Търсене в текстове за 'Китара'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
към текста >>

2. 3_23 Окултната музика на Учителя

"Хвалете Господа с китара и с кимвал".
Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение.
към текста >>

3. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара.
Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене.
към текста >>

4. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара.
Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили". Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово. След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
към текста >>

5. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други.
Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя.
към текста >>

6. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар.
към текста >>

Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя.
към текста >>

Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара.
Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Периклиева е от групата на Лулчев и на "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите.
към текста >>

7. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева.
Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти.
към текста >>

Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея.
Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи.
към текста >>

Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара.
Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи. Най- интересен бе онзи етап, когато Учителят показваше Сам отделните упражнения.
към текста >>

Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя.
Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи. Най- интересен бе онзи етап, когато Учителят показваше Сам отделните упражнения. Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри.
към текста >>

И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти.
Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи. Най- интересен бе онзи етап, когато Учителят показваше Сам отделните упражнения. Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри. Те разучаваха упражненията в салона. Но Учителят приложи особен метод на разучаване.
към текста >>

8. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта.
Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни.
към текста >>

9. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите.
А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов. Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя". Тя състави текста и мелодията. Беше от сестрите, които ние заварихме. Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух. Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите. Тя написа и издаде няколко книжки. Третият пример е с песента: „На Учителя". Текст и музика от Борис Хаджи Андреевют гр. Ямбол, създадена през 1915 г. Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст.
към текста >>

10. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт.
Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята.
към текста >>

11. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара.
На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други.
към текста >>

12. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти.
По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда.
към текста >>

Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган.
Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г.
към текста >>

13. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Летопис Вергилий Кръстев

Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон.
На съборите се правеше оркестър от около десет човека. Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината?
към текста >>

14. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите. Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"?
към текста >>

Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара.
Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с успех в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение. В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара. Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп.
към текста >>

15. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара.
Винаги присъстваше на екскурзиите с Учителя. Александър Стрезов. Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Ст. Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV-я Младежки събор, Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно".
към текста >>

16. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Надежда Георгиева Кьосева

Жената се казваше Франсин, която бе цигуларка, а мъжът Стефан, който свиреше на китара.
На Рила съобщих и една приятна новина. Бяха дошли от Франция една съпружеска двойка музиканти. Тръгнали по света в името на един висок идеал - да разнасят своето музикално изкуство. Бяха ги насочили към Изгрева и ние ги качихме на Рила. Започнаха незабравими вечери на Рила. Жената се казваше Франсин, която бе цигуларка, а мъжът Стефан, който свиреше на китара. Тя беше много голяма цигуларка. На Рила изнесе чудни концерти от нейния класически репертоар, а когато слязохме есента на Изгрева, в нашия салон бе изнесен голям техен концерт. От града дойдоха всички големи музиканти. След като я чуха, те онемяха. Те смятаха, че това са двойка трубадури, които са тръгнали да се разхождат.
към текста >>

17. 177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ТОМ 5

орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти.
Следващият етап Словото на Учителя се превежда на латвийски и на руски език. Така чрез латвийската група Словото на Учителя се предоставя на латвийския народ, а чрез превода на руски език „Пътят на ученика" е достояние на руския народ. Надяваме се, че ако тази идея се възприеме от братята и сестрите латвийци ще се завърши една работа за Делото на Учителя. През месец декември 1993 г. музикантите Йоанна Стратева - цигулка, Ина Дойнова - електр. орган, Петър Цанов - китара, посетиха Латвия и изнесоха много концерти. За да се възстановят първоначалните връзки с латвийското Братство от 1931-1944 г. беше подготвен обзорен материал от мен, включващ извадени на ксерокс пощенски картички изпращани от Рига, снимки и други архивни материали. Той бе връчен на останалите живи съвременници от време на Школата на Учителя. Имаше за цел да възстанови спомените и да запознае новите поколения с тези връзки. Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Петър Цанов са посланици на Учителя и те ви носят песните на Учителя, носят ви Паневритмията и носят онова, което съхраняват в себе си като съкровения от Словото на Учителя.
към текста >>

18. 14. ИЗГРЕВЪТ

Надежда Георгиева Кьосева

Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др.
Учителят седеше на една катедра-масичка в бяла покривка. От лявата страна на стената имаше черна училищна дъска за чертежите и темите, които задаваше и пишеше през време на Школата. Три в сряда, петък и неделя. Задаваше теми за размишление, за разработване, но аз почти никога не съм ги писала. Сутрин почти преди изгрев слънце на поляната играехме гимнастика - Паневритмия с музика. Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др. Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на приказките Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета. С тях се занимаваше бай Ради. Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради. Винаги беше с лопатата в ръце. В нашата къщичка се влизаше по една дървена стълбичка.
към текста >>

19. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Тя свиреше на китара.
Жорж казваше: „Само пръст да ви покаже човек и почвате да се хилите, затова ще се отделите една от друга." И ние се отделихме далеч една от друга. Тя много обичаше да се облича със синя пола и бяла блуза като ученичка и беше с хубав бюст. Тя живееше в малка нейна къщичка в долната част на Изгрева. В ляво имаше стая и кухня с коридорче. Често й ходех на гости и пиехме чай и весело си приказвахме. Тя свиреше на китара. По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „Червена звезда", но тя никак не го искаше. В блок 11, с парно отопление, баня и т. н., но тя не го искаше и не беше доволна.
към текста >>

20. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г.
И ето тази идея се осъществи. Имахме много интересни запознанства с много хора от Братството, както и с чужденци. Особено имаше една чужденка Шарлота, която имаме дори на снимка, когато правим мекиците и ги пържим. Ето на снимката личат баща ми, Шарлота от Фракция. Дорчето в бяло и един брат Борис - учител от Ямбол, с черен костюм, аз правя мекиците, горе е Кирчо от Петрич, Стоянчо, горе някой свири на цигулка. а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г. От ляво в бялото е брат Крум Въжаров, който личи по профила. Баща ми е роден през 1893 г. в с. Славейково, Ямболско. Баща ми от 1912 г.
към текста >>

21. 1. РОДОВАТА ПЕСЕН

Нали майка ми беше певица, пък и голямата ми сестра Здравка свиреше малко на китара.
Това донякъде улеснявало майка ми при гледането на децата, от което тя била много доволна. Но тя също е ходила на работа на полето, както и другите жени с малко дете и го е кърмила като го поставяла в люлка на някое дърво. Пък понякога го е изпирала в деренцето, когато се наложи. В деренцето се намирало често пъти вода. Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо. Нали майка ми беше певица, пък и голямата ми сестра Здравка свиреше малко на китара. Та аз имах силно влечение към музиката, макар и да не разбирах още нищо от нея. После не беше без значение и това, че в селото ни имаше една учителка Мара, която свиреше на китара. Това обстоятелство усилваше влечението ми към китарата. Пък нали имахме вкъщи китара, аз често си свирках на нея и после стана така, че баща ми купи и на мене китара, с която китара аз стигнах до Учителя. Братът на баща ми беше военен с чин полковник.
към текста >>

После не беше без значение и това, че в селото ни имаше една учителка Мара, която свиреше на китара.
Пък понякога го е изпирала в деренцето, когато се наложи. В деренцето се намирало често пъти вода. Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо. Нали майка ми беше певица, пък и голямата ми сестра Здравка свиреше малко на китара. Та аз имах силно влечение към музиката, макар и да не разбирах още нищо от нея. После не беше без значение и това, че в селото ни имаше една учителка Мара, която свиреше на китара. Това обстоятелство усилваше влечението ми към китарата. Пък нали имахме вкъщи китара, аз често си свирках на нея и после стана така, че баща ми купи и на мене китара, с която китара аз стигнах до Учителя. Братът на баща ми беше военен с чин полковник. Той ми беше кръстник. Наричаше се Павел.
към текста >>

Това обстоятелство усилваше влечението ми към китарата.
В деренцето се намирало често пъти вода. Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо. Нали майка ми беше певица, пък и голямата ми сестра Здравка свиреше малко на китара. Та аз имах силно влечение към музиката, макар и да не разбирах още нищо от нея. После не беше без значение и това, че в селото ни имаше една учителка Мара, която свиреше на китара. Това обстоятелство усилваше влечението ми към китарата. Пък нали имахме вкъщи китара, аз често си свирках на нея и после стана така, че баща ми купи и на мене китара, с която китара аз стигнах до Учителя. Братът на баща ми беше военен с чин полковник. Той ми беше кръстник. Наричаше се Павел. Той ми беше сложил името Маргарита на името на някаква известна италианска принцеса.
към текста >>

Пък нали имахме вкъщи китара, аз често си свирках на нея и после стана така, че баща ми купи и на мене китара, с която китара аз стигнах до Учителя.
Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо. Нали майка ми беше певица, пък и голямата ми сестра Здравка свиреше малко на китара. Та аз имах силно влечение към музиката, макар и да не разбирах още нищо от нея. После не беше без значение и това, че в селото ни имаше една учителка Мара, която свиреше на китара. Това обстоятелство усилваше влечението ми към китарата. Пък нали имахме вкъщи китара, аз често си свирках на нея и после стана така, че баща ми купи и на мене китара, с която китара аз стигнах до Учителя. Братът на баща ми беше военен с чин полковник. Той ми беше кръстник. Наричаше се Павел. Той ми беше сложил името Маргарита на името на някаква известна италианска принцеса. Аз бях шесто по ред от децата на родителите си и бях любимо дете на баща си.
към текста >>

22. 5. РОДОВАТА КАРМА

Майка му е била учителка и е предавала уроци по цигулка и китара.
5. РОДОВАТА КАРМА Йоанна: За баща си мога да разкажа много повече. Първо родителите на баща ми са били от интелигентен и интелектуален род. Майка му е била учителка и е предавала уроци по цигулка и китара. Това тя - баба ми Мария ми е разказвала лично. Нейният баща е бил поп и тя се е наричала Мария Попова. Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села.
към текста >>

23. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ Гита: През 1943 г.
8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ Гита: През 1943 г. някои братя запитаха Учителя дали ще има събор това лято, а Учителят се обърна и каза: „Щурците бягат от поляната, а вие питате дали ще има събор? " Значи, щурците се разбягали, за да не ги стъпчат, а ние питаме дали ще има събор. И съборът стана 1943 г. и беше голям. За Паневритмия се бяха наредили в четири редици.
към текста >>

Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара.
А музиканти имаше много, колкото щеш. Всичко свири колкото знае за благословение. И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири. Свириха брат Галилей, брат Митко Костов, брат Христов и много други. И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва. Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата?
към текста >>

А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара.
Всичко свири колкото знае за благословение. И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири. Свириха брат Галилей, брат Митко Костов, брат Христов и много други. И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва. Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т.
към текста >>

Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега".
И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири. Свириха брат Галилей, брат Митко Костов, брат Христов и много други. И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва. Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара".
към текста >>

" Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде!
И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва. Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата.
към текста >>

" Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата?
Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото!
към текста >>

н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара".
Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега". В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов.
към текста >>

Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара".
В това време сестра Кисьова тича към мене, и ми вика: „Учителят те вика! " Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония.
към текста >>

И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата.
" Аз се учудих, а тя ми казва, че Учителят й казал „Сестрата с китарата да дойде! " Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка.
към текста >>

Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото!
" Отивам аз и Учителят ме пита: „Къде ти е китарата? " А аз отговорих: „Ама, Учителю, аз не я нося, аз не зная добре да свиря и т. н." започнах да се свивам, че братята са ме изпъдили, защото не зная още добре да свиря... А трябва да кажа, че Учителят носеше винаги една връзка с ключове и се обърна към сестра Кисьова и й каза като й подаваше връзката ключове: „Донесете, рекох, братската китара". Тук ще обърна внимание на това, че Учителят не казваше китара, а „гитара". И тъй сестра Кисьова изтича и донесе китарата. Тогава Учителят ми каза да седна, сложи ми китарата в скута и каза: „На сестрата тука й е местото! " и че ще ме прати при един учител магнетичен да ме учи да свиря, Какво съм свирила не помня, но по-късно Учителят ме прати наистина при един учител на име Крестеняков да вземам уроци от него по солфеж и после последния ми написа акордите на 3 песни Той преподаваше уроци не само по солфеж, но още и по различни инструменти. Там идваше и брат Петър Филипов. Той също вземаше уроци от него по пеене и по хармония. При Крестеняков идваше и сестра Савка. Тя вземаше уроци по пиано.
към текста >>

Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара!
Мърчаево, а аз с децата се евакуирах в нашето село. Много приятели се бяха евакуирали в Мърчаево - Весела Несторова, Галилей Зеличков, Йорданка Жекова, Балтова и много други. Но тогава от нашето село до Мърчаево нямаше никакъв превоз. Обаче Емил имаше един познат шофьор, който караше линейка и който ми казваше: „Когато поискаш, като отивам до Банки мога да те вземам с линейката и пак да те връщам". Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева. Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие.
към текста >>

" А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти!
Но тогава от нашето село до Мърчаево нямаше никакъв превоз. Обаче Емил имаше един познат шофьор, който караше линейка и който ми казваше: „Когато поискаш, като отивам до Банки мога да те вземам с линейката и пак да те връщам". Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева. Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила".
към текста >>

" А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става?
Обаче Емил имаше един познат шофьор, който караше линейка и който ми казваше: „Когато поискаш, като отивам до Банки мога да те вземам с линейката и пак да те връщам". Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева. Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката?
към текста >>

" Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили.
Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка Захариева. Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката? " Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н.
към текста >>

В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си.
" А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката? " Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н. Беше много интересно това нещо и идваше да покаже, че за Учителя няма нищо скрито и че Той знае всичко. Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим.
към текста >>

" Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н.
" Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката? " Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н. Беше много интересно това нещо и идваше да покаже, че за Учителя няма нищо скрито и че Той знае всичко. Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим. Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят!
към текста >>

Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара.
Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим. Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят! " А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н.
към текста >>

Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н.
Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н. Савка Керемидчиева учеше пиано, Петър Филипов - пеене, аз китара и т. н. Той ни преподаваше и изпитваше често пъти се събирахме по няколко души заедно. Той се занимаваше с всички едновременно. Имаше един период, когато ние тримата - Георги, Йоанна и аз свирехме на Рила на Паневритмия. Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше. Аз ставах сутрин за молитвения връх.
към текста >>

Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво.
Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво. А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за свиренето тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам". Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници! " Разбира се, че това сме ние двамата с брат ми. Причината, че те са били в Мърчаево с Генчо Генчев е тая, че те са били още в миналото и двамата музиканти, в древните времена. Майка ми често пъти е разказвала това нещо но тук е пропуснала.
към текста >>

24. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

По-късно когато нямаше кой да свири на Рила те свиреха като аз им пригласях с китарата.
Особено, когато отивахме на Рила, а аз ги водех всяко лято на Рила и тогава ми даваха вълнени дрехи за децата и т. н. На Рила децата свиреха братски песни и вземаха участие при Паневритмията и литературните програми. След интерната децата преминаха в музикалната гимназия, но главното беше, че те имаха отношение към Братството и братския живот. Те вземаха, както казах по-горе участие във всичко, което ставаше в Братството. Братята и сестрите много им се радваха и просто душата си даваха за тях. По-късно когато нямаше кой да свири на Рила те свиреха като аз им пригласях с китарата. Учителят им Антов, който не беше от Братството, но, на когото живота на Изгрева не беше чужд, много се радваше на техния успех. След заминаването на Учителя на 27.ХИ.1944 г. на Изгрева даваха много концерти, а беседи и лекции братята и сестрите четяха по някакъв определен ред, правеха резюмета и т. н. и изобщо на Изгрева беше много оживено. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

25. 10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА

Аз вървях по моя път с китарата, а децата ми Георги и Йоанна - всеки съобразно своята съдба, но винаги носеха в себе си музиката на Учителя и духа в себе си, че трябва да се служи на това велико дело - Учението на Учителя.
" Дори когато ставало дума за децата изобщо, нали са палави и вдигат шум и прах, че се биели и т. н. Учителят казвал, да им кажем тихичко: „Хайде, деца, седнете сега, да отворим прозореца да влезе чист въздух! " Значи трябва да имаме подход - тихо и с любов! Децата ми пораснаха, изучиха се, станаха музиканти и днес свирят песните на Учителя. Днес всеки един от тях върви своя път с музиката на Учителя. Аз вървях по моя път с китарата, а децата ми Георги и Йоанна - всеки съобразно своята съдба, но винаги носеха в себе си музиката на Учителя и духа в себе си, че трябва да се служи на това велико дело - Учението на Учителя. Ето това е един кратък разговор за живота на ученика в Школата на Учителя и също такъв кратък разговор за срещата му със смъртта, спряла човека в житейския му път. Записала Марийка Марашлиева
към текста >>

26. ПОСЛЕСЛОВ

Марийка Великова Марашлиева

Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка".
Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята. Но по-добре една зряла карма да се разреши, отколкото да се натрупа нова и тогава бихме могли да разберем думите на Учителя: „По-добре те да бъдат обесени, отколкото той да беси! " Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна точка на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение. Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя предава за разрешение своята задача пред Невидимия свят. Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка". За нас, те всички бяха воини на Бялото Братство и в трудния път на земята те водеха битка на живот и смърт за отстояване делото на Учителя. Марийка Марашлиева
към текста >>

27. 3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

Вуйчо имаше китара и мандолина и свиреше на тях, а аз бях започнала да свиря на цигулка.
Какво е работил там точно не зная. След време той се беше върнал и работеше в София в един склад за дървен материал. Навяно не му е било много леко и това са знаели лелите ми, защото когато работата в дюкяна на баща ми се увеличи, свако Тодор и леля Руска придумаха баща ми вместо да взема чужди хора за помощници да вземе вуйчо ми Калю Желев Калев, брат на майка ми. Баща ми се съгласил. Вуйчо Калю не беше женен, къщата ни в добруджанския квартал беше вече свободна от квартиранти и той дойде да живее у нас и същевременно да работи в дюкяна на баща ми като помощник на баща ми срещу заплата. Вуйчо имаше китара и мандолина и свиреше на тях, а аз бях започнала да свиря на цигулка. Не зная до колко той е бил вегетарианец, но той се хранеше у нас това, което готвеше майка ми. Тя знаеше добре да готви и се справяше отлично с домакинството. Никак не й беше лесно да готви на толкова хора. По-късно дойде да работи в дюкяна и един братовчед по таткова линия - Колю, а по-късно и братовия син на баща ми - Симеон. Семейството стана още по-голямо.
към текста >>

Той свиреше с мандолината или акомпанираше с китарата братските песни и се създаваше приятна атмосфера.
Никак не й беше лесно да готви на толкова хора. По-късно дойде да работи в дюкяна и един братовчед по таткова линия - Колю, а по-късно и братовия син на баща ми - Симеон. Семейството стана още по-голямо. Но Колю не стоя дълго време докато вуйчо стоя доста години. Баща ми обичаше да пее и вечер докато бяхме с вуйчо Колю пеехме много. Той свиреше с мандолината или акомпанираше с китарата братските песни и се създаваше приятна атмосфера. Вуйчо идваше и в салона на беседи отначало, но по-късно се дружи с някакви хора и се отклони, не идваше вече на беседи. Всеки отиваше там в зависимост с каква мая бе замесен или какво му беше семето, там го засяваха. Едни в Братските нива, а други в чуждата нива!
към текста >>

28. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти.
Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара. Беше човек с много висок дух и морал. Гр. Русе, 11.октомври 1996 г. Дал сведението: Любен Пантелеев
към текста >>

Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара.
Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара. Беше човек с много висок дух и морал. Гр. Русе, 11.октомври 1996 г. Дал сведението: Любен Пантелеев
към текста >>

29. 1. Счупеният полилей и разцепената китара

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

СЧУПЕНИЯТ ПОЛИЛЕЙ И РАЗЦЕПЕНАТА КИТАРА Съпругът ми Илия Младенов е роден в 1893 г.
МАРИЯ МЛАДЕНОВА ПОЛК. ИЛИЯ МЛАДЕНОВ (20.V.1893-4.III.1970 г.) 1. СЧУПЕНИЯТ ПОЛИЛЕЙ И РАЗЦЕПЕНАТА КИТАРА Съпругът ми Илия Младенов е роден в 1893 г. в София. Гимназиалното си образование, както и Военното училище завършва в София. По-късно свършва Свободния университет - финанси и търговия и дипломация, като военен в чин капитан. Свършва Военното училище в 1912 г. Произведен подпоручик заминава за фронта (Балканската война).
към текста >>

При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без видима причина.
Свършва Военното училище в 1912 г. Произведен подпоручик заминава за фронта (Балканската война). Ранен е в крака горе в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка. Като го раняват първия път в крака, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета. Всичките му домашни се изплашили и вярвали, че Илия е нещо пострадал. При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без видима причина. Помислили, че е убит и майка му непрестанно плачела. Имала видими доказателства. След войната го назначават като офицер в гарнизона в Сливен (моя роден град), където се и запознахме. На 9 март 1915 г. се сгодихме.
към текста >>

30. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Тя е пеела хубаво, свирела на китара духовни песни, която е носела винаги със себе си.
да бъде освободена стаята, което тя изпълнява. Със съпруга си Найден има много семейни неприятности. Учителят й казал, че кармата й с Найден не е добра и ако дойде в София ще има и ще се явят други мъчнотии. В една от срещите си, Учителят дава съвети на съпруга Найден, как да се справи със себе си и със своите състояния и го посъветвал да чете Евангелието и да пости всеки трети петък от месеца. Учителят я е изпращал да посещава градовете в страната и да провежда събрания с духовните групи съставени от сестри. Тя е пеела хубаво, свирела на китара духовни песни, която е носела винаги със себе си. Още от 1915 г. Учителят я съветва кои градове да посети. Имала е дар слово, както и духовни заложби. Имала развито ясновидство и е могла да разрешава семейни и други проблеми, за което е била желана във всеки дом. Обикновено е влизала в пост, три дена е в пост и молитва, след като е получила молбата от някои приятели върху какъв проблем да им даде сведения.
към текста >>

31. 4. На концерт с Учителя

Георги Йорданов Добрев

След туй Учителят държеше още да учим: кой китара, кой цигулка, кой флейта и по тоя начин Изгрева стана като музикална школа.
4. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ Първите години на Изгрева още Учителя държеше най-много на музиката, затова колективно работехме братя и сестри. Като млади събирахме се и се бяхме записали при един музикант в Школата му - Борис Тричков. Той ни предаваше по солфеж. Много ни помогна, та на беседите да пеем песните. След туй Учителят държеше още да учим: кой китара, кой цигулка, кой флейта и по тоя начин Изгрева стана като музикална школа. Тук се чува цигулка да свири, там се чува цигулка да свири, други пеят и т.н., но и обичахме да ходим колективно, да посещаваме концерти, когато дойдат някои знаменити виртуози или диригенти със своите оркестри от друга държава или нашата филхармония. Ние групово ходехме и посещавахме тези концерти. И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав. Дойде ми идеята да поканя Учителя и отидох на Изгрева при Учителя, чукнах Му и Той излезе. Викам: „Учителю, така и така един германски диригент с голям състав ще даде концерт в зала България.
към текста >>

32. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

Той доскоро акомпанираше с китара на Паневритмията.
5. ГЕОРГИ СОТИРОВ Георги Сотиров бе добър музикант и китарист. Той доскоро акомпанираше с китара на Паневритмията. Баща му е грък, а майка му българка, запознават се в Пловдив, там баща му се оженва за майка му и там той се ражда. След това баща му отива в Гърция, в гр. Ксанти. Станал вече юноша, започнал да разбира от някои неща. Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди. Обикновено бащата водел синът със себе си.
към текста >>

33. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

А Антов й казва: „Но ти свириш на китара, твоята ръка е за китара, а Ана има цигуларска ръка и въобще е много способна.
Аз съм проста чистачка. Имам една дарба, но тая дарба трябва да се развива, да подтиква така, тя учение иска. То може да си гениален, но като не учиш... Колко таланти така са заровени. Нали си чувал Учителя, който не работи се връща в еволюцията си. Гита един път вика на Антов: „Ти на Анчето преподаваш уроци, а на мене не щеш“. А Антов й казва: „Но ти свириш на китара, твоята ръка е за китара, а Ана има цигуларска ръка и въобще е много способна. Тя е много бедна жена. Каква да правя“. Това Антов ми го разправя. „Като й казах, че си много способна, тя така, вика, скочи. Нали у всеки човек се явява завист, така.“ А бяхме много близки, приятелки, но Гита имаше много добра обхода.
към текста >>

