Търсене в текстове за 'Кепенц'

Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята?

Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо. Ако ние сме с Бога, ако любим Бога, ще се повдигнем. Да любим Бога значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река.“ – „Ами, ако се удавя? “ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог.
към текста >>

Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо.

Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо. Ако ние сме с Бога, ако любим Бога, ще се повдигнем. Да любим Бога значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река.“ – „Ами, ако се удавя? “ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог.
към текста >>

Човек не вижда по-дълбоката страна на Природата, понеже се е затворил за нея, пуснал е кепенци и го занимават много грижи и тревоги.

В дадения случай трябва да знаеш кое е най-важно за теб, защото в следващия момент съвсем друго нещо е важно за теб. Под „обикновени чувства“ подразбирам такива чувства, които са достъпни за вас, а под „висши чувства“ разбирам такива, които са недостъпни и трябва да работите с години, за да станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава просто така, мъчно се добива, то е рядкост. Учителя погледна растителността наоколо и каза: Дърветата си събличат вече дрехата, губи се свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на Природата, понеже се е затворил за нея, пуснал е кепенци и го занимават много грижи и тревоги. Това ограничава зрението на човека и тогава той вижда само в гъстата материя. За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли.
към текста >>

Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен.

Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен.
Всички търсят щастието там, дето го няма. Щастливият човек е чист. Щастието има една хубава златна дреха. За онзи, който не разбира, ще турите скромната и проста дреха, а като дойде онзи, който разбира, ще турите златната. Вие имате още много да учите. Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен. И какво става – ти си неразположен заради щастието, че го нямаш, а то хлопа; като си замине, тогава ли ще отвориш? Щастието не върви пред човека, а зад човека. Това означава, че докато човек търси щастието, не може да го намери. Изключено е човек да има щастие в истински вид, понеже нервната му система не може да издържи на това напрежение. Щастието е голямо напрежение, както Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата.
към текста >>

Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги.

Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги.
То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие. Учителя погледна растенията и каза: - Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги. И това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда, човек трябва да очисти съзнанието си от психическия прах. Той образува доста много прах със своите лоши мисли.
към текста >>

Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават.

Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават.
Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание.
към текста >>

Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци, занимават го много грижи, много тревоги и това ограничава зрението му.

Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци, занимават го много грижи, много тревоги и това ограничава зрението му.
Щом си недоволен, не си носиш добре страданието, а щом си доволен, носиш го добре. Да се носи добре страданието, това не значи да се примириш с него, но да не падаш духом, да не се обезсърчаваш. Когато види Бог, че не използваш благата, които ти е дал, Той си ги взема. И тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци, занимават го много грижи, много тревоги и това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда човек, трябва да може да очисти съзнанието си от психическия прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли. Вие днес преживявате един ден от райските дни. 14 то като на кино.
към текста >>

Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“.

Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“.
Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане.
към текста >>

Кепенците на дюкяните се спускат.

Говореше с децата... Да ги види, да види новите ученици откъде са, що са - чак от Македония, от Охридското езеро, от Бесарабия, от Тулча... Да ги види, че щяха да го затварят и да не ги пускат, защото имало май пак холера. Един от тези малчугани подробно описва какво става по времето на тази среща, без да познава чорбаджи Атанас, нито той него. Димитър Каранов. Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява. Само надниква като насън и ето че изхвърча на друга планета. Ненаселена. Кепенците на дюкяните се спускат. Трясват мандалата на къщите. Напазарили-ненапазарили - ще се крият вътре гладни, дано оцелеят. Холера. По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз. Пръскат с вар, прясна, изгаряща вар всяка обществена сграда, където знаят, че е ударила заразата. Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш.
към текста >>