паданието ни под турците нашата държава се простирала, макар и не за дълго време до Карпатите, Дунава и до моретата: Черно, Бяло и Адриатическо. Пелепонез е бил заселен със славяни; Калоян, Симеон, Самуил почвали войната в Пелопонез, имайки за цел обединението на славянското племе в Балканския полуостров. София се е наричал Средец, наверно, защото се е намирала в средата на българската държава.
Ний, които сме дали просвета и
книжнина
на сърби, ромъни и руси, наместо да можем поне от части да претопим, да побългарим, напротив, ний сме се претопили.
От 15 милиона преди падението ни под турското робство днес сме останали едва 5 милиона. Коя почва не сме наторили и кой не е късал от българската снага? Трябва да бъдем поне отчасти шовинисти като сърбите, та ако не можеме да претопяваме, поне да сме запазили нашето. Понеже духовното възраждане в нас е предшествало политическото, считам за нужно да кажа за него няколко думи. Гърци, сърби и ромъни се пробудили по-рано от нас, понеже са граничили Сърбия с Австрия, Ромъния с Русия, Гърция чрез морето с Европа, а ний сме били изолирани в средата на Балкански полуостров; при това гърци, сърби и ромъни се намирали само под едно политическо робство, а ний под две -политическо под турците и духовно под гърците.
към текста >>
77.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и
книжнина
; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост.
13) на 25 години, което и биде уважено от правителството. С този закон, както изрично се отбелязва в чл. 7, се унищожаваха „завинаги всички права и привилегии”. След него, може би, щеше да последва друг - за отнемане и на другите правдини - административни, църковни и училищни, обаче настъпилите събития отнеха от Ромъния южната част на Бесарабия и я повърнаха на Русия. В това, очертано по-горе, общо състояние ромъните предадоха на русите българските колонии.
И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и
книжнина
; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост.
Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература. Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33): „Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград.
към текста >>
78.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
В това ни служи за истина упорното и устойчиво желание на сичките задунавски българи за да си възродят книжевността, а бесарабските - да си открият едно средоточно училище, банка, общество за прирождение на българската
книжнина
в българските колонии.
Неопозната още в народите, с тяхното състояние и нрави, той не може да угоди на народите сдобри учреждения, с брежпивост493 да уварди народа от големи разноски, ще бъде щетно494. Напротив, секо негово предприятие, уж за добро, ще бъде несъобразно с местното требование и противно на местният народ, който ще го осъжда. Съвременните нужди и потребности на един народ, с толко силни желания и тъй се мъчно спират, колкото и подводното течение! А секоя сила, която ще се помъчи да ги спре ще е причината за големите и пагубни следствия. И при това природата пак ще си направи своето, макар с малки спирания.
В това ни служи за истина упорното и устойчиво желание на сичките задунавски българи за да си възродят книжевността, а бесарабските - да си открият едно средоточно училище, банка, общество за прирождение на българската
книжнина
в българските колонии.
Такива желания, особено на последните, е толкова нужно според осталостта495 им в нравствено и имотно отношение, колкото е и необходимо, според временното развитие на сичката българска книжнина. Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството, простотата, колкото е и лек за сичките им недъги496. Но попечителният комитет, понеже се намира не в българските колонии, но далеч от тях, в Одеса, и не е опознат с тяхната страна, тъй също и с нуждите и съвременните народни требования, заради това, той със своите си противни за българите действия е бил винаги срещу тяхното възрождение, което можало да се заемне от тука за юг. Вещественото и нравствено състояние на българските колонисти може да се улучши посредством следните полезни общини и учебни учреждения: 1. Общество за книжевно възрождение; 2.
към текста >>
Такива желания, особено на последните, е толкова нужно според осталостта495 им в нравствено и имотно отношение, колкото е и необходимо, според временното развитие на сичката българска
книжнина
.
Напротив, секо негово предприятие, уж за добро, ще бъде несъобразно с местното требование и противно на местният народ, който ще го осъжда. Съвременните нужди и потребности на един народ, с толко силни желания и тъй се мъчно спират, колкото и подводното течение! А секоя сила, която ще се помъчи да ги спре ще е причината за големите и пагубни следствия. И при това природата пак ще си направи своето, макар с малки спирания. В това ни служи за истина упорното и устойчиво желание на сичките задунавски българи за да си възродят книжевността, а бесарабските - да си открият едно средоточно училище, банка, общество за прирождение на българската книжнина в българските колонии.
Такива желания, особено на последните, е толкова нужно според осталостта495 им в нравствено и имотно отношение, колкото е и необходимо, според временното развитие на сичката българска
книжнина
.
Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството, простотата, колкото е и лек за сичките им недъги496. Но попечителният комитет, понеже се намира не в българските колонии, но далеч от тях, в Одеса, и не е опознат с тяхната страна, тъй също и с нуждите и съвременните народни требования, заради това, той със своите си противни за българите действия е бил винаги срещу тяхното възрождение, което можало да се заемне от тука за юг. Вещественото и нравствено състояние на българските колонисти може да се улучши посредством следните полезни общини и учебни учреждения: 1. Общество за книжевно възрождение; 2. Средоточно училище; 3.
към текста >>
79.
6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.
,
,
ТОМ 35
Ние до сега не сме имали ни едно подобно списание, което да заслужи като основа за развитието на нашата
книжнина
.
Нрави, обичаи, предания, песни, приказки, пословици, обряди и проч., са самата основа за неговото развитие, чрез което той може само да достигне и точно [пълно] съзнание. Като хвърлим един поглед върху положението, в което се нахождаме, ще намерим, че ние сме начнали точно от там дето другите народности едва постепенно са достигнали с един основателен начин до своята озрела развитост. Добро ли било за нас, от като се посъвзехме, да обърнем внимание повече към издирването на нашите древности и към описването на нашите народни черти, които ни отличават от другите. Това се вижда необходимо особено за нашия народ, който по разни причини, беше достигнал да изгуби не само всяка своя древност, всяко свое предание, но и сичкото свое съзнание. Вероятно е, че другите народи при началното развитие на тяхната книжовност, имали са били съчинения, било периодически списания, дето са се описвали и излагали на подробно техните особни нрави, обичаи, предания, паметници и пр.
Ние до сега не сме имали ни едно подобно списание, което да заслужи като основа за развитието на нашата
книжнина
.
Няколкото вестници които имаме на езика си, не се занимават освен в политическо отношение и не отговарят никак на потребността, която изисква един първоначален народ за развитието на неговата литература както и неговото пълно съзнание. Под това основание се състави днес едно общество, което ще се занимава в изданието на един вестник под название НАРОДЕН СБОРНИК и ще има за предмет следующите народни сбирки с особени заметки и критика: 1. Народни песни, пословици, гатанки, анекдоти и баяния. 2. Народни предания, древности, паметници и ръкописи. 3. Описание на градове, села и развалини, капища и стари монастири. 4.
към текста >>
НАГОРЕ
