Търсене в текстове за 'Кепенц'

Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците.

На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва. Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина?
към текста >>

Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци.

Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това.
към текста >>

А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата.

Но той четеше и гръцки, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер. Затова го кръстиха Моллата, Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко. Двама чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше. А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение. Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше.
към текста >>

Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават.

Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават.
Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание.
към текста >>

Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми.

Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми.
Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения.
към текста >>

Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая.

Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие.
към текста >>

Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава.

Затъмняването трябва да бъде в най-голяма възможна степен. В обикновена тъмна стая като стоим 1/4 час почваме да различаваме предметите, понеже окото свиква да гледа и при по-малко светлина. А ние трябва да достигнем такава тъмнота, че да не може един несензитивен да различава предметите и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно. Съвсем не е достатъчно да спуснем черни завеси на прозорците и да затворим вратите. Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава. Особено внимание трябва да се обърне на ръбовете на прозорците. Обикновените врати съвсем не са херметично затворени и пропускат светлина. Вратите трябва да бъдат покрити с двойни килими, като се обръща особено внимание на ръбовете. Трябва да се обърне особено внимание и на ключалката. Нейната дупка внимателно трябва да се запуши.
към текста >>