34. 8. Родовата карма

Анка Тодорова Петрова

Дрън, дрън, свири на китара, само това.
Ей това й харесвам на Гита, много пееше. И като беше болна. И много беше загрижена за децата. Е, и за това я хвалеха. Обаче тя работа не знае. Дрън, дрън, свири на китара, само това. Обаче не беше^ музикална. Честно ти казвам. Имаше глас, обаче фалшиво пееше. Това и Йоанна го признава. Йоанна на кого се е метнала, на баща си сигурно.
към текста >>

35. 6. На среща с Учителя

Любка Хаджиева

Върху масата 2-3 цигулки и китара.
Учителят ме покани в ляво където приемаше. В другата стая Той не приемаше. Там вероятно имаше дрехи, инструменти и др. Предполагах стаята светеше от чистота. Маса и няколко стола. Върху масата 2-3 цигулки и китара. На пода килим. Целунах ръка на Учителя, а Той ме покани да седна с гръб към прозореца, а Той застана на едно разстояние срещу мене на един метър. Той, Великия беше спокоен с една бащинска усмивка. Аз изправих снага, поуспокоих се от вълнението, което изпитвах при влизането си и Го погледнах. Да Богочовека беше.
към текста >>

36. 1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта

Мариета Бертоли

Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара.
За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития. Моят съпруг е Влади Симеонов, поради което ще разкажа някои неща за него, за живота ми с братството и с Учителя. Влади Симеонов е роден на 23.V.1912 г. в Разград. Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-художник и голям музикант. Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. Даже той се двоумил дали да учи музика или рисуване и после идва тук и учи рисуване в академията. Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка, културен човек, учителка по пиано. Костанца учила тук в София 1906-1907 г. педагогика. Бащата на Влади идва да учи в художествената академия, а майка му е учила педагогика и се запознават.
към текста >>

37. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

Галилей Величков, Стефан (с китарата), Франсис (с цигулката).
Катя Зяпкова. Снимка № 22. Галилей Величков и Веска Величкова. Снимка № 23. Галилей Величков с французи музиканти на Изгрева. Галилей Величков, Стефан (с китарата), Франсис (с цигулката). Французи-музиканти на гости на Изгрева. Снимка № 24. На обяд в с. Мърчаево, 1944 г. 1. Отдясно на Учителя е Неделчо Попов.
към текста >>

Седнала с китарата е Верка Куртева.
От ляво на дясно: 1. Симеон Симеонов. 2. Галилей Величков. 3. Мария Златева. 4. Филип Стоицев. 5. Седнала с китарата е Верка Куртева. Снимка № 29. Ирина Кисьова с лодката на Рила. 31.08.1939 г. Снимка № 30. Музиканти в салона на Изгрева, 1939 г.
към текста >>

Невена Капитанова с китара, ръководител на камерния състав. 5.
Девически камерен състав пред Учителя, 1939 г. От ляво на дясно: 1. Доротея (на Райна дъщерята). 2. Мария Антова. 3. Анка Тодорова. 4. Невена Капитанова с китара, ръководител на камерния състав. 5. Недялка Илиева. 6. Николина Шарова. 7. Ружа Кисьова. Снимка № 32. Пред охльова на спиралата - Рила.
към текста >>

Невена Капитанова с китарата.
Снимка № 39. Концерт пред Учителя, 1939 г. От ляво на дясно: 1. Михаил Стоицев. 2. Галилей Величков. 3. Невена Капитанова с китарата. Снимка № 40. Музиканти на Паневритмия, Изгрева, 1936 г. От ляво на дясно: 1. Пеню Ганев. 2. Симеон Симеонов. 3.
към текста >>

38. 16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ ОНО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

А колко песни съм пяла на тези деца, колко песни съм изсвирила на цигулка и на китара в това село.
По-добре да плащаш, отколкото да те чакат кредиторите. Щом се разплатиш и те ще те освободят". Гледах през прозореца на влака, всичко се движеше пред очите ми и дървета и телеграфни стълбове, ниви, къщи и сълзи се наливаха в очите ми. Спомнях си колко плач и сълзи съм проляла в това село. Ако със сълзите можеше да се напои някоя нива с жито или царевица, то големи чудесии щяха да се народят. А колко песни съм пяла на тези деца, колко песни съм изсвирила на цигулка и на китара в това село. Колко много съм поила душите им без те да знаят с песните на Учителя и колко много съм поливала със сълзите си техните огорчения, които са ми нанасяли. Беше и плач, беше и музика. Обикновено едното преливаше в другото и накрая всичко се преобръщаше в молитва към Учителя и към Бога. Ето сега съм с Учителя и Словото Му ме осветли и показа защо съм страдала и защо съм ронила сълзи и защо съм им пяла и свирила песните на Учителя. Трябваше да си изплащам сторените грехове от миналото и натрупаната карма като кредит взет при минало прераждане, което аз не знаех, от времето „оно" и трябваше да го изплатя.
към текста >>

39. 17. ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Натоварих багажа си на една волска кола и когато напусках селото взех китарата и започнах да свиря и да пея песни от Учителя.
" В друг един такъв случай Той сподели с мен: "Когато ви гонят от някъде не се връщайте на същото място. Не ровете в същите стари, зараснали рани. Оставете времето да ги заличи". Да, аз тръгнах, но вече освободена от мъчителите си. Те не знаеха защо и как се освободих, но съзнаваха, че съм свободна и че ги напускам и съжаляваха за мен. Натоварих багажа си на една волска кола и когато напусках селото взех китарата и започнах да свиря и да пея песни от Учителя. Бях свободна и за пръв път усещах какво означава свободен човек да пее песни дошли от един свят, където свободата е необятна и вечна. Защото този свят е свят на Духа и свят на Истината.
към текста >>

40. 31. ДЕСЕТ ТЕКСТА ЗА ДЕСЕТ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Аз тогава свирех на китара.
Той ме загледа. Аз също се огледах. Имах хубави, дълги пръсти. Бях музикална. Всяка една учителка тогава трябваше да пее хубаво, да учи децата по пеене на песни, защото сами си водеха тези часове по пеене. Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни. Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба.
към текста >>

И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент.
Имах хубави, дълги пръсти. Бях музикална. Всяка една учителка тогава трябваше да пее хубаво, да учи децата по пеене на песни, защото сами си водеха тези часове по пеене. Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни. Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба. Оцени я Той, но не и другите около Него и около мене. Песента "Ходи, ходи" е дадена от Учителя на 23.IV.1924 г.
към текста >>

И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата.
Бях музикална. Всяка една учителка тогава трябваше да пее хубаво, да учи децата по пеене на песни, защото сами си водеха тези часове по пеене. Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни. Той оцени моята музикалност и моята поетична дарба. Оцени я Той, но не и другите около Него и около мене. Песента "Ходи, ходи" е дадена от Учителя на 23.IV.1924 г. на Общият окултен клас, III.
към текста >>

41. 61. ЧОВЕШКИТЕ КАЧЕСТВА

Имах китара и с нея свирех песните на Учителя.
61. ЧОВЕШКИТЕ КАЧЕСТВА Какви терзания съм имала от това, че не мога да свиря като виртуоз на пиано или на цигулка. Бях учителка и като такава трябваше да зная нотен текст и чрез него да разучавам детски песни и да ги уча децата да пеят правилно. Това правех успешно, по-добре от другите. Можех да пея също добре. Имах китара и с нея свирех песните на Учителя. Но само толкова. Опитвах се да пиша поезия, написах що-годе някаква. А исках от себе си много неща. Бях недоволна от себе си и от времето, в което се движех. Усещах, че си губя времето и силите, а не придобивам нищо особено.
към текста >>

42. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

Когато Гали влезе в прогимназиалния курс, дядо ми му подари цигулката си и Гали тогава започна да учи цигулка и попадна на един много добър педагог и още от тогава той започна в черквата да свири по разни тържества и богослужения, имаше оркестър от негови приятели, едни от които свиреха 1-ва, Н-ра цигулка, така две цигулки или пък с китара, с хармониум.
Нашият дом беше наситен с много духовна светлина, с много музика, мога да кажа, че ние сме имали едно много красиво и щастливо детство. Защото помня около празниците, още през месец октомври получавахме от нашето духовно библейско училище вече стихчета, които трябваше да заучаваме, за да ги казваме на Коледното тържество. Това бяха стихчета от стария завет, от пророците, които предвещават идването на Христа, от Евангелието, картините на Рождество Христово. Тогава системата на училище беше по-друга. Първите четири години бяха отделения, вторите три бяха прогимназия и след това пет години гимназиален курс. Когато Гали влезе в прогимназиалния курс, дядо ми му подари цигулката си и Гали тогава започна да учи цигулка и попадна на един много добър педагог и още от тогава той започна в черквата да свири по разни тържества и богослужения, имаше оркестър от негови приятели, едни от които свиреха 1-ва, Н-ра цигулка, така две цигулки или пък с китара, с хармониум. Гали пееше хубаво, аз също. Ние участвахме в хора при черквата. Това беше нашия духовен живот там. Гали беше много обичан, понеже беше красив и внимателен към всички. Да не казвам колко го харесваха вече, много хора го харесваха с разни цели разбира се отправени към него, а други го харесваха за неговата духовна дълбочина, която проявяваше.
към текста >>

43. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само.
Това е момента когато изнасят концерт с нея заедно, а пък след това тя изнесе отделно концерт. В: Франсина и Стефан. Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев.
към текста >>

44. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл.
Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях. РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало.
към текста >>

45. 3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА

Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше.
С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя. Моята майка пееше много хубаво. Беше си създала една своя песен "Бог е Любов", която пееше много хубаво и гласът й ечеше. Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше. Моята майка не е обичала да безпокои Учителя, да Го пита по много въпроси. Обикновено тя е задавала вътрешно своите въпроси и винаги е получавала отговор от Него. Рядко Го е безпокоила. Когато е присъствала на беседа, преди да започне беседата тя записвала в тетрадката си известни свои мисли и разсъждения и й е правило впечатление, че Учителят в беседата си е засягал именно тези въпроси, които са я вълнували и които е записвала в своята тетрадка. След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин.
към текста >>

46. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Без да е учил някога музика и солфеж, той свиреше отлично и на китара и на акордеон.
Косю често сънува дядо си и много се плаши от това. Той въобще се плаши от сънища и от духове. Та искам да кажа, че Косю е под знака на Водолея с 5-6 планети в този знак. Много умен и интелигентен, като всеки уранов тип. Уран е господар на Водолея, затова той е просто необикновен по способностите си. Без да е учил някога музика и солфеж, той свиреше отлично и на китара и на акордеон. С гениалния си ум той през целия си живот, като инженер взимаше много високи постове като директор на Обединение и обикаляше заводите по цяла България като голям началник. А не беше комунист. Въпреки всичко той зае такъв висок пост. Той беше отличен математик. И аз като бях в прогимназията, даваха ми много трудни задачи по математика.
към текста >>

47. 2. ИВАН КИСЬОВ

В този състав участваха: Невена Капитанова с китара, Доротея, Мария Антова, Анчето Тодорова, Недялка Илиева, Николина Шарова и Ружа Кисьова.
" По едно време сестра Невена Капитанова организира девически камерен състав от децата на Братството. Бяхме все момичета от около 12-14 години и всички свирехме на цигулки. Дори през лятото на 1939 г. изнесохме концерт пред Учителя на 7-те рилски езера. Има направени снимки от това време. В този състав участваха: Невена Капитанова с китара, Доротея, Мария Антова, Анчето Тодорова, Недялка Илиева, Николина Шарова и Ружа Кисьова. Също имах щастието Учителят да ме слуша лично как изпълнявам соло на цигулка Негови песни със съпровод на Братския оркестър. Това не се забравя. Учителят каза за сестра ми Данчето, че е взела малко от слабите качества на баща ми и че върви по неговия род. За мен каза, че вървя по рода на майка си. Препоръча на майка ми да ме учи за цигуларка.
към текста >>

48. 22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача.
Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави нито една своя аранжировка, хармонизация на пиано.А беше много даровит музикант. Татко ми ходеше редовно в София при Учителя. Един ден ми донася в Пловдив нотите на "Първият ден на пролетта". Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача. Все едно, че аз присъствах на раждането на Паневритмията. Нашият брат, капелмайсторът Атанас Д. Ковачев е дал три чудни песни, които са напечатани в първия раздел на песнопойката, тъй наречения раздел Братски песни. Това са песните: "Сърдечния зов", "Милосърдието" и "Небето се отваря". Това са любими братски песни.
към текста >>

49. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя.
Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент.
към текста >>

Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора.
Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите.
към текста >>

Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др.
Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди.
към текста >>

Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно.
Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички.
към текста >>

Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията.
Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход.
към текста >>

намислих да аранжирам всички песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата песнопойка.
Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично установих това, когато през м. май 1974 г. намислих да аранжирам всички песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата песнопойка. В процеса на работа се натъкнах на факта, че наистина в някои песни е направена промяна, в смисъл, че са ноти-рани не така както ги знаех и свирех. Установих за колко и кои песни се отнася това и реших да потърся помощта на други наши дългогодишни музиканти. Обърнах се към сестрите Ирина Кисьова и Мария Златева. Правейки сравнение между старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би трябвало да се приеме за верен. За още по-пълно уточняване на въпроса аз имах допълнителни срещи с братята Кирил Икономов, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев.
към текста >>

За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение.
- Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение. Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица. Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя. Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не съм виждал нейни работи. В коментара на песнопойката пише: "Учителят е свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11 песни.
към текста >>

50. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара.
Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "ощи песни". 7. Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение.
към текста >>

Сега ще илюстрираме част от казаното до тук, най-напред с цигулка и китара, после с чело и китара и накрая с магнетофонни записи.
Музикалният живот се отразява и върху лицето. Затова човек трябва да пее и свири, музиката ще спомогне за неговото организиране в телесно и духовно отношение, постепенно ще премахне тревогите, с които човек днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на духовните му сили". Ако прочетете главата в песнопойката: "Учителят за музиката", ще се изпълни душата ви с познания за музиката, която никой музикант досега не е изрекъл. Горещо ви препоръчвам това. Благодаря ви драги слушатели, че ме изслушахте досега с внимание. Сега ще илюстрираме част от казаното до тук, най-напред с цигулка и китара, после с чело и китара и накрая с магнетофонни записи. Ще чуете и мелодии на Учителя в изпълнение на Йоанна Стратева - цигулка, Юлиян Ненков -виолончело и Филип Стоицев - акомпанимент на китара. Песните са в инструментално изпълнение. Йоанна Стратева има майсторска цигулка, която пее: Свири, пее и говори. Аз й благодаря за участието й. Благодаря ви: Филип Стоицев 22^.1990 г.
към текста >>

Ще чуете и мелодии на Учителя в изпълнение на Йоанна Стратева - цигулка, Юлиян Ненков -виолончело и Филип Стоицев - акомпанимент на китара.
Затова човек трябва да пее и свири, музиката ще спомогне за неговото организиране в телесно и духовно отношение, постепенно ще премахне тревогите, с които човек днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на духовните му сили". Ако прочетете главата в песнопойката: "Учителят за музиката", ще се изпълни душата ви с познания за музиката, която никой музикант досега не е изрекъл. Горещо ви препоръчвам това. Благодаря ви драги слушатели, че ме изслушахте досега с внимание. Сега ще илюстрираме част от казаното до тук, най-напред с цигулка и китара, после с чело и китара и накрая с магнетофонни записи. Ще чуете и мелодии на Учителя в изпълнение на Йоанна Стратева - цигулка, Юлиян Ненков -виолончело и Филип Стоицев - акомпанимент на китара. Песните са в инструментално изпълнение. Йоанна Стратева има майсторска цигулка, която пее: Свири, пее и говори. Аз й благодаря за участието й. Благодаря ви: Филип Стоицев 22^.1990 г.
към текста >>

51. 67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

ТОМ 9

Например с Гита Стратева беше един проблем така, щото тя с китарата си свиреше иначе много силно желание има да работи, но те не бяха съгласни, че не спазвала ритъма, че не знам какво, та имаха някакви спорове, но да Ви кажа правото там дето е имало спор съм бягала от него, не съм се интересувала.
Оркестърът беше от доброволни музиканти. Тези, които знаят да свирят. Всеки който знае да свири можеше да дойде и да свири. Ако свири фалшиво, те помежду си спореха за това. Ние отвън не се интересувахме. Например с Гита Стратева беше един проблем така, щото тя с китарата си свиреше иначе много силно желание има да работи, но те не бяха съгласни, че не спазвала ритъма, че не знам какво, та имаха някакви спорове, но да Ви кажа правото там дето е имало спор съм бягала от него, не съм се интересувала. Щото спорът си е спор, той показва само нашата неразумност, нищо друго, или пък амбицията на някого. Най-често като свърши Паневритмията отивахме целувахме ръка на Учителя. Защото Учителят престана да ни дава да Му целуваме ръка в салона и тогава, щото иначе след беседа целия салон почти се изрежда да Му целува ръка. Е то беше израз на нашата благодарност, нали така. Но някак стана като ритуал.
към текста >>

52. 07 - 17. ВЕРКА И ГУБЕРКА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

17. ВЕРКА И ГУБЕРКА Верка, балдъзата на Мирчо, живеела на Изгрева, където всяка сутрин с китара участвала в оркестъра, когато се играе паневритмия.
17. ВЕРКА И ГУБЕРКА Верка, балдъзата на Мирчо, живеела на Изгрева, където всяка сутрин с китара участвала в оркестъра, когато се играе паневритмия. Веднъж чешкият виртуоз по цигулка Пшехода посетил София, където изнесъл концерт. Брат Жорж /Георги Радев/ купил два билета за концерта и отива да кани Верка. Но тя имала абцес и бузата й била силно подута. Чудела се какво да прави. Тогава брат Жорж я посъветвал да отиде при Учителя и да му каже за състоянието си.
към текста >>

53. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Понеже брат Генчо е бил и музикален, през свободното си време е обучавал някои от девойките от братството на китара.
Това жилище е било единствената собственост на нашия приятел - художник. През това време той е рисувал пейзажи, цветя, натюрморти, но тъй като не е имал място, където да съхранява таблата, подарявал ги на приятели, които, когато са можели, са го подпомагали материално. Ето защо техният брой се губи във времето. През 1940 година брат Генчо отива да живее в село Тополица, където прекарва около две години. Живял е в дома на ръководителя Димо Джожев. Понеже брат Генчо е бил и музикален, през свободното си време е обучавал някои от девойките от братството на китара. С това той станал още по-полезен, даже необходим. През тия години е нарисувал хубави пейзажи, с които малко художници могат да се похвалят. Както хората от Бялото братство, така и интелигенцията от селото са посрещнали с радост изложбата, която той е уредил в училищния салон. Това го импулсирало и породило в душата му нови идеи и хрумвания. Но за зла чест, една нощ двама хулигани влизат през отворения прозорец в изложбения салон и му похабили изложените табла, Това обстоятелство много го огорчило и той наскоро напуска Тополица завинаги и отива да живее в град Айтос през 1942 година.
към текста >>

54. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист.
Да следва в София в музикалната гимназия. Беше флейтист, с Караджов бяха близки и най-напред започна с флейта. И изключително музикален, изключитена музиканлност. Така се създаде връзка, пък аз от всички бях най- свързваше. Пък той един синеок младеж беше, в клуба и се събирахме у дома, свиреше на мандолина, свиреше, и аз на мандолина. Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална. Голямата ми сестра почна да свири китара - не може, аз вземах китарата. Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас. Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден.
към текста >>

Голямата ми сестра почна да свири китара - не може, аз вземах китарата.
И изключително музикален, изключитена музиканлност. Така се създаде връзка, пък аз от всички бях най- свързваше. Пък той един синеок младеж беше, в клуба и се събирахме у дома, свиреше на мандолина, свиреше, и аз на мандолина. Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална. Голямата ми сестра почна да свири китара - не може, аз вземах китарата. Мандолина, понеже втори клас като минах, рекох: чакай аз, понеже никой няма музикант да играе на хорото на първи май и на Великден, и леля ми, нейният син имаше мандолина нова, ходих и купих и от тяхната къща през главната улица свиря „Боряно, Борянке", за да мога да разигравам целия клас. Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител.
към текста >>

А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши.
Аз свирех за цялата гимназия и прогимназия. А на другия ден е Великден. Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина? Верка: Да де, и после да, обедът, закуската и прибираме.
към текста >>

Филип Кутев прекъсна разговора си, дойде, на коляното си седна, взема мандолината, продължава да свири „Боряно, Борянке", пък аз с китарата акомпанирам.
Прогимназията, гимназията ги разиграх до обед. Ама играхме, играхме, аз свиря. В туй време Филип Кутев е дошъл на 1 май в Айтос, със сламена шапка. Имаше един Георги Връбчев, Нено Русев, седнаха тъй на една плоча, пък аз на земята съм седнала и свиря. Всичко играе. Филип Кутев прекъсна разговора си, дойде, на коляното си седна, взема мандолината, продължава да свири „Боряно, Борянке", пък аз с китарата акомпанирам. И след туй ми даде мандолината и аз продължих до обед. След туй правим обед, пак се събираме всичките, вече не помня какво е станало с тях, но помня само едно - след обеда вече аз не свиря. Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам. И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си.
към текста >>

Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам.
Имаше един Георги Връбчев, Нено Русев, седнаха тъй на една плоча, пък аз на земята съм седнала и свиря. Всичко играе. Филип Кутев прекъсна разговора си, дойде, на коляното си седна, взема мандолината, продължава да свири „Боряно, Борянке", пък аз с китарата акомпанирам. И след туй ми даде мандолината и аз продължих до обед. След туй правим обед, пак се събираме всичките, вече не помня какво е станало с тях, но помня само едно - след обеда вече аз не свиря. Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам. И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си. И си дръпвам китарата и отивам долу. Чакай, рекох, аз като свиря, обичам да ме слушат. Ха-ха-ха, детска работа, детска работа.
към текста >>

Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си.
Филип Кутев прекъсна разговора си, дойде, на коляното си седна, взема мандолината, продължава да свири „Боряно, Борянке", пък аз с китарата акомпанирам. И след туй ми даде мандолината и аз продължих до обед. След туй правим обед, пак се събираме всичките, вече не помня какво е станало с тях, но помня само едно - след обеда вече аз не свиря. Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам. И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си. И си дръпвам китарата и отивам долу. Чакай, рекох, аз като свиря, обичам да ме слушат. Ха-ха-ха, детска работа, детска работа. Не това искам да кажа, едно хубаво отношение към китарата. В.К.: Сега искам да ви питам друго.
към текста >>

И си дръпвам китарата и отивам долу.
И след туй ми даде мандолината и аз продължих до обед. След туй правим обед, пак се събираме всичките, вече не помня какво е станало с тях, но помня само едно - след обеда вече аз не свиря. Само си дрънкам на китарата и така съм си седнала и мои приятелки съученички около мен, свиря си парчета от китара, които много аз ги знам. И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си. И си дръпвам китарата и отивам долу. Чакай, рекох, аз като свиря, обичам да ме слушат. Ха-ха-ха, детска работа, детска работа. Не това искам да кажа, едно хубаво отношение към китарата. В.К.: Сега искам да ви питам друго. Как стана и се случиха нещата, че вие вече се прехвърлихте да дойдете в София?
към текста >>

Не това искам да кажа, едно хубаво отношение към китарата.
И тогава имаше една Дора Атанасова, един Даскалов, бяха настрани. Дора много ме обичаше, тя ми беше като майка, беше ми класна наставница в трети клас и ме обичаше и каза: „Верке, ела да ни посвириш." И аз свиря на китара, обаче те приказват помежду си. И си дръпвам китарата и отивам долу. Чакай, рекох, аз като свиря, обичам да ме слушат. Ха-ха-ха, детска работа, детска работа. Не това искам да кажа, едно хубаво отношение към китарата. В.К.: Сега искам да ви питам друго. Как стана и се случиха нещата, че вие вече се прехвърлихте да дойдете в София? Верка: Тя е дълга история. В.К.: Да я чуем. Верка: Аз боледувах, тропическа малария изкарах.
към текста >>

55. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

След време ще искам да ми изпълните някои неща на китара, някои песни.
В.К.: Да, да. Аз трябва да ви вкарам в едно поле на спомени от преди 45 години. За човека е трудно, докато влезне в тази епоха. Ето сега, например, докато вкараш щепсела на магнетофона да се върне и възпроизведе магнетофонния запис на събитията и докато дойде тая епоха, да дойдат тези спомени, това е трудно. Не се смущавайте, ние правим един опит. След време ще искам да ми изпълните някои неща на китара, някои песни. Верка: С китара. В.К.: Така искам да ми изпеете някоя песен. Верка: Е, ще изпеем.
към текста >>

