Търсене в текстове за 'Килограм'

15. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Децата купуват и изчисляват: колко килограма са нужни, каква е пазарната цена, колко струват общо и пр.
Например, има шест реда; във всеки ред по десет дръвчета; ще се сметне, колко са всички дръвчета чрез събиране и чрез умножение. След беритбата на плодовете, те се претеглят. Количеството им се записва. Това е смятане. После купуват се някои работи, нужни за градината. Децата купуват и изчисляват: колко килограма са нужни, каква е пазарната цена, колко струват общо и пр. После се изчислява какви разходи са направени за градината през годината. Те се събират, за да се види общият разход. Сравнява се с разхода за миналите години. От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа. Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия.
към текста >>

16. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да бъдете щастливи колкото искате.Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие - колкото искате.
Всички философи разглеждат въпроса за еднократното щастие. А истинското щастие е многократното, непреривното. Еднократното щастие е щастие, което престава да тече. Тези философи не са разглеждали въпроса дълбоко... В една вътрешна Школа има правило как да бъдете щастливи. Може да бъдете щастливи колкото искате.Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие - колкото искате. Донесете съдове и шишета. Но шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят като падат. В света ние търсим златото. Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира.
към текста >>

17. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отидеш на гости при една бедна вдовица, тя има само един килограм брашно, но ще ти замеси хляб и ще те нагости.
Светът е обезверен - там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, защото ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт значи човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си. Като отидеш на гости при една бедна вдовица, тя има само един килограм брашно, но ще ти замеси хляб и ще те нагости. Тя има вяра и не мисли как ще прекара. А пък то, пак ще дойдат при нея благата. В такива случаи Невидимият свят те изпитва какво ще дадеш. Ако дадеш съдрани дрехи и обувки, един ден тях ще ти дадат на угощението, което ще направят за теб горе. *
към текста >>

18. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко.
Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва. Де се раждат сега споровете в света? Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко. Но ако ви заведа при извора, няма да има спор, понеже има изобилие. В малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска.
към текста >>

19. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Той може да носи само един килограм тежест.
Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Какво ще постигне ученикът, ако обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите двадесет не обича? Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всичко. Каже ли ви някой, че обича само един, ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека.
към текста >>

20. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие, колкото искате.
Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до истината. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко: и в слънцето, и в звездите, и в луната и пр. В една вътрешна школа има правило да бъдете щастливи. Можете да бъдете щастливи колкото искате. Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие, колкото искате. Донесете съдове и шишета. Шишетата ви да бъдат еластични, да не се чупят, като паднат. Това, което Бог върши, хората не го знаят. Ще дойде време, ще го разберат. Това е една от великите тайни.
към текста >>

21. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма.
Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш.
към текста >>

Има машини, които дигат 300 килограма и повече.
Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение.
към текста >>

22. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест.
Онзи, който е повече развит, ще обича всички същества и грешните, и добрите. В грешните ще обича ценното, Бога. Законът е: Този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-ценна. А този, който обича всички, любовта му е най-силна. Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обича всички хора, това значи да ги събере на едно място и от тях да образува един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората.
към текста >>

23. 14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал.
РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН Три години след 9 Септември 1944 година, когато дойдоха на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работа и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на метали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подозираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели.
към текста >>

24. 45 МАСЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В пазарните дни го носеха на големи буци, по един-два килограма, скътано в чисти глинени съдове или калайдисани сахани и завито отгоре с бели кърпи.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МАСЛОТО По онова време с масло се снабдявахме от селяните. То беше ронливо, ароматно и вкусно. В пазарните дни го носеха на големи буци, по един-два килограма, скътано в чисти глинени съдове или калайдисани сахани и завито отгоре с бели кърпи. Пазарищата бяха много оживени, пъстри и изобилни места. И в Габрово, родния ми град, маслото го носеха от селата, в голямо изобилие и от най-високо качество. Един ден получавам колет от близките си в Габрово. В него имаше няколко буци масло. Една от тях, както си беше завита в хартия, занесох на Учителя.
към текста >>

25. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време нашата земя раждаше прекрасни дини - сочни и големи, по 10-15 килограма.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ДИНИТЕ Учителя имаше голямо разположение към плодовете. Моето впечатление беше, че предпочиташе дини. Затова щом те се появяваха на пазара, правеше ми голямо удоволствие да Му занеса някоя голяма, добре оформена диня. По това време нашата земя раждаше прекрасни дини - сочни и големи, по 10-15 килограма. Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, се случваше, макар и по-рядко, отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите.
към текста >>

26. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
към текста >>

В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи.
към текста >>

С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв.
На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души.
към текста >>

27. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на кубически сантиметър, което точно съвпада с изчисленията на догоните.
На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника - слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона. Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на кубически сантиметър, което точно съвпада с изчисленията на догоните. Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики".
към текста >>

28. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Имаш нужда от един килограм картофи.
Например, искаш да изпратиш писмо до твоя приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, което чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно където трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на разстояние 1000 км. от тебе, в една минута писмото ти ще бъде на неговата маса. Имаш нужда от един килограм картофи. Няма да ходиш от една бакалница на друга на купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Имаш нужда от ябълки. И те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, за да си поприказвате. Седнеш на стола си, отправиш мисълта си към него и се понасяш в пространството.
към текста >>

29. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер.
Когато ви болят белите дробове, това показва, че не знаете, как да дишате. А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате.
към текста >>

30. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако имате една ос на кола, която е направена да издържа 500 килограма, а вие й поставите 1500 килограма, много естествено е, че ще се счупи.
Сега трябва да поставим в действие други причини, за да изменим днешния ред на нещата. Трябва да се запретнем всички да учим, да проучваме условията, силите и законите, при които животът ни се проявява. Така ще избегнем всички престъпления и нещастия, които ни сполетяват. Аз не осъждам хората за престъпленията. Аз изяснявам въпроса обективно. Ако имате една ос на кола, която е направена да издържа 500 килограма, а вие й поставите 1500 килограма, много естествено е, че ще се счупи. Престъпленията на хората също се дължат на едно такова претоварване, напрежение, на което те не могат да издържат. А това показва, че хората не мислят. Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл. Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си. Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания.
към текста >>

31. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави.
Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града решил да занесе нещо на Учителя, някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: „Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави. Искам да ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: „Добре, избери си. За Учителя ли ги искаш? " Братът за пръв път срещал този човек,
към текста >>

Учителя, родил пет големи тикви по 10 килограма.
заляла нивата, но така, че тиквите не пострадали, а само били добре наторени. Растенията пораснали буйни и големи, както никога дотогава. Селските говеда също не влизали в нивата, като че била оградена. За чудо и коренът, наречен на Учителя, родил пет големи тикви по 10 килограма. Братът просто не знаел как да ги занесе на Учителя. Най-после турил две от тиквите в чувал, качил се на влака, пристигнал в София и отишъл на Изгрева. Още не приближил дома, Учителят
към текста >>

32. Двата Пътя в живота и в Школата - Влад Пашов (1902- 1974)

Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.
Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: “Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си”. Ти си избрал правия Път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, когато вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да дигне този чувал на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започвате една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методът, който сте избрали за свършването й, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: “Слабият не трябва да върви по праволинейния Път, а трябва да криволичи в пътя си”. Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
към текста >>

33. ЗАПОЧНЕТЕ С МАЛКОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

задачи. Започнете с малкото – от един килограм и постепенно
• 994 • Започнете с малкото Опростете живота си и вложете в него само лесно разрешими задачи. Започнете с малкото – от един килограм и постепенно увеличавайте. Така ще се калите и ще можете да вдигате големи тежести. Не се опитвай да вдигнеш в ръката си големи тежести, защото ще изгубиш и тази сила, която имаш. За да вдигнеш сто килограма тежест, трябва да се упражняваш дълго време.
към текста >>

За да вдигнеш сто килограма
Опростете живота си и вложете в него само лесно разрешими задачи. Започнете с малкото – от един килограм и постепенно увеличавайте. Така ще се калите и ще можете да вдигате големи тежести. Не се опитвай да вдигнеш в ръката си големи тежести, защото ще изгубиш и тази сила, която имаш. За да вдигнеш сто килограма тежест, трябва да се упражняваш дълго време. Да вдигаш големи тежести, това са изключителни явления. Изключителните неща са за изключителни времена.
към текста >>

34. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо.
Попита ме дали ядем месо. Отговорих, че ядем месо, но обичаме и постните ястия. Посъветва ме да се откажа от месото, за да се оправят по-лесно проблемите ми: „Ти трябва да обърнеш нещата вкъщи. Следващия път ще ти донеса една книжка за вредата от месото и ще видиш какво ядете.“ Аз ѝ отвърнах веднага: „Мога да ти обещая още сега, че от днес ставам вегетарианка. Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо. Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка Давидова ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят. С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка!
към текста >>

35. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма.
Обясни ми, че е забравила за този комплект, който са заменили за по-малък номер. Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех. Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма. Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава. В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше. Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях?
към текста >>

36. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една кофа жито и в нея останали няколко шепи.
Аз също бях изумен от това чудо, защото в Мърчаево, в стаята на Учителя, има цяла връзка жито от тази нива до масата му, класовете са пълни, сякаш сега е ожънато. И на мене ми разказаха за тая нива, това е станало през 1940 година, а сега е 1972 – и аз се чудя как е възможно за 32 години тези зърна да не окапят от класовете! При Учителя имаше толкова чудеса, но не всички ги забелязвахме.“ Щастлива бях, че чух този интересен случай от човека, чрез когото е станало чудото. По-късно, когато Кольо Йорданов четеше за този случай, винаги имаше кавги и спорове. В чувала били сложени толкова килограма жито, колкото е необходимо, за да се засеят три декара, но човекът засял цялата нива само с една кофа жито и в нея останали няколко шепи. Нивата била достатъчно гъста, както би я насадила и редосеялка. Това е едно от големите чудеса, станало е пред очите на няколко братя от Изгрева и братята от провинцията, заедно с Учителя. Всички присъствали, без да напускат мястото си, докато братът засявал нивата. Накрая той минал с грапа – да влязат семената по-навътре в почвата, за да не ги изкълват птиците. “Това, което стана – каза братът – го разказах на село на мои приятели, те не повярваха, че е възможно.
към текста >>

37. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Никога." По средата на салона един едър здрав поп, тежък повече от 120 килограма, постоянно говори, вика срещу Учителя и смущава беседата.
Скоро салонът се напълва. По знак на Учителя братята и сестрите изпяват песента „Братство, единство" и Учителя започва своята беседа „Новият живот". Няколко пъти беседата е прекъсвана от виковете на поповете, но веднага братята и сестрите започват да пеят „Братство, единство" и други братски песни и поповете млъкват, а Учителя продължава беседата си. Майка ми Стефка Крумова допълва: „Бил е поставен човек с пистолет на балкона на читалището да стреля срещу Учителя, но като слушал беседата, към края той отишъл при владиката, хвърлил пистолета и казал: „Срещу кого ме изпращате да стрелям? Срещу този свят човек ли? Никога." По средата на салона един едър здрав поп, тежък повече от 120 килограма, постоянно говори, вика срещу Учителя и смущава беседата. Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона. Попът рита, вика, блъска, но ръцете на брата са като клещи. Салонът се умирява. Котаров понася попа и го хвърля на пясъка до река Янтра, като му казва: „Ако се върнеш пак да смущаваш беседата, ще те хвърля в реката." Попът, като се окопитва, изправя се и казва на хората около него: „Само трева ядат, а откъде имат такава голяма сила? " Много от поповете заспиват по столовете си и изпускат писалките и бележниците си.
към текста >>

38. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин.
За опит вечерта те опъват част от плата, наливат върху него вода и до сутринта той не пропуска нито капка. Тя ушива кревата на Учителя с новия плат и след това решава да му ушие палатка. Така започва да прави палатки на всички братя и сестри. Идва й наум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането. Честите превалявания довеждат до мисълта, че палатките, които се шият главно от американ, трябва да се импрегнират. Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин. В получения разтвор се потапя палатката, като се следи навсякъде да се намокри с течността. След това се оставя на простор да изсъхне. Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните рилски условия. През 1939 г. в София на Изгрева става най-големият събор на братството, на който присъстват над 1200 души.
към текста >>

39. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

Като младеж е много здрав, вдига воденични камъни по 150 килограма.
Минава Борис, добре облечен, поздравява ги и си заминава. Всички от провинцията започват да изтъкват положителните му качества: „Какъв добър ученик, сериозен човек, как хубаво работи в братството и т. н." Накрая Учителя обобщава: „Всичко хубаво, само да не беше от Габрово." Какво значи това? Като повечето габровци той е горделив, надменен, тщеславен, със строго установени възгледи и разбирания и не се съобразява с мнението и съветите на никого. Борис има голямо желание да постигне всичко в живота и затова работи повече, отколкото трябва, преуморява се. Като младеж е много здрав, вдига воденични камъни по 150 килограма. Два пъти Учителя му се кара, че прекалява в работата си и по този начин ще изгуби силите си. Той не го слуша и продължава да работи с голям ентусиазъм, без почивка. Скоро предсказанието на Учителя се сбъдва и Борис, който носеше по две торби цимент едновременно, не може да носи и половин торба. Той е силно привързан към габровци и към всичко габровско. В бригадата привлича няколко от тях — бивши министри и величия, преминали през лагера Белене, и им дава високи разряди.
към текста >>

40. 7.15 Васил Бандерски - Светозар Няголов ( -2013)

Тя тежи 48 килограма.
Васил пита собственика: „Какво е това? " Той му отговаря, че е особен сорт диня, още не е узряла и трябва да се чака поне седмица. Бандерски го пита колко струва динята, плаща му я и поставя военен пост от трима души да пазят градината. Една нощ часовите стрелят и прогонват група крадци. Динята узрява и собственикът я предава на Бандерски. Тя тежи 48 килограма. На другия ден сутринта на развода Васил пита строените войници има ли трима души от София, които желаят да си отидат в отпуск и да занесат голямата диня до София. Веднага излизат трима желаещи. Бандерски написва писмо до Учителя и дава срок на войниците да се върнат след една седмица. Войниците тръгват, като слагат динята в едно голямо платнище. Пътуват с влака и от гарата я занасят на Изгрева на Учителя.
към текста >>

41. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Вместо него излиза Учителя и го праща да купи два килограма пирони от магазина.
Иван не публикува статията. Той е много силен, строг и крайно изпълнителен човек към нарежданията, които му дава Учителя. Член е на Младежкия клас и изпълнява неговия закон — не се оженва до края на живота си. В разговор с братята и сестрите Учителя открива, че той е бил 11 пъти китайски император. При друг случай, възмутен от поведението на Любомир Лулчев, той взима една брадва и няколко часа го чака да излезе от приемната на Учителя. Вместо него излиза Учителя и го праща да купи два килограма пирони от магазина. Иван веднага изпълнява нареждането на Учителя. В това време Лулчев си отива. Иван донася пироните на Учителя, който му казва: „Илия, Илия, това са старите методи, които не носят нищо добро." Значи, той е бил пророк Илия. Занимава се усилено с астрология, има силна памет и помни наизуст цели пасажи от беседите, които Учителя изнася. Изпълнява всички задачи, давани му от Учителя — да охранява салона, Изгрева, градината и други.
към текста >>

42. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Павел носеше тежка раница с храна до 40 килограма.
Там имаше много хора. Пееше голям хор планински песни. Беше и Симеон Сакскобурггодски. Чая го раздаваха безплатно. Сестра ми и зет ми имаха високо кръвно и ходеха по-бавно, особено сестра ми, с която вървях аз. Павел носеше тежка раница с храна до 40 килограма. Занесе я на заслона Хималай, откъдето се качихме нагоре с малкия багаж, който можехме да носим. Към 17 часа бяхме на върха и се настанихме в двете големи стаи. Направихме още един курс до заслона да вземем храната. Прекарахме отлично горе, с хубаво време, чудни изгреви и неповторимо красиви нощи, с небе осеяно с големи звезди. Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера.
към текста >>

С Павел купихме продукти за цялата група, които наслагахме в раница около 40 килограма.
От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването. Обядвахме и Павел ги закара в дома на Косьо, където те отсядаха. На другия ден отиват на преглед при лекар за високото им кръвно. Той им казал: „С това кръвно вие трябва да сте си заминали пред 10 години: 240/180. Няма да ходите никъде на високо, защото може да получите инфаркт." Аз им казах, че на 8 август, понеделник, ще се качим на Мусала. С Павел купихме продукти за цялата група, които наслагахме в раница около 40 килограма. С двете коли отидохме до Боровец, качихме се на лифта и отидохме на х. Ястребец. По лятната пътека стигнахме бавно до х. Мусала. Там пихме чай, починахме и продължихме надясно от езерото. Аз вървях със сестра ми Величка, понеже имаше високо кръвно и често почивахме, щом тя пожелаеше. Другите: Елена, Павел, Дарина, Снежана, Любомир, Костадин, Емилия и Истиян вървяха напред.
към текста >>

Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати.
С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си. Връща се назад и я вижда долу, до пътеката. Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа. Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати. Разпределихме багажа на Павел на четири и той си тръгна надолу. Аз взех кофата от Емилия и занесохме багажа в заслона. Взехме необходимия личен багаж и се качихме на Мусала, настанихме се в двете големи стаи на станцията. Снежина, която учи медицина, носеше апарат за кръвно и измери на Величка и Истиян кръвното им. Оказа се, че е 120/80 на сестра ми, колкото е и моето, а на Истиян -123/85.
към текста >>

43. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари.
Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене. Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата.
към текста >>

44. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти.
Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха. Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея. Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти. Изцелението настъпило след като Учителят му препоръчал да копае в градината си дори и с една тесла. Схванатият постепенно почнал да се изправя и след три месеца бил напълно здрав. Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим. Христос не го излекувал моментално, но го запитал: „Искаш ли да оздравееш? “ - „Искам, Господи – отвърнал болният - но няма кой да ме натопи във водата, след като ангелът я раздвижи.“ Този болен бил от категорията на тези, на които е възможно да оздравеят.
към текста >>

45. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

Помислете си как човек, който има мозък с тегло само един и половина килограма, иска да знае всичко?
Те бързат да вземат участие в политическия живот, да станат избиратели, после депутати, а най-после министри. А други млади, които са тръгнали в духовния път, бързат да блеснат с някаква ученост и си внушават, че са съвършени. Това последното крие голяма опасност, тъй като недостатъчно укрепналия в своите добродетели млад човек се изявява като наставник и учител. Него скоро ще го обхване голямо разочарование, защото още немощен се натоварва с тежка задача. Ето в какво се състои липсата на вътрешната чистота, за която споменах. Помислете си как човек, който има мозък с тегло само един и половина килограма, иска да знае всичко? При това в този мозък не са разработени всички потенциални възможности. Може ли такъв мисловен апарат да обхване вселената? А знаете ли каква е мисловната възможност на едно същество от ангелската йерархия? По своето качество, изразено във възможности за възприемане и висока ритмичност и дълбочина, тази възможност е толкова голяма, колкото мисловната мощ на мозъците на човечеството от цялата планета. Какво ще бъде положението на такъв един самонадеян ученик, ако се сравни с такова същество?
към текста >>

46. Динята - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Занесохме му една диня — 13 килограма.
Динята 28.08.1942 година - Изгрева - София. На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя.
към текста >>

47. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, все си мисля каква сила беше у Вас да поемете от ръцете ми 13 килограмова диня, само като я закрепихте на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клекнахте с нея и я сложихте на земята?
— То казва сега: „Да, вярно е, всичко което говориш за мене! " Някое същество те посещава чрез него! — Учителю, защо Духът се яви във вид на гълъб над главата на Христа? — Гълъбът е избран като символ на чистота и кротост. Той при всички условия на живота си е останал вегетарианец. — Учителю, все си мисля каква сила беше у Вас да поемете от ръцете ми 13 килограмова диня, само като я закрепихте на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клекнахте с нея и я сложихте на земята? Учителят се усмихна и каза: — Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво!
към текста >>

48. Бъдещата Окултна школа по пеене - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ние купихме килограм и му ги поднесохме.
Бъдещата Окултна школа по пеене 2.11.1944 година – Изгрева – София. На 2 ноември, с колата на министър Иван Георгиев, от министерството на земеделието, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя, на улица "Алабинска" видяхме ябълки, големи, колкото детски главички. Ние купихме килограм и му ги поднесохме. Никога няма да забравя неговия вдъхновен вид; говорихме на прага на стаята му: – Учителю – казах аз – много работя и намирам смисъл в многото работа. Да продължавам ли, Учителю? – Ти не трябва да прекаляваш. В пеенето се изразходва много нервна енергия, която се равнява на – един цял ден, да копаеш едно лозе.
към текста >>

49. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.).
Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му.
към текста >>

50. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А учените изчисляват плътност от 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото.
Известна е най-ярката звезда на небето - С И Р И У С, към която Саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на Догоните, има два спътника - също слънца, които не могат да се видят с просто око. Те знаят точно периода на обиколката на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременните изследвания той е равен на 49,9 години. Знаят също и за необикновената плътност на веществото му, като твърдят, че малка бучка от него тежи колкото 480 магарешки товара, което е около 35 тона. А учените изчисляват плътност от 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Звезди с такава плътност на веществото си се наричат сега „Бели джуджета“. За втория спътник на Сириус съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха.
към текста >>

51. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При моя покупка в един магазин за хранителни стоки поисках от продавача да ми даде половин килограм кашкавал.
У животните тази способност им дава възможност да познават своите господари и онези, които са били добри към тях, да ги помнят, дори и след като не са ги виждали дълго време. Всички животни от едно и също стадо се познават едни други. Пчеларите казват, че когато някоя пчела се промъкне в чужд кошер, тя бива веднага разпозната, изпъдена или убита. В тази област около веждите се намират центровете за определяне на теглото, количеството на всяко нещо, цвета, реда, пресмятането и говора, съотв. точките А, Б, В, Г, Д и Е. При моя покупка в един магазин за хранителни стоки поисках от продавача да ми даде половин килограм кашкавал. Той отряза парче, което тежеше точно половин килограм. На моето възхищение от тази му способност той ми отговори: „Аз никога не греша и всякога точно отрязвам." Погледнах го - центърът за размера и теглото беше много добре развит у него. До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В). Тази способност е много необходима за художниците. Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено.
към текста >>

Той отряза парче, което тежеше точно половин килограм.
Всички животни от едно и също стадо се познават едни други. Пчеларите казват, че когато някоя пчела се промъкне в чужд кошер, тя бива веднага разпозната, изпъдена или убита. В тази област около веждите се намират центровете за определяне на теглото, количеството на всяко нещо, цвета, реда, пресмятането и говора, съотв. точките А, Б, В, Г, Д и Е. При моя покупка в един магазин за хранителни стоки поисках от продавача да ми даде половин килограм кашкавал. Той отряза парче, което тежеше точно половин килограм. На моето възхищение от тази му способност той ми отговори: „Аз никога не греша и всякога точно отрязвам." Погледнах го - центърът за размера и теглото беше много добре развит у него. До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В). Тази способност е много необходима за художниците. Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено. Известно е, че между хората има голяма разлика в способностите им да разграничават различните цветове.
към текста >>

52. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Изчислявам го, един тон - хиляда килограма, това са 30 000 листа, един лист 16 страници.
Ние сме проекция на истинското братство. Висшите духове са горе, ние сме слаби човеци. Един пример ще ти дам. В Троян, внучката ми каза, че й подарили един тон хартия. Гледам го, заел цял гараж. Изчислявам го, един тон - хиляда килограма, това са 30 000 листа, един лист 16 страници. Питам я кой й я дал, а тя ми каза, че една французойка, която не си казала името и не си дала адреса. Тия неща се направляват отгоре. Когато едно нещо се направлява отгоре, то има начин. Каза ми, че от Петрич й пратили 600 лв. Пет души се събрали и общо ги пратили.
към текста >>

53. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир.
Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма.
към текста >>

Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух.
Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения.
към текста >>

атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма.
Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен.
към текста >>

Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети.
Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка.
към текста >>

54. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Едно кълбо, голямо като земята и пълно с етер, би тежало според изчисленията на Graes 10 милиона килограма.
Ето как Д-р P. Kothner, в книгата си „Chemie des Ungreifbaren“ излага съвременните научни възгледи върху етера. „Ние трябва да припишем на световния етер съвсем необясними свойства. Той не трябва да оказва никаква съпротива, защото в течение на хиляди години не е установено ни най-малко нарушение в периода на планетните обиколки около слънцето, нещо, което е съвместимо само с представата за едно абсолютно празно пространство. И все пак, той трябва да има каква-годе маса, защото молекулярното движение на материята се превръща в двигателна енергия на етера. Едно кълбо, голямо като земята и пълно с етер, би тежало според изчисленията на Graes 10 милиона килограма. Но тъй като трептенията на етера са напречни, а такива трептения са възможни само в твърди тела, етерът придобива едно ново свойство, което хвърля в ужас нашия ум: той е твърдо тяло, обаче неговата свиваемост. е безкрайно голяма. А понеже светлинните трептения, както изобщо всяко смущение на етера, се разпространяват със скорост 300,000 км. в секунда, то етерът изглежда надарен и с еластицитет, който, в сравнение с тоя на стоманата запример, се явява извънредно голям. Безцелно е, следователно, мисли Д-р Kothner да се опитва човек да схване всички тия тъй противоречиви свойства като присъщи на едно и също тяло“.
към текста >>

55. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка.
И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка. И вятърът, който носи прашеца. И магарето, което реве толкоз влюбено, толкоз влюбено! И циганката, която обича семейството си с такава гордост, че не дава на кмета да гледа на децата й и на мъжа й като на „цигани“. И - ооо! - южната стена на бараката, която слънцето е напекло в тази ранна недостопена пролет, и като си сложиш дланта на нея, топли, усмихва се, казва без думи - „идвам, нося ти пролетта, какво си се изтърбушил такъв...“ И пашата екзекутор в Месемврия, който, като вижда как апокалиптичната морска буря му отвява шатрата, усеща в сърцето си царствеността на природата, за която малки и големи са все нейни чада хайванчета, завалийчета; усеща в сърцето си, че има любов, по-силна и величествена от волята на султана, и казва: „Подарявам душите на останалите християни!“ и ги пуска да вървят, каквото ще да е наказанието му, че е нарушил волята на земния си господар - султана. 10 май 1996 г. с. Болярци, Варненско Седемдесет души избиратели и трийсет магарета.
към текста >>

56. 1.3. Съвет за просвета - Георги Христов

Искам от вас десет килограма мед! Ще имате работа за цялата година.
Ония, които се занимават с окултизъм, нека прочетат всички догадки по въпроса и въз основа на тях да разрешат въпроса. 10. Пак по окултизъм: На кое място ще се яви шестата раса. Тези са десетте теми, които ще разпределите помежду си. Нека се намерят доброволци за тази работа. Ако всички тези беседи излязат сполучливи, ние ще ги напечатаме в един сборник. Искам от вас десет килограма мед! Ще имате работа за цялата година. • Мнозина от вас знаят чужди езици. Нека четат и събират отвсякъде материал, както пчелите събират мед. От всеки кошер искам по един килограм мед. От десетте искам десет килограма мед.
към текста >>

От всеки кошер искам по един килограм мед.
Нека се намерят доброволци за тази работа. Ако всички тези беседи излязат сполучливи, ние ще ги напечатаме в един сборник. Искам от вас десет килограма мед! Ще имате работа за цялата година. • Мнозина от вас знаят чужди езици. Нека четат и събират отвсякъде материал, както пчелите събират мед. От всеки кошер искам по един килограм мед. От десетте искам десет килограма мед.
към текста >>

От десетте искам десет килограма мед.
Ако всички тези беседи излязат сполучливи, ние ще ги напечатаме в един сборник. Искам от вас десет килограма мед! Ще имате работа за цялата година. • Мнозина от вас знаят чужди езици. Нека четат и събират отвсякъде материал, както пчелите събират мед. От всеки кошер искам по един килограм мед. От десетте искам десет килограма мед.
към текста >>

57. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи.
Страшна случка! Тя е плод на Кръстювата стеснителност. И досега не мога да си обясня къде се беше засилил така, кое го подгони, та трябваше по пътя му да падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него. Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав.
към текста >>

58. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Претеглихме го със стопанина му - 18 килограма по 22 лв.
Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело. Хвърлих само веднъж и излезе че съм бил нешанджия, удари се по мутрата и падна и зарита. Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на сайбията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох, намирам студен труп. Претеглихме го със стопанина му - 18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка.
към текста >>

59. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма.
Повика ме настрана и ме заговори: „Господин Камбуров, както виждаш положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство: четири деца, жена ми и аз и не мога една риза да си купя! Гладуваме на общо основание! А ония там (във фабриката), на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта ни. Както виждам и твоето положение не е много розово. И ти си един бедняк като мене. Те и твоят труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд.“ „Слушай, приятелю, рекох. - Една буца злато, голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам! За нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба!“ Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата“ на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най- довереното лице на шефа.
към текста >>

Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене.
Работя с цялото си семейство: четири деца, жена ми и аз и не мога една риза да си купя! Гладуваме на общо основание! А ония там (във фабриката), на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта ни. Както виждам и твоето положение не е много розово. И ти си един бедняк като мене. Те и твоят труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд.“ „Слушай, приятелю, рекох. - Една буца злато, голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам! За нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба!“ Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата“ на честността е стабилна или прогнила. От този момент аз станах едва ли не най- довереното лице на шефа. Кантарите, дето работеха нашите хора, всякога показваха не дефицит, а излишък (от процентите, които снемахме за кал и пр.).
към текста >>

60. На работа в София като каруцар - Георги Христов

Товарехме по 20 торби - 1000 килограма.
В момента в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид, пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби - 1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е.
към текста >>

200 килограма.
Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга.
към текста >>

61. Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. - Георги Христов

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Косю и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26798415184021