НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
18
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
56) От четири октави нагоре
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като
китара
, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр.
Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката. Новата музика ще бъде на Шестата раса; Бялата раса, каквото можа, го създаде, и то ще е почва. В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори.
Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като
китара
, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр.
Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят.
към текста >>
2.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако се закачи
китара
на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на
китарата
, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76
Ако се закачи
китара
на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на
китарата
, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу.
към текста >>
3.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някъде като
китара
ще звучи, някъде като тромбон, като певица.
В шестата раса ще се даде вторият тласък на музиката. Хорът на ангелите е от 144 000 души. Новата музика ще бъде на шестата раса. Бъдещият цигулар на шестата раса, като засвири с цигулката, тя ще говори. Той ще си играе като магьосник.
Някъде като
китара
ще звучи, някъде като тромбон, като певица.
Като минат изпитанията, през които минава човечеството, ще дойде хубавата музика. Музикалните гении идат. Сега музиката е още механическа. Hямa още органическа музика. После ще дойде органическата музика, а след това техническата.
към текста >>
4.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и
китара
, инструменти, които ние носехме.
Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре.
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и
китара
, инструменти, които ние носехме.
Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
към текста >>
5.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Посочва се също, че той бил музикант, свирел на
китара
и пеел.
Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа.
Посочва се също, че той бил музикант, свирел на
китара
и пеел.
Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден. След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се види как сме усвоили даденото в лекцията. Това е същият закон. И затова Давид след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи.
към текста >>
6.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и
китара
, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя!
Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и
китара
, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>
7.
09 Петровден в Ирина Кисьова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с
китара
, казваше се бай Георги-китариста.
Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата.
Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с
китара
, казваше се бай Георги-китариста.
Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес! “ – „Ей, затова ли ме прати Учителя при вас? Аз се мъчех нещо да си обясня по музика и Учителя ми каза: „Отбий се при сестра Ирина.“ Аз разказах съня си пред всички и попитах Йорданка какво означват петте яйца, които ми донесе Учителя – и едното от тях се излюпи.
към текста >>
8.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше
китарата
си.
Учителя седна редом с нас пред малка импровизирана масичка. Разговорите утихнаха, цялото внимание бе насочено към него, когато той ни поздрави с думите: - Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време. В този момент пристигна още една група от приятели. Те целунаха ръка на Учителя и започнаха да споделят сутрешните си вълнения: кога са тръгнали, какво са видяли из пътя и пр.
Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше
китарата
си.
Едни пожелаха да правим упражнения, но брат Симеон закачливо подхвърли: - И ще пеем! Учителя одобри и едната, и другата идея. Брат Симеон, който вече държеше в ръка цигулката си, попита: - Учителю, коя песен да изпеем?
към текста >>
9.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя пеела хубаво и свирила на
китара
.
Рекох, пуснах болшевиките на земята." После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителя я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри.
Тя пеела хубаво и свирила на
китара
.
Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва.
към текста >>
10.
5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в братството." Учителя отговаря: „Ето, Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато питат Учителя за някой ангел в братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на
китарата
си и пее братски песни в салона.
За тях това е падение, а за вас е благословение." Във втори том от поредицата „Заветът на любовта" се казва: „Не пей „Заплакала е гората". Кажи „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна." Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се." (50, с. 23) Някои приятели питат Учителя има ли ангели в братството. В това време покрай чешмата се разхожда Димитрий Стоянов.
Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в братството." Учителя отговаря: „Ето, Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато питат Учителя за някой ангел в братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на
китарата
си и пее братски песни в салона.
При разговор Учителя обяснява, че архангелите, които управляват Земята, се сменят на всеки 300 години, през което време дежурят. Те работят усилено върху развитието на жлезите с вътрешна секреция и образуването и развиването на новите органи в човека. Сега дежурен, отговорен за Земята, е архангел Михаил. Учителя организира Изгрева като център на мир, хармония и разбирателство, от който като по радиостанция по целия свят да се разнасят вълни да хармонират човечеството. „Но нашите изгревчани, аз ги наричам помаци, се оградиха с телени мрежи, започнаха да се карат за една педя земя и по целия свят тръгнаха вълни на раздори, кавги и насилие.
към текста >>
11.
7.39 Георги Сотиров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той свири добре на
китара
и участва редовно в оркестъра на паневритмията.
Георги Сотиров Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 г.
Той свири добре на
китара
и участва редовно в оркестъра на паневритмията.
Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на вратата на горницата три пъти.
към текста >>
Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на паневритмията с
китара
си.
Дайте ми я тук!." Взема динята, разрязва я и раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил — добре, а който не се е качил, ще чака следващия параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна.
Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на паневритмията с
китара
си.
Остава верен на традицията на младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост- 1", където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 г. Както скромно и смирено живя, така си замина, като пожела най-обикновено погребение без кръст и почести.
към текста >>
12.
7.75 Елена Казанлаклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя пеела хубаво и свирила на
китара
.
Рекох, пуснах болшевиките на земята." После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителя я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри.
Тя пеела хубаво и свирила на
китара
.
Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва.
към текста >>
13.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
И бездушните неща, които издават глас, свирка или
китара
, ако не дадат отчетливи звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с
китарата
?
Чудесата около него ставаха мълчаливо и сами по себе си. Той не създаде и никаква обрядност. Съвсем чужди му бяха сектантските привички, преднамерената поза, бъбренето на някакви „непознати езици“. В своя живот и своето слово той даде ярък пример на това, което апостол Павел писа в своите послания: „И сега, братя, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, какво ще ви ползувам, ако не ви говоря с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение?
И бездушните неща, които издават глас, свирка или
китара
, ако не дадат отчетливи звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с
китарата
?
Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите? “ (Първо Коринтяном 14/6-9) Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари.
към текста >>
14.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Обикновено имаше няколко цигулки, виола, чело,
китара
, кларинет и флейта.
Точно както Неделните беседи бяха отворени за широката публика, така беше и с танцуването на Поляната по изгрев слънце, и всеки можеше да се присъедини към него, тъй като целта му беше точно това, което целеше братството, т.е. да обедини духа на всеки човек на тази земя с положителните сили на Вселената. На Изгрева Паневритмията се провеждаше всяка сутрин от изгрев слънце от пролетното до есенното равноденствие. Отначало Паневритмията се е играела на бос крак, но през тридесетте години и Втората световна война, това вече не се правеше. Група ученици свиреха в центъра на поляната.
Обикновено имаше няколко цигулки, виола, чело,
китара
, кларинет и флейта.
Братята и сестрите оформяха кръг около тях и изпълняваха Пневритмията, която представляваше нещо средно между ритмични физически упражнения и танц, и се играеше от тридесет минути до около един час. Идеята беше в хода на това изпълнение да се постигне унификация, сливане на танцуващите с Вселената. Състоеше се от три неравни части с по няколко парчета. (Понякога се играеха съкратени версии). Първият цикъл беше „Събуждането“ на братята и сестрите т.е.
към текста >>
15.
Александър Стрезов
 
- Георги Христов
Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на
китара
.
Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония.
Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на
китара
.
Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV Младежки събор Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно“.
към текста >>
16.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе
 
- Георги Христов
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и
китара
, инструменти каквито ние носехме.
Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд. За четене и свирене не можеше да става и дума. Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре.
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и
китара
, инструменти каквито ние носехме.
Селяните обаче не бяха разположени към Жеча, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Наричаха ни набожните, а децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението на селяните. В селото стана пожар, запалиха се две къщи.
към текста >>
17.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
Те имат
китара
и пеят свои песни.
От малкото думи, които разменяме, проличава, че той е необикновено начетен човек. Има голяма култура и приказва оригинално. Решаваме, че той ще е някой от техните теоретици. Вечерта след работа ние излизаме на разходка на отсрещния хълм. Там идват и някои от анархистите.
Те имат
китара
и пеят свои песни.
И ние запяваме някои от нашите песни. Те ги слушат с внимание. Ние разбираме копнежа по свободата на тези обгорели мъже, които пеят с меки баритони. Знаем и това, което ни разделя от тях, но сега в тази тиха и спокойна вечер, мислим повече за това, което ни сближава. На другия ден Петър Камбуров ми казва, че единият от тях, този когото срещнахме на чешмата, е Георги Шейтанов141 - виден анархист и най- необорим техен теоретик.
към текста >>
НАГОРЕ