Търсене в текстове за 'Кепенц'

от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва. Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на
към текста >>

Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение. Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше. Но за радостта си никому не казваше. Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора. Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора. Имаше какво да
към текста >>

благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свет е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ? – Това, което постоянно обновява човека, това, което постоянно го освежава, това, което постоянно го обезсмъртява, дръжте се за него. То е Любовта. Тя е най-великото нещо, което съществува. Тя не е механичен процес. Когато ти говорят нещо лошо за
към текста >>

е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие. Следователно, намерите ли се пред некое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. Тя е вашия Карнаций, с когото вашия Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му а най-после да се сприятели. Вашия Севадин
към текста >>

и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно. Съвсем не е достатъчно да спуснем черни завеси на прозорците и да затворим вратите. Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава. Особено внимание трябва да се обърне на ръбовете на прозорците. Обикновените врати съвсем не са херметично затворени и пропускат светлина. Вратите трябва да бъдат покрити с двойни килими, като се обръща особено внимание на ръбовете. Трябва да се обърне особено внимание и на ключалката. Нейната дупка внимателно трябва да се запуши. Също често влиза светлина и през долния край на вратата, защото остава известно разстояние между вратата и пода. Райхенбах е правел всека врата двойна, и между двете врати спущал килими. При долния край на килимите поставял отвън и отвътре възглавници. По описания начин Райхенбах е приготвял три тъмни стаи една до друга, от които средната се съобщавала с крайните, и от тях е избирал за своите опити средната. Значи, вратите на средната стая водили пак в тъмни стаи. Колко деликатна е работата, се вижда от следния случай. Веднъж Райхенбах работил в тъмна стая с
към текста >>