Верка: С китара.
Аз трябва да ви вкарам в едно поле на спомени от преди 45 години. За човека е трудно, докато влезне в тази епоха. Ето сега, например, докато вкараш щепсела на магнетофона да се върне и възпроизведе магнетофонния запис на събитията и докато дойде тая епоха, да дойдат тези спомени, това е трудно. Не се смущавайте, ние правим един опит. След време ще искам да ми изпълните някои неща на китара, някои песни. Верка: С китара. В.К.: Така искам да ми изпеете някоя песен. Верка: Е, ще изпеем.
към текста >>

56. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

В.К.: Аз съм ви виждал на снимка от Паневритмия като свирите на китара.
Верка: Ами да, разбира се. И аз съм била там, дежуряхме. Ние им свирим, пък те готвят, пък и ние, цяла музикална група готвехме, приготвяхме яденето и на обед ние им свирим, те пък пеят. Те, като се хранят, ние им свирехме на обеда, после ние, като започнахме да се храним, Учителят каза: „Те, като се хранят, вие пък ще им пеете." Да, такива хубави неща. Това са наглед дребни неща, но като видиш и Мара Белчева, ще видиш какво е. В.К.: Аз съм ви виждал на снимка от Паневритмия като свирите на китара. Верка: Да, аз свирих, защото нямаше друг китарист и се сменяхме с Невенка Капитанова. Тя си почина много отдавна. И на Рила и на Паневритмия с Невенка се сменяхме и остана едно хубаво чувство между нас двете. Тя почина в Никопол. На една снимка я гледах.
към текста >>

Като видях как ги прави, и аз тогава започнах да хващам тези позиции, а с китарата съм свирила толкоз хубави неща.
Ето там ме има мен с Жорж и там и Жорж отделно. В.К.: Аз ще ви направя. Верка: Даже веднъж, когато отивам, той имаше ключ от моята къща и аз имах ключ от неговата. Веднъж отивам и той го нямаше и аз извадих челото, защото съм свирила, та наши песни така ги изсвирвах на неговото чело. Чак долу с пръсти позиците си хващах. Като видях как ги прави, и аз тогава започнах да хващам тези позиции, а с китарата съм свирила толкоз хубави неща. Ключът така, и с пръстите съм свирила мои творчески работи, на никого не казах че са мои, мислеха че са от някой автор, пък то... Имат и много такива импровизирани работи в музиката, и него ще запишем. Що. Сега малко така мозъкът ми хвърчи нещо, засегнато, нервната ми система, централна, дето се казваше, но хапове вземам известно време. И то като дойдох тук. Преди това, на Изгрева нямаше това нещо. Поне Мика /Мария Тодорова/ като беше, събирахме се, хубаво, приятелство имахме, ходехме да си пазарим в града.
към текста >>

57. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Вечер се събирахме у дома, двор голям, аз с китарата започвам да пея песните на Учителя, влизам в Салона, почвам да пея, още малка бях и правеше впечатление, че съм музикална.
В.К.: То къща ли е било първоначално? Верка: Не, то беше салон, салон, Аз така го знам. Салон. Но и ний живеехме даже в същия двор, в братовата му къща. То беше късно обаче. Но този салон какини Кальопини имаха така вратичка, комшулук му казваха и живеехме там, и си прекарвахме много хубаво живота. Вечер се събирахме у дома, двор голям, аз с китарата започвам да пея песните на Учителя, влизам в Салона, почвам да пея, още малка бях и правеше впечатление, че съм музикална. И като влезех вътре, оживяваше се Салонът. Имаше един учител, Георги Иванов, беше учител в едно село Кермекли, наш брат, той щом види, че ме няма, дойде да види да не съм болна. "Като влезе Верка, и веднага оживява салона." Така завърших после. Късно завърших, само 4-ти клас в Айтос, защото боледувах от тропическа малария. В.К.: Да, това ние миналия път го написахме.
към текста >>

58. 12 - 44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Така коя с китарата, коя с цигулката се подвизаваха, а аз - с кофите и метлата.
Защо сега краката ме болят? В нашата къща аз носех най-черния труд, защото обичам чистотата, затова. Аз, майка ми, нашата къща беше на етаж и половина, горе четири стаи и салон. Всичко. В понеделник, като станем, почвам да чистя: стъкла да бърша, врати да измия, дъски да измия навсякъде, долу също. Другият ден започвам да пера и на другия ден до обяд пера и тука ми потичаше на ръцете кръв. Така коя с китарата, коя с цигулката се подвизаваха, а аз - с кофите и метлата. Но аз не помня Верка да е умила дъска, а долу цялата ми стая е една стая с дъски, а другото - мазе. И като дойде сестра ми Верка, тя само с китарата. И тя рано отиде в София. Епитропов, като дойде в Айтос, не че се хваля, но казва: „Тази къща е голяма, а такава чистота в нея." Долу в мазата всички етажерки, всичко избърсано, всичко подредено, така съм научена от малка и благодарение на тези големи стаи аз не знаех да седна. И като се оженихме, всички приятели, всички у дома се сипват.
към текста >>

И като дойде сестра ми Верка, тя само с китарата.
Аз, майка ми, нашата къща беше на етаж и половина, горе четири стаи и салон. Всичко. В понеделник, като станем, почвам да чистя: стъкла да бърша, врати да измия, дъски да измия навсякъде, долу също. Другият ден започвам да пера и на другия ден до обяд пера и тука ми потичаше на ръцете кръв. Така коя с китарата, коя с цигулката се подвизаваха, а аз - с кофите и метлата. Но аз не помня Верка да е умила дъска, а долу цялата ми стая е една стая с дъски, а другото - мазе. И като дойде сестра ми Верка, тя само с китарата. И тя рано отиде в София. Епитропов, като дойде в Айтос, не че се хваля, но казва: „Тази къща е голяма, а такава чистота в нея." Долу в мазата всички етажерки, всичко избърсано, всичко подредено, така съм научена от малка и благодарение на тези големи стаи аз не знаех да седна. И като се оженихме, всички приятели, всички у дома се сипват. И сега братята от селата викат: „Гледахме бай Георги и Надито да ни посрещнат." Аз, като видех, а пък имахме едно семейство, сестра Цонка, мъжът й инженер беше, не беше от Братството, един двор ни делеше помежду и казвах на мъжа й на кака Цонка: „Цоне, бай Георги има много деца. Сега другите, като дойдат от града, посрещат ги, а Надка не прави разлика от село, беден-богат, прост, с голяма любов ги посреща." Така бях по природа.
към текста >>

59. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Вземаше участие в музикалния живот на Изгрева - пееше в братския хор и свиреше на китара в оркестъра на Паневритмията.
ВЕРКА Г. КУРТЕВА Тя си замина през 1997 година в София - последна от всичките деца на Георги Куртев. Живееше от млада на Изгрева и е свидетел на почти всички събития там. Беше много вярна и предана на Учението на Учителя. Учеше и работеше. Вземаше участие в музикалния живот на Изгрева - пееше в братския хор и свиреше на китара в оркестъра на Паневритмията. В началото Учителят сам я поканил, като й подал сам китарата. Тя е една от първите китаристки на Изгрева. Свирела е там, докато Учителят е бил на земята. Като човек - душа беше много добра, услужлива, отзивчива, пожертвователна. Най-много обичаше баща си.
към текста >>

В началото Учителят сам я поканил, като й подал сам китарата.
КУРТЕВА Тя си замина през 1997 година в София - последна от всичките деца на Георги Куртев. Живееше от млада на Изгрева и е свидетел на почти всички събития там. Беше много вярна и предана на Учението на Учителя. Учеше и работеше. Вземаше участие в музикалния живот на Изгрева - пееше в братския хор и свиреше на китара в оркестъра на Паневритмията. В началото Учителят сам я поканил, като й подал сам китарата. Тя е една от първите китаристки на Изгрева. Свирела е там, докато Учителят е бил на земята. Като човек - душа беше много добра, услужлива, отзивчива, пожертвователна. Най-много обичаше баща си. „Тате, ела бе" - често извикваше.
към текста >>

60. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

В нея участвуват следните състави: Инструментално дуо: Йоанна Стратева - цигулка Петър Цанов - китара.
София и гр. Айтос организират тържествено чевствуване на 120-годишнината от рождението на брат Георги Куртев от град Айтос на 15 юни от единадесет часа в камерна зала „България", град София със следната програма: 1. Приветствено слово за Георги Куртев от внучката му Надка Боева. 2. Декламация на три стихотворения за Георги Куртев, написани от Георги Събев през 1961 година. 3. Музикална програма от песните на Учителя. В нея участвуват следните състави: Инструментално дуо: Йоанна Стратева - цигулка Петър Цанов - китара. Електронен орган: Ина Дойнова Ангел Ангелов - цигулка Тодор Динчев - кларнет Лъчезар Караджов - тромпет Жан Иванов - флейта. 4. По повод на чествуването е подготвена специална книга - сборник за Георги Куртев, в който участвуват следните автори на материали: Дора Куртева, Надка Боева, Борис Николов / "Послание за Георги Куртев" от 1969 година, „Очерк за Георги Куртев" от 1972 година/, Георги Събев / "История на Братската градина ф. Айтос", „Животопис и опитностите на Георги Куртев", „История на чешмата - паметник в с. Тополица"/, Мария Тодорова (1998 -1976 г.) - „Описание на разговорите й с Учителя за Георги Куртев и Айтоското Братство". 5. Книгата съдържа 124 страници, отпечатана е в 1000 броя и ще струва по 6 лева книжката.
към текста >>

61. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Магдалина Стефанова Григорова

Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове.
След 9 септември 1944 година, когато идват комунистите на власт, те идват в името на бедните селяни и работници, онеправданите и отхвърлените от буржоазното общество. Членовете на Айтоското братство от града и селата са бедни хорица, обикновени селяни с малко земя, която обработват, за да се прехранват. Георги Куртев е с обикновена фелдшерска заплата и със седем деца. Беднотия до шия. По онова време в Айтоската градина на почивка е Весела Несторова, дошла от София. Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове. Тя е поетеса с богата култура за времето си. Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ. Богата е на спомени от Изгрева и от живота на Учителя в Мърчаево. Изобщо човек, от когото всеки може да научи нещо от Школата. И не само да научи, но и да му бъде показано как се пее, как се играе Паневритмия. 3.
към текста >>

62. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог.
Всяко приготвено сърдце, всяка любяща душа ще стане жилище, дето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със Своя избран. Той ще бъде жених, идящ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, Нашия Отец. Защото така говори Бог Ихова: гладния ще се насити и плачущия ще се развесели и съкрушения духом ще се благослови. Защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възспре. Ето ще кажа, и ще бъде; ще река, и ще бъде. Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно.
към текста >>

63. Наряди за 1925 г.

