Търсене в текстове за 'Книга'

Галилей Величков (1911-1985)

Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената.
Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената. Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно". Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея.
към текста >>

Казах Му и Му показах книгата.
За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената. Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно". Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема.
към текста >>

Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята.
С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели.
към текста >>

Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?
"Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели. Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват. Не ме послушаха и я издадоха. И ето сега резултатът.
към текста >>

Аз се навеждам, вземам книгата, обвивам я във вестник и я скривам в нашето мазе.
Но няма случай в аналите на Бялото Братство, когато тези неща да са останали ненаказани. Тези неща не се позволяват и те ще платят за това. А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което им е определено да бъдат в Школата. Това е отклонение от Школата. За това отклонение се заплаща с живот." Учителят си тръгва недоволен. Аз се навеждам, вземам книгата, обвивам я във вестник и я скривам в нашето мазе. После видях тази книга в много ръце и на всеки повторих думите на Учителя за нея. Някои ме послушаха, а някои - не. Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението. Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си. Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това.
към текста >>

После видях тази книга в много ръце и на всеки повторих думите на Учителя за нея.
Тези неща не се позволяват и те ще платят за това. А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което им е определено да бъдат в Школата. Това е отклонение от Школата. За това отклонение се заплаща с живот." Учителят си тръгва недоволен. Аз се навеждам, вземам книгата, обвивам я във вестник и я скривам в нашето мазе. После видях тази книга в много ръце и на всеки повторих думите на Учителя за нея. Някои ме послушаха, а някои - не. Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението. Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си. Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това. Но онзи, който употреби това време за отклонение от Школата, трябваше да опита действието на окултния закон.
към текста >>

Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си.
Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това. Но онзи, който употреби това време за отклонение от Школата, трябваше да опита действието на окултния закон. И мнозина го опитаха. Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си. Този, който финансира изданието, плати с живота си. Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си. Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата. Така че тук изнасям цената на отклонението. И отклонението има цена, и то се заплаща. Ако утре по ваше време се издаде отново - то знайте, че това е Отклонение от Школата!
към текста >>

Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата.
Но онзи, който употреби това време за отклонение от Школата, трябваше да опита действието на окултния закон. И мнозина го опитаха. Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си. Този, който финансира изданието, плати с живота си. Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си. Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата. Така че тук изнасям цената на отклонението. И отклонението има цена, и то се заплаща. Ако утре по ваше време се издаде отново - то знайте, че това е Отклонение от Школата!
към текста >>

2. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.
Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука". Ето го планът дословно: 1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя. 500 2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 700 3. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 900 Всичко 2 100 4. "Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината", общ брой на стиховете: 300 5. "Бисери от Учителя", брой на стиховете: 300 6.
към текста >>

В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга.
Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България.
към текста >>

Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година.
Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления!
към текста >>

Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово.
към текста >>

3. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Поискват от Паша оригинала, публикуват го и книгата излиза от печат.
А това са месеци наред и двадесет и две години Школа. Понякога присъствуват и други сестри и виждат как Учителят слуша. Впоследствие те разказваха за начина, по който Учителят слушал и начина, по който е възприемал това, което се чете. Дотогава никой не смееше да го изкаже гласно, за да не обиди Паша и да не би да се обезличи нейния огромен труд. 5. Някои приятели, присъствували на беседа, понякога харесват някоя беседа и пожелават да я публикуват отделно, в отделна книжка, на собствени разноски. Поискват от Паша оригинала, публикуват го и книгата излиза от печат. Такива отделни книжки има над двадесет. По-късно Паша забравя, че е дала тези оригинали за печат и започва да прави своя редакция за предстоящото за печат томче. Така излизат томчета беседи и когато се сравняват с отделните книжки, вижда се една голяма разлика. Особено показателен е случаят с томчето "Трите живота". Оригиналното издание е от 1922 година.
към текста >>

4. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

За тях трябва да се напише цяла книга.
Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга. Приеми нашата благодарност, нашата преданост, нашата любов. Ние се покланяме пред светлата ти памет и твоя живот ще остане винаги в нашите сърца. Желая всички ученици на Учителя да бъдат като теб. Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев.
към текста >>

5. 3_25 Музиката на Светлината

Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика".
"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите.
към текста >>

6. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново.
Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре.
към текста >>

Прочетете тази книга.
Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга. Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно.
към текста >>

7. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят.
Това нещо няма да го намерите и при най-големите врагове в света. Там има правила, има закони, има институции за уреждане на тия неща. Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта, прибавихме и други пари, за да финансираме издаването на песнарката. Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката. Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята. Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия. Така те се отказаха да проверяват на този таван и хартията бе запазена.
към текста >>

8. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога.
Тук аз не издържах, че като се нахвърлих срещу него и му викам: "Ти ли ще гарантираш бре, който си такъв и онакъв? " И му изредих всичко, което знаех от тридесет години за него. Той мига и трепери, и нищо не казва. А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю?
към текста >>

9. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Тази книга също е съставена от три части: 1.
Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията. На корицата художникът бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала. През 1942 година се издаде книжката "Слънчеви лъчи", като главно участие при съставянето й взе Весела Несторова. Тази книга също е съставена от три части: 1. Музика на "Слънчеви лъчи"; 2. "Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията. Всеки от нас взе някакво участие. Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в салона и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева".
към текста >>

10. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга "Паневритмия".
Не бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на Учителя. По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях. Оттам се дойде до разноезичието. Тогава си спомнихме думите на Учителя, казани на Ярмила. Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга "Паневритмия". Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията.
към текста >>

Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата.
По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях. Оттам се дойде до разноезичието. Тогава си спомнихме думите на Учителя, казани на Ярмила. Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга "Паневритмия". Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е фактически Паневритмията на земята.
към текста >>

Книгата излезе от печат.
Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски толкова, че да може сама да провери. Аз се възмутих и ядосах. Упрекнах Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли.
към текста >>

11. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението.
"Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.
към текста >>

Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер.
Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?
към текста >>

12. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката.
към текста >>

Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман.
Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите.
към текста >>

Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".
Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада.
към текста >>

От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота.
Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти.
към текста >>

Така завършва Гръблашев своята книга.
Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
към текста >>

13. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен.
Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." По-късно, през време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му.
към текста >>

Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането".
Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната Природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни.
към текста >>

По онова време беше преведена книга на окултиста Мория, който минаваше за Учител на човечеството.
По този начин, а това бе метод на Учителя, Той я караше да се сблъска с даден проблем и след това, чрез отговора на въпросите си, да даде своето обяснение. И тези обяснения ние ги имаме. Те са част от това, което изложих дотук. Затова идеологически залитания не са допустими. А сега ще ви разкажа за едно отклонение от Школата. По онова време беше преведена книга на окултиста Мория, който минаваше за Учител на човечеството. Случи се така, че нашите ученици от "Изгрева" бяха причина да се преведе неговата книга и дори да се отпечата. Отидоха при Учителя и Го запитаха кой е Мория. Той отговори, че той е Учител на Черната ложа. Но те не си взеха поука от това. Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това.
към текста >>

Случи се така, че нашите ученици от "Изгрева" бяха причина да се преведе неговата книга и дори да се отпечата.
И тези обяснения ние ги имаме. Те са част от това, което изложих дотук. Затова идеологически залитания не са допустими. А сега ще ви разкажа за едно отклонение от Школата. По онова време беше преведена книга на окултиста Мория, който минаваше за Учител на човечеството. Случи се така, че нашите ученици от "Изгрева" бяха причина да се преведе неговата книга и дори да се отпечата. Отидоха при Учителя и Го запитаха кой е Мория. Той отговори, че той е Учител на Черната ложа. Но те не си взеха поука от това. Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това. Дори организира нейното отпечатване при Сава Калименов в Севлиево.
към текста >>

Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това.
По онова време беше преведена книга на окултиста Мория, който минаваше за Учител на човечеството. Случи се така, че нашите ученици от "Изгрева" бяха причина да се преведе неговата книга и дори да се отпечата. Отидоха при Учителя и Го запитаха кой е Мория. Той отговори, че той е Учител на Черната ложа. Но те не си взеха поука от това. Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това. Дори организира нейното отпечатване при Сава Калименов в Севлиево. Издаде се книга под заглавие "Агни Йога" и започнаха да си я купуват и четат изгревяни. Е, какво ще кажете за това? А Любомир Лулчев беше в духовна връзка с Мория. Той обичаше да се хвали и да разказва такива неща, които бяха верни.
към текста >>

Издаде се книга под заглавие "Агни Йога" и започнаха да си я купуват и четат изгревяни.
Отидоха при Учителя и Го запитаха кой е Мория. Той отговори, че той е Учител на Черната ложа. Но те не си взеха поука от това. Елизер Коен организира превеждането на тази книга, макар че Учителят бе против това. Дори организира нейното отпечатване при Сава Калименов в Севлиево. Издаде се книга под заглавие "Агни Йога" и започнаха да си я купуват и четат изгревяни. Е, какво ще кажете за това? А Любомир Лулчев беше в духовна връзка с Мория. Той обичаше да се хвали и да разказва такива неща, които бяха верни. Разказваше как Мория идвал лично при него и как му е давал различни задачи и окултни символи, който той си ги начерта вътре по вратата на бараката на "Изгрева" и бе окачил негови картини по стените. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целият "Изгрев".
към текста >>

Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр.
Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 322-323) Това е истината за философията на йогите и Учението на Учителя. Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели. Като се самоопредели, след това той се изпитва и полага изпит чрез живота си.
към текста >>

Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга.
Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно. Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя. Беше направено второто отклонение от Школата на Учителя. По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга. Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода.
към текста >>

14. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Какво ще ни кажете за тази книга?
А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни. Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо.
към текста >>

Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден.
Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
към текста >>

Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители.
А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка.
към текста >>

15. 3_63 Новата Голгота

Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му.
Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора.
към текста >>

16. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас".
Сверявахме ги и където не одобрявахме - коригирахме. Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така. Там е записано така, само за да се запълни тактът. Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя. Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно.
към текста >>

17. 5_07 Закони на музиката

А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала).
Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите.
към текста >>

За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество".
Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея.
към текста >>

Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи.
Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила. В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
към текста >>

18. 5_09 Песни и танци на слънцето

Те са издадени в книгата "Песни на Учителя".
Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година.
към текста >>

19. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Лулчев даде идеята да се преведе и публикува книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя.
Друга истина няма. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя Любомир Лулчев беше представител на Черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе Учител на Черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе и публикува книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Освен това в бараката си той бе написал символи от Мория, поради което Учителят извика стенографката Елена Андреева, която бе близка на Лулчев и нареди: "Кажи на Лулчев да свали всички онези символи и чертежи на Черната ложа. Той какво иска - да разруши "Изгрева" ли? " Това му бе занесено и той бе принуден да ги махне. Така че Черната ложа действуваше по два начина и воюваше на два фронта. Черните окултни братства от Индия разпалиха духовната война - насъскаха европейските народи и така се отвори Втората световна война.
към текста >>

20. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева".
А още през 1922 година на събора в Търново Учителят заяви, че всичко написано досега по окултизма и издадено в книги, е работа на Черната ложа. А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя. Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша. Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература.
към текста >>

Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя.
А това, че всички книги се превеждаха на български и дори се носеха на "Изгрева" да се продават, това бе работа на Черната ложа. Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя. Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша. Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя.
към текста >>

Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша.
Така бе заблуден и моят пръв приятел Георги Радев, който преведе на български език три книги на Бо Ин Ра още в началото на Школата и след това те се отпечатаха в различни печатници в София през 1932 година. Той не попита Учителя. Когато приятелите запитаха Учителя, Той каза, че този автор е от Черната ложа. Книгата бе напечатана и разпродавана и на "Изгрева". Преведоха и отпечатаха с помощта на Елиезер Коен и книгата на Мория "Агни Йога", без да питат Учителя. Когато Учителят научи, че ще се печата тази книга при Сава Калименов, Той им забрани да правят това, но никой не Го послуша. Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя.
към текста >>

И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя.
Това смятаха онези, които бяха под закона на Духа на заблуждението. Останалите знаехме как стоят нещата. Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време.
към текста >>

Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия".
Не Го питат какво е мнението Му, но Му казват, че трябва да се купи. Учителят ги пита колко струва, а те отиват при жената, отделят подходящите книги и ги пазарят. Учителят им дава пари. Те вземат две раници, пълнят ги до горе със закупените книги и ги носят на "Изгрева". Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от Черната ложа, Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му.
към текста >>

Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат.
От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат. След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Там те стояха до 1957 година, след което заложната къща ги продаде.
към текста >>

21. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

След време дешифрира и записа стенограмите си, и след време те ще бъдат включени в отделна книга: "Разговорите с Учителя на бивака Ел-Шадай".
Върнаха се чрез друго решение, чрез друга власт, която бе упражнена върху тях. Това също е интересно да се запомни, да се сравни и да му се отдаде заслуженото. Тук, на този Бивак, имахме много срещи с Учителя, много разговори и много случки за разказване. Стенографите стояха до Учителя и записваха. Брат Боян Боев бе неотлъчно до Учителя. След време дешифрира и записа стенограмите си, и след време те ще бъдат включени в отделна книга: "Разговорите с Учителя на бивака Ел-Шадай". Какво означава думата "Ел- Шадай"? Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога.
към текста >>

22. 5_50 Отклонението

" Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване.
" До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели.
към текста >>

Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата.
Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре.
към текста >>

Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата.
Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре. Уредих да тръгнат на обиколка по Братствата в провинцията. Отличен прием.
към текста >>

23. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Случи се така, че един от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога".
Елена вдигна скандал на Лулчев. Само тя можеше и имаше сила да му възрази. Имаше си причина за това - бяха много близки. Но Елена тук послуша Учителя. А Лулчев беше принуден да се съобрази с решението Му. Случи се така, че един от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше.
към текста >>

Трети финансира издаването на тази книга.
Имаше си причина за това - бяха много близки. Но Елена тук послуша Учителя. А Лулчев беше принуден да се съобрази с решението Му. Случи се така, че един от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III.
към текста >>

На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош.
Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите.
към текста >>

Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов.
Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната.
към текста >>

А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга.
А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя.
към текста >>

Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих.
Бог е Един и Въздесъщ! Всемировият Учител Беинса Дуно е Един и Въздесъщ! Амин! Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева".
към текста >>

Предговорът на книгата е също от Сава Калименов.
Всемировият Учител Беинса Дуно е Един и Въздесъщ! Амин! Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева". То е едно доказателство, че сме в началото на проучаването на онази епоха.
към текста >>

След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория.
Амин! Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева". То е едно доказателство, че сме в началото на проучаването на онази епоха. Този проблем ще бъде изнесен по-подробно, когато се публикуват спомените на Сава Калименов за времето на Учителя и на Школата.
към текста >>

24. 8_01 Песните на Учителя

Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга.
Те бяха галените деца на Школата. Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
към текста >>

До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>

Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
към текста >>

25. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това.
към текста >>

След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"!
към текста >>

Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България.
към текста >>

Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали.
към текста >>

Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"!
След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени.
към текста >>

Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали.
Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо.
към текста >>

Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет.
Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали.
към текста >>

Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо.
Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга.
към текста >>

Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали.
Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят".
към текста >>

Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга.
Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти.
към текста >>

Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят".
Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя.
към текста >>

То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят".
Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво.
към текста >>

Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти.
Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво. Първото издание на песните бе направено от Кирил Икономов.
към текста >>

Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при издаването на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници.
И когато издаде песните, имаше някои изменения, които ние не сме пяли през толкова години на Школата. Защо тя така ги издаде, не зная. Мария имаше свое обяснение, но споровете бяха ожесточени и никой не искаше да я изслуша! Онези, които я изслушаха, застанаха на нейна страна. Създадоха се групи една срещу друга. Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при издаването на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници. Това нещо беше фатално за братския живот и за "Изгрева". Всичко, което стана по-късно с "Изгрева", бе само една проекция от последиците на тези две бомби, които паднаха на "Изгрева". По време на английските и американските бомбардировки над София, в очертанията на "Изгрева" не падна нито една бомба. Той бе охраняван отгоре и отдолу от Невидимия свят и от Учителя. След заминаването на Учителя, ние сами си конструирахме, построихме и възпламенихме тези две бомби и с тях взривихме себе си и целия "Изгрев".
към текста >>

Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова.
И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха. Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова. Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път. Учителят даваше песента.
към текста >>

За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори".
Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя. За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята".
към текста >>

Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя.
Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя. За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята". След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу. Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети.
към текста >>

26. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя.
Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я довежда на "Изгрева". Той я завежда за пръв път на беседа.
към текста >>

Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете.
В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия. Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я довежда на "Изгрева". Той я завежда за пръв път на беседа. През време на беседата е имала такова силно преживяване, което никога не забравила и заради него останала на "Изгрева".
към текста >>

27. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията.
Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза. В този момент Той не ни коригираше лично, но ни караше ние сами да се досетим. Много деликатно го правеше. Търсеше творческото начало у нас да съвпадне с творческото начало на онези принципи, които творяха Паневритмията. Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията. Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга. Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме.
към текста >>

Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга.
След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза. В този момент Той не ни коригираше лично, но ни караше ние сами да се досетим. Много деликатно го правеше. Търсеше творческото начало у нас да съвпадне с творческото начало на онези принципи, които творяха Паневритмията. Тези принципи са отбелязани в книгата за Паневритмията. Накрая всички упражнения бяха уточнени от Учителя, подредени, записани заедно с музикалния текст и бяха издадени в отделна книга. Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил.
към текста >>

28. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова.
Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение. Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък.
към текста >>

29. 8_13 Построяване на Изгрева

През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов.
Ха, да ви видим! Що се отнася до проблемите по издаването на беседите, редактирането им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава. Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас. Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
към текста >>

Дойде време - и тази книга излезе.
Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено. Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов. При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика. Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог".
към текста >>

Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите.
Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче.
към текста >>

На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева.
Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче. А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при нозете Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
към текста >>

30. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Той предложи и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория.
Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив. Елиезер Коен се наложи да се издадат книгите му на български език, въпреки че Учителят не даваше. За Учителя Бо Ин Ра е окултист от Черната ложа. Книгите бяха преведени от Георги Радев. И друго прегрешение имаше Елиезер Коен. Той предложи и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория. Тя бе отпечатана. Мория е Учител на Черното Братство. Учителят не разреши издаването на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница. Там се издаде тази книга. Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат.
към текста >>

Учителят не разреши издаването на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница.
Книгите бяха преведени от Георги Радев. И друго прегрешение имаше Елиезер Коен. Той предложи и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория. Тя бе отпечатана. Мория е Учител на Черното Братство. Учителят не разреши издаването на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница. Там се издаде тази книга. Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат. И аз смятам, че това е одобрил Учителят и затова ги издавам. Сега научавам други работи и нямам никаква вина в това. Те ме подведоха.
към текста >>

Там се издаде тази книга.
И друго прегрешение имаше Елиезер Коен. Той предложи и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория. Тя бе отпечатана. Мория е Учител на Черното Братство. Учителят не разреши издаването на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница. Там се издаде тази книга. Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат. И аз смятам, че това е одобрил Учителят и затова ги издавам. Сега научавам други работи и нямам никаква вина в това. Те ме подведоха. В ония години ние смятахме, че всичко, което е окултно, може да се печата.
към текста >>

31. 9_05 Кой бе Учителят?

Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са.
Затова аз спокойно, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас. Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител.
към текста >>

Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга.
Те бяха галените деца на Школата. Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
към текста >>

32. 10_02 ПРОТОКОЛ

Вместо поне да издадат труда на Ярмила, като коригират направените в него пропуски, то те си издадоха своя книга за Паневритмията и отхвърлиха труда на предишните поколения.
Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов, не пожела да ги предаде. А защо? Защото това лице бе свързано с Крум Въжаров. По този начин не се издаде оригиналът, за да може да се отпечата "Паневритмия" на Крум Въжаров и Мария Митовска през 1993 година. А същите се подписаха, че признават както "Паневритмията" на Ярмила Ментцлова, издадена в Париж през 1983 година, така и неиздадения оригинален труд на трите сестри. Вместо поне да издадат труда на Ярмила, като коригират направените в него пропуски, то те си издадоха своя книга за Паневритмията и отхвърлиха труда на предишните поколения. А той бе оригинален и най-точен! Ето това е метод за работа, който няма нищо общо с методите на Учението на Великия Учител.
към текста >>

33. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Светът за едни е затворена книга и една неизявена музика, а за други е Жива Природа, в която идват музикални вълни като Хармония от висшите светове, организират материята и творят всички форми в Природата.
Хармонията е съединителната връзка между Духовния и Божествения свят. Законите на Небето слизат отгоре надолу чрез тази връзка, чрез Хармонията, чрез Музиката и чрез Мелодията. Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание. Но тя става път за онези, на които съзнанието е пробудено и имат пряко съобщение с Небето. Това за тях е път, по който слизат Божествената Светлина - Славата, Духовната Светлина - Виделина и слънчевата светлина като Светлина в умовете на пробудените човешки съзнания и души. Светът за едни е затворена книга и една неизявена музика, а за други е Жива Природа, в която идват музикални вълни като Хармония от висшите светове, организират материята и творят всички форми в Природата. Музиката е истински проводник на същинския Миров и Космичен Живот, тя е съединителната връзка между всички явления в Природата, между причини и следствие на явленията в Духовния и физическия живот на земята. Музиката е навсякъде, тя навлиза във всички светове, с които борави човекът, защото той, човекът, е проекция на Великия Космичен Човек. В Божествения свят музиката е обективна като Хармония, в Духовния свят тя е реална като движение на формите, а на физическия свят тя е материализирана чрез формите на живот на земята. А се проявява като движение на една Разумност, която спазва Великата хармония в Природата. Цялата Вселена пее в една Божествена Хармония.
към текста >>

34. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър.
Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София.
към текста >>

В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата.
Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите.
към текста >>

35. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.
към текста >>

36. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
към текста >>

37. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня.
Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено.
към текста >>

38. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова.
Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат.
към текста >>

39. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди.
Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г.
към текста >>

40. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни.
А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха.
към текста >>

41. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много.
към текста >>

42. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред.
Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй. Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам. Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо. Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя братя искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо Бележки на редактора: 1. Ето как един селянин сам в едно село може да бъде ученик на Учителя. 2.
към текста >>

43. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата.
На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера". Така че ние първи я поместихме. Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално.
към текста >>

Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера".
И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера". Така че ние първи я поместихме. Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално. Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността.
към текста >>

44. 74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката.
Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката. Когато попаднеше на нещо хубаво търсеше случай да го сподели с Учителя. Особено при почивки тя ще седне до Учителя и ще Му прочете, това което тя бе приготвила" по Негово желание, да се представи от въпросния автор. Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора. При разбор на съчинението Учителят беше в такива случаи много точен.
към текста >>

Понякога някой приятел отиде при Учителя и каже, че има такава и такава книга, но струвала еди колко си.
Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора. При разбор на съчинението Учителят беше в такива случаи много точен. Неговите дефиниции и Неговите определения бяха безпогрешни. Някои от тези изказвания са стенографирани, други - не. Жалко; че не ги събрахме, като изказвания на Учителя за дадени автори. Понякога някой приятел отиде при Учителя и каже, че има такава и такава книга, но струвала еди колко си. Приятелят няма пари. Учителят извади пари и му даде. Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена.
към текста >>

Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите.
Някои от тези изказвания са стенографирани, други - не. Жалко; че не ги събрахме, като изказвания на Учителя за дадени автори. Понякога някой приятел отиде при Учителя и каже, че има такава и такава книга, но струвала еди колко си. Приятелят няма пари. Учителят извади пари и му даде. Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека.
към текста >>

45. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи художника Герасимов, който бе график.
Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила. Обаче тази мечта не можа да я изпълни, не му се дадоха условия. Но все пак някои скици от тази му идея са запазени. Той беше наш приятел. Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи художника Герасимов, който бе график. А той направи тези скици по фотография, която му дадох. След време трябва да се създаде една глава „Художници на Изгрева", да се дадат биографични бележки и да се направи албум от техни платна, които са направени по идеи на Учителя. Те дават картина на братския живот по време на Учителя.
към текста >>

46. 78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят".
Другото не беше важно. Но години след това, когато слушах как Бертоли бил направил чешмата, тогава разбрах защо майсторите, когато направят чешма, оставят един знак, който е само техен, за да се знае чий е майсторлъка. Прави са старите български майстори. Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала. Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него. Тук изразът на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му. Не са такива каквито бяха в действителност. Щилянова имаше скици на Учителя, които тя правеше на Учителя докато Той говореше в салона.
към текста >>

47. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Те трябва да бъдат извадени и публикувани в отделна книга.
Подкокоросваха властите да спират съборите в Търново и София. Поставяха една след друга прегради пред Учителя. Част от тези прегради падаха при намесата на други сили, които стояха зад Учителя. Много от тези нападки срещу Учителя се изразяваха и в действие, които ние малка част сме описали. А след време българите ще проверят лично какви хули е писано във вестниците срещу Учителя от 1922 до 1944 г. Те трябва да бъдат извадени и публикувани в отделна книга. Това ще бъде Черната книга за българите. За онези българи, които са работили срещу Учителя. Имаше неколцина братя, които опитаха чрез перото си да защитят Учението. Но враговете на Учителя не четяха тези книги, а ги четяха нашите приятели. А Начо Петров събираше изрезките от тези вестници и ги държеше в папки.
към текста >>

Това ще бъде Черната книга за българите.
Поставяха една след друга прегради пред Учителя. Част от тези прегради падаха при намесата на други сили, които стояха зад Учителя. Много от тези нападки срещу Учителя се изразяваха и в действие, които ние малка част сме описали. А след време българите ще проверят лично какви хули е писано във вестниците срещу Учителя от 1922 до 1944 г. Те трябва да бъдат извадени и публикувани в отделна книга. Това ще бъде Черната книга за българите. За онези българи, които са работили срещу Учителя. Имаше неколцина братя, които опитаха чрез перото си да защитят Учението. Но враговете на Учителя не четяха тези книги, а ги четяха нашите приятели. А Начо Петров събираше изрезките от тези вестници и ги държеше в папки. Но къде ли изчезнаха тези изрезки и кой ги прибра, аз не знам.
към текста >>

48. 171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ

171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Моят рожден брат Николай Дойнов беше си наумил да напише една книга, в която да даде образи на гении на човечеството, които са имали съзидателна роля в историята на човечеството.
171. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Моят рожден брат Николай Дойнов беше си наумил да напише една книга, в която да даде образи на гении на човечеството, които са имали съзидателна роля в историята на човечеството. Като противовес на тези гении на Доброто бе решил да даде образи на онези, които са представители на Злото и разрушители на цели цивилизации. Значи Доброто се проявява чрез гениите на Доброто, а Злото се проявява чрез гениите на Злото. От ясно по-ясно. формулировката е направена и към всяка глава са включени представители от историята на няколко империи. Така той беше сложил Наполеон Бонапарт в графата на Злите гении.
към текста >>

49. 186. ХИТЛЕР И ВОЙНАТА

Та Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество.
186. ХИТЛЕР И ВОЙНАТА Беше започнала ll-та Световна война. Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа. След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев, който по онова време беше съветник на царя. Та Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: „Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. След една година Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев.
към текста >>

Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише.
Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа. След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев, който по онова време беше съветник на царя. Та Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: „Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. След една година Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години той още си живее.
към текста >>

Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев.
Та Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: „Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. След една година Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години той още си живее. Мнозина от Братството се обръщат към него със името Аню. Та Аню е още жив и здрав и се радва на добро здраве и върви от къща на къща и раздава нашир и надлъж своето умение да прави масажи и да лекува с животворен магнетизъм. Е, това не е малко.
към текста >>

50. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя.
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря. Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби.
към текста >>

„Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива".
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря. Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция.
към текста >>

51. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист.
Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата. Оформи се градинка, където се посаждаха цветя, а в самата елипса се насаждаше босилек според едно изказване на Учителя. Мария Тодорова главно се грижеше първоначално за мястото.
към текста >>

52. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга.
На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него.
към текста >>

Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда.
А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него. З.Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4.Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5.И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми.
към текста >>

53. 33. ХИРОМАНТЪТ

Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти.
Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи.
към текста >>

Но трябва да знае тази писменост." Ето какво значи да си с духовни очи и светът да е отворена книга за теб.
Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи. И по тях чете. Но трябва да знае тази писменост." Ето какво значи да си с духовни очи и светът да е отворена книга за теб.
към текста >>

54. 83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
към текста >>

Аз постоянно правя преводи от тази книга.
83. ИЗ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ "Божественото Учение, се основава на великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и живота на земята ще стане песен."
към текста >>

55. 120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ

Учителят чете в тази отворена книга.
120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ Учителят, Божествения център, бе който ги привличаше, а душите идват със свои задачи, противоречия, мъчнотии, със своя характер. Учителят чете в тази отворена книга. Беседите изобилстват със спонтанно възникнали проблеми и въпроси за разясняването им, какво става в тези човешки души. Учителят със съвършено чувство, следи, бди и помага. Имахме един гърбав брат...Той беше нещастен от това, слаботелесен, често боледуваше и често прекарваше тежки кризи и състояния. Веднъж през време на такава една криза, той отива на беседа, но му е толкова тежко, че сяда в задните редици между приятелите, сгушва се надолу и от очите му почват да текат сълзи. Чувствува се нещастен, изоставен, безпомощен, закрил с ръка очите си, тихичко си плаче, рони сълзи, без да го види някой.
към текста >>

Човешките души бяха отворена книга за Учителя.
Ангелите скъпо плащат за тях." Братът се сепва. Тези думи отговарят точно на неговото състояние. Учителя продължава по-нататък беседата си. Откъде Учителят знае мъката му? Думите на Учителя паднали като балсам на раната му, братът се заслушал по-нататък в беседата, товара слязъл от гърба му, а Учителят продължава беседата си, като че ли нищо не е станало. Човешките души бяха отворена книга за Учителя. От там извличаше той много знания, много от знанието, което ни даваше. Той бе скромничък, много добър брат беше, казваше се Борис Димитров. Много добър, разумен и услужлив брат. Той помагаше на всички наоколо. Да. Имаше между нас и такива хора.
към текста >>

56. 137. ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА

Възхитен от Словото, от мисълта на Учителя, от идеите, които Той внася, от знанието и светлината, които Той дава, запитва Учителя: „Учителю, от къде черпите всичко това, от коя книга?
137. ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА Един наш общественик посещава Учителя, разговаря с Него, чел е много Негови беседи и Го е слушал. Възхитен от Словото, от мисълта на Учителя, от идеите, които Той внася, от знанието и светлината, които Той дава, запитва Учителя: „Учителю, от къде черпите всичко това, от коя книга? " Учителят се усмихва и казва: „От живота, от живота" и прави красиво движение с ръката си. Показва с жест, че цялата природа излъчва живот, който идва от един и същи извор - Божественият.
към текста >>

57. 140. ИЗГРЕВЪТ

Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия.
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки.
към текста >>

Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката.
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика.
към текста >>

Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието!
140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен.
към текста >>

" Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки.
Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата.
към текста >>

58. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Книгата „Учителят" - 208 10.
Трите кражби -197 5. Съдбата на архива от Резньовете - 201 6. Продажба на откраднатия архив - 203 7. Къде са осемте куфара - 205 8. Печатница на Изгрева - 206 9. Книгата „Учителят" - 208 10. Дар за Учителя - 209 11. Дар за ученика - 210 12. Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210 13. Михаил Иванов - 213 14. Как се дойде до процеса срещу Братството - 214 15.
към текста >>

Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210 13.
Къде са осемте куфара - 205 8. Печатница на Изгрева - 206 9. Книгата „Учителят" - 208 10. Дар за Учителя - 209 11. Дар за ученика - 210 12. Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210 13. Михаил Иванов - 213 14. Как се дойде до процеса срещу Братството - 214 15. Вещите на Учителя - 216 16. Куфарът със скъпоценностите - 217 17. Касетката на Учителя със 800 000 лв.
към текста >>

59. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

миналия месец заедно с книгата и колета получих.
3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г. Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля".
към текста >>

Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга.
Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус.
към текста >>

60. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил.
Той е бил спиритист и медиум от особена класа. Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя. Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение. Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси. Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил. В първите години, за първите ученици г-н Петър Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества. Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство. През 1918 г. Пеню Киров си заминава. Погребват го с венци.
към текста >>

61. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение?
Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи. Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение? А за мен споменаваш само името ми. Та аз съм живата история на Братството! " Да, той беше живата история на Братството, но не записа нищо за тази история. Сега други трябва да пишат вместо него. Е, един трябва да свърши работата на другите, които не са си я свършили.
към текста >>

62. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

Той седеше на стол и четеше книга.
Отидохме веднага при Него. Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга. Без много приказки Той ни даде същата книга. „На, прочетете тази книга! " Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас. Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме.
към текста >>

Без много приказки Той ни даде същата книга.
Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга. Без много приказки Той ни даде същата книга. „На, прочетете тази книга! " Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас. Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме. Цяла нощ я четохме.
към текста >>

„На, прочетете тази книга!
Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга. Без много приказки Той ни даде същата книга. „На, прочетете тази книга! " Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас. Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме. Цяла нощ я четохме. Книжката бе озаглавена: „Митар, пророкът" от Михалаки Георгиев.
към текста >>

Не познавахме нито автора, нито книгата.
Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме. Цяла нощ я четохме. Книжката бе озаглавена: „Митар, пророкът" от Михалаки Георгиев. Останахме замаяни. Това беше цял окултизъм и три пъти жив окултизъм. Не познавахме нито автора, нито книгата. Разпитахме се. А възрастните приятели го познаваха и ни разказаха много неща за него. Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му.
към текста >>

При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю".
Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма от къде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал. Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената.
към текста >>

Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт.
Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието.
към текста >>

Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието.
На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.
към текста >>

Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга.
Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели. На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи?
към текста >>

Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ.
В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели. На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише.
към текста >>

63. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро.
Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така. Замина си в мизерия изоставен от всички.
към текста >>

Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година.
Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така. Замина си в мизерия изоставен от всички. Никой не го посети, никой не се погрижи за него.
към текста >>

64. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Когато Учителят беше в Мърчаево Боян Боев бе отишъл да сподели с Него, да се издаде една книга за Учителя.
По-късно един млад брат поиска от мен да дешифрирам някоя и друга стенограма на брат Боян, за да може да остане един код за разшифриране на стенограмата на Боян Боев. Неговата стенограма само аз можех да я чета, защото той пишеше разкрачено. Този брат прибра стенограмите на Боян Бо-ев, които дешифрирах, моята стенограма, както и записа, който той направи, когато аз разчетох стенограмата. Така че когато намерите другите тетрадки на Боян Боев ще можете да разчетете стенограмите му. Ще можете да сторите това чрез онзи код, който бе направен от този брат. Когато Учителят беше в Мърчаево Боян Боев бе отишъл да сподели с Него, да се издаде една книга за Учителя. Тогава Той го свърза с нас и по такъв начин той се привърза и с него свършихме доста работа. Отпечатахме книгата „Учителят" и „Учителят при 7-те Рилски езера". Когато аз се завърнах от затвора на 1.1.1963 г. и аз го посетих, той ме изгледа жално, жално. Знаеше, че трябваше да ме изчака, а той бе на възраст и боледуваше.
към текста >>

Отпечатахме книгата „Учителят" и „Учителят при 7-те Рилски езера".
Този брат прибра стенограмите на Боян Бо-ев, които дешифрирах, моята стенограма, както и записа, който той направи, когато аз разчетох стенограмата. Така че когато намерите другите тетрадки на Боян Боев ще можете да разчетете стенограмите му. Ще можете да сторите това чрез онзи код, който бе направен от този брат. Когато Учителят беше в Мърчаево Боян Боев бе отишъл да сподели с Него, да се издаде една книга за Учителя. Тогава Той го свърза с нас и по такъв начин той се привърза и с него свършихме доста работа. Отпечатахме книгата „Учителят" и „Учителят при 7-те Рилски езера". Когато аз се завърнах от затвора на 1.1.1963 г. и аз го посетих, той ме изгледа жално, жално. Знаеше, че трябваше да ме изчака, а той бе на възраст и боледуваше. Дочака ме. Знаеше, че трябва да ме изчака.
към текста >>

65. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности.
Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г.
към текста >>

По-късно той издаде книга „Живот за Цялото".
Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г".
към текста >>

в брой 5,брой 6.По-късно тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.Книга за Живия Бог.
През 1924 г. в книжка брой 3-ти, брой 4,брой 6,брой 8. през 1925 г. брой 3-ти, От 1926, г. брой 1, от 1929 г. в брой 5,брой 6.По-късно тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.Книга за Живия Бог. 2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа.
към текста >>

2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния свят.
в книжка брой 3-ти, брой 4,брой 6,брой 8. през 1925 г. брой 3-ти, От 1926, г. брой 1, от 1929 г. в брой 5,брой 6.По-късно тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.Книга за Живия Бог. 2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език.
към текста >>

Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева.
Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>

Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми.
Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
към текста >>

По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа.
Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата.
към текста >>

66. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

завърших близо 40-годишния си труд по моята книга.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем.
към текста >>

67. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя.
Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ. Имахме поводи за това. Спомням си какво отговори веднъж Учителят на един журналист, който Го запита: „Господин Дънов, кажете нещо за себе си! " Учителят строго му отговори: „Това не е съществено! " Ние се придържахме към това мнение на Учителя.
към текста >>

68. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

Тогава излезна една малка книга с надслов: „Дъно-визма и теософията под светлината на науката".
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката. Тогава излезна една малка книга с надслов: „Дъно-визма и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения дъно-визма и теософията са заблуждения. За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици. А на съборите в Търново на Бялото Братство са се събирали по 10002000 човека.
към текста >>

Книгата е написана и отпечатана.
Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения дъно-визма и теософията са заблуждения. За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици. А на съборите в Търново на Бялото Братство са се събирали по 10002000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора, която е написала книгата се парализира. Ходи на лекари, няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише, не и да държи перо. Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков.
към текста >>

Изведнъж дясната ръка на автора, която е написала книгата се парализира.
За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици. А на съборите в Търново на Бялото Братство са се събирали по 10002000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора, която е написала книгата се парализира. Ходи на лекари, няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише, не и да държи перо. Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков. А по това време авторът е шеф на Цочо Диков.
към текста >>

Цочо го пита: „С коя ръка Вие написахте книгата?
Ходи на лекари, няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише, не и да държи перо. Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков. А по това време авторът е шеф на Цочо Диков. Цочо го пита: „С коя ръка Вие написахте книгата? " „Как с коя, ами с дясната." „Ами ще пишете ли друга книга срещу дъновистите? " „Бих написал, но не мога. Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това?
към текста >>

" „Как с коя, ами с дясната." „Ами ще пишете ли друга книга срещу дъновистите?
Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише, не и да държи перо. Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков. А по това време авторът е шеф на Цочо Диков. Цочо го пита: „С коя ръка Вие написахте книгата? " „Как с коя, ами с дясната." „Ами ще пишете ли друга книга срещу дъновистите? " „Бих написал, но не мога. Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие?
към текста >>

А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи.
Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий!
към текста >>

На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава.
И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий! Този професор бе Стефан Консулов, биолог от Софийския университет.
към текста >>

69. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Влад Пашов издаде книга по астрология.
Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея. В „Житно зърно" помести много статии по астрология. За мен той беше най-добрия астролог - с големи познания и бе много точен. Влад Пашов издаде книга по астрология. Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии. Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси. Него го интересуваха космическите принципи на астрономията и тяхното влияние върху политическите събития в света. Иван Антонов Изворски също беше астролог. Беше написал книга, но не можа да я издаде.
към текста >>

Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси.
Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея. В „Житно зърно" помести много статии по астрология. За мен той беше най-добрия астролог - с големи познания и бе много точен. Влад Пашов издаде книга по астрология. Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии. Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси. Него го интересуваха космическите принципи на астрономията и тяхното влияние върху политическите събития в света. Иван Антонов Изворски също беше астролог. Беше написал книга, но не можа да я издаде. Николай Дойнов - моя рожден брат бе математик и астролог. Много години той работи и подготви книга.
към текста >>

Беше написал книга, но не можа да я издаде.
Влад Пашов издаде книга по астрология. Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии. Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси. Него го интересуваха космическите принципи на астрономията и тяхното влияние върху политическите събития в света. Иван Антонов Изворски също беше астролог. Беше написал книга, но не можа да я издаде. Николай Дойнов - моя рожден брат бе математик и астролог. Много години той работи и подготви книга. В неговата квартира ежедневно минаваха по няколко човека, на които правеше хороскопи, тълкуваше и съветваше. Имаше още много астролози. Учителят е говорил много неща и моята рождена сестра Цанка ги бе извадила като мисли на Учителя за астрологията.
към текста >>

Много години той работи и подготви книга.
Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси. Него го интересуваха космическите принципи на астрономията и тяхното влияние върху политическите събития в света. Иван Антонов Изворски също беше астролог. Беше написал книга, но не можа да я издаде. Николай Дойнов - моя рожден брат бе математик и астролог. Много години той работи и подготви книга. В неговата квартира ежедневно минаваха по няколко човека, на които правеше хороскопи, тълкуваше и съветваше. Имаше още много астролози. Учителят е говорил много неща и моята рождена сестра Цанка ги бе извадила като мисли на Учителя за астрологията. Но това е знание, за до което не всекиму е дадено да се добере. То е заключено за днешното човечество.
към текста >>

70. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство.
После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача.
към текста >>

Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България.
А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език.
към текста >>

Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език.
Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева.
към текста >>

Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов.
Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение.
към текста >>

Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г.
И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят.
към текста >>

Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева.
Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители. Така всички бяха принудени да се определят. Разбра се всеки кой кому служи.
към текста >>

71. 54. БЕСЕДИ НА РИЛА

Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят.
До Него бе сложена масичка с бяла покривка, на която бе положена Неговата Библия. След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една скала и поляна и там Учителят държеше кратки беседи. Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи. Понякога приятелите посещаваха Учителя, водеха се разговори, които се записваха. Частните разговори и въпросите, които се задаваха, както и отговорите, които получавахме при нашите екскурзии се стенографираха от Боян Боев. Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят. Разговорите при 7-те Рилски езера". Словото на Учителя на 7-те Рилски езера успяхме да издадем.
към текста >>

72. 5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена.
Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас. Затова издателите от тази къща не пожелаха да дойдат, защото щяха да бъдат изобличени, че печатат промененото Слово. Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е редакция на Лалка Кръстева. Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена. Ето затова не се явиха. Доказателство? Проверете оригиналните беседи и издадените беседи и сами ще се определите кому да вярвате. Ето това е съдбата на откраднатия архив от „Резньовете" на Борис Николов. Изнасяме тази грозна история, за да се знае кой съхрани архива на Учителя, кой го открадна, кой промени Словото и кой отпечата промененото Слово. Всеки извърши онова, което неговия Господар му заповяда.
към текста >>

73. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" Методи Константинов, който беше по великите работи с космически замах решава да напише една книга за Учителя, която да се разпръсне по целия свят и да стане достъпна за всички, както слънцето, въздуха и водата.
9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" Методи Константинов, който беше по великите работи с космически замах решава да напише една книга за Учителя, която да се разпръсне по целия свят и да стане достъпна за всички, както слънцето, въздуха и водата. Сега всеки би се усмихнал на такава идея. Но Методи не е сам по идеите, а и по тяхната реализация. Умува и идва до заключение, че той сам не може да я напише по простата причина, че няма материал, а материала е в стенографите. Но Методи с жени не го бива да работи, защото е по тънката женска част и с жените има съвсем други отношения. Тогава се спира на Боян Боев, отива при него и съобщава плана си.
към текста >>

Започват да ги подреждат, оформят раздели на книгата и работят известно време по тях.
Но Методи не е сам по идеите, а и по тяхната реализация. Умува и идва до заключение, че той сам не може да я напише по простата причина, че няма материал, а материала е в стенографите. Но Методи с жени не го бива да работи, защото е по тънката женска част и с жените има съвсем други отношения. Тогава се спира на Боян Боев, отива при него и съобщава плана си. Боян Боев скача и казва: „Аз по тая идея работя вече десет години." И изважда една голяма папка пълна с материали. Започват да ги подреждат, оформят раздели на книгата и работят известно време по тях. Когато са били готови отиват при Учителя в Мърчаево и споделят с Него своят план. Той им казва: „Вие сами не можеше да издадете тази книга. Трябва да поканите и други." Учителят спира и ги поглежда. Те започват да предлагат този или онзи и все братя и сестри заслужили и то с творческо перо. Но Учителят не одобрил никого.
към текста >>

Той им казва: „Вие сами не можеше да издадете тази книга.
Но Методи с жени не го бива да работи, защото е по тънката женска част и с жените има съвсем други отношения. Тогава се спира на Боян Боев, отива при него и съобщава плана си. Боян Боев скача и казва: „Аз по тая идея работя вече десет години." И изважда една голяма папка пълна с материали. Започват да ги подреждат, оформят раздели на книгата и работят известно време по тях. Когато са били готови отиват при Учителя в Мърчаево и споделят с Него своят план. Той им казва: „Вие сами не можеше да издадете тази книга. Трябва да поканите и други." Учителят спира и ги поглежда. Те започват да предлагат този или онзи и все братя и сестри заслужили и то с творческо перо. Но Учителят не одобрил никого. След като изброили всички възможни имена вдигнали рамене. Тогава Учителят казал: „Поканете Марийка и Борис".
към текста >>

Беше изведена книгата на идейна висота.
Те критикуваха духовните движения в България и търсеха да доказват кой е Учителят. На следващия път ние предложихме друг план, прост и ясен: Делото на Учителя, Неговия живот, Учението и Неговият образ. Просто и ясно. Така направихме доста изменения в техния план и премахнахме критичния характер. Цялата работа поставихме на идейни основи без да се водят спорове, без да се сравняват и равняват с когото и да било. Беше изведена книгата на идейна висота. Работехме заедно всички. С Боян се работи леко и с Методи също. Те не са хора, които да подчертават своята личност и да се налагат и всички търсехме кое е най-добре и кое е справедливо. И в нашите общи разговори идвахме до принципни заключения. Така работата мина напълно спокойно.
към текста >>

Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите.
Така работата мина напълно спокойно. Но работехме в пълна тайна. Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат. А печатът тогава не беше свободен. Трябваше разрешение. Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите. Дава му се една малка бележчица, едно малко листче с неговият подпис и печат. Това е малко листче, широко пет см и дълго 10 см, но с голяма сила. С това разрешение вече имаше думата Неделчо Попов, който имаше връзки и познанства, знаеше какви материали трябва да се набавят и къде да се отпечата. Ние я дадохме за отпечатване в редовна държавна печатница и платихме един милион и двеста хиляди лева. Издадохме я с наши средства като платихме хубаво на издателството.
към текста >>

Книгата беше докарана на Изгрева с една каруца и ние я поднесохме на приятелите.
След това дадохме на други да я подвържат. Пазехме всичко в голяма тайна. Никой не знаеше нито от Братството, нито някой отвън. Ако знаеха щяха да я спрат. Тя беше издадена на луксозна хартия и беше богато илюстрована. Книгата беше докарана на Изгрева с една каруца и ние я поднесохме на приятелите. Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години.
към текста >>

Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание.
Ако знаеха щяха да я спрат. Тя беше издадена на луксозна хартия и беше богато илюстрована. Книгата беше докарана на Изгрева с една каруца и ние я поднесохме на приятелите. Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години. А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част.
към текста >>

Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години.
Книгата беше докарана на Изгрева с една каруца и ние я поднесохме на приятелите. Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години. А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера".
към текста >>

А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда.
Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години. А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят".
към текста >>

Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот.
Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат. Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години. А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги.
към текста >>

След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера".
Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години. А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата.
към текста >>

Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят".
А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха.
към текста >>

В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата.
След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха. Разказвам с горчилка за тези събития, но това няма да ви подмине и Вас. Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя?
към текста >>

Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха.
Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха. Разказвам с горчилка за тези събития, но това няма да ви подмине и Вас. Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя? Ето тридесет години печатът е забранен.
към текста >>

А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя?
В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха. Разказвам с горчилка за тези събития, но това няма да ви подмине и Вас. Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя? Ето тридесет години печатът е забранен. Хайде де, издайте сега през 1975 г. книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Хайде де, издайте книга за Учителя сега! Видяхте ли, че не можеше?
към текста >>

книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя? Ето тридесет години печатът е забранен. Хайде де, издайте сега през 1975 г. книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Хайде де, издайте книга за Учителя сега! Видяхте ли, че не можеше? Видяхте ли, че съм прав? А знаете ли, че брат Борис сам, самичък финансира и двете книги? С мои пари спечелени с мой труд.
към текста >>

Хайде де, издайте книга за Учителя сега!
Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя? Ето тридесет години печатът е забранен. Хайде де, издайте сега през 1975 г. книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Хайде де, издайте книга за Учителя сега! Видяхте ли, че не можеше? Видяхте ли, че съм прав? А знаете ли, че брат Борис сам, самичък финансира и двете книги? С мои пари спечелени с мой труд. От моят занаят, с който се препитавам.
към текста >>

Ето с такава цена съм платил за изданието на книгата „Учителят" плюс присъда от две години за това, че сме я издали на френски език.
Видяхте ли, че не можеше? Видяхте ли, че съм прав? А знаете ли, че брат Борис сам, самичък финансира и двете книги? С мои пари спечелени с мой труд. От моят занаят, с който се препитавам. Ето с такава цена съм платил за изданието на книгата „Учителят" плюс присъда от две години за това, че сме я издали на френски език. Аз можах да направя толкова. А вие направете повече.
към текста >>

74. 10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ

10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ Издаването на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ Издаването на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия. Постепенно те бяха превъзмогнати. Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят.
към текста >>

Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ Издаването на книгата „Учителят" бе свързано с много противодействия. Постепенно те бяха превъзмогнати. Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства.
към текста >>

Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства.
Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами.
към текста >>

Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя.
И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание.
към текста >>

Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя.
Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя.
към текста >>

Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами.
Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя. Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет.
към текста >>

След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет.
Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя. Яви се ураган сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко. Повече този Братски съвет не можа да сътвори нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото.
към текста >>

Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях.
Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя. Яви се ураган сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко. Повече този Братски съвет не можа да сътвори нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото. Те не приеха дара.
към текста >>

Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя.
Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя. Яви се ураган сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко. Повече този Братски съвет не можа да сътвори нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото. Те не приеха дара. Но Учителят го прие.
към текста >>

75. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г.
към текста >>

Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет.
към текста >>

Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат.
Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас.
към текста >>

Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет.
Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации.
към текста >>

Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие.
„Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция.
към текста >>

Книгата излезе през 1947 г.
Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г. Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата. Тогава ние бяхме намерили средства във Франция за печат.
към текста >>

През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език.
Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв.
към текста >>

Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили.
Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена.
към текста >>

Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа.
А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя.
към текста >>

Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници.
Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава.
към текста >>

За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това.
Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли?
към текста >>

Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано.
Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му.
към текста >>

Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава.
Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно.
към текста >>

Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването.
Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни.
към текста >>

От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата.
Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI.
към текста >>

Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата.
Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI. Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание.
към текста >>

Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI.
От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI. Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание. Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството.
към текста >>

Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език.
Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI. Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание. Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов.
към текста >>

Книгата издадена на френски език се изпраща в България.
Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI. Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание. Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи.
към текста >>

Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов.
Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание. Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата.
към текста >>

На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми.
Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание. Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж.
към текста >>

Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята.
Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда.
към текста >>

Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор.
Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
към текста >>

Та по този начин платихме за издаването на книгата.
Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл.
към текста >>

ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда.
към текста >>

76. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

И като търсехме хартия той знаеше къде и колко хартия е останало при печат на някоя книга.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ Неделчо работеше като оценител в държавната печатница и това беше на времето висок пост. Той знаеше къде и какво се печата в София. И като търсехме хартия той знаеше къде и колко хартия е останало при печат на някоя книга. Тогава по негова препоръка ние отивахме и изкупувахме останалата хартия. Така работихме няколко години. Но като мина известно време, запасите на частните печатници се свършиха. Това бе хартия купена от преди войната. Той беше във връзка с всички издателства и случайно веднъж някой му подметна като идея, че можем да използваме оставащата хартия от ежедневната преса, където се печатаха вестниците.
към текста >>

77. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

комунистите отново издадоха една книга със статии на Михалчев, но нарочно поставиха и онези статии, които бяха написани срещу Учителя.
Михалчев беше писал много статии срещу Учителя. С този секретар имахме много разговори в затвора и накрая сподели: „Ако бях се срещнал с теб по-рано нямаше да печатам онези статии срещу Петър Дънов". Той смяташе, че има вина, за да бъдат напечатани. И според мен той изплащаше тази вина в затвора. Но ние излезнахме от затвора на 1.I.1963 г., а 30 години след 9.IХ.1944 г. комунистите отново издадоха една книга със статии на Михалчев, но нарочно поставиха и онези статии, които бяха написани срещу Учителя. Та 17 години след излизането от затвора се явиха други българи, които отпечатаха същите статии на проф. Михалчев срещу Учителя. Какво се беше изменило? Един за вината си трябваше да я откупи чрез затвора за напечатаните клевети срещу Учителя в предишния политически строй. А сега комунистите намериха други човеци, които станаха проводници на онези сили, които воюваха срещу Учителя и Учението Му.
към текста >>

78. 54. ПРИСЪДА

е сключил договор за издаване на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл.
глоба в полза на държавата. Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл. 38 и 39 от т. III на следното дело. 4. В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с издаването на книги, като през 1955 г. е сключил договор за издаване на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл. 117 във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода. На основание чл. 39 НК, налага на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на 12 г.
към текста >>

79. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Нека да се напишат тези Мои думи в Божествената книга.
Бялото Братство и България. „Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да го знаят. Нека да се напишат тези Мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това е дело Божие. Ако българите не изпълняват Волята Божия, те ще изпитат на гърба си Закона за Непослушанието. Мнозина искат да докажем това. Няма какво да доказваме. Вие ще бъдете свидетели на това време.
към текста >>

80. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано.
Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора. Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат. По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд. По първия начин са били съдени светиите.
към текста >>

81. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Така е писано в Божествената книга.
Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на Братство, Равенство и Свобода. В името на тази Свобода всички народи ще се обединят и то така че големите народи ще покровителствуват малките. Който препятствува на Славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за Славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в Братство и Равенство помежду си." Това носи Новата култура за цялото човечество. За да се развие доброто, красивото в Славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза.
към текста >>

(Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр.
А за человеците от Шестата раса оставяме Словото на Великия Учител. Това Слово е на Бога. Защото: То е Духът Божий на Славата. То е Силата Господня на Виделината. То е Животът Христов на Светлината. Амин. (Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр. 334-340) Обзорът „Мисията на Славянството" по Слово на Учителя Дънов подготви д-р Вергилий Кръстев" ПОСЛЕСЛОВ На 29 януари 1995 г., неделя, в 11 ч. се състоя рецитал-концерт „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО" по Слово и Музика на Учителя Дънов Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган. Накрая концертът завърши със следните думи: През 1920 г. Учителят Дънов свали от небесните висоти песента „Братство, Единство". Това е зовът на ангел Елохил, ръководителят на целокупното Славянство.
към текста >>

82. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1, ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО И УСТАВИТЕ В том I на книгата „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ" е дадена Космогонията на Словото на Учителя Беинса Дуно и на Бялото Братство от стр.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА ПЪРВИ ПЕРИОД - 1945-1990 Г. ВТОРИ ПЕРИОД - 1990-1999 Г. 1999-2035 Г. летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1, ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО И УСТАВИТЕ В том I на книгата „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ" е дадена Космогонията на Словото на Учителя Беинса Дуно и на Бялото Братство от стр. 632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции. По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513.
н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда. Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда. Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото".
към текста >>

541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото".
Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда. Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация.
към текста >>

83. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера".
Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява. След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Не само редакция, но и преразказване на целия материал. Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев. Работи години и прави своя литературна редакция и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов. А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор.
към текста >>

Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен.
А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява. След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Не само редакция, но и преразказване на целия материал. Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев. Работи години и прави своя литературна редакция и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов. А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор. Той завършва индустриална химия. Освен него и други решавате да се подвизават с такава работа.
към текста >>

84. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр.
на 27.ХII.1944 г. в присъствието и заобиколен от своите ученици. Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31 .XII.1944 г. 2. Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските гробища. Получава се телеграма с разрешение. Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр. 480-482. 3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев. (Виж „Изгревът", том I, стр. 479 и „Изгревът", том II, „Примери из живота ни с Учителя" N 6 „Елипсата". 4. Телеграмата с разрешението е получена от Москва.
към текста >>

85. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост.
Те изпълняваха Завета на Учителя от времето на Школата. Питам: Има ли някой, който да е против това? Та това са методи на Учителя за работа с Неговата музика! А че някои не ги знаят, мога ли да попитам, защо не познават всичко това? През 1993 г. съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица.
към текста >>

А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти.
Та това са методи на Учителя за работа с Неговата музика! А че някои не ги знаят, мога ли да попитам, защо не познават всичко това? През 1993 г. съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите.
към текста >>

302 и 303 от същата книга.
Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят.
към текста >>

По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът".
Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр.
към текста >>

Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне.
И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща.
към текста >>

по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя.
Когато започнат да се превъзнасят, аз задавам този въпрос: забележете, никой не знае кой е написал текста и кой е дал музикалния текст на песните. Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено.
към текста >>

86. СЪДЪРЖАНИЕ

Как бе издадена книгата “Учителят”?
Великата формула 63. Трите ложи и Шестата раса 64. Любомир Лулчев 65. Елиезер Коен 66. Литературно творчество на Изгрева 67. Как бе издадена книгата “Учителят”? 68. Самозванецът 69. Кой как посрещна книгата “Учителят” 70. Михаил Иванов 71. Бертоли 72. Тодор Стоименов 73.
към текста >>

Кой как посрещна книгата “Учителят” 70.
Любомир Лулчев 65. Елиезер Коен 66. Литературно творчество на Изгрева 67. Как бе издадена книгата “Учителят”? 68. Самозванецът 69. Кой как посрещна книгата “Учителят” 70. Михаил Иванов 71. Бертоли 72. Тодор Стоименов 73. Списание “Всемирна летопис” 74. Съновидение преди разкола на Изгрева 75.
към текста >>

Как и защо бе издадена книгата “Агни Йога” в България 8.
“Изгревът и боклуците” - Кина Рангелова Василева 3. Пеню Ганев 4. Стоянка Илиева 5. Сава Калименов 6. Мория и “Агни Йога” в България 7. Истината. Как и защо бе издадена книгата “Агни Йога” в България 8. Олга Славчева 9. Николай Дойнов 10. Димитър Грива 11. Илия Узунов 12. Никола Нанков 13.
към текста >>

87. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172.
Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство.
към текста >>

88. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

В издадената книга „Учителят" през 1947 г.
РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка. На 29 юни 1864 г. е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър. В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден. По време на цялата Школа на Учителя, от 1922-1944 г. по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден. Има ли някакво противоречие между тези три дати?
към текста >>

89. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване.
към текста >>

90. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика!
Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души!
към текста >>

Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души!
книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува.
към текста >>

91. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Галилей Величков

Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ.
Това сторих. С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

92. ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА

В бъдеще е необходимо да се извадят всички написани статии по българските вестници по времето на Учителя, пребиваващ в този народ, да се отпечатат в отделна книга и на корицата да бъде написано следното заглавие: „Възходът и падението на един народ".
Журналистът замълча, наведе глава и си замина. Разбра всичко много добре. В неговият вестник в следващите дни не излезна нищо, написано от него за Братството. Той бе един от малцината журналисти, който бе принуден да постъпи почтено. А такива случаи бяха много, много малко. В бъдеще е необходимо да се извадят всички написани статии по българските вестници по времето на Учителя, пребиваващ в този народ, да се отпечатат в отделна книга и на корицата да бъде написано следното заглавие: „Възходът и падението на един народ". Възходът на този народ дойде чрез идването на Всемировия Учител при българите. Падението на този народ започна от момента, когато този народ се отклони от Словото Му и започна да воюва срещу него. Представители от този народ се явиха като Богопротивници и воюваха с всички средства срещу Бога. Но Бог поругаем не бива и ние бяхме свидетели как всичко това се изпълни, както по времето на Учителя, така и след Неговото заминаване 40 години след това. Тази българска поговорка се изпълни.
към текста >>

93. ІІІ.111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Един ден на Изгрева, пред салона до прозореца се продаваше една книга, озаглавена: „Книга за мъжа и за жената".
111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Един ден на Изгрева, пред салона до прозореца се продаваше една книга, озаглавена: „Книга за мъжа и за жената". Авторът на книгата беше един известен немски окултист. Един от нас я показа на Учителя. Той заговори строго: „Днес ние не говорим за мъжа и за жената. Ние днес говорим за човешката душа. Да се говори днес за мъже и жени и да се разделя Космичния човек на две половини и да се разпъва на кръста, издигнат от мъжа и жената, е цяло престъпление.
към текста >>

Авторът на книгата беше един известен немски окултист.
111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Един ден на Изгрева, пред салона до прозореца се продаваше една книга, озаглавена: „Книга за мъжа и за жената". Авторът на книгата беше един известен немски окултист. Един от нас я показа на Учителя. Той заговори строго: „Днес ние не говорим за мъжа и за жената. Ние днес говорим за човешката душа. Да се говори днес за мъже и жени и да се разделя Космичния човек на две половини и да се разпъва на кръста, издигнат от мъжа и жената, е цяло престъпление. Такава философия и такъв окултизъм не са плод на Бялото Братство." Тогава Учителят изнесе много истини за истинския човек.
към текста >>

94. ІІІ.117. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Хармонията да ви е настолна книга.
Радваме се, че сте тръгнали в тоя път. Работете и живейте за Любовта. Там е Той. Моят поздрав на всички приятели там. Поздрави и вам. Хармонията да ви е настолна книга. Хармония, в която се носи звука на вечната Любов. Подпис Мърчаево, 16 март 1944 г.
към текста >>

95. ІІІ.122. Декларация

Те излез-наха в книгата „Изгревът", том I, от стр.
Целият архив на брат ми Галилей Величков, по негово настояване, връчих на д-р Вергилий Кръстев още през 1986 година. Той има право да работи с него и да публикува материалите на брат ми. 6. Той, д-р Вергилий Кръстев, записа на магнетофонен запис също така цигулковото изпълнение на песните на Учителя от брат ми Галилей. 7. Д-р Вергилий Кръстев записа на магнетофонен запис много от опит-ностите на брат ми Галилей. 8. Той си водеше бележки при всеки разговор с брат ми, които след това обработи и предаде на печат, като опитности на брат ми Галилей. Те излез-наха в книгата „Изгревът", том I, от стр. 5 до стр. 108. 9. Д-р Вергилий Кръстев работи и с мен и записа на магнетофонен запис моите опитности по времето на Школата на Учителя - БЕИНСА ДУНО. 10. Той има единствено правото да публикува опитностите на брат ми Галилей, както и моите опитности. 11. Предавам част от моя архив на д-р Вергилий Кръстев, отнасящ се за Школата на Учителя. 12.
към текста >>

96. ІІІ.123. Биографични бележки

се ражда Велю, бащата на автора на книгата.
Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София. Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр.
към текста >>

син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е.
Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език. През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей. Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр. Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904/1905 г. След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин.
към текста >>

След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин.
син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей. Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр. Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904/1905 г. След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин. Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си.
към текста >>

Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга.
За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.
към текста >>

Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.
Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г. Оттам започва животът му като ученик и оттук започва вписването на всяка дума и страница в тази книга до затварянето на школата през 1944 г., със заминаването на Учителя отвъд на 27 декември 1944 г. И този труд описва именно този период от живота му. След заминаването на Учителя (27.12.1944 г.) той продължава да живее със Словото на Учителя, да търси житейската истина на земята.
към текста >>

Оттам започва животът му като ученик и оттук започва вписването на всяка дума и страница в тази книга до затварянето на школата през 1944 г., със заминаването на Учителя отвъд на 27 декември 1944 г.
Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г. Оттам започва животът му като ученик и оттук започва вписването на всяка дума и страница в тази книга до затварянето на школата през 1944 г., със заминаването на Учителя отвъд на 27 декември 1944 г. И този труд описва именно този период от живота му. След заминаването на Учителя (27.12.1944 г.) той продължава да живее със Словото на Учителя, да търси житейската истина на земята. Стремежа му към съвършенство не престава. Непрекъснато търси да реализира човешката правда. Раздава себе си.
към текста >>

Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал.
За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя.
към текста >>

Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно.
Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период. Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя. Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно. Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал.
към текста >>

97. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

" „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф.
Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо. Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф. И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа". „Г-н Дънов дори ме посъветва, да не се наричам Беровски, а да съкратя „ски" и да се наричам Беров". Аз продължавам да слушам неговия разказ на масата. „Аз същевременно бях и приятел на владиката Стефан и така както си работех у дома, един ден звъни телефонът и на телефона е владиката Стефан и ми казва: „Моля ти се, ела веднага Сашо при мене." Пък аз му казвам, че ще мина тия дни. Той настоява.
към текста >>

98. 3.11. Рудолф Щайнер и Боян Боев

Остава в Братството и написа книгата „Учителят за образованието" и разбира се взе дейно участие в списанието „Житно зърно".
" Брат Боев запитва: „Кой е той? Аз не го зная". „Ами, г-н Петър Дънов! " И така, когато пристига брат Боян в България, търси Го, намира Го и до края на живота си той беше и стенограф, и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната, и между другото беше и учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, и впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата „Учителят за образованието" и разбира се взе дейно участие в списанието „Житно зърно". Така брат Боян изнася сказки в провинцията и живее с братския живот на Изгрева. Но при случай той разказвал своят разговор с Рудолф Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, как Рудолф Щайнер го питал: „Откъде сте"; като му казал, че е от България, запитал: „Какво търсите тука, при мене, на моите сказки? Вие имате велик Учител". И разбира се по тоя начин той намира Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва това на Учителя, какво брат Боян й казал, за срещата му с Р.
към текста >>

99. 3.26. Писателят и наградата

И така, след този случай, той получи награда за същата книга.
Напечатали тази книжка, заповядайте, за Вас! " Учителят взема книжката, без да прочете нито един ред, а само взема така книжката, че с пръстите не я прелиства, а - как да се изразя - когато се вземе една книжка и само от първия лист до последния с пръстите горе в десния край - така я прекарва. И така, затворена книжката, казва на Георги: „Все такива книжки трябва да се пишат! " Георги се слисал, смаял се от обстоятелството, че Учителят не е прочел нито един ред, не отворил нито една страничка, да види, да прочете. А той по този начин разбрал, че Той знае какво пише, без да я прочете. И така, след този случай, той получи награда за същата книга. Благословението идва, когато човек преди това е направил път в себе си, - път чрез Светлина и Чистота
към текста >>

100. 3.44. Борис Рогев