Търсене в текстове за 'Кепенц'

дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога?“ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо. Ако ние сме с Бога, ако любим Бога, ще се повдигнем. Да любим Бога значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река.“ – „Ами, ако се удавя?“ Мини, нищо повече, щом ти казва
към текста >>

такива чувства, които са достъпни за вас, а под „висши чувства“ разбирам такива, които са недостъпни и трябва да работите с години, за да станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава просто така, мъчно се добива, то е рядкост. Учителя погледна растителността наоколо и каза: Дърветата си събличат вече дрехата, губи се свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на Природата, понеже се е затворил за нея, пуснал е кепенци и го занимават много грижи и тревоги. Това ограничава зрението на човека и тогава той вижда само в гъстата материя. За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши
към текста >>

има Божествен тил, когато проявява Божията Любов. Като влезеш в Любовта, ще бъдеш щастлив. Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието е единственото разумно нещо.Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не си разумен. Всички търсят щастието там, дето го няма. Щастливият човек е чист. Щастието има една хубава златна дреха. За онзи, който не разбира, ще турите скромната и проста дреха, а като дойде онзи, който разбира, ще турите златната. Вие имате още много да учите. Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен. И какво става – ти си неразположен заради щастието, че го нямаш, а то хлопа; като си замине, тогава ли ще отвориш? Щастието не върви пред човека, а зад човека. Това означава, че докато човек търси щастието, не може да го намери. Изключено е човек да има щастие в истински вид, понеже нервната му система не може да издържи на това напрежение. Щастието е голямо напрежение, както Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Ето защо чак в бъдеще, когато човек се подготви, щастието е мислимо. Човек върви по пътя на щастието, но за да го постигне, трябва да се отрече от себе си. Христос казва: „Да се отречеш от себе си“, и това е голямо изпитание. Човек трябва да опита самоотричането. Когато щастието е зад гърба ти, ще бъдеш щастлив, а когато е пред теб – никога. Това означава, че ще бъдеш щастлив само тогава, когато забравиш себе си и работиш за щастието на всички. Когато щастието е пред теб,
към текста >>

разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно. То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие. Учителя погледна растенията и каза: - Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги. И това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда, човек трябва да очисти съзнанието си от психическия прах. Той образува доста много прах със своите лоши
към текста >>

върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свят е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ? – Това, което постоянно обновява човека, това, което постоянно го освежава, това, което постоянно го обезсмъртява, дръжте се за него. То е Любовта. Тя е най-великото нещо, което съществува. Тя не е механичен
към текста >>

имаш уши да слушаш. Всеки човек, като загуби музиката, прави доста глупости. Щом си недоволен, не си носиш добре страданието, а щом си доволен, носиш го добре. Да се носи добре страданието, това не значи да се примириш с него, но да не падаш духом, да не се обезсърчаваш. Когато види Бог, че не използваш благата, които ти е дал, Той си ги взема. И тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци, занимават го много грижи, много тревоги и това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда човек, трябва да може да очисти съзнанието си от психическия прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли. Вие днес преживявате един ден от райските дни. 14 то като на кино. Вие сте в рая, но имате лоши господари. И като се върнете при тях, ще имате лошо състояние. И някой ще каже: „Какъв мираж е било! Колко съм се заблуждавал!“ Вие сте наследници на всичко, каквото има на земята. То ще бъде ваше. Какво човек трябва да научи по-напред? Най-напред човекът трябва да се научи да се смалява. За да се повдигне, трябва да се смали. Под смаляване разбирам смирение. Българите едно време казваха: „По пет на нож“ 14 тогава не им вървеше. Няма по-хубаво нещо от това, в момента да се радваш на всичко. Хората сега са в едно сънно състояние. И като умрат, се събуждат. За небето едно ваше прераждане е като един ден. Те
към текста >>

също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти?!! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора?
към текста >>

доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява. Само надниква като насън и ето че изхвърча на друга планета. Ненаселена. Кепенците на дюкяните се спускат. Трясват мандалата на къщите. Напазарили-ненапазарили - ще се крият вътре гладни, дано оцелеят. Холера. По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз. Пръскат с вар, прясна, изгаряща вар всяка обществена сграда, където знаят, че е ударила заразата. Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш. Цели пътеки от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води. Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници. После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му
към текста >>