Търсене в текстове за 'Килограм'

У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя.
Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя. Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам. Отговорих му, че отивам да занеса тези маслини на Учителя. Показах му ги, той ги огледа, харесаха му и отсече: „Занеси ги и ги предай на Станка, а тя ще ги даде на Учителя". Аз подскочих като ужилена. Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила.
към текста >>

10. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Така че една кошница събираше около десет килограма грозде.
Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде. И представяте ли си такава голяма кошница и вътре само едно мънисто. Ето това беше благодарността на българите към Учителя. Ето така този народ оставаше по някое и друго мънисто в кошницата на Учителя. Оставаха неща комуто на никого не бяха потребни и нужни. Говоря за онази вътрешна духовност на човека, която го движи.
към текста >>

11. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

За пример, двама души им дадат по сто килограма да пренесат пръст.
В това бях убедена напълно, а след това властта предприе мерки срещу нас и ние се чудехме защо всичко става така. Веднъж Учителят бе казал: „Всяка праведна власт е от Бога дадена". И аз тук виждах намесата на Учителя и на Бога чрез властта, за да въведе правда, че Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да му се кланят. Аз съм пред Учителя на разговор. „Задачата може да се решава малко по малко. За пример, двама души им дадат по сто килограма да пренесат пръст. Единият се спре и почне да търси начин как да я пренесе изведнъж. Другият пък веднага започва и малко по малко, докато първият намисли то вторият пренесе пръстта. А първият ка- 1 7 7 12. Изгревът.... 1. 5 то намери средството изведнъж я пренесе.
към текста >>

12. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма.
До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя". Бащата се съгласил, решил да опита, насадили семката, нарекли я за Учителя, че това е семка на Учителя, отбелязали с едно колче мястото на семката и зачакали. Семката поникнала, стръкът пораснал, разраснал се, тръгнали лозници наляво и надясно, дошло време появил се много цъфтеж, че вързал, накрая тиквите пораснали едни такива големи като никога досега. И най-важното отново реката идвала, прииждала, заливала нивата, но така, че възрастналите тикви не ги отнасяла, а водата наторявала почвата и всички тикви пораснали от големи по-големи. И също селския добитък като минавал кой знае защо не поглеждал към тази нива, а отивали към други ниви да ядат други тикви. И най-интересното е, че за наречената семка за Учителя от този корен се народили големи тикви над десет килограма. Той се чудел как да ги занесе на Учителя. Накрая ги сложили в няколко чувала, качили ги на влака и пристигнали на Изгрева. От гарата взел една каруца и тиквите били закарани на Изгрева. Разтоварва ги в кухнята, а братът отишъл да целуне ръка на Учителя. Учителят го посреща, усмихва се и го запитва: „Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече?
към текста >>

13. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Отишъл при него и го попитал: „Може ли да ми продадеш един килограм праскови, но искам да бъдат от най-хубавите, искам сам да си ги избера, защото ще ги занеса на един специален човек, ще ти ги платя двойно, защото искам да поднеса нещо от себе си".
Ще ви разкажа един обикновен случай. От обикновен по-обикновен. Веднъж попитах един брат от Казанлък да разкаже някоя интересна случка от своя живот. И той започна да разказва как веднъж дошъл по някаква работа в София и решил да се отбие при Учителя и понеже всеки, когато отива при него носи по някакъв плод, а той не носел нищо от вкъщи, защото нямал. На улицата видял, че един продавал хубави праскови. Отишъл при него и го попитал: „Може ли да ми продадеш един килограм праскови, но искам да бъдат от най-хубавите, искам сам да си ги избера, защото ще ги занеса на един специален човек, ще ти ги платя двойно, защото искам да поднеса нещо от себе си". Селянинът го погледнал и му казал: „Съгласен съм, избери си каквито искаш. Ще те питам за Учителя ли ги искаш? " Братът изведнъж трепва, от къде на къде този селянин дето продава тези хубави праскови ще да знае къде отива и за кого купува тези праскови. Нямало как, казал: „Да, за Учителя са". Тогава онзи му избрал най-хубавите праскови и му казал: "Хайде сега много здраве от мене на Учителя".
към текста >>

14. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Той се мереше на един турски кантар колко килограма е всеки денк, отбелязваше се в тетрадка чий е багажа и колко тежи, защото багажа, който се пренасяше се плащаше на килограми.
Организацията бе много точна и бяха заангажирани много хора. Това бяха Славчо Печеников, Галилей Величков, Николай Дойнов. Имаше приятели, които непрекъснато сновяха с Янко нагоре и надолу. Един от тях бе Крум Въжаров. Багажът пристигаше с камиони опакован с денкове и с надписи. Той се мереше на един турски кантар колко килограма е всеки денк, отбелязваше се в тетрадка чий е багажа и колко тежи, защото багажа, който се пренасяше се плащаше на килограми. Таксата бе предварително определена за всяка една година. Конете тръгваха нагоре във верига, понякога денковете се закачаха по боровете и клековете и се наклоняваха в страни. Конят спираше да върви, колоната също, коняря Янко заедно с помощниците си оправяха денка и колоната продължаваше нагоре. Но това беше много трудна и опасна работа. Ако се подхлъзне коня можеше да падне, да си счупи крака и да не остане жив.
към текста >>

Тогава се минаваше с тетрадката и според килограмите всеки си заплащаше таксата за превоза.
Конете тръгваха нагоре във верига, понякога денковете се закачаха по боровете и клековете и се наклоняваха в страни. Конят спираше да върви, колоната също, коняря Янко заедно с помощниците си оправяха денка и колоната продължаваше нагоре. Но това беше много трудна и опасна работа. Ако се подхлъзне коня можеше да падне, да си счупи крака и да не остане жив. Така благодарение на тази безупречна организация багажът ни се изкачваше, стоварваше се на куп и всеки отиваше, разпознаваше го и се опъваха палатките. Тогава се минаваше с тетрадката и според килограмите всеки си заплащаше таксата за превоза. След като е изкачен багажа, към 10-11 часа Янко отива първо при Учителя и с благоговение целуваше ръката му. А той, Учителят с разположение му я поднасяше. Янко по дух познаваше Учителя и за него най-важното бе да помогне на Учителя и на Братството. След това разтоварваше конете, сваляше самарите и ги пускаше на паша няколко часа и след това ако трябваше да направят още един курс, слизаха и същия ден се качваха отново за втори път. Обикновено се правеха по два курса когато се изкачваха багажите.
към текста >>

15. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно.
Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина. Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм. Та трите тогава в един период воювахме помежду си за надмощие една над друга със средства, които не са позволени на една ученичка, а що се отнася до най-приближените ученички на Учителя това тяхно поведение бе несъвместимо със Словото и с Школата. Тогава Учителят ни извика трите и без да обяснява защо и как ни даде една простичка задача. Но предупреждавам ви предварително да не се смеете, а може само да се усмихнете, защото после ще изтръпнете от обрата в самите себе си. Задачата дадена от Учителя се състоеше в това, че трябваше да отидем на пазара, да си вземем и закупим всяка една от нас по половин килограм череши и след това да отидем на Изгрева и трите да седнем и да ги изядем заедно. Изгревът още не беше заселен, това бяха първите години на Школата, не беше построен и салона, който се построи през 1927 г. Около полянката имаше млада борова горичка колкото човешки бой, а сега вече са израснали над 30 м височина. Седнахме пред барчетата на поляната и с удоволствие си изядохме черешите и трите заедно. Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм. Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща посока и след това да реализираме една и съща задача.
към текста >>

16. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма.
Както виждам и твоето положение не е много розово. И ти си един бедняк като мене. Те и твоят труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд." „Слушай, приятелка, рекох. - Една буца злато голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам! за нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото!
към текста >>

Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене.
И ти си един бедняк като мене. Те и твоят труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров! Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд." „Слушай, приятелка, рекох. - Една буца злато голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам! за нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен!
към текста >>

17. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Товарехме по 20 торби -1000 килограма.
Той веднага поиска да му дадат газ (петрол). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясъка и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента до Гранитоид пак за работилницата на Бертоли. Товарехме по 20 торби -1000 килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е.
към текста >>

200 килограма.
Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете кой колко торби може да занесе от каруцата в склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването на торбите. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби и най-после и той, и аз занесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга.
към текста >>

18. 25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

Петър Камбуров

ТОМ 6

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка.
към текста >>

19. 33. Чайникът и предсказанията

Георги Йорданов Добрев

„Ами, казва, тази тиква колко килограма е?
“ Учителят му казва точно страницата. А той: „Хе-хей“. Отваря пак. Запитва: „Сега на коя съм страница? “ „Еди коя си“ „Хе-хей“. „Ами, казва, тази тиква колко килограма е? “ Учителят казва: „Толкова и толкова“. Теглят я. Толкова излиза. „Ами тоз лимон колко грама е? “ „Еди колко.“ Мерят го толкова излиза.
към текста >>

20. 1. Сирак и чирак

Та един ден беше голяма горещина и аз като гледам една от най-големите свини, които пасях, около сто килограма тръгна към реката.
Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято. А брат ми обичаше да ходи при един овчар, който свиреше малко на кавал и на гайда. Аз му викам: „Върви да свириш там“. Често пъти го пращах на село, на харманите, нали вършеехме с диканя. Та един ден беше голяма горещина и аз като гледам една от най-големите свини, които пасях, около сто килограма тръгна към реката. А покрай нашето село минаваше река Ахелой и в нея се вливаше една друга рекичка, та имаше вирове, така ги казвахме ние на село и там имаше много камънаци и тая свиня поради голямата горещина като се хвърли във вира, да знаете само що плач съм изплакал от страх, да не вземе свинята да се удави. Аз не знаех, че свините не се давят и че могат да плуват. Тя от време на време си покаже носа, опашката, ушите, а тя си търси хладина в реката.
към текста >>

21. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Четох някъде от Учителя, че зидарят работи с един чук, който тежи един килограм.
„Брат Лулчев ходи и той намери водата“. И до днес даже, колкото пъти стане въпрос, тя не може да разбере, че не е права, а аз толкова пъти съм ходил в с. Кавак махала (старото име на Тополица) и никъде не съм виждал такава буйна вода. В селото, на няколко места извират големи извори, направени на чешми или пък нещо забранено да отива добитъка да пие вода и т.н. Значи водата си извира, само че беше блато. Четох някъде от Учителя, че зидарят работи с един чук, който тежи един килограм. Когато не може да разбие камъка, тогава взема големия чук. А когато и големия чук не помага, тогава употребява взрив. Подобно става и при нашето съзнание. Големите страдания, които преживяваме приличат на взрив. Те взривяват нашето съзнание и така чрез страданията ние се оформяме, ние растем. 6.
към текста >>

22. 31. Годеница

Отидох при братя Маркови, които имаха голям магазин за хранителни продукти и плодове и вземах не един килограм, а цяла касетка с ябълки и се връщам.
„Ама“, казва, „Той, Учителят се смееше така, нали на шега говори“. Мина известно време и аз пак отидох в Русе. Обаче преди да тръгна, нали винаги се обаждах на Учителя. Като отидох в Русе, сестра Елена ми казва: „Гради, иди да вземеш малко плодове! “ Викам: „Добре“. Отидох при братя Маркови, които имаха голям магазин за хранителни продукти и плодове и вземах не един килограм, а цяла касетка с ябълки и се връщам. А нали Катя и Елена живеят заедно, не бяха на работа. Като влязох в стаята с касетката с ябълки, какво да видя. Двете като се хванали за косите и си пляскат шамари, дърпат си косите. Аз седя така на страна и гледам неутрален като, че съм на театър. В това време Елена вика на Катя: „Той е мой годеник и това, което носи, той го носи за мене.
към текста >>

23. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“.
Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“. Като сварим леща на стола не можеше ли да прати да му вземат една чорба както брат Боев се хранеше, ами иска отделно да му се даде леща да си свари. Искаше привилегии. Като домакин трябваше да отивам да купувам зарзават от пункта където бях разпределен. А то беше през лятото. Тръгнал съм с малко пари.
към текста >>

24. 43. Летуване на Рила с Учителя

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Всеки денк, палатка или друго нещо, кафез например, е надписано на кого е, има адрес, колко килограма тежи, за да се знае колко трябва да се плати на конярите, нали?
Нали някое дете като стъпи на някой камък може да се подхлъзне, да падне и да се удави в езерото? Та много съм й благодарен на тая внучка пък и на други братя и сестри, които са ми влизали в положението като знаят как е било на Рила. На другите съм казвал понякога: „Идете да питате сестра Цвета Йончева, тя ще ви каже какво е казала нейната внучка, че е почувствала, че аз съм ги обичал децата“. Но имаше и такива, които обвиняваха брат Гради. Една година приготвяме багажа за Рила с брат Николай Дойнов. Всеки денк, палатка или друго нещо, кафез например, е надписано на кого е, има адрес, колко килограма тежи, за да се знае колко трябва да се плати на конярите, нали? Изтеглихме багажа и приятелите един по един си излязоха от трапезарията където се струпваше багажа. Аз останах сам. Предстоеше ми значи да изнеса всичкия багаж, който трябва да се натовари на камиона, да го вдигна и да го наредя. Почти беше невъзможно, защото багажа беше много, после беше тежък, а беше лятно време, горещо. А една от големите групи, които ще пътуват беше групата на брат Иван Антонов.
към текста >>

Викам му: „Брат, всеки дойде, остави си багажа, чака да го претеглят, да знае колко килограма има багаж обаче никой не се сети да остане, да натоварим багажа.
Той беше шофьор към управлението на ДАП, но понеже през лятото имаше много народ, който се придвижваше за Рила, правех, струвах, намирах му работа и която работа после ме закара при прокурора, че съм правил черна борса - това беше любимия ми брат Антон. Пренасяхме разни трупи, дъски и други работи, само и само да ми бъде под ръка, защото като го изтърва като шофьор, друг надали ще намеря тъй подходящ, да може всеки момент да пътува когато поискам. Значи вечер той спеше у дома, на Изгрева когато ще пътуваме за Рила. И тъй отидох сутринта рано, брат Димитър Звездински, Бог светлина да му даде, дойде пръв и гледа камиона празен, нали? Чергило нямаше, времето беше хубаво, добре, но багажа не е натоварен. Викам му: „Брат, всеки дойде, остави си багажа, чака да го претеглят, да знае колко килограма има багаж обаче никой не се сети да остане, да натоварим багажа. Кой да го натовари? “ Постепенно почнаха да пристигат братята и сестрите, но аз не пипах да товаря. Казах: „Който иска да ми подава багажа, аз ще го наредя. Зная как да го наредя“. Почнаха да подават багажа.
към текста >>

25. 11. Пророк Илия и брадвата

Три килограма пирони ми трябват.“ Бай Иван като войник нищо не отказва, всичко изпълнява точно.
И ето след четири часа на вратата се показва Учителят. Учителят се показва, сложил си ръката така и видял бай Иван и го извикал с ръка: „Ела, рекох, бързо“. И бай Иван тича при Учителя. Отива бай Иван при Учителя, Учителят е на вънка, вратата е затворена. Извадил от джоба си банкноти от 1000, 2000 и 3000 лева са били, дава ги на бай Иван и му вика: „Тичай бързо до магазина да вземеш пирони. Три килограма пирони ми трябват.“ Бай Иван като войник нищо не отказва, всичко изпълнява точно. Грабва парите и с най- голяма скорост тича някъде към Цариградското шосе, където имало магазин и купува три кг пирони. А брадвата? Брадвата у него, той не я изпуща нея. Три кг пирони. Тича бързо да ги предаде, да не изпусне Лулчев.
към текста >>

26. 18. Притча за чувала с жито и въшката

Васко Искренов

Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка.
В: Това вие сте го чули лично. Я го кажете как точно беше: за Русия и Америка. И: Най-накрая ще се разберат. Той даваше едно сравнение. Светът казва е разделен на два лагера - наказани са двама души. Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка. Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш? “ „Жито.“ „Мога ли да взема малко? “ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава.
към текста >>

27. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Те, за да съберат един килограм мед, трябва да обиколят 15 милиона цветове.
Дърветата ги считат за глупави. А пък те са много разумни само че крият тая разумност, за да не ги ограбят. Растенията имат наука да извличат из земята добрите сокове и да творят хубави ароматни плодове. Тая енергия, която човек не може да извлече от земята, растенията я извличат. И пчелите са разумни. Те, за да съберат един килограм мед, трябва да обиколят 15 милиона цветове. Болният седи и охка. Чака да го лекува някой. А той като излезе да работи полска работа в градината, на полето, като започне да копае, ще се излекува, от ревматизъм и пр. Месеците май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих картичката ви.
към текста >>

28. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

ТОМ 8

Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката.
Веднага си спомних думите на Учителя. "Ще гледаш да даваш еднакво и на двамата." И без да кажа дума никому, вътрешно взех да давам правото и на другия, като заедно с това се молех усърдно. И постепенно единия, който беше разярен, почти взе да се успокоява и дойдоха до споразумение, макар и не пълно, но се примириха. Това бе един голям окултен закон, непознат за мен, закон, който учех. Голямо изкуство е човек да дава по равно. Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката. Тук не се извършва по един и същ начин изравняването, но това е вътрешна мярка в човека за някаква справедливост, за равновесие между хората. Това нещо започнах да разбирам още по-добре, когато Асен вътрешно вземаше страната на двама ни, на Ангел или на мен. Тогава възникваше спор между мен и Ангел и често се карахме пред Асен. Почнах да го разбирам този закон, но никога не го казах на тях. Понякога Асен беше доволен от тази кавга, защото Ангел по-малко правеше тези погрешки.
към текста >>

29. 24. НА РИЛА С КОНОПЕНИТЕ РОКЛИ

ТОМ 8

Търсих нещо да Му подам в ръка за из път и като тръгнах надолу към града купих круши два килограма, и на гара София ги сварих, че вече са настанени.
Но уви, три пъти слизах в посоченият ми магазин и трите пъти не можах да взема. Ту е затворен, ту пък се бе свършил плата. Вече всички са готови, аз почвам да скърбя. Когато тръгнаха аз исках да изпратя Учителя до гората. Учителят мина през гората, а аз през шосето и там имаше общ камион, затова Учителят мина по този път. Търсих нещо да Му подам в ръка за из път и като тръгнах надолу към града купих круши два килограма, и на гара София ги сварих, че вече са настанени. Оставям крушите на една сестра да ги даде на Учителя и вече слизам от влака. Учителят бе в ъгъла на купето във влака, съсредоточен както винаги. Видях Го от прозореца, когато слезнах на перона. Щом си помислих, дано се обърне да ме погледне, Той си обърна очите и ме погледна. Помня, че заплаках, защото имах силно желание да замина заедно с тях.
към текста >>

30. МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ от Райна Констанцева

ТОМ 8

Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр.
223, пише: "След смъртта на Дънов и ликвидирането на дворцовата клика след 9 септември 1944 година, към която принадлежеше и Любомир Лулчев. Братството все пак продължи да съществува. Народната власт обаче се натъкна на една златна афера, в която бяха замесени неговите последователи. Беше намерено укрито около 30 кг злато, а това беше забранено от нашите закони. Виновниците бяха наказани със затвор". Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр. 17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама.
към текста >>

Пресметнати по 6 грама - 164 монети тежат 984 грама, а по 7 грама - тежат 1 килограм и 148 грама, или средно 1 килограм и 66 грама.
17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама. Пресметнати по 6 грама - 164 монети тежат 984 грама, а по 7 грама - тежат 1 килограм и 148 грама, или средно 1 килограм и 66 грама. В същото заглавие в четвъртата и петата колонка най-долу е дадена фотографска снимка на камъка разтворен и се вижда кухината, където са били 164 златни монети. Над снимката текст: "Камъкът пък на долната снимка е тайникът, в който дъновистите са крили своето златно съкровище". Камъкът се намира в музея по криминалистика при Дирекция на народната милиция. Бележка на редактора: Виж "Изгревът", том III, стр. 233-234 и стр. 262.
към текста >>

31. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

За транспорта на килограм плащахме.
Ще отидат с багажа, с общия багаж. Ще направят общите палатки които са, ще организират кухнята, ще направят склада с продуктите, че като отидеме да има продукти, защото докато беше Учителя винаги имаше магазин горе. Продаваха хляб, сирене, кашкавал, мед, захар, всичко което е нужно. Рилският комитет организираше всичко. Продуктите се продаваха на обикновена цена плюс транспорта. За транспорта на килограм плащахме. Всичко се мереше. Власите теглеха багажа преди да тръгне групата. Правеше се списък всеки колко килограма багаж има и колко парчета и те повече грижа нямаха за това. Предава се багажа и след това отива горе и после всеки от камарата да си го вземе. А комитетът се грижеше за пренасянето с камиона, за товаренето на конете, братята се грижеха за това, защото там се искаше повече сила.
към текста >>