ТОМ 12

Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири.
от Матея; 14 гл. от Лука; 10 гл. от Йоана; 5 гл. от Посланието к Галатяном и 21 беседа: „Моето Царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината.
към текста >>

Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката.
от Йоана; 5 гл. от Посланието к Галатяном и 21 беседа: „Моето Царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е.
към текста >>

64. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

ТОМ 12

И ако вие чакате ангелите да дойдат от Небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете за това положение?
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ Верен, истинен, чист и благ Всякога бъди! Размишление Има едно положение, при което всякога се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба, не го е опекла, извършила ли си е добре работата? Ако шивачката наполовина е ушила дрехите си, тъй през куп за грош, добре ли е извършила работата си? И ако вие чакате ангелите да дойдат от Небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете за това положение? Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци? Глава разбирам, но разумна глава. Сега, аз ви говоря това според вашето развитие. Когато дойдете да тъчете и отивате най-напред при една учителка, която знае това изкуство и ви разправя как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате: „Разбираме.“ Добре, тя ви оставя сами, но ако не сте се научили, ще плачете отгоре на стана.
към текста >>

Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци?
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ Верен, истинен, чист и благ Всякога бъди! Размишление Има едно положение, при което всякога се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба, не го е опекла, извършила ли си е добре работата? Ако шивачката наполовина е ушила дрехите си, тъй през куп за грош, добре ли е извършила работата си? И ако вие чакате ангелите да дойдат от Небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете за това положение? Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци? Глава разбирам, но разумна глава. Сега, аз ви говоря това според вашето развитие. Когато дойдете да тъчете и отивате най-напред при една учителка, която знае това изкуство и ви разправя как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате: „Разбираме.“ Добре, тя ви оставя сами, но ако не сте се научили, ще плачете отгоре на стана. Сега, трябва да знаете, че Учителят няма да бъде постоянно между вас.
към текста >>

65. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара.
Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото. В него дом Генчо преживял до лятото на 1942 година. В село Тополица имал добри условия за работа, които добре е оползотворил, като е рисувал пролетни, есенни и зимни пейзажи и натюрморт. През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара. Оставил е добри спомени между млади и стари. Уредил изложба в училищния салон, която била добре посетена от интелигенцията. Това обстоятелство го насърчило и той проектирал да уреди изложба и в близкия град Айтос. Но едно непредвидено обстоятелство му попречило да реализира тази хубава идея. Един пакостник влязъл една нощ през отворения прозорец на училището и му похабил таблата.
към текста >>

66. 7. СЪЛЗАТА

ТОМ 13

Накрая казал: „Да, Той иде, но като дойде, какво ще намери, виждате какво е сега в света." Сестра Гита много хубаво свиреше с китарата си.
Тя се забави доста. На излизане от него беше много развълнувана. Попитах я: „Сестра Лиляна, какво се е случило? " Тя ми каза, че Учителят е свирил на пианото песента „Той иде". Бил е много тъжен и една голяма сълза се стекла по лицето Му. Накрая казал: „Да, Той иде, но като дойде, какво ще намери, виждате какво е сега в света." Сестра Гита много хубаво свиреше с китарата си. Някога Учителят й е казал, че китарата е любовен инструмент, понеже при нея вземат участие пръстите на двете ръце, докато при цигулата само на едната. За сестра Гита и още двама китаристи Учителят е казал, че в миналото си прераждане са били мускетари в Италия.
към текста >>

Някога Учителят й е казал, че китарата е любовен инструмент, понеже при нея вземат участие пръстите на двете ръце, докато при цигулата само на едната.
На излизане от него беше много развълнувана. Попитах я: „Сестра Лиляна, какво се е случило? " Тя ми каза, че Учителят е свирил на пианото песента „Той иде". Бил е много тъжен и една голяма сълза се стекла по лицето Му. Накрая казал: „Да, Той иде, но като дойде, какво ще намери, виждате какво е сега в света." Сестра Гита много хубаво свиреше с китарата си. Някога Учителят й е казал, че китарата е любовен инструмент, понеже при нея вземат участие пръстите на двете ръце, докато при цигулата само на едната. За сестра Гита и още двама китаристи Учителят е казал, че в миналото си прераждане са били мускетари в Италия.
към текста >>

67. IV. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Сега ти пиша от Франция, където моят директор ме изпрати на семинар, та по този случай взех и Божидар, защото имаше известни професори по китара.
Към 26 април 2000 г. получих писмо от Йоанна Стратева, която работи като музикант в кралската консерватория в Рабат - Мароко. Ето защо го цитирам дословно: град Гап (Gap) 16.04.2000 г. Привет, Вергилий, Благодаря ти за писмата и „Изгревът" - чета го с голям интерес и плача на някои места. Отдавна мечтаех да прочета първите статии на Учителя. Сега ти пиша от Франция, където моят директор ме изпрати на семинар, та по този случай взех и Божидар, защото имаше известни професори по китара. Много се разбирам с директора си, но за съжаление той ще се пенсионира това лято и след това не се знае дали ще ми подновят договора, който е до 1.10. Ще трябва май да си търся нова работа, но каквото нареди Господ. Тук се видях със сем. Гобо и много говорих с тях, по наште въпроси. Те не бяха наясно какво представя „Изгревът" - че е само спомени и опитности с Учителя - учудиха се, като им обясних.
към текста >>

68. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти каквито ние носехме.
Не бяхме свикнали на такъв тежък физически труд. За четене и свирене не можеше да става и дума. Едва можехме вечер да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Вечер ние пеехме, селяните много се учудваха на това и обичаха да ни слушат. Те не бяха слушали да се пее на няколко гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти каквито ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жеча, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Наричаха ни набожните, а децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението на селяните. В селото стана пожар, запалиха се две къщи.
към текста >>

69. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов

За този случай увеличих музикалният състав с кларнет, цигулка и китара.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалният състав с кларнет, цигулка и китара. В уреченият ден дойде обаче, само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началника е дошъл там, той каза: „Страхливец". Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на една такава детска демонстрация. Децата облечени празнично, момиченцата в бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки, играеха великолепно и с настроение изпълниха, осемнадесетях упражнения пред началника. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида в Министерството на конференция.
към текста >>

70. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Сега тука виждам една китара.
Н.Д. Не. Не свирех на инструмент никакъв. И Учителят един път ме среща и вика: „Николай, ти някакъв инструмент имаш ли? " Казах му: „Нямам Учителю". Той завъртя така ръката си - на латерна можеш да свириш. В.К. Сега тука виждам една китара. Свириш ли на тая китара?. Н.Д. Да, когато имах слух. Сега слухът ми се притъпи при една тежко преживяна болест. Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К.
към текста >>

Свириш ли на тая китара?. Н.Д.
Не свирех на инструмент никакъв. И Учителят един път ме среща и вика: „Николай, ти някакъв инструмент имаш ли? " Казах му: „Нямам Учителю". Той завъртя така ръката си - на латерна можеш да свириш. В.К. Сега тука виждам една китара. Свириш ли на тая китара?. Н.Д. Да, когато имах слух. Сега слухът ми се притъпи при една тежко преживяна болест. Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К. Имаш ли някои написани твои неща?
към текста >>

Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата.
Той завъртя така ръката си - на латерна можеш да свириш. В.К. Сега тука виждам една китара. Свириш ли на тая китара?. Н.Д. Да, когато имах слух. Сега слухът ми се притъпи при една тежко преживяна болест. Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К. Имаш ли някои написани твои неща? Н.Д. Музикални нямам. В.К. А песните на Учителя? Н.Д. Песните на Учителя някои от тях свирех на китарата.
към текста >>

Н.Д. Песните на Учителя някои от тях свирех на китарата.
Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К. Имаш ли някои написани твои неща? Н.Д. Музикални нямам. В.К. А песните на Учителя? Н.Д. Песните на Учителя някои от тях свирех на китарата. Беше ми много приятно, не по ноти, а по слух. В.К. Можеш ли да ги пееш. Н.Д. Някои от песните си ги пеех. В.К. После ще те накарам да ми изпееш някоя песен. Сега друг въпрос. Н.Д.
към текста >>

71. II. РОДЕНА С ПЕСЕН, ЖИВЯЛА С ПЕСЕН И ПРЕРОДЕНА В ПЕСЕН

Аз обикновено обичах да се усамотявам с китара в ръка, свирех си и си пеех.
Но Учителят разбра и каза: „Била си амазонка в предишно прераждане". Тогава си спомних, как като малка обичах да яздя коне и да играя на момчешки игри с децата от махалата. Та бях прескочила от театъра една вечер в салона на ул. „Оборище", за да слушам Учителя. Братството вече бе на „Изгрева" и живота на Школата протичаше по свои вътрешни правила водени от Учителя. Аз обикновено обичах да се усамотявам с китара в ръка, свирех си и си пеех. Веднъж съм полегнала до едно борче и си тананикам, а братята и сестрите са около Учителя на разговор. По едно време Той насочва погледа си към мен и казва: „Нея я викат отгоре, а тя легнала на гърба си и си свири ли, пее ли... " Какво искаше да каже с тези думи, тогава Учителя, аз не разбрах. Как така ще ме викат отгоре и задигат? Та аз съм дошла при Учителя да уча. Това разбрах десетки години след това.
към текста >>

72. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895).
Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката.
към текста >>

73. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Китара : Лирически стихотворения.
Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи! за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с. 33-34 Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. В град Битоля - Македония. БЛАГОДАРЯ! "... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..." Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!...
към текста >>

74. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Ина Дойнова беше направила преди години един сполучлив запис на Паневритмията с акомпанимент на китара от Петю Цанов от гр. Шумен.
УчасТвуваше струнен състав с ръководител Петър Ганев, със солистка - Ина Дойнова сопран, с аранжимент на Паневритмията - Петър Ганев. Залата имаше 220 седящи места, които бяха запълнени плюс правостоящи. За пръв път от 1945 г. до 2002 г. се изпълняваше концертно изпълнение на Паневритмията със солистка. Ина Дойнова беше направила преди години един сполучлив запис на Паневритмията с акомпанимент на китара от Петю Цанов от гр. Шумен. Спомените се четяха от Асен Илиев от онези текстове, които аз бях приготвил. Аз бях дал историята на Паневритмията и понеже не искаха да четат „Изгревът", то поне за пръв път слушаха нейната история. Аз заварих, когато старите приятели-братя и сестри играеха Паневритмия на Изгрева. Жените бяха облечени се бели дълги рокли, с широки ръкави, а мъжете с бели панталони и бели ризи. Кръгът се движеше, в средата свиреха музикантите, а от страни колелото се движеше, играеха и пееха думите на Паневритмията, написана от Олга Славчева и одобрена от Учителя, и публикувана по негово време.
към текста >>

75. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XVI

ТОМ 16

С китарата е Верка Куртева; 2.
Снимка 51. Паневритмия на третото езеро „Балдер-Дару", Рила - 1932 год. Снимка 52. Пеню Ганев с музикантите свирят на Паневритмия на третото езеро, Рила. Учителят играе Паневритмия при третото езеро - Балдер-Дару. 1. С китарата е Верка Куртева; 2. Ангел Вълков в бяло; 3. Петър Манев - астролог; 4. Пеню Ганев; 5. Учителят; 6...; 7. Руженка Кисьова; 8.
към текста >>

Верка Куртева с китарата. 2.
Петър Камбуров; 10. Кирил Икономов с бялата шапка. Снимка 53. Пеню Ганев с музикантите свирят на Паневритмия на третото езеро. Паневритмия при третото езеро - Балдер-Дару и музикантите. 1. Верка Куртева с китарата. 2. Петър Манев; 3. Ангел Вълков; 4. Пеню Ганев; 5...; 6. Руженка Кисьова; 7. Цанка Екимова; 8.
към текста >>

Верка Куртева - с китарата; 2.
Учителят; 12. Филип Стоицев. Снимка 54. Пеню Ганев с музикантите свирят на Паневритмия на третото езеро. Учителят играе Паневритмия на третото езеро. 1. Верка Куртева - с китарата; 2. Петър Манев; 3. Ангел Вълков; 4. Кирил Икономов с бялата шапка; 5. Пеню Ганев; 6. Цанка Екимова.
към текста >>

76. 52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО

ТОМ 16

Минахме покрай кариерите и слизахме надолу, ще я видиш тази снимка, има я Ганчо Генчев: с китарата е Гита Стратева, след Учителя е Симо.
Тя е символична. Жътвата е голяма, а жътварите са малко! И после потеглихме нагоре, отидохме из гората, чак нависоко и след това се върнахме в Мърчаево. Друг път Учителят ни изведе голяма група от братята, много бяхме, чак нагоре. Има кариери, където вадят камъни, правят павета и големи странични камъни, от които правят бордюри. Минахме покрай кариерите и слизахме надолу, ще я видиш тази снимка, има я Ганчо Генчев: с китарата е Гита Стратева, след Учителя е Симо. Ти познаваш ли го Симо от Мърчаево? А-а, не го познаваш. Ваца, мърчаевци, съпровождат Учителя и слизаме надолу. Сега тези места, които тогава бяха оголени, правителството ги залеси и над Мърчаево отгоре има свежа, хубава, гъста борова гора. Тогава беше голо, а сега стана такава хубава борова гора, че да се радваш.
към текста >>

77. XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА

ТОМ 16

Аз го познавах, той беше музикант, свиреше на китара и обикновено на концертите, които аз организирах, той се явяваше с китарата и акомпанираше на Йоанна Стратева, която свиреше на цигулка.
Доведох я от планината, освободих й собствената къща от онези, които я бяха окупирали като завоеватели, поставих я да бъде технически изпълнител на Програмата и насочих парите да минават през нея. 2. Та онези взимаха решения на 17.05.1997 г. на съвещанието в Пловдив, а аз си ръководех Програмата или по-точно Програмата ръководеше мен. И така, на следващия ден 18.05.1997 г. от това съвещание пристигна от Пловдив в София Петю Цанов от Шумен, среща се с мен, разказва ми какво се е случило на съвещанието и изказа пред мен желанието си да организира отпечатването на една годишнина от Словото на Учителя. Аз го познавах, той беше музикант, свиреше на китара и обикновено на концертите, които аз организирах, той се явяваше с китарата и акомпанираше на Йоанна Стратева, която свиреше на цигулка. За мен тяхното изпълнение бе сполучливо. И така, събрахме се при Марийка Марашлиева, написахме протокола и му връчих оригиналите на Младежкия окултен клас 1935/1936 г. да ги подготви за печат. В протокола всичко бе описано как трябва да се работи. И то по точки. 3.
към текста >>

Там е ежедневно с цел да се подготви репертоарът на китара, да правят записи заедно с Йоанна Стратева.
Или аз ще отпечатя Словото на Учителя по оригинала, или те ще го разрушат, като го променят. Но аз го отпечатах. Аз победих с помощта на Небето. 6. През есента на 1998 г. Петю Цанов идва в София, отсяда при Йоанна Стратева за 3 ^ 4 месеца. Там е ежедневно с цел да се подготви репертоарът на китара, да правят записи заедно с Йоанна Стратева. Аз знаех, че това е едно голямо разиграване. Накрая се свързах с него и го питам защо не ни дава да продаваме книгата, като аз съм ръководител на Програмата. Той ми обяснява, че той с Йоанна ще продават книгата и с получените пари ще финансират концертите, които ще изнасят с нея. Аз полудях. Та аз бях този, който организира концертите и който ги финансираше -90 % от тях!
към текста >>

Петю Цанов е още в София, с месеци стои при Йоанна Стратева, уж да работи и да композира на китарата си.
Не се усещаше, защото онзи бе влезнал в него и го управляваше. А аз бях отстранен от тази работа и елиминиран. Беснеех от яд. Нищо не можех да направя. Бях изигран. 7. Петю Цанов е още в София, с месеци стои при Йоанна Стратева, уж да работи и да композира на китарата си. Питам го по телефона какво става с втората част на материала. „А, работи се, всичко е под мой контрол." Знаех, че ме лъже. Започвам телефонни разговори с жена му и аз си искам материала обратно. Но те не ми го дават. Съобщава му се, че си искам материала.
към текста >>

78. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Похвали ми се, че преди малко свирил на китара, т.е.
Големи горчивини изпитах. Доста големи усилия направих, за да трансформирам състоянието. В свойте закани против мен Николчо се разболя и почна да му се върти свят. Вечерта срещу 7.IV.T.r., неделя, сънувах се като на Изгрева; влизам в стаята на брат Тахчиев, където го заварвам, че се занимава, но стаята му - разхвърляна, в голям безпорядък. Разбрах, четой преди всичко гледа да учи, а нареждането счита за второстепенно; в мен - тъкмо обратното. Похвали ми се, че преди малко свирил на китара, т.е. на цитра. На въпроса ми защо не свири на цигулка, отговори: оставил цигулката като много труден инструмент и я заменил с цитра, за по-лесно усвоима. Аз му казах, че свиря на цигулка. След известно време дойде ми мисъл да предложа на брат Тахчиев, в часовете, когато ще се занимава по математика, да уча и аз с него - да решаваме задачи заедно, като зная, четой е по-силен по математика. Другите предмети си учим по сами.
към текста >>

Едно дете ме изненада с направата на един мечкарин, който свири на китара.
Обръща се към мен [с] топло чувство, прегръща ме и ми казва: „Никой да те замести, аз [се] кая за постъпките си." След нея картина, гледаме на едно място движение на народ, между който се движат и онези паднали жени, които го търсят с погледите си и му дават разни знаци. Аз го питам с неспокоен глас и с бързо темпо: „Обещал ли си им на тези, че ще отиваш да се срещаш с тях? " Той седи при мене и ми казва, че не е обещал на никоя-и няма вече да иде при тях. На 14.VIII.1932 г., на Рила, срещу 15ий същи сънувах, че съм учителка, имам час по ръчна работа. Децата работят с пластилин разни форми на живи същества. Едно дете ме изненада с направата на един мечкарин, който свири на китара. Детето малко, а туй, което е направило, много ме зарадва. После влязох при Пеньо, и той също има ръчна работа. Неговите деца като че по- големи, но видях Стоянка, прави една стомна, но тъй изящна, че много ми хареса, лакирана. Питам Пеньо как се научиха тъй да ги лакират, а той ми отговори, че сега му казали с един мокър парцал, намокрен в пепел, като се мазнели, ставали такива. Ново откритие за нас.
към текста >>

79. XIII. Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Пеела е много хубаво църковните песни, в съпровод на китара, която е носела винаги със себе си.
в „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук на стр. 547 и 546.) Той умело я насочва към тези градове, където има готови души и където се отваря работа за тях. Човек трябва да има качества, за да бъде проповедник. Тя е имала дар слово, била е сладкодумна. Пеела е много хубаво църковните песни, в съпровод на китара, която е носела винаги със себе си. Тълкувала е стиховете на Евангелието. Имала е връзка с Невидимия свят и е получавала сила и откровения оттам. Четвърти етап. Тя започва да става изповедник за душите. Приемала е техните страдания и е трябвало да разрешава техните лични, семейни проблеми.
към текста >>

80. 13. Гимнастиките

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

13. Гимнастиките До огнището бяха цигулките, една флейта и една китара.
13. Гимнастиките До огнището бяха цигулките, една флейта и една китара. Игривите тонове звучаха тъжно - сякаш бяха нагизнали в сутринната влага. Когато слънцето грее, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра шега, радост и усмивка. Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката - музикалната, евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения. Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи.
към текста >>

81. Бележки към снимките в „Изгревът” том XVIII

ТОМ 18

С китарата е Верка Куртева. 2.
7... 8. Върху автобуса:... Снимка № 30: Учителят на 3-то езеро играе Паневритмия. Музикантите са вдясно и свирят. Снимка № 31: Петър Манев свири с цигулката на Паневритмия, в тъмен костюм, отпред вляво. Музиканти свирят Паневритмия на третото езеро. 1. С китарата е Верка Куртева. 2. Ангел Вълков - в бяло. 3. Петър Манев - с тъмния костюм, отпред. 4. Пеню Ганев. 5. Учителят. 6... 7.
към текста >>

Верка Куртева - с китарата. 2.
Петър Камбуров. 10. Кирил Икономов - с бялата шапка, в гръб. 11. ... Снимка № 32: Петър Манев с цигулката, в тъмен костюм, вляво, свири на Паневритмия. Музикантите свирят на Паневритмия. Учителят се вижда вдясно. 1. Верка Куртева - с китарата. 2. Петър Манев - с тъмния костюм. 3. Ангел Вълков - с белия костюм. 4. Пеню Ганев. 5 ... 6. Руженка Кисьова – с шапката. 7.
към текста >>

Верка Куртева - с китарата. 2.
10 ... 11. Филип Стоицев. Снимка № 33: Петър Манев на Паневритмия, свири с цигулката, в тъмен костюм, вдясно. Музиканти свирят на Паневритмия. Учителят е в средата горе. 1. Верка Куртева - с китарата. 2. Петър Манев - с тъмния костюм. 3. Ангел Вълков - в бяло. 4. Кирил Икономов - с бялата шапка. 5. Пеню Ганев. 6. Цанка Екимова.
към текста >>

82. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара.
Той знае думите още от малък, и си ги пее, дори са по- различни от сегашните думи. Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш? ” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво. И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара. Без ноти. И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди.
към текста >>

83. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Всеки ден се качвахме на една полянка и играехме, било с магнетофон, било с цигулка и китара.
Толкова човечна и добра, с големия си корем идваше всеки ден да ме види, докато излязох от родилния дом. И Бог й помогна. А сега и двете четат окултна литература, която им подарявам. 7. Отидохме с мъжа ми в Алпите. Наши приятели устройваха стаж по Паневритмия. Всеки ден се качвахме на една полянка и играехме, било с магнетофон, било с цигулка и китара. Млада двойка свиреха. Височината бе над 1000 м. Един ден решихме с мъжа ми сами да отидем на екскурзия нагоре. Някъде към 2500 м имало голямо и красиво езеро. И пътят бил лек до там.
към текста >>

84. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

ТОМ 21

Сестра Еленка е пеела много хубаво и е свирела на китара.
Имала е и ясновидски способности, до които е достигала с пост и молитва. Също е и лекувала. От 1919 г. до 1934 г. тя издава няколко книжки: „За жената и нейната задача”, „Път” и „Стани, събуди се, търси пътя”. Сестра Еленка е пеела много хубаво и е свирела на китара. Тя създава няколко песни, които са едни от най-хубавите, и духовни, и се пеят от всички. Най-хубавата й песен е „Поздрав на Учителя” - мелодия и текст от нея. Тя я посвещава на Учителя. „Благословен от Бога Ти, Учителю на Любовта! Загдето тъкмо в тези дни, донесе мир и светлина!
към текста >>

85. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

Държи китарата, която е на Мария и може да свири на нея, както и дъщеря и Лиляна, 6.
Лиляна Младенова - тя е дъщеря на Илия Младенов, който е водил разговора си с Учителя в нейно присъствие, че руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага. Виж „Изгревът" том VII, стр. 43, снимки №1.2,3,61. 4. Мария Младенова държи в ръката си дъщеря си Анжела, 5. Домашната прислужница на Мария Младенова, която е взета за да се грижи за Анжела. Държи китарата, която е на Мария и може да свири на нея, както и дъщеря и Лиляна, 6. Боян Златарев с веслата, 7. Драган Петков - (виж „Изгревът" том VII, стр. 157-167). СНИМКА № 77. 77 а. Методи Шивачев 77 а.
към текста >>

86. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Тя пеела хубаво и свирила на китара.
Рекох, пуснах болшевиките на земята."*** ********** После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителят я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителят започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва.
към текста >>

87. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Тя пеела хубаво и свирила на китара.
Рекох, пуснах болшевиките на земята."*** ********** После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителят я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителят започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва.
към текста >>

88. 4. ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ НА АНГЕЛИТЕ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

В това време покрай чешмата се разхожда Димитри й Стояно в * Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в Братството." Учителят отговаря: „Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато попитат Учителя за някой ангел в Братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на китарата си и пее братски песни в салона.
За да дойдат, без да ви напакостят, те трябва да се ограничат, т.е. да намалят вибрациите си до степента на вашите и тогава ще можете спокойно да се срещнете с тях. За тях това е падение, а за вас е благословение." Във втори том от поредицата „Заветът на любовта" се казва: „Не пей „Заплакала е гората". Кажи „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна." Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се." (50, с. 23) Някои приятели питат Учителя има ли ангели в Братството. В това време покрай чешмата се разхожда Димитри й Стояно в * Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в Братството." Учителят отговаря: „Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато попитат Учителя за някой ангел в Братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на китарата си и пее братски песни в салона. При разговор Учителят обяснява, че архангелите, които управляват Земята се сменят на всеки 300 години, през което време дежурят. Те работят усилено върху развитието на жлезите с вътрешна секреция и образуването и развиването на новите органи в човека. Сега дежурен, отговорен за Земята е архангел Михаил. Учителят организира Изгрева както център на мир, хармония и разбирателство, от който като по радиостанция, по целия свят да се разнасят тези вълни и да хармонират човечеството. „Но нашите изгревчани, аз ги наричам помаци, се оградиха с телени мрежи, започнаха да се карат за една педя земя и по целия свят тръгнаха вълни на раздори, кавги и насилие.
към текста >>

89. 40.Георги Петров Сотиров

Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на Паневритмията.
40. Георги Петров Сотиров* Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 година. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на Паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на врата на Горницата 3 пъти.
към текста >>

Веднъж Георги свири на китарата акомпанимента на Паневритмията, в салона, а в двора пред Приемната Учителят разговаря с група приятели.
Поканва го, хваща го за ръката и Георги чувства, че се издигна няколко педи над земята и започва да върви във въздуха. Той се уплашва, тогава Учителят пуска ръката му и той пак стъпва на земята. Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина можеш да го разкажеш." Учителят, без той да го пита му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция. Веднъж Георги свири на китарата акомпанимента на Паневритмията, в салона, а в двора пред Приемната Учителят разговаря с група приятели. Един от тях - Гавраил Величков го пита: „Учителю, покажи ни някой ангел, който живее между нас! " Учителят се обръща към салона, където Георги свири и казва: „Ето, брат Георги, който свири сега с китарата си, е един ангел." Когато Учителят пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си. Той купува една диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя? " Брата се стъписва и се чуди какво да прави. В това време се показва на врата Учителят - усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е?
към текста >>

" Учителят се обръща към салона, където Георги свири и казва: „Ето, брат Георги, който свири сега с китарата си, е един ангел." Когато Учителят пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си.
Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина можеш да го разкажеш." Учителят, без той да го пита му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция. Веднъж Георги свири на китарата акомпанимента на Паневритмията, в салона, а в двора пред Приемната Учителят разговаря с група приятели. Един от тях - Гавраил Величков го пита: „Учителю, покажи ни някой ангел, който живее между нас! " Учителят се обръща към салона, където Георги свири и казва: „Ето, брат Георги, който свири сега с китарата си, е един ангел." Когато Учителят пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си. Той купува една диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя? " Брата се стъписва и се чуди какво да прави. В това време се показва на врата Учителят - усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук! " Взема динята, разрязва я и я раздава по парче на всички присъстващи.
към текста >>

Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на Паневритмията с китарата си.
" Взема динята, разрязва я и я раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил добре, а който не се е качил, ще чака следващият параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на Паневритмията с китарата си. Остава верен на традицията на Младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост" 1, където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 година. От Съвета не разрешават брат Нестор Илиев да е съквартирант на Георги.
към текста >>

90. 2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА

Ако е въпрос за свирене, могат да се нагласят цигулка и пиано, китара и цигулка и др.
Слушайте, какво Той ви говори. Не изисквайте да говори на всички хора като на вас. Той говори на всички по различен начин. Някой ме пита, какво да мисли за даден човек. Няма какво да мислиш, слушай само какво говори. Ако е въпрос за свирене, могат да се нагласят цигулка и пиано, китара и цигулка и др. Следователно, каквато народност и религия да сте, вие можете да се нагласите на един ключ и да свирите заедно. Всички можем да бъдем носители на една идея. Сега всички сте обременени от въпроса за прехраната, а това ви разединява. Бих желал всички религиозни и духовни хора в София да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото Начало в себе си.
към текста >>

91. Вергилий Кръстев. Какви песни са се пяли по съборите на Синархическата верига 1907-1922 г. на Всемирното Велико Бяло Братство

Ще се подготвят неговите разработки за цигулка и китара и т.н. Осмо.
В концерт-рециталите, които бяха възобновени от 2001 - до 2005 са 27 броя, и в сценария на някои от тях имаше описаните истории от „Изгревът" Седмо. През 2004/2005 г. създадох работна група от музиканти, които работят по музикалния архив на д-р Филип Стоицев във връзка с неговите аранжименти. Ще се подготвят за печат всички негови разработки от Песни на Учителя. Ще се подготви за печат неговата Паневритмия. Ще се подготвят неговите разработки за цигулка и китара и т.н. Осмо. Аз съм записал още през 1972 -1973 г. изпълненията на пиано на песните на Учителя от Мария Тодорова. Това са нейни изпълнения и хармонизации. Те се подготвят, за да бъдат издадени. На едната страница ще бъде отпечатана оригиналната песен, която тя е публикувала в нейната Песнарка от 1947 г., а отсреща ще бъде сложен нотния текст на хармонизациите на същата песен, която аз съм записал на магнетофона на нейното изпълнение на пианото.
към текста >>

92. 14. ДОКЛАД ОТ МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Ритмичната гимнастика - Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А.
* * * По желание на Учителя, за поддържане духа на подетата работа, предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-н Караиванов, бяха ми дадени 6 часа, а впоследствие - още 6. Курсистите бяха учители, учителки, студенти и студентки - всичко 40 души. Курсът се водеше на открито. Ритмичната гимнастика - Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, ф. Стоицев и впоследствие кларнет Д. Хараламбиев). Предадените осемнадесет упражнения бяха заучени бърже, с голям интерес и удоволствие. Курсистите открито заявяваха, че най-приятни и желани са часовете им по ритмика. Специалистите по телесно възпитание-преподаватели в същия курс, се заинтересуваха и започнаха да присъствуват на нашите часове.
към текста >>

93. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка.
Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка. В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестъ- * Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV.
към текста >>

94. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство

2) Паневритмични упражнения на сутрешен въздух по росната трева под такта на десетина цигулки, китара и кларнет.
106-107, с 5-6 1) На Молитвения връх всяка заран в сряда, петък и неделя Учителят държи беседа при изгрев слънце след молитва и прочит из Евангелието. Повече от 350 души слушат тия беседи. Някога Дж. Уеслей проповядваше сутрин в 5 ч, днес обаче, не само в 10 ч. преди пладне уютните църкви са празни, но и самите проповедници не им се става рано да си молят за паството си! 2) Паневритмични упражнения на сутрешен въздух по росната трева под такта на десетина цигулки, китара и кларнет. Поляната при Ill-о езеро едва побира над 500-те ученици! Сам Учителят (на снимката) взема участие, макар че е на 76 год. възраст; роден е в 1864 г., а не в 1855 г. както пише в Българската енциклопедия. Упражненията и музиката са дадени от г. Дънов.
към текста >>

95. 5. Песните под старата ябълка

Татко ни акомпанираше на китара, а ние, трите деца и майка ми, пеехме на няколко гласа.
5. Песните под старата ябълка В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер, през топлите летни дни, седяхме под ябълката и пеехме. Татко ни акомпанираше на китара, а ние, трите деца и майка ми, пеехме на няколко гласа. Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни, унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония. През зимните вечери пеехме, насядали около печката. Майка ми бе извънредно работлива, практична и умна жена, докато баща ми сякаш не живееше на земята. Той винаги замислено мълчеше.
към текста >>

96. 7. Копнеж за пиано и първата ми композиция

Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с увлечение.
Как годините на земята заглушават вътрешния ни слух, който в детството - свеж и изтънчен, чува симфонии в малките мелодии и ни кара да тръпнем от възторг дори когато улицата се оглася от духовата музика на някой военен отряд! Бе краят на зимата. Печката в стаята ни все още бумтеше с дъбови пънове. Вечер, насядали около нея, ние често прекарвахме часовете в пеене. Една вечер реших да изпея първата си композиция, която бях съчинила по думите на едно стихотворение в читанката ни. Взех китарата да си акомпанирам мелодията и изпях двата стиха с увлечение. Думите бяха: "Сбогом, сбогом, зима люта, бабичко зловеща! Красна пролет наближава, ето я насреща! " И т. н. Свърших песента и очаквах одобрението на слушателите. Но сестра ми, която имаше много критичен ум и рязък език, ми каза подигравателно: "Ти си я преписала отнякъде!
към текста >>

8-а вие споменавате затова, че сте свирили на китара.
Обаче, знаех песента наизуст и още я помня. В главата ми винаги се пееха мелодии, странни, красиви, които не могат да се запишат През последните години от живота си татко ни четеше вечер части от поемата си и ни ги обясняваше. Сестра ми внимателно му преписваше стиховете. Тя имаше красив почерк. В.К.: Така, към с. 8-а вие споменавате затова, че сте свирили на китара. Кой ви е учил на китара? Имате ли нотен запис на песента "Сбогом, сбогом, зима люта"? Весела: He. В.К.: Кой ви е учил? Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах.
към текста >>

Кой ви е учил на китара?
В главата ми винаги се пееха мелодии, странни, красиви, които не могат да се запишат През последните години от живота си татко ни четеше вечер части от поемата си и ни ги обясняваше. Сестра ми внимателно му преписваше стиховете. Тя имаше красив почерк. В.К.: Така, към с. 8-а вие споменавате затова, че сте свирили на китара. Кой ви е учил на китара? Имате ли нотен запис на песента "Сбогом, сбогом, зима люта"? Весела: He. В.К.: Кой ви е учил? Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах. Това по слух се свиреше, по слух.
към текста >>

Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах.
8-а вие споменавате затова, че сте свирили на китара. Кой ви е учил на китара? Имате ли нотен запис на песента "Сбогом, сбогом, зима люта"? Весела: He. В.К.: Кой ви е учил? Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах. Това по слух се свиреше, по слух. Ние бяхме музикално семейство, баща ми винаги свиреше на китара, ние пеехме. Аз единайсет годишна мисля, че бях, когато в училището учехме едно стихотворение "Пролет" и мен ми хареса: "Сбогом, сбогом, зимо люта, бабичко зловеща, красна пролет наближава, ето я насреща". И аз си написах нотите на тази песничка, научих я наизуст, и я пях вечерта пред семейството. Но сестра ми каза: "Ти си я преписала, ти не можеш такава песен да съчиниш", и аз я хвърлих и изгорих в печката, но я знаех наизуст.
към текста >>

Ние бяхме музикално семейство, баща ми винаги свиреше на китара, ние пеехме.
Имате ли нотен запис на песента "Сбогом, сбогом, зима люта"? Весела: He. В.К.: Кой ви е учил? Весела: Моят баща свиреше на китара и аз само леко се акомпанирах. Това по слух се свиреше, по слух. Ние бяхме музикално семейство, баща ми винаги свиреше на китара, ние пеехме. Аз единайсет годишна мисля, че бях, когато в училището учехме едно стихотворение "Пролет" и мен ми хареса: "Сбогом, сбогом, зимо люта, бабичко зловеща, красна пролет наближава, ето я насреща". И аз си написах нотите на тази песничка, научих я наизуст, и я пях вечерта пред семейството. Но сестра ми каза: "Ти си я преписала, ти не можеш такава песен да съчиниш", и аз я хвърлих и изгорих в печката, но я знаех наизуст. В.К.: Нотен запис нямате? Весела: Нямам.
към текста >>

97. 8. Бягството на мама от вкъщи

И мама ни заведе в "Турнферайн", братчето ми, петгодишно мисля, че беше и свиреше на китара, като я сложи на земята и си слага пръстчетата и акомпанира.
А майка ми заведе трите деца в "Турнферайн", зад зоологическата градина. В.К.: Къде се намираше "Турнферайн"? Весела: То е точно от страна там на Турко", срещу зоологическата градина, един немски салон. И там вечер се събираха на беседи и пеене с Учителя. И веднъж майка ни заведе, ние живеехме на "Сан Стефано" и "Шипка" на ъгъла, към Военното училище, 14 години живяхме там. И мама ни заведе в "Турнферайн", братчето ми, петгодишно мисля, че беше и свиреше на китара, като я сложи на земята и си слага пръстчетата и акомпанира. Сестра ми и аз пеехме дуети, мама ни заведе на Учителя на събрание, след което имаше концерт и ние пяхме, три малки деца и срещнахме Учителя тогава. Майка ми беше много въздържана, изключително работлива и скромна. Тя никога не искаше да безпокои Учителя. Само веднъж е отишла нещо да го запита, тя понеже страдаше от гастрит, и той й е казал да пие студена вода, по една чаша сутрин и той въобще с голямо внимание се обръщаше към нас изобщо. Защото от стар род, от леля ми Анка още при, него имахме корен.
към текста >>

98. 9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф

Те се бяха отчуждили от дома ни, над който бе надвиснал облака на скръбта - не се чуваха звуците на китарата, никой вече не пееше.
Но каква беше мъката ми, когато ми съобщиха, че училището ни е взето за болница от няколко дни, а учебните занятия временно прекъснати. А аз така жадувах да отида на училище при любимия си учител, при веселите, добре облечени деца! Върнаха се сестра ми и братчето ми. Какво ли преживяваха те! И двамата бяха замислени и мълчаливи, сякаш не се радваха, че ме виждат отново здрава. Те се бяха отчуждили от дома ни, над който бе надвиснал облака на скръбта - не се чуваха звуците на китарата, никой вече не пееше. В.К.: Сега, на страница 10 тук се споменава за Световната война, има ли запазени статии във вестник "Мир" от баща ви? Весела: Майка ми всички вестници изгори. Книгите, татко ми имаше много хубава библиотека, английски, френски, немски, законодателски там, "Фаденхект", коментар на търговския закон, дебела книга, помня майка ми продаде на килограм книги, щото ние бяхме съвсем без средства след почиването на татко, нито пари, нито дом, бяхме крайно бедни. Майка ми тръгна да шие по къщите и трябваше да ни издържа, затова мен ме изпратиха в пансиона, да облекчат майка ми. В.К.: Така, вие споменавате, че баща ви пише много статии във вестник "Мир".
към текста >>

99. 17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго