Търсене в текстове за 'Книга'

63. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга.
Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка.
към текста >>

64. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията.
Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност.
към текста >>

Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните.
Нека спомена и за растението паячна къклица Nigella arbensis. Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета по старите картини. Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва.
към текста >>

Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/.
Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала.
към текста >>

Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо.
Казвам му: Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа.
към текста >>

65. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
към текста >>

66. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Харисън в книгата „Детската градина” казва: „Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие.
Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той обижда околните на всяка крачка, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени? Нека дадем още няколко примера: бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думи, и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали, и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си. Няма ли да създаде това у детето предразположение към лицемерие, когато порасне? Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне. Харисън в книгата „Детската градина” казва: „Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.” Детето, което е прекарало през първия период на своя живот в една атмосфера на любов, която проявяват околните, ще се развива правилно.
към текста >>

67. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга!
“Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни.
към текста >>

Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо.
Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”. „Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света.
към текста >>

68. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя.
” Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Авторът на тази книга
Учителят за образованието Боян Боев Авторът на тази книга е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват
към текста >>

Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
към текста >>

И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.”
И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.”
към текста >>

Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи.
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот.
Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

70. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

- От една книга, свещена книга, която се казва Природа.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела.
към текста >>

Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек.
към текста >>

Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
към текста >>

Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома.
Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга? " Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали.
към текста >>

Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето.
към текста >>

71. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа".
Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща. Кои са законите на Божественото право или справедливостта, разглеждани от гледището на новата култура? Препоръчвам ви беседата на Учителя със заглавие: „Ненаписани закони". Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа". Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях.
към текста >>

Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа.
Освен писаните от човека държавни закони, има и неписани закони, намиращи се в човешката душа, природни, Божествени закони. Следователно, всеки един човек има едно вътрешно знание в душата си за Божествената справедливост. Този закон е записан в „Свещената книга на човешката душа". Там има писани много хубави работи. Защо един човек обичате много, а към друг сте индиферентни? Защото ти си успял да прочетеш от книгата на първия няколко свещени думи, които Бог е написал в неговата душа. Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
към текста >>

Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души.
След шест или седем века ще се тури началото на една ядка от шестата раса, а след няколко хиляди години ще дойде до своя разцвет. Хората на шестата раса са на милосърдието, на жертвата и любовта. Петата раса е на ума, на интелекта, на техниката. Шестата раса ще бъде на космичната любов, любов към всички. Във всички същества хората ще виждат Бога. Тогава ти ще умееш да четеш какво е писал Бог в свещената книга на всички души. Седмата раса ще бъде на творческата воля. 07.02.1948 г., Изгрев
към текста >>

72. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочете се беседата „Закон на доволство" от книгата „Отворени форми".
Беседа – разговор на 27.08.1944 . над хижа „Еделвайс", 6 ч сутринта Прочете се беседата „Закон на доволство" от книгата „Отворени форми". Човек трябва да се интересува в живота от това, което е най-съществено. А кое е най-същественото? - Най-същественото е Любовта. Щом имаш Любовта, ще имаш всички възможности. Щом изгубиш Любовта, ще изгубиш всички възможности.
към текста >>

73. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>

74. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

От Шилер има една книга - „Принципите за естетичното възпитание на човечеството", тя не е преведена на български, но е много важна.
За красотата Един основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга - „Принципите за естетичното възпитание на човечеството", тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям разбирач на красотата. Това се вижда от неговата поезия. Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата.
към текста >>

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка.
към текста >>

75. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.
Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание.
към текста >>

Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър.
В човека има приливи и отливи. Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си. Той трябва да се справи с нея. Има много начини за това. Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея. Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър. Когато той чертае тия линии, в него идва едно добро разположение. Ето защо тия успоредни линии означават хармония. А законът е: Каквото правиш вън, става вътре в тебе. Затова, когато чертаеш тия успоредни линии, възстановява се хармонията вътре в тебе. Някой ще каже: „Как ще си губя времето да чертая тия линии?
към текста >>

76. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота.
Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде." Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър.
към текста >>

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? " И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

77. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
към текста >>

Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
към текста >>

Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството.
Важността на свързването с Христа се вижда от казаното в 15-та глава на Евангелието от Иоана: "Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът, вие сте пръчките. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
към текста >>

78. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава.
Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни. Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте. Не забравяйте името, улицата и номера! Онзи, когото човек търси, е Бог. Улицата, дето живее, са ангелите, а пък номерът - това са добрите хора. Превеждайте, това трябва да се преведе.
към текста >>

79. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга?
В малките условия и Възможности трябва най-първо да се прояви човек; който не се е проявил в тях, и в големите не може да се прояви. Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори. А нему всеки ден се дават условия, като срещне едно дете, да поговори с него. Ако не използва това, малкото, и голямото не може да използва. Как ще се научи иначе? Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга? Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване.
към текста >>

80. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко цвете е книга, в която Бог е писал.
Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва. * Като отида при някое цветенце, виждам какво е написал Бог в него. После отивам при друго цвете и правя същото. Отивам при един камък и правя същото. Всяко цвете е книга, в която Бог е писал. В тези книги чета какво е писал Бог. Като отида при тях, аз чета и те четат от мен. Те се радват, че има един, който чете какво Бог е написал в тях. В Божествения свят книгите се радват, когато ги четат. Човек на Земята защо скърби?
към текста >>

Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме.
Те се радват, че има един, който чете какво Бог е написал в тях. В Божествения свят книгите се радват, когато ги четат. Човек на Земята защо скърби? Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

Всеки човек е една жива написана книга.
Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите?
към текста >>

И когато обичаме, четем от тази книга.
Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите? Учителя каза:
към текста >>

81. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово.
Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство. Когато си във връзка с тази велика Любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си, когато и Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за твоите погрешки. Любовта ви трябва да бъде такава, че да вървите напред. Всеки от вас чрез Любовта си трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички свои погрешки; и когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово. Любовта ще заличи най-първо вашите погрешки, за да тръгнете напред. Тогава ще завършите Школата и ще влезете къде? В Новата епоха, дето нито за мъж отиват, нито се женят, но са като ангелите. Тази епоха ще дойде.
към текста >>

82. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората приличат на някой бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея.
Трябва да има разнообразие. И Писанието нали казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Какво разнообразие е приготвил Бог! И какво богатство крие в себе си Разумната Природа! Какви съкровища Бог е скрил в Природата, за които хората са слепи. Хората приличат на някой бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея. Всеки, който люби Христа и ходи в Пътя на Христа, той е в правия път. Един човек, който не е набожен, но те приеме, нагости те, даде ти вечеря, не е кисел, изпрати те весело - той е в Пътя на Христа. Вън от Христа човек не може да намери Истината. Да вярва човек в Христа - това значи да намери Истината. Има готови хора навсякъде.
към текста >>

83. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Трябва да знаете как да предадете на хората съдържанието на тази книга.
Тогава и Господ няма да те приеме. Слушай Господа, за да те слушат и хората. * Учителя държеше в ръцете си книжката „Линиите на природата". Той я посочи и каза: - Трябва да знаете как да предадете на хората съдържанието на тази книга. Там е изкуството. Един брат каза: - Днес някои хора искат да обяснят природата механически. - Явленията в природата не са механични. Зад механичното стои Разумното, което работи в цялата природа.
към текста >>

След това Учителя посочи книгата „Линиите на природата" и каза на една сестра:
А скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо. Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и Всеки ден за Всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го вземе. След това Учителя посочи книгата „Линиите на природата" и каза на една сестра: - Кажи от тази книга коя страница искаш да прочета и кой ред. Сестрата каза: „16 стр. 12 ред". Учителя прочете: „Щом не си доволен от този ред в света, тогава ти си създай един друг свят".
към текста >>

- Кажи от тази книга коя страница искаш да прочета и кой ред.
Турил си го някъде и си забравил къде. Ще седнеш и ще си спомниш. Животът е красив и Всеки ден за Всеки човек има специално благо, което Бог е определил. И човек трябва да си отваря очите, за да го вземе. След това Учителя посочи книгата „Линиите на природата" и каза на една сестра: - Кажи от тази книга коя страница искаш да прочета и кой ред. Сестрата каза: „16 стр. 12 ред". Учителя прочете: „Щом не си доволен от този ред в света, тогава ти си създай един друг свят". Пак попита друга сестра, тя каза: „15 стр.
към текста >>

84. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя.
Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как остават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя! Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени.
към текста >>

85. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате.
Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре). Между душата на човека и личността има голяма разлика. Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека. В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико! Тя е свободна от ограничения. Във всеки човек има Божественост, но скрита. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката душа не знае какво нещо е престъпление (греха).
към текста >>

86. 32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубаво написана книга е живота, но не всички я четат еднакво.
Интуицията показва на човека как да се справи с мъчнотиите си, той чувствува това, което може да му се случи, добро или лошо. Човек не трябва да прави грехове, защото те са най-голямата тежест за него. Правдата е като изгряващото слънце, което идва да даде всекиму това, което му трябва. Правдата учи човека да постъпва добре — в живота има доста трудни задачи за разрешение, уроци, които човек трябва да научи. Природата е винаги справедлива, тя дава това, което заслужаваш и никога няма да те онеправдае. Хубаво написана книга е живота, но не всички я четат еднакво. Хора, които схващат нещата по-дълбоко, очите им се сближават, а онези, които схващат повече впечатления, но повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-напреднал и развит! Чертите на лицето може да не са красиви, но щом са подвижни, то става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството — показалеца; търговията — малкия; палецът — Божественото. Мъглата на планината е приятна и много магнетична.
към текста >>

87. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя.
И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * *
към текста >>

88. 15. Правилното дишане - път към постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си "De medicina magnetica" (издадена в 1679 година).
Правилното дишане - път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си "De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или органът обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване.
към текста >>

89. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел.
Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù. Обичам да гледам душите при изгрев слънце. Те тогаз се озаряват с едно светло сияние около главата и красиви стават лицата им! Една вълна на живот минава тогаз през техните лица и ги преобразява.
към текста >>

90. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема!
Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най- чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там.
към текста >>

А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища.
Как работата за другите е източник на най- чистата радост! Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци!
към текста >>

91. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата.
Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ. Преди срещата има обща вечеря.
към текста >>

92. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите.
Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени! Техният театър е в нас и около нас.
към текста >>

93. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения!
Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя.
към текста >>

94. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо.
Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог! А пък вие скърбите, че не ви обичат!
към текста >>

Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог!
– Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог! А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас - вие да обичате! Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл?
към текста >>

95. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветето е книга, която Безграничният е писал.
Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Когато отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него. Отивам при друго цвете и пак правя същото. После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим?
към текста >>

Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме!
Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

" И когато четем една книга – т.е.
Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем. сп. „Житно зърно”, бр. 12, кн. 9-10
към текста >>

96. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обичаш една книга, тая книга ще ти даде нещо.
Човек е свободен да обича или не, но ще има резултатите на едното или другото. Когато обичаш, ти се ползуваш. И онзи, когото обичаш, се ползува, ако правилно оценява твоята любов. Да обичаш, това е най-голямата привилегия, която можеш да имаш. И правилно да оценяваш любовта на другите към тебе, това е също най-голямата привилегия, която можеш да имаш. Като обичаш една книга, тая книга ще ти даде нещо. Като обичаш никого, всякога ще възприемеш нещо от него. Като обичаш някого, ти го повдигаш. Всички хора, които се обичат, да знаят, че градят Божественото здание. Любовта винаги гради. Някои хора, като се обичат, с това повдигат цялото човечество.
към текста >>

97. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете.
И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му.
към текста >>

Вие трябва да четете нейната свещена книга.
Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете. Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете.
към текста >>

И всеки човек е една свещена книга.
Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр. Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само самосъзнанието му. Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете. И всеки човек е една свещена книга. И ако знаете да я четете ще намерите велики неща в нея. Ако не знаете да я четете, не можете да се ползувате. Когато видите една мушичка, да се зарадвате! Тя е една буква от великата азбука. Без нея би липсвало нещо в света!
към текста >>

98. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешният ден отваря нова страница във великата книга на живота.
Зората предвещава чуден ден. Цветя, мушички, птички, хора — през всички минава свещеният трепет на вълната, която иде от изток. С новите си откровения денят тихо пристъпва към нас. Той ни носи любовните дарове на Великата Майка, която щедро ги е приготвила за всички свои деца. Тя ги тъй обича, защото при слизането им от небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие се всичкия си блясък и красота в края на вековете. Днешният ден отваря нова страница във великата книга на живота. И в нея ще се пишат неща, неписани никога досега. Всяко камъче, всяка тревичка, всеки слънчев лъч ще ни разкривал по нов начин своите тайни. Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи. Дванадесетте лъча на новите игри са вече образувани на Изгревската полянка. Около тях един жив кръг; той приема живота, който се прелива в него от дванадесетте лъча и се привежда в движение.
към текста >>

99. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В откровението се говори за книга, запечатана със 7 печата.
Без любов няма самоотричане, няма и учене. Любовта е подбудителната причина на всичко хубаво. Тя е закон за великата жертва. Като се жертвува човек, това е опит на любовта. Житното зърно се е жертвувало в земята, но то така се увеличава. В откровението се говори за книга, запечатана със 7 печата. Този, който се жертвува, отваря печатите. Любовта отваря печатите и тогава нещата стават понятни. Любовта е това, което гради. Тя е това, което внася винаги нови ценности в човека. Всички усилия на любовта вървят във възходяща линия.
към текста >>

100. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието. Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник. Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината.
към текста >>

НАГОРЕ

0.090729951858521