Правеше се списък всеки колко килограма багаж има и колко парчета и те повече грижа нямаха за това.
Рилският комитет организираше всичко. Продуктите се продаваха на обикновена цена плюс транспорта. За транспорта на килограм плащахме. Всичко се мереше. Власите теглеха багажа преди да тръгне групата. Правеше се списък всеки колко килограма багаж има и колко парчета и те повече грижа нямаха за това. Предава се багажа и след това отива горе и после всеки от камарата да си го вземе. А комитетът се грижеше за пренасянето с камиона, за товаренето на конете, братята се грижеха за това, защото там се искаше повече сила. Преди да отидем на Рила идваха конярите и уговаряха всичко предварително. Колко ще вземат, защото при неблагоприятни условия повече са искали. Уговаряха значи с братята от комитета и всичко беше ясно колко плащаме и какво плащаме.
към текста >>

32. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

И значи след като си изпие водата, измива се половин килограм спанак, изчиства се, сварява се без сол, само водата се изпива за разслабване, ако има нещо в червата се изхвърли.
На пет минути по една лъжичка от врялата вода. Действувала много, не мога да Ви кажа точно как, но го имам в извадки някъде - като метод за лечение пак дадено. И Паша като отива при Учителя казала: „Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така да ми се случи". „А ти благодари, че си си направила молитвата, иначе щяха да те задигнат. Ти така както не беше яла нищо три дни и си се напила със студената вода, можеше да си заминеш", казал Учителят. И значи след като си изпие водата, измива се половин килограм спанак, изчиства се, сварява се без сол, само водата се изпива за разслабване, ако има нещо в червата се изхвърли. След това картофите. И така след един час идва на ред картофена супа. А след това картофите. В.К.: Значи най-напред спанака и след това картофите. Е.А: Картофите за разслабване.
към текста >>

33. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите.
Най-често се определяше вноската. Вноската се внасяше на Изгрева още когато си дадем багажа, всеки си внасяше и вноската, а сетне накрая, когато се приключват дните, който си отива горе си приключва сметките, други пък оставяха долу като се върнеме да се уреждат. Защото имаше един, който се грижеше за дежурните, друг който приемаше касата, друг се грижеше за багажа, работата беше разпределена, за да не тежи на всички. Като и на връщане, пак се теглеше багажа. Защото нали носим продукти. Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите. Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж. След обяда почивахме малко, щото много рано ставахме. Някои не спяха. После обикновено обикаляхме, правехме разходки донякъде. Вечерта вечеряхме поотделно.
към текста >>

Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж.
Вноската се внасяше на Изгрева още когато си дадем багажа, всеки си внасяше и вноската, а сетне накрая, когато се приключват дните, който си отива горе си приключва сметките, други пък оставяха долу като се върнеме да се уреждат. Защото имаше един, който се грижеше за дежурните, друг който приемаше касата, друг се грижеше за багажа, работата беше разпределена, за да не тежи на всички. Като и на връщане, пак се теглеше багажа. Защото нали носим продукти. Вече ги няма продуктите, тъй че се теглеше и на връщане и на отиване и се пишеше на всеки денк, на всяка торба, на всяка раница килограмите. Плащахме на конярите за превоза на килограм багаж. След обяда почивахме малко, щото много рано ставахме. Някои не спяха. После обикновено обикаляхме, правехме разходки донякъде. Вечерта вечеряхме поотделно. Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята.
към текста >>

34. 53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Половин килограм спанак като се измие, сварява се без сол и се изпиват две чаши спаначена вода.
Щото виждате ли, ние много ненаучно сме се отнасяли към това. Един човек трябва да знае, защо ще почне да пости, да го проучи въпроса, да знае какво, а ние така казано и някак по подражание сме го правили. И когато отидох при Учителя и ми каза този начин нали да отпоствам, аз вече знаех. Отпостването става при по-дългият пост. Първо се пие варен спанак. Половин килограм спанак като се измие, сварява се без сол и се изпиват две чаши спаначена вода. То е за разслабване на червата, щото в това време нали като няма храна, може да има нещо вкоравено, твърдо. Те после употребяваха рициново пиеха преди туй. Ние не сме пили рициново. Поне в този период, впоследствие пиеха. Сега когато правят режими пият рициново.
към текста >>

35. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

Пресмяташе се колко струва един килограм и се прибавяше за транспорта какво сме дали, и така се определяха цените.
Е.А.: Избираше се един, който ще продава стоките. Гледаха да се вземе честен човек, нали за доверие. Петър Шишков е бивал и други братя са бивали дежурни. И там докарваха всички стоки. Закупуваха се стоките с братски пари. Пресмяташе се колко струва един килограм и се прибавяше за транспорта какво сме дали, и така се определяха цените. И всеки можеше да си купи всичко каквото имаше там. Щото хляба си купувахме от бакалията. Това ни беше бакалницата. По едно време какво не бяха докарали: мед, захар, сирене, кашкавал, почти всички продукти и бе пълно зареден магазина, и идваха даже туристи и си купуваха от нас. Сега аз не съм била много така в тия работи.
към текста >>

36. .177. ЗАДАЧИТЕ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Всеки един от вас ще отиде на пазара, ще си купи половин килограм много хубави череши и ще отиде на Изгрева и там за половин час с мисъл съсредоточена ще ги изяде". Толкоз.
Съборът 1926 год. е бил на голата поляна, всички седнали по земята. Само на Учителя бяха направили един стол и един навес да не Го пече слънцето. Бяха летни горещи дни. В Школата веднъж Учителят каза: „Ще ви дам една задача. Всеки един от вас ще отиде на пазара, ще си купи половин килограм много хубави череши и ще отиде на Изгрева и там за половин час с мисъл съсредоточена ще ги изяде". Толкоз. Сега каква беше целта, Той знаеше. Аз само толкова помня от задачата. Не помня друго. В.К.: Значи по тоя начин Той ви накарал да ядете череши на Изгрева. Е.А.: За време половин час.
към текста >>

В.К.: Значи това е задачата с половин килограм череши.
Е.А.: Той точно това правеше. Във всичките дни през лятото отивахме на Изгрева на Братската поляна и там дето са боровете, там се нареждахме в една редица и чакахме изгрева. Слънцето излизаше съвършено чисто от изток защото нямаше никакви къщи и сгради. Беше чиста поляна и просторна. Там правехме молитва, правехме си гимнастиките, а в хубавите дни сме се заседявали и до обед, защото на слънце седиме, много е хубаво, приятно. В.К.: Значи това е задачата с половин килограм череши. Е.А.: Друг интересен случай. Ние сме на ул. „Оборище" 14. Там се събирахме 1924/25 год. Някои от приятелите не можеха да схванат свободата, която Учителят искаше да ни даде и мислеха, че това е слободия.
към текста >>

37. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Днес, петък, след чорбата Учителят ме запита: „Паша, можеш ли да пишеш на Еленка писмо да ни изпрати два килограма хубаво, краве масло?
Еленуце, макар и с късна дата, поздрави колегата си Катя с именния ден, като й предадеш от мене беседата „Жал ми е за народа". Еленуце-же, на тебе желая повторно и многократно лека работа и четене. Сърдечно те поздравлявам и хубаво целувам. Паша. * * * Изгрев, 23.XI.1934 год. Петък. Драга Еленуце, От този понеделник се отвори трапезарията. Днес, петък, след чорбата Учителят ме запита: „Паша, можеш ли да пишеш на Еленка писмо да ни изпрати два килограма хубаво, краве масло? Ние ще й го платим." - „Да, Учителю, веднага ще й напиша. Възможно е тя утре да дойде и ще го донесе". - „Добре, пишете й още сега". И по този случай Еленуце-же, пиша ти това писмо. Важната мисъл от Учителювата петъчна лекция беше: „Причината за всяко нещо е в човека, а условията са вън от него.
към текста >>

38. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

на килограм за превоз от Дупница дотук.
Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера, изброяват, изброяват имената, на които ще бъдат в автомобила и най-после притурят и Учителя. Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те героите се разпореждат. И сега пазарим по 2 лв. на килограм за превоз от Дупница дотук. Бабите протестират, че за багажа им е взето толкова много. И от мен искат още 50 лв. Слънцето пак изгря, а тикакво ли правиш? А за палтото знай и, знай и по най-човешки макар, че никога не искам да направя нещо, което няма да ти хареса. И ако съм погрешвала, то е било от незнание какво да направя, а не от нежелание да направя, което ти би искал.
към текста >>

39. 07 - 56. ОПИТ НА ЛЕВИТАЦИЯ /ПОВДИГАНЕ ВЪВ ВЪЗДУХА/

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Така ние вдигнахме човек, който тежи над 70 килограма на височина един метър.
Същото ще мисли и той. Така приготвени, с пълна сериозност, всички бавно се повдигат. Повдига се и легналият, който едва се докосва до пръстите на шестях души. Изправяме се прави и постепенно обратно снемаме човека, който сме повдигнали. Направихме опита: той бе сполучлив. Така ние вдигнахме човек, който тежи над 70 килограма на височина един метър. Повдигнатият беше Стоян Лечев. По разказа на Иван Манев.
към текста >>

40. 07 - 61. РАЗТОВАРВАНЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тя била едва на петдесет години, а теглото й било над сто килограма.
61. РАЗТОВАРВАНЕ Една жена отскоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи. Научила тя, че Учителят препоръчва да се пости поне един ден седмично и то двадесет и четири часа. Всички, които срещала, познати от Братството, все практикували 24 часа пост седмично. Окуражила се и решила и тя да опита, да се поразтовари. А имало защо. Тя била едва на петдесет години, а теглото й било над сто килограма. Тежък товар носела, от който трябвало да се поразтовари. Дните от седмицата минавали, и ето че дошъл уреченият ден за разтоварване. Станало обяд. Хапнала си порядъчно, за да издържи до следния обяд. Вечерта си легнала на обичайното време, но не могла да заспи.
към текста >>

41. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай.
Аз като излизах от стаята му, си рекох на ума: И аз ако ям такива круши, и аз ставам учител. Той ми прочел мисълта. Ле-ле, аз се изложих пред него! " Получила трите круши, но не станала учител. „Чайникът на Учителя". Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай. На връщане, като тръгнали по драгалевското шосе, ги настигнала една кола. Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева? " - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне? " - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят.
към текста >>

Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма.
През 1920 г. на връх Паспалата в Айтос. Това стана със Стоян Лечев от Вресово, Айтоско. Него са го повдигнали шест души с по два пръста. По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива. И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш. Познаваш ли го?
към текста >>

42. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

За да се спасим от дървеници, всяка неделя купувахме по половин килограм нафталин.
Научил той, че живеем на един таван без пари. Един месец с пари и един месец, когато вземем заплата 600 лева, по 150 лева давахме за наем. Ама там няма легло, на тавана занесеш си багажа, направиш си едно легло, целият таван е на разположение. А пък на тавана, там има всичко старо и негодно и пълно с дървеници. Денем, както и да е, но нощно време ни атакуваха милиони дървеници. За да се спасим от дървеници, всяка неделя купувахме по половин килограм нафталин. Нали насипваме, правим си аура, бяла аура от нафталин. Да не могат да минават. Ама дървениците знаеш, много са хитри. Катерят се горе по покрива и отгоре падат по лицата ни, и почват да те хапят. Заобикалят нафталина.
към текста >>

43. 09 - 118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Същият младеж бе изял един килограм вар от мазилката, за да се отрови, но нищо лошо не бе последвало.
118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ На 19 декември 1956 година, когато приятелите бяха събрани в Тополица за осветяване на новия братски салон, мене ме задържаха и изпратиха в София, в затвора. Не е важна причината за задържането ми, но важното е, че ме туриха в една стая с един млад студент, който беше дошъл до отчаяние и искал да тури край на живота си. Същият младеж бе изял един килограм вар от мазилката, за да се отрови, но нищо лошо не бе последвало. Мислил следващата нощ да тури ръката си на фасонката на електрическата крушка, за да го убие токът. Но като отидох, поразговорихме се. каза ми защо е задържан. Причината не била голяма и аз го насърчих, че скоро ще го освободят. Носех си хляб и захар, които давах повече на него.
към текста >>

44. 09 - 144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" - „Ето какво", казала тя, „Сега имаме един шопар над 150 килограма, Коледата е близо.
другите мъже, на какво приличате? Той е единственият вегетарианец между ни, а е най-светъл, най-червендалест и най-здрав. При това положение как мога да не му харесвам убежденията? " Тия изказвания на Павлина направили впечатление на останалите присъстващи, но най-силно впечатление направили на Теню, поради което той я запитал със заострено любопитство: „Е, добре бе, Павлино", казал той, „щом като харесваш толкова много моите убеждения, моите идеи и се възхищаваш от тях. което обстоятелство приятно ме изненадва, позволи ми да те попитам какво ти пречи и ти да ги следваш, щом ти харесват толкова много? " - „Ето какво", казала тя, „Сега имаме един шопар над 150 килограма, Коледата е близо. След като го изядеме, тогава ще стана вегетарианка." От този ден много коледи минаха, много шопари се изядоха, но Павлина още не е станала вегетарианка. Ясно бе, че не идеите, а ергена харесваше. Павлина бе и си остава спяща душа, както хиляди други, които чакат своята пролет. Г.С.
към текста >>

45. 09 - 182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Исках да му занеса нещо, ето защо купих пет-шест килограма жито, отидох на воденичката в село Драгалевци, смлях го и вече бях готова за път.
182. ПОГАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ на 23 август 1965 година, като се връщахме от Седемте рилски езера, се отбихме на Вада, където сестра Паша с още няколко семейства лагеруваше. При разговор тя ни разказа следната своя опитност; Това беше преди години. Веднъж, като работех върху беседите, дойде такъв момент, че ми се налагаше да питам нещо Учителя, който по това време беше в град Русе. Приготвих се за път, но не ми се отиваше с празни ръце. Исках да му занеса нещо, ето защо купих пет-шест килограма жито, отидох на воденичката в село Драгалевци, смлях го и вече бях готова за път. Омесих от брашното една погача, опекох я и заминах за Русе. Дойде време за вечеря, сложи се масата и всички вече бяхме седнали, но погачата я нямаше на масата, Учителят каза: „Донесете, рекох, погачата, която сестрата носи от София. За тази погача тя сама мля брашното и омеси погачата." След като я донесоха, Учителят я разчупи и раздаде на всички, и вечерята почна след обичайната молитва. Нека не се забравя, че аз не бях му казала за историята на погачата, а ето че той всичко знаеше. Разказала: Паша Тодорова. .
към текста >>

46. 09 - 352. БЕДНАТА ЖЕНА И ОЛИОТО

Веднъж дойде тъкмо в момента, когато изпразвахме тенекията в едно котле, 3-4 килограма.
352. БЕДНАТА ЖЕНА И ОЛИОТО Живеехме на село. Една бедна жена често идваше да иска олио. Веднъж дойде тъкмо в момента, когато изпразвахме тенекията в едно котле, 3-4 килограма. „Ето, току що изпразнихме тенекията", й каза майка ми и не й дадохме. - „Нищо, Няма нищо, съседке. Когато имате, тогава", каза бедната жена и си отиде с празни ръце. Свечеряваше се. След малко баща ми се върна в къщи и като вижда бакърчето пълно, помислил го за нечиста вода и веднага го плиснал на двора, преди още ние да успеем да му кажем И тъй, заради 200-300 грама олио, загубихме четири килограма.
към текста >>

След малко баща ми се върна в къщи и като вижда бакърчето пълно, помислил го за нечиста вода и веднага го плиснал на двора, преди още ние да успеем да му кажем И тъй, заради 200-300 грама олио, загубихме четири килограма.
Веднъж дойде тъкмо в момента, когато изпразвахме тенекията в едно котле, 3-4 килограма. „Ето, току що изпразнихме тенекията", й каза майка ми и не й дадохме. - „Нищо, Няма нищо, съседке. Когато имате, тогава", каза бедната жена и си отиде с празни ръце. Свечеряваше се. След малко баща ми се върна в къщи и като вижда бакърчето пълно, помислил го за нечиста вода и веднага го плиснал на двора, преди още ние да успеем да му кажем И тъй, заради 200-300 грама олио, загубихме четири килограма. Така невидимият свят глобява, когато сме пропуснали да направим едно малко добро. Всеки от нас има такива случаи в живота си. Разказала: Иринка Славова.
към текста >>

47. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и при 20 килограма падат.
На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат. Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването. Но вие имате тия условия. Според мене никога човек не бива да се ангажира с работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и при 20 килограма падат. Никога не ангажирайте вашето време с непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, на България ще тръгне като по мед и масло. А пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е въпросът с Турция, той е вече свършен.
към текста >>

48. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма.
Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете. Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов. -Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.
към текста >>

49. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели.
Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов".
към текста >>

50. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

Летопис Вергилий Кръстев

779-780 са отбелязани онези годишнини, които са редактирани от Лалка Кръстева - към 42 годишнини, като по обем всяка годишнина тежи над 1 килограм.
И Мария Митовска започва да обяснява как Анина Бертоли, като е идвала в България, ги е пренасяла в куфари във франция. Слушах и се удивлявах отново на организираната лъжа. На голямата лъжа. Изключителна лъжа. 8. В „Изгревът" том IX, стр. 779-780 са отбелязани онези годишнини, които са редактирани от Лалка Кръстева - към 42 годишнини, като по обем всяка годишнина тежи над 1 килограм. Лалка Кръстева ги изкарваше по 4 копия, като 4 копия са в онези лица, които са описани в „Изгревът" том IX, стр. 783-791, Така че 4-те копия са в България. Ако е правено 5-то копие, може да бъде предадено на Анина Бертоли. Но то не можеше да се изнесе от България по няколко причини. Анина Бертоли беше възрастна и не можеше да носи тежки куфари.
към текста >>

51. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда, а другото, 6 килограма, е само любов.
Някой ден сте весели - то е един вид тор; скръбта, то е друг вид тор. Някой усеща приятно настроение, ще мине половин час, ще се измени - знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще се събудят у него всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, като дойде Божественото благословение, са поникнали. Трябва плевелите от вашата градина да ги изхвърляте. Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда, а другото, 6 килограма, е само любов. Изхвърлете фурдата, тора, на нивата, да остане във вас само хубавото - 6-тях килограма. Ще речете, пак ви дялам за нещо, но то не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една хубава статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна. Искам от всички ви да сте готови да изпълните волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството.
към текста >>

Изхвърлете фурдата, тора, на нивата, да остане във вас само хубавото - 6-тях килограма.
Някой усеща приятно настроение, ще мине половин час, ще се измени - знаете ли защо става това? Всеки, който влезе в духовния живот, ще се събудят у него всички лоши качества от миналия живот, които са били спящи и сега, като дойде Божественото благословение, са поникнали. Трябва плевелите от вашата градина да ги изхвърляте. Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда, а другото, 6 килограма, е само любов. Изхвърлете фурдата, тора, на нивата, да остане във вас само хубавото - 6-тях килограма. Ще речете, пак ви дялам за нещо, но то не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една хубава статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна. Искам от всички ви да сте готови да изпълните волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството. Колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията?
към текста >>

Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма.
Това става навсякъде, все одумване. Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри. Доброто в човека, то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешител“ - каза Христос на Своите ученици. Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие да ги сварите, а който не иска да ги вари, аз ще ги сваря, но ще искам от него домати и дърва. Всякога мислете за неща, които растат. „Не мога“ е противоречие. „Не мога“ в зак[она] на Любовта показва, че има спънки, препятствия. Започнал съм да фотографирам вашите мисли и един ден ще ви ги покажа.
към текста >>

52. 7. НАСТАВЛЕНИЯ

Можете да носите 50 килограма товар и да струва 50 лева, може да носите само един грам диамант и да струва десятки хиляди лева.
На Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм 50, 60- годишен.“ Не се заблуждавайте с вашите години. Според мене годините на човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на живота си. Можете да носите 50 килограма товар и да струва 50 лева, може да носите само един грам диамант и да струва десятки хиляди лева. Не е в количеството товар, което носите, а в качеството. Някой казва: „Аз зная, че се върти Слънцето.“ Питам: Твоето слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Месечината се изпразва и се пълни.“ Питам: Твоята месечина празни ли се, пълни ли се? Ето къде е знанието - да знаеш кое е добро и кое е зло. Гледайте вашето сърце пълни ли се с добро и изпразва ли се от зло.
към текста >>

53. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Някои казват: „Аз като вляза в Божествената] любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.“ Да, но там има милиони, милиони килограми вода.
Заминава за Европа да се лекува и едва след 4-5 години успява да си спаси кожата. Затова всяко учение, с което се свържете, ако произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите. Поставете Христа или видимия Бог вътре в себе си и си кажете: „В Божията любов няма промяна.“ Мислите ли така, няма да кажете, че сте грешни, защото няма същество, което, като влезе в Божествената любов, да получи отказ. Вие може да влезете в Божествената любов, да се радвате, без да я познавате. Като влезете в Божествената любов, вие ще плавате и всеки, който не знае да плава, ще се удави. Някои казват: „Аз като вляза в Божествената] любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.“ Да, но там има милиони, милиони килограми вода. Затова всеки ще се държи за Божествената любов, за да може да плува в нея. Що е плуване? Като ходите по земята, вие казвате: „Ние искаме да сме в съприкосновение с Бога.“ Но какво излиза? Влачите се. Когато сте във водата, ще се покриете в нея.
към текста >>

54. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя?
Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото.
към текста >>

Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато.
Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще ме обирате и ще ви обирам, но на време.
към текста >>

55. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз.
Това е не че нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии и след това се усеща като новородено дете. Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, и да остане само чистата кръв, т.е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
към текста >>

56. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Те казваха: „Дай ми 10 килограма захар“, но аз ми давах 8.
Ти трябва да измениш живота си, защото другояче не върви работата.“ Във Варна имаше един богат търговец - Янев. Живееше на Балък-пазар. Един ден той става евангелист, чете Евангелието и работата му зърви. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин.“ По едно време почва да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всички лъжи пред онези турци, които идваха от Дели-Орман. Те казваха: „Дай ми 10 килограма захар“, но аз ми давах 8. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля, по Бог, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот.“ Сега ще започнете чистия, светия живот. Сега ще започнете живота на любовта.
към текста >>

57. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми.
Вие казвате: „Какво трябва да работи? “ Че ако вие помогнете на една болна сестра или на една обезсърчена сестра, вие помагате на себе си. Всичко, каквото може да направите на другите, това ще се отрази върху вашия духовен живот. Сега, в какво трябва да вярваме? Вие имате достатъчно вяра и достатъчно любов. Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми. Имате и тефтер, като дойде някой, гледате да плати или не. Който плаща, давате му. Досега имате любов на канелка. Ще ви приведа един анекдот. Той е от едно варненско село.
към текста >>

58. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета.
Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си.
към текста >>

Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма.
Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си. Това нищо няма да ви костува, понеже земята и светлината има достатъчно енергия да храни тия семенца.
към текста >>

Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева.
Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си. Това нищо няма да ви костува, понеже земята и светлината има достатъчно енергия да храни тия семенца. Тъй щото, в Божествения свят работите са по- лесни.
към текста >>

59. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

Аз носех, 100 килограма можех да нося на гърба си и го нося там.
Тази къща аз съм я измила от хоросана. Аз прозорците съм измила. Аз пренесох всичкия им багаж без пианото. От ул. „Оборище" там, направо през военната казарма, оградата беше полусъборена, та през нея минавах и ще ви кажа, един грамаден шкаф - библиотека, като му откача вратите и като се пъхна отвътре под шкафа и го дигна на гърба си. Аз носех, 100 килограма можех да нося на гърба си и го нося там. Викаха: „Абе какво е туй нещо, гдето се движи, само краката му се виждат? " В.К.: Ха-ха-ха. Движеща се библиотека. Г.П.: Само краката му се виждат, защото всичко друго е вътре в сандъка. Та така аз живях с тях и там останах, докато свърша.
към текста >>

60. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

От нея баща ми иска три килограма мас.
Тя го изпраща: „Ха на добър час, а пък кмета калпака си да продаде." В.К.: Клетва. Г.П.: Да, клетва. Калпака си да продаде. И това значи с кмета. Друга една жена, точно срещу нас и при това в роднински връзки - кумица. От нея баща ми иска три килограма мас. Тя има само едно лозе. Нямат животни. И иска три килограма мас. Дава ли, дала я сигурно, но вика сега, тя пелтечеше пък малко: „Сега вече разбрах кой ми е врагът, кой ми е врагът, аз вече разбрах кой ми е врагът." Тъй. А в туй време в нас са два коня с кабриолет на войската, два вола с колата там и сено, и слама, и зоб, и всичко, каквото трябва да даде едно семейство, което има, и което е на кмета семейство, домакинство.
към текста >>

И иска три килограма мас.
И това значи с кмета. Друга една жена, точно срещу нас и при това в роднински връзки - кумица. От нея баща ми иска три килограма мас. Тя има само едно лозе. Нямат животни. И иска три килограма мас. Дава ли, дала я сигурно, но вика сега, тя пелтечеше пък малко: „Сега вече разбрах кой ми е врагът, кой ми е врагът, аз вече разбрах кой ми е врагът." Тъй. А в туй време в нас са два коня с кабриолет на войската, два вола с колата там и сено, и слама, и зоб, и всичко, каквото трябва да даде едно семейство, което има, и което е на кмета семейство, домакинство. Значи той първи трябва да даде пример на другите, да се увлекат и те. Тази война той се разсипа. В.К.: Разори?
към текста >>

61. I. ЕДНА СЪДБА Моят път към Духовния свят 1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ

Лидия Соломонова Аладжем

И нашата любима Тодора каза: „Никаква дойка - аз ще го гледам." Всеки ден от една крава му е давала с биберонче по 1 килограм мляко и то порастна хубаво, здраво дете.
Растяхме двете, но в живота ни идва едно същество, което ни отгледа. Тодора! Един пратеник от Бога, който замести майка ни. Баща ни я взе като слугинче 11 години по-голяма от мен. Пред тази душа навеждам смирено глава, която е Ангел, тя е още жива, умна, любвеобилна, сладкодумна, трудолюбива, смирена. Когато се ражда и третото дете, Сириус (Сами), момче, майка ми пак не е могла да го кърми. И нашата любима Тодора каза: „Никаква дойка - аз ще го гледам." Всеки ден от една крава му е давала с биберонче по 1 килограм мляко и то порастна хубаво, здраво дете. Сега, като пиша тези редове, очите ми се навлажняват от умиление към нея. Обичахме я повече от майка ни, особено когато ни разказваше приказки. Умееше, обичаше ни и ние я обичахме, при нея тичахме за всяка нужда. Майка ни бе само кукла. Прекланям се пред тази, която ни отгледа - която ни бе повече от майка.
към текста >>

62. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Тя тежеше 32 килограма!
" Той казва: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре! " - „Не, няма да спре! " - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?
към текста >>

63. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Роза тежала 32 килограма. 10.
" А тя си мислела: „Не виждам ли аз, че умирам, но той свята личност, няма да ме изплаши! " Учителят казал: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре! " - „Не, няма да спре", казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане", казва лекарят." - „Разбира се, идвайте", казва Учителят. Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това? " - „Не се тревожи, всичко ще се уреди", казал той.
към текста >>

64. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Ако си определил половин килограм, дай десетина грама повече.
Щом не чувствуваш правилно не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен. Като отиваш на чешмата, напълни шишето до горе, не оставяй нито единпръст празно. Да прелее шишето, това ще те научи на щедрост. Ако искаш да бъдеш щедър, винаги давай повече отколкото си определил. Ако си определил половин килограм, дай десетина грама повече. Да бъдем доволни от днешния момент. А в следующият момент трябва да бъдем готови да приемем нещо ново. Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесний! " Това значи да предаваме Любовта такава, каквато сме я приели. Някой казва: „Но той заслужава ли моята Любов?
към текста >>

65. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Няколко милиона ябълки от Духовния свят, едвам тук ще излезе един килограм.
Туй което нямаш, ще се молиш докато ти се даде, като ти се даде тогава ще учиш. Молитвата е приготовление. Кротост и смирение, без тях никой не може да слезе ... Няма голяма мъчнотия да излезете из тялото. Вие ще влезете в обикновения Духовен свят. Там ядат само когато са гладни. Няколко милиона ябълки от Духовния свят, едвам тук ще излезе един килограм. Карането е отсъствие на Любовта. „Ах" и „Ох" тука са на земята, там горе няма. Религията е метод за приготовление. Когато обичаш някого то е в чувствувание. формата зависи от Любовта.
към текста >>

66. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи.
Друг може да каже: „Мина ми време". Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото? Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и Духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо. То е една сила вътре. Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.
към текста >>

67. 55. ОТПЕЧАТВАНЕ НА БЕСЕДИТЕ

Жечо Панайотов

Имаше бележки за всеки том, колко коли и колко килограма хартия е отишла.
Тези партиди послужиха при ревизията, като се виждаше, че хартия е употребена за даден том според големината и количеството му, но в партидата е записана по-малко. Обяснението е, че другата част хартия е изплатена от страничните разполагаеми средства. Действително, при ревизията представих подробна калкулация за всички издадени книги в братската печатница. Прегледана от вещо лице тази калкулация, послужи за оправдание на сумата, която трябваше да отчета. Те ме спасиха. Имаше бележки за всеки том, колко коли и колко килограма хартия е отишла. Вестникарската хартия ни създаваше и други грижи: крайните остатъци от рулата излизаха повредени, скъсани на места. Използуваха се след изрязване в подходящ размер. Това изрязване се извършваше от няколко работници - братя и сестри, причислени към печатницата. Често от хартията се изхвърляше повече от половината, но нали все оставаше нещо, бяхме благодарни и на него, само и само да се отпечата някоя кола от книгата работена в момента. При разглеждане делото, вещи лица установиха, че в такива случаи се унищожава хартия-отпадъци от 40 до 80%.
към текста >>

68. 23. РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕНЕ

Николай Дойнов

Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорника и ми каза да хвърля, в разтопения метал, един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала.
те национализираха индустрията. Малко по- късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговския капитал по-късно го ликвидираха. Стана нужда и отидох да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работата и един ден, отговорникът ми нареди, да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голям пота, както те наричат съда, в който се топи метала и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня, поставеният съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорника и ми каза да хвърля, в разтопения метал, един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала. Без да знае нито той, нито аз, че в химикала оставен на открито попаднало вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящият метал, като пороен дъжд, падна върху мене. Бараката, в която работех се запали. Дрехите ми и най-вече, главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: „Очите ми".
към текста >>

69. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

Един килограм захар струва 5 лв., а ти го продаваш за 10 лв.
В народа се внесе вече едно разколебаване в парите, не можеше да се обясни, защо трябваше да има и бонове, и банкноти, смътно долавяше, че нито едното, нито другото е вече с някаква стойност. За хората обаче от стопанския фронт, беше ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека: храна, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе енергични мерки срещу нея. Пример за черна борса. Един килограм захар струва 5 лв., а ти го продаваш за 10 лв. Пътувайки един ден по линията София-Варна в първокласното купе в което бях, имаше двама добре облечени господа. От разговора, който те водеха помежду си, разбрах, че са висши правителствени чиновници. Те усърдно разглеждаха въпроси от стопанският ни живот, черната борса и мерките, които ще се вземат за нейното ограничаване и ликвидиране. „Строгите закони, които ще въведем срещу това обществено зло, ще ни позволят да я премахнем." Заключи единият от тях. Разбрах, че срещу търговията и търговците ще се вземат изключителни мерки.
към текста >>

70. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

Да се организира едно летуване на Рила, на височина от 2200 метра, за няколкостотин души, където нямаше нито даже и някакъв заслон, да се изнесат хиляди килограми багажи и едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по-удобна пътека, а само за някакви следи от такива и то тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за един нормален живот на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
до 1939 г. включително, с едно прекъсване от две години. През 1933 и 1934 г. не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване по- нататък ще кажа. Да се организира едно летуване на Рила, на височина от 2200 метра, за няколкостотин души, където нямаше нито даже и някакъв заслон, да се изнесат хиляди килограми багажи и едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по-удобна пътека, а само за някакви следи от такива и то тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за един нормален живот на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много проста. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки, килограмите на багажа, превозните разноски, броя на дните прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределяха по равно на всеки столуващ, както и съответния дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
към текста >>

В партидата се отбелязваха всички сметки, килограмите на багажа, превозните разноски, броя на дните прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределяха по равно на всеки столуващ, както и съответния дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има.
Да се организира едно летуване на Рила, на височина от 2200 метра, за няколкостотин души, където нямаше нито даже и някакъв заслон, да се изнесат хиляди килограми багажи и едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по-удобна пътека, а само за някакви следи от такива и то тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за един нормален живот на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много проста. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки, килограмите на багажа, превозните разноски, броя на дните прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределяха по равно на всеки столуващ, както и съответния дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване, още щом се запише в тефтера, всеки правеше встъпителна вноска, а когато дойде времето да се връща, идваше да си урежда сметката. На конярите също водехме партида, където се отбелязваше всички пренесени багажи, товари, продукти. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях, почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което нещо извънредно много улесняваше и опростяваше канцеларщината. След изкачването на багажите, хората и настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухни, продоволствен пункт, какъвто всякога имахме и всякакви други общи съоръжения, каквито са необходими за голяма група летуващи.
към текста >>

С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв.
На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки, килограмите на багажа, превозните разноски, броя на дните прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределяха по равно на всеки столуващ, както и съответния дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване, още щом се запише в тефтера, всеки правеше встъпителна вноска, а когато дойде времето да се връща, идваше да си урежда сметката. На конярите също водехме партида, където се отбелязваше всички пренесени багажи, товари, продукти. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях, почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което нещо извънредно много улесняваше и опростяваше канцеларщината. След изкачването на багажите, хората и настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухни, продоволствен пункт, какъвто всякога имахме и всякакви други общи съоръжения, каквито са необходими за голяма група летуващи. Конярите пък използувахме за докарване на продукти необходими за лагера, което нещо ставаше предимно от Дупница /сега Станке Димитров/ Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти, хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки, всичко от което имахме нужда в най-голямо разнообразие. Първата група /тази от 1929 г./, беше от около шестдесет души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница.
към текста >>

71. 44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ

Имаше коне, натоварени със сто килограма багаж.
44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ Даже една година щяхме да си отиваме вдругиден, но Учителят току стана тревожно и каза: „Бърже, още веднага да стегнете багажите и да слизаме! " Едно време слизахме през Скакавица и през Сапарева баня и тогаз отивахме в Дупница. Оттам вземахме кола за София. На бърза ръка всички се приготвихме, Учителят и Той помагаше даже багажите да са добре затегнати - конете гледахме да товарим добре, защото при Скакавица всякога се случва, че конете падат. Много е стръмно там и много неудобно да се слиза през Скакавица с големи денкове. Имаше коне, натоварени със сто килограма багаж. Та, както вървяхме надолу, тъкмо вече от Сапарева баня тръгваме надолу къмто Дупница, и се изля дъжд. Не вали на отделна капки, ами се излива като из ведро, толкоз силен дъжд. Един камион от Дупница тъкмо го натовариха, премина реката, и водата дойде, като вълна дойде и прехвърли чак през моста и през шосето. Другите камиони не можаха да минат и се върнаха през Самоков и заминаха оттам за София. Значи, Учителят каза: „Когато в пълна хармония живее колективът, тогаз времето съдействува, небето съдействува.
към текста >>

72. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони?
Така и с песни го завършвам. Изобщо, моите деца пееха много добре, а всички се учудиха как е възможно такова нещо. Та това бяха деца от първо до четвърто отделение, т. е. на възраст от 8 до 12 години. Докато аз говорех на учителите вътре в салона, децата ме чакаха вънка. Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони? Радват се децата на бонбоните, подскачат от радост. Учителките също се радваха, защото от опит знаеха, че това е голямо постижение и необикновено вдъхновение. Излизам аз и като ги гледам как се прегръщате моите деца, нещо в мене също заплака от радост. Върнахме се на село и месеци и години децата си спомняха за този необикновен ден на всеобща радост. За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време.
към текста >>

73. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Пусталията кон едва носи 10 килограма.
Омразата е лед, който се стопява, а Любовта е лодка, която на брега излиза. Вие се радвайте за противоречията, които съществуват в душата ви. Аз наричам виден човек този, в душата, на когото има големи противоречия, мъчнотии, страдания, тъй както наричам силен кон този, който носи 100 кгр. товар на гърба си. Ако не бе силен конят, нямаше да бъде натоварен толкова. Пусталията кон едва носи 10 килограма. По-добре е страдания, мъчнотии и здраве да имаш, също и сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитни страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е силата и здравето, макар че има противоречия. Не считайте, че имате противоречия в обществения живот; противоречията показват, че вие вървите напред. „Ама ние не живеем добре" - то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот.
към текста >>

74. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

] семе се продава по 400 динара килограма, 50 динара - картофите.
15.V.1943 год., събота, Рашка Днес времето бе хубаво, слънчево следобед. По случай рождения ден на Н. В. Царя и имаше парад, но аз не ходих. Излязох на пазаря. Гръстено [? ] семе се продава по 400 динара килограма, 50 динара - картофите. Изобщо, всичко - на неимоверно висока цена. Следобед правих снимки на деца с фон гр. Рашка и на войници при западните височини. До обед свирих. 16.V.1943 год., неделя, Рашка Станах в 4 1/2 ч Прочетох беседата „Все що е писано".
към текста >>

Едва успях да се уредя да си взема 2 килограма череши.
18.VI.1943 г., петък, Кралево След получаването на хляба и закуска отидохме на занятия. Лекарят ни каза, че „Зор няма да си даваме. Починете си тия дни. Ние ще ви дадем някои практични наставления, при разни случаи как да постъпвате." Каза ни да разгледаме града, но покрай дивизията да не отиваме, защото ще ни арестуват по нямане на свободен билет за из града. Ходих из пазаря. Едва успях да се уредя да си взема 2 килограма череши. Щом се зададе кола с череши, веднага се блокира от гражданството и само полицаите сръбски турят малко ред, за да може всеки да си купи. Следобед свирих, лежах. 19.VI.1943n, събота Сънувах, че нещо пътуване ни предстоеше с автомобил. Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри. Снощи и нощес започна да вали.
към текста >>

круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кгр.
Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри. Снощи и нощес започна да вали. На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение. 20.VI.1943 г., неделя Нощес, още от 1 ч среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира. До обед, след закуска, разговарях с поручик Бюрков, после си купих от 2 момичета 1/2 кгр. круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кгр. Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си. Следобед ходих в града, за да занеса картичките, които правих в Рашка. Разходих се из града. Ходих до Аеродрум, инспекторството, 24-та операционна болница.
към текста >>

75. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503.
Словото Божие не им е угодно и не могат да слушат. * Тая сутрин всички се стягат, скатават багажи и се готвят за акция. Приготвих се и аз. В 3 ч следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си.
към текста >>

76. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато.
Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя. Който няма такива качества, той не може да се нарече българин. (из „Божествен и човешки свят") 6. Не питай за всичко Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. - Стой, не хвърляй златото във водата! - Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш.
към текста >>

77. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Сънувах, че съм у сестра Златева и видях, че тя с една дълбока чиния отива за мляко, излязох от стаята и поръчах да вземе и за мен 1 /2 килограм, а пред вратата видях Мичето.
На 22.IX.1937 г., от 1 1/2 до 3 ч почивах и сънувах: Двамата с Пеньо пътуваме по вода, като в лодка, но карана като че ли от коне. Много хубаво я караха, знаеха пътя, а ние безгрижно седяхме вътре. Сънят следобед беше. На 28.XI.1938 г. сутринта, след като изпратих Пеньо в 6 ч за село, аз четох бележките от петъка и към 7 ч ме улови дрямка и заспах. Сънувах, че съм у сестра Златева и видях, че тя с една дълбока чиния отива за мляко, излязох от стаята и поръчах да вземе и за мен 1 /2 килограм, а пред вратата видях Мичето. Тя ми каза: „Еленке, Учителят поръча - каза да работим, трябва да работим, да работим! " После се намерих като у сестра Динова. Там имаше едно момиче, русо, младо, нейно внуче, с музикални дарби. Аз с него се разправях и бях си вземала хляб, та ядох у тях. И точно към 9 ч се пробудих с гласа на един млад брат, чийто глас слушах и след като се събудих и дълго време звучеше този глас в ушите ми.
към текста >>

78. 6. Писмо от Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 7.Х. 1941 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

И орехи има по 10 до 15 лева килограмът, но без пари и тях ще изпуснем.
От 3 кг излезе 2,120 кг претопено. Сега продават масло селяните от другите села и мога и за тебе да взема, но без пари никой не дава. Тези 3 кг, и на колегите по толкова, ги даде един богаташ и ще ни чака за парите. Той е от едно съседно село. Взехме от него цяла тенекия. И орехи има по 10 до 15 лева килограмът, но без пари и тях ще изпуснем. Селяните сега продават, защото имат нужда, а търговците купуват. Кой знае кога ще ни дадат заплата. Почти всички учители, поканени да станат пунктови, отказаха, защото през лятото, в летния сезон, заплатите трябва да ги теглят от народната банка гр. Враня, а от старите предели на България до Враня 600 до 700 лева трябва да харчи, а нему възнаграждението му е 200 лв. на месец.
към текста >>

79. 7. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27.VI.1942 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Мъча се да събера няколко килограма масло, та да донеса.
VI. 1942год., Сувойница Еленке, Получих писмото ти от 24 юний. Аз и не мислех да си дойда, след като ми връчиха телеграмите, защото съм сам сега от всички учители в общината, та само ако инспекторът или министерството биха ме повикали, мога да напусна. Работата, за която ни оставят, е важна, именно по контрола и прибиране на храните, затова ни възлагат тая тежка и отговорна работа. Първа смяна ни Гюзелев, ни Василев искаха да останат, затова за мен най-удобно беше да остана, та после с багажа си да си дойда. Аз вчера ти писах от Сурдулица в пощата една картичка, за да ми изпратиш 100 картички гланцови нормал, за да мога да взема някой други лев, докато стоя тука. Мъча се да събера няколко килограма масло, та да донеса. Вчера в Сурдулица не можах да намеря никак. Понеже се строи голяма фабрика за получаване на някаква желязна руда „Молиитен" за желязна индустрия, та германците чрез работниците вземат маслото и на пазаря не се изнася. Но за газ, за фотографията вече съм взел 2 1/2 кг претопено. Вчера на пазаря ми обеща един човек от едно далечно село да ми донесе 4-5 кила. 110, до 120 лв. върви.
към текста >>

80. 21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Ти в стомаха си колко килограма можеш да турнеш?
Някой казва, че е беден. Беднотията е едно внушение. Може да те убеди някой, че си беден, и без да си беден. Всякога, когато човек пожелае да носи това, което не може, той се ограничава. Има една мярка. Ти в стомаха си колко килограма можеш да турнеш? -1/2 килограм или малко повече. Ползувай се от опитността на другите хора. Тези, които искали много, виж дали са щастливи. Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината. Камъкът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи.
към текста >>

-1/2 килограм или малко повече.
Беднотията е едно внушение. Може да те убеди някой, че си беден, и без да си беден. Всякога, когато човек пожелае да носи това, което не може, той се ограничава. Има една мярка. Ти в стомаха си колко килограма можеш да турнеш? -1/2 килограм или малко повече. Ползувай се от опитността на другите хора. Тези, които искали много, виж дали са щастливи. Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината. Камъкът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи. Само ще ти направи една микроскопическа услуга.
към текста >>

81. 5. Педагогическа лекция

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомобила.
Ние имаме смътно понятие какво нещо е любовта. Представете си, че вие сте в един автомобил, автомобилът се движи, а човекът седи в автомобила. Казвате: като излезе човек из автомобила, как ли ще се движи? Сега, като седи човек в автомобила, автомобилът се движи, а човекът не се движи, а като излезе човек на земята из автомобила, тогава той се движи, а автомобилът не се движи. Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомобила. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате.
към текста >>

82. 119. Любовта и Вярата са вечен принцип

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Обещавам, че ще ви дам 5 килограма вода, макар че вкъщи нямам.
Да не сме празни каци. Борчлията от какво ще дава? На другаря дава. Ако бедният дава, Христос ще му запълни даването. Страшно е, кога богатият подпише и не даде. Обещавам, че ще ви дам 5 килограма вода, макар че вкъщи нямам. Ще ида 2 километра и ще донеса. Господ иска по тънко да мислим. Дето не вършим Волята Божия, нищо не ни извинява. Проповядването е много тънка работа. Отиваш да говориш, каквото Христос е казал.
към текста >>

83. 128. Природата

Ако е натоварен с 5 килограма, повече го натоварва.
128. Природата Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволство, щом е то резултат на справедливост - негодувание. Който е натоварен с повече, природата е готова да му помага, като негодува и е недоволен. Ако е натоварен с 5 килограма, повече го натоварва. Като пееш, да пееш за някого. На малките работи не обръщай внимание! Главните чърти, като художника! Музика има навсякъде. Ще водя децата при извора, да слушат.
към текста >>

84. 3. Вегетарианството у Дънов

За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма.
В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с лимонов сок, магданоз, добре осолена, но без никаква мазнина. Повечето от последователите на Дънов са прекарали или прекарват много по-дълъг период на постене: пълно въздържане от храна 3 дни - 72 часа - е много често прилагано „упражнение". Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това време се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма. Следва внимателно захранване, естествено - с традиционната картофена супа, плодови сокове и постепенно преминаване към обикновената храна. Някои са прекарали още по-сурови пости: дори по 15-20 дни пълно въздържане от храна и вода. Следва десетина дни постепенно връщане към обикновената храна. Всички са издържали изпитанието с успех, без трайни повреди за здравето. Напротив, „придобили ценни опитности", утвърдили „своята духовна природа", „пораснали в любов и светлина".
към текста >>

85. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло.
Наред с това все повече намаляваше апетитът - очевидно във връзка с намаляването на солната киселина в стомашния сок. Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло. Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал. Това се оказа за първо ядене напълно задоволително. Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна. Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Братство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витамини и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст, Д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев - бул.
към текста >>

86. 54. Мария Здравкова Милева. 54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов

Каза: може по един до три килограма на ден.
Аз си харесах житена вода. Накисвах жито една чаша в гореща вода, то стане три чаши, за един ден. Ядях го заедно с лимон и мед, топла вода. За всички Учителят препоръчва 7 до 10 дни. Питах Го за ябълки. Каза: може по един до три килограма на ден. За еднообразна храна съм прекарвала също липов цвят с топла пита. Други прекарваха с тархана. Конова си беше избрала с бамя. А Николай шеговито запита Учителя дали може с кюфтета. Изглежда, че ги обича много (разбира се, вегетариански, от картофи).
към текста >>

През това време спаднах с 11 килограма.
Към двадесет и първия ден аз се облякох, благодарих на Бога, пих само топла вода. Постепенно преминавах към силен чай, картофена вода, към десетия ден след поста изядох един детски сухар и друго ядене. Но не ми се ядеше готвено. Исках домати, плодове, повече сурови. Организмът чувства нужда от чиста, проста храна. През това време спаднах с 11 килограма. Човек чувства през време на поста такава лекота! Настъпва такъв мир, човек живее особен живот! Едвам след двадесет и първия ден ти се струва, като че стъпваш на земята, в обикновения живот. Трябва да се внимава да не се взема много вода! Натоварва се много сърцето.
към текста >>

87. 62. Михал Луканов. 62.10. Избегнатата катастрофа

Дух на воин и душа на девойка

Отидох при него, оказа се, че иска да изпрати подарък на брата си - един килограм тютюн, енеджикски - нерязан.
Но аз не отдадох значение на това спиране и се качих във фургона. В момента, когато началник-влака даваше сигнал да тръгва влакът, чух някой да вика името ми. Показах се на вратата, един стражар ми каза да сляза от влака. Аз скочих и влакът потегли. Тогава стражарят ми каза, че окръжният управител ме викал. Отидох при него, оказа се, че иска да изпрати подарък на брата си - един килограм тютюн, енеджикски - нерязан. Извини се, че ме е върнал, но ме утеши, че след половин час има друг влак. Аз се върнах на гарата и отпътувах с друг влак. После научих, че влакът, от който бях свален и за който, когато се качвах, бях чул да ми се казва: „Стой! ", е претърпял голяма, бих казал, страшна катастрофа. На една от гарите му била дадена погрешна линия и той се срещнал с друг влак от противоположната страна.
към текста >>

88. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм.
Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов. При Божествената Любов ти трябва да бъдеш свободен. Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко?
към текста >>

Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма.
Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта.
към текста >>

Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм.
За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят.
към текста >>

Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко?
Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста.
към текста >>

Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят.
Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти.
към текста >>

„Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста.
Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни.
към текста >>

И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни.
„Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили. И искат да направят аутопсия.
към текста >>

89. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото.
Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна.
към текста >>

90. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Минало 4 часа и Лулчев не излиза, а вместо него излиза Учителят и му дава пари да купи 3 килограма пирони от Цариградското шосе, където има железничарски магазин.
Веднага прочита мислите на Игнат, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и Игнат се изтъркулва няколко пъти на земята. Става и побягва. Получава едно свиване в стомаха и щял да си замине, ако Учителят не го е спасил. Така си е заминал съпругът на Донка Илиева - Илия, на когото Учителят му е продължил живота с 10 години и на същия ден след 10 години си заминава. Иван Антонов решава да не го изпусне и застава до чешмата с надписите. Минало 4 часа и Лулчев не излиза, а вместо него излиза Учителят и му дава пари да купи 3 килограма пирони от Цариградското шосе, където има железничарски магазин. Антонов взима парите и на бегом отива до магазина и се връща. В това време Учителят изпратил брат Лулчев да си отиде. Иван измръзнал целият, разбрал, че пак изпуснал Лулчев и от напрежение му се схванали ръцете и получава жлъчна и чернодробна криза, Учителят го вкарва в приемната си и започва да разтрива ръцете му. Дава му горещ чай да пие и той се съживява. Учителят му казва: „Илия, Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще си решиш задачата.” В Антонов се е пробудила старата атавистична проява на отмъщение ( - Плутон квадрат Слънце, опозиция Луна, опозиция Сатурн, опозиция Уран) и предлицето на Бога и искал да я прояви.
към текста >>

91. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20 ÷ 30 килограма, но от теглото на мозъка - почти нищо.
Той е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано: При създаването си, човек е минал през специална врата, за да слезе на земята През процеса на развитието си, ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400 ÷ 500 хиляди форми по- низки от него, докато дойде до човешката форма. Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил живота на земята Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче, той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. При днешното устройства на човешкия организъм, тялото е подложено на големи промени. Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20 ÷ 30 килограма, но от теглото на мозъка - почти нищо. Най-устойчивото вещество в целия човешки организъм е това на мозька. И тъй, най-ценното нещо в човешкия организъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да владее мозъка си, т. е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползува от неговата енергия. Мозькът е голямо динамо на сили, иа електрическа енергия, която изпраща по целия организъм.
към текста >>

92. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

- Аз зная килограми, тонове желязо или нещо друго, но тъй да сме в тялото на слънцето... Собствено за динамическо поле се сещам, защото има и електромагнитно поле - сега радиото ни понаучи на доста работи - усмихнах се аз.
Въз основа на него може да им се въздействува по един или друг начин. Същото е и с тези сили, динамическите полета да ги наречем, които заобикалят всяко тяло. Всяко тяло, потопено в динамическо поле на друго тяло, добива ново свойство. Динамическото поле на слънцето, или по-право - неговото външно тяло, ние наричаме гравитационно поле и свойствата на телата, добити от това - тежест. - Нищо не разбирам - казах му аз най-искрено. - Аз зная килограми, тонове желязо или нещо друго, но тъй да сме в тялото на слънцето... Собствено за динамическо поле се сещам, защото има и електромагнитно поле - сега радиото ни понаучи на доста работи - усмихнах се аз. - Трудни са тия въпроси за вас, но знаете ли, това е само началото... Аз исках да Ви обясня донякъде вечния процес на тая лампа - материалния извор на тая светлина, която все пак взима по малко въгледвуокис от въздуха, за да поддържа равновесието на енергиите, но, струва ми се, и това ще трябва да го приемете като «чудо», когато то е базирано върху естествени закони... Аз неволно наведох глава - може би така да бе, но аз трябваше да си кажа истината: не разбрах, а ме беше срам да злоупотребявам с добрината му и да го карам да ми говори това, което не беше ми достъпно... - Дайте ми ръката си - каза ми той. Аз я погледнах със съжаление - тя изглеждаше почтти черно-виолетова. Подадох му я и той я тури между двете свои шепи, обхвана я и така я подържа няколко минути. Леки мравки залазиха по ръката ми и под лакътя започна да ме щрака и ръката ми потръпна. След няколко минути той си отдръпна ръцете - а моята беше станала чиста и розова, както си беше от по-рано.
към текста >>

Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения.
В него живеят и се движат различни разумни същества - както рибите във водата. Земята в своето въртене го събира около себе си, както и динамото създава електричество... Точните изчисления ще покажат, че еквивалентът на съотношението между похарчената енергия и получената е в несъмнена зависимост, но не тъкмо в тая смисъл, както досега го смятат. Както и сърцето не е, което движи човешката кръв... - Ама Вие това сериозно ли го говорите? - Разбира се. Ако учените бяха достатъчно наблюдателни и добри експериментатори, те щяха да видят, че фактите в живата природа не са тъй прости, елементарни, както те си ги представляват. Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения. - Ами тогава? - Тогава може да се допусне, че и сърцето е само фокус, концентрация, проява на сили, че самото сърце е като една воденица, която се върти от водата, а не обратното - да се мисли, че водата тече, защото воденицата се върти. - Хубава работа! - възкликнах аз, неочаквано зачуден. - Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!...
към текста >>

Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително!
Тая тежест ставаше все по-голяма и по-голяма, по-непоносима. Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си. След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той. - Стани, сега вече ще можеш да разбереш устройството на света, големината и вида на слънцето и планетите. Стани!
към текста >>

93. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)

Хиляди килограми сякаш бяха снети от раменете му. Как?
Долу чакаха вече мнозина. Те поздравиха Учителя с вдигната ръка. Учителят тръгна към поляната. Там започнаха паневритмичните упражнения с музика. Генко ги правеше с радост и лекота, като че не стъпяше на земята. Хиляди килограми сякаш бяха снети от раменете му. Как? Той не знаеше, изглежда, че самото присъствие на Учителя действуваше така. Види се, хармонията и Божественото, което той имаше в себе си, ставаше среда и условие на онзи, който се нуждаеше от тях. На Генко се струваше, че вече е нов човек, или по-скоро - предишният Генко, на когото морето беше до колене...
към текста >>

94. 33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро!
И макар това да не е напълно доказано и обяснено, все пак е достатъчно вярно и ясно отбелязано исторически. Отрицателното становище, което се взема в горецитираната статия, ни се струва слабо аргументирано. Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията. Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...) Има и друга една истина, която бихме характерилизари с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва. Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека.
към текста >>

А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр.
Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията. Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...) Има и друга една истина, която бихме характерилизари с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва. Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека. С горните примери ние искаме да събудим някои мисли в читателя, преди всичко във възгледа за природата. Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка.
към текста >>

95. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

А и самият труд се използува най-нерационално - творят се сума излишни работи, а тъй често липсва на мнозина необходимото; натрупват се тук и там с милиони килограми жито, когато други някои страни гладуват някъде; хиляди костюми дрехи пълнят магазини, шити за някого си неизвестен, който някога ще дойде да ги купи, а в същото това време десятки хиляди ходят боси и голи около същите тия магазини!
За голям срам, ний трябва да констатираме, че тия норми и досега са останалите още от римските времена, от езическа култура, от средновековните отношения, но в никой случай нямат в основата си ония дълбоки, пълни със смисъл правила и закони на Любовта, които ни остави Учителят, името на Когото носи цяла Европа - наричаме се по име християни, когато езическа култура, обичай и закони проникват изцяло всекидневния ни живот. Но, да се върнем към събитията. Търговското и бездушно отнасяне на личност към личност, на класа към класа, на държава към държава, родиха ония отношения, на които сме всички днес свидетели - експлоатацията на човек от човека, на общество от общество. Нищо, освен изгоди - никакъв морал, никакви реални задължения, освен най-необходимите, с които биха се задоволили! Народите, или по-право злоупотребяващите с тяхното име безсъвестни водачи, се надлъгваха и наричат това дипломация; общества се обират и експлоатират и наричат това търговия и индустрия; религията, останала пусти обряди, приспива личностите с думи и обещания; а цели народи се хвърлят едни срещу други в кървави сблъсквания, за да разрешат един въпрос на пазар, на някакъв идеал, който наричат национален, и който всъщност най-често е стара вражда, или пък търсене зони на влияние или завладявание чужди народи и труд за използване. А и самият труд се използува най-нерационално - творят се сума излишни работи, а тъй често липсва на мнозина необходимото; натрупват се тук и там с милиони килограми жито, когато други някои страни гладуват някъде; хиляди костюми дрехи пълнят магазини, шити за някого си неизвестен, който някога ще дойде да ги купи, а в същото това време десятки хиляди ходят боси и голи около същите тия магазини! Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците... И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя! Материалистичната философия посочи и средствата за достигане идеалите - не дългия път на собственото усъвършенствуване, а късия - на насилието. «Равенство, братство и свобода» - провъзгласиха нейните сторонници. Равенство в разпределение богатствата, които те не бяха спечелили, но искаха да споделят; братство - но заедно с това класова борба за изтребление на всички противници на пролетарската революция; свобода на всички мнения, които се схождат или не противоречат на техните - ето действителния път на най-идеалните божем учения, от които голяма част от днешния свят чака своето преустройство и добруване. Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение.
към текста >>

96. (101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови]

Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в Добруджа е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници.
- Между които е и Вашият баща. - Ами да, той е писал няколко писма на Хитлер, в които има много непочтено към нас... Но аз казах на Ганчев (генерала, който ме пита какво да каже на царя отец) да му каже да престане да конспирира срещу тоя, на когото преди 23 години целувна ръка като пръв негов поданик, защото не може да му прости, че той успява там, където той не можеше, и нещо повече - поправя и неговите погрешки... Той се смая... Отлично, казах му, най-после нека чуе истината! Да, и на тръгване ми целува и той ръка! 568 Говорих му за разиграването на гражданите със сиренето и кашкавала, когато те са в изобилие и ще се развалят, ако не се употребят. Също за това разигравание - вчера викат домопритежатели, днеска - глави на семейства за карти и така разиграват с хиляди хора, когато десетина души може да ги разнесат по къщите, ако тия хора обичаха народа си. Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в Добруджа е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници. Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр. - Не трябва да се стои повече със скръстени ръце. Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне. Заприказвахме и за обирите в Добруджа, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни. Говорих му дълго за това гражданско запасявание, което е против традициите на българина, и че е по-лесно да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад - с 1 милион, за който трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши.
към текста >>

97. 3. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 40 ÷ 41, 44 ÷ 45

Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм.
Като не разбра какво се крие в това желание, каза: „С една жена човек не може да бъде щастлив.” С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: „Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.” Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е.
към текста >>

Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи.
Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: „Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.” Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си.
към текста >>

Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си?
Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: „Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.” Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва.
към текста >>

Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е.
Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.
към текста >>

Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва.
Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят. (...) Казвате: Не може ли човек да има пари и да не се безпокои? - При днешните условия това е невъзможно.
към текста >>

Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш.
– „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят. (...) Казвате: Не може ли човек да има пари и да не се безпокои? - При днешните условия това е невъзможно. Не може човек да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея.
към текста >>

Повече от три килограма тежест не носете.
Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят. (...) Казвате: Не може ли човек да има пари и да не се безпокои? - При днешните условия това е невъзможно. Не може човек да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея. Този момък я погледнал, онзи я погледнал, докато някой я задигне.
към текста >>

98. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

РАДВАЙТЕ СЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 84 ÷ 85.

* Кила = 60 ÷ 64 килограма (бел. а.).
Нова България няма нищо общо с техните грехове. На старите опитани партии, които 52 години ни лъжеха и управляваха, ще извикаме: Доволно, доволно ни управлявахте! Дадохте, що имахте; сега ще идете в архивата, да си починете заедно със стара България и тежките дни. Гласът на творците на нова България ще бъде чут, разбран, изпълнен от всички, защото той ще бъде казан на чисто български език, мощен и силен, защото ще бъде изтръгнат от дълбините на цял народ. Да работим, да работим за премахването на тежките дни и градене на Нова България, която вече иде! * Кила = 60 ÷ 64 килограма (бел. а.).
към текста >>

99. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА ХЛЯБА

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки.
Затова именно Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? - Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. - Не само от Земята, но и от Слънцето. Сама по себе си, Земята е резервоар, в който се складират нещата, и ако Слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време заровени в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. Казват, че и без това знание има много милионери в света.
към текста >>

100